Ако напишеш книга посветена на минимализма, ти сам се застрелваш в крака, защото книгата ти работи срещу философията ти. За минимализма трябва да се пишат не книги, а афоризми.
|
Откачалките, които мислеха че имат синя кръв, говореха за себе си в множествено число. "Ние сме поставени от Бог да водим народа", казваха. Дотук добре, но ... те употребяваха множественото число неконсистентно. Вместо да каже "Ние говорихме с нашите германски братовчеди, кайзерите", английската кралица казваше: "Ние говорихме с нашия германски братовчед, кайзера". Защо така бе, како кралице, братовчед ти не беше ли със синя кръв? Не заслужаваше ли и той да се говори за него в множествено число?
Днес нещата са още по-изчанчени. Във връзка с многото полове, джендъри, а и извънджендърни категории, откачалките започнаха да смесват не само числата, но и родовете. Да вземем за пример уважаваната от мен (но само като писателка на биографии) Маша Гесен. Понеже тя е nonbinary&trans (каквото и да означава това), когато е в американската си родина тя говори за себе си като за кралица, т.е. в множествено число. Не бързайте да се радвате, за разлика от потомствените кралици, които използват първо лице (ние/нас), Гесен използва трето (те/тях). Ако ѝ откажат виза, тя очаква журналистите да пишат: "На Маша им им отказаха виза." Когато говорят за нея, тя иска хората да казват: "Те са добра писателка на биографии." Защо така, како Маша, не може да си хем в множествено число (те), хем в единствено (писателка)! Върхът на сладоледа е, че когато е в руската си родина, или просто говори на руски, Гесен говори за себе си в единствено число и ползва ... за срам и позор ... женски род. Заради тази ѝ неконсистентност ще завърша с нещо като остроумие: Да си nonbinary&trans кралица е още по-откачено от това да си английска кралица. Послепис Гесен е странна птица и може би затова тя успя да напише прекрасната биография на най-странната птица в математиката - Григорий Перельман. Споменатата биография ме стимулира интелектуално, та взех че написах някои неща (едно от които е това). Теория 1
Да си скъп на думи значи че се опитваш да пестиш думите, че търсиш максимален ефект с минимален брой думи. Това прави и думите ти скъпи. Теория 2 Вярващите че времето е пари вярват в обратното: колкото повече време отнема четенето, толкова по-скъпа излиза книгата. С мастило за първи клас: за почитателите на теорията че времето е пари, цената на книгата е изписана не на корицата, а на последната страница. Трудно е да хванеш цаката на музиката. Да я слушаш е едно, да я танцуваш - друго, да я анализираш - трето, да я свириш - четвърто, а да я композираш е ... петото и най-трудното. Лошото е че понякога, с изкачването на тази "пирамида", способностите от по-долните нива се губят. Не сте ли чували как гениални поп-композитори са неспособни да анализират музиката си без да плещят глупости? А това че гениалният композитор никога не може да получи такова удоволствие от слушането на музиката си, каквото получават почитателките му, напикаващи се от кеф на концертите му? Да сте чули Пол Макартни да се е напикавал докато е слушал (или пял) "Вчера"?
Послепис от 18.01.2025 Ще цитирам текст подкрепящ мнението ми. Там се говори не за музика, а за литература: ... моето четене отдавна не е безгрижно и това чувство вероятно е познато на всички преводачи. ... човърка ме всеки израз, който не разбирам, всяка думичка, която не си е на мястото. Подчертавам, преписвам, мислено коригирам, все гледам да науча нещо ново - кошмар. Четеното отпускало, помагало да заспиш - не и ако си преводач. Подписът тежи, понякога повече от текста под когото е поставен. Обаче ... не винаги подписът е истински.
Ах, този народ! Която дума не хвана, нея не изчанчи. Да вземем за пример думата "критик". Едно време критици бяха тези дето критикуваха. Днес, критик често значи да си апологет на статуквото, т.е. рекламист. Ето какво пише в "Дневник": Според литературния критик и журналист Митко Новков купуването на книги е едно от удоволствията на живота.
За разлика от Новков, за мен критикуването и писането са не професии, а съдба, вкл. заради: а) роднинската връзка с първия български литературен критик Нешо Бончев, и б) сътрудничеството с може би най-голямата "книга" на света - "Онлайн-екциклопедията на целочислените редици", която е с 61-годишна история, над 378 000 статии, и над 11 000 цитирания. Затова ще контрирам: Не купуването, а писането, четенето и критикуването на книги е едно от удоволствията на живота. Всъщност, не едно, а цели три. "Или деца, или книги", казвали древните римляни, когато искали да демонстрират кой живот е смислено изживян. Истината се криела в този незабележим за обикновения читател XOR (или едното, или другото, но не и двете заедно).
Ще дадем за пример римския император Марк Аврелий, който успял с книгата си ("Към себе си"), но се провалил със сина си (жестокият император Комод). Трябва да извиним Марк Аврелий, ще кажете, нямало е как да знае що е то XOR. Глупости, ще отговоря, трябваше да знае че докато се раздвоява между воденето на битки и писането на книги, няма да му останат време и сили да възпита сина си. Този блог ще изчезне много преди да изчезнат плочите от Ашурбанипаловата библиотека. Да бях един почитател на конспиративните теории, щях да обвиня за това Ефекта на Линди, ама не съм. Затова ще обвиня себе си - вместо да пиша малко върху камък, избрал съм да пиша много върху нетраен носител. Подобен избор направиха хората, сътворили Стъклената пирамида пред Лувъра. Тя ще замине в небитието много преди каменната си посестрима, носеща името на Хеопс.
Няма да се опитвам да оправдавам французите, на които не съм виждал очите, но ... мога да се опитам да оправдая себе си. Предпочитам да пиша нетрайни неща, които някой би могъл да разбере и хареса днес, отколкото да разчитам на читателите след хилядолетия. Те ще ме разберат толкова, колкото днес аз разбирам книгите от Ашурбанипаловата библиотека. Едни откриватели са късметлии - откриват дупки и ги запълват. Други са каръци - откриват дупки, които не могат да бъдат запълнени. Трети са фантазьори (за да не кажем мошеници) и запълват с измислици дупките открити от каръците.
Алфред Крупа беше късметлия - откри и запълни дупка от 5 хилядолетия. Познахте, говоря за дупката между откриването на колелото и поставянето на колела на куфарите. Ето и някои от каръците:
Пожелателното мислене е сферата, в която работят откривателите-фантазьори. За тях дупки няма. Те са готови да "открият":
Колко удобно се получава! След като българите са първите европейци, то няма как те, или техните деца, да не са измислили латиницата и европейската литература. Трудно е да накараш човек да разбере нещо, когато заплатата му зависи от това да не го разбира. Aптън Синклеър
Дали изкуственият интелект ще помогне на тези, които са неспособни да видят реалността на това че думите са евтини? Познахте, имам предвид хората изкарващи си прехраната с думи: писатели, поети, журналисти, богослови, просветители, програмисти, юристи, рекламисти, математици, историци и продавачи (вкл. бизнес-консултанти). Можем да сме оптимисти, но и песимисти. Оптимисти, защото ИИ ще подбие цената на думите и ще остави доста от изброените без работа. Песимисти, защото те ще намерят удобно оправдание в подбиването на цената - само и само за да не осъзнаят че и техните думи са били евтини, но не чак толкова. При 24 кадъра за секунда, един двучасов филм се състои от 172800 картини. Които обобщаваме с една дума. За Пешо тя е "шедьовър", за Гошо - "боклук".
Ех, този Нютон ... може да беше всякакъв, но едно е сигурно:
Ех, този Господинов ... даде на вси саксони книги да четат, но пропусна да отбележи че ако някой саксонски граматик предварително и безплатно не бе им дал САКСОНИЦАТА, нямаше да има нито саксони-читатели, нито саксони-преводачи, нито саксонски награди "Букър". "Колко струва един програмист? Зависи от университета", пише в някакъв вестник. Глупости!* Но глупостта е една, когато има кой да я пише, и още по-страшна - когато има кой да я чете и ѝ повярва.
Глупостта е мултипликативна: ако авторът и читателят са глупави**, то общата им глупост е равна на произведението от индивидуалните им глупости. _______________________________________________ * Стийв Уозниак завърши университет на 4-я опит, през 1986-та, години след като се беше записал с главно П сред програмистите ** на езика на математиката - взаимно прости Вечерта на последните "Будители" ме изненада с премиера на "Криворазбраната цивилизация" в софийския музикален театър. Посмях се добре, след това се наспах добре, а на сутринта се събудих ... готов за размисли относно целевата аудитория на постановката.
Спомняте ли си онзи "музикален център" на представлението, където се пее: Да беше Данте жив, написал би щастлив един голям сонет за теб ма шер Анет. За кого е написан този текст? Елементарно, Уотсън, за полусъбудените, т.е. за тези, които:
Да обобщим проблема с будителите така: трябва хем да им благодарим че успяха да събудят народа в някаква степен, хем да ги критикуваме че зарязаха това любородно дело по средата или просто нямаха капацитета да го довършат*. ________________________________________________________________ * сещам се за примера с Неофит Бозвели и неговите последователи Според Теоремата за безкрайната маймуна, ако сложиш една маймуна зад клавиатурата и ѝ дадеш безкрайно време за писане, то няма как след време тя да не напише събраните съчинения на Шекспир.
Гошовото опровержение е просто и може да бъде проверено експериментално: Ако дадеш на една маймуна клавиатура и безкрайно време за писане, то ще получиш само строшена клавиатура и мъртва (от скука или старост) маймуна. Ех, този Вазов, какъв провидец се оказа! Написа "И моите песни все ще се четат" и те наистина се четат. Даже се подцени, не само се четат, но и се пише за тях. Е, ако трябва да сме точни, мнозинството от писачите са ученици и кандидат-студенти, по задължение.
И моите песни се четат. Даже се пише за тях. Но писачите го правят за кеф, не по задължение. И друго ... те не са ученици, а университетски преподаватели - бивши и настоящи. Преди два дни се похвалих на приятел че като наредя на Гугъл да търси думата реификация, търсачката показва на първо място моя текст "Реификация и култура".
Днес установявам че съм хитов автор и сред англоезичниците. Напиша ли anagrams and palindromes, Гугъл класира съответния ми текст на пето място. Още няма 6 сутринта, ама ще отворя шампанското ... "Или деца, или книги", казвали древните римляни, когато искали да демонстрират кой живот е смислено изживян. Истината се криела в този незабележим за обикновения читател XOR (или едното, или другото, но не и двете заедно).
За пример ще дадем Карл Велики, който:
Историята на питагорейската секта демонстрира обратното, т.е. как книгата убива сина*. Най-ценният за математиката и човечеството син (т.е. ученик) на Питагор бил убит заради това че неговата книга (откриването на ирационалните числа) противоречала на Библията на питагорейците (вярата че всички числа са рационални). Библията (с гласа на Питагор) наредила на сектантите да удавят в морето споменатия Хипасос от Метапонтум, a сектантите се подчинили. _______________________________________________________ * използваме думите "книга" и "син" преносно "Музиката помага на растежа на растенията, установиха учени", пише в "Днев-
ник". Коя музика? Кои растения? Кои учени? С тази съвременна криза на репликацията ... да не вземе след година да се окаже че никоя музика не помага на растежа на никои растения? Или че хората, провокирали вестникарското заглавие не са били учени, а мошеници? Едно може да се установи с пълна сигурност - "Дневник" беше вестник, но сега (бидейки единствено електронно издание) вече не е. Това че пишещите в електронното издание може някога да са били журна-листи, но вече не са, е също лесно установимо. От текста на статията става дума че растящите под влияние на музиката растения били гъби. Да, ама ... гъбите не са растения, драги ми "журналисти", тях вече 6 десетилетия ги считат за отделно царство, наред с царствата на растенията и животните. Няма полза от знанието ти, ако никой друг не знае че знаеш. Авъл Персий Флак
Ако си мислите че само чукчите са прехласнати по писателството, много се лъжете. Цял свят смята писателите за голяма работа, и това не е от вчера. Водният винт е кръстен на Архимед не защото е измислен от него, а защото ... бил за пръв път описан от него. Според някои историци водният винт е измислен в Древен Египет, според други - в Асирия, за напояване на градините на Сенахериб, около 450 години преди Архимед. Очевидно е че асирийците също са разполагали с описание на водния винт - как иначе биха могли да го разберат, произвеждат и сглобяват? Ето къде е проблемът: Не е достатъчно да пишеш, трябва да го правиш на правилния език, а и да го публикуваш където трябва. Затова чукчийските и асирийски писатели (а и писанията им) са обречени на забрава. За разлика от римските, които всеки обича да цитира. Като се изключат литературните му фантазии, убеден съм че това е било и мнението на Максим Горки. Така си обяснявам името, което сам си е избрал: Горки, не Горди.
... чиято цел е да каже в три реда това, за което съм изхабил цели три параграфа тук.
Болести много. Лекове още толкоз. Здравето - едно. Авторско право е правото да заглушиш гласа на авторите под предлог че искаш да защитиш портфейлите им.
Откъде бих могъл да знам? Никога не съм интервюирал, нито пък съм мислил по темата. Но ... защо това трябва да ме спира? И така ...
Често интервюиращите са неподготвени и задават въпроси, които многократно са били задавани. Така досаждат на музиканта. Често интервюиращите показват втора слабост - карат интервюирания да се чувства свръхестествено, забравяйки че е човек. Така досаждат на публиката. Мисля че един добър въпрос би трябвало да стимулира интелектуално както интервюираните, така и публиката. Да не говорим че отговорът би могъл да ги научи на нови неща*. Например: Знаете ли за случаи, в които рок-музиканти пеят за други музиканти или поименно ги споменават в песните си? Имате ли примери за позитивно, неутрално и негативно отношение на пеещите към музикантите, за които се пее? _______________________________________________________________ * вкл. и на това че интервюираните са: а) незапознати с контекста в който функционират, или б) са твърде опиянени/напушени, че да разсъждават за него Деца или книги, в това се заключавал смисълът на живота според Ницше. Добра мисъл, но недовършена. Избегнал въпроса за качеството - светът щеше да е по-добър без децата и книгите на мнозина. Сещам се за таткото Алоис Хитлер, а и за книгата на сина му.
|
Categories
All
Archives
January 2025
|
RSS Feed
