Моят случай е по-странен от измислицата с Уил Хънтинг:
1. Вместо да решавам нерешени математически проблеми, аз измислям такива, а друг ги решава (както се случи с Михел Деккинг, виж тук, или с Нийл Слоун, виж тук).
2. Понякога, което е още по-странно, измислям математически обекти, а проблемите, свързани с тях ги виждат и решават други (както се случи с Бабеш Дас и Юнитарните цумкелерови (и полуцумкелерови) числа).
Ще го кажа другояче:
Уил Хънтинг беше нещо като пешеходец, поел по пътя показан му от регулировчика (човекът, написал проблема на дъската). Аз съм на по-горно ниво ... нещо като регулировчик, показващ на другите пътищата (проблемите и местата, където те биха могли да се появят).