Доживяхме, срещнахме се. И какво? Същите сме, точно каквито бяхме преди 20 години. Ти, който вярваше че българин е ?бащата? на компютъра, сега вярваш че песента "След 10 години" е в класацията на 100-те най-велики ?български? песни. Аз, който не вярвах в такива неща, и сега не вярвам.
|
Шефът те гони от офиса. Полицията - от парковете. Кметицата - от Витоша. Военният министър мисли за военно положение - за да може да те гони и армията. Гонят те дори обикновените граждани - трябвало да носиш маска, защото всички били потенциални вирусоносители. Е, как да не се насладиш на черния хумор на Нинус Несторович, който твърди: трудно е да минеш за параноик при толкова маниаци по петите ти.
Преди години научих един хубав руски виц:
Докторът: Това ще го пиете 3 пъти дневно след ядене! Бабата: Докторе, откъде толкова ядене? Българската действителност повтаря руските вицове. Днес, от Филипс България ми пращат рекламен и-мейл с вкусни и бързи готварски рецепти, например лазаня със сьомга и броколи. Филипс, откъде сьомга и броколи? Насред София пребили журналист. Не съм следовател и няма да разследвам, а ще помисля: какво у нас значи думата „журналист“, на какво приличат нашите журналисти.
Нашенският журналист, с редки изключения, прилича на мисирка: хвърлиш му ядене (данни) и той без да проверява ги яде (публикува). Той не разследва, а интервюира; в най-добрия случай - анализира. Това да пише книги, отнасящи се не до политика, а до изкуство, наука и технологии, на нашенския журналист му е непознато. Да създаде висококачествен собствен продукт в сферата на художествена литература или знанието, на него му е съвсем непознато – нали е свикнал да разбухва плоски чужди възглавници (идеи), а не да произвежда собствени. Поради факта че е свикнала да анализира, нашенската журналистика си прилича с нашенската политика, т.е. тя винаги е след събитията. БГ политикът не прави нищо, той просто реагира. На него му трябва някой друг да му свърши работата: на 26 август българското правителство да изгони от страната немската армия, на 8 септември Червената армия да навлезе в България, за да може той чак на 9 септември да направи преврат. И така както "политик" значи не да говориш истини, а да говориш за пари, така "журналист" означава не да пишеш истини, а да пишеш за пари. Да, обаче в един момент разбираш че парите миришат – на болница. Третата дупка на кавала на ГЕРБ, същата - първа дупка на държавния кавал (като Председател на НС), не успя да спечели битката за втора дупка на държавния кавал (т.е. за Президент). Там тя беше победена от следпоследната дупка на кавала на БСП. Следпоследна, защото беше виртуална: не фигурираше на соц-кавала, a беше взета назаем от друг кавал.
В нашата задгеографска провинция е така: подредбата на дупките е относителна. Защото дупките, идващи от различни кавали, са толкова различни. Май само свирачите са едни и същи. Затова, въпреки различията в дупките и кавалите, днешната ни музика прилича на вчерашната и онзиденшната. Историята е далечна и недостижима. За да я видиш такава каквато е била, трябва ти машина на времето. Географията е близка, за да я видиш трябва просто да си преместиш задните части. Затова историците (Херодот) са слушатели, читатели и преписвачи, а географите (Колумб) са очевидци.
Докато българите бяха географи, те създаваха страни с имена като Велика България и завземаха територии от чужди империи. След това станаха историци; започнаха да преписват чужди книги в нов контекст и да се питат: „Поради что се срамим да се наречем болгари?“ Ами точно поради това се срамим: от географи станахме историци, от създатели и откриватели – преписвачи. А днес дори и за преписвачи не ставаме. Защото, според чужди работодатели, младите у нас не могат да обобщят един разговор с шефа си или с клиент. Какво ли би станало, ако същите се опитат да препишат (обобщят) някоя книга (или няколко книги), че да могат гордо да се нарекат "преписвачи"? Не се притеснявайте, това не би им хрумнало. Че нали за да го направят първо трябва да прочетат книгите. Преди няколко дни написах нещо озаглавено "С хоругви за дъжд, със знамена срещу бомбите". Ставаше дума за неадекватността на българите преди, и по време на, Втората световна война. Днес, поглеждам към днешните българи и ги виждам в същата светлина. Ще го кажа кратко и ясно, като за заглавие:
С дезинфектанти срещу коронавируса. В периферията на една далечна Галактика, в центъра на ексцентричната столица на една странна страна ... имало един бизнес-център. В този бизнес-център работел Павката. Павката не бил някакъв пич с гаечни ключове в джобовете, а бизнес-концерн който продавал на народа неща за пафкане. Собствениците му били тарикати и за да продават повече пафкане на тарикатите с гаечни ключове в джобовете сменили Ф-то на В; оттам дошло името на Павката.
Имало един писател, с писалка "Маркер" в джоба, който живеел до бизнес-центъра. Той знаел че Павката се помещава там, но това не го притеснявало, та затова ходел да си купува цигари от магазинчето на Павката в самия бизнес-център. Веднъж писателят се заговорил с продавачката кака Кина и споменал че тя сигурно има много връзки за да работи в най-централния магазин на Павката. Кака Кина го гледала тъпо и писателят решил че е подписала някой Non-disclosure agreement. Сменил темата, купил си цигари и си заминал. Години по-късно, Павката хлопнал кепенци изведнъж. Писателят разбрал че кака Кина не била с връзки, а подобно на колежките си била взела магазинчето на франчайз. Бутнали й да подпише някакви документи, тя подписала, после всеки месец се подписвала за някакви пари и била доволна. И изобщо не знаела че работи в сградата на Павката. Писателят, освен писалка "Маркер" в джоба, имал и въображение в главата. Зачудил се за банката на Павката - дали е знаела кого точно е кредитирала? Дали ще си търси кредитите от Павката, който изчезнал яко дим, или от кака Кина и колежките й, които тази юридическа магия с изчезването не я владеели? - По света, хората разузнават и бомбардират с дронове - казва Спирос на Стаменко, - а вие давате милиарди за старомодни изтребители. Можеш ли да ми го обясниш?
- Еее, че това не е алгоритъм за откриване на изоморфизъм при графите, разбира се че мога да ти го обясня. И то само с три думи: търсене и предлагане. В България имаме излишък на шофьори на самолети, но нямаме нито един шофьор на дрон. За инфраструктурата да не говорим. - Вие отдавна сте по-назад от другите, ама не го разбирате - продължава Спирос. - През Втората световна война американските бомби направиха страната ви като швейцарско сирене, а вие се гордеете че не са ви пленили дори едно бойно знаме. Че как биха могли? Като прелетят ниско с отворени люкове и грабнат знамето от ръцете на знаменосеца ли? Ами че те преди това са ги изпепелили и двамата със запалителните бомби. - Добре го каза - завършва Стаменко, - ама аз мога да го кажа още по-добре: когато го нагъзят, глупакът се гордее че са му добре изпрани гащите. Спомняте ли си мита за Тодор Живков, който се бил крил от полицията ... нищо че тя не го била търсела? Да? А сещате ли се че ако полицията си беше навила на пръста да го арестува, тя щеше да го направи. Особено като имаме предвид че Живков не беше Левски. Всъщност, точно затова не са го търсели.
А спомняте ли словото на Здравка Евтимова за Левски, където тя преповтаря (за да не я забравим) историята за никога непленяваните български бойни знамена? Че как няма да си го спомняте, нали е от вчера! За мен паралелът е очевиден: ако си го бяха навили на пръста, враговете щяха да пленят български бойни знамена. Въпросът е: защо биха го правили, голяма работа ли е да победиш българите, че после да им вземеш знамето? Мислите ли че когато Турция победи България във войната за завода на "Фолксваген", тя ще плени български бойни знамена? В България презумпцията "невинен до доказване на противното" се превърна в "противен до доказване на невинността".
- Вие, българите, сте странни птици - казва Спирос на своя колега Стаменко. - Уж сте русофили, но когато вземете нещо руско, веднага му сменяте името. Вземате салат "Оливье" и я кръщавате Руска салата. Вземата филма "Бриллиантовая рука" и го кръщавате "Диамантената ръка". Разделителната ви способност е толкова ниска, че не правите разлика между диаманта и брилянта, който е шлифован диамант.
- Няма нищо грешно в превода, просто думата брилянт не е популярна у нас - защитава преводачите Стаменко. - Ами че точно това искам да кажа - отвръща Спирос. - Ако разделителната ви способност беше като руската, или по-висока, думата брилянт щеше да е популярна. И като се замисля ... ниската разделителна способност на българите е един парадоксален уроборос, който се подхранва от себе си. Другите народи отдавна са открили че когато техните уробороси ядат себе си, те рано или късно изчезват. А българският уроборос парадоксално нараства: тортата става паста, нищо че не се маже; макароните стават целувки; копирната машина става ксерокс; УърлдУайдУеб става Интернет. Патриотизмът на обикновения българин е патриотизъм "по ботевски": я надуй, дядо, кавала, след теб да викна - запея ...". С други думи:
Патриотизмът на обикновения българин му стига за да тропа неделно хоро на площада, но не и да напише/изсвири хоро. С други думи: Да рецитираш ботевски стихове по празници и да играеш иво-папазовски хора по сватби не е патриотизъм. Патриотизъм е това, което са правили Ботев и Папазов всеки ден. Когато живееше в Комотини, Спирос си получаваше фактурите за комунални услуги редовно. Откакто се премести в София той почти никога не ги получава. Оплаква се на доставчиците, а те му се оплакват как пощенските фирми си правели оглушки и мързелували. Когато Спирос ги посъветва да си сменят пощенските фирми с по-добри, те го съветват че това било много трудно, защото трябвало да се организират т.н. обществени поръчки.
Днес Спирос получава фактура от водоснабдяването, към която е прикачено съобщението че цените се били увеличили заради решение на Комисията за внергийно и водно регулиране. Само дето са пропуснали да напишат че Комисията го е направила по искане на водоснабдяването. И друго са пропуснали да напишат: Как става така че когато към фактурата има прикачена рекламна брошура или съобщение за увеличаване на цената, пощенските фирми я доставят: без да си правят оглушки и без да мързелуват? Животът на Спирос е комбинация от случайности: роден е в Гърция, завършил е в щатите, преподава в България. Като историк, той обича да дълбае из странични тунели, заради което чете какво ли не. Днес дълбае из писанията на някакъв изследовател на мрежите, който твърди че всичко било мрежи: бизнесът, епидемиите, мозъкът, политиката. Изследователят завършва писанията си с нещо, което англофоните наричат pun : Your network is your net worth.*
Добре го е казал, но се е престарал. Спирос е по-възрастен и е видял повече свят, та веднага може да даде контрапример за оборване на горното твърдение: най-богатия български олигарх, а според някои - единственият български милиардер. Той имаше мрежа от контакти с почти всеки от българската книга "Кой кой е?". Не само ги имаше, но и продължава да ги има. Обаче милиардът му изчезна, както и самият олигарх. _______________________________________________ * т. е. "каквато ти е мрежата от контакти, такава ти е нетната стойност на богатството" Разбиха дома на Спирос и му откраднаха лаптопа, а и един златен часовник. Поради неграмотността си, крадците пропуснаха ценното издание на "Илиадата" с гравюри от Теодоракис. След няколко седмици Спирос получи от прокуратурата постановление за прекратяване на досъдебното производство. Защото нямало свидетели и камери (в района на престъплението).
Поглежда Спирос към библиотеката, вижда скъпата на сърцето му "Илиада" и си мисли: Как предците ми разбраха че Парис е откраднал Елена при условие че нямаше свидетели, а за камери изобщо не бяха чували? Насред София, човек със съмнителна хигиена е паркирал несъмнено мръсния си бус. На чието кално стъкло присмехулник е написал:
изми-ме мола Имам приятел който е може би най-добрият биограф на Асен Йорданов – заради фактическите си познания и езиковите си умения. Преди години „Шоуто на Слави“ беше ползвало проучванията му без да го цитира (хеле пък да му плати нещо). Той не ламти за пари и слава, но им обърнал внимание че биха могли да го споменат като автор. В следващото предаване го споменали – със светлосин текст на светлосин фон.
Наскоро гледах някакво предаване по БНТ за българските гении, започващо с ... Асен Йорданов. Какво ли не се изприказва: > АЙ бил учен и откривател (само дето не казаха къде е преподавал и какво е открил). > АЙ бил научил американците да летят (интересно, всички в предаването бяха журналисти, редактори и писатели, а не знаеха да говорят – нито един американец не може да лети, това което някои от тях могат е да пилотират самолети). > АЙ изобретил какво ли не: снегорина, телефонния секретар, еърбега и т.н. Аз не съм изобретател, защото не съм изобретил нищо, обаче съм ... откривател. Отдавна съм открил че патентът за телефонния секретар, т.н. „Джордафон“, от 1951 г. не е само на Асен Йорданов, а и на Норман Робин. Днес открих че и самата компания Jordaphone Corp of America е била на двамата. Както и че предшественикът на „Джордафона“, т.н. „Кутия“ - патент US150998, е с изобретател Fred L. Meagher – илюстраторът на книгите на Йорданов. Какво ли му е казал Йорданов: „Мой човек, искаш ли да продължиш да илюстрираш книгите ми, трябва да прехвърлиш патента на моята компания!“ И да не го е казал, Meagher е направил точно това. Фактът че всъщност Йорданов и Робин не са изобретили телефонния секретар също съм го открил отдавна – в книгата на John Naughton From Gutenberg to Zuckerberg. Нотън, цитирайки книгата на Tim Wu The Master Switch, съобщава че телефонният секретар е открит много по-рано – през 1934 г. от Кларънс Хикман, изобретател работил в Bell Labs. Ако трябва да сме точни, Хикман е бил по-близо до "истината" – докато „Джордафонът“ е записвал на жица, „Хикманфонът“ е записвал на лента. Открих и още нещо, тази работа с „насилването“ на илюстратора може и да не се е случила, но това не значи че в работата на Jordanoff Aviation Corporation с персонала не е имало трески за дялане: дискриминация, неправилни уволнения, забраняване на профсъюзна дейност и т.н. Е, тези неща журналистите и редакторите нямаше как да ги открият – това става с търсене, а не с патетични рецитации* за пред не толкова грамотна публика. И като стана дума за ре-цитации ... можеха да цитират името на приятеля ми, но не го направиха. Дано да не им се сърди, дано не се сърди и на мен за това че разкрих "тайната" на човека Асен Йорданов – подобно на всеки от нас и той е имал сенчеста страна. ___________________________________________________ * приятно изключение правеше Тони Николов който, вместо да говори дивотии, се опитваше да постави нещата в контекста на времената и тенденциите Настана време разделно. Патриархът на БЪЛГАРСКАТА литература стана толкова неразбираем че се наложи да го превеждат на БЪЛГАРСКИ.
Какъв българин си, ако можеш да друсаш БЪЛГАРСКИ хорца, но не разбираш езика на патриарха на БЪЛГАРСКАТА литература? Защо наричаме махмурлука с турската дума махмурлук ? Да не е заради турското "робство"? Да, ама не! Кой дава на робите си да пият, хеле пък да се напиват до махмурлук? Особено когато ислямът забранява и на господарите да пият?
Ще речеш че думата е турска, сякаш преди "робството" българите не са се напивали. Че какво са правели болярите, когато Крум им е предлагал наздравица подир наздравица с черепа на Никифор? Отказвали са, под предлог че е вредно за здравето? Къде е интелектуалният елит на нацията? Толкова ли не можа да измисли българска дума за махмурлук ? Ще взема да се назнача за интелектуалец и да предложа духни-пални-клечица. Стаменко сънува че Джон Атанасов се явява като свидетел по делото "Ханиуел срещу Спери Ранд" и се представя толкова убедително, че съдията Ърл Ларсън отсъжда: Джон Атанасов е баща на автоматичния електронен компютър. Следват ръкопляскания.
Изведнъж сцената се променя. Стаменко вече е на делото "Българите срещу Славяните". Иван Вазов се явява като свидетел и е толкова убедителен как българите са дали на вси славяни книги да четат, че съдията Чалнат Дикенс отсъжда: на българите да се заплатят наем за 1100 години, авторски права, лихви за забава и адвокатски хонорари. Следват ръкопляскания - толкова бурни, че Стаменко се събужда. И осъзнава че, вместо да си изпие антипсихотиците, е изпил сънотворните на жена си. Писателите се заблуждават че книгите им могат да променят света. Не, не могат. Джоан Роулинг не само не може да промени света, тя не може да накара французите да наричат героя й Хари Потър. Вместо това те му казват АрИ ПотЕ. В други страни превеждат имената на героите й дословно. Ако българите го правеха (слава Богу, не го правят), то сигурно щяха да прекръстят младежа на Захари Грънчаров.
И политиците смятат че могат да променят света. Смятат че проблемите на Земята и хората могат да бъдат решавани с писания (закони). Искаш да увеличиш разждаемостта, драсваш няколко нови реда в закона за подоходното облагане и, хоп, намаленият данък за младите семейства автоматично води до увеличаване на новородените. Да, ама не! Младите семейства искат детски градини, а не по-ниски данъци. Пресата съобщава как в Перник било обявено 7-дневно бедствено положение. Ако нещата продължали така, казва кметът на Перник, бедственото положение можело да бъде продължено до 30 дни, колкото позволявал законът. Да, в България има хора, във всяка една от 3-те власти, които смятат че могат да управляват бедствените положения със закон. Безумци, милорд! Когато македонският беше български, Булгаристан беше турски. Днес, Северна Македония, България и Турция са отделни държави. Да смяташ че днешният северномакедонски е диалект на днешния български е като да смяташ че днешна България е част от днешна Турция.
|
Categories
All
Archives
March 2020
|
RSS Feed
