Китайците са на единия полюс – това как се пише няма нищо общо с това как се чете. На мандарин и кантонски написаното е едно, а прочетеното – съвсем различно. Защо е така, ли? Заради Чин Ши Хуан, който с цел да обедини в една държава новозавзетите царства, въвел единна писменост за поданиците си, говорещи на различни езици. А защо не уеднаквил и езиците им? Защото това е много по-трудно, дори за един император. Смяната на азбуката е къде-къде по-лесна: за няколко години българите преминаха от глаголица на кирилица; трябваше им само да обучат няколкостотин писари и свещеници.
Англичаните са на Екватора: пише се едно, чете се друго, но разстоянието между двете не е голямо. Въпреки това, те (а и не само те) са склонни да се присмиват на тази характеристика на писмото си. Присмехулници-англичани, сред които Джордж Бърнард Шоу, основателно предлагали думата fish (фиш) да се чете като ghoti (гоути).
Без да се замислим, бихме сложили българите на другия полюс: както се пише, така се и чете. Да, ама не е точно така: може и да четем както пишем, но не пишем както говорим (и следователно, не четем както говорим). Което ще илюстрирам със следната история. Мой приятел отишъл на пазара и не могъл да разбере надписа на щанд, където стоката била свършила. На табелката пишело: "Зиели". Попитал жената какво продава, не разбрал, но се сетил да я попита откъде е. Казала му че е от Чирпан или нещо подобно, и той разбрал: зиели означавало зеле.
Такива ми ти работи, драги ми Уотсън: чуването, писането и четенето, а оттам и общността, са относителни. На 20 км на запад от София зелето е зелье, а на 150 км на изток е зиели. Следователно, възможно е да се чете така както се пише и да се пише така както се говори, но само ако държавата е много малка. Такива държави не биха могли да съществуват в дългосрочен план, понеже големите лесно щяха да ги завземат. Следователно, да очакваме език в който се пише така както се говори и се чете така както се пише е като да очакваме от умрял писмо.
Англичаните са на Екватора: пише се едно, чете се друго, но разстоянието между двете не е голямо. Въпреки това, те (а и не само те) са склонни да се присмиват на тази характеристика на писмото си. Присмехулници-англичани, сред които Джордж Бърнард Шоу, основателно предлагали думата fish (фиш) да се чете като ghoti (гоути).
Без да се замислим, бихме сложили българите на другия полюс: както се пише, така се и чете. Да, ама не е точно така: може и да четем както пишем, но не пишем както говорим (и следователно, не четем както говорим). Което ще илюстрирам със следната история. Мой приятел отишъл на пазара и не могъл да разбере надписа на щанд, където стоката била свършила. На табелката пишело: "Зиели". Попитал жената какво продава, не разбрал, но се сетил да я попита откъде е. Казала му че е от Чирпан или нещо подобно, и той разбрал: зиели означавало зеле.
Такива ми ти работи, драги ми Уотсън: чуването, писането и четенето, а оттам и общността, са относителни. На 20 км на запад от София зелето е зелье, а на 150 км на изток е зиели. Следователно, възможно е да се чете така както се пише и да се пише така както се говори, но само ако държавата е много малка. Такива държави не биха могли да съществуват в дългосрочен план, понеже големите лесно щяха да ги завземат. Следователно, да очакваме език в който се пише така както се говори и се чете така както се пише е като да очакваме от умрял писмо.
RSS Feed
