|
"ХРОНОшпан" май остана в миналото.
0 Comments
Ако лъвът можеше да говори, ние нямаше да можем да го разбираме. Лудвиг Витгенщайн
Колкото повече мисля за езика, толкова повече се учудвам че хората могат да се разбират. Курт Гьодел Бай Ганьо се върна от Европа с рецептата на това, което французите наричат "бенье". От благодарност или простотия ... кой да ти каже ... сънародниците му побългариха името на "байганети". Наследственият владетел е абсурден като наследствения писател. Томас Пейн
Вече съм писал за това как, по времето на развития социализъм, група неизнесла един-едничък концерт*, зае по роднинска линия мечтаното от всяка група място в звукозаписния монополист. За групата се внасяха безмитно инструменти и апаратура, а след като започна да концертира държавата ѝ осигуряваше публика по командно-административен път. За миналото - толкова, а сега - за настоящето. 7-годишната щерка на "вековния" Ицко Финци илюстрирала книжка на баща си, а днес - на 8 години - кандидатства за участие, на държавни разноски, на венецианското биенале. Куратор на изложбата ѝ ... не се учудвайте ... е майка ѝ - иначе режисьорка на спектакли с ... не се учудвайте ... Ицко Финци. И аз няма да се учудя ... ако се окаже че отрано подготвят детето за министър на културата. ____________________________________________________________ * че как да го изнесе като години нямаше китарист и барабанист? Когато някой ти каже че всички животни са равни, но някои са по-равни от другите, можеш да го приемеш с известно съмнение ... все пак става дума за мнението на някаква си личност, пък макар и с името Оруел. Когато единодушно ти го каже второинстанционен български съд, ти си длъжен да се усъмниш дали в България наистина има равенство.
Ето какво написал споменатият съд наскоро: Спрямо лица с високо обществено и служебно положение обвинителните функции на прокуратурата следва да се упражняват изключително премерено, след внимателна преценка за наличие на несъмнени данни, позволяващи да се направи обосновано предположение за извършена престъпна дейност. Да го преведем на прост български: Ако общественото или служебното ти положение не е високо, то прокуратурата може да те обвини НЕ толкова премерено и след НЕ особено внимателна преценка на данните за извършена престъпна дейност. Ако си мислите че това е изолирано мнение да съда, то можете да си припомните че нещо подобно казваше един доскорошен български главен прокурор: Законът е един за всички и всички са равни пред него. Още повече, ако си полицай или магистрат. Започнах с едно равенство в заглавието и смятам да завърша с друго: Джордж Оруел + Български магистрати = Единодушие Преди време кучетата обитаваха периферията, пазейки общата граница. Днес те са във вътрешността, пазейки частните домове. Страничният ефект от тази трансформация - България е пълна с емигранти и кучешки л...а.
"Отказът да вършиш маловажни неща е важна предпоставка за успеха", казвал Александър Кембъл Макензи. Казано на нашенски:
По-добре би било да си оправим икономиката, а не да си сменяме валутата. Ако случайно се чудите какво не ѝ е наред на икономиката, предлагам моето мнение: липсва конкуренция, а оттам и равнопоставеност между страните по договорите; клиентите са недоволни, но не могат да гласуват с краката си, защото няма къде да отидат, бидейки завързани за:
Чета как образователната ни система произвеждала 4 пъти повече учители, отколкото са ѝ нужни и си го обяснявам с моето старо откритие:
Образованието не е за всеки ... учител. Не следя политическите процеси и все пак, изпреварвайки развитието им с два месеца, успях да предвидя падането на българското правителство.
Чета някакво заглавие за уиски-културата ... естествено без тирето, че на хората с уиски-култура културата на писане им е чужда. Решавам да генерализирам:
На културните уиски-култура не е нужна. Подобна е ситуацията и с уиски-културните, които не се нуждаят от култура. Същата стока са и тези с музикалната култура. И те са слепи за тиретата. Пишат попопера без да се замислят че думата не означава нищо, за разлика от поп-опера. Не се замислят и за липсващите кавички във Вдъхновението "Поп-опера". Елементарно, Уотсън, който пее зло не мисли, даже ... изобщо не мисли. Послепис Сещам се за един истински случай. Младеж, работещ в "Булстрад Живот", купил нещо от името и за сметка на фирмата. Поискал фактура и видял че името е написано грешно - като "Булстрат Живот". Казал на продавачката че името се пише с д, а тя поправила името на "Булстрат живод". Та затова се чудя какво ще стане ако кажеш на певеца че попопера се пише с тире, но не му обясниш защо и как. Ако ти повярва, току-виж взел и написал по-попера. Бате Бойко, момчето Делян и харвардско-чаталджанският Асен надраснаха времето си ... на килограми.
Кой е по-българин - Саша Везенков или Коди Милър-Макинтайър? Всичко зависи от това какво означаваме с термина "българин":
В това, последното, е ключът към проблема - на България ѝ е много трудно да прилъже някого да намери себе си на територията ѝ. Въпреки българските си паспорти, Саша и Коди играят в чужбина. Накратко, в България можеш да намериш мошеници, раздути бюджети, протести, дупки по пътищата и бездомни кучета, но не и себе си. Изрази лъжлива мисъл ясно и тя сама ще се опровергае, казвал маркиз дьо Вовнарг. Днес ще се упражняваме във вовнаргизъм, използвайки мисълта на Хераклит че човек не може да стъпи два пъти в една и съща река.
Чуем ли "не може", ние сме длъжни да се сетим че това го чуваме ежедневно от родители, учителки, шефове, чиновници, адвокати, съпруги, съпрузи, близки и роднини. Ерго, Хераклит не е прав - всеки от нас влиза редовно в реката с името "не може". За първата сте чували. Дават я лекарите, обещавайки да прилагат знанията и уменията си етично.
А втората? Това е клетвата с която Хипократ е прокълнал пациентите и другите заинтересовани лица - роднините и приятелите на пациентите. Ето част от нея (подчертаното е от мен): Лекарят трябва да бъде подготвен не просто сам да направи правилните неща, но и да накара пациента и външните лица да съдействат. Сега става ли ви ясно, защо пловдивска болница тасува дете с 993 лева за еднодневен престой, при условие че детето:
С думата "дежавю" означаваме субективното усещане че вече сме виждали/преживявали нещо. Днешното ми дежавю е свързано с това как българите учат чужди думи.
В "Задочните репортажи" Георги Марков описа български бежанец в Англия, който не знаел бъкел английски и не можел дори да си поръча една бира. Дълго се мъчил и се научил. Научил се и да харесва английската бира, което също не е лесно ... ако разбирате какво имам предвид. Започнал да пие по две, та трябвало да се научи да поръчва по две, но докато се научи ... забравил как да поръчва една. Днес преживявам същото, четейки в "Сега" новината как в София два трамвая дерайлирали. Покрай дерайлирането, някакъв автобус не могъл да завие и излязАл [sic] от платното. Казвам си: "Елементарно, Уотсън, докато се научи какво е дерайлирането и как се пише, журналистът е забравил как се пише "излязЪл". Чудя се дали не ни трябва нов правопис и за думата "дежавю". Например, дежавУЙ. С думи прости:
Преди казвахме: "Да чакаш от умрял писмо". Сега можем да го заменим с: "Да чакаш от младеж имейл".
Представи си, драги читателю, че си на гости и ти се е наложило да посетиш тоалетната. По това време домакините са се сетили че утре трябва да стават рано, защото:
А как ще се почувстваш когато трябва да получиш пенсия от фонд на частна пенсионна компания, а точно в този момент дяловете на съответния фонд са "паднали", т.е. загубили значителна част от стойността си? Ще се почувстваш сякаш си със свалени гащи, ето как! Дали частните пенсионни компании, регулаторният им орган и законодателят са се сетили за този проблем? Не знам. Знам само че в подобни ситуации застрахователите, предлагащи застраховки "Живот" свързани с инвестиционен фонд, дават възможност на клиентите да отложат "падежа", така че стойността на дяловете им да се възстанови. Следват двата важни въпроса:
Сещате се за онзи стар девиз: "Дайте да дадем!" Можем да го чуем от хора и организации, готови да накарат другите, но не и себе си, да дават.
Държавата иска да повиши вноските за държавна пенсия. Хората мразят да плащат, но поне могат да видят че държавата също плаща - като финансира дефицита на държавния пенсионен фонд чрез бюджета. Пенсионните компании също искат повишение на вноските за частна пенсия. Тук, обаче, има съществена разлика. Обещават ли пенсионните компании да дадат нещо насреща:
Да го кажем накратко: Частните пенсионни компании искат да са равнопоставени с държавата. Щом го искат, нека бъдат равнопоставени на по-високото ниво и да дават гаранции, вместо да искат държавата да смъква нивото на пенсионната си услуга! Така е и в спортните състезания - печелившата стратегия е да тренираш повече, а не да искаш останалите състезатели да се отказват от преимуществата си (като носят тежести или бягат боси). На форума, посветен на бъдещето на българската пенсионна система, представих някои проблеми, един от които беше как с езика, а и с някои от практиките си, частните пенсионни компании се нареждат сред монополистите (доставчиците на ток, вода и парно). Сега ми хрумва че в някои отношения пенсионните компании са по-монополисти от другите. Ето защо ...
Обикновеният монополист, например електроснабдителят ти дава възможност да платиш след като си ползвал услугата. На пенсионната компания трябва да платиш предварително - от всяка твоя вноска пенсионната компания си удържа такса. Електроснабдителят е защитен - не си ли платиш тока, той ти го спира, а ти няма къде да ходиш ... и го плащаш, заедно с таксата за повторно включване. Има бизнеси, които са изложени на риск в по-голяма степен. Да вземем за пример ресторантите. Там можеш да направиш "бомба", т.е. да се нахраниш и напиеш, след което да избягаш без да платиш. Въпреки това, ресторантите не карат клиентите си да плащат предварително. В този смисъл, ако пенсионните компании бяха ресторанти, те щяха да монополизират наградите за най-печеливш ресторант. "Човекът даде имена на всички животни", пееше Боб Дилън. "След което българинът ги побългари", шегувам се аз.
Вече съм писал за това че когато заговорят на чужд език, българите никой не ги разбира. Защо това е така? Заради побългаряването на имената. Руснаците наричат една овча кожа за шапки и палта "каракул". Незнайно защо англосаксите са я нарекли "астрахан" (astrakhan). Българите отново са решили да се направят на оригинални, та затова са я нарекли "астраГан". ОКАРИКАТУРЯВАНЕТО
Алеко не успя с писанията си да промени провинциализма на българина, но страничният ефект от тях бе окарикатуряването на едно невинно и напълно нормално българско име. Познахте, говоря за името Ганьо, подобно на имената Баньо, Ваньо, Даньо, Каньо, Маньо и Таньо. Само не ми казвайте че половината от тези имена са измислени, защото ще ви посъветвам да отворите телефонния указател и да проверите съответните фамилии ... ако изобщо знаете какво е телефонен указател ... и ако можете да се снабдите с такъв. Днес няма телефонни указатели, защото всичко се мени: адресите, телефонните номера, професиите и дори имената. Как мислите че:
ДЕМОКРАТИЗАЦИЯТА Единственото съжаление на нобеловият лауреат Уолтър Бретън, познат на българите като Братейн, било за това че с откриването на транзистора е демократизирал възможностите за вдигане на шум. Имал предвид рокендрола. "Още си пазя пушката и като чуя този шум ми се иска да ги застрелям всичките", споделял Бретън. Заблудата на конюнкцията (Conjuction fallacy), която незнаен "герой" е нарекъл "Заблуда на комбинацията", е заблудата че едновременното сбъдване на няколко събития е по-вероятно от сбъдването на някое от тях. Добър пример е Проблемът с Линда:
Линда е на 31 години, неомъжена, много умна и говори без заобикалки. Завършила е философия. Като студентка е обръщала голямо внимание на дискриминацията и социалната справедливост, и е участвала в демонстрации против ядрените оръжия. Кое е по-вероятно: А) Линда е банков касиер, или Б) Линда е банков касиер И деец на феминистко движение? Мнозинството отговаря с отговор Б, въпреки че отговор А покрива както отговор Б, така и много други случаи. Даниел Канеман, автор на проблема, получава Нобелова награда по икономика. Без да искам награда, предлагам на вниманието ви Втората заблуда на конюнкцията, с която означавам слепотата относно истината че колкото повече проблеми те атакуват, толкова по проблемно става съществуването ти. За илюстрация ще разгледаме "Проблема на Кукулинда": Кукулинда е на 31 г., неомъжена, много умна и говори без заобикалки. Завършила е електронно инженерство и информационна сигурност. Като студентка е обръщала голямо внимание на концепцията за прогреса и е участвала в прогресивни ИТ-проекти. Кое е по-вероятно - Кукулинда да смята за по-стабилни и прогресивни: А) кешовите разплащания, или Б) електронните разплащания? Мнозинството отговаря с отговор Б, и е напълно право. Проблемът тук не е на мнозинството, а на Кукулинда. Ето го: Кукулинда е забравила за конюнкцията. А. За да работят кешовите разплащания има едно изискване: 1. Наличие на пари (кеш). Б. За да работят електронните разплащания има четири изисквания: 1. Наличие на пари (записи в някакви бази), И 2. Наличие на крайни устройства (с хардуер и софтуер) за комуникация между разплащателите и базите, И 3. Наличие на канали за качествена комуникация между крайните устройства (с техните "канални" хардуер и софтуер), И 4. Наличие на електрически ток (за работата на крайните устройства и каналите). Как смятате, кое е по-устойчиво на смущения (в електрозахранването, от компютърни вируси, от физическо прекъсване на каналите, от повреди в крайните устройства) и, следователно, с по-голяма вероятност да просъществува: кешовото или електронното разплащане? Ако споделяте мнението на Кукулинда, то печелите правото да закачите едно Куку и пред вашето име. Послепис Следва "доказателство" на горната "Теорема за Кукулинда". Скорошен, уж безобиден, ъпдейт на софтуера на голяма българска банка остави картодържателите ѝ на сухо. Безконтактните им плащания бяха блокирани, докато не "ръгнат" в ПОС-овете картите си за да платят "през чипа". Клиентите нямаше как да знаят за този трик, а банката ... уж разполагаща с всичките им лични данни ... не се сети да ги предупреди предварително за проблема и решението. Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти, казваше Нютон. Урокът му бе усвоен и отимизиран от политиците, които откриха че ако си на раменете на гиганти, ти си толкова нависоко, че тези отдолу не могат да видят дали стоиш или лежиш. Затова се излежават без да правят нищо, освен да обикалят медиите за да разправят как правели нещо.
Всъщност, те и с медийните изяви не се справят добре. Ти ги питаш за инфлацията, те ти говорят за Пеевски и Сарафов. Ти ги питаш за бюрокрацията, те пак за Пеевски и Сарафов. Дадохме милиарди за повредени американски самолети, за които нямаме пилоти, а те пак за Пеевски и Сарафов. Сякаш ако милостивият Бог хване гумата и изтрие Пеевски и Сарафов от света на живите:
_________________________________________________________________ * "последният милиционер над Омир слънчево ридае", мечтаеха Щурците "Пада, пада, пада, пада. Ща то пада? Пада влада", се пееше в сръбска популярна песен. На нашенски: "Какво пада? Пада властта".
1. Днес ще остроумнича на тема "Падението на властта, изразено в това как от титлите на властниците падат букви и цели думи". Ето така падат: REX BULGARORUM ET BLACHORUM - Калоян, цар на българите и власите, REX BULGARORUM - Борис II, цар на българите, EX BULGARORUM - Симеон II, бивш на българите. 2. Смятам да поостроумнича и на тема "Българо-сръбски аналогии". "Ускоро че ова песма бити яко релевантна", казват сърбите за песента "Пада влада", имайки предвид президента си. "Скоро тази песен ще бъде много уместна", превеждат българските преводачи, защото уместно се сещат че покрай:
Как кой, Бойко Борисов! Той с гордост признава че е бил повече време на килимчето (на Тръмп) отколкото Кирил Петков е бил в Министерския съвет. Въпросът за позата, в която е бил на килимчето: Бойко подминава с дипломатично мълчание.
Мила, Родино! Ти, казват, си била светска република. Може, но това е само на думи. Иначе е съвсем различно. Да се вгледаме в националния символ - твоят герб. Там има 4 корони и 9 кръста. Кой знае какъв калабалък от кръстове и корони щеше да е гербът, ако ти, мила Родино, беше религиозна монархия?
Нали сме светска република, та затова в Конституцията е записано че църквата е разделена от държавата. Да, ама не. Очаква се скоро учениците да започнат да изучават религия в училище. Задължително, по закон. 99% от училищата у нас са държавни. От това че Конституцията е над другите закони следва че законите които ѝ противоречат са незаконни. Ерго, който иска да учи религия, вместо да нарушава Конституцията, може да се запише в частно религиозно училище. Да се върнем на държавния герб! Нека депутатите и художниците бъдат така любезни да научат че сме светска република и да махнат тези корони и кръстове от герба. Защото сега гербът е неконституционен. Както по отношение духа на Конституцията, така и по отношение на буквата ѝ (нейният член 164). |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
January 2026
|
RSS Feed