"Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти", написал в писмо до Робът Хук ласкателят Исак Нютон. Сещам се за първия въпрос, който би трябвало да хрумне на един гениален читател, прочел мисълта на Нютон:
Дали джуджето с дребните очички, разположило се удобно на раменете на гиганта, може да вижда по-далеч от гиганта с грамадните очи?
Ако ви притеснява това да разсъждавате за абстрактни герои, заменете ги с оса на рамото на слон. Невъзможно е осата да вижда по-далеч от слона. Следователно, дори и без да бил е запознат с отношенията между Хук и Нютон, гениалният читател би трябвало:
а) да знае че написаното от Нютон е невярно, и
б) да предполага че и Нютон е знаел че е невярно.