Blog Archives

Кафе "Депресия"

2/28/2019

Спирос чака за кафе, но вижда че тази, неговата, няма я бъде - кафеджията е решил да се прави на интересен пред някаква симпатична, но очевидно депресирана клиентка. Спирос долавя част от монолога му: " ... защото няма начин да си в депресия ако обичаш себе си ..."

Мили боже, пита се Спирос, как става така че човек с 2 мозъчни гънки и 3 класа от началното училище има смелостта да се изказва относно централната нервна система, без да има представа за структурата й и електро-химичните процеси протичащи в нея? Какво ли ще направи един такъв индивид ако го съкратят от кафеджийницата и го пратят с резачка в гората или с пушка на полето? Сигурно ще си отреже ръката или ще си простреля крака. След което ще виси по кафенетата и ще се депресира от нещастието си, въпреки факта че продължава да се обича толкова много, колкото се е обичал и преди.

Авторско право

2/28/2019

1 Comment

Дали Алек Попов, Георги Господинов и Милен Русков щяха да са такива яростни поддръжници на идеята за авторското право, ако трябваше да плащат на наследниците на Кирил и Методий за правото да пишат на кирилица?

P.S.
Ще споделя допълнителна информация, провокирана от коментара на Клиф за това как безплатните версии помагат на продажбите. Правя го тук, защото полето за коментари не може да поеме толкова много букви.

Чарлз Дикенс имал два големи тура в Америка. Първият бил посветен на защитата на авторското право, защото имало много пиратски издания на Дикенс в САЩ. Причината била че само местни, щатски, автори били защитени от щатските закони. Дикенс се провалил, продължили да го "пиратстват", в резултат на което станал още по-популярен. Когато след много години закъсал за пари, той използвал популярността си за да направи второ турне с добре платени лекции, и така спечелил доста.

P.P.S.
Това да искаш библиотеките да ти плащат при всяко заемане на книги е "иновация", от която "иноваторите" би трябвало да се срамуват. Ех, какво ли щеше да бъде ако умееха да се срамуват така, както умеят да пишат!

1 Comment

На север от Северния полюс

2/27/2019

Да отидеш на север от Северния полюс е задача невъзможна за решаване. Не ти ли се е случвало да получиш от шеф подобна задача, а след напълно оправданото ти оплакване, придружено с обяснение за причините за невъзможността, шефът да те погледне отвисоко и да каже: "Не искам причини за това как не може да стане, а начини по които да стане"?

Има една паралелна Вселена - Вселената на математиката - където горепосочената несправедливост е поправена, където причините нещо да не стане могат да се окажат по-важни и интересни от начините по които то може да стане. С думите на математика Dana Mackenzie : "Откритието на Абел и Галоа че уравненията от пета степен не могат да бъдат решавани посредством радикали напълно затъмни откритието на Ермит че те могат да бъдат решавани посредством елиптични функции."

Гиганти и задници, 2

2/25/2019

Карл Фридрих Гаус отишъл на театър. Казали му че самият Гьоте е в една от ложите.
- Гьоте? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че е способен да коригира нютоновата теория за светлината? - попитал Гаус.

Приятел ми казва че Платон и Аристотел били основата на европейската култура, а аз си умирам от смях. Съветвам го да прочете "Отвореното общество и неговите врагове" за да види че има и други гледни точки, различни от тaзи на преподавателите му по философия. Същите преподаватели, които няколко години по-рано твърдяха че Маркс и Ленин са в основата на СВЕТОВНАТА култура.

Сега се сещам какво щеше да отговори на приятеля ми Карл Фридрих Гаус, само да беше жив:
- Аристотел, това не беше ли онзи задник, който твърдеше че жените имат по-малко зъби от мъжете, но не се сети да погледне в устите на жена си и дъщеря си? Европейската култура? Не беше ли това същата тази култура, която 18 века не се сети да провери дали твърдението на Аристотел за женските зъби е вярно или не?

Патриоти и полезни идиоти

2/23/2019

"Индустриалната революция направи Англия по-богата ...", пише известният биограф и полезен идиот* Уолтър Айзаксън в статия за "Файненшъл таймс". По-богата от кого, Уолтър? На колко оценяваш богатството на Англия и какъв е методът, който използваш за оценката?

Държавите не са богати, богати са хората. Големи умове и патриоти от сорта на Алън Тюринг** отказваха да поставят знак за равенство между богатствата на гражданите и богатството на страната. Затова в началото на Втората световна война Тюринг обърна спестяванията си в сребърни кюлчета и ги зарови в гората - защото се страхуваше че в един момент държавата може да си въобрази че има такова равенство, и да поиска да му ги конфискува.

_________________________________
* т.е. безкритичният апологет на индустриалния капитализъм
** за когото Чърчил казваше че е спасил повече човешки животи през Втората световна война от всеки друг

Чудесата на математиката и географията

2/22/2019

Вземи политическа карта на света и избери произволна страна! Знаеш ли че съществуват 4 точки от границата й, които са върхове на квадрат? Знаеш ли че все още не се е намерил умник способен да докаже че това е така?

Народе????

2/22/2019

На почитателите на култа към смъртта, отишли да ???празнуват??? смъртта на националния ни герой, не им направи впечатление че са вкарвани на празненството през заграждения, пазени от стотици пазачи - досущ като добитък воден към кланицата. Не им направи впечатление и това че, в името на един паднал за свободата, се ограничава свободата на хиляди да се придвижват из града си. Елементарно, Ганьо, този който гледа много към миналото, вижда малко от настоящето.

Прогледналите и слепците: История за ума и разума

2/19/2019

"Много си умен, ама не си разумен", казваше учителката на малкия Спирос, а той се чудеше какво е искала да каже. Днес, порасналият Спирос чете биографията на Леонард Ойлер и усеща че разбира учителката си. Разбира я, но не я оправдава.

Ойлер започнал кариерата си като академик в Руската академия на науките. Натрупал 14-годишен стаж там и се преместил, по покана на немския монарх, в Берлинската академия. Натрупал стаж и там, и решил че е достоен за Президент на академията. Монархът, обаче, мислел друго: "Много е сериозен и скучен, а е и сляп с едното око. На мен такива президенти не ми трябват".

Ойлер решавал сложни задачи за минути, но му трябвали години за да разбере злополучното кариерно решение на монарха. След цели 25 години в Берлинската академия, недоволният Ойлер се завърнал в руската. Вече бил сляп с двете очи, и стремежите му били по-скромни, но още не се бил научил напълно "да си знае гьола". Затова много му се искало да получи, ако не друго, то поне (цивилния аналог на) най-ниския генералски чин. Естествено, не го получил. Сляп бил човекът и не виждал че докато мисли за себе си като за прогледнал гений, големците го смятат за обикновен слепец. Бил умен, но не бил разумен.

Историята на Ойлер демонстрира че има справедливост в Историята с главно И: докато в продължение на 12 години се провалял в йерархичните си стремежи, слепецът Ойлер сътворил толкова много, че и до ден днешен е Световен математически шампион по критерия "Обем на сътвореното". На руската Академия й трябвали 50 години след смъртта му, за да отпечата всичко написано от него. Не че била длъжна, просто написаното си заслужавало.

Чете Спирос тези неща и се пита: "С какво толкова заслужиха чиновете си тогавашните немски академични президенти и руски генерали? Кое е това, което те имаха, а Ойлер - не? Като че ли немският и руският монарси бяха слепи, та не видяха това, въпреки че си мислеха че виждат отлично. Уж бяха разумни, а изобщо не бяха умни. Този вариант като че ли е по-често срещан и доста по-безинтересен. Този вид хора ги запомняме така: не с нещата, които са направили, а с нещата, които не са направили; не с джуджетата които са назначили, а с великаните които са пропуснали да назначат; и (драга моя учителко) не с това на което са те научили, а с това на което не са могли да те научат."

Политика

2/17/2019

Политиката е като тоалетна на гарата. Колкото и да я чистиш, след минути тя пак е мръсна, но мераклии да я ползват продължава да има.

Аз и Ние

2/13/2019

Гошо и Пешо обсъждат родната история. По някое време Гошо се изнервя и избухва:
- Ние българите сме като фурнаджийски лопати.
- Какво е това НИЕ? - отвръща Пешо. - Едни са като фурнаджийски лопати, а други не са! Аз, например, не съм!

Продължават с разговора и по някое време Пешо казва:
- Ние имаме 1300-годишна история.
- Какво е това НИЕ? - пита го Гошо. - Ти, например, кога си роден?

Световни конспирации: Богатите бедни

2/12/2019

Светът има нужда от масовата бедност. Кой щеше да се съгласи да работи тежка и скучна работа, или да убива по чужда заповед, ако не беше беден?

Новите времена наклониха везната в полза на бедните: храната стана евтина, образованието – безплатно, безработицата – мръсна дума. В резултат, бедните се замогнаха.

- Какво да правим? - запитаха се конспираторите.
- Как какво? Да ги накараме да се почувстват от средната класа и да харчат като средната класа! Така ще ги накараме да обеднеят отново - отговориха други конспиратори.
- Глупости! - казаха първите. - Бедните нямат пари за хайвер и шампанско.
- Ами като нямат, нека ги накараме да харчат тройно за бедняшките стоки - предложиха вторите.

Кои са бедняшките стоки? Елементарно, Уотсън, това са стоките, без които бедните не могат и никога не са могли. Храна – хлябът. Напитка – бирата. Ако се върнеш няколко хилядолетия назад и погледнеш с какво са били хранени строителите на пирамидите, то ще видиш хляба и бирата.

И какво направиха нашите конспиратори? Елементарно, Уотсън, направиха хляба и бирата дизайнерски. Сложиха в хляба лимец – примитивна нискодобивна пшеница. И от лев хлябът стана 3 лева. Направиха крафт-бири и започнаха да „ограмотяват“ бедните колко велики били тези бири на "небце" и „нос“. И от лев, бирата стана 3 лева. А бедните строители на съвременните пирамиди повярваха че са заживели в царството небесно на средната класа.

Задача с монети

2/12/2019

2 Comments

Ачо имал 3 монети: едната била ези-тура, другата - ези-ези, а третата - тура-тура. Сложил ги в шапката си, затворил очи, взел една монета и я метнал във въздуха. Когато монетата паднала, той отворил очи и видял че се е паднала тура. Каква е вероятността и другата страна да е тура?

2 Comments

Размисли за безсилието на ...

2/11/2019

Математиката
Могат да бъдат изчислявани и доказвани основно прости неща за простите неща. Да, обаче простите неща имат склонността да се комбинират с други прости неща, като в процеса на комбиниране се появяват много по-сложни и необясними неща. Например, математиците са наясно че с комбинирането на 5 сака и 3 панталона могат да се получат 15 костюма, но са безсилни да опишат математически модата и да дадат обосновани предположения за посоката на развитието й.

Словото
Пред истинското изкуство думите са безсилни. То е по-убедително когато те заведат до него и безмълвно ти го посочат с пръст, отколкото когато ти го обяснят. Казано а'ла Витгенщайн, какво е изкуството не може да се каже, но може да се покаже.

Професионалисти, 3

2/9/2019

Ако нямаха професия, мисли си Спирос, на много хора нямаше да им се налага да мислят. Затова редовно срещаш страхотни професионалисти които, веднъж излезли извън професионалната си рамка, са готови да плямпат и вършат титанични глупости.

Приятелят на Спирос - Панос - е историк. И като такъв си има любима история: Линкълн попитал асистента си: "Ако приемем че опашката на кучето е крак, то колко крака има кучето?" "Пет, г-н Президент", казал асистентът. "Не е вярно! Това че наричаме опашката крак, не значи че тя е крак", отвърнал Линкълн.

За съжаление, географията е вън от професионалната рамка на Панос. Затова той не чувства никакво противоречие когато ти каже че Амазонка е най-дългата река в света, защото дължината й (от извора на река Мантаро до устието на Амазонка в Атлантическия океан) е 6400 км. "Това че наричаме река Мантаро Амазонка, съвсем не значи че тя е Амазонка", подсмихва се вътрешно Спирос.

Професионалисти, 2

2/8/2019

Ако нямаха професия, мисли си Йоргос, на много хора нямаше да им се налага да мислят. Затова редовно срещаш страхотни професионалисти които, веднъж излезли извън професионалната си рамка, са готови да плямпат и вършат титанични глупости.

Когато сподели с приятели какви глупости е свършил Ставрос, Йоргос получи отговора "Ами това е свободата, колкото и да не ти харесва". "Как пък не, винаги споменавате свободата когато някой направи глупост. Защо все свързвате свободата с правенето на глупости? Защо, вместо да прави глупости, Ставрос не вземе да напише филмов сценарий или да измисли нов начин за белене на варени яйца? И това е свобода, нали?", върна им топката Йоргос.

Професионалисти

2/7/2019

Ако нямаха професия, мисли си Спирос, на много хора нямаше да им се налага да мислят. Затова редовно срещаш страхотни професионалисти които, веднъж излезли извън професионалната си рамка, са готови да плямпат и вършат титанични глупости.

Най-смешно му е на Спирос когато каже на Йоргос за последната глупост на Ставрос. "Ама верно ли? Не мога да повярвам че е такъв глупак!", казва Йоргос, а Спирос си умира от смях, защото същото казва и Ставрос, когато чуе за последната глупост на Йоргос.

България като кораб и река

2/6/2019

Фикцията има негативно влияние върху обществото и историята когато не се възприема като фикция, когато е маскирана като обективно знание за това какво е реалността. Обратно, фикцията е полезна за обществото, историята и индивида когато се възприема като фикция, когато не лъжем себе си че това не е илюзия, а е фактическото положение.
Марио Варгас Льоса, лекция в Syracuse University

Спомня си Спирос думите на Варгас Льоса и си мисли за това че България му напомня за "Кораба на Тезей", т.е. за дълбокия философски въпрос "Имаме ли правото, след като последователно сме заменили всички платна, мачти, дъски, пирони и т.н. в кораба на Тезей, да мислим за него като за кораба на Тезей?"

По същия начин седи въпросът с България. Българите казват "1300 години България" без да се замислят че:
1. говорят за различни територии - началото на т.н. Велика България е поставено на територията на днешните Русия и Украйна, като страната (по-скоро една от провинциите/народностите ѝ) бавно се придвижва към балканския полуостров.
2. говорят за различни имена - в началото страната е наричана България само от ромеите, но не и от жителите ѝ, а сега - само от жителите ѝ, но не и от останалите (използващи имената Бугарска, Булгаристан, Бългериа, Буругариа).
3. говорят за различни езици - в началото българите са говорели на тюркските езици на племената си (съответните -гури), а днес - на специфичен славянски език.
4. говорят за различно държавно устройство (ханство, царство, провинция и васална територия на други държави, пак царство, после народна република и обикновена република)
5. говорят за различни моряци (сегашните българи определено не са били родени по онези времена) и капитани (Хан Кубрат не е на власт днес, днес властва народът ... ама друг път).

И като стана дума за латиноамериканеца Варгас Льоса и за кораби ... България ми напомня за река Амазонка, мисли си Спирос. В името на латиноамериканската гордост (сякаш са им малко Боливар, Борхес, Маркес, Пеле и Марадона) реката е трябвало да бъде изкарана "най-дългата река в света". Затова, преди се приемало че тя води началото си от началото на река Апуримак, а днес - от началото на река Мантаро. Същата фалшификация правят и българските историци - поставят за начало на съвременна България началото на страна, която няма нищо общо с България. И след това имат наглостта да се присмиват на македонските си колеги които използват с подобна цел държавата на Филип и Александър Македонски.

Работата? Да я вършат другите!

2/2/2019

Писна му на Спирос да живее в София, а да ходи да чете лекции чак в Комотини. Затова се ориентира към софийския Университет за информационни науки. Ето какво записа от последната му лекция кака Кина, известна в стенографските среди като "Бързата кучка":

Българинът обича някой друг да му върши работата. Чувства се неграмотен, но чака някой ромейски монах да му измисли азбука. Чувства се поробен, но чака руския дядо Иван да пролее кръвта си за да го освободи. Става комунист, но чака Съветския съюз да се гърби с освобождаването на пролетариите от всички страни, за да може той самият да произвежда на спокойствие цигари "Родопи", кисели краставички и компоти от сини сливи и да получава за тях от братския съюз нефт, който после да препродава за долари.

Сегашният българин е уж демократ и капиталист, а е същият като дедите си. Когато реши че въздухът, който диша е мръсен, вместо да отиде да живее другаде, иска от кмета да му го изчисти. Братовчеди българи, не сте вие авторите на демокрацията и капитализма, вземете се поучете от по-възрастните! Ако кметовете можеха да чистят въздуха, то кметовете на Атина и Лос Анджелиз вече щяха да са го направили.

А вие? Вие какво направихте за да изчистите въздуха? Слязохте ли от автомобила и автобуса? Загасихте ли камината? Бойкотирахте ли някой от небостъргачите, спиращи пътя на свежия витошки въздух към София?