"Сцената е добавена към клипът", е написал незнаен автор. Чудя се как може да си толкова грамотен, че да можеш да добавиш сцена към клип, и едновременно с това да си толкова неграмотен, че да не можеш да членуваш на родния си език. Това си мисли египтологът Спирос и се сеща за древния Египет, където на занаятчиите било забранено да надписват творбите си. Дали това не е бил мъдър начин за опазване на творбата (и клиента) от неграмотността на автора?
|
"Ако отвреме-навреме не се случваха извънредни положения, управляващите биха се изкушавали да ги провокират" пишат Робърт Хигс и Шарлът Туайт в "Извънредно положение и ерозия на частните имуществени права" от 01.01.1987 г. Хигс и Туайт са учени и добре ги знаят тези неща. Управляващите ги знаят още по-добре. Особено когато са с пагони.
Има и друго. "До 1976 г.", пишат професорите, "извънредните положения въведени от Рузвелт и Труман през 1933, съотв. 1950, година не са били отменени." Представяте ли си колко е лесно да се въвеждат извънредни положения, щом президентите не си правят труда да се информират дали страната им случайно не е в такова, а просто решават да въведат следващото? И трето. Курт Гьодел станал световно известен с това че, при четене на конституцията на САЩ през 1947 г., открил че тя допуска законно преминаване към диктатура. В последната си книга Насим Талеб спекулира какво е открил Гьодел. Блажени са политиците, защото в лицето на Рузвелт те са открили как да си присвоят властта 16 години преди гения Гьодел и 86 години преди гения Талеб. Елементарно, Уотсън, това става с въвеждането на извънредно положение. Когато беше време за писане, писах ... как неукият български монах Неофит Бозвели, без да е имал/отглеждал деца, издал книгата "Славяноболгарское детоводство", с която поучавал целия народ как да отглежда децата си. Понякога неграмотността е благо ... народът не прочел книгата му.
Сега е време за четене, и аз чета ... как Далай Лама обикалял света и чел лекции по: икономика, физика, астрономия, когнитивна невронаука, репродуктивно здраве и сексуалност. Какво да направя, освен да се повторя: Колкото и Далай Лама, керванът на науката си върви. Общото в двете мандали по-горе? И двете избразяват самодоволно-самозабравени монаси, които са били (ще бъдат) забравени 20 години след смъртта им. Има обаче един религиозен деец когото сме запомнили, въпреки че е живял преди 8 века ... Настрадин Ходжа, известен и като Молла Насруддин - анадолски сатирик и мъдрец от 13-ти век. Следва една негова лекция. Настрадин Ходжа ходел по улиците, следван от тълпа последователи. Които, освен да го следват, го имитирали. Киха Настрадин, след което си избърсва носа; те правят същото. Почесва се зад ухото, те правят същото. Обръща се да ги види вървят ли след него; те правят същото. Минават през градския пазар и познат пита Настрадин: - Какви са тези идиоти? Защо вървят след теб и те имитират? - Аз съм духовен учител - отвърнал Настрадин, - а това са моите ученици, които уча как да постигнат духовно просветление. - А как познаваш че са постигнали духовно просветление? - Елементарно: всеки път когато се обърна да видя следват ли ме и НЕ видя някой от тях, разбирам че той е постигнал духовно просветление. През 1840 г. Чарлс Бабидж изнася в торинския университет лекция за своята Аналитична машина. Младият италиански инженер (и бъдещ италиански премиер) Луиджи Менабреа превежда на френски лекцията. В периода 1842-1843 г. Ейда Лавлейс превежда статията на Менабреа на английски, като добавя към нея значителни по обем бележки, сред които и нейн собствен алгоритъм. По тази причина днес е считана за първата програмистка.
Това определено е невярно. На каква тема е била лекцията на Бабидж, ако той не е знаел какво трябва да прави машината му? Не ще да е била на тема "Разцветки и материали в модния компютродизайн". Отговорът се дава от съвестните историци, според които Бабидж е създал първите си алгоритми в периода 1836-1837 г. Което, обаче, не го прави първият програмист. Мислите ли че древните египтяни са хвърляли камъните както им дойде, а пирамидите са се получили по случайност? Не, имало е алгоритъм за подреждане на каменните блокове, откъдето следва че преди него е имало алгоритъм за изсичането им. Търсете първата сложна планирана операция и ще намерите първия програмист. Само не се заблуждавайте че той е човек, така както блондинките се заблуждават че първата Мис "Вселена" е от Земята! Пеньо: Човекът е човек, когато е на път!
Стаменко: Глупости, ако беше така, то Пацо Терасата щяха да го уредят за ЖП-кондуктор, а не за консул във Валенсия. Хипнотизирани сме от числа. Литературата ни връща (към) хората. Това уместно заглавие са поставили от "Дневник" на статия от Георги Господинов, една от малкото статии от последните месеци, която си заслужава да прочетеш от край до край.
Слава богу, ваксината за нашите страхове и депресии е открита преди векове. Само да се пресегнем към рафта. Това пише Господинов, който явно е хипнотизиран от литературата. И аз съм уж като него, но всъщност съм двойно хипнотизиран: от литературата и от числата. Затова ще контрирам: Колкото и да не ни се ще, трябва да признаем че Кокалът от Ишанго (първото свидетелство за съществуването на числата) е много по-древен от Илиадата. Числата са ваксина за страхове и депресии открита не от векове, а поне от 22 хилядолетия. Ако си незапознат с важното в твоята област, твърдят психолози, ти си неспособен да се възползваш от огромната работа свършена от тези преди теб. Затова, не се учудвай че често преоткриваш колелото и топлата вода!
Добър съвет, макар че не е универсален. Хората са различни: едни са ученици, а други - мислители. На ученика му е по-лесно да научи чуждите начини, на мислителя му е по лесно да измисли свои. Понеже по природа съм мислител, ще кажа собственото си мнение на човек, който знае само една чужда теорема наизуст, но е измислил доста собствени теореми. Само дето ще го кажа заобиколно: Има ли смисъл да отделяш време и нерви за отглеждане на чужди деца, че да си подготвен когато дойде време за твоите? Отивате да четете лекция за конвергентното и дивергентното мислене, която ще бъде записана за поколенията. Виждате че ципът на панталона ви се е развалил в отворено положение. С отворен цип пред поколенията? Не, благодаря! Имате 10 минути. Какво да направите?
Специалистите гледат отвисоко конвергентния мислител - човекът който смята че има едно правилно решение и един правилен път до него. Той решава да свали панталона си, защото така е по-лесно ципът да бъде оправен. Тук акцентът е върху оправянето, но гаранции за оправяне няма. Специалистите аплодират дивергентните мислители, т.е. тези които виждат повече решения на проблема, защото го виждат от повече страни. Най-добрите дивергентни мислители генерират многобройни идеи: > обувам си панталона наобратно; > залепвам си ципа със секундно лепило; > закачам си "дюкяна" с телбод; > махам си панталоните и говоря по бельо; > намирам някой дребен човек за да застане пред мен. Вече е ставало дума че често в главата ми светва лампичка с най-доброто и лесно решение. И сега е така; няма как - чака ме лекция пред поколенията: А ако нямам лепило и телбод? А ако в залата няма по-дребен от мен? А ако нямам желание да остана за поколенията в ролята на идиот по бельо? Нямам, нямам, нямам. Да не бъдем негативисти, все имам нещо, какво е то? Елементарно, Уотсън, имам фланелка; няма да си облека якето на голо, да не съм Иги Поп! Вадя си фланелката от панталона и ... готово. В средата на 19-ти век, прогресистите решават да осветят големите градове. Понеже концепцията за прогреса винаги е била че той се произвежда от единици за сметка на мнозина, прогресистите трябва да подготвят оправдание защо парите на публиката трябва да се харчат за осветление. Един от мотивите е че така ще се намали престъпността. Резултатите са обезкуражителни: престъпността нараства. Елементарно, Уотсън, би казал Шерлок Холмс, тъмнината плаши добрите и пречи на лошите, докато светлината успокоява добрите и помага на лошите.
Това, което е очевидно за Холмс и нас, е било съвсем неочевидно за хората от средата на 19-ти век. Е, и ние не падаме по-долу от тях. Много неочевидни за нас неща ще бъдат очевидни за поколенията след нас, например: > добрите спирачки и въздушните възглавници не намаляват, а увеличават жертвите на пътя; > "свободните" оръжия, уж даващи възможност на гражданите да се отбраняват от престъпници, по-често работят във вреда на първите, отколкото в тяхна полза; > в "безхартиените" офиси на настоящето се харчи повече хартия отколкото в канцелариите на миналото; в "прогресивните" климатизирани офиси от типа open-plan заразите плъзват по-лесно, отколкото в малките, нечисти и неоптимизирани канцеларии от 19-ти век. Ние сме равни: заради епидемията на всички ни е забранено да се разхождаме из парковете. Полицаите са по-равни: разхождат се из парковете за да пазят да не се разхождаме ние.
Колко естествена е играта на непрофесионалните актьори в мелгибсъновия "Апокалипто", и колко фалшива е играта на свръхпрофесионалистите Адам Драйвър и Бил Мъри в джимджармъшовия "Мъртвите не умират"! Колко изненадващо, но и логично, се появяват корабите на испанците на финала на "Апокалипто", и колко неуместна е появата на извънземния кораб в края на "Мъртвите не умират"!*
Обяснението: Това че нещото е произведено като изкуство не го прави изкуство, то трябва и да е проектирано като изкуство. По тази причина хора на изкуството са проектантите му: писателите, художниците, композиторите, диригентите и режисьорите. Ако трябва да направим аналогия с шаха, това са играчите - хората които движат фигурите. Останалите, колкото и да са ценни (сами по себе си или заради приноса си към общото дело), са просто пионки. Царе** или пешки***, на тях им трябват играчи**** за да им вдъхнат живот и да ги раздвижат. Първият закон на изкуството в едно равенство: Слаб играч + Силни фигури = Слаб шах _______________________________ * толкова, че дори актьорите от екрана се питат това имало ли го е в сценария ** актьори-суперзвезди *** осветители и гримьори **** сценаристи и режисьори Покрай карантините, разни умници твърдят че продължителната изолация не била повод за страх, а шанс за инвентаризация на живота. Шегаджии! Каквито и инвентаризации да си правим докато сме живи, истинската инвентаризация я прави онази с косата, подпомогната от наследниците ни. Не сте ли виждали купчините от стари вещи край кофите за боклук?
Имаме толкова боклук в главите, че финалната му "инвентаризация" би замърсила света в невъобразима степен. Добре е че паметта ни е електро-химическа по характер, и онази с косата я изпраща директно в небитието! Когато чула колко пари са дали за построяването на мощен телескоп, с който учените трябвало да намерят потвърждение на някаква теория, съпругата на Айнщайн сполучливо отбелязала: "Моят съпруг прави тези неща на гърба на пощенски плик".
В книгата "Кодът на креативността" от британския математик Маркъс ду Соутой, издадена миналата година, чета как изкуствен интелект, наставляван от Саймън Колтън и Стивън Магълтън, открил т.н. refactorable numbers и предположил че нечетните такива са точни квадрати (без да може да го докаже). Впоследствие Колтън публикувал статия, в която дал доказателство. Да беше жива, съпругата на Айнщайн щеше да каже: "Това нещо Иван го е открил и доказал с 2 реда текст, без да използва математически символи и изкуствен интелект, и без да пише статии в научни списания". А аз бих добавил следното: "Спомням си как се изненада един немски професор на твърдението ми че числата с нечетен брой делители са точни квадрати; сякаш не беше чувал за функцията сигма_0(n) и формулата за изчисляването ѝ." Можеш ли да си направиш снимка с Бог? Можеш, но няма смисъл! Той е толкова голям, че за да видиш себе си на снимката ще трябва да изрежеш 99.99% от него. Което обезсмисля снимката, по-добре да се снимате поотделно.
Може ли Бог да си направи снимка с теб? Може, но няма смисъл. Да се види на снимката той, значи да не можеш да се видиш ти. За какво ви е тогава обща снимка? По-добре да се снимате поотделно. Подобна е ситуацията със земните карти. За какво ни е карта на света, на която трябва да се вижда всичко, т.е. карта на която Гренландия изглежда по-голяма от Южна Америка, при условие че е 8 пъти по-малка? Не е ли глупаво, особено във времената на симулациите, когато можем да разгледаме всеки мобилен телефон 3-измерно, да разчитаме на 2-измерните карти за да си създадем представи за света? Всъщност, за какво са ни картите, освен за визуализация на състоянието на света по някакъв критерий (толкова болни тук, толкова - там). Да де, ама ... тези визуализации могат да бъдат правени с други двуизмерни обекти - таблиците. В една таблица Гренландия поставена до Южна Америка не изглежда глупаво и не заблуждава. Да не говорим че в таблиците лесно можем да добавяме допълнителни измерения под формата на нови колони. Освен номерата на египетските династии, Спирос носи в главата си какви ли не боклуци. Сред тях са разсъжденията на Майкъл Гладуел за емоционалната интелигентност (ЕИ). В опростенчески анализ на най-интелигентния американски мъж - Кристъфър Ланган - Гладуел отдава "неспособността" му да се справи с живота на ниската му ЕИ. Тя била причината Ланган да не успее да завърши университета и да практикува "странните" си занимания (вкл. охрана на барове и животновъдство).
Спирос носи и друг боклук в главата си - споменът за учителката от Комотини, която постоянно му натякваше че бил много умен, но не бил разумен. Това, в съвременната трактовка на Гладуел, би могло да означава че емоционалната му интелигентност е била малка. Само дето той не се чувстваше ощетен и не можеше да се оплаче от живота си. Чувстваше че учителката е била ощетена: опитвала се е да дава (подобно на Гладуел) на надарените нещо, което не ѝ е достигало (акъл). Ако изобщо има ЕИ (модерните изследвания твърдят че няма, поне по начина по който я вижда Гладуел), то слабата ЕИ би трябвало да пречи на живота на всеки. Да, ама не! Спирос има доста примери за хора с особен характер, които не са успели да завършат училище и са проявявали странности*, но биха попаднали в списъка на успелите. Такъв човек е Пърси Даяконис - математик, фокусник и станфордски професор. Той бяга от къщи на 13 годишна възраст, за да се присъедини към циркова трупа и е циркаджия в продължение на години. Никога не завършва гимназия, но успява да се вреди в университет, като нито той, нито университетът, съжаляват за това. Подобно нещо се случило в Москва. Владимир Воеводски бил на три пъти изключван от гимназията. Бил изключен и от университета заради лош успех и лошо поведение (отказвал да посещава лекции по скучни дисциплини). Извадил късмета да го поканят да направи докторат в Харвард. Завършил живота си в най-престижното за един математик място - принстънския Институт за авангардни изследвания, радвайки се на най-престижното за един математик отличие - медала "Фийлдс". За разлика от Ланган, който пътувал из света на странните професии, Воеводски пътувал из света на странните химически субстанции и не го криел от никого**. Вероятно затова житейският му брояч спрял на 51. Освен от математика, Спирос се интересува и от музика. Много ниска ще да е била ЕИ на Дейв Брубек, след като кандидатствал в консерватория без да чете ноти. Емоционално слаб да се изправи срещу (хеле пък да победи) срама си и музикалната си "слабост", той решил да ги скрие. Успял да избута първата година, но на втората го разкрили и поискали да го изключат. Ректорът усетил че за един музикант "музикалната" интелигентност е по-важна от емоционалната, и затова му дал възможност да завърши, но само при едно условие - да обещае никога да не преподава в консерваторията. Години след това, друг ректор на същата консерватория провесил на врата на Брубек лента на която пишело "Почетен доктор". Толкова по въпроса за ЕИ. _______________________________________________________ * т.е. хора със слаба ЕИ, поне според Гладуел ** отказал предложение от Оксфордския университет, защото там човек трудно можел да се снабдява с наркотици Произведенията на изкуството създават правила, но правилата не създават произведения на изкуството. Казал го е Клод Дебюси. Какво бихме могли да добавим?
Красотата на изкуството е специална. Усещате ли липсата на симетрия в афоризма на Дебюси? По същия начин са несиметрични и творбите му; ако не вярвате, прослушайте ги отзад напред. Айнщайновата формула, станала символ на науката, е красива, но в нея няма и грам от горната красота. Тя е симетрична, защото "звучи" по същия начин дори когато я запишем така: ccm = E. Надеждата на интелектуалеца е не че ще повлияе на света, а че някой ден, някъде, някой ще прочете това което е написал, така както го е написал.
Теодор Адорно По-добре да съм глас в пустиня, отколкото лице в тълпата.
Понякога, най-умното нещо което можеш да направиш е да се направиш на глупак. Съветите са безплатни основно защото нищо не струват. Във вестника прочитам интересна история:
- На този ще му дадеш 50 000 евро! - казал един голям шеф на по-малкия шеф. - Тоя пък какъв е? - попитал малкият за да се ориентира в обстановката. - Амиии ... тоя е един дето взема пари, но не върши работа - отговорил големият. Не знам какво си е помислил малкият, но знам какво си мислят читателите. За какво му давате пари, щом не върши работа? Ех, драги читатели, не ги разбирате тези неща! Дават му парите за да ги занесе на онзи който върши работата. Защото не искат даващият и вършещият да бъдат виждани заедно. Послепис от 24.08.2020 Сега разбирате ли защо батебойковата ПиАр-ка ежемесечно се е отбивала до батевасковия офис, въпреки че (по нейни думи) не е "вършела работа" на бате Васко? Естественият интелект е странна птица. Може да се подиграва на Изкуствения интелект заради неспособността на втория да направи звуково разграничение между ENCOURAGE EUTHANASIA и ENCOURAGE YOUTH IN ASIA и същевременно да не разбира че употребата на израза ENCOURAGE YOUTH IN ASIA демонстрира собствената му неспособност да направи смислово разграничение между младежта от Исфахан и младежта от Магадан.
Ако можеш да опаткаш 10 кебапчета и го правиш редовно, ще се освиниш. От студ можеш да се накокошиниш, а от четене - да се очовечиш. Има ли други животински глаголи в българския? Мъча се да се сетя, ама ми се закучи мисълта. Дали да не помишкувам из речниците? По-добре в речниците, отколкото да оскотявам, четейки новините.
"Как може да са толкова задръстени тези чукчи?", написа в дневника си Франц Кафка. "Толкова ли не разбират че където и да емигрират, те биха живели по-добре?" Десет години по-късно, на 40-годишна възраст, Кафка умря от туберкулоза. Как можа да е толкова задръстен? Вместо да мисли за чукчите, трябваше да мисли за здравето си.
"В моите романи ще има повече наука, отколкото в романите на конкурентите", зарече се д-р Майкъл Крайтън и написа Щамът "Андромеда". Там главната роля играеше микроорганизъм под формата на октаедър със стена правилен хексагон. Язък му за науката, 2400 години преди него Платон знаеше че в нашата Вселена такъв обект е невъзможен. Жените умират по-късно от мъжете защото вечно закъсняват.
Има хора, към които нещо те привлича - иска ти се да се приближиш до тях и да ги попиташ трудно ли е да се живее без мозък. Когато бях на 20 мислех само за любов. Сега обичам само да мисля. - Обожавам природата! - След това, което е направила с теб? Глупав мъж + глупава жена = многодетна майка Умен мъж + глупава жена = самотна майка Глупав мъж + умна жена = обикновено семейство Умен мъж + умна жена = лек флирт Жена с наведена глава? Значи има любовник. Жена с гордо изправена глава? Значи има любовник. Изобщо, ако жената има глава, то тя има любовник. - Жената се изчервява 4 пъти в живота: първия път - в първата брачна нощ, вторият път - при първата изневяра, третият път - първият път, в който вземе пари, четвъртият път - първият път, в който даде пари. - А мъжът? - Само два пъти: първият път - когато не може за втори път, вторият път - когато не може за първи път. - Защо красивите жени се ползват с повече успех от умните? - Защото слепите мъже са малко, а глупавите - много! Склерозата не се лекува, но се забравя. Ако болният иска да живее, лекарите са безсилни. Бог създаде жените красиви - за да бъдат обичани от мъжете, и глупави - за да обичат мъжете. |
Categories
All
Archives
September 2024
|
RSS Feed
