За множествената склероза пиша от точно 6 години, но последно написах това:

Уви, никой не предложи по-прост пример, та затова аз трябваше да свърша работата. Не ми беше трудно:
Честа проява на множествена склероза е да се нарича множеството "Жена" с името на един от неговите елементи. Ако не вдявате за какво иде реч, обърнете се към Мария Бакалова или Бойко Борисов.

Спомням си колко се смях когато някакъв немски професор по математика се опитваше да ми обяснява че функцията на езика била предаване на информация. По-дърт и от мен беше, но си личеше че е бос в Науката за живота. Запомнете го от мен: функцията на езика е заблуждаване на противника.

Сега ще обясня тази шеговита "биекция" в заглавието. Имам предвид кореспонденцията "едно към едно". Мнозина се чудят защо не могат да разберат аргументите и мотивациите на другите, а то е заради биекцията - очакват че речта на говорителя е "едно към едно" с намеренията му и остават слепи за подтекста.

Да разгледаме няколко примера:
1. Когато кажат за някого че има пръсти на пианист, това не е комплимент. Подтекстът е че тази работа само с пръсти не става.
2. Когато кажат за някого "Той е много умен, ама ...", това не означава че не ценят ума по принцип, а че не разбират думите и поведението на посоченото лице. В този случай подтекстът е частично скрит дори за говорителя, който не разбира че би трябвало да обвини и своя ум за неразбирането.
3. Когато някой ощетен откъм коса сподели че умна глава коса не държи, това е защита, а не нападение (т.е. обида). Косматковците не разчитат подтекста: от това че липсата на коса е гаранция за наличието на ум не следва че наличието на коса е гаранция за липса на ум.

​Вестникът отново апелира да се развиваме личностно, ама не с лични, а с чужди алгоритми. Ресто, не струва! Чули ли сте някой автор на книги за личностно развитие да е развил по значим начин личността си? Отговорът е НЕ.

Най-добрият пример е прочутият Едуард де Боно. В завещанието си той оставил на децата и близките си сподвижници много пари, но когато те "отворили" наследството се оказало че завещанието на де Боно, подобно на книгите му, било пълно с измислици.

За финал, нека погледнем на идеята за личното развитие по чужд тертип с очите на изследователи на оксимороните! Кое е му е личното на развитието, ако се прави по чужда диктовка?

УВОД
Какво разбирам под множествена склероза читателят може да види тук.
За първите две Заблуди на конюнкцията той може да се ограмоти тук. 
След тази предварителна подготовка, имам удоволствието да го насоча към следното

ИЗЛОЖЕНИЕ
Случайно открих че моята концепция за множествената склероза може да се разкраси с добавяне на Супер-множествената склероза: често забравяме че така както да се генерализира за хората (чрез представянето им като елементи на множеството НИЕ) е погрешно, още по-погрешно е това да се прави многократно, в рамките на една мисъл. Това е трудно за разбиране, та затова ще дам практически пример, където червените думи в скоби са добавени от мен.

"За да разберем (ние) истинските начини по които (ние) се различаваме от останалите животни, (ние) първо трябва да разберем откъде сме дошли (ние), т.е. да проучим (ние) какво сме наследили (ние) от нашите най-близки роднини - приматите, и особено от човекоподобните маймуни", пише биологът Rolland Ennos. Въпросът ми към него е:
Как можеш да си сигурен че всички хора влизат във всички тези множества (кодирани с ние), при условие че не си сигурен че всички хора влизат дори в само едно от тези множества?

Като че ли и това е трудничко за разбиране, та затова ще го напиша накратко, под формата на следния

ИЗВОД
Аз и ти не сме НИЕ, защото:

• аз съм наследил едно, а ти - друго,
• аз идвам оттук, а ти - оттам,
• аз разбирам това, а ти - онова,
• моите начини са едни, а твоите - други.

Освен това ... не знам как е при Роланд, но ... сред моите най-близки роднини няма нито един примат.

За човека с власт в ръка всеки проблем се решава с налагане на мита.

Откъде се взема водата на източника, даващ началото на Нил? Ясно е че тя не се произвежда там, а идва отнякъде. Хидрологията обяснява нещата с т.н. кръговрат на водата. Ерго, търсенето на началото на Нил е безсмислено.

Заблудата на конюнкцията (Conjuction fallacy), която незнаен "герой" е нарекъл "Заблуда на комбинацията", е заблудата че едновременното сбъдване на няколко събития е по-вероятно от сбъдването на някое от тях. Добър пример е Проблемът с Линда:
Линда е на 31 години, неомъжена, много умна и говори без заобикалки. Завършила е философия. Като студентка е обръщала голямо внимание на дискриминацията и социалната справедливост, и е участвала в демонстрации против ядрените оръжия. Кое е по-вероятно:
А) Линда е банков касиер, или
Б) Линда е банков касиер И деец на феминистко движение?
Мнозинството отговаря с отговор Б, въпреки че отговор А покрива както отговор Б, така и много други случаи.

Даниел Канеман, автор на проблема, получава Нобелова награда по икономика. Без да искам награда, предлагам на вниманието ви Втората заблуда на конюнкцията, с която означавам слепотата относно истината че колкото повече проблеми те атакуват, толкова по проблемно става съществуването ти. 

За илюстрация ще разгледаме "Проблема на Кукулинда":
Кукулинда е на 31 г., неомъжена, много умна и говори без заобикалки. Завършила е електронно инженерство и информационна сигурност. Като студентка е обръщала голямо внимание на концепцията за прогреса и е участвала в прогресивни ИТ-проекти. Кое е по-вероятно - Кукулинда да смята за по-стабилни и прогресивни:
А) кешовите разплащания, или
Б) електронните разплащания?

Мнозинството отговаря с отговор Б, и е напълно право. Проблемът тук не е на мнозинството, а на Кукулинда. Ето го:
Кукулинда е забравила за конюнкцията.

А. За да работят кешовите разплащания има едно изискване:
1. Наличие на пари (кеш).

Б. За да работят електронните разплащания има четири изисквания:
1. Наличие на пари (записи в някакви бази), И
2. Наличие на крайни устройства (с хардуер и софтуер) за комуникация между разплащателите и базите, И
3. Наличие на канали за качествена комуникация между крайните устройства (с техните "канални" хардуер и софтуер), И
4. Наличие на електрически ток (за работата на крайните устройства и каналите).

Как смятате, кое е по-устойчиво на смущения (в електрозахранването, от компютърни вируси, от физическо прекъсване на каналите, от повреди в крайните устройства) и, следователно, с по-голяма вероятност да просъществува: кешовото или електронното разплащане? Ако споделяте мнението на Кукулинда, то печелите правото да закачите едно Куку и пред вашето име.


Послепис
Следва "доказателство" на горната "Теорема за Кукулинда". Скорошен, уж безобиден, ъпдейт на софтуера на голяма българска банка остави картодържателите ѝ на сухо. Безконтактните им плащания бяха блокирани, докато не "ръгнат" в ПОС-овете картите си за да платят "през чипа". Клиентите нямаше как да знаят за този трик, а банката ... уж разполагаща с всичките им лични данни ... не се сети да ги предупреди предварително за проблема и решението.

Започнах да чета книгата Epic Disruptions и влязох в контакт с автора ѝ Скот Антъни. Обсъдихме разни неща. вкл. моя Парадокс на Хераклит-Макартни, което ме стимулира интелектуално и ме накара да свържа някои идеи и факти.

Опростено като за първокласници, откритото от Андерс Ериксон Правило за 10-те хиляди часа гласи че за да се оформиш като експерт са ти нужни 10 000 часа насочена практика (изискваща висока концентрация и излизане извън зоната на комфорта).

Сега си мисля че моето опровержение на  тази "Андерсенова приказка" може да се обясни и по друг начин - с теорията на Клейтън Кристенсен за дисруптивната иновация*. Да опишем и нея като за първокласници: докато пазарните лидери се борят за топ-клиентите с все по-добри и скъпи продукти, млади и гладни фирми намират евтини и прости начини за задоволяване на вкуса на масовите клиенти и неклиентите. По този начин Епъл (с настолните домашни компютри, а по-късно и смартфоните) надви динозавъра АйБиЕм (с неговите гигантски машини за бизнеса, на които им трябваха двойни подове и тавани, климатизация, непрекъснато токозахранване и персонал със скъпи дипломи).

В света на изкуството нещата са същите. За да напише 24-те си "каприза" Паганини е трябвало да изхаби сума ти време за ходене на уроци при трима учители, както и за самостоятелно свирене. Тоест, първо е трябвало да стане виртуоз, а чак след това, на възраст между 23 и 27 години, да напише "капризите".

Без да е ходил на уроци, Пол Макартни пише първата си песен на 14, а на 27 вече е напуснал Бийтълс и написал най-добрите си творби. Прави впечатление че музиката на Макартни е била доста по-доходна от тази на Паганини, защото е била както много по-лесна за "консумация", така и много по-евтина за "производство":

• бас-китара "Хьофнер" вместо 11 цигулки "Страдивари",
• група от 4 души вместо симфоничен оркестър, и
• (поне в началото) свирене в мазета вместо в концертни зали.

__________________________________________________
* Скот Антъни е последовател и съавтор на Кристенсен

Чрез Фейсбук Григор Димитров предупреждава феновете си че в социалните мрежи лицето му се използва за дълбоки измами. Гошо споделя новината с приятеля си Пешо и получава изненадващ коментар:

Лицето на Григор се е ползвало, а и сега се ползва, за съвсем плитки измами, например:

• да ни подлъгва да си купуваме ненужно скъпи дрехи (Лакост) и часовници (Ролекс, Бианше),
• да ни подлъгва да вземаме потребителски кредити при ненужно високи лихви (БНП Париба "Лични финанси").

Всъщност, Григор добре ги знае тези неща, но понеже получава за лицето си пари от рекламодателите, той няма нищо против плитките измами.

За повечето хора множествената склероза е автоимунно възпалително невродегенеративно заболяване, но Стаменко Математикът нарича с това име склонността да забравяме:

• че не можем да говорим за елементите от името на множеството, и
• че не можем да говорим за множеството от името на елементите.

Между елементите и множеството няма "единодушие". Ще дадем сравнително сложен математически пример, пък който може, нека го разгадае (или предложи по-прост):
Множеството на ненормалните числа е нормално множество (защото не е елемент на себе си, т.е. защото не е ненормално число).

Да припомним на читателя и какво са уклоните. Те са систематични и автоматични отклонения от нормалните когнитивни процеси (процесите на възприемане, обработка, съхраняване и възпроизвеждане на информация). Дори и най-здравият разум е податлив на уклони.

Стаменко смята множествената склероза за уклон, и следователно, тя не е болест. Всеки страда от нея, но кои са причините? Дали тя не се предава меметично, така както някои болести се предават генетично? Дали в основата ѝ не са хилядолетните навици:

• на царе и политически партии (да говорят от името на народите),
• на народите (да смятат че царе и политически партии говорят от тяхно име)?

Да споменем че в родината на Стаменко дори присъдите се издават от името на народа, въпреки че повечето от елементите на множеството "Народ" не подозират за това (или ако подозират, не са наясно с детайлите на присъдите и бройките на наказаните).

Ако мислим за креативността като за способност "да свържеш точките", то чувствителните хора възприемат света като място с повече точки и повече възможности за свързване, пишат Керълин Грегоар и Скот Бари Кауфман.

Това ме подсеща за времето когато сведох всички възможни взаимни разположения на 5 точки в генерална позиция до само три. Което навежда на мисълта че да виждаш сходството в привидно многото възможности за свързване на точките е също проява на креативност.

Елементарно, Уотсън, веднъж креативността се проявява в конкретизиране, а друг път - в генерализиране. Накратко, креативността е в това да мислиш различно - както от другите, така и от предишното ти Аз.