Category: Reading&writing - Ivan's island

Гениалният читател

6/5/2023

Вчера писах за гениалните читатели, Днес продължавам по темата. И така ...

"Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти", написал в писмо до Робът Хук ласкателят Исак Нютон. Сещам се за първия въпрос, който би трябвало да хрумне на един гениален читател, прочел мисълта на Нютон:
Дали джуджето с дребните очички, разположило се удобно на раменете на гиганта, може да вижда по-далеч от гиганта с грамадните очи?

Ако ви притеснява това да разсъждавате за абстрактни герои, заменете ги с оса на рамото на слон. Невъзможно е осата да вижда по-далеч от слона. Следователно, дори и без да бил е запознат с отношенията между Хук и Нютон, гениалният читател би трябвало:
а) да знае че написаното от Нютон е невярно, и
б) да предполага че и Нютон е знаел че е невярно.

Гениалност в писането и четенето

6/4/2023

Във "Фрагментът, фрагментарно 2020" литераторът Пламен Антов твърди:
" ... хората са два вида - автори и читатели. Някои са гениални читатели така, както други са гениални автори."

Не знам нищо за контекста, в който е родена мисълта, но мога да я поставя в мой контекст. Прочетох тук как Вацлав Серпински генерира по два начина безкрайни числови редици от триъгълни числа (виж Проблем 42) и тетрахедрални числа (виж Проблем 43), като всеки два члена на редиците са взаимно прости. Към книгата на Серпински, а и към други подобни книги и статии за четене, ме насочи статия от Ромео Мещрович за 183-те начина за доказване на евклидовата теорема за безкрайността на простите числа. Генерализирах подхода на Серпински и открих две различни формули (тук и тук), демонстриращи факта че съществуват безкраен брой начини за доказване на безкрайността на простите числа.

Да генерираш безкрайността по безкраен брой начини! Ето това е да си гениален читател!

Отново за свободата

6/3/2023

Колко време трябваше да изгубя (а може би - спечеля), колко нещо трябваше да изпиша (а може би - изтрия), за да стигна до дефиниция на свободата само в 6 думи:

Свободата е повече ОТ, отколкото ДА.

След краткото, нещо по-дълго:

Свободата е като дрехите, идва в различни размери. Малката свобода е ДА вървиш когато сирените пищят, а другите са спрели. За нея загина Ботев. Голямата свобода е да си далеч ОТ другите, потънал в своите собствени занимания, така че да не чуваш сирените. Точно затова Ботев не трябваше ДА загива, а да пише - далеч ОТ султана, в чужбина, подобно на Вазов. Ето на това му казвам win-win ситуация - щеше да е по-добре за него, щеше да е по-добре и за нас.

Парадокси в изкуството. Сет, посет, найсет

5/26/2023

Сет е английската дума за множество. А посет? Това е английската дума за частично наредено множество, в което не всяка двойка елементи са сравними. А найсет? Това сега го измислих: име за множество, в което нито една двойка елементи не са сравними.

В изкуството нещата седят така: творбите се възприемат по един или друг начин, но не могат да се сравняват. Следователно, творбите образуват найсет. Множеството на авторите образува посет. Това е защото някои двойки автори могат да се сравняват. Би било глупаво да кажеш че Вазов е по-значим от Ботев, но е разумно да твърдиш че Вазов е по-значим от Нягул Семков.

Сега ще се телепортираме в сферата на наградите за изкуство, където тези дни Георги Господинов спечели наградата "Интернешънъл Буукър". Това е награда за неанглоезични творци и като такава тя не би могла да се сравнява с "Буукър"-а за англоезични творци, но определено е по-назад от нобела за литература, който е за всякакви творци, а и не се дава за творба, а за цялостно творчество. Накратко, наградите за изкуство също образуват посет, по което се различават от самото изкуство (виж по-горе).

Което ни води до Главния парадокс в съвременното изкуство:
Уж творбите не могат и не трябва да се сравняват, а някои биват награждавани, което е проява на сравняване в чист вид.

Книжна асиметрия

5/19/2023

Някои книги са незаслужено забравени, но нито една не е незаслужено запомнена. Уистън Хю Одън

Криворазбраната цивилизация

4/7/2023

Заради липсата на политическа коректност коригираха литературата на Агата Кристи и Роалд Дал. По същата причина някой ден ще коригират и науката на Нютон. Ами да, каква е тази "бяла" светлина?

Всичко накуп наведнъж

4/1/2023

Пиша кратки текстчета на няколко езика, понякога - на няколко езика едновременно. Ето един, написан на три езика едновременно:

Геометърът (шеговито): Паролата за компютъра ми се състои от последните 6 цифри на Пи.
Аритметикът (сериозно): Пи от колко?

Както вече сте се досетили, текстът може да бъде разбран единствено от хората запознати както с българския, така и с езиците на геометрията и аритметиката. Досетили сте се и друго: заради подобни иновации, този блог не е сред най-популярните места за посещаване.

Тризъбецът на световната конспирация

3/10/2023

Витгенщайн казваше че философията е битка срещу омагьосването на нашата интелигентност чрез езика. Като се замислиш, политиката, литературата и журналистиката са точно обратното.

Перото и сабята, 2

1/20/2023

Насим Талеб, ако не се лъжа, се питаше как става така че философите, изкарващи си хляба с това да се съмняват във всичко, вярват във всяка дума на финансовите си консултанти. Аз ще се насоча към хората, съмняващи се в това с което си изкарват хляба. Да вземем за пример:
1. писателя Тери Пратчет, според когото перото е по-силно от сабята само ако сабята е много малка, а перото - много остро;
2. драматургът Хенрик Ибсен, според когото една картина струва хиляда думи.

Хрумва ми въпрос, подобен на талебовия:
Как става така, уважаеми, че се съмнявате в силата на перото си, но не и в силата на мисълта си, в конкретния случай - мисълта че перото е по-слабо от сабята и четката?

Нули и единици

12/15/2022

Популярността на електронните книги ни съобщава в прав текст че днес повечето книги не стават дори за двете нули.

Голямата грешка на Ибсен

9/9/2022

"Една картина струва 1 000 думи", казвал Хенрик Ибсен. Горкият, нищо не е разбирал от картини. Повечето не струват (заслужават) дори една дума, особено ако думата е картина. Но някои ...

Пийт Мондриан продава шаренията "Броудуейско буги-вуги" на колежка-скулпторка за 800 долара. Това се случва през 1943 г. По-късно скулпторката я дарява на нюйоркския Музей за модерно изкуство. Картината засега е там и, естествено, не се продава, но ако се съди по цените на други произведения на Мондриан, то тя би могла да "изкара" 50-тина милиона долара.

Какво се е променило, ще запитате, нали картината си е все същата. Не, не е същата. От весела цапаница, инспирирана от картата на метрото, тя се е превърнала в сериозно произведение на изкуството, обрасло със сериозни чужди думи: първична, триада, сегменти, вибрации, естетика, доктрина и т.н. Няколко различни комбинации на тези думи в 30-40 статии, и някое и друго академично изследване, и цената на картината скача от 800 на 50 000 000 долара.

Накратко:
Не картината е ценното, а думите. Те могат да надуят цената ѝ 625 000 пъти. Картината е само повод тези думи да бъдат изречени и написани.

Меланхолия 2022

8/2/2022

Тежка меланхолия ме мъчи - толкова неща съм написал, а читателите идват тук основно да четат за меланхолията на Дюрер.

Дюрер е извадил късмет с меланхолията си - майка му е починала през 1514. Aко беше починала през 1515, той нямаше да може да конструира магическия си квадрат с годината на смъртта ѝ (в средата на четвъртия ред), и като резултат меланхолията му щеше да е по-тежка ... може би колкото моята.

Грамотност

7/18/2022

В далечното минало се бях възмутил от множественото число в заглавието на картината "Запорожци пишат писмо на турския султан". Какво е това "пишат", след като пише един - писарят в центъра на картината, а останалите гледат (защото са неграмотни).

На пръв поглед, не съм бил прав - казаците правели впечатление с грамотността си. Когато през 1654 г. Патриархът на Антиохия пътувал със сина си към Москва през Украйна, синът записал в дневника си следното: "Сред казаците открихме нещо забележително: всички те, с редки изключения, дори мнозинството на жените и дъщерите им, могат да четат и знаят мелодиите на църковните песни."

От друга страна, бил съм напълно прав - хората можещи да четат, но не и да пишат, са неграмотни. Всъщност, те са още по-зле от нечетящите. Защото:
1. са също толкова писмовно неми, но
2. могат да бъдат облъчени с всякакви писмени глупости, за които нечетящите биха били "имунизирани".

Свобода на словото

6/4/2022

Добре е да се чувстваш дете и да си свободен да мислиш без да знаеш, но още по-добре е да се чувстваш журналист и да си свободен да пишеш без да мислиш.

Матрицата

6/2/2022

The Matrix is everywhere. ... It is the world that has been pulled
over your eyes to blind you from the truth. Morpheus

Реификацията е заблуда при която абстракция се третира като конкретно събитие или физически обект. В заглавието "Волейболистките ни се завърнаха с тежка загуба" реификацията е очевидна (звучи така сякаш волейболистките носят ковчег или венерическа болест).

Антропоморфизацията е заблуда свързана с приписване на човешки черти, емоции или намерения не нечовешки обекти. Тя се счита за частен случай на реификацията. Пример: "Турция поиска ООН да смени името ѝ".

Колкото и да е странно, реификацията и антропоморфизацията могат да се "разхождат" ръка за ръка. В заглавието "Огромна сграда се промуши през ограниченията в София" "сграда се промуши" е пример за антропоморфизация (понеже не сградите, а хората се промушват), а "промуши през ограниченията" е пример за реификация (понеже ограниченията не са решетки, между които да се промушиш).

Език на нашите беди: Композитни езикови грехове

4/6/2022

В този блог водя битка с езиковите и логическите грехове, вкл. с този на антропоморфизма*. Подобно на останалите грехове**, езиковият грях може да е композитен. Едновременно можеш да извършиш противоположните грехове на антропоморфизма и дехуманизацията, и в резултат - да си доволен от себе си. С пример от книгата "Метрополис", с автор Бен Уилсън:

Докато преди градовете се опитваха да привличат големи производства или да завземат голям дял от световната търговия, сега те се конкурират за мозъци.

_____________________________________
* придаване на човешка форма/мотивация на неживи обекти/явления или на животни (за което съм писал тук и тук, а и на други места, които Гугъл не може да намери)
** напр. да се напиеш и пребиеш невинен човек под влияние на алкохола

Сечене и сочене

3/3/2022

Писателката Ан Ламот споделяла че с меча на истината може не само да се сече, но и да се сочи. Хубаво се е сетила за това със соченето, но едно нещо е пропуснала:
Ако използваш меча за сечене, ти можеш или да сечеш, или да не сечеш. Във всеки един момент, ако едното е правилно, то другото не е. Когато го използваш за сочене, възможностите да сочиш неправилно са много повече. Това, вероятно, са имали предвид мъдреците, когато са казвали че перото е по-силно (и опасно) от меча.

И ний сме дали нещо на света

2/19/2022

Вярно е че сме дали, но запитваме ли се какво е то? Дадохме на света кубратовата басня с пръчките, но забравихме да споменем че Кубрат я е преписал от езоповите басни, по време на обучението си в Константинопол.

За това че обичаме да даваме на света неща, които не са наши, говори и вазовото стихотворение "Паисий", според което сме дали "на вси Словене книга да четът". Забележете, авторът на стиховете става известен като Патриарх на българската литература не по случайност, а защото еднолично поставя основите й, написвайки първите български: повест, пътепис, разказ и роман*. По думите на Гео Милев, преди Иван Вазов не е имало българска литература.

Е, каква тогава е била книгата, която сме дали на Словенете? Елементарно, Уотсън, била е чужда. Което ме подсеща за нещо българско и родно - поговорката "С чужда пита помен прави".

________________________________________________
* но не и първия опит за роман, който дължим на графомана Нягул Семков

Случайности и закономерности

1/3/2022

Стаменко Математикът обикновено сънува интелектуални сънища: я е на конференция на историци в Кайро, я е на среща на литератори в София; я си говори с хан Аспарух, я с Иван Вазов. Дали е заради изпития по празниците алкохол, не се знае, но през нощта на първи срещу втори януари той сънува нещо съвсем различно, а именно - как побеждава в битка с ножове някакъв гаден нацист, а на финала на битката прозвучава песента "Добри познати", изпълнена от Михаил Белчев и Искра Радева.

По някое време Стаменко се събужда и от нямане какво да прави се заглежда в новините. По случай 100-годишнината от рождението на Блага Димитрова излязла препечатка на нейна стихосбирка, в която е включено стихотворението, изпято от Белчев и Радева. В него поетесата отбелязва, наред с всичко останало, че "няма среда в любовта".

Стаменко дочита статията, подходящо озаглавена "Няма среда в любовта", и си казва че съвпадението "сън-статия" е чисто случайно. С това за средата не е съгласен - в любовта има закономерности, една от които е че щом има начало и край, то няма как да няма среда. Това важи както за интервала от време, така и за амплитудата. Елементарно, Уотсън, съгласно Теоремата за междинната стойност, при започналите щастливо и завършили нещастно любови, няма как между плюса на любовта и минуса на омразата да не съществува нулата на безразличието.

Асиметрия с писане и четене

12/25/2021

От гледна точка на автора е добре да те четат и още по-добре - да пишат за теб. От гледна точка на читателя е по-добре да четеш автора, отколкото писаното за него.

Богатството и бедността на превода

11/29/2021

Хилядакилометровото пътешествие започва с една малка стъпка, бил казал Лао Дзъ. Хайде, бе! Не би могъл да го каже по следните причини:
1. в думата "пътешеСТВие" има три последователни съгласни, а за китайците това е много;
2. как виждате китаец да произнесе думата "хилядакилометровото";
3. по времето на Лао Дзъ единицата "километър" не е съществувала.

Не го е казал, ще се съгласите, но е казал нещо близко по смисъл, което на съвременен български може да се преведе така. Прави сте. Нека сега се телепортираме в по-близки времена и се насочим към руския превод на димитърдимовия "Тютюн". Преводачите са свършили добра работа, вкл. и като са оставили някои български думи за аромат, една от които е "ракия". Понеже руснаците нямат такова нещо, в бележка под черта им е обяснено че това е сливова или гроздова водка. Абсолютно погрешно! Водката не носи вкуса и аромата на материала - зърно, картофи - от който е произведена. Ракията го носи. При равни други условия, добрата ракия е много по-сложно, благородно и приятно питие от добрата водка, това ще ви го кажат всяко българско небце и нос.

Къде останаха разсъжденията за богатството и бедността на превода, ще запитате. Те са между редовете, но тук ще ги кажа с няколко думи:
Богатството на превода е в това че може да пренесе информацията през времето*, а бедността му е в това че не може да пренесе усещанията** през пространството***.

___________________________________
* разделящо ни от Лао Дзъ
** предизвикани от една хубава ракия
*** разделящо ни от Русия

Относно четенето и писането (в чужди тетрадки)

10/21/2021

В радио-интервю писателят Х споделил че сутрин чете научна литература, а вечер - биографии. Злобният радиослушател У го попитал жена няма ли, че си прекарва сутрините и вечерите с книгите. Писателят отговорил че думите нямам и имам имат по няколко значения. Когато попитали Жа Жа Габор колко съпрузи е имала, тя отговорила с въпрос: "Свои или чужди?" Което го подсещало за следното:

Някои мъже си имат жена за постоянно, а други си имат жена само отвреме-навреме, че и още по-рядко. И при читателите е така, едни четат постоянно, други - отвреме-навреме, а повечето - още по-рядко. Но докато мъжете, които имат непостоянни контакти с жени са опасни предимно за мъжете с постоянни жени, то тези които имат непостоянни контакти с книгите са опасни за всички.

Доживотният затвор на ученичеството

9/28/2021

Да се учиш цял живот е едно, да си ученик цял живот – съвсем друго. Леонардо да Винчи се е учил до края на живота си, но е спрял да бъде ученик в момента, в който напуснал школата на Андреа дел Верокио.

Българските деца ги учат дълго и напоително на литература. Под учене на литература се има предвид четене на оригиналите и особено - писане на анализи, но не и опити за писане на литература. По тази причина, децата остават с впечатление че голямото творчество е в четенето и анализирането, а не в писането.

Вярно е че и в анализирането може да има творчество, но в училищното анализиране творчеството го няма, защото то се прави по поръчка: както и да анализираш Вазов, ти все трябва да го изкараш Патриарх на българската литература. В училище никакво творчество няма да те спаси, ако творчески стигнеш до извода че Вазов е дребен провинциален писач oт времето на Достоевски, Толстой, Тургенев, Уитман, Мелвил, Емерсън и т.н.

Писането по поръчка се практикува не само в училищата, там просто се „наливат основите“. Голямото писане по поръчка започва след университета. В момента, какви ли не автори, кичещи се като пауни с докторатите си, упражняват перата си в плоски анализи защо, след като не искал да се ваксинира, българинът бил прост и не бил европеец. Интересно защо въображението на анализаторите спира до:
а) една дефиниция на проблема – нямаш ваксина, ерго не си европеец;
б) едно решение на проблема – задължителното ваксиниране?
Що за интелектуалци сте, драги ми дами и господа, ако само това ви хрумва? На този интелектуален „подвиг“ е способен всеки випускник на милиционерското училище.

Един предмет = Един учебник. Един проблем = Едно решение. Вазов = Патриарх. Ваксина = Задължителна. Колко прост е светът на простия човек, неспособен да надрасне ученичеството!

Записки

9/21/2021

Казват че било голяма работа да изнесеш реч без помощта на записки. Това само супер-паметливите го можели. Аз пък ще кажа друго:
Записките са като обувките - можеш да ходиш и без тях, но с тях можеш да стигнеш по-далеч.

Относно дяволите, иглите, картините и думите

7/19/2021

Спомняте ли си глупавия въпрос, забавлявал имащите се за много умни средновековни мислители: Колко дявола могат да се съберат на една игла? Глупав е защото нито дяволите са еднакви, нито иглите.

А спомняте ли си глупавото твърдение че една картина струва 1000 думи? Нито картините, нито думите са еднакви. Някои струват повече, други по-малко. Един пример може да изясни нещата:

За да ни осветли относно естетиката на Тома Аквински, на Умберто Еко били нужни 300 страници. За да ни осветли за тайните на фотоелектричния ефект на Айнщайн били нужни 16 страници (донесли му нобелова награда). Как мислите, кой е бил по-скъп на думи и чии думи са били по-скъпи?