Как, обаче, седят нещата когато говорим за един и същ автор? Ще вземем за пример Чърчил, който веднъж смятал че "Да гледаш твърде надалеч е твърде недалновидно", а друг път че "Колкото по-назад гледате, толкова по-напред сте способни да виждате". Как да си обясним противоречието? Елементарно, Уотсън, когато говорим за някого не трябва да забравяме че не говорим за константа, а за променлива. Понякога Чърчил е бил песимист, а понякога - оптимист.
Вече съм обяснявал защо поговорките идват при нас на двойки, напр. "Кови желязото докато е горещо!" срещу "Бързата кучка слепи ги ражда". Това е така защото едната част от двойката е дело на песимист, а другата - на оптимист.
Как, обаче, седят нещата когато говорим за един и същ автор? Ще вземем за пример Чърчил, който веднъж смятал че "Да гледаш твърде надалеч е твърде недалновидно", а друг път че "Колкото по-назад гледате, толкова по-напред сте способни да виждате". Как да си обясним противоречието? Елементарно, Уотсън, когато говорим за някого не трябва да забравяме че не говорим за константа, а за променлива. Понякога Чърчил е бил песимист, а понякога - оптимист.
0 Comments
Тъпанар
Човек смятащ стенографията за старото име на стрийт арт-а. Гошовица е в кухнята и бръмчи с миксера, а мъжът ѝ - Гошо Писателят, е в кабинета си и мисли за Хераклит.
"Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река, защото реката вече не е същата и защото ти вече не си същият", обичал да казва Хераклит. Пълни глупости, мисли си Гошо. Следвайки логиката на Хераклит, излиза че колежката на Гошо - Вирджиния Улф, никога не се е удавяла в река Ууз. Било защото реката в която е влязла на втората стъпка вече не е била същата (а някоя друга), било защото Вирджиния вече не е била същата (а някоя друга). Усещайки безупречната логика на Гошо, Хераклит започва да се върти в гроба си, подобно на миксера на Гошовица. Половете имат две проявления: реално (sex) и възприемано (gender). Нищо не пречи да възприемаме един човек от мъжки секс като човек от женски джендър (или обратното), точно както нищо не ни пречи да възприемаме реалния диск (от мъжки род) като виртуална памет (от женски род), без да се притесняваме че реално това не е така.
В интерес на истината, някои читатели няма да "усетят" написаното по-горе точно така, както няма да усетят кога реалният диск на компютъра им бива използван като виртуална памет. Едно момче срещнало жаден партизанин. Дало му да пие вода. След преврата, заради партизанството и водата, единия го направили министър, а другия - активен борец против фашизма и капитализма.
Един съветски художник не можел да рисува работници, селянки и трактори. Все някак заоблени му се получавали. Затова започнал да рисува дебелани и круши. Излязло му име на активен борец СРЕЩУ комунизма и ЗА чисто изкуство. Ами да, чисто било, на дебеланите винаги им стърчал показалецът и никога - средният пръст. "Това което рекламистът трябва да знае е не къде е силата на продукта, а къде е слабостта на купувача", твърдеше култур-критикът Нийл Постман. Нещо подобно мислеше афористът Аарън Хаспел (без да споменава рекламата изрично): "Да следваш сърцето си е точно това, което майсторите в манипулиране на емоциите искат от теб".
Понеже днес съм на вълна точки (гледни и IQ), та се сетих за израза "фиксирана точка" и реших да напиша на български това, за което преди време станах "известен" чак в Китай. За незапознатите обяснявам: фиксираната точка на една функция f е точката x, в която x = f(x).
Теорема: Функцията "Брой символи в името на числото x на американски английски" има една единствена фиксирана точка, а именно 4. Следствие: Рекурсивното прилагане на функцията към произволно число винаги ни "паркира" върху числото 4. Пример: Ако числото x = pi*r^2, то името му е "pi times r squared", a f(x) = 15, f(15) = 7, f(7) = 5, f(5) = 4, f(4) = 4. Пренебрегването на реалността насърчава ерозията на езика, което насърчава по-нататъшното пренебрегване на реалността. Езикът е за една култура или общество това, което са парите за една икономика; ерозията на първото води до разпадане на второто. Питър Бауър
Заради липсата на политическа коректност коригираха литературата на Агата Кристи и Роалд Дал. По същата причина някой ден ще коригират и науката на Нютон. Ами да, каква е тази "бяла" светлина?
Спомням си че едно време най-употребяваният мениджърски израз беше "Ти какво предлагаш?", респективно "Не искам проблеми, а решения!" Този начин на мислене зарази доста мислители, водейки до болестта, която ще нарека "Парадокс на критика": дори критиците, които не предлагат решения, ни карат да се съмняваме в критиците, които не предлагат решения.
Слава Богу, съществуват цели категории лица и професии, сред които се приема за нормално да поставиш проблем без да го решиш. Ще споменем т.н. whistleblowers. Да не забравяме и математиката - там никой не се сърди на Ферма, Голдбах и Риман че са откривали проблеми без да ги решават. Whenever they tell Spiros "The Forest Ranger" he can't see the forest for the trees he replies: "Cut those trees down to the last one, you fools, and then hope to see the forest!"
Whenever they tell Georgios "The Paratrooper" he does not have a helicopter view he replies: "Helicopter view is for the losers. They are too far to see the details and too close to parachute if they have to!" Мнозина, вярвайки в глупости от сорта на това че през лятото трябва да се пие горещ чай за изравняване на температурната разлика, са ирационални. Това не им пречи да са интелигентни. Елементарно, Уотсън, през лятото можеш да ги видиш да пият какви ли не студени напитки, но не и горещ чай.
Другата крайност са добре информираните рационални хора. Те знаят: а) че през лятото трябва да се хидратираш добре, и б) че алкохолът действа диуретично, т.е. дехидратира, и следователно трябва да се избягва през летните жеги, но въпреки това, напълно неинтелигентно се наливат със студена бира. All talent and effort of the alchemists, Isaac Newton including, were not enough to turn lead into gold. With minimal effort the American film academics managed to turn the gold of the Oscars into cheap metal.
ТЕЛЕфония, ТЕЛЕвизия, ТЕЛЕбанкиране, ТЕЛЕмедицина ...
Пиша кратки текстчета на няколко езика, понякога - на няколко езика едновременно. Ето един, написан на три езика едновременно:
Геометърът (шеговито): Паролата за компютъра ми се състои от последните 6 цифри на Пи. Аритметикът (сериозно): Пи от колко? Навярно сте се досетили че текстът може да бъде разбран единствено от хората, запознати както с българския, така и с езиците на геометрията и аритметиката*. Досетили сте се и друго: заради подобни иновации, този блог не е сред най-популярните места за посещаване. ______________________________________________________ * където Пи не е константа, а аритметична функция Посветих последното си писание на пожелателното мислене, в разновидността му "Този път ще бъде различно". Поствах го, но не спрях да мисля по въпроса. И ето какво измислих.
Руснаците водели безбройни войни с мисълта "Този път ще бъде различно". От една страна били прави: > едни войни били кратки, а други - дълги, > едни войни били завоевателни, а други - отбранителни, > едни войни били победоносни, а други били загубени, > едни войни "бетонирали" властта, а други способствали за свалянето ѝ. От друга страна, очевидно грешели: Каквито и да са били войните им, руските жертви (и особено разходи) са превишавали тези на противника. Дали ще вземем за пример вековната неуспешна война на царска Русия за завладяването на Чукотка или кратката победоносна Велика отечествена война, няма значение. В този смисъл, войните им никога не са били различни. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
January 2025
|