Category: Alan Turing

Патриоти и полезни идиоти

2/23/2019

"Индустриалната революция направи Англия по-богата ...", пише известният биограф и полезен идиот Уолтър Айзаксън в статия за "Файненшъл таймс". По-богата от кого, Уолтър? На колко оценяваш богатството на Англия и какъв е методът, който използваш за оценката?

Държавите не са богати, богати са хората. Големи умове и патриоти от сорта на Алън Тюринг, за когото Чърчил казваше че е спасил повече човешки животи през Втората световна война от всеки друг, отказваха да поставят знак за равенство между богатствата на гражданите и богатството на страната. Затова в началото на войната Тюринг обърна спестяванията си в сребърни кюлчета и ги зарови в гората - защото се страхуваше че в един момент държавата може да си въобрази че има такова равенство, и да поиска да му ги конфискува.

Тест на Тюринг и Парадокс на Тюринг

9/3/2018

0 Comments

Алън Тюринг си мислеше че компютърът ще стане интелигентен когато стане способен да заблуди човека че той (компютърът) не е компютър, а човек. Аз пък си мисля че компютърът е вече интелигентен, защото не може да бъде заблуден от човек, опитващ се да се прави на компютър. Хората пък се оказват недостатъчно интелигентни, защото компютърът успява да ги заблуди че не ги разпознава като хора. Какво имам предвид, ли?

Когато компютърът каже "Грешка", той вече ви е разпознал като човек. Но е "добре възпитан" и не иска да каже "Такава глупост само един човек може да направи". Колкото по-дълго и учтиво е съобщението за грешка, толкова по-обидно е на практика. Kогато се сблъскате с "Аргументът в позиция 1 би трябвало да бъде Списък или Стринг", това всъщност означава "Абе, глупак с глупак, защо не се върнеш в първи клас и не научиш езика, преди да се опитваш да комуникираш с висшисти (т.е. висши същества) като мен?" Изразът "Дълбочината на рекурсия 1024 е превишена" замества "Абе, тъпанар, колко пъти трябва да изядеш едно нещо, за да разбереш че е л***о?"

Ако съм прав, то ще излезе че компютрите са интелигентни доста отдавна. Пълни глупости, ще кажете, нали да отговарят така са ги програмирали хората. Съвсем не са глупости, ще отговоря аз, това че нас също са ни програмирали хора (тате и мама, дядо и баба, учителката и професорът, шефът в работата и шефката вкъщи) съвсем не значи че ние не сме интелигентни. И точно защото компютърът не го програмираха баба и дядо, а Тюринг и компания ... точно затова той може би е по-интелигентен от нас.

Да виждаш интелигентността в интелигентния е признак на интелигентност. Затова американските психолози измислиха Теста за интелигентност "Тверски": колкото по-бързо разбереш че Амос Тверски е по-интелигентен от теб, толкова по-интелигентен си ти. А сега ... прочетете още веднъж първото изречение от този параграф и ще можете да схванете Парадокса на Тюринг: Тюринг се оказа достатъчно интелигентен за да измисли и програмира компютъра, и недостатъчно интелигентен за да оцени интелигентността му.

0 Comments

Могат ли компютрите да мислят?

5/21/2018

0 Comments

Всеки, интелигентен или не, може да бъде заблуден. Всеки, интелигентен или не, може да заблуждава. Да смятаме че един компютър е интелигентен, защото е успял да заблуди интервюиращия в т.н. Тест на Тюринг, е като да смятаме че един кандидат за работа е кадърен, защото на интервюто е успял да заблуди работодателя.

0 Comments

Тест на Тюринг

5/16/2018

0 Comments

Признавам, излъгах с това заглавие - тук няма да става дума за Теста на Тюринг, а за мой собствен тест. Убеден съм че изкуственият интелект ще стане неразличаем от естествения когато се научи да прави също толкова големи глупости.

Засега ИИ се движи в правилната посока: може да прави обикновени глупости. За това как прави глупости в преводите вече съм писал, за това как за 24 часа може да се превърне в нацистка отрепка е писано в пресата. Сега идва ред на големите глупости, от сорта на тези дето ги правят големите имена, напр. ... Тюринг.

Какви глупости е правил Тюринг, ли? Ето една: в началото на Втората световна война, когато англичаните са очаквали нахлуване на нацистите, Тюринг се изплашил за парите си. Решил да ги инвестира в куфар, пълен с бръснарски ножчета. Защото очаквал ножчетата да поскъпнат. После открил по-добра схема: купил сребърни кюлчета с тегло около 70 кг. Да, ама те можело да бъдат конфискувани от гладното за ценни метали британско правителство или от евентуалните нацистки нашественици. Какво да се прави? Тюринг намерил решението - закопал кюлчетата в гората. А после с години се мъчил да ги открие: с металотърсач, а и с помощници. Безуспешно.

Е, когато ИИ се научи да прави такива (или по-големи) глупости, тогава ще го призная за истински интелект.

0 Comments

Тест на Тюринг

10/23/2017

0 Comments

Тестът на Тюринг се състои в следното: слагаш в три стаи двама души и компютър. Единият човек (интервюиращият) задава въпроси с цел да познае има ли компютър сред интервюираните и кой е той. Класическата интерпретация на теста е: ако компютърът успее да убеди интервюиращия че той (компютърът) е човек, то следва че компютърът е интелигентен.

Kласическите интерпретации често ме разсмиват. Ако компютърът успее да убеди интервюиращия че той (компютърът) е човек, това не говори толкова за интелигентността на компютъра, колкото за тази на интервюиращия.

Това че интервюиращите почти никога не са достатъчно интелигентни е древно знание, което няма нужда да бъде опитно потвърждавано отново и отново. Спомняте ли си за:
> диригента на катедралния хор в Ливърпул, който отрязал младежа Пол Макартни защото не бил музикален?
> агенцията за модели, където отхвърлили Мерилин Монро и я посъветвали да се изучи за секретарка или да побърза да се ожени?
> младия физик Айнщайн, който за две години след дипломирането си не можал да мине успешно през нито едно интервю за учител?

0 Comments

За Гьодел, Тюринг и логиката

3/19/2017

0 Comments

Професионалните математици, компютърни учени и философи обичат да обсъждат близостта между творенията на Курт Гьодел и Алан Тюринг. Аз откривам близост между личностите, т.е. между поведението, им. Любим филм и на двамата възрастни гении е бил детският мулт-филм на Дисни "Снежанка и седемте джуджета".

Сцената, в която Снежанка изяжда отровната ябълка им оказва сходно влияние. Тюринг се самоубива с отровна ябълка, а Гьодел (от страх да не бъде отровен) кара любимата си съпруга да опитва храната преди него. След като тя влиза в болница (което няма нищо общо с хранително отравяне) самият Гьодел умира от страх, т.е. от глад. Две противоположни по посока, но еднакви по сила, чувства (желанието да се отровиш и страхът да не се отровиш) водят до един и същ резултат (смърт).

Намирам сходства и в странното им отношение към любовта. При Тюринг любовта е била хомосексуална. При Гьодел тя е била парадоксална. Той едновременно:
а) е обичал силно жена си и е разчитал много на нея, след като единствено на нея е имал доверие да опитва храната му, и
б) е бил способен да изложи живота й на риск, след като я е карал да опитва храна, която е считал за опасна.

Математикът Гьодел, доказал че математиката не може да бъде едновременно пълна и консистентна, е бил неспособен да види неконсистентността на любовта си. Както и неконсистентността на практиката си за управление на риска: ако имаш доверие само на жена си да опитва храната ти, то какво ще правиш, ако тя се отрови след опитването на отровна храна?

Гьодел не е бил сам в упражненията по неконсистенстност на възгледите. Самоубийството на Тюринг се обяснява със съдебната присъда да бъде подложен на химическа кастрация заради хомосексуализма му. Властите са смятали хомосексуалистите, запознати с държавните тайни (какъвто е бил Тюринг), за опасни, тъй като лесно биха могли да бъдат съблазнени от агенти на чуждите служби. Страхотна логика! Всеки хетеросексуален мъж, запознат с държавни тайни, е в същото положение, защото лесно би могъл да бъде съблазнен от агентки на чуждите служби.

0 Comments

Turing test

3/9/2016

0 Comments

Anti-Turing

6/11/2015

0 Comments

Анти-Тюринг

4/24/2015

0 Comments

Прословутият тест на Тюринг може да бъде описан с три изречения. Имаме оценител (човек) и оценявани (човек и компютър), които са невидими за оценителя. Оценителят задава въпроси на оценяваните и на база на отговорите им трябва да реши кой е човекът и кой е компютърът. Можем да кажем че компютърът е интелигентен само ако е способен да заблуди оценителя че е човек.
Умен човек е бил Тюринг, неслучайно за него се пишат книги и се правят филми. Умен е бил, но не се е сетил за следното: ако заменим човека-оценител с компютър, то човекът-оценяван няма да може да заблуди компютъра-оценител че е компютър. Откъдето, по логиката на Тюринг, следва изводът че човекът не е интелигентен.

0 Comments

Патриоти и полезни идиоти

Тест на Тюринг и Парадокс на Тюринг

Могат ли компютрите да мислят?

Тест на Тюринг

Тест на Тюринг

За Гьодел, Тюринг и логиката

Turing test

Anti-Turing

Анти-Тюринг

Categories

Archives