В Народния театър - Джон Малкович. Билетите - 400 лева. Тези театрали не са наред, мисли си Стаменко. Хора които дават, без да се замислят, толкова пари за Малкович, ще прекъснат, без да се замислят, представлението за да му поискат автограф.
|
Декан до декана, мила моя майно льо ... хвани единия, удари другия. Деканът на ИНСЕАД Илиан Михов родил мисълта "България има голям потенциал, но ѝ липсва дългосрочна стратегия, която да я направи богата".
Декани от всички страни, осъзнавайте се! България не може да има потенциал, стратегия и богатство. Това го могат българите, но със следните уточнения: 1. едни българи имат потенциал, а други нямат; 2. едни българи имат дългосрочни стратегии, а други нямат; 3. едни българи имат богатства, а други - не. Ако се опитаме да намерим сечението на тези 6 множества, не бива да се изненадваме ако установим че то е празно множество. Как тогава всички българи, за които деканите мислят като за България, биха могли да имат обща стратегия, при това дългосрочна? Казвал съм го, и пак ще го повторя: Българите са като точки в генерална позиция: а) мненията на нито една двойка не съвпадат, и б) не съществува партийна линия, способна да свърже интересите на която и да било тройка. Не е случайно че имаме толкова много БСП-та или че правим избори през 3-4 месеца. Колко заблудени са хората смятащи че мъжката сила, подобно на митохондриалната ДНК, се получава наготово от майките.
По време на Голямата инфлация в края на миналия век приятел се майтапеше със сервитьорките: "На какво прилича това! Бонфиле от 5 бона!" За по-младите обяснявам:
> На тогавашния български бон означаваше 1000 лева. > Тези 5000 лева бяха всъщност 5 лева, което го разбрахме след деноминацията на лева. Вчера в БИЛЛА гледам някакви обикновени на вид, сорт и размер домати по 2 лева бройката. Брей, каква стана тя, мисля си. 10 лева за домашна салата от "голи" домати!* Май сме ударили дъното! И като стана дума за дъното, се сещам за Горки и неговата пиеса "На дъното". Оттам е онова "Човек - това звучи гордо!" Аз пък ще кажа това: Вчерашните истини вече не важат. Няма как човек да звучи гордо когато думата "салата" му звучи толкова скъпо! _____________________________ * За т.н. academically challenged обяснявам: 1. 2 домата по 2 лева плюс бутилка олио за 6 прави точно 10 лева, 2. не изсипвайте цялото олио, много мазна ще ви стане салатата. През зимата, в САЩ издирват изчезналите туристи с хеликоптери и дронове, а когато условията са безопасни - наземно, т.е. с участието на живи търсачи. В България правим точно обратното - търсенето е наземно, а ако условията са безопасни, то може да се включи и хеликоптер.
Най-интересно става когато някой теоретик от школата на Geert Hofstede се изтъпани пред публиката и започне да ѝ обяснява как: 1. американската култура поощрявала приемането на несигурността (в случая - риска за живота и здравето на търсачите), а 2. българската култура стимулирала избягването ѝ. Според български съдия, българската съдебна практика справедливо давала в пъти по-големи обезщетения за телесни увреждания, отколкото за увреждане на доброто име. Всеки сам си преценя, ще кажеш, но аз ще допълня че го прави от позицията на собствената камбанария. Елементарно, Уотсън, да си чувал за български съдия без тяло или с добро име?
Ако нещата се решаваха от българските съдии, културата ни щеше да е толкова различна. Вместо именни дни щяхме да си имаме дни на: ръцете, краката, задниците и предниците. И понеже стана дума за липсата на български съдии с добро име, да добавим и това. Имената на Ботев и Вазов се чуват на национални празници, в театрални постановки и филми. Имената на български футболисти (Стоичков, Бербатов), певци (Гяуров, Кабаиванска) и учени (Димитър Иванов, Димитър Съселов) ехтят по целия свят. Българските съдии са анонимни (на нашенски, безименни) - имената им се срещат само в БГ новините, като често и там се спестяват*. Безименните не биха могли да мислят че доброто име е по-важно от добрия външен вид. Послепис от 19.01.2023 Един ден по-късно, прочитам мнение на елитен професионалист, съзвучно с моето. Gordon Hewart, Lord Chief Justice of England е запомнен с изказването: "Правосъдието не трябва само да се върши, а да бъде виждано че се върши". С други думи, правосъдието и съдиите трябва да са видими и да работят така, че да се ползват с добра репутация. ________________________________________ * за разлика от общинарите, в горната статия съдията е анонимен. Николас Гомес Давила бе оприличил зависимостта между творчеството на твореца и влиянието му върху потребителя с хвърлянето на камък в езеро: големината на концентричните кръгове зависи както от твореца (големината на камъка), така и от потребителя (големината на езерото).
Което ме подсеща за процеса, наричан от много българи "изтичане на мозъци". Къде изтичат нашенските мозъци? Как къде, изтичат там, където изтичат и другите: САЩ, Германия, Британия, Канада. Никой не изтича към Цейлон или Мадагаскар. С други думи, изтичането на мозъците е естествен процес, подобен на изтичането на водата - от малки към големи водоеми. Къде са, тогава, концентричните кръгове, които можем да очакваме от големите водоеми? Появяват се понякога, когато камъкът се казва Самуил Рефетов или Димитър Съселов (хвърлени през 1949, съответно - в края на 80-те). Къде са кръговете на останалите мозъци? Дали не трябва вместо за изтичане на мозъци да говорим за блуждаене на прашинки? СПИРОС: Йорго, гледай какво интересно заглавие във вестника: "Ненужен кораб бе преоткрит за българското плаване до Антарктида"!
ЙОРГОС: Това за кораба, кажи за плаването! СПИРОС: И то ненужно! ЙОРГОС: Как така ненужно? И те, горките, имат имперски копнежи. И като не могат да свирят маршове на 3 морета, поне да тропат хора на 2 континента. Преди 2-3 години бях писал че акутен провинцистит със суперкомпютри и самолети Ф-16 не може да се лекува. Ако се замислим, ще установим че десетките ни университети, стотиците ни издателства и хилядите ни писатели също не вършат работа.
И понеже навлязохме с гръм и трясък в новата година ... добър пример за акутния провинциализъм е неспособността на толкова много българи да си представят посрещането ѝ без: президентско обръщение в 11:55 и дунавско хоро в 12:00. Християнството, казват, било спасило българската идентичност. Какво значи българска идентичност, ще попитат любопитните. Ето това, отговарям аз:
b ≡ 6 (mod 660) Преведено от езика на модулната аритметика на чист български: българщина (с редки изключения) значи да си 6 (луд) или 666 (лош). Теорема на Славимир Генчев
Имаме толкова много професори, че можем да обучаваме студентите поединично. Следствие на Янакиев Ако професорите са прекалено много, и на всеки от тях може да бъде определен "личен" студент, то и студентите са прекалено много. Забелязали ли сте че българските празници са два вида:
1. празници, посветени на свършената работа, и 2. празници, посветени на хората (които не са си свършили работата)? Когато работата е свършена, празнува се резултатът. За справка: Съединението и Независимостта на България. Когато работата не е свършена (или не е свършена като хората) се празнуват ... тези дето не са я свършили. Да вземем за пример Деня на Кирил и Методий. Ако работата им беше свършена добре, то нямаше да се налага гръцката им глаголица да бъде скорострелно заменена с българската кирилица. Ами днешните народни будители? Като нямаме основания да празнуваме събуждането ... поне да празнуваме будителите. За несъгласните с тезата ми за непробудния български сън ще спомена само това: как се случи така че българската писменост (кирилицата) е създадена в края на IX век, а българската литература - от Ботев и Вазов, 1000 години по-късно? Българската наука не знае колко дава на България, но знае колко да ѝ поиска. Не ме разбирате, ли? Ще поясня.
Шефът на БАН дал на националното радио интервю, в което изрично казал че исканията на учените са страната да дава 1% от БВП за научни изследвания. Пропуснал да каже, обаче, колко процента от БВП генерират същите учени. Все пак, споделил че миналата година БГ-учените генерирали 40 патента. Не трябва да си Айнщайн за да направиш сметката. Дават 40 патента, за които искат 1% от БВП, т.е. 8 милиарда щатски долара. С други думи, един техен патент ще ни струва средно 200 милиона долара, без да се знае какво ще ни дава. Академици, милорд! Отдавна съм открил че българите предпочитат фитнеса пред финеса. Сега чета че спадът на населението се дължал основно на емиграцията и не мога да се удържа: българите предпочитат емиграцията пред грацията.
Тези дни се разбра че българският филм "Майка", кандидат за Оскар в категория "Най-добър чуждестранен филм", е бил дисквалифициран. Причината - в него имало твърде много английски за да мине за чуждестранен. Въпросът ми е:
Албански хронометър ли използваха българите, отговорни за кандидатурата, при измерване продължителността на английската реч, та трябваше да се излагат пред международна публика? Този "български късмет" не е от вчера, той е стар и сякаш засяга всеки, в чието родословно дърво има българска клонка. Американците номинираха цели три пъти Джон Атанасоф за нобелова награда по физика, но номинацията не покриваше изискването документите свързани с откритието (компютъра ABC) да са били публикувани в научни списания. И тук имам въпрос: Албански ли бяха реотаните са номиниралите Атанасов, та не можаха да проучат какви са изискванията за нобелова награда. А след като получиха информацията наготово (при първия отказ), то защо го номинираха втори и трети път? Любител съм на дискретното, вкл. на дискретната математика. Нямам предвид дискретното като нещо лично и ненатрапващо се на другите, а дискретното като нещо което не е непрекъснато. На езика на математиката: двете значения на думата "дискретно" са ортогонални.
Поради слабостта си към дискретното, имам способност да го виждам по-често от другите. Ето какво виждам днес: Безделничеството, проституцията и просията не са престъпления, решил Конституционният съд и обявил съответните текстове от Наказателния кодекс за противоречащи на Конституцията. На първо място, докато просията е вид безделничество, а именно безделничество с цел печалба, то проституцията съвсем не е безделничество, а честен, макар и укорим в други отношения, труд. На второ място, не всяко безделничество е укоримо. Дискретният безделник, който ежедневно седи на пейката и гледа облаците не вреди никому; нещо повече - той може да се окаже полезен, ако по-късно възпее облаците, небето и мечтите в стихове. Просещият безделник е съвсем друго нещо, той е недискретен и навира досадната си, а често и миризлива, личност в очите на гражданите и им пречи (визуално, слухово и олфактивно). Ние, законодателите ни и дори конституционните ни съдии, сме свикнали дискретно да скачаме от дадена позиция на противоположната: ДА -> НЕ, 0 -> 1, ИМА -> НЯМА, ВЯРНО -> НЕВЯРНО, без да съзнаваме че често става дума за континуум. Например, едни безделничества (повече и по-малко полезните, а и безполезните) биха могли да бъдат законни, но това не значи че вредните (каквото е просията) трябва да са! Хумористичен финал На тези, които биха казали че моят текст не е нищо повече от проява на безделничество, ще отговоря така: Може би, но става дума за безделничество полезно за вас. Та нали току що научихте поне 3 чужди думи ("ортогонални", "континуум" и "олфактивно"), а и още едно значение на думата "дискретно". В парка, около паметника на Левски, оформили градинка с цветя. За да не късат разни варвари цветята, решили да поставят надпис "Не късайте растенията!" Но понеже варварщината не им е чужда ... заковали надписа за едно дърво.
На Земята имало 165 държави. Сред тях, по критерия "икономическа свобода", България била на място 23. Мога да кажа само едно:
Икономическата свобода у нас е почти неограничена. Онзи ден, например, от Виваком ме информираха със СМС че прекратяват договора си с мен, защото така им харесва. Информираха ме и че ако искам, мога да продължа договора при цена увеличена с 30%. Предизвестието им беше от "цели" 8 часа, така че да нямам мотивация и възможност да търся други решения. И това ако не е икономическа свобода! За тях, не за мен. Сещам се за един афоризъм от Патрицие Холечкова: Без справедливост свободата е единствено инструмент на несправедливостта. Нашенските хора на буквите (съзнателно не пиша на словото) се изживяват като голяма работа. Да, ама не! Не само че са дребни, но са и дребнави. Вместо да се вълнуват от големите неща, например това че за първите 7 месеца на 2022 г. ние, българите, сме платили за банкови такси и комисиони милиард (1 000 000 000) лева, те се вълнуват от заглавието на последния БГ-превод на Маркес (тиражът на който едва ли надвишава 3 000).
Дали и ние, останалите, не сме дребни и дребнави като тях? Дали банкерите не ни сурвакат с такива такси и комисиони именно защото, захласнати по дребното, не обръщаме внимание на голямото? Знаете ли че за същия период сме дали по-малко пари (727 335 000 лева)* за хляб? А сещате ли се за българската поговорка "Никой не е по-голям от хляба"? Ето докъде сме я докарали: Банковата такса стана по-голяма от хляба. ______________________________ * изчислено на база на: а) население - 6 927 000 души б) средномесечна консумация на хляб от човек - 6 кг в) средна цена на хляба за периода - 2.50 лв./кг Българска фабрика за персийски килими задоволява с майсторство и уникалност високия вкус на британското висше общество. Това докладват от вестника и сякаш ще се пръснат от национална гордост.
Дали британците вярват че български килими могат да са персийски? Не знам, но има нещо което само британец с интелекта на Шерлок Холмс може да разбере: Ако килимите са персийски, те няма как да са уникални. Ако са уникални, те няма как да са персийски. Ще завърша с шега: уиндзорците си поръчват килими в LowCostандово не защото са уникални или персийски, а защото са евтини. Преди години, да не кажа десетилетие, открих кой е хамлетовият въпрос на пенсионното осигуряване. Той не е КОЙ ще ме осигурява за пенсия (държавата или частника), а е ДАЛИ ИЗОБЩО трябва да се осигурявам за пенсия, и ако ДА, то ДАЛИ трябва да се осигурявам отделно за пенсия, а не и за други неща (вкл. следващо образование, майчинство/бащинство, болест, злополука и прочие).
Независимо от второто ДАЛИ, реша ли ДА се осигурявам допълнително, то следва вторият хамлетов въпрос: КЪДЕ да се осигурявам - в специализиран или в неспециализиран осигурител? В България стане ли дума за пенсионно осигуряване, то нямаш избор - осигурителят трябва да е специализиран. Да, ама нашите пенсионни осигурители са като нашето парно: от тях трудно можеш да се откажеш. Те предлагат пенсионни ???партиди???, а не пенсионен продукт, който можеш да прехвърляш така както ти харесва: днес в Банка ОББ, утре в застрахователя "Алианц", а вдругиден - в управляващото дружество "Карол". Пенсионни партиди у нас могат да се прехвърлят от пенсионна компания единствено в друга такава. Слава Богу, на Европа най-накрая ѝ "увря главата" че тези практики са неправилни, и с десетилетно закъснение въвежда Паневропейски ПЕРСОНАЛЕН Пенсионен Продукт, който ще се предлага от (и, надявам се, прехвърля между) всякакви специализирани и неспециализирани доставчици. А българите започват да умуват има ли смисъл от такива продукти или няма. О, неразумни юроди ... Прочутият химик Карл Ернст Клаус е роден в немско семейство в естонския град Тарту. Когато открива новия елемент Рутений, казва: "Нарекох го Рутений в чест на моята Родина". Ако случайно сте забравили, Рутения е латинското име на древната Рус.
За търсачите на обективната историческа истина Клаус е немец, роден в Естония. Самият Клаус се е изживявал като руснак, поне ако съдим по деянието му - нарекъл е елемента Рутений, а не Германий или Естоний. Но ... как се е изживявал Клаус субективно и какъв е бил обективно не е от значение. Запомнен е с това че е бил химикът открил Рутения. Изводът: Докато македонци и българи търсят обективното и субективното в идентичността си, те забравят че има по-важни неща за търсене и намиране. С думите на мъдрец, чието име съм забравил: "Нютон не е бил по-умен от Платон и Аристотел, просто е мислел за други неща." Болницата "Света Екатерина" щяла да бъде прекръстена на името на професор доктор Александър Чирков. Сериозно? Да кръстиш болница "Александър" е тъпо, особено когато е съсед на "Александровската". Е, пак добре че няма да я кръстят на научната степен на Чирков или на военното му звание.
Болницата имала проблеми. Била управлявана като лична, феодална, собственост в продължение на 16 години, като за последните 10 била проверена само веднъж. Да, ама ... освен болницата, проблеми има и царството, щом не се сеща да си проверява феодалите. А най-големият проблем? Царството вярва че със смяната на имената на феодала и болницата проблемите на болницата и болните магически ще изчезнат. Че то ако ставаше така, аз щях да прекръстя всички болници на здравници, а страната - на Хепиландия. Преди много години, в една далечна галактика ... бях започнал текста си "Капитализъм с човешко лице" така ...
Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман разказвал следната история. С жена му открили хубав, но празен, мотел на запустял път насред гората. Собствениците били млада двойка, рискувала всичките си спестявания за да купи построения преди десетина години мотел. Те споделили че могли да купят мотела евтино защото предишните шест-седем собственици се били провалили. Не казали защо смятат че точно те ще успеят. Подобни неща се правят и у нас, но в съвсем други мащаби. Българската фирма "Контракт" продава ДЗИ, белгийската банка КВС купува. Гръцката банка ЕнБиДжи продава ОББ, КВС купува. Холандската ЕнЕн продава БГ бизнеса си, КВС купува. Австрийската Райфайзенбанк продава българските си дъщерни фирми, КВС купува. Защо КВС смятат че точно те ще успеят, не се знае. Българите, казват, се оплаквали много. Разни умници дори организират мероприятия да ги отучат от това. Аз пък казвам че българите малко се оплакват и ще се аргументирaм.
По време на глад в Китай американците изпратили на китайците безплатна царевица, но последните отказали да я ядат. Ние не сме животни че да ядем царевица, казвали те и продължавали да умират от глад. Българите, обаче, не само че ядат храна за животни (фуражна пшеница), но и си я плащат. И не са казали една дума срещу това. А после се намират разни неразумни юроди да ги обвинят че мрънкали много. |
Categories
All
Archives
January 2023
|
RSS Feed
