Category: Hr - mISLANDia

Звезди

1/10/2019

Когато погледнем нощното небе, виждаме неща които ги няма: угаснали звезди, отдалечени на милиарди светлинни години. Виждаме отдавна произведената им светлина и това ни прави способни да видим "на живо" самите звезди, нищо че тях вече ги няма.

Красиво е да свършиш така, дори и да не си звезда. Прекрасно е ако твоята светлина достигне до други хора, когато теб те нямa сред тях.

Просто го направи!

1/7/2019

Гордите и смели виетнамци, победили последователно френската, американската и китайската армии, сега превиват гърбове на линиите за производство на американски маратонки "Найки". Какво стана с героите, ще се запитате. Герои, друг път! Преди заповедта "Просто го направи!" идваше от виетнамския политкомисар, сега идва от виетнамския мениджър.

Просто го направи? Девиз за войници и бачкатори.

Технофили, милорд!

12/21/2018

За да има нови технологии трябват нови тенденции. Елементарно, Уотсън, ако технофилите не бъдат снабдени с тенденции, няма да има кой да "прегърне" новата технология. За да навлязат в бита ни домашните пречистватели на въздуха, трябва да бъдат убедени технофилите (първо), а после и публиката като цяло, че въдухът им е мръсен. И след това те сами започват да тичат към сайтовете, респективно магазините, ти.

Прави ми впечатление че в последно време водата в София мирише силно на хлор. Дали е профилактична мярка или съвместен маркетинг-проект на "Софийска вода" и някой нов конкурент на "Брита"?

Супер-герои

12/16/2018

Ахил беше смел като лъв: изби сума ти троянци, начело с баш-героя им Хектор. Питам се как не му стигна смелостта да откаже на Менелай да участва в Троянската война. Особено като се има предвид че разстоянието от менелаевата Спарта до ахиловата Тесалия беше толкова голямо, че да направи едно спартанско отмъщение невъзможно.

Одисей беше не само герой, но и супер-хитрец: направи дървен кон, с който проникна в Троя и отвори вратите й за нашествениците. Питам се как не му стигна хитростта да си спести участието в Троянската война с някое хитро оправдание, например че корабите му са повредени от някоя буря. Особено като се има предвид че той също като Менелай беше кандидат за съпруг на Елена, но за разлика от Менелай не извади "късмета" да спечели ръката й.

Как се става мъж?

12/15/2018

Продължавам да мисля за ритуалите за възмъжаване, на които различните народи подлагат децата от мъжки пол. Набива ми се в очите следното:

Мъж никога не ставаш сам, с това което сам си направил. Мъж ставаш когато "феодалните старци" те назначат за такъв, след като прескочиш препятствията на "феодалните" им ритуали:
> минеш през ритуала на казармата;
> пееш ритуалните им коледни песнички;
> скачаш от ритуалните кули, които те са решили колко да са високи (въпреки че ти ще скачаш от тях);
> пуснеш кръв при ритуалното ти обрязване.

При всички народи ситуацията сякаш е следната: ставаш мъж когато разбереш че няма мърдане, че трябва да се подчиняваш на старците. В пряк и преносен смисъл, тези които имат излишък на кожа те насилват да се лишиш от собствената*. Защо ли ми се струва че няма нищо мъжествено в това да им се подчиниш?

_____________________________
* имам предвид прословутото "феодално" неравенство едните имали К за 3Х, а другите - Х за 3К.

Възмъжаване? Добре, а след това?

12/14/2018

Чета "България за начинаещи" от Веселина Седларска и стигам до коледарството. То било български езически ритуал за възмъжаване. Водачът на коледарите (възрастен мъж) превеждал момчетата от отвъдното (старата година) в бъдното (новата година) прекарвайки ги през границата на зимното слънцестоене. Нямало как да не тръгнат от отвъдното, там били предците, от които се получавало мъжеството, както и благословиите за живите, които коледарите разпространявали чрез коледните си песни и пожелания, за които хората им се отблагодарявали с краваи и други благини.

И като стана дума за краваи, та да кажа и това: българите все гледат на живота лекото и на кравая мекото. Мъжеството се получава не като награда за усилията, а наготово от предците. Мъжеството е да рецитираш песнички по текст и музика на някой друг. С две думи, мъжеството е театър, то е отбиване на нОмера.

При други народи ритуалът за възмъжаване е съвсем различен и реалистичен:
> Момчетата във Вануату стават мъже, когато скочат от 30-метрова дървена кула, вързани с лиани за глезените. Ако лианите се разтегнат малко повече от предвиденото, момчето никога не става мъж.
> Момчетата-масаи са ставали мъже след като убиели лъв с копия. Сега, във връзка със забраната за ловуване на лъвове, се прави "емората": ритуално обрязване без упойка, при което ха си гъкнал, ха си се простил с наградата да се зовеш мъж. Така както ги гледам, те не издават болката си по какъвто и да било начин.

Та затова се чудя признак на какво е коледарството: на много цивилизация, на малко мъжество или на двете заедно? И се успокоявам че не е важно как ставаш мъж, а какво правиш след това. Да сте чували за масай който е направил нещо голямо, след като е убил лъва си? Не? И аз не съм чувал.

Да разберем неразбираемото!

12/13/2018

Тези, които изгарят сума ти нефт за да отлетят до Мачу Пикчу и да гледат колко примитивно са живели инките, не могат да разберат тези, които изгарят стари дрехи за да отопляват собствения си примитивен живот. Вторите също не могат да разберат първите:
1. една "разходка" на Асен до Перу се равнява на 20 години отопление на Асан, да не говорим че
2. ако Асен наистина се интересуваше от примитивния живот, той можеше да го намери безплатно на 5 км от жилището си.

Всъщност, Асен и Асан си приличат толкова, че би трябвало да се разбират отлично. Когато започне да се чуди какво да прави, единият прави следващо дете и после се чуди как да го храни, а другият взема следващ кредит за пътешествието и после се чуди как да си плаща кредита.

Упражнение по оптимизъм

11/30/2018

"Трудно е да се разбере че нищетата може да бъде богата", казвали братя Стругацки. Какво са имали предвид е очевидно; казали са в едно изречение това, на което са посветили няколко романа: богатите на вещи могат да бъдат интелектуално и духовно бедни. Песимистично е, нали?

Къде е упражнението, ще попитате. Ето го! Заменете една дума с неин синоним, за да накарате мисълта на Стругацки да звучи оптимистично!

Резултатът: Трудно е да се разбере че бедността може да бъде богата. Какво имам предвид е очевидно: богатият на интелект или дух не е беден, дори когато няма вещи. Оптимистично е, нали?

Илон Мъск отива на Марс

11/28/2018

Илон Мъск отива на Марс. Писнало му е да се вози на претъпкани автобуси. Какви автобуси, ще кажете, той не се вози на автобуси. Вярно е, не само че не се вози на автобуси, но и изобщо не се вози. За тази работа си има няколко коли с шофьори. Само че те го возят по пътища, претъпкани с колите на кого ли не. Има си и вертолет, но маршрутите му се пресичат с маршрутите на вертолетите на: другите богаташи, полицията и медиите. Както и с тези на дроновете на разни маниаци.

Илон не иска това, той иска свобода. Включително свободата да забрави че е направил парите си от същите тези маниаци и богаташи, продавайки им коли (Тесла, за да задръстват пътищата), ракетни полети (СпейсХ, за да задръстват небето) и платежни услуги (ПейПал, за да задръстват мрежата). С две думи: Мъск иска свободата да забрави кой е бил и за какво се е борил. Да, ама тази работа става по-лесно и евтино с лоботомия, а не с полет до Марс, да ме прощаваш, бай Мъск.

Гиганти и задници

11/27/2018

Карл Фридрих Гаус отишъл на театър. Казали му че самият Гьоте е в една от ложите.
- Гьоте? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че е способен да коригира нютоновата теория за светлината? - попитал Гаус.

В някакъв клип (колегата на Нютон) Нийл Дъгрес Тайсън споделя че Илон Мъск бил най-важният от съвременниците ни. Какво ли ще казват за Тайсън след 20 години? "Тайсън? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че знае кой е най-важният ни съвременник?"

Ако беше жив, Гаус би казал че по отношение на бинарната релация "важност" човечеството е посет (частично подредено множество). На прост български: не всяка двойка хора може да бъде подредена по важност. Например, всеки ще се съгласи че Нютон e по-важeн за човечеството от Хампарцумян, но ще има доста несъгласни с твърдението че Нютон е по-важен от Гаус (или обратното). Да кажеш че Мъск е най-важният ни съвременник значи че или не си запознат със споменатата базова математическа концепция или че не можеш да я използваш в ежедневното си мислене. Което те дисквалифицира като рефер и те превръща в обикновен кибик-коментатор, да ме прощаваш, бай Тайсън.

Добрият бог Белобог

11/14/2018

Върви си Спирос из града и си мисли за добрия славянски бог Белобог. Изведнъж уединението му бива прекъснато от някакви клошари, мерещи костюми край кофите за боклук.
- Боже, какви лоши хора са се навъдили, да изхвърлят чисто нови дрехи - нареждат клошарите.

Боже, какви лоши хора са се навъдили! Вместо да ти благодарят за добрината на оставилите костюмите край кофата, тези ти се оплакват, мисли си Спирос и потъва обратно в дълбоките води на славянската митология.

Добрият бог Посейдон

11/13/2018

Върви си Спирос из града и си мисли за добрия гръцки бог Посейдон. Размишленията му биват прекъснати от някаква натрапница.
- Бог да ви помага, господине, дайте някое евро! - казва му тя.
- Добрият бог не работи с посредници, госпожо. Защо не го помолите да помогне директно на вас, вместо на мен? - отговаря Спирос и отново потъва в дълбоките води на гръцката митология.

Добрият бог Кетцалкоатл

11/12/2018

Върви си Спирос из града и размишлява за добрия ацтекски бог Кетцалкоатл. Размишленията му биват прекъснати от някаква натрапница.
- Господине, имаш ли да ми дадеш 20 евро че съм болна? - пита го тя.
- Евро имам, ама желание нямам - отговаря автоматично Спирос.
- Нямаш, ама да знаеш че Бог всичко вижда - назидателно нарежда натрапницата.
- Вярно е че добрият бог всичко вижда и може би затова ти си болна, а аз съм здрав - още по-назидателно отговаря Спирос и отново се потапя в дълбоките води на ацтекската митология.

Господин Никой

11/10/2018

Нарекат ли те консуматор, не считай това за комплимент. Искат да ти кажат че ти в най-добрия случай си използвач на направеното от другите. Когато програмист те нарече потребител, той има нещо по-лошо предвид – това че ти частично или изцяло не ползваш това което е сътворил. Или още по-лошо – това че не можеш да го ползваш.

Производителите също не се ползват с високо реноме. Защото често зациклят и произвеждат заради производството: я пътища отникъде за никъде, които никой не използва; я книги които никой не чете; я филми които никой не гледа.

Най-лошото е че я докарахме дотам мнозинството да не може да бъде причислено нито към производителите, нито към потребителите. За мен такъв човек е Господин Никой, частица от огромен механизъм, която:
а) взема нещо произведено някъде (без да знае къде и защо),
б) прави с него нещо (в общия случай, без добре да знае какво) и
в) изпраща нещото някъде (без да знае кой ще го употребява и с каква крайна цел).

В един случай става дума за цигани, копаещи усилно земята за да търсят метални предмети (случай описан от Георги Данаилов). Те нямат идея как и защо металът се е озовал в земята. Нямат идея какво ще прави изкупвателният пункт с метала. Нямат идея и какво биха правили ако утре глупаците закопаващи метал или пунктовете за метал изчезнат от лицето на Земята. Те просто копаят.

В друг случай става дума за данъчните, вземащи част от парите ти без да се интересуват как си ги изкарал и колко се нуждаеш от тях. И ги дават на държавата без да се интересуват какви глупости ще направи с тях тя. Те просто експроприират.

В трети случай става дума за програмисти вземащи данни отнякъде, правещи високотехнологични магии с тях и изпращащи получения резултат на клиента да прави нещо с него. Те не си задават въпроса откъде се вземат данните, смислено ли е да ги вземаш точно оттам, ще върши ли клиентът глупости с обработените данни или ще ги използва за добри дела. Те просто програмират. Така както рекламистите рекламират, а проститутките проституират.

И като казах проститутките, та се сещам че те поне знаят кой (и за какво) ще ползва услугите им, да не говорим за това че сами ги произвеждат от А до Я, и следователно носят отговорност за крайния резултат. Поради което смятам че професията им е по-творческа и има по-добро бъдеще, сравнена с копането на старо желязо, събирането на данъци и обработването на данни, да ме извиняват футуролозите.

Пъзелът на живота

11/7/2018

Стаменко си мисли за пъзели. Колко ги обичаше дъщеря му като малка! И колко добре ги подреждаше! И точно преди да се потупа по рамото заради умната си дъщеря му идва наум че в пъзелите на дъщеря му нямаше никаква философия: фиксиран брой парчета могат да бъдат подредени по един-единствен начин.

Пъзелът на живота е доста по-сложен. Едни го редят с по-малко парчета, а други - с повече. Различните хора гледат да използват различни парчета. Любовта на Пешо към жените го "обогати" с 3 развода. Любовта на Киро към автомобилите го направи собственик на фирма за международни превози. Само в едно си приличат пъзелите на отделните хора - винаги можеш да добавиш ново парче. Дадеш ли на Пешо и Киро по 10000 лева, всеки от тях ще ти каже: "Ох, да видиш как ще ги наместя тези пари!" И ще започне да ти споделя мечтите си за:
> екзотични малдивски нощи с мургави красавици (Пешо),
> нови гуми за камионите (Киро).

Стаменко споделя прозренията си със Стати Статистика, но той го полива със студена вода: "Както всеки друг процес, наместването на парите в пъзела на живота има и обратен процес. Така както можеш да получиш извънредни пари, така можеш да понесеш извънредни разходи. Какво става с добре подредения пъзел на живота ти тогава? Разпада се, ето какво. И това важи не само за нас. Знаеш ли че 40% от американците не могат да се справят с извънреден разход от 1000 долара?"

Стаменко се притеснява. Спомня си че преди 20 години дъщеря му се появи извънредно и непланирано, и той успя да я намести в живота си. Но сега се съмнява дали ще може да намести там един извънреден разход от 1000 лева. Причината е че сега пъзелът на живота му е много по-подреден в сравнение с преди. Защо му трябваше да го подрежда чак толкова?

Благотворители и циници

11/4/2018

Цветан се похвалил пред колегите:
- Купих и засадих цветя за дома на слепите сирачета.
- Аз да бях, щях да купя аудиокниги за дома на глухите сирачета - рекъл Стаменко.

Така на Стаменко му излязло име на циник, а на Цветан - на благотворител. Стаменко не се притеснил. Казал си: "Така е когато се мъчиш да обясняваш истината на глухи - все едно се опитваш да им пуснеш аудиокнига."

Истории с овчари

11/3/2018

Спомняте ли си вица за мениджърите и овчаря? Излезли група мениджъри на екскурзия с балон. Появил се силен вятър и отвял балона в непознати места. По едно време балонът се снишил, мениджърите видяли овчар пасящ овцете си и му викнали: "Хеей, къде сме?" Овчарят отвърнал че са близо до земята в балон с топъл въздух, а те му се подиграли че с този начин на мислене не е чудно че е овчар. Засегнал се овчарят и ги попитал дали не са мениджъри по професия. Учудили се мениджърите как е познал. "Накарахте ме да се почувствам виновен заради това че ВИЕ не знаете къде сте", отвърнал овчарят и показал на мениджърите че докато те са мениджъри по професия и овчари по природа, той е овчар по професия и мениджър по природа.

Много често можеш да чуеш от някого: "Не мога да съм пенсионер, не мога да стоя без работа. Не разбирам хората, които мечтаят да се пенсионират". Като чуя две "не мога" и едно "не разбирам" чувствам че става дума за човек с физически и умствени ограничения. В същото време, говорителят си мисли че е заявил превъзходството си над пенсионерите (20% от населението), както и над половината от работещите които мечтаят да се пенсионират (още поне 30% от населението). Казано с няколко думи, баш-овчарят мисли останалите за овчари.

Народни будители

11/2/2018

История 1.
Стаменко се събуди в 2 часа през нощта. Тъмно беше, ама се сети че денят ще бъде светъл - нали е Ден на народните будители. Сети се и за професора си по дискретна математика. Не само беше буден човек, ами успяваше да събуди и студентите си. Замисли се Стаменко необходимо условие ли е да си събуден, за да си будител.

Погледна към жена си. Отвреме-навреме тя изхъркваше като ранена ламя. Изведнъж го огря лъчът на просветлението:
За да си будител не е нужно да си пробуден. Можеш да будиш другите и с шума който вдигаш (в пряк и преносен смисъл). В резултат, много напълно "заспали" съвременици са продължители на делото на народните будители.

История 2.
Кака Кина "Концептуалната аналитичка" си изкарваше хляба с анализи на концепции. Този месец получи поръчка да анализира концепцията за народното будителство. Анализира жената дълго и мъчително, докато не се умори и не заспа. И тогава й се присъни Морфей - древногръцкият бог на сънищата - който й каза:
- Много народи се кланят на боговете на сънищата, но българите са уникални с това че се кланят на враговете им - будителите. Че дори са им нарекли ден, и то не какъв да е, ами цял национален празник.
- Как ще коментирате тази българска уникалност, Ваша божественост - попита го кака Кина.
- Аз съм бог на съня, а той е нещо което обединява всички хора. Уникалностите разделят хората и затова ме отвращават - рече Морфей. - Ако едно нещо е уникално в културен план, то е непреводимо на езиците на другите народи, и следователно е неразбираемо за тях. В този смисъл, то не е важно за човечеството.

Потресена от откритието на Морфей, кака Кина се събуди. Взе клавиатурата и се опита да накара преводачката на Гугъл да преведе думата "будители". И се разстрои като видя че културната уникалност на концепцията за будителите наистина е непреводима и неразбираема за другите.

На улицата

10/29/2018

Минавам покрай гърба на Музикалния театър и гледам как млади музиканти си говорят. Защо са се забили тук тези деца, да не би за да свирят демодирана и сладникава музика? Това си мисля, и откривам че няма какво друго да правят: не могат да композират своя музика, особено пък модерна и сериозна. Нито са го учили как се прави, нито им идва отвътре.

Моцарт пишеше мащабни музикални произведения, но можеше да ги изпълни на пианото и цигулката си. Произведенията на Боб Дилан не бяха мащабни, но той също можеше да си ги изпее и изсвири сам. Днешните музиканти не могат не само да композират, но дори и да свирят музика. Те могат да свирят само партии. Да, ама с техните партии, дойдат ли лоши времена, те не биха могли да си изкарат прехраната като улични музиканти. Защото в партията няма нищо цялостно (в музикално отношение), и поради тази причина никой минувач не би им подхвърлил и 10 стотинки в шапката. Особено ако са изпълнители на тимпани, тромбон или туба.

Само да не си помислите че сравнявам круши с ябълки, т.е. Моцарт с тубиста на оперетата. Ако искате, мога да сравня една прабаба с една правнучка. Първата хем може да си изплете жилетка сама, хем може, ако й се наложи, да отиде до магазина и да си купи. Втората, може да отиде до магазина да си купи, но няма да може да си изплете, ако й се наложи. Capisce?

Варварщина

10/27/2018

Това че елините не са могли да разбират речта на другите, съвсем не е правело другите варвари. И ако другите са (или не са) могли да разбират елините, но не са ги мислели за варвари, то познайте кои са били истинските варвари.

Пари и отрицателни герои

10/26/2018

Заради парите и най-добрите актьори се съгласяват да играят ролите на отрицателни герои. В пряк и в преносен смисъл.

оладелгОгледало

10/20/2018

Оглежда се Ачо в огледалото и си мисли: какво ли вижда онзи от другата страна? Дали един успял човек с 4 дипломи или един провален човек без деца?

Оглежда се Яни в огледалото и си мисли: какво ли вижда онзи от другата страна? Дали един успял човек с 4 деца или един провален човек без дипломи?

А какво виждате вие? Дали не се провалихте, когато им сложихте диагноза "успял" или "провален" от разстояние? Не трябваше ли първо да ги попитате:
> Ачо, би ли заменил някоя от дипломите си за дете?
> Яни, би ли заменил някое от децата си за диплома?

Нетолерантните побеждават

10/17/2018

В последната си книга*, Насим Талеб обяснява защо най-нетолерантните винаги побеждават. Ядящите само кошер-храна евреи са добър пример: малко са (в сравнение с всички останали), но не са само в Израел, а ги има по целия свят. И когато трябва да се организира мероприятие където ще има хранене: сватба, конгрес и т.н., храната е кошер, защото нетолерантните евреи не ядат друга храна, а толерантните неевреи ядат кошер-храна.

Само да не си помислите че говоря само за Америка и набеждавам само евреите. Цял свят яде японска храна, но няма да видиш японци да набиват нашенски боб с пържени кюфтета. Защото ние сме толерантни и ако (след като е ял боб) приятел или колега се изпусне, то най-много да го погледнем накриво, а той да си направи непуку. Докато японците са нетолерантни и общественото неодобрение би накарало виновните да си направят сепуку.

Какво ви интересува кой какво яде, ще кажете. И мен не ме интересува, ще отговоря аз. Използвах идеята на Талеб като въведение към това защо най-видните места в родината са заети от бивши ченгета и партийни/комсомолски секретари. Защото те са малко на брой, но са равномерно разпределени и са много нетолерантни, ето защо. Ченгетата никога не биха пуснали цивилни да колят и бесят в службите. Парт-секретарите никога не биха пуснали на висок пост в партията си (особено в партийната си фирма) безпартиен, хеле пък бивш либерал, консерватор или националист. А ние ги пускахме в партиите, фирмите и организациите си. Защото сме толерантни. И после се чудим защо победиха.

________________________________________
* още непреведената Skin in the Game

За лоялността на служителите и глупостта на работодателите

10/16/2018

Гошо Надувката е свикнал да се надува. Елементарно, Уотсън, в днешно време трябва да се надуваш, иначе те смятат за г-н Никой. Надува се Гошо, ама това е за пред хората; пред себе си признава че честото надуване води до загуба на връзка с действителността. Затова отвреме-навреме шамаросва надутото си Аз с неразбираеми за него неща и така го кара да си знае мястото.

Днес Гошо пак трябваше да се надува, та затова вкъщи отвори дебелата книга с неразбираемите неща - да види че не е толкова образован и интелигентен за колкото се представя пред хората. Само едно изречение беше необходимо за да го убеди колко е прост: "Айнщайн дефинира EPR критерия за Реалността: Ако, без да нарушим независимостта на една система, ние сме в състояние да предскажем със сигурност (т.е. с вероятност единица) стойността на дадена физическа величина, то тогава съществува елемент на реалност, съответстващ на тази величина".

Мъчи се Гошо да си обясни какво може да означава това изречение и ... единственото което му хрумва е следното:

Много работодатели ежегодно правят изследвания на лоялността на служителите. В резултат на които нарушават баланса на системата по два начина:

1. Подсилват положителното:
Разбират кои от служителите са нелоялни и ги понижават/уволняват.

2. Подсилват отрицателното:
Нарушават работата на сериозните, работни и лоялни служители като ги карат да си задават въпросите: "Защо ни губят времето с тези глупости? Да не би да считат че нямаме какво да правим? Да не би да са неспособни да видят че лоялността ни към работодателя се състои в това което правим и в начина по който го правим? Че нали ако тези неща са невидими за тях, то те са слепи глупаци и не заслужават лоялността ни?" Започнеш ли да си задаваш такива въпроси, от лоялността ти не остава и следа.

Затова, независимо от това че уж научават моментната стойност на лоялостта, работодателите се оказват неспособни да предскажат стойността й, защото самото изследване води до промяната й. Което, съгласно Айнщайн, кара разумния човек да се съмнява в реалността на величината "лоялност на служителите".

Проблемът с Божия камък: второ мнение

10/6/2018

Писал съм вече за Божия камък. Накратко, въпросът може ли всемогъщият Бог да създаде камък, който да не може да вдигне получи отговора "може, така както човечеството създаде "тежести", с които не може да се справи: глобалното затопляне, глобалното замърсяване, глобалното затлъстяване и глобалното депресиране."

Днес ще разсъждаваме за "обратната страна на Луната", т.е. за това че човечеството е всесилно. Хората надскочиха себе си и отмениха действието на еволюцията - днес светът принадлежи на най-неприспособените: слабите, гладните, необразованите и болните. Хората надскочиха себе си и отмениха действието на "невидимата" ръка: днес пазарът е неспособен да намери равновесието на търсенето и предлагането. Затова докато българските работодатели са в криза за персонал (като се почне от шофьори и работници, и се свърши с мениджъри и директори), работоспособните българи не могат да си намерят работа у нас, заради което 1/4 от тях обмислят заминаване в чужбина. По аналогия, излиза че Бог би могъл да надскочи себе си и да вдигне камъка.

По въпроса за камъка - толкова! Сега за друго! Не мога да разбера защо работодателите си мислят че ако не могат да се договорят с българските кандидати, те биха могли да се договорят с кандидати внесени от чужбина? Че те да не са по-стока от нашите? Същите са, но са с два минуса: не говорят български и носят чужда култура. По същия начин, не мога да разбера българите кандидат-гурбетчии: ако не могат да се договорят на родния си език с местните работодатели, защо смятат че биха могли да го направят на чужд език с представители на чужда култура? Като че ли българите забравиха мъдростта на баба и дядо, въплътена в поговорки като "Изпусни питомното, пък после гони дивото".

weebly reliable statistics