Да се учиш цял живот е едно, да си ученик цял живот – съвсем друго. Леонардо да Винчи се е учил до края на живота си, но е спрял да бъде ученик в момента, в който напуснал школата на Андреа дел Верокио.
Българските деца ги учат дълго и напоително на литература. Под учене на литература се има предвид четене на оригиналите и особено - писане на анализи, но не и опити за писане на литература. По тази причина, децата остават с впечатление че голямото творчество е в четенето и анализирането, а не в писането.
Вярно е че и в анализирането може да има творчество, но в училищното анализиране творчеството го няма, защото то се прави по поръчка: както и да анализираш Вазов, ти все трябва да го изкараш Патриарх на българската литература. В училище никакво творчество няма да те спаси, ако творчески стигнеш до извода че Вазов е дребен провинциален писач oт времето на Достоевски, Толстой, Тургенев, Уитман, Мелвил, Емерсън и т.н.
Писането по поръчка се практикува не само в училищата, там просто се „наливат основите“. Голямото писане по поръчка започва след университета. В момента, какви ли не автори, кичещи се като пауни с докторатите си, упражняват перата си в плоски анализи защо, след като не искал да се ваксинира, българинът бил прост и не бил европеец. Интересно защо въображението на анализаторите спира до:
а) една дефиниция на проблема – нямаш ваксина, ерго не си европеец;
б) едно решение на проблема – задължителното ваксиниране?
Що за интелектуалци сте, драги ми дами и господа, ако само това ви хрумва? На този интелектуален „подвиг“ е способен всеки випускник на милиционерското училище.
Един предмет = Един учебник. Един проблем = Едно решение. Вазов = Патриарх. Ваксина = Задължителна. Колко прост е светът на простия човек, неспособен да надрасне ученичеството!
Българските деца ги учат дълго и напоително на литература. Под учене на литература се има предвид четене на оригиналите и особено - писане на анализи, но не и опити за писане на литература. По тази причина, децата остават с впечатление че голямото творчество е в четенето и анализирането, а не в писането.
Вярно е че и в анализирането може да има творчество, но в училищното анализиране творчеството го няма, защото то се прави по поръчка: както и да анализираш Вазов, ти все трябва да го изкараш Патриарх на българската литература. В училище никакво творчество няма да те спаси, ако творчески стигнеш до извода че Вазов е дребен провинциален писач oт времето на Достоевски, Толстой, Тургенев, Уитман, Мелвил, Емерсън и т.н.
Писането по поръчка се практикува не само в училищата, там просто се „наливат основите“. Голямото писане по поръчка започва след университета. В момента, какви ли не автори, кичещи се като пауни с докторатите си, упражняват перата си в плоски анализи защо, след като не искал да се ваксинира, българинът бил прост и не бил европеец. Интересно защо въображението на анализаторите спира до:
а) една дефиниция на проблема – нямаш ваксина, ерго не си европеец;
б) едно решение на проблема – задължителното ваксиниране?
Що за интелектуалци сте, драги ми дами и господа, ако само това ви хрумва? На този интелектуален „подвиг“ е способен всеки випускник на милиционерското училище.
Един предмет = Един учебник. Един проблем = Едно решение. Вазов = Патриарх. Ваксина = Задължителна. Колко прост е светът на простия човек, неспособен да надрасне ученичеството!
RSS Feed
