Не е ли странно че нация, за която оцеляването и размножаването е върховен приоритет, приема за светци хората отричащи върховния приоритет? За мен не е странно, а закономерно: подсъзнателно усещаме че преклонената главичка, яденето и сексът не са нито необходими, нито достатъчни, условия за оцеляването; че наистина необходимото условие е друго - наличието на хора, за които оцеляването и размножаването не са ценности.
"Съществуват много хора, за които целите 'оцеляване' и 'размножаване' не са достатъчни", пише психологът Михай Чиксентмихайи. Бих обогатил мисълта му по следния начин: "За много хора целите 'оцеляване' и 'размножаване' не са необходими". Да си спомним за светците ни: Кирил и Методий, Иван Рилски, Паисий и Левски.
Не е ли странно че нация, за която оцеляването и размножаването е върховен приоритет, приема за светци хората отричащи върховния приоритет? За мен не е странно, а закономерно: подсъзнателно усещаме че преклонената главичка, яденето и сексът не са нито необходими, нито достатъчни, условия за оцеляването; че наистина необходимото условие е друго - наличието на хора, за които оцеляването и размножаването не са ценности.
0 Comments
Some psychologists disprove The Law of Non-Contradiction* and make poor Aristotle roll over in his grave. They do it on a daily basis:
For the benefit of humanity, they criticize the cognitive biases as weaknesses in human thinking. To the detriment of humanity, they sell their knowledge of cognitive biases to various advertisers and employers**. And in the evening, unlike Aristotle, they sleep peacefully in their beds without rolling around. ________________________________________________________________ * saying that one thing cannot both be and not be (see here) ** who want to know how to deceive their customers and employees В хубава книга от Рори Съдърланд, справедливо похвалена от учените глави Робърт Тривърс, Робърт Чалдини и Насим Талеб, авторът ни "открехва" за някои игрово-теоретически, психологически, и оттам маркетинг, трикове. Един от тях е т.н. continuity probability signaling, на нашенски - изграждане на доверие:
Когато работодателят ти плаща заплата всеки месец, той показва че те цени в краткосрочен план; когато те праща на скъп образователен курс, той сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно. "Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал легендарният компютърен учен Алън Кей. Ще упражня другата си гледна точка, прилагайки я към написаното: Когато те праща на скъп курс работодателят НЕ сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно! Той обвързва дългосрочно ТЕБ - заради ангажимента да работиш определено време при него, БЕЗ да поеме симетричния ангажимент да ти гарантира работата през този период. В последно време ми прави впечатление дисоциирането на персонала от работодателите му:
а) идва човек да ми отчете водомерите и ми говори за "ОНЕЗИ от Софийска вода", б) в офиса на Виваком, служителят ми казва: "Ако имате проблем, обадете ИМ се на Виваком". Имам няколко обяснения: О1. Работодателите са наели психолози да измислят психологически трикове, а след това и да обучат на тях персонала. Целта на тези трикове е да намалят напрежението между клиента и персонала от фронт-офиса, правейки персонала да изглежда асоцииран с клиента и дисоцииран от работодателя. О2. Това е осъзната от персонала омраза към работодателя. Хората от персонала не са прости и могат да си направят извода че ако работодателят използва всяка възможност да "превози" клиента, той няма да се поколебае да "превози" и тях. О3. Срещаме се не със служители на доставчика на услугата, а със служители на негови поддоставчици, които не се чувстват ангажирани със самия доставчик. Каквото и да е обяснението, то не би трябвало да ни радва. Понеже е индикация за това че доставчиците на "масови" услуги крият нещо "под масата". Проучване на американски психолози установило че:
а) хората, чиито любими песни са "щастливи" ги слушат средно по 175 пъти, а б) хората, чиито любими песни са "горчиво-сладки" ги слушат средно по 800 пъти. Подобни неща ми звучат евтино, като китайски ресторант с изобилни сладко-кисели ястия. Да не говорим че да наричаш музиката "щастлива" значи да изпадаш в "дълбока" антропоморфизация. Има музика които те прави щастлив или нещастен, но това са твои състояния, не нейни. Признавам че и аз определях (понякога) музиката антропоморфично: някои песни ми се струваха енергични, а други - меланхолични. Вместо да я изживявам "вкусно", усещах музиката цветно. Е, с възрастта и опита разбрах че има по-подходящи начини за възприемане, например: а) музиката е близка или далечна (чужда за теб); б) музиката има скелет и тяло (добри идеи, аранжимент, изпълнение) или е празна като риба балон; в) музиката е балансирана или претоварена (от ефекти, инструменти, вокали и т.н.) г) музиката е интересна или безинтересна; д) музиката е за народа или за "разбирачите", а понякога - за всички; пример за третото е музиката на Пинк Флойд или музиката от самостоятелните албуми на Дерек Тракс; е) музиката е създадена като основно ястие (от музикант) или като сос към основно ястие (от поет, като акомпанимент); пример за първото е бийтълсовата "Йестърдей" (с първоначално заглавие "Бъркани яйца"), а за второто - музиката на Ленард Коен. И като стана дума за ястия ... стига съм философствал, че ще взема да пресоля манджата ... Екип от френски учени провел винен експеримент. На 54 професионални енолози били дадени по една чаша червено и бяло вино, след чиято дегустация те трябвало да ги опишат с думи. Нормално е субективното изживяване да е различно при различните субекти. Затова те описали вината с различни думи, но и в двата случая те гравитирали около цветовете, вкусовете и ароматите на съответните растения/вещества:
а) червено, кафяво и черно, и съответно касис, череша, сушена синя слива, шоколад, въглен, катран - в случая с червеното вино, и б) бледо и жълто, и съответно лимон, цитрус, бяла праскова и мед - в случая с бялото вино. Закачката била че виното било едно и също - бяло, просто в единия случай била добавена червена боя без вкус и миризма. Заключението от експеримента: когато решава какво опитва, човек (дори и да е професионалист) отдава предпочитание на визуалното (цвета) пред олфактивното (вкуса и аромата). Това съм го забелязал отдавна, без научни експерименти. Моят случай е особено интересен, защото някои от сетивата ми са объркани по природа - нали съм синестет. Това че принципно усещам музиката и в цветове съвсем не ме прави нечувствителен към цветовете на обложката на албума, която в някои случаи влияе на цветовото ми възприемане на музиката. Един от най-явните случаи е албумът на Били Кобам Spectrum. Признавам че обложката му не е нищо особено, но и че (специално за мен) тя успя да "оцвети" музиката. Подобна обложка от последния албум на Стивън Уилсън имаше нулев ефект върху мен. Послепис от 09.01.2024 г. Посъкратих текста, но не мога да не добавя какво научих днес: Били Кобам бил оказал голямо влияние върху Стивън Уилсън - с музиката (не с обложките) си. Ако мислим за креативността като за способност "да свържеш точките", то чувствителните хора възприемат света като място с повече точки и повече възможности за свързване, пишат Керълин Грегоар и Скот Бари Кауфман.
Това ме подсеща за времето когато сведох всички възможни взаимни разположения на 5 точки в генерална позиция (в Еклидовата равнина) до само три. Което навежда на мисълта че да виждаш сходството в привидно многото възможности за свързване на точките е също проява на креативност. Елементарно, Уотсън, веднъж креативността се проявява в конкретизиране, а друг път - в генерализиране. Накратко, креативността е в това да мислиш различно - както от другите, така и от предишното ти Аз. Научавам за британския бранд GREGGS и решавам да проверя какво е това. Виждам логото в Уикипедия и веднага ми светва* - става дума за зърно. Зачитам се ... прав съм бил.
Не, това моето не е истинска епифания; такава са имали шефовете на GREGGS, когато са избирали логото си от многото възможни. Елементарно, Уотсън, рядко попадаме на лого, което директно да обяснява с какъв точно бизнес си имаме работа. Казано с други думи, връзките на логотипите на повечето бизнеси със самите бизнеси са апофенични**. ___________________________________________ * т.е. получавам епифания ** т.е. изсмукани от пръстите Чета как Коко Шанел била дълбоко апофенична, както и че любимото ѝ число било 5. Виждала 5 навсякъде, представяла колекциите си винаги на 5-ти май. Точно това направила и когато представила пред публика ... познахте, парфюма "Шанел 5". Направила го на 5.5.1921 г.
Виждам дълбока апофенична връзка между Коко и мен. И аз съм запленен от числото 5. Даже имах епифания, откривайки Теорема за 5-орността на естествените числа. Да не говорим за различните ми доказателства (тук, тук, тук) на теоремата че в Евклидовата равнина 5 точки в генерална позиция гарантират построяването на изпъкнал 4-ъгълник между някои от тях. "Умът е като айсберг, само една седма от обема му е над водата", казвал Зигмунд Фройд. Не се сещал, бедният, че умът на всеки е различен.
Аз бих казал че умовете приличат на сградите: едни са предимно подземни, а други - предимно въздушни. Да вземем за пример прословутата Empire State Building. Надземната ѝ височина е 381 метра (без антената), а подземната - 17 метра. Това означава че относителният дял на подземната част в общата височина е (грубо казано) 4.3%. С подобна основа всяка обикновена едноетажна къща би се срутила още преди да са ѝ поставили покрива. По подобен начин би се сринал и един минимален интелект, обременен с високоинтелектуални задачи. Намерението на Фройд е било следното: с метафората за айсберга той е искал да изрази това че много умствени процеси са невидими, защото се извършват подсъзнателно. Уж е така, но ... тук местата са разменени: 1. Резултатите на подсъзнателно извършваното са видими. Голяма част от умствения ни капацитет подсъзнателно отива за служебни нужди: > дишане, хранене, отделяне, > запазване на вертикално положение, ходене, работа, спортуване, > кимане на познати мъже и подсвиркване след непознати жени, като резултатите са съвсем видими и се оценяват по достойнство (напр. с ответно кимане от познатите мъже и презрителни погледи от непознатите жени). 2. Горната, т.е. видимата, част на умствения айсберг е отговорна за производството на невидимото. На нея дължим невидимите (допреди Шекспир) Хамлет, Ромео и Жулиета, както и невидимите (допреди Евклид) теореми за правите, фигурите и простите числа. На нея дължим и невидимата, и невъобразима до 1931 г. Empire State Building. Психолозите опровергават ежедневно Закона за непротиворечието* и карат горкия Аристотел да се върти в гроба си. Как го правят, ли? Ето така.
В полза на човечеството, водят лекции и критикуват когнитивните уклони като слабости в човешкото мислене. Във вреда на човечеството, продават знанията си за когнитивните уклони на разни рекламодатели и работодатели**. А вечер, за разлика от Аристотел, спят спокойно, без да се въртят. ___________________________________________________________________ * ¬(A∧¬A), т.е. не може едно нещо едновременно да е и да не е (виж тук) ** за да знаят как да заблуждават клиентите и служителите си Преди много години, написах нещо от сорта на "съдбата ни е да пишем с грешки, дори когато пишем за чуждите грешки". Днес намирам подходящ пример. "Обобщението Дядо Иван е национална глупост", споделя Георги Данаилов в "Доколкото си спомням".
Коментарът ми е кратък: С това, от което психолозите се срамуват, писателите се гордеят. Това, което на един писател се струва успешна метафора (национална глупост), за един психолог е когнитивен уклон (и по специално - антропоморфизация). Да добавим и това: Данаилов критикува антропоморфизацията правена от другите (Дядо Иван) със своя собствена (национална глупост). Или го е направил несъзнателно, или като римски цезар е мислел че това което не е позволено на вола е позволено на бога. Психологът Стивън Пинкър мислил, мислил и написал* това: Отговорът на Витгенщайн на Лайбниц и Аристотел не е просто обект на дискусии в семинарите по философия. Много от нашите най-ожесточени спорове се отнасят до това как да се съчетаят размитите концепции за семейна прилика с класическите категории, изисквани от логиката и закона. "Човек" ли е оплодената яйцеклетка? Правили ли са Бил и Моника "секс"? Нека за начало въведем читателя в това какво са класическите категории според Аристотел:
а) един човек принадлежи на категорията баба, ако и само ако е от женски пол и е майка на родител; б) един човек принадлежи на категорията ерген ако и само ако е от мъжки пол и не е женен. Според Витгенщайн, нещата не са толкова прости. Кое прави едно нещо игра? Физическата активност? Не, помислете за игрите с думи! Противникът? Помислете за пасианса! Майсторството? Помислете за бингото! Късметът? Помислете за кръстословиците! Желанието за победа? Помислете за дете, което тупка топка! Ето защо при категоризацията на игрите не трябва да се чудим че не можем да ги напъхаме в два изрядни шкафа (игри и не-игри), в зависимост от наличието на определени необходими и достатъчни условия. Тук трябва да търсим семейните прилики така, както в семейството познават че внучката прилича на баба си по цвета на очите, а на баща си - по носа. Което не значи че бащата и бабата си приличат по очите и носа; те си приличат по голямото чело, което внучката не е наследила. Добро въображение е имал Витгенщайн, не може да му се отрече. И аз имам въображение и затова ще кажа че съчетаването на размитите концепции за семейна прилика с класическите категории, изисквани от логиката и закона, е възможно - благодарение на въображението. Няма никаква философия в това да определиш човек ли е оплодената яйцеклетка или не! Ти, бай Пинкър, би ли тръгнал да обясняваш на една оплодена яйцеклетка че си прилича с баща си по носа? Няма никаква трудност и да се определи секс ли е било онова между Бил и Моника. Погледни го с очите на баба си, бай Пинкър! Тя би ли казала че е секс? А ако имаш проблеми с въображението (да се поставиш на бабиното място), ето ти един още по-елементарен тест: ти би ли го направил с дъщеря си? ____________________________________ * в последната си (засега) книга "Рационалност" - "Умом Россию не понять", надуват се руски националисти. С което искат да кажат че страната и народът са толкова сложни и уникални, че са несравними с другите. Приемайки тази констатация за вярна, някои решават да разберат Русия с емоциите си. Като ги чуеш как се прехласват пред Рахманинов, Достоевски и Левитан ще ти се догади - казва на студентите си историкът Спирос.
- Освен умът, тук и емоциите не вършат работа. Русия може да бъде разбрана лесно, но на доста по-ниско ниво - нивото на сетивата. Никакъв Рахманинов или Достоевски не може да те осветли относно миризмата ѝ, в буквалния смисъл на думата. Заради нея, казват че и слепец ще разпознае кога влиза в Русия. А Левитан направо заблуждава. Гледайки "Над вечньiм покоем" изпитваме такъв покой, че не се сещаме какво липсва на картината (картата), но го има в територията. Познахте, имам предвид облаците от комари. Какъв вечен покой, след като жуженето и ухапванията им те довеждат по полуда? Никой, дори Достоевски и Рахманинов не може да предаде това чувство посредством немощните инструменти на изкуството си. В хубава книга от маркетинг-експерт, справедливо похвалена от учените глави Робърт Тривърс, Робърт Чалдини и Насим Талеб, авторът ни "открехва" за някои игрово-теоретически, психологически, и оттам маркетинг, трикове. Един от тях е т.н. continuity probability signaling, на нашенски - изграждане на доверие:
Когато работодателят ти плаща заплата всеки месец, той показва че те цени в краткосрочен план; когато те праща на скъп образователен курс, той сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно. "Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал легендарният компютърен учен Алън Кей. Ще упражня другата си гледна точка, прилагайки я към написаното. Не работодателят те праща на скъп образователен курс, a шефът ти. Ако си бил на такъв курс, но шефът е напуснал или е бил уволнен, то е много глупаво да разчиташ на дългосрочно обвързване на работодателя с теб. "За човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон", обичал да казва психологът Маслоу. В афоризма му има три променливи:
х - инструмент (в случая - чук); у - орган (в случая - ръка); z - манипулируемо (в случая - пирон). Ако дадем други стойности на променливите, можем да получим друг афоризъм, например: За човека с обсесия в главата всеки проблем изглежда като съдебно дело. Като казваме "обсесия", имаме прадвид обсесията че сме винаги прави и че нещата се решават истински само в съда. А сега да дадем и пример: Поискали от БГ-прокуратурата да даде номерата на делата, пратени на европрокуратурата, ръководена от Кьовеши. БГ-прокуратурата отказала, дали я под съд и я осъдили да назове делата. Другари ковачи, не можахте ли да забиете пирона по по-лесен начин? Като видяхте че БГ-прокуратурата не иска да ви отговори, не можахте ли да поискате номерата от Кьовеши, вместо да губите времето на съда, след което да влезете отново в режим на изчакване и колебание дали прокуратурата, която не ви даде номерата съгласно закона, ще ви ги даде съгласно съдебното решение? Когнитивните уклони (cognitive biases) са систематични* и автоматични отклонения (от правилната посока) в когнитивните процеси (памет, мислене, преценка). Те са толкова разпространени че под шапката на Оксфордския университет е създаден Каталог на уклоните.
С демонстрационна цел ще цитирам известния психолог Стивън Пинкър, който в книгата "Рационалност", издадена през 2021 г., пише следното: Въпреки че уклонът наречен availability bias** го прикрива от нас, човешкият прогрес е емпиричен факт. Човечеството като цяло е по-здраво, по-богато, с по-висока продължителност на живота, по-добре нахранено, по-образовано, и по-предпазено от войни, убийства и злополуки в сравнение с предходните десетилетия и столетия. Въпреки че двете изречения са част от текст, в който Пинкър критикува уклоните, самият той не е успял да избяга от тях, и по специално от Уклона към антропоморфизиране. Здрави, нахранени и образовани могат да са (или да не са) отделните хора, но не и групите от хора. Да сте чували за дипломи, ресторантски сметки или здравни сертификати издадени на Човечеството? Вече съм го писал, но тук му е мястото да го повторя: Съдбата на писането е да пишем с грешки, дори когато пишем за грешките. ___________________________ * защото се отнасят (в различна степен) до всички хора ** съжалявам, но не знам да имаме утвърден превод на термина на български Преди 4 години бях написал това: "Не е вярно че човек използва 10% от мозъчния си капацитет. Истината е че хората използват 10% от мозъчния си капацитет СРЕДНОАРИТМЕТИЧНО." След което бях обявил тази си мисъл за несериозна.
Сега я поглеждам от друга гледна точка и откривам че е вярна, макар и по един неочакван начин: ако нискоинтелигентният (и дори интелигентният) използва малка част от мозъчния си капацитет, то геният използва още по-малка. Да вземем за пример гениалния Пол Дирак. Докато си говорел с приятели, използвайки вероятно 0.1% от капацитета си, той измислил как да запише произволно естествено число с помощта на 3 двойки и операции с тях. Пирамидата на Маслоу подрежда човешките потребности йерархично*. Веднъж задоволени, човешките потребности от ниско ниво преставали да са мотиватор за личността, която започвала да търси задоволяване на потребностите от по-високо ниво.
Като човек обитаващ най-високото ниво на пирамидата - нивото на себереализацията - мога да кажа следното: Един миньор може да "минира" дори и да не е добре нахранен и "наспан". Вярно е че се излага на риск, и че продуктивността му страда, но той все пак може да работи. Един гладен и сънен мислител не може да направи нищо. Затова уж низшите физиологични потребности от: > чист въздух, > добър сън, > пълен стомах и > празни черва са висша ценност за мислителя и той, ако е с всичкия си, им отдава голямо значение и полага добра грижа за тях. Всичко друго са глупости. Пирамидата на Маслоу си прилича с пирамидите на фараоните: мислеха ги за Път към вечността (кога в пряк, кога в преносен смисъл), а се оказа че може да ги разбие всеки (кога в пряк, кога в преносен смисъл). Послепис от 11.02.2024 г. Според достоверни източници, в записките и публикациите на Маслоу такава пирамида не съществува; тя е рожба на някакъв неумен мениджмънт-консултант от 50-те години на 20-ти век. Артур Кьостлер – романист и културен критик – твърдял че способността да откриваш сходство в различното е основата на креативността. Ех, веднъж да съм съгласен с някого, рече си Панос. И си спомни какво му се случи по времето, когато беше финансист.
Панос бе под стрес: ръководеше проект за създаване и въвеждане на нов финансов продукт. И точно по това време шефовете му от Гурция решиха да го изпратят в Болвария на курс по създаване и въвеждане на нови финансови продукти. Не само че щеше да изгуби три дни, но трябваше предварително да попълни дълъг въпросник с неясна цел. Панос бе достатъчно изпечен за да не се разкрива пред другите, особено пък ако са му работодатели. Но стресът го накара да изневери на себе си и затова отговори точно и подробно. Прати обратно въпросника, грабна си куфара и замина за Болвария. Щеше да изгуби време, но поне щеше да се види с колегите си от Южна и Централна Европа. Нямаха много време да се видят защото още от началото ги подхванаха: нови тенденции във финансите, математически модели, работа в екип и какво ли още не. И когато нещата стигнаха до работата в екип Панос разбра за какво е бил въпросникът. Оказа се че работодателят е искал да им направи Белбин-тест за работа в екип, за да види кой какъв е. Сякаш за толкова години не ги бе опознал. Всички колеги и колежки на Панос се оказаха подчертани Resource investigators, само Панос се оказа ярък Plant. Символът на "Плантаторите" беше Айнщайн, силата им беше в креативността, а слабостта – в това че постоянно бълват идеи и бързо сменят интересите и приоритетите си. Спомняте ли си 1905 г.? Айнщайн беше пълен с идеи и написа статии по какви ли не теми. За осмислянето им, на колегите му им трябваха години, което го издигна в очите (и не толкова в сърцата) им. Дотук добре, но резултатите от писмения тест трябваше да бъдат проверени на практика. В теста за креативност трябваше да се намерят сходства/връзки между три произволни думи. И Панос, като единствен "Плантатор", получи правото да предложи първата дума. Стресът го караше да кипи и затова той реши да саботира теста, предлагайки сложната дума bravado. Колегите онемяха, не бяха я чували тази дума, та се наложи на лектора (и тестер на екипната им работа) Уолтър да им я обясни: „Това, приятелчета, означава показна смелост или ненужна храброст.“ Втора беше Жужа, която не си даде зор и генерира думата black. Дойде ред на Яцек да предложи третата дума, и той като стар фен на „Deep Purple“ предложи night. Когато Уолтър ги подкани да намерят връзка между трите думи, колегите отново онемяха. Тогава Панос им показа какво е да си Плантатор, казвайки: „kNIGHTS show bravado and NIGHTS are black! Got it?“. Уолтър изръкопляска, а колегите продължаваха да немеят. Разбра се че Панос е креативен "Плантатор" и че драстично се отличава от колегите си. Не се разбра какво смята да прави работодателят със събраните данни кой какъв е, или поне Панос не го разбра. Защото креативно си направи извода че след като драстично се отличава от колегите си, то мястото му не е сред тях. Мобилизира цялото си bravado и напусна работодателя си. За да си намери креативна работа без стрес, където да е заобиколен от себеподобни и да е свободен да бъде себе си. Както се пееше в песента Black night: Maybe I'll find on the way down the line that I'm free. Free to be me. Вижда треската в чуждите очи, а гредата в своите не вижда.
Библейска мъдрост Американски психолози от елитни университети (Чикагският и UCLA) написали хубава статия, в която критикуват слабостите на американското средно и полувисше (от типа "community college") образование, и в частност - образованието по математика. Учениците и студентите били приучвани на сляпо прилагане на наизустени алгоритми, а не на това кога и как да ги прилагат, и не на това как да изграждат връзки между базови математически концепции. Звучи ли ви познато? Значи сте чели някои неща от този блог или сте мислили по въпроса. Един от примерите на психолозите: студент трябва да постави дробта 4/5 на числовата линия; поставя я по средата между числата 4 и 5. Ужасяващо, нали? За мен, обаче, най-ужасяващи са не толкова отговорите на студентите, колкото въпросите на учените. Един от тях е: "Кое е по-голямото число: а/5 или а/8 ?" На този въпрос смогнали да отговорят "правилно" едва 53% от студентите. Едва 15% от студентите се опитали да разсъждават: "Aко разделиш два еднакви хляба на 5 и 8 части, частите на кой хляб ще са по-големи?" Захласнати в порива си да анализират и оправят американското образование, психолозите не са забелязали че (подобно на студентите) са били в плен на "слепи" алгоритми и че (подобно на студентите) са забравили да разсъждават: > Числата не са хлябове; те могат да бъдат отрицателни, което преобръща верния отговор на 180 градуса. > Още по-лошо, числата могат да бъдат комплексни, което напълно обезсмисля въпроса кое е по-голямо. С други думи, получила се е ситуация от вида "на тъп въпрос - тъп отговор". Накратко: В щатите средното, полувисшето и висшето образования (вкл. докторските програми по психология) имат проблеми да научат студентите на базовите математически концепции и връзките между тях. Сега разбрахте ли защо започнах с мисълта за треската и гредата? Много хора мислят че мислят, а всъщност пренареждат предразсъдъците си.
Уилиам Джеймс, баща на американската психология Спирос чака за кафе, но вижда че тази, неговата, няма я бъде - кафеджията е решил да се прави на интересен пред някаква симпатична, но очевидно депресирана клиентка. Спирос долавя част от монолога му: " ... защото няма начин да си в депресия ако обичаш себе си ..."
Мили боже, пита се Спирос, как става така че човек с 2 мозъчни гънки и 3 класа от началното училище има смелостта да се изказва относно централната нервна система, без да има представа за структурата ѝ и електро-химичните процеси протичащи в нея? Какво ли ще направи един такъв индивид ако го уволнят от кафеджийницата и го пратят с резачка в гората или с пушка на полето? Със сигурност, поради некадърност или невнимание, ще си отреже ръката или ще си простреля крака. След което ще виси по кафенетата и ще се депресира от нещастието си, въпреки факта че продължава да се обича толкова много, колкото се е обичал и преди. Разликата между успешните и наистина успешните хора е че вторите почти на всичко казват НЕ.
Уорън Бъфет Знаете ли какво се случило с автора на инструкции по безопасност, след като завършил курса по позитивно мислене? Вместо "НЕ използвайте този електроуред в банята", той започнал да пише "Използвайте този електроуред в банята". Интелигентните читатели ще разберат че това е виц. Това, което интелигентните сякаш не разбират е че позитивното мислене е смешно единствено във вицовете. В живота, позитивното мислене може да има трагични последици. Подземните солни находища в пустините на щата Ню Мексико изглеждали идеални за съхранение на радиоактивни отпадъци и федералното Министерство на енергетиката решило да заравя варелите там. Само дето имало една тънкост: за да се стабилизират отпадъците, те трябвало да се смесят с НЕорганичен консуматив за котешка тоалетна. Ядрена физика, какво да се прави! Да, ама някакъв служител на поддоставчика на консуматив имал собствено мнение: "Как така НЕорганичен консуматив? Какъв е този НЕгативизъм?" Затова, записал в инструкциите че трябва да се използва органичен консуматив. Който впоследствие предизвикал изтичане на радиоактивен материал. Замърсяването затворило за 3 години струвалия милиарди долари проект за складиране на радиоактивни отпадъци (WIPP). Щатът Ню Мексико наложил глоби от десетки милиони долари както на Министерството, така и на поддоставчиците му. 21 работници били облъчени, а почистването на замърсяването струвало само ... 500 милиона долара. Независимо дали ще е в мократа баня или в сухата пустиня, позитивното мислене винаги излиза скъпо. Заради способността ми да виждам вътрешността на нещата, или казано с други думи "да виждам неща които другите не виждат", ми излезе име на циник. Интересно, никой не нарича "цинични" рентгенолога, машинарията му и снимките му. Като се замисля и ... откривам че повърхностното може да бъде много по-цинично от дълбокото. Ако ви е трудно да си го представите помислете си (вместо за рентгенови снимки) за онези "специални" снимки на хора по кожа.
За да не стигат до обидното "цинизъм", други ме описват с думата "негативизъм". Не се чувствам обиден и ще кажа следното. Джон Ленън се запознал с Йоко Оно на нейна изложба. Грабнали го позитивизмът и чувството ѝ за хумор, въплътени в първото което видял от изложбата: стълба водеща до тавана, където с лупа можела да се прочете думата ДА. Мен пък ме впечатляват не видимите с лупа или просто око, а невидимите неща, например това: Едно толкова популярно, за разлика от инсталациите на Йоко, нещо като християнството е негативно по природа. За справка, пребройте негативните думи (не, нямаш, никакво, нито и т.н.) в основния му проектодокумент - 10-те Божи заповеди. Аз ги изкарвам 19, средно по 2 бройки на заповед. И като говорим за думата НЕ и за свещени неща, спомнете си за вашето предишно детско аз и за най-свещеното - майка ви! Кое чувахте по-често от устата ѝ: ДА или НЕ? Сигурен съм че ситуацията е била същата и с най-позитивната майка на света - майката на Йоко Оно. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
April 2024
|