Хрисеон Генов е на 4. Ракии, не години. Тялото му е в Борисовата градина, но съзнанието му е в Хайд Парк. Е, какво да правиш в Хайд Парк, освен да му дръпнеш една реч за упадъка и падението.
В началото всичко е наред, по средата – не толкова, в края нещата се скапват. Колко прави са били древните, смятайки че след Златния век са последвали по-малоценните векове, докато се стигне до днешния ръждив Железен век.
Как само започва животът, а: първо се показва главата на детето и 90% от раждането е свършено, родителите могат да въздъхнат, отрочето им ще има глава на раменете. Обаче нещата се променят: детето прохожда, проговаря, проявява характер. И започват обидите че има повреда в главата. После идва от запад един чичко, който обобщава: главите на всички били повредени, чиповете им трябвало да бъдат сменени. Накрая се оказва че и главата на чичкото е повредена и той се омита от сцената провален, но обогатен: вместо да смени чиповете (chips) на хората, той им направи горите на стърготини (woodchips) и ги продаде в чужбина. Ха нека сега да си ги върнат, злобее чичкото, да се бях сетил да направя дворците и резиденциите си на стърготини, нямаше да ми ги вземат за втори път.
В литературата е като в живота. Началото често е красиво и запомнящо се. Барабас пристигна в семейството по море; тридесет години помня това начало. Краят не си го спомням, не можеш да напишеш книга от 500 страници така, че да задържиш нивото до края. А приказната история на детето-цар, потъвало в продължение на десетилетия и стигнало до дъното, ставайки съюзник на комунистите, пък изобщо не искам да си я спомням.
В началото всичко е наред, по средата – не толкова, в края нещата се скапват. Колко прави са били древните, смятайки че след Златния век са последвали по-малоценните векове, докато се стигне до днешния ръждив Железен век.
Как само започва животът, а: първо се показва главата на детето и 90% от раждането е свършено, родителите могат да въздъхнат, отрочето им ще има глава на раменете. Обаче нещата се променят: детето прохожда, проговаря, проявява характер. И започват обидите че има повреда в главата. После идва от запад един чичко, който обобщава: главите на всички били повредени, чиповете им трябвало да бъдат сменени. Накрая се оказва че и главата на чичкото е повредена и той се омита от сцената провален, но обогатен: вместо да смени чиповете (chips) на хората, той им направи горите на стърготини (woodchips) и ги продаде в чужбина. Ха нека сега да си ги върнат, злобее чичкото, да се бях сетил да направя дворците и резиденциите си на стърготини, нямаше да ми ги вземат за втори път.
В литературата е като в живота. Началото често е красиво и запомнящо се. Барабас пристигна в семейството по море; тридесет години помня това начало. Краят не си го спомням, не можеш да напишеш книга от 500 страници така, че да задържиш нивото до края. А приказната история на детето-цар, потъвало в продължение на десетилетия и стигнало до дъното, ставайки съюзник на комунистите, пък изобщо не искам да си я спомням.
RSS Feed
