Откакто открих т.н. Рекорд на Шрьодингер, името на известния физик ме привлича така, както магнит привлича пирон. Днес виждам че в махалата са открили заведение "Шрьодингер". Не знам дали е търсен ефект или случаен дефект, но заведението няма табела с работното време, поради което можеш да разбереш работи ли или не единствено като се опиташ да отвориш вратата. Това не ви ли напомня за кутията с котката на Шрьодингер?
|
В предишен пост, озаглавен "Нямане и имане", бях стигнал до извода че образователната пирамида у нас е обърната наопаки. Днес се сещам че имам личен пример, който добре го демонстрира. С един и същ успех от изпитите по математика не успях да вляза в техникума, но успях да вляза в университета.
Специалисти твърдят че за 7 години в човешкото тяло не оставал нито един от старите атоми. Същото се случвало и с езиците, но за около 10000 години. Как стигат до този извод не е ясно, особено като се има предвид че нямаме писмени и аудио сигнали от тези времена. Независимо от това, езиците се променят. Думите в българския от 1922 и от 2022 г. уж са същите, но смисълът им е толкова различен. Това казва Стаменко на жена си, докато двамата преминават край някакъв клон на Уникредит, чиито стъкла са облепени с големи надписи "Уникредит: ние разбираме че някои решения за цял живот се вземат за няколко минути".
Стаменковица го гледа учудено, та се налага съпругът ѝ да ѝ обяснява: на днешния български изразът рекламира съпричастността на банката към проблемите на клиентите ѝ. На българския отпреди век, обаче, същият смисъл се е предавал с думите "Една минута невнимание, цял живот страдание" и е насочвал хората към точно обратната идея - ако търсиш съпричастност, то банката е последното място където можеш да я намериш. Проява на лош вкус е авторът да се бърка в мисленето на героите си, та затова се въздържам да вляза в главата на Стаменко и да го запитам откъде е толкова сигурен че българският се е променил, а не че рекламистите, банкерите и клиентите са оглупяли. Представяте ли си как кандидатствате за работа като програмист или лекар, но ви отказват с обяснението че, независимо от това как се изживявате субективно, исторически вие сте селянин и могат да ви предложат само работа на полето? Звучи измислено, нали? Ето ви, тогава, една реална история!
България преживя криза, от която още не е излязла, независимо от това какво си мислим. Говоря за кризата с българските турци. Това бяха най-скромните, работливи и с най-здрави корени, граждани на България. Не че се занимаваха единствено с тютюн и пехливанлък, но успяха да "родят" шампионите Наим Сюлейманоолу и "Булгартабак". Да, същият този "Булгартабак", който режеше, пакетираше и продаваше тютюна им, и който в продължение на години класираше България като водещ износител на цигари в света. Властниците решиха да сменят историята на тези хора, защото исторически те били българи. Направиха го като им смениха имената. Оставиха им (за домашно ползване) езика, но това беше недостатъчно. Хиляди български турци напуснаха страната. Няма да се задълбаваме в личните им трагедии, само ще кажем че от тази година България "полетя" към дъното на цигароизносителството (и съответно - производството), а по-късно изчезна и "Булгартабак". Днес България е решила да пише историята на Македония и да дефинира езика й. Всъщност, българската позиция е че исторически македонският език не съществува. Понеже македонците го говорят ежечасно и навсякъде, това твърдение е равносилно на твърдението че македонците не съществуват, че те са измислица на тайни, коминтерновски, проюгославски или някакви други сили. Колко обидно! България не разбира македонската позиция че за език и идентичност не се преговаря. България успя да вземе историята, но не и езика, на своите граждани (българските турци) и резултатите бяха катастрофални. Откъде е това високомерие че може да вземе историята, езика и бъдещето на чужди граждани, и че това ще остане без последствия? На изпроводяк, бившият премиер обещал че ще продължи битката и един ден ще имаме България без задкулисие. От толкова време е в политиката и не е разбрал (или се прави на неразбрал) че политическият театър прилича на обикновения. Публиката оценява (с ръкопляскане или освиркване) играта на актьорите, но изборът на актьори се осъществява предварително (във времето) и задкулисно (в пространството) и там публиката няма власт. Подобна е ситуацията с общинарите, депутатите и президентите: уж ги избираме ние, но други решават предварително кои да са в групата на кандидат-избраниците. Кире, мамин, без задкулисие няма театър и политика, запиши си го някъде!
Западняците прекаляват, измисляйки все нови и нови интелигентности. На Хауърд Гарднър и колегите му не им стигнаха 9 вида интеллигентности, та затова в статията на Уикипедия има 10-та подточка - допълнителни интелигентности, една от която била дигиталната.
На изток, т.е. у нас, текат подобни процеси. Само дето става дума за културата. В училище работим за физическата си култура, накратко физкултура*. Говори се за финансова култура и застрахователна култура. Уикипедия ни информира че имало и религиозна култура. Тези дни научаваме че наградата "Христо Г. Данов" се връчвала за принос в книжовната култура. Ще си речеш че от толкова култури сме станали най-културните. Защо са ни толкова много интелигентности и култури? За да няма обидени, ето защо! Когато не искат да кажат че някой е тъп, западняците казват че той е с висока телесно-кинестетична интелигентност. У нас, за да не кажем че Х. би умрял от глад ако трябваше да си изкарва хляба като писател или поет, го наричаме деец на книжовната култура. __________________________________________________________________ * западняците са по-скромни и на това му казват "физическо образование" Имаше четирима санитари: три жени и мъж - шофьор на полевата линейка в която товареха ранените. ... те работеха ефективно и в екип. Андрей Макин, "Дъщерята на героя на Съветския съюз"
Войната може да бъде учител на мира, независимо от това че той е навирил нос и я гледа отвисоко - така както повечето днешни ученици гледат учителите си, без да се сетят че след година-две ще ги гледат от ниско, т.е. от касите на Била и Лидл. Да вземем за пример съвременните санитари, возещи се не на полеви, а на супер-съвременни линейки с пищящи сирени и мигащи светлини. "Моля, моля, аз не съм санитар, а лекар от Спешна Помощ", ще каже първият. "Моля, моля, аз не съм санитар, а медицинска сестра с висше медицинско образование", ще каже втората. "Какъв санитар, бе, аз съм шофьор на линейката и отговарям за живота и здравето на медицинския екип, а и на болния", ще каже третият. Заети в терминологично-йерархични уточнения, и тримата, както и всичките им началници, пропускат да отбележат че в екипа им няма санитари, необходими за натоварването на болния на линейката. За което болният отговаря сам, понеже носенето му е под нивото на първите двама, а шофьорът е недостатъчен, пък и трябва да си пази кръста - нали отговаря за живота и здравето им. Набедените за санитари, както и всичките им началници, пропускат да отбележат и следното: след някоя и друга година те няма да вирят нос и да гледат отвисоко, а ще трябва да мислят как да се натоварят на линейката, когато тя дойде за тях. Можете ли да си представите че "Након Патом" не е заповед на казашки есаул към новобранска рота, а град в Тайланд? Градът се намира близо до тайландската столица, почти толкова близо колкото е Радомир до София.
Можете ли да си представите че, за разлика от Радомир - където няма нищо, в Након Патом има филиал на университета "Махидол"? Едва ли, за тази работа трябва да сте чували за този световно неизвестен университет. А можете ли да си представите че университетът заема престижното 228-мо място в класацията на световните университети? В тази същата класация, където софийският едвам се е добрал до 854-то място? Исторически, а и образователно, университетът "Махидол" се върти основно около медицината. Отношението към нея е толкова сериозно, че кралят лично назначава професорите по медицина. Можете ли да си представите колко псувни би отнесъл българският държавен глава, ако лично назначаваше професорите по медицина в българските висши училища, след като знаем какъв опит има с назначаването на секретарите, съветниците и служителите си (виж тук, тук, тук и тук)? Образованието е поставено на грешни основи:
1. Географията Смята се за важно да знаеш политическата география (с кои страни граничи Франция, както и коя е столицата й), но не и икономическата (това че в Тайланд годишно се произвеждат толкова леки автомобили, колкото и във Франция). 2. Историята Смята се за важно да се заучават дати, напр. кога е било въстанието на Спартак, но не и концепции. Учат децата че Спартак е бил роб-тракиец, сякаш народността му има някакво значение. Същевременно, концепцията за робството остава непозната за учениците. Така всеки неграмотник: 2.1. може да ти каже че България е била под турско робство, сякаш се заробват страни, а не конкретни индивиди; 2.2. се чувства достатъчно образован да разсъждава за робството, защото познава разни измислици за Спартак и Балканджи Йово, но не и фактите относно манумисията и пекулиума. 3. Математиката Смята се за важно да се заучават наизуст разни алгоритми, без да се знае за какво и къде могат да се използват. Затова мнозина, дори висшисти, знаят как да решават квадратни уравнения, но никога не им се налага да го правят - в живота квадратни уравнения не можеш да откриеш, тях първо трябва да ги конструираш и едва тогава да ги решиш. Но ... как да се сетиш да ги конструираш за собствени цели, след като в училище са те научили че уравненията се вземат от учебниците, а единствената им цел е измъчване на децата. 4. Биологията и химията Смята се за важно да те научат кои органи участват в дишането, както и какво представлява окисляването, но никой не те учи как да дишаш. В резултат, едва когато се сблъскат с болест, сериозен спорт или пеене (за пред публика), хората разбират че не знаят да дишат правилно. Българската песен на Евровизията отпадна на полуфинала. Кое ѝ е българското, ще попитате, след като я изпълнява чилиец на английски, и я продуцира англичанинът, който седи зад барабаните? Как кое, ще отговоря, текста и музиката са дело на българина финансирал песента. Тук е ключът от мазето - явно покрай големите разходи, парите не са му стигнали да си купи чужди текст и музика. Ако следващия път го направи, току-виж стигнал финала.
Сещам се за маркиз л'Опитал и математиката му, купена изцяло от Йохан Бернули. Затова още го помнят - маркизът си плати като поп, без да се стиска, и получи всичко. Ето това е истинското Правило на л'Опитал: Това, което не става с пари, става с много пари. Днес нямам какво да кажа, но виждам нещо казано много добре от читател на "Дневник":
Ако сградата падне, виновни са архитектите, инженерите и строителите. Ако болният не се оправи, виновни са лекарите. Ако обаче хората са прости, интелектуалците само бърчат нос. "Това което ние построихме, вие не можете да го боядисате", казваше отстраненият от власт комунистически лидер Тодор Живков на новите властници.
Това, което Живков си спести, беше следното: за построяване на построеното отидоха много пари и се натрупа огромен дълг. Затова ще парафразирам горния живковизъм: Това което ние взехме на кредит, вие не можете да му плащате погасителните вноски. Послепис 26.06.2022 Без да съм правил каквито и да било проучвания, съм стигнал до извода на специалистите. В предговора към книгата на Вили Лилков "Стопанските абсурди на българския комунизъм" Иван Костов пише: "Всичко което имаше в българската икономика не стигаше да бъде погасен държавния дълг." Имаше една сценка от "Родени убийци" на Оливър Стоун, където дъщерята се прибира вкъщи и казва на баща си:
- Здравей, тате! Как беше работата днес? - Каква работа, ма? Аз съм безработен! Днес, в България се играе подобна сценка. Премиерът: Здравейте, сънародници! Как е, ще дадете ли по една заплата за Украйна? Сънародниците: Каква заплата, бе? Ние сме безработни! Стаменко сънува че българската държава е финансирала пънк-албум и се пита що за пънкар трябва да си за да галиш вимето на държавата, вместо да й сриташ задника. Това е все едно Sex Pistols да се бяха молили на правителството на Нейно величество и подчиненото им БиБиСи за финансиране и ефирно време, срещу обещанието да сменят Anarchy in the UK с Monarchy is OK.
Държавата иска (от университетите ) повече математици, но все така получава юристи и икономисти. Това гласи интересно заглавие във вестника. Да бях в обикновеното си критично настроение, щях да критикувам езика на автора (държавата не може да иска). Да бях, ама не съм. Затова ще напиша следното:
Държавата се е объркала: вместо да иска математици от университетите, тя трябва да ги иска от гимназиите. Елементарно, Уотсън, как става така че при толкова много, и все "успешни", математически гимназии кандидат-студентите по математика са недостатъчни? Явно нещо в дефиницията за успех не е наред! Истинският успех на математическото училище се мери с това колко души са поели по пътя на математиката, а не с това колко прашасали купи и медали има в хранилището и колко шестици - в дневниците. Историкът Спирос си създаде много врагове, твърдейки че България не е на 1300, а на 114 години. Опитва се да го обясни на колеги, но те не го разбират. А обяснението е толкова елементарно.
Защо всичките три национални катастрофи са се случили все на Третата българска държава? Да вземем за пример Третата национална катастрофа! България губи Македония, Западна Тракия и Поморавието, а останалата (основната) част е временно окупирана от съветски войски. Защо не се броят за национални катастрофи загубите на всички български територии в края на Първата и Втората български държави, особено като се има предвид че окупацията е траела не години, а векове? Елементарно, Уотсън, не се броят защото е ставало дума за други държави, независимо че ги наричат български. Волжска България също беше българска, но днешните българи не я считат за предшественик, и не броят паданията й под татарско и руско иго за национални катастрофи! Има нямане, но има и НЯМАНЕ. С пример от родината: деца няма, ама детските градини повече ги няма.
Има имане, но има и ИМАНЕ. Когато пораснат, същите деца безпроблемно си намират места в училище, а когато завършат намират още повече места в университетите. Децата ли измират докато порастват или пирамидата на обучението им е обърната*? _______________________________ * не трябва ли да има повече места в детските градини и по-малко в университетите? Случи ли се да пречукат някоя жена, първо ще заподозрат съпруга й – което може да ви наведе на размисъл какво мислим за брака.
Ако си поставиш за цел, можеш да водиш един и същи живот, независимо богат ли си, или беден. Спокойно можеш да четеш и да имаш идеи. Най-хубавите книги са тези, които ти казват това, което ти вече знаеш. Писането е вятър работа. Има само един начин да изкараш пари с писане и той е да се ожениш за дъщеря на издател. „Художественото“ писане напомня флангова атака срещу позиции, които са фронтално непревземаеми. Държавата и публиката се считат за оправомощени да се ровят в частните дела на индивидите. Например, в това какви са недвижимите им имоти и как ги стопанисват. Познахте, имам предвид т.н. културно наследство.
Разглеждайки въпроса чисто юридически ... ако една сграда се счита за национално културно наследство, то не трябва ли разтревожените наследници (чиновници и активисти) да участват финансово в поддръжката на сградата? Разглеждайки въпроса чисто езиково ... може ли едно наследство да е културно? Културни могат да са хората, но би трябвало да имаме известни съмнения за тези от тях, смятащи че културни могат да са и наследствата. Наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Пълни глупости, не е патриарх, а основоположник. Разликата е от земята до небето. Исус беше основоположникът, но патриарх стана Петър. На езика на математиката:
Основоположникът е константа, патриархът - променлива. Имената, казва слабоизвестен британски философ, ни позволяват да забодем етикети на предметите, а осмислянето да оставим за по-късно. Често името блести, заслепява, разсейва и ние забравяме за осмислянето. Не става дума само за имената, но и за другите лъскави етикети.
Имахме си цар, който вярвахме че ще ни оправи за 800 дни. Етикетът "цар" прикриваше факта че човекът не е царувал никога - вместо него, това го правеха тримата регенти, и точно затова те понесоха присъдите на "народния" съд. За президент си имахме доктора Първанов, който не беше излекувал никого. За премиер си имахме генерала Борисов, който никога не беше командвал дивизия. За кандидат-министър си имахме почетен консул без консулство и без почет (чест). Какво ли ще се появи, когато се разлепят "харвардските" етикети на сегашните? Вярно е че сме дали, но запитваме ли се какво е то? Дадохме на света кубратовата басня с пръчките, но забравихме да споменем че Кубрат я е преписал от езоповите басни, по време на обучението си в Константинопол.
За това че обичаме да даваме на света неща, които не са наши, говори и вазовото стихотворение "Паисий", според което сме дали "на вси Словене книга да четът". Забележете, авторът на стиховете става известен като Патриарх на българската литература не по случайност, а защото еднолично поставя основите й, написвайки първите български: повест, пътепис, разказ и роман*. По думите на Гео Милев, преди Иван Вазов не е имало българска литература. Е, каква тогава е била книгата, която сме дали на Словенете? Елементарно, Уотсън, била е чужда. Което ме подсеща за нещо българско и родно - поговорката "С чужда пита помен прави". ________________________________________________ * но не и първия опит за роман, който дължим на графомана Нягул Семков Чували сте за вътрешните одитори в частните фирми, нали? Това е много ветровита работа, поради следната причина: хем трябва да следят за гафове във фирмата, хем са в подчинение на Борда на директорите (и в някаква степен - на Главния изпълнителен директор), който много често е основен производител на гафове. Разумните хора биха поставили вътрешния одит на подчинение на акционерите, но и това е половинчата мярка: много често големите акционери са в Борда на директорите, а ГИД почти винаги е акционер. Аз да бях, щях да поставя вътрешния одит на държавно подчинение.
Чакай, сега, ние сме тук за да четем за Конституционния съд, ще кажете. Дадено ... Конституционният съд е нещо като вътрешен одит за Парламента, защото следи дали законите приети от парламента са конституционни, както и дали са в съответствие с общопризнатите норми на международното право, а и със сключените от България международни договори. Поради тази причина, КС трябва да е независим от НС. Да, ама не: една трета от състава на КС се определя от НС. КС е нещо и като вътрешен одит за Президента и Министерския съвет, понеже трябва и да се произнася при спорове за компетентност между НС, Президента и МС. По тази причина, КС би трябвало да е независим и от Президента. Да, ама не: една трета от членовете на КС се определят от Президента. Затова, станат ли издънки, не питайте къде е бил Конституционният съд! Това е все едно след издънката с "Енрон" да питате къде е бил вътрешният им одит. ... ако възникнат противоречия, няма да има повече нужда от спор между двама философи ... Защото за тях би било достатъчно да вземат моливите в ръцете си, да седнат при сметалата и да си кажат: "Нека пресметнем!" Лайбниц
Сигурен съм че сте чували как никога българско бойно знаме не е пленявано от врага. А чували ли сте историята за командира на 19-ти шуменски пехотен полк подполковник Марин Куцаров? Когато врагът пленява полка, командирът решава да спаси от плен знамето и го скрива в хастара на куртката си. Представете си следната математическа ситуация, в която а е елемент на множеството А, а А е подмножество на B. Мислите ли че е възможно а да не е елемент на B? Естествено че не е възможно. Да, ама Куцаров бил на друго мнение - той смятал че е възможно да е пленник, да крие знамето в себе си и, въпреки това, знамето да не е в плен. |
Categories
All
Archives
June 2022
|
RSS Feed
