Category: Psychology - mISLANDia

Разбитата пирамида на Маслоу

6/25/2020

След като разкрих слабостите в мисленето на Канеман и Тверски относно т.н. наличностна евристика, дойде ред да се упражня с Пирамидата на Маслоу. Тук нещата са съвсем елементарни. И така ...

Пирамидата на Маслоу подрежда човешките потребности йерархично. Веднъж задоволени, човешките потребности от ниско ниво преставали да са мотиватор за личността, която започвала да търси задоволяване на потребностите от по-високо ниво.

Като човек обитаващ най-високото ниво на пирамидата - нивото на себереализацията - мога да кажа следното:

Един миньор може да минира дори и да не е добре нахранен и "наспан". Вярно е че се излага на риск, и че продуктивността му страда, но той все пак може да работи. Един гладен и сънен мислител не може да направи нищо*. Затова уж низшите физиологични потребности:
> чист въздух,
> добър сън,
> пълен стомах и
> празни черва
са висша ценност за мислителя и той, ако е с всичкия си, им отдава голямо значение и полага добра грижа за тях. Всичко друго са глупости.

Пирамидата на Маслоу си прилича с пирамидите на фараоните: мислеха ги за Път към вечността (кога в пряк, кога в преносен смисъл), а се оказа че може да ги разбие всеки (кога в пряк, кога в преносен смисъл).

_________________________________________
* Щеше ли Пал Ердьош да доживее до 83 години и да стане най-продуктивният математик на всички времена по брой написани материали и по брой на съавторите, ако не беше задоволявал ежедневно "низшите" си потребности от кофеин и амфетамин? Та нали точно той измисли афоризма "Математикът е машина за превръщане на кофеин в теореми"!

Канеман, Тверски и буквите

6/22/2020

През 1973 г. Канеман и Тверски описват т.н. availability heuristics (наличностна евристика). Става дума за това че много често оценките за вероятността на дадено събитие се базират на наличната информация в паметта: могат ли хората да се сетят за примери, то вероятността се надценява, не могат ли – вероятността се подценява. Експериментът на Канеман и Тверски е следният:

Участниците биват запитани дали буквите К и R се срещат по-често като първа или като трета буква в английските думи. Според повечето участници, буквите се срещат по-често в началото, въпреки че в действителност е точно обратното.

Наличностната евристика обяснява грешките с това че е по-лесно да се сетим за примери на думи започващи със съответните букви, отколкото за примери където буквите са на трета позиция.

Теориите на Канеман и Тверски заслужиха икономическия нобел, но това не значи че не подлежат на критика. За пореден път оставам с усещането че те са формулирани на база на експерименти, разкриващи не евристиките и уклоните в мисленето на човешкия род, а евристиките и уклоните в мисленето на авторите. Казано по друг начин: резултатите показват не толкова слабости в мисленето на участниците в експеримента, колкото неспособност на авторите да видят че съществуват алтернативни експерименти, водещи до противоположни изводи.

Случайно ми хрумна този експеримент, който проведох върху себе си. Ако не ми вярвате, то можете да го проведете върху познати:

Избройте максимален брой български думи завършващи на АЖ, напр. метранпАЖ, екарисАЖ, анфльорАЖ ... Пребройте думите! Дайте си един ден почивка, след което се опитайте да изброите същите думи, но по азбучен ред!

Ще установите (предполагам) че вторият начин е по-неподходящ, защото ще се сетите за по-малко думи. Накратко, какво има в началото на думите не винаги е най-важното. Като се замислим, римите в поезията успешно доказват този извод в продължение на хилядолетия.

Глупав, по-глупав, психолог

4/25/2020

Тестът за необичайни употреби (UUT) е измислен през 1967 г. от американския психолог Гилфърд за оценка на креативността. Тестваните имат две минути за да изредят възможните употреби на даден предмет, например тухла. Пример: вместо гиричка, вместо бухалка, за да задържим вратата отворена и т.н.

Когато вместо тухла бил избран полиетиленов плик, състезанието било спечелено от мутрест субект, който освен всичко друго написал "за салата". Попитали го какво имал предвид, а той казал че да се наядеш с полиетилен - (C2H4)n - и да изпиеш n чаши с вода - H2O - е все едно да изпиеш n чаши с ракия - C2H5OH.

Е, добре, признавам че вторият параграф си го измислих. Но се надявам че успях да демонстрирам следното:
Мутрите, размахващи бухалки, не биха могли да ви заблудят че са креативни. Как става така, че мутрите дъвчещи пликове или размахващи тухли вместо бухалки биха успели да заблудят Гилфърд?

Black night

2/1/2020

Артур Кьостлер – романист и културен критик – твърдял че способността да откриваш сходство в различното е основата на креативността. Ех, веднъж да съм съгласен с някого, рече си Панос. И си спомни какво му се случи по времето, когато беше финансист.

Панос бе под стрес: ръководеше проект за създаване и въвеждане на нов финансов продукт. И точно по това време шефовете му от Гурция решиха да го изпратят в Болвария на курс по създаване и въвеждане на нови финансови продукти. Не само че щеше да изгуби три дни, но трябваше предварително да попълни дълъг въпросник с неясна цел.

Панос бе достатъчно изпечен да не се разкрива пред другите, особено пък ако са му работодатели. Но стресът го накара да изневери на себе си и затова отговори точно и подробно. Прати обратно въпросника, грабна си куфара и замина за Болвария. Щеше да изгуби време, но поне щеше да се види с колегите си от Южна и Централна Европа.

Нямаха много време да се видят защото още от началото ги подхванаха: нови тенденции във финансите, математически модели, работа в екип и какво ли още не. И когато нещата стигнаха до работата в екип Панос разбра за какво е бил въпросникът. Оказа се че работодателят е искал да им направи Белбин-тест за работа в екип за да види кой какъв е. Сякаш за толкова години не ги бе опознал.

Всички колеги и колежки на Панос се оказаха подчертани Resource investigators, само Панос се оказа ярък Plant. Символът на „Плантаторите“ беше Айнщайн, силата им беше в креативността, а „слабостта“ – че постоянно бълват идеи и бързо сменят интересите и приоритетите си. Спомняте ли си 1905 г.? Айнщайн беше пълен с идеи и написа статии по какви ли не теми. За осмислянето им колегите му трябваше да отделят години, което го издигна в очите (и не толкова в сърцата) им.

Дотук добре, но резултатите от писмения тест трябваше да бъдат проверени на практика. В теста за Плантатори трябваше да се намерят сходства/връзки между три произволни думи. И Панос, като единствен Плантатор, получи правото да предложи първата дума. Стресът го караше да кипи и затова той реши да саботира теста, предлагайки сложната дума bravado. Колегите онемяха, не бяха я чували тази дума, та се наложи на лектора (и тестер на екипната им работа) Уолтър да им я обясни: „Това, приятелчета, означава показна смелост или ненужна храброст.“ Втора беше Жужа, която не си даде зор и генерира думата black. Дойде ред на Яцек да предложи третата дума, и той като стар фен на „Deep Purple“ предложи night. Когато Уолтър ги подкани да намерят връзката между трите думи, колегите отново онемяха. Тогава Панос им показа какво е да си Плантатор, казвайки: „kNIGHTS are brave and NIGHTS are black! Got it?“. Уолтър изръкопляска, а колегите продължаваха да немеят.

Разбра се че Панос е креативен Плантатор и че драстично се отличава от колегите си. Не се разбра какво смята да прави работодателят със събраните данни кой какъв е, или поне Панос не го разбра. Защото креативно си направи извода че след като драстично се отличава от колегите си, то мястото му не е сред тях. Мобилизира цялото си bravado и напусна работодателя си. За да си намери креативна работа без стрес, където да е заобиколен от себеподобни и да е свободен да бъде себе си. Maybe I'll find on the way down the line that I'm free. Free to be me. Black night ...

Образование и наука по американски

1/10/2020

Вижда треската в чуждите очи, а гредата в своите не вижда.
Българска поговорка

Американски психолози от елитни университети (Чикагският и UCLA) написали хубава статия, в която критикуват слабостите на американското средно и полувисше (от типа "community college") образование, и в частност - образованието по математика. Учениците и студентите били приучвани на сляпо прилагане на наизустени алгоритми, а не на това кога и как да ги прилагат и не на това как да изграждат връзки между базови математически концепции. Звучи ли ви познато? Значи сте чели някои неща от този блог или сте мислили по въпроса.

Един от примерите на психолозите: студент трябва да постави дробта 4/5 на числовата линия; поставя я по средата между числата 4 и 5. Ужасяващо, нали? За мен, обаче, най-ужасяващи се не толкова отговорите на студентите, колкото въпросите на учените. Един от тях е: "Кое е по-голямото число: а/5 или а/8 ?" На този въпрос смогнали да отговорят "правилно" едва 53% от студентите. Едва 15% от студентите се опитали да разсъждават: "Aко разделиш два еднакви хляба на 5 и 8 части, частите на кой хляб ще са по-големи?"

Захласнати в порива си да анализират и оправят американското образование, психолозите не са забелязали че (подобно на студентите) са били в плен на "слепи" алгоритми и че (подобно на студентите) са забравили да разсъждават:
> Числата не са хлябове; те могат да бъдат отрицателни, което преобръща верния отговор на 180 градуса.
> Още по-лошо, числата могат да бъдат комплексни, което напълно обезсмисля въпроса кое е по-голямо.
С други думи, получила се е ситуация от вида "на тъп въпрос - тъп отговор".

Накратко:
В щатите средното, полувисшето и висшето образования (вкл. докторските програми по психология) имат проблеми да научат студентите на базовите математически концепции и връзките между тях.

Сега разбрахте ли защо започнах с поговорката за треската и гредата?

Мислители

4/27/2019

Много хора мислят че мислят, а всъщност пренареждат предразсъдъците си.
Уилиам Джеймс, баща на американската психология

Кафе "Депресия"

2/28/2019

Спирос чака за кафе, но вижда че тази, неговата, няма я бъде - кафеджията е решил да се прави на интересен пред някаква симпатична, но очевидно депресирана клиентка. Спирос долавя част от монолога му: " ... защото няма начин да си в депресия ако обичаш себе си ..."

Мили боже, пита се Спирос, как става така че човек с 2 мозъчни гънки и 3 класа от началното училище има смелостта да се изказва относно централната нервна система, без да има представа за структурата й и електро-химичните процеси протичащи в нея? Какво ли ще направи един такъв индивид ако го съкратят от кафеджийницата и го пратят с резачка в гората или с пушка на полето? Сигурно ще си отреже ръката или ще си простреля крака. След което ще виси по кафенетата и ще се депресира от нещастието си, въпреки факта че продължава да се обича толкова много, колкото и преди.

За YES-хората и цената на позитивното мислене

11/1/2018

Разликата между успешните и наистина успешните хора е че вторите почти на всичко казват НЕ.
Уорън Бъфет

Знаете ли какво се случило с автора на инструкции по безопасност, след като завършил курса по позитивно мислене? Вместо "НЕ използвайте този електроуред в банята", той започнал да пише "Използвайте този електроуред в банята".

Интелигентните читатели ще разберат че това е виц. Това, което интелигентните сякаш не разбират е че позитивното мислене е смешно единствено във вицовете. В живота, позитивното мислене може да има трагични последици.

Подземните солни находища в пустините на щата Ню Мексико изглеждали идеални за съхранение на радиоактивни отпадъци и федералното Министерство на енергетиката решило да заравя варелите там. Само дето имало една тънкост: за да се стабилизират отпадъците, те трябвало да се смесят с НЕорганичен консуматив за котешка тоалетна. Ядрена физика, какво да се прави! Да, ама някакъв служител на поддоставчика на консуматив имал собствено мнение: "Как така НЕорганичен консуматив? Какъв е този НЕгативизъм?" Затова, записал в инструкциите че трябва да се използва органичен консуматив. Който впоследствие предизвикал изтичане на радиоактивен материал.

Замърсяването затворило за 3 години струвалия милиарди долари проект за складиране на радиоактивни отпадъци (WIPP). Щатът Ню Мексико наложил глоби от десетки милиони долари както на Министерството, така и на поддоставчиците му. 21 работници били облъчени, а почистването на замърсяването струвало само ... 500 милиона долара.

Независимо дали ще е в банята или в пустинята, позитивното мислене винаги излиза скъпо.

Цинизъм и негативизъм

8/8/2018

Заради способността ми да виждам вътрешността на нещата, или казано с други думи "да виждам неща които другите не виждат", ми излезе име на циник. Интересно, никой не нарича "цинични" рентгенолога, машинарията му и снимките му. Като се замисля и ... откривам че повърхностното може да бъде много по-цинично от дълбокото. Ако ви е трудно да си го представите помислете си (вместо за рентгенови снимки) за онези "специални" снимки на хора по кожа.

За да не стигат до обидното "цинизъм", други ме описват с думата "негативизъм". Не се чувствам обиден и ще кажа следното. Джон Ленън се запознал с Йоко Оно на нейна изложба. Грабнали го позитивизмът и чувството й за хумор, въплътени в първото което видял от изложбата: стълба водеща до тавана, където с лупа можела да се прочете думата ДА. Мен пък ме впечатляват уж видимите с просто око, а всъщност невидими за другите неща, например това:

Не е необходима лупа за да видиш че едно толкова популярно, за разлика от инсталациите на Йоко, нещо като християнството е негативно по природа. За справка, пребройте негативните думи (не, нямаш, никакво, нито и т.н.) в основния му проектодокумент - 10-те Божи заповеди. Аз ги изкарвам 19, средно по 2 бройки на заповед.

И като говорим за думата НЕ и за свещени неща, спомнете си за вашето предишно детско аз и за най-свещеното - майка ви! Кое чувахте по-често от устата й: ДА или НЕ? Сигурен съм че ситуацията е била същата и с най-позитивната майка на света - майката на Йоко Оно.

Дърводелци

8/2/2018

Абрахам Маслоу казваше че за човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон. За съвременния дърводелец - човека с калкулатор в ръка - всеки проблем изглежда като число.

Съвременните дърводелци виждат и решават съвременните проблеми така:
> Българите били бедни? Значи им е малък БНП/ГН! Ще го увеличим!
> Българите били необразовани? Значи 11 години гимназия са малко! Ще ги увеличим на 12!

И като споменах за образованието, защо не се пробвате с това: задраскайте излишното или добавете липсващото в изречението, а след това се аргументирайте:
За съвременни(я)(ят) дърводелец(а)(ът) - човек(а)(ът) с калкулатор(а)(ът) в ръка(та) - всеки проблем(а)(ът) изглежда като число(то).

Мислите ли че ако Гошо има личен проблем с това изречение, той може да се реши като увеличим от 12 на 13 години гимназиалното обучение на всички ? Не? Прави сте, има много проблеми, чиито решения не са числа. Решенията им искат акъл в главата, а не калкулатор в ръката.

Капитализъм с човешко лице

7/25/2018

Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман разказвал следната история. С жена му открили хубав, но празен мотел на запустял път насред гората. Собствениците били млада двойка, рискувала всичките си спестявания за да купи построения преди десетина години мотел. Те споделили че могли да купят мотела евтино защото предишните шест-седем собственици се били провалили. Не казали защо смятат че точно те ще успеят.

Нека сега се телепортираме в нашето скромно ежедневие и видим как ... нещата са същите. Преди 6 месеца на кръстовището на "Дондуков" и "Раковски" в София имаше банка и аптека. След това ги нямаше, защото:
> на банковите капиталисти им беше станало ясно че там (по "Дондуков") няма бизнес защото има голяма конкуренция (в рамките на 8 последователни квартала има 15 банки), а
> на фарма-капиталистите им беше станало яснo че там няма бизнес, защото има голяма конкуренция (в рамките на 4 последователни квартала има 4 аптеки).

Оттогава нищо не се е променило, освен това: на мястото на бившата банка се появи аптека, а на мястото на бившата аптека - банка. Е, и друго се промени: лицата, т.е. фирмите, на аптеката и банката. Новите капиталисти считат че ще успеят там, където другите са се провалили.

Книгата на тревогите: въртене в кръг с Ролф Добели

7/15/2018

Създадени сме да се тревожим. Елементарно, Уотсън, тези дето не са се тревожили са били изядени от лъвове или са изгорели в пожари, заради което не са оставили поколения. А ние ... сме поколенията на тези дето са се тревожили. Да, ама в днешния ден лъвовете са в зоопарковете, а пожарите - основно по телевизията. Ерго, от постоянното ни тревожене не само че няма ползи, ами има вреди: психически, а понякога и физически (специалистите ги наричат психо-соматични).

Какво да правим? Ролф Добели е умен човек, който може да пише добре, а и кратко. Да развием мироглед на стоици, отговаря той. Да не се тревожим за неща, които не можем да променим; да се борим с нещата, които можем да променим и да сме достатъчно мъдри да правим разликата.

Добели има и друг отговор: да медитираме. Само дето тревогите изчезвали докато медитираме, но след това се връщали. Затова вместо да се развива като стоик и медитатор, Добели предпочита личната си стратегия, обобщена в три точки:
1. Ежедневно писане на Лична книга на тревогите, където изброяваш и анализираш тревогите си. Според него, заедно със страниците на книгата ти се изхабявали и тревогите ти.
2. Застраховки: купуването на застраховка било полезно за след застрахователното събитие, но било още по-полезно преди него, защото ти давало спокойствие.
3. Усилена и интересна работа, която била най-доброто разсейване от тревогите.

Умен мъж е Добели и пише добре, ама не се е сетил за следното:
1. Ежедневното анализиране на тревогите може да не те успокои, а да ти покаже че не се тревожиш достатъчно. Или че има опасности, за които още не си се сетил.
2. Към Тревога едно (ще се случи ли катастрофа с джипа ми) застраховката добавя Тревога две (ще плати ли застрахователят ако се реализира Тревога едно). Има и друг проблем, за който неспециалистът Добели не би могъл да се сети: застраховките не намират приложение при финансовите и политическите рискове. Което дава повод за нови тревоги.
3. Усилената работа, дори и да е интересна, ще те сблъска с проблеми за решаване, клиенти, колеги и шефове. С две думи, работата ще ти даде допълнителни поводи за притеснения. Може и да те накара да забравиш тревогите си за Глобалното затопляне, но ще ти създаде тревоги за това: дали се обличаш и държиш правилно; какво ще се случи ако не спазваш работното време, политиката за сексуалните отношения на работното място, правилата за защита на личните данни и какво ли още не.

Не се е сетил за тези неща Ролф. Ерго, стратегията му за справяне с тревогите работи добре. Само за едно се тревожа: дали стратегията му да не се тревожи няма да се окаже лъвът, който ще му "изяде главата" или пожарът, в който ще му "изгорят парите". Така както изгоряха парите на много милионери и милиардери, които (за да не се тревожат за тях) ги повериха на прословутия Бърни Мейдоф.

Рационалност

4/21/2018

Последователите на неокласическата икономика си приличат с последователите на питагорейската секта. Едните вярвали че във Вселената всички числа са рационални, другите вярват че в Икономиката всички хора са рационални.

Приличат си и по нерационалното отношение към новите идеи. Едните удавиха Хипасос от Метапонтум, когато доказа нерационалността на числото "квадратен корен от 2". Другите оставиха поведенческата икономика да се роди и узрее във факултетите по психология и сега скърцат със зъби когато Нобеловите награди по икономика отиват при психолози.

Малки удоволствия

3/10/2018

Прави ми удоволствие да наблюдавам как хората претендират че поведението им е просто и логично, пък то все се оказва че е ирационално и парадоксално.

Удоволствие 1
Чакам на опашка и докато скучая гледам как един "спестовник", който не си е мил косата през последната седмица (за да спести от шампоан) и не си е четкал пърхота от яката през последната година (за да спести време), е изхарчил спестеното за скъпа, нефилтрирана и непастьоризирана бира. Защото била ЗДРАВОСЛОВНА.

Удоволствие 2
Гледам че на Слави Трифонов не му стига шоу-бизнеса, та реши да направи завой към политиката. Гледам че на Барак Обама не му стига политиката, та реши да направи завой към шоу-бизнеса. Приличат ми на мутрите от вица, само дето вместо едни пари ВЪРТЯТ ЕДНИ КАРИЕРИ.

По въпроса за дебилите и мита за 10-те процента

11/20/2017

Не е вярно че човек използва 10% от мозъчния си капацитет. Истината е че хората използват 10% от мозъчния си капацитет СРЕДНОАРИТМЕТИЧНО.

Това бе несериозно. Сериозното следва сега; него ще наречем

Просто тройно правило:
Това какво имаш е едно. Това какво от иманото използваш е второ. Третото и най-важното е какво се получава в резултат на второто.

Да победим негативното мислене! А после?

7/29/2017

Незнаен автор е озаглавил блог-поста си "Будистки учител учи как да победим негативното мислене в 5 прости стъпки". Прости, прости, ама цели 5. Аз мога да ви науча да победите негативното мислене в една проста стъпка:

Вземате 3-те закона на мисленето и изтривате отрицанията (нали са негативни). Така от това
1. А=А
2. ¬(A∧¬A)
3. A∨¬A
ще получите това
1. А=А
2. A∧A
3. A∨A

"Ама с новите закони няма да можем да мислим", ще кажете (ако сте в пълно съзнание). "Добре дошли в реалността", ще кажа аз. Да не би да сте смятали че хората, победили негативното мислене, могат да мислят? Не, в главите им е пълна каша, която се стича навън под формата на жизнеутвърждаващи умотворения от сорта на "Живеем в най-добрия от всички възможни светове". Да, ама не: ако живеехме в най-добрия от всички възможни светове, то нямаше да са ни необходими будистки учители, с помощта на които да побеждаваме негативното мислене.

За финал, да оставим негативното мислене настрана и да завършим с нещо позитивно. Знаете ли какво се случило с автора на инструкции по безопасност, след като завършил курса по побеждаване на негативното мислене? Вместо "Не използвайте този електроуред в банята", той започнал да пише "Използвайте този електроуред в банята".

За въображението и интелекта

6/9/2017

Интелектът използва въображението така, както орелът използва вятъра. И така както вятърът е по-силен от орела, така и въображението е по-силно от интелекта: дори когато си зле откъм интелект, можеш да си въобразиш че не си.

Закон на Янакиев за 10-те процента

6/4/2017

Използваме 10% от мозъка си не защото го използваме частично, а защото го използваме само през 10% от времето.

Креативност

5/4/2017

Специалистите казват че креативността е способност за създаване на нови и полезни неща. Дават ни за пример компании и продуктите им:
а) Pixar и създадената от тях компютърна анимация „Играта на играчките“ и
б) измисленият от рекламната компания Chiat\Day и режисиран от Ridley Scott рекламен клип на Apple Macintosh „1984“.

Дотук виждам няколко проблема. Проблем едно е в дефиницията. Какво е новото? Тук нещата са субективни. За едни новото е създаването на пълнометражния компютърно анимиран филм. За други – създаването на пълнометражния анимиран филм. За трети – създаването на анимирания филм, а за четвърти – създаването на филма. Аз, смятайки яйцето за предходник и причинител на кокошката, подкрепям четвъртата гледна точка и ще се подкрепя с пример: креативността е в създаването на персоналния компютър от Apple, а не в създаването на рекламата на Apple Macintosh.

Проблем две е отново в дефиницията. Кое е полезното? За кого, освен Pixar, собствениците и служителите й, е полезна „Играта на играчките“? За кого е полезена „креативността“ на Facebook, която ти дава фалшивата сигурност че имаш стотици приятели, но само докато не се наложи да си пренесеш хладилника? Тогава разбираш че полезността на един истински приятел е по-голяма от тази на стотиците ти фейсбушки приятели, барабар със самия Facebook. Тогава, дори един непознат хамалин с незнаен произход и съмнителна хигиена е по-полезен от фалшивото приятелство.

Потресен от идеята за „креативната компания Пиксар“ и „креативната компютърна анимация“ не мога да се спра и ще напиша още няколко думи за креативността.

Казват че компютърната анимация започва с празен екран. Творецът има свободата да направи всичко. Да прекоси Вселената? Готово! Да унищожи Злото? Дадено!

Стоп кадър, аниматори! Сега върнете 2-3 кадъра назад! Какво пише там? „Творецът има свободата да направи всичко“! И той избира да рисува картинки за да могат дечицата да мучат доволно, а акционерите на Пиксар да хапват хайвер? Сериозно?

За йес-хората

2/22/2017

"На гол тумбак - чифте пищови", казва народната поговорка. Преведено на съвременен български: "На празна глава - позитивно мислене".

Морковът и тоягата

1/10/2017

Морковът и тоягата имат своята употреба, но да разчиташ единствено на тях е ефективно само когато си имаш работа с магарета и само когато си сигурен какво точно искаш от магаретата.
Джон Кей, британски икономист

Оптимисти и песимисти

1/5/2017

Ачо и Бочо били приятели. Ачо бил оптимист и се гордеел че вижда приликите между нещата. Бочо бил песимист и се гордеел че вижда разликите. Веднъж прочели във вестника че хората по-лесно се отказват от Фейсбук, отколкото от цигарите, и започнали спор:

- Елементарно, Уотсън! - казал Бочо. - Между Фейсбук и цигарите има толкова разлики.
- Не си прав! - контрирал Ачо. - Важна е приликата между тях - и двете ти съкращават живота.
- От една страна си прав. - отвърнал Бочо. - Но има една съществена разлика. Цигарите съкращават живота откъм края, т.е. откъм по-лошата му част. Фейсбук го съкращава откъм средата, т.е. откъм по-хубавата му част. Затова хората се отказват по-лесно от Фейсбук!

Amos Tversky and the Paradox of pessimism

1/3/2017

Ever the optimist, Amos Tversky used to say that pessimists are unhappy twice: when they predict bad things will happen and when the bad things actually happen. Some pessimist once replied that the pessimists are always happy: when bad things happen, since they are proven right, and when bad things do not happen, since they avoid the bad things.

It seems that Tversky, the optimist, was too pessimistic about pessimism and the pessimist was too optimistic about it. Who was the pessimist and who was the optimist then?

Позитивното мислене

10/15/2016

Позитивното мислене е плитък залив за тези, които безуспешно са пробвали да плуват в дълбоките води на творческото, логическото и критичното мислене.

Творчески ли е трудът ти, 2

6/8/2016

"Няма как да не е", ще кажеш. "Нали съм изпълнителен директор или диригент". Имам изненада за теб: ако трудът ти изисква униформа, то в него може и да има някакво творчество, но то не е кой знае какво.

Всеки може да разпознае кой кой е в група от изпълнителен директор, полицай и стругар, но защо тук включвам диригента? В неговия труд има творчество, но то не е там където си мислите. То е в превода от езика на композитора (нотите) на езика на слушателя (звуците). Веднъж преведена, творбата е готова; изпълнението й вече е механично: от оркестър или диск-плейър.

Да не забравяме че голямото творчество е в написването на творбата. Когато е композирал, Моцарт не е слагал перука, костюм и вратовръзка. В зрелия си период Бийтълс се отказаха от изпълнителското (концертите) и се фокусираха единствено върху творческото (композирането). В студиото те изглеждаха такива каквито са, а не маскирани в рок-униформи за пред публиката.