Когато учителят иска да накара учениците да учат повече, той им казва че ще им направи тест. Когато работодателят иска да накара работниците да работят по-добре, той им казва че ще идват хора от централния офис да тестват работата им. Очакващите теста се напрягат и се показват в по-добра светлина, т.е. такива каквито обикновено не са. Това е известно и под името Ефект на Хоторн.
Горките компютри! Те не знаят кога им правим тестове и кога просто ги караме да работят. А и това няма значение за тях; те са направени така че винаги да се представят на върха на възможностите си.
Какъв е изводът? Елементарно, Тюринг: когато искаш да разбереш кой кой е, недей да правиш тестове; гледай какво правят действащите лица в естествената си среда! "Какъв Тест на Тюринг е това, ако мога да ги виждам?", казваш. Прав си, тогава недей да ги гледаш, а ги слушай как говорят в естествената си среда, защото не само ти трябва да си сляп относно това кой кой е, но и те не трябва да знаят че някой ги подлага на тест (хеле пък кой и какъв е той).
Слушай какво говори Х! "Е ли човешкият мозък компютър? Отговорът зависи от това какво разбираме под компютър", казва Х. Човек ли е Х или компютър? Разбира се че е човек! Ако човешкият мозък се различава от компютъра, то единствено човек би казал че разликата се дължи само на компютъра. А сега ще издам кой е Х - това е Рей Кърцуайл (в статията The Law of Accelerating Returns), когото по-надолу ще го наричам РК.
Не смятам да свършвам дотук. Мисля че отговорът зависи не само от това какво имаме предвид под компютър и под човешки мозък, но и от това какво имаме предвид под е в израза "човешкият мозък е компютър". Ако попитаме компютъра (на езика Улфрам) дали 0.==0 (т.е. равни ли са по стойност двете страни на равенството) ще получим отговора Вярно. Ако го попитаме дали 0.===0 (т.е. идентични ли са двете страни на равенството) ще получим отговора Невярно. Причината: тук с термина идентични се означава не само стойностно, но и формално равенство. На български с е можем да означаваме различни неща. На езика на математиката и компютрите - не можем; там използваме множество термини: подобен, изоморфен, еднакъв, равен, конгруентен и т.н.
Слушай ги, драги ми Тюринг, какво говорят когато не знаят че ги слушаш; само тогава имаш шанс да разбереш кой кой е!
P.S.
Ако цитирането на РК и експериментът с компютъра по-горе не бяха достатъчни за да ви убедят, предлагам информация за един друг експеримент, проведен преди 21 години. Когато един тестов субект, уж значително по-обикновен в интелектуално отношение от РК, беше изложен на светлините на прожекторите (т.е. на "неслепия" тест на общественото мнение), той се представи доста по-добре от РК и успя отлично да артукулира "непонятната" за РК мисъл че нещата силно зависят от това какво е значението на думата е.
Горките компютри! Те не знаят кога им правим тестове и кога просто ги караме да работят. А и това няма значение за тях; те са направени така че винаги да се представят на върха на възможностите си.
Какъв е изводът? Елементарно, Тюринг: когато искаш да разбереш кой кой е, недей да правиш тестове; гледай какво правят действащите лица в естествената си среда! "Какъв Тест на Тюринг е това, ако мога да ги виждам?", казваш. Прав си, тогава недей да ги гледаш, а ги слушай как говорят в естествената си среда, защото не само ти трябва да си сляп относно това кой кой е, но и те не трябва да знаят че някой ги подлага на тест (хеле пък кой и какъв е той).
Слушай какво говори Х! "Е ли човешкият мозък компютър? Отговорът зависи от това какво разбираме под компютър", казва Х. Човек ли е Х или компютър? Разбира се че е човек! Ако човешкият мозък се различава от компютъра, то единствено човек би казал че разликата се дължи само на компютъра. А сега ще издам кой е Х - това е Рей Кърцуайл (в статията The Law of Accelerating Returns), когото по-надолу ще го наричам РК.
Не смятам да свършвам дотук. Мисля че отговорът зависи не само от това какво имаме предвид под компютър и под човешки мозък, но и от това какво имаме предвид под е в израза "човешкият мозък е компютър". Ако попитаме компютъра (на езика Улфрам) дали 0.==0 (т.е. равни ли са по стойност двете страни на равенството) ще получим отговора Вярно. Ако го попитаме дали 0.===0 (т.е. идентични ли са двете страни на равенството) ще получим отговора Невярно. Причината: тук с термина идентични се означава не само стойностно, но и формално равенство. На български с е можем да означаваме различни неща. На езика на математиката и компютрите - не можем; там използваме множество термини: подобен, изоморфен, еднакъв, равен, конгруентен и т.н.
Слушай ги, драги ми Тюринг, какво говорят когато не знаят че ги слушаш; само тогава имаш шанс да разбереш кой кой е!
P.S.
Ако цитирането на РК и експериментът с компютъра по-горе не бяха достатъчни за да ви убедят, предлагам информация за един друг експеримент, проведен преди 21 години. Когато един тестов субект, уж значително по-обикновен в интелектуално отношение от РК, беше изложен на светлините на прожекторите (т.е. на "неслепия" тест на общественото мнение), той се представи доста по-добре от РК и успя отлично да артукулира "непонятната" за РК мисъл че нещата силно зависят от това какво е значението на думата е.
RSS Feed
