Category: Reading&writing - mISLANDia

Книги и панаири

12/12/2018

Вчера започна поредният софийски панаир на книгата, но аз няма да пиша за него. Ще пиша за "панаирите" правени от читателите.

Книгите са опасно нещо, ако ги четеш с двете очи. Трябва да се чете латерално, т.е. само с едното око, докато с другото се гледа настрани - към действителността. Четеш ли с двете очи, току-виж си повярвал на всичко написано. С думите на Йовков:
И дядо Руси си спомня, че между многото приказки, които ходеха из селото, той беше чувал че двамата калугери преспали през денеси в метоха. И те носели една книга, намерена в Света гора, в която се пишело че Турция ще падне. А щом пише, тъй и ще стане. Свършено.

Да бяха само българите от 19-и век такива, ама не. Сякаш всички хора са такива, и винаги са били. С думите на италианския йезуит от 17-и век, решил да учи Галилео на ум и разум:
Безсмислено е, сине мой. Дважди прочетох Аристотел открай-докрай и не открих нищо за петна по Слънцето. Няма такива. Видял си ги заради дефекти в телескопа или в очите ти.

Така че, драги читатели, внимавайте как четете! За да не правите "панаири" с прочетеното!

P.S.
13.12.2018
Зачитам се в текста на гърба на "България за начинаещи" от Веселина Седларска и откривам нещо от Волтер: "Почвам да мисля че трябва много да се пазим от книгите ... С тях трябва да се отнасяме като с хората: да избираме най-разумните, да ги проверяваме и да приемаме само това, което е очевидно." Колко по-кратко и ясно го е казал!

Упражнение по латерално мислене

12/11/2018

Вземете сухо кравешко лайно! Майтап, Уили, това е цитат от Хашек, което е тема на друг разговор. Но като казахме цитат ...

Вземете нещо общоприето в едно изречение: цитат от титан на мисълта, народна мъдрост, девиз на благородническа фамилия или на успешен бизнес, човешки закон или дори закон на Вселената (напр. E = mcc ). Добавете второ изречение от вас, но така че двете изречения да получат съвременно звучене (за предпочитане, необичайно). Например:

Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Ето затова казват че БПЦ е автоФеКална!

Приятно мислене!

Деца или книги

12/1/2018

"Деца или книги", казвали древните римляни когато искали да опишат идеята си за смислено изживян живот. Прави били като казвали какво, но мълчали относно колко.

Хилядолетия по-късно се появили братя Стругацки и казали нещата докрай: "Жената ражда веднъж на 9 месеца, а ние - творците - го правим всеки ден".

Плюсовете на позитивното мислене

11/6/2018

Гледам си брояча на блога и що да видя: 0 посетители са прочели 6 страници. Невъзможно! Мисля, мисля и измислям това:
Толкова интересно пиша и писанията ми са толкова интелигентни, че са започнали взаимно да се четат.

Народните будители, вчера и днес

11/5/2018

Просветителите от 19-и век, наричани днес Народни будители, бяха странни птици. Заемаха високоморални позиции, но ги защитаваха от нискоинтелектуални окопи. Искаха да дадат на народа образование, а не бяха образовани. Без да е учил каквото и да било, като изключим изучаването на християнски текстове по манастирите, Неофит Бозвели имал смелостта (т.е. наглостта) да преподава на децата в Свищов. Без самият той да е имал деца и без да е изучавал техниките на отглеждането им, монахът Бозвели имал смелостта (т.е. наглостта) с писанието си "Славяноболгарское детоводство" да учи цял народ как да отглежда децата си.

И за да не си помислите че имам нещо лично против Бозвели и сие, ще спомена че в по-новите времена учениците губеха време с четене на съчиненията на "просветителя" Тодор Живков, автор на 28 тома. А в най-новите времена:
> един дребен "просветител" с прякор "Мистър 10%" заемаше поста на преподавател по "Изкуство на преговорите" в Новия брокерски университет, а
> един "апостол" на просвещението, който не беше разбрал че по време на мандата му като шеф на Комисията за финансов обзор се случи фалит на нашенска банка, сега се подвизава като президент на висше училище за застраховане и аванси.

Уж беше голям просветител Бозвели, а никой не казва кои са и с какво са известни просветените от него. Същото можем да кажем и за просветените от "бащата на просвещението" Живков. Убеден съм че никога няма да разберем как точно Мистър 10% е просвещавал непросветените си студенти, а още по-малко - кои са техните имена.

___________________________________
Забележка: имената на някои действащи лица са променени за да не се познаят и засрамят. Защото, съгласно справедливия Принцип на баницата, трябва да се срамят не толкова псевдопросветителите, колкото тези които са се оставили да бъдат просвещавани от тях.

Деривати и дебили

10/30/2018

Думата деривати произхожда от латинския, а на нашенски означава производни, т.е. неща, които се получават от, или основават на, други неща. Обикновено дериватите са сложни неща за сложни хора и затова не всеки знае какво са например финансовите деривати. Нито пък може да се сдобие с тях, защото те не се търгуват в кварталния магазин, отделно че струват скъпо. Но ... сякаш за да няма дискриминация, съществуват и прости и евтини деривати за простите и бедните, т.е. за тези, които един български интелектуалец и политик нарече дебили, а те му се разсърдиха сякаш не са.

За Ботев е чувал всеки от нас. Знаем го като "цар" на българската поезия, но не знаем че е станал такъв само с няколко десетки стихотворения. Причината: чели сме какво ли не за него, само за да си спестим труда да прочетем всичките му стихотворения.

Простите хора не четат писаното от Ботев, те предпочитат писаното относно Ботев - литература която ще наречем Дериват от първа степен или Д1. Но не спират дотам. Те, подобно на останалите, еволюират. В зряла възраст четат за дъщерята на Ботев (Д2), за речта й Х пред събранието У (Д3). И накрая, в презряла възраст, четат за мистификациите около речта й (Д4). Без да разбират че колкото по-висока е степента на един дериват, толкова по-ниска е стойността му и толкова по-малко си заслужава четенето.

Само да не си помислите че апелирам ежедневно да четете стиховете на Ботев! Не, на този свят има и други поети, както и други неща освен поезия. И слава Богу, защото благодарение на усилията на дебилните ни учители и разни други интерпретатори Ботев днес е изтъркан като стари джинси!

Секс и книги: една позитивна история

10/3/2018

На Пешо Келешо умря баба му и му завеща семейната книга с умни мисли. Ако трябва да сме точни, първо му я завеща и тогава умря, ама това не е историята на България и затова не трябва да сме толкова точни.

Пешо не беше любител на четенето, но от уважение към баба си се зачете. Имаше една мисъл от Одри Хепбърн: "Всичко което научих, го научих от филмите". Я па тая патка, рече си Пешо, никой не я знае коя е, сигурно не е научила много.

Сети се Пешо за едно време. Дядо му беше комунист и всичко що беше научил, го беше научил от "Работническо дело". Баща му беше безпартиен и всичко що беше научил, го беше научил от кръстословиците на "Поглед", че в "Работническо дело" кръстословици нямаше. Ей, ама колко неща знаеше татко му, а? Американска кинозвезда? Мерилин Монро! Метална сол на висши мастни киселини? Сапун.

Продължи да чете Пешо книгата на баба си и стигна до мисълта на анонимен автор: "Ако отидеш на гости на някого и видиш че в къщата му няма книги, то недей да правиш секс с него!" Ей, ама колко неща е знаел дедето, без да е чел книги! Ако не беше взел това стратегическо решение от всички баби да избере тази с книгата, как щяха да се пръкнат двамата умници: татко му и той самият?

Макс Тегмарк и представата му за интелигентността

9/12/2018

Преди два месеца писах за това колко закъснели и демодирани са били заниманията на Жельо Желев да критикува дефиницията на Ленин за материята. А сега ще критикувам дефиницията на Макс Тегмарк за интелигентността (в контекста на разсъжденията му за Изкуствения интелект в книгата Живот 3.0). Няма ли някакво противоречие? Не, няма! Докато материята съществува от 13.8 милиарда години и е предъвквана в продължения на хилядолетия, концепцията за Изкуственият интелект (ИИ) съществува от десетилетия и е почти недъвкана.

Според Тегмарк интелигентността не е нещо присъщо единствено на човека, и затова трябва да се дефинира максимално общо. Тегмарк си е харесал равенството:
интелигентност = способност за постигане на комплексни цели

Странно е късогледството на космолога Тегмарк. Космолозите уж би трябвало да са хора способни да гледат надалеч, а той ... не могъл да види че интелигентността трябва да се търси в процеса на поставяне, а не на постигане на цели. Постигането може да е резултат на чиста случайност или на тъпа упоритост, напр. поставяне на Гинес-рекорд за най-много изядени кибритени клечки. Всъщност, фактът че си си поставил (а след това постигнал) такава цел съвсем не говори за интелигентност.

Ако това с кибритените клечки звучи измислено, то следващата история за тъпа упоритост е съвсем истинска. В залеза на живота си, бившият гений Курт Гьодел си поставил целта да не бъде отровен от въображаемите си врагове. Поради което той - подобно на средновековен крал - приемал само домашна храна, приготвена, сервирана и опитвана от съпругата му. Когато тя постъпила в болница за дългосрочно лечение, Гьодел запазил целта си да не бъде отровен и спрял да яде. Докато не умрял от глад. Постигането на целта му довело до същия резултат, до който щеше да доведе и постигането на целта на "злите сили" да го отровят, т.е. до смъртта му.

Ако решите че причината за неинтелигентните действия на Гьодел е била преклонната му възраст, то ще сбъркате. Той е прявявал неспособност да постига комплексни цели и като млад. Когато 40-годишният Гьодел кандидатствал за американско гражданско, той както всеки друг трябвало да представи поръчител и да се яви на финалното интервю с него. Гьодел избрал приятеля си Алберт Айнщайн, но по пътя за интервюто споделил че е открил несъвършенство в американската конституция, даващо възможност за превръщането на САЩ в диктатура по напълно законен начин. Айнщайн се интересувал повече от съдбата на приятеля си, отлколкото от съдбата на САЩ, заради което посъветвал Гьодел да си мълчи по въпроса, понеже интервюто за получаване на гражданство не е място за такива дискусии. Но Гьодел не го послушал и започнал да ограмотява интервюиращия. Само на случайността че Айнщайн не е бил зает и е могъл да присъства на интервюто, както и на намесата му за отклоняване на вниманието, се дължи постигането на комплексната цел "американско гражданство за Курт Гьодел".

Това дотук бяха аргументи в полза на равенството
интелигентност = способност за поставяне на смислени и постижими цели
А какво бихте казали за равенството
интелигентност = способност редовно (неслучайно) да постигаш неща без да си ги поставил за цел
И то звучи добре като дефиниция за интелигентност.

Умовете на настоящето и бъдещето

8/1/2018

Футуристът Ричард Уотсън е написал 5 книги за бъдещето. В една от тях - "Умовете на бъдещето (Future Minds)" - той казва следното:
... формалната интелигентност може да има много малко общо с оригиналното мислене. Когато става дума за изобретателство и предприемачество, очите видели свят и способността да се учудваме могат да ни отведат по-далече от формалното образование ...

Не знам какви ще са умовете на бъдещето, но умовете на настоящето за мен са като прочетен вестник: обикновени и безинтересни, поради неспособността си да произведат една-едничка мисъл която хем да е малко по-длъжка, хем да е вярна (т.е. хем да е логична, хем да не е основана на грешни допускания). Забелязахте ли как, въпреки че много добре прави разликата "формална интелигентност - оригинално мислене", Уотсън е сляп за разликата "формална интелигентност - формално образование"? Елементарно е, Уотсън, формалната интелигентност се мери с IQ, а формалното образование - с броя и вида на дипломите. Казано накратко:
Трите елемента на "светата" троица {формална интелигентност, оригинално мислене, формално образование} са такива че между всеки два от тях има много малко общо. Че нали ако имаше много общо, то почти всеки интелигент щеше да е изобретател, а почти всеки изобретател - професор. Да, ама едни очи видели свят знаят че това съвсем не е така: интелигентите са предостатъчно, професорите - не чак толкова, а изобретателите са съвсем малко.

Красотата е в очите на наблюдателя

7/30/2018

Чудя се защо, от всичките 20 налични (и различни) доказателства, създателите на статията "Ойлерова характеристика" в Уикипедия са избрали любимото ми доказателство*. Мисля, мисля и не мога да измисля нищо по-добро от това:

Мотото "Красотата е в очите на наблюдателя" е оправданието на занаятчията. Изкуството на твореца разкрасява гледката на много наблюдатели, без значение дали гледат "отдолу" или "отвисоко".

___________________________
* дело на Коши, от 1811 година

Синестезия 2: Измисляне на света

7/24/2018

Има различни начини за опознаване на света:
> можеш да посетиш мястото Х или човека Y, т.е. да видиш света лично;
> можеш да прочетеш за света;
> можеш да измислиш света сам.

Бизнеса с посещенията съм го приключил отдавна. Чета ежедневно, но само по теми които ме интересуват. Затова ми остават много възможности за измисляне. Преди 6-7 години във връзка с желанието ми да разкрия несъстоятелността на популярен проблем* от Теорията на игрите измислих Острова на далтонистите. Преди седмица видях че имало такива острови, даже си купих книга от Оливър Сакс за тях.

Природата ме е пощадила в "цветово отношение", и аз не само че не съм далтонист, ами съм синестет, възприемайки цветове както през очите, така и през ушите. Точно преди една година разсъждавах за далтонистите и синестетите и измислих "далтониста-синестет". А днес, чета в книга от Рамачандран че такива хора наистина имало.

Затова е този блог - да си записвам нещата които измислям. Правя го, ама с едно наум: повечето измислени от мен неща някой друг вече ги е измислил или открил, било с посещаване на местата и хората (като Рамачандран), било с четене** и последващо посещаване (като Сакс).

_______________________________________
* проблемът се нарича "Загадка със синеоки островитяни" и вълнува най-светлите умове на човечеството, вкл. и ум номер 1 (виж блога му)
** трудно щеше да му е на Сакс да уцели малкия тихоокеански остров, ако първо не беше прочел къде е

Книгата на тревогите: въртене в кръг с Ролф Добели

7/15/2018

Създадени сме да се тревожим. Елементарно, Уотсън, тези дето не са се тревожили са били изядени от лъвове или са изгорели в пожари, заради което не са оставили поколения. А ние ... сме поколенията на тези дето са се тревожили. Да, ама в днешния ден лъвовете са в зоопарковете, а пожарите - основно по телевизията. Ерго, от постоянното ни тревожене не само че няма ползи, ами има вреди: психически, а понякога и физически (специалистите ги наричат психо-соматични).

Какво да правим? Ролф Добели е умен човек, който може да пише добре, а и кратко. Да развием мироглед на стоици, отговаря той. Да не се тревожим за неща, които не можем да променим; да се борим с нещата, които можем да променим и да сме достатъчно мъдри да правим разликата.

Добели има и друг отговор: да медитираме. Само дето тревогите изчезвали докато медитираме, но след това се връщали. Затова вместо да се развива като стоик и медитатор, Добели предпочита личната си стратегия, обобщена в три точки:
1. Ежедневно писане на Лична книга на тревогите, където изброяваш и анализираш тревогите си. Според него, заедно със страниците на книгата ти се изхабявали и тревогите ти.
2. Застраховки: купуването на застраховка било полезно за след застрахователното събитие, но било още по-полезно преди него, защото ти давало спокойствие.
3. Усилена и интересна работа, която била най-доброто разсейване от тревогите.

Умен мъж е Добели и пише добре, ама не се е сетил за следното:
1. Ежедневното анализиране на тревогите може да не те успокои, а да ти покаже че не се тревожиш достатъчно. Или че има опасности, за които още не си се сетил.
2. Към Тревога едно (ще се случи ли катастрофа с джипа ми) застраховката добавя Тревога две (ще плати ли застрахователят ако се реализира Тревога едно). Има и друг проблем, застраховките не вършат работа при финансовите и политическите рискове - затова по времето на Голямата депресия (съответно на Големия терор) хората се хвърляха от високите етажи. Което дава повод за нови тревоги.
3. Усилената работа, дори и да е интересна, ще те сблъска с проблеми за решаване, клиенти, колеги и шефове. С две думи, работата ще ти даде допълнителни поводи за притеснения. Може и да те накара да забравиш тревогите си за Глобалното затопляне, но ще ти създаде тревоги за това: дали се обличаш и държиш правилно; какво ще се случи ако не спазваш работното време, политиката за сексуалните отношения на работното място, правилата за защита на личните данни и какво ли още не.

Не се е сетил за тези неща Ролф. Ерго, стратегията му за справяне с тревогите работи добре. Само за едно се тревожа: дали стратегията му да не се тревожи няма да се окаже лъвът, който ще му "изяде главата" или пожарът, в който ще му "изгорят парите". Така както изгоряха парите на много милионери и милиардери, които (за да не се тревожат за тях) ги повериха на прословутия Бърни Мейдофффф. Офффф, тревожа се за Добели.

В началото

7/11/2018

Преди около 2 седмици се навършиха 30 години от създаването на програмния език Wolfram, яйцето от което се излюпиха две прекрасни птици: системата за компютърна алгебра Wolfram Mathematica и изчисляващата търсачка Wolfram Alpha. Малко след 30-ия рожден ден на езика чета "Физика на тъгата" от Георги Господинов. Авторът се пита кое е било в началото и си отговаря: не е било яйцето, нито кокошката, нито словото. Взема бележника си и започва да изброява подходящи кандидати: хляба, ябълките, четката за зъби, меда ... Поглежда какво е написал и открива: В началото бе списъкът.

Не знам какво означава това за писателя, но то звучи със собствена мелодия в главата ми: четирите думи прекрасно описват философията на добрия стар Wolfram. Дори създателите не можаха да бъдат толкова кратки и категорични когато написаха "Списъците са в сърцевината на езика Wolfram". Или когато им се налагаше да пишат езотерично звучащи текстове от сорта на "Списъците, сравнени с мултидименсионалните масиви, са нещо значително по-генерално, поради това че подсписъците на първите не са длъжни да са със същите дименсии".

В началото езикът нямаше име. Получи го (заедно с герб) като подарък за 25-ия си рожден ден. А сега, за 30-ия, като един истински благородник си има и девиз: "В началото бе списъкът."

Математика на тъгата

7/5/2018

Какво се случва с имената след като "собствениците" им умрат? Стават ли "свободни"? Продължават ли да означават нещо или се разпадат на прах като бившите си тела? Това се пита Георги Господинов във "Физика на тъгата".

Не, имената не спират да означават. Просто защото никога не са започвали. Имената са произволни съвкупности от звуци. Има и втора произволност: с едно и също име кръщаваме коренно различни хора. Един математик би казал че няма функционална връзка между името и човека, защото на едно и също име съответстват различни хора. Математика на тъгата, част първа.

Дори и най-личното име, първото в азбуката и личната хронология, не означава нищо. Сетихте се: аз, буки, веди ... АЗ означава едно когато го чуем от Гошо Писателя, друго - когато го каже Гошо Пияндето и трето - когато го изрече Гошо Космонавта. Още по лошо, АЗ-ът на малкия Гошко Г. от 1978-а не е АЗ-а на Георги Г. от 1987-а, точно така както и атомите им не са същите*. Какво несъответствие: името е константа, а АЗ-ът е променлива. Математика на тъгата, част втора.

Името не се разпада на прах със смъртта на човека. То е било прах винаги. Прах от звуци, полепнал по тялото на новороденото, който смъртта ще отмие от тялото на един съвсем различен човек. Името няма значение. А имало ли е смисъл това, което си правил докато си бил скрит зад безсмисленото си име? Твърде вероятно e Онзи отгоре да изчисли че делата ти не са имали смисъл и да откъсне страницата на историята, съдържаща името ти. Математика на тъгата, част трета.

_____________________
* умните глави казват че атомите в човешкото тяло се подменяли изцяло на всеки 7 години

Перото и сабята

7/2/2018

Преди много години, в една далечна галактика ... ни учеха че перото било по-силно от сабята. Пълни глупости! "Перото е по-силно от сабята само ако сабята е много малка, а перото - много остро", казваше Тери Пратчет.

Тежката сабя е трудна за носене и вдигане. Вдигаш я само когато имаш сериозен проблем. Но щом я вдигнеш и развъртиш, всички разбират че няма шега. Леката сабя се вдига лесно, но това увеличава вероятността да я използваш за решаване на дребни спорове. Да не говорим че след схватката врагът може да оцелее и след години да те изненада в гръб.

Тежкото перо тръгва трудно, само когато имаш нещо сериозно за казване, но тръгне ли - не може да се спре. Ражда се роман, понякога многотомен. Лекото перо е винаги готово: днес за афоризъм, утре за стих, вдругиден за разказ. Затова му излиза име на "лековато" перо. Вярно е че лекото перо роман не може да напише*, но е вярно и друго: тежките пера могат да пишат само романи. Как ли щеше да обясни Стивън Кинг един свой роман (да не кажем цялото си творчество) в едно изречение? Не би го направил, било защото не е свикнал да се ограничава, било защото не би се справил. За тази цел е необходимо леко перо в ръцете на критик или недобронамерен колега, който да каже: "... поредната низина в процеса на затъпяване на американския културен живот".**

Моето перо е леко, може би защото и аз съм такъв. Затова ще завърша с една апология на леките пера. Когато жената на Айнщайн чула че се строи нов телескоп за милиони долари, с помощта на който щели да бъдат направени не-знам-си-какви открития, тя се изсмяла и родила следната мъдрост: "Моят мъж прави тези неща на гърба на пощенски плик". Накратко:

С 10 думи можеш да поразиш целта по-точно, отколкото с 10 тома. Айнщайн стана нобелов лауреат със статия от 16 страници, а не с многотомник.

_____________________________________
* но може да напълни томове с афоризми (каквото бе перото на Николас Гомес Давила)
** според йейлския професор Харълд Блуум; ако трябва да сме точни това се отнася не до Кинг и творчеството му, а до награждаването му с годишната награда на US National Book Foundation за 2003 г.

Новини, за големи и малки

7/1/2018

Притесняват се че собствеността на вестниците била силно концентрирана в ръцете на един голям човек, а не намират нищо притеснително във факта че почти всички вестници пишат за едно и също по един и същи начин. Така е открай време, да си спомним "Работническо дело", "Отечествен фронт" и "Земеделско знаме" (тогава човекът беше в предучилищна възраст) или "Труд" и "24 часа" (тогава беше ученик и се интересуваше от ученички, а не от вестници). Така че вината не е в големия човек, а в дребните вестници.

Издателят и разпространителят имат някакво значение, но по-важни са писачите и читателите. Затова знаем кой е авторът на "Война и мир", но не и кои са първият й издател и книжарят, продал първата бройка. Издателят и разпространителят стават важни само когато писачите и читателите са дребни.
О, колко дребен трябва да си, за да може от всички възможни и налични хора точно този човек да ти изглежда голям човек!

Относителна теория на общността

6/30/2018

Китайците са на единия полюс – това как се пише няма нищо общо с това как се чете. На мандарин и кантонски написаното е едно, а прочетеното – съвсем различно. Защо е така, ли? Заради император Кин Ши Хуан, който с цел да обедини в една държава новозавзетите царства, въвел единна писменост за поданиците си, говорещи на различни езици. А защо не уеднаквил и езиците им? Защото това е много по-трудно, дори за един император. Смяната на азбуката е къде-къде по-лесна: за няколко години българите преминаха от глаголица на кирилица; трябваше им само да обучат няколкостотин писари и свещеници.

Англичаните са на Екватора: пише се едно, чете се друго, но разстоянието между двете не е голямо. Въпреки това, те (а и не само те) са склонни да се присмиват на тази характеристика на писмото си. Присмехулници-англичани, сред които Джордж Бърнард Шоу, основателно предлагали думата fish (фиш) да се чете като ghoti (гоути).

Без да се замислим, бихме сложили българите на другия полюс: както се пише, така се и чете. Да, ама не е точно така: може и да четем както пишем, но не пишем както говорим (и следователно, не четем както говорим). Което ще илюстрирам със следната история. Мой приятел отишъл на пазара и не могъл да разбере надписа на щанд, където стоката била свършила. На табелката пишело: „Зиели“. Попитал жената какво продава, не разбрал, но се сетил да я попита откъде е. Казала му че е от Чирпан или нещо подобно, и той разбрал: зиели означавало зеле.

Такива ми ти работи, драги ми Уотсън: чуването, писането и четенето са относителни. На 50 км на запад от София зелето е зелье, а на 150 км на изток е зиели. Следователно, възможно е да се чете така както се пише и да се пише така както се говори, но само ако държавата е много малка.

За цветовете и изкуството

6/9/2018

Този блог съм го кръстил МИСЛандия, защото тук намират място част от разМИСЛите ми. Мисля за него като за мой собствен остров (mISLANDia). В цветово отношение прилича на мИСЛАНДИЯ заради синьото (морето), сивото (небето) и бялото (гейзерите и ледниците). Иначе блогът е черен като исландска нощ: моя колежка веднъж сподели че нещата й харесвали, ама не искала да ги чете защото от тях й причернявало. Ето на това казвам сериозен читател: човек със сериозно отношение ако не към писача, то поне към текста.

И аз бях сериозен читател като млад и в един момент се зарекох да не чета повече неща, писани от Достоевски, понеже ми причерняваше от тях. Дали му е причернявало на Достоевски от писането? Съмнявам се. Ако му причерняваше, той щеше да се откаже от нещо (я от писането, я от цивилизацията, я от живота), а той не го направи: умря на 60 г. от естествена смърт, а докато беше жив се отдаваше на хазарт и извънбрачни приключения.

Такива са творците, използват черното и другите мрачни цветове не за да си тровят живота, както и този на потребителя, а за печелене на пари или за да не се налага да си напъват въображението (вместо това те просто копират от живота). Да, но с тези подходи научиха потребителите да не ги приемат насериозно. Това че музикантите от Kansas пеят че "ние сме прах, разнясян от вятъра" не означава че си вярват, иначе нямаше да искат по $2000 за най-добрите места на коцерта в Riverwind Casino на 29 юни. А ако зрителят беше сериозен и вярваше че твърденията на Kansas се отнасят както за него, така и за тях, той никога нямаше да им даде толкова пари.

Е, как да завърша, освен черно:
Изкуството стана начин за правене на сериозни пари от несериозни почитатели, посредством разказване на приказки, в които никой не вярва. А нима при религията, политиката и рекламата нещата са по-различни?

Времената се менят

6/5/2018

Древните римляни са описвали идеята си за смислено изживян живот с четири думи: "Или деца, или книги". Били са максималисти и са имали предвид следното: за да признаят живота ти за смислен е трябвало да създадеш дете или да напишеш книга.

Гледайки продукцията на доста съвременници, покриващи благородните древноримски критерии, си мисля че и в отношението на крайните минималисти има резон: трябва да сме благодарни на много "автори" за децата, които не са създали и за книгите, които не са написали.

Гаус за писането

5/7/2018

... аз пиша бавно, основно защото не спирам докато не кажа колкото е възможно повече с колкото е възможно по-малко думи. Да пишеш кратко отнема повече време от това да пишеш дълго. Карл Фридрих Гаус

Клозетът в съвременната българска литература

5/5/2018

Преди 100-150 години клозетът, тогава наричан "нужник", обитаваше житейската периферия на българина както географски (вън от дома), така и културно (вън от мислите). Днес това не е така. Новодомците започват да градят дома си започвайки от клозета, същото правят и писателите, но с кариерата си.

Лицето на съвременната българска литература е Георги Господинов. В основата на писателската му кариера е "Естествен роман", а в основата на романа му ествествено е ... клозетът. В основата на кариерата на Захари Карабашлиев, друг популярен нашенски автор, е романът "18% сиво", където най-забавните моменти от пътешествието на героя из Америка са свързани с немити вишни и ... клозет, какво друго. Началото на кариерата на литературната ни суперзвезда Алек Попов поставя романът "Мисия Лондон", където водният клозет също заема достойно място (понеже бил изпреварил европейския с 600 години). Един критик със слабост към фройдизма би казал че съвременните ни автори, а оттам и литература, са недорасли, понеже се намират в ранния анален стадий на развитието си.

Днешните ни автори, подобно на Бай Ганьо от близкото минало, са нашите културни дипломати, понеже представят българската култура зад граница. Презираме Ганьо заради "фокусите" що вадеше от балканската си торба, а се радваме на клозетните миризми, изпускани от т(в)орбите на внуците му. Един критик със слабост към логиката би нарекъл подобно отношение парадоксално.

За разтягането на ластиците

3/7/2018

Докато учените се опитват да компресират тайните на Вселената в няколко символа*, хуманитаристите се опитват да скрият тривиалността си зад големи обеми. За тях обемът е ценност, а липсата му - недостатък. Когато младият Умберто Еко пишел дисертацията си, той си изградил пренебрежително отношение към Франческо Биондолило, защото последният се бил опитал да изрази подточка от естетиката на Тома Аквински само с 18 реда.

За такова "важно" нещо и 300 страници не стигат; доказва го обемът на дисертацията на Еко, която преработена в книга е с обем 302 страници. Същевременно, дисертациите на Курт Гьодел и Джон "Красивият ум" Наш бяха дълги 23, съответно 26, страници. А Айнщайн получи Нобелова награда заради статия от 16 страници.

Е, как да завърша, освен така:
За хуманитариста, обемът на творбата е това, което е скъпата кола за ... ловеца с късата пушка.

____________________________________
* спомняте ли си E=mc^2

За четенето

12/7/2017

Децата у нас четели по-добре от връстниците си в САЩ и Германия. Прекрасно, само дето четенето е като правенето на зехтин. Химическата технология извлича по-добре зехтина от маслините в сравнение със студеното пресоване, но ... ох, какъв парадокс ... химически полученият зехтин е по-лош от студено-пресования. Заради което е по-евтин.

Ако мисълта ми изглежда усукана, ще я изправя: не е важно само колко добре четеш, но и какво имаш на разположение за четене. Вземете за сравнение български и американски учебници по счетоводство. От американския можеш да научиш почти всичко за счетоводството, от българския - само две неща:
а) колко не разбира от счетоводство авторът, и
б) колко неспособен е да предаде на студента дори това, което разбира.

Относителност

11/8/2017

Вчера написах един текст със заглавие "Самота". Докато съм писал за самотата, други хора отбелязали посмъртно рождения ден на Кристиан Таков. Имах смътна идея кой е бил той, но научавайки че е имал блог, се зачетох в писанията му. И открих бисери - неща, които бих написал и аз, само да можех. По-малко самотен съм, имало е доскоро още един човек мислил и писал за: смешното, нелогичното, симетричното, езика, неграмотността, народните будители.

Записвам си някои негови мисли (от първия му блог-пост):

... грамотен е не този, който знае логаритмичната таблица наизуст, а който умее да я ползва. Грамотен е не онзи, който знае наизуст закона (който със сигурност вече е изменен), не дори който знае, че въобще такъв закон има, а онзи, който подозира, че не може да няма такъв закон и знае, къде да търси, къде да намери и как да разтълкува този закон. Грамотен е не оня, който е изгледал всички театрални постановки в последните 46 сезона, а онзи, който знае, как да се ориентира, за да не гледа бози.

Примерите са достатъчни. Когато знанието е малко, то е като чаша вода. И се пие. Когато е много, то е като океан. Той не се пие. В него се плува.

Приключавам със собствена мисъл за самотата и относителността:
Самотата на грамотния е относителна. Как да си самотен когато имаш толкова океани, в които можеш да плуваш и да срещаш всякакви плувци.

Лекомислие

11/6/2017

Удивително е как едни малоумници лекомислено оставят посоката на живота им да се определя от други малоумници. В групата на първите слагам малоумниците изобщо, в групата на вторите - високотехнологичните малоумници.

Инженери от Интел с гордост обяснили на Томас Фридман*, един от пророците на свързания и плосък свят, защо компютърната индустрия превъзхожда автомобилната: ако автомобилите се развиваха с темповете на компютрите, то днешните коли щяха да траят десетилетия и да бъдат карани с един резервоар бензин за целия им живот. Всички мозъчни гънки на инженерите сякаш са били заети с мислене за компютри, та затова не са се сетили колко би струвал един галон бензин, ако пазарът на бензин беше толкова ограничен. Един икономист би казал че цената му щеше да е много по-висока, което означава че много малко хора биха използвали автомобили.

И най-важното, в обяснението на високотехнологичните интелски инженери прозира нискотехнологичното им въображение. Елементарно, драги ми инженери, високотехнологичният автомобил ще бъде като компютъра, т.е. изобщо няма да използва бензин!

____________________________________
* Thank you for being late, Penguin Books, 2017, pp 38-39

weebly reliable statistics