Category: Reading&writing

Голямата грешка на Ибсен

9/9/2022

"Една картина струва 1 000 думи", казвал Хенрик Ибсен. Горкият, нищо не е разбирал от картини. Повечето не струват (заслужават) дори една дума, особено ако думата е картина.

Пийт Мондриан продава шаренията "Броудуейско буги-вуги" на колежка-скулпторка за 800 долара. Това се случва през 1943 г. По-късно скулпторката я дарява на нюйоркския Музей за модерно изкуство. Картината и сега е там и, естествено, не се продава, но ако се съди по цените на други произведения на Мондриан, то тя би могла да "изкара" 50-тина милиона долара.

Какво се е променило, ще запитате, нали картината си е все същата. Не, не е същата. От весела цапаница, инспирирана от картата на метрото, тя се е превърнала в сериозно произведение на изкуството, обрасло със сериозни чужди думи: първична, триада, сегменти, вибрации, естетика, доктрина и т.н. Няколко различни комбинации на тези думи в 30-40 статии, и някое и друго академично изследване, и цената на картината скача от 800 на 50 000 000 долара.

Накратко:
Не картината е ценното, а думите. Те могат да надуят цената ѝ 625 000 пъти. Картината е само повод тези думи да бъдат изречени и написани.

0 Comments

Меланхолия 2022

8/2/2022

Тежка меланхолия ме мъчи - толкова неща съм написал, а читателите идват тук основно да четат за меланхолията на Дюрер.

Дюрер е извадил късмет с меланхолията си - майка му е починала през 1514. Aко беше починала през 1515, той нямаше да може да конструира магическия си квадрат с годината на смъртта ѝ (в средата на четвъртия ред), и като резултат меланхолията му щеше да е по-тежка ... може би колкото моята.

Грамотност

7/18/2022

0 Comments

В далечното минало се бях възмутил от множественото число в заглавието на картината "Запорожци пишат писмо на турския султан". Какво е това "пишат", след като пише един - писарят в центъра на картината, а останалите гледат (защото са неграмотни).

На пръв поглед, не съм бил прав - казаците правели впечатление с грамотността си. Когато през 1654 г. Патриархът на Антиохия пътувал със сина си към Москва през Украйна, синът записал в дневника си следното: "Сред казаците открихме нещо забележително: всички те, с редки изключения, дори мнозинството на жените и дъщерите им, могат да четат и знаят мелодиите на църковните песни."

От друга страна, съм бил напълно прав - хората можещи да четат, но не и да пишат, са неграмотни. Всъщност, те са още по-зле от нечетящите. Защото:
1. са също толкова писмовно неми, но
2. могат да бъдат облъчени с всякакви писмени глупости, за които нечетящите биха останали слепи.

0 Comments

Свобода на словото

6/4/2022

0 Comments

Добре е да се чувстваш дете и да си свободен да мислиш без да знаеш, но още по-добре е да се чувстваш журналист и да си свободен да пишеш без да мислиш.

0 Comments

Матрицата

6/2/2022

0 Comments

The Matrix is everywhere. ... It is the world that has been pulled
over your eyes to blind you from the truth. Morpheus

Реификацията е заблуда при която абстракция се третира като конкретно събитие или физически обект. В заглавието "Волейболистките ни се завърнаха с тежка загуба" реификацията е очевидна (звучи така сякаш волейболистките носят ковчег или венерическа болест).

Антропоморфизацията е заблуда свързана с приписване на човешки черти, емоции или намерения не нечовешки обекти. Тя се счита за частен случай на реификацията. Пример: "Турция поиска ООН да смени името й".

Колкото и да е странно, реификацията и антропоморфизацията могат да се "разхождат" ръка за ръка. В заглавието "Огромна сграда се промуши през ограниченията в София" "сграда се промуши" е пример за антропоморфизация (понеже не сградите, а хората се промушват), а "промуши през ограниченията" е пример за реификация (понеже ограниченията не са решетки, през които да се промушиш).

0 Comments

Език на нашите беди: Композитни езикови грехове

4/6/2022

0 Comments

В този блог водя битка с езиковите и логическите грехове, вкл. с този на антропоморфизма*. Подобно на останалите грехове**, езиковият грях може да е композитен. Едновременно можеш да извършиш противоположните грехове на антропоморфизма и дехуманизацията, и в резултат - да си доволен от себе си. С пример от книгата "Метрополис", с автор Бен Уилсън:

Докато преди градовете се опитваха да привличат големи производства или да завземат голям дял от световната търговия, сега те се конкурират за мозъци.

_____________________________________
* придаване на човешка форма/мотивация на неживи обекти/явления или на животни (за което съм писал тук и тук, а и на други места, които Гугъл не може да намери)
** напр. да се напиеш и пребиеш невинен човек под влияние на алкохола

0 Comments

Сечене и сочене

3/3/2022

0 Comments

Писателката Ан Ламот споделяла че с меча на истината може не само да се сече, но и да се сочи. Хубаво се е сетила за това със соченето, но едно нещо е пропуснала:
Ако използваш меча за сечене, ти можеш или да сечеш, или да не сечеш. Във всеки един момент, ако едното е правилно, то другото не е. Когато го използваш за сочене, възможностите да сочиш неправилно са много повече. Това, вероятно, са имали предвид мъдреците, когато са казвали че перото е по-силно (и опасно) от меча.

0 Comments

И ний сме дали нещо на света

2/19/2022

0 Comments

Вярно е че сме дали, но запитваме ли се какво е то? Дадохме на света кубратовата басня с пръчките, но забравихме да споменем че Кубрат я е преписал от езоповите басни, по време на обучението си в Константинопол.

За това че обичаме да даваме на света неща, които не са наши, говори и вазовото стихотворение "Паисий", според което сме дали "на вси Словене книга да четът". Забележете, авторът на стиховете става известен като Патриарх на българската литература не по случайност, а защото еднолично поставя основите й, написвайки първите български: повест, пътепис, разказ и роман*. По думите на Гео Милев, преди Иван Вазов не е имало българска литература.

Е, каква тогава е била книгата, която сме дали на Словенете? Елементарно, Уотсън, била е чужда. Което ме подсеща за нещо българско и родно - поговорката "С чужда пита помен прави".

________________________________________________
* но не и първия опит за роман, който дължим на графомана Нягул Семков

0 Comments

Четене между редовете на живота

2/12/2022

0 Comments

Във всяка статия за бананите се споменава че основните витамини в тях са Ц и Б-6. Ще си речеш че да ядеш банани е много полезно. Да, ама не. Човекът открил витамин Ц и получил нобелова награда за това е Алберт Сент-Дьорди. Как го направил? Забелязал че когато се набият едни плодове стават на кафяви петна, а други не стават. Запитал се защо е така и след експерименти открил причината: не стават на петна тези, които са с високо съдържание на витамин Ц, например лимони и портокали. Бананите стават кафяви, защото там витамин Ц е малко.

Е, на кого да вярваме: на нобелиста или на статиите? Елементарно, Уотсън, трябва да вярваме на всички, но и да мислим какво точно ни казват. Това че витамин Ц е основен витамин в бананите уж не казва нищо за това колко витамин Ц има в тях, но всъщност казва това че (освен Б-6) другите витамини в тях са в количества, които не си струва да бъдат споменати.

А нима с останалите неща не е така? Кажат ли ти че основният експорт на една страна са петрола и свързаните продукти, все едно ти казват че тази страна не изнася почти нищо друго. Кажат ли ти че един човек е много умен, не го търси да качвате мебели на осмия етаж - или няма да има сили, или няма да има желание.

0 Comments

Случайности и закономерности

1/3/2022

0 Comments

Стаменко Математикът обикновено сънува интелектуални сънища: я е на конференция на историци в Кайро, я е на среща на литератори в София; я си говори с хан Аспарух, я с Иван Вазов. Дали е заради изпития по празниците алкохол, не се знае, но през нощта на първи срещу втори януари той сънува нещо съвсем различно, а именно - как побеждава в битка с ножове някакъв гаден нацист, а на финала на битката прозвучава песента "Добри познати", изпълнена от Михаил Белчев и Искра Радева.

По някое време Стаменко се събужда и от нямане какво да прави се заглежда в новините. По случай 100-годишнината от рождението на Блага Димитрова излязла препечатка на нейна стихосбирка, в която е включено стихотворението, изпято от Белчев и Радева. В него поетесата отбелязва, наред с всичко останало, че "няма среда в любовта".

Стаменко дочита статията, подходящо озаглавена "Няма среда в любовта", и си казва че съвпадението "сън-статия" е чисто случайно. С това за средата не е съгласен - в любовта има закономерности, една от които е че щом има начало и край, то няма как да няма среда. Това важи както за интервала от време, така и за амплитудата. Елементарно, Уотсън, съгласно Теоремата за междинната стойност, при започналите щастливо и завършили нещастно любови, няма как между плюса на любовта и минуса на омразата да не съществува нулата на безразличието.

0 Comments

Асиметрия с писане и четене

12/25/2021

0 Comments

От гледна точка на автора е добре да те четат и още по-добре - да пишат за теб. От гледна точка на читателя е по-добре да четеш автора, отколкото писаното за него.

0 Comments

Богатството и бедността на превода

11/29/2021

0 Comments

Хилядакилометровото пътешествие започва с една малка стъпка, бил казал Лао Дзъ. Хайде, бе! Не би могъл да го каже по следните причини:
1. в думата "пътешеСТВие" има три последователни съгласни, а за китайците това е много;
2. как виждате китаец да произнесе думата "хилядакилометровото";
3. по времето на Лао Дзъ единицата "километър" не е съществувала.

Не го е казал, ще се съгласите, но е казал нещо близко по смисъл, което на съвременен български може да се преведе така. Прави сте. Нека сега се телепортираме в по-близки времена и се насочим към руския превод на димитърдимовия "Тютюн". Преводачите са свършили добра работа, вкл. и като са оставили някой български думи за аромат, една от които е "ракия". Понеже руснаците нямат такова нещо, в бележка под черта им е обяснено че това е сливова или гроздова водка. Абсолютно погрешно! Водката не носи вкуса и аромата на материала - зърно, картофи - от който е произведена. Ракията го носи. При равни други условия, добрата ракия е много по-сложно, благородно и приятно питие от добрата водка, това ще ви го каже всяко българско небце и нос.

Къде останаха разсъжденията за богатството и бедността на превода, ще запитате. Те са между редовете, но тук ще ги кажа с няколко думи:
Богатството на превода е в това че може да пренесе информацията през хилядолетията*, а бедността му е в това че не може да пренесе усещанията** през километрите***.

___________________________________
* разделящи ни от Лао Дзъ
** предизвикани от една хубава ракия
*** разделящи ни от Русия

0 Comments

Относно четенето и писането (в чужди тетрадки)

10/21/2021

0 Comments

В радио-интервю писателят Х споделил че сутрин чете научна литература, а вечер - биографии. Злобният радиослушател У го попитал жена няма ли, че си прекарва сутрините и вечерите с книгите. Писателят отговорил че думите нямам и имам имат по няколко значения. Когато попитали Жа Жа Габор колко съпрузи е имала, тя отговорила с въпрос: "Свои или чужди?" Което го подсещало за следното:

Някои мъже си имат жена за постоянно, а други си имат жена само отвреме-навреме, че и още по-рядко. И при читателите е така, едни четат постоянно, други - отвреме-навреме, а повечето - още по-рядко. Но докато мъжете, които имат непостоянни контакти с жени са опасни предимно за мъжете с постоянни жени, то тези които имат непостоянни контакти с книгите са опасни за всички.

0 Comments

Доживотният затвор на ученичеството

9/28/2021

0 Comments

Да се учиш цял живот е едно, да си ученик цял живот – съвсем друго. Леонардо да Винчи се е учил до края на живота си, но е спрял да бъде ученик в момента, в който напуснал школата на Андреа дел Верокио.

Българските деца ги учат дълго и напоително на литература. Под учене на литература се има предвид четене на оригиналите и особено - писане на анализи, но не и опити за писане на литература. По тази причина, децата остават с впечатление че голямото творчество е в четенето и анализирането, а не в писането.

Вярно е че и в анализирането може да има творчество, но в училищното анализиране творчеството го няма, защото то се прави по поръчка: както и да анализираш Вазов, ти все трябва да го изкараш Патриарх на българската литература. В училище никакво творчество няма да те спаси, ако творчески стигнеш до извода че Вазов е дребен провинциален писач oт времето на Достоевски, Толстой, Тургенев, Уитман, Мелвил, Емерсън и т.н.

Писането по поръчка се практикува не само в училищата, там просто се „наливат основите“. Голямото писане по поръчка започва след университета. В момента, какви ли не автори, кичещи се като пауни с докторатите си, упражняват перата си в плоски анализи защо, след като не искал да се ваксинира, българинът бил прост и не бил европеец. Интересно защо въображението на анализаторите спира до:
а) една дефиниция на проблема – нямаш ваксина, ерго не си европеец;
б) едно решение на проблема – задължителното ваксиниране?
Що за интелектуалци сте, драги ми дами и господа, ако само това ви хрумва? На този интелектуален „подвиг“ е способен всеки випускник на милиционерското училище.

Един предмет = Един учебник. Един проблем = Едно решение. Вазов = Патриарх. Ваксина = Задължителна. Колко прост е светът на простия човек, неспособен да надрасне ученичеството!

0 Comments

Записки

9/21/2021

0 Comments

Казват че било голяма работа да изнесеш реч без помощта на записки. Това само супер-паметливите го можели. Аз пък ще кажа друго:
Записките са като обувките - можеш да ходиш и без тях, но с тях можеш да стигнеш по-далеч.

0 Comments

Относно дяволите, иглите, картините и думите

7/19/2021

0 Comments

Спомняте ли си глупавия въпрос, забавлявал имащите се за много умни средновековни мислители: Колко дявола могат да се съберат на една игла? Глупав е защото нито дяволите са еднакви, нито иглите.

А спомняте ли си глупавото твърдение че една картина струва 1000 думи? Нито картините, нито думите са еднакви. Някои струват повече, други по-малко. Един пример може да изясни нещата:

За да ни осветли относно естетиката на Тома Аквински, на Умберто Еко били нужни 300 страници. За да ни осветли за тайните на фотоелектричния ефект на Айнщайн били нужни 16 страници (донесли му нобелова награда). Как мислите, кой е бил по-скъп на думи и чии думи са били по-скъпи?

0 Comments

С твоите камъни, по твоята глава

6/26/2021

0 Comments

С написването на цяла книга без да употреби буквата Е, французинът Georges Perec стана световно известен, а в Париж кръстиха улица на негово име. Как ли щеше да се върти в гроба си писателят, ако бяха кръстили "неговата" улица "Gorgs Prc"?

0 Comments

Трудно е да предвиждаш, особено бъдещето (2)

6/16/2021

0 Comments

През 1972 г. Айзък Азимов публикува "Самите богове". Полетът на въображението му да види скорошна комуникация между нашата и друга, паралелна, Вселена му донася наградите "Небюла" и "Хюго".

Въображение, въображение, ама не му е стигнало за всичко. В книгата:
> университетските учени се молят на ръководството за допълнително време за работа с компютъра (в единствено число, забележете), а
> земното население е 2 милиарда.

0 Comments

Провансалска литературщина

6/1/2021

0 Comments

Стаменко тръгва да си купува книга от водещо българско издателство. Книгата е от серия, претенциозно натруфена с името "Нова проза". Отваря книгата и що да види:
> първото издание на книгата е от 1983;
> преводът на български е от 1990;
> самото издание е от 2005.
Чудя се колко стара им е старата проза, мисли си Стаменко и оставя книгата.

0 Comments

И мойте песни все ще се четат ...

1/23/2021

0 Comments

... беше казал адашът Вазов. Как да не му завиди човек!

Аз не съм завистлив. Вместо да завиждам, пиша собствени, математически, "песни" (проблеми и предположения). Понякога се случва и да ги доказвам. Даже се случва да доказвам и чужди такива. Накрая, дойде време да ми завиждат: моите песни започнаха не само да се четат, но и да се пеят, т.е. доказват, от други хора. И понеже става дума за математици, за които има статии в Уикипедия, то няма как да не си направя римувания извод че и моите песни са интересни.

0 Comments

Умберто Еко за спорта и изкуството

9/16/2020

В есето "Роберта", от колекцията "Хроники на едно течно общество", Умберто Еко се опитва да обясни защо се дразним когато атлети постигат успехи с помощтта на химията, но не и когато творци я използват за творчески цели. Било елементарно, казва Еко, при спорта сме се интересували от човека зад резултата, а при изкуството - от резултата, а не от човека. Еко аргументира мисълта си така:
> ако футболът беше оръдейна стрелба с топки по някаква врата, то никой не би се интересувал от футбол, а
> ако една маймуна би могла да напише "Божествена комедия", то написаното пак би било красиво.

Да, ама не! Можем да стигнем до други изводи, достатъчно е да поразсъждаваме

Относно футбола
Във футбола ни интересуват головете, не личностите. Затова гледаме мачове веднъж седмично, а четем биографии на голмайсторите веднъж на 10 години.

Относно изкуството
Ако се сетим за Общата теория на относителността в икономиката, т.е. за теорията за търсенето и предлагането, ще видим че:
Aко маймуните можеха да пишат "Божествени комедии", то поради голямото предлагане никой нямаше да си мисли че написаното е божествено.

1 картина = 1000 думи

9/9/2020

Една картина струва хиляда думи само когато думите не струват!

Деца или книги?

8/8/2020

Деца или книги - това била представата на древните римляни за смислено изживeния живот. Чудя се само защо са пропуснали парите. Това си мисли Пекко Пекунен и изведнъж се сеща че парите лесно могат да бъдат похарчени. Като се замислиш, това важи и за децата: достатъчно е държавата да ги прати на война, какъвто беше случаят с големите синове на диктаторите Сталин и Мао. Виж, с книгите нещата са различни: кой може да похарчи евклидовата "Геометрия" или сонетите на Шекспир?

Животът не е лесен

7/25/2020

Животът става все по-лесен за живеене, казват едни. Не е вярно, да се живее става все по-трудно, казват други. Ако си мислите че истината е по средата, то се лъжете - помислете за броя на доволните и недоволните, и ще установите че нещата не са черно-бели, а са не съвсем черни.

Да вземем за пример книгите посветени на знанието. Преди векове зад тях са стояли по няколко "индустрии". Книгите са били невъзможни без християнството: в началото размножаването им е ставало с писари, а къде ще намериш писари, освен в манастирите. След това се е появило книгопечатането, но то е било невъзможно без линотоперите, метранпажите и другите незнайни негови герои. Освен това, преди печатницата, на автора са били нужни: коректори - за коригиране на текста, чертожници - за чертежите, художници - за картинките, математици - за настройка и проверка на логиката и математическите идеи на автора. Днес, във времето на електронните книги, всичко това се прави от алгоритми, но това не значи че авторите имат нужда от програмисти. Често те правят алгоритмите си сами или използват готови алгоритми.

Да, имат пълното право да кажат десетките автори, днес животът е по-лесен. Да се създаде книга е толкова по-лесно в сравнение с преди. Не, имат пълното право да кажат хилядите коректори, чертожници, художници, метранпажи, линотипери, математици и програмисти, днес животът е по-труден защото няма достатъчно (или изобщо) работа за нас*.

Само не завиждайте на авторите, драги ми коректори, чертожници, художници, метранпажи, линотипери, математици и програмисти. Освен своите, те трябваше да усвоят, поне частично, и вашите професии. С две думи: и техният живот не е лесен.

_____________________________
* Добър пример са американските математици: мъчат се, мъчат се, пък като видят че не могат да си намерят работа, се предават и отиват в Агенцията за национална сигурност; така тя се е превърнала в най-големия работодател за математици в света.

Писма на читатели

7/3/2020

Читателят е в привилегирована позиция, защото е способен да избере кого да чете, какво да чете и дори дали да чете. Читателят бива насочван от:
> името на автора;
> името на издателството;
> заглавието на книгата и корицата й,
> от приятели и познати, и особено от
> рекламата и литературната критика.
Авторът не разполага с този лукс, той не знае в какви ръце ще попадне отрочето му, какви очаквания има читателят и всъщност ... що за стока е читателят Х. Поради тази причина думите (идеите) на автора са понякога неразбираеми, а често (макар и харесани) те са криворазбрани. Тогава започват читателските писма, писмата за това какво си искал да кажеш и не е ли могло да го кажеш по-добре (вкл. по-разбираемо).

Чета блестящия блог-пост "Писма на читатели" от Урсула Ле Гуин и не мога да се сдържа да не цитирам:

Ако имаш проблем да разбереш какво значат, и дали изобщо значат нещо, моите книги, то мога да разбера желанието ти да ме попиташ, но те моля да не го правиш. Чети ревютата на критици, блогъри и учени! ... Това е тяхната работа и много от тях се справят учудващо добре. Това е работа, която и аз върша като критик. Но работата ми като автор на художествена литература е да пиша художествена литература, не да я обяснявам. Изкуството не е обяснение. ... Това не е моята работа, сладурче, това е твоята работа!

<<Previous

Голямата грешка на Ибсен

Меланхолия 2022

Грамотност

Свобода на словото

Матрицата

Език на нашите беди: Композитни езикови грехове

Сечене и сочене

И ний сме дали нещо на света

Четене между редовете на живота

Случайности и закономерности

Асиметрия с писане и четене

Богатството и бедността на превода

Относно четенето и писането (в чужди тетрадки)

Доживотният затвор на ученичеството

Записки

Относно дяволите, иглите, картините и думите

С твоите камъни, по твоята глава

Трудно е да предвиждаш, особено бъдещето (2)

Провансалска литературщина

И мойте песни все ще се четат ...

Умберто Еко за спорта и изкуството

1 картина = 1000 думи

Деца или книги?

Животът не е лесен

Писма на читатели

Categories

Archives