Защо не направим така, че да използваме политиците като храната - само по веднъж? В противен случай нямаме право да се оплакваме че ни миришат на .....
|
Политиката е като тоалетна на гарата. Колкото и да я чистиш, след минути тя пак се напълва с ..... , но мераклии продължава да има.
Когато някой ни казва нещо, ние гледаме да си спестим усилията да помислим защо ни казва точно сега точно това точно така, а не някой друг път нещо друго по друг начин. Колко показателна е историята на Салвадор Алиенде!
На толкова много места можем да прочетем как генерал Пиночет свалил с преврат демократично избрания чилийски президент Салвадор Алиенде, че оставаме с впечатление че Алиенде е бил свален защото е бил демократично избран. Да, ама никой не сваля правителства и президенти защото са демократично избрани. Винаги има други причини. В случая с Алиенде причината била че той се захванал да прави неща за които не бил избран: колективизации; национализации; игри с лоши другарчета от сорта на Чилийската комунистическа партия и Съветския съюз. В резултат на което влязъл в конфликт със законодателната и съдебната власт, както и с коалиционните си партньори, без които не би бил избран. Както и с хора от собствената си партия. Както и с военните. В продължение на месеци, кой ли не предупреждавал Алиенде че управлението му е недемократично, замества законодателството с декрети и е неконституционно. Но той не им вярвал, защото считал че е е получил от народа пожизнена индулгенция за делата си, нали бил избран демократично. Алиенде бил в политиката близо 40 години: депутат, сенатор, министър. Всеки път демократично избиран, но никога свалян със сила. Чили е имало президенти и преди него. Предшественикът на Алиенде - Монталва - също бил избран демократично и демократично отстъпил мястото си на демократично избрания Алиенде, но го критукувал заради управлението му. И колко интересно ... точно по времето на президента Алиенде, Монталва бил демократично избран за сенатор и председател на Сената (вторият по важност пост в Чили). Колко демократично от страна на Алиенде - да "разреши" това да се случи по време на неговото "собствено" управление! Но и колко недалновидно - да не види какво е искал да му каже демократичният избирател точно сега точно по този начин: че мението на избирателя може да се промени, точно така както може да се промени мнението на всеки човек; че индулгенции вовеки-веков-амин може да има в християнството, но не и в политиката. Това Алиенде разбрал чак когато президентският дворец бил обръжен и пушките запукали, но вече било късно, твърде късно. В България преди избори на определени категории от населението дават по 2 кебапчета и така ги мотивират да гласуват за някого. В това няма нищо оригинално, предизборните подкупи са измислени отдавна. В люлката на демокрацията, бащата на демокрацията Джордж Вашингтон е записал в документите си че през юли 1758 година е мотивирал 391 от избирателите си с 605 литра твърд алкохол (по кило и половина на човек). Това се казва мотивиране!
Преди време в българския, както и във всеки друг стар славянски език, имаше падежи. През 19-и век, благодарение на "патриотичните" усилия на борци за независимост, творци и учители да се отграничим от съседите си, беше конструриран нов български, където падежите почти изчезнаха. Благодарение на жените и младежта, усилията по конструирането продължават: убиват последния български падеж - вокатива (звателния падеж). Какво ли ще правят убийците му когато той издъхне? Ще влязат ли в църква да се помолят за спасението на душите си? И как ще започнат молитвата си: "Бог Господ, спаси душата ми, грешната"? Тази срамотия и в Русия не я правят, там единственият останал вокатив е точно в "Боже Господи".
Като човек на средна възраст си спомням че преди десетилетия падежите все още ги имаше. Не в книжовния език на столицата, а в диалектите на Западна България. Когато трябваше да се обърнат към ПешО (именителен падеж), торлаците казваха пЕшо (звателен падеж). Когато нещо се случваше с ПешО, те използваха винителния падеж и казваха: "Утепа'а ПешОте". Когато даваха, те употребяваха дателния падеж, казвайки "Дадо'ме ПешОти кило ракия". Не че ми е тъжно за падежите. Тъжно ми е заради глупостта на конструкторите, които си мислят че утре няма да се намери някой, който да конструира и тях. И то така, че да ги накара да се въртят в гробовете си. Критикуват унгарския премиер Орбан задето ходел на мачове в чужбина със самолета на олигарх. Намирисвало им на корупция. Ако беше ходил с държавен самолет щеше да им намирисва на разточителство. А какво очакват от Орбан, да спре да ходи на мачове ли?
"Най-добрият аргумент срещу демокрацията е 5-минутният разговор с обикновен избирател", казвал Чърчил. Преведено в контекста на нашия разказ: "Абе, дебили, като все си избирате за лидери любители на футбола*, какво чудно има че са все по стадионите?" __________________________________________________________ * скромна футболна галерия: Орбан, Борисов, Путин, Макрон Когато неосъзнати българи предложили на Фердинанд работа като цар, австрийският император го предупредил че ако се съгласи, то императорът ще поиска оставката му като поручик в унгарския полк. Представяте ли си с какво реноме се е ползвала България и от коя девета дупка е бил измъкнат бъдещият цар?
Ще речеш че българите вече са се осъзнали и си избират лидерите по-добре - все генерали. Ама като се замислиш и се сещаш че единият стана генерал по бързата процедура, а другият е тип "на гол тумбак, чифте пищови", т.е. генерал на 9 самолета, 2 вертолета и неуточнено количество старо желязо. Преди 30-ина години се появи филмът Робокоп, където учени сглобиха робот-полицай и го пуснаха да налага закона по улиците. Робокоп обикаляше улиците с полицейска кола и намираше нарушители. И след това безмилостно ги наказваше. Няколко десетилетия след Робокоп се появи идеята за Рободжъдж - съдия-робот, който за разлика от хората ще може да правораздава без да бъде разсейван от глад, жажда и преумора, и ще може да се оправя с хилядите томове закони, наредби и криминални процедури (снемане на отпечатъци, ДНК-анализи и какво ли още не). Човечеството най-накрая ще заживее в Рая, защото законът ще се прилага за всички 24/7.
Блажени са вярващите, защото си мислят че тяхно е царството на бъдещето. Какво да очакваме от Робокоп сложен в патрулка? Да пише повече глоби за неправилно паркиране и пресичане? Да арестува повишаващите глас и тези с нецензурния речник, защото статистическите му алгоритми знаят че те са в пъти по-склонни към насилие? Да пише повече глоби за хвърлени фасове? Това са уличните престъпления, и зает с тях Робокоп няма да има време и сили да търси престъпниците, внесли фасовете без да платят митата (или произвели фасовете в местен нелегален цех за да спестят акцизите). А какво ще прави Рободжъдж? Как какво, няма да седи без работа. Ще осъжда хванатите от Робокоп нарушители, които превишават с много скоростта. Както и много гласовитите любители на нецензурности. Както и тези хващани да хвърлят фасовете си на земята периодично. Тези с неплатените мита и акцизи няма да ги осъжда, защото тях няма да има кой да ги хваща (виж по-горе). А какво ще стане с обществото? Как какво, то ще стане по-бавно, по-чисто, по-тихо и по-цензурно, но няма да е по-справедливо, защото ще го отнасят само дребните рибки. И няма да е по-умно устроено от сегашното защото ... елементарно е, Уотсън, вместо да намалиш и опростиш безкрайно обемните, сложни и противоречиви закони и процедури в които нито гражданин, нито полицай*, нито съдия** може да се ориентира без да се оплете, ти ще ги усложниш използвайки нечовешки полицаи и съдии. Които ще са точно толкова неразбираеми и омразни за обикновените граждани, колкото са неразбираеми и омразни хилядите нечовешки закони и наредби. _________________________________________ * затова стана популярен изразът че когато полицаят хване, съдията пуска - защото в общия случай полицаят не познава тънкостите на закона ** затова на едни български съдии им се наложи да питат Съда на ЕС какво е Интернет (че за нас Интернет е едно, но за тях законът може да казва нещо съвсем друго) "Демокрацията е като казиното - и двете експлоатират човешката ирационалност", казва писателят Уилям Паундстоун, имайки предвид че шансът със залагането или пускането на бюлетина да окажеш влияние върху резултата е минимален.
Аз ще кажа друго: Демокрацията е по-лоша от казиното. В казиното, това че "твоите" числа печелят означава че печелиш и ти. При демокрацията, това че "твоите" кандидати са спечелили съвсем не означава че си спечелил и ти. Според Марк Гуудман, топ-експерт в сферата на киберсигурността, в 80% от американските щати работодателите имат (и активно се възползват от) правото да изискват от служителите и кандидат-служителите си личните им пароли за мрежови услуги (Фейсбук, Инстаграм, Яху, Ютюб и т.н.). Същото правели училищата и университетите. Не е тайна че каквото тръгне от щатите, то стига навсякъде. И какво ще се получи когато някой като мен (или теб) няма достъп до такива мрежови услуги? Ще се получи дискриминация по мрежови услуги. Вариантите са два:
Вариант 1. Няма да ти повярват; ще си помислят че си криеш паролата и ще те уволнят. Или пък няма да те приемат, ако си кандидат. Мотивировката: лъжец. Вариант 2. Ще ти повярват и ще те уволнят. Или пък няма да те приемат, ако си кандидат. Мотивировката: ненормалник. Ботев събра дружината да попеят. Заповяда да се пее "Хубава си, моя горо". Знаменосецът даде тон. "Остави", изкомандва войводата. "Първо трябва да съберем по един грош за Каравелов, че интелектуалната собственост върху текста е негова!" Идиотски звучи, по онова време такова нещо не можеше да се случи. А сега?
Собствеността е свобода, но свободата не е само собственост. Собствеността е едно малко подмножество на свободата. Важно, но малко. Понякога се налага да се жертва нещо заради друго нещо. Тогава е разумно да се жертва малкото заради голямото. Така бе тогава и поетът Ботев се жертва заради Родината. Така трябва да бъде и сега, когато интелектуалната собственост пречи на интелектуалната свобода. Писателят Дейвид Фостър Уолас станал толкова известен, че го канели да държи речи при дипломирането на студенти. Ето какво разказал той в най-известната си реч:
Плуват заедно две млади рибки и срещат възрастна риба, плуваща в обратната посока. Рибата им казва: "Добрутро, момчета. Как е водата?" Двете рибки продължават да плуват, но след известно време едната поглежда към другата и казва: "Водата? Какво, по дяволите, е водата?" Има четири вида хора: едните измислят действителността, другите я "произвеждат", третите я копират, а четвъртите просто я обитават. Ако вземем за пример горната история, то разпределението на ролите ще стане ясно: > Уолас е този, който измисля една нова действителност с измислената си история. > Измисля я не просто така, а с определена цел - да стигне до определени изводи, правейки ги "очевидни" за студентите, които на база на тези изводи ще започнат да "произвеждат" неговата действителност (т.е. действителност от тип "Уолас", а не такава от тип "Джобс" или "Клинтън"; Джобс и Клинтън са ги канели в други университети да държат речи на други студенти). > Този, който копира действителността, т.е. историята на Уолас, го прави с определена цел. В случая, това съм аз, а каква е целта ми ще стане "очевидно" малко по-късно. > Тези, които обитават действителността, са рибките. Те не подозират за съществуването й, и затова задават въпроса "Какво е водата?". Ако случайно някой им обясни какво е водата, те вероятно ще продължат с "умотворенията": "Има ли всъщност вода?" или "Вода ли? Такова животно нЕма!" Има и някои умни рибки които, обясниш ли им за водата, се замислят и си казват: "Малеей, вЕрно бе, как не се сетих?" И сега от измислици за водния свят на рибките да преминем в нашата въздушна действителност. В нея, си общуваме със звуци. Да, ама звуците лесно се подслушват. Някои хора дори си изкарват прехраната с подслушване. И аз като "измислител" на една нова действителност през март 2015 г. се запитах: Представяте ли си какво ще стане, ако Големият брат, след анализ на социалните мрежи на населението, открие че подслушването на 100 мрежови възела му гарантира подслушване на цялото население на страната? Елементарно, Уотсън, той ще обяви 100-те лица за обществено опасни, ще получи законно разрешение от съда да ги подслушва и така ... ще може да подслушва законно цялото население на страната. Нямам никаква информация за работата на полицията; за да измисля горното просто си мислих за нея. От полицията ми го връщат като не четат блога ми; те обаче си имат свои "измислители", които са им дали същата идея. А полицаите са започнали да произвеждат "моята (и на техните измислители)" действителност. Това е станало известно на някои журналисти, които копират действителността (вземат я от тайния свят на полицията) и я пействат (свеждат до знанието) на обикновените читатели, казвайки: "с осигуряването на достъп до един потребител се следи огромно количество трафик на неограничен брой хора". Читателите, тези невинни рибки, или ще пропуснат да прочетат статията, или няма да я разберат, или ще си кажат "Уау, това е опасно", а след няколко дни ще забравят за опасността и ще продължат да плуват в същата вода, която ще продължават да не усещат: "Полицейска държава? Какво, по дяволите, е полицейска държава?" "Мъдрият човек стори мостове, глупакът - стени", казват китайците в опит да се подиграят с митата, въведени от Тръмп. Знаят ги много добре тези работи, нали именно те построиха най-голямата стена в света.
Не, няма да говоря за физиката на Вселената. Ще говоря за физиката на човека, и не на кой да е човек, ами на човека обитаващ Съединените щати. Който е наистина специален (оттук и специална теория).
Започвам със статистика: през 1950 г. средното американско жилище е от 983 кф (квадратни фута), а през 2007 г. то е вече 2521 кф. Американците тънат в излишество, ще си кажете, без да подозирате колко относителна е вашата гледна точка. Гледната точка на средния американец е съвсем различна: той е надебелял и жилищата (свои и чужди) не му изглеждат толкова големи. Фактите са следните: > Докато през 1960 г. възрастните със свръхтегло са били около 45% от американците, през 2010 г. те са около 66%. > Делът на децата със свръхтегло за същия период е нараснал около 4 пъти: от 5% до 20% от всички американски деца. Е, каква е моята Специална теория на относителността? Ето каква e: Относителното (спрямо останалия свят) натежаване на американското население е довело до относителност в отношението към това какво се счита за нормално жилище. Не става дума само за жилища: на американеца му е нужно повече "жизнено пространство" и в геополитически смисъл. Имало едно време една странна страна. Тя имала проблем с обирането на собствения гюл, но нямала проблем с ловенето на чужди гюленисти. Елементарно, Уотсън, в страната имало недостиг на берачи и излишък на полицаи.
Когато излезе някоя новина за ДАНС (Държавна агенция "Национална сигурност"), си мисля че новината трябва да се чете наопаки. Няколко примера:
Пример 1. Преди години излезе новината че ДАНС ще обучи 500 агенти за хакери. Един критично настроен гражданин би се запитал колко агенти има ДАНС, че да отделя за анти-хакерство 500 души. Аз си мисля че е станало точно обратното: ДАНС не е отделила 500 агента за анти-хакерство, ами е назначила 500 хакера за агенти. Пример 2. Сега четем че ДАНС ще внедрява тайни агенти в институции и фирми без да е необходимо съгласието на собствениците/ръководствата. Мисля си че и тази новина трябва да се чете наопаки - няма да внедряват тайни агенти във фирмите, ами ще назначават служители на фирмите за тайни агенти. Един недоволен служител знае много за работодателя и има много причини да го топи, но ако получи от ДАНС заплата и осигуровки за това, то причините му се увеличават с още три (заплата, осигуровки и безнаказаност). "След сделката за ЧЕЗ, за потребителите и служителите няма да се промени нищо", казва бъдещата собственичка на българския бизнес на ЧЕЗ. Без да си дава сметка, тя е напипала тънката червена нишка в привидния хаос на българския преход: сменят се имената на обитателите на "първия етаж", всичко друго остава същото.
Професионалният патриот изкарва цял живот на издръжка на Родината и умира вярвайки че той й е дал повече, отколкото тя на него.
Понеже днес съм настроен на вълна афористи и афоризми, та не може да не ми направи впечатление сходството в начина на мислене на афористите-политици.
Владимир Илич Ленин Дайте ни дете за 8 години и ние ще ви дадем комунист завинаги. Адолф Хитлер Който владее младежта, той печели бъдещето. Румен Радев (в Париж) Трябва да спечелим умовете и сърцата на младото поколение. Не виждаш сходството, ли? Елементарно, Уотсън, политиците-печалбари редпочитат да печелят от сделки с младежта. Онзи ден, покрай "френския" полет на президента ни, се бях замислил що за щура страна сме. Плащаме луди пари за охраната му, за да е добре въоръжена с: автоматични оръжия, бронирани мерцедеси, модерни комуникации и какво ли още не. И за какво: за да го опазят от риска да не го наплюе или шамароса някой разгневен съгражданин. А в същото време президентът се излага на риск, връткайки кръгчета на френски изтребител на който никога преди не е летял. Не че наскоро е летял на нещо. Не че би трябвало, нали е президент за да президентства, не за да лети. Чувствам че не сте съгласни с мен, та затова ще добавя че нито Барак Обама водеше лекции на юристи през уикендите, нито Доналд Тръмп сключва сделки с апетитни недвижими имоти по време на президентските си визити в чужбина.
Днес чета последната творба на Дан Браун, където се описва испанската Кралска гвардия, грижеща се за сигурността на краля и семейството му. Решавам да проверя що за животно е тя и Уикипедия уставно докладва: подразделение на въоръжените сили с напълно военни функции и подготовка, наброяващо 1900 души и включващо даже десантчици и артилерия. Или Испания е по-щура страна от нашата, или и там има много мераклии да им плюят и шамаросват величествата. Сещам се че има една цяла област, която плюе не само на величеството, ами на цялата испанска монархия. Охрани, всуе се морите! Пазарната икономика е за всички, вкл. и за дебилите. Те са недостатъчно тъпи за да си купят два пъти 4-те студийни албума на любимата си група, но са достатъчно тъпи в добавка към тях да си купят един концертен и два сборни албума, което е същото (пример тук). Какво да ги правиш, дебили!
Демокрацията е също за всички. Иван Костов беше продаден на дебилите два пъти: веднъж опакован с надпис "СДС" и втори път - с "ДСБ". Георги Първанов си смени опаковката 3 пъти: БКП, БСП, АБВ. Шампион на преопаковането е Петър Берон: Екогласност, СДС, дует "Ганчев-Берон", Съюз "България", СПС "Защита", Атака. В Декларацията за независимост на САЩ преследването на щастието е упоменато изрично като едно от основните права на всеки човек. Как стои въпросът с преследването на щастието днес?
Правото на преследване на щастието е дадено на всекиго и затова всеки може да го упражнява по свой начин. Другите нации преследват щастието по начини които не се харесват на американците, а американците решават да преследват щастието им защото не било християнско, капиталистическо и демократично. Не, не си измислям: при 5%-ен относителен дял на американското население в световното, относителният дял на американските военни разходи в световните е 50%*. За какво си мислите че са тези оръжия, освен за преследване на щастието на другите? Знаем че преследването на чуждото щастие струва много пари, но знаем и друго - американците нямат големи успехи в преследването. Инвестират много, а резултатите са слаби. Как да не се депресират? Няма как; затова са депресирани. Не, не си измислям: 5%-ното американско население на света консумира около 2/3 от световните антидепресанти*. Ако се чудите дали няма и други причини за депресията на американците, то знайте че има: докато преследват щастието на другите, те нямат време и сили да преследват своето собствено щастие. Тръгнахме от Декларацията за независимост и ще свършим пак там. 1/4 от американците не знаят от кого дедите им са извоювали независимост**. 38% от американците биха се провалили на теста за получаване на американско гражданство**, ако бъдат подложени на него. Как, питам се, имат наглостта да преследват щастието на другите от името на Америка? ____________________ * данните са оттук ** данните са оттук Нарастващата популярност на мастър-шефовете (МШ) тревожи българските сиромахомили. "Как може да има такова прахосване на ресурси след като много хора умират от глад", питат се те.
Какво е решението? Дали да не зачислим по 10-20 гладуващи на МШ? Тъпо, много тъпо! Та нали ако го направим, никой няма да се натиска за МШ. МШ ще изчезнат, но гладуващите ще останат. Да си припомним България отпреди 30-40 години. Тогава нямаше МШ, но гладуващи имаше предостатъчно. По думите на Георги Господинов: "Имаше ли портокали, значи наближаваше Нова Година". Другият вариант е директно да забраним МШ. Ще стане по-бързо, но резултатите ще са същите. Ами сега? Какво още да забраним за да спрем разхищаването? Операта? Театъра? Армията и полицията? Тогава ще изчезнат операта, театърът, армията и полицията, но не и гладуващите. Дали тогава да не забраним гладуващите? Гладуването, също като разхищаването, е не само състояние на тялото, а и на духа. Бюджетът на Египет субсидира гладуващите с над 2 милиарда щатски долара годишно, давайки им възможност да купуват храни на нереално ниски цени. Накратко, храненето на гладуващите е също безмислено прахосване на ресурси, но за разлика от прахосването на МШ, се извършва на държавни разноски и в особено опасни размери. И не мислете че имам нещо лично против бедния Египет (беден, а пък дава 2 милиарда долара субсидии за ядене годишно; дали затова не е беден). Не, богатите САЩ също прахосват милиарди субсидии за да могат гражданите им да пътуват като луди и да висят по задръстванията като още по-луди. Да, говоря за тамошните нереално ниски цени на бензина. Да въведеш, подобно на Турция, отмяна на изучаването на еволюцията, било регрес. А да въведеш отмяна на действието на еволюцията, обгрижвайки неприспособените и неприспособяващите се, какво е? Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало отдолу-нагоре, а не отгоре-надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, желаещи да обменят информация.
Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че това е опасна наивност, поне що се отнася до важните неща в обществото. Вече писах как езикът, демокрацията и истината, се конструират от заинтересовани лица. Сега смятам да пиша и за нещата в природата. И така, коя е най-дългата река в света? Всичко зависи от това как измерваш реките: от извора към устието (отдолу-нагоре) или от устието към извора (отгоре-надолу). Не, не съм направил грешка, мислете за извора като за долното, а за устието като за горното!Защото изворът е значително по-дребен и невидим от устието, и се отнася към него така, както избирателят се отнася към министър-председателя. Няма значение как измерваш малките, неизвестни на публиката реки, които започват с извор. Българската река Меланщица извира в южната част на Боховска планина и се влива в друга река (коя точно - не ни вълнува). Както и да мериш дължината й, тя все е една и съща. При големите и известни реки това не е така. Да вземем за пример Амазонка. Тя може да бъде измерена от устието си дотам, докъдето се нарича Амазонка. Само че така не е сигурно че Амазонка ще вземе рекорда за най-дълга река. Какво правим тогава? Измерваме я от извора й! Само дето Амазонка няма извор. За неин извор повече от век се е приемал изворът на реката Апуримак. Забележете разликата в имената! Река Амазонка е била конструирана от географите на 19-ти век. През 21-ви век, във връзка с интереса на латиноамериканските географи (и население) Амазонка да бъде изкарана по-дълга от Нил, те я конструират по друг начин: за извор на Амазонка се приема извора на река Мантаро. Забележете отново разликата в имената! Нека не се учудваме ако последващи измервания на дължините на Нил и Амазонка внесат изменения в днешната класация. Не си мислете че се конструират само реките. Историята е река на времето. Хан Кубрат и синовете му не са се наричали "българи" и по тази причина е глупаво съвременните българи (и особено българските историци) да си мислят че "извират" от тях (вкл. и в генетично отношение). За един съвременен българин е по-вероятно да е по-близък роднина на Чингиз Хан или на турски султан, отколкото на Хан Кубрат. В две изречения: Независимо от това дали го одобряваме или не, както реките, така и историята, се конструират отгоре-надолу (т.е. от устието към извора). Несправедливостта на историята се състои в това че Хан Кубрат няма възможност да конструира личността Божидар Димитров, но Божидар Димитров може да залепи върху образа на Хан Кубрат каква ли не измислица с такава лекота, с каквато скулпторът сложи светещи очи на Цар Самуил. |
Categories
All
Archives
April 2019
|
RSS Feed
