Композитор написал песен срещу неравенството. Песента станала хит. Запели я млади и стари, без да се сетят че песента произвела няколко вида неравенство - сред песните, композиторите и изпълнителите.
0 Comments
През деня учат децата че цар Фердинанд докарал Родината до две национални катастрофи. А вечерта показват по телевизията на същите деца как тленните останки на Фердинанд биват погребвани с държавни почести.
"Крайно време беше да им се покаже на тези дечица що за хора почита държавата", казва Гошо Тъпото и ... измисля че (когато ѝ дойде реда) Калина Симеонова Борисова Фердинандова Сакскобурготска също трябва да я погребат с държавни почести ... нали тя също стана част от историята на страната ... ковчегът ѝ трябва да го носят катаджии в парадни униформи, а тя да държи в ръка празна бутилка. "А татко ѝ?", пита се Гошо и си отговаря: "Него ще го носят горски в зелени униформи, а в ръка той (вместо скиптър) ще държи секира." Фалшивите герои са два вида:
1. тези, които са ни измамили че са такива, без да са, и 2. тези, които ние сме измамили че считаме за герои (без значение дали обективно са или не са). Тези дни празнувахме двама герои от втория вид - Кирил и Методий. Уж смятаме че денят им е нашият истински национален празник, а колко от нас биха ги поканили на гости (ако братята бяха живи)? Не само че не бихме ги поканили на гости, но и не бихме се поспрели да ги чуем (ако бяха на улицата) или прочетем (ако мислите им ни попаднеха в писмен вид). "Тази, вашата, работа с Кирил и Методий е като нашата с Аристотел и Евклид; толкова са ни чужди, но това не пречи се гордеем с тях", казва моят гръцки приятел Спирос, а аз мълчаливо се съгласявам. Като не можеш да спечелиш 3-то място във Формула 1, печелиш 1-во във Формула 3.
Днес, казват, бил денят на грамотността, а Гошо Тъпото се пита що за грамотност е да кръстиш онези неща паралелки, сякаш в тях има нещо паралелно. Проверява как е в другите езици и ... като започнем с английския, минем през аймара (Перу, Боливия), езика на баските, грузинския, и стигнем до бенгалския (Бангладеш, Индия) ... все става дума за нещо, чийто корен е клас.
Послепис от 30.05.2024 Коментатор споделя че в Габрово били открили паралелка по португалски. "Хубава работа", мисли си Гошо. "На кого може да е паралелна една-едничка паралелка? Трябваше да открият поне две!" ... дали котката на Шрьодингер е жива или мъртва, тя умряла от липса на кислород.
Христос го продават ежедневно. Защо, тогава, единственият обвинен е Юда?Защото, с неговите 30 сребърника, Юда подби цените.
- Синът ми откри и доказа Питагоровата теорема на 6-годишна възраст - хвали се Гошо Тъпото. - Никой друг не го е правил толкова рано.
- Рано ли? - пита Пешо Келешо. - Това Питагор го направи преди 25 века. - Да, ама на колко години беше когато го направи? - пита Гошо, а Пешо се чуди какво да каже. Разбра ли, драги читателю, какво направихме? Само с една дума (рано) и без никакви айнщайновски "магии" обяснихме защо времето е относително. Хан Кубрат взел баснята на Езоп и импровизирал върху нея. Така се родила поучителната приказка с пръчките.
Царските писари взели гръцката азбука и импровизирали върху нея. Така се родила кирилицата. Писачите на българската конституция взели девиза на кралство Белгия и импровизирали върху него. Така се родил българският девиз "Съединението прави силата". БГ-композитор взел древна еврейска мелодия и импровизирал върху нея. Така се родил българският химн "Мила Родино". ФСБ взели песен на Ле Орме и импровизирали върху нея. Така се родил българският мега-хит "Пак ще се срещнем след 10 години". Поуката: Хубаво е че българите са джазмени по природа и импровизират свободно върху чужд материал. Лошото е че, за разлика от другите джазмени, те се опитват да ни убедят че кавърите им са оригинални, дори когато импровизациите им са минимални. Представата на българина че има нещо общо с хан Кубрат е също толкова грешна, колкото представата на македонеца че има нещо общо с Александър Велики. Но ако вашата представа е че едни хора имат право на грешни представи, а други - нямат, то тя е по-грешна от представите на българина и македонеца взети заедно.
В края на януари написах следното нещо: Талантът е такъв доколкото му го позволяват обстоятелствата. Везенков нямаше да забива топката, ако кошът беше на височина пет метра. Днес ще пиша за обратния случай - когато височината на коша се понижи, за да може определен играч да мине за реализатор. Нека наречем играча Юри Гагарин.
Гагарин не покривал дефиницията за "първи човек в космоса", понеже не се приземил с "превозното средство", с което излетял (а само с част от него). Да, ама ... когато съветските "другари" кандидатствали за "палмата на първенството", те удобно пропуснали да споменат този факт. Разбрало се чак месеци по-късно, и хората от FAI взели решение да променят дефиницията (и то със задна дата). Дали е било по политически съображения или за да избегнат отговорност за пропуска си ... никой не знае. Красотата, казват, била в очите на наблюдателя. Може би, но полезността не е. При нея е като на сватба - който плаща, той поръчва музиката.
Да вземем за пример скорошна статия от български вестник, която ни информира как в 5 области започвало безплатно тестване за коклюш. Всичко е обяснено за коклюша: какви проблеми докарва на децата, бременните, младите майки и бебетата им. Само едно липсва: къде можем да научим адресите на лабораториите. Защо така? Елементарно, Уотсън, статията е държавна поръчка. Целта ѝ е да покаже че държавата функционира, а не да помогне на читателя. Какво му дреме на вестника за читателя, който достига до статията онлайн, без да е платил и стотинка? В днешна статия от Тони Николов можем да прочетем това: Вождовете на Октомврийската революция напълно презират "свободата на народа" и с идването си на власт се заемат с обработката на "човешкия материал от капиталистическата епоха" (формулата е на Бухарин от първата програма на РКП през 1917 г.); Херцен използва друг сходен термин - "месото на освобождението". "Месото" е така обработено, че дори най-големият фантазьор ще срещне трудности да си представи че някога е било "месо". Следва подходящ пример.
В двутомник издаден през 2013 г. и комбиниращ всички невчесани мисли на Станислав Йежи Лец, московското издателство "Рипол Классик" обяснява под черта смисъла на думата "егоизъм". Представяте ли си! Ако образованият читател не знае какво е егоизъм, то е сигурно че дечицата в училище, войниците в казармата и бабите на село не са и чували за него (което не значи че не го практикуват, без да знаят думата). Послепис от 12.05.2024 В съветско издание на същата книга, други бележки под черта дават дефиниции на:
Пратили синестета Ванчо да улови синя птица. Той видял едно канарче, чиято песен му се счула синкава. Синкава била, ама самото канарче жълтеело, та затова Ванчо се върнал с празни ръце. Елементарно, Уотсън, синестетичното има граници.
Коко Шанел била луда на тема "петици". Правела ревютата си на 5-ти май. Това направила и с парфюма си "Шанел 5". Да, ама ... никога не ѝ хрумнало да чете ПЕТроний и ПЕТрарка. Елементарно, Уотсън, лудостта има граници. С море листа засипаха земята дървесата.
Да бях вземал да пиша за това ... Какво ви казва горният стих? Не знам, но на мен ми казва че нашенското образование е жертва на идиотизма: първо (в часовете по български) те учат как да пишеш правилно, а после (в часовете по литература) те учат да забравиш наученото и да си пишеш както ти дойде. Смята че новите дрехи на царя ще отиват повече на царската дъщеря.
Пищови за по-малко поетичните:
ПЕСИМИСТЪТ: Къде е прогресът, щом 2000 години след Христа хората струващи 30 сребърника продължават да са единици?
МИЗАНТРОПЪТ: "Прогресът" е в това че хората струващи по 1 сребърник станаха 8 милиарда. Парче номер 1
Ако се чудите какво е балабан, това е турската дума за огромен. Парче номер 2 Прочитам че кинорежисьорът Рангел Вълчанов бил академик на БАН и се подсещам за моето отколешно чудене: Защо БАН приемат за членове художници, скулптори и какви ли още не, след като те нямат нищо общо с науката? Парче номер 3 "Сомоса може да е копеле, но е нашето копеле", казвал за никарагуанския диктатор Сомоса американският президент Рузвелт. Това не е просто американска странност, а "човешки" закон - предпочитаме нашите копелета пред чуждите копелета, та дори и пред чуждите деца с доказано бащинство. Парче номер 4 Членовете на БАН получават балаБАНски пенсии. Сглобяваме пъзела: БАН не приема "измислените" си членове от добро сърце. Държавата посочва на държавния БАН кой да стане член и да получи балаБАНска пенсия, понеже има "свои копелета" и иска да ги постави в привилегировано положение. Елементарно, Уотсън, по Кодекса за социално осигуряване 5000 лева пенсия не можеш да получиш, но по Закона за БАН - можеш! How disappointing it is when one invents something seemingly interesting and someone else diminishes it by quoting G. H. Hardy's "Any fool could have guessed Goldbach's conjecture".
Neither Hardy himself nor his apologists thought to reflect on his inappropriate statement, which is also a conjecture, but an unimportant one*. ______________________________________________________ * that is why no one has attached Hardy's name to it and no one has tried to prove it Когато ти кажат че си от сорта "пръст да му покажеш, ще се разсмее", това не е комплимент, отнасящ се до чувството ти за хумор. Това е по-скоро прикрита подигравка че в сферата на смешното ти си ... всеядно прасе.
Участниците в математическите олимпиади ми се струват от същия сорт. Решават това, което им се даде. Съвсем различни са участниците в истинските (т.е. спортните) олимпиади. Представяте ли си колко бой ще изяде треньорът, ако накара футболистите си да се състезават в скачане на височина? Според Габриел Лауб, известен писател е този, на когото публикуват и слабите работи; знаменит – онзи, когото хвалят за тях. Добре казано, но има още за казване.
Публикуването и хваленето са хубави неща, но нека ги погледнем в перспектива. Писането е първата спирка, публикуването - втората, а четенето - третата. Харесването е четвъртата, а хваленето - петата. Последната спирка е да ти благодарят за написаното. Същите спирки ги има и при писането за теб и написаното от теб. Поздравления, ако си я докарал дотам, но ... не се възгордявай! ... тези спирки се отнасят не до теб, а до пишещите за теб. Провела се Балканска математическа олимпиада. Българчета спечелили 8 медала. Support-ърите радостно манифестират, hate-ърите задават уместни въпроси:
1. Защо първият по точки е французин? Нали олимпиадата е Балканска? 2. Как се случва така че най-добрият БГ участник се класира едва на седмо място по точки, но печели златен медал? Аз си мисля за други неща. Ето какви: Олимпиадите са прекрасен начин за индоктриниране - учиш децата че винаги има: А. хора от Категория А, чиято съдба е да поставят проблемите; Б. хора от Категория Б, чиято съдба е да решават проблемите. Или както казва народната "мъдрост": Всяка жаба да си знае гьола! Случвало ми се е да измисля нещо интересно и някой поучително да цитира Годфри Харди и неговото "Всеки глупак би могъл да измисли Предположението на Голдбах".
Нито Харди, нито апологетите му са се сетили да помислят върху неговото неуместно изказване. То също е предположение, и то маловажно. Затова никой не е закачил името на Харди за него, нито се е опитал да го докаже. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
October 2024
|