|
Следното изречение е от книга за "Дийп Пърпъл" (с автор Дейв Томпсън), но се отнася до "Емерсън, Лейк анд Палмър":
... by the end of the year ELP had broken up, riven by internal differences and external indifference. Големите чужди писатели си подготвят уроците предварително и едва тогава сядат да пишат. За да напише "Вест за едно отвличане" нобелистът Маркес се е запознавал с живота на героите си по дати и часове. "Българската" концепция за писането е съвсем различна: писателите не си правят труда да опознаят героите си и живота им. Така се раждат недомислици, които никой не би трябвало да приема сериозно. Следва пресен пример:
Немска писателка с наполовина българска кръв израства в семейството на българин в Германия. После написва книга за баща си - по професия психиатър. В скорошно интервю, писателката си задава въпросите: > защо баща й не обръщал внимание на Фройд, когото наричал "тълкувател на сънищата", и > защо в семейството на психиатъра посещенията при психоаналитици се приемали за табу. Убеден съм че авторката е пропуснала първите си 17 години в семейството и е написала биографията на татко си неподготвена. Това, че никога не е попитала баща си какво е психиатрията, говори за истинското й отношение към него. Едва ли този дълг може да бъде платен с написването на една книга. А това, че не си е направила труда да разлисти един учебник по психиатрия, говори за мързел. Ако го беше направила, тя щеше да види че в учебниците Фройд не се споменава, дори с критичен тон. Елементарно, Уотсън, учебниците по психиатрия са за да учат студентите как да диагностицират и лекуват психически разстройства, а не за да ги учат да правят псевдолитературни анализи на сънища, наизустявайки афоризми със съмнителна стойност (от сорта на този че "понякога пурата е просто пура"). P.S. 21.11.19 "Връзката между математиката и нумерологията е аналогична на връзката между астрономията и астрологията, или между химията и алхимията. В настоящето тези двойки практически не се пресичат, но в продължение на векове са били достатъчно силни ...", казва авторът Енрике Грасиан. Същото е в сила и за връзката между психиатрията и психоанализата, но тук вместо за векове става дума за десетилетия. През 1982 г. Ридли Скот направи шедьовъра "Blade Runner" по творбата на Филип К. Дик "Сънуват ли андроидите електрически овце". Действието на "Blade Runner" се развива през 2019 г. в дъждовния Лос Анджелис, пълен с андроиди, дошли от външните колонии, летящи коли и какво ли още не.
Днес живеем в 2019 г., но от летящите коли и външните колонии няма и помен. Фантазьорите Дик и Скот "предвидиха" доста неща, които не се случиха, но не можаха да предвидят нещата, които се случиха. Например това, че вместо да гледат горящи бойни кораби край съзвездието Орион, андроидите се излежават на топло в джобовете ни. Независимо от това:
>колко могъщ е интелектът на наблюдателя и >колко силен е инструментът (телескопът, микроскопът, камерата, компютърът) в ръцете му, наблюдаваното винаги е нещо далечно - без значение дали става дума за отдалеченост като разстояние (звездите) или като мащаб (атомите). Наблюдателят е твърде зает да гледа към другото, за да се опита да погледне към себе си. Така се лишава от възможността да види неща, някои от които са доста неудобни. Озаглавявайки последния си филм "Мъртвите не умират" Джим Джармъш не си е представял че отваря дума за себе си: с този филм той показва че човек може едновременно да е мъртъв (като творец) и да е жив (като бизнесмен). С издаването на книгата "Психология на глупостта", съставителят и издателите не са си представяли че ще направят на глупаци интелекти като Даниел Канеман, Хауърд Гарднър и Антонио Дамасио, както и стотиците читатели проявили лекомислието да се разделят с 20-те лева, които биха могли да похарчат далеч по-умно (купувайки книги от споменатите автори, а не интервюта с тях). В едно изречение: не всяка критика на глупостта успява да се издигне над глупостта. Понякога в блога ми се появяват разни елементарни задачки. "Защо интелигентният автор подценява още по-интелигентните си читатели?", се питат читателите (или поне така предполагам). Отговарям: защото дори за елементарните задачки съществуват различни пътища до вярното решение. А понякога пътищата и решението биха могли да те впечатлят повече от проблема.
Спомням си как учудих една позната, когато на въпроса й "Има ли хора, които са празнували първия си рожден ден на 8 годишна възраст?" й отговорих че има, и това са хората на които им липсват първите седем години. Тя се зарадва много и сподели че това никога не би й хрумнало. Ставало дума за някаква промяна на календара в началото на 20-ти век, благодарение на която някои деца извадили лош късмет. И като стана дума за рождени дни ... ето нещо съвсем елементарно, и въпреки това пресмятано погрешно: Защо когато навършваш 10 години ти казват че това е десетият ти рожден ден? Едно време, пише със завист Георги Господинов, отличниците по математика отиваха в чужбина и ставаха елитни програмисти, а отличниците по литература оставаха тук и ставаха обикновени писатели. Такава била пазарната конюнктура.
Какви ли програми не написаха нашите програмисти, какви ли изчисления не направиха! Само едно не можаха да изчислят - това че ще останат незнайни войни, това че създадените от тях алгоритми не ще проникнат в книгите на Доналд Кнут. За разлика от програмистите, нашите писатели влязоха в европейски и световни издателства: било в учебници или сборници, било самостоятелно. Елементарно, Уотсън, пазарната конюнктура е река. Днес е една, утре - друга. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща конюнктура. Е, на пазара има и неща, оставащи непроменени. Писателите, за разлика от програмистите: 1. пишат за каквото си искат, и 2. подписват каквото са написали, понякога по 2 пъти. Елементарно, Уотсън, чувал ли си на програмист да му искат автограф? Последният текст на Писателя е отхвърлен от Редактора с обяснението че не предлагал нови прозрения. Същият отговор Писателят е получавал и преди, включително и от същия редактор. В този смисъл, отговорът на Редактора не предлага нови прозрения.
Защо светът е толкова несправедлив, пита се Писателят. Защо очаква нови прозрения само от авторите, но не и от редакторите? - ... съкровищницата на човешката глупост, която наричаме с името Библия - завършва лекцията си Спирос.
- А знаете ли, професоре какво пише на корицата на най-издаваната книга в света? - пита с критичен тон студент с голям златен кръст на гърдите. - Знам, пише Диплома - отговаря Спирос с още по-критичен тон. Не че толкова харесвам хайку, но смятам хайку-идеята за голяма работа: да компресираш красотата на момента в 17-ина срички е красота от по-висш ред. Как би могъл човек да не се възхити на петър-чуховото хайку:
Почивен ден. Шапката на просяка на главата му. А какво да кажем за т.н. one-liners на комиците? Не всеки е способен да се сети за това че: A fire hydrant has H-2-O on the inside and K-9-P on the outside.* Уан-лайнърите са уважавани и от програмистите. В някои среди, да напишеш програма на един ред на екрана, която да прави нещо учудващо, се смята за "върха на сладоледа". Примерът по-долу демонстрира прословутото Предположение на Колац (в конкретния случай с числото 2630, но то може да бъде заменено с всяко друго цяло положително число): f[1] = 1; f[n_Integer?EvenQ] := f[n/2]; f[n_Integer] := f[3*n + 1]; f[2630] Отдавна практикувам философията на компресирането. В блога ми започна да се случва следното: > в края на сравнително дълги текстове се появяват кратки поуки, > краткото заменя дългото (чрез редактиране или пренаписване). И понеже (поне по думите на англичаните) practice makes perfect, взех че я докарах до рекорди в компресирането: понякога откривам някаква математическа истина и успявам да я изкажа само с 4 думи. Не се притеснявам че компресирането е враг на истината, това вече съм го отхвърлил по метода reductio ad absurdum. Притеснява ме друго: това което за едни е компресиране, за други може да е дребнотемие. Възможно ли да е се поддават на компресиране единствено дребните (простите) неща? Напълно възможно е. Вярно е че се изисква майсторството на Николас Гомес Давила за да можеш да кажеш че Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния, но дори геният Давила не би могъл да компресира книга собствени афоризми до една страница. ______________________________________________ * за позабравилите химията и американския жаргон: H-2-O е водата, а K-9-P - кучешката пикня В навечерието на 24-ти май се оказах въвлечен в спор на тема култура. На твърдението ми че е вулгарно някои български автори* да искат библиотеките да им плащат за всяко заемане на техни книги, мои познати отговориха че авторите имали, освен авторски права, и правото да искат промени в "неадекватните" ни културни практики, вкл. и в законодателното им регулиране. И че ако аз бях написал нещо, то пръв щях да си потърся парите. Колко интересно! Аз - човекът написал хиляди неща на 4 езика** без да получа и лев - се оказах противник на авторските права (и то при условие че притежавам книги от тези автори), а хората ненаписали и ред в живота си*** се оказаха техни защитници (и то при условие че не са чели, хеле пък купили, техни книги). Мили ми автори, слепи ли сте че не виждате на какви хора се харесват, съответно не се харесват, идеите ви за "развитие" на авторското право? В деня след 24-ти май минавам покрай паметника на полк. Борис Дрангов. Виждам че изсъхналата трева и оголеният бетон около паметника са допълнително "разкрасени" с камера и неграмотното предупреждение "ОбектА е под постоянно видеонаблюдение!" Мили ми герои, можехте ли да си представите че паметниците Ви ще трябва да бъдат опазвани от варварщината на внуците на тези, за които дадохте живота си? А че опазването им ще е в неграмотните ръцете на неграмотниците?  ___________________________________________________________________
* чиито имена нарочно няма да спомена ** вкл. 64 статии в математическата енциклопедия OEIS като автор, и още стотици като съавтор *** като изключим писаните по задължение домашни и курсови работи, и служебни и-мейли Училището е повредено: там те учат да учиш поезията наизуст, след което да я анализираш. Винаги съм си мислил че в училище трябва да те учат на друго: как да четеш поезия и особено как да я пишеш. Сега си признавам че въображението ми не беше стигнало докъдето трябва. Разбирам го, когато прочитам следната мисъл на Елизабет Гилбърт:
С него сме делили една и съща фамилия, длъжност и кабинет, преподавали сме на едни и същи студенти, а сега се влюбих и в думите му - не е за чудене че този непознат ме заинтригува. Разпитвах всички: "Кой е Джак Гилбърт?" Студентите отговаряха че той е най-удивителният човек, когото са срещали ... Той ги учил предимно не как да пишат стихове, а защо ... Това е истинското училище - място, където можеш да намериш истинските учители, които да те научат на истински важното. За съжаление, това е "световно-неизвестен" факт и затова хората търсят известните училища, а не истинските учители. За справка, училището от горния пример не е университет от Бръшляновата лига, а Университетът на Тенеси в Ноксвил. Някои си мислят че по читателите можем да съдим за книгите. Например, кажат ли за една книга че е била в списъка на Барак Обама за най-добрите книги на 2018 г., това означава че книгата е "голяма работа". Не, това съвсем не е така.
Други си мислят обратното, т.е. че по книгите можем да съдим за читателите. И това не е така. Да не би да си мислят че Хитлер не е чел хубави книги от велики автори? Истината е че Хитлер е притежавал хиляди книги, като сред любимите му са били "Дон Кихот", "Робинзон Крузо", "Чичо Томовата колиба", както и най-изучаваният трактат по военно изкуство - "За войната" от Карл фон Клаузевиц. Дали Алек Попов, Георги Господинов и Милен Русков щяха да са такива яростни поддръжници на идеята за авторското право, ако трябваше да плащат на наследниците на Кирил и Методий за правото да пишат на кирилица?
P.S. Ще споделя допълнителна информация, провокирана от коментара на Клиф за това как безплатните версии помагат на продажбите. Правя го тук, защото полето за коментари не може да поеме толкова много букви. Чарлз Дикенс имал два големи тура в Америка. Първият бил посветен на защитата на авторското право, защото имало много пиратски издания на Дикенс в САЩ. Причината била че само местни, щатски, автори били защитени от щатските закони. Дикенс се провалил, продължили да го "пиратстват", в резултат на което станал още по-популярен. Когато след много години закъсал на пари, той използвал популярността си за да направи второ турне с добре платени лекции, и така спечелил доста. Това да искаш библиотеките да ти плащат при всяко заемане на книги е българска "иновация", за която "иноваторите" би трябвало да се срамуват. Ех, какво ли щеше да бъде ако умееха да се срамуват така, както умеят да пишат! Математиката
Могат да бъдат изчислявани и доказвани основно прости неща за простите неща. Да, обаче простите неща имат склонността да се комбинират с други прости неща, като в процеса на комбиниране се появяват много по-сложни и необясними неща. Например, математиците са наясно че с комбинирането на 5 сака и 3 панталона могат да се получат 15 костюма, но са безсилни да опишат математически модата и да дадат обосновани предположения за посоката на развитието й. Словото Пред истинското изкуство думите са безсилни. То е по-убедително когато те заведат до него и безмълвно ти го посочат с пръст, отколкото когато ти го обяснят. Казано а ла Витгенщайн: Какво е изкуството не може да се каже, но може да се покаже. Разхожда се Спирос из софийския Южен парк и мисли за българите. Странни птици са те, правят нещата по странен начин. Така уважават и хората - по странни начини. Вместо да се поучат от делата и мислите на Ганди и Рейгън, те им слагат паметници в парка.
Минава Спирос покрай паметника на Рейгън и се сеща за ироничната му забележка, адресирана към поддръжниците на правото на аборт: "Забелязал съм че всички поддръжници на абортите вече са били родени." И се сеща Спирос за нещо българско и парадоксално: забелязал е че дори най-яростните български поддръжници на идеята за авторското право, сред които има и много писатели, се гордеят че са ДАЛИ на света славянската азбука. И уж са толкова дащни за чуждото, а сега, когато е техен ред да дават, те не щат, а искат пари за всичко от всекиго, вкл. и от библиотеките - да им плащат за всяка заета книга, сякаш книгата е тяхна, а не на библиотеката. "Добре че Кирилос и Мефодиос измислиха славянската азбука, а не Алек Попов и Георги Господинов, че иначе славяните щяха да я втасат", приключва темата Спирос и вниманието му се насочва към следващия паметник. "Деца или книги", казвали древните римляни когато искали да опишат идеята си за смислено изживян живот. Прави били като казвали какво, но мълчали относно колко.
Хилядолетия по-късно се появили братя Стругацки и казали нещата докрай: "Жената ражда веднъж на 9 месеца, а ние - творците - го правим всеки ден". Гледам си брояча на блога и що да видя: 0 посетители са прочели 6 страници. Невъзможно! Мисля, мисля и измислям това:
Толкова интересно пиша и писанията ми са толкова интелигентни, че са започнали взаимно да се четат. Просветителите от 19-и век, наричани днес Народни будители, бяха странни птици. Заемаха високоморални позиции, но ги защитаваха от нискоинтелектуални окопи. Искаха да дадат на народа образование, а не бяха образовани. Без да е учил каквото и да било, като изключим изучаването на християнски текстове по манастирите, Неофит Бозвели имал смелостта (т.е. наглостта) да преподава на децата в Свищов. Без самият той да е имал деца и без да е изучавал техниките на отглеждането им, монахът Бозвели имал смелостта (т.е. наглостта) с писанието си "Славяноболгарское детоводство" да учи цял народ как да отглежда децата си.
И за да не си помислите че имам нещо лично против Бозвели и сие, ще спомена че в по-новите времена учениците губеха време с четене на съчиненията на "просветителя" Тодор Живков - автор на 28 тома. А в най-новите времена: > един дребен "просветител" с прякор "Мистър 10%" заемаше поста на преподавател по "Изкуство на преговорите" в Новия брокерски университет, а > един "апостол" на просвещението, който не беше разбрал че по време на мандата му като шеф на Комисията за финансов обзор се случи фалит на нашенска банка, сега се подвизава като президент на висше училище за застраховане и аванси. Уж беше голям просветител Бозвели, а никой не казва кои са и с какво са известни просветените от него. Същото можем да кажем и за просветените от "бащата на просвещението" Живков. Убеден съм че никога няма да разберем как точно Мистър 10% е просвещавал непросветените си студенти, а още по-малко - кои са техните имена. ___________________________________ Забележка: имената на някои действащи лица са променени за да не се познаят и засрамят. Защото, съгласно справедливия Принцип на баницата, трябва да се срамят не толкова псевдопросветителите, колкото тези които са се оставили да бъдат просвещавани от тях. Думата деривати произхожда от латинския, а на нашенски означава производни, т.е. неща, които се получават от, или се основават на, други неща. Обикновено дериватите са сложни неща за сложни хора и затова не всеки знае какво са например финансовите деривати. Нито пък може да се сдобие с тях, защото те не се търгуват в кварталния магазин, отделно че струват скъпо. Но ... сякаш за да няма дискриминация, съществуват и прости и евтини деривати за простите и бедните, т.е. за тези, които един български интелектуалец и политик нарече дебили, а те му се разсърдиха сякаш не са.
За Ботев е чувал всеки от нас. Знаем го като "цар" на българската поезия, но не знаем че е станал такъв само с няколко десетки стихотворения. Причината: чели сме какво ли не за него, само за да си спестим труда да прочетем всичките му стихотворения. Простите хора не четат писаното от Ботев, те предпочитат писаното относно Ботев - литература която ще наречем Дериват от първа степен или Д1. Но не спират дотам. Те, подобно на останалите, еволюират. В зряла възраст четат за дъщерята на Ботев (Д2), за речта й Х пред събранието У (Д3). И накрая, в презряла възраст, четат за мистификациите около речта й (Д4). Без да разбират че колкото по-висока е степента на един дериват, толкова по-ниска е стойността му и толкова по-малко си заслужава четенето. Само да не си помислите че апелирам ежедневно да четете стиховете на Ботев! Не, на този свят има и други поети, както и други неща освен поезия. И слава Богу, защото благодарение на усилията на дебилните ни учители и разни други интерпретатори, Ботев днес е изтъркан като стари джинси! На Пешо Келешо умря баба му и му завеща семейната книга с умни мисли. Ако трябва да сме точни, първо му я завеща и тогава умря, ама това не е историята на България и затова не трябва да сме толкова точни.
Пешо не беше любител на четенето, но от уважение към баба си се зачете. Имаше една мисъл от Одри Хепбърн: "Всичко което научих, го научих от филмите". Я па тая патка, рече си Пешо, никой не я знае коя е, сигурно не е научила много. Сети се Пешо за едно време. Дядо му беше комунист и всичко що беше научил, го беше научил от "Работническо дело". Баща му беше безпартиен и всичко що беше научил, го беше научил от кръстословиците на "Поглед", че в "Работническо дело" кръстословици нямаше. Ей, ама колко неща знаеше татко му, а! Американска кинозвезда? Мерилин Монро. Метална сол на висши мастни киселини? Сапун. Продължи да чете Пешо книгата на баба си и стигна до мисълта на анонимен автор: "Ако отидеш на гости на някого и видиш че в къщата му няма книги, то недей да правиш секс с него!" Ей, ама колко неща е знаел дедето, без да е чел книги! Ако не беше взел това стратегическо решение от всички баби да избере тази с книгата, как щяха да се пръкнат двамата умници: татко му и той самият? Футуристът Ричард Уотсън е написал 5 книги за бъдещето. В една от тях - "Умовете на бъдещето (Future Minds)" - той казва следното:
... формалната интелигентност може да има много малко общо с оригиналното мислене. Когато става дума за изобретателство и предприемачество, очите видели свят и способността да се учудваме могат да ни отведат по-далече от формалното образование ... Не знам какви ще са умовете на бъдещето, но умовете на настоящето за мен са като прочетен вестник: обикновени и безинтересни, поради неспособността си да произведат една-едничка мисъл която хем да е малко по-длъжка, хем да е вярна (т.е. хем да е логична, хем да не е основана на грешни допускания). Забелязахте ли как, въпреки че много добре прави разликата "формална интелигентност - оригинално мислене", Уотсън е сляп за разликата "формална интелигентност - формално образование"? Елементарно е, Уотсън, формалната интелигентност се мери с IQ, а формалното образование - с броя и вида на дипломите. Казано накратко: Трите елемента на "светата" троица {формална интелигентност, оригинално мислене, формално образование} са такива че между всеки два от тях има много малко общо. Че нали ако имаше много общо, то почти всеки интелигент щеше да е изобретател, а почти всеки изобретател - професор. Да, ама едни очи видели свят знаят че това съвсем не е така: интелигентите са предостатъчно, професорите - не чак толкова, а изобретателите са съвсем малко. Чудя се защо, от всичките 20 различни доказателства, създателите на статията "Ойлерова характеристика" в Уикипедия са избрали любимото ми доказателство (дело на Коши, от 1811 г.). Мисля, мисля и не мога да измисля нищо по-добро от това:
Мотото "Красотата е в очите на наблюдателя" е оправданието на занаятчията. Изкуството на твореца разкрасява гледката на много наблюдатели, без значение дали гледат "отдолу" или "отвисоко". Има различни начини за опознаване на света:
> можеш да посетиш мястото Х или човека Y, т.е. да видиш света лично; > можеш да прочетеш за света; > можеш да измислиш света сам. Бизнеса с посещенията съм го приключил отдавна. Чета ежедневно, но само по теми които ме интересуват. Затова ми остават много възможности за измисляне. Преди 6-7 години във връзка с желанието ми да разкрия несъстоятелността на популярен проблем* от Теорията на игрите измислих Острова на далтонистите. Преди седмица видях че имало такива острови, даже си купих книга от Оливър Сакс за тях. Природата ме е пощадила в "цветово отношение", и аз не само че не съм далтонист, ами съм синестет, възприемайки цветове както през очите, така и през ушите. Точно преди една година разсъждавах за далтонистите и синестетите и измислих "далтониста-синестет". А днес, чета в книга от Рамачандран че такива хора наистина имало. Затова е този блог - да си записвам нещата които измислям. Правя го, ама с едно наум: повечето измислени от мен неща някой друг вече ги е измислил или открил, било с посещаване на местата и хората (като Рамачандран), било с четене** и последващо посещаване (като Сакс). _______________________________________ * проблемът се нарича "Загадка със синеоки островитяни" и вълнува най-светлите умове на човечеството, вкл. и ум номер 1 (виж блога му) ** трудно щеше да му е на Сакс да уцели малкия тихоокеански остров, ако първо не беше прочел къде е Създадени сме да се тревожим. Елементарно, Уотсън, тези дето не са се тревожили са били изядени от лъвове или са изгорели в пожари, заради което не са оставили поколения. А ние ... сме поколенията на тези дето са се тревожили. Да, ама в днешния ден лъвовете са в зоопарковете, а пожарите - основно по телевизията. Ерго, от постоянното ни тревожене не само че няма ползи, ами има вреди: психически, а понякога и физически (специалистите ги наричат психо-соматични).
Какво да правим? Ролф Добели е умен човек, който може да пише добре, а и кратко. Да развием мироглед на стоици, отговаря той. Да не се тревожим за неща, които не можем да променим; да се борим с нещата, които можем да променим и да сме достатъчно мъдри да правим разликата. Добели има и друг отговор: да медитираме. Само дето тревогите изчезвали докато медитираме, но след това се връщали. Затова вместо да се развива като стоик и медитатор, Добели предпочита личната си стратегия, обобщена в три точки: 1. Ежедневно писане на Лична книга на тревогите, където изброяваш и анализираш тревогите си. Според него, заедно със страниците на книгата ти се изхабявали и тревогите ти. 2. Застраховки: купуването на застраховка било полезно за след застрахователното събитие, но било още по-полезно преди него, защото ти давало спокойствие. 3. Усилена и интересна работа, която била най-доброто разсейване от тревогите. Умен мъж е Добели и пише добре, ама не се е сетил за следното: 1. Ежедневното анализиране на тревогите може да не те успокои, а да ти покаже че не се тревожиш достатъчно. Или че има опасности, за които още не си се сетил. 2. Към Тревога едно (ще се случи ли катастрофа с джипа ми) застраховката добавя Тревога две (ще плати ли застрахователят ако се реализира Тревога едно). Има и друг проблем, за който неспециалистът Добели не би могъл да се сети: застраховките не намират приложение при финансовите и политическите рискове. Което дава повод за нови тревоги. 3. Усилената работа, дори и да е интересна, ще те сблъска с проблеми за решаване, клиенти, колеги и шефове. С две думи, работата ще ти даде допълнителни поводи за притеснения. Може и да те накара да забравиш тревогите си за Глобалното затопляне, но ще ти създаде тревоги за това: дали се обличаш и държиш правилно; какво ще се случи ако не спазваш работното време, политиката за сексуалните отношения на работното място, правилата за защита на личните данни и какво ли още не. Не се е сетил за тези неща Ролф. Ерго, стратегията му за справяне с тревогите работи добре. Само за едно се тревожа: дали стратегията му да не се тревожи няма да се окаже лъвът, който ще му "изяде главата" или пожарът, в който ще му "изгорят парите". Така както изгоряха парите на много милионери и милиардери, които (за да не се тревожат за тях) ги повериха на прословутия Бърни Мейдоф. Преди около 2 седмици се навършиха 30 години от създаването на програмния език Wolfram, яйцето от което се излюпиха две прекрасни птици: системата за компютърна алгебра Wolfram Mathematica и изчисляващата търсачка Wolfram Alpha. Малко след 30-ия рожден ден на езика чета "Физика на тъгата" от Георги Господинов. Авторът се пита кое е било в началото и си отговаря: не е било яйцето, нито кокошката, нито словото. Взема бележника си и започва да изброява подходящи кандидати: хляба, ябълките, четката за зъби, меда ... Поглежда какво е написал и открива: В началото бе списъкът.
Не знам какво означава това за писателя, но то звучи със собствена мелодия в главата ми: четирите думи прекрасно описват философията на добрия стар Wolfram. Дори създателите не можаха да бъдат толкова кратки и категорични когато написаха "Списъците са в сърцевината на езика Wolfram". Или когато им се налагаше да пишат езотерично звучащи текстове от сорта на "Списъците, сравнени с мултидименсионалните масиви, са нещо значително по-генерално, поради това че подсписъците на първите не са длъжни да са със същите дименсии". В началото езикът нямаше име. Получи го (заедно с герб) като подарък за 25-ия си рожден ден. А сега, за 30-ия, като един истински благородник си има и девиз: "В началото бе списъкът." |
Categories
All
Archives
December 2019
|
RSS Feed
