Category: Reading&writing - Ivan's island

Език на нашите беди: Композитни езикови грехове

4/6/2022

В този блог водя битка с езиковите и логическите грехове, вкл. с този на антропоморфизма*. Подобно на останалите грехове**, езиковият грях може да е композитен. Едновременно можеш да извършиш противоположните грехове на антропоморфизма и дехуманизацията, и в резултат - да си доволен от себе си. С пример от книгата "Метрополис", с автор Бен Уилсън:

Докато преди градовете се опитваха да привличат големи производства или да завземат голям дял от световната търговия, сега те се конкурират за мозъци.

_____________________________________
* придаване на човешка форма/мотивация на неживи обекти/явления или на животни (за което съм писал тук и тук, а и на други места, които Гугъл не може да намери)
** напр. да се напиеш и пребиеш невинен човек под влияние на алкохола

Сечене и сочене

3/3/2022

Писателката Ан Ламот споделяла че с меча на истината може не само да се сече, но и да се сочи. Хубаво се е сетила за това със соченето, но едно нещо е пропуснала:
Ако използваш меча за сечене, ти можеш или да сечеш, или да не сечеш. Във всеки един момент, ако едното е правилно, то другото не е. Когато го използваш за сочене, възможностите да сочиш неправилно са много повече. Това, вероятно, са имали предвид мъдреците, когато са казвали че перото е по-силно (и опасно) от меча.

И ний сме дали нещо на света

2/19/2022

Вярно е че сме дали, но запитваме ли се какво е то? Дадохме на света кубратовата басня с пръчките, но забравихме да споменем че Кубрат я е преписал от езоповите басни, по време на обучението си в Константинопол.

За това че обичаме да даваме на света неща, които не са наши, говори и вазовото стихотворение "Паисий", според което сме дали "на вси Словене книга да четът". Забележете, авторът на стиховете става известен като Патриарх на българската литература не по случайност, а защото еднолично поставя основите й, написвайки първите български: повест, пътепис, разказ и роман*. По думите на Гео Милев, преди Иван Вазов не е имало българска литература.

Е, каква тогава е била книгата, която сме дали на Словенете? Елементарно, Уотсън, била е чужда. Което ме подсеща за нещо българско и родно - поговорката "С чужда пита помен прави".

________________________________________________
* но не и първия опит за роман, който дължим на графомана Нягул Семков

Четене между редовете на живота

2/12/2022

Във всяка статия за бананите се споменава че основните витамини в тях са Ц и Б-6. Ще си речеш че да ядеш банани е много полезно. Да, ама не. Човекът открил витамин Ц и получил нобелова награда за това е Алберт Сент-Дьорди. Как го направил? Забелязал че когато се набият едни плодове стават на кафяви петна, а други не стават. Запитал се защо е така и след експерименти открил причината: не стават на петна тези, които са с високо съдържание на витамин Ц, например лимони и портокали. Бананите стават кафяви, защото там витамин Ц е малко.

Е, на кого да вярваме: на нобелиста или на статиите? Елементарно, Уотсън, трябва да вярваме на всички, но и да мислим какво точно ни казват. Това че витамин Ц е основен витамин в бананите уж не казва нищо за това колко витамин Ц има в тях, но всъщност казва това че (освен Б-6) другите витамини в тях са в количества, които не си струва да бъдат споменати.

А нима с останалите неща не е така? Кажат ли ти че основният експорт на една страна са петрола и свързаните продукти, все едно ти казват че тази страна не изнася почти нищо друго. Кажат ли ти че един човек е много умен, не го търси да качвате мебели на осмия етаж - или няма да има сили, или няма да има желание.

Случайности и закономерности

1/3/2022

Стаменко Математикът обикновено сънува интелектуални сънища: я е на конференция на историци в Кайро, я е на среща на литератори в София; я си говори с хан Аспарух, я с Иван Вазов. Дали е заради изпития по празниците алкохол, не се знае, но през нощта на първи срещу втори януари той сънува нещо съвсем различно, а именно - как побеждава в битка с ножове някакъв гаден нацист, а на финала на битката прозвучава песента "Добри познати", изпълнена от Михаил Белчев и Искра Радева.

По някое време Стаменко се събужда и от нямане какво да прави се заглежда в новините. По случай 100-годишнината от рождението на Блага Димитрова излязла препечатка на нейна стихосбирка, в която е включено стихотворението, изпято от Белчев и Радева. В него поетесата отбелязва, наред с всичко останало, че "няма среда в любовта".

Стаменко дочита статията, подходящо озаглавена "Няма среда в любовта", и си казва че съвпадението "сън-статия" е чисто случайно. С това за средата не е съгласен - в любовта има закономерности, една от които е че щом има начало и край, то няма как да няма среда. Това важи както за интервала от време, така и за амплитудата. Елементарно, Уотсън, съгласно Теоремата за междинната стойност, при започналите щастливо и завършили нещастно любови, няма как между плюса на любовта и минуса на омразата да не съществува нулата на безразличието.

Асиметрия с писане и четене

12/25/2021

От гледна точка на автора е добре да те четат и още по-добре - да пишат за теб. От гледна точка на читателя е по-добре да четеш автора, отколкото писаното за него.

Богатството и бедността на превода

11/29/2021

Хилядакилометровото пътешествие започва с една малка стъпка, бил казал Лао Дзъ. Хайде, бе! Не би могъл да го каже по следните причини:
1. в думата "пътешеСТВие" има три последователни съгласни, а за китайците това е много;
2. как виждате китаец да произнесе думата "хилядакилометровото";
3. по времето на Лао Дзъ единицата "километър" не е съществувала.

Не го е казал, ще се съгласите, но е казал нещо близко по смисъл, което на съвременен български може да се преведе така. Прави сте. Нека сега се телепортираме в по-близки времена и се насочим към руския превод на димитърдимовия "Тютюн". Преводачите са свършили добра работа, вкл. и като са оставили някой български думи за аромат, една от които е "ракия". Понеже руснаците нямат такова нещо, в бележка под черта им е обяснено че това е сливова или гроздова водка. Абсолютно погрешно! Водката не носи вкуса и аромата на материала - зърно, картофи - от който е произведена. Ракията го носи. При равни други условия, добрата ракия е много по-сложно, благородно и приятно питие от добрата водка, това ще ви го каже всяко българско небце и нос.

Къде останаха разсъжденията за богатството и бедността на превода, ще запитате. Те са между редовете, но тук ще ги кажа с няколко думи:
Богатството на превода е в това че може да пренесе информацията през хилядолетията*, а бедността му е в това че не може да пренесе усещанията** през километрите***.

___________________________________
* разделящи ни от Лао Дзъ
** предизвикани от една хубава ракия
*** разделящи ни от Русия

Относно четенето и писането (в чужди тетрадки)

10/21/2021

В радио-интервю писателят Х споделил че сутрин чете научна литература, а вечер - биографии. Злобният радиослушател У го попитал жена няма ли, че си прекарва сутрините и вечерите с книгите. Писателят отговорил че думите нямам и имам имат по няколко значения. Когато попитали Жа Жа Габор колко съпрузи е имала, тя отговорила с въпрос: "Свои или чужди?" Което го подсещало за следното:

Някои мъже си имат жена за постоянно, а други си имат жена само отвреме-навреме, че и още по рядко. И при читателите е така, едни четат постоянно, други - отвреме-навреме, а повечето - още по-рядко. Но докато мъжете, които имат непостоянни контакти с жени са опасни предимно за мъжете с постоянни жени, то тези които имат непостоянни контакти с книгите са опасни за всички.

Доживотният затвор на ученичеството

9/28/2021

Да се учиш цял живот е едно, да си ученик цял живот – съвсем друго. Леонардо да Винчи се е учил до края на живота си, но е спрял да бъде ученик в момента, в който на двадесет-и-няколко напуска школата на Андреа дел Верокио.

Българските деца ги учат дълго и напоително на литература. Под учене на литература се има предвид четене на оригиналите и особено - писане на анализи, но не и опити за писане на литература. По тази причина, децата остават с впечатление че голямото творчество е в четенето и анализирането, а не в писането.

Вярно е че и в анализирането може да има творчество, но в училищното анализиране творчеството го няма, защото то се прави по поръчка: както и да анализираш Вазов, ти все трябва да го изкараш Патриарх на българската литература. В училище никакво творчество няма да те спаси, ако творчески стигнеш извода че Вазов е дребен провинциален писач oт времето на Достоевски, Толстой, Тургенев, Уитман, Мелвил, Емерсън и т.н.

Писането по поръчка се практикува не само в училищата, там просто се „наливат основите“. Голямото писане по поръчка започва след университета. В момента, какви ли не автори, кичещи се като пауни с докторатите си, упражняват перата си в плоски анализи защо, след като не искал да се ваксинира, българинът бил прост и не бил европеец. Интересно защо въображението на анализаторите спира до:
а) една дефиниция на проблема – нямаш ваксина, ерго не си европеец;
б) едно решение на проблема – задължителното ваксиниране?
Що за интелектуалци сте, драги ми дами и господа, ако само това ви хрумва? На този интелектуален „подвиг“ е способен всеки випускник на милиционерското училище.

Един предмет = Един учебник. Един проблем = Едно решение. Вазов = Патриарх. Ваксина = Задължителна. Колко прост е светът на простия човек, неспособен да надрасне ученичеството!

Записки

9/21/2021

Казват че било голяма работа да изнесеш реч, без помощта на записки. Това само супер-паметливите го можели. Аз пък ще кажа друго:
Записките са като обувките - можеш да ходиш и без тях, но с тях можеш да стигнеш по-далеч.

Относно дяволите, иглите, картините и думите

7/19/2021

Спомняте ли си глупавия въпрос, забавлявал имащите се за много умни средновековни мислители: Колко дявола могат да се съберат на една игла? Глупав е защото нито дяволите са еднакви, нито иглите.

А спомняте ли си глупавото твърдение че една картина струва 1000 думи? Нито картините, нито думите са еднакви. Някои струват повече, други по-малко. Един пример може да изясни нещата:

За да ни осветли относно естетиката на Тома Аквински, на Умберто Еко били нужни 300 страници. За да ни осветли за тайните на фотоелектричния ефект на Айнщайн били нужни 16 страници (донесли му нобелова награда). Как мислите, кой е бил по-скъп на думи и чии думи са били по-скъпи?

С твоите камъни, по твоята глава

6/26/2021

С написването на цяла книга без да употреби буквата Е, французинът Georges Perec стана световно известен, а в Париж кръстиха улица на негово име. Как ли щеше да се върти в гроба си писателят, ако бяха кръстили "неговата" улица "Gorgs Prc"?

Трудно е да предвиждаш, особено бъдещето (2)

6/16/2021

През 1972 г. Айзък Азимов публикува "Самите богове". Полетът на въображението му да види скорошна комуникация между нашата и друга, паралелна, Вселена му донася наградите "Небюла" и "Хюго".

Въображение, въображение, ама не му е стигнало за всичко. В книгата:
> университетските учени се молят на ръководството за допълнително време за работа с компютъра (в единствено число, забележете), а
> земното население е 2 милиарда.

Провансалска литературщина

6/1/2021

Стаменко тръгва да си купува книга от водещо българско издателство. Книгата е от серия, претенциозно натруфена с името "Нова проза". Отваря книгата и що да види:
> първото издание на книгата е от 1983;
> преводът на български е от 1990;
> самото издание е от 2005.
Чудя се колко стара им е старата проза, мисли си Стаменко и оставя книгата.

И мойте песни все ще се четат ...

1/23/2021

... беше казал адашът Вазов. Как да не му завиди човек!

Аз не съм завистлив. Вместо да завиждам, пиша собствени, математически, "песни" (проблеми и предположения). Понякога се случва и да ги доказвам. Даже се случва да доказвам и чужди такива. Накрая, дойде време да ми завиждат: моите песни започнаха не само да се четат, но и да се пеят, т.е. доказват, от други хора. И понеже става дума за математици, за които има статии в Уикипедия, то няма как да не си направя римувания извод че и моите песни са интересни.

Умберто Еко за спорта и изкуството

9/16/2020

В есето "Роберта", от колекцията "Хроники на едно течно общество", Умберто Еко се опитва да обясни защо се дразним когато атлети постигат успехи с помощтта на химията, но не и когато творци я използват за творчески цели. Било елементарно, казва Еко, при спорта сме се интересували от човека зад резултата, а при изкуството - от резултата, а не от човека. Еко аргументира мисълта си така:
> ако футболът беше оръдейна стрелба с топки по някаква врата, то никой не би се интересувал от футбол, а
> ако една маймуна би могла да напише "Божествена комедия", то написаното пак би било красиво.

Да, ама не! Можем да стигнем до други изводи, достатъчно е да поразсъждаваме

Относно футбола
Във футбола ни интересуват головете, не личностите. Затова гледаме мачове веднъж седмично, а четем биографии на голмайсторите веднъж на 10 години.

Относно изкуството
Ако се сетим за Общата теория на относителността в икономиката, т.е. за теорията за търсенето и предлагането, ще видим че:
Aко маймуните можеха да пишат "Божествени комедии", то поради голямото предлагане никой нямаше да си мисли че написаното е божествено.

1 картина = 1000 думи

9/9/2020

Една картина струва хиляда думи само когато думите не струват!

Деца или книги?

8/8/2020

Деца или книги - това била представата на древните римляни за смислено изживeния живот. Чудя се само защо са пропуснали парите. Това си мисли Пекко Пекунен и изведнъж се сеща че парите лесно могат да бъдат похарчени. Като се замислиш, това важи и за децата: достатъчно е държавата да ги прати на война, какъвто беше случаят с големите синове на диктаторите Сталин и Мао. Виж, с книгите нещата са различни: кой може да похарчи евклидовата "Геометрия" или сонетите на Шекспир?

Животът не е лесен

7/25/2020

Животът става все по-лесен за живеене, казват едни. Не е вярно, да се живее става все по-трудно, казват други. Ако си мислите че истината е по средата, то се лъжете - помислете за броя на доволните и недоволните, и ще установите че нещата не са черно-бели, а са не съвсем черни.

Да вземем за пример книгите посветени на знанието. Преди векове зад тях са стояли по няколко "индустрии". Книгите са били невъзможни без християнството: в началото размножаването им е ставало с писари, а къде ще намериш писари, освен в манастирите. След това се е появило книгопечатането, но то е било невъзможно без линотоперите, метранпажите и другите незнайни негови герои. Освен това, преди печатницата, на автора са били нужни: коректори - за коригиране на текста, чертожници - за чертежите, художници - за картинките, математици - за настройка и проверка на логиката и математическите идеи на автора. Днес, във времето на електронните книги, всичко това се прави от алгоритми, но това не значи че авторите имат нужда от програмисти. Често те правят алгоритмите си сами или използват готови алгоритми.

Да, имат пълното право да кажат десетките автори, днес животът е по-лесен. Да се създаде книга е толкова по-лесно в сравнение с преди. Не, имат пълното право да кажат хилядите коректори, чертожници, художници, метранпажи, линотипери, математици и програмисти, днес животът е по-труден защото няма достатъчно (или изобщо) работа за нас*.

Само не завиждайте на авторите, драги ми коректори, чертожници, художници, метранпажи, линотипери, математици и програмисти. Освен своите, те трябваше да усвоят, поне частично, и вашите професии. С две думи: и техният живот не е лесен.

_____________________________
* Добър пример са американските математици: мъчат се, мъчат се, пък като видят че не могат да си намерят работа, се предават и отиват в Агенцията за национална сигурност; така тя се е превърнала в най-големия работодател за математици в света.

Писма на читатели

7/3/2020

Читателят е в привилегирована позиция, защото е способен да избере кого да чете, какво да чете и дори дали да чете. Читателят бива насочван от:
> името на автора;
> името на издателството;
> заглавието на книгата и корицата й,
> от приятели и познати, и особено от
> рекламата и литературната критика.
Авторът не разполага с този лукс, той не знае в какви ръце ще попадне отрочето му, какви очаквания има читателят и всъщност ... що за стока е читателят Х. Поради тази причина думите (идеите) на автора са понякога неразбираеми, а често (макар и харесани) те са криворазбрани. Тогава започват читателските писма, писмата за това какво си искал да кажеш и не е ли могло да го кажеш по-добре (вкл. по-разбираемо).

Чета блестящия блог-пост "Писма на читатели" от Урсула Ле Гуин и не мога да се сдържа да не цитирам:

Ако имаш проблем да разбереш какво значат, и дали изобщо значат нещо, моите книги, то мога да разбера желанието ти да ме попиташ, но те моля да не го правиш. Чети ревютата на критици, блогъри и учени! ... Това е тяхната работа и много от тях се справят учудващо добре. Това е работа, която и аз върша като критик. Но работата ми като автор на художествена литература е да пиша художествена литература, не да я обяснявам. Изкуството не е обяснение. ... Това не е моята работа, сладурче, това е твоята работа!

Елегантност

6/21/2020

Елегантността винаги се плаща. В облеклото - с пари, в писането - с време. По думите на Гаус: "Да пишеш кратко отнема повече време от това да пишеш дълго."

Призрак броди по света ... призракът на песимизма

5/28/2020

Западните кино и литература експлоатират темата за намереното куфарче с пари така, както капиталист не е експлоатирал пролетариата. И понеже куфарчето с пари се изтърка, започнаха да се мяркат други поднесени наготово "куфарчета":
> с хапчета за подобряване на интелекта (романът The Dark Fields и производният филм Limitless),
> с намерени по случайност чужди шедьоври (филмите The Words и Un homme idéal),
> с генетично наследена способност за телепортиране (филмът Jumper, базиран на роман със същото заглавие).

Откъде тази слабост да се пише за неща получени наготово? Как подобни творби стават бестселъри? Дали не е защото творците и публиката са обединени от масов песимизъм, т.е. от осъзнаването на това че съдбата на човека не може да се подобри с лични усилия или с обществена подкрепа на личните способности, а само от действието на сляпата случайност?

Няма как да не се сетя за нашенеца Валентин Йорданов, който благодарение на личните си усилия и обществената подкрепа спечели сума ти медали и титли, но се "оправи" едва когато получи наготово (и по случайност) едно голямо куфарче с пари - като наследство от Джон Дюпон.

Сън с Иван Вазов

5/22/2020

Стаменко е интелектуалец и нощем. Вместо да сънува голи жени, той сънува велики исторически личности: ханове, царе, писатели и поети. Днес сънува Иван Вазов. Ако трябва да сме точни ... не точно Иван Вазов, а разговор за него.

Българинът: Иван Вазов е Патриарх на българската литература, а "Под игото" е нейният шедьовър.
Турчинът: Доколкото в книгата се описват нравите на народи в турската империя, а и събития случили се в нея, то може да се каже че тя е един от шедьоврите на турската литература.
Българинът: Какви глупости говориш, бе?
Турчинът: Ако бяха глупости, то защо през 2019 г. ви се наложи да превеждате "Под игото" на български? И то заради турцизмите?
Руснакът: Доколкото книгата е написана в Одеса и е пренесена в България с руската дипломатическа поща, то бихме могли да кажем че в книгата има нещо руско.
Украинецът: Ти луд ли си, бе? Одеса е била и винаги ще бъде украинска. А вие, руснаците, сте били и винаги ще бъдете мръсни окупатори.
Гъркът: Ти луд ли си, бе? Одеса е създадена едва през 1794 г. с декрет на Екатерина Велика на мястото на древната гръцка колония Хистрия. Следователно и ние, гърците, имаме дял в шедьовъра. Да не говорим че делът ни е двоен: как щеше Вазов да напише книгата, ако Кирилос и Мефодиос не бяха дали буквите на българите?
Румънецът: По-добре Вазов да не беше писал "Под игото". Защото вместо да го четете, вие го използват за повод да се карате един с друг.
Италианецът: Нещо не е наред с една литература, която кара трети век с несменяем патриарх. Вземете за пример Светата църква: първият й патриарх беше самият Свети Петър, и въпреки това той оваканти поста след 35 години.

Или деца, или книги

5/21/2020

Понякога медитирам върху това древноримско мото. Понякога се сещам за Урока на братя Стругацки: жената ражда веднъж на 9 месеца, творецът го прави всеки ден.

Животът на братята демонстрира вярата им отлично. Колко неща написаха, какъв голям процент от написаното е първокачествено и без конкуренция! Същевременно, общият брой на децата им е две, а самите деца тънат в "световна неизвестност"; единственото което се знае за тях е че момичето е било омъжено за Егор Гайдар. Ще рече, братята са дали повече на човечеството като писатели, а не като бащи.

И като стана дума за писане ... днес ще продължа още малко мисълта си за това какво е успехът в живота (по отношение на книгите, не на децата). Става дума за катерене на стълба:
> Първото стъпало е да се научиш да четеш. Голяма работа е, вярно, но това почти всеки го може.
> Второто стъпало е да се научиш да пишеш; това не всички четящи го могат.
> Третото стъпало е да пишеш така добре, че да се намери кой да публикува написаното.
> Четвъртото стъпало е написаното да е толкова добро, че да има кой да го прочете и хареса.
> Петото стъпало е някой да е толкова впечатлен, че да напише нещо за писаното от теб или за самия теб.
> Има и шесто стъпало, но изкачването му не зависи от теб: написаното за теб да е толкова добре написано, че и то да бъде прочетено и харесано. Тук е големият проблем: може да си живял интересно и продуктивно, но хората пишещи за теб може да не си свършат работата; спомни си как училищните анализи на българските герои и българската литература те отблъснаха от тях!

Къде да търсим утехата?

4/23/2020

Хипнотизирани сме от числа. Литературата ни връща (към) хората. Това уместно заглавие са поставили от "Дневник" на статия от Георги Господинов, една от малкото статии от последните месеци, която си заслужава да прочетеш от край до край.

Слава богу, ваксината за нашите страхове и депресии е открита преди векове. Само да се пресегнем към рафта. Това пише Господинов, който явно е хипнотизиран от литературата. И аз съм уж като него, но всъщност съм двойно хипнотизиран: от литературата и от числата. Затова ще контрирам:
Колкото и да не ни се ще, трябва да признаем че Кокалът от Ишанго е много по-древен от Илиадата. Числата са ваксина за страхове и депресии открита не от векове, а поне от 22 хилядолетия.