Политическа икономия е по-добър оксиморон от бизнес-логика. Елементарно, Уотсън, понякога в бизнеса можеш да видиш логика, но никога не можеш да видиш икономии в политиката.
|
Забелязали ли сте че българските празници са два вида:
1. празници, посветени на свършената работа, и 2. празници, посветени на хората (които не са си свършили работата)? Когато работата е свършена, празнува се резултатът. За справка: Съединението и Независимостта на България. Когато работата не е свършена (или не е свършена като хората) се празнуват ... тези дето не са я свършили. Да вземем за пример Деня на Кирил и Методий. Ако работата им беше свършена добре, то нямаше да се налага гръцката им глаголица да бъде скорострелно заменена с българската кирилица. Ами днешните народни будители? Като нямаме основания да празнуваме събуждането ... поне да празнуваме будителите. За несъгласните с тезата ми за непробудния български сън ще спомена само това: как се случи така че българската писменост (кирилицата) е създадена в края на IX век, а българската литература - от Ботев и Вазов, 1000 години по-късно? Българската наука не знае колко дава на България, но знае колко да ѝ поиска. Не ме разбирате, ли? Ще поясня.
Шефът на БАН дал на националното радио интервю, в което изрично казал че исканията на учените са страната да дава 1% от БВП за научни изследвания. Пропуснал да каже, обаче, колко процента от БВП генерират същите учени. Все пак, споделил че миналата година БГ-учените генерирали 40 патента. Не трябва да си Айнщайн за да направиш сметката. Дават 40 патента, за които искат 1% от БВП, т.е. 8 милиарда щатски долара. С други думи, един техен патент ще ни струва средно 200 милиона долара, без да се знае какво ще ни дава. Академици, милорд! Отдавна съм открил че българите предпочитат фитнеса пред финеса. Сега чета че спадът на населението се дължал основно на емиграцията и не мога да се удържа: българите предпочитат емиграцията пред грацията.
Тези дни се разбра че българският филм "Майка", кандидат за Оскар в категория "Най-добър чуждестранен филм", е бил дисквалифициран. Причината - в него имало твърде много английски за да мине за чуждестранен. Въпросът ми е:
Албански хронометър ли използваха българите, отговорни за кандидатурата, при измерване продължителността на английската реч, та трябваше да се излагат пред международна публика? Този "български късмет" не е от вчера, той е стар и сякаш засяга всеки, в чието родословно дърво има българска клонка. Американците номинираха цели три пъти Джон Атанасоф за нобелова награда по физика, но номинацията не покриваше изискването документите свързани с откритието (компютъра ABC) да са били публикувани в научни списания. И тук имам въпрос: Албански ли бяха реотаните са номиниралите Атанасов, та не можаха да проучат какви са изискванията за нобелова награда. А след като получиха информацията наготово (при първия отказ), то защо го номинираха втори и трети път? Любител съм на дискретното, вкл. на дискретната математика. Нямам предвид дискретното като нещо лично и ненатрапващо се на другите, а дискретното като нещо което не е непрекъснато. На езика на математиката: двете значения на думата "дискретно" са ортогонални.
Поради слабостта си към дискретното, имам способност да го виждам по-често от другите. Ето какво виждам днес: Безделничеството, проституцията и просията не са престъпления, решил Конституционният съд и обявил съответните текстове от Наказателния кодекс за противоречащи на Конституцията. На първо място, докато просията е вид безделничество, а именно безделничество с цел печалба, то проституцията съвсем не е безделничество, а честен, макар и укорим в други отношения, труд. На второ място, не всяко безделничество е укоримо. Дискретният безделник, който ежедневно седи на пейката и гледа облаците не вреди никому; нещо повече - той може да се окаже полезен, ако по-късно възпее облаците, небето и мечтите в стихове. Просещият безделник е съвсем друго нещо, той е недискретен и навира досадната си, а често и миризлива, личност в очите на гражданите и им пречи (визуално, слухово и олфактивно). Ние, законодателите ни и дори конституционните ни съдии, сме свикнали дискретно да скачаме от дадена позиция на противоположната: ДА -> НЕ, 0 -> 1, ИМА -> НЯМА, ВЯРНО -> НЕВЯРНО, без да съзнаваме че често става дума за континуум. Например, едни безделничества (повече и по-малко полезните, а и безполезните) биха могли да бъдат законни, но това не значи че вредните (каквото е просията) трябва да са! Хумористичен финал На тези, които биха казали че моят текст не е нищо повече от проява на безделничество, ще отговоря така: Може би, но става дума за безделничество полезно за вас. Та нали току що научихте поне 3 чужди думи ("ортогонални", "континуум" и "олфактивно"), а и още едно значение на думата "дискретно". В парка, около паметника на Левски, оформили градинка с цветя. За да не късат разни варвари цветята, решили да поставят надпис "Не късайте растенията!" Но понеже варварщината не им е чужда ... заковали надписа за едно дърво.
На Земята имало 165 държави. Сред тях, по критерия "икономическа свобода", България била на място 23. Мога да кажа само едно:
Икономическата свобода у нас е почти неограничена. Онзи ден, например, от Виваком ме информираха със СМС че прекратяват договора си с мен, защото така им харесва. Информираха ме и че ако искам, мога да продължа договора при цена увеличена с 30%. Предизвестието им беше от "цели" 8 часа, така че да нямам мотивация и възможност да търся други решения. И това ако не е икономическа свобода! За тях, не за мен. Сещам се за един афоризъм от Патрицие Холечкова: Без справедливост свободата е единствено инструмент на несправедливостта. Нашенските хора на буквите (съзнателно не пиша на словото) се изживяват като голяма работа. Да, ама не! Не само че са дребни, но са и дребнави. Вместо да се вълнуват от големите неща, например това че за първите 7 месеца на 2022 г. ние, българите, сме платили за банкови такси и комисиони милиард (1 000 000 000) лева, те се вълнуват от заглавието на последния БГ-превод на Маркес (тиражът на който едва ли надвишава 3 000).
Дали и ние, останалите, не сме дребни и дребнави като тях? Дали банкерите не ни сурвакат с такива такси и комисиони именно защото, захласнати по дребното, не обръщаме внимание на голямото? Знаете ли че за същия период сме дали по-малко пари (727 335 000 лева)* за хляб? А сещате ли се за българската поговорка "Никой не е по-голям от хляба"? Ето докъде сме я докарали: Банковата такса стана по-голяма от хляба. ______________________________ * изчислено на база на: а) население - 6 927 000 души б) средномесечна консумация на хляб от човек - 6 кг в) средна цена на хляба за периода - 2.50 лв./кг Българска фабрика за персийски килими задоволява с майсторство и уникалност високия вкус на британското висше общество. Това докладват от вестника и сякаш ще се пръснат от национална гордост.
Дали британците вярват че български килими могат да са персийски? Не знам, но има нещо което само британец с интелекта на Шерлок Холмс може да разбере: Ако килимите са персийски, те няма как да са уникални. Ако са уникални, те няма как да са персийски. Ще завърша с шега: уиндзорците си поръчват килими в LowCostандово не защото са уникални или персийски, а защото са евтини. Преди години, да не кажа десетилетие, открих кой е хамлетовият въпрос на пенсионното осигуряване. Той не е КОЙ ще ме осигурява за пенсия (държавата или частника), а е ДАЛИ ИЗОБЩО трябва да се осигурявам за пенсия, и ако ДА, то ДАЛИ трябва да се осигурявам отделно за пенсия, а не и за други неща (вкл. следващо образование, майчинство/бащинство, болест, злополука и прочие).
Независимо от второто ДАЛИ, реша ли ДА се осигурявам допълнително, то следва вторият хамлетов въпрос: КЪДЕ да се осигурявам - в специализиран или в неспециализиран осигурител? В България стане ли дума за пенсионно осигуряване, то нямаш избор - осигурителят трябва да е специализиран. Да, ама нашите пенсионни осигурители са като нашето парно: от тях трудно можеш да се откажеш. Те предлагат пенсионни ???партиди???, а не пенсионен продукт, който можеш да прехвърляш така както ти харесва: днес в Банка ОББ, утре в застрахователя "Алианц", а вдругиден - в управляващото дружество "Карол". Пенсионни партиди у нас могат да се прехвърлят от пенсионна компания единствено в друга такава. Слава Богу, на Европа най-накрая ѝ "увря главата" че тези практики са неправилни, и с десетилетно закъснение въвежда Паневропейски ПЕРСОНАЛЕН Пенсионен Продукт, който ще се предлага от (и, надявам се, прехвърля между) всякакви специализирани и неспециализирани доставчици. А българите започват да умуват има ли смисъл от такива продукти или няма. О, неразумни юроди ... Прочутият химик Карл Ернст Клаус е роден в немско семейство в естонския град Тарту. Когато открива новия елемент Рутений, казва: "Нарекох го Рутений в чест на моята Родина". Ако случайно сте забравили, Рутения е латинското име на древната Рус.
За търсачите на обективната историческа истина Клаус е немец, роден в Естония. Самият Клаус се е изживявал като руснак, поне ако съдим по деянието му - нарекъл е елемента Рутений, а не Германий или Естоний. Но ... как се е изживявал Клаус субективно и какъв е бил обективно не е от значение. Запомнен е с това че е бил химикът открил Рутения. Изводът: Докато македонци и българи търсят обективното и субективното в идентичността си, те забравят че има по-важни неща за търсене и намиране. С думите на мъдрец, чието име съм забравил: "Нютон не е бил по-умен от Платон и Аристотел, просто е мислел за други неща." Болницата "Света Екатерина" щяла да бъде прекръстена на името на професор доктор Александър Чирков. Сериозно? Да кръстиш болница "Александър" е тъпо, особено когато е съсед на "Александровската". Е, пак добре че не са написали че ще кръстят болницата на научната степен на Чирков или на военното му звание.
Болницата имала проблеми. Била управлявана като лична, феодална, собственост в продължение на 16 години, като за последните 10 била проверена само веднъж. Да, ама ... освен болницата, проблеми има и царството, щом не се сеща да си проверява феодалите. А най-големият проблем? Царството вярва че със смяната на имената на феодала и болницата проблемите на болницата и болните магически ще изчезнат. Че то ако ставаше така, аз щях да прекръстя всички болници на здравници, а страната - на Хепиландия. Преди много години, в една далечна галактика ... бях започнал текста си "Капитализъм с човешко лице" така ...
Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман разказвал следната история. С жена му открили хубав, но празен, мотел на запустял път насред гората. Собствениците били млада двойка, рискувала всичките си спестявания за да купи построения преди десетина години мотел. Те споделили че могли да купят мотела евтино защото предишните шест-седем собственици се били провалили. Не казали защо смятат че точно те ще успеят. Подобни неща се правят и у нас, но в съвсем други мащаби. Българската фирма "Контракт" продава ДЗИ, белгийската банка КВС купува. Гръцката банка ЕнБиДжи продава ОББ, КВС купува. Холандската ЕнЕн продава БГ бизнеса си, КВС купува. Австрийската Райфайзенбанк продава българските си дъщерни фирми, КВС купува. Защо КВС смятат че точно те ще успеят, не се знае. Българите, казват, се оплаквали много. Разни умници дори организират мероприятия да ги отучат от това. Аз пък казвам че българите малко се оплакват и ще се аргументирaм.
По време на глад в Китай американците изпратили на китайците безплатна царевица, но последните отказали да я ядат. Ние не сме животни че да ядем царевица, казвали те и продължавали да умират от глад. Българите, обаче, не само че ядат храна за животни (фуражна пшеница), но и си я плащат. И не са казали една дума срещу това. А после се намират разни неразумни юроди да ги обвинят че мрънкали много. Откакто открих т.н. Рекорд на Шрьодингер, името на известния физик ме привлича така, както магнит привлича пирон. Днес виждам че в махалата са открили заведение "Шрьодингер". Не знам дали е търсен ефект или случаен дефект, но заведението няма табела с работното време, поради което можеш да разбереш работи ли единствено като се опиташ да отвориш вратата. Това не ви ли напомня за кутията с котката на Шрьодингер?
В предишен пост, озаглавен "Нямане и имане", бях стигнал до извода че образователната пирамида у нас е обърната наопаки. Днес се сещам че имам личен пример, който добре го демонстрира. С един и същ успех от изпитите по математика не успях да вляза в техникума, но успях да вляза в университета.
Представяте ли си как кандидатствате за работа като програмист или лекар, но ви отказват с обяснението че, независимо от това как се изживявате субективно, исторически вие сте селянин и могат да ви предложат само работа на полето? Звучи измислено, нали? Ето ви, тогава, една реална история!
България преживя криза, от която още не е излязла, независимо от това какво си мислим. Говоря за кризата с българските турци. Това бяха най-скромните, работливи и с най-здрави корени, граждани на България. Не че се занимаваха единствено с тютюн и пехливанлък, но успяха да "родят" шампионите Наим Сюлейманоолу и "Булгартабак". Да, същият този "Булгартабак", който режеше, пакетираше и продаваше тютюна им, и който в продължение на години класираше България като водещ износител на цигари в света. Властниците решиха да сменят историята на тези хора, защото исторически те били българи. Направиха го като им смениха имената. Оставиха им (за домашно ползване) езика, но това беше недостатъчно. Хиляди български турци напуснаха страната. Няма да се задълбаваме в личните им трагедии, само ще кажем че от тази година България "полетя" към дъното на цигароизносителството (и съответно - производството), а по-късно изчезна и "Булгартабак". Днес България е решила да пише историята на Македония и да дефинира езика й. Всъщност, българската позиция е че исторически македонският език не съществува. Понеже македонците го говорят ежечасно и навсякъде, това твърдение е равносилно на твърдението че македонците не съществуват, че те са измислица на тайни, коминтерновски, проюгославски или някакви други сили. Колко обидно! България не разбира македонската позиция че за език и идентичност не се преговаря. България успя да вземе историята, но не и езика, на своите граждани (българските турци) и резултатите бяха катастрофални. Откъде е това високомерие че може да вземе историята, езика и бъдещето на чужди граждани, и че това ще остане без последствия? На изпроводяк, бившият премиер обещал че ще продължи битката и един ден ще имаме България без задкулисие. От толкова време е в политиката и не е разбрал (или се прави на неразбрал) че политическият театър прилича на обикновения. Публиката оценява (с ръкопляскане или освиркване) играта на актьорите, но изборът на актьори се осъществява предварително (във времето) и задкулисно (в пространството) и там публиката няма власт. Подобна е ситуацията с депутатите и президентите: уж ги избираме ние, но други решават предварително кои да са в групата на кандидат-избраниците.
Кире, мамин, без задкулисие няма театър и политика, запиши си го някъде! Западняците прекаляват, измисляйки все нови и нови интелигентности. На Хауърд Гарднър и колегите му не им стигнаха 9 вида интелигентности, та затова в статията на Уикипедия има 10-та подточка - допълнителни интелигентности, една от която била дигиталната.
На изток, т.е. у нас, текат подобни процеси. Само дето става дума за културата. В училище работим за физическата си култура, накратко физкултура*. Говори се за финансова култура и застрахователна култура. Уикипедия ни информира че имало и религиозна култура. Тези дни научаваме че наградата "Христо Г. Данов" се връчвала за принос в книжовната култура. Ще си речеш че от толкова култури сме станали най-културните. Защо са ни толкова много интелигентности и култури? За да няма обидени, ето защо! Когато не искат да кажат че някой е як като бик, но тъп като дъб, западняците казват че той е с висока телесно-кинестетична интелигентност. У нас, за да не кажем че Х. би умрял от глад ако трябваше да си изкарва хляба като писател или поет, го наричаме деец на книжовната култура. __________________________________________________________________ * западняците са по-скромни и на това му казват "физическо образование" Имаше четирима санитари: три жени и мъж - шофьор на полевата линейка в която товареха ранените. ... те работеха ефективно и в екип. Андрей Макин, "Дъщерята на героя на Съветския съюз"
Войната може да бъде учител на мира, независимо от това че той е навирил нос и я гледа отвисоко - така както повечето днешни ученици гледат учителите си, без да се сетят че след година-две ще ги гледат от ниско, т.е. от касите на Била и Лидл. Да вземем за пример съвременните санитари, возещи се не на полеви, а на супер-съвременни линейки с пищящи сирени и мигащи светлини. "Моля, моля, аз не съм санитар, а лекар от Спешна Помощ", ще каже първият. "Моля, моля, аз не съм санитар, а медицинска сестра с висше медицинско образование", ще каже втората. "Какъв санитар, бе, аз съм шофьор на линейката и отговарям за живота и здравето на медицинския екип, а и на болния", ще каже третият. Заети в терминологично-йерархични уточнения, и тримата, както и всичките им началници, пропускат да отбележат че в екипа им няма санитари, необходими за натоварването на болния на линейката. За което болният отговаря сам, понеже носенето му е под нивото на първите двама, а шофьорът е недостатъчен, пък и трябва да си пази кръста - нали отговаря за живота и здравето им. Набедените за санитари, както и всичките им началници, пропускат да отбележат и следното: след някоя и друга година те няма да вирят нос и да гледат отвисоко, а ще трябва да мислят как да се натоварят на линейката, когато тя дойде за тях. Можете ли да си представите че "Након Патом" не е заповед на казашки есаул към новобранска рота, а град в Тайланд? Градът се намира близо до тайландската столица, почти толкова близо колкото е Радомир до София.
Можете ли да си представите че, за разлика от Радомир - където няма нищо, в Након Патом има филиал на университета "Махидол"? Едва ли, за тази работа трябва да сте чували за този световно неизвестен университет. А можете ли да си представите че университетът заема престижното 228-мо място в класацията на световните университети? В тази същата класация, където софийският едвам се е добрал до 854-то място? Исторически, а и образователно, университетът "Махидол" се върти основно около медицината. Отношението към нея е толкова сериозно, че кралят лично назначава професорите по медицина. Можете ли да си представите колко псувни би отнесъл българският държавен глава, ако лично назначаваше професорите по медицина в българските висши училища, след като знаем какъв опит има с назначаването на секретарите, съветниците и служителите си (виж тук, тук, тук и тук)? Образованието е поставено на грешни основи:
1. Географията Смята се за важно да знаеш политическата география (с кои страни граничи Франция, както и коя е столицата й), но не и икономическата (това че в Тайланд годишно се произвеждат толкова леки автомобили, колкото и във Франция). 2. Историята Смята се за важно да се заучават дати, напр. кога е било въстанието на Спартак, но не и концепции. Учат децата че Спартак е бил роб-тракиец, сякаш народността му има някакво значение. Същевременно, концепцията за робството остава непозната за учениците. Така всеки неграмотник: 2.1. може да ти каже че България е била под турско робство, сякаш се заробват страни, а не конкретни индивиди; 2.2. се чувства достатъчно образован да разсъждава за робството, защото познава разни измислици за Спартак и Балканджи Йово, но не и фактите относно манумисията и пекулиума. 3. Биологията и химията Смята се за важно да те научат кои органи участват в дишането, както и какво представлява окисляването, но никой не те учи как да дишаш. В резултат, едва когато се сблъскат с болест, сериозен спорт или пеене (за пред публика), хората разбират че не знаят да дишат правилно. Българската песен на Евровизията отпадна на полуфинала. Кое ѝ е българското, ще попитате, след като я изпълнява чилиец на английски, и я продуцира англичанинът, който седи зад барабаните? Как кое, ще отговоря, текстът и музиката са дело на българина финансирал песента. Тук е ключът от мазето - явно, покрай другите големи разходи, парите не са му стигнали да си купи чужди текст и музика. Ако следващия път го направи, току-виж стигнал финала.
Сещам се за маркиз л'Опитал и математиката му, купена изцяло от Йохан Бернули. Затова още го помнят - маркизът си плати като поп, без да се стиска, и получи всичко. Ето това е истинското Правило на л'Опитал: Това, което не става с пари, става с много пари. |
Categories
All
Archives
November 2022
|
RSS Feed
