Пирамидата на Маслоу подрежда човешките потребности йерархично. Веднъж задоволени, човешките потребности от ниско ниво преставали да са мотиватор за личността, която започвала да търси задоволяване на потребностите от по-високо ниво.
Като човек обитаващ най-високото ниво на пирамидата - нивото на себереализацията - мога да кажа следното:
Един миньор може да минира дори и да не е добре нахранен и "наспан". Вярно е че се излага на риск, и че продуктивността му страда, но той все пак може да работи. Един гладен и сънен мислител не може да направи нищо. Затова уж низшите физиологични потребности от:
> чист въздух,
> добър сън,
> пълен стомах и
> празни черва
са висша ценност за мислителя и той, ако е с всичкия си, им отдава голямо значение и полага добра грижа за тях. Всичко друго са глупости.
Пирамидата на Маслоу си прилича с пирамидите на фараоните: мислеха ги за Път към вечността (кога в пряк, кога в преносен смисъл), а се оказа че може да ги разбие всеки (кога в пряк, кога в преносен смисъл).
Като човек обитаващ най-високото ниво на пирамидата - нивото на себереализацията - мога да кажа следното:
Един миньор може да минира дори и да не е добре нахранен и "наспан". Вярно е че се излага на риск, и че продуктивността му страда, но той все пак може да работи. Един гладен и сънен мислител не може да направи нищо. Затова уж низшите физиологични потребности от:
> чист въздух,
> добър сън,
> пълен стомах и
> празни черва
са висша ценност за мислителя и той, ако е с всичкия си, им отдава голямо значение и полага добра грижа за тях. Всичко друго са глупости.
Пирамидата на Маслоу си прилича с пирамидите на фараоните: мислеха ги за Път към вечността (кога в пряк, кога в преносен смисъл), а се оказа че може да ги разбие всеки (кога в пряк, кога в преносен смисъл).
RSS Feed
