В последно време е много популярна темата за троловете. Публиката се обединява около тезата че да се пишат коментари срещу заплащане е много долно. Никому не хрумва че писането на статии срещу заплащане (т.н. журналистика) не е по-горно.
|
Има, разбира се. И като гледам как са я подкарали със сигурност ще продължава да има. Освен да търсят истината, т.е. това което е, те търсят и неистината, т.е. онова което не е. За справка, 2 заглавия от в-к "Сега":
> Янукович не се укривал в руска база, > Тимошенко няма да се кандидатира за президент и премиер.  Преди много години, в една близка на телата (и не толкова на душите) ни страна, чужда компания дала пари за облагородяване на околната си среда. В резултат, средата била облагородена. По този начин компанията свършила част от работата на общината и висши общинари дошли да отрежат лентата. Уж за да благодарят, но най-вероятно за да си вдигнат рейтингите, че избори идвали. Сетихте се, нали? Начело на делегацията бил бившият кмет, а компания му правели заместничката му и шефката на столичния инспекторат. Докато се режат ленти и се говорят думи, някой попитал гостите не считат ли че съседната ръждива и смачкана будка нарушава благородството на новооблагородената среда. Понеже големците били заети с мислене*, се наложило да отговори шефката на инспектората. Тя обяснила как общината не разполагала със законови средства да премахне тази и подобните й будки. Питате се какво е станало с приказната страна? Кметът станал премиер, зам-кметицата - кметица, но нищо не се променило: общината продължавала да няма законови средства да премахне будката и тя си седяла там, където винаги е била. Чуждата компания напуснала страната и нямало кой да поддържа облагороденото място. Е, общината имала законови и финансови средства да го поддържа, но предпочитала да не го прави и така мястото все повече заприличвало на останалата част от града. ______________________ * кметът мислел как да заеме мястото на министър-председателя, а зам-кметицата - мястото на кмета  There is a chessboard of n^2 squares. A pawn is standing on the lower left corner of the chessboard, i.e. on O (0,0), and its primary goal is to reach the upper right corner of the chessboard, i.e. N (n, n). The only moves allowed are diagonal shortcuts through squares. Once a square is crossed it is destroyed so that it is impossible to cross again. The secondary goal of the pawn on its way to N is to destroy as many squares as possible. What is the maximum possible number of destroyed squares f(n), provided the primary goal has been reached?
Част от българите искат промяна, но не знаят къде и каква да е тя, а и как точно да стане. Знаят друго - къде не искат промяна. Не искат като се върнат в къщи да видят:
а) че компютърът и телевизорът липсват; б) че броят на децата се е увеличил тройно. Поради горните причини за промяната се мисли като за нещо, което трябва да се случи далеч. Колкото по-далеч, толкова по-добре. Следователно, най-добре е промяната да се случи в големия бизнес или в политиката. Тази гледна точка е изключително погрешна. Вместо да правиш промени там, където имаш силата да ги направиш, ти очакваш някой друг да ги направи там, където никой не би могъл. Колко кратко и ясно го е казал под статията за препродажбата на Булгартабак Холдинг коментаторът 442: "СПРЕТЕ ДА ПУШИТЕ! Пък нека те да си го препродават колкото искат." |
Categories
All
Archives
June 2023
|
RSS Feed
