Category: Hr - Ivan's island

Да имаш или да правиш - това е въпросът

10/3/2024

Оплаквам се на приятел че много ми вибрира пералнята. Той казва че са ѝ се разбили амортисьорите. Идва и вижда че пералнята ми няма амортисьори, поне не във вида (и на мястото) в който (където) е очаквал да ги види.

Споменавам му че пералнята няма филтър. "Не е възможно", казва ми. "Покажи ми го!", отговарям. Не може. Накратко: производителят е бил иновативен минималист. Резултатът: пералнята ми работи вече 30 години, нищо че по разни критерии (амортисьори, филтър, а вероятно и други неща) тя не би се класирала за пералня.

Като се замисля, това се отнася и до мен. Вече 12 години "правя" математика, нищо че по разни критерии (способности, образование, професия и т.н.) не бих се класирал за математик.

Вредители

9/29/2024

Преди около 2.5 години написах следния текст:
Защо се дават луди пари за полиция, отбрана и наука? Елементарно, Уотсън, единственият начин да държиш хората с мускулите и акъла встрани от политиката е да им купуваш скъпи играчки и да им плащаш, за да си играят с тях.

Сега го гледам с нови очи и виждам това:
Полицията може да "държи за гушата" цял народ, а в критични ситуации да избие известна част от него. Армията, при условие че прекали с ядреното оръжие, може да унищожи живота на планетата или дори самата планета. Науката е най-напред; казват че при някои експерименти с колайдери има опасност да бъде унищожена Вселената.

Изводът:
Упражняващите посочените три професии могат да причинят огромни вреди и без да са в политиката.

Момчето на мама Гейтс

9/24/2024

След като разбрал че някакво шефче се е срещало с Бил Гейтс за да види що за стока е операционната му система за персонални компютри (а и самият Бил), Биг Босът на АйБиЕм викнал шефчето и му казал: "Разбрах че си се срещал с Бил Гейтс. С майка му сме в борда на директорите на Х, така че ... виж какво може да се направи". В компаниите от сорта на АйБиЕм "виж какво може да се направи" означава "не оставяй камък необърнат докато не свършиш работата". Така Бил спечелил договора с АйБиЕм.

Днес Гошо Тъпото вярва че горната история се е случила точно така, защото е научил една друга история, която показва коя е била мама Гейтс. Втората история се случила през юли 1991 г. Бил Гейтс, по това време вторият най-богат човек в света, имал много работа за вършене и никак не искал да ходи на партито на майка си, но ... това била оферта, която той не можел да откаже ... мама Гейтс си била навила на пръста да го запознае с Уорън Бъфет. Уорън, осмият най-богат човек в света, се оплакал (пред трети лица) че хич не му е приятно и ще отиде само за малко, колкото да не прояви неучтивост към г-жа Гейтс.

Коя била госпожата, на която световните богаташи не смеели да откажат? Гошо се зачита в Уикипедия и открива - госпожата била председателка на борда на най-голямата НПО в САЩ. Вероятно този борд е имал предвид шефът на АйБиЕм; вероятно той е бил поканен там точно от председателката. Затова не оставил камък необърнат ... докато Бил не спечелил договора, нищо че нямал готова операционна система. Но понеже и Бил не бил свикнал да оставя камъните необърнати ... той купил за жълти стотинки чужда ОС, след което ѝ ударил една боя и я продал скъпо и прескъпо на АйБиЕм.

Задръстени бели феминистки

9/23/2024

Увод
Ако неплатеният домакински труд на жените се оценяваше по пазарни цени, то той би се превърнал в най-големия сектор на глобалната икономика. Това твърдят разни размечтали се бели феминистки.

Изложение
Феминистките пропускат да отбележат някои съществени моменти:

1. В рамките на семейството, мъжете също вършат неплатена работа. Кой плаща на мъжа да сменя крушки и кранчета, да лепи тапети и плочки, да пазарува и взема децата от училище? Кой му плаща да кара семейния автомобил, докато слуша пиленето на съпругата и крясъците на децата?

2. Представете си че феминистките разполагаха със силата на променят статуквото! Мислите ли че щяха да са доволни? Щяха да са толкова доволни, колкото беше доволна звукозаписната индустрия когато Епъл разби концепцията за албумите. За какво му е на клиента да плаща за цял албум, когато в него има един или два хита?

3. Да продължим започнатото в т.2, като поговорим за клиентите на услугата "платен домакински труд". Ако някой трябваше да плаща домакинския труд на жените, то кой щеше да е той? Елементарно, Уотсън, този който се облагодетелства, т.е. съпругът и децата. Децата са неплатежоспособни, остава съпругът. В повечето случаи той не може да си го позволи. А тези които могат? Повечето от тях не биха го правили (по липса на навици или по принципни съображения). А тези които биха го правили? Елементарно, Уотсън, те щяха да правят конкурси за различните аспекти на неплатения труд, така че да намерят най-изгодните и качествени доставчици за различните платени услуги:

секс
раждане на дете,
отглеждане на дете,
готвене,
чистене,
пране и т.н.

Тогава щеше да има голяма конкуренция и платеният домакински труд щеше да се обезцени. На феминистките не им хрумва и друго:

голямата конкуренция щеше да докара евтин чуждестранен труд от Азия и Африка,
повечето такъв труд (без секса и раждането) би могъл да се извършва от мъже.

Ерго, услугите на задръстените бели феминистки нямаше да се търсят, и съответно заплащат, на очакваните от тях цени..

Заключение
Промяната на статуквото по отношение на неплатения домакински труд е проява на пожелателно мислене. На нашенски - утопия.

За вещите и хората

9/19/2024

Кое е по-важното - дълготрайността на вещта или тази на бранда? Лесно ми е е да отговоря: 30-годишната ми пералня "Аристон" пере със същото качество, въпреки че брандът "Аристон" отдавна го няма*.

Същата е, или по-скоро би трябвало да бъде, ситуацията с хората. По-добре е делата им да запазят качествата си, а брандът им** да се обезцени, отколкото обратното. Айнщайн би предпочел теорията му за относителността да оцелее во веки веков, а хората да престанат да го боготворят, отколкото да се случи противоположното.

Ако имате трудности с разбирането, превеждам на чист български:
Левски би предпочел да имаме това, за което е дал живота си - чиста и свята република, пред това във всеки град да има улица носеща името му. Мисля че и повечето от нас биха го предпочели. Да, ама не! Реалността е съвсем различна.

__________________________________________
* поне що се отнася до пералните
** легенди, имидж, респект

Задръстени бели жени

9/18/2024

Мелинда Гейтс отишла в Малауи, за да види как се харчат парите, които фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ отпускала за ваксини и подобни. „Къде е моята инжекция?“, попитала нахакана майка, имайки предвид инжекциите „анти-бебе“. Жената имала повече деца, отколкото можела да изхрани. А Мелинда ... се почувствала виновна и щяла да се разплаче от мъка че инжекциите не стигали за всички.

Ах, тези жени от третия свят! Колко бързо се учат да манипулират емоциите на богатите бели жени. Нямат избор, ако питаха бедните си черни мъже „Къде е моят презерватив?“, никой нямаше да се почувства виновен, но някой щеше да се почувства пребит.

Да успееш или не - това е въпросът

9/12/2024

Мярката за половинчат успех е успехът в очите на майката. За майката, успех е детето:

да сбъдне мечтите ѝ, или
да я накара да се гордее с него, след като е сбъднало собствени мечти.

Цялостният успех е в тоталното игнориране на мечтите и оценките на майката. Елементарно, Уотсън, в 99% от случаите мечтите ѝ са неясни, недоизречени, нерационални или скучни, подобно на мечтите на съседките ѝ. Да вземем за пример майката на Александру Попеску, която редовно обявяваше сина си за провален, сравнявайки го със сина на д-р Михайлеску, който имал 4 специалности и бил директор на 11-та градска болница в Кукурещ. Какво ли е очаквала от Александру? Да вземе 5 специалности и да стане директор на 1-ва градска болница в Чикаго?

Беше ли успял Александру? Да, защото не му пукаше за това:

какво смята майка му, и най-вече
какво означава да си успял.

Безплатен съвет за работодатели

9/7/2024

Когато купувате работна ръка не гледайте дали е ЕВТИНА, а дали не е ЛЯВА.

Шефът

9/4/2024

Шефът е човек, който се чуди как да свърши работата с левите ръце и празните глави на други хора. Въпросът какви са неговите ръце и глава подминаваме дипломатично.

Език на моите беди: имам, имаш, имаме

9/1/2024

Попитали кинозвездата Жа Жа Габор колко съпрузи е имала, а тя отговорила: "Свои или чужди?" Добро чувство за хумор, ще кажете. Може би, но ... дали не се е заблуждавала? Мислела си е че е притежавала X, Y и Z, докато те просто са я "таковали".

А сега за нас ... и ние си мислим че имаме много работи, но дали не изпадаме в жажагаборизъм? Сетихте се, говоря за това че уж имаме:

народни избраници - да ни представляват,
полиция, следствие, прокуратура и съд - да ни пазят,
учители - да ни учат,
лекари - да ни лекуват,
журналисти - да ни информират,
работодатели - да ни осигуряват работа,

но в повечето случаи се оказва че те само ни ... "таковат".

За картата и територията ... на Мачу Пикчу

8/31/2024

Мнозина посещават територията "Мачу Пикчу" лично. Потят се, вървейки се по каменните пътища на инките, гледат масивните им и добре построени каменни сгради, и се възхищават. Казват си: "Това е незабравимо", но ... когато се върнат вкъщи (на практика) забравят за видяното и:

ползват пътищата за да "хвърчат" по тях като мухи без глави,
сменят жилищата си през 5-10 години, а когато не го правят, ги ремонтират и преобзавеждат през 2-3 години.

Пътуването им до Мачу Пикчу се е оказало ненужно. Уж са научили че инките са живели хем природосъобразно, хем за вечността, а когато се завърнат у дома продължават да живеят хем анти-природно, хем за момента.

За да промениш живота си е сякаш по-добре да посетиш не територията, а картата на Мачу Пикчу, т.е. да прочетеш книга за инките. Тогава наистина можеш да разбереш колко природосъобразно са живели те:

Работили са много и качествено, като основно са се занимавали със занаяти, селско стопанство и строежи (на пътища, жилища и складове),
Използвали са пътищата за да ходят пеша, както и за да пренасят стоки - лично или на гърба на ламите,
Живели са спестовно, т.е. с мисъл за бъдещето. Използвали са складовете, винаги строени на високи, студени и сухи места, за да складират трайни стоки (храни и дрехи), които да се използват от всички в случай на нужда,
Живеели са по "скандинавски", т.е. давали са всичко на държавата, но тя не ги изоставяла в трудни времена. Всяко младо семейство, например, получавало от държавата жилище, инвентар и домашни животни.

Такива уроци наистина не се забравят.

Изводът е лесен:
Понякога "Око да прочете, глава да помисли" е по-правилно от "Око да види, ръка да пипне". Казано с нашата терминология: понякога от картата можеш да научиш повече, отколкото от територията.

Парадокс с инфлуенсъри

8/27/2024

ПРАЗНИ хора монетизират СЪДЪРЖАНИЕТО си.

Афористи-оптимисти

8/20/2024

Мисълта че пътят до безхартиения офис е толкова дълъг, колкото пътят до безхартиената тоалетна, е хрумвала на мнозина. За тях хартията е вечна. Да, ама не ... хартията е отскоро в тоалетната, и по-отдавна - в офиса. Следователно, съгласно ефекта на Линди, може да се очаква че след известно време ще изчезне. Първо от тоалетната, а по-късно и от офиса. Ерго, дължина-та на двата пътя е различна.

Ванчо мисли за вечността

8/15/2024

Следното изречение би могло да послужи за девиз на блога ми, на живота ми през последните години, а и за надгробната ми плоча:

Предпочиташе да подарява акъла си, пред това да го продава нeизгодно.

Каква е ползата?

8/4/2024

Стаменко Математикът е в кръчмата с приятели. Говорят за какво ли не и в един момент стигат до стаменковите занимания. Той не намира за разумно да ги обсъжда с неспециалисти, но след като е станало дума, споделя информация за някои резултати. А те го питат каква била ползата от тях.

- Елементарно е, момчета - обяснява им Стаменко. - Моята професия е като тази на хамалина и палача. Ако не бяхме ние, щеше да ви се налага да изчислявате, носите и бесите сами, което щеше да ви е хем трудно, хем неприятно.

Представления - филмирани или улични

7/12/2024

Размишлявайки за собствения ми Бейкън-номер ... четири, кой като мене! ... търся и откривам какъв "кинаджия" съм бил. Американците използват израза featured extra, което означава че за снимките трябва да представиш прилична муцуна и подходящи дрехи, защото ще влезеш в близък план. Което означава че имаш възможността да се разпознаеш (и да те разпознаят) в готовия продукт.

Сещам се за едни други "актьори", от които също се иска да се явят с подходящи дрехи на работа. Познахте, говоря за уличните полицаи. От една страна, от тях се очаква и да могат да говорят добре (граматично) и да се аргументират добре (логично) - нали трябва да общуват с населението. От друга, изискването за прилична муцуна го няма.

И докато не съм забравил ... виждали ли сте улични полицаи, които говорят и се аргументират добре? Аз - не, поради което в готовия "полицейски продукт" всичките ми изглеждат еднакво неразпознаваеми.

Светата троица

7/11/2024

В живота е така:

едни създават,
други трупат, а
трети харчат.

Ако си мислите че говоря само за богатства, лъжете се.

Да вземем за пример знанията. За да:

установиш практически съществуването на Хигс-бозона, или
тръгнеш да садиш мъхове на Марс,

се искат много знания, но като се замислим ... това е просто харчене на знания (и пари) без никаква полза ... като изключим ползата за харчещите.

Как се харчат знания, ще запитате. Ето така: докато си харчиш времето да ги използваш за едно, няма как да ги използваш за друго.

Живот ли бе - да го опишеш (като намаляваща функция)

7/8/2024

Q: Как става така че качеството на ЖИВота намалява, а цените на местата за ЖИВеене се увеличават?

А: Това е защото второто вреди на първото.

Проблеми

7/6/2024

Проблемите са решими и нерешими. Решимите са решени и нерешени.

Може и да ни се вижда странно, но уж елементарната Теорема на Наполеон не е била "решена" от някой шумер или грък, а е чакала да дойде 19-ти век. Дотогава тя е била решима, но нерешена. Когато през 1820 г. е била дадена на изпит в Университета на Дъблин, тя вече е била решена.

Питам се здравословна ли е интелектуалната храна, която се сервира на ученици и студенти? Здравословно ли е да им се дават за решаване само проблеми, чието решение е открито от автора на проблема (учебника). Не ги ли лишават по този начин от досега с истинското откривателство - упоритостта когато си неспособен да решиш даден проблем да се полуташ около него, докато откриеш друг решим, но нерешен, проблем, когото можеш да решиш сам.

Уточняващ послепис
Това че не е полезно да ти се дават само решени проблеми, не означава че трябва да си блъскаш главата само с нерешени такива. В ръцете на таланта, и особено на майстора, решеният проблем намира ново, а понякога и по-интересно, решение. Кой можеше да си представи, имайки предвид обсебеността на древногръцките математици от линията и пергела, че доказателството за ирационалността на числото √2 с използване на линия и пергел ще се появи не по времето на Питагор или Евклид, а чак през 2000-та година (благодарение на Tom M. Apostol)?

Момчета

6/29/2024

Стаменко и жена му се разхождат. Срещу тях се носи мъж, на чиято фланелка с големи букви е написано:
Добрите момчета приготвят вечеря, лошите питат какво ще има за закуска.

Стаменковица, с богатия си житейски опит, коментира:
А най-лошите си тръгват веднага след вечерята.

Образователна аксиома

6/26/2024

Образованието не е за всеки ... ученик или учител.

Гледане без виждане и виждане без гледане

6/25/2024

Можем да виждаме по два начина:
а) с очите, и
б) с въображението.

Очите имат склонност да виждат голямото и да пропускат малкото. Очите на Джулия Робъртс ще заблестят при гледката на Ричард Гиър и ще пропуснат да забележат дребния Питър Динклидж. A всяко "работещо" момиче ще ти каже че клиентът с големия Майбах е по-видим от този с малкия Фолксваген-костенурка.

Въображението е къде-къде по-странно. В някои случаи то вижда дребното първо, а голямото - със значително закъснение. Въображението на Демокрит видя дребните атоми 4 века преди новата ера. Що се отнася до значително по-големите вируси, човешкото въображение успя да ги види* едва през 1728 г.

________________________________________________
* в ролята им на агенти причиняващи заразни болести

Обществена деградация

6/17/2024

В едни по-разумни времена обществата били стабилни, защото имали пирамидална структура. Така наречените оратори и белатори (хората на върха) били минимален брой, а основата на пирамидата се състояла от лаборатори. Нека разясним непознатите термини в контекста на ранната Османска империя.

Оратори са хората, занимаващи се с говорене и писане. Говорим за мюфтиите (религия, вкл. разработване и налагане на религиозния закон), кадиите (налагане на гражданския закон) и държавните администратори (незаети с война).

Белаторите са хората, занимаващи се с война: командири, сипахи (на нашенски - спахии), йеничери (на нашенски - еничари). Някой би се изненадал че сред хората на върха поставям "робите" на султана, т.е. еничарите. Защо не, те не само се занимавали с война, но и се ползвали с редица привилегии: образование, възможности за издигане във военната и цивилната йерархия, държавна пенсия и т.н.

Лабораторите са тези, които си изкарват прехраната с труд. Това е раята, за която нашите неумни и необразовани учители казваха че била безправното (робско) население от нетурски произход. Не, не е така, става въпрос за данъкоплатците, т.е. за около 90% от населението, към което принадлежали и мнозинството турци. Лаборатори били робите и робините (без тези в канцелариите и харемите).

Нека забравим за османците и се пренесем в наши дни. Ситуацията е твърде обезпокоителна. Грубо казано, лабораторите са около 40% от населението (10% в селското стопанство, останалите в индустрията и услугите).

За белаторите няма да говорим, у нас те са малко на брой, макар и да консумират повече от милиард годишно. Консумират, ама ... ако се наложи някой да ни защитава ... разчитаме на НАТО.

Прекалено голяма част от населението са оратори. Тук включваме мнозинството хора в услугите (правни, рекламни, продажбени, обслужване на клиенти), както и заетите с политика и писане (закони, журналистика, литература, преводи, софтуер).

Има още нещо обезпокоително - голяма част от населението е излишна, т.е. некласифицируема. Това са: безработните, престъпниците, полицаите и мнозинството на заетите в администрацията на държавата и бизнеса. Тук ще включим и хората, тангенциално свързани с изкуството (без да са писатели, поети и сценаристи). Говоря за разни певци, актьори и суфльори, рецитиращи наизуст чужди думи, с или без музикален съпровод.

Лошо е че излишните се намират вън от пирамидата и не служат за материал при градежа на основата ѝ, но още по-лошо е че понякога те успяват да се покатерят на върха. Да вземем за пример един български рап-певец с хазартен прякор, който се промъква към върха на Европа, прикрит зад тогата на евродепутат. За него можем да сме сигурни, че ... понеже не е оратор ... той ще мълчи в Европарламента така, както е мълчал в нашенското Народно събрание.

КОВИД-тест

6/14/2024

КОВИД бе тест за това кои професии са важни и кои - не. Можеш ли да си представиш хлебар, готвач, хирург, зидар или водопроводчик, който работи дистанционно? Мислиш ли че някой може да научи детето ти да пише буквите дистанционно?

Относно университетите

6/6/2024

Излязла някаква световна класация, в която Софийският университет се озовал сред първите 750 в света. Разни доволни коментатори се възгордели каква алма било да учиш на материната си, демек в СУ, и как другите не разбирали това, защото били завършили разни петоразредни вузчета.

Аз пък си мисля следното:
Да се гордееш с университета си е странно. По-добре е да се гордееш с това:
а) какво си прочел, докато си следвал;
б) какво си научил от професорите Х, Y и Z;
в) с какъв успех си завършил и
г) как си реализирал знанията и уменията си след това.

За финал, един осветляващ въпроса куриоз ... американска математичка написала бестселър. На предната корица (пре)издателите от "Пенгуин" поставили цитат от Ювал Харари: "Зашеметяваща и дълбоко обезпокояваща книга." В книгата има една-единствена формула (за изчисляване на т.н. BMI). А формулата - сгрешена. И кой го откри? Нито математичката (с харвардски докторат), нито Харари (с оксфордски докторат), нито редакторите и издателите (които са също образовани в елитни университети). Открих го аз, човекът с диплома от Университета за национална и световна сигурност.

Послепис
Отдавна си нямам вземане-даване с вузове, та затова не съм разбрал колко са затънали те, особено тези в източните части на Европа. Гледам заглавия на руски учебни пособия за вузове и не мога да повярвам какви дисциплини се изучават там:

Имиджелогия
Хранене на кучета
Отглеждане на ловджийски кучета
Деловодство в режим на секретност
Сценарий и режисура на масови празници
Оцеляване в природна среда