Category: Bacillus Bulgaricus

Аз и Ние

2/13/2019

Гошо и Пешо обсъждат родната история. По някое време Гошо се изнервя и избухва:
- Ние българите сме като фурнаджийски лопати.
- Какво е това НИЕ? - отвръща Пешо. - Едни са като фурнаджийски лопати, а други не са! Аз, например, не съм!

Продължават с разговора и по някое време Пешо казва:
- Ние имаме 1300-годишна история.
- Какво е това НИЕ? - пита го Гошо. - Ти, например, кога си роден?

България като кораб и река

2/6/2019

Фикцията има негативно влияние върху обществото и историята когато не се възприема като фикция, когато е маскирана като обективно знание за това какво е реалността. Обратно, фикцията е полезна за обществото, историята и индивида когато се възприема като фикция, когато не лъжем себе си че това не е илюзия, а е фактическото положение.
Марио Варгас Льоса, лекция в Syracuse University

Спомня си Спирос думите на Варгас Льоса и си мисли за това че България му напомня за "Кораба на Тезей", т.е. за дълбокия философски въпрос "Имаме ли правото, след като последователно сме заменили всички платна, мачти, дъски, пирони и т.н. в кораба на Тезей, да мислим за него като за кораба на Тезей?" Въпросът е принципен, той може да бъде отнесен и до самите нас: имаме ли право да мислим за себе си като за нещо единно и константно, при условие че на всеки 7 години от старите ни атоми в нас не е останала и следа.

По същия начин седи въпросът с България. Българите казват "1300 години България" без да се замислят че:
1. говорят за различни територии - началото на т.н. Велика България е поставено на територията на днешните Русия и Украйна, като страната (по-скоро една от провинциите/народностите й) бавно се придвижва към балканския полуостров.
2. говорят за различни имена - в началото страната е наричана България само от ромеите, но не и от жителите й, а сега - само от жителите й, но не и от останалите (Бугарска, Бългериа, Буругариа).
3. говорят за различни езици - в началото българите са говорели на езика на племената си (съответните -гури), а днес - на специфичен славянски език.
4. говорят за различно държавно устройство (ханство, царство, провинция и васална територия на други държави, пак царство, после народна република и обикновена република)
5. говорят за различни моряци (сегашните българи определено не са били родени по онези времена) и капитани (Хан Кубрат не е на власт днес, днес властва народът ... ама друг път).

И като стана дума за латиноамериканеца Варгас Льоса и за кораби ... България ми напомня за река Амазонка, мисли си Спирос. В името на латиноамериканската гордост (сякаш са им малко Боливар, Борхес, Маркес, Пеле и Марадона) реката е трябвало да бъде изкарана "най-дългата река в света". Затова, преди се приемало че тя води началото си от началото на река Апуримак, а днес - от началото на река Мантаро. Същата фалшификация правят и българските историци - поставят за начало на съвременна България началото на страна, която няма нищо общо с нея (освен територията, и то само отчасти). И след това имат наглостта да се присмиват на македонските си колеги които правят същото с държавата на Филип и Александър Македонски.

История на кредит

2/4/2019

Богатата, 1300-годишна история на България ни излиза много скъпо, защото я купихме с 650-годишен кредит от Византия, Турция и СССР.

Работата? Да я вършат другите!

2/2/2019

Писна му на Спирос да живее в София, а да ходи да чете лекции чак в Комотини. Затова се ориентира към софийския Университет за информационни науки. Ето какво записа от последната му лекция кака Кина, известна в стенографските среди като "Бързата кучка":

Българинът обича някой друг да му върши работата. Чувства се неграмотен, но чака някой ромейски монах да му измисли азбука. Чувства се поробен, но чака руския дядо Иван да пролее кръвта си за да го освободи. Става комунист, но чака Съветския съюз да се гърби с освобождаването на пролетариите от всички страни, за да може той самият да произвежда на спокойствие цигари "Родопи", кисели краставички и компоти от сини сливи и да получава за тях от братския съюз нефт, който после да препродава за долари.

Сегашният българин е уж демократ и капиталист, а е същият като дедите си. Когато реши че въздухът, който диша е мръсен, вместо да отиде да живее другаде, иска от кмета да му го изчисти. Братовчеди българи, не сте вие авторите на демокрацията и капитализма, вземете се поучете от по-възрастните! Ако кметовете можеха да чистят въздуха, то кметовете на Атина и Лос Анджелиз вече щяха да са го направили.

А вие? Вие какво направихте за да изчистите въздуха? Слязохте ли от автомобила и автобуса? Загасихте ли камината? Бойкотирахте ли някой от небостъргачите, спиращи пътя на свежия витошки въздух към София?

Спирос в Комотини, 2

1/22/2019

Спирос е пак в Комотини. Този път лекцията му пред студентите от Тракийския университет е на тема „Балканското семейство“. Толкова е интересна че Кириакула Кавафис, по прякор „кака Кула кварталната красавица“, записва всичко дословно:

Може би очаквате че днес ще говорим за балканското езиково семейство, което за разлика от славянското не може без членове, но за разлика от германското ги поставя там където не им е мястото, а именно – отзад*. Не, няма да говорим за езици и членове. Ще говорим за онова общо светоусещане, обединяващо балканците въпреки разликите в гените, езиците и историческата съдба.

Да вземем за пример отношението към личното и чуждото. В това отношение българи и гърци си приличат толкова много. Стане ли дума за личното, те никога няма да останат със свалени гащи, т.е. неприятно изненадани. Те са съвременни хора и пазаруват дрехи онлайн (за по-евтино), но преди това са уточнили размера и цвета на дрехата офлайн (в магазина). Моят приятел Стаменко е още едно ниво по-напред, той си избира книгите така: първо ги разглежда безплатно в книжарницата и след като си хареса, ги сваля безплатно от мрежата.

За жалост, когато стане дума за чуждото, нещата са поставени на друга основа. Курти от Куртово Конаре е кънтри-мениджър за България на кафенетата на моя приятел Йоргос. Курти закупил от Китай модерни кафе-машини под Уиндоус за да повиши производителността и качеството, ама нали е с парите на Йоргос, та забравил да осигури поддръжка на софтуера и сега, когато машините една по една започват да сдават багажа, Курти се чуди какво да ги прави. А Йоргос се чуди какво да прави с Курти.

_____________________________________
* балканскоТО, славянскоТО, семействоТО

Обратните

1/12/2019

Разхожда се Спирос из Южния парк и си мисли за българите. Странни хора са те: правят нещата наобратно и после се чудят защо не са наред. Кирилос и Мефодиос им дадоха безплатно азбуката, ама на българите тя не им хареса. Затова решиха да си измислят собствена и назначиха на заплата учениците на ученика на братята (Климент), че да им измислят нова азбука. И взеха че кръстиха новата азбука не на създателите й, а на Кирилос.

А после продължиха да правят нещата наобратно. Вместо да дадат азбуката на всите славяни, те я дадоха на тези от тях, дето са им най-омразни: руснаците и македонците.

Спирос мисли за Рейгън

12/23/2018

Разхожда се Спирос из софийския Южен парк и мисли за българите. Странни птици са те, правят нещата по странен начин. Така уважават и хората - по странни начини. Вместо да се поучат от делата и мислите на Ганди и Рейгън, те им слагат паметници в парка.

Минава Спирос покрай паметника на Рейгън и се сеща за ироничната му забележка, адресирана към поддръжниците на правото на аборт: "Забелязал съм че всички поддръжници на абортите вече са били родени." И се сеща Спирос за нещо българско и парадоксално: забелязал е че дори най-яростните български поддръжници на идеята за авторското право, сред които има и много писатели, се гордеят че са ДАЛИ на света славянската азбука. И уж са толкова дащни за чуждото, а сега, когато е техен ред да дават, те не щат, а искат пари за всичко от всекиго, вкл. и от библиотеките - да им плащат за всяка заета книга, сякаш книгата е тяхна, а не на библиотеката.

"Добре че Кирилос и Мефодиос измислиха славянската азбука, а не Алек Попов и Георги Господинов, че иначе славяните щяха да я втасат", приключва темата Спирос и вниманието му се насочва към следващия паметник.

Свобода "по български"

12/9/2018

Върви си Спирос из града и мисли за българите. Преди 2 века те се кланяха на султана. Преди век - на Бог, Цар и Отечество. След това - на Маркс, Енгелс и Ленин. Днес се кланят на Свободата. Погледнете ги, имат 2 национални празника посветени на Свободата (3-ти март и 6-ти септември) и още 2 посветени на загиналите за свободата (19-ти февруари и 2-ри юни).

"Не са в час", мисли си Спирос. Свободата е да не трябва да се кланяш на никого, дори на Свободата!

Замърсяване

12/4/2018

Чудя се кое е по-опасното замърсяване: това на въздуха в София или това в главите на хората. Преди 50, 40, 30 и 20 години въздухът в София беше значително по-замърсен и един човек с отворени очи (и нос) можеше лесно да го усети. Проблемът е че хората с отворени очи (и нос) са малко. Затова сега същите, които не усещат:
> миризмата на л...а в измислените "фермерски" млека купувани за луди пари, > миризмата и вкуса на дървени стърготини в "отлежалите" френски вина и шотландски уискита, купувани за още по-луди пари,
"усещат" колко мръсен бил въздухът в София.

Нищо ново под слънцето. "The mind gets stiff long before the body does"*, обичал да казва Витгенщайн. На български, нещо от сорта на: "Умът на човека се вмирисва много преди да се вмирише трупът му." Да не излезе че недоволните погрешно търсят причината за миазмите в софийския въвдух, вместо в главите си?

Гордост и (много) предразсъдъци, 2

12/2/2018

У нас дори скъперниците се гордеят че са дали на света славянската азбука.

Цар Борис ли кръсти българите?

11/26/2018

Задължително ли е да си объркан за да си професор? Не е задължително, но помага. Това си мисли професорът по интеркултурни комуникации Спирос Тапирос, четейки размислите на свой български колега. Колегата - по-известен като бивш комунистически и социалистически деец - измислил че без българи нямало да има България.

Как може да е толкова объркан, че да обърка причината и следствието, мисли си Спирос. Точно обратното е: без България не би имало българи. Което не значи че без България хората ще изчезнат. Не, колега, торлаците ще продължат да населяват западната част на територията и да казват на зелето зелье. Чирпанците ще продължат да обитават централната част и да казват на зелето зиели. А власите ще продължават да се плацикат край Дунава и да казват на зелето варзъ.

Не само че без България не би имало българи, но и без Гърция също не би ги имало, мисли си Спирос. Откъде щяха да се пръкнат българите, ако гръцките историци не бяха кръстили така пълчищата оногури, утигури, кутригури, шарагури и какви ли още не чукундури?

Български строителен парадокс

11/24/2018

Спирос беше за седмица в Комотини. В тамошния университет той обра овациите с лекцията си за междукултурните различия и междукултурното неразбирателство, в която основно място заемаха българите и това колко неразбираеми са те за обикновените гърци. Върна се Спирос в София, но лекцията е още жива в главата му.

Минава Спирос покрай офиса на някаква държавна институция. Отвън отделение полицаи и рота неуниформени служители пушат като за световно. През стъклените стени се вижда как вътре служителките си говорят, а няколко се гримират. Не мога да ги разбера българите, мисли си Спирос. Докато шефовете строят капитализма, подчинените им са успели да построят комунизма. И въпреки че всеки строи каквото си иска, накрая всички са недоволни.

Спирос в Комотини

11/23/2018

Поканиха Спирос в Комотини да прочете в тамошния Тракийски университет лекция за междукултурните различия и междукултурното неразбирателство. Застана Спирос пред студентите и започна:

Що е то междукултурно неразбирателство? Дефинициите са много, но аз предлагам да ги пратим на Майнос и да се спрем на практическите примери. И така, разбирате ли българите? Не? И аз не ги разбирам. От една страна са дащни и гостоприемни, от друга - все гледат нещо да ти вземат. Взеха ни езоповата басня с пръчките; взеха ни кимането наобратно; взеха ни Кирилос и Мефодиос; взеха ни буквите, барабар с буквата Фи. И като казах Фи ... взеха ни голяма част от Фраки, и я прекръстиха на Тракия, въпреки че спокойно можеха да й оставят името - нали вече ни бяха взели Фи-то, защо не го използваха? Дори узото ни взеха и го прекръстиха на мастика, въпреки че в мастиката им няма грам смола от хиоски мастик. Това разбирате ли го? Не? И аз не го разбирам.

Ще ви дам още един пример, примера с българските просяци. Уж знам перфектно български, а не разбирам какво ми говорят. "Помогнете, господине! Помогнете господине!" Как така да им помогна, като не правят нищо? Да носеха тухли, да понося и аз! Да копаеха дупки, да покопая и аз. А те не правят нищо, а само си седят. Какво тогава искат от мен? Да седна до тях да си почивам ли?

Градове

11/18/2018

Някои градове имат повече улици с имена на дървета отколкото дървета, казва Лий Чайлд за Америка. И у нас е така, пълно е с улици кръстени на герои, но герои няма. Е, поне дървета си имаме.

Напънало се турското робство и родило ... мишка

11/17/2018

В средновековна Британия положението било много тежко. В Дюром управлявал с желязна ръка виконт Робер. В съседния Ллланарт колел и бесел уелският барон Деруен. На север от Деруен упрявлявал английският лорд Стивън, а още по на север - шотландският леърд Штивън. Всеки говорел на селяните си на своя език и очаквал да му говорят на него. Отвреме-навреме виконтът превземал земи на барона, баронът - на виконта, лордът - на леърда и т.н. Селяните се побърквали да учат езиците и привичките на новите господари и така ... до следващия път.

На Балканите положението не било по-различно. Границите се преливали ежегодно и селяните в Мала Паланка преминавали под вещото ръководство на гръцкия Михаил, булгарския Курт, славянския Иван, куманския Асан, сръбския Звонимир и обратно. И пак трябвало да учат езици и да се съобразяват с чужди културни особености. После дошли турците, камъчето което обърнало колата: на селяните им писнало да учат чужди езици и привички. Мързяло ги и решили да си напишат извинителна бележка: това било робство и затова ученето на езика и културата на властниците не било задължително. Затворили се в себе си, загледали се в пъповете си и открили че от българските планини по-високо нема, от българския хляб по-големо нема, а от българския бацил Бацилус Булгарикус по-кисело нема. Така турското робство родило ... мита за българската уникалност.

Народните будители, вчера и днес

11/5/2018

Просветителите от 19-и век, наричани днес Народни будители, бяха странни птици. Заемаха високоморални позиции, но ги защитаваха от нискоинтелектуални окопи. Искаха да дадат на народа образование, а не бяха образовани. Без да е учил каквото и да било, като изключим изучаването на християнски текстове по манастирите, Неофит Бозвели имал смелостта (т.е. наглостта) да преподава на децата в Свищов. Без самият той да е имал деца и без да е изучавал техниките на отглеждането им, монахът Бозвели имал смелостта (т.е. наглостта) с писанието си "Славяноболгарское детоводство" да учи цял народ как да отглежда децата си.

И за да не си помислите че имам нещо лично против Бозвели и сие, ще спомена че в по-новите времена учениците губеха време с четене на съчиненията на "просветителя" Тодор Живков, автор на 28 тома. А в най-новите времена:
> един дребен "просветител" с прякор "Мистър 10%" заемаше поста на преподавател по "Изкуство на преговорите" в Новия брокерски университет, а
> един "апостол" на просвещението, който не беше разбрал че по време на мандата му като шеф на Комисията за финансов обзор се случи фалит на нашенска банка, сега се подвизава като президент на висше училище за застраховане и аванси.

Уж беше голям просветител Бозвели, а никой не казва кои са и с какво са известни просветените от него. Същото можем да кажем и за просветените от "бащата на просвещението" Живков. Убеден съм че никога няма да разберем как точно Мистър 10% е просвещавал непросветените си студенти, а още по-малко - кои са техните имена.

___________________________________
Забележка: имената на някои действащи лица са променени за да не се познаят и засрамят. Защото, съгласно справедливия Принцип на баницата, трябва да се срамят не толкова псевдопросветителите, колкото тези които са се оставили да бъдат просвещавани от тях.

Сън с хан Аспарух

10/28/2018

0 Comments

Заспа Стаменко Стойков и вместо да сънува голи жени, сънува хан Аспарух. И вместо да си говорят за голи жени с хана, взеха да си говорят за математика и езици.

Пита Стаменко хана:
- Хане ювиги, през 1983 г. българската държава беше на 75 години, но отпразнува 1300-та си годишнина. Да кажем че са й пипсвали първите 7 години, ама ще сбъркаме - липсваха 1225. Елементарно е, хане, когато те попитат кога си роден, вадиш своето удостоверение за раждане, а не това на дядо ти. Нищо че физиономиите и гените ви са почти същите. И като го казах, та се сещам да те попитам: как за 13 века вие - древните българи - не можахте да измислите собствени думи за физиономии и гени, ами ползвате гръцките?

Мисли мъдрият хан и мъдро отговаря с въпрос:
- Как да не сме? Ами мутри и така ми е писано не значат ли същото?

0 Comments

Нетолерантните побеждават

10/17/2018

В последната си книга*, Насим Талеб обяснява защо най-нетолерантните винаги побеждават. Ядящите само кошер-храна евреи са добър пример: малко са (в сравнение с всички останали), но не са само в Израел, а ги има по целия свят. И когато трябва да се организира мероприятие където ще има хранене: сватба, конгрес и т.н., храната е кошер, защото нетолерантните евреи не ядат друга храна, а толерантните неевреи ядат кошер-храна.

Само да не си помислите че говоря само за Америка и набеждавам само евреите. Цял свят яде японска храна, но няма да видиш японци да набиват нашенски боб с пържени кюфтета. Защото ние сме толерантни и ако (след като е ял боб) приятел или колега се изпусне, то най-много да го погледнем накриво, а той да си направи непуку. Докато японците са нетолерантни и общественото неодобрение би накарало виновните да си направят сепуку.

Какво ви интересува кой какво яде, ще кажете. И мен не ме интересува, ще отговоря аз. Използвах идеята на Талеб като въведение към това защо най-видните места в родината са заети от бивши ченгета и партийни/комсомолски секретари. Защото те са малко на брой, но са равномерно разпределени и са много нетолерантни, ето защо. Ченгетата никога не биха пуснали цивилни да колят и бесят в службите. Парт-секретарите никога не биха пуснали на висок пост в партията си (особено в партийната си фирма) безпартиен, хеле пък бивш либерал, консерватор или националист. А ние ги пускахме в партиите, фирмите и организациите си. Защото сме толерантни. И после се чудим защо победиха.

________________________________________
* още непреведената Skin in the Game

Всяко зло - за добро

10/11/2018

0 Comments

Влиза Гошо Пияндето в магазина и насреща му продавач с дежурното "Мога ли да ви помогна?" "Да", казва Гошо, "каква е разликата между обикновения 10-годишен ром "Барсело Империал" за 40 лева, дето виждам че е свършил, и тези за 80 и 105 лева, дето още ги имате?" "Нямам представа", отвръща продавачът.

А имаш ли представа как би могъл да ми помогнеш щом си неспособен да ме информираш, чуди се Гошо. Като ми платиш покупката от джоба си? Като ми дадеш съвет да си спестя 105-те лева? За това сам мога да се сетя, казва си Гошо и излиза от магазина, със 105 лева по-богат.

0 Comments

Проблемът с Божия камък: второ мнение

10/6/2018

0 Comments

Писал съм вече за Божия камък. Накратко, въпросът може ли всемогъщият Бог да създаде камък, който да не може да вдигне получи отговора "може, така както човечеството създаде "тежести", с които не може да се справи: глобалното затопляне, глобалното замърсяване, глобалното затлъстяване и глобалното депресиране."

Днес ще разсъждаваме за "обратната страна на Луната", т.е. за това че човечеството е всесилно. Хората надскочиха себе си и отмениха действието на еволюцията - днес светът принадлежи на най-неприспособените: слабите, гладните, необразованите и болните. Хората надскочиха себе си и отмениха действието на "невидимата" ръка: днес пазарът е неспособен да намери равновесието на търсенето и предлагането. Затова докато българските работодатели са в криза за персонал (като се почне от шофьори и работници, и се свърши с мениджъри и директори), работоспособните българи не могат да си намерят работа у нас, заради което 1/4 от тях обмислят заминаване в чужбина. По аналогия, излиза че Бог би могъл да надскочи себе си и да вдигне камъка.

По въпроса за камъка - толкова! Сега за друго! Не мога да разбера защо работодателите си мислят че ако не могат да се договорят с българските кандидати, те биха могли да се договорят с кандидати внесени от чужбина? Че те да не са по-стока от нашите? Същите са, но са с два минуса: не говорят български и носят чужда култура. По същия начин, не мога да разбера българите кандидат-гурбетчии: ако не могат да се договорят на родния си език с местните работодатели, защо смятат че биха могли да го направят на чужд език с представители на чужда култура? Като че ли българите забравиха мъдростта на баба и дядо, въплътена в поговорки като "Изпусни питомното, пък после гони дивото".

0 Comments

Как медалистите стават алабалисти?

9/22/2018

0 Comments

Учиш математическа теория, решаваш задачи, ходиш на олимпиади: национални, балкански и световни. Печелиш грамоти, купи и медали. Връщаш се в училище и ти казват: "У вас нямате достатъчно място. Дай си купата, ние ще я поставим до купите на другарчетата ти и ще ти я пазим". Даваш, я какво да правиш, нали след 4 месеца имаш класно при този човек. А той, освен за класното те подготвя и за живота: за да вирееш трябва да се гънеш пред висшестоящите, трябва не просто да даваш най-доброто от себе си, ами да го даваш на тях. И си казваш: "Майната й на математиката! Като порасна ще се занимавам с нещо друго, там може и да е различно". Така от медалист се превръщаш в програмист, финансист, журналист или просто алабалист. А стената със златните купи заприличва на стена с погребални урни - по една за всеки математик, "умрял" докато е бил ученик.

0 Comments

Български авантюри: от сакскобургготската, та до днес

9/20/2018

Когато неосъзнати българи предложили на Фердинанд работа като цар, австрийският император го предупредил че ако се съгласи, то императорът ще поиска оставката му като поручик в унгарския полк. Представяте ли си с какво реноме се е ползвала България и от коя девета дупка е бил измъкнат бъдещият цар?

Ще речеш че българите вече са се осъзнали и си избират лидерите по-добре - все генерали. Ама като се замислиш и се сещаш че единият стана генерал по бързата процедура, а другият е тип "на гол тумбак, чифте пищови", т.е. генерал на 9 самолета, 2 вертолета и неуточнено количество старо желязо.

Чия е тази песен? За чий е този филм?

9/2/2018

Гледам документалния филм на Адела Пеева „Чия е тази песен“, където става дума за песен, мислена от всеки балканец за родна. В очите на обикновения зрител филмът изглежда като обиколка на Балканите, но моите очи виждат в него гмуркане в преизподнята. Турци, а след това гърци и албанци мислят за песента си единствено като за песен. В Босна, в текста се усещат ислямско-фундаменталистки обертонове, което става достойно за критика от страна на мюсюлманина-македонец и за омраза – от страна на православния сърбин. Казвайки че песента може би е босненска, режисьорката едва се отървава от сбиване в иначе мирния роден град на благия сръбски певец Чеда Маркович. Върнала се в България, на събор в Петрова нива, тя е на косъм от смъртта: в България не казват че ще я бият, а направо че ще я бесят. Тук, в Родината, се усещат най-силно безпросветността и псевдопатриотизма: за песента селяците на събора твърдят че била „химн на Странджа“ и „химн на странджанската революция“, въпреки че нито Странджа има химн, нито историята познава странджанска революция. Филмът завършва пророчески; режисьорката казва нещо от сорта на „Не вярвах че една красива песен може да запали пожар“, а кадрите показват истинския пожар избухнал на Петрова нива, докато „патриотите“, поповете им и полит-лидерите им се тупат по гърдите заради … патриотизма на дедите си.

И тук ми се явява откровение свише:

Не, красивите песни не палят пожари! Пожарите ги палят предназначените за непретенциозни зрители претенциозни филми за красиви песни, стара история и смели народни герои. Никога песента „Стани, стани, Ибар водо“ в устата на сърбина Чеда Маркович, или на босненеца Саша Матич, няма да запали пожар. Турската песен „Прозорец откъм пътя“, изпята от канадката Брена МакКримън заедно с групата на циганския кларинетист Селим Сеслер, също няма да запали пожар. А филмът на българката Адела Пеева успя. С което тя не трябва да се гордее.

Объркана история

9/1/2018

Гошо Пияндето се роди през миналия век в София. Казваме че се е родил, ама за да не объркваме читателя ще допълним че всъщност го роди майка му. Завърши елитна софийска гимназия. Казваме елитна, ама за да не объркваме читателя, ще допълним че в нея нямаше нищо елитно. Да вземем за пример учителя по литература. Когато искаше да накаже някого, той го хващаше заедно с някой друг за ушите, дърпаше нагоре докато се изправят на пръсти като балерини, удряше главите им и казваше: „Ъъъъ, увсъ с увсъ“. Което преведено на български означаваше „Аааа, овца с овца“. Как човек с такива съмнителни езикови способности и интелект беше успял да стане учител по литература беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор.

Гошо завърши Университета за локално и международно стопанство. Казваме университет, ама за да не объркваме читателя ще допълним че там нямаше нищо университетско. Гошо не можа да забрави как езикът на един тогавашен член-кореспондент (а сега академик) на БАН не можеше да се пречупи да каже алгоритъм, ами казваше логаритъм. Как човек с такива съмнителни способности беше успял да стане кореспондент на БАН (след като дори и за член не ставаше), беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор.

И като споменахме за пречупването на езика, се сещаме че сме пропуснали казармата. Гошо служеше в Н-ското поделение, а тази година то бе удостоено с честта да участва в Н-тата Спартакиада на трудовите работници и селяни. Казваме трудовите работници и селяни, ама за да не объркваме читателя ще допълним че основните участници бяха ученици, студенти и войници. И като споменахме Спартакиадата, та се сещаме как Гошо се дивеше на неспособността на др. Тодор Живков при откриването на Спартакиадата да си пречупи езика и да каже спартакиада. Не че не се опитваше човекът, но все излизаше нещо друго: спаткиада, спатакиада или спиртакиада. Как човек с такива съмнителни способности беше успял да стане шеф на цялата държава беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор.

Както се вижда от разказа ни дотук, животът постоянно задаваше на Гошо въпроси, чиито отговори интелектът му не можеше да намери. От мъка Гошо се пропи, откъдето идва и добре известния му прякор Пияндето. И историята му щеше да свърши там, ама не свърши … защото като споменахме думата история се сещаме за историята на родината му. Казваме й история, ама за да не объркваме читателя ще допълним че в нея няма нищо историческо:
> Уж по времето на Симеон Велики България била на три морета, пък нямала нито един кораб, че дори и капитан, а и въобще не се сетила да си наеме.
> Уж била европейска държава, с европейски култура и икономика, пък по времето на Златния век на Великия Симеон нямала пазари, заради което се наложило да вдига война когато ромеите през 894 г. преместили пазара за български търговци от Константинопол в Солун. Представяте ли си? Вместо Симеон да построи един пазар в Търговище или Димитроврад, той тръгнал на война с най-силния си съсед? Ако Гошо знаеше за това, той сигурно би си задал въпроса как човек с такива съмнителни способности е успял да стане цар и да получи прякора Велики.

Умъртвяването на Левски, столицата и страната

8/29/2018

Таткото: Кой е Левски?
Детето: Един със сиво сако.
Истински случай

Целта на всяка държавна пропаганда е да стигне до главата ти, където да заживее като част от теб. Подходите на различните държави, обаче, са различни. В миналото, турската държава показваше на населението че е тук и че е силна по един относително хуманен и жизнеутвърждаващ начин - строеше комплекси от джамии, училища и фонтани (за душата), а и бани и кухни за бедните (за тялото). Мислите ли че е случайно, че в центъра на София има джамия, фонтан и баня?

Подходът на младото българско царство да стигне до главите също беше относително хуманен: през 1913 г. на мястото на софийската турска баня бе построена нова, хубава и по-голяма баня. С идването на социализма, пропагандата прие антихуманна "мъртвешка" форма, целяща не да помогне на душата и тялото ти да се почувстват човешки, а да ги принизи. Добър пример за това беше мегаломанският паметник "1300 години България", влязъл в историята с поетичното име "Шестоъгълен петохуйник" (накратко 6Ъ5Х). Лицата и телата на героите, които изобразяваше 6Ъ5Х, приличаха на извадени от пирамидата на Рамзес II или от въображението на д-р Менгеле.

Умъртвяването на града се правеше и по други начини: по времето на социализма (1986 г.) беше умъртвена (затворена) и споменатата Софийска минерална баня. Представяте ли си, "другарите" можаха да построят НДК и 6Ъ5Х, но не можаха да "отремонтират" една баня?

С отлитането на социализма се очакваше да отлети и антихуманната "пропаганда на смъртта", но това не стана. Радетелите за европейско развитие на България умъртвиха окончателно Софийската минерална баня и я превърнаха в Музей на историята на София, т.е. музей на мъртвата София, т.е. музей на София, такава каквато беше, а сега вече не е. Каква ирония: умъртвяваме града, който през 1990 г. се видя на виделия свят Бил Брайсън като най-европейската от всички европейски столици, и го превръщаме в история, а след това му правим музей в самата баня и ходим там да му се умиляваме. Умъртвяваме града и чрез непрестанни вивисекции, като го разкопаваме и излагаме вътрешностите му на показ, след като сме ги фалшифицирали.

Умъртвяваме града си и по още един начин. С десетките хиляди паметници и паметни плочи, той е заприличал на гробище. Кога ще се спрем? Когато всеки парк се сдобие с паметник на Левски? Е, не сме далеч: освен в центъра на София, паметници на Левски има в Борисовата градина, а и в парка на Военната академия. А вероятно и другаде. Не знам какво ви казват всичките тези паметници, но за мен те повтарят на всеослушание: "Левски е мъртъв! Левски е мъртъв!"

Пропагандата на уж съвременната ни държава показва че тя не иска да е тук - в настоящето, а там - в миналото. Че служи не на живите, а на мъртвите. Не е случайно че българите бягат от нея така както не са бягали от турците и от Черната чума.

P.S.
Пак съм изпреварил общественото мнение, макар и с малко. В текст от 03.09.2018, Ивайло Дичев сякаш ме цитира: "... публичните ни пространства приличат на гробища ..."

<<Previous

Аз и Ние

България като кораб и река

История на кредит

Работата? Да я вършат другите!

Спирос в Комотини, 2

Обратните

Спирос мисли за Рейгън

Свобода "по български"

Замърсяване

Гордост и (много) предразсъдъци, 2

Цар Борис ли кръсти българите?

Български строителен парадокс

Спирос в Комотини

Градове

Напънало се турското робство и родило ... мишка

Народните будители, вчера и днес

Сън с хан Аспарух

Нетолерантните побеждават

Всяко зло - за добро

Проблемът с Божия камък: второ мнение

Как медалистите стават алабалисти?

Български авантюри: от сакскобургготската, та до днес

Чия е тази песен? За чий е този филм?

Объркана история

Умъртвяването на Левски, столицата и страната

Categories

Archives