Основният стълб, на който се крепи капитализмът не е капиталът, нито капиталистът, а образованието. Ако не беше то да те научи че литературата, математиката, физиката, химията и биологията са безинтересни и сложни, а ти не ставаш за нищо, как щеше да се съгласиш да се влееш в редиците на работническата класа или офисния планктон?
|
Виждаш тъпотиите, които е свършил Х. и се питаш дали е тъпак или пък е мошеник с някакви задни, невидими за теб цели. Това е повторение на историята с Колумб, който се опитвал да убеди испанското кралско семейство да финансира експедиция за търсене на морски път към Индия в западна посока. Съветниците на кралското семейство били учени хора и знаели че още през 3-ти век пр.н.е. Ератостен бил изчислил точната обиколка на земята, откъдето следвало че Колумб подценява трудността и цената на експедицията защото е малограмотен тъпак. Някои съвременни историци приписват друга мотивация на Колумб – той много добре бил знаел каква е обиколката на Земята, но бил мошеник решил да измъкне пари от кралството и да открие нещо, което би могло да мине за Индия (особено като се има предвид че тогава пътешествията на викингите до Винландия, т.е. Америка, още не са били забравени).
Днес никой не се интересува от това кой е открил Америка, ще кажеш. Няма значение, моята цел беше да те накарам да помислиш за това кой си ти. Ако смяташ че другите са предимно мошеници, то дали не си тъпак? Ако смяташ че другите са предимно тъпаци, то дали не си мошеник? "Казват че пътуването обогатявало културата. Да, но само при условие че имаш култура", казвал мъдрият Гилбърт Кийт Честъртън. Подобно нещо казва за вътрешните пътувания мъдрият Майкъл Полан*:
Разликите между две различни преживявания при приемане на едно и също психеделично вещество показват важното значение на състоянието на ума и на околната среда. Състоянието на ума се определя от очакванията на човека относно преживяването, а околната среда е мястото където се случва то. Сравнени с другите психоактивни вещества, психеделиците рядко повлияват по един и същ начин, защото те усилват това което е вътре в, и вън от, главата на човека. _______________________________________________________________ * натрупал опит в семейни психо-пътувания с г-жа Полан: първия път - вкъщи, а втория - в парка Някакви диванета са наслагали край пътя билбордове с надписа EMBRACE DISRUPTION. Превеждам си го не като девиз на анархисти (ПРЕГЪРНИ ХАОСА), а като девиз на иноватори (ПРЕГЪРНИ ИДЕЯТА ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ДЕЗИНТЕГРАЦИЯ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО).
Призоваващите за целенасочена дезинтеграция на съществуващото ми приличат на хора залъгващи магарета с морковчета, а прегръщащите идеята - на магарета залъгвани с морковчета. И понеже "твърдението е нищо, ако няма пример", та затова ... давам следния пример от живота на Стаменко: Стаменко се прибира от работа и на вратата го посреща жена му. "Днес спечелих 5000 лева, а каквото е мое, то е и твое" казва тя и му подава 2500 лева. Стаменко прегръща жена си и прибира парите. На следващия ден отива да се почерпи с приятели, след което се прибира вкъщи и що да види: две непознати момчета прегръщат жена му и дъщеря му. "Прибрах другите си деца вкъщи, а каквото е мое, то е и твое", казва жена му. "Мъж, който може да прегърне такава жена, след такава целенасочена дезинтеграция на семейството му, е магаре", това казва Стаменко на дежурния в Първо районно, когато онзи го пита защо е пребил жена си и защо е напъдил синовете й по посока на истинския им баща. Креативността е като течност, която можеш да налееш в различни по форма и размери съдове. Налееш ли я в мартеница, можеш да очакваш възхищение под формата на "Ето така трябва да се правят мартеници!" Налееш ли я в книга, възхищението може да стигне до следващото ниво - "Ето така трябва да се пише!" - или до още по-следващото - "Ето така трябва да се живее!"
Спирос чака за кафе, но вижда че тази, неговата, няма я бъде - кафеджията е решил да се прави на интересен пред някаква симпатична, но очевидно депресирана клиентка. Спирос долавя част от монолога му: " ... защото няма начин да си в депресия ако обичаш себе си ..."
Мили боже, пита се Спирос, как става така че човек с 2 мозъчни гънки и 3 класа от началното училище има смелостта да се изказва относно централната нервна система, без да има представа за структурата й и електро-химичните процеси протичащи в нея? Какво ли ще направи един такъв индивид ако го съкратят от кафеджийницата и го пратят с резачка в гората или с пушка на полето? Сигурно ще си отреже ръката или ще си простреля крака. След което ще виси по кафенетата и ще се депресира от нещастието си, въпреки факта че продължава да се обича толкова много, колкото и преди. Да отидеш на север от Северния полюс е задача невъзможна за решаване. Не ти ли се е случвало да получиш от шеф подобна задача, а след напълно оправданото ти оплакване, придружено с обяснение за причините за невъзможността, шефът да те погледне отвисоко и да каже: "Не искам от теб причини за това как да не стане, а начини по които да стане"? Това че шефът ти е тъпанар е ясно, вселенската несправедливост е че шефовете са тъпанари по дефиниция*.
Има една паралелна Вселена - Вселената на математиката - където горепосочената несправедливост е поправена, където причините нещо да не стане могат да се окажат по-важни и интересни от начините по които то може да стане. С думите на математика Dana Mackenzie: "Откритието на Абел и Галоа че уравненията от пета степен не могат да бъдат решавани посредством радикали напълно затъмни откритието на Ермит че те могат да бъдат решавани посредством елиптични функции." ____________________________________________________________ * дефиницията дължим на John Allen Paulos, който казва: "Разпознаването на теоретичната невъзможност често е мерило на интелекта. Примитивните хора и общества обикновено са способни да решат всичките си проблеми." Карл Фридрих Гаус отишъл на театър. Казали му че самият Гьоте е в една от ложите.
- Гьоте? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че е способен да коригира нютоновата теория за светлината? - попитал Гаус. Приятел ми казва че Платон и Аристотел били основата на европейската култура, а аз си умирам от смях. Съветвам го да прочете "Отвореното общество и неговите врагове" за да види че има и други гледни точки, различни от тaзи на преподавателите му по философия. Същите преподаватели, които няколко години по-рано твърдяха че Маркс и Ленин са в основата на СВЕТОВНАТА култура. Сега се сещам какво щеше да отговори на приятеля ми Карл Фридрих Гаус, само да беше жив: - Аристотел, това не беше ли онзи задник, който твърдеше че жените имат по-малко зъби от мъжете, но не се сети да погледне в устите на жена си и дъщеря си? Европейската култура? Не беше ли това същата тази култура, която 18 века не се сети да провери дали твърдението на Аристотел за женските зъби е вярно или не? "Много си умен, ама не си разумен", казваше учителката на малкия Спирос, а той се чудеше какво е искала да каже. Днес, порасналият Спирос чете биографията на Леонард Ойлер и усеща че разбира учителката си. Разбира я, но не я оправдава.
Ойлер започнал кариерата си като академик в Руската академия на науките. В едно по-късно време, на такива места и длъжности започваха работа децата на висшия ешелон. Спирос си спомня какво казваше един такъв: "Я, какви млади момЦета работят в този изЦислителен център. И аз като младеЗ запоЦнах така кариерата си - като Директор на изЦислителния център на МинФин". Но да се върнем на Ойлер, той не бил чак такъв връзкар. Имал малко връзки, но много повече математически способности. Натрупал 14-годишен стаж в Руската академия и се преместил, по покана на немския монарх, в Берлинската академия. Натрупал стаж и там, и решил че е достоен за Президент на академията. Монархът, обаче, мислел друго: "Много е сериозен и скучен, а е и сляп с едното око. На мен такива президенти не ми трябват". Ойлер решавал сложни задачи за минути, но му трябвали години за да разбере злополучното кариерно решение на монарха. След цели 25 години в Берлинската академия, недоволният Ойлер се завърнал в руската. Вече бил сляп с двете очи, и стремежите му били по-скромни, но още не се бил научил напълно "да си знае гьола". Затова много му се искало да получи, ако не друго, то поне най-ниския генералски чин*. Естествено, не го получил. Сляп бил човекът и не виждал че докато мисли за себе си като за прогледнал гений, големците го смятат за обикновен слепец. Бил умен, но не бил разумен. Историята на Ойлер демонстрира че има справедливост в Историята с главно И: докато 12 години се провалял в йерархичните си стремежи, слепецът Ойлер сътворил толкова много, че и до ден днешен е Световен математически шампион по критерия Обем на сътвореното. На руската Академия й трябвали 50 години след смъртта му, за да отпечата всичко написано от него. Не че била длъжна, просто написаното си заслужавало. Чете Спирос тези неща и се пита: "С какво толкова заслужиха чиновете си тогавашните немски академични президенти и руски генерали? Кое е това, което те имаха, а Ойлер - не? Като че ли немският и руският монарси бяха слепи, та не видяха това, въпреки че си мислеха че виждат отлично. Уж бяха разумни, а изобщо не бяха умни. Този вариант като че ли е по-често срещан и доста по-безинтересен. Този вид хора ги запомняме така: не с нещата, които са направили, а с нещата, които не са направили; не с джуджетата които са назначили, а с великаните които са пропуснали да назначат; и (драга моя учителко) не с това на което са те научили, а с това на което не са могли да те научат." _________________________________ * по-скоро цивилния му аналог; някой злобар би казал чин от сорта на СС-Бригадефюрер в нацистка Германия Светът има нужда от масовата бедност. Кой щеше да се съгласи да работи тежка и скучна работа, или да убива по чужда заповед, ако не беше беден?
Новите времена наклониха везната в полза на бедните: храната стана евтина, образованието – безплатно, безработицата – мръсна дума. В резултат, бедните се замогнаха. „Какво да правим?“, запитаха се конспираторите. „Как какво? Да ги накараме да се почувстват от средната класа и да харчат като средната класа! Така ще ги накараме да обеднеят отново“, отговориха други конспиратори. „Глупости!“, казаха първите. „Бедните нямат пари за хайвер и шампанско“. „Ами като нямат, нека ги накараме да харчат тройно за бедняшките стоки“, предложиха вторите. Кои са бедняшките стоки? Елементарно, Уотсън, това са стоките, без които бедните не могат и никога не са могли. Храна – хлябът. Напитка – бирата. Ако се върнеш няколко хилядолетия назад и погледнеш с какво са били хранени строителите на пирамидите, то ще видиш хляба и бирата. И какво направиха нашите конспиратори? Елементарно, Уотсън, направиха хляба и бирата дизайнерски. Сложиха в хляба лимец – примитивна нискодобивна пшеница. И от лев хлябът стана 3 лева. Направиха крафт-бири и започнаха да „ограмотяват“ бедните колко велики били тези бири на "небце" и „нос“. И от лев, бирата стана 3 лева. А бедните строители на съвременните пирамиди повярваха че са заживели в царството небесно на средната класа. Математиката
Могат да бъдат изчислявани и доказвани основно прости неща за простите неща. Да, обаче простите неща имат склонността да се комбинират с други прости неща, като в процеса на комбиниране се появяват много по-сложни и необясними неща. Например, математиците са наясно че с комбинирането на 5 сака и 3 панталона могат да се получат 15 костюма, но са безсилни да опишат математически модата и да дадат обосновани предположения за посоката на развитието й. Словото Пред истинското изкуство думите са безсилни. Изкуството е по-убедително когато те заведат до него и безмълвно ти го посочат с пръст, отколкото когато ти го обяснят. Ако обяснението е по-интересно и поучително от творбата, то тогава тя не е изкуство, а нещо друго. Казано а ла Витгенщайн: Какво е искуството не може да се каже, но може да се покаже. Ако нямаха професия, мисли си Спирос, на много хора нямаше да им се налага да мислят. Затова редовно срещаш страхотни професионалисти които, веднъж излезли извън професионалната си рамка, са готови да плямпат и вършат титанични глупости.
Приятелят на Спирос - Панос - е историк. И като такъв си има любима история: Линкълн попитал асистента си: "Ако приемем че опашката на кучето е крак, то колко крака има кучето?" "Пет, г-н Президент", казал асистентът. "Не е вярно! Това че наричаме опашката крак, не значи че тя е крак", отвърнал Линкълн. За съжаление, географията е вън от професионалната рамка на Панос. Затова той не чувства никакво противоречие когато ти каже че Амазонка е най-дългата река в света, защото дължината й (от извора на река Мантаро до устието на Амазонка в Атлантическия океан) е 6400 км. "Това че наричаме река Мантаро Амазонка, съвсем не значи че тя е Амазонка", подсмихва се вътрешно Спирос. Ако нямаха професия, мисли си Йоргос, на много хора нямаше да им се налага да мислят. Затова редовно срещаш страхотни професионалисти които, веднъж излезли извън професионалната си рамка, са готови да плямпат и вършат титанични глупости.
Когато сподели с приятели какви глупости е свършил Ставрос, Йоргос получи отговора "Ами това е свободата, колкото и да не ти харесва". "Как пък не, винаги споменавате свободата когато някой направи глупост. Защо все свързвате свободата с правенето на глупости? Защо, вместо да прави глупости, Ставрос не вземе да напише филмов сценарий или да измисли нов начин за белене на варени яйца? И това е свобода, нали?", върна им топката Йоргос. Ако нямаха професия, мисли си Спирос, на много хора нямаше да им се налага да мислят. Затова редовно срещаш страхотни професионалисти които, веднъж излезли извън професионалната си рамка, са готови да плямпат и вършат титанични глупости.
Най-смешно му е на Спирос когато каже на Йоргос за последната глупост на Ставрос. "Ама верно ли? Не мога да повярвам че е такъв глупак!", казва Йоргос, а Спирос си умира от смях, защото същото му казва и Ставрос, когато чуе за последната глупост на Йоргос. Разни хора се присмиват на писателите и поетите, които се заблуждават че могат да оправят света с думи. Също толкова смешни са:
> финансистите, които смятат че това може да бъде направено, ако не с пари, то с много пари; > инженерите, които смятат че това може да бъде направено, ако не с отвертка, то с осцилоскоп и поялник; > програмистите, които смятат че това може да бъде направено с по-добри алгоритми; > музикантите, които написвайки песни със заглавия "Представи си" и "Дайте шанс на мира" си представят че дават шанс на мира. Драги ми джедаи, една книга, банка, платка, програма или песен може да бъде оправена. Светът - не. Вие сте от Тъмната страна на Силата: една книга ("Моята борба"), една валута (европейска или световна), един компютърен вирус или един припев подтикващ хората да да маршируват и отдават чест, могат да повредят света още повече. Когато погледнем нощното небе, виждаме неща които ги няма: угаснали звезди, отдалечени на милиарди светлинни години. Виждаме отдавна произведената им светлина и това ни прави способни да видим "на живо" самите звезди, нищо че тях вече ги няма.
Красиво е да свършиш така, дори и да не си звезда. Прекрасно е ако твоята светлина достигне до други хора, когато теб те нямa сред тях. Гордите и смели виетнамци, победили последователно френската, американската и китайската армии, сега превиват гърбове на линиите за производство на американски маратонки "Найки". Какво стана с героите, ще се запитате. Герои, друг път! Преди заповедта "Просто го направи!" идваше от виетнамския политкомисар, сега идва от виетнамския мениджър.
Просто го направи? Девиз за войници и бачкатори. Ахил беше смел като лъв: изби сума ти троянци, начело с баш-героя им Хектор. Питам се как не му стигна смелостта да откаже на Менелай да участва в Троянската война. Особено като се има предвид че разстоянието от менелаевата Спарта до ахиловата Тесалия беше толкова голямо, че да направи едно спартанско отмъщение невъзможно.
Одисей беше не само герой, но и супер-хитрец: направи дървен кон, с който проникна в Троя и отвори вратите й за нашествениците. Питам се как не му стигна хитростта да си спести участието в Троянската война с някое хитро оправдание, например че корабите му са повредени от някоя буря. Особено като се има предвид че той също като Менелай беше кандидат за съпруг на Елена, но за разлика от Менелай не извади "късмета" да спечели ръката й. Продължавам да мисля за ритуалите за възмъжаване, на които различните народи подлагат децата от мъжки пол. Набива ми се в очите следното:
Мъж никога не ставаш сам, с това което сам си направил. Мъж ставаш когато "феодалните старци" те назначат за такъв, след като прескочиш препятствията на "феодалните" им ритуали: > минеш през ритуала на казармата; > пееш ритуалните им коледни песнички; > скачаш от ритуалните кули, които те са решили колко да са високи (въпреки че ти ще скачаш от тях); > пуснеш кръв при ритуалното ти обрязване. При всички народи ситуацията сякаш е следната: ставаш мъж когато разбереш че няма мърдане, че трябва да се подчиняваш на старците. В пряк и преносен смисъл, тези които имат излишък на кожа те насилват да се лишиш от собствената*. Защо ли ми се струва че няма нищо мъжествено в това да им се подчиниш? _____________________________ * имам предвид прословутото "феодално" неравенство едните имали К за 3Х, а другите - Х за 3К. Чета "България за начинаещи" от Веселина Седларска и стигам до коледарството. То било български езически ритуал за възмъжаване. Водачът на коледарите (възрастен мъж) превеждал момчетата от отвъдното (старата година) в бъдното (новата година) прекарвайки ги през границата на зимното слънцестоене. Нямало как да не тръгнат от отвъдното, там били предците, от които се получавало мъжеството, както и благословиите за живите, които коледарите разпространявали чрез коледните си песни и пожелания, за които хората им се отблагодарявали с краваи и други благини.
И като стана дума за краваи, та да кажа и това: българите все гледат на живота лекото и на кравая мекото. Мъжеството се получава не като награда за усилията, а наготово от предците. Мъжеството е да рецитираш песнички по текст и музика на някой друг. С две думи, мъжеството е театър, то е отбиване на нОмера. При други народи ритуалът за възмъжаване е съвсем различен и реалистичен: > Момчетата във Вануату стават мъже, когато скочат от 30-метрова дървена кула, вързани с лиани за глезените. Ако лианите се разтегнат малко повече от предвиденото, момчето никога не става мъж. > Момчето при масаите е ставало мъже след като убиело лъв с копие. Сега, във връзка със забраната за ловуване на лъвове, се прави "емората": ритуално обрязване без упойка, при което ха си гъкнал, ха си се простил с наградата да се зовеш мъж. Така както ги гледам, масайските момчета не издават болката си по какъвто и да било начин. Та затова се чудя признак на какво е коледарството: на много цивилизация, на малко мъжество или на двете заедно? И се успокоявам че не е важно как ставаш мъж, а какво правиш след това. Да сте чували за масай който е направил нещо голямо, след като е убил лъва си? Не? И аз не съм чувал. Тези, които изгарят сума ти нефт за да отлетят до Мачу Пикчу и да гледат колко примитивно са живели инките, не могат да разберат тези, които изгарят стари дрехи за да отопляват собствения си примитивен живот. Вторите също не могат да разберат първите:
1. една "разходка" на Асен до Перу се равнява на 20 години отопление на Асан, да не говорим че 2. ако Асен наистина се интересуваше от примитивния живот, той можеше да го намери безплатно на 5 км от жилището си. Всъщност, Асен и Асан си приличат толкова, че би трябвало да се разбират отлично. Когато започне да се чуди какво да прави, единият прави следващо дете и после се чуди как да го храни, а другият взема следващ кредит за пътешествието и после се чуди как да си плаща кредита. "Трудно е да се разбере че нищетата може да бъде богата", казвали братя Стругацки. Какво са имали предвид е очевидно; казали са в едно изречение това, на което са посветили няколко романа: богатите на вещи могат да бъдат интелектуално и духовно бедни. Песимистично е, нали?
Къде е упражнението, ще попитате. Ето го! Заменете една дума с неин синоним, за да накарате мисълта на Стругацки да звучи оптимистично! Резултатът: Трудно е да се разбере че бедността може да бъде богата. Какво имам предвид е очевидно: богатият на интелект или дух не е беден, дори когато няма вещи. Оптимистично е, нали? Илон Мъск отива на Марс. Писнало му е да се вози на претъпкани автобуси. Какви автобуси, ще кажете, той не се вози на автобуси. Вярно е, не само че не се вози на автобуси, но и изобщо не се вози. За тази работа си има няколко коли с шофьори. Само че те го возят по пътища, претъпкани с колите на кого ли не. Има си и вертолет, но маршрутите му се пресичат с маршрутите на вертолетите на: другите богаташи, полицията и медиите. Както и с тези на дроновете на разни маниаци.
Илон не иска това, той иска свобода. Включително свободата да забрави че е направил парите си от същите тези маниаци и богаташи, продавайки им коли (Тесла, за да задръстват пътищата), ракетни полети (СпейсХ, за да задръстват небето) и платежни услуги (ПейПал, за да задръстват мрежата). С две думи: Мъск иска свободата да забрави кой е бил и за какво се е борил. Да, ама тази работа става по-лесно и евтино с лоботомия, а не с полет до Марс, да ме прощаваш, бай Мъск. Карл Фридрих Гаус отишъл на театър. Казали му че самият Гьоте е в една от ложите.
- Гьоте? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че е способен да коригира нютоновата теория за светлината? - попитал Гаус. В някакъв клип колегата на Нютон Нийл Дъгрес Тайсън споделя че Илон Мъск бил най-важният от съвременниците ни. Какво ли ще казват за Тайсън след 20 години? "Тайсън? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че знае кой е най-важният ни съвременник?" Ако беше жив, Гаус би казал че по отношение на бинарната релация "важност" човечеството е посет (частично подредено множество). На прост български: не всяка двойка хора може да бъде подредена по важност. Например, всеки ще се съгласи че Нютон e по-важeн за човечеството от Хампарцумян, но ще има доста несъгласни с твърдението че Нютон е по-важен от Гаус (или обратното). Да кажеш че Мъск е най-важният ни съвременник значи че или не си запознат със споменатата базова математическа концепция или че не можеш да я използваш в ежедневното си мислене. Което те дисквалифицира като рефер и те превръща в обикновен кибик-коментатор, да ме прощаваш, бай Тайсън. Върви си Спирос из града и си мисли за добрия славянски бог Белобог. Изведнъж уединението му бива прекъснато от някакви клошари, мерещи костюми край кофите за боклук.
- Боже, какви лоши хора са се навъдили, да изхвърлят чисто нови дрехи - нареждат клошарите. Боже, какви лоши хора са се навъдили! Вместо да ти благодарят за добрината на оставилите костюмите край кофата, тези ти се оплакват, мисли си Спирос и потъва обратно в дълбоките води на славянската митология. |
Categories
All
Archives
March 2019
|
RSS Feed
