Category: Bacillus Bulgaricus

Фараонът и българите

7/12/2019

Сещайки се за фараона Тутмос Трети, носил титлата 17-кратен покорител на хиксосите, Спирос открива че колкото по често се налага да покоряваш хиксосите, толкова по-непокорени са те.

Сеща се Спирос и за това че в името на свободата българите са умирали във войни с всичките си съседи. Че дори и във войни с далечни несъседи като арабския халиф (по времето на Тервел) и американския чичо Сам (през Втората световна война). И тук ситуацията е същата, мисли си Спирос: колкото по-често им се налага на хората да умират за свободата, толкова по-несвободни са те; накрая единствената свобода която им остава е да умират за свободата си.

Съединението прави силата

7/11/2019

Защо, след като смятаме че съединението прави силата, постоянно разделяме? Защо кръстихме празника си Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта, а не Ден на загиналите за свободата и независимостта? А защо разделяме свободата от независимостта?

Аз да бях, щях да кръстя празника Ден на загиналите за свободата. Или още по-добре - Ден на свободата. Ама тогава на някои от празнуващите може би щеше да им светне че на един ден на свободата се падат 364 дни на нещо друго и, следователно, героите са се пожертвали напусто. Затова нека си оставим героите и ценностите разделени - съединението няма да ни е от полза, пък и сила не ни трябва, да не сме джедаи ...

Това сподели Гошо Пияндето с приятели по чашка, преди безсилно да се свлече върху масата.

Българският парадокс

7/10/2019

Сеща се Спирос за един професор по математика, който му разправяше как изкарал най-лесните 1000 лева в живота си: на някакъв гъзар му отрязали европроекта заради грешна математическа аргументация; гъзарят се свързал с професора, който не пипнал нищо по проекта, а само проверил елементарните сметки и видял че на едно място трябва да има плюс вместо минус. Сеща се Спирос че и той самият изкарваше най-лесните пари в живота си по същия начин: като член на борда на директорите на една компания, вместо да се прави на интересен на акционерите заради някои неразумни политики, той се правеше на интересен на главния финансов директор - заради грешки във формулите за оценка на инвестициите в ценни книжа.

Замисля се Спирос за това може ли един проект да завърши добре ако математиката му е грешна. Странно е, но има такива проекти: проектите, в които няма нужда от математика; проектите в които тя се появява само за да покаже колко компетентен е някой гъзар или финансов директор. Поправяш грешните формули, но нищо друго в проекта не се променя: нито очакваната печалба, нито датата на приключване.

Виж, един проект не може да завърши добре ако идеята му е грешна. Един такъв проект е проваленият проект на българската училищна математика. Там целта е да се накарат учениците да наизустяват и упражняват до побъркване разни алгоритми, вместо да ги научат да мислят в кои случаи да прилагат наизустените алгоритми и как*. Да вземем за пример събирането, за което 7 милиона българи си мислят това:
3 милиона българи + 4 милиона българи = 7 милиона българи.

Да, ама не! Няма алгоритъм, вкл. математически, в резултат на който да получиш 7 милиона българи накуп. С думите на математиката: множеството на причините способни да обединят всички българи в едно множество е празно множество. Независимо от това какво пише в учебниците им или над вратите на парламента им.

И тук Спирос бива осенен от просветление, чийто резултат си записва в тефтера под заглавието "Българският парадокс":
Съществува нещо, което обединява 7 милиона българи в едно множество, и това е неумението им установят че е невъзможно да са елементи на едно множество.

__________________________________________________________________
* да не говорим че не ги учат да измислят собствени алгоритми за досега невъзниквали случаи

Защо са бедни българите?

7/1/2019

На едни българи им е виновно турското робство, на други - социализмът. Според трети, не сме случили на чуждестранни инвеститори. Четвърти обвиняват корупцията. А аз си мисля че е виновен нископроизводителният труд на българина.

Няма нужда да се разхождаме до българските "мозъчни тръстове", в които няма мозъци, и до българските заводи, в които няма роботи. Нека вземем за пример нещо елементарно и всекидневно - как си правим сметките. И по-точно:
> имаме ли желание да ги правим, и
> какви ресурси използваме когато имаме това желание.

Българите от първия етаж не си правят сметката. Те не знаят колко им е месечната сметка за ток, вода, храна и забавления. Те не знаят и колко трябва да работят, за да отидат за две седмици на море в Гърция (та нали ако знаеха, те щяха да си потърсят нова работа или да отидат на море само за седмица).

Българите от втория етаж си правят сметките проформа, т.е. наум. Затова често грешат. Смятат наум че ще могат да погасяват кредитите си, пък после се чудят защо колекторите ги обикалят така, както хиените обикалят мършата.

Българите от третия етаж си правят сметките на ръка. Така е по-добре, но често се случват грешки. Има и друго: правиш ли сметките си на ръка, избягваш да правиш по-дълги и сложни сметки, а производителността ти е като тази на даскала в килийното училище отпреди 2 века.

Българите от четвъртия етаж използват електронни таблици. Така разпознаваме че са висшисти и професионалисти. И тук има грешки - от закръгляване. И тук могат да се правят само определен вид сметки. И най-важното, автоматизирането на сметките е ограничено, т.е. производителността е по-висока, но не е върхова.

Някои българи са се качили на петия етаж. Правят си сметките със системи за компютърна алгебра (CAS), които на практика могат всичко. Не само че го могат, но могат да го правят с висока производителност. Какво, ще попитате, се вижда от петия етаж. Ще Ви кажа:
> разликата между всеки два съседни етажа е от земята до небето и трудно се прескача (особено когато няма желание за скачане),
> връзката между номера на етажа и броя на обитателите е обратна.

Е, има ли начин трудът на средния българин да бъде високопроизводителен, при условие че той (оптимистично погледнато) живее някъде между втория и третия етаж? Не, и точно затова няма как средният българин да е богат.

Галактика

6/21/2019

Eдин от студентите на Спирос го пита: "Знаете ли професоре, че на погребението на българина Иван (Джон) Ночев в Калифорния са присъствали трима американски президенти? Вие в Гърция имате ли такива случаи?" И се надува, сякаш е открил нова галактика.

"Знаете ли, колега, по-важно е как си живял, а не как са те погребали. Никос Казандзакис, например, е бил номиниран за Нобелова награда цели 9 пъти. Вие в България имате ли такива случаи?", отговаря Спирос и усеща че галактиката на студента му помръква.

Жега

6/18/2019

Наскоро, плочите по "Графа" се надигнаха в знак на протест. Жега било, близо 30 градуса, нямало как да не се надигнат, обясни кметицата кака Данче. Бре, да му се не види, сякаш по времето на Фердинанд, Борис, Георги, Вълко, Тодор и т.н. нямаше жеги. Елементарно е, како Данче, жеги имаше, но по "Графа" нямаше плочи, а паваж или бетон. Те не се надигаха.

Глицериновият ми сапун с приятен аромат на мента изведнъж започна да мирише на мръсни крака. Бре, да му се не види, как в предишните жеги сапуните ми от "Нивея", "Дав", "Фа" и "Палмолив" не миришеха? Елементарно е, бате Ванчо, казвам си, така е като си купуваш български сапуни, при това намалени. Точно затова са ги намалили: знаели са как се размирисват по жегите и не са искали да им вонят в магазина.

Героизъм и патриотизъм

6/3/2019

Спирос е от доста време в България, но все не може да им свикне на българите. Днес разбира от Йоргос че на Деня на Ботев, някакъв патриот щом чул сирените, спрял колата насред булеварда и извел децата си от нея да почетат героите. "Какъв лош късмет! Ако беше спрял пред някои камион или пожарна, този патриот, вместо да разказва за случката, можеше да получи Дарвинова награда за патриотизъм", смее се Йоргос.

Спирос намира коментара на Йоргос за проява на лош вкус. И все пак, да мислиш че като спреш да мърдаш за минута проявяваш уважение към героизма на Ботев е все едно да мислиш че като си прободеш петата с вилица проявяваш уважение към героизма на Ахил.

Български проблеми, раздел Д

6/1/2019

Защо дори набедени за кандидат-нобелисти автори като Пенчо Славейков и Йордан Радичков не са водили дневници?

Защо за българските офицери и джентълмени думата дуел е била непозната? Защо са били способни да гинат за родината, но не и заради честта си?

Ода за "защитниците" на културата и героизма

5/26/2019

В навечерието на 24-ти май се оказах въвлечен в спор на тема култура. На твърдението ми че е вулгарно някои български автори* за първи път в света да искат библиотеките да им плащат за всяко заемане на техни книги, мои познати отговориха че авторите имали, освен авторски права, и правото да искат промени в "неадекватните" ни културни практики, вкл. и в законодателното им регулиране. И че ако аз бях написал нещо, то пръв щях да си потърся парите.

Колко интересно! Аз - човекът написал хиляди неща на 4 езика** без да получа и лев - се оказах противник на авторските права (и то при условие че притежавам книги от тези автори), а хората ненаписали и ред в живота си*** се оказаха техни защитници (и то при условие че не са чели, хеле пък купили, техни книги). Мили ми автори, слепи ли сте че не виждате на какви хора се харесват, съответно не се харесват, идеите ви за "развитие" на авторското право?

В деня след 24-ти май минавам покрай паметника на полк. Борис Дрангов. Виждам че изсъхналата трева и оголеният бетон около паметника са допълнително "разкрасени" с камера и неграмотното предупреждение "ОбектА е под постоянно видеонаблюдение!" Мили ми герои, можехте ли да си представите че паметниците Ви ще трябва да бъдат опазвани от варварщината на внуците на тези, за които дадохте живота си? А че опазването им ще е в неграмотните ръцете на неграмотниците?

___________________________________________________________________
* чиито имена нарочно няма да спомена
** вкл. 64 статии в математическата енциклопедия OEIS като автор, и още стотици като съавтор
*** като изключим писаните по задължение домашни и курсови работи, и служебни и-мейли

Де е България?

4/10/2019

Как така де е, ще кажат някои, тя е в ЕС и НАТО. Чудесно, но какво прави докато е там? Преди, когато членува във Варшавския договор и СИВ, България става (през 1966 г., и остава до 1988 г.) най-големият износител на цигари в света. Чета го не в рекламни брошури на БСП, а в сериозно историческо изследване, публикувано от университет в щатската Бръшлянова лига. Там срещам и цитат от бивш шеф на "Булгартабак", "царувал" в това царство на тютюна цели 21 години: "... няма друг отрасъл на икономиката, чиято история да е толкова аналогична и силно свързана с историята на България, колкото е тютюнът. В неговата "биография" като в огледало виждаме икономическото, социалното и политическото състояние на България."

Булгартабак хлопна кепенци, сега чакаме да видим какво ще стане с Родината. Каквото и да е то, вместо цигари "европейската" и "натовска" България ще изнася тютюн.

Спасение на България

3/27/2019

Минава Спирос покрай бившата сграда на СДС и гледа някаква българо-китайска творба на автомобилостроенето с надпис "Национален фронт за спасение на България". Чудо на чудесата, казва си Спирос, захванали са се със спасението на страната хора, на които не им стигат акъла и парите да си купят една прилична кола.

Замисля се Спирос за спасението на България. Историци и лаици търсят неблагополучията на страната в турското робство, монархо-фашизма и съветския комунизъм. Да, ама тях отдавна ги няма, а България продължава да има нужда от спасение. Нещо друго ще да е причината, казва си Спирос и започва да изолира причина подир причина:
> църквата им вече е автокефална;
> границите им вече са отворени;
> махнаха Ъ-то от думите завършващи на съгласна (прътЪ, платЪ, черепЪ);
> бяха бананова република без банани (с изключение на дните покрай Нова година), сега си имат банани по всяко време.
Единственото непроменено нещо от 1300 години е населението, дали то не е причината страната да се нуждае от спасение? Ако е така, то копнежът на българите да се спасят сами е толкова безполезен, колкото и съветът към давещия се да издърпа за косата сам себе си.

За българите и мозъците им

3/22/2019

Странно племе са българите, мисли си Спирос. Погледнете ги с каква страст говорят и пишат на тема изтичане на мозъци, а в същото време подготвят децата си за "изтичане". Сякаш са открили някакъв природен закон че колкото повече километри навърти един мозък, толкова повече неща е способен да сътвори. Сякаш забравят че най-дългото пътуване на Нютон беше 105 мили - от Улсторп до Лондон. Сякаш забравят че единственото нещо кръстено на българин* е Предположението на Сендов от 1959 г., и че пътуването на Сендов до него беше дълго само 148 километра (от Асеновград до София).

____________________________________
* уточняваме че Спирос няма предвид:
а) имена купени с пари, каквито са имената на далечни звезди, както и
б) неща кръстени по политически съображения - защото трайността им е от ден до пладне (Перник беше Димитрово само 12 години и после пак стана Перник).

Авторско право

2/28/2019

1 Comment

Дали Алек Попов, Георги Господинов и Милен Русков щяха да са такива яростни поддръжници на идеята за авторското право, ако трябваше да плащат на наследниците на Кирил и Методий за правото да пишат на кирилица?

P.S.
Ще споделя допълнителна информация, провокирана от коментара на Клиф за това как безплатните версии помагат на продажбите. Правя го тук, защото полето за коментари не може да поеме толкова много букви.

Чарлз Дикенс имал два големи тура в Америка. Първият бил посветен на защитата на авторското право, защото имало много пиратски издания на Дикенс в САЩ. Причината била че само местни, щатски, автори били защитени от щатските закони. Дикенс се провалил, продължили да го "пиратстват", в резултат на което станал още по-популярен. Когато след много години закъсал на пари, той използвал популярността си за да направи второ турне с добре платени лекции, и така спечелил доста.

Това да искаш библиотеките да ти плащат при всяко заемане на книги е българска "иновация", за която "иноваторите" би трябвало да се срамуват. Ех, какво ли щеше да бъде ако умееха да се срамуват така, както умеят да пишат!

1 Comment

Народе????

2/22/2019

На почитателите на култа към смъртта, отишли да ???празнуват??? смъртта на националния ни герой, не им направи впечатление че са вкарвани на празненството през заграждения, пазени от стотици пазачи - досущ като добитък воден към кланицата. Не им направи впечатление и това че, в името на един паднал за свободата, се ограничава свободата на хиляди да се придвижват из града си. Елементарно, Ганьо, този, който гледа много към миналото, вижда малко от настоящето.

Аз и Ние

2/13/2019

Гошо и Пешо обсъждат родната история. По някое време Гошо се изнервя и избухва:
- Ние българите сме като фурнаджийски лопати.
- Какво е това НИЕ? - отвръща Пешо. - Едни са като фурнаджийски лопати, а други не са! Аз, например, не съм!

Продължават с разговора и по някое време Пешо казва:
- Ние имаме 1300-годишна история.
- Какво е това НИЕ? - пита го Гошо. - Ти, например, кога си роден?

България като кораб и река

2/6/2019

Фикцията има негативно влияние върху обществото и историята когато не се възприема като фикция, когато е маскирана като обективно знание за това какво е реалността. Обратно, фикцията е полезна за обществото, историята и индивида когато се възприема като фикция, когато не лъжем себе си че това не е илюзия, а е фактическото положение.
Марио Варгас Льоса, лекция в Syracuse University

Спомня си Спирос думите на Варгас Льоса и си мисли за това че България му напомня за "Кораба на Тезей", т.е. за дълбокия философски въпрос "Имаме ли правото, след като последователно сме заменили всички платна, мачти, дъски, пирони и т.н. в кораба на Тезей, да мислим за него като за кораба на Тезей?" Въпросът е принципен, той може да бъде отнесен и до самите нас: имаме ли право да мислим за себе си като за нещо единно и константно, при условие че на всеки 7 години от старите ни атоми в нас не е останала и следа.

По същия начин седи въпросът с България. Българите казват "1300 години България" без да се замислят че:
1. говорят за различни територии - началото на т.н. Велика България е поставено на територията на днешните Русия и Украйна, като страната (по-скоро една от провинциите/народностите й) бавно се придвижва към балканския полуостров.
2. говорят за различни имена - в началото страната е наричана България само от ромеите, но не и от жителите й, а сега - само от жителите й, но не и от останалите (Бугарска, Бългериа, Буругариа).
3. говорят за различни езици - в началото българите са говорели на езика на племената си (съответните -гури), а днес - на специфичен славянски език.
4. говорят за различно държавно устройство (ханство, царство, провинция и васална територия на други държави, пак царство, после народна република и обикновена република)
5. говорят за различни моряци (сегашните българи определено не са били родени по онези времена) и капитани (Хан Кубрат не е на власт днес, днес властва народът ... ама друг път).

И като стана дума за латиноамериканеца Варгас Льоса и за кораби ... България ми напомня за река Амазонка, мисли си Спирос. В името на латиноамериканската гордост (сякаш са им малко Боливар, Борхес, Маркес, Пеле и Марадона) реката е трябвало да бъде изкарана "най-дългата река в света". Затова, преди се приемало че тя води началото си от началото на река Апуримак, а днес - от началото на река Мантаро. Същата фалшификация правят и българските историци - поставят за начало на съвременна България началото на страна, която няма нищо общо с нея (освен територията, и то само отчасти). И след това имат наглостта да се присмиват на македонските си колеги които правят същото с държавата на Филип и Александър Македонски.

Работата? Да я вършат другите!

2/2/2019

Писна му на Спирос да живее в София, а да ходи да чете лекции чак в Комотини. Затова се ориентира към софийския Университет за информационни науки. Ето какво записа от последната му лекция кака Кина, известна в стенографските среди като "Бързата кучка":

Българинът обича някой друг да му върши работата. Чувства се неграмотен, но чака някой ромейски монах да му измисли азбука. Чувства се поробен, но чака руския дядо Иван да пролее кръвта си за да го освободи. Става комунист, но чака Съветския съюз да се гърби с освобождаването на пролетариите от всички страни, за да може той самият да произвежда на спокойствие цигари "Родопи", кисели краставички и компоти от сини сливи и да получава за тях от братския съюз нефт, който после да препродава за долари.

Сегашният българин е уж демократ и капиталист, а е същият като дедите си. Когато реши че въздухът, който диша е мръсен, вместо да отиде да живее другаде, иска от кмета да му го изчисти. Братовчеди българи, не сте вие авторите на демокрацията и капитализма, вземете се поучете от по-възрастните! Ако кметовете можеха да чистят въздуха, то кметовете на Атина и Лос Анджелиз вече щяха да са го направили.

А вие? Вие какво направихте за да изчистите въздуха? Слязохте ли от автомобила и автобуса? Загасихте ли камината? Бойкотирахте ли някой от небостъргачите, спиращи пътя на свежия витошки въздух към София?

Спирос в Комотини, 2

1/22/2019

Спирос е пак в Комотини. Този път лекцията му пред студентите от Тракийския университет е на тема „Балканското семейство“. Толкова е интересна че Кириакула Кавафис, по прякор „кака Кула кварталната красавица“, записва всичко дословно:

Може би очаквате че днес ще говорим за балканското езиково семейство, което за разлика от славянското не може без членове, но за разлика от германското ги поставя там където не им е мястото, а именно – отзад*. Не, няма да говорим за езици и членове. Ще говорим за онова общо светоусещане, обединяващо балканците въпреки разликите в гените, езиците и историческата съдба.

Да вземем за пример отношението към личното и чуждото. В това отношение българи и гърци си приличат толкова много. Стане ли дума за личното, те никога няма да останат със свалени гащи, т.е. неприятно изненадани. Те са съвременни хора и пазаруват дрехи онлайн (за по-евтино), но преди това са уточнили размера и цвета на дрехата офлайн (в магазина). Моят приятел Стаменко е още едно ниво по-напред, той си избира книгите така: първо ги разглежда безплатно в книжарницата и след като си хареса, ги сваля безплатно от мрежата.

За жалост, когато стане дума за чуждото, нещата са поставени на друга основа. Курти от Куртово Конаре е кънтри-мениджър за България на кафенетата на моя приятел Йоргос. Курти закупил от Китай модерни кафе-машини под Уиндоус за да повиши производителността и качеството, ама нали е с парите на Йоргос, та забравил да осигури поддръжка на софтуера и сега, когато машините една по една започват да сдават багажа, Курти се чуди какво да ги прави. А Йоргос се чуди какво да прави с Курти.

_____________________________________
* балканскоТО, славянскоТО, семействоТО

Обратните

1/12/2019

Разхожда се Спирос из Южния парк и си мисли за българите. Странни хора са те: правят нещата наобратно и после се чудят защо не са наред. Кирилос и Мефодиос им дадоха безплатно азбуката, ама на българите тя не им хареса. Затова решиха да си измислят собствена и назначиха на заплата учениците на ученика на братята (Климент), че да им измислят нова азбука. И взеха че кръстиха новата азбука не на създателите й, а на Кирилос.

А после продължиха да правят нещата наобратно. Вместо да дадат азбуката на всите славяни, те я дадоха на тези от тях, дето са им най-омразни: руснаците и македонците.

Спирос мисли за Рейгън

12/23/2018

Разхожда се Спирос из софийския Южен парк и мисли за българите. Странни птици са те, правят нещата по странен начин. Така уважават и хората - по странни начини. Вместо да се поучат от делата и мислите на Ганди и Рейгън, те им слагат паметници в парка.

Минава Спирос покрай паметника на Рейгън и се сеща за ироничната му забележка, адресирана към поддръжниците на правото на аборт: "Забелязал съм че всички поддръжници на абортите вече са били родени." И се сеща Спирос за нещо българско и парадоксално: забелязал е че дори най-яростните български поддръжници на идеята за авторското право, сред които има и много писатели, се гордеят че са ДАЛИ на света славянската азбука. И уж са толкова дащни за чуждото, а сега, когато е техен ред да дават, те не щат, а искат пари за всичко от всекиго, вкл. и от библиотеките - да им плащат за всяка заета книга, сякаш книгата е тяхна, а не на библиотеката.

"Добре че Кирилос и Мефодиос измислиха славянската азбука, а не Алек Попов и Георги Господинов, че иначе славяните щяха да я втасат", приключва темата Спирос и вниманието му се насочва към следващия паметник.

Свобода "по български"

12/9/2018

Върви си Спирос из града и мисли за българите. Преди 2 века те се кланяха на султана. Преди век - на Бог, Цар и Отечество. След това - на Маркс, Енгелс и Ленин. Днес се кланят на Свободата. Погледнете ги, имат 2 национални празника посветени на Свободата (3-ти март и 6-ти септември) и още 2 посветени на загиналите за свободата (19-ти февруари и 2-ри юни).

"Не са в час", мисли си Спирос. Свободата е да не трябва да се кланяш на никого, дори на Свободата!

Гордост и (много) предразсъдъци, 2

12/2/2018

У нас дори скъперниците се гордеят че са дали на света славянската азбука.

Цар Борис ли кръсти българите?

11/26/2018

Задължително ли е да си объркан за да си професор? Не е задължително, но помага. Това си мисли професорът по интеркултурни комуникации Спирос Тапирос, четейки размислите на свой български колега. Колегата - по-известен като бивш комунистически и социалистически деец - измислил че без българи нямало да има България.

Как може да е толкова объркан, че да обърка причината и следствието, мисли си Спирос. Точно обратното е: без България не би имало българи. Което не значи че без България хората ще изчезнат. Не, колега, торлаците ще продължат да населяват западната част на територията и да казват на зелето зелье. Чирпанците ще продължат да обитават централната част и да казват на зелето зиели. А власите ще продължават да се плацикат край Дунава и да казват на зелето варзъ.

Не само че без България не би имало българи, но и без Гърция също не би ги имало, мисли си Спирос. Откъде щяха да се пръкнат българите, ако гръцките историци не бяха кръстили така пълчищата оногури, утигури, кутригури, шарагури и какви ли още не чукундури?

Български строителен парадокс

11/24/2018

Спирос беше за седмица в Комотини. В тамошния университет той обра овациите с лекцията си за междукултурните различия и междукултурното неразбирателство, в която основно място заемаха българите и това колко неразбираеми са те за обикновените гърци. Върна се Спирос в София, но лекцията е още жива в главата му.

Минава Спирос покрай офиса на някаква държавна институция. Отвън отделение полицаи и рота неуниформени служители пушат като за световно. През стъклените стени се вижда как вътре служителките си говорят, а няколко се гримират. Не мога да ги разбера българите, мисли си Спирос. Докато шефовете строят капитализма, подчинените им са успели да построят комунизма. И въпреки че всеки строи каквото си иска, накрая всички са недоволни.

Спирос в Комотини

11/23/2018

Поканиха Спирос в Комотини да прочете в тамошния Тракийски университет лекция за междукултурните различия и междукултурното неразбирателство. Застана Спирос пред студентите и започна:

Що е то междукултурно неразбирателство? Дефинициите са много, но аз предлагам да ги пратим на Майнос и да се спрем на практическите примери. И така, разбирате ли българите? Не? И аз не ги разбирам. От една страна са дащни и гостоприемни, от друга - все гледат нещо да ти вземат. Взеха ни езоповата басня с пръчките; взеха ни кимането наобратно; взеха ни Кирилос и Мефодиос; взеха ни буквите, барабар с буквата Фи. И като казах Фи ... взеха ни голяма част от Фраки, и я прекръстиха на Тракия, въпреки че спокойно можеха да й оставят името - нали вече ни бяха взели Фи-то, защо не го използваха? Дори узото ни взеха и го прекръстиха на мастика, въпреки че в мастиката им няма грам смола от хиоски мастик. Това разбирате ли го? Не? И аз не го разбирам.

Ще ви дам още един пример, примера с българските просяци. Уж знам перфектно български, а не разбирам какво ми говорят. "Помогнете, господине! Помогнете господине!" Как така да им помогна, като не правят нищо? Да носеха тухли, да понося и аз! Да копаеха дупки, да покопая и аз. А те не правят нищо, а само си седят. Какво тогава искат от мен? Да седна до тях да си почивам ли?

<<Previous