Виждал съм неща, на които вие, хората, не бихте повярвали. Горящи бойни кораби край съзвездието Орион. Софийски замазки "по фандъшки", изчезващи като сълзи в дъжда. Време е да се мре!
|
Българите са недоверчиви, не вярват на онази история с Рокфелер: купуваш ябълки, придаваш им търговски вид, продаваш ги на двойна цена и с парите купуваш двойно количество ябълки. По тази причина са добавили български край на приказката - в него умира чичото на Рокфелер и му оставя милиони.
Американците са доверчиви, историята им е същата, но без чичото. Американците се доверяват когато им кажат че милионер можеш да станеш с ябълки. Истината на американците е също толкова половинчата: Рокфелер не е имал чичо милионер, но и не е направил милионите си от ябълки. Доверчивостта на американците ги е вкарвала в много проблеми. Те вярват че са господари на света, докато в същия момент са накиснати в л...а до шията. Ако ме питате какво значат трите точки, ще ви кажа: началото на името на известен физик. Ако ме питате защо мисля така, ще ви кажа - всеки гражданин на САЩ към момента дължи 64 504 щатски долара и дългът постепенно нараства. А какво да кажем за недоверчивостта на българите? Тя има положителни страни; българинът знае че с ябълки милионер не можеш да станеш. За съжаление, мислейки за възможните бизнеси (с ябълки, круши, кисели краставички, болтове, шпиндели и шплентове), българинът си вади грешния извод че милионер (и особено милиардер) с труд няма как да станеш. Затова не се и опитва. Е, как стават милионери българите? Ами така: чичо ти умира и ти оставя милиони. По този начин стана милионер най-богатият българин, а не с труд. Не че човекът не се потруди; потруди се за десетима и в процеса успя да спечели олимпийски златен медал и десет медала от световни шампионати. Но милионите му не са оттам. Праз 2010 г. умря "чичо му" Джон Дюпон, американският мултимилионер, и му остави 80% от богатството си. Авторът на прословутата бронзова къща, българо-австрийският творец Пламен Деянофф, бил казал че българите не разбират от изкуство. Прав е, точно по тази причина "недоносчето" му се кипри в центъра на София.
Виенчаните рабират от изкуство и никога не биха допуснали творбите на Деянов в центъра на Виена. Да не забравя и това: > Никой във Виена не иска събаряне на паметника на Съветската армия, но и никой не прави поклонения и гастро-фестивали там. > Във Виена дърветата не са сгъчкани по ПЕШЕХОДНИТЕ тротоари* под формата на сандвич тип "дърво-автомобил-дърво-автомобил", те са в парковете, където могат да растат на воля. А в София, вместо да засадим някое и друго дърво в градската градина, "ние" наливаме бетон и строим бронзова къща. За да сме в тон с ... околните паркинги. _____________________ * и затова сръбските посолства в София и Виена изглеждат доста различно Когато гледаш нечия презентация, или слушаш нечия лекция, очакваш да знаеш защо си губиш времето. Затова, добро начало е говорещият да ти каже "Днес ще говорим за хроматичната теория на графите, а това означава ... " и е лошо начало когато ти каже: "Аз съм професор доктор генерал инженер Петров, създател на най-дългото пластмасово оръдие и носител на орден "Горда Стара планина с пластмасови мечове". Лекторът не би трябвало да се представя сам, него винаги го представя някой друг.
Българският филм "Посоки" нарушава добрия тон и започва с представяне на себе си. Още на първия кадър се появява логото на фестивала в Кан, символизиращо някаква номинация, която сякаш се използва от авторите като индулгенция за всички извършени от тях грехове: слаб сценарий, слаби монолози и слаби диалози (звучащи като механична смес от монолози), слаба режисура, слаб звук и слаба картина. Ще кажете че съм изпуснал актьорската игра? Тя също е слаба, но поне за това има извинение: докато лошата актьорска игра не може да произведе лоши сценарий, звук и осветление, то последните могат да произведат лоша актьорска игра и в случая го правят удивително добре. За финал: Не е притеснително че в този филм няма главни, а само второстепенни герои. Притеснителното е че всичко в него е второстепенно. В деня на Ботев седя и си мисля за казармата. Там ни учеха основно на 2 неща:
> да бягаме - всеки ден, > да се проверяваме - всяка вечер на вечерната проверка. Вярно, учеха ни и да стреляме, ама това ставаше веднъж на няколко месеца на специални места наречени "полигони", за да не би случайно да нараним някого (сякаш целта на стрелянето не е точно това). А защо не ни учеха да се бием с голи ръце, ножове и лопатки: било за да защитим общото - Родината, било за да изградим и защитим своето - характера си? Чудя се с такова учене в какво бихме могли да сполучим? Да бягаме надалеч когато някой ни нападне? И да проверяваме всяка вечер дали през деня по погрешка не сме дали повече, отколкото сме взели? Какво ли щеше да свърши Ботев, ако беше изкарал 2 години в българска казарма, и как ли (в преносен смисъл) щеше да свърши? 24 май. "Напред, науката е слънце!" Коя наука?
1 юни. Денят на детето. Кое дете? 2 юни. Добре че някой друг е измислил името на празника, а не е оставил мъдреците с "науката" и "детето" да импровизират. Иначе можехме да се окажем с "Ден на загиналия за свободата и независимостта". Имало едно време една странна страна. Тя имала проблем с обирането на собствения гюл, но нямала проблем с ловенето на чужди гюленисти. Елементарно, Уотсън, в страната имало недостиг на берачи и излишък на полицаи.
Когато излезе някоя новина за ДАНС (Държавна агенция "Национална сигурност"), си мисля че новината трябва да се чете наопаки. Няколко примера:
Пример 1. Преди години излезе новината че ДАНС ще обучи 500 агенти за хакери. Един критично настроен гражданин би се запитал колко агенти има ДАНС, че да отделя за анти-хакерство 500 души. Аз си мисля че е станало точно обратното: ДАНС не е отделила 500 агента за анти-хакерство, ами е назначила 500 хакера за агенти. Пример 2. Сега четем че ДАНС ще внедрява тайни агенти в институции и фирми без да е необходимо съгласието на собствениците/ръководствата. Мисля си че и тази новина трябва да се чете наопаки - няма да внедряват тайни агенти във формите, ами ще назначават служители на фирмите за тайни агенти. Един недоволен служител знае много за работодателя и има много причини да го топи, но ако получи от ДАНС заплата и осигуровки за това, то причините му се увеличават с още три (заплата, осигуровки и безнаказаност). Доста българи са плоски, някои не са, но всички обичат плоскостите. Особено когато става дума да седнеш на маса с приятели. Или да легнеш в леглото с чужда жена.
Българите са известни с борците си: като се започне с Дан Колов и се свърши с Котоошу. Да не забравяме боксьорите и тенисистите. Елементарно, Уотсън, българите обичат да се плъзгат по повърхността (тепих, ринг и корт), но не обичат дълбокото. Затова в България концесиите за вода, злато, природен газ и прочие ги даваме на чужденци. Държавниците ни са същата стока. Симеон Велики обичаше да язди по повърхността и да завзема ромейски земи, но да сте чували за "Рудниците на цар Симеон"? При него България излезе на 3 морета, ама нямаше нито търговски, нито военен флот. Заради страха от дълбокото. Подобна е ситуацията в науката. У нас преподаватели много, ама преподават неща открити от други. А в чужбина преподавателите не преподават неща, открити от българи: било защото няма такива неща, било защото има, но са повърхностни. В изкуството не е по-различно. Там където едни виждат красота, българинът вижда плоскости. Сетихте се, става дума за най-известния ни творец - Кристо. Ама ако на него му казваме творец, то трябва да казваме творец и на продавачката, дето ни опакова салама. И да забравим че творецът всъщност е този дето е измислил и произвел салама. Както и Райхстага. И аз се включвам в бройката на повърхностните: нещо, което може да напълни дисертация от 600 страници, аз го изложих в 6 параграфа. Денят на армията. Военен пард. Топовни гърмежи. Кучетата в квартала се скъсват да лаят.
Сещам се как навремето обявихме война на американците, защото си мислехме че тяхната армия е като нашата (основно парадна). Да, ама те започнаха да пускат истински бомби. Поради което цяла София се изнесе да живее по селата, а димът от пожарите се виждаше на стотици километри. Та затова си мисля че Българската армия може и да не става за друго, но е много добра да разлайва кучетата. Разлайва ги, пък после установява че лаят им не й понася. Преди 100-150 години клозетът, тогава наричан "нужник", обитаваше житейската периферия на българина както географски (вън от дома), така и културно (вън от мислите). Днес това не е така. Новодомците започват да градят дома си започвайки от клозета, същото правят и писателите, но с кариерата си.
Лицето на съвременната българска литература е Георги Господинов. В основата на писателската му кариера е "Естествен роман", а в основата на романа му ествествено е ... клозетът. В основата на кариерата на Захари Карабашлиев, друг популярен нашенски автор, е романът "18% сиво", където най-забавните моменти от пътешествието на героя из Америка са свързани с немити вишни и ... клозет, какво друго. Началото на кариерата на литературната ни суперзвезда Алек Попов поставя романът "Мисия Лондон", където водният клозет също заема достойно място (понеже бил изпреварил европейския с 600 години). Като заключение, един критик със слабост към фройдизма би казал че съвременните ни автори, а оттам и литература, са недорасли, понеже се намират в ранния анален стадий на развитието си. Днешните ни автори, подобно на Бай Ганьо от близкото минало, са нашите културни дипломати, понеже представят българската култура зад граница. Презираме Ганьо заради "фокусите" що вадеше от балканската си торба, а се радваме на клозетните миризми, изпускани от т(в)орбите на внуците му. Един критик със слабост към логиката би нарекъл подобно отношение парадоксално. Има два вида хора: имената на едните тежат, а имената на другите са леки като перца. Хората от втория вид не обичат да се различават и затова закачат разни тежести за имената си. Ето ви пример: минавам покрай ВИТИЗ и гледам че се играе представлението "Нос". Автор е Гогол, а автор на музиката - Шостакович. Хора с тежки, световно известни, имена. Хората, направили адаптацията и сценографията са с леки именца и затова са закачили пред тях тежестите "професор" и "доктор". Сякаш с тях ще могат да се издигнат до Гогол и Шостакович.
Сещам се и за друго: бившият ВИТИЗ сега е НАТФИЗ. Явно предишното име им се е струвало лековато, та затова са го коригирали. Какво да се прави, лековатите хора обичат тежките имена. Преди 100 години, дупката на градинката пред Военния клуб в София се обитаваше от биволи. Днес тя се обитава от по-висши видове: кучета и човекоподобни.  От полит-новините разбираме кой какво казал и кой какво му отвърнал. От бизнес-новините разбираме кой какъв пост заел еди-къде-си и какъв бил на други места преди това. Само дето няма новини, от които да разбирем кой какво е направил. Като изключим правенето на коремни.
Да избереш българското е добра идея, ако искаш да дадеш двойна цена за двойно по-ниско качество. Не, не са виновни комунистите! Нито демократите, които ги наследиха! Още през 1930 г. българският производител на качествен шоколад е предпочитал да използва холандско сухо мляко, защото цената му е била почти двойно по-ниска от тази на нашенското.
"След сделката за ЧЕЗ, за потребителите и служителите няма да се промени нищо", казва бъдещата собственичка на българския бизнес на ЧЕЗ. Без да си дава сметка, тя е напипала тънката червена нишка в привидния хаос на българския преход: сменят се имената на обитателите на "първия етаж", всичко друго остава същото.
Когато са вкъщи с дистанционното на телевизора в ръка псуват линейките че били бавни; когато са на пътя с кормило в ръка псуват линейките задето с бързането си им пречели да шофират.
Що за народ е този, който дава пол на безполовото (мъжки - на стола и мола, женски - на пачката и кльопачката, среден - на копчето и топчето), но не може да схване идеята за джендър* и да приеме спокойно съответната дума?
__________________________________ * полът като езикова/културна конструкция, а не като биологическа даденост Вървиш из града и не можеш да избягаш от българското. То е навсякъде, дори по стените на къщите. Под формата на паметни плочи. Тук живял създателят на българската артилерия, там – създателят на българската океанология. Да се чудиш какво толкова са създали. Дали артилеристът е измислил нова балистика или е въвел нови сплави за оръдията? Дали океанологът е изследвал неизследвани океани, или пък е използвал измислени от него методи на изследване? Едва ли, просто са копирали тук това, що някой друг е измислил и въвел там.
Човек може да се заблуждава много за себе си, но все пак има някаква трезва преценка. Дори и да си професор по физика и генерал-полковник, едва ли ще мислиш за себе си като за създател на българската артилерия. Но съвременните зяпачи и наследниците ти не разбират нищо от делата ти и са склонни да ги надценяват. В днешния вестник споменават Джъстин Розенстийн, определяйки го като „създателят на Фейсбук-бутона Like“. Не го познавам, но се съмнявам че той би се гордял дотолкова с бутона си, че сам да се определи по този начин. От статията, в която се говори за Розенстийн, се разбира че той наистина не е особено горд с бутона си, а още по-малко – с бившия си работодател. Сериозните откриватели и създатели (тези що заслужават паметни плочи и паметници) създават ако не вечни, то поне дълготрайни творби. Къде ще бъде бутонът Like след 20 години? Ще ви кажа: там където е българската артилерия сега. На бунището. Чели ли сте наскоро обяви за работа? От кандидатите се иска да знаят всичко и да могат всичко. Това е на пръв поглед странно, но всъщност е напълно нормално.
Когато бил в Института за авангардни изследвания в Принстън, Айнщайн имал нужда от математически асистент. Харесал си за асистент Ернст Щраус, но по време на интервюто Щраус признал че не е запознат с Теорията на относителността. "Няма проблем", казал Айнщайн. "Аз съм добре запознат." И взел Щраус за асистент. Сега разбрахте ли защо от днешните кандидати за работа се иска да знаят и могат всичко? Защото съвременните шефове, за разлика от Айнщайн, не са добре запознати с нищо. Защо казваме че църквата ни е православна, след като тя през повечето време не е права и почти никога не е славна?
С македонците си приличаме по езика и по претенциите. Те претендират че са владели света политически - заради Александър Македонски, с когото нямат нищо общо. Ние претендираме че сме го завладели културно - заради Кирил и Методий, с които също нямаме нищо общо.
Децата у нас четели по-добре от връстниците си в САЩ и Германия. Прекрасно, само дето четенето е като правенето на зехтин. Химическата технология извлича по-добре зехтина от маслините в сравнение със студеното пресоване, но ... ох, какъв парадокс ... химически полученият зехтин е по-лош от студено-пресования. Заради което е по-евтин.
Ако мисълта ми изглежда усукана, ще я изправя: не е важно само колко добре четеш, но и какво имаш на разположение за четене. Вземете за сравнение български и американски учебници по счетоводство. От американския можеш да научиш почти всичко за счетоводството, от българския - само две неща: а) колко не разбира от счетоводство авторът, и б) колко неспособен е да предаде на студента дори това, което разбира. Ботев умира за Родината, но не оставя наследници. Гошо не прави нищо, но оставя потомство. А потомството му, вместо да се срамува от баща си ... се гордее с Ботев.
|
Archives
June 2018
Categories
All
|
RSS Feed