Знаете ли че ако повдигнете числото ДВЕ на степен
(Floor(е^п + п^е))^(φ(777)/φ(666)), където φ е Ойлеровата функция,
ще получите число, в което стринговете "777" и "666" се срещат по ДВА пъти?
Първата ми нумерологична лигавщина беше посветена на числото 5. Тази е втората, та затова е посветена на ДВЕ числа: 666 и 777. И така ...
Знаете ли че ако повдигнете числото ДВЕ на степен (Floor(е^п + п^е))^(φ(777)/φ(666)), където φ е Ойлеровата функция, ще получите число, в което стринговете "777" и "666" се срещат по ДВА пъти?
0 Comments
Увод
Съгласно Теоремата за интересните числа, всяко естествено число е интересно. Всъщност, да вземем за пример нещо по-просто - простите числа. Лесно можем да се убедим в интересността им:
Изложение Когато превеждаме от английски текстове свързани с числа, понякога е правилно NUMBER да се превежда като ЧИСЛО. Например, PRIME NUMBERS се превежда като ПРОСТИ ЧИСЛА, а ODD NUMBERS - като НЕЧЕТНИ ЧИСЛА. В някои случаи българският език е по-богат от английския. Включително в случаите когато на една английска дума съответстват две или повече български. Английското NUMBER в някои случаи, напр. когато говорим за класиране, е правилно да се преведе като НОМЕР. WHO IS NUMBER ONE е правилно да се преведе като КОЙ Е НОМЕР ЕДНО. За разлика от естествените числа, не всички актьори, музиканти и математици са интересни (а сред тези които са, не всички са интересни в еднаква степен). Затова съществуват съответните класации, чиято цел е да покажат кой е по-напред, т.е. по-интересен, от другия. По тази причина няма как да не стигнем до следното граматически правилно Заключение Когато говорим за това кой кой е сред актьорите, музикантите и математиците, трябва да използваме изразите БЕЙКЪН НОМЕР, САБАТ НОМЕР и ЕРДЬОШ НОМЕР, а не Число на Бейкън, Число на Сабат или Число на Ердьош. На прост български: за разлика от простите числа където 2 и 3 са еднакво интересни, Ердьош номерът 2 е по-интересен от Ердьош номера 3. Сетихте се, през 2006 г. излезе филм с подобно заглавие - Stranger than fiction. А сетихте ли се за "Добрият Уил Хънтинг" от 1997 г.? Там един чистач в университета откри на една дъска в коридора нерешен математически проблем и като на шега го реши.
Моят случай е по-странен от измислицата с Уил Хънтинг: 1. Вместо да решавам нерешени математически проблеми, аз измислям такива, а друг ги решава (както се случи с Михел Деккинг, виж тук, или с Нийл Слоун, виж тук).* 2. Понякога, което е още по-странно, измислям математически обекти, а проблемите, свързани с тях ги виждат и решават други (както се случи с Бабеш Дас и Юнитарните цумкелерови (и полуцумкелерови) числа). Ще го кажа другояче: Уил Хънтинг беше нещо като пешеходец, поел по пътя показан му от регулировчика (човекът, написал проблема на дъската). Аз съм на по-горното ниво - регулировчикът, описващ на дъската кои са проблемите и къде биха могли да се появят. _______________________________________________________ * и двамата са математици с Ердьош номер 2 Ютюбърът Джейк Пол спечели единодушно боксовия мач с легендарния Майк Тайсън. Нищо чудно, случват се и такива работи. Ще дам един пример с моя милост.
В книгата си Antifragile Насим Талеб (професор по рисково инженерство и доктор по математика) твърди че ако на света имаше 20 лекарства и ние решим да добавим 21-во, то трябва да направим 20 изследвания за странични ефекти. Според мен, изследванията трябва да са Sum[Binomial[21,i],{i,2,21}] - Sum[Binomial[20,i],{i,2,20}] = = (2^21 - 21 - 1) - (2^20 - 20 - 1) = 2^20 - 1 = 1048575 и то само ако допуснем че всичките Sum[Binomial[20,i],{i,2,20}] изследвания за досегашните 20 лекарства вече са били направени и не са били установени странични ефекти. Елементарно, Насим, странични ефекти при комбинациите от лекарства A&B, A&C и B&C може да няма, но те могат да се появят при комбинацията от лекарства А&B&C. Послепис Който не вярва че Талеб е толкова далеч от истината, нека потърси с Гугъл това: antifragile "if there are twenty unrelated drugs" Дисклеймър Малко нагласих заглавието; Джейк Пол е професионалист както в ютюбирането, така и в бокса. Talent is not just something you have inside of yourself. It is also what circumstances allow you to express. Michael Jordan wouldn't have slam-dunked the ball had the basketball rim been 5 meters above the court.
There are "sports" where the rules change during the game. Last year, in a "game" of mathematics, this is what happened to yours truly: the "height of the rim" was gradually increased and his contribution did not warrant co-authorship (as initially promised), but only thanks (here, on page 17). Thus, he lost (probably forever) the opportunity to "slam dunk" an Erdös-Bacon-Sabbath number of 10 (=3+4+3). Ех, този Вазов, какъв провидец се оказа! Написа "И моите песни все ще се четат" и те наистина се четат. Даже се подцени, не само се четат, но и се пише за тях. Е, ако трябва да сме точни, мнозинството от писачите са ученици и кандидат-студенти, по задължение.
И моите песни се четат. Даже се пише за тях. Но писачите го правят за кеф, не по задължение. И друго ... те не са ученици, а университетски преподаватели - бивши и настоящи. За повечето хора множествената склероза е автоимунно възпалително невродегенеративно заболяване, но Стаменко Математикът нарича с това име склонността да забравяме:
Множеството на ненормалните числа е нормално множество (защото не е елемент на себе си, т.е. защото не е ненормално число). Да припомним на читателя и какво са уклоните. Те са систематични и автоматични отклонения от нормалните когнитивни процеси (процесите на възприемане, обработка, съхраняване и възпроизвеждане на информация). Дори и най-здравият разум е податлив на уклони. Стаменко смята множествената склероза за уклон, и следователно, тя не е болест. Всеки страда от нея, но кои са причините? Дали тя не се предава меметично, така както някои болести се предават генетично? Дали в основата ѝ не са хилядолетните навици:
Find 8 different positive integers such that when placed on the vertices of a cube the sum of the numbers on each edge* is a perfect square**.
______________________________________ * or (even better) each edge and diagonal ** or (even better) a unique perfect square Гошо Тъпото казал на Уорън Бъфет:
- Намери 8 различни цели положителни числа, такива че когато ги разположиш на върховете на куб, сумата от числата на всеки ръб да е точен квадрат*. Уорън Бъфет намерил числа за основата (18530, 38114, 45986, 65570), но не могъл да продължи по-нататък. Нямало и кой да му подскаже, но се сетил за мотото си че разликата между успешните и истински успешните хора е в това че вторите почти на всичко казват НЕ. Затова отговорил така: - НЕ съм способен да намеря такива числа. Дори дали изобщо има такива НЕ знам. _______________________________________________________ * а защо не и уникален за куба точен квадрат? Let us start with the observation that for m >= 2 the n-th centered 2m-gonal number is of the form (2m/2)*n*(n+1) + 1 (details here). Therefore, the centered 2m-gonal number C and the centered 2m-gonal number whose index is C, i.e. the number (2m/2)*C*(C+1) + 1, are coprime.
Therefore, any sequence of centered 2m-gonal numbers, whose first term a(1) is any centered 2m-gonal number and whose general term is of the form a(n) = (2m/2)*C*(C+1) + 1, where C = Product_{i=1..n-1} a(i), is a sequence of pairwise coprime centered 2m-gonal numbers. Corollary: The above, by the Fundamental theorem of arithmetic, implies that there are infinitely many ways to prove the infinitude of primes. Example: Taking as a seed the centered square number 1 (see OEIS A001844), we can construct the following infinite sequence of pairwise coprime centered square numbers: 1, 5, 61, 186661, 6482415409615261, 272402172694009346312913190157283525183169345861, ... Стаменко Математикът е в кръчмата с приятели. Говорят за какво ли не и в един момент стигат до стаменковите занимания. Той не намира за разумно да ги обсъжда с неспециалисти, но след като е станало дума, споделя информация за някои резултати. А те го питат каква била ползата от тях.
- Елементарно е, момчета - обяснява им Стаменко. - Моята професия е като тази на хамалина и палача. Ако не бяхме ние, щеше да ви се налага да изчислявате, носите и бесите сами, което щеше да ви е хем трудно, хем неприятно. Когато, със закъснение от 20 века, Кристиан Голдбах доказал Теоремата на Евклид по различен начин, той не просто:
Но ... Голдбах не станал известен с това че доказвал свои и чужди теореми, а с това че изказал Предположението на Голдбах - нещо, което никой не могъл да докаже. Казано с думите на Георг Кантор: "В математиката, изкуството да задаваш въпроси е по-ценно от решаването на проблеми." __________________________________________________________________ * с използване на безкрайни редици от числа, всяка двойка от които са взаимно прости Проблемите са решими и нерешими. Решимите са решени и нерешени.
Може и да ни се вижда странно, но уж елементарната Теорема на Наполеон не е била "решена" от някой шумер или грък, а е чакала да дойде 19-ти век. Дотогава тя е била решима, но нерешена. Когато през 1820 г. е била дадена на изпит в Университета на Дъблин, тя вече е била решена. Питам се здравословна ли е интелектуалната храна, която се сервира на ученици и студенти? Здравословно ли е да им се дават за решаване само проблеми, чието решение е открито от автора на проблема (учебника). Не ги ли лишават по този начин от досега с истинското откривателство - упоритостта когато си неспособен да решиш даден проблем да се полуташ около него, докато откриеш друг решим, но нерешен, проблем, когото можеш да решиш сам. Уточняващ послепис Това че не е полезно да ти се дават само решени проблеми, не означава че трябва да си блъскаш главата само с нерешени такива. В ръцете на таланта, и особено на майстора, решеният проблем намира ново, а понякога и по-интересно, решение. Кой можеше да си представи, имайки предвид обсебеността на древногръцките математици от линията и пергела, че доказателството за ирационалността на числото √2 с използване на линия и пергел ще се появи не по времето на Питагор или Евклид, а чак през 2000-та година (благодарение на Tom M. Apostol)? Провела се Балканска математическа олимпиада. Българчета спечелили 8 медала. Support-ърите радостно манифестират, hate-ърите задават уместни въпроси:
1. Защо първият по точки е французин? Нали олимпиадата е Балканска? 2. Как се случва така че най-добрият БГ участник се класира едва на седмо място по точки, но печели златен медал? Аз си мисля за други неща. Ето какви: Олимпиадите са прекрасен начин за индоктриниране - учиш децата че винаги има:
Случвало ми се е да измисля нещо интересно и някой поучително да цитира Годфри Харди и неговото "Всеки глупак би могъл да измисли Предположението на Голдбах".
Нито Харди, нито апологетите му са се сетили да помислят върху неговото неуместно изказване. То също е предположение, и то маловажно. Затова никой не е закачил името на Харди за него, нито се е опитал да го докаже. Партийната линия е като Линията на числата - повечето от точките ѝ са ирационални.
"Перфектните хора и перфектните числа си приличат по това че са много редки", казвал Рене Декарт. На Райнхард Цумкелер това не му харесвало и затова генерализирал концепцията за перфектните числа. Получените в резултат на генерализацията Цумкелерови числа са доста по-често срещани от перфектните: поне едно от всеки 12 последователни цели положителни числа е Цумкелерово.
Генерализирането става лесно и при хората. За 4 месеца капитан Богомил Бонев стана генерал-майор. За 4 месеца майор Бойко Борисов стана генерал-майор. На база на опита ми с числата, няма да се учудя ако скоро се окажем в ситуация, в която на 12 души под пагон имаме поне по един генерал. Редовен читател на блога пита как става така че често мислим по еднакви теми и стигаме до еднакви заключения. Пратих му някакъв бърз отговор, но решавам да се аргументирам по-добре и се сещам за ... абдукцията.
"Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал компютърен гений. Ако приемем това за вярно, то абдуктивният извод е че ако имаш повече IQ точки, то е разумно да се предположи че имаш и повече гледни точки към нещата. За такива хора е лесно да установят че (казано геометрично) "прогресивното" семейно подоходно облагане и старият царско-комунистически ергенски данък са ... подобни ТЪПОъгълници. Подобни не само по същността си, но и по антиконституционността си. Послепис И като стана дума за абдукцията ... (макар и без връзка с горното) ще дам личен пример за успешното ѝ използване. През 2019 г. направих А (предположение относно висококомпозитните числа), от което следваше Б (нещо вече доказано). Абдуктивно реших че от верността на Б следва верността на А, и че трудът по доказването на А няма да бъде хвърлен напразно. Хвърлих го (през следващата година) и ... наистина не беше напразно. Real people are like real numbers: almost all of them are supposedly normal, but if you want to point which well known ones are, you'll face great difficulties.
Реалните хора са като реалните числа: уж почти всички са нормални, но aко се наложи да посочиш кои от известните са такива, ще срещнеш големи трудности. "Трагедията на остаряването е че човек се опитва да използва стари трикове в новите ситуации", казвал математикът Станислав Улам. Умен човек е бил Улам, но не съм сигурен дали е осъзнавал че това не е теорема. Защото е вярно само в някои от случаите.
Ще дам себе си за пример. Обичам да чета старите си блог-постове. От една страна, така ги доразвивам с добавяне на постскриптове или редактиране. От друга страна, така получавам идеи за нови блог-постове. Чудя се, след като съм установил че това върши работа, то защо не правя същото нещо с математическите си размисли. Защо не използвам този стар трик? Всъщност, за първи път го направих преди няколко дни. Зачетох се в нещо което съм писал незнайно кога, и така се "роди" последната ми целочислена редица, онази с перфектните числа (и 6200, което не е такова). Така че ... понякога старите трикове са полезни и в новите ситуации, да ме прощаваш, бай Улам. Въведение
1. Перфектните числа са познати от хилядолетия като тези числа К, чиято сума на делителите е равна на 2К (например, числото 6). 2. Числата на Оре, познати и като хармонични числа, са числата чиято средно-хармонична на делителите е цяло число (например, числото 6). Доказан е фактът че перфектните числа са числа на Оре (без да са всички числа на Оре). 3. Нетривиалните делители (за целите на нашия пример) на едно число М са всичките му (цели положителни) делители, с изключение на 1 и М. Изложение Вчера открих (без да докажа) интересно свойство на перфектните числа, което те споделят с поне едно неперфектно число на Оре (а именно, числото 6200). Свойство 1: Перфектните числа са числа на Оре, чиито нетривиални делители не са числа на Оре. Задача 1: Да се намери поне още едно число подобно на 6200, или да се докаже че такова не би могло да има. Пищов 1: Ако такова (подобно на 6200) число съществува, то е по-голямо от 137438691328. Задача 2 Предполагам че по-интересният проблем е да се докаже че Свойство 1 е наистина свойство на перфектните числа. На пръв поглед, няма съществена разлика между пледоарията на адвоката и теоремата на математика, понеже става дума за детайлна аргументация. Замислим ли се, ще установим че разликата е в резултатите:
а) успешната адвокатска пледоария решава локален казус и води до оправдаване на един или няколко конкретни обвинени, докато б) успешната теорема решава глобален казус, т.е. оправдава всички "обвинени" - настоящи и бъдещи. Замислим ли се малко повече, установяваме че успешната теорема Х оправдава и минали "обвинени", т.е. теоремите които са били доказани при допускане на верността на Х, преди Х да е била доказана. Стаменко се е изправил пред студентите си и ги ограмотява по въпроси от комбинаториката с примери от практиката:
- "Като нямат хляб, да ядат пасти", била казала Мари Антоанет. Това са пълни глупости! Първо, това тя никога не го е казвала. Второ, това го е казал Русо. И трето, в оригинала става дума не за паста, а за бриош - френски пухкав хляб с повишено съдържание на масло и яйца. Кой ли неграмотен ваш прадядо реши да преведе БРИОШ-а като ПАСТА? Сигурно е бил същият, който е превел френските МАКАРОНИ като ЦЕЛУВКИ, а италианската ПАСТА - като МАКАРОНИ. Така той е затворил "кръгa", когото математиците наричат DERANGEMENT, т.е. пермутация при която никой елемент не запазва оригиналното си място. В случая - оригиналното си име. И като се замислим ... Дали родината ни не е на това дередже, точно защото никой от нас не е на оригиналното си място, т.е. на мястото което заслужава? Може ли да се докаже че всеки изпъкнал многостен има поне две стени с равен брой ъгли? Ако ДА, то КАК? Ако НЕ, то ЗАЩО?
Математикът е човек, виждащ възможности за правене на математика, пише известният математик Иън Стюарт. Прекрасна мисъл, компресирала в няколко думи това, което негови колеги са се опитвали да изразят в продължение на векове.
Въпреки че ми липсват образование и специфични способности, горната дефиниция ме прави математик. Просто защото виждам възможности за използване на математика навсякъде, вкл. и при: а) мисленето за нематематически обекти, каквито са: баскетболът, девизът на Франция, копчетата, абстрактното изкуство, феноменът "пазарна капитализация", рок-музиката, политиката и какво ли още не; б) критичното анализиране на мисленето на: самия Иън Стюарт, Дьорд Поя, Нийл Дъгрес Тайсън, Джон "Красивият ум" Наш, Васил Левски, подполковник Марин Куцаров и Блага Димитрова. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
January 2025
|