Целта на мнозинството е да просперира икономически и генетически (на нашенски: пари и деца). Целта на Стаменко е да просперира географически и исторически (на нашенски: чест и слава). За беда, нулевото сечение на целите ще доведе до пълно припокриване на постиженията. Генетичните наследници на Гошо ще разкешат и унищожат имотите му с такава леснота, с каквато стаменковите теореми и предположения ще бъдат присвоени от някой негов конкурент - само защото същият ги е публикувал, макар и със закъснение, в някое престижно списание.
|
Казват че колекционерството и консуматорството се дължали на страха от празнотата. Странно, смятат че когато с помощта на вещите разделиш празнотата на две: вътрешна и външна, тя става по-поносима.
Много хора си мислят че Галилео е опровергал онази глупост на Аристотел с падането на телата експериментално. Да си припомним: Аристотел смятал че тежките тела падат по-бързо, а леките по-бавно. Експериментът на Галилео, казват, бил да пуска тела с различна тежест от кулата в Пиза. Други, по-умни (и съответно по-мързеливи), смятат че експериментът е бил мисловен: какво би станало ако завържем с къса връвчица за едно тежко тяло едно по-леко; дали то ще пада по-бързо заради общата тежест, или по-бавно - заради това че лекото ще забавя тежкото; би трябвало да се случат и двете неща, но това е абдурдно, следователно е абсурдна вярата че тежките тела падат по-бързо от леките.
Според други източници изобщо не е имало експеримент. Галилео просто гледал една градушка и се запитал: защо едрите и дребните парчета падат заедно? Сещате ли се за онази мисъл на Сент-Дьорд: "Откривателството е да гледаш това, което всички виждат, но да мислиш така както никой друг не е мислил". Точно това направил Галилео. Преди 8 години, от моя стар блог пренесох тук следния текст:
Разправям вчера на приятел за открит от мен комбинаторен проблем. Той, който е инженер и програмист, ме гледа сякаш гледа извънземно, и ме пита каква била практическата полза от този "измислен" проблем. Не съм импровизатор, та затова чак сега мога да го обясня като за инженери и програмисти: Ако попиташ инженерите и програмистите за какво би могла да послужи двоичната бройна система, те ще ти изброят хиляди приложения. Ако можеше да попиташ баща й, татко Лайбниц, той щеше да гледа изумено и да мълчи засрамено - откъде би могъл да знае. Да, ама ако не беше татко Лайбниц, изумено и засрамено щяха да мълчат инженерите и програмистите. Да не говорим че вторите, вместо бъгове в програмите си, може би щяха да търсят гъби в горите или руда в мините. Сега, в книга от Браян Клег озаглавена "Реални ли са числата?", прочитам още по-добра аргументация: Преди въвеждането на комплексните числа, нито един учен или инженер не е казвал: "Това което искаме са квадратни корени от отрицателните числа. Те ще ни помогнат със следния проблем." Съответно, нито един математик не е казвал "Как можем да решим онзи проблем на физиците?", преди да е измислил комплексните числа. Математиците просто са си играли със следствията на новата концепция и свързаните с нея правила. Практическите приложения са се появили по-късно. В неразвитите племена на Нова Гвинея мъжете носели фалокрипти. Колкото по-тънка сабята, толкова по-дебела ножницата; колкото по-къса сабята, толкова по-дълга ножницата.
В имащите се за развити съвременни държави могат да се наблюдават подобни закономерности, особено сред военните: колкото по-слаб е акълът, толкова по-големи са фуражките. Ако им се намира туй-онуй в родословното дърво, хората се изживяват като линии. Те не са просто те, а част от род с история: цилиндри, кринолини и парижки дипломи. Да не забравим семейното пиано "Бьозендорфер", което от няколко поколения краси гостната.
Критичният наблюдател лесно би установил че ако се чувстваш част от линия, то има нещо тъмно в друга част от рода ти. Точно по тази причина, най-извисените сред нас се чувстват част от значително по-сложни математически обекти, наречени "насочени графи". Познахте, имам предвид родословните дървета. Ако тръгна да се напъвам, бих могъл да се почувствам част от някаква линия, само дето в нея цилиндрите и кринолините са заменени с по-модерните костюми и рокли, а пианото - с книги (драми от Есхил, истории от Ксенофонт, разкази от Михалаки Георгиев, романи от Лион Фойхтвангер, неорганична химия и забавна математика). Към колекцията добавих и мои книги: история, философия, икономика, психология и ... отново математика. Не, няма да се напъвам, не се чувствам част от линия. Чувствам се точка. Защото нито баба и дядо, нито мама и тате, определиха това което съм. Така както минах през Ксенофонт и Михалаки Георгиев, така щях да мина и през бьозендорфера (ако го имаше). С интерес, и ... толкова. Не мога да се чувствам линия, защото да препрочиташ Ксенофонт или да изпълняваш някаква соната за 20-ти път е пълна скука. Така както би било скука да преживявам отново, или да служа за удължаване на, чужди животи и професии, без значение дали дядови или таткови. Предпочитам да търся моята соната и да пиша моята книга. Вместо, подобно на баба, да преподавам чужди теореми, аз откривам и доказвам собствени. По-добре да поставиш собствена точка, отколкото да следваш чужди линии! Американски писател решава да посети родното място на Мишел дьо Монтен край Бордо. Циркулира между Кулата на Монтен, където мъдрецът е мъдрувал и писал, и някакво кафене в Сен-Емилион, където наблюдава как местните жонглират с халби бира от ранни зори и купуват лотарийни билети.
В Сен-Емилион, един от 4-те основни винени района на Бордо, глупците пият бира и търкат картончета. Колко познато! Мъдростта не е практична. Докато мъдростта на Монтен дреме в библиотеките, практичната глупост обитава улиците и полетата, пие бира, търка билетчета и гласува: с парите си - на пазара, и с бюлетините си - край урните. Глупостта царува в царството на виното, а и навсякъде другаде. Сори, Монтен! Не ви ли се е случвало да се изправите пред шефа си, а той да ви каже че не иска въпроси, а отговори? Не ви ли се е случвало да си говорите с някой мениджър по човешки ресурси или маркетинг и той да ви каже че един инсайт не е никакъв инсайт, ако не е екшънъбъл? Не ви ли се е случвало да си говорите с познати, и след като им отворите очите, те да ви кажат че това е празно философстване, което било апология на бездействието защото не съдържало практически препоръки какво да направят?
Заблуденият не разбира че заблудата може да е практична и екшънъбъл, а истината не може! Кое в практичното в генералната канторова истина че има безкрайности по-безкрайни и от безкрайността? Или в конкретната айнщайнова истина че глупостта е по-безкрайна от Вселената? Заблудените са такива по много причини, но и заради вярата им че ще намериш решения на проблемите им: > за пари - ако са ти шефове, > безплатно - в останалите случаи. Блажена заблуда! Не съм решил нито един проблем на нито един от многобройните ми шефове, най-малкото защото се фокусирах върху възможностите, а не върху проблемите. Което не означаваше че не съм им създавал проблеми. Да решавам проблемите на останалите, и то безплатно, също не ми е по сърце. Предпочитам да решавам малкото мои проблеми и да оставям заблудените да живеят с многото техни. Това достатъчно практична философия ли е? Колко хора страдат от декартовата заблуда: мисля, следователно съм мислител. Да, ама не! Мисленето е не само процес, но и резултати. Декарт не беше мислител защото мислеше че съществува, а защото измисли аналитичната геометрия.
По-добре е да не си съществувал, но да си измислил нещо, отколкото да си съществувал, но да не си измислил. Как можеш да мислиш, ако не съществуваш, ще запитате. Така, както мислеха несъществувалите Козма Прутков и Никола Бурбаки. Те не само мислеха (с чужди глави), но и записваха мислите си (с чужди ръце), и по тази причина са по-реални от сума ти уж реално съществували хора. Което ме подсеща че Декарт не постъпи добре когато избра сегашното продължително време; миналото свършено щеше да бъде по-подходящо: Измислих, следователно съществувах. Докато песимистът вижда наполовина празна чаша, оптимистът вижда наполовина пълна чаша. Какъв е човекът, който го е измислил?
Не, няма да кажа че е песимист или оптимист. Ще кажа че е заблуден и ще се аргументирам: > ако са пили, и двамата ще ви кажат че чашата е наполовина празна, > ако са наливали, и двамата ще ви кажат че е наполовина пълна, > ако само са гледали, то и двамата са кибици, а не песимист и оптимист. Евклид можеше да си представи правата линия като "дължина без ширина", но не можа да си представи нулата:
а) аритметически, т.е. като "число без число" или б) геометрически, т.е. като "дължина на отсечка в самото й начало". Толкова ли не можа да се сети че ако едно нещо може да съществува без ширина, то може да съществува и без дължина? Или че така както отсечката има дължина във всяка от точките си, така тя има дължина и в началото си? Ако програмист стане застраховател, това означава че не се е справял с работата си на програмист. Ако застраховател стане програмист, това не означава че не се е справял с работата си, а ... че си е намерил по-добра работа.
Ако висш мениджър стане програмист, това означава че не се е справял с работата си на висш мениджър. Ако програмист стане висш мениджър, това не означава че не се е справял с работата си, а ... че е бил излъган че са му намерили по-добра работа. Чужденец отива във Франкфурт. Излиза от хотела да се разходи. Улиците са празни. В хотела, чужденецът пита къде са хората. Национален празник, не знаехте ли?
Това че хората са избрали да празнуват далеч от мястото си, нашепва че в делниците те не се чувстват на мястото си. Дали това не прави и тях чужденци? Казват че имиграцията била много полезна и се аргументират така: родените извън САЩ имигранти са 13% от общото население, но държат 1/3 от патентите и 1/4 от нобеловите награди на САЩ.
Да, ама не! Не е виновна имиграцията, а тези които й пречат, т.е. имиграционните служби. Ако те имаха право да сложат гишета на входа на родилните (така както ги слагат на входа на страната), то показателите на местните и имигрантите със сигурност щяха да се изравнят. Имаше една дама на име Калинка. Беше дъщеря на приятел на премиера, но имаше и немска диплома, затова се класира за висш държавен пост. После се оказа че дипломата й била напечатана от самата нея. Дамата беше несправедливо разжалвана. Ами да, несправедливо: толкова хора (начело със споменатия премиер) се гордеят че са self-made, пък се подиграват на Калинка че дипломата й е self-made.
Ако си мислите че калинките са съвременен български патент, то много се лъжете. Калинки е имало винаги и навсякъде. "Великият" философ Хегел имал толкова немски дипломи, че също стигнал до висш държавен пост - Ректор на Берлинския университет. Чудя се как с вярвания от сорта на "Всичко реално е рационално, а всичко рационално - реално" Хегел си е заслужил дипломите. Елементарно, Уотсън, твърдението на Хегел е невярно, както за числата, така и за хората: повечето реални числа и хора са ирационални*. Е, какво друго ни остана: въдухът, водата и земята. Те ли са рационални? Разбрахте ли поуката: Реалната диплома не те прави рационален. Това че си self-made - още по-малко. _______________________________ * за справка: а) математиката - по въпроса за ирационалните числа, и б) изследванията на Кийт Станович - по въпроса за ирационалността на хората Гошо се занимава с намиране на мегаклиенти, т.е. с намиране на големи фирми които да продават продукцията на работодателя му на хилядите свои клиенти. Шеф и колеги се чудят как добре се справя.
Много хора, в други фирми и на други континенти, се справят с подобни задачи значително по-добре. Затова Гошо си мисли че шефът и колегите не се чудят толкова на ефективността на работата му, колкото на това че изобщо може да я върши без никаква работодателска подкрепа: без реклами по телевизията; без скъпи подаръци; без водене на шефовете на мегаклиентите на вечери, хеле пък на тенис-турнири в чужбина (включващо возене с фирмения самолет). С две думи: Гошо лови маймуните с трици. Е, резултатите му не са кой знае какво като абсолютни величини, но са магически като относителни (понеже основният разход на работодателя е мижавата гошова заплата). Гошо мисли, мисли и ... открива че подобни работодатели могат да постигат големи абсолютни резултати по съвсем елементарен начин: като назначават повече хора като него. Има обаче 2 проблема, работодателите трябва да знаят: 1. къде да намерят такива хора и 2. как да ги прилъжат да вършат много работа срещу мижава заплата. Замисля се още малко и проглежда: докато правилно си е мислел че лови маймуни с трици, той не е осъзнавал че е маймуна уловена с трици. Има една категория хора - религиозните - които вярват че невидима сила (Бог) управлява Вселената. Склонни сме да ги толерираме, става дума за хилядолетни традиции все пак.
Има втора категория хора - почитателите на Адам Смит и капитализма - които вярват че невидима сила (ръка) управлява Пазара. Склонни сме да ги толерираме, става дума за столетни традиции все пак. Защо, тогава, сме склонни да се подиграваме на 30% от германците, които вярват че Земята е управлявана от тайни сили? Дали не е защото го вярват отскоро? Или е защото ги мерим с аршин, различен от този с който мерим себе си? Далай Лама, казват почитателите му, имал право да чете (което той прави и без да ги е питал) лекции по икономика, физика, астрономия, когнитивна невронаука, репродуктивно здраве и сексуалност. Защото бил бодисатва и духовен водач на 100 милиона души по света.
Съображение 1. Дори бройката на последователите да имаше някакво значение, те пак нямаше да си прави. Защото Папата е духовен водач на 1400 милиона души, и съгласно тяхната логика, е по-подходящ да чете лекции по тези дисциплини. Да, ама не! Папата се е учил на скромност от Исус, и затова не чете лекции, освен по верски въпроси. Съображение 2. Бодисатва е знак, на който не съответства реален обект/процес. Точно какъвто е знакът Диплома по когнитивна невронаука на Далай Лама. Откъде може да си сигурен, ще попитате, той може да е имал такава диплома при предишно прераждане? О, разбира се, ще кажа аз, например при прераждането си в периода 923-978 г. н. е. Само дето когнитивната невронаука е създадена през 70-те години на 20-ти век, а дипломите, естествено, са от по-късно, т.е. всичко това се е случило по време на последното прераждане на Далай Лама. Да не говорим че знакът прераждане е също знак, на който не съответства реален обект/процес. Не съм любител на футбола, но няма как да не съм фен на Меси. Не е възможно да не си фен на човек, способен да вкара гол, намирайки се зад футболната врата.
Сигурен съм че бих могъл да науча от Меси хиляди неща: от това как се вкарват голове, до това как се печелят пари. Но и аз мога да го науча на нещо - как се сменя работодател: 1. Казваш че напускаш единствено ако си получил сериозна оферта от сериозен работодател и си я приел. 2. Казваш че напускаш директно на работодателя (биг-бос), а не на посредник (подчинен, колега, мениджър, познат, медия). Правиш така защото напускането се съобщава, то не се преговаря. Преговаря се само при постъпване. Кажеш ли че напускаш, но не го направиш, трябва да си готов на безбройни подлости от страна на работодателя, защото той започва да гледа на теб като на слаба брънка във веригата или още по-лошо - като на чужд агент в собствените редици. Резултатът е че след това наистина ще ти се наложи напуснеш, но ... точно в този момент може да се окаже че никой не се нуждае от услугите ти. Когато написа хита "Прах, носен от вятъра" Кери Ливгрен мислеше за вечността и за човешката трагедия: в краткосрочен план можеш да издигаш кули и да печелиш милиони, но в дългосрочен план ти, заедно с кулите и парите ти, ще се превърнеш в прах, носен от вятъра.
Ех, Кери, на това му се казва "пожелателно мислене"! Не можа да оцениш в пълна степен човешката трагедия! В дългосрочен план повечето от нас, подобно на татко ти, ще лежим затиснати от тежки надгробни плочи и ще ни се иска ... ах, как ще ни се иска ... да сме прах, носен от вятъра! Удивително е как се стремим да се впишем в някаква традиция. Ако сме дърводелци, ще ни заловят в това престъпление когато кажем: "Аз съм трето поколение дърводелец". Ако сме теоретици, няма как да не извършим греха, казвайки че сме от школата на професор еди-кой-си.
Колко ли неприятно щяхме да звучим на основателите на традициите, ако можеха да оживеят и да ни погледат сеира? Как ли щяха да звучат на "акустичния" блусмен Робърт Джонсън песните, в които електро-китаристи с крака, залепени за дисторшъните и уа-уа педалите, търсят корените си и ги откриват в него? Дали щеше да е поразен, безразличен или отвратен? Истинността е най-висшата ценност, всичко друго (красота, доброта, важност, интересност, полезност, пригодност) е в очите на наблюдателя. Можеш да спориш с другите за оптималната температура на бирата, но не и с термометъра - за температурата й в момента.
Цар Митридат V бил отровен от незнайни врагове. Когато синът му - Митридат VI Велики - пораснал, той решил че трябва да е подготвен за подобна участ. Не, не се примирил, просто започнал да поема различни отрови в малки, но нарастващи дози - за да си изгради имунитет. Справил се, преодолявайки неколкократни опити за отравяне.
Мнозина се гордеят с това как се справят с житейските проблеми. По-полека, вероятно сте извадили късмет с дозата! Вместо да се появят накуп, проблемите ви са се появявали на малки дози, с паузи между дозите. Удивително е как един пумпал може да ти замае главата. По същия начин едно плямпало може да замае главата на човек, имащ се за много интелигентен.
Е, има някакво извинение ако плямпалото също е интелигентно. Да вземем за пример бащата на математиката, Талес Милетски. На него му хрумвали необичайни неща, например как да се изчисли височината на египетските пирамиди. Египетските жреци се дивяли как е възможно варварин от Севера да задава и решава въпроси, за които те не са се сетили, и то отнасящи се за "техните" пирамиди. С такива въображение и интелигентност не е чудно че Талес е бил средиземноморският "цар" в търговията със зехтин и дилда. Така както убедително аргументирал правилния алгоритъм за изчисляване на височината на една пирамида, така убедително плямпал за това защо кожените дилда са по-добри от дървените. Големият проблем е че интелигентните се връзват и на неособено интелигентните плямпала. Когато Омир е писал за морето с цвят на вино, той вероятно е искал да изрази метафорично коварството на "Голямата вода", подобно на коварството на големите количества вино. Обаче разни сериозни и интелигентни теоретици се замаяха, започнаха да търсят под вола теле и да обясняват в многотомници: > как когато гърците разреждали виното с пелопонеска вода, която била много алкална, то посинявало, или дори > как древните гърци, а и древните хора изобщо, имали ограничена разделителна способност за цветове, което влечало след себе си беден "цветови" речник*. Интелигентните продължават да се връзват на плямпалата и днес. Когато едно плямпало се изправи и им рече: "Преди да ни критикувате, по-добре вижте какви магистрали сме ви построили", те, интелигентните, сякаш изпадат в мозъчен ступор и не се сещат да попитат: "Кои сте тези ВИЕ, участвахте ли с труд и собствени средства в строежа на магистралите, и защо тогава твърдите че ВИЕ сте ги построили?" ______________________________ * въпреки че били с достатъчни разделителна способност и речник да оценяват височината на пирамидите и качествата на дилдата Дали било заради жегите не се знае, но ... един професор се изнервил и започнал да се оплаква. Не била хубава тази работа, всичко се уедрявало и централизирало: бизнес-центрове, молове, хипермаркети. Така изчезвали поминъкът и свободата на индивидите, както и културата на разни малки, но важни за културното разнообразие, групи в рамките на нацията.
Дали било заради жегите не се знае, но ... професорът не се сетил да погледне в огледалото: той не работел ден-за-ден по поръчка на разни провинциални чорбаджии и манастири, а за постоянно - в национален университет. Млякото, сиренето и културата, смятал професорът, трябвало да са децентрализирани, но за науката това не важало. Дали било заради заради жегите не се знае, но ... професорът не загрявал че днешните бизнесмени с бизнес-центровете, моловете и хипермаркетите са учили не в килийни училища, а в национални университети, и този оптимизиращ и централизиращ начин на мислене са го попили точно там, от хора като него. |
Categories
All
Archives
October 2020
|
RSS Feed
