Category: Hr

Как да успеем в живота?

3/28/2020

Има хора, посветени на това да успеят в живота. Всъщност, какво значи да успееш в живота?

Насока 1
Защо точно в живота? Къде другаде би могъл да успее човек? Странно е, но има две места извън живота където човек може да успее: а) в смъртта и б) след смъртта. Успехът в смъртта може да е резултат на героично дело или на мъдри думи. За успеха след смъртта ще стане дума по-късно.

Насока 2
Успехът е субективен: за едни си успял, за други - не. Има няколко категории лица, върху които един желаещ да мине за успял трябва да се фокусира:
а) родителите,
б) съвременниците,
в) хората от бъдещето, вкл. собствените деца.

В очите на съвременниците е сякаш лесно да минеш за успял. Като погледнем статията за някой град в Уикипедия, особено ако е американски, виждаме и списък на успелите граждани. Няма как да не ни направи впечатление че повечето са ентъртейнъри (спортисти, певици, актриси, комици) и политици. Само дето ... повечето родители не биха поискали да видят детето си в такава професия. Ерго, успелите в очите на съвременниците са се провалили в очите на родителите си.

Що се отнася до децата, родителят е винаги неуспял. Това е аксиома и не трябва да се доказва. Единствения шанс да не се провалиш в очите на детето е ... да нямаш дете.

Има и допълнително изискване, усложняващо нещата: за да си успял в живота, трябва да си успял и в собствените си очи. Затова се самоуби ван Гог, заради осъзнатия неуспех. Нямаше откъде да знае че ще дойде време когато портретът на доктор Гаше, нарисуван 6 седмици преди самоубийството, ще бъде оценен на над 160 милиона долара.

Доктор Гаше не успя да върне ван Гог към живота, но успя в друго: в последните месеци на художника, той му осигури условия да нарисува над 70 картини. Ван Гог определено успя. Не само с портрета на Гаше, но и с портрета на доктор Феликс Рей, а и с орача на полето, слънчогледите, ирисите и автопортретите си.

Изводът:
Дали си успял в живота и смъртта не е важно; дали си успял се разбира след смъртта ти, когато разберат точно в какво си успял и вградят портрета ти в "голямата" картина на успеха.

Аутсайдери и инсайдери

3/27/2020

"Ако не купиш на детето си таблет, то ще се почувства аутсайдер", беше казал нашенски мислител. Аз пък си мисля че не е толкова важно как се чувства детето ти, колкото какво е то в действителност. Ван Гог се чувстваше аутсайдер през целия си живот, заради което се гръмна. После се оказа че в аукционите ван Гог редовно изпреварва инсайдерите. Добре че вече не са сред нас, че иначе щяха да се гръмнат и те.

Графоманската зараза

3/21/2020

Хората проявяват склонност да обобщават и глобализират. Всичко живо е трева? Това не съм го измислил аз, а Клифърд Саймак. Всички са маскари? Бай Ганьо. Мрежи, мрежи навсякъде? Историкът Нийл Фергъсън.

Заразата е в главата на всеки и така е било винаги (я, как хубаво го обобщих, сигурно е и в моята глава). Заразата е не само в главата на неграмотния, но и в главата на учения, че дори и в главата на този, който създава езика на науката – математикът. Преди хилядолетия математиците вярваха че всичко е число, което ще наречем „Питагорейската зараза“. Днес математиците вярват че всичко е граф, което ще наречем „Графоманската зараза“. За един граф-теоретик графите (респективно мрежите - графи чиито възли и ребра имат атрибути) са съвкупности от свързани и несвързани с връзки елементи. С други думи, всичко е граф, дори и несвързаните със структурата елементи (виж тук). Генерализирано: всичко е свързано, всичко е едно.

Мозъкът бил мрежа; престъпността била мрежа (борците с нея – също); дори светът бил мрежа (www). Графоманите дори успяха да включат в мрежата, т.е. да си припишат за родоначалник, невинния Ойлер, който без да подозира в какво се забърква си играеше със загадки от сорта на „Седемте моста на Кьонихсберг“ и не възнамеряваше да става родоначалник на нищо, освен на децата си.

P.S.
Това че горният текст е отчасти несериозен, не значи че проблемът не е сериозен. Нападението на добре известните вируси успя да демонстрира колко от т.н. ни мрежи са чиста измислица.

Преди векове Галилео писа че Книгата на природата е написана на езика на математиката, чиито символи са кръговете и триъгълниците. Преди години Талеб му се подигра, пишейки че Галилео просто е трябвало да си подаде носа от прозореца за да види че кръгове и триъгълници няма никъде. Кой знае как ще се подиграват следващите талебовци на обсесията ни да генерализираме и виждаме мрежи там където ги няма?

P.P.S.
Сещам се за едно чисто българско проявление на графоманската зараза: желанието на дейците на бившата Държавна сигурност да ни убедят че всичко е едно, че всички са маскари. Което, от графоманска гледна точка, изглеждаше като желание да разширят мрежата си, добавайки несвързани с нея елементи. Колко българи бяха набедени че са били сътрудници на ДС и после трябваше да се оправдават че не са, въпреки че досиетата им не съществуваха или бяха празни.

Парадокс със социални мрежи

3/20/2020

Мрежите, казва Уикипедия, са графи в които възлите и ребрата имат атрибути (т.е. имена). Питам се кое прави една мрежа социална: атрибутите на възлите или атрибутите на ребрата?

Не ще да са атрибутите на възлите: една социална мрежа често има много асоциални и антисоциални възли. Вижте мрежата на Бил Гейтс в ЛинкдИн: Бил има само 7 контакта.

Сега за атрибутите на ребрата: могат ли да са социални връзките (ребрата) на асоциалните и антисоциалните хора (възли)? Ако могат, то защо наричаме хората "асоциални" и "антисоциални"? Ако не могат, то защо наричаме мрежите "социални"?

Фалшиви истини

3/20/2020

Още като малък си задавах въпроси от сорта: "Що за преводач си, ако не можеш да преведеш като хората дори първите две думи от книгата?" Ето една голяма книга от голям автор, преведена от голям български поет (Дебелянов). Наистина ли вярвате че името на автора е Уйлиамъ Шекспиръ?

Сега такива неща е невъзможно да се случат, ще кажете, нали всички имаме връзка с Мрежата. Точно затова, ще кажа аз. Големите автори и преводачи от миналото можеха да ни заблудят по-трудно, на огромната Мрежа това й се удава по-лесно. Един пример ще осветли проблема.

Преди Мрежата, някои се чудеха как става така че на картата на света Гренландия изглежда по-голяма от Австралия, при условие че е над три пъти по-малка. Днес, благодарение на Мрежата, някои от по-простичките сред нас могат да си помислят че Гренландия е по-голяма от Южна Америка, докато всъщност там могат да бъдат събрани осем Гренландии. Що за географ си ако си способен да произвеждаш такива карти-изроди? А как ще ни накараш да ти вярваме на данните за заболеваемостта от коронавируси, при условие че ги четем от същата тази карта?

Живот и здраве

3/18/2020

В тези критични времена животът и здравето станаха особено ценни:
> бънджи-скачачи и шофьори-самоубийци се боят да се наредят на опашката в магазина, ако няма два метра разстояние до съседа;
> алпинисти, изкачващи 8-хилядници без кислород, не смеят да излязат на улицата без маска.

В оруеловата приказка всички са равни, но някои са по-равни. Така е и сега, животът и здравето на някои са по-ценни. Изненадващо е, но сред тях са продавачите на животозастраховки. Обадят се на някого да се видят, било на потенциален клиент за сключване на полица, било на стар клиент - за подновяване, а той ги пита: "Ти добре ли си, бе?" Как да не се възгордееш, когато всички - познати и непознати - се интересуват от състоянието ти.

Цивилизоване

3/14/2020

"В година 3000 н.е. несъмнено ще можем да пътуваме от Канзас Сити до Пекин за часове. Но ако цивилизацията на тези две места е една и съща, то не би имало смисъл да го правим", писал Олдъс Хъксли. Колко заблуден е бил!

Когато пътуванията са стрували скъпо (по критериите пари и особено време), се е пътувало наистина с цивилизационни цели:
а) да цивилизоваш или
б) да се цивилизоваш.
Днес, пътуванията са основно с анти-цивилизационни цели:
в) да похарчиш пари, с които не знаеш какво да правиш или
г) да похарчиш време, което не знаеш какво да правиш.

Чудно ли е тогава че освен "главите" тръгнаха да пътуват и "задниците"? Сега разбирате ли съвременния смисъл на поговорката "Гъз глава затрива"? Именно пътуванията на "задниците", т.е. масовите пътувания, ни донесоха "корони" за главите. И това ако не е анти-цивилизационно!

И друго ... Пътуванията на "задниците" от миналото (Кортес, Писаро) поставиха континенти в краката на европейците, основно заради европейските вируси, към които инки, ацтеки и маи нямаха имунитет. Дали пътуванията на днешните "задници" няма да поставят света в краката на азиатците?

Титани, всуе се морите!

3/13/2020

Не, това не е печатна грешка. Няма да пиша за Вазов, а за едни други титани. И така ...

Наполеон бил мъж и половина. Което не го спасило; откраднали му мъжествеността, макар и посмъртно.

Айнщайн бил гений и 3/4. Което не го спасило; откраднали му мозъка, макар и посмъртно.

И Лайбниц бил гений, но късметът му бил още по-лош: приживе Нютон му откраднал диференциалното и интегралното смятане, посмъртно му откраднали името. Как могат да ти откраднат името, ще попитате. От надгробната плоча, ще отговоря. Невъзможно, ще кажете. Елементарно, ще отговоря, достатъчно е да не сложат плоча на гроба ти. Това се случило с Лайбниц, плоча му сложили едва 50 години след погребението. И понеже не знаели къде точно да я сложат, я сложили над някой друг.

За -истите и -астите

3/11/2020

Някои си мислят че за да видиш свят ти трябват жадни очи. Тях ще наречем минималисти. Други си мислят че за да видиш свят ти трябва пълна глава. Тях ще наречем максималисти. Един от тях беше Гилбърт Кийт Честъртън, който казваше че пътуването обогатява културата, но само при условие че имаш култура.

Едни нашенски банкери твърдят че за да видиш свят ти трябва потребителски кредит. Да не говорим че го правят по време на чума. Тях как да наречем, милорд?

Прогрес и контакти

3/7/2020

Красотата, казват, била в очите на наблюдателя. Същото се отнася и до прогреса: във времената на корона вируса някои смятат че да пипаш безконтактните четци с картите си и клавиатурите им - с пръстите си, е по-безопасно от това да пипаш пари.

Чудя се какво ли правят когато се приберат вкъщи? Дали си ядат хляба и доматите безконтактно? Или ги ядят контактно, защото вярват че са били произведени и доставени безконтактно?

Излишното

2/27/2020

Като новобранец в програмирането, оплаквам се на един "батко", който е започнал да програмира още на "Правец 8Д":
- Написах една програма, ама усетих че прави много излишни изчисления. Премахнах ги, но програмата вместо да се ускори, започна да работи по-бавно.

Той ме поглежда отвисоко и казва:
- Обикновено точно така става.

Като се замисля, така става не само с програмите, ами и с нас самите: колко често, стремейки се да премахнем излишното, правим излишни усилия и попадаме в излишни ситуации. В стремежа си да премахнем излишните килограми късаме мускули, разтягаме сухожилия и получаваме хернии. В стремежа си да изхарчим излишните пари се запознаваме с излишни хора, вършим излишни неща и харчим излишно време. Накрая, с тъга разбираме че, за разлика от всичко друго, времето никога не е излишно.

Загадките на самоуките

2/19/2020

2 Comments

19-годишният китарист Dewey Bunnell създал най-простата песен в историята на рока - хитът "A Horse with No Name". Песента се състояла само от 2 акорда, но единият от тях бил загадка за теоретиците: те не разбирали как един самоук китарист може да стигне до главоблъсканицата наречена Dadd6add9, която била извън класацията "40 най-популярни акорда за рок-китаристи". А нещата били елементарни: авторът търсел лесен начин за подреждане на пръстите си, който освен всичко друго да звучи добре. Така се родил най-големият хит на групата "Америка".

И аз съм самоук, та затова едва сега ми хрумва че от години се занимавам с Диофантови уравнения. За тях знам само 2 неща:
1. че се интересуваме от целочислените им решения, и
2. че за тях няма общи теоретични подходи, а "нападението" трябва да е специфично за всяко "нападнато" (уравнение или система от уравнения).

Това непълно знание получих късно, което не ми попречи, подобно на Дюуи Банел, да започна математическите си импровизации с решаване на мои собствени диофантови уравнения (пример тук). Сега ми хрумва че дори и най-известното ми откритие (хипотезата, за която писаха тук) може да бъде записано като система от уравнения, при която се търсят естествени числа n, такива че:

p(n) = r(p(n))
p(p(n)) = r(p(p(n)))

където:
а) с p(n) означаваме n-тото просто число,
б) с r(n) означаваме обърнатото наопаки n.

За любителите на загадките: хипотезата ми е че единствено числата 1, 2 и 3 са решения на горната система от уравнения.

2 Comments

Хората: дребни и големи

2/11/2020

Компютърният учен Петер Шрьодер пише че някои хора могат да четат партитури, а в главите им да звучи музика, други могат да видят реда и красотата в математическите функции, но дребните хорица (като него) имат нужда да чуват музиката изсвирена и да виждат числата изчислени, за да могат да оценят структурите им.

Мислейки че говори за реалността, той е говорил за себе си. Наистина си дребен човечец, след като първата ти мисъл е мисълта на потребителя: как слушаш музика, как четеш формули. Големите хора са производители, при тях нещата са в обратната последователност: първо чуват музиката и виждат формулите в главите си, и едва тогава ги записват.

За справка: Айнщайн първо видя връзката, след товя я записа с думи и едва две години по-късно (по думите на Дъглас Хофстатър) тя се появи на бял свят в символна форма: E=mcc

Регресия към средната стойност

2/9/2020

Един мъдрец решил да опише регресията към средната стойност така че всеки да може да я разбере. Мъчил се, мъчил се ... и написал това:
Следващото нещо което ще се случи в живота ви е твърде вероятно да е доста по-скучно, обикновено и прогнозируемо. Запомнете го от мен: не бъдете толкова ентусиазирани или притеснени; животът ви ще бъде предимно скучен и обикновен.

Въздъхнал, похвалил се за добре свършената работа, запалил цигара и пуснал радиото. Вървяла някаква симфония, която прекъснали за да кажат:
Днес сутринта войските на Третия райх нападнаха Полша.

Гледане и виждане

2/4/2020

Различните хора виждат различни неща. Нямам предвид способностите на очите и това зад тях, макар че и то е от значение. Имам предвид това накъде си насочваш погледа. Ако ходиш по тротоара с поглед насочен надолу, то можеш да откриеш пари на тротоара и да си направиш извода че парите са по тротоарите. Ако се возиш на "Мерцедес" с поглед насочен настрани, ти можеш да видиш че парите са не по тротоарите, а в сградите до тях, особено ако улицата се нарича "Уолстрийт".

Оттук следва един неочакван извод: возиш ли се в "Мерцедес", няма как да намериш пари на тротоара. Обобщено за начинаещи:
Можеш да не си най-големият професионалист, или изобщо да не си професионалист, но да откриеш неща останали невидими за другите - само защото не са се сетили да погледнат натам, накъдето си се сетил да погледнеш ти.

За справка: повечето европейци търсеха Америка на запад, но европеецът открил Америка, я откри на юг. Познахте, говоря за Лейф Ериксон.

Как да имаш доверие на Гугъл?

2/2/2020

Втори февруари е, неделя преди обяд. В кръчмата, Пешо Келешо и компания пият като за световно и си говорят глупости. Пешо разправя на приятелите си: "Влизам сутринта в Гугъл, значи, и що да видя? "Драскулката" на Гугъл ми казва че днес бил денят на Мери Самървил. Що за дивотия, не знаят ли тези меки китки че днес е денят на меките китки?"

На съседната маса Спирос и Йоргос си пийват "Митос", мълчат и гледат сеира на българите. Как може да пият толкова, мисли си Йоргос. Има резон във въпроса на българското пиянде, мисли си Спирос. На тази дата са се родили толкова заслужили хора, а също толкова заслужили хора са починали. На тази дата са сътворени толкова велики книги, картини, формули и машини. На тази дата са спечелени толкова много битки и са проляни толкова много сълзи. Как хората от Гугъл решиха че това е точно денят на Мери Самървил? И след като имаме съмнения в приоритетите и алгоритмите на гугълските драскулки, защо нямаме съмнения в това как алгоритмите на гугълската търсачка формират нашите приоритети?

Black night

2/1/2020

Артур Кьостлер – романист и културен критик – твърдял че способността да откриваш сходство в различното е основата на креативността. Ех, веднъж да съм съгласен с някого, рече си Панос. И си спомни какво му се случи по времето, когато беше финансист.

Панос бе под стрес: ръководеше проект за създаване и въвеждане на нов финансов продукт. И точно по това време шефовете му от Гурция решиха да го изпратят в Болвария на курс по създаване и въвеждане на нови финансови продукти. Не само че щеше да изгуби три дни, но трябваше предварително да попълни дълъг въпросник с неясна цел.

Панос бе достатъчно изпечен да не се разкрива пред другите, особено пък ако са му работодатели. Но стресът го накара да изневери на себе си и затова отговори точно и подробно. Прати обратно въпросника, грабна си куфара и замина за Болвария. Щеше да изгуби време, но поне щеше да се види с колегите си от Южна и Централна Европа.

Нямаха много време да се видят защото още от началото ги подхванаха: нови тенденции във финансите, математически модели, работа в екип и какво ли още не. И когато нещата стигнаха до работата в екип Панос разбра за какво е бил въпросникът. Оказа се че работодателят е искал да им направи Белбин-тест за работа в екип за да види кой какъв е. Сякаш за толкова години не ги бе опознал.

Всички колеги и колежки на Панос се оказаха подчертани Resource investigators, само Панос се оказа ярък Plant. Символът на „Плантаторите“ беше Айнщайн, силата им беше в креативността, а „слабостта“ – че постоянно бълват идеи и бързо сменят интересите и приоритетите си. Спомняте ли си 1905 г.? Айнщайн беше пълен с идеи и написа статии по какви ли не теми. За осмислянето им колегите му трябваше да отделят години, което го издигна в очите (и не толкова в сърцата) им.

Дотук добре, но резултатите от писмения тест трябваше да бъдат проверени на практика. В теста за Плантатори трябваше да намерят сходството между три произволни думи. И Панос, като виден Плантатор, получи правото да предложи първата дума. Стресът го караше да кипи и затова той реши да "провали" теста, предлагайки сложната дума bravado. Колегите онемяха, не бяха я чували тази дума, та се наложи на лектора (и тестер на екипната им работа) Уолтър да им я обясни: „Това, приятелчета, означава показна смелост или ненужна храброст.“ Втора беше Жужа, която не си даде зор и генерира думата black. Дойде ред на Яцек да предложи третата дума, и той като стар фен на „Deep Purple“ предложи night. Когато Уолтър ги подкани да намерят връзката между трите думи, колегите отново онемяха. Тогава Панос им показа какво е да си Плантатор, казвайки: „(K)nights are brave and nights are black! Got it?“. Уолтър изръкопляска, а колегите продължаваха да немеят.

Разбра се че Панос е креативен Плантатор и че драстично се отличава от колегите си. Не се разбра какво смята да прави работодателят със събраните данни кой какъв е, или поне Панос не го разбра. Защото креативно си направи извода че след като драстично се отличава от колегите си, то мястото му не е сред тях. Мобилизира цялото си bravado и напусна работодателя си. За да си намери креативна работа без стрес, където да е заобиколен от себеподобни и да е свободен да бъде себе си. Maybe I'll find on the way down the line that I'm free. Free to be me. Black night ...

Границите на творчеството

1/27/2020

0 Comments

Творчеството сякаш няма граници. Преди десетки хиляди години А измислил броенето. Казват че бил овчар и носел торбичка с камъчета. Когато вечер прибирал овцете, за всяка прибрана овца той отделял по камъче. Ако в торбичката останели камъчета, това значело че има изгубени овце и А тръгвал да ги търси. Ако камъчетата свършели преди овцете, то А очаквал визита от някой съсед - да си търси овцете.

Творчеството сякаш няма граници. Минало време. Б решил да си спести носенето на камъчета и измислил имена за броенето: една овца, две овци, три овци. По-късно В решил да си спести повторенията (овци, овци, овци) и ги пропускал. Така В измислил числата: едно, две, три.

Творчеството сякаш няма граници. Минало време. Понеже числата винаги се появявали слухово подредени, Г решил да ги подреди визуално. Така се родила линията на числата. Няколкостотин години преди Христа, китаецът Д се сетил да подреди числата в две измерения; така се родил магическият квадрат. А хората започнали да измислят какви ли не неща за него.

Творчеството сякаш няма граници. Минали 2 хилядолетия. На К му се сторило че заниманията с магически квадрати са стигнали до преливане от пусто в празно. Той решил да подрежда числата в магическия квадрат триизмерно. Всяка клетка от квадрата получавала височина, равна на числото в нея. Магическите квадрати заприличали на квартали в Ню Йорк. Творецът К не спрял дотук. Той видял че падне ли дъжд в някои квартали, водата се оттича. В други квартали водата се събира. Така К сътворил концепцията за водозадържането. Сега въпросът бил: "Колко вода ще се събере в квартала Х?"

Ще кажете че творчеството няма граници и можем да очакваме подреждане на числата в 4, 5 и повече измерения, както и разни други операции с тях. Не бързайте, забравете за операциите с числата и помислете за операциите с водата. С нея извършваме същите операции, които е правил и А преди десетки хиляди години: търсим я и я намираме, пием я и се мием. Можем да я задържаме по-добре от А (в язовири и бутилки), но я харчим повече от него. И най-важното: подобно на А, нямаме сили да произвеждаме вода (въпреки че уж знаем как). Творчеството, колкото и да не ни се ще, има граници!

0 Comments

Чужди езици

1/24/2020

Сещате ли се за онази жена, която владеела 10 езика, но не могла да казва НЕ на нито един от тях? Има и по-лоши варианти. Сещате ли се за царя, който можеше да говори на 10 езика, но нямаше какво да каже на нито един от тях.

15 минути слава

1/23/2020

0 Comments

В бъдещето всеки ще има своите 15 минути слава. Анди Уорхол

В първите години на 21-ви век компанията "Колгейт-Палмолив" имала проблеми при вкарването на пастата за зъби в тубичките. Невъзможно, нали, в компанията работели повече хора с докторати, отколкото има в среден български университет! Да, ама не, заради този проблем компанията прехвърлила проблема на плещите на "Иносентив" - фирма за решаване на чужди проблеми. От "Иносентив" решавали, а и сега решават, проблемите така: дават ги за решаване на мрежата си от "роби". Решат ли "робите" проблема, получават дребен процент от наградата и 15 минути слава. В същото време, големите пари остават за "Иносентив", а милионите ги прибират ... "Колгейт-Палмолив" и подобните им, естествено.

Безработният канадски инженер Ед Мелкарек намерил позитивно решение: да заземи тубата и наелектризира (позитивно) пастата. Получил 25000 долара, потупване по рамото и 15-минутна слава: една снимка и 5 (от общо 16) параграфа в статийка от канадско списание. Ако се чудите защо не сте чували за Ед, спрете - 15-те минути изтекоха преди славата му да стигне до вас.

Само да не си помислите че историята завърши по американски - с win-win-win! Не, не завърши! "Колгейт-Палмолив" продължиха да си прибират милионите, хората с докторатите запазиха работните си места, а Ед ... си остана безработен. Win-win, my ass!

0 Comments

Порастване

1/22/2020

Глупаците се опитваха да станат големи като станат част от нещо голямо: религията, освобождаването на светите земи от неверниците, великите географски открития, компютърната революция, социалните мрежи.

Умните порастваха от само себе си. Те нямаха нужда от големи неща, вкл. голям диоптър, за да могат да видят:
> че в голямата тълпа малкото човече продължава да е малко,
> че проблемът на християнството не е че светите земи ги тъпчат евреи с плитки и "муслюмани" с джалабии, а че много свещеници са педофили,
> че глупакът с компютър е глупав колкото глупака с меч, но е далеч по-опасен.

Силните се отказват

1/21/2020

Спомняте ли си това: "Победителите никога не се отказват. Отказващите се никога не пoбеждават". А знаете ли продължението? "Тези които никога не побеждават и никога не се отказват са лузърите." Това беше на шега, следва горчивата истина.

Преди месеци беше публикувана книгата Range, за която The New York Times написа: "Спомняте ли си правилото "10000 часа до успеха"? Забравете за него!" В книгата става дума за това:
> че не е необходимо да започнеш като пеленаче и не е необходимо да се прегърбиш от труд за да постигнеш успех,
> че най-важното за успеха е да пробваш много неща, докато не намериш съответствие между себе си и това което правиш.
Така е, драги ми джедаи, Силата не е една, тя е различна у всеки.

А какво се случва докато намериш силата си? Отказваш се, естествено:
> Йо-Йо Ма се отказа от цигулката и пианото за да намери виолончелото;
> Микеланджело заряза 3/5 от започнатите статуи, но направи "Давид" и "Пиета";
> Битълс зарязаха концертите за да станат символ на рок-музиката;
> Барак Обама заряза политиката и от президент стана продуцент.

Средняците не се отказват. Вижте:
> къде е сега бившият шеф на най-голямата БГ партия и бивш президент;
> къде е царят който, вместо да се откаже от политиката, стана премиер.
Така е, драги ми джедаи, понякога се иска сила за да не се откажеш, но често се иска по-голяма сила за да се откажеш.

Политици

1/20/2020

Числата са безлични. Можеш да ги сложиш почти навсякъде:
> вероятност -> 1/2
> коефициент на интелигентност -> 120
> разтворимост във вода -> 100:3.1

Политиците от типа "дялан камък" са като числата - безлични. Можеш да ги сложиш навсякъде: кметове, областни управители, депутати и министри. Видяхме че един добре "одялан" министър можеш да го сложиш дори в ареста. Сега очакваме да видим можем ли да сложим число на невъобразимото:
присъди за бивши министри -> 10

Образователна теорема

1/13/2020

Теорема:
Висшето образование става все по-популярно. Причината: хората погрешно вярват че с висше образование могат да заместят недостигащия интелект.

Доказателство:
Сещам се за подслушан от мен разговор между наскоро завършили студенти: "Пешо е супер-гений - завърши 5 вишита [sic], за да ходи на бригада в щатите". Да, ама не. Нито Пешо е супер-гений, нито дипломите му вършат някаква работа. Точно обратното е: ако беше супер-гений, той щеше да си намери хубава постоянна работа в САЩ, вместо да ходи на студентски бригади там отвреме-навреме. Да не говорим че, освен на гениалността, си той щеше да може да разчита и на първите си 1-2-3-4 дипломи.

Но новоизлюпените висшисти, възхищаващи се от гениалността на Пешо, не могат да се сетят за това. Защото новите им дипломи не могат да заместят недостигащия им интелект. QED

Изкуство

1/12/2020

Спирос се отклонява от лекцията за Тутмос III и започва да говори за изкуство, а дъртата студентка и бивша стенографка Кака Кина, по прякор "Бързата кучка", едвам смогва да записва:

Академиите бълват "конвейерни" художници. Същевременно се засилва влиянието на самоуките художници: в програмите по история на изкуството на водещи американски университети (Станфърд, Йейл, Дюк) се включват семинари посветени на т.н. Outside art. Най-накрая заслужен успех за самоуките, ще кажете.

Не, не е успех! Да затвориш в академиите и музеите изкуството на тези оригинални индивидуалисти, които съзнателно не искаха (или не можеха) да станат част от мейнстрийма, не е успех за тях. Все едно да затвориш птица в клетка, а след смъртта й - да затвориш спомена за нея в друга клетка. Не е успех и за академиите, така те показват на студентите си че можеш да станеш голям художник и без академии.

Чувствам че не сте съгласни с мен и затова ще продължа с по-краен пример. Мислите ли че е успех за една власт да включи в състава си (вътрешномакедонски) революционери и да вземе баш-революционера за военен министър? Мислите ли че е успех за революционера да влезе във властта? Дали, докато умираше с отрязани ръце, бившият революционер и премиер Стамболов не завиждаше на републиканеца Ботев, който загина и стана национален герой, вместо да живее и стане министър в някое царско правителство?

<<Previous

Как да успеем в живота?

Аутсайдери и инсайдери

Графоманската зараза

Парадокс със социални мрежи

Фалшиви истини

Живот и здраве

Цивилизоване

Титани, всуе се морите!

За -истите и -астите

Прогрес и контакти

Излишното

Загадките на самоуките

Хората: дребни и големи

Регресия към средната стойност

Гледане и виждане

Как да имаш доверие на Гугъл?

Black night

Границите на творчеството

Чужди езици

15 минути слава

Порастване

Силните се отказват

Политици

Образователна теорема

Изкуство

Categories

Archives