Попитате ли някого кога целта на обучението по четене е постигната, той ще ви каже: "Когато можеш да четеш". Грешка! Обучението по четене е успешно когато те научи да обичаш да четеш. В тази връзка, обучението по литература работи срещу обучението по четене (ако схващате тънката ми мисъл).
|
Признавам че заглавието е подвеждащо. Днес няма да разискваме кусурите на популярната математика, а кусурите на математиците произвеждащи книги на тема "популярна математика". Отвори ли човек подобна книга, той трябва да е наясно че е твърде вероятно тя да му е последната. Било защото е безинтересна, било защото е неразбираема. Но най-вече защото в следващата ще пише за същите неща:
Разочарован от еднообразието на тези книги, решавам да напиша нещо ново, свежо, просто и разбираемо. И така ... Въпрос: Знаете ли какъв е броят на естествените делители на естествените числа? Пищов: Под естествени разбираме целите положителни числа. Отговор: Броят на делителите е четно число, защото делителите могат да се групират на двойки. Елементарно, Уотсън, ако X=Y*Z, то двойката делители се състои от числата Y и Z. Колкото и такива двойки D(X) да имаме, броят на дeлителите d(X)=2*D(X) е четно число. Единствено т.н. квадратни числа (1,4,9,16,25,...) имат нечетен брой делители, по простата причина че X=Y*Y. Каква е ползата от горното знание: Ще го използваме за доказване на теорема, открита (за пръв път) от Изкуствения интелект HR и доказана (за пръв път) от "татко му" Саймън Колтън (виж тук). И така ... Дефиниция: Рефакторируемите числа са числата, делими (без остатък) на броя на делителите си. Редицата им започва така: 1,2,8,9,12,18,24,36,40,56,60, ... Теорема: Нечетните членове на редицата на рефакторируемите числа са квадратни числа. Доказателство: Нечетно число с четен брой делители (напр. 15 или 21) не може да е член на редицата на рефакторируемите числа (съгласно дефиницията по-горе). Следователно, нечетните членове на редицата са квадратни числа (съгласно отговора по-горе). QED Илон Мъск потеглил към Марс. След 10 минути му се обадили да се връща: в момента на изстрелването на ракетата, незнайна сила (може да е била и чужда цивилизация) унищожила Марс. Заради голямото разстояние тази информация дошла на Земята чак 8 минути след изстрелването.
Мъск наредил на пилота да продължава към Юпитер, но след като онзи му казал че с Юпитер закъснението е 40 минути, Мъск се отказал. Не искал да се окаже на 880 милиона километра от Земята и изведнъж да разбере че нещо се е случило с Юпитер. Учена глава от Британия започва книгата си "Пъзелът на езика" с думите:
Добре сте с думите, ако изговаряте от 120 до 200 на минута и четете с двойно по-висока скорост. Такава глупост не бях чел цели 24 часа*, та затова ще ѝ обърна внимание. Добре сте с думите когато имате какво да кажете, и то е вярно, разбираемо и красиво. Това с каква скорост (кака)нижете думите няма значение. От още по-малко значение е с каква скорост ги консумирате (при четене). И като стана дума за консумиране ... защо един археолог е способен да изкаже подобна глупост, но един "прост" готвач никога не би си позволил да каже че си добър с храните когато можеш да сготвиш 5 ястия за минута и да изядеш двойно повече за същото време? Ще се опитам да завърша афористично: За начинаещите езикът е пъзел. За останалите той е изкуство. Ако ви се струва че мисълта ми е спорна, то ще се позова на висш авторитет - Карл Фридрих Гаус, чиято истина е обратна на истината на британския археолог: Аз пиша бавно, основно защото не спирам, докато не кажа колкото е възможно повече с колкото е възможно по-малко думи. Да пишеш кратко отнема повече време от това да пишеш дълго. ____________________________________________ * предпоследната глупост също беше от британска учена глава, описала в книгата си Натали Портман не като актриса с незаслужен Ердьош-номер, а като млад математически гений (mathematics prodigy) Книгата e не толкова прозорец към света, колкото огледало, без което не можеш да видиш себе си.
Разни културтрегери се изнервят от това че българите не четат и не ходят на опера. Тази им нервност има опасни странични ефекти, защото кара четящите и опериращите да се чувстват част от малобройния елит. Да, ама не; читателите и слушателите са просто потребители. Голямата работа е да пишеш и пееш, при това не как да е.
Може би вината за малкото читатели е в многото писатели, повечето от които не знаят как и за какво да пишат. Да вземем за пример неизвестен роман на известна писателка от Винкелбург, започващ с това как изрод се опитва да продаде бебе. Точно да се споразумее с някакъв барман да размени бебето за една ракия и ... барманът чува полицейска сирена и се отказва. Имам питане, даже три: 1. Кой у нас продава бебета? Никой, българките-продавачки раждат в Гърция срещу авансово плащане в евро. 2. Кой у нас брои полицията за нещо, че да се страхува от далечна полицейска сирена? 3. Кой у нас иска да чете за транзакции от сорта "бебе срещу ракия"? Дори и да има публика за такива истории, да очакваш че тя ще ги чете е самоубийствено. Защо да ги четат от книгата ти, след като могат да ги видят на телевизора или в мрежата, и то безплатно? Вече съм писал че това, което на един писател се струва успешна метафора (напр. национална глупост), за един психолог е когнитивен уклон (и по специално - антропоморфизация). Днес ще съм по-краен и ще намеся психиатрите. Този, който за писателя е визионер, за психиатъра е жертва на делюзия за величие*. Да вземем за пример цар Калоян, когото някои писатели наричат "визионер", защото виждал възможности за ромейско-българска империя под негово ръководство.
Калоян не бил съвсем луд. През 1206 г. българските войски стигнали на 12 км от Константинопол, а по-късно (април 1207 г.) били на педя от превземане на Адрианопол, но ... всъщност войските на Калоян не били толкова български, колкото кумански. По тази причина те зарязали Калоян и обсадата на Адрианопол, че идвало време да водят конете на паша по високите пасища на Кумания, северно от Дунава. Така Адрианопол останал непревзет. Дошла есента и куманите, с добре нахранените си коне, отново дошли при Калоян, да ги поведе към Солун. Да, ама Калоян не ги повел като хората и през октомври 1207 г. недоволен куманин го убил. Написано като за блондинки: Докато на Калоян-визионерът му се привиждала ромейско-българска империя, той бил сляп за това колко е зависим от куманите. ______________________________________________________ * у нас неправилно наричана "мания за величие" Четенето е необходимо, но не и достатъчно условие. То е просто стъпка по пътя към писането.
Да се гордееш с това което четеш е все едно да се гордееш с това че пиеш шампанско, т.е. проява на консуматорщина. Право да се гордеят с книгата и шампанското имат само авторите. Това твърди български професор. Лоша работа, но не толкова. Има други, по-лоши:
1. Още по-голям процент от българите не мислят. Да вземем за пример преподавателите (училищни и университетски). Те считат че работата им е да те научат на Големия урок: Кой си ти че да правиш и да мислиш? Остави първото на творците, а второто - на критиците! Ти си тук за да учиш ... наизуст! А учащите им вярват и усвояват урока. 2. По-лошото е че голям процент от тези, които четат, четат неправилни неща. Преди дни присъствах виртуално на "лекция" на университетски преподавател по математика. Според него двете основни теореми на аритметиката били:
3. Най-лошото е че голям процент от тези, които четат, четат без разбиране. Да вземем за пример споменатият преподавател. Ако можеше да чете аритметиката с разбиране, той щеше да знае коя наистина е Основната теорема на аритметиката.
След години размишления по темата какво би могъл да означава изразът "славянобългарска азбука", постигнах пробив:
В генетично и културно отношение българите са повече балкански, отколкото славянски, народ. Следователно, изразът "славянобългарска азбука" има дълбок смисъл ... ако го четем като "азбука на част от българите". Тезата ми е подкрепена статистически - около половината от българските деца и младежи (а вероятно и от възрастните) ползват азбуката само на думи, понеже са функционално неграмотни. Щяха ли светите братя да дадат на славяните азбука, ако знаеха че те - неблагодарниците - няма да я вземат:
Ако напишеш книга посветена на минимализма, ти сам се застрелваш в крака, защото книгата ти работи срещу философията ти. За минимализма трябва да се пишат не книги, а афоризми.
За почитателите на теорията че времето е пари, цената на книгата е изписана не на корицата, а на последната страница.
Трудно е да хванеш цаката на музиката. Да я слушаш е едно, да я танцуваш - друго, да я анализираш - трето, да я свириш - четвърто, а да я композираш е ... петото и най-трудното. Лошото е че понякога, с изкачването на тази "пирамида", способностите от по-долните нива се губят. Не сте ли чували как гениални поп-композитори са неспособни да анализират музиката си без да плещят глупости? А това че гениалният композитор никога не може да получи такова удоволствие от слушането на музиката си, каквото получават почитателките му, напикаващи се от кеф на концертите му? Да сте чули Пол Макартни да се е напикавал докато е слушал (или пял) "Вчера"?
Послепис от 18.01.2025 Ще цитирам текст подкрепящ мнението ми. Там се говори не за музика, а за литература: ... моето четене отдавна не е безгрижно и това чувство вероятно е познато на всички преводачи. ... човърка ме всеки израз, който не разбирам, всяка думичка, която не си е на мястото. Подчертавам, преписвам, мислено коригирам, все гледам да науча нещо ново - кошмар. Четеното отпускало, помагало да заспиш - не и ако си преводач. Подписът тежи, понякога повече от текста под когото е поставен. Обаче ... не винаги подписът е истински.
Ах, този народ! Която дума не хвана, нея не изчанчи. Да вземем за пример думата "критик". Едно време критици бяха тези дето критикуваха. Днес, критик често значи да си апологет на статуквото, т.е. рекламист. Ето какво пише в "Дневник": Според литературния критик и журналист Митко Новков купуването на книги е едно от удоволствията на живота.
За разлика от Новков, за мен четенето, писането и критикуването са не професия, а съдба, вкл. заради: а) роднинската връзка с първия български литературен критик Нешо Бончев, и б) сътрудничеството с може би най-голямата "книга" на света - "Онлайн-екциклопедията на целочислените редици", която е с 61-годишна история, над 378 000 статии, и над 11 000 цитирания. Затова ще контрирам: Не купуването, а писането, четенето и критикуването на книги е едно от удоволствията на живота. Всъщност, не едно, а цели три. "Или деца, или книги", казвали древните римляни, когато искали да демонстрират кой живот е смислено изживян. Истината се криела в този незабележим за обикновения читател XOR (или едното, или другото, но не и двете заедно).
Ще дадем за пример римския император Марк Аврелий, който успял с книгата си ("Към себе си"), но се провалил със сина си (жестокият император Комод). Трябва да извиним Марк Аврелий, ще кажете, нямало е как да знае що е то XOR. Глупости, ще отговоря, трябваше да знае че докато се раздвоява между воденето на битки и писането на книги, няма да му останат време и сили да възпита сина си. Този блог ще изчезне много преди да изчезнат плочите от Ашурбанипаловата библиотека. Да бях един почитател на конспиративните теории, щях да обвиня за това Ефекта на Линди, ама не съм. Затова ще обвиня себе си - вместо да пиша малко върху камък, избрал съм да пиша много върху нетраен носител. Подобен избор направиха хората, сътворили Стъклената пирамида пред Лувъра. Тя ще замине в небитието много преди каменната си посестрима, носеща името на Хеопс.
Няма да се опитвам да оправдавам французите, на които не съм виждал очите, но ... мога да се опитам да оправдая себе си. Предпочитам да пиша нетрайни неща, които някой би могъл да разбере и хареса днес, отколкото да разчитам на читателите след хилядолетия. Те ще ме разберат толкова, колкото днес аз разбирам книгите от Ашурбанипаловата библиотека. При 24 кадъра за секунда, един двучасов филм се състои от 172800 картини. Които обобщаваме с една дума. За Пешо тя е "шедьовър", за Гошо - "боклук".
Ех, този Нютон ... може да беше всякакъв, но едно е сигурно:
Ех, този Господинов ... даде на вси саксони книги да четат, но пропусна да отбележи че ако някой саксонски граматик предварително и безплатно не бе им дал САКСОНИЦАТА, нямаше да има нито саксони-читатели, нито саксони-преводачи, нито саксонски награди "Букър". "Колко струва един програмист? Зависи от университета", пише в някакъв вестник. Глупости!* Но глупостта е една, когато има кой да я пише, и още по-страшна - когато има кой да я чете и ѝ повярва.
Глупостта е мултипликативна: ако авторът и читателят са глупави**, то общата им глупост е равна на произведението от индивидуалните им глупости. _______________________________________________ * Стийв Уозниак завърши университет на 4-я опит, през 1986-та, години след като се беше записал с главно П сред програмистите ** на езика на математиката - взаимно прости Вечерта на последните "Будители" ме изненада с премиера на "Криворазбраната цивилизация" в софийския музикален театър. Посмях се добре, след това се наспах добре, а на сутринта се събудих ... готов за размисли относно целевата аудитория на постановката.
Спомняте ли си онзи "музикален център" на представлението, където се пее: Да беше Данте жив, написал би щастлив един голям сонет за теб ма шер Анет. За кого е написан този текст? Елементарно, Уотсън, за полусъбудените, т.е. за тези, които:
Да обобщим проблема с будителите така: трябва хем да им благодарим че успяха да събудят народа в някаква степен, хем да ги критикуваме че зарязаха това любородно дело по средата или просто нямаха капацитета да го довършат*. ________________________________________________________________ * сещам се за примера с Неофит Бозвели и неговите последователи Ех, този Вазов, какъв провидец се оказа! Написа "И моите песни все ще се четат" и те наистина се четат. Даже се подцени, не само се четат, но и се пише за тях. Е, ако трябва да сме точни, мнозинството от писачите са ученици и кандидат-студенти, по задължение.
И моите песни се четат. Даже се пише за тях. Но писачите го правят за кеф, не по задължение. И друго ... те не са ученици, а университетски преподаватели - бивши и настоящи. Преди два дни се похвалих на приятел че като наредя на Гугъл да търси думата реификация, търсачката показва на първо място моя текст "Реификация и култура".
Днес установявам че съм хитов автор и сред англоезичниците. Напиша ли anagrams and palindromes, Гугъл класира съответния ми текст на пето място. Още няма 6 сутринта, ама ще отворя шампанското ... |
Categories
All
Archives
July 2025
|
RSS Feed
