Ivan's island
  • Home
  • Blog
  • CATEGORIES
  • Rules

Относителна теория на общността

6/30/2018

0 Comments

 
Китайците са на единия полюс – това как се пише няма нищо общо с това как се чете. На мандарин и кантонски написаното е едно, а прочетеното – съвсем различно. Защо е така, ли? Заради Чин Ши Хуан, който с цел да обедини в една държава новозавзетите царства, въвел единна писменост за поданиците си, говорещи на различни езици. А защо не уеднаквил и езиците им? Защото това е много по-трудно, дори за един император. Смяната на азбуката е къде-къде по-лесна: за няколко години българите преминаха от глаголица на кирилица; трябваше им само да обучат няколкостотин писари и свещеници.

Англичаните са на Екватора: пише се едно, чете се друго, но разстоянието между двете не е голямо. Въпреки това, те (а и не само те) са склонни да се присмиват на тази характеристика на писмото си. Присмехулници-англичани, сред които Джордж Бърнард Шоу, основателно предлагали думата fish (фиш) да се чете като ghoti (гоути).
​
Без да се замислим, бихме сложили българите на другия полюс: както се пише, така се и чете. Да, ама не е точно така: може и да четем както пишем, но не пишем както говорим (и следователно, не четем както говорим). Което ще илюстрирам със следната история. Мой приятел отишъл на пазара и не могъл да разбере надписа на щанд, където стоката била свършила. На табелката пишело: "Зиели". Попитал жената какво продава, не разбрал, но се сетил да я попита откъде е. Казала му че е от Чирпан или нещо подобно, и той разбрал: зиели означавало зеле.

Такива ми ти работи, драги ми Уотсън: чуването, писането и четенето, а оттам и общността, са относителни. На 20 км на запад от София зелето е зелье, а на 150 км на изток е зиели. Следователно, възможно е да се чете така както се пише и да се пише така както се говори, но само ако държавата е много малка.
0 Comments

Оставки

6/25/2018

0 Comments

 
Българите се разглезиха и искат оставки на всякакви нива и по всякакви поводи. Някой някъде протестирал? Оставка! Затворник избягал от затвора? Оставка! Пътуването на зам-министърка било скъпо? Оставка.

Всяко събитие се разглежда от противниците на властта като удобен повод за искане на оставки. Оставката е удобна и на хората във властта: тя се превърна в начин за измиване на ръце и избягване на отговорност. И какво излиза? Едни искат оставки, други си ги подават, шоуто продължава и всички са доволни, само дето полезната работа не се върши, а виновните не ги наказват.

Наскоро един английски филм "обра" Оскарите. Правилно сте се сетили, става дума за Darkest Hour, описващ делата на Чърчил като британски министър-председател през Втората световна война. Много неща направи Чърчил тогава, само едно пропусна - да подаде оставка. А колко поводи имаше! Малко след като пое поста се наложи британската армия да подвие опашка и изоставяйки цялото си въоръжение да напусне Франция. По време на бягството немците потопиха кораба "Ланкастрия" (а и други, по-малки), като жертвите бяха между 3 и 6 хиляди. Чърчил обаче бе държавник, той бе приел да стане премиер не за да бяга от отговорност, а за да води държавата. Доведе я до победа. И когато на 8 май 1945 г. се изправи пред тълпите в Уайтхол и каза: "Вие победихте", те му отвърнаха: "Не, ти победи".

​Запомнете го от мен: филм за български политик никога няма да вземе Оскар.
0 Comments

Парадоксус булгарикус

6/23/2018

 
Колкото по-възрастен е българинът, толкова по-вероятно е че ще ти надуе главата с това колко се гордее с българското кисело мляко. Или дори с Бацилус булгарикус, ако е малко по-информиран. От млякото до сиренето и кашкавала има една стъпка, та затова възрастният българин, като няма с какво друго, се гордее и с тях. На мен ми е малко странно да се гордееш с неща, за които нямаш никакъв принос. Намирисва ми на мошеничество. Предпочитам да харесвам и да се наслаждавам на такива неща, а не да се гордея с тях.

Резултатът е следният. Ям най-доброто мляко, сирене и кашкавал. Често се случва да похапвам кашкавал "Маджаров" от овче мляко (син етикет), с цена 30 лева килото. Винаги е узрял, твърд, вкусен и не по джоба на възрастните горделивци. Които са избрали да се гордеят с българското и същевременно да "набиват" боклуци с неустановен произход за 5 лева килото.

Така, драги пътници, стигнахме до  нашата крайна спирка - Парадоксус булгарикус:
Гордеят се с висококачествените български млечни продукти хора, които никога не са ги опитвали.

Мразим да мислим

6/21/2018

0 Comments

 
Мисленето е енергийно скъп процес: мозъкът, с тегло около 1/55 от теглото на тялото, консумира около 1/5 от глюкозата и кислорода нужни на същото тяло. Затова до мислене прибягваме само в краен случай. Както се казва на български: "Мразим да мислим".

Храносмилането е също много скъп процес. При много животински видове за храносмилане се използва толкова енергия колкото и за придвижване. Обаче ... за разлика от мисленето, храносмилането започва много приятно - с приемането на храна. Всеки ще се съгласи че храносмилането е полезно, а всеки втори, особено ако е на 4 бири, ще ви каже че и при отделянето кефът е голям.

Храносмилането има и друго предимство пред мисленето, т.н. feedback. За да няма объркване: не става дума за даване на входа и изхода накъсо, а за видимите резултати. Докато храносмилането дава видими резултати в близкото бъдеще (максимум до 1 ден), то мисленето може да не даде резултати, а дори и да ги даде, то те могат да се появят чак след години. 

Поради горните причини, а и като имаме предвид че храносмилането и мисленето са конкуренти за ограниченото количество енергия, то никак не е чудно че толкова много хора "мразят да мислят".
0 Comments

Човекът: между хлебарката и Леонардо

6/20/2018

0 Comments

 
​Какво е човекът? Едни казват че е животно, което ходи изправено. Други се фокусират върху способността му да мисли, да чете или да готви. Трети – върху самосъзнанието му.

За разлика от способностите за четене и готвене, повечето човешки способности не са уникални. Съзнание за себе си имат човекоподобните маймуни, делфините, кучетата и котките. Дори хлебарките, казват някои, имали самосъзнание: колкото и гладни да са, те никога не ядат себе си. Хлебарката е същество, което дели света на две: аз и всичко останало. Следователно, ако хлебарката можеше да говори, тя би дефинирала себе си така: „Аз съм това, което не ям“.

Човекът, рожба и жертва на една по-дълга еволюция, я е докарал дотам да казва обратното: „Ти си това, което ядеш“. Което можем да обобщим така: „Ти си това, което консумираш“. За повечето хора ставаш човек когато започнеш да: ходиш на море в Гърция, на ски – в Австрия, на опера – в Милано и на вечеря – в Париж. Каква заблуда, уж мислят себе си за противоположност на хлебарките, а не могат да видят колко са близки: и двете дефиниции се центрират около Аз-а и Консумирането.

Запомнете го от мен:
леонардо е бил ЛЕОНАРДО, когато не е ял. Когато е ял, той е бил като всички останали: мляскал е и е смукал костния мозък от кокалите.
0 Comments

Ябълката на Рокфелер

6/18/2018

0 Comments

 
Българите са недоверчиви, не вярват на онази история с Рокфелер: купуваш ябълки, придаваш им търговски вид, продаваш ги на двойна цена и с парите купуваш двойно количество ябълки. По тази причина са добавили български край на приказката - в него умира чичото на Рокфелер и му оставя милиони.

Американците са доверчиви, историята им е същата, но без чичото. Американците се доверяват когато им кажат че милионер можеш да станеш с ябълки. Истината на американците е също толкова половинчата: Рокфелер не е имал чичо милионер, но и не е направил милионите си от ябълки.

Доверчивостта на американците ги е вкарвала в много проблеми. Те вярват че са господари на света, докато в същия момент са накиснати в л...а до шията. Ако ме питате какво значат трите точки, ще ви кажа: началото на името на известен физик. Ако ме питате защо мисля така, ще ви кажа - всеки гражданин на САЩ към момента дължи 64 504 щатски долара и дългът постепенно нараства.

А какво да кажем за недоверчивостта на българите? Тя има положителни страни; българинът знае че с ябълки милионер не можеш да станеш. За съжаление, мислейки за възможните бизнеси (с ябълки, круши, кисели краставички, болтове, шпиндели и шплентове), българинът си вади грешния извод че милионер (и особено милиардер) с труд няма как да станеш. Затова не се и опитва.

​Е, как стават милионери българите? Ами така: чичо ти умира и ти оставя милиони. По този начин стана милионер най-богатият българин, а не с труд. Не че човекът не се потруди; потруди се за десетима и в процеса успя да спечели олимпийски златен медал и десет медала от световни шампионати. Но милионите му не са оттам. През 2010 г. умря "чичо му" Джон Дюпон, американският мултимилионер, и му остави 80% от богатството си.


Послепис
17.07.2020 г.

В последните дни тази страница е силно посетена, явно някой я е споделил в социалните мрежи. Ако интересът ви е провокиран от ябълките, то мога да препоръчам други мои писания на тема "ябълки":
> Ябълки,
> Тримата братя и златната ябълка и
> Тримата братя и златнИТЕ ябълкИ.

Ако интересът ви е към Рокфелер, то мога да препоръчам:
> Обувките на Рокфелер,
> Аман от оптимисти и
> Вяра не давай на чужд ... университет.

​Приятно четене!
0 Comments

Евалла за еволюцията!

6/17/2018

0 Comments

 
"Мъдрият човек стрoи мостове, глупакът - стени", казват китайците в опит да се подиграят с митата, въведени от Тръмп. Знаят ги много добре тези работи, нали именно те построиха най-голямата стена в света.
0 Comments

Парадоксът със способния ръководител

6/13/2018

0 Comments

 
Работил съм на много места и често съм се питал: "Кое характеризира способния ръководител?" Нещата, които съм чувал и чел, се свеждат до това че способният ръководител има:
1. желание и способности да работи с хора (тези отгоре, отдолу и отстрани) и
2. желание и способности да си изцапа ръцете, т.е. да направи всичко което трябва да се направи, вкл. и тези неща, за които той няма желание и способности*.
Убеден съм че няма собственик на бизнес, ръководител и кандидат-ръководител, който да не се съгласи че това са две основни качества на способния ръководител.

Прави ли ви впечатление парадоксалността на изискването 
от всеки способен ръководител се очаква да има желание и способности да направи всичко което трябва да се направи, вкл. и нещата за които той няма желание и способности? Собственик на бизнес, поставящ такова изискване към кандидат-ръководителите без да разбира че е парадоксално, си вкарва автогол, защото признава че за него не съществуват способни ръководители. Още по-лошо е ако избраните и назначени ръководители не са усетили парадоксалността: те могат да останат с впечатление че заслужават награда заради нещата, които са направили като ръководители, а на практика могат да бъдат наказани заради тях. В ежедневието това се случва доста често: ръководители на върха на способностите и кариерата си биват уволнявани по необясними (за тях) причини.

______________________________
* 
 напр. лично да избере кои служители да освободи и лично да ги освободи, което е една доста трудна и неприятна работа
0 Comments

Посоки. Опит за анализ на един опит за филм.

6/12/2018

0 Comments

 
Когато гледаш нечия презентация, или слушаш нечия лекция, очакваш да знаеш защо си губиш времето. Затова, добро начало е говорещият да ти каже "Днес ще говорим за хроматичната теория на графите, а това означава ... " и е лошо начало когато ти каже: "Аз съм професор доктор генерал инженер Петров, създател на най-дългото пластмасово оръдие и носител на орден "Горда Стара планина с пластмасови мечове". Лекторът не би трябвало да се представя сам, него винаги го представя някой друг.

Българският филм "Посоки" нарушава добрия тон и започва с представяне на себе си. Още на първия кадър се появява логото на фестивала в Кан, символизиращо някаква номинация, която сякаш се използва от авторите като индулгенция за всички извършени от тях грехове: слаб сценарий, слаби монолози и слаби диалози (звучащи като механична смес от монолози), слаба режисура, слаб звук и слаба картина. Ще кажете че съм изпуснал актьорската игра? Тя също е слаба, но поне за това има извинение: докато лошата актьорска игра не може да произведе лоши сценарий, звук и осветление, то последните могат да произведат лоша актьорска игра и в случая го правят удивително добре.

За финал: Не е притеснително че в този филм няма главни, а само второстепенни герои. Притеснителното е че всичко в него е второстепенно.

0 Comments

Stay Hungry. Stay Foolish.

6/11/2018

 
Stay Hungry. Stay Foolish. Недобре информираните смятат че този девиз е дело на Стийв Джобс. Не е така, самият Джобс признава в речта си пред завършващите станфордски студенти че го е взел от прощалното издание на списанието Whole World Catalog. Не знам какво признават от списанието, но съм убеден че девизът съществува от хилядолетия. Просто е бил добре пазена тайна.

Царе, императори, политкомисари и бизнес-мениджъри са предпочитали поданиците им да са гладни и глупави, че как иначе биха давали живота си за парче хляб или в името на карикатури като родината-майка с големия гъз,  свободата-майка с големите цици и фирмата-майка с големия офис.


Стийв издаде тайната, но никой не го разбра, дори умните и дипломирани студенти. Хората започнаха да правят псевдофилософски анализи на думите му и да търсят под вола теле. А нещата са пределно ясни: кажат ли ти да си останеш гладен и глупав, ти казват че СИ гладен и глупав. А това определено не е комплимент.

Както се вижда, "мъдростта" в думите на Джобс не ми допада особено. Повече ми се нрави мъдростта в думите на легендата Мохамед Али: "Ако на 50 години виждаш нещата така, както си ги виждал на 20, то си изгубил 30 години от живота си".

Hungry and foolish? Никога повече; да не би да съм на 20!

За цветовете и изкуството

6/9/2018

0 Comments

 
Този блог съм го кръстил МИСЛандия, защото тук намират място част от разМИСЛите ми. Мисля за него като за мой собствен остров (mISLANDia). В цветово отношение прилича на мИСЛАНДИЯ заради синьото (морето), сивото (небето) и бялото (гейзерите и ледниците). Иначе блогът е черен като исландска нощ: моя колежка веднъж сподели че нещата ѝ харесвали, ама не искала да ги чете, защото от тях ѝ причернявало. Ето на това казвам сериозен читател - човек със сериозно отношение към текста.

И аз бях сериозен читател като млад и в един момент се зарекох да не чета повече неща писани от Достоевски, понеже ми причерняваше от тях. Дали му е причернявало на Достоевски от писането? Съмнявам се. Ако му причерняваше, той щеше да се откаже от нещо (я от писането, я от цивилизацията, я от живота), а той не го направи: умря на 60 г. от естествена смърт, а докато беше жив се отдаваше на хазарт, пиене и извънбрачни приключения.

Такива са творците, използват черното и другите мрачни цветове не за да си тровят живота, както и този на потребителя, а за печелене на пари или за да не се налага да си напъват въображението (вместо това те просто копират от живота). Да, но с тези подходи научиха потребителите да не ги приемат насериозно. Това че музикантите от Kansas пеят "ние сме прах, разнясян от вятъра" не означава че си вярват, иначе нямаше да искат по $2000 за най-добрите места на коцерта в Riverwind Casino на 29 юни. А ако зрителят беше сериозен и вярваше че твърденията на Kansas се отнасят както за него, така и за групата, той никога нямаше да им даде толкова пари.

Е, как да завърша, освен черно:
Изкуството стана начин за правене на сериозни пари от несериозни почитатели, посредством разказване на приказки в които никой не вярва. А нима при религията, политиката и рекламата нещата са по-различни?
0 Comments

Животът на бодливите храсти

6/7/2018

0 Comments

 
Животът не е изкачване на върхове, нито е бродене из пустиня. Животът е опит за промъкване през бодлив храсталак, където всеки храст се стреми да те закачи. В началото е лесно, защото храстите са малко: родители, роднини и приятели. След това нещата се усложняват, появяват се:
> съучениците и състудентките;
> колегите и колежките;
> работодателите (бивши и настоящи);
> клиентите и тези, на които ти си клиент;
> новото ти семейство и роднини, а после и собствените ти деца (и техните семейства).

Закачен си за толкова много храсти и разбираш: мърдане няма. И преставаш да мърдаш, превръщайки се в храст, в който да се закачат другите.
0 Comments

Специална теория на относителността

6/6/2018

0 Comments

 
Не, няма да говоря за физиката на Вселената. Ще говоря за физиката на човека, и не на кой да е човек, ами на човека обитаващ Съединените щати. Който е наистина специален (оттук и специална теория).

Започвам със статистика: през 1950 г. средното американско жилище е от 983 кф (квадратни фута), а през 2007 г. то е вече 2521 кф. Американците тънат в излишество, ще си кажете, без да подозирате колко относителна е вашата гледна точка. Гледната точка на средния американец е съвсем различна: той е надебелял и жилищата (свои и чужди) не му изглеждат толкова големи. Фактите са следните:
> Докато през 1960 г. възрастните със свръхтегло са били около 45% от американците, през 2010 г. те са около 66%.
> Делът на децата със свръхтегло за същия период е нараснал 4 пъти: от 5% до 20% от всички американски деца.

Е, каква е моята Специална теория на относителността? Ето каква e:
Относителното (спрямо останалия свят) натежаване на американското население е довело до относителност в отношението към това какво се счита за нормално жилище. Не става дума само за жилища: на американеца му е нужно повече "жизнено пространство" и в геополитически смисъл.
0 Comments

Ден на околната среда

6/5/2018

0 Comments

 
Днес е Световният ден на околната среда, ден в който тя заема средата (централното място) в живота ни. Утре нещата ще си отидат на мястото: околната среда ще се премести от средата в околностите, от центъра в покрайнините.
0 Comments

Времената се менят

6/5/2018

0 Comments

 
Древните римляни описвали идеята си за смислено изживян живот с четири думи: "Или деца, или книги". Били максималисти и искали да кажат че за да признаят живота ти за смислен, трябва да създадеш дете или да напишеш книга.

Гледайки продукцията на доста съвременници, покриващи благородните древноримски критерии, си мисля че и в отношението на крайните минималисти има резон: трябва да сме благодарни на много "автори" за децата, които не са създали и за книгите, които не са написали.
0 Comments

Mатематически олимпиади

6/4/2018

0 Comments

 
В подготовката за, а и на самата, математическа олимпиада ти дават задачи за които се знае че имат решение, с надеждата че когато пораснеш и се сблъскаш със задача за която не се знае дали има решение, ти ще допуснеш (на база на опита си) че задачата има решение и вместо да се откажеш, ще се захванеш да я решаваш. Което освен положителни има и отрицателни последици.

Днес имам още един възможен отговор на стария си въпрос:
Q: Защо повечето деца, спечелили медали от математически олимпиади, тънат в математическа неизвестност?
A: Защото са се захванали с решаване на нерешаеми проблеми, за които си мислят че са решаеми единствено заради успешния си олимпийски опит. Не е имало кой да каже на умните деца, това което се казва на малоумните инвеститори: "Миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати".
0 Comments

Празници (в единствено и множествено число)

6/2/2018

0 Comments

 
24 май. "Напред, науката е слънце!" Коя наука?

1 юни. Денят на детето. Кое дете?
​
2 юни. Добре че някой друг е измислил името на празника, а не е оставил мъдреците с "науката" и "детето" да импровизират. Иначе можехме да се окажем с "Ден на загиналия за свободата и независимостта".
0 Comments

    RSS Feed

    This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies.

    Opt Out of Cookies

    Categories

    All
    Alan Turing
    Aphorisms
    Art
    Asymmetries
    Bacillus Bulgaricus
    Economics
    Environment
    History
    Hr
    InEnglish
    Intelligence
    Language
    Mathematics
    Music
    Paradoxes
    Politics
    Psychology
    Reading&writing
    Seriouslessness

    Archives

    March 2023
    February 2023
    January 2023
    December 2022
    November 2022
    October 2022
    September 2022
    August 2022
    July 2022
    June 2022
    May 2022
    April 2022
    March 2022
    February 2022
    January 2022
    December 2021
    November 2021
    October 2021
    September 2021
    August 2021
    July 2021
    June 2021
    May 2021
    April 2021
    March 2021
    February 2021
    January 2021
    December 2020
    November 2020
    October 2020
    September 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    May 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    January 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015
    December 2014
    November 2014
    October 2014
    September 2014
    August 2014
    July 2014
    June 2014
    May 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    April 2013
    March 2013
    February 2013
    January 2013
    August 2012

    See also

    My contributions to OEIS

Powered by Create your own unique website with customizable templates.