В състезанието за смотаняци за вярно твърдение се получава или медал 1 или медал 2 (по преценка на журито), а за невярно твърдение - или медал 3 или медал 4 (пак по преценка на журито). Незнайко е супер-смотаняк и си е харесал медал 4. Какво да каже за да го спечели?
|
Преди няколко дни минавам покрай "Шератон".
- Excuse me, do you speak English? - ме пита учтив младеж. - Sometimes I do - отвръщам неучтиво аз. Младежът не се отказва, а пита дали днес ми е ден за английски и аз се съгласявам да му отделя време. Трябвал му бележник и търси откъде да го купи. Каня го да дойде с мен до книжарницата от другата страна на "Света Неделя", че и без това отивам натам. Старите хора смятат мълчанието за злато, учтивите младежи го смятат за неучтивост. Затова младежът ме пита за разни работи, вкл. отдавна ли съм в София и какво се е променило в последно време. Отговарям кратко: "Отдавна. Промени се само повърхността". Понеже сме стигнали до светофара пред "Хепи", на въпроса какво имам предвид отговарям така: "Преди месец пешеходната пътека беше по диагонал на улицата, сега единият край на пътеката е преместен на друго място, а старата маркировка е замазана с черно". Показвам и младежът си умира от кеф колко бързо намерих факт, подкрепящ твърдението ми. Моли ме да се дръпна назад за да снима "промените". Защо не се променяме? Днес се ровя в блога си и намирам един възможен отговор (от януари 2013): Проблемът на страни като нашата е че си остават старите, дори и с "ново" управление. Защото нито едно "ново" управление не е направило UNDO на глупостите, останали от предишните, и не е избегнало участта да свърши куп собствени глупости. "Ако климатът беше банка, американците отдавна щяха да са го спасили", казваше венецуелският президент Уго Чавез. А нима климатът не е банка? Как щяхме да живеем, ако не вземахме на кредит от депозитите на чисти въздух и вода, които "някой друг" е направил?
Има ли равенство пред закона ако за едно и също престъпление на Х му отрежат малкото пръстче на лявата ръка, а на У - цялата дясна ръка? Разбира се че не!
В момента, в България се налагат подобни наказания. Например, за едно също престъпление двама престъпници могат да бъдат осъдени "еднакво": с конфискация на 50% от имуществото. Уж присъдата е еднаква, но наказанието е различно: единият може да има имущество за 10 милиона, а другият за 10 хиляди. Не е невъзможно, да си припомним как миналата година арестуваха изпълнителен директор и касиерка на банка (за това че една вечер изнесли от банката пачка с рамери, по-големи от сейфа на банката). Едната беда е че това е "законна" дискриминация по имуществено състояние. По-голямата беда е че така на бедните се дава урок: извършиш ли престъпление, ще се отървеш по-леко. И после се чудим защо законите масово не се спазват. Елементарно, Уотсън, масите са винаги бедни. Скитам из центъра на града и периодично надигам бутилка минерална вода. Срещу мен се носи откачалник с бутилка бира и равновесие, показващо че не му е първата. Говори му се с някого:
- Здравейте, уважаеми господине. Как сте? - Супер, благодаря. - Абе, от тази вода ще Ви ръждясат червата. - Нищо им няма, благодаря. Хрумва ми да отбележа, че от тази бира може да му ръждяса главата и че ако питат мен, вече е ръждясала. Ама нали съм уважаем господин, та не му го казвам. Урок 1. Казват че Законът бил еднакъв за всички. Да, ама Закон и Правосъдие са различни неща. Правосъдието е начинът, по който се прилага Закона; за него никъде не пише че е еднакво за всички. Затова вратата за гражданите към Правосъдието е доста по-тясна от вратата за "избраните". Урок 2. За обикновения гражданин достъпът до Правосъдието е само един - през задния вход. Тълкувайте го както щете!   Работодателите имат избор: на пазара има и глина, и диаманти. В 99% от случаите те избират глината. Причините?
Глината я има в големи количества, поради което е евтина. Намира се на плитко и се мачка лесно. Диамантите са редки и скъпи. Тях трябва да ги търсиш надълбоко. Обработката им е трудна, а ако са добре обработени, другите започват да им обръщат внимание. И от глината, и от диамантите има полза. Ако искаш да съхраняваш боб, глинените гърнета ще ти свършат добра работа. Ако искаш да направиш бижу или да накараш сложен часовников механизъм да заработи, трябват ти диаманти. И понеже фабриките за часовници са в далечна Швейцария, а тук е страната на боба ..... Безплатни съвети за работодатели ..... 1. Не смесвайте гърнета с диаманти. Диамантите са дребни и ще се губят сред грънците. Ще ви е трудно да ги виждате и накрая ще забравите че ги имате. 2. Мислете за имиджа си. Как искате да ви възприема останалия свят: като грънчарница или като бижутерия? ..... и за работници: 1. Разберете що за стока сте: а) ако сте невидими за другите, може би причината е че сте добре обработени и прозрачни, б) ако се носите волно по повърхността, то сигурно сте кухи, а кухината е изпълнена с въздух. Ако е така, дръжте си капака (т.е. плямпалото) добре затворен и избягвайте сблъсъци. 2. Каквито и да сте, гледайте да сте сред свои! "Никога не съм давал възможност на училището да се меси в образованието ми", обичал да казва Марк Твен. За мнозина тази мисъл е неразбираема; те гледат на дипломата като на ключ към бъдещето. Не прави като тях! Бъдещето ще дойде и без твоя ключ, а може и да те изненада с различна ключалка. По-добре гледай на образованието като на ключ към теб - без него можеш да останеш неоткрит и неразбран, дори и от себе си.
P.S. 25.11.2019 Горният текст е от стария ми блог в Multyply, когото затворих през 2012 г. Днес, в издадената през 2019 г. книга Range, прочитам как авторът Дейвид Епстайн сумира изследванията на икономиста Офер Маламуд в областта на образованието в 2 изречения: Да изучаваш специализирани дисциплини е по-маловажно от това да изучаваш себе си. Себеизследването е не просто странична, а централна характеристика на образованието. When a mathematician tries to explain Ramsey theory in a sentence, the result is something like this: “There is always order in a disorderly system that is big enough”. As a layman who has spent years living in and exploring such systems I’d say there is some truth in the above but it is not “the truth, the whole truth and nothing but the truth”. Let us take for example the so called Happy Ending Problem: Within any 5 points in the plane that are in general position (i.e. points such that there are no 2 of them coinciding and no 3 of them on a straight line) one can always find 4 that are vertices of a convex quadrilateral. When given a set of 5 points in general position we can easily find a convex quadrilateral. What is harder to find is the following: 1. After our mind’s eye adjusts to the existence of the convex quadrilateral, it stops seeing the points but only sees the quadrilateral. In other words, we accept the order as a given, not as what it really is – a result of special interrelations of many special points. In the same manner we see our economy as a child of the Market (a top-down approach) but not as a child of the efforts of millions of free individuals (a bottom-up approach). However, the truth about the Market is different: it only works where it was spontaneously created by the free little points and does not work where it was consciously forced on the points by the big quadrilaterals. 2. Neither the points (the creators of order), nor the quadrilaterals (the symbols of order), nor the order-admirers from higher dimensions, can easily see that the same points can build other convex quadrilaterals. In other words, the same points can build another order that is as logical and legal as the one already established.    Whereas in the first red order everybody is behind the wall (or guarding it), in the other versions of order (blue and green) there are free points outside the wall. In a nutshell,
We think of the ORDER not as a result of our activities, nor as one of the many possible orders, but as it wants us to think about it, i.e. as the only alternative to the DISORDER. Небето е черно; ще завали всеки момент. Срещу мен, като катер в бурно море, се носи сертифициран столичен откачалник. Точно когато се разминаваме гръмва гръм, а перкото виква: "Помощ! Обстрелват ни. Спомнете си устието на Меконг!" Не мога да се сдържа и се изхилвам. Зад мен прозвучава укорителният му коментар: "Не виждам кое му е смешното".
Какви ли не вузове бълват финансисти. Повечето от тях обитават задните чинове на българските финанси, но някои стигат и до предните редици: министерства, Народно събрание и т.н. За други това не е достатъчно; те се устремяват към света: Световната банка, Европейската комисия и подобни. Нека се запознаем с някои практически проявления на техния "финансов професионализъм".
"Въвеждането на данъка върху лихвите по депозитите ще стимулира инвестирането на парите на населението в икономиката, а не в банките", беше казала Менда Стоянова - Председател на Бюджетната комисия на Народното събрание и "професионален" финансист (от 1973 г. насам). Какво правят банките с парите на населението, тя няма представа. Банките обаче имат представа и инвестират събраните от населението пари в ... икономиката, къде другаде. Освен с банковите, тя не е наясно и с личните финанси. Как иначе да си обясним изказването й: "60% от хората са затруднени да си плащат сметките. Това вероятно означава че нямат сметки в банките (иначе нямаше да задлъжнеят)". Абе, Менда, тя и държавата ни е постоянно на червено и редовно закъснява с плащането на сметките си, но значи ли това че няма банкови сметки и депозити? Не по-малко известен "финансист" беше Министърът на финансите Симеон Дянков. Според него, аналогът на НАП в САЩ се намирал във Филаделфия. Според по-достоверни източници той е в столицата на САЩ (виж тук). Преди време се беше оказало че Дянков (понеже не знаел че трябва) не си е плащал осигуровките ТУК. Да не вземе да се окаже че (понеже не е знаел къде) не си е плащал данъците ТАМ? Ако това са ни елитните финансисти, кой знае що за стока са обикновените? "Бедите на Русия са две: глупаците и пътищата", обичал да казва Гогол. Бедите на България са също две:
1. И глупаците, и пътищата, струват на родината много скъпо; 2. И едните, и другите, нямат оправяне. На щанда за ядки клиент "ограмотява" продавачката: "Как може да си толкова тъпа, ма? Не се пише пекан, а печен !"
Ако в сграда с x етажа живеят
Y = sum(i=1..x, y(i)) души, където y(i) са хората, живеещи на i-тия етаж, то сумата за съвместно използвани услуги (напр. асансьор или почистване) трябва да се раздели на n части, където n = sum(i=1..x, i*y(i)). Живеещите на i-тия етаж е редно да си поделят i*y(i) от тези n части (а не 1/x от сумата). Много българи не могат да проумеят проблема дори ако им го нарисуваш с мастило за първи клас. Те не могат да разберат че изразът „Всички сме равни, но някои са по-равни от другите” сякаш е създаден специално за него. Това не им пречи да използват евристики, напр. да се откажат от ползването на асансьор, за да не плащат уж пропорционалната 1/х част от поддръжката му (ако живеят на първите етажи). Изводите, написани с мастило за първи клас: 1. Хората от първите етажи не обичат равенството; 2. Или обичаш равенството или го разбираш. Имало едно време страна, наречена Блабластан. Вместо преклонение пред Истината, жителите й изпитвали преклонение пред местните авторитети и измислената от тях История. Голяма излагация се получавала когато блабластански политик кажел на Папата че блабластански иконописец от Блабляна е стартирал Ренесанса. Или на американския президент - че блабластанец е баща на компютъра.
Блабластанската истина била като колите, карани от блабластанците - второ качество и втора употреба. Също като онази туршия от блабластанския виц, дето вече била ядена. Наскоро открих че българската история се прави предимно от чужденци. Днес смятам да постава точката над i-то, като докажа че доколкото българи правят история, те я правят в чужбина:
> Раковски направи Българската легия в Белград и точно там Левски стана Левски заради левския си скок - рекорд, който за съжаление не можа да повтори на наша територия (сещате се за какво говоря); > патриархът на българската литература Вазов написа "Под игото" - роман номер едно на България - в Одеса; > Ботев написа "Хаджи Димитър" - върхът на българската поезия - в Букурещ; > Георги Димитров запали огъня на световната революция в ... берлинския Райхстаг. Нещата продължават в същия дух и днес: > Кристо Явашев прави арт-опаковките си в чужбина; > Стефка Костадинова поставя олимпийския рекорд във високия скок в Атланта, а световния - в Рим; > Димитър Съселов открива нови планети от обсерваторията си в Харвард. Да не излезе че не българският народ е проклет, ами българската земя? Не може ли Съселов да ни намери една ненаселена планета? Това, че не можем да предвиждаме бъдещето, не значи че всяко бъдеще е възможно.
-1-
"Русия е страна с непредсказуемо минало", беше казал руски историк. Идва нова власт и започва да пренаписва историята. Когато на власт дойде пролетариатът, неговият авангард взе писалката в свои ръце и където видя думата "цар" я задраска с червено. Думата "народ" пък бе удебелена. В резултат се получиха недоразумения: операта на Глинка "Живот за царя" беше прекръстена на "Иван Сусанин". Какво мъчение е видяло либретото за да покаже че Сусанин е дал живота си не за Царя, а за Родината, само то си знае. А нима историята на всяка страна не е подобна на руската? Историята с националния ни химн прилича на историята с операта на Глинка: и химнът ни е бил кълцан и разтяган за да угоди на вкусовете на всяка нова власт. -2- Историята принадлежи на най-богатия. Колкото повече платиш за нея, толкова повече я притежаваш. Руснаците платиха такава цена за Втората световна война (40 млн. жертви), че се чувстват в правото си да си я приватизират и да я нарекат "Великата отечествена война". Въпреки че войната нито започна, нито завърши, в отечеството им. Най-кратката теория за успеха е дело на психолога Даниел Канеман и се състои само от две равенства:
успех = талант + късмет голям успех = още малко талант + много късмет За илюстрация на теорията може да послужи съдбата на дългогодишния съратник на Канеман - Амос Тверски. Двамата работят заедно и правят открития, заради които единствено Канеман получава Нобелова награда по икономика. Само защото Тверски е нямал късмета да доживее награждаването. Преди 2 хилядолетия хората се питаха: "Колко ризи да дам на ближния си?". Днес се питат: "Кой е актуалният цвят на ризите през този сезон?".
Преди важните въпроси бяха безброй: "Да бъдеш или да не бъдеш?", "Свобода или смърт?", "Какво да се прави?" и т.н. Днес има само един важен въпрос: "Who's Who?". Всеки предпочита американски хамбургери на масата си пред американски войници в задния си двор, защото ..... всеки предпочита 1 допълнителна гънка на корема си пред 2 допълнителни топки под него.
Винаги съм бил "негативист", смятайки че:
> Негативният аспект на свободата (да не правиш това, което не искаш) е много по-важен от позитивния (да правиш това, което искаш); > За доброто здравеопазване е по-важно да не вреди, отколкото да (претендира че) помага. Затова ме радва как в своята книга с афоризми колегата-негативист Насим Талеб открива че знанието също е негативно: по-важно е да знаеш какво да не правиш, отколкото да знаеш какво да правиш. Българската православна църква отново доказа че е автоФекална. По предложение на дядо Николай, Светият синус обявил Симеон СакскобурггоРски за държавен глава. Макар и с Ролекси на ръцете, дядовците не знаят точното време (Симеон беше държавен глава преди 60 години).
Не става само с Ролекси, трябва и акъл. Когато бащата на Александър Невски - принц Ярослав Всеволодович - прекланя глава и целува ботуша на монголския хан Бату, 17-годишният Александър е даден за заложник в двора на хана. Там той прекарва години, става кръвен брат на сина на Бату и се жени за сестрата на кръвния си брат*. Като верен слуга на хана, Александър разбива шведите** и ливонските рицари***. За вярната си служба, през 1252 г. е назначен от монголците за шеф на цяла Русия с титлата "Велик принц на Владимир". В началото на властта му Новгород се бунтува срещу монголския данък, но Александър разбива и новгородските си сънародници.
Принц Ярослав умира унижен и отровен в столицата на "големия" хан в Монголия. В по-късен момент на сина му също се налага да се "разходи" дотам. Доста често Невски е привикван на "спявка" и в столицата на "малкия" хан край Волга. Умира на връщане от последната, навярно преуморен от пеене и пиене. Днес, Александър е светец на Руската православна църква, а руснаците се гордеят че са спасили Европа от монголско нашествие. При условие че именно техният Александър е разбивал защитниците на Европа. _____________________________________ * и това ако не е перверзия ** тогава става "Невски" *** които спирали настъплението на монголците в районите на Новгород и Псков |
Categories
All
Archives
July 2020
|
RSS Feed
