Събужда се и бързо разбира защо е сънувал това. Вчера с жената бяха в Лидл, и тя не пропусна да го клъвне, гадината. Като не щеш да ме заведеш в Акапулко, каза му, поне купи две консерви "Чили с пиле"! Купи ги Стаменко, а вкъщи установи че пилето липсва. Добре че пътните знаци в Мезоамерика не са били така заблуждаващи, казва си, иначе Кортес никога нямаше да намери Мексико, че да може да го превземе.
Стаменко сънува как Ернан Кортес, завоевателят на Мексико, си е купил от Лидл консерва мексиканско ястие "Чили с пиле". Отваря Кортес консервата и що да види ... чилито е там, но пилето е "отлетяло". Мамка му, рони сълзи Кортес, с безмесна храна няма да имам сили да превзема Мексико!
Събужда се и бързо разбира защо е сънувал това. Вчера с жената бяха в Лидл, и тя не пропусна да го клъвне, гадината. Като не щеш да ме заведеш в Акапулко, каза му, поне купи две консерви "Чили с пиле"! Купи ги Стаменко, а вкъщи установи че пилето липсва. Добре че пътните знаци в Мезоамерика не са били така заблуждаващи, казва си, иначе Кортес никога нямаше да намери Мексико, че да може да го превземе.
0 Comments
Спирос се разхожда из парка и гледа как някаква катеричка рови в калта. След малко вижда какво е търсила - един огромен жълъд. Катеричката го взема и се качва на дървото - да си го изяде на спокойствие.
Катеричките, казват, били тъпи животинки. Смогвали да намерят едва 50% от скритите жълъди. Тъпотата им носи неочаквани ползи: заровените жълъди поникват. Полза за горите, полза за хората, полза и за катеричките. Спирос се сеща за Алан Тюринг, който в началото на Втората световна война закопал 70 килограма сребърни кюлчета в гората, а след това никога не ги открил. Успеваемост 0%, полза нулева. Дали не трябва да наречем това със закопаването и намирането "IQ тест на Тюринг"? - Още не могат - казва Стаменко на Спирос, - но когато се научат да изкарват Теста на Тюринг, тогава ще имаме пълното право да казваме че компютрите могат да мислят.
- Теста на Тюринг? - прави се на учуден историкът Спирос. - Много просто, ако в писмена комуникация компютърът може да заблуди експерт че е човек, то е ясно че компютърът може да мисли. - Тъй ли? - казва Спирос и се сеща за нещо. - А какво ще кажеш за хората? Те могат ли да мислят? - Очевидно е че могат - изнервя се Стаменко. - Как можа да родиш такава глупост? - Ще си призная че е глупост, ако ми дадеш задоволителен отговор на този въпрос: "На какво са се престорили успешно хората и кого са успели да заблудят, че да е очевидна способността им да мислят?" На Стаменко му трябва цяла минута за да разбере въпроса. И още една - за да усети заблудата си и да се засрами. "Хитростта е умът на слепия", казвал Козма Прутков. Ако случайно не знаете, това е измислен герой, под чието име пишела група руски автори от 19-ти век.
Алън Тюринг бил гений от малък, но имал проблеми с езика. По думите на най-добрия му биограф, в училище той се борел с английския. Предполагам че не му е хрумвало да се бори с руския, и особено с руските автори от 19-ти век. Затова не разбрал колко лош вкус е проявил с формулировката на т.н. Тест на Тюринг, твърдейки че компютърът ще стане интелигентен тогава, когато стане способен да мами хората (че е човек). Да мами е способен всеки дребен хитрец. Виж, да композираш музика, пишеш стихове, рисуваш картини, откриваш и доказваш теореми е съвсем различно; тук трябва да си творец, а не хитрец. Точно в тези дейности компютърът е способен да ни накара да не забележим че не е човек, и само нашето сляпо преклонение пред Тюринг ни пречи да видим че компютърът е точно толкова интелигентен, колкото сме ние ... ако не и повече. Може би защото се заблуждаваме че е сляп като нас ... ако не и повече, очакваме от компютъра да е способен да мами като нас ... ако не и повече. "Индустриалната революция направи Англия по-богата ...", пише известният биограф и полезен идиот* Уолтър Айзаксън в статия за "Файненшъл таймс". По-богата от кого, Уолтър? На колко оценяваш богатството на Англия и какъв е методът, който използваш за оценката?
Държавите не са богати, богати са хората. Големи умове и патриоти от сорта на Алън Тюринг** отказваха да поставят знак за равенство между богатствата на гражданите и богатството на страната. Затова в началото на Втората световна война Тюринг обърна спестяванията си в сребърни кюлчета и ги зарови в гората - защото се страхуваше че в един момент държавата може да си въобрази че има такова равенство, и да поиска да му прибере спестяванията. _________________________________ * т.е. безкритичен апологет на индустриалния капитализъм ** за когото Чърчил казваше че е спасил повече човешки животи през Втората световна война от всеки друг Алън Тюринг си мислеше че компютърът ще стане интелигентен когато стане способен да заблуди човека че той (компютърът) не е компютър, а човек. Аз пък си мисля че компютърът е интелигентен, защото не може да бъде заблуден от човек, опитващ се да се прави на компютър. Хората пък се оказват недостатъчно интелигентни, защото компютърът успява да ги заблуди че не ги разпознава като хора. Какво имам предвид, ли?
Когато компютърът каже "Грешка", той вече ви е разпознал като човек. Но е "добре възпитан" и не иска да каже "Такава глупост само един човек може да направи". Колкото по-дълго или учтиво е съобщението за грешка, толкова по-обидно е на практика. Kогато се сблъскате с "Аргументът в позиция 1 би трябвало да бъде Списък или Стринг", това всъщност означава "Абе, глупак с глупак, защо не се върнеш в първи клас и не научиш езика, преди да се опитваш да комуникираш с висшисти (т.е. висши същества) като мен?" Изразът "Дълбочината на рекурсия 1024 е превишена" замества "Абе, тъпанар, колко пъти трябва да изядеш едно нещо, за да разбереш че е л***о?" Ако съм прав, то ще излезе че компютрите са интелигентни доста отдавна. Пълни глупости, ще кажете, нали да отговарят така са ги програмирали хората. Съвсем не са глупости, ще отговоря аз, това че нас също са ни програмирали хора (тате и мама, дядо и баба, учителката и професорът, шефът в работата и шефката вкъщи) съвсем не значи че ние не сме интелигентни. И точно защото компютърът не го програмираха баба и дядо, а Тюринг и компания ... точно затова той може би е по-интелигентен от нас. Да виждаш интелигентността в интелигентния е признак на интелигентност. Затова американските психолози измислиха Теста за интелигентност "Тверски": колкото по-бързо разбереш че Амос Тверски е по-интелигентен от теб, толкова по-интелигентен си ти. А сега ... прочетете още веднъж първото изречение от този параграф и ще можете да схванете Парадокса на Тюринг: Тюринг се оказа достатъчно интелигентен за да измисли и програмира компютъра, и недостатъчно интелигентен за да оцени интелигентността му. Всеки, интелигентен или не, може да бъде заблуден. Всеки, интелигентен или не, може да заблуждава. Да смятаме че един компютър е интелигентен, защото е успял да заблуди интервюиращия в т.н. Тест на Тюринг, е като да смятаме че един кандидат за работа е кадърен, защото на интервюто е успял да заблуди работодателя че е кадърен.
Признавам, излъгах с това заглавие - тук няма да става дума за Теста на Тюринг, а за мой собствен тест. Убеден съм че изкуственият интелект ще стане неразличим от естествения, когато се научи да прави също толкова големи глупости. От сорта на тези дето ги правят големите имена, напр. ... Тюринг.
Какви глупости е правил Тюринг, ли? Ето една: в началото на Втората световна война, когато англичаните очаквали нахлуване на нацистите, Тюринг се изплашил за парите си. Първо решил да ги инвестира в куфар, пълен с бръснарски ножчета, защото очаквал ножчетата да поскъпнат. Сетил се, обаче, че ножчетата ръждясват бързо и открил по-добра схема: купил сребърни кюлчета с тегло около 70 кг. Да, ама те можело да бъдат конфискувани от гладното за ценни метали британско правителство или от евентуалните нацистки нашественици. Какво да се прави? Тюринг намерил решението - закопал кюлчетата в гората. А после с години се мъчил да ги открие: с металотърсач, а и с помощници. Безуспешно. Е, когато ИИ се научи да прави такива (или по-големи) глупости, тогава ще го призная за истински интелект. Тестът на Тюринг се състои в следното: слагаш в три стаи двама души и компютър. Единият човек (интервюиращият) задава въпроси с цел да познае има ли компютър сред интервюираните и кой е той. Класическата интерпретация на теста е: ако компютърът успее да убеди интервюиращия че той (компютърът) е човек, то следва че компютърът е интелигентен.
Kласическите интерпретации често ме разсмиват. Ако компютърът успее да убеди интервюиращия че той (компютърът) е човек, това не говори толкова за интелигентността на компютъра, колкото за тази на интервюиращия. Това че интервюиращите почти никога не са достатъчно интелигентни е древно знание, което няма нужда да бъде опитно потвърждавано отново и отново. Спомняте ли си за: > диригента на катедралния хор в Ливърпул, който отрязал младежа Пол Макартни защото не бил музикален? > агенцията за модели, където отхвърлили Мерилин Монро и я посъветвали да се изучи за секретарка или да побърза да се ожени? > младия физик Айнщайн, който за две години след дипломирането си не можал да мине успешно през нито едно интервю за учител? В концентрационните лагери нацистите извършваха ужасяващи експерименти, сред които:
> убиване на евреи с цел установяване на "научна" типология на еврейския скелет и > продължително инжектиране на хомосексуалисти с хормони, за да се проучи промяната на поведението им. Тези, а и други жестокости, потресоха света и той реши да ги спре. Всеки даваше каквото може, но някои можеха, и затова даваха, повече. Според Чърчил, Алан Тюринг е човекът, допринесъл най-много за успешния изход на Втората световна война. Какво направи Тюринг? Много неща, но Чърчил е имал предвид работата му по разшифроването на немските военни шифри, което според някои изследователи е спестило между 14 и 21 милиона човешки живота. А какво направи британският съд с Тюринг по време на следвоенното управление на Чърчил? Осъди го, заради хомосексуализма му, на продължителни хормонални инжекции. Които размътиха мозъка му и го накараха да се самоубие. Скъпи ми британци, научихте ли нещо от Втората световна война? Как не разбрахте, че жестокостите и глупостите си остават такива без значение дали са извършени в Аушвиц по заповед на нацисткия комендант или в Лондон - по заповед на кралския съд? Професионалните математици, компютърни учени и философи обичат да обсъждат близостта между творенията на Курт Гьодел и Алан Тюринг. Аз откривам близост между личностите, т.е. между поведението, им. Любим филм и на двамата възрастни гении е бил детският мулт-филм на Дисни "Снежанка и седемте джуджета".
Сцената, в която Снежанка изяжда отровната ябълка им оказва сходно влияние. Тюринг се самоубива с отровна ябълка, а Гьодел (от страх да не бъде отровен) кара любимата си съпруга да опитва храната преди него. След като тя влиза в болница (което няма нищо общо с хранително отравяне) самият Гьодел умира от страх, т.е. от глад. Две противоположни по посока, но еднакви по сила, чувства (желанието да се отровиш и страхът да не се отровиш) водят до един и същ резултат (смърт). Намирам сходства и в нестандартното им отношение към любовта. При Тюринг любовта е била хомосексуална. При Гьодел тя е била парадоксална. Той едновременно: а) е обичал силно жена си и е разчитал много на нея, след като единствено на нея е имал доверие да опитва храната му, и б) е бил способен да изложи живота й на риск, след като я е карал да опитва храна, която е считал за опасна. Математикът Гьодел, доказал че математиката не може да бъде едновременно пълна и консистентна, е бил неспособен да види неконсистентността на любовта си. Както и неконсистентността на практиката си за управление на риска: ако имаш доверие само на жена си да опитва храната ти, то какво ще правиш, ако тя се отрови след опитването на отровна храна? Гьодел не е бил сам в упражненията по неконсистенстност на възгледите. Самоубийството на Тюринг се обяснява със съдебната присъда да бъде подложен на химическа кастрация заради хомосексуализма му. Властите са смятали хомосексуалистите, запознати с държавните тайни (какъвто е бил Тюринг), за опасни, тъй като лесно биха могли да бъдат съблазнени от агенти на чуждите служби. Страхотна логика! Всеки хетеросексуален мъж, запознат с държавни тайни, е в същото положение, защото лесно би могъл да бъде съблазнен от агентки на чуждите служби. ![]() Прословутият тест на Тюринг може да бъде описан с три изречения. Имаме оценител (човек) и оценявани (човек и компютър), които са невидими за оценителя. Оценителят задава писмено въпроси на оценяваните и на база на писмените им отговори трябва да реши кой е човекът и кой е компютърът. Можем да кажем че компютърът е интелигентен, само ако е способен да заблуди оценителя че е човек. Умен човек е бил Тюринг, неслучайно за него се пишат книги и се правят филми. Умен е бил, но не се е сетил за следното: ако заменим човека-оценител с компютър, то човекът-оценяван няма да може да заблуди компютъра-оценител че е компютър. Откъдето, по логиката на Тюринг, следва изводът че човекът не е интелигентен. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
August 2023
|