Category: Hr

Каквито на работа, такива в живота

7/4/2020

Спомняте ли си американската певица Грейс Слик? На сцената тя пееше:
Едно хапче те извисява,
а друго те .. приземява,
туй дет' мама ти го дава
.......... за нищо не става.
Е, какво чудно има че в живота Грейс пиеше на поразия и се друсаше така, както шоп друса джанка за ракия.

А спомняте ли си какво пишеше във вчерашните новини? И след затягането на контрола, следенето и подслушването не намалява. Нали не си мислите че става дума за хоби? Прави сте, следенето и подслушването е работа за професионалисти. А професионалистите са еднакви навсякъде, без значение дали са мъже или жени, без значение дали са в Америка или в България. Сега разбирате ли защо компроматите (аудио, визуални и аудио-визуални) се множат и дори се стигна дотам БГ премиерът неколкократно да падне в капана им? Професионалистите си носят (в пряк и преносен смисъл) работата вкъщи, това е причината!

Just Do It (анти-реклама)

7/2/2020

Наркоман със спринцовка в ръка и копнеж в очите.
Самоубиец с нож на милиметри от китката.
Пияница на волана.
Педофил край детска градина.
Генерал с пръст над ядрения бутон.
Просто го направи?

Който се учи, той ще сполучи (нЕкои съображения)

6/30/2020

Хората са свикнали да вярват сляпо в народната мъдрост. Нормално е да вярваш ... особено когато зрението ти не е добро. Когато е добро, то не можеш да не установиш следното:

1. "Който се учи, той ще сполучи" не е равнозначно на "Колкото повече се учиш, толкова повече ще сполучиш". Тъпо е да разглеждаш сполуката като нарастваща функция на учението.

2. И като казах "сполука", ще попитам знаете ли старото значение на думата. То не е "успех", а "късмет". Което ни подсеща че успехът би могъл да е функция на повече променливи (учение, късмет, а и други засега неизвестни променливи). Но дори и да е така, то от това (отново) не следва че говорим за нарастваща функция - спомняте ли си другата народна мъдрост, твърдяща че много късмет не е на късмет?

3. Всъщност, казал ли е някой че успехът е функция? Това че той не е функция единствено на променливата "учение", може да се провери по много лесен начин: след като различни хора могат да постигнат различен успех за една и съща стойност на променливата "учение", то е ясно че успехът не е функция на учението (защото не минава теста с вертикалната линия).

Преклонени главички

6/21/2020

Оскверняването на паметници по света продължава. Някои дори казват че това било битка с Историята. Не знам колко ще трае битката, но имам очи да видя че тази работа с паметниците продължи векове. Затова, няма да се фокусирам върху моментното, а върху трайното.

"Средняците" - англичаните, например - си нямаха достатъчно паметници и си внесоха от Египет и Гърция. "Шампионите" решиха да си построят за няколко десетилетия толкова история, колкото други народи не са си построили за векове. Познахте, говорейки за шампиони имам предвид българите и македонците.

Дали ще става дума за Колумб или Левски, няма значение. Дали ще става дума за българи или американци - също. Хората обичат да се прекланят пред големите, но не обичат да се учат от тях. Дали тази склонност към преклонението не е заради древното историческо "знание" че преклонената главичка сабя не я сече? Е, иронията е че Левски би предпочел главите на българите да не са преклонени (дори и пред него) пред това да има толкова негови паметници в България.

Следва елементарно обяснение на битката с Историята, което бихме могли да наречем "Парадоксът с героя":
Левски беше борец срещу статуквото и плати с живота си. Е, цената беше висока, но той все пак получи нещо - уважението на наследниците. За съжаление, то прие некрасива форма - изграждане на идоли и свеждане на глави пред тях, вместо на следване на примера му за живот с изправена глава. По този начин Левски беше превърнат в част от статуквото. Оттук и парадоксът: многобройните му паметници са изложени на риска да бъдат осквернени от следващите недоволни от статуквото.

Относно класациите

6/19/2020

Писал съм тук че хората са частично наредено множество и не могат да бъдат класирани по важност. Което се дължи на това че класациите са невъзможни, поради наличието на различни критерии, всеки от които със (субективно) различна важност (които също са частично наредено множество и следователно, също не могат да бъдат класирани).

Сега ми хрумва че това може да бъде лесно демонстрирано с имената на двама известни математици: Ойлер и Ердьош. Нека се запитаме кой е по-продуктивният от двамата. Това е невъзможно да се установи. Ойлер е по-продуктивен по критерия "обща дължина на написаното", но Ердьош е по-продуктивен по критериите "брой написани материали" и "брой на съавторите".

Що се отнася до важността, редовно слагат Ойлер сред четиримата най-важни математици за всички времена, а Ердьош няма шанс да се класира дори в десетката. Да, обаче за определяне на важността на даден съвременен математик понякога се използва неговият Ердьош-номер. Забележете, не Ойлер-номер, а Ердьош-номер.

Е, как така, ще запитате, уж няма критерии за определяне на важността, а един от тях бил Ердьош-номерът. Продължавам да твърдя че няма и ще се аргументирам:
Единственият български математик на когото е кръстено нещо е Благовест Сендов, а самото нещо е Предположението на Сендов. Сендов обаче не е сред шепата български математици с Ердьош-номер 3. Няма информация на него изобщо да му е изчисляван такъв номер. А ако го изчислим, то не се знае дали няма да излезе такъв, какъвто е номерът на почти всички българи, а именно + ∞.

Истинските герои

6/16/2020

Не за пръв път пиша тук по следната тема:
Заслугите, спечелени по икономически и политически причини, са нетрайни. Имената, дадени по икономически и политически причини, също.

В икономиката нещата са подчинени на т.н. highest bidder. Платиш ли повече, печелиш. Няма значение дали искаш да си купиш банка, или правото да нарекат нещо (напр. звезда) на твое име.

Що се отнася до политиката, имаме си ясни национални примери. Софийският булевард "Цар Фердинанд" се превърна в булевард "Христо Ботев", а по-късно - в булевардите "Волгоград" и "Толбухин". Сега името му е "Васил Левски".

В последно време, колекцията ни с примери се обогатява: по света, протестиращи масово оскверняват паметници, дори тези на Колумб, Чърчил и Ганди. Тримата, както и Ботев от предния пример, са все национални герои. Герои, ама временни, ще каже някой. Истинските герои са тези, имената и паметниците на които ще устоят на трусовете и гаврите. Никой няма да поиска да вземе вземе името на Решето на Ератостен, Нютоновия бином, Евклидовата геометрия, Машината на Тюринг, Рамануджановите прости числа и Синдрома на Рефетоф. Това са имената на истинските герои.

Когато бонусите имат малуси, а малусите - бонуси

6/15/2020

Преди много години, в една далечна галактика ... Стоил получи обаждане от някакъв чужбински "ловец на глави" дали не иска да се кандидатира за Главен оперативен директор на някакъв чужд бизнес в България. По това време Стоил беше кариерно неосъществен, та затова взе че се съгласи. След известно време беше поканен на "прослушване" от групичка мълчаливи чужденци, водени от разговорлив и уверен в себе си английски джентълмен.

Говориха за какво ли не и в един момен стигнаха до перспективите пред бизнеса, вкл. и това че имали договор за ексклузивна дистрибуция от страна на водеща българска фирма. Не може да бъде, каза Стоил, тази фирма наскоро беше купена от чужда фирма и договорът ви вече не струва пукната стотинка.

Вместо да го оборва, което щеше да го разкрие като незапознат с местната ситуация, англичанинът попита Стоил за какво толкова се вълнува - нали го търсят за шеф на операциите, а не на продажбите. Стоил възрази че от успеха на продажбите зависи успеха на фирмата и бонусите за ръководителите. Бонуси ли, попита го учудено англичанинът, какви бонуси. Стана ясно че, с подобни практики (да не знае какво става на пазара, а и да не дава бонуси на ръководителите), фирмата няма да има успех и Стоил учтиво им го намекна. Естествено, не му се обадиха повече.

След година и половина ветровете се обърнаха на 180 градуса. Стоил беше в борда на директорите на същата фирма, а англичанинът беше ... извън борда. Години по-късно, Стоил се запита какво е станало с англичанина. След изгонването му от фирмата, той съвсем се отпуснал ... заради което сега го издирват органите на две европейски държави. Включително и защото като шеф на следващите фирми си бил отпускал незаконни бонуси, приватизирайки бонусите на другите ръководители.

Гърци в Тайланд

6/10/2020

Панос отишъл в Тайланд на секс-туризъм. След това разправял как в стриптийз-клубовете тайландките изстрелвали пинг-понг-топчета с някои свои органи. Заради това му излязло име на простак.

Манос отишъл в Тайланд на секс-туризъм. След това се възхищавал колко развита била страната, произвеждаща повече автомобили от Франция. Поради факта че имал очи за повече неща от Панос, на Манос му излязло име на разбирач.

Разправя ги Йоргос тези неща на Спирос, а той му отвръща: "Разбирач, друг път! Не виждаш ли че и двамата са една стока - отишли са в Тайланд на секс-туризъм!"

Европейски съд за правата на човека? Кой човек?

6/4/2020

След 20 години морален тормоз от страна на НАП, моралът на български гражданин бил изтормозен. Европейският съд се потил, пъхтял, изчислявал и ... най-накрая оценил 20-годишните морални вреди на българина на 3500 Евро. Не ми се ще да спекулирам, ама само месечната заплата на един от ЕСПЧ-съдиите сигурно е 7000 Евро. Затова ми хрумва въпросът:
Могат ли неморални хора да оценяват морални вреди?

Призрак броди по света ... призракът на песимизма

5/28/2020

Западните кино и литература експлоатират темата за намереното куфарче с пари така, както капиталист не е експлоатирал пролетариата. И понеже куфарчето с пари се изтърка, започнаха да се мяркат други поднесени наготово "куфарчета":
> с хапчета за подобряване на интелекта (романът The Dark Fields и производният филм Limitless),
> с намерени по случайност чужди шедьоври (филмите The Words и Un homme idéal),
> с генетично наследена способност за телепортиране (филмът Jumper, базиран на роман със същото заглавие).

Откъде тази слабост да се пише за неща получени наготово? Как подобни творби стават бестселъри? Дали не е защото творците и публиката са обединени от масов песимизъм, т.е. от осъзнаването на това че съдбата на човека не може да се подобри с лични усилия или с обществена подкрепа на личните способности, а само от действието на сляпата случайност?

Няма как да не се сетя за нашенеца Валентин Йорданов, който благодарение на личните си усилия и обществената подкрепа спечели сума ти медали и титли, но се "оправи" едва когато получи наготово (и по случайност) едно голямо куфарче с пари - като наследство от Джон Дюпон.

Символичната зараза

5/17/2020

Странна е тази човешка "способност" да се бъркат реалните обекти със символите, използвани за означаването им. Това си мисли историкът Спирос и се сеща за една европейска страна, където наскоро направили незаконно горенето на знамена, вкл. чужди. Ами да, така става когато не разбираш че знамето е просто символ. Да запалиш знамето не е като да запалиш страната, нали?

Да наказваш палителите на знамена е толкова глупаво, колкото да наказваш приносителите на лоши вести. От друга страна, Спирос никога не би запалил знаме: това е все едно да запалиш писмо с лоша вест - буквите изчезват, но фактите остават.

Отваря Спирос вестника и ... какво съвпадение ... първото нещо което прочита са думите на български преводач на Платон и Аристотел: "Интелектуален конформизъм наричам неразличаването между думите, образите и нещата." Зараза е, мисли Спирос, няма да си сменя мнението! Какво "интелектуално" има в това да не различаваме действителността и символите, с които я описваме?

Какво се крие в "меланхолията" на Дюрер, 2

5/14/2020

В последно време, един от най-четените ми постове е този за меланхолията (и магическия квадрат) на Дюрер. Регистрирайки този факт, случайно се сетих за нещо съвсем различно, но и подобно - "Пъзел 15" от Сам Лойд. Комбинирайки двата проблема, сътворих Демоническия квадрат. Креативност? Може би, ама закъсняла: справка с литературата ми показа че това е просто вид магически квадрат с начално число А=0 и разлика D=1. Срамота, закъснял съм с 35 години!

За да свърша нещо, взех дюреровия Магически квадрат и го превърнах в Демонически квадрат (ДК = МК - 1):
15   2   1  12
4   9  10   7
8   5   6  11
3  14  13   0
Естествено, и тук се получава онази магия с трапеците и шестоъгълниците.

Аналогичната зараза

5/13/2020

Вече съм споменавал аналогичната зараза - заблудата че има еднозначна кореспонденция между света на идеите и материалния свят. Сега ще демонстрирам че човешката имунна система (здравият разум) и надчовешката имунна система (устройството на Вселената) имат сили да се преборят със заразата:

> Теоремата за 4-те цвята беше открита през 1852 г. и доказана през 1976 г. Ако мислите че съвременните картографи вече използват за картите си само 4 цвята, то определено сте в грешка. Цветовете, в картите и извън тях, имат какви ли не задачи, независимо от това какво мислят математиците. Затова картите (политически или физически) са многоцветни.

> Казват че началото на топологията е поставено от Ойлер през 1736 г. Топологията? Какво по дяволите е топологията? Това е математическа дисциплина, която учи че крокодилът и принцесата - всеки с по 7 дупки - са хомеоморфни и с известно опъване тук и стягане там можеш да произведеш от крокодил принцеса (и то без рязане, шиене и лепене). Да, ама не ... след 3 века топология, пластичната хирургия е водещият вид хирургия, поне ако съдим по приходите. Как си обяснявате това, господа тополози?

> Знаете ли че 2*Н2 + О2 = 2*Н2О? Да? А можете ли, господа химици, да обясните на перничани защо беше този режим на водата? Можете ли да обясните на българите защо трябваше да дават милиони, за да докарат вода от обратната страна на Рила, през софийския водопровод, та чак до Перник, ако производството й беше толкова лесно, колкото е на картинката?

> Политическите "науки" ги има от времето на Платон. Те още не са успели да обяснят как става така че начело на държавите са все хора с пагони (Наполеон, Айзенхауер, дьо Гол, Путин и нашият Радев), адвокати (Клинтън, Обама, Стоянов) или бизнесмени (Джордж "Дабя" Буш, Тръмп, Плевнелиев), но не и политически учени? Къде е силата на политическите науки, ако не могат да поставят политическия учен на върха на политиката, а го поставят в ролята на прислужник, и в най-добрия случай - на съветник (Кисинджър)?

Образователен парадокс

5/12/2020

Слабостите на масовото образование се дължат на:
а) ограничената способност на знанието да проникне в главата на глупака;
б) силата на "аналогичната зараза" - заблудата че има еднозначна кореспонденция между света на идеите и материалния свят.

Математиката научава глупака че светът на числата и формите е безкраен, откъдето той – жертва на аналогичната зараза – си прави извода че Вселената, Времето и природните ресурси за също безкрайни. Химията научава глупака какво е водата и как се е „случила“, а той получава фалшивата увереност че, ако се наложи, той (евентуално някой друг) може да произведе вода.

Е, има една наука, която може да научи глупака на ум и разум, ще кажете (с известно основание). Това е икономиката с нейната концепция за „цената на пропуснатите възможности“, която обяснена като за глупаци звучи така:
> колкото повече се занимаваме с дреболии, толкова повече важни неща пропускаме да направим;
> колкото повече даваме за колайдери, толкова по-малко имаме за болници;
> колкото повече футболни игрища (за неделни мачове) строим, толкова по-малко детски градини имаме за останалите дни в седмицата.

Изглежда че икономиката може да научи глупака на ум и разум. Но как ще обясните следния парадокс: въпреки факта че глупаците предпочитат да следват икономика, броят им не намалява. Както и броят на дреболиите, колайдерите и футболните игрища.

Измислицата е в главата на мислителя

5/11/2020

Днес, американски мислител яко ме изнерви, твърдейки че някои от мислите ми били "не много интересни", а други били "твърде измислени". В пристъп на недоволство, излязох на разходка, а после сглобих някои свои разхвърляни мисли в този текст.

Преди 3 години трябваше да водя майка си на гастроентеролог. Реших с един удар да ударя два заека и, преди да си кажем "Довиждане", обясних на гастроентеролога какви оплаквания имам и го попитах на какъв лекар трябва да отида. "На проктолог ли, или какво?", беше въпросът ми. Гастроентерологът се изсмя, проктолозите били американска измислица, в България сме нямали такива. Затова, при следващото ни идване гастроентерологът щял да прегледа и мен. Е, прегледа ме, постави ми вярната диагноза, предписа ми лечение и ме излекува. С две думи, може би наистина нямаш нужда от проктолог, ако успееш да намериш добър гастроентеролог.

Днешната ми нервна разходка ме докара до НАТФИЗ, където видях рекламен плакат за някакво представление, на който пишеше че режисьор била Х, а постановчик - У. Знам че режисьорът режисира, но какво прави постановчикът? Концепцията (и съответната дума за) "постановчик" я няма в английския, поради което филмите и пиесите им се оправят и без него. С две думи, постановчикът е българска измислица.

Явно българите и американците:
а) не само измислят различни работи, но и
б) могат да се оправят без измислиците на другата страна.
С две думи, измислянето е като красотата:
Красотата е в очите на наблюдателя, а измислицата - в главата на мислителя.
И след като си изясних нещата, се поуспокоих.

Оптимизация

5/7/2020

0 Comments

Всеки оптимизира по различни (като брой и вид) критерии. Дори и когато има един-единствен критерий, оптималното решение:
а) може да не е очевидно, а да зависи от начина по който сме формулирали проблема и/или критерия,
б) може да не съществува,
в) може да е недоказуемо че е такова.

За любителите на загадките, това е един уж прост проблем с рязане на палачинки с радиус 1, където оптимизирането се прави по един критерий, т.е. търси се минималната обща дължина на разрезите. Видях проблема оптимизиран като за пред хора (в книга) от име в математиката, и успях да го оптимизирам още малко, но съвсем не съм сигурен дали съм стигнал близо до истината. Това е малкият проблем на оптимизацията: дори и да си стигнал малко по-напред, често няма как да знаеш дали не си безкрайно далеч от истината*. Големият проблем на оптимизацията е че може да си стигнал до истината за рязането на палачинки и съвсем да забравиш че палачинките няма нужда да се режат.

______________________________________
* за илюстрация, любителите на геометрията биха могли да погледнат тук

0 Comments

Дървета или гора? Здраве или здравеопазване?

4/29/2020

В разказа си "Българската поетеса", публикуван през 1965 г., Джон Ъпдайк описва колко силно е бил впечатлен американският писател Бек от българската поетеса Главанакова. Бек пита български новелист, драматург и сценарист коя е тя и получава отговора: "Тя живее за да пише. Не мисля че това е добре за здравето." Бек е потресен: "Но тя изглежда толкова здрава!"

Бек (Ъпдайк) се оказва прав, поетесата (става дума за Блага Димитрова) умира 38 години по-късно, на 81-годишна възраст. Българският новелист също е прав, той е говорил общо за пишещите, а не конкретно за Главанакова. Класически случай на културна мискомуникация.

Когато погледне към планината англосаксонецът вижда дървета, а източноевропеецът - гора*. Вече съм писал че склонноста на източноевропееца да обобщава има предимства; сега ще пиша за недостатъците. Когато говори/пише за здравеопазване, американецът се въздържа от обобщения. За разлика от българина.

Причините:
П1. Споменатата субективна склонност на американците да виждат дърветата и
П2. Обективната реалност, т.е. това че американците нямат единна система за здравеопазване, т.е. това че събеседникът/читателят твърде вероятно е застрахован в друга компания (или не е застрахован), което прави обобщенията невалидни.

Изводите:
И1. Американецът не философства за здравеопазването по принцип, а гледа да оправи личното си здраве, и точно това нарича здравеопазване. Ако има проблем, той знае кого да съди: болницата или застрахователя.
И2. Българинът е склонен да философства за Здравеопазването, обаче ... докато го прави не можеш да не отбележиш липсващите му зъби или кистата в средата на челото му. А когато има проблем, той не знае кого да съди: в правния мир лицето "Здравеопазване" не съществува.

__________________________
* под англосаксонци и източноевропейци разбирам носителите на съответната култура, а не произхода (в конкретния случай може да става дума за американец от мексикански или еврейски произход, или за българин от турски)

Самодоволно-самозабравените и незабравимите

4/28/2020

Когато беше време за писане, писах ... как неукият български монах Неофит Бозвели, без да е имал/отглеждал деца, издал книгата "Славяноболгарское детоводство", с която поучавал целия народ как да отглежда децата си. Понякога неграмотността е благо ... народът не прочел книгата му.

Сега е време за четене, и аз чета ... как Далай Лама обикалял света и чел лекции по: икономика, физика, астрономия, когнитивна невронаука, репродуктивно здраве и сексуалност. Какво да направя, освен да се повторя: Колкото и Далай Лама, керванът на науката си върви.

Общото в двете мандали? И двете избразяват самодоволно-самозабравени монаси, които са били (ще бъдат) забравени 20 години след смъртта им. Има обаче един религиозен деец когото сме запомнили, въпреки че е живял преди 8 века ... Настрадин Ходжа, известен и като Молла Насруддин - анадолски сатирик и мъдрец от 13-ти век. Следва една негова лекция.

Настрадин Ходжа ходел по улиците, следван от тълпа последователи. Които, освен да го следват, го имитирали. Киха Настрадин, след което си избърсва носа; те правят същото. Почесва се зад ухото, те правят същото. Обръща се да ги види вървят ли след него; те правят същото. Минават през градския пазар и познат пита Настрадин:
- Какви са тези идиоти? Защо вървят след теб и те имитират?
- Аз съм духовен учител - отвърнал Настрадин, - а това са моите ученици, които уча как да постигнат духовно просветление.
- А как познаваш че са постигнали духовно просветление?
- Елементарно: всеки път когато се обърна да видя следват ли ме и НЕ видя някой от тях, разбирам че той е постигнал духовно просветление.

Човекът от изтока

4/27/2020

След като Русия се освободила от хватката на комунизма, бивш руски номенклатурчик, пребоядисал се в строител на капитализма, отишъл в Лондон да види как се прави капитализъм. От филмите за капиталисти бил научил че капиталистите са бързи и стрелят право в десятката. Затова застрелял домакините още с първия си въпрос: "Кой в Лондон отговаря за снабдяването с хляб?" Човекът от изтока не можел да си представи че в Лондон няма система за хлебоснабдяване с шеф на върха й.

Десетилетия минаха оттогава, но хората от изтока си остават същите. Журналисти във вестник с прозападна ориентация превеждат "CenterS for Decease Control and Prevention" като "Център за контрол и превенция на заболяванията". В представите им един обект няма как да има центрове, та нали щом като обектът е един, то и центърът трябва да е един. Нищо че:
> болестите са инфекциозни и неинфекциозни,
> с болестите се занимават не само лекари, но и статистици,
> борбата с болестите може да се води на глобално, но и на локално ниво.

Обяснението е тук: човекът от изтока е малограмотен провинциалист с бедно въображение. Учил е за окръжността, но не е стигнал до елипсата, с двата й фокуса, и определено не е стигнал до знанието че окръжността е просто частен случай на елипсата. Човекът от изтока продължава да брои до едно и да спира веднага след това. Почувства се объркан когато се появиха два антивирусни щаба и веднага затвори втория.

Човекът от изтока си представя че истината има една страна, че е неправилно да има две (да не говорим за повече) мнения по който и да било въпрос. И после се чуди защо се чувства чужденец - както в света на геометрията, така и в света на капитализма.

P.S.
История подобна на тази с хляба се случила на Милтън Фридман при негово посещение в Китай. Китайски зам-министър му задал тъпия въпрос: "Кой в САЩ отговаря за разпределението на материалите?"

Инвентаризации

4/19/2020

Покрай карантините, разни умници твърдят че продължителната изолация не била повод за страх, а шанс за инвентаризация на живота. Шегаджии! Каквито и инвентаризации да си правим докато сме живи, най-голямата инвентаризация я прави онази с косата, подпомогната от наследниците ни. Не сте ли виждали купчините от стари вещи край кофите за боклук?

Имаме толкова боклук в главите, че финалната му "инвентаризация" би замърсила света в невъобразима степен. Добре е че паметта ни е електрическа по характер и онази с косата я изпраща в небитието!

Как да успеем в живота?

3/28/2020

Има хора, посветени на това да успеят в живота. Всъщност, какво значи да успееш в живота?

Насока 1
Защо точно в живота? Къде другаде би могъл да успее човек? Странно е, но има две места извън живота където човек може да успее: а) в смъртта и б) след смъртта. Успехът в смъртта може да е резултат на героично дело или на мъдри думи. За успеха след смъртта ще стане дума по-късно.

Насока 2
Успехът е субективен: за едни си успял, за други - не. Има няколко категории лица, върху които един желаещ да мине за успял трябва да се фокусира:
а) родителите,
б) съвременниците,
в) хората от бъдещето, вкл. собствените деца.

В очите на съвременниците е сякаш лесно да минеш за успял. Като погледнем статията за някой град в Уикипедия, особено ако е американски, виждаме и списък на успелите граждани. Няма как да не ни направи впечатление че повечето са ентъртейнъри (спортисти, певици, актриси, комици) и политици. Само дето ... повечето родители не биха поискали да видят детето си в такава професия. Ерго, успелите в очите на съвременниците са се провалили в очите на родителите си.

Що се отнася до децата, родителят е винаги неуспял. Това е аксиома и не трябва да се доказва*. Единствения шанс да не се провалиш в очите на детето е ... да нямаш дете.

Има и допълнително изискване, усложняващо нещата: за да си успял в живота, трябва да си успял и в собствените си очи. Затова се самоуби ван Гог, заради осъзнатия неуспех. Нямаше откъде да знае че ще дойде време когато портретът на доктор Гаше, нарисуван 6 седмици преди самоубийството, ще бъде оценен на над 160 милиона долара.

Доктор Гаше не успя да върне ван Гог към живота, но успя в друго: в последните месеци на художника, той му осигури условия да нарисува над 70 картини. Ван Гог определено успя. Не само с портрета на Гаше, но и с портрета на доктор Феликс Рей, а и с орача на полето, слънчогледите, ирисите и автопортретите си.

Изводът:
Дали си успял в живота и смъртта не е важно; дали си успял се разбира след смъртта ти, когато разберат точно в какво си успял и вградят портрета ти в "голямата" картина на успеха.

_______________________________
* най-добре я е формулирал Ричард Крандъл, който казвал че
Най-ефективният начин да направиш от едно дете атеист е да му сложиш свещеник за баща.

Графоманската зараза

3/21/2020

Хората проявяват склонност да обобщават и глобализират. Всичко живо е трева? Това не съм го измислил аз, а Клифърд Саймак. Всички са маскари? Бай Ганьо. Мрежи, мрежи навсякъде? Историкът Нийл Фергъсън.

Заразата е в главата на всеки и така е било винаги (я, как хубаво го обобщих, сигурно е и в моята глава). Заразата е не само в главата на неграмотния, но и в главата на учения, че дори и в главата на този, който създава езика на науката – математикът. Преди хилядолетия математиците вярваха че всичко е число, което ще наречем „Питагорейската зараза“. Днес математиците вярват че всичко е граф, което ще наречем „Графоманската зараза“. За един граф-теоретик графите (респективно мрежите - графи чиито възли и ребра имат атрибути) са съвкупности от свързани и несвързани с връзки елементи. С други думи, всичко е граф, дори и несвързаните със структурата елементи (виж тук). Генерализирано: всичко е свързано, всичко е едно.

Мозъкът бил мрежа; престъпността била мрежа (борците с нея – също); дори светът бил мрежа (www). Графоманите успяха да включат в мрежата, т.е. да си припишат за родоначалник, невинния Ойлер, който без да подозира в какво се забърква си играеше със загадки от сорта на „Седемте моста на Кьонихсберг“ и не възнамеряваше да става родоначалник на нищо, освен на децата си.

P.S.
Това че горният текст е отчасти несериозен, не значи че проблемът не е сериозен. Нападението на добре известните вируси успя да демонстрира колко от т.н. ни мрежи (власт, здравеопазване и т.н.) са чиста измислица.

Преди векове Галилео писа че Книгата на природата е написана на езика на математиката, чиито символи са кръговете и триъгълниците. Преди години Талеб му се подигра, пишейки че Галилео просто е трябвало да си подаде носа от прозореца за да види че кръгове и триъгълници няма никъде. Кой знае как ще се подиграват следващите талебовци на обсесията ни да генерализираме и виждаме мрежи там където ги няма?

Фалшиви истини

3/20/2020

Още като малък си задавах въпроси от сорта: "Що за преводач си, ако не можеш да преведеш като хората дори първите две думи от книгата?" Ето една голяма книга от голям автор, преведена от голям български поет (Дебелянов). Наистина ли вярвате че името на автора е Уйлиамъ Шекспиръ?

Сега такива неща е невъзможно да се случат, ще кажете, нали всички имаме връзка с Мрежата. Точно затова, ще кажа аз. Големите автори и преводачи от миналото можеха да ни заблудят по-трудно, на огромната Мрежа това й се удава по-лесно. Един пример ще осветли проблема.

Преди Мрежата, някои се чудеха как става така че на картата на света Гренландия изглежда по-голяма от Австралия, при условие че е над три пъти по-малка. Днес, благодарение на Мрежата, някои от по-простичките сред нас могат да си помислят че Гренландия е по-голяма от Южна Америка, докато всъщност там могат да бъдат събрани осем Гренландии. Що за географ си ако си способен да произвеждаш такива карти-изроди? А как ще ни накараш да ти вярваме на данните за заболеваемостта от коронавируси, при условие че ги четем от същата тази карта?

Живот и здраве

3/18/2020

В тези критични времена животът и здравето станаха особено ценни:
> бънджи-скачачи и шофьори-самоубийци се боят да се наредят на опашката в магазина, ако няма два метра разстояние до съседа;
> алпинисти, изкачващи 8-хилядници без кислород, не смеят да излязат на улицата без маска.

В оруеловата приказка всички са равни, но някои са по-равни. Така е и сега, животът и здравето на някои са по-ценни. Изненадващо е, но сред тях са продавачите на животозастраховки. Обадят се на някого да се видят, било на потенциален клиент за сключване на полица, било на стар клиент - за подновяване, а той ги пита: "Ти добре ли си, бе?" Как да не се възгордееш, когато всички - познати и непознати - се интересуват от състоянието ти.

Цивилизоване

3/14/2020

"В година 3000 н.е. несъмнено ще можем да пътуваме от Канзас Сити до Пекин за часове. Но ако цивилизацията на тези две места е една и съща, то не би имало смисъл да го правим", писал Олдъс Хъксли. Колко заблуден е бил!

Когато пътуванията са стрували скъпо (по критериите пари и особено време), се е пътувало наистина с цивилизационни цели:
а) да цивилизоваш или
б) да се цивилизоваш.
Днес, пътуванията са основно с анти-цивилизационни цели:
в) да похарчиш пари, с които не знаеш какво да правиш или
г) да похарчиш време, което не знаеш какво да правиш.

Чудно ли е тогава че освен "главите" тръгнаха да пътуват и "задниците"? Сега разбирате ли съвременния смисъл на поговорката "Гъз глава затрива"? Именно пътуванията на "задниците", т.е. масовите пътувания, ни донесоха съвременните епидемии. И това ако не е анти-цивилизационно!

И друго ... Пътуванията на "задниците" от миналото (Кортес, Писаро) поставиха континенти в краката на европейците, основно заради европейските вируси, към които инки, ацтеки и маи нямаха имунитет. Дали пътуванията на днешните "задници" няма да поставят света в краката на азиатците?

<<Previous