|
Вярвате че котките винаги падат на краката си? Вярвате че филиите винаги падат на намазаната си страна? Направете следния мисловен експеримент:
Намажете филия с масло и я закрепете на гърба на котката с маслото отгоре! Хвърлете котката във въздуха!
0 Comments
Стаменко сънува че Джон Атанасов се явява като свидетел по делото "Ханиуел срещу Спери Ранд" и се представя толкова убедително, че съдията Ърл Ларсън отсъжда: Джон Атанасов е баща на автоматичния електронен компютър. Следват ръкопляскания.
Изведнъж сцената се променя. Стаменко вече е на делото "Българите срещу Славяните". Иван Вазов се явява като свидетел и е толкова убедителен как българите са дали на вси славяни книги да четат, че съдията Чалнат Дикенс отсъжда: на българите да се заплатят наем за 1100 години, лихви за забава и адвокатски хонорари. Следват ръкопляскания - толкова бурни, че Стаменко се събужда. Писателите се заблуждават че книгите им могат да променят света. Не, не могат. Джоан Роулинг не само не може да промени света, тя не може да накара французите да наричат героя ѝ Хари Потър. Вместо това те му казват АрИ ПотЕ. В други страни превеждат имената на героите ѝ дословно. Ако българите го правеха (слава Богу, не го правят), то сигурно щяха да прекръстят младежа на Захари Грънчаров.
И политиците смятат че могат да променят света. Смятат че проблемите на Земята и хората могат да бъдат решавани с писания (закони). Искаш да увеличиш раждаемостта, драсваш няколко нови реда в закона за подоходното облагане и, хоп, намаленият данък за младите семейства автоматично води до увеличаване на новородените. Да, ама не! Младите семейства искат детски градини, а не по-ниски данъци. Според Савелий Тартаковер, състезанията се печелят от човека направил предпоследната грешка. Ако това твърдение е вярно, то има интересно следствие: прекрасно е да се състезаваш със себе си, защото винаги се оказваш победител.
Миналата година ме запознаха с добър играч на шахмат. Човекът започна да разсъждава и стигна дотам да каже че шахматът бил висша проява на интелект. Възпротивих се и получих укорителни погледи от присъстващите.
Продължавам да смятам че съм прав и ще направя аналогия - можеш да смяташ че скулптирането е висша проява на естетика, но аз ще контрирам че е достатъчно да се разходиш из произволен парк или галерия, за да се убедиш в обратното. А днес, от разходка из книгата "Царски гамбит" с автор Пол Хофман, научавам че: През 1884 г. членове на университетския шах-клуб на Кеймбридж в продължение на 4 месеца играят кореспондентски мач с луди от лондонската лудница "Бедлам". Лудите побеждават в 25 хода. Послепис от 23.11.2023 г. Мнението на Гари Каспаров в съзвучно с моето: Преуспяването в шахмата от дълго време се счита за признак на висока обща интелигентност. Според мен, това е невярно допускане. Пешо е прост човек. Такива са и Питър, а и Пьотр, но простотата на Пешо се подсилва от ниската му разделителна способност. Да вземем за пример езика му! Когато Питър и Пьотр говорят за изкуство, те използват думата мозайка. Когато говорят за подове - думата терацо. За Пешо всичко това е мозайка. Той казва "мозайка" дори когато повръща.
С тази ниска разделителна способност, приравняваща повръщането и изкуството, чудно ли е че повече българи се занимават не с изкуство, а с правене на подове през деня, пиене - вечерта и повръщане - през нощта? Писатели не могат да станат, защото ако героите им са с едно име, романите им биха били неразбираеми и непродаваеми. Художници не могат да станат, защото ако клиентът им поръча мозайка, те няма да го разберат и ще му направят под*. Мозайкаджии, милорд! ___________________________________________ * истински случай с мой познат: правят му жилище и той се презапасява с плочки; майсторът му се обажда че плочките не стигат; познатият ми отива на място и вижда че майсторът (с нулева разделителна способност) е налепил плочките за стените на пода (и са му останали), а плочките за пода - на стените (и не са му стигнали) Като млад Гошо Пияндето пиеше за кеф. След като удари петдесетака започна да пие от мъка. Пропи бащината земя, а след това - бабиното злато. Oстана без работа, но колкото и да търсеше ... не можа да намери друга. Остана му време за мислене и ... започна да мисли за сериозни неща.
Как така времето е четвъртото измерение, мисли си Гошо. Че то няма нищо общо с другите измерения. Те се купуват и продават на метър (като телта), на квадрат (като земята на татко) или на кубик (като златото на баба), ама я хвани един петдесет-и-кусур-годишен човек да си продаде времето и ще видиш че кандидат-купувачи няма. Сякаш подобни сделки са забранени от някой природен закон. Когато македонският беше български, Булгаристан беше турски. Днес, Северна Македония, България и Турция са отделни държави. Да смяташ че днешният северномакедонски е диалект на днешния български е като да смяташ че днешна България е част от днешна Турция.
Следното изречение е от книга за "Дийп Пърпъл" (с автор Дейв Томпсън), но се отнася до "Емерсън, Лейк енд Палмър":
... by the end of the year ELP had broken up, riven by internal differences and external indifference. |
Categories
All
Archives
October 2024
|
RSS Feed
