Category: Hr

Как се печелят медали преди края на състезанието?

7/16/2019

Бивш работодател на Спирос спонсорираше отбор във Формула 1. Плащаше за да се появи името му върху болидите на отбора, но нямаше как да купи медали. Спонсорството не излезе успешно, болидите на работодателя все изоставаха. Изоставаше и самият работодател, и затова беше изоставен: както от Спирос, така и от много други кадърни хора.

Днес, Спирос научава че някаква сертифицираща организация отличила този същият работодател като "Най-добър работодател в България за 2019". Явно прогресират из цяла Европа, казва си Спирос, виждайки че са били отличени и поделенията на работодателя в другите европейски страни. Само едно го притеснява: как така за 2019 година, като до края на годината има още половин година? Нима прогресът е такъв, че каквото и да направят конкурентите за останалата половин година, то все няма да е достатъчно? Или прогресът е другаде: може би, за разлика от годините с Формула 1, днес този работодател знае как да си купува златните медали?

Маймуни и огледала

7/6/2019

Застава човекът пред огледалото и веднага си казва: "Това съм аз". На шимпанзето му трябва повече време за да се разпознае, на орангутанът - още повече. Горилата, казват специалисти, не може да се разпознае (освен ако не е обучавана или гениална). Така тестът с огледалото служи за класиране на маймуните по интелигентност. За съжаление, в човешкия живот нещата не са толкова прости. Там, за да минеш за интелигентен трябва, освен себе си, да можеш да разпознаваш и огледалата. Както и периодично да се оглеждаш в тях, а не просто да ги подминаваш.

Адът, това са другите, казвал един умен мъж и много хора започнали да мислят като него, забравяйки че другите са и огледала: на колко хора им се случва да мислят че са умни и красиви, а зад гърба им "невидимите" огледала да се присмиват на глупостта и грозотата им.

Има и хора, които са наистина красиви, добри, работливи и кадърни - както в собствените си очи, така и в очите на другите. И все пак, на смъртния си одър, се случва да погледнат към себе си като към огледало и да си кажат неща от сорта на: "Това не бях аз, защо трябваше да се грижа толкова за бизнеса си, вместо да се погрижа за семейството си?" Така установяват че, подобно на горилите, цял живот не са могли да разпознаят кои са и за какво се борят.

Стаменко говори с Бил Гейтс

7/2/2019

Откакто откри т.н. Формула на Стойков, Стаменко Стойков стана световно известен. На форума в Давос го запознават с Бил Гейтс, който веднага започва да му се оплаква че е инвестирал стотици милиони в тоалетни за Африка, а видим успех в тоалетното дело още няма.

- Виж, Бил, ще ти дам един съвет, но той не се отнася до Африка, а до теб - казва му Стаменко.
- ОК, целият съм в слух.
- Знаеш ли кое е първото правило за успех на Бил Гейтс?
- Изобщо не знам че има такива правила, а ти ме питаш за първото.
- Първото ти правило е: животът е несправедлив, свикни с този факт.

Бил се изнервя, очаквал е мъдрост с автор Стаменко, а е получил измислица, под която някой идиот е написал собственото му име.
- Виж, Стаменко - казва той. - Тази глупост аз не съм я казвал. Ако исках да свикна с факта че животът е несправедлив нямаше да влагам стотици милиони за тоалетни в Африка, а щях да напечатам евтини плакати с надпис Животът е несправедлив, свиквайте с този факт. Даже няма нужда от плакати, това нещо африканците го знаят от хилядолетия. Дали пък точно това "знание" не е причината да са зле откъм тоалетни?

Образованието

6/27/2019

Образованието, казвал Айнщайн, е това което остава, когато човек забрави всичко научено в училище. Разни тълкуватели, до един работещи в образователната сфера и следователно имащи задни цели, твърдят че Айнщайн е имал предвид това: дори и да са забравили наученото, хората вече не са същите късогледи и тесногръди индивиди, каквито са били преди да влязат в училището.

Аз нямам материален интерес, и затова мога да погледна към образованието от друга гледна точка: може би Айнщайн е искал да каже че образованието дава фалшива сигурност на тези, които вече са забравили знанията си, правейки ги по-късогледи и тесногръди, отколкото са били преди да влязат в училището.

Целите не са това, което бяха

6/24/2019

Открай време хората се чудят на Спирос, и по конкретно - на акъла му. Учителката му често го питаше: "Как е възможно да си толкова умен, но да не си разумен?" В университета му се чудеха защо толкова често сменя специалностите, след това му се чудеха защо толкова често сменя работата си. Сега му се чудят защо толкова често остава без работа.

Без да го споделя с другите, Спирос имаше отговор на въпроса. Или поне така си мислеше. За да запази индивидуалността си, той трябваше да търси оптималната среда. С две думи, жертваше всичко заради непроменяемата си индивидуалност.

Днес Спирос прочита в книга от Макс Тегмарк мисълта че може би съществува тенденция склоноста за промяна на целите като отговор на нови преживявания и прозрения да нараства с нарастването на интелигентността. Просто защото нарасналата интелигентност може да осъзнае че старите цели са били банални, лошо дефинирани или просто не съответстват на новите реалности.

Има много хляб в тази мисъл, казва си Спирос. Неговата уж непроменяема спирова индивидуалност може всъщност да се е развивала толкова динамично, че това да е изисквало честа промяна на целите. И какъвто е интелигентен, започва да се притеснява дали това прозрение няма да промени сегашните му цели, които толкова му харесват.

Blue rondo à l'anglaise

6/19/2019

Франк Рамзи - авторът на теоремата на Рамзи, която (грубо казано) се отнася до намиране на едноцветни подмножества на големи многоцветни множества - починал от ..... жълтеница.

Алан Тюринг, който в края на живота си изучавал (грубо казано) математическите аспекти на формирането на шарките и петната при животните, се самоубил с арсеник, който прави кожата ..... на петна.

Духовните

6/16/2019

Спирос има двама познати - Костас и Деспина - които си мислят че са духовни. Какво означава духовни, те не казват. Не казват и дали духовността може да бъде установена от биохимици - чрез изследване на кръвта - или от психолози - чрез изследване на поведението. Според Костас и Деспина, няма нужда от установяване на духовността, нея или я имаш или я нямаш, а те са решили че я имат. Така казват и колегите им по духовност от съответните групи по интереси, които Спирос обидно нарича секти.

Понеже Костас и Деспина бяха от различни секти, те не се познаваха. Спирос реши да проведе експеримент: да ги запознае, да прекарат известно време заедно, а след това да ги попита поотделно как намират другия. Направи го. Костас го изненада; вместо да отговори че Деспина е духовна, той каза: "Тази е много луда!" Деспина също изненада Спирос, като му каза: "Предостатъчно време загубих в разговор с Костас, че да продължавам да го губя като го коментирам!" И смени темата на разговора.

Така Спирос изгуби всякакви илюзии за духовността на духовните.

Днешните комунисти

6/15/2019

Вчерашните комунисти измислиха девиза "Икономиката - икономична" и все гледаха да спестят по нещо. Когато трябваше да се награди колектива, спечелил социалистическото съревнование, те вместо да му дадат награда, му даваха знаме. Само да не си помислите че са поръчвали знамена всяко тримесечие. Не, те бяха измислили концепцията за преходното червено знаме, и даваха на победителите знамето, взето от предишните победители.

Днешните комунисти се наричат другояче, но са си останали комунисти: било по произход, било по душа. Те измислиха девиза "Езикът - икономичен". Когато се появи нещо ново, те вместо да измислят дума за него, вземат името на нещо старо, т.е. извършват същата операция, която бащите и дедите им извършваха с преходното червено знаме. Без да се сещат че вземайки името на старото нещо, те го обезличават и принизяват.

В последно време слушам музика от Мали. Харесва ми и взех да чета за изпълнителите. Биографите - чиста проба комунисти. Али Фарка Туре бил малийският Джими Хендрикс. След като Али се премести в един по-добър свят, разбирачите му взеха преходното име на малийски Джими Хендрикс и го дадоха на сина му - Вьо Фарка Туре. Тези дни научих че у нас щял да идва Басеку Куяте, който според нашенските "аналитици" бил Джими Хендрикс на нгони-то. Срамота, всяка следваща злоупотреба с името на Джими го принизява още повече!

Не става дума само за музика. Да вземем за пример името на Нобел. Той никога не е оставял пари за награда по икономика, но Шведската централна банка си присвои името му и започна да връчва награда в негова памет, която масите наричат нобелова. Днешните комунисти са нарекли и награда за храна с името нобелова, нищо че Нобел не си е помислял за такава. Срамота, малко ли ви беше да принизите Джими, че да се опитвате и с Алфред?

Накрая, започвам да се срамувам и аз - защото наричам комунисти хора, които всъщност са продължители на по-древна традиция: когато речникът ти е беден, да употребяваш един знак за няколко референта.

P.S.
Два дни по късно се сещам отново за бедния речник и производното желание да кръщаваш различни неща с едно име. Боксьорът Джордж Форман кръстил и петимата си сина с името Джордж Едуард Форман. Дали не е защото на ринга са го удряли прекалено силно по главата?

Знанието

6/13/2019

0 Comments

- Странно нещо е знанието - казва ми Спирос. - Аз, например, не мога да реша дори една-едничка задача за графи, но съм напълно способен да намеря грешка в дефиницията за граф от книга, написването на която е отнело на виден американски професор 18 години*. Моят приятел Панос е същият като мен. Той ми е разправял как докато учил за инженер знаел математическата теория по-добре от всички състуденти, но не можел да решава задачите. Теорията е важна, и затова никога не го скъсали. В момента Панос е забравил и нея, но това не значи че не е инженер за чудо и приказ.

- Ааа, знам го Панос, върши отлична работа ... - казвам аз, но Спирос ме прекъсва.

- Точно обратният е случаят със състудентката ми Ирини, която така добре решаваше задачите, че професорите изобщо не я изпитваха на теорията. Елементарно, Уотсън, щом решаваш задачите се предполага че знаеш теорията. Грешка! Професорите прекарваха с Ирини по-малко време от нас - състудентите й. Когато ставаше дума за теория, Ирини показваше пред нас другата страна на акъла си, като цитираше учебниците едно-към-едно. Ще рече: учела е теорията без разбиране, т.е. наизуст, след което е решавала задачите или без разбиране, или с "чисто" мислене, т.е. измисляла си е нужната й теория в моментите когато й е била необходима.

- Какво стана с гениалната Ирини? - питам аз.

- След като завърши, тя започна да се занимава с бизнес и оттогава нищо не се чу за нея.

- Не ще да е била толкова умна - казвам му, - щом не е знаела (или не е успяла с "чисто" мислене да измисли) че за разлика от университета, в бизнеса "чистото" мислене не може да ти помогне много.

- Прав си, в живота само с чисто мислене не става; там трябва и знание - съгласява се Спирос. - Което ме подсеща за случая с Бил Гейтс. Когато докладвали на шефа на АйБиЕм че Майкрософт е обещаващ кандидат да направи ОС за ПиСи-тата на АйБиЕм, но това влече и доста проблеми, шефът попитал дали Бил Гейтс няма нещо общо с г-жа Гейтс, заедно с която били в борда на незнам-какво-си. Хората казали че й е син, а шефът - че проблемите са решени. Та така ... В живота, и особено в бизнеса, знанието, и особено знанието Кой кой е и на кого какъв е, или казано с думите на математиката Кой ръб с кои върхове е свързан, е от голямо значение.

__________________________________
* заинтересованите биха могли да се пробват с дефиницията:
Граф G е непразно множество V(G) от върхове и множество E(G) от ненаредени двойки {v_1,v_2} върхове, наречени ребра.

0 Comments

Гей прайд

6/11/2019

- Откъде ли идва това гей прайд, а Йорго? - казва Спирос на приятеля си. - Дали е от английското име за гордост, или е от английското име за глутница*? А дали не е комбинация от двете: гордостта да си част от глутницата, особено когато няма с какво друго да се гордееш?
- Прав си, Спиро - отвръща му Йоргос. - За слабаците, единствено съединението прави силата.

__________________________________________
* като в pride of lions, т.е. глутница лъвове

Опасни глупаци

6/10/2019

Няма по-опасни глупаци от глупака със синя кръв и глупака с диплома, мисли си Спирос. Сократовата мъдрост да знаеш че не знаеш им е чужда, защото си представят че синята кръв (позицията в обществото) и дипломата (знанията) имат божествен произход. Оттук и хвалбата на Хамлет че дори да е затворен в орехова черупка, той пак ще се чувства цар на безкрайността. Покрай Хамлет, Спирос се сеща за Ахил "Костенурката", един друг герой със синя кръв, който беше бавен като костенурка, но си вярваше че бързо ще оправи една приказна страна, само за 800 дни. А жителите на страната чакаха, чакаха, пък накрая ... оправянето не се случи, та взеха че му счупиха удобната черупка и го напъдиха към безкрайността, откъдето беше дошъл.

Сеща се Спирос и за хвалбата на един виден учен че е възможно познаването на топологията и висшите измерения някой ден да ни даде възможност да избягаме от Вселената, преди тя да свърши с Голямата Жега (т.н. Big Crunch, т.е. обратното на Големия Взрив) или с Големия Студ (т.н. Big Freeze, коeто също билo обратното на Големия Взрив, но по друг начин). Къде ще избягаме, ученият не казва. Не казва и как стават тия работи едно нещо да има две различни обратни неща.

Ако трябва да преведе глупостите им на някой балкански език, Спирос би казал това: "Колкото и да се осерем, все ще се намери висша сила да ни извади от бунището." Бунището вероятно е имал предвид Хамлет когато е казал черупката, а ученият - когато е казал Вселената.

Да са ни живи и здрави Демокрацията и Науката, които накрая пращат самозабравилите се глупаци на Бунището на Историята, казва си Спирос. За съжаление, едва след като са изрекли и извършили глупостите си.

Цената на символите

6/9/2019

Колко странни са хората, мисли си Спирос. Как не могат да отсеят важното от маловажното, доброто от лошото, полезното от безполезното.

Да вземем за пример маратонките "Найки". Колко биха стрували те, ако не бяха маркирани като такива? 50 лева, колкото обикновените маратонки тип "куча марка". Когато ги маркираш с т.н. Swoosh, тогава можеш да им вземеш 250 лева. Излиза че Swoosh-ът на "Найки" струва около 200 лв./чифт. През 1971 г. обаче, авторката му Керълин Дейвидсън получи за него еднократната сума от 35 долара; да не говорим че повечето хора дори не са чували името й. Не че много хора знаят кой е Фил Найт, но той поне взима стотина долара от всеки чифт.

На другия полюс е изплезеният Алберт Айнщайн. Всички знаят кой е той, без да се сещат че не е взел и лев за Е=mcc.

Борбата с глада и безработицата

5/28/2019

Откакто откри формулата, наречена по-късно Формула на Стойков, Стаменко Стойков се прочу по целия свят. На една пресконференция журналист му зададе следния въпрос:
- Без да се опитвам да омаловажавам труда Ви, не смятате ли че ресурсите инвестирани в него биха били по-добре инвестирани в борбата с глада и безработицата?

Стаменко отговори така:
- Без да се опитвам да омаловажавам труда Ви, не смятате ли че вместо в него ресурсите на Вашия вестник биха били по-добре инвестирани в борбата с глада и безработицата?

Моето Порше е по-червено

5/24/2019

Спирос си купува Порше в холандско оранжево и бърза да се похвали на Йоргос. Веднага щом вижда колата, Йоргос го застрелва с въпроса "Какво е това Порше бе, Спиро?", като подтекста е "Ти луд ли си, че си го купил оранжево? Поршетата трябва да са червени!"

Спирос се чуди дали да попита Йоргос да не би да смята:
> че е трябвало да се консултира с него за цвета преди да си купи Поршето,
> че йорговото червено Порше е по-красиво, чисто и добре поддържано, та да дава право на Йоргос да се чувства моден арбитър,
но понеже са приятели той дипломатично сменя темата. И все пак нещо остава да го дразни като ранен кариес: може би Йоргос трябваше да си спести въпроса, точно защото са приятели.

Простият човек

5/16/2019

Простият човек може да бъде лесно разпознат по:
1. недомислените му мисли, които се появяват под формата на неграматични изречения,
2. вярата му в това че нещата имат по една причина, и тя винаги може да бъде открита,
3. вярата му в това че всички зависимости са линейни.

Често простите хора са поети (вж. т. 1) или учители по история (вж. т. 2). И точно така, както един учител по история може да е поет, така и простият човек може да се проявява по повече от гореописаните начини, например чрез неграматично твърдение за съществуването на линейна зависимост между единствената причина Х и следствието Y (т. 1, 2 и 3 вкупом).

Какъв по-добър пример от мисълта на Хенри Дейвид Торо* "Човек е богат пропорционално на броя на нещата, без които може":
1. Може какво, Хенри? Май не си довършил изречението?
2. Нима наистина вярваш, Хенри, че богатството се състои само от неща? Ами къде остават доброто здраве, доброто настроение, самоуважението и още хилядите знайни и незнайни не-неща?
3. Подразбирането че зависимостта е линейна те вкарва в следния парадокс: по-богат ли е човекът, който може без това да е добър с добрите и лош с лошите?

Елементарно, Хенри! Както е обичал да казва Буда: "Натегнеш ли струната прекалено силно, тя ще се скъса". Пропорцията** не е линейна, а прилича на обърнато U.*** Започнеш ли да намаляваш нещата, без които можеш, от един момент нататък ти започваш да обедняваш.

___________________________________________________________________
* бивш учител и приятел на поета Ралф Уолдо Емерсън
** аз бих предпочел думата функцията
*** за любителите на графиката: брой на нещата по Х, богатство по Y

Търпение или акъл?

3/19/2019

Хората оценяват по-високо тези, които са достатъчно търпеливи да изслушат проблемите им, от тези, които са достатъчно умни да им покажат решение.

Какво да правим с дезинтеграцията?

3/2/2019

Някакви диванета са наслагали край пътя билбордове с надписа EMBRACE DISRUPTION. Превеждам си го не като девиз на анархисти (ПРЕГЪРНИ ХАОСА), а като девиз на иноватори (ПРЕГЪРНИ ИДЕЯТА ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ДЕЗИНТЕГРАЦИЯ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО).

Призоваващите за целенасочена дезинтеграция на съществуващото ми приличат на хора залъгващи магарета с морковчета, а прегръщащите идеята - на магарета залъгвани с морковчета. И понеже "твърдението е нищо, ако няма пример", та затова ... давам следния пример от живота на Стаменко:

Стаменко се прибира от работа и на вратата го посреща жена му. "Днес спечелих от тотото 5000 лева, а каквото е мое, то е и твое" казва тя и му подава 2500 лева. Стаменко прегръща жена си и прибира парите.

На следващия ден отива да се почерпи с приятели, след което се прибира вкъщи и що да види: две непознати момчета прегръщат жена му и дъщеря му. "Прибрах другите си деца вкъщи, а каквото е мое, то е и твое", казва жена му.

"Мъж, който може да прегърне такава жена, след такава целенасочена дезинтеграция на семейството му, е магаре", това казва Стаменко на дежурния в Първо районно, когато онзи го пита защо е пребил жена си и защо е напъдил синовете й по посока на истинския им баща.

Креативност

3/1/2019

Креативността е като течност, която можеш да налееш в различни по форма и размери съдове. Налееш ли я в мартеница, можеш да очакваш възхищение под формата на "Ето така трябва да се правят мартеници!" Налееш ли я в книга, възхищението може да стигне до следващото ниво - "Ето така трябва да се пише!" - или до още по-следващото - "Ето така трябва да се живее!"

Кафе "Депресия"

2/28/2019

Спирос чака за кафе, но вижда че тази, неговата, няма я бъде - кафеджията е решил да се прави на интересен пред някаква симпатична, но очевидно депресирана клиентка. Спирос долавя част от монолога му: " ... защото няма начин да си в депресия ако обичаш себе си ..."

Мили боже, пита се Спирос, как става така че човек с 2 мозъчни гънки и 3 класа от началното училище има смелостта да се изказва относно централната нервна система, без да има представа за структурата й и електро-химичните процеси протичащи в нея? Какво ли ще направи един такъв индивид ако го съкратят от кафеджийницата и го пратят с резачка в гората или с пушка на полето? Сигурно ще си отреже ръката или ще си простреля крака. След което ще виси по кафенетата и ще се депресира от нещастието си, въпреки факта че продължава да се обича толкова много, колкото и преди.

На север от Северния полюс

2/27/2019

Да отидеш на север от Северния полюс е задача невъзможна за решаване. Не ти ли се е случвало да получиш от шеф подобна задача, а след напълно оправданото ти оплакване, придружено с обяснение за причините за невъзможността, шефът да те погледне отвисоко и да каже: "Не искам от теб причини за това как да не стане, а начини по които да стане"? Това че шефът ти е тъпанар е ясно, вселенската несправедливост е че шефовете са тъпанари по дефиниция*.

Има една паралелна Вселена - Вселената на математиката - където горепосочената несправедливост е поправена, където причините нещо да не стане могат да се окажат по-важни и интересни от начините по които то може да стане. С думите на математика Dana Mackenzie: "Откритието на Абел и Галоа че уравненията от пета степен не могат да бъдат решавани посредством радикали напълно затъмни откритието на Ермит че те могат да бъдат решавани посредством елиптични функции."

____________________________________________________________
* дефиницията дължим на John Allen Paulos, който казва: "Разпознаването на теоретичната невъзможност често е мерило на интелекта. Примитивните хора и общества обикновено са способни да решат всичките си проблеми."

Гиганти и задници, 2

2/25/2019

Карл Фридрих Гаус отишъл на театър. Казали му че самият Гьоте е в една от ложите.
- Гьоте? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че е способен да коригира нютоновата теория за светлината? - попитал Гаус.

Приятел ми казва че Платон и Аристотел били основата на европейската култура, а аз си умирам от смях. Съветвам го да прочете "Отвореното общество и неговите врагове" за да види че има и други гледни точки, различни от тaзи на преподавателите му по философия. Същите преподаватели, които няколко години по-рано твърдяха че Маркс и Ленин са в основата на СВЕТОВНАТА култура.

Сега се сещам какво щеше да отговори на приятеля ми Карл Фридрих Гаус, само да беше жив:
- Аристотел, това не беше ли онзи задник, който твърдеше че жените имат по-малко зъби от мъжете, но не се сети да погледне в устите на жена си и дъщеря си? Европейската култура? Не беше ли това същата тази култура, която 18 века не се сети да провери дали твърдението на Аристотел за женските зъби е вярно или не?

Прогледналите и слепците: История за ума и разума

2/19/2019

"Много си умен, ама не си разумен", казваше учителката на малкия Спирос, а той се чудеше какво е искала да каже. Днес, порасналият Спирос чете биографията на Леонард Ойлер и усеща че разбира учителката си. Разбира я, но не я оправдава.

Ойлер започнал кариерата си като академик в Руската академия на науките. Натрупал 14-годишен стаж там и се преместил, по покана на немския монарх, в Берлинската академия. Натрупал стаж и там, и решил че е достоен за Президент на академията. Монархът, обаче, мислел друго: "Много е сериозен и скучен, а е и сляп с едното око. На мен такива президенти не ми трябват".

Ойлер решавал сложни задачи за минути, но му трябвали години за да разбере злополучното кариерно решение на монарха. След цели 25 години в Берлинската академия, недоволният Ойлер се завърнал в руската. Вече бил сляп с двете очи, и стремежите му били по-скромни, но още не се бил научил напълно "да си знае гьола". Затова много му се искало да получи, ако не друго, то поне най-ниския генералски чин. Естествено, не го получил. Сляп бил човекът и не виждал че докато мисли за себе си като за прогледнал гений, големците го смятат за обикновен слепец. Бил умен, но не бил разумен.

Историята на Ойлер демонстрира че има справедливост в Историята с главно И: докато 12 години се провалял в йерархичните си стремежи, слепецът Ойлер сътворил толкова много, че и до ден днешен е Световен математически шампион по критерия Обем на сътвореното. На руската Академия й трябвали 50 години след смъртта му, за да отпечата всичко написано от него. Не че била длъжна, просто написаното си заслужавало.

Чете Спирос тези неща и се пита: "С какво толкова заслужиха чиновете си тогавашните немски академични президенти и руски генерали? Кое е това, което те имаха, а Ойлер - не? Като че ли немският и руският монарси бяха слепи, та не видяха това, въпреки че си мислеха че виждат отлично. Уж бяха разумни, а изобщо не бяха умни. Този вариант като че ли е по-често срещан и доста по-безинтересен. Този вид хора ги запомняме така: не с нещата, които са направили, а с нещата, които не са направили; не с джуджетата които са назначили, а с великаните които са пропуснали да назначат; и (драга моя учителко) не с това на което са те научили, а с това на което не са могли да те научат."

Световни конспирации: Богатите бедни

2/12/2019

Светът има нужда от масовата бедност. Кой щеше да се съгласи да работи тежка и скучна работа, или да убива по чужда заповед, ако не беше беден?

Новите времена наклониха везната в полза на бедните: храната стана евтина, образованието – безплатно, безработицата – мръсна дума. В резултат, бедните се замогнаха. „Какво да правим?“, запитаха се конспираторите. „Как какво? Да ги накараме да се почувстват от средната класа и да харчат като средната класа! Така ще ги накараме да обеднеят отново“, отговориха други конспиратори. „Глупости!“, казаха първите. „Бедните нямат пари за хайвер и шампанско“. „Ами като нямат, нека ги накараме да харчат тройно за бедняшките стоки“, предложиха вторите.

Кои са бедняшките стоки? Елементарно, Уотсън, това са стоките, без които бедните не могат и никога не са могли. Храна – хлябът. Напитка – бирата. Ако се върнеш няколко хилядолетия назад и погледнеш с какво са били хранени строителите на пирамидите, то ще видиш хляба и бирата.

И какво направиха нашите конспиратори? Елементарно, Уотсън, направиха хляба и бирата дизайнерски. Сложиха в хляба лимец – примитивна нискодобивна пшеница. И от лев хлябът стана 3 лева. Направиха крафт-бири и започнаха да „ограмотяват“ бедните колко велики били тези бири на "небце" и „нос“. И от лев, бирата стана 3 лева. А бедните строители на съвременните пирамиди повярваха че са заживели в царството небесно на средната класа.

Размисли за безсилието на ...

2/11/2019

Математиката
Могат да бъдат изчислявани и доказвани основно прости неща за простите неща. Да, обаче простите неща имат склонността да се комбинират с други прости неща, като в процеса на комбиниране се появяват много по-сложни и необясними неща. Например, математиците са наясно че с комбинирането на 5 сака и 3 панталона могат да се получат 15 костюма, но са безсилни да опишат математически модата и да дадат обосновани предположения за посоката на развитието й.

Словото
Пред истинското изкуство думите са безсилни. То е по-убедително когато те заведат до него и безмълвно ти го посочат с пръст, отколкото когато ти го обяснят. Казано а ла Витгенщайн: Какво е изкуството не може да се каже, но може да се покаже.

Професионалисти, 3

2/9/2019

Ако нямаха професия, мисли си Спирос, на много хора нямаше да им се налага да мислят. Затова редовно срещаш страхотни професионалисти които, веднъж излезли извън професионалната си рамка, са готови да плямпат и вършат титанични глупости.

Приятелят на Спирос - Панос - е историк. И като такъв си има любима история: Линкълн попитал асистента си: "Ако приемем че опашката на кучето е крак, то колко крака има кучето?" "Пет, г-н Президент", казал асистентът. "Не е вярно! Това че наричаме опашката крак, не значи че тя е крак", отвърнал Линкълн.

За съжаление, географията е вън от професионалната рамка на Панос. Затова той не чувства никакво противоречие когато ти каже че Амазонка е най-дългата река в света, защото дължината й (от извора на река Мантаро до устието на Амазонка в Атлантическия океан) е 6400 км. "Това че наричаме река Мантаро Амазонка, съвсем не значи че тя е Амазонка", подсмихва се вътрешно Спирос.

<<Previous