Прословутата Невидима ръка на Пазара е изсъхнала, в резултат на което на него му е определена 99%-на загуба на трудоспособност: тази година, въпреки нарасналото търсене, ваксини срещу грип за всички желаещи българи няма да има. Сори, Адам Смит!
|
Анди Уорхол беше казал че в бъдещето всеки ще има своите 15 минути слава. Не позна, славата му превиши многократно 15-те минути, отпуснати му от "Закона на Уорхол".
Как ли щеше да се чувства Уорхол ако разбереше че си прави компания с Валентина Хасан, "авторка" на световния хит "Кен Лий", гледан над 18 милиона пъти в Ютюб? Да беше само Ютюб, ама не: > по някаква френска телевизия Марая Кери, изпълнителка на оригинала, се изказва уважително за имитаторката си, а > Дубравка Угрешич й отделя място в книгата си "Караоке култура". По-добре да беше изял още една супа, драги ми Анди, отколкото да беше рисувал кутията й. По-добре да беше писала за нещо друго, драга ми Дубравке. Как не се сетихте че не е важна амплитудата на славата, а каква е тя по знак: положителна или отрицателна? Как не се сетихте че няма философски камък способен да превърне описанието на антиизкуството (кутия или чалгия) в изкуство? Светлите сили те карат да гласуваш, защото ако не го направиш, тъмните сили щели да фалшифицират избора ти (да не участваш) и да направят така сякаш си гласувал за тъмните сили.
Като ги попиташ кое ще попречи на тъмните сили да фалшифицират избора ти на светлия човек Х, и да направят така сякаш си гласувал за тъмния У, светлите сили гледат тъпо и мълчат. Спомняте ли си "пророчицата" Ванга? Тя беше популярна с това че познаваше човешки съдби и световни тенденции. Познаваше ранна смърт (цар Борис), професионален неуспех (президентът Петър Стоянов), успешна кариера (премиер-президентът Дмитрий Медведев), залез на империя (съветската) и проливане на американска кръв (11-ти септември).
Кръв лесно се лее, тя друго не може да прави (нали е течна). Смърт лесно се познава: тя може да е ранна, нормална или късна; вероятността е 1/3. В професията можеш да имаш успех или неуспех (вероятност 1/2), но ако става дума за президентската професия, там нещата са кристално ясни - можете ли да се сетите за един успешен БГ президент? И като стана дума за президенти ... ще се отклоня от темата и ще направя дива спекулация: Ванга не позна! Петър Стоянов УСПЯ ... да вкара царя в политиката! Елементарно, Уотсън, корейците от "Деу" купиха софийския "Шератон" и предложиха на Пешо да купят Президентството и да разширят хотела. Пешо беше навит, той грандомански поиска за Президентство бившия царски дворец. Леле, отиде ми бащинията вовеки-веков, помисли си царят, и се реши да скочи в дълбокото ... като стане първият цар-премиер. В цялата История, вкл. тази на изкуството, не се намери никой шейкспир, левтолстой и джорджоруел с достатъчно въображение за да предвиди такъв оригинален политически ход - превръщането на цар в премиер. Не можа да го предвиди и Ванга "пророчицата". Стаменко се разхожда сутрин, да си избистри акъла преди да седне да пише. Минава покрай някаква държавна институция и вижда една кака да пристига на работа. Каката се барнала с едни дрехи и грим, сякаш е нощна пеперуда. С една разлика: колкото и порочна да е една нощна пеперуда, тя все има някакъв остатъчен срам и не би си разкопчала чак толкова копчета. Стаменко изхъмква неодобрително и си продължава разходката. Отстрани на елитен хотел спира ягуарът на шефката и специално очакващият я охранител на хотела, който дотогава й е пазил място за паркиране, сега й отваря вратата. Шефката се барнала като ... мечтата на педофила: къса розова рокличка с много дупки в конструкцията, и също толкова разкопчани копчета. Розовата рокля изпраща Стаменко в когнитивен нокаут ... не, това е неточно ... изпраща го в страната на спомените. Стаменко е попаднал в директорския борд на една чужда компания, и от любов към естетиката е гласувал компанията да даде луди пари за да естетизира общинската околна среда. За откриването на естетизираната среда, с цел да се покажат в новините, идват кметът (в предизборна кампания за премиер) и зам-кметицата (в кампания за кмет). Главният изпълнителен директор на компанията - симпатичен чужденец, и той любител на естетиката - вижда как се носи един костюмиран джентълмен, съпроводен от бабанко-охранител с дънки, светло кожено яке и слушалка в ухото. Втурва се да се здрависва с костюмирания, пък се оказва че това е охраната. Кметът бил онзи със слушалката, ама чужденците ... те нали те посрещат по дрехите, та се объркват. Българите също се объркват, но Стаменко се надява да не са се объркали дотолкова, че да забравят да изпращат по акъла. И все пак една мрачна мисъл се загнездва в главата му така, както храна се загнездва в кариес профунда: ако изпращахме по акъла, то нямаше да изпратим бившия премиер в европарламента. Така Стамено стига до следния афоризъм: Посрещат те дрехите, изпращат те по акъла ... на изпращача.  Този текст го написах преди много (над 7) години, но понеже звучи актуално го съкратих и копирах тук.
Преди години властта беше една. Дори и най-простите лесно можеха да научат коя е тя, прочитайки член 1 на Конституцията. По-късно внесохме от чужбина идеята за разделение на властите, както и за разделението им във времето. Докато мандатът на президента е А (т.е. 5) години и започва от годината Б, то мандатът на парламента и премиера е В (т.е. 4) години и започва в годината Г. Мандатът на Управителния съвет на БНБ е Д (т.е. 6) години и започва в годината Е. Върхът на сладоледа е Комисията за финансов надзор, където мандатите на комисарите са с различна продължителност. Да обобщим: избегната е дори и теоретичната възможност за пълно съвпадение на мандатите и следователно, разделението на властите е пълно. На пръв поглед това звучи добре: теорията за разделение на властите (вкл. и във времето) предсказва противоречия и затруднения при вземането и изпълнението на решения, които не биха се приели еднозначно от големи групи граждани. Но теорията игнорира практиката; теорията пропуска да отбележи че хората във властта се адаптират и учат. В името на работата (а вероятно и в други имена, които съзнателно пропускам да спомена) те се сработват*. Което означава че разделението уж го има, но на практика то не работи. Стига се и до размиване на отговорността за постиженията и провалите. През 1989 протестите бяха срещу БКП. Днес, партиите са свободни от отговорност поради разделението на властите. Днес е общоприето да се обвинява избирателя заради избора му и да му се предлага: а) да почака до следващите избори и б) да упражнява избора си по-умно. Не е никак чудно че днес избирателите протестират не срещу конкретна партия, а срещу властта и наричат уж разделените власти с едно име - мафия. Не е никак чудно че избирателите искат да свалят разделените власти с протести, защото усещат че с разделянето на властите, те (избирателите) са изтикани в периферията на политиката, защото с избори може да свали само една миниатюрна част от властта. _______________________ * Ще дам пример с изгонването на втория синод на БПЦ от храмовете му, което беше дело на авторски колектив: ЖЪЛТ (царски) премиер, ЖЪЛТ парламент, ЧЕРВЕН (комунистически) президент, СИН (демократичен) главен прокурор плюс ШАРЕНА (защото е винаги с този, който е на власт) полиция. Това е добра илюстрация за разделението на властите: разделение по закон, обединение на практика. Стаменко подготвя статия за хармоничните числа, но умът му е другаде. Попада на друга статия ... кандидат за шеф на българското военно разузнаване бил сниман с гол в ръката меч от някаква брюкселска проститутка. Брей, мисли си, тези във властта само за секс мислят. И се сеща за следното:
1. Един наш премиер беше сниман гол в спалнята му и изтъпанен пред публиката (от кого ли); 2. За друг наш премиер казваха че понеже му били малко журналистките и бизнес-дамите, та налитал и на секретарките; 3. За трети наш премиер казваха че в чужбина, по късна доба, прескачал през балкони, само и само да посети (с големите си вътрешни нужди) външната си министърка; 4. Като стана дума за балкони, най-интересен беше случаят с една щерка на виден комунист, която заедно със съпруга и любовника си работела в Ню Йорк. Съпругът научил за любовника и решил да ги изненада. Апартаментите им били един над друг и съпругът рекъл да проникне през балкона. Да, ама бил пиян, та се закачил и висял сума ти време от 11-тия етаж ... докато дойде пожарната да го откачи. Казват че пожарната не бързала много, ха-ха-ха. В коментар под статия за това колко велики били българските математически гимназии, българин се гордее че бил математик защото ... бил завършил математическа гимназия. Следил кариерите на съучениците си, направил и той някаква кариера, и се гордее двойно - образованието му давало добри пари.
Не съм сигурен че му ги е дало образованието, мисли си Стаменко Математикът, според мен му ги е дал работодателят. Защо мисли така ли? Защото вижда как в коментара си "математикът" е записал нулата. Не нула, нито пък 0, ами 0ла. Ще кажете че е бързал, та затова ... Ха, че нали не е завършвал лека атлетика в спортното, там ги учеха да бързат. В математическата гимназия ги учеха да не бързат: първо трябваше да помислят, едва тогава да пишат, а след като стигнат до резултата - да го проверят. Това си спомня Стаменко и си казва: "Ех, какви математически гимназии имаше навремето!" Имаше едно време ... едни българи, които мечтаеха да са негри в Алабама ... дали е защото не знаеха какво е да си негър в Алабама ... или е защото имаха чувството че тук не са на мястото си ... сякаш си мислеха че ще бъдат на мястото си в Алабама, защото там има повече място ... понеже щатът е по-голям от България, но по-слабо населен.
Това че някъде има място, съвсем не значи че там ще намериш мястото си. Заради това че Алабама е пълна с негри, вкл. и с блус-музиканти, рок-блусът на нашенците вероятно щеше да се сблъска не с непрекъснато въртене по радиото (което му се случи тук), а с пълно пренебрежение. Да не говорим че алабамските блусари имат следната професионална поговорка: "Една птица с една песен пролет не прави". Което ни кара да мислим че в Алабама нашенците щяха да си намерят хамалски или келнерски, а не музикантски места. Така или иначе ... нито един от нашенците не отиде в Алабама. Поетът и авторът на музиката загинаха в България. Певецът също загина, но само в професионално отношение: вместо да пее в залите на Алабама, той започна да пее в кръчмите на Асеновград. Дали останаха тук защото не вярваха в това което пеят (правят)? Или защото докато устите им пееха, душите им не смееха? Сред някои кръгове, Джон Атанасоф е известен като Баща на компютъра заради това че през 1940 г. (заедно с Клифърд Бери, който сигурно е бил майката) създава машина за решаване на системи от линейни уравнения.
За да поставим в контекст "величието" на Атанасоф, трабва да знаем че за сватбата на математика Франк Рамзи през 1925 г., приятелят му Лайънъл Пенроуз е измислил, направил и му е подарил* машина за решаване на квадратни уравнения. Ще завърша с нещо като афоризъм: Да смяташ Джон Атанасоф за Баща на компютъра е като да смяташ Българската академия на науките за Майка на науките. __________________________________ * вж. Misak, Cheryl. Frank Ramsey: A Sheer Excess of Powers. Oxford University Press, 2020, p. 243. Казвате че днес бил Денят на чистия въздух? Мислите ли че във времената на чистия въздух е имало Дни на чистия въздух?
Аналогично, чудя се какви са времената в които се празнува Ден на писмеността, просветата и културата. И си отговарям че са времена, в които нещо с писмеността, просветата и културата не е наред. Днес е денят на Съединението, за което казват че правело силата. Ха-ха-ха, смее се Спирос на развален гръцки. Преди 40 години латвийците бяха съединени е руснаците и правеха единствено ВЕФ-ове, а сега, разединени, правят каквото си искат.
А нима с нас, гърците, положението е различно? Колкото и да се обединяваме, ние никога няма да постигнем величието на разединена Гърция от времето на Сократ, Зенон, Хипократ, Хераклит, Демокрит, Евдокс, Херодот и Анаксагор. Всичко зависи от това какво съединяваш. Има хора, които обичат да прекарват, а има и хора, които обичат да бъдат прекарвани. Съединиш ли ги, можеш да получиш ефикасен градски транспорт или ефикасен публичен дом, но не и ефикасна държава. Мъж си е татуирал на ръката образа на хан Кубрат. Едва ли е искал да рекламира хана; по-скоро е искал да рекламира себе си, показвайки се като български патриот-традиционалист.
Освен образа на Кубрат, почитателят е поискал да му изпишат и името на хана, при това със стария правопис. Татуировчикът сигурно е знаел нещо за Кубрат, но определено не е бил наясно със старите букви. Затова вместо Ханъ Кубратъ е написал Хань Кубрать. В резултат, българският патриот-традиционалист е заприличал на украински антипатриот-модернист, който вместо да си татуира Тарась Бульба, си е татуирал Хань Кубрать. А аз ... ни в клин, ни в ръкав ... се питам защо в продължение на повече от век българските творци рисуват хан Кубрат като Тарас Булба, т.е. като запорожки казак в стила на Репин? Грамотност на татуировчици или обикновен мързел? Аааа, как така какво е уроборос? Това са две змии, които са си захапали опашките и се ядат една друга докато ... не изчезнат.
Уроборосът по български е съвсем елементарен: държавният глава се "яде" с държавния "тиква", а държавният "тиква" - с държавния глава. Ако продължават да го правят, те ще изчезнат. Имам едно нямане и едно имане: > нямам идея дали нашите "змии" ще продължават с яденето, но > имам идея да включим сред "змиите" и държавния "каскет", така че ако яденето продължи, то изчезването да е тотално. Съвременната градска архитектура, казват, била дехуманизираща. Имат се предвид: високите блокове; транспортните артерии, пресичащи кварталите и затрудняващи комуникацията между съседите; повсеместните бетон и асфалт.
Парадоксално е, но дори опитите за хуманизиране на съвременната градска среда могат да се окажат дехуманизиращи. Вместо с предишния асфалт, "умни глави" решиха да покрият централната търговска улица на София с някакви брикети. Които се клатят, чупят и пръскат по време на дъжд, и на които, ако е валяло или в момента вали, се пързаляш като хокеист. Дехуманизация в действие. Ами тротоарите, с поставени през метър-два правоъгълни капаци с дупка в средата? Не дехуманизират ли те пешеходците? И особено жените на високи токчета? Ами анти-паркиращите колчета, които (вместо да са само в края на тротоара) се появяват на неочаквани места и сякаш са нарочно проектирани да лишат от "мъжественост" разсеяния мъж със среден ръст? Ами градинките, ремонтирани за милиони и снабдени с тоалетни за по 200 000 лева бройката? Един-двама клошари спящи по пейките са в състояние да ги дехуманизират, отблъсквайки хиляди майки с деца, пенсионери и хора с нормална хигиена. Само защото "умните глави" не са се сетили да направят пейките по-къси, или да им сложат дръжки в средата, за не не могат да се използват за спане и клошарски пикници. Градската архитектура, казват, трябва да улеснява смесването на хора с различен произход и гледища, за да могат те да споделят своите различни идеи. Всеки може да намери идеи за споделяне, включително слепият (Ойлер), глухият (Бетовен) и дори лудият (точно затова големи математици си общуваха с обитаващия лудница скулптор Джордж Филипс Одъм). Да сте чували, обаче, за клошар с идеи? Дори и да имаше такъв, той не би могъл да произвежда идеите си докато спи на пейката пиян. Клошарите имат нужда от храна, работа и подслон, а не от градинки за пиене, пейки за спане и тоалетни за по 200 000 лева бройката. А като се замислим ... всички останали също имаме нужда от първите три, и нямаме нужда от вторите. В центъра на София, пред офиса на президента се разхождат пауни. Не става дума за птици, а за смяна на гвардейския караул. Спирос ги гледа и се радва. Колко добре илюстрират представата на българина за професионализма: може трудът ти да е напълно безсмислен, но важното е да изглеждаш добре.
Спирос често минава оттам и е научил още нещо: встрани от гвардейците, на около 10-15 метра от тях, има едно неугледно помещение с мръсни прозорци и непрани от години завеси. Оттам често излизат както гвардейци, така и униформени полицаи. Колко различна е държавната служба от частния бизнес: на гърба на мръсното помещение е залепен магазинът на "Дзеня", който свети от чистота. Замисля се Спирос за този контраст, докато не се сеща че дрехите от Дзеня изпълняват същата функция като тези на гвардейците: служат за прикриване на празнотата на собствениците си, като я правят да изглежда добре. Има и друга прилика: българските данъкоплатци плащат облеклата от Дзеня точно така, както плащат униформите на гвардейците. Елементарно, Уотсън, държавата взема парите на данъкоплатците, след което ги излива щедро под формата на обществени поръчки и какво ли не, за да стигнат до джоба на ... пауните, решили да се облекат в "Дзеня". Спомняте ли си какво правеха в древните времена, когато битката се закучи? Излизат полководците и се дуелират. След това войната се признава за спечелена от армията на победителя.
Сега се мислим за много цивилизовани, и за да разберем името на победителя в битката на политиците, вместо с живота на победения, ние плащаме с десетки милиони наши, трудно спечелени пари, за изборите. Не може ли просто да организираме една битка, например между Бойко и Румен. Ще бъдем честни; понеже: > оръжията на Бойко бяха каратето и пистолета, а на Румен - самолета, > Бойко е спец по футбол, а Румен - по коремни, та затова ще ги пуснем на нещо неутрално, напр. на състезание по лицеви опори или по устойчивост на коронавирус. Който победи, той печели битката. Един депутат се прочу с това че дебилите в България били 80% от населението. Твърде песимистично и спекулативно! Аз съм реалист и си мисля че дебили са 3.1% от българите. Сметката е основана на факти и е елементарна:
Факт 1. 62% от българите подкрепят протестите. Факт 2. 58.9% от българите искат оставка на правителството. Въпрос 1. Като се има предвид че искането на протестите е за оставка на правителството, то какво точно подкрепят тези 3.1% и не са ли точно те дебилите сред нас? Българската "наука" винаги е била на крачка след политиката, и на две след действителността. Думата джендър се появи в езика ни не защото "учените" ни откриха този феномен, нито защото го изкопираха от съчиненията на чуждите си колеги, а защото политиците ни започнаха да употребяват думата за свои цели.
Чета как разни наши "учени", изследвали епитафи, икони и параклиси и си мисля: Бог да поживи политиците, благодарение на тях научихме че монетата на пола има две страни: хардуерна (полът като sex) и софтуерна (полът като gender). Не е ли крайно време някой политик да ни научи че знанието има също две страни и два вида контрибутори, които в цивилизованите страни се наричат scholars (хора на знанието) и scientists (хора на науката)? Елементарно, Уотсън, и тук има асиметрия: всяка наука е знание, но не всяко знание е наука. Q: Защо българското животозастраховане не върви?
А: Когато нещо не струва, никой не ще да дава пари за да го застрахова. Първи удар: слага ти каквото му скимне.
Втори удар: удря те в кантара. Трети удар: удря те в сметката. Четвърти удар (по психиката): оплаква ти се как понасял удари "под кръста" в мача с големите чужди вериги. В Булгаристан почти всичко е (или е било) по двойки, мисли си историкът Спирос: синодите, БСП-тата, ДПС-тата, радиата с името "Зи Рок", ЦСКА-тата и дори академиите на науките. И се пита кое ли ще е следващото нещо което ще се удвои. Второ турско робство? Втори американски бомбардировки? Втори премиер, подал оставка и убит като Стефан Стамболов, или свален с преврат и убит като Александър Стамболийски?
Вярата че ЕС ще ни оправи се оказа толкова глупава, колкото вярата на семейство глупаци че казармата ще оправи лошия син.
Плажът Малибу е дълъг 23 мили и край него са се разположили имотите на какви ли не "величия": като се започне от богаташите Джефри Катцънбърг (900 милиона долара) и Джеймс Камерън (700 милиона), мине се през музикалните Боб Дилън, Джими Пейдж, Еди Ван Хейлън, Стинг, Шер, Лейди Гага, Аксел Роуз и Даяна Рос и се свърши с артистичните Ричард Гиър, Том Ханкс, Антъни Хопкинс, Матю Маконъхи, Джак Никълсън, Ник Нолти, Джон Траволта, Шарлиз Терон, Еди Мърфи, Брус Уилис, Мел Гибсън, Силвестър Сталоун, Робърт Редфърд, Брад Пит, Джеф Бриджес и Чарли Шийн. На филм, половината от изброените вадят пищовите толкова лесно, колкото си палят цигарата, но в ралността нещата са съвсем други: те не могат да направят нищо, когато някой любител на слънцето се разхожда по плажа пред имота им ... освен да се ядосват.
У нас не е така. Един световно неизвестен любител на псевдофилософските брътвежи (за вибрации и резонанси) може да загради имота си, барабар с публичния плаж, и да разчита на властта - местна, а и централна - да му оказва съпорт в опазването на плажа от публиката. Това заболяване се нарича акутен провинцистит, но то със суперкомпютри и изтребители Ф-16 не може да се лекува. - Много хора си мислят че в България има върховенство на закона, т.е. че всеки спор се води между равноправни страни и може да бъде решен справедливо (с логически и юридически аргументи), ако не другаде, то в съда - казва на студентите си Спирос.
- А нима не е така? - пита зубрачката с големите очила. - Разбира се че не е - отговаря Спирос. - Ако вие, колежке, утре обвините някоя публична личност че няма професионални качества и добра репутация, то на следващия ден тя ще заведе дело срещу вас - за накърняване на добрата й репутация. От друга страна, понякога се случва държавен надзорен орган публично да отказва на разни видни личности да заемат важни и високоплатени позиции заради липса на професионален опит и добра репутация. Мислите ли че срещу надзорни органи са били завеждани дела от подобни хора с накърнена репутация? Разбира се че не! Една важна личност може да ви осъди лесно за това че сте накърнили репутацията й, но я нека се пробва с държавата. Та нали на следващия ден след завеждането на делото държавата ще извади едно досие и личността, колкото и да е важна, сама ще се сети че не всичко с опита и репутацията й е наред. |
Categories
All
Archives
October 2020
|
RSS Feed
