Преди, т.н. робство е било удобна извинителна бележка за това че си траеш. Сега е удобна извинителна бележка за това че дедите ти са си траели. Няма как обаче робството и кръвните данъци да послужат като извинителна бележка за некадърността. "Робът", еничар и архитект Коджа мимар Синан проектира 144 джамии (вкл. софийската), 10 моста, 20 кервансарая, 36 дворци, 3 болници, 48 бани и обучи незнаен брой ученици, някои от които участваха в проектирането на Тадж Махал. А какво правеха българските "роби" в продължение на 500 години? Мразеха султана? Е, и?
|
Има някаква легенда за това че светът се крепи на гърбовете на три кита. Бройката ми се струва добра, но май са сбъркали вида на животните.
Нашият свят се крепи на Държавата, Бизнеса и Престъпността. Уж толкова различни, а иначе - толкова прилични. Всеки от тези "китове" си има съответните йерархии, разполагащи с мениджъри, адвокати, биячи, програмисти и обикновена работна ръка. Само дето вместо на китове, тези "животни" приличат на преплетени змии. Защото персоналът се прелива твърде лесно между всеки от клоновете. Ако се чудите какво имам предвид, ще ви дам няколко примера: 1. Един прословут бизнесмен стана президент на САЩ. Друг президент на САЩ, който никога не е бил бизнесмен, конвертира натрупаните политически "червени точки" в "сини акции" от филмовия бизнес. 2. Един "президент" на България от близкото минало в младостта си се криеше от царската полиция. Защото беше престъпник. А след преврата на 9-и септември стана голям шеф в същата, още царска, полиция. Дипломатично спирам дотук ... 3. В наши дни един БГ политик, държавник и бизнесмен стана известен с транспортните и жилищни услуги, които предоставяше по престъпен начин на престъпник с изразителни очи. Затова сега е в ръцете на прокуратурата, а партията му се отметна от него така, както младият Свети Петър се отметна от Христа. Ако си мислите че само персонал се прелива между клоновете, то сте в грешка. Заедно с персонала се преливат и практиките. Защо броят на осъжданията на България в разни международни съдилища е така голям?* Да не би изведнъж БГ адвокатите по човешките права да са завършили елитни университети или пък са им пораснали нови, по-умни, глави? Не, няма нищо фантастично, просто голяма част от практиките на държавата ни са незаконни и неевропейски, понеже създаващите, упражняващите и контролиращите тези практики** са с неправилно минало и неправилни навици. И какво следва от всичко това? Неприятности. Светът на митичните три кита бе стабилен заради трите му опорни точки. А нашият свят едва-едва се крепи върху един уроборос от три змии, които са захапали опашките си и опитват да се държат заедно. Докато не им хрумне да започнат да се ядат една друга. _____________________________ * Доскоро родината ни е била на 5-о място по брой осъдителни присъди в Страсбургския евросъд и първа по брой присъди на глава от населението. Знаете ли да сме първи в нещо друго? ** т.е. хората от трите клона на властта Има нещо, което мъчи англичанина и го кара да се мръщи целодневно. Но понеже е в подсъзнанието му, той само го усеща без да го осъзнава: "Как може Британската библиотека - една от двете най-големи в света - да е безименна? Толкова ли не можахме да я кръстим на Шекспир или Нютон?"
Подобна мъка мъчи и американеца: "Как може Библиотеката на конгреса - най-голямата в света - да е двойно безименна? Толкова ли не можахме да я кръстим на Вашингтон или поне на Марк Твен? Толкова ли не можахме един надпис да й сложим над вратата че да знае светът за какво става дума?" Ако попитате българина защо по цял ден е усмихнат и горд със себе си, той няма да може да ви отговори. Причината е в подсъзнанието му; тя се усеща, но не се осъзнава: "И ний сме дали нещо на света! Докато онези глупаци, заети да говорят на английски с конете си, не се сещат да кръстят и надпишат библиотеките си, ние сме кръстили и надписали нашата два пъти: за външни лица тя е Народна библиотека "Кирил и Методий", а за вътрешни тя е Национална библиотека "Свети свети Кирил и Методий". Само недейте да питате българина защо вместо да използва азбуката на светите братя, той е кръстил библиотека на тях, или защо вместо да използва грамотно азбуката на Свети Климент Охридски, той е кръстил университет на негово име! Ще вземете да му развалите настроението и ще го накарате да заприлича на американец или англичанин. Вървим с приятел из града и ни спира французин. Сигурно добре владее френския, ама вижда че няма да му помогне. Затова ни пробва с английски: да сме му кажели как да стигне до хотела си. Кой е хотелът не казва; кой е адресът му - също. Сочи някаква карта на мобилния си телефон. Не си нося очилата, обяснявам му го и опитвам пак: "Кой ти е хотела, байно? Кой му е адресът?" Отговор пак няма. Разделяме се.
Едва на следващия ден ми хрумва че името и адресът на хотела могат да звучат на един чужденец толкова идиотски, че той да не вижда смисъл да се опита да ги произнесе. Не казвам че трябва да си сменяме езика заради разните му туристи, но можем поне да мислим какви имена даваме на улиците, хотелите и спирките си. Спирка "Стадион "Георги Аспарухов"? Толкова ли не можаха да я кръстят "Гунди"? Булевард "Академик Иван Евстатиев Гешов"? А стига бе, защо му пропуснахте военното звание и научната степен? "Зрението на някои животни е много по-силно от нашето. Сигурно сте чували че един орел може да прочете дребен вестникарски шрифт от 15 метра. Истината е че орлите не могат да четат", обичал да казва световноизвестният невроучен Рамачандран. Как да не се зарадваш? На орела-късметлия са му спестени хилядите вестникарски глупости.
Отново ще разсъждавам за заглавията от сорта на "Ивет Лалова спечели злато за България". Вече съм го правил, но красотата на мисленето се състои в това че мисълта може да бъде удължена по всяко време от всекиго. С другите неща не е така. Една жена не може да удължи косата си, колкото и да й се иска. Приятелките й, а и децата й, също не могат да го направят. Колкото и да я обичат. Дали това че мислим за медала на Лалова като за български медал значи че не уважаваме личните усилия на Лалова за спечелването му? Дали заглавия като "Ивет Лалова спечели злато за България" не се оказват камъчето, което обръща колата? Малко ли са й на една спортистка потта и кръвта на тренировките, а и сълзите (т.е. разочарованията) на състезанията, та да й трябват допълнителнo и напомняния че златото което печели не е нейно, а на България? Дали затова "българските" медали не са толкова малко? За това как българската историческа, археологическа и строителна мисъл е конструирала "древната" черква "Света София" вече съм писал. Да, ама не била само "Света София". "Римската" стена в София била всъщност османска. Османска, но не съвсем; реставрирана е от българи през 1957 г.
Хайде стига си гледал в черно, ще кажете. Как така в черно, ще кажа аз. Черните неща ги гледам в черно, а белите - в бяло. Положението с фалшивата архитектура е бяло или максимум сиво: нея я фалшифицират веднъж-дваж на сто години. Черна е ситуацията с историята ни: нея я фалшифицира всеки втори историк на държавна издръжка, и то по 8 часа всеки работен ден. Взели интервю от гастарбайтер в София, а той казал: "През последните години българската икономика бележи значителен растеж ... Нивото на ресторантите и баровете се вдига". Такива са тукашните гастарбайтери - добре папкат. Без значение какво разбираме под "папкане": вземането на големи заплати или посещаването на най-добрите ресторанти. Затова предлагам да им казваме ГАСТРОарбайтери.
Да, ама докато привличаме точно такива гастарбайтери икономиката ни ще нараства точно така както е описано в интервюто: ще се подобрява качеството и количеството на ресторантите. А в една страна има и други неща за вършене (и посещаване) освен папкането (и ресторантите). Когато вместо маркетинг-мениджъри в България започнат да се заселват чужди биолози, невролози, математици, музиканти и писатели, тогава ми се обадете, че да си сменя мнението за това какво и колко е пораснало в икономиката. А дотогава мнението ми ще си остане старото: Световноизвестните хора РОДЕНИ в България са умрели другаде по личен избор. Световноизвестните хора УМРЕЛИ в България са чужденци, умрели тук по чиста случайност. 3:48 сутринта. Кацащ самолет шумно се спуска над центъра на София. Питам се дали е първият или последният. Имам предвид това: дали е бил първият за новия ден или последният - за отминалия. Като се замисля ... ще ми се да е бил е последният, ама този път имам нещо друго предвид.
Спомня ли си някой моята "Двоична ода за народа"? Не? Там ставаше въпрос за това че народът ни си има (имаШЕ в първия случай) два синода, две БКП-та и две ДПС-та. Вчера научих че сме имали и две радиа "Зи Рок".
Странна е тази българска склонност към делене. Вярно, животът започва с делене: от една клетка - две, от две - четири. Да, но там е различно - от един момент нататък клетките започват да се диференцират. А с нашите удвоявания ситуацията намирисва на ситуацията с мършата - колкото повече хищници я разкъсват, толкова повече смърди. Повече, ама иначе си е все същата миризма. Без диференциация. Българските "великани" проглеждат късно, с по век-два закъснение. Шампионът хан Кубрат нямаше равен - откри езоповата басня с пръчките 13 века след Езоп.
Сещам за един съвременен великан - Жельо Желев - на когото в края на 20-и век "правеха евалла" как разритикувал определението за материята на "руския великан" Ленин. Ако трябва да сме точни, Ленин също беше късно прогледнал великан. По негово време истински интелигентните хора в Европа не се интересуваха от определенията за материята. В Европа тази мода умря със смъртта на Хегел през 1831 г., но много преди това европейските великани бяха започнали да фокусират откривателските си страсти върху свойствата на материята, защото откриването на дефиниции им се струваше безпредметна дейност, подходяща за средновековни монаси. Имаха светлия пример на гигантите в математиката, които от две хилядолетия се бяха отърсили от склонноста да търсят дефиниции на точките и правите за сметка на търсенето на свойствата (и особено на свойствата на комбинациите) им. Но ... да се върнем към късното проглеждане на Жельо Желев, който зачетен в "истината, само истината и цялата истина"* беше пропуснал да се зачете в мислите на немарксистите от "провинциалните" северозападни части на Европа. Там, 100-тина години преди Жельо, Лейди Франсес Ръсел, баба на великана Бъртранд Ръсел, беше родила следната великанска мисъл: What is matter doesn't matter. Какво е материята няма значение. __________________________________ * пардон, това звучи като от американски филм, на български от времето на соц-а е по-добре да се каже "Ленин, само Ленин и целия Ленин" Етикетът следва закона, затова всичко е на български: "Лют сос с чушки халапеньо. Съдържание: еди-какво си. Съхранение: 'нам-какво си. Произведено в Германия за Лидл България, адрес еди-кой си".
Чета и се чудя: или ни мамят, или ни лъжат. Ако етикетът е верен, то веригата предлага на българите храна, специално произведена за тях и различна от тази за германците и австрийците. Значи наистина ни "прекарват" с второкачествена храна. По последни спомени, дано не ме лъже Алцхаймерът, ние българите сме известни със селското си стопанство. От ядене на камби, капии, сиврии, джулюнски шипки и чорбаджийски чушки не ни остават много време, желание и средства за ядене на халапеньо. Следователно за халапеньо у нас няма голям пазар и едва ли веригата е произвела соса специално за България. Ако е така, значи ни лъжат с етикета. А ако имат "смелостта" да ни лъжат че продуктът е произведен специално за нас, то сигурно ще се осмелят да ни лъжат и за други работи, например за съдържанието на продукта и за срока му на годност. Както и да въртиш в ръцете си соса и от каквато и гледна точка да го гледаш, видно е че те мамят. Ако не за едно, то за друго. Университетите приличат на студентите: едни стоплят бързо кое как е, други са бавноразвиващи се. Предлагам алгоритъм за причисляване на произволен университет към една от тези групи:
За сравнение вземаме институция, връчваща нобелови награди: > Кралската шведска академия на науките, връчваща награди за физика и химия; > Шведската академия, връчваща награди за литература; > Каролинския институт, връчващ награди за физиология и медицина; > Шведската централна банка, връчваща награди за икономика. Ако университетът Х награди лицето Y преди съответната "нобелова" институция, той е отличник, защото е видял потенциала на лицето и на приноса му към човечеството по-рано. Ако университетът, награди лицето след като то е получило нобелова награда, университетът е двойкаджия, поради факта че той не може да се оправи без подсказване за реалната стойност на лицето и приноса му. Следва упражнение за илюстрация на алгоритъма. Да вземем за пример Принстънския университет в Ню Джърси. Той награждава Боб Дилан с почетен докторат през 1970 г. Същото нещо прави и шотландският университет "Сейнт Андрюс" през 2004 г. Шведската академия дава нобелова награда на Дилън чак през 2016 г. Следователно, споменатите университети са отличници, като принстънският е очевидно пълен отличник. Да вземем за пример най-добрия български университет - софийския "Климент Охридски". Той награди Марио Варгас Льоса с почетен докторат през 2013 г., пет години след като писателят получи нобела за литература. Не само че е имало подсказване, но изглежда че в продължение на 5 години "двойкаджиите" не са разбирали какво са им подсказали. Или пък са чакали Варгас Льоса да поузрее допълнително за софийската награда, която са смятали за по-престижна от стокхолмската. Имаш си любима дреха. Къса се. Нямаш пари за нова. Шивачите взимат скъпо. Ами сега? Отиваш в магазина за дрехи втора употреба. Бедност, какво да се прави.
Имаш си любима народност - твоята. Тя пък си има история. История като история. Историите на другите са същите: повечко падения, тук-там възход. Да, ама не! Ти си беден, но горд. Няма да допуснеш историята ти да е втора употреба. Ще си я измислиш такава, че да изглежда като първа употреба. С две думи, да не е "носена" от чужди историци. Така се раждат "оригинални" исторически изследвания със заглавия като "Българите - първите европейци" и "Българите и Александър Македонски". С такова заглавие в Принстън не можеш да публикуваш. У нас обаче всичко е възможно. И авторът прави всичко възможно за да се възползва от възможностите. Имате въпрос? Кой е авторът? За мъртвите или добро или нищо! Затова - нищо. Дори името му няма да спомена. Но книгите му са негови "деца", затова споменавам тях. Имам въпрос и аз. Ако от първото заглавие се подразбира че българите са първите европейци, а от второто - че са се срещали с Александър, то откъде по дяволите е дошъл Александър с македонците си? Африка? Антарктика? Андромеда? Притесняват се че собствеността на вестниците била силно концентрирана в ръцете на един голям човек, а не намират нищо притеснително във факта че почти всички вестници пишат за едно и също по един и същи начин. Така е открай време, да си спомним "Работническо дело", "Отечествен фронт" и "Земеделско знаме" (тогава човекът беше в предучилищна възраст) или "Труд" и "24 часа" (тогава беше ученик и се интересуваше от ученички, а не от вестници). Така че вината не е в големия човек, а в дребните вестници.
Издателят и разпространителят имат някакво значение, но по-важни са писачите и читателите. Затова знаем кой е авторът на "Война и мир", но не и кои са първият й издател и книжарят, продал първата бройка. Издателят и разпространителят стават важни само когато писачите и читателите са дребни. О, колко дребен трябва да си, за да може от всички възможни и налични хора точно този човек да ти изглежда голям човек! Мърмореха като старци колко били грозни мраморът и гранитът на Мавзолея, но се радват като деца на "красотата" на бронза и бетона на Бронзовата къща.
Писателят Дейвид Фостър Уолас станал толкова известен, че го канели да държи речи при дипломирането на студенти. Ето какво разказал той в най-известната си реч:
Плуват заедно две млади рибки и срещат възрастна риба, плуваща в обратната посока. Рибата им казва: "Добрутро, момчета. Как е водата?" Двете рибки продължават да плуват, но след известно време едната поглежда към другата и казва: "Водата? Какво, по дяволите, е водата?" Има четири вида хора: едните измислят действителността, другите я "произвеждат", третите я копират, а четвъртите просто я обитават. Ако вземем за пример горната история, то разпределението на ролите ще стане ясно: > Уолас е този, който измисля една нова действителност с измислената си история. > Измисля я не просто така, а с определена цел - да стигне до определени изводи, правейки ги "очевидни" за студентите, които на база на тези изводи ще започнат да "произвеждат" неговата действителност (т.е. действителност от тип "Уолас", а не такава от тип "Джобс" или "Клинтън"; Джобс и Клинтън са ги канели в други университети да държат речи на други студенти). > Този, който копира действителността, т.е. историята на Уолас, го прави с определена цел. В случая, това съм аз, а каква е целта ми ще стане "очевидно" малко по-късно. > Тези, които обитават действителността, са рибките. Те не подозират за съществуването й, и затова задават въпроса "Какво е водата?". Ако случайно някой им обясни какво е водата, те вероятно ще продължат с "умотворенията": "Има ли всъщност вода?" или "Вода ли? Такова животно нЕма!" Има и някои умни рибки които, обясниш ли им за водата, се замислят и си казват: "Малеей, вЕрно бе, как не се сетих?" И сега от измислици за водния свят на рибките да преминем в нашата въздушна действителност. В нея, за разлика от рибките, си общуваме със звуци, че те по-лесно се разпространяват. Да, ама звуците лесно могат и да се подслушват. Някои хора дори си изкарват прехраната с подслушване. И аз като "измислител" на една нова действителност през март 2015 г. се запитах: Представяте ли си какво ще стане, ако Големият брат, след анализ на социалните мрежи на населението, открие че подслушването на 100 мрежови възела му гарантира подслушване на цялото население на страната? Елементарно, Уотсън, той ще обяви 100-те лица за обществено опасни, ще получи законно разрешение от съда да ги подслушва и така ... ще може да подслушва законно цялото население на страната. Нямам никаква информация за работата на полицията; за да измисля горното просто си мислих за нея. От полицията ми го връщат като не четат блога ми; те обаче си имат свои "измислители", които са им дали същата идея. А полицаите са започнали да произвеждат "моята (и на техните измислители)" действителност. Това е станало известно на някои журналисти, които копират действителността (вземат я от тайния свят на полицията) и я пействат (свеждат до знанието) на обикновените читатели, казвайки: "с осигуряването на достъп до един потребител се следи огромно количество трафик на неограничен брой хора". Читателите, тези невинни рибки, или ще пропуснат да прочетат статията, или няма да я разберат, или ще си кажат "Уау, това е опасно", а след няколко дни ще забравят за опасността и ще продължат да плуват в същата вода, която ще продължават да не усещат: "Полицейска държава? Какво, по дяволите, е полицейска държава?" Българите се разглезиха и искат оставки на всякакви нива и по всякакви поводи. Някой някъде протестирал? Оставка! Затворник избягал от затвора? Оставка! Пътуването на зам-министърка било скъпо? Оставка.
Всяко събитие се разглежда от противниците на властта като удобен повод за искане на оставки. Оставката е удобна и на хората във властта: тя се превърна в начин за измиване на ръце и избягване на отговорност. И какво излиза? Едни искат оставки, други си ги подават, шоуто продължава и всички са доволни, само дето полезната работа не се върши, а виновните не ги наказват. Наскоро един английски филм "обра" Оскарите. Правилно сте се сетили, става дума за Darkest Hour, описващ делата на Чърчил като британски министър-председател през Втората световна война. Много неща направи Чърчил тогава, само едно пропусна - да подаде оставка. А колко поводи имаше! Малко след като пое поста се наложи британската армия да подвие опашка и изоставяйки цялото си въоръжение да напусне Франция. По време на бягството немците потопиха кораба "Ланкастрия", като жертвите бяха между 3 и 6 хиляди. Чърчил обаче бе държавник, той бе приел да стане премиер не за да бяга от отговорност, а за да води държавата. Доведе я до победа. И когато на 8 май 1945 г. се изправи пред тълпите в Уайтхол и каза: "Вие победихте", те му отвърнаха: "Не, ти победи". Запомнете го от мен: филм за български политик никога няма да вземе Оскар. Странно същество е българинът. Решило е че е собственик на Списъка на животните. Чува за жирафа, отваря списъка, прави проверка и компетентно обявява: "Такова животно нЕма". Ще кажете че такива са били дедите ни, а ние сме други. Не сте познали!
Тези дни излезе статия в "Дневник", в която български арборист критикува практиките на някои общини по подрязване на дърветата. С коментарите си, една четвърт от коментаторите показват са чували за "животното" арборист, една четвърт показват че не са, една четвърт се питат има ли такова животно, а останалите са убедени че няма. Голяма част от всичките 4 четвърти се съмняват дали арбористите знаят нещо за дърветата, въпреки че биха останали много недоволни ако някой се усъмни в техните знания на водопроводчици, коафьори или маркетинг-мениджъри. И докато определят списъчния състав на чуждите менажерии, т.е. кое животно го има там, и кое го няма, тези български "специалисти" пропускат да погледнат към своята менажерия. Затова не разбраха че от нея изчезна "животното" с което най-много се гордееха - прословутият Лактобацилус булгарикус. От 34 години той е разжалван на Лактобацилус делбрюкии, подвид булгарикус, като тази "антибългарска конспирация" е стигнала чак до българската версия на Уикипедия. Така става, когато си завираш носа в чуждите менажерии, вместо да се грижиш за своята. Колкото по-възрастен е българинът, толкова по-вероятно е че ще ти надуе главата с това колко се гордее с българското кисело мляко. Или дори с Бацилус булгарикус, ако е малко по-информиран. От млякото до сиренето и кашкавала има една стъпка, та затова възрастният българин, като няма с какво друго, се гордее и с тях. На мен ми е малко странно да се гордееш с неща, за които нямаш никакъв принос. Намирисва ми на мошеничество. Предпочитам да харесвам и да се наслаждавам на такива неща, а не да се гордея с тях.
Резултатът е следният. Ям най-доброто мляко, сирене и кашкавал. Често се случва да похапвам кашкавал "Маджаров" от овче мляко (син етикет), с цена 30 лева килото. Винаги е узрял, твърд, вкусен и не по джоба на възрастните горделивци. Които са избрали да се гордеят с българското и същевременно да "набиват" боклуци с неустановен произход за 5 лева килото. Така, драги пътници, стигнахме до нашата крайна спирка - Парадоксус булгарикус: Гордеят се с висококачествените български млечни продукти хора, които никога не са ги опитвали. Българите са недоверчиви, не вярват на онази история с Рокфелер: купуваш ябълки, придаваш им търговски вид, продаваш ги на двойна цена и с парите купуваш двойно количество ябълки. По тази причина са добавили български край на приказката - в него умира чичото на Рокфелер и му оставя милиони.
Американците са доверчиви, историята им е същата, но без чичото. Американците се доверяват когато им кажат че милионер можеш да станеш с ябълки. Истината на американците е също толкова половинчата: Рокфелер не е имал чичо милионер, но и не е направил милионите си от ябълки. Доверчивостта на американците ги е вкарвала в много проблеми. Те вярват че са господари на света, докато в същия момент са накиснати в л...а до шията. Ако ме питате какво значат трите точки, ще ви кажа: началото на името на известен физик. Ако ме питате защо мисля така, ще ви кажа - всеки гражданин на САЩ към момента дължи 64 504 щатски долара и дългът постепенно нараства. А какво да кажем за недоверчивостта на българите? Тя има положителни страни; българинът знае че с ябълки милионер не можеш да станеш. За съжаление, мислейки за възможните бизнеси (с ябълки, круши, кисели краставички, болтове, шпиндели и шплентове), българинът си вади грешния извод че милионер (и особено милиардер) с труд няма как да станеш. Затова не се и опитва. Е, как стават милионери българите? Ами така: чичо ти умира и ти оставя милиони. По този начин стана милионер най-богатият българин, а не с труд. Не че човекът не се потруди; потруди се за десетима и в процеса успя да спечели олимпийски златен медал и десет медала от световни шампионати. Но милионите му не са оттам. Праз 2010 г. умря "чичо му" Джон Дюпон, американският мултимилионер, и му остави 80% от богатството си. Когато гледаш нечия презентация, или слушаш нечия лекция, очакваш да знаеш защо си губиш времето. Затова, добро начало е говорещият да ти каже "Днес ще говорим за хроматичната теория на графите, а това означава ... " и е лошо начало когато ти каже: "Аз съм професор доктор генерал инженер Петров, създател на най-дългото пластмасово оръдие и носител на орден "Горда Стара планина с пластмасови мечове". Лекторът не би трябвало да се представя сам, него винаги го представя някой друг.
Българският филм "Посоки" нарушава добрия тон и започва с представяне на себе си. Още на първия кадър се появява логото на фестивала в Кан, символизиращо някаква номинация, която сякаш се използва от авторите като индулгенция за всички извършени от тях грехове: слаб сценарий, слаби монолози и слаби диалози (звучащи като механична смес от монолози), слаба режисура, слаб звук и слаба картина. Ще кажете че съм изпуснал актьорската игра? Тя също е слаба, но поне за това има извинение: докато лошата актьорска игра не може да произведе лоши сценарий, звук и осветление, то последните могат да произведат лоша актьорска игра и в случая го правят удивително добре. За финал: Не е притеснително че в този филм няма главни, а само второстепенни герои. Притеснителното е че всичко в него е второстепенно. В деня на Ботев седя и си мисля за казармата. Там ни учеха основно на 2 неща:
> да бягаме - всеки ден, > да се проверяваме - всяка вечер на вечерната проверка. Вярно, учеха ни и да стреляме, ама това ставаше веднъж на няколко месеца на специални места наречени "полигони", за да не би случайно да нараним някого (сякаш целта на стрелянето не е точно това). А защо не ни учеха да се бием с голи ръце, ножове и лопатки: било за да защитим общото - Родината, било за да изградим и защитим своето - характера си? Чудя се с такова учене в какво бихме могли да сполучим? Да бягаме надалеч когато някой ни нападне? И да проверяваме всяка вечер дали през деня по погрешка не сме дали повече, отколкото сме взели? Какво ли щеше да свърши Ботев, ако беше изкарал 2 години в българска казарма, и как ли (в преносен смисъл) щеше да свърши? 24 май. "Напред, науката е слънце!" Коя наука?
1 юни. Денят на детето. Кое дете? 2 юни. Добре че някой друг е измислил името на празника, а не е оставил мъдреците с "науката" и "детето" да импровизират. Иначе можехме да се окажем с "Ден на загиналия за свободата и независимостта". Имало едно време една странна страна. Тя имала проблем с обирането на собствения гюл, но нямала проблем с ловенето на чужди гюленисти. Елементарно, Уотсън, в страната имало недостиг на берачи и излишък на полицаи.
Когато излезе някоя новина за ДАНС (Държавна агенция "Национална сигурност"), си мисля че новината трябва да се чете наопаки. Няколко примера:
Пример 1. Преди години излезе новината че ДАНС ще обучи 500 агенти за хакери. Един критично настроен гражданин би се запитал колко агенти има ДАНС, че да отделя за анти-хакерство 500 души. Аз си мисля че е станало точно обратното: ДАНС не е отделила 500 агента за анти-хакерство, ами е назначила 500 хакера за агенти. Пример 2. Сега четем че ДАНС ще внедрява тайни агенти в институции и фирми без да е необходимо съгласието на собствениците/ръководствата. Мисля си че и тази новина трябва да се чете наопаки - няма да внедряват тайни агенти във фирмите, ами ще назначават служители на фирмите за тайни агенти. Един недоволен служител знае много за работодателя и има много причини да го топи, но ако получи от ДАНС заплата и осигуровки за това, то причините му се увеличават с още три (заплата, осигуровки и безнаказаност). |
Categories
All
Archives
August 2018
|
RSS Feed