mISLANDia
  • Home
  • Blog
  • Rules
  • CATEGORIES

Не е честно

1/15/2020

 
Колко пъти ми се е случвало да ме питат: "Къде (т.е. в коя книга или уебстраница) го намери това нещо? Толкова търсих, а не успях да го намеря." Когато кажа че не съм го намерил, а съм го измислил, никой не ме пита: "Как го измисли това нещо? Толкова мислих, а не можах да го измисля." Не е честно, щом ме питат за първото, трябва да ме питат и за второто.

Когато измислих (някои биха казали открих) питагоровите тройки (ПТ) съдържащи триъгълно, квадратно и пентагонално число, всеки разбра как съм ги измислил: погледнах лексикографски първата ПТ (3, 4, 5) и видях че е "облечена" в съответната дреха. Разбраха ме как съм ги измислил, но сигурно са си мислили: "Не е честно! ПТ са били известни на шумерите 1000 години преди Питагор, а фигурните числа са били познати на гърците от времето на Питагор. Този ръб Ванчо ли трябваше пръв да види че съществуват ПТ от посочения вид?"

Честно или не, този ръб Ванчо е гледал каквото всички са гледали, но е видял това което никой друг не е видял. Което ... според нобелиста Сент-Дьорди било същността на откривателството. Което ... ме подсеща за това как в продължение на 2000 години хората вярвали че планетите се движат по фиксирани кристални (и по тази причина невидими) сфери. Когато неочаквана комета "изненадала" подредената Вселена на астрономите, единствено Кеплер се запитал: как, по дяволите, кометата не счупи кристалните сфери и не смути движението на планетите? Вероятно и тогава някой си е казал: "Не е честно! Как така титаните Платон и Аристотел пропуснаха да видят това, което този ръб Кеплер успя да види?"

Образование и наука по американски

1/10/2020

 
                                           Вижда треската в чуждите очи, а гредата в своите не вижда.
                                                                                                      Българска поговорка


Американски психолози от елитни университети (Чикагският и UCLA) написали хубава статия, в която критикуват слабостите на американското средно и полувисше (от типа "community college") образование, и в частност - образованието по математика. Учениците и студентите били приучвани на сляпо прилагане на наизустени алгоритми, а не на това кога и как да ги прилагат и не на това как да изграждат връзки между базови математически концепции. Звучи ли ви познато? Значи сте чели някои неща от този блог или сте мислили по въпроса.

Един от примерите на психолозите: студент трябва да постави дробта 4/5 на числовата линия; поставя я по средата между числата 4 и 5. Ужасяващо, нали? За мен, обаче, най-ужасяващи се не отговорите на студентите, а въпросите на учените. Един от тях е "Кое е по-голямото число: а/5 или а/8 ?" На този въпрос смогнали да отговорят "правилно" едва 53% от студентите (процентът щеше да е горе-долу същият ако маймуни бяха хвърляли монета). Едва 15% от студентите се опитали да разсъждават: "Aко разделиш два еднакви хляба на 5 и 8 части, частите на кой хляб ще са по-големи?"

Захласнати в порива си да анализират и оправят американското образование, психолозите не са забелязали че (подобно на студентите) са били в плен на "слепи" алгоритми и че (подобно на студентите) са забравили да разсъждават:
> Числата не са хлябове; те могат да бъдат отрицателни, което преобръща верния отговор на 180 градуса.
> Още по-лошо, числата могат да бъдат комплексни, което напълно обезсмисля въпроса кое е по-голямо.
С други думи, получила се е ситуация от вида "на тъп въпрос - тъп отговор".

Накратко:
В щатите средното, полувисшето и висшето образования (вкл. докторските програми по психология) имат проблеми да научат студентите на базовите математически концепции и връзките между тях.

Сега разбрахте ли защо започнах с поговорката за треската и гредата?

Изненадващата математика

1/4/2020

 
1. Вземете [n], т.е. {1, 2, ..., n}, т.е. множеството на естествените числа от 1 до n.
2. Избройте подмножествата на [n], които не съдържат уДВоен свой елемент.
3. Избройте подмножествата на [n], които не съдържат уТРоен свой елемент.

Не е ли изненадващо че за изчисляване броя на подмножествата по т. 2* има формула, а за тези по т. 3** - няма?

______________________________
* OEIS A050291
** OEIS A050293

Лаици и специалисти

8/2/2019

 
Лаиците си нямат идея какво и за какво говорят. Когато чуеш някоя тетка да ломоти за негативна енергия, трябва да си сигурен че тетката не е запозната с физиката и няма идея какво означават думите негативна и енергия поотделно, хеле пък заедно.

Специалистите имат някаква представа за това какво и за какво говорят, но това не значи че представата им е детайлна и правилна. Ако един специалист ти каже че инфинитарните перфектни числа са цумкелерови числа, това може и да е вярно. Въпросът е знае ли специалистът какво са цумкелеровите числа и какво са инфинитарните перфектни числа.

Естествено че знам, ще рече специалистът. Цумкелеровите числа са числа, делителите на които могат да бъдат разделени на 2 непресичащи се множества с равни суми на елементите. Инфинитарните перфектни числа пък са числа к, сумата от инфинитарните делители на които е равна на 2к. Брей, знае си урока, ще кажете, и няма да се сетите да го попитате дали знае какво са инфинитарните делители на к. И ще сбъркате, защото може да се окаже че не знае. Елементарно, Уотсън, специалистът не знае всичко (включително и това че не знае всичко). Затова той много често си мисли че знае всичко (по което си прилича с лаика).

Българският парадокс

7/10/2019

 
Сеща се Спирос за един професор по математика, който му разправяше как изкарал най-лесните 1000 лева в живота си: на някакъв гъзар му отрязали европроекта заради грешна математическа аргументация; гъзарят се свързал с професора, който не пипнал нищо по проекта, а само проверил елементарните сметки и видял че на едно място трябва да има плюс вместо минус. Сеща се Спирос че и той самият изкарваше най-лесните пари в живота си по същия начин: като член на борда на директорите на една компания, вместо да се прави на интересен на акционерите заради някои неразумни политики, той се правеше на интересен на главния финансов директор - заради грешки във формулите за оценка на инвестициите в ценни книжа.

Замисля се Спирос за това може ли един проект да завърши добре ако математиката му е грешна. Странно е, но има такива проекти: проектите, в които няма нужда от математика; проектите в които тя се появява само за да покаже колко компетентен е някой гъзар или финансов директор. Поправяш грешните формули, но нищо друго в проекта не се променя: нито очакваната печалба, нито датата на приключване.

Виж, един проект не може да завърши добре ако идеята му е грешна. Един такъв проект е проваленият проект на българската училищна математика. Там целта е да накарат учениците да наизустяват и упражняват до побъркване разни алгоритми, вместо да ги научат да мислят в кои случаи да прилагат наизустените алгоритми и как*. Да вземем за пример събирането, за което 7 милиона българи си мислят това:
3 милиона българи + 4 милиона българи = 7 милиона българи.

Да, ама не! Няма алгоритъм, вкл. математически, в резултат на който да получиш 7 милиона българи накуп. С думите на математиката: множеството на причините способни да обединят всички българи в едно множество е празно множество. Независимо от това какво пише в учебниците им или над вратите на парламента им.

И тук Спирос бива осенен от просветление, чийто резултат си записва в тефтера под заглавието "Българският парадокс":
Съществува нещо, което обединява 7 милиона българи в едно множество, и това е неумението им установят че е невъзможно да са елементи на едно множество.
 
__________________________________________________________________
* да не говорим че не ги учат да измислят собствени алгоритми за досега невъзниквали случаи

Силата и слабостта на въображението

5/21/2019

 
Понякога въображението може да види неща, които очите не могат, например атомите и вирусите. Те са били открити от човешкото въображение и едва след това са били видени с очи.

В други случаи, без помощта на очите въображението е безпомощно. Можете ли да си представите защо за n>1, n елипси могат да разделят равнината на повече части, отколкото n окръжности?

​

За тези, които се интересуват:
1. максималният брой части на които n окръжности разделят равнината е n^2 - n + 2
2. максималният брой части на които n елипси разделят развнината е 2n^2 - 2n +2

Нула

5/14/2019

0 Comments

 
Задача с превишена трудност:
​Да се намери n>58, такова че десетичното 5^n да не съдържа 0.
0 Comments

За програмисти със силни компютри

5/8/2019

0 Comments

 
Питагоровата тройка {3,4,5} се състои от триъгълното число 3, квадратното число 4 и пентагоналното число 5. Други такива тройки са {9,12,15}, {100,105,145} и {900,2625,2775}. Да се намери поне една от следващите тройки!
0 Comments

Kolmogorov's Button

3/3/2019

0 Comments

 
Обаждам се на приятел да го поздравя по случай рождения му ден. Разговорът е симетричен: започва с моите пожелания и завършва с неговите - да съм публикувал нещо математическо. Как да му кажа че математическите ми открития са несвързани едно с друго и имат средна дължина от 2 изречения? Такива неща никой не публикува. Затова ... решавам сам да си публикувам нещо старо, отпреди 7 години.
When he was a 5-year-old boy Andrey Kolmogorov asked questions like
How many distinct patterns can you create with a thread while sewing on a four-hole button?

Unfortunately, there is no information on the Web what the answer was and had Kolmogorov found it himself. In a book about Grigori Perelman, Masha Gessen admitted that two professional mathematicians, both former students of Kolmogorov, had given different answers.

We found the number of patterns p in several cases where single-color thread was involved. We also found the number of patterns in several cases where threads of different colors c were used, including the case where the buttonholes were located on the vertices of a generic convex n-gon (i.e. a convex n-gon with no more than two diagonals intersecting at any point in its interior). Now, let us try the more complicated case involving different color threads and buttonholes located on the vertices of a “plain vanilla” regular convex n-gon and then generalize our findings with respect to all convex n-gons.

Assumptions:
A1. It is mandatory to utilize the buttonholes. There are many ways to sew on a button without utilizing the buttonholes but let us forget about them for the time being.
A2. All n buttonholes are located on the vertices of a regular convex n-gon.
A3. Different-color threads might be used for different segments between the buttonholes.
A4. Only buttonhole-to-buttonhole connections are used. No cross-border connections are allowed.

Calculation:
1. Some of the regular convex n-gons are generic ones – those, whose number of vertices is an odd number (n=2q+1) plus the square, where n=4. We have already found (see OEIS A209916) that for the generic convex n-gons the number of patterns p is
p = {(c+1)^[(n-1)n/2] * [c(c-1)]^C(n, 4)} - 1
as all possible intersections totaling C(n, 4) must be counted twice when two differently painted diagonals, totaling c(c-1), intersect (as two different patterns exist for every two colors, which you can see below).
Picture
Now we will cover those regular convex n-gons where n is an even number greater than 4 (i.e. when n=2q and q>2).

2. Thanks to Bjorn Poonen and Michael Rubinstein and their article “THE NUMBER OF INTERSECTION POINTS MADE BY THE DIAGONALS OF A REGULAR POLYGON” we know some things about regular polygons that we can use now:
a) When n=2q the number of diagonals intersecting at a point (except for the center of the n-gon) may be 2, 3, 4, 5, 6 or 7;
b) When n=2q the number of diagonals intersecting at the center of the n-gon is n/2.

3. The number of intersection points I(n) of the diagonals can be represented in the following manner: I(n)=i(2)+i(3)+i(4)+i(5)+i(6)+i(7)+i(n/2),
where i(k) (k=2, …, 7) is the number of points where k diagonals intersect and i(n/2) is the center of the regular n-gon where n/2 diagonals intersect (in the case of n=2q, q>1). Therefore, i(n/2) must be separately counted only in the cases where n=2q and q>7.
​
4. In it. 1 above, we saw that two different-color threads (e.g. red and green) look differently when the threads intersect (depending on which one is on top of the other). The same is true when the number of different-color threads is 3, 4 and more (see below how many patterns are there when three differently painted diagonals intersect at a point).
Picture
Therefore, when trying to find the number of different patterns, it is not enough to count the number of edges and diagonals. We also have to count twice the cases where two different-color diagonals intersect, three times the cases where three different-color diagonals intersect etc.

5. Based on it. 2-4 above the formula in it. 1 above takes the following form:
p = (M1*M2*M3) - 1, where
Picture
and where -1 stands for the case when the button is attached to the cloth only by “0-color” threads, i.e. the case where the button is not attached at all.

6. This formula could be used for any convex n-gon, as long as we remember that in the cases of n=2q+1, as well as in the cases of n=2q and q≤7, we do not need to multiply by the third term (i.e. by M3) as the central intersection point either does not exist (when n=2q+1) or had already been handled (when n=2q and q≤7).
0 Comments

Чудесата на математиката и географията

2/22/2019

0 Comments

 
Вземи политическа карта на света и избери произволна страна! Знаеш ли че съществуват 4 точки от границата й, които са върхове на квадрат? Знаеш ли че все още не се е намерил умник способен да докаже че това е така?
0 Comments

Размисли за безсилието на ...

2/11/2019

 
Математиката
Могат да бъдат изчислявани и доказвани основно прости неща за простите неща. Да, обаче простите неща имат склонността да се комбинират с други прости неща, като в процеса на комбиниране се появяват много по-сложни и необясними неща. Например,  математиците са наясно че с комбинирането на 5 сака и 3 панталона могат да се получат 15 костюма, но са безсилни да опишат математически модата и да дадат обосновани предположения за посоката на развитието й.
 
Словото
Пред истинското изкуство думите са безсилни. То е по-убедително когато те заведат до него и безмълвно ти го посочат с пръст, отколкото когато ти го обяснят. Казано а ла Витгенщайн: Какво е изкуството не може да се каже, но може да се покаже.

Какво се крие в "меланхолията" на Дюрер?

11/25/2018

 
В картината "Меланхолия I" от Албрехт Дюрер се крие един от най-известните магически квадрати.
Picture
Звучи странно, нали? Хем е известен, хем се крие? Да, от една страна е известен:
а) на математиците - като магически квадрат (на прост български: квадрат с N реда/колони, съдържащ естествените числа от 1 до N^2, подредени така че сумите на редовете, колоните и диагоналите да са равни),
б) на историците - като магически квадрат, средните клетки на чийто най-долен ред показват годината (1514) в която е е починала майката на твореца. Смъртта й е провокирала меланхолията, а оттам и картината, нарисувана през същата година.

И аз съм математик и историк в някаква степен, защото обичам да се ровя в математиката и историята, и да откривам по нещо. И мен ме мъчи меланхолията, защото тази година почина моята майка. Затова, с меланхоличното си вътрешно око, открих нещо което меланхоличният Дюрер е целял (за да се получи споменатото 1514), но което е останало скрито за наблюдателите: Симетрично разположените четворки от последователни числа (първа-последна и втора-предпоследна) образуват симетрични еднакви трапеци, обърнати на 180 градуса един спрямо друг.
Picture

Happy Ending Problem for Beginners

11/4/2018

0 Comments

 
The Happy Ending problem (named so by Paul Erdős as it led to the marriage of his friends Esther Klein and George Szekeres) was originally stated by Esther Klein in the following manner:

There are five points on a flat surface, no two of which are coinciding and no three of which are on a straight line. Prove that four of these points are vertices of a convex quadrilateral.
 
This simple theorem has a simple proof but, as the unheard of and complex concept of the so called convex hull is involved, the proof could be unintelligible to non-mathematicians, high school students inclusive. So, here is the simplest proof of mine, in which you can meet the familiar points and lines only.
 
Let us think about the five points as of two lines and an extra point. Line l1 is defined by P1 and P2, line l2 is defined by P3 and P4, and P5 is the extra point. There are only 3 cases to consider:
​
Case 1. Neither line intersects the segment between the points on the other line. One can build a convex quadrilateral by connecting the points on l1 and l2.
Picture
Case 2. Each line intersects the segment between the points of the other line. One can build a convex quadrilateral by connecting the points on l1 and l2.
Picture
Case 3. Only one of the lines intersects the segment on the other line. Let us assume without loss of generality that l1 intersects the P3P4 segment of l2. P5 can be in any of the 18 parts of the plane, but fortunately those parts are of only 2 types, O (coming from Other) and S (coming from Same). O means there exists a line dividing the plane so that P5 is in one half of the plane and a triangle consisting of three of the other points exists in the other half such that when P5 is connected to two of its vertices a convex quadrilateral is built (see below the line P2P4 allowing us to build the convex quadrilaterals P2P3P4P5 and P1P2P5P4).
Picture
S means there exists a line dividing the plane so that P5 is in one half of the plane and a triangle consisting of three of the other points exists in the same half such that when P5 is connected to two of its vertices a convex quadrilateral is built (see below the line P1P2 allowing us to build the convex quadrilateral P4P1P2P5).
Picture
We have just exhausted all possible arrangements of two lines and a point in a plane and proved that a convex quadrilateral can be built in each and every one of them. Q.E.D.
0 Comments

Красотата е в очите на наблюдателя

7/30/2018

0 Comments

 
Чудя се защо, от всичките 20 различни доказателства, създателите на статията "Ойлерова характеристика" в Уикипедия са избрали любимото ми доказателство (дело на Коши, от 1811 г.). Мисля, мисля и не мога да измисля нищо по-добро от това:

Мотото "Красотата е в очите на наблюдателя" е оправданието на занаятчията. Изкуството на твореца разкрасява гледката на много наблюдатели, без значение дали гледат "отдолу" или "отвисоко".
0 Comments

Happy ending problem: 3+3=5

7/12/2018

0 Comments

 
The Happy Ending Problem is the following simple statement:

Given any five points on a flat surface that are in general position, i.e. no two of them coinciding and no three of them on a straight line, prove that four of these points will always form a convex quadrilateral.

This is the latest proof of mine:
​
1. Let us start with the observation that a line can intersect three edges of a triangle at most (see below). The number of intersected edges can be zero, two or three, but the number of intersection points can be zero or two (point of entry and point of exit).
Picture
2. An edge (or its extension) of a triangle can intersect three edges of another triangle at most (see 1 above). In the extreme case where every edge (or its extension) of the intersecting triangle intersects three edges of the intersected triangle (see below):
a) The number of intersection points is six, i.e. the maximum, and
b) Any vertex of any of the triangles is collinear with two other vertices, and
c) No edges of the two triangles coincide.
Picture
3. As any three points in general position form a triangle, any five points in general position form two triangles sharing a vertex. At least one of the edges (or their extensions) of the intersecting triangle (let us call it a "useful edge") intersects two edges of the intersected triangle at most (otherwise we have a contradiction with the general position requirement, see 2 above). In other words, a useful edge (or its extension) does not intersect at least one edge of the intersected triangle (let us call it a “useless edge”). On the other hand, the useless edge (or its extension) does not intersect the useful edge (otherwise the number of intersection points would be six or more, a contradiction with the general position requirement, see 2 above). Therefore, by connecting this pair of (useful and useless) edges we can build a convex quadrilateral (see below). Q.E.D.
Picture
0 Comments

Mатематически олимпиади

6/4/2018

0 Comments

 
В подготовката за, а и на самата, математическа олимпиада ти дават задачи за които се знае че имат решение, с надеждата че когато пораснеш и се сблъскаш със задача за която не се знае дали има решение, ти ще допуснеш (на база на опита си) че задачата има решение и вместо да се откажеш, ще се захванеш да я решаваш. Което освен положителни има и отрицателни последици.

Днес имам още един възможен отговор на стария си въпрос:
Q: Защо повечето деца, спечелили медали от математически олимпиади, тънат в математическа неизвестност?
A: Защото са се захванали с решаване на нерешаеми проблеми, за които си мислят че са решаеми единствено заради успешния си олимпийски опит. Не е имало кой да каже на умните деца, това което се казва на малоумните инвеститори: "Миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати".
0 Comments

За Гаус, ама по друг начин

5/2/2018

0 Comments

 
Преди 2 дни прогресивната световна общественост чества годишнина от рождението на Карл Фридрих Гаус. Стотици журналисти и блогъри ни припомниха кой беше Гаус и какво направи за човечеството. Аз пък се сещам за нещо, което Гаус не направи.

В разговор на тема математика някой споменал на Гаус за Предположението на Голдбах. "Какво толкова се прехласваш, на момента мога да ти измисля 4-5 такива", казал Гаус и ... не измислил нищо.
0 Comments

Игра с прости числа

3/2/2018

0 Comments

 
Джоузеф Елис Тревър (1864-1941) бил професор по физикохимия в университета Корнел. Освен с обикновени атоми, обичал да си играе с прости числа (атомите от които е изграден светът на числата). Така се родила следната загадка:
Като се има предвид че всяка цифра, означена с въпросителна е просто число, да се намерят множителите и резултата.
Picture

Открих решението на загадката, но нали съм математик по душа, та се замислих за следното:
Дали за всяко просто число P1 може да се намери друго просто число P2, такова че произведението им да се състои само от цифри, които са прости числа?
​
Намерих отговора относно първите прости числа, но се оказва че (според видния математик Нийл Джеймс Александър Слоун) като цяло въпросът бил непосилен за съвременната математика.
0 Comments

Бягство от непрозрачната гора

12/16/2017

0 Comments

 
Има един проблем, който от 101 години се опъва на световната математика. Нарича се "Проблемът с непрозрачната гора" (Opaque forest problem). Ще се опитам да го опиша с мастило за първи клас:

Наследил съм квадратно парче земя със страна 1. За да го предпазя от лошите очи на съседите, аз трябва да го оградя. Целта е:
1. съседски поглед да не може да премине през земята ми и
2. оградата да е с минимална дължина (за по-евтино).
Формата и броя на сегментите на оградата, както и това дали сегментите са свързани един с друг или не, е по мой избор (стига да може да се изчисли дължината на оградата).

Ако искаме да опишем проблема с мастило за втори клас, то можем да сменим "квадрат" с "изпъкнал многоъгълник". Но за момента това не е толкова толкова важно, затова илюстрациите ще са с квадрати.
Picture
Източник: Уикипедия, Автор: Alexis Beingessner
Давам няколко примерни решения с дължина на оградата d:
а) горе вляво: d=4,
б) горе вдясно: d=3,
в) долу вляво: d≈2.73,
г) долу вдясно: d≈2.64.
Решението г) за момента се приема за оптимално, въпреки че това още не е доказано.

Лесно можем да забележим че в някои от решенията, ако се объркаме и останем в имота, то без да разваляме/прескачаме оградата нямаме път за навън (или пък пътят е неприятно дълъг). Затова нека да модифицираме проблема така:

Спазвайки изискванията да не разваляме оградата и да не я прескачаме, коя е минималната сума от дължините на: 1) оградата (черни линии) и 2) пътя  от точката, максимално отдалечена от незаградена страна на имота, до същата страна (червени линии)?

Тук нещата са по-различни: сумарната дължина на черни и червени линии при вариант в) е по-къса от тази при вариант г). Съществува ли вариант с още по-малка сумарна дължима?
Picture
Източник: Уикипедия, Автор: Alexis Beingessner, Модификация: моя милост
0 Comments

Divisor functions: An educated guess by an uneducated person

12/8/2017

0 Comments

 
Let k be a non-negative integer, n be a positive integer and
Picture
be the sum of the k-th powers of the positive integer divisors of n. Let
Picture
be the sum of the k-th powers of the odd positive integer divisors of n.
​
Is it true that for every k and n the latter sigma divides the former sigma? In other words, is it true that for every k and n
Picture
I believe it is true.

P.S.
​Later, I found that the above also applies (conjecturally) to the respective sums of the unitary and infinitary divisors of n.
0 Comments

Number nine

11/12/2017

0 Comments

 
Nine is the only natural number n such that the sum of the digits of the first n natural numbers and the sum of the digits of the next n natural numbers are equal.
0 Comments

Тъпанар, нЕкои дефиниции

10/9/2017

2 Comments

 
Човек, който си мисли че топологията е наука за оръдията.

Човек, който си мисли че ориентиран граф е благородник, който е наясно с нещата от живота.
2 Comments

Бързата кучка глупи ги ражда

9/19/2017

0 Comments

 
Да бързаш е тъпо, дори когато те гони глутница кучета. Идеята е да не показваш че си уплашен от кучетата. Бягаш ли, ти им казваш: "Аз съм уплашена жертва, гонете ме". Не трябва и да ги нападаш, a просто да им покажеш че можеш да се защитиш: вземаш голям камък, или още по-добре - тояга. Има и друг вариант: продължаваш да вървиш сякаш нищо не се е случило. За него обаче се искат топки. Изпробвал съм го успешно, но си признавам че кучетата бяха само три. А може и да не са били гладни.

Ситуацията е подобна и при мисленето. Дори то да е бързо, не трябва да го пришпорваш! И при мисленето става дума за S=V*t. С други думи, резултатът зависи не само от скоростта на мислене, но и от времето отделено за мислене. Колкото повече бързаш, т.е. колкото по-бързо спреш да мислиш (защото си решил че си мислил достатъчно), толкова по-зле.

"The Inquisitive Problem Solver" е книга с математически проблеми написана от професори-математици, сред които е и небезизвестният R. K. Guy. От нея е следният проблем:
Х и У са цели неотрицателни петцифрени числа, като Х>У. Числата са записани десетично, като при записването им са използвани всички десетични цифри. Може ли Х-У<250?

Алгоритъмът за конструиране на двойките от кандидат-числа е елементарен. По-трудното е да не си направиш изводите прекалено бързо, заявявайки с прекалена сигурност: "Разликата е винаги над 250". Авторите не са допуснали тази грешка; в раздела с отговорите те казват:
Разликата на всички двойки числа, освен една, е над 250. Тази двойка е ..... 
(тук в книгата има дефект и текстът не се чете).

Следният въпрос може и да звучи идиотски, но служи за проверка дали сте научили нещо от това което написах:
Бързали ли са професорите?
0 Comments

One conjecture a day, 110917

9/11/2017

0 Comments

 
Except for 1, all Ore numbers are Zumkeller numbers.
0 Comments

Thinking in four dimensions

8/22/2017

0 Comments

 
This is what Leonhard Euler found about the triangular numbers
Picture
This is what I found about the tetrahedral numbers
Picture
Can you find x=f(m), y=g(n) and z=h(m, n) such that there is a similar formula for the pentachoronal numbers
Picture
0 Comments
<<Previous

    Categories

    All
    3d
    Alan Turing
    Aphorisms
    Bacillus Bulgaricus
    Economics
    Environment
    Health
    History
    Hr
    InEnglish
    Intelligence
    Language
    Mathematics
    Miscellaneous
    Nassim Nicholas Taleb
    Nicolas Gomez Davila
    Paradoxes
    Politics
    Psychology
    Reading&writing
    Seriouslessness

    Archives

    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    January 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015
    December 2014
    November 2014
    October 2014
    September 2014
    August 2014
    July 2014
    June 2014
    May 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    April 2013
    March 2013
    February 2013
    January 2013
    August 2012

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.