Category: Hr - mISLANDia

Учителките

7/16/2018

"Защо учителките по естетика са все грозни", питал се младият Георги Господинов. По мое време естетика нямаше, та затова се питах други работи: "Защо учителките ми по литература за цялата си "кариера" са прочели по-малко книги от мен? Не е ли справедливо да си разменим местата?"

Истината е лесна за разбиране, особено когато пораснеш. Защо учителките по математика бяха умни, защо учителките по физическо бяха атлетични, защо учителките по рисуване можеха да рисуват? Защото в "обективните" дисциплини имаше обективни изисквания:
> от учителките по математика се изискваше да решават задачи и доказват теореми,
> от учителките по физическо се искаше да имат опит като спортистки,
> от учителките по рисуване се искаше да могат да рисуват, което трябваше да докажат с рисунките си.

А от учителките по естетика и литература не се искаше нищо, освен спазването на партийната линия. Никой не им искаше да са произвели нещо естетично или да са написали нещо смислено. Най-зле бяха (и са) учителките по история. Която и да хванеш, можеш да си сигурен че тя нито е вземала, нито ще взема, участие в правенето на История.

Мразим да мислим

6/21/2018

Мисленето е енергийно скъп процес: мозъкът, с тегло около 1/55 от теглото на тялото, консумира около 1/5 от глюкозата и кислорода нужни на същото тяло. Затова до мислене прибягваме само в краен случай. Както се казва на български: "Мразим да мислим".

Храносмилането е също много скъп процес. При много животински видове за храносмилане се използва толкова енергия колкото и за придвижване. Обаче ... за разлика от мисленето, храносмилането започва много приятно - с приемането на храна. Всеки ще се съгласи че храносмилането е полезно, а всеки втори, особено ако е на 4 бири, ще ви каже че и в отделянето на бирите кефът е голям.

Храносмилането има и друго предимство пред мисленето, т.н. feedback. За да няма объркване: не става дума за даване на входа и изхода накъсо, а за видимите резултати. Докато храносмилането дава видими резултати в близкото бъдеще (максимум до 1 ден), то мисленето може да не даде резултати, а дори и да ги даде, то те могат да се появят чак след години.

Поради горните причини, а и като имаме предвид че храносмилането и мисленето са конкуренти за ограниченото количество енергия, то никак не е чудно че толкова много хора "мразят да мислят".

Човекът: между хлебарката и Леонардо

6/20/2018

Какво е човекът? Едни казват че е животно, което ходи изправено. Други се фокусират върху способността му да мисли, да чете или да готви. Трети – върху самосъзнанието му.

За разлика от способностите за четене и готвене, повечето човешки способности не са уникални. Съзнание за себе си имат човекоподобните маймуни, делфините, кучетата и котките. Дори хлебарките, казват някои, имали самосъзнание: колкото и гладни да са, те никога не ядат себе си. Хлебарката е същество, което дели света на две: аз и всичко останало. Следователно, ако хлебарката можеше да говори, тя би дефинирала себе си така: „Аз съм това, което не ям“.

Човекът, рожба и жертва на една по-дълга еволюция, я е докарал дотам да казва обратното: „Ти си това, което ядеш“. Което можем да обобщим така: „Ти си това, което консумираш“. За повечето хора ставаш човек когато започнеш да: ходиш на море в Гърция, на ски – в Австрия, на опера – в Милано и на вечеря – в Париж. Каква заблуда, уж мислят себе си за противоположност на хлебарките, а не могат да видят колко са близки: и двете дефиниции се центрират около Аз-а и Консумирането.

Запомнете го от мен:
леонардо е бил ЛЕОНАРДО, когато не е ял. Когато е ял, той е бил като всички останали: мляскал е и е смукал костния мозък от кокалите.

Парадоксът със способния ръководител

6/13/2018

Работил съм на много места и често съм се питал: "Кое характеризира способния ръководител?" Нещата, които съм чувал и чел, се свеждат до това че способният ръководител има:
1. желание и способности да работи с хора (тези отгоре, отдолу и отстрани) и
2. желание и способности да си изцапа ръцете, т.е. да направи всичко което трябва да се направи, вкл. и тези неща, за които той няма желание и способности*.
Убеден съм че няма собственик на бизнес, ръководител и кандидат-ръководител, който да не се съгласи че това са две основни качества на способния ръководител.

Прави ли ви впечатление парадоксалността на изискването: от всеки способен ръководител се очаква да има желание и способности да направи всичко което трябва да се направи, вкл. и нещата за които той няма желание и способности? Собственик на бизнес, поставящ такова изискване към кандидат-ръководителите без да разбира че е парадоксално, си вкарва автогол, защото признава че за него не съществуват способни ръководители. Още по-лошо е ако избраните и назначени ръководители не са усетили парадоксалността: те могат да останат с впечатление че заслужават награда за нещата, които са направили като ръководители, а на практика могат да бъдат наказани за нещата, които не са направили. В ежедневието това се случва доста често: ръководители на върха на способностите и кариерата си биват уволнявани по необясними за тях причини.

______________________________
* напр. лично да избере кои служители да освободи и лично да ги освободи, което е една доста неприятна работа

Stay Hungry. Stay Foolish.

6/11/2018

Stay Hungry. Stay Foolish. Недобре информираните смятат че този девиз е дело на Стийв Джобс. Не е така, самият Джобс признава в речта си пред завършващите станфордски студенти че го е взел от прощалното издание на списанието Whole World Catalog. Не знам какво признават от списанието, но съм убеден че девизът съществува от хилядолетия. Просто е бил добре пазена тайна:

Царе, императори, политкомисари и безнес-мениджъри са предпочитали поданиците им да са гладни и глупави, че как иначе биха давали живота си за парче хляб или в името на карикатури като родината-майка с големия гъз, свободата с големите цици и фирмата-майка с големия офис.

Стийв издаде тайната, но никой не го разбра, дори умните и дипломирани студенти. Хората започнаха да правят псевдолитературни анализи на думите му и да търсят под вола теле. А нещата са пределно ясни: кажат ли ти да си останеш гладен и глупав, ти казват че си гладен и глупав. А това определено не е комплимент.

Както се вижда, "мъдростта" в думите на Джобс не ми допада особено. Повече ми се нрави мъдростта в думите на бокс-легендата Мохамед Али: "Ако на 50 години виждаш нещата така, както си ги виждал на 20, то си изгубил 30 години от живота си". Hungry and foolish? Никога повече, да не би да съм на 20?

Животът на бодливите храсти

6/7/2018

Животът не е изкачване на върхове, нито е проправяне на път из труднопроходима джунгла. Животът е опит за промъкване из бодлив храсталак, където храстите приличат на теб. Всеки храст има бодли и се стреми да те закачи. В началото е лесно, защото храстите са малко: родители, роднини и приятели. След това нещата се усложняват, появяват се:
> съучениците и състудентките;
> колегите и колежките;
> работодателите (бивши и настоящи);
> клиентите и тези, на които ти си клиент;
> новото ти семейство и роднини, а после и собствените ти деца.

Закачен си за толкова много храсти че няма как да не разбереш: няма мърдане. И преставаш да мърдаш, превръщайки се в храст, в който да се закачат другите.

Mатематически олимпиади

6/4/2018

В подготовката за, а и в самата математическа олимпиада, ти дават задачи, за които се знае че имат решение, с надеждата че когато пораснеш и се сблъскаш със задача, за която не се знае дали има решение, ти ще допуснеш (на база на опита си) че задачата има решение, и вместо да се откажеш, ще се захванеш да я решаваш. Което освен положителни има и отрицателни последици.

Днес имам още един възможен отговор на стария си въпрос:
Q: Защо повечето деца, спечелили медали от математически олимпиади, тънат в математическа неизвестност?
A: Защото са се захванали с решаване на нерешаеми проблеми, за които си мислят че са решаеми единствено заради успешния си олимпийски опит. Не е имало кой да каже на умните деца, това което се казва на малоумните инвеститори: "Миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати".

Да си гей не е весело

5/30/2018

Във времето в което мнозинството млади (и на средна възраст) хора предпочита да живее без брак, гейовете се радват че получават права да сключват брак. Има два варианта: или искат нещо, което няма да ползват, или наистина нещо не им е наред: хем искат да са като другите, хем искат да са различни.

Първият вариант е тъжен, защото напомня за ненужните одеяла и сервизи, с които възрастните хора затрупват домовете си. Вторият вариант е трагичен, защото е напълно неосъществим поради логическия закон за непротиворечието, познат в следната гей-френдли формулировка: не може хем с XYZ отзад, хем с душата в рая.

Изводът, както винаги, е в едно изречение:
Въпреки че гей идва от английското веселяк, да си гей не е весело.

Мислители и използвачи

5/18/2018

Хората са два вида: едни са мислители, а други - използвачи. Едните измислят разни неща, без да имат идея за какво могат да бъдат използвани. Другите използват нещата добре, без да имат идея как могат да се измислят неща. Използвачите си нямат идея и какво правят мислителите и защо го правят. Тях можеш да ги познаеш по въпроса: "Е, и какво като си го измислил това? Ами че то не може да се използва за нищо?" Или по твърдения от сорта на: "Бедата с Теоремата на Уилсън е че тя е повече красива, отколкото полезна."

Когато Лайбниц измислил двоичната бройна система, той бил движен както от математически, така и от естетически, религиозни и политически подбуди (и заблуди). Виждал нулата в ролята на Нищото, а единицата - в ролята на Бог, и така както Бог създал всичко живо и неживо от Нищото, така и единицата, с помощтта на нулата, създава всички числа. А какви са били политическите му заблуди? Имал човекът връзки с йезуитите, а те с китайския император, който се захласвал по науките. Изпращайки, чрез йезуитите, описанието на двоичната система на императора, Лайбниц смятал че така ще го обърне в християнската вяра.

Умен човек е бил Лайбниц, ама не познал - императорът си останал неверник. Но пък двоичната бройна система намерила друго приложение - в компютрите, без които не можем. Умни хора сме и ние, добре използваме компютрите, ама си нямаме идея как се измисля компютър или дори обикновена бройна система*. И за друго не се сещаме. Ако Лайбниц беше използвач като нас и някой го беше запитал за какво по дяволите си губи времето с тази система, той можеше да се усъмни в себе си (и нея) и да се откаже. И тогава ... бай-бай компютри, бай-бай хепинес.

________________________
* щеше ли да ви хрумне че има бройни системи с основи отрицателни числа и дроби

За лекото и тежкото

4/14/2018

Има два вида хора: имената на едните тежат, а имената на другите са леки като перца. Хората от втория вид не обичат да се различават и затова закачат разни тежести за имената си. Ето ви пример: минавам покрай ВИТИЗ и гледам че се играе представлението "Нос". Автор е Гогол, а автор на музиката - Шостакович. Хора с тежки, световно известни, имена. Хората, направили адаптацията и сценографията са с леки именца и затова са закачили пред тях тежестите "професор" и "доктор". Сякаш с тях ще могат да се издигнат до Гогол и Шостакович.

Сещам се и за друго: бившият ВИТИЗ сега е НАТФИЗ. Явно предишното име им се е струвало лековато, та затова са го коригирали. Какво да се прави, лековатите хора обичат тежките имена.

Лицата на България

3/20/2018

От полит-новините разбираме кой какво казал и кой какво му отвърнал. От бизнес-новините разбираме кой какъв пост заел еди-къде-си и какъв бил на други места преди това. Само дето няма новини, от които да разбирем кой какво е направил. Като изключим правенето на коремни.

Малки удоволствия

3/10/2018

Прави ми удоволствие да наблюдавам как хората претендират че поведението им е просто и логично, пък то все се оказва че е ирационално и парадоксално.

Удоволствие 1
Чакам на опашка и докато скучая гледам как един "спестовник", който не си е мил косата през последната седмица (за да спести от шампоан) и не си е четкал пърхота от яката през последната година (за да спести време), е изхарчил спестеното за скъпа, нефилтрирана и непастьоризирана бира. Защото била ЗДРАВОСЛОВНА.

Удоволствие 2
Гледам че на Слави Трифонов не му стига шоу-бизнеса, та реши да направи завой към политиката. Гледам че на Барак Обама не му стига политиката, та реши да направи завой към шоу-бизнеса. Приличат ми на мутрите от вица, само дето вместо едни пари ВЪРТЯТ ЕДНИ КАРИЕРИ.

74 Ролс Ройса извън града

3/4/2018

В отдавнашен блог-пост, който някакси е успял да изчезне, бях писал че висшата духовност вирее там, където е пълно с нисша интелигентност. Следва малко история, за илюстрация.

Американски съд осъдил духовния учител Ошо на 10 г. затвор с 5 години пробация и му наложил солидна глоба. За да плати глобата Ошо трябвало да продаде всичките си 74 Ролс Ройса, намиращи се на американска територия (снимани са тук). Как би се сдобил с толкова коли високодуховният Ошо, ако ги нямаше нискоинтелигентните му почитатели?

Самият Ошо не бил достатъчно интелигентен и духовен. Вместо с помощта на усилия на интелекта или на духовна връзка с горните светове да остави на човечеството нещо наистина духовно, той написал три боклучави книги след ежедневна употреба на диазотен оксид (райски газ). Само да не си помислите че е осъден за употреба на райски газ! Не, осъден е за организиране на схема за незаконна имиграция в САЩ. Следовниците му пък, наред с всичко друго, са известни с извършването на първия биотерористичен акт на американска почва.

Сега ми хрумва че не само ниската интелигентност, но и ниската информираност носи вина за "висшата" духовност. Милиони се прехласват по филма на М. Найт Шиамалан "Шестото чувство", където става дума за способността да се виждат мъртвите. Ако Шиамалан знаеше колко са човешките сензорни системи (т.н. сетива), той би трябвало да кръсти филма си "Осмото чувство", защото нито една от сензорните системи наречени
1. олфактивна (за миризми),
2. густативна (за вкусове),
3. проприоцептивна (усет за вътрешни процеси, вкл. за позицията и движението на органите и крайниците),
4. вестибуларна (за равновесието),
5. зрение,
6. слух, и
7. осезание (за натиск, болка, топло и студено),
не ни информира за света на мъртвите (ако приемем че такъв изобщо съществува).

Тези неща не ги знаят и милионите зрители, и затова нямат проблем както със заглавието на филма, така и с вярата че можем да общуваме с мъртвите. Което било супер-духовно занимание, защото мъртвите разполагали с безценни знания. И това го чуваме от хора, които са имали проблеми да си общуват с преподавателите по математика и физика, които също не могат да се оплачат от липса на знания.

Дебили, копеле!

2/27/2018

"Дебили, копеле", беше казал по време на пресконференция един външен министър. Никой не знае кого е имал предвид: журналистите с тъпите им въпроси или досадните чужди партньори.

Дебилите са навсякъде. През средновековието те вярваха че
1. БОГ е всемогъщ и едновременно с това че
2. БОГ има нужда от помощта им за опазване на Светите земи от исляма.
Дебили, копеле!

Днешните дебили вярват че са:
> културни, понеже ходят на културни мероприятия;
> фотографи, понеже имат смартфони;
> писатели, понеже ползват MS Word;
> математици, понеже ползват Excel;
> иноватори, понеже не носят кеш.
Дебили, копеле!

Новите идеи

2/21/2018

Човешкият ум реагира на новите идеи така както човешкото тяло реагира на чуждите протеини: отхвърля ги.
Питър Брайън Медауар, имунолог и нобелов лауреат

Кой кой е?

2/11/2018

Вървиш из града и не можеш да избягаш от българското. То е навсякъде, дори по стените на къщите. Под формата на паметни плочи. Тук живял създателят на българската артилерия, там – създателят на българската океанология. Да се чудиш какво толкова са създали. Дали артилеристът е измислил нова балистика или е въвел нови сплави за оръдията? Дали океанологът е изследвал неизследвани океани, или пък е използвал измислени от него методи на изследване? Едва ли, просто са копирали тук това, що някой друг е измислил и въвел там.

Човек може да се заблуждава много за себе си, но все пак има някаква трезва преценка. Дори и да си професор по физика и генерал-полковник, едва ли ще мислиш за себе си като за създател на българската артилерия. Но съвременните зяпачи и наследниците ти не разбират нищо от делата ти и са склонни да ги надценяват.

В днешния вестник споменават Джъстин Розенстийн, определяйки го като „създателят на Фейсбук-бутона Like“. Не го познавам, но се съмнявам че той би се гордял дотолкова с бутона си, че сам да се определи по този начин. От статията, в която се говори за Розенстийн, се разбира че той наистина не е особено горд с бутона си, а още по-малко – с бившия си работодател.

Сериозните откриватели и създатели (тези що заслужават паметни плочи и паметници) създават ако не вечни, то поне дълготрайни творби. Къде ще бъде бутонът Like след 20 години? Ще ви кажа: там където е българската артилерия сега. На бунището.

Хора

1/31/2018

Днес, разглеждайки книги в някаква книжарница, прочетох следната мисъл:
A number of people are not people but numbers.

Може би на нашенски трябва да звучи така:
Голяма бройка хора не са хора, а бройки.

Обяви за работа

1/27/2018

Чели ли сте наскоро обяви за работа? От кандидатите се иска да знаят всичко и да могат всичко. Това е на пръв поглед странно, но всъщност е напълно нормално.

Когато бил в Института за авангардни изследвания в Принстън, Айнщайн имал нужда от математически асистент. Харесал си за асистент Ернст Щраус, но по време на интервюто Щраус признал че не е запознат с Теорията на относителността. "Няма проблем", казал Айнщайн. "Аз съм добре запознат." И взел Щраус за асистент.

Сега разбрахте ли защо от днешните кандидати за работа се иска да знаят и могат всичко? Защото съвременните шефове, за разлика от Айнщайн, не са добре запознати с нищо.

В очите на очевидеца

1/7/2018

Влизам е офис на мобилен оператор. Казвам "влизам", ама не съм прав: офисът няма нито врата, нито стени (освен задната). Безформеността на офиса пречи на естественото образуване на опашки: встрани от касите аморфна група граждани кротко си хортуват. Питам най-близкия чака ли за обслужване, а той ми отговаря: "Очевидно".

Не съм свикнал последната дума да не е моя и го информирам че за мен не е очевидно и точно затова питам. Той любезно се въздържа от коментар. Прави ми впечатление че раничката на гърба му е отворена. Казвам му го. Той веднага я сваля и се тюхва: "Леле, току що изтеглих 300 лева". Проверява, парите са там, затваря ципа и ми благодари. Любезно се въздържам от коментара: "Това пък беше очевидно за мен, но не и за теб".

Такъв е светът, драги ми Уотсън: очевидното е в очите на очевидеца.

За забравянето

12/26/2017

Мога да правя добре няколко неща, но най-добър съм в забравянето. Като ученик не можех да науча едно стихотворение наизуст, защото докато науча края му, забравях началото. Да, но научих нещо, което другите не успяха:
Красотата не е в рецитирането на поезия, а в четенето на поезия и особено - в писането на поезия.

Колкото и далай лама, керванът си върви

12/15/2017

Журналистка попитала Далай Лама кога е бил най-щастлив, а той с чистосърдечна усмивка отговорил: "Сега, точно в този момент". Странно, ще речеш че мечтата му от малък е била да дава интервюта. Това ми прилича на мечта на поп-звезда или политик. А не е ли Далай Лама точно такъв?

Песимизъм или оптимизъм? Зависи от случая!

12/5/2017

Университетите се отнасят към образованието така, както проституцията се отнася към любовта.
Насим Талеб

Защо поговорките винаги вървят по двойки? Едната казва едно, а другата - точно обратното? Например:
а) Кови желязото докато е горещо срещу Бързата кучка слепи ги ражда,
б) Който се учи, той ще сполучи срещу Не можеш да научиш свинята да пее, но можеш да скъсаш нервите и на двамата докато се опитваш.

За мен нещата са очевидни: едни поговорки са дело на оптимисти, а други - на песимисти. Кой от подходите върши повече работа в "случая с ученето"? Всеки би могъл да проведе следния експеримент в главата си или вън от нея:

Сформирай чрез случаен подбор 2 групи: на училите и на свините!
Установи относителния дял на училите, които не са сполучили и на свините, които пеят!

Схвана ли идеята? Установи ли преимуществото на песимизма по отношение на вярата в образованието? Ако не си, то дали не прекаляваш с оптимизма? Или имаш дупки в образованието?

За тези, които обичат нещата да се казват в два реда, ще завърша така:
Съмнения в образованието (и образованието си) имат предимно хората с добро образование.

нЕкои съображения: Прочутите интервюта на Гугъл

11/28/2017

Защо капаците на шахтите са кръгли? Това е един от най-известните въпроси на които трябва да си готов да отговориш, ако искаш да преминеш през прочутите интервюта на Гугъл. Понеже вече всички знаят отговора му, него вече не го задават. А кой е отговорът ли? Капакът е кръгъл за да не може да падне в дупката. По тази причина бяха кръгли и капаците на тенджерите на баба. Но за разлика от капаците на тенджерите, има още една причина поради която капаците на шахтите са кръгли. Коя е тя?

Друг възможен въпрос е „Какъв е ъгълът между стрелките на часовник, показващ 3:15?“. Елементарно, ще кажете. За вас, по-умните, има и неелементарни въпроси: „Ако на пустинна магистрала има 95%-на вероятност да видите кола за 30 минути, то каква е вероятността да видите кола за 10 минути?“ Ами сега?

Отделът за човешки ресурси на Гугъл след сериозни статистически проучвания установил че участниците, и особено победителите, в конкурси по програмиране не били подходящи за работа в компанията. Елементарно, Уотсън, те били:
> вълци-единаци с настройка „Аз срещу света“, т.е. без опит и желание за работа в екип,
> свикнали да работят по ясно дефинирани задачи (с ясни начало и край, и възможности за бързо решение).

Само едно не ми става ясно: ако Гугъл не е място за вълци-единаци, то защо интервютата им приличат на тестове за вълци-единаци, т.е. на състезания по програмиране: задачи с ясно начало и край, и възможности за бързо решение? Въпрос за милиони; подарявам го на Гугъл да го задават на интервютата за шефски позиции.

По въпроса за дебилите и мита за 10-те процента

11/20/2017

Не е вярно че човек използва 10% от мозъчния си капацитет. Истината е че хората използват 10% от мозъчния си капацитет СРЕДНОАРИТМЕТИЧНО.

Това бе несериозно. Сериозното следва сега; него ще наречем

Просто тройно правило:
Това какво имаш е едно. Това какво от иманото използваш е второ. Третото и най-важното е какво се получава в резултат на второто.

Умни сиви момчета

11/16/2017

Баба Алиса се кефи на сивите фланелки на Марк Закърбърг. Умно момче е Марк, по всяко време е със сива фланелка. Сивото хем трае на мръсотия, хем на Марк не му се налага да мисли какво да облече. Има си по-важни неща за мислене момчето.

Алиса се кефи и на Барак Обама. Той е по-напред дори и от Закърбърг. Отказал се е да мисли за дрехи (носи само сиви или сини костюми), но се е отказал да мисли и за храна. Има да мисли за по-важни неща момчето.

Дядо Бончо е приятел на баба Алиса. Да се чуди човек как, след като винаги е несъгласен с нея. Като имат толкова важни неща за мислене, какво толкова са измислили, пита я той. Как какво, Марк измисли Фейсбук, отговаря Алиса. Фейсбук, друг път, сопва й се Бончо. Фейсбук го измислиха братята Уинкълвос, заради което след завеждане на дело получиха акции от компанията на стойност 300 милиона долара. Закърбърг просто им взе идеята. Ако беше толкова умен, то щеше да измисли начин да им я вземе безплатно, приключва разговора Бончо.

weebly reliable statistics