Blog Archives - Ivan's island

Матура за млади и възрастни

6/30/2023

Матурата по математика след 7 клас била трагична. Учениците не могли да прилагат свойствата на пропорциите. Ха, мисли си Стаменко Математикът, че те и възрастните не могат да ги прилагат. Да не говорим за това че не могат и да конструират пропорции, върху свойствата на които да се упражняват.

Да вземем за пример прекаляването с: а) респекта към професионализма, и б) подиграването на аматьорството. Матурата, т.е. зрелостта, идва с осъзнаването на следната ПРОПОРЦИЯ:

Аматьорството се отнася към професионализма така, както капитализмът се отнася към портфолио-мениджмънта. С думи прости: докато с професионален портфолио-мениджмънт някои мравки си изкарват заплатите, с неспециализиран капитализъм големите бръмбари си изкарват милионите. С още по-прости думи: професионалист не звучи толкова гордо, колкото им се струва на някои; да си професионалист значи да се гордееш с това че работиш професионално за аматьори. Не е ли парадоксално да градиш себеуважението си върху факта че работиш за хора, които не заслужават уважението ти?

Царският (и селският) път в математиката

6/29/2023

Вече сме установили че има царски, че дори и благороднически, пътища в математиката. Днес ще внесем важното уточнение че по тях се движат не само хора със синя кръв, но и хора от простолюдието - стига някой със синя кръв да им е дал разрешение. И така ...

Да станеш инженер без диплома? Става. Виж, да станеш инженер без математика е доста по-съмнително. Така станал инженер Алек Иссигонис, след като в политехниката три пъти го късали по математика. По-късно станал автомобилен дизайнер и състезател, и бил запомнен с изказването: "Всички креативни хора мразят математиката. Тя е най-некреативната дисциплина сред всички изучавани."*

Да станеш академик в престижна академия на науките без диплома? Става. Виж, да станеш академик без математика е къде-къде по-съмнително. Така станал академик Алек Иссигонис, след като се прочул като дизайнер на прочутите английски коли "Мини" и три години след като кралицата го направила Командор на Ордена на Британската империя. Е, помогнало и това че британската академия не била просто академия, а кралска академия**.

Е, след тази информация ни става по-лесно да преглътнем практиките на Българската академия на науките, която:
а) приема за членове художници с партийни, и скулптори с министерски, постове, и
б) дава почетни докторати на разни първосвещеници.
Политика, милорд! Най-некреативното и просто за обясняване занимание сред всички практикувани!

______________________________________________
* забелязвате ли колко свободно употребява думата всички (2 пъти в две изречения); само от това (без да знаем за многократното късане) можем да направим извода че не е бил роден за математик
** всъщност, истинското ѝ име е Кралско лондонско общество за подобряване на естествените знания; доста зле звучи, има нужда от подобряване, но на името

Картата не е територията: Русия

6/28/2023

- "Умом Россию не понять", надуват се руски националисти. С което искат да кажат че страната и народът са толкова сложни и уникални, че са несравними с другите. Приемайки тази констатация за вярна, някои решават да разберат Русия с емоциите си. Като ги чуеш как се прехласват пред Рахманинов, Достоевски и Левитан ще ти се догади - казва на студентите си историкът Спирос.

- Освен умът, тук и емоциите не вършат работа. Русия може да бъде разбрана лесно, но на доста по-ниско ниво - нивото на сетивата. Никакъв Рахманинов или Достоевски не може да те осветли относно миризмата ѝ, в буквалния смисъл на думата. Заради нея, казват че и слепец ще разпознае кога влиза в Русия.

А Левитан направо заблуждава. Гледайки "Над вечньiм покоем" изпитваме такъв покой, че не се сещаме какво липсва на картината (картата), но го има в територията. Познахте, имам предвид облаците от комари. Какъв вечен покой, след като жуженето и ухапванията им те довеждат по полуда? Никой, дори Достоевски и Рахманинов не може да предаде това чувство посредством немощните инструменти на изкуството си.

Изкуственият интелект, който щял да ми вземе работата

6/27/2023

Питам базираната на ИИ търсачка БИНГ кой има едновременно Нобелова награда и Фийлдсов медал. Тя ми казва че по нейни данни нямало такъв човек, след което започва да ми обяснява наградите ... сякаш ако не знаех какво представляват, бих могъл по случайност да си ги измисля сам, при това точно с тези имена. Това беше Тъпота 1.

Тъпота 2 е още по-така: ИИ дори не разбра че ми е отговорил, защото след известно замисляне започна да ми отговаря втори път, с абсолютно същите думи. И това бил ИИ, който щял да ми вземе работата! Дано след като ми я вземе да разбере че го е направил, че иначе ще се мъчи да ми я взема втори и трети път, ха-ха-ха.

Гледната точка

6/26/2023

Различната гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки, казвал компютърният гений Алан Кей. За илюстрация са ни нужни само 10 черти:
I + X = IX

Бледи копия

6/25/2023

Имаше едно време неща, които наричахме факсове. Те служеха за предаване на документи по телефонна линия. Факсът на изпращача сканираше документа и го изпращаше, а на факса на получателя излизаше бледо копие на същия документ. За да няма изгубени страници, факсът ги номерираше автоматично. Видиш ли 13/15, това означаваше че следва 14-та страница от 15-страничния документ. Доколкото си спомням, всички факсове бяха черно-бели.

И като стана дума за черно и бяло ... днес много черно-бели личности се опитват да се изкарат цветни. Аз, казва единият, съм Изпълнителен директор на "Монстросити Солюшънс". Аз, казва друг, съм вицепрезидент на "Фондьотен Райбер". Когато чуете подобно изказване, проверете колко лица на същата позиция има във фирмата! Ако се окаже че това е вицепрезидентът с номер 13/15, да знаете че става дума за едно от многото бледи копия.

Приятелството

6/24/2023

Приятелството е кому тативно, кому - не.

Относно бойните "изкуства"

6/23/2023

Преди време се питах що за изкуства са бойните изкуства, след като за разлика от другите изкуства (литература, музика, кино) при първите няма продукт. Сега ми хрумва че не съм бил прав, продуктът го има.

Има го, но не прилича на продукта на науката (статии, методи, технологии) или продукта на изкуството (книги, ноти, филми). Продуктът на бойните изкуства прилича на продукта на образованието: учебници, дипломи и нищо повече. В бойните изкуства горната граница е да станеш сенсей - нещо като преподавател, но без научна или артистична продукция. Продукцията на сенсея е в най-добрия случай ... други сенсеи. А в най-лошия? Синини, фрактури и рани.

Фицджералдизация на езика

6/22/2023

Светът попадна в плен на фицджералдизма - вярата че първокласната интелигентност се състои в способността да удържиш в ума си две противоположни идеи, запазвайки способността да функционираш. Дебилите започнаха да комбинират какви ли не противоположни идеи и думи, вярвайки че комбинациите са смислени и дори значими.

Нека дадем няколко примера, със съответните коментари:

Водещи новини
Пълни глупости, новините са винаги следващи (събитията).

Търговско дружество
Пълни глупости, има ли търговия (пари), забравете за дружеството (т.е. за приятелството, т.е. за сиренето без пари).

Функционална неграмотност
Пълни глупости, на нашенски функционална означава лесно осъществяваща функциите си, практична. Например, функционална мебелировка. Кое е лесното и практичното на функционалната неграмотност (тази след 12 години учене) в сравнение с нефункционалната (тази, която не се нуждае от училище). Излиза че е точно обратното: функционална (практична и евтина) е безучилищната неграмотност.

Външно и Вътрешно министерство
Пълни глупости, в първото всички са вътрешни, а във второто повечето са външни. Това е лесно обяснимо - кандидатите с връзки се избиват за работа в чужбина, а не за патрулиране и гонене на джебчии.

Стрийт-култура
Оксиморон, ще каже критичният наблюдател. Съвсем не, ще отвърне още по-критичният. Оксиморони имаме в случаите когато думите все още означават нещо, но са глупаво комбинирани. Тук нямаме нищо, къде по дяволите виждате стрийт или култура?

Парадоксът на глупостта

6/21/2023

Глупостта е парадоксална. Ако Толстой се бе захванал да пише за нея, той щеше да зацикли още на първото изречение. Човекът нямаше да знае приличат ли си глупаците или са глупаци по своему.

Да вземем за пример българските комунисти. Те изглеждали глупави по своему, понеже дали луди пари за металургичен комбинат в Кремиковци без да се сетят:
а) че кремиковската руда не е достатъчно добра като суровина, което значи че рудата трябва да се внася отдалеч, и
б) че е ужасно глупаво да правиш такъв комбинат на 19 км от центъра на столицата.

Оказва се че българските комунисти наистина били глупави, но не съвсем по своему. Унгарските комунисти също направили близо до столицата си металургичен комбинат, и то на място където руда изобщо нямало. Е, имало някои разлики:
в) комбинатът бил в Дунауйварош, на 70 км от столицата,
г) бил разположен на Дунав, така че доставката на руда да е по-лесна, нали е по вода.

Глупави били и румънските комунисти, които също решили да си играят на стомана, давайки луди пари за нея. Но и там имало разлики. За да си опазят столицата чиста, те инвестирали почти 1 милиард долара в съветския комбинат в Кривой Рог. Не, ще кажете, сега се казва Кривий Рих, и не е съветски, а украински. Прави сте, но за румънците това няма значение. От значение било че този милиард никога не се изплатил.

Е, какво излезе от всичко това? Седим и, като Толстой, се питаме: приличат ли си глупаците или са глупаци по своему? Отговорът е ДА. Това накратко е Парадоксът на глупостта.

И да си гений, пак не е лесно

6/20/2023

Афорист се пита как става така че има толкова много гении и толкова малко хора, които да ги разбират. Както често се случва, отговорът се е родил преди въпроса. Имам предвид моята мисъл че за разлика от жената и имотите на ближния, неговите еврика-моменти са ни напълно безинтересни.

Това е отговорът: гениалността на другите е неразбираема за нас, защото ни е толкова чужда и безинтересна, че не полагаме усилия да я разберем.

Миналите не са това, което бяха

6/19/2023

"Европа не е това, което беше", споделят проницателни аналитици. "Ти не си този, който беше", плачат разочаровани съпруги. Сякаш не са чували за мисълта на Хераклит.

Дори и запознатите с Хераклит изглежда не са наясно с мисълта му. Те смятат че е имал предвид нивото на река Дунав в сантиметри. Не, Хераклит е мислел за нещо съвсем друго: за безкрая от различни реки, а не за безкрайния брой стойности на една и съща река.

Това необмислено единствено число (можеш, влезеш, една, съща, река) е изиграло на Хераклит лоша шега - направило е мисълта му неразбираема. Трябвало е да каже: "Не можете да влезете два пъти в едни и същи реки."

Единственото число пречи и на днешните хора. Как бихме могли да осъзнаем съществуването на много Европи с едно име и на много съпрузи с едно ЕГН, без малките ни мозъчета да се овъглят от това нечовешко усилие?

Език и мислене

6/18/2023

Хипотезата на Sapir-Whorf изказана в 5 думи звучи така: езикът НИ определя мисленето НИ. Защо е хипотеза, а не теорема? Защото не е доказана. Не само че не може да се докаже, но може да се опровергае с контрапример. За разлика от покушението над папа Йоан Павел II, тук има българска следа:

Българският език, твърдят експерти, бил високо аналитичен. Не е само това, заедно с английския той бил в двойката на най-високо аналитичните езици в Европа. А защо българите не са високо аналитични в мисленето си? Елементарно, Уотсън, защото хипотезата на Sapir-Whorf е невярна.

Да потърсим слабостите на хипотезата:

Слабост 1.
Езикът ТИ не определя, а само влияе на мисленето ТИ (като стойността на влиянието може да е нулева). Това е било забелязано много преди мен: при някои от най-светлите умове, мисленето не е езиково, а безсловесно, вкл. образно. "Много рядко мисля с думи. Мисълта идва и аз мога да се опитам да я изразя с думи едва след това", казвал Айнщайн (виж т.2 тук).

Слабост 2.
Езикът на Кина влияе на мисленето на Кина. Езикът на Къна влияе на мисленето на Къна. Говорим за лингвистика, а не за статистика. Българският език (подобно на всеки друг) е абстракция, а не усреднена величина от езиците на българите; езиците на Кина, Къна и Кочо са тяхна лична сила или слабост*. Поради тази причина, Кина може да е високо аналитична, а Къна и Кочо - не.

____________________________________________________
* така както "кУрОлацията" е слабост на езика на Кирил, а не на българския

нЕкои съображения: Робството

6/17/2023

Робството е лично, но и колективно нещастие. То е историческа случайност, но и физическа/културна предразположеност. Ще го демонстрираме със следния въпрос (и отговор):
Защо в миналото масово са употребявали израза черно робство, а сега - бели роби? Имало ли е изобщо червени роби?

Червени роби е нямало. Червените не са били достатъчно физически и психически здрави за тежък и продължителен труд, не са даянели на болести и са били прекалено свободолюбиви. По тази причина испанските, португалските и английските колонизатори се виждали принудени да внасят роби чак от черна Африка. Те били по-силни, здрави и упорити. И друго, гордите индианци биха скалпирали индианските си врагове, но никога не биха ги продали на белите. А черните били продавани както от мургави арабски търговци, така и от черни вождове, прехранващи се с пленяване и продажба на други черни.

Черно е било и тежкото робство в турската империя. Африканските роби вършели тежката работа. Белите славянски роби били използвани основно в домакинствата: жените - в харемите, мъжете - за домашна прислуга. Чували сте за най-известната робиня - славянката Роксолана, съпруга на Сюлейман Великолепни. И днес белите робини от Изтока ги използват за подобни цели, само дето "харемите" са "демократични", понеже работят:
а) за цялото платежоспособно население и
б) 24/7.

Да споменем и едно друго робство, на цвят между черното и бялото. Имам предвид ромите. Преди нашествието на турците, на Балканския полуостров малкото роми били роби. В напълно завладените балкански земи робството било забранено, но понеже Влахия и Молдова била отделни, макар и васални страни, там то процъфтявало. Роби имали както богаташите, така и манастирите. И там се появили културни проблеми. От ромите роби не ставали: били свободолюбиви, а и обичали да пътуват. По тази причина ромското робство било много по-свободно от бялото крепостничество на румънците. И едните и другите могли да бъдат продавани, отдавани под наем или бити до смърт, но крепостните не можели да напускат именията, а ромите можели. Повечето роми си изкарвали прехраната, както и тази на господарите си, пътувайки: мечкари и музиканти (арт-просия), дърводелци, златари и подобни. Два пъти годишно били длъжни да се явят в имението (манастира) за да платят данък - част от спечеленото.

По закон, данъците плащани от заробените роми били по-ниски от тези, плащани от румънците. Затова, когато след Кримската война Влахия и Молдова били задължени да премахнат робството, ромите недоволствали от "свободата" - правели същото, но плащали по-високи данъци.

Песимистично за свободата, братството и равенството

6/16/2023

Къде е равенството днес? Единствено на изборите: гласува се в един ден, а гласът на всеки се брои еднакво. Точно в това едва ли има смисъл: всеки следващи избори поставят на сцената все по-големи некадърници.

Къде е свободата днес? Свободно не можеш да почетеш дори деня на загиналите за свободата. Я се пробвай на 19 февруари след работа да отидеш да поставиш цветя на паметника на Левски! Не можеш! Ще видиш пародия на революция: затворени улици, заграждения, тълпи и надзиратели. Точно около паметника има допълнителна ограда - от дебелите задници на тези, дошли да поучават тълпите какво е направил Левски и какво трябва да правят те, тълпите.

Остана братството. Слава богу, има го, но само в семейството. И все пак ... доколкото днешните семейства са с по едно дете или изобщо без, то ... братството е рядко срещано и там.

One puzzle a day, 150623

6/15/2023

What is that we are all made of and some of us don't? Matter.

Late o'clock соц-рок

6/14/2023

Късен социализъм. Късна софийска вечер. Лъвов мост. Дирекция на Народната милиция. Граждани вървят към близката спирка и гледат как някакви дългокоси младежи, заключени зад централния вход на милицията, протягат ръце към тях и викат за помощ. Какво ли са направили тези деца, че са ги заключили тук? Дали не са ги били, дали ги държат тук гладни и жадни? Това си мислят гражданите, гледайки ужасено какво става зад вратата.

На какво ли се зверят тези минувачи, пита се дежурният милиционер в будката край входа. Зад него е стената на будката, а зад нея стената на сградата. По тази причина той гледа точно в обратната посока на гражданите и не може да види какво става зад входа на милицията.

А какво става там, наистина? Рокаджиите, които досега са репетирали в мазето на сградата, са свършили репетицията. Сега те репетират друго - как да се правят на интересни пред публика. След малко идва рейсът и обира публиката. И като няма пред кого да се правят на интересни, на рокаджиите им писва и натискат звънеца. А дежурният милиционер от будката идва да им отвори вратата.

Рок в мазето на милицията? Брей, какво авторско въображение, ще кажете. Въображение - друг път, ще отговоря, просто бях един от репетиращите.

Топ-мениджърски интернационал

6/13/2023

На база на международния си опит, Стоил решава да напише сценарий за сериал, озаглавен "Топ-мениджърският интернационал". Скелетът, около който ще се гради първият сезон, е следният:

Кьобаня-бой
Командирован във Франция, първият герой харчи с широки пръсти, купувайки кашони вино за вкъщи, след което спестява, купувайки за офиса картини не от галерия, а от битпазар. Картините са по случайност с голи жени, така че когато в офиса отказват да ги закачат, той си ги занася вкъщи - при виното. От офиса удобно забравят за виното и картините, както се казва в техните среди: out of sight, out of mind.

Колонаки-бой
Вторият герой води участниците в международна среща по заведения, където ги пои с фалшиво шампанско и ги храни с надценена храна. Няколко вечери, все в различни заведения, без да се разбере че всички те са собственост на приятел на героя, с когото са се разбрали да делят приходите. Е, това за приятеля и надценките се разбира по-късно в счетоводството - по фактурите. А това с фалшивото шампанско го разбира всеки гост, нали е врял и кипял в международния бизнес.

Кемдънтаун-бой
Третият герой си харесва висша позиция във фирма, която консултира. След това консултира фирмата че заемащият позицията не се справя. След като е заел "откраднатата" позиция той се проваля и го изгонват поради некадърност. Написва в автобиографията си че е заемал същата позиция, но в друга страна. Когато "разузнаването" на следващия работодател го разкрива и го пита защо е излъгал, той казва че от лъженето не го било толкова срам, колкото от това да разкрият че е некадърник. Новият работодател го уведомява че точно такъв човек им трябва за бизнеса в Банана-манговата република, след което го назначава.

Калксбург-бой
Четвъртият герой кара кандидата за позицията "Управител на дъщерна фирма" да го чака няколко часа, защото е решил с приятелки да си разходят кучетата в парка "Швайнбрум" и да пият шприц. Накрая се явява подпийнал с кучетата и приятелките в офиса, и нарежда интервюто да го проведе някой друг.

Кик-ас-бой
Петият герой отваря бизнес в страната Х, където за ръководните кадри има строги изисквания. Той, обаче, е свикнал да рита задници, а не да слуша чужди препоръки как да си върти бизнеса. Затова назначава ръководителите (които не отговарят на изискванията) на измислени позиции, а "заместителите" (отговарящи на условията) - за ръководители. Така първите ръководят без да се разписват, а вторите се разписват без да ръководят. Това се нарича безотговорност, и почти всички знаят как завършва. Научава го и героят, комуто се налага да продаде проваления бизнес на друг. Другият започва с уволнение на всички стари ръководители и заместители. Но понеже и неговите ръководители не отговарят на изискванията, следва ... Втори сезон на сериала.

Често песимизмът на българите е по-добър от оптимизма на американците

6/12/2023

Американката Анджела Родел е доказала че може да превежда чужди мисли отлично. Но когато дойде време да произвежда нейни ...

В интервю за "Дневник", Родел отговаря на въпроса какво чужденците не харесват у българите така:

... чужденците не харесват най-вече българския песимизъм и черногледство. Ако тръгнеш тук с някоя идея, първата реакция винаги е: "А, не, не.. това няма как да стане." ОК, наистина, може и да не стане. Но нека все пак опитаме. Защото иначе какво да правим - да вземем направо да се гръмнем?!

Каква е тази "американска" поляризация: или оптимизъм, или гръмване? Ще превключа на жаргон и ще кажа че оптимизмът и гръмването ги свързва не XOR, a AND. Ако звучи неясно, ще обясня с факти: с нашия песимизъм (уж водещ до гръмване) самоубийствата на 100 000 души население в България са 9.70, а в оптимистичната родина на Родел са 16.10*

Боя се че има още доказателства за заблудения оптимизъм на американците, и едно от тях е оптимистичната вяра че проблемите могат да се решат с убийство на причинителя им. За справка, в България убийствата на 100 000 души население са 1.30, а в оптимистичните САЩ са 4.96.**

Ако педантично сте се втренчили в заглавието, ще ме попитате колко често песимизмът на българите е по-добър от оптимизма на американците. Ето го и отговорът: два пъти по-често.***

______________________________________________
* статистиката е оттук
** статистиката е оттук
*** (16.10 + 4.96)/(9.70 + 1.30) = 21.06/11 ≈ 2

Уравнението на Дрейк

6/11/2023

Уравнението на Дрейк е рядка псевдонаучна бозица, но ние няма да я атакуваме със сламка, т.е. няма да се заяждаме за детайли, а ще я прободем право в сърцето с меча на логиката. И така ...

Защо всички множители в дясната част на уравнението се отнасят до планети? Какво е това допускане че цивилизациите възникват на планети, и то - подобни на Земята?

В момента ни е известна една цивилизация - нашата, и допускаме че може да се появи втора - тази на Изкуствения интелект. А къде ще се появи втората? Как къде, във виртуалното пространство, а не на планетата Земя. Не си познал, ще кажете, тя ще се появи във виртуалното пространство, но ние - създателите ѝ - сме на Земята. Така е, но ... помислете къде ще се роди третата цивилизация! Тя (вероятно) ще се роди във виртуалното пространство на ИИ и следователно нито ИИ, нито тя ще са в нашето пространство. Защо изключваме възможността и други цивилизации да са не в нашето пространство (на планетите), а в някакви техни виртуални пространства?

Има и друго, цивилизациите в нашето пространство могат да са изцяло "пътнически":
а) възникнали непланетно, или
б) възникнали планетно, но впоследствие станали "пътнически".

И трета възможност:
в) пътническите цивилизации се "роят" по-лесно.
Елементарно е, Дрейк, по-лесно е един кораб да се отдели от кораба-майка, отколкото една планета:
г) да произведе втора планета за втората си цивилизация или
д) да стане "майка" на няколко едновременно съществуващи цивилизации.

В случаите а, б, в и д Уравнението на Дрейк подценява броя на достъпните за комуникация цивилизации. Накратко, допусканията на Дрейк говорят не толкова за Вселената, колкото за заблудите (антропо- и геоцентризма) на автора си.

Послепис от 14.06.2023
Три дни след като съм написал горното, в книгата The Possibility of Life: Science, Imagination, and Our Quest for Kinship in the Cosmos прочитам следното изречение: Консултантът на НАСА Линда Билингс нарича Уравнението на Дрейк с по-точния израз Евристика на Дрейк, имайки предвид че става дума за апроксимация, разкриваща толкова информация за допусканията на автора, колкото и за реалността.

Умни от малки

6/10/2023

На гаражната врата на Софийската математическа гимназия някой е написал: "Внимание, вратата се отваря автоматично", а умно учениче е добавило: "и скърца сюрреалистично".

Обреченият проект "Безсмъртие"

6/8/2023

В определен момент човек осъзнава смъртността си. По-късно той започва да се бори със смъртта чрез лични проекти "Безсмъртие". Деца или книги, срещали сте този девиз. Това са само два от начините. Другите са: картини, песни, открития, изобретения, спортни постижения, създаване на религиозни общности и т.н.

Титани, всуе се морите! Проектите ви са парадоксални, защото вместо да заглушат болката от осъзнаването на личната преходност, те добавят нова болка - болката от осъзнаването на преходността на творенията ви.

Както навсякъде, и тук има асиметрии. Хората, чиито проекти не осъзнават собствената си смъртност, са за съжаление. Тези, чиито проекти осъзнават смъртността си, са направо за оплакване. Познахте, проектите от втория вид са децата. Към тях в бъдеще ще добавим и Изкуствения интелект, при условие че се е развил достатъчно (че да осъзнае смъртността си).

Гениалният читател

6/5/2023

Вчера писах за гениалните читатели. Днес продължавам по темата. И така ...

"Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти", написал в писмо до Робът Хук ласкателят Исак Нютон. Сещам се за първия въпрос, който би трябвало да хрумне на един гениален читател, прочел мисълта на Нютон:
Дали джуджето с дребните очички, разположило се удобно на раменете на гиганта, може да вижда по-далеч от гиганта с грамадните очи?

Ако ви притеснява това да разсъждавате за абстрактни герои, заменете ги с оса на рамото на слон. Невъзможно е осата да вижда по-далеч от слона. Следователно, дори и без да бил е запознат с отношенията между Хук и Нютон, гениалният читател би трябвало да разбира че:
а) написаното от Нютон е невярно, и
б) Нютон е знаел че е невярно.

Гениалност в писането и четенето

6/4/2023

Във "Фрагментът, фрагментарно 2020" литераторът Пламен Антов твърди:
" ... хората са два вида - автори и читатели. Някои са гениални читатели така, както други са гениални автори."

Не знам нищо за контекста, в който е родена мисълта, но мога да я поставя в мой контекст. Прочетох тук как Вацлав Серпински генерира по два начина безкрайни числови редици от триъгълни числа (виж Проблем 42) и тетрахедрални числа (виж Проблем 43), като всеки два члена на редиците са взаимно прости. Към книгата на Серпински, а и към други подобни книги и статии за четене, ме насочи статия от Ромео Мещрович за 183-те начина за доказване на евклидовата теорема за безкрайността на простите числа. Генерализирах подхода на Серпински и открих две различни формули (тук и тук), демонстриращи факта че съществуват безкраен брой начини за доказване на безкрайността на простите числа.

Да генерираш безкрайността по безкраен брой начини! Ето това е да си гениален читател!

Отново за свободата

6/3/2023

Колко време трябваше да изгубя, колко думи трябваше да изпиша (и изтрия), за да стигна до дефиниция на свободата само в 6 думи:

Свободата е повече ОТ, отколкото ДА.