|
Христофор отишъл до бахамския остров Сан Салвадор и след това цял живот разправял че е открил Америка. Христо отишъл до Пиза да види кулата и след това цял живот разправял че е бил в Италия.
Стаменко нарича тази болест "множествена склероза": да забравиш че говориш за елемента е и да се заблуждаваш че говориш за множеството S. Артур Кьостлер – романист и културен критик – твърдял че способността да откриваш сходство в различното е основата на креативността. Ех, веднъж да съм съгласен с някого, рече си Панос. И си спомни какво му се случи по времето, когато беше финансист.
Панос бе под стрес: ръководеше проект за създаване и въвеждане на нов финансов продукт. И точно по това време шефовете му от Гурция решиха да го изпратят в Болвария на курс по създаване и въвеждане на нови финансови продукти. Не само че щеше да изгуби три дни, но трябваше предварително да попълни дълъг въпросник с неясна цел. Панос бе достатъчно изпечен да не се разкрива пред другите, особено пък ако са му работодатели. Но стресът го накара да изневери на себе си и затова отговори точно и подробно. Прати обратно въпросника, грабна си куфара и замина за Болвария. Щеше да изгуби време, но поне щеше да се види с колегите си от Южна и Централна Европа. Нямаха много време да се видят защото още от началото ги подхванаха: нови тенденции във финансите, математически модели, работа в екип и какво ли още не. И когато нещата стигнаха до работата в екип Панос разбра за какво е бил въпросникът. Оказа се че работодателят е искал да им направи Белбин-тест за работа в екип за да види кой какъв е. Сякаш за толкова години не ги бе опознал. Всички колеги и колежки на Панос се оказаха подчертани Resource investigators, само Панос се оказа ярък Plant. Символът на „Плантаторите“ беше Айнщайн, силата им беше в креативността, а „слабостта“ – че постоянно бълват идеи и бързо сменят интересите и приоритетите си. Спомняте ли си 1905 г.? Айнщайн беше пълен с идеи и написа статии по какви ли не теми. За осмислянето им колегите му трябваше да отделят години, което го издигна в очите (и не толкова в сърцата) им. Дотук добре, но резултатите от писмения тест трябваше да бъдат проверени на практика. В теста за Плантатори трябваше да намерят сходството между три произволни думи. И Панос, като виден Плантатор, получи правото да предложи първата дума. Стресът го караше да кипи и затова той реши да "провали" теста, предлагайки сложната дума bravado. Колегите онемяха, не бяха я чували тази дума, та се наложи на лектора (и тестер на екипната им работа) Уолтър да им я обясни: „Това, приятелчета, означава показна смелост или ненужна храброст.“ Втора беше Жужа, която не си даде зор и генерира думата black. Дойде ред на Яцек да предложи третата дума, и той като стар фен на „Deep Purple“ предложи night. Когато Уолтър ги подкани да намерят връзката между трите думи, колегите отново онемяха. Тогава Панос им показа какво е да си Плантатор, казвайки: „(K)nights are brave and nights are black! Got it?“. Уолтър изръкопляска, а колегите продължаваха да немеят. Разбра се че Панос е креативен Плантатор и че драстично се отличава от колегите си. Не се разбра какво смята да прави работодателят със събраните данни кой какъв е, или поне Панос не го разбра. Защото креативно си направи извода че след като драстично се отличава от колегите си, то мястото му не е сред тях. Мобилизира цялото си bravado и напусна работодателя си. За да си намери креативна работа без стрес, където да е заобиколен от себеподобни и да е свободен да бъде себе си. Maybe I'll find on the way down the line that I'm free. Free to be me. Black night ... Вижда треската в чуждите очи, а гредата в своите не вижда.
Българска поговорка Американски психолози от елитни университети (Чикагският и UCLA) написали хубава статия, в която критикуват слабостите на американското средно и полувисше (от типа "community college") образование, и в частност - образованието по математика. Учениците и студентите били приучвани на сляпо прилагане на наизустени алгоритми, а не на това кога и как да ги прилагат и не на това как да изграждат връзки между базови математически концепции. Звучи ли ви познато? Значи сте чели някои неща от този блог или сте мислили по въпроса. Един от примерите на психолозите: студент трябва да постави дробта 4/5 на числовата линия; поставя я по средата между числата 4 и 5. Ужасяващо, нали? За мен, обаче, най-ужасяващи се не толкова отговорите на студентите, колкото въпросите на учените. Един от тях е: "Кое е по-голямото число: а/5 или а/8 ?" На този въпрос смогнали да отговорят "правилно" едва 53% от студентите. Едва 15% от студентите се опитали да разсъждават: "Aко разделиш два еднакви хляба на 5 и 8 части, частите на кой хляб ще са по-големи?" Захласнати в порива си да анализират и оправят американското образование, психолозите не са забелязали че (подобно на студентите) са били в плен на "слепи" алгоритми и че (подобно на студентите) са забравили да разсъждават: > Числата не са хлябове; те могат да бъдат отрицателни, което преобръща верния отговор на 180 градуса. > Още по-лошо, числата могат да бъдат комплексни, което напълно обезсмисля въпроса кое е по-голямо. С други думи, получила се е ситуация от вида "на тъп въпрос - тъп отговор". Накратко: В щатите средното, полувисшето и висшето образования (вкл. докторските програми по психология) имат проблеми да научат студентите на базовите математически концепции и връзките между тях. Сега разбрахте ли защо започнах с поговорката за треската и гредата? Понякога въображението може да види неща, които очите не могат, например атомите и вирусите. Те са били открити от човешкото въображение и едва след това са били видени с очи.
В други случаи, без помощта на очите въображението е безпомощно. Можете ли да си представите защо за n>1, n елипси могат да разделят равнината на повече части, отколкото n окръжности? За тези, които се интересуват: 1. максималният брой части на които n окръжности разделят равнината е n^2 - n + 2 2. максималният брой части на които n елипси разделят развнината е 2n^2 - 2n +2 Много хора мислят че мислят, а всъщност пренареждат предразсъдъците си.
Уилиам Джеймс, баща на американската психология Спирос чака за кафе, но вижда че тази, неговата, няма я бъде - кафеджията е решил да се прави на интересен пред някаква симпатична, но очевидно депресирана клиентка. Спирос долавя част от монолога му: " ... защото няма начин да си в депресия ако обичаш себе си ..."
Мили боже, пита се Спирос, как става така че човек с 2 мозъчни гънки и 3 класа от началното училище има смелостта да се изказва относно централната нервна система, без да има представа за структурата й и електро-химичните процеси протичащи в нея? Какво ли ще направи един такъв индивид ако го съкратят от кафеджийницата и го пратят с резачка в гората или с пушка на полето? Сигурно ще си отреже ръката или ще си простреля крака. След което ще виси по кафенетата и ще се депресира от нещастието си, въпреки факта че продължава да се обича толкова много, колкото и преди. Разликата между успешните и наистина успешните хора е че вторите почти на всичко казват НЕ.
Уорън Бъфет Знаете ли какво се случило с автора на инструкции по безопасност, след като завършил курса по позитивно мислене? Вместо "НЕ използвайте този електроуред в банята", той започнал да пише "Използвайте този електроуред в банята". Интелигентните читатели ще разберат че това е виц. Това, което интелигентните сякаш не разбират е че позитивното мислене е смешно единствено във вицовете. В живота, позитивното мислене може да има трагични последици. Подземните солни находища в пустините на щата Ню Мексико изглеждали идеални за съхранение на радиоактивни отпадъци и федералното Министерство на енергетиката решило да заравя варелите там. Само дето имало една тънкост: за да се стабилизират отпадъците, те трябвало да се смесят с НЕорганичен консуматив за котешка тоалетна. Ядрена физика, какво да се прави! Да, ама някакъв служител на поддоставчика на консуматив имал собствено мнение: "Как така НЕорганичен консуматив? Какъв е този НЕгативизъм?" Затова, записал в инструкциите че трябва да се използва органичен консуматив. Който впоследствие предизвикал изтичане на радиоактивен материал. Замърсяването затворило за 3 години струвалия милиарди долари проект за складиране на радиоактивни отпадъци (WIPP). Щатът Ню Мексико наложил глоби от десетки милиони долари както на Министерството, така и на поддоставчиците му. 21 работници били облъчени, а почистването на замърсяването струвало само ... 500 милиона долара. Независимо дали ще е в банята или в пустинята, позитивното мислене винаги излиза скъпо. Заради способността ми да виждам вътрешността на нещата, или казано с други думи "да виждам неща които другите не виждат", ми излезе име на циник. Интересно, никой не нарича "цинични" рентгенолога, машинарията му и снимките му. Като се замисля и ... откривам че повърхностното може да бъде много по-цинично от дълбокото. Ако ви е трудно да си го представите помислете си (вместо за рентгенови снимки) за онези "специални" снимки на хора по кожа.
За да не стигат до обидното "цинизъм", други ме описват с думата "негативизъм". Не се чувствам обиден и ще кажа следното. Джон Ленън се запознал с Йоко Оно на нейна изложба. Грабнали го позитивизмът и чувството й за хумор, въплътени в първото което видял от изложбата: стълба водеща до тавана, където с лупа можела да се прочете думата ДА. Мен пък ме впечатляват уж видимите с просто око, а всъщност невидими за другите неща, например това: Не е необходима лупа за да видиш че едно толкова популярно, за разлика от инсталациите на Йоко, нещо като християнството е негативно по природа. За справка, пребройте негативните думи (не, нямаш, никакво, нито и т.н.) в основния му проектодокумент - 10-те Божи заповеди. Аз ги изкарвам 19, средно по 2 бройки на заповед. И като говорим за думата НЕ и за свещени неща, спомнете си за вашето предишно детско аз и за най-свещеното - майка ви! Кое чувахте по-често от устата й: ДА или НЕ? Сигурен съм че ситуацията е била същата и с най-позитивната майка на света - майката на Йоко Оно. Абрахам Маслоу казваше че за човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон. За съвременния дърводелец - човека с калкулатор в ръка - всеки проблем изглежда като число.
Съвременните дърводелци виждат и решават съвременните проблеми така: > Българите били бедни? Значи им е малък БНП/ГН! Ще го увеличим! > Българите били необразовани? Значи 11 години гимназия са малко! Ще ги увеличим на 12! И като споменах за образованието, защо не се пробвате с това: задраскайте излишното или добавете липсващото в изречението, а след това се аргументирайте: За съвременни(я)(ят) дърводелец(а)(ът) - човек(а)(ът) с калкулатор(а)(ът) в ръка(та) - всеки проблем(а)(ът) изглежда като число(то). Мислите ли че ако имате личен проблем с това изречение, той може да се реши като увеличите от 12 на 13 години гимназиалното обучение на всички ? Ето това е пример за проблем, чието решение не може да бъде число. Решението му иска акъл в главата, а не калкулатор в ръката. Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман разказвал следната история. С жена му открили хубав, но празен мотел на запустял път насред гората. Собствениците били млада двойка, рискувала всичките си спестявания за да купи построения преди десетина години мотел. Те споделили че могли да купят мотела евтино защото предишните шест-седем собственици се били провалили. Не казали защо смятат че точно те ще успеят.
Нека сега се телепортираме в нашето скромно ежедневие и видим как ... нещата са същите. Преди 6 месеца на кръстовището на "Дондуков" и "Раковски" в София имаше банка и аптека. След това ги нямаше, защото: > на банковите капиталисти им беше станало ясно че там (по "Дондуков") няма бизнес защото има голяма конкуренция (в рамките на 8 последователни квартала има 15 банки), а > на фарма-капиталистите им беше станало яснo че там няма бизнес, защото има голяма конкуренция (в рамките на 4 последователни квартала има 4 аптеки). Оттогава нищо не се е променило, освен това: на мястото на бившата банка се появи аптека, а на мястото на бившата аптека - банка. Е, и друго се промени: лицата, т.е. фирмите, на аптеката и банката. Новите капиталисти считат че ще успеят там, където другите са се провалили. Създадени сме да се тревожим. Елементарно, Уотсън, тези дето не са се тревожили са били изядени от лъвове или са изгорели в пожари, заради което не са оставили поколения. А ние ... сме поколенията на тези дето са се тревожили. Да, ама в днешния ден лъвовете са в зоопарковете, а пожарите - основно по телевизията. Ерго, от постоянното ни тревожене не само че няма ползи, ами има вреди: психически, а понякога и физически (специалистите ги наричат психо-соматични).
Какво да правим? Ролф Добели е умен човек, който може да пише добре, а и кратко. Да развием мироглед на стоици, отговаря той. Да не се тревожим за неща, които не можем да променим; да се борим с нещата, които можем да променим и да сме достатъчно мъдри да правим разликата. Добели има и друг отговор: да медитираме. Само дето тревогите изчезвали докато медитираме, но след това се връщали. Затова вместо да се развива като стоик и медитатор, Добели предпочита личната си стратегия, обобщена в три точки: 1. Ежедневно писане на Лична книга на тревогите, където изброяваш и анализираш тревогите си. Според него, заедно със страниците на книгата ти се изхабявали и тревогите ти. 2. Застраховки: купуването на застраховка било полезно за след застрахователното събитие, но било още по-полезно преди него, защото ти давало спокойствие. 3. Усилена и интересна работа, която била най-доброто разсейване от тревогите. Умен мъж е Добели и пише добре, ама не се е сетил за следното: 1. Ежедневното анализиране на тревогите може да не те успокои, а да ти покаже че не се тревожиш достатъчно. Или че има опасности, за които още не си се сетил. 2. Към Тревога едно (ще се случи ли катастрофа с джипа ми) застраховката добавя Тревога две (ще плати ли застрахователят ако се реализира Тревога едно). Има и друг проблем, за който неспециалистът Добели не би могъл да се сети: застраховките не намират приложение при финансовите и политическите рискове. Което дава повод за нови тревоги. 3. Усилената работа, дори и да е интересна, ще те сблъска с проблеми за решаване, клиенти, колеги и шефове. С две думи, работата ще ти даде допълнителни поводи за притеснения. Може и да те накара да забравиш тревогите си за Глобалното затопляне, но ще ти създаде тревоги за това: дали се обличаш и държиш правилно; какво ще се случи ако не спазваш работното време, политиката за сексуалните отношения на работното място, правилата за защита на личните данни и какво ли още не. Не се е сетил за тези неща Ролф. Ерго, стратегията му за справяне с тревогите работи добре. Само за едно се тревожа: дали стратегията му да не се тревожи няма да се окаже лъвът, който ще му "изяде главата" или пожарът, в който ще му "изгорят парите". Така както изгоряха парите на много милионери и милиардери, които (за да не се тревожат за тях) ги повериха на прословутия Бърни Мейдоф. Последователите на неокласическата икономика си приличат с последователите на питагорейската секта. Едните вярвали че във Вселената всички числа са рационални, другите вярват че в Икономиката всички хора са рационални.
Приличат си и по нерационалното отношение към новите идеи. Едните удавиха Хипасос от Метапонтум, когато доказа нерационалността на числото "квадратен корен от 2", другите оставиха поведенческата икономика да се роди и узрее във факултетите по психология и сега скърцат със зъби когато Нобеловите награди по икономика отиват при психолози. Прави ми удоволствие да наблюдавам как хората претендират че поведението им е просто и логично, пък то все се оказва че е ирационално и парадоксално.
Удоволствие 1 Чакам на опашка и докато скучая гледам как един "спестовник", който не си е мил косата през последната седмица (за да спести от шампоан) и не си е четкал пърхота от яката през последната година (за да спести време), е изхарчил спестеното за скъпа, нефилтрирана и непастьоризирана бира. Защото била ЗДРАВОСЛОВНА. Удоволствие 2 Гледам че на Слави Трифонов не му стига шоу-бизнеса, та реши да направи завой към политиката. Гледам че на Барак Обама не му стига политиката, та реши да направи завой към шоу-бизнеса. Приличат ми на мутрите от вица, само дето вместо едни пари ВЪРТЯТ ЕДНИ КАРИЕРИ. Не е вярно че човек използва 10% от мозъчния си капацитет. Истината е че хората използват 10% от мозъчния си капацитет СРЕДНОАРИТМЕТИЧНО.
Това бе несериозно. Сериозното следва сега; него ще наречем Просто тройно правило: Това какво имаш е едно. Това какво от иманото използваш е второ. Третото и най-важното е какво се получава в резултат на второто. Чета си старите записки и откривам че на 6-и май 2013 г. съм се питал каква е връзката между храбростта и склонноста да изпълняваш заповеди. Впоследствие съм си задавал въпроса отново, и отново съм го оставял без отговор.
Храбростта ти идва отвътре (по природа) или отвън (по заповед). За съжаление, по-често идва отвън. Два примера осветляват твърдението ми: > Васил Левски направи "левския" си скок по заповед, т.е. по време на военни тренировки в Сърбия. За съжаление, не можа да повтори скока си когато му се наложи да го направи за себе си (край Къкринското ханче). > След свалянето на самолета му, Алексей Маресиев пълзи със счупени крака в продължение на 18 дни в снежните гори. След ампутацията на краката му, той отново се научава да лети и сваля още 7 немски самолета. За Родину, за Сталина! Само да не си помислите че Маресиев би си позволил да се държи смело пред Сталин или някой негов генерал. Не, смелостта му е само за пред немците! Дали не наричаме "храброст" склонността да изпълняваме чужди заповеди без да се питаме за смисъла им, съпътстващите ги опасности и неясните им последици? Незнаен автор е озаглавил блог-поста си "Будистки учител учи как да победим негативното мислене в 5 прости стъпки". Прости, прости, ама цели 5. Аз мога да ви науча да победите негативното мислене в една проста стъпка:
Вземате 3-те закона на мисленето и изтривате отрицанията (нали са негативни). Така от това 1. А=А 2. ¬(A∧¬A) 3. A∨¬A ще получите това 1. А=А 2. A∧A 3. A∨A "Ама с новите закони няма да можем да мислим", ще кажете (ако сте в пълно съзнание). "Добре дошли в реалността", ще кажа аз. Да не би да сте смятали че хората, победили негативното мислене, могат да мислят? Не, в главите им е пълна каша, която се стича навън под формата на жизнеутвърждаващи умотворения от сорта на "Живеем в най-добрия от всички възможни светове". Да, ама не: ако живеехме в най-добрия от всички възможни светове, то нямаше да са ни необходими будистки учители, с помощта на които да побеждаваме негативното мислене. За финал, да оставим негативното мислене настрана и да завършим с нещо позитивно. Знаете ли какво се случило с автора на инструкции по безопасност, след като завършил курса по побеждаване на негативното мислене? Вместо "Не използвайте този електроуред в банята", той започнал да пише "Използвайте този електроуред в банята". Интелектът използва въображението така, както орелът използва вятъра. И така както вятърът е по-силен от орела, така и въображението е по-силно от интелекта: дори когато си зле откъм интелект, можеш да си въобразиш че не си.
Използваме 10% от мозъка си не защото го използваме частично, а защото го използваме само през 10% от времето.
Специалистите казват че креативността е способност за създаване на нови и полезни неща. Дават ни за пример компании и продуктите им:
а) Pixar и създадената от тях компютърна анимация „Играта на играчките“ и б) измисленият от рекламната компания Chiat\Day и режисиран от Ridley Scott рекламен клип на Apple Macintosh „1984“. Дотук виждам няколко проблема. Проблем едно е в дефиницията. Какво е новото? Тук нещата са субективни. За едни новото е създаването на пълнометражния компютърно анимиран филм. За други – създаването на пълнометражния анимиран филм. За трети – създаването на анимирания филм, а за четвърти – създаването на филма. Аз, смятайки яйцето за предходник и причинител на кокошката, подкрепям четвъртата гледна точка и ще се подкрепя с пример: креативността е в създаването на персоналния компютър от Apple, а не в създаването на рекламата на Apple Macintosh. Проблем две е отново в дефиницията. Кое е полезното? За кого, освен Pixar, собствениците и служителите й, е полезна „Играта на играчките“? За кого е полезена „креативността“ на Facebook, която ти дава фалшивата сигурност че имаш стотици приятели, но само докато не се наложи да си пренесеш хладилника? Тогава разбираш че полезността на един истински приятел е по-голяма от тази на стотиците ти фейсбушки приятели, барабар със самия Facebook. Тогава, дори един непознат хамалин с незнаен произход и съмнителна хигиена е по-полезен от фалшивото приятелство. Потресен от идеята за „креативната компания Пиксар“ и „креативната компютърна анимация“ не мога да се спра и ще напиша още няколко думи за креативността. Казват че компютърната анимация започва с празен екран. Творецът има свободата да направи всичко. Да прекоси Вселената? Готово! Да унищожи Злото? Дадено! Стоп кадър, аниматори! Сега върнете 2-3 кадъра назад! Какво пише там? „Творецът има свободата да направи всичко“! И той избира да рисува картинки за да могат дечицата да мучат доволно, а акционерите на Пиксар да хапват хайвер? Сериозно? "На гол тумбак - чифте пищови", казва народната поговорка. Преведено на съвременен български: "На празна глава - позитивно мислене".
Alice and Bob are friends. Alice is an optimist and always sees similarities. Bob is a pessimist and always sees differences. Yesterday they learned that tobacco is more addictive than Facebook.
"It's obvious. There are so many differences between tobacco and Facebook," said Bob. "You are wrong. They are similar, as they both shorten one's life," countered Alice. "On the one hand, you are right. But there's a material difference. Tobacco shortens one's life by shortening its end, i.e. life's worst part. Facebook shortens one's life by shortening its middle, i.e. life's best part. That is why it's easier to give up on Facebook," closed the discussion Bob. Морковът и тоягата имат своята употреба, но да разчиташ единствено на тях е ефективно само когато си имаш работа с магарета и само когато си сигурен какво точно искаш от магаретата.
Джон Кей, британски икономист Ачо и Бочо били приятели. Ачо бил оптимист и се гордеел че вижда приликите между нещата. Бочо бил песимист и се гордеел че вижда разликите. Веднъж прочели във вестника че хората по-лесно се отказват от Фейсбук, отколкото от цигарите, и започнали спор:
- Елементарно, Уотсън! - казал Бочо. - Между Фейсбук и цигарите има толкова разлики. - Не си прав! - контрирал Ачо. - Важна е приликата между тях - и двете ти съкращават живота. - От една страна си прав. - отвърнал Бочо. - Но има една съществена разлика. Цигарите съкращават живота откъм края, т.е. откъм по-лошата му част. Фейсбук го съкращава откъм средата, т.е. откъм по-хубавата му част. Затова хората се отказват по-лесно от Фейсбук! Ever the optimist, Amos Tversky used to say that pessimists are unhappy twice: when they predict bad things will happen and when the bad things actually happen. Some pessimist once replied that the pessimists are always happy: when bad things happen, since they are proven right, and when bad things do not happen, since they avoid the bad things.
It seems that Tversky, the optimist, was too pessimistic about pessimism and the pessimist was too optimistic about it. Who was the pessimist and who was the optimist then? Позитивното мислене е плитък залив за тези, които безуспешно са пробвали да плуват в дълбоките води на творческото, логическото и критичното мислене.
|
Categories
All
Archives
February 2020
|
RSS Feed
