"След сделката за ЧЕЗ, за потребителите и служителите няма да се промени нищо", казва бъдещата собственичка на българския бизнес на ЧЕЗ. Без да си дава сметка, тя е напипала тънката червена нишка в привидния хаос на българския преход: сменят се имената на обитателите на "първия етаж", всичко друго остава същото.
|
"Дебили, копеле", беше казал по време на пресконференция един външен министър. Никой не знае кого е имал предвид: журналистите с тъпите им въпроси или досадните чужди партньори.
Дебилите са навсякъде. През средновековието те вярваха че 1. БОГ е всемогъщ и едновременно с това че 2. БОГ има нужда от помощта им за опазване на Светите земи от исляма. Дебили, копеле! Днешните дебили вярват че са: > културни, понеже ходят на културни мероприятия; > фотографи, понеже имат смартфони; > писатели, понеже ползват MS Word; > математици, понеже ползват Excel; > иноватори, понеже не носят кеш. Дебили, копеле! Животът е поредица от катастрофи. Постоянно се сблъскваме с хората, автомобилите им, идеите им и институциите им. Понякога се сблъскваме и с математиката: дадено е това, да се изчисли/докаже онова. Прочитаме проблема, запретваме ръкави и се втурваме напред.
Някои хора са като раците – могат да вървят и назад. Когато им кажат „дадено е това“, вместо да се втурнат напред, те се оглеждат назад. Знаят че „истината, цялата истина и нищо друго освен истината“ се дава единствено в задачите за първи клас. Знаят че не са в първи клас и че много неща уж не са дадени, но могат да се видят с четене между редовете. Ще дам за пример един проблем, измислен от Таня Хованова: Измислих цяло положително число по-малко от 100, което се дели без остатък на 7. В добавък към тази публична информация, прошепнах на ухото на Алис колко са единиците на числото, а на ухото на Боб – колко са десетиците му. Алис и Боб са много добри в логиката, но разговорът може да ви се види нелогичен: Алис: Не знам кое е числото. Боб: Знам кое е числото. Е, кое е числото? Разни умни и учени коментатори са се впуснали да мислят за задачата, както и да пишат програми на разни програмни езици. Да, ама способността да пишеш програми на Python или Haskell не гарантира верността на решението ти. Какво да правим тогава? Предлагам да прочетем условието внимателно и да намерим невидимите (неизречените) допускания: 1. Алис и Боб казват истината; 2. Става дума за състезание подобно на шаха: Алис е с белите фигури, а противниците се редуват. Победител е този, който пръв узнае числото. 3. Не можеш да пропуснеш реда си; наред ли си, то трябва да кажеш нещо (и то трябва да е вярно, вж. т. 1), дори да не е верният отговор. Всяка информация е от полза на мислещия човек, без значение дали е голяма или малка. Алис би искала да може да каже първа кое е числото, но не е в състояние да го направи. Затова тя признава че не знае числото. Което означава че броят на единиците е число от списъка {1,4,7,8}. Признанието на Боб означава че броят на десетиците е едно от числата {2,4,7,9}. Което значи че числото на Таня е … защото … Това е един от ключовете за бравата наречена „успешно решаване на проблеми“: да видиш невидимите за другите неща и да ги използваш, докато през това време те, запретнали ръкави, търчат напред и се правят че знаят какво правят. Или както го е казал нобелистът Алберт Сент-Дьорд: "... да видиш това, което всички са видели, и да мислиш за него така, както никой друг не е мислил". Или си сценарист на живота си или си актьор в чужд сценарий.
Животът е поредица от катастрофи. Постоянно се сблъскваме с хората, автомобилите им, идеите им и институциите им. Понякога се сблъскваме и с математиката. Ако сме ученици, инженери или архитекти, сблъсъкът с нея идва в следната форма: дадено е това, да се изчисли онова. Ако сме математици формата е различна: дадено е това, да се докаже онова. Няма значение какви сме по професия, получим ли задачата запретваме ръкави и се втурваме напред.
Някои хора са като раците – могат да вървят и назад. Когато им кажат „дадено е това“, вместо да се втурнат напред, те се оглеждат назад. Знаят че „истината, цялата истина и нищо друго освен истината“ се дава единствено в задачите за първи клас. Знаят че не са в първи клас и че много неща уж не са дадени, но могат да се видят с четене между редовете. През 1990 г. световна известност получава проблемът „Монти Хол“: Представи си че си в ТВ-шоу и можеш да получиш „съкровището“ скрито зад една от три врати. Зад една от вратите има скъпа кола, а зад другите две има по една коза. Избираш врата, напр. врата 1, и водещият на шоуто, който знае какво има зад вратите, отваря друга врата, напр. врата 3, зад която има коза. Той ти предлага възможността да избереш врата 2. Ще промениш ли избора си? Много хора, включително математици отговарят че няма смисъл да промениш избора си, тъй като вероятностите и в двата случая били равни. Сред тези хора бил и Пал Ердьош – най-продуктивният математик на всички времена. Не само че не бил прав, но дори и не разбрал неколкократните опити на приятеля си Андрю Важоньи да му обясни решението. Ако четем между редовете на задачата, ще ни е лесно да намерим решението. Да разгледаме няколко въможни алтернативи на играта: Алтернатива 1. Ако колата беше зад вратата, която сме избрали, и водещият отвореше нашата врата, то ние не бихме променили решението си и бихме спечелили колата. Алтернатива 2. Ако колата не беше зад вратата, която сме избрали, и водещият отвореше нашата врата, то ние бихме променили решението си и бихме увеличили значително шансовете си да спечелим колата. Алтернатива 3. Ако колата не беше зад вратата, която сме избрали, и водещият отвореше вратата с колата, то ние бихме променили решението си и бихме спечелили колата. Водещият и шоуто нямат стимул да играят играта по горните три начина, понеже не биха издържали финансово в дългосрочен план. Откъдето следва че задачата трябва да е структурирана така: Водещият, знаещ какво има зад всяка врата, трябва да: а) няма възможност да отваря вратата избрана от участника, б) е длъжен да отвори една от другите врати, зад която е сигурен че няма кола. Казано с други думи, вместо да ви даде "голямата" информация – зад коя врата е колата, водещият ви дава "малка" информация – зад коя врата няма кола. А за хората с акъл в главата всяка информация (голяма или малка) е от полза. Оттук трябва да се подходи към проблема, а решениетото е съвсем близо (и затова спестявам детайлите): за препоръчване е да промените избора си. Това е един от ключовете за бравата наречена „успешно решаване на проблеми“: да видиш невидимите за другите допускания и да ги използваш, докато през това време конкурентите ти, запретнали ръкави, търчат напред слепешката. Когато са вкъщи с дистанционното на телевизора в ръка псуват линейките че били бавни; когато са на пътя с кормило в ръка псуват линейките задето с бързането си им пречели да шофират.
Много от интелигентните хора не са креативни. Защо е така не знам, знам само как да демонстрирам факта.
Да се спрем на мисленето - способността да приемаш и обработваш информация. Разглеждано по този начин то си прилича с храносмилането, но вместо с храна тук работим с информация. Високоинтелигентният човек е едновремено добър дегустатор, способен не само да оцени "ястията" и "питиетата", но и да ги поема редовно, а и в големи количества. Той е способен на ефикасно "мозъчно храносмилане". Креативността обаче няма нищо общо със способността за "храносмилане", а с желанието за готвене. По-ниската интелигентност съобщава на едни че "ястието" Теория на относителността е несмилаемо. По-високата интелигентност казва на други че същото това "ястие" е вкусно и полезно. А креативността? Тя докладва на креативните че това "ястие" е вече готвено и ядено, поради което не е интересно. Тя им казва да сготвят ново, по-интересно ястие. Изводът: Така както в ресторанта клиентите са много повече от готвачите, така и в живота интелигентните са много повече от креативните. С други думи, повечето интелигенти не са креативни. Човешкият ум реагира на новите идеи така както човешкото тяло реагира на чуждите протеини: отхвърля ги.
Питър Брайън Медауар, имунолог и нобелов лауреат Що за народ е този, който дава пол на безполовото (мъжки - на стола и мола, женски - на пачката и кльопачката, среден - на копчето и топчето), но не може да схване идеята за джендър* и да приеме спокойно съответната дума?
__________________________________ * полът като езикова/културна конструкция, а не като биологическа даденост Атомите са невидими. Могат да бъдат използвани както за добро (упойки в операционните), така и за зло (отрови на бойното поле). Подобно е положението с гените и джендърите; това че не ги виждаш (или че можеш да ги използваш със зла умисъл) съвсем не означава че те не съществуват (или че са нещо зло).
Вървиш из града и не можеш да избягаш от българското. То е навсякъде, дори по стените на къщите. Под формата на паметни плочи. Тук живял създателят на българската артилерия, там – създателят на българската океанология. Да се чудиш какво толкова са създали. Дали артилеристът е измислил нова балистика или е въвел нови сплави за оръдията? Дали океанологът е изследвал неизследвани океани, или пък е използвал измислени от него методи на изследване? Едва ли, просто са копирали тук това, що някой друг е измислил и въвел там.
Човек може да се заблуждава много за себе си, но все пак има някаква трезва преценка. Дори и да си професор по физика и генерал-полковник, едва ли ще мислиш за себе си като за създател на българската артилерия. Но съвременните зяпачи и наследниците ти не разбират нищо от делата ти и са склонни да ги надценяват. В днешния вестник споменават Джъстин Розенстийн, определяйки го като „създателят на Фейсбук-бутона Like“. Не го познавам, но се съмнявам че той би се гордял дотолкова с бутона си, че сам да се определи по този начин. От статията, в която се говори за Розенстийн, се разбира че той наистина не е особено горд с бутона си, а още по-малко – с бившия си работодател. Сериозните откриватели и създатели (тези що заслужават паметни плочи и паметници) създават ако не вечни, то поне дълготрайни творби. Къде ще бъде бутонът Like след 20 години? Ще ви кажа: там където е българската артилерия сега. На бунището. Професионалният патриот изкарва цял живот на издръжка на Родината и умира вярвайки че той й е дал повече, отколкото тя на него.
Човек, който смята че палиндромите са някакви цигани.
Евроцентризъм се нарича заблудата да гледаш на историята на света като на дело на европейците, респективно - на гражданите на западния свят. Два подходящи примера за евроцентризъм са идиотщините относно Магелан и Колумб.
Магелан, казват, бил първият човек обиколил света. Глупости, казвам аз. Няма как хем да си роден в Португалия и убит във Филипините, хем да си обиколил света. Ще кажете че не е бил Магелан, а експедицията на Магелан? Сериозно? "Експедиция" е абстрактно съществително. Ако абстрактните съществителни можеха да обикалят света, то първият обиколил света щеше да е екваторът. И като казах "екваторът", се сещам как един африканец обиколи земята 1700 години преди Магелан. Той се наричаше Ератостен, направи обиколката наум, но пък успя да изчисли дължината й доста точно. Колумб, казват, бил открил Америка. Не е вярно! Той си мислеше че е открил Индия, но беше в грешка. Това беше грешка номер 1, породена от това че не беше чувал за Ератостен и обиколката му. Грешка номер 2 беше че след като видя индианците, той не се сети че прадедите им са открили Америка, а не той. Великденците изсякоха дърветата на острова си, за да търкалят по тях прочутите си истукани до брега. След което се отопляваха с изсечените дървета. По същото време, птиците напуснаха острова че нямаше къде да гнездят. Без дървета нямаше канута, а без канута - риба. Великденците започнаха да се изяждат едни други и изчезнаха от лицето на земята.
Днес, съвременниците изгарят нефта за какви ли не глупости, вкл. за това да разглеждат на живо глупостите на великденците. Едните вярваха в могъществото и красотата на истуканите, другите - в ползата от евтините пътувания. Да кажеш на съвременика че животът му е глупав и не е sustainable е все едно да го кажеш на древния великденец. Няма да те разбере, но ще те намрази. В развенчаването на фалшиви божества няма пари. Парите са в преклонението пред фалшиви божества. Когато не искаш каквото знаеш, смятат че не знаеш какво искаш.
|
Categories
All
Archives
July 2018
|
RSS Feed