Blog Archives - Ivan's island

Нормалност

10/31/2018

Стаменко силно се изнервяше когато учителката му кажеше че е много умен, но не е разумен. Наистина беше умен и, независимо от непохватния ѝ език, усещаше какво иска да каже тя: Стаменко използва ума си за да прави неща, които тя смята за неразумни и безсмислени.

Чудеше се Стаменко как така по-малко умният има право да решава кои са неразумните и безсмислените неща. И тогава направи първото смислено нещо в живота си: откри какво е нормалността. Нормалността е вид лека дебилност, която е способна да усети надмощието си над тежката дебилност, но не усеща надмощието на високата интелигентност, а я смята за слабост, поради това че не схваща смисъла на нещата с които се занимават високоинтелигентните.

А след това, Стаменко направи второто смислено нещо в живота си: реши да не споделя откритието си с учителката.

На улицата

10/29/2018

Минавам покрай гърба на Музикалния театър и гледам как млади музиканти си говорят. Защо са се забили тук тези деца, да не би за да свирят демодирана и сладникава музика? Това си мисля, и откривам че няма какво друго да правят: не могат да композират своя музика, особено пък модерна и сериозна. Нито са го учили как се прави, нито им идва отвътре.

Моцарт пишеше мащабни музикални произведения, но можеше да ги изпълни на пианото и цигулката си. Произведенията на Боб Дилан не бяха мащабни, но той също можеше да ги изпее и изсвири сам. Днешните музиканти не могат не само да композират, но дори и да свирят музика. Те могат да свирят само партии. Да, ама с техните партии, дойдат ли лоши времена, те не биха могли да си изкарат прехраната като улични музиканти. Защото в партията няма нищо цялостно (в музикално отношение), и поради тази причина никой минувач не би им подхвърлил и 10 стотинки в шапката. Особено ако са изпълнители на тимпани, тромбон или туба.

Само да не си помислите че сравнявам круши с ябълки, т.е. Моцарт с тубиста на оперетата. Ако искате, мога да сравня една прабаба с една правнучка. Първата хем може да си изплете жилетка сама, хем може, ако ѝ се наложи, да отиде до магазина и да си купи. Втората, също може да отиде до магазина да си купи, но няма да може да си изплете, ако ѝ се наложи.

Сън с хан Аспарух

10/28/2018

Заспа Стаменко и вместо да сънува голи жени, сънува хан Аспарух. Пита Стаменко хана:
- Хане ювиги, през 1983 г. българската държава беше на 75 години, но отпразнува 1300-та си годишнина. Да кажем че са ѝ липсвали първите 7 години, ама ще сбъркаме - липсваха 1225. Елементарно е, хане, когато те попитат кога си роден, вадиш своето удостоверение за раждане, а не това на дядо ти. Нищо че физиономиите и гените ви са почти същите. И като го казах, та се сещам да те попитам: как за 13 века вие - древните българи - не можахте да измислите собствени думи за физиономии и гени, ами ползвате гръцките?

Мисли мъдрият хан и мъдро отговаря с въпрос:
- Как да не сме измислили? Ами мутри и така ми е писано не значат ли същото?

Варварщина

10/27/2018

Това че елините не са могли да разбират речта на другите, съвсем не е правело другите варвари. И ако другите не са могли да разбират елините, но не са ги мислели за варвари, то познайте кои са били истинските варвари.

Пари и отрицателни герои

10/26/2018

Заради парите и най-добрите актьори се съгласяват да играят ролите на отрицателни герои. Не само на театралната сцена.

Интелигентността не е това което беше, серия 2

10/24/2018

За да оцениш интелигентността им, гледай не колко получават, а колко харчат! Ако е лесно да ги убедиш че за да са висококачествени разговорите им са им нужни айФони, то акълът им не ще да е много.

Интелигентността не е това, което беше

10/21/2018

Интелигентността, казва историкът Ювал Харари*, е способност за решаване на проблеми. Почитателите на тази дефиниция смятат че интелигентни са участниците в Международните математически олимпиади (ММО), защото решават бързо сложни проблеми. Прави са, разбира се, но имат проблем - не се сещат да помислят откъде идват проблемите за ММО. Истината е че учениците са неспособни да измислят проблеми, те само се сблъскват с тях. Авторите са професори по математика, някои от които са бивши участници в ММО. А откъде вземат проблемите професорите? Едни ги измислят сами, а други ги откриват някъде другаде. Да го кажем накратко: на следучилищно ниво, интелигентността се състои в това да откриваш проблеми, вкл. и в това да виждаш обикновени неща като проблеми.

В живота нещата са различни от олимпиадите. При нас проблемите се решават бавно; в живота проява на интелигентност е да можеш да живееш с проблема. Голдбах не се разстройваше от това че не може да докаже предположението си. Нито Ферма - последната си теорема. И като стана дума за нея ... Андрю Уайлс нямаше да я докаже ако не беше способен да живее 33 години с нея, т.е. с мечтата да я докаже.

В живота основна проява на интелигентност е да избягваш проблемите. Затова ми е много смешно когато някой ми каже: "Какво си мислиш ти, бе? Знаеш ли какво ми е да изхранвам 5 деца и 2 бивши жени с тази малка заплата?" Какво отговарям в този случай, ли? Казвам: "Знам какво ти е, ама нямаше ли да е по-лошо ако децата ти бяха 6, бившите ти жени - 7, а заплатата - още по-малка?" И пропускам да кажа: "Защо ме питаш какво мисля аз, вместо да се запиташ защо навремето не си мислил ти? А защо не ме питаш как така моята заплата е 3 пъти по-висока от твоята?" Пропускам да го кажа, защото така бих създал проблеми: а) нещастникът ще стане още по-нещастен и б) ще ме намрази. А както вече казах, високоинтелигентните гледат да избягват проблемите.

_____________________________________________________
* в книгата 21 Lessons for the 21st Century

оладелгОгледало

10/20/2018

Оглежда се Ачо в огледалото и си мисли: какво ли вижда онзи от другата страна? Дали един успял човек с 4 дипломи или един провален човек без деца?

Оглежда се Яни в огледалото и си мисли: какво ли вижда онзи от другата страна? Дали един успял човек с 4 деца или един провален човек без диплома?

А какво виждате вие? Дали не се провалихте, когато им сложихте диагноза "успял" или "провален" от разстояние? Не трябваше ли първо да ги попитате:
- Ачо, би ли заменил някоя от дипломите си за дете?
- Яни, би ли заменил някое от децата си за диплома?

Предизборните подкупи: по света и у нас

10/19/2018

В България, преди избори на определени категории от населението дават по 2 кебапчета и така ги мотивират да гласуват за някого. В това няма нищо оригинално, предизборните подкупи са измислени отдавна. В люлката на демокрацията, бащата на демокрацията Джордж Вашингтон е записал в документите си че през юли 1758 година е мотивирал 391 от избирателите си с 605 литра твърд алкохол (по кило и половина на човек). Това се казва мотивиране!

Нетолерантните побеждават

10/17/2018

В последната си книга*, Насим Талеб обяснява защо най-нетолерантните винаги побеждават. Ядящите само кошер-храна евреи са добър пример: малко са (в сравнение с всички останали), но не са само в Израел, а ги има по целия свят. И когато трябва да се организира мероприятие където ще има хранене: сватба, конгрес и т.н., храната е кошер, защото нетолерантните евреи не ядат друга храна, а толерантните неевреи ядат кошер-храна.

Само да не си помислите че говоря само за Америка и набеждавам само евреите. Цял свят яде японска храна, но няма да видиш японци да набиват нашенски боб с пържени кюфтета. Защото ние сме толерантни и ако (след като е ял боб) приятел или колега се изпусне, то най-много да го погледнем накриво, а той да си направи непуку. Докато японците са нетолерантни и общественото неодобрение би накарало виновните да си направят сепуку.

Какво ви интересува кой какво яде, ще кажете. И мен не ме интересува, ще отговоря аз. Използвах идеята на Талеб като въведение към това защо най-видните места в родината са заети от бивши ченгета и партийни/комсомолски секретари. Защото те са малко на брой, но са навсякъдее и са много нетолерантни, ето защо. Ченгетата никога не биха пуснали цивилни да колят и бесят в службите. Парт-секретарите никога не биха пуснали на висок пост в партията си (и особено в партийната си фирма) безпартиен, хеле пък либерал, консерватор или националист. А ние ги пускахме в партиите, фирмите и организациите си. Защото сме толерантни. И после се чудим защо победиха.

________________________________________
* още непреведената Skin in the Game

За лоялността на служителите и глупостта на работодателите

10/16/2018

Гошо Надувката е свикнал да се надува. Елементарно, Уотсън, в днешно време трябва да се надуваш, иначе те смятат за г-н Никой. Надува се Гошо, ама това е за пред хората; пред себе си признава че честото надуване води до загуба на връзка с действителността. Затова отвреме-навреме шамаросва надутото си Аз с неразбираеми за него неща и така го кара да си знае мястото.

Днес Гошо пак трябваше да се надува, та затова вкъщи отвори дебелата книга с неразбираемите неща - да види че не е толкова образован и интелигентен за колкото се представя пред хората. Само едно изречение беше необходимо за да го убеди колко е прост: "Айнщайн дефинира EPR критерия за Реалността: Ако, без да нарушим независимостта на една система, ние сме в състояние да предскажем със сигурност (т.е. с вероятност единица) стойността на дадена физическа величина, то тогава съществува елемент на реалност, съответстващ на тази величина".

Мъчи се Гошо да си обясни какво може да означава това изречение и ... единственото което му хрумва е следното:

Много работодатели ежегодно правят изследвания на лоялността на служителите. В резултат на които нарушават независимостта на системата по два начина:

1. Подсилват положителното:
Разбират кои от служителите са нелоялни и ги понижават/уволняват.

2. Подсилват отрицателното:
Нарушават работата на сериозните, работни и лоялни служители като ги карат да си задават въпросите: "Защо ни губят времето с тези глупости? Да не би да считат че нямаме какво да правим? Да не би да са неспособни да видят че лоялността ни към работодателя се състои в това което правим и в начина по който го правим? Че нали ако тези неща са невидими за тях, то те са слепи глупаци и не заслужават лоялността ни?" Започнеш ли да си задаваш такива въпроси, от лоялността ти не остава и следа.

Затова, независимо от това че уж научават моментната стойност на лоялостта, работодателите се оказват в неприятна ситуация: защото изследването на лоялността хем води до нарушаване независимостта на системата, хем води до невъзможност да се предскажат с вероятност единица бъдещите стойности на лоялността. Което, съгласно Айнщайн, кара разумния човек да се съмнява в реалността на величината "лоялност на служителите".

Падежи

10/15/2018

Преди време в българския, както и във всеки друг славянски език, имаше падежи. През 19-и век, благодарение на "патриотичните" усилия на борци за независимост, творци и учители да се разграничим от съседите си, беше конструиран нов български, където падежите почти изчезнаха. Благодарение на жените и младежта, усилията по конструирането продължават: убиват последния български падеж - вокатива (звателния падеж). Какво ли ще правят убийците му когато той издъхне? Ще влязат ли в църква да се помолят за спасението на душите си? И как ще започнат молитвата си: "Бог Господ, спаси душата ми, грешната"? Тази срамотия и в Русия не я правят, там единственият останал вокатив е точно в "Боже Господи".

Като човек на средна възраст си спомням че преди десетилетия падежите все още ги имаше. Не в книжовния език на столицата, а в диалектите на Западна България. Когато трябваше да се обърнат към ПешО (именителен падеж), торлаците казваха пЕшо (звателен падеж). Когато нещо лошо се случваше с ПешО, те използваха винителния падеж и казваха: "Утепа'а ПешОте". Когато даваха, те употребяваха дателния падеж, казвайки "Дадо'ме ПешОти кило ракия".

Не че ми е тъжно за падежите. Тъжно ми е заради глупостта на социалните, вкл. езиковите, конструктори, които си мислят че ще им се размине. Да, ама не; утре някой ще конструира и тях. И то така, че да ги накара да се въртят в гробовете си.

Сценарий за следващия "Терминатор"

10/14/2018

Излизаш за да разходиш кучето си и виждаш как някой разхожда сякаш същото куче. Какво си мислиш? Че някой, без да усетиш, ти е откраднал кучето или че някой има куче подобно на твоето? Нещо в лявата част на черепа те кара да си мислиш за второто.

Връщаш се с кучето вкъщи и поглеждаш към стената. Какво си мислиш? Че Матрицата е успяла да копира неповторимата ти личност или че си погледнал към огледалото? Мислиш че е второто.

Отиваш на пазар. Виждаш как тъмен балкански субект се опитва да плати със столевка подозрително приличаща на тази в портфейла ти. Какво си мислиш? Че типът е успял да ти отмъкне портфейла дистанционно или че има подобна столевка? Мислиш че е второто.

Отиваш в офиса на „Скайнет: пътешествия във времето“ АД. Какво правиш там, ли? Изкарваш си хляба като наемен убиец. Шефът ти дава задача да се върнеш 40 години назад и да убиеш себе си. Дава ти снимка на дете и адреса му.

Какво ли не си правил в името на хляба; ще го направиш и този път. Отиваш на адреса и виждаш детето. Поглеждаш се в огледалото и виждаш възрастен мъж. Какво си мислиш? Че въпреки очевидната разлика детето си ти? Че въпреки очевидните разлики в броя на звездите, Вселената на детето с допълнителната звезда над „Партийния дом“ е твоята Вселена? Нещо не е наред!

Допускаш че наистина си в твоята Вселена. Тогава:
1. Ако убиеш детето в момента Т, то няма да порасне и следователно няма да има кой да го убие в момента Т. Следователно то ще преживее момента Т.
2. Ако убиеш себе си в момента Т, то няма да има кой да убие детето в момента Т. Следователно то ще преживее момента Т.
С две думи, ако си в твоята Вселена, то детето винаги остава живо. Което означава че Детерминизмът е спечелил мача срещу Свободната воля. Субтитри на български: Мненията и деянията ти нямат никакво значение. Ти нямаш никакво значение.

Ако убиеш детето и останеш жив, то явно си не в твоята, а в неговата Вселена. Следователно детето не е твоето детинско Аз и си го убил напразно. Ако убиеш себе си, то детето остава живо, а ти си отишъл в миналото (т.е. в чуждата Вселена) напразно. Свободната воля е спечелила мача срещу Детерминизма, но играта е бил напразна. Субтитри на български: Не е ли това проява на най-мрачния детерминизъм - каквото и да правиш, то е напразно?

Решаваш да се бунтуваш. Решаваш че имаш свободна воля, че деянията ти имат значение. Детерминизмът да върви на майната си. Затова оставяш детето на мира, връщаш се там откъдето си дошъл и терминираш шефа си. Субтитри на български: Терминаторите са такива защото, дори когато са на правилната страна, те са детерминирани от нуждата да терминират.

Несправедливост

10/13/2018

Имаш ли висока инвалидност - получаваш пари ежемесечно.
Имаш ли висока интелигентност - получаваш неразбиране ежечасно.

Тримата братя и златните ябълки

10/12/2018

Имало едно време трима братя: Ачо, Бочо и Вичо. Възрастта им била такава че (вписвайки само по една цифра във всяко поле):
1. Възрастта на Ачо е вписана в полета 1 и 2;
2. Сумата от възрастите на Ачо и Бочо е вписана в полета 1 и 4,
3. Сумата от възрастите на Ачо, Бочо и Вичо е вписана в полета 3 и 4.

Като се има предвид че:
4. двама от братята са близнаци, а
5. броят на златните ябълки, с които разполагат братята е равен на последната (т.е. най-дясната) цифра на възрастта на близнаците,
с колко златни ябълки разполагат братята?

Всяко зло - за добро

10/11/2018

Влиза Гошо Пияндето в магазина и насреща му продавач с дежурното "Мога ли да ви помогна?" "Да", казва Гошо, "каква е разликата между обикновения 10-годишен ром "Барсело Империал" за 40 лева, дето виждам че е свършил, и тези за 80 и 105 лева, дето още ги имате?" "Нямам представа", отвръща продавачът.

А имаш ли представа как би могъл да ми помогнеш щом си неспособен да ме информираш, чуди се Гошо. Като ми платиш покупката от джоба си? Като ми дадеш съвет да си спестя 105-те лева? За това сам мога да се сетя, казва си Гошо и излиза от магазина, със 105 лева по-богат.

Гении

10/9/2018

Гошо Четецът чете роман от писателка със сладникава фамилия. Тарт, Дона Тарт! Звучи като име на момиче за Бонд, Джеймс Бонд. Но това го мисля аз, а Гошо мисли за прочетеното. "Това момче е гений", пише Тарт, "ако поиска би могъл да стане преводач в Обединените нации."

Звучи ми като написано за тъпак от сорта на Джеймс Бонд, мисли си Гошо. В Обединените нации няма гении: нито сред преводачите, нито сред тези на които им се превежда.

Гледай ти какво съвпадение - и двамата с Гошо си мислим за Бонд! Гледай ти какво съвпадение - и аз споделям мнението му за Обикновените нации:
Обединяват се само обикновените. Гениите са винаги разделени: в най-добрия случай от това че се игнорират един-друг*, в средния - от това че злословят един срещу друг**, в най-лошия - от това че се бият един с друг***.

Послепис от 1.05.2022
Колко думи съм изписал, без да знам че Николас Гомес Давила го е казал кратко и ясно: Интелигентността изолира, глупостта събира.

______________________________________
* "Това е тривиално, просто една теорема за фиксирана точка", казвал за "нобеловото" Равновесие на (Красивия ум) Наш не по-глупавият Джон фон Нойман.
** "Алберт е един стар глупак", казвал за Айнщайн неговият колега-нобелист Шрьодингер.
*** подобно на нобелистите Марио Варгас Льоса и Габриел Гарсия Маркес (интересна снимка на Маркес след битката - тук).

Наблюдателност

10/8/2018

Разхождайки се из града, Гошо Наблюдателния минава покрай някакъв секретен обект. Толкова секретен, че през 20 метра се виждат надписи "Внимание! Обекта е под постоянно видео-наблюдение!" Странно, мисли си Гошо, уж има постоянно видео-наблюдение, а не са забелязали неправилното членуване. Сигурно и наблюдението им е толкова професионално, колкото и писането.

Простите числа са навсякъде

10/7/2018

По какво сe различават Конският кестен цъфтящ в бяло (Aesculus hippocastanum) и Конският кестен цъфтящ в червено (хибрид между Aesculus pavia и Aesculus hippocastanum)? По това че листата са в китки по 7 при белия, и по 5 при червения. А по какво си приличат? По това че 5 и 7 са прости числа.

За някои хора казват че бозаят от две бозки. Например: хем са учители на държавна работа, хем дават частни уроци на учениците (виж случая с математиците от СМГ и "СМГ учители" ООД). И като стана дума за математика и математици, ще кажа това:
Въпреки че 2 е просто число, този който бозае от 2 бозки никак не е прост.

Ненасилието като насилие

10/5/2018

На Пешо Келешо жена му се смахнала. Престанала да яде храни от животински произход, защото се добивали чрез насилие спрямо животните. Смахната била, ама усещала че ще ѝ трябва време за да облъчи Пешо. Затова, докато меко агитирала Пешо да спре да яде животински продукти, тя твърдо държала да си разделят съдовете и приборите, за да не яде с неговите "мръсни" съдове и прибори в преходния период.

От една страна е луда, мислел си Пешо, но от друга има логика в действията ѝ: насилието не трябва да се приема пасивно. И понеже усещал тази работа с диетите и разделянето на съдовете като насилие над себе си, той се проявил като активист: разделил не просто сервизите, а цялото семейно имущество и с едната половина пратил жена си обратно при майка ѝ.

Китайски парадокс

10/4/2018

Двама китайски философи се разхождали по моста и гледали рибите.

- Виж колко щастливи са рибите! - рекъл Жуандзъ.
- Ти не си риба, откъде знаеш дали са щастливи или не? - отговорил Хуейдзъ.
- Ти не си аз, откъде знаеш дали знам или не? - запитал на свой ред Жуандзъ.
- Аз не съм ти, и затова не знам дали знаеш или не. По същия начин ти не си риба, и затова не знаеш щастливи ли са рибите или не - сложил край на разговора Хуейдзъ.

Социални мрежи

10/2/2018

В социалните мрежи неприятни и непоследователни хора имат много приятели и последователи.

Съседи

10/1/2018

Съседите могат да са толкова различни. Китаецът Конфуций казвал че ако тръгнеш по пътя на отмъщението, трябва да изкопаеш два гроба. В съседна Япония, където конфуцианството е една от трите основни религии, два гроба не са достатъчни.

При спор разгневеният Асано Наганори нападнал Кира Йошинака, заради което бил наказан да извърши сепуку. В продължение на две години бившите самураи на Наганори, които след смъртта му се прочули като 47-те ронини, планирали убийството на Йошинака, а след като го извършили се самоубили. Два гроба не стигнали, жаждата за отмъщение взела 49 живота.