... дали котката на Шрьодингер е жива или мъртва, тя умряла от липса на кислород.
0 Comments
Христос го продават ежедневно. Защо, тогава, единственият обвинен е Юда?Защото, с неговите 30 сребърника, Юда подби цените.
- Синът ми откри и доказа Питагоровата теорема на 6-годишна възраст - хвали се Гошо Тъпото. - Никой друг не го е правил толкова рано.
- Рано ли? - пита Пешо Келешо. - Това Питагор го направи преди 25 века. - Да, ама на колко години беше когато го направи? - пита Гошо, а Пешо се чуди какво да каже. Разбра ли, драги читателю, какво направихме? Само с една дума (рано) и без никакви айнщайновски "магии" обяснихме защо времето е относително. Хан Кубрат взел баснята на Езоп и импровизирал върху нея. Така се родила поучителната приказка с пръчките.
Царските писари взели гръцката азбука и импровизирали върху нея. Така се родила кирилицата. Писачите на българската конституция взели девиза на кралство Белгия и импровизирали върху него. Така се родил българският девиз "Съединението прави силата". Комунистите взели древна еврейска мелодия и импровизирали върху нея. Така се родил българският химн "Мила Родино". ФСБ взели песен на Ле Орме и импровизирали върху нея. Така се родил българският мега-хит "Пак ще се срещнем след 10 години". Поуката: Хубаво е че българите са джазмени по природа и импровизират свободно върху чужд материал. Лошото е че, за разлика от другите джазмени, те се опитват да ни убедят че кавърите им са оригинални, дори когато импровизациите им са минимални. Представата на българина че има нещо общо с хан Кубрат е също толкова грешна, колкото представата на македонеца че има нещо общо с Александър Велики. Но ако си представяте че едни хора имат право на грешни представи, а други - нямат, то вашата представа е по-грешна от първата и втората взети заедно.
В края на януари написах следното нещо: Талантът е такъв доколкото му го позволяват обстоятелствата. Везенков нямаше да забива топката, ако кошът беше на височина пет метра. Днес ще пиша за обратния случай - когато височината на коша се понижи, за да може определен играч да мине за реализатор. Нека наречем играча Юри Гагарин.
Гагарин не покривал дефиницията за "първи човек в космоса", понеже не се приземил в "превозното средство" с което е излетял. Да, ама ... когато съветските "другари" кандидатствали за "палмата на първенството", те удобно пропуснали да споменат този факт. Разбрало се чак месеци по-късно, и хората от FAI взели решение да променят дефиницията (и то със задна дата). Дали е било по политически съображения или за да избегнат отговорност за пропуска си ... никой не знае. Красотата, казват, била в очите на наблюдателя. Може би, но полезността не е. При нея е като на сватба - който плаща, той поръчва музиката.
Да вземем за пример скорошна статия от български вестник, която ни информира как в 5 области започвало безплатно тестване за коклюш. Всичко е обяснено за коклюша: какви проблеми докарва на децата, бременните, младите майки и бебетата им. Само едно липсва: къде можем да научим адресите на лабораториите. Защо така? Елементарно, Уотсън, статията е държавна поръчка. Целта ѝ е да покаже че държавата функционира, а не да помогне на читателя. Какво му дреме на вестника за читателя, който достига до статията онлайн, без да е платил и стотинка? В днешна статия от Тони Николов можем да прочетем това: Вождовете на Октомврийската революция напълно презират "свободата на народа" и с идването си на власт се заемат с обработката на "човешкия материал от капиталистическата епоха" (формулата е на Бухарин от първата програма на РКП през 1917 г.); Херцен използва друг сходен термин - "месото на освобождението". "Месото" е така обработено, че дори най-големият човекомразец ще срещне трудности да си представи че някога е било "месо". Следва подходящ пример.
В двутомник издаден през 2013 г. и комбиниращ всички невчесани мисли на Станислав Йежи Лец, московското издателство "Рипол Классик" обяснява под черта смисъла на думата "егоизъм". Представяте ли си! Ако образованият читател не знае какво е егоизъм, то е сигурно че дечицата в училище, войниците в казармата и бабите на село не са и чували за него. Послепис 12.05.2024 В съветско издание на същата книга, други бележки под черта дават дефиниции на:
Пратили синестета Ванчо да улови синя птица. Той видял едно канарче, чиято песен му се счула синкава. Синкава била, ама самото канарче жълтеело, та затова Ванчо се върнал с празни ръце. Елементарно, Уотсън, синестетичното има граници.
Коко Шанел била луда на тема "петици". Правела ревютата си на 5-ти май. Това направила и с парфюма си "Шанел 5". Да, ама ... никога не ѝ хрумнало да чете ПЕТроний и ПЕТрарка. Елементарно, Уотсън, лудостта има граници. С море листа засипаха земята дървесата.
Да бях вземал да пиша за това ... Какво ви казва горният стих? Не знам, но на мен ми казва че нашенското образование е жертва на идиотизма: първо (в часовете по български) те учат как да пишеш правилно, а после (в часовете по литература) те учат да забравиш наученото и да си пишеш както ти дойде. Смята че новите дрехи на царя ще отиват повече на царската дъщеря.
Пищови за по-малко поетичните:
ПЕСИМИСТЪТ: Къде е прогресът, щом 2000 години след Христа хората струващи 30 сребърника продължават да са единици?
МИЗАНТРОПЪТ: "Прогресът" е в това че хората струващи по 1 сребърник станаха 8 милиарда. Парче номер 1
Ако се чудите какво е балабан, това е турската дума за огромен. Парче номер 2 Прочитам че кинорежисьорът Рангел Вълчанов бил академик на БАН и се подсещам за моето отколешно чудене: Защо БАН приемат за членове художници, скулптори и какви ли още не, след като те нямат нищо общо с науката? Парче номер 3 "Сомоса може да е копеле, но е нашето копеле", казвал за никарагуанския диктатор Сомоса американският президент Рузвелт. Това не е просто американска странност, а "човешки" закон - предпочитаме нашите копелета пред чуждите копелета, та дори и пред чуждите деца с доказано бащинство. Парче номер 4 Членовете на БАН получават балаБАНски пенсии. Сглобяваме пъзела: БАН не приема "измислените" си членове от добро сърце. Държавата посочва на държавния БАН кой да стане член и да получи балаБАНска пенсия, понеже има "свои копелета" и иска да ги постави в привилегировано положение. Елементарно, Уотсън, по Кодекса за социално осигуряване 5000 лева пенсия не можеш да получиш, но по Закона за БАН - можеш! How disappointing it is when one invents something seemingly interesting and someone else diminishes it by quoting G. H. Hardy's "Any fool could have guessed Goldbach's conjecture".
Neither Hardy himself nor his apologists thought to reflect on his inappropriate statement, which is also a conjecture, but an unimportant one*. ______________________________________________________ * that is why no one has attached Hardy's name to it and no one has tried to prove it Когато ти кажат че си от сорта "пръст да му покажеш, ще се разсмее", това не е комплимент, отнасящ се до чувството ти за хумор. Това е по-скоро прикрита подигравка че в сферата на смешното ти си ... всеядно прасе.
Участниците в математическите олимпиади ми се струват от същия сорт. Решават това, което им се даде. Съвсем различни са участниците в истинските (т.е. спортните) олимпиади. Представяте ли си колко бой ще изяде треньорът, ако накара футболистите си да се състезават в скачане на височина? Според Габриел Лауб, известен писател е този, на когото публикуват и слабите работи; знаменит – онзи, когото хвалят за тях. Добре казано, но има още за казване.
Публикуването и хваленето са хубави неща, но нека ги погледнем в перспектива. Писането е първата спирка, публикуването - втората, а четенето - третата. Харесването е четвъртата, а хваленето - петата. Последната спирка е да ти благодарят за написаното. Същите спирки ги има и при писането за теб и написаното от теб. Поздравления, ако си я докарал дотам, но ... не се възгордявай! ... тези спирки се отнасят не до теб, а до пишещите за теб. Провела се Балканска математическа олимпиада. Българчета спечелили 8 медала. Надигат се радостни първомайски манифестации (от т.н. lovers). Надигат се и уместни въпроси (от т.н. haters), напр.:
1. Защо първият по точки е французин? Нали олимпиадата е Балканска? 2. Как се случва така че най-добрият БГ участник се класира едва на седмо място по точки, но печели златен медал? Олимпиадите са прекрасен начин за индоктриниране - учиш децата че винаги има: А. хора от Категория А, чиято "съдба" е да поставят проблемите; Б. хора от Категория Б, чиято "съдба" е да решават проблемите; В. хора от Категория "Лавър", чиято "съдба" е да възхваляват успехите при решаването на проблемите; Г. парии от Категория "Хейтър", чиято "съдба" е да виждат проблемите, вкл. и проблемите свързани с решаването на проблеми. Интересен и нерешен проблем е проблемът какво щяха да поставят, решават и възхваляват хората от първите три категории, ако ги нямаше хейтърите да виждат (или измислят) проблемите като такива. Историческа справка По времето на социализма: А. Българската комунистическа партия (БКП) еднолично поставяше проблемите за решаване, Б. Работническата класа и трудовите селяни ги решаваха с труда си, В. Всички заедно манифестираха колко умно се поставят проблемите и колко ефективно се решават, Г. Никой не чуваше гласа на хейтърите че проблемите не се поставят чак толкова умно и не се решават чак толкова ефективно ... как да ги чуеш, както устите им бяха запушвани? Накрая се оказа че прави са били хейтърите. Случвало ми се е да измисля нещо интересно и някой поучително да цитира Годфри Харди и неговото "Всеки глупак би могъл да измисли Предположението на Голдбах".
Нито Харди, нито неговите апологети са се сетили да помислят върху неговото неуместно изказване. То също е предположение, и то ... маловажно. Затова никой не е закачил името на Харди за него, нито се е опитал да го докаже. Знанията помагат за производството на афоризми, но ги правят по-трудни за разбиране (вкл. обясняване). Елементарно, драги читателю, усещането на един афоризъм не е равнозначно на разбирането му. Следват два примера:
1. Всеки може да усети, но не и да да разбере моя афоризъм:
2. Всеки може да усети афоризма на Валентин Домиль:
В някой случаи липсата на знания прави невъзможно не само разбирането, но дори и усещането на афористичното или хумористичното. Тук ще дам за пример второто, т.е. хумористичното. За да разбереш защо
______________________________________ * ако случайно не ги познаваш, превеждам безплатно: "Надземният пожарен хидрант има вода отвътре и кучешка пикня - отвън." |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2024
|