Ние, европейците, знаем че не можем да станем каквито си поискаме. Не можем да станем индийци или китайци, но от нас се очаква да вярваме че всеки може да дойде в Европа и да стане европеец. Douglass Murray
|
Мнозина смятат че четвъртата власт, това са журналистите. Сякаш не знаят какво значи власт. Сякаш не са чували в приказките, и виждали в действителността, как винаги някой държи хляба и ножа.
Четвъртата власт, подобно на всяка друга власт, има три класически проявления: 1. Забранително (кой държи ножа) От една страна, собствениците имат властта да забранят на журналистите да публикуват разследванията си. Какво от това, ще кажете, журналистите могат да си ги публикуват на собствени сайтове или в Ютюб. Да, но това не променя нещата: властта е в способността да забраняваш и насилваш. Ако не бяха забраните и насилието, т.е. законите, наредбите, арестите, следствията, обвиненията и присъдите, щяхме ли да имаме първите три власти? Твърдо НЕ! Ами че нали гореизброените са любимите инструменти на трите власти! 2. Анонимизиращо (кой държи червения молив и гумата за триене) Забелязали ли сте колко журналистически статии са подписани не с името на журналист, а с името на вестник? И това ако не е проява на власт - да отнемеш правото на автора да се подпише под творбата си! Нима същото не се случва и в другите власти? Казват че законопроектът е дело на депутата Х, без значение че е бил подготвен от служители на някое министерство или изследователи на някой мозъчен тръст. 3. Икономическо (кой държи хляба) Откъде печелят парите си един вестник и една телевизия? Ааа, вярно, от рекламата. Не от писането на уводни статии, не от новини, не от зодиакални бълнувания и прогнози за времето. Е, журналистите с реклама не се занимават, за това се грижат други. Търсете кой на кого плаща и ще разберете кой държи хляба! Накратко Журналистите пишат с много думи каквото им е казано с две-три думи, защото тези които им нареждат, подобно на всеки друг властник, предпочитат краткото казване пред дългото писане. Това е четвъртата власт, властта на собствениците на медии. Да кръстят нещо на теб по политически причини не е голямо признание: политиката се върти като лопатата на фурнаджията, а резултатите й често са с трайността на хляба му. Колко перничани знаят че градът им е носил името на "вожда и учителя" Димитров?
От една страна, имената дадени по политически причини са малотрайни. От друга - нечестни. Понякога,обаче, се случва нечестното да е трайно. Щеше ли да се съгласи Климент Охридски азбуката създадена от него да носи името на учителя му - кирилица? Едва ли. Светият му учител също нямаше да се съгласи: никой светец не е станал светец с кражба на чужди заслуги. Това се случило в Денвър, Колорадо през 2006 г. По това време кмет на града бил Джон Хикънлуупър, човек направил парите си с продажба на алкохол на населението. Същият смятал обаче, че марихуаната не трябва да се продава на населението. Мейсън Твърт бил на друго мение, той вярвал че марихуаната е по-безопасна от алкохола. Затова публично предизвикал кмета на дуел: за всяка глътка бира на кмета, Мейсън обещавал да си дръпва марихуана, и така докато единият умре. След като бил уведомен за дуела, Хикънлуупър изведнъж решил че има спешна работа извън града и не може да участва.
По-късно, щатът Колорадо разрешил употребата на марихуана от 1 януари 2014 г. и вече е спечелил над 1,000,000,000 долара от "марихуанени" данъци и такси. Какво спечели населението е също ясно: малки дози допълнителна радост и свобода. Джон Хикънлуупър също спечели: той стана губернатор на щата с два последователни мандата, а сега се кандидатира за президент на САЩ за изборите през 2020. Не знам дали колорадците са забелязали парадоксалното си поведение: гласували са ЗА политик, при условие че са били СРЕЩУ политиките му. Ще ми се да вярвам че българите в това положение щяха да изберат за губернатор Мейсън Твърт. Защо не направим така, че да използваме политиците като храната - само по веднъж? В противен случай нямаме право да се оплакваме че ни миришат на .....
Политиката е като тоалетна на гарата. Колкото и да я чистиш, след минути тя пак се напълва, но мераклии да я ползват продължава да има.
Когато някой ни казва нещо, ние гледаме да си спестим усилията да помислим защо ни казва точно сега точно това точно така, а не някой друг път нещо друго по друг начин. Колко показателна е историята на Салвадор Алиенде!
На толкова много места можем да прочетем как генерал Пиночет свалил с преврат демократично избрания чилийски президент Салвадор Алиенде, че оставаме с впечатление че Алиенде е бил свален защото е бил демократично избран. Да, ама никой не сваля правителства и президенти защото са демократично избрани. Винаги има други причини. В случая с Алиенде причината била че той се захванал да прави неща за които не бил избран: колективизации; национализации; игри с лоши другарчета от сорта на Чилийската комунистическа партия и Съветския съюз. В резултат на което влязъл в конфликт със законодателната и съдебната власт, както и с коалиционните си партньори, без които не би бил избран. Както и с хора от собствената си партия. Както и с военните. В продължение на месеци, кой ли не предупреждавал Алиенде че управлението му е недемократично, замества законодателството с декрети и е неконституционно. Но той не им вярвал, защото считал че е е получил от народа пожизнена индулгенция за делата си, нали бил избран демократично. Алиенде бил в политиката близо 40 години: депутат, сенатор, министър. Всеки път демократично избиран, но никога свалян със сила. Чили е имало президенти и преди него. Предшественикът на Алиенде - Монталва - също бил избран демократично и демократично отстъпил мястото си на демократично избрания Алиенде, но го критукувал заради управлението му. И колко интересно ... точно по времето на президента Алиенде, Монталва бил демократично избран за сенатор и председател на Сената (вторият по важност пост в Чили). Колко демократично от страна на Алиенде - да "разреши" това да се случи по време на неговото "собствено" управление! Но и колко недалновидно - да не види какво е искал да му каже демократичният избирател точно сега точно по този начин: че мението на избирателя може да се промени, точно така както може да се промени мнението на всеки човек; че индулгенции вовеки-веков-амин може да има в християнството, но не и в политиката. Това Алиенде разбрал чак когато президентският дворец бил обръжен и пушките запукали, но вече било късно, твърде късно. В България преди избори на определени категории от населението дават по 2 кебапчета и така ги мотивират да гласуват за някого. В това няма нищо оригинално, предизборните подкупи са измислени отдавна. В люлката на демокрацията, бащата на демокрацията Джордж Вашингтон е записал в документите си че през юли 1758 година е мотивирал 391 от избирателите си с 605 литра твърд алкохол (по кило и половина на човек). Това се казва мотивиране!
Критикуват унгарския премиер Орбан задето ходел на мачове в чужбина със самолета на олигарх. Намирисвало им на корупция. Ако беше ходил с държавен самолет щеше да им намирисва на разточителство. А какво очакват от Орбан, да спре да ходи на мачове ли?
"Най-добрият аргумент срещу демокрацията е 5-минутният разговор с обикновен избирател", казвал Чърчил. Преведено в контекста на нашия разказ: "Абе, дебили, като все си избирате за лидери любители на футбола*, какво чудно има че са все по стадионите?" __________________________________________________________ * скромна футболна галерия: Орбан, Борисов, Путин, Макрон Преди 30-ина години се появи филмът Робокоп, където учени сглобиха робот-полицай и го пуснаха да налага закона по улиците. Робокоп обикаляше улиците с полицейска кола и намираше нарушители. И след това безмилостно ги наказваше. Няколко десетилетия след Робокоп се появи идеята за Рободжъдж - съдия-робот, който за разлика от хората ще може да правораздава без да бъде разсейван от глад, жажда и преумора, и ще може да се оправя с хилядите томове закони, наредби и криминални процедури (снемане на отпечатъци, ДНК-анализи и какво ли още не). Човечеството най-накрая ще заживее в Рая, защото законът ще се прилага за всички 24/7.
Блажени са вярващите, защото си мислят че тяхно е царството на бъдещето. Какво да очакваме от Робокоп сложен в патрулка? Да пише повече глоби за неправилно паркиране и пресичане? Да арестува повишаващите глас и тези с нецензурния речник, защото статистическите му алгоритми знаят че те са в пъти по-склонни към насилие? Да пише повече глоби за хвърлени фасове? Това са уличните престъпления, и зает с тях Робокоп няма да има време и сили да търси престъпниците, внесли фасовете без да платят митата (или произвели фасовете в местен нелегален цех за да спестят акцизите). А какво ще прави Рободжъдж? Как какво, няма да седи без работа. Ще осъжда хванатите от Робокоп нарушители, които превишават с много скоростта. Както и много гласовитите любители на нецензурности. Както и тези хващани да хвърлят фасовете си на земята периодично. Тези с неплатените мита и акцизи няма да ги осъжда, защото тях няма да има кой да ги хваща (виж по-горе). А какво ще стане с обществото? Как какво, то ще стане по-бавно, по-чисто, по-тихо и по-цензурно, но няма да е по-справедливо, защото ще го отнасят само дребните рибки. И няма да е по-умно устроено от сегашното защото ... елементарно е, Уотсън, вместо да намалиш и опростиш безкрайно обемните, сложни и противоречиви закони и процедури в които нито гражданин, нито полицай*, нито съдия** може да се ориентира без да се оплете, ти ще ги усложниш използвайки нечовешки полицаи и съдии. Които ще са точно толкова неразбираеми и омразни за обикновените граждани, колкото са неразбираеми и омразни хилядите нечовешки закони и наредби. _________________________________________ * затова стана популярен изразът че когато полицаят хване, съдията пуска - защото в общия случай полицаят не познава тънкостите на закона ** затова на едни български съдии им се наложи да питат Съда на ЕС какво е Интернет (че за нас Интернет е едно, но за тях законът може да казва нещо съвсем друго) "Демокрацията е като казиното - и двете експлоатират човешката ирационалност", казва писателят Уилям Паундстоун, имайки предвид че шансът със залагането или пускането на бюлетина да окажеш влияние върху резултата е минимален.
Аз ще кажа друго: Демокрацията е по-лоша от казиното. В казиното, това че "твоите" числа печелят означава че печелиш и ти. При демокрацията, това че "твоите" кандидати са спечелили съвсем не означава че си спечелил и ти. Според Марк Гуудман, топ-експерт в сферата на киберсигурността, в 80% от американските щати работодателите имат (и активно се възползват от) правото да изискват от служителите и кандидат-служителите си личните им пароли за мрежови услуги (Фейсбук, Инстаграм, Яху, Ютюб и т.н.). Същото правели училищата и университетите. Не е тайна че каквото тръгне от щатите, то стига навсякъде. И какво ще се получи когато някой като мен (или теб) няма достъп до такива мрежови услуги? Ще се получи дискриминация по мрежови услуги. Вариантите са два:
Вариант 1. Няма да ти повярват; ще си помислят че си криеш паролата и ще те уволнят. Или пък няма да те приемат, ако си кандидат. Мотивировката: лъжец. Вариант 2. Ще ти повярват и ще те уволнят. Или пък няма да те приемат, ако си кандидат. Мотивировката: ненормалник. Ботев събра дружината да попеят. Заповяда да се пее "Хубава си, моя горо". Знаменосецът даде тон. "Остави", изкомандва войводата. "Първо трябва да съберем по един грош за Каравелов, че интелектуалната собственост върху текста е негова!" Идиотски звучи, по онова време такова нещо не можеше да се случи. А сега?
Собствеността е свобода, но свободата не е само собственост. Собствеността е едно малко подмножество на свободата. Важно, но малко. Понякога се налага да се жертва нещо заради друго нещо. Тогава е разумно да се жертва малкото заради голямото. Така бе тогава и поетът Ботев се жертва заради Родината. Така трябва да бъде и сега, когато интелектуалната собственост пречи на интелектуалната свобода. Писателят Дейвид Фостър Уолас станал толкова известен, че го канели да държи речи при дипломирането на студенти. Ето какво разказал той в най-известната си реч:
Плуват заедно две млади рибки и срещат възрастна риба, плуваща в обратната посока. Рибата им казва: "Добрутро, момчета. Как е водата?" Двете рибки продължават да плуват, но след известно време едната поглежда към другата и казва: "Водата? Какво, по дяволите, е водата?" Има четири вида хора: едните измислят действителността, другите я "произвеждат", третите я копират, а четвъртите просто я обитават. Ако вземем за пример горната история, то разпределението на ролите ще стане ясно: > Уолас е този, който измисля една нова действителност с измислената си история. > Измисля я не просто така, а с определена цел - да стигне до определени изводи, правейки ги "очевидни" за студентите, които на база на тези изводи ще започнат да "произвеждат" неговата действителност (т.е. действителност от тип "Уолас", а не такава от тип "Джобс" или "Клинтън"; Джобс и Клинтън са ги канели в други университети да държат речи на други студенти). > Този, който копира действителността, т.е. историята на Уолас, го прави с определена цел. В случая, това съм аз, а каква е целта ми ще стане "очевидно" малко по-късно. > Тези, които обитават действителността, са рибките. Те не подозират за съществуването й, и затова задават въпроса "Какво е водата?". Ако случайно някой им обясни какво е водата, те вероятно ще продължат с "умотворенията": "Има ли всъщност вода?" или "Вода ли? Такова животно нЕма!" Има и някои умни рибки които, обясниш ли им за водата, се замислят и си казват: "Малеей, вЕрно бе, как не се сетих?" И сега от измислици за водния свят на рибките да преминем в нашата въздушна действителност. В нея, си общуваме със звуци. Да, ама звуците лесно се подслушват. Някои хора дори си изкарват прехраната с подслушване. И аз като "измислител" на една нова действителност през март 2015 г. се запитах: Представяте ли си какво ще стане, ако Големият брат, след анализ на социалните мрежи на населението, открие че подслушването на 100 мрежови възела му гарантира подслушване на цялото население на страната? Елементарно, Уотсън, той ще обяви 100-те лица за обществено опасни, ще получи законно разрешение от съда да ги подслушва и така ... ще може да подслушва законно цялото население на страната. Нямам никаква информация за работата на полицията; за да измисля горното просто си мислих за нея. От полицията ми го връщат като не четат блога ми; те обаче си имат свои "измислители", които са им дали същата идея. А полицаите са започнали да произвеждат "моята (и на техните измислители)" действителност. Това е станало известно на някои журналисти, които копират действителността (вземат я от тайния свят на полицията) и я пействат (свеждат до знанието) на обикновените читатели, казвайки: "с осигуряването на достъп до един потребител се следи огромно количество трафик на неограничен брой хора". Читателите, тези невинни рибки, или ще пропуснат да прочетат статията, или няма да я разберат, или ще си кажат "Уау, това е опасно", а след няколко дни ще забравят за опасността и ще продължат да плуват в същата вода, която ще продължават да не усещат: "Полицейска държава? Какво, по дяволите, е полицейска държава?" "Мъдрият човек стори мостове, глупакът - стени", казват китайците в опит да се подиграят с митата, въведени от Тръмп. Знаят ги много добре тези работи, нали именно те построиха най-голямата стена в света.
Не, няма да говоря за физиката на Вселената. Ще говоря за физиката на човека, и не на кой да е човек, ами на човека обитаващ Съединените щати. Който е наистина специален (оттук и специална теория).
Започвам със статистика: през 1950 г. средното американско жилище е от 983 кф (квадратни фута), а през 2007 г. то е вече 2521 кф. Американците тънат в излишество, ще си кажете, без да подозирате колко относителна е вашата гледна точка. Гледната точка на средния американец е съвсем различна: той е надебелял и жилищата (свои и чужди) не му изглеждат толкова големи. Фактите са следните: > Докато през 1960 г. възрастните със свръхтегло са били около 45% от американците, през 2010 г. те са около 66%. > Делът на децата със свръхтегло за същия период е нараснал около 4 пъти: от 5% до 20% от всички американски деца. Е, каква е моята Специална теория на относителността? Ето каква e: Относителното (спрямо останалия свят) натежаване на американското население е довело до относителност в отношението към това какво се счита за нормално жилище. Не става дума само за жилища: на американеца му е нужно повече "жизнено пространство" и в геополитически смисъл. Професионалният патриот изкарва цял живот на издръжка на Родината и умира вярвайки че той й е дал повече, отколкото тя на него.
Понеже днес съм настроен на вълна афористи и афоризми, та не може да не ми направи впечатление сходството в начина на мислене на афористите-политици.
Владимир Илич Ленин Дайте ни дете за 8 години и ние ще ви дадем комунист завинаги. Адолф Хитлер Който владее младежта, той печели бъдещето. Румен Радев (в Париж) Трябва да спечелим умовете и сърцата на младото поколение. Не виждаш сходството, ли? Елементарно, Уотсън, политиците-печалбари редпочитат да печелят от сделки с младежта. Онзи ден, покрай "френския" полет на президента ни, се бях замислил що за щура страна сме. Плащаме луди пари за охраната му, за да е добре въоръжена с: автоматични оръжия, бронирани мерцедеси, модерни комуникации и какво ли още не. И за какво: за да го опазят от риска да не го наплюе или шамароса някой разгневен съгражданин. А в същото време президентът се излага на риск, връткайки кръгчета на френски изтребител на който никога преди не е летял. Не че наскоро е летял на нещо. Не че би трябвало, нали е президент за да президентства, не за да лети. Чувствам че не сте съгласни с мен, та затова ще добавя че нито Барак Обама водеше лекции на юристи през уикендите, нито Доналд Тръмп сключва сделки с апетитни недвижими имоти по време на президентските си визити в чужбина.
Днес чета последната творба на Дан Браун, където се описва испанската Кралска гвардия, грижеща се за сигурността на краля и семейството му. Решавам да проверя що за животно е тя и Уикипедия уставно докладва: подразделение на въоръжените сили с напълно военни функции и подготовка, наброяващо 1900 души и включващо даже десантчици и артилерия. Или Испания е по-щура страна от нашата, или и там има много мераклии да им плюят и шамаросват величествата. Сещам се че има една цяла област, която плюе не само на величеството, ами на цялата испанска монархия. Охрани, всуе се морите! Пазарната икономика е за всички, вкл. и за дебилите. Те са недостатъчно тъпи за да си купят два пъти 4-те студийни албума на любимата си група, но са достатъчно тъпи в добавка към тях да си купят един концертен и два сборни албума, което е същото (пример тук). Какво да ги правиш, дебили!
Демокрацията е също за всички. Иван Костов беше продаден на дебилите два пъти: веднъж опакован с надпис "СДС" и втори път - с "ДСБ". Георги Първанов си смени опаковката 3 пъти: БКП, БСП, АБВ. Шампион на преопаковането е Петър Берон: Екогласност, СДС, дует "Ганчев-Берон", Съюз "България", СПС "Защита", Атака. В Декларацията за независимост на САЩ преследването на щастието е упоменато изрично като едно от основните права на всеки човек. Как стои въпросът с преследването на щастието днес?
Правото на преследване на щастието е дадено на всекиго и затова всеки може да го упражнява по свой начин. Другите нации преследват щастието по начини които не се харесват на американците, а американците решават да преследват щастието им защото не било християнско, капиталистическо и демократично. Не, не си измислям: при 5%-ен относителен дял на американското население в световното, относителният дял на американските военни разходи в световните е 50%*. За какво си мислите че са тези оръжия, освен за преследване на щастието на другите? Знаем че преследването на чуждото щастие струва много пари, но знаем и друго - американците нямат големи успехи в преследването. Инвестират много, а резултатите са слаби. Как да не се депресират? Няма как; затова са депресирани. Не, не си измислям: 5%-ното американско население на света консумира около 2/3 от световните антидепресанти*. Ако се чудите дали няма и други причини за депресията на американците, то знайте че има: докато преследват щастието на другите, те нямат време и сили да преследват своето собствено щастие. Тръгнахме от Декларацията за независимост и ще свършим пак там. 1/4 от американците не знаят от кого дедите им са извоювали независимост**. 38% от американците биха се провалили на теста за получаване на американско гражданство**, ако бъдат подложени на него. Как, питам се, имат наглостта да преследват щастието на другите от името на Америка? ____________________ * данните са оттук ** данните са оттук Нарастващата популярност на мастър-шефовете (МШ) тревожи българските сиромахомили. "Как може да има такова прахосване на ресурси след като много хора умират от глад", питат се те.
Какво е решението? Дали да не зачислим по 10-20 гладуващи на МШ? Тъпо, много тъпо! Та нали ако го направим, никой няма да се натиска за МШ. МШ ще изчезнат, но гладуващите ще останат. Да си припомним България отпреди 30-40 години. Тогава нямаше МШ, но гладуващи имаше предостатъчно. По думите на Георги Господинов: "Имаше ли портокали, значи наближаваше Нова Година". Другият вариант е директно да забраним МШ. Ще стане по-бързо, но резултатите ще са същите. Ами сега? Какво още да забраним за да спрем разхищаването? Операта? Театъра? Армията и полицията? Тогава ще изчезнат операта, театърът, армията и полицията, но не и гладуващите. Дали тогава да не забраним гладуващите? Гладуването, също като разхищаването, е не само състояние на тялото, а и на духа. Бюджетът на Египет субсидира гладуващите с над 2 милиарда щатски долара годишно, давайки им възможност да купуват храни на нереално ниски цени. Накратко, храненето на гладуващите е също безмислено прахосване на ресурси, но за разлика от прахосването на МШ, се извършва на държавни разноски и в особено опасни размери. И не мислете че имам нещо лично против бедния Египет (беден, а пък дава 2 милиарда долара субсидии за ядене годишно; дали затова не е беден). Не, богатите САЩ също прахосват милиарди субсидии за да могат гражданите им да пътуват като луди и да висят по задръстванията като още по-луди. Да, говоря за тамошните нереално ниски цени на бензина. Да въведеш, подобно на Турция, отмяна на изучаването на еволюцията, било регрес. А да въведеш отмяна на действието на еволюцията, обгрижвайки неприспособените и неприспособяващите се, какво е? Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало отдолу-нагоре, а не отгоре-надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, желаещи да обменят информация.
Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че това е опасна наивност, поне що се отнася до важните неща в обществото, вкл. езика и демокрацията (по темата писах тук). Сега ще пиша за истината, и за това как тя също се конструира от заинтересовани лица. Абдус Салам е известен пакистански физик и Нобелов лауреат по физика за 1979 г. Известен е като духовен "баща" на първата "мюсюлманска" атомна бомба, а и като член на мюсюлманската секта "Ахмадия" (забранена в България и други страни). Когато пакистанският парламент променя конституцията и обявява "ахмадийците" за немюсюлмани, Салам, в знак на протест, се премества във Великобритания. След смъртта му, тялото му е върнато в Пакистан и погребано с почести. Сигурно с цел възвеличаване на родината и исляма, пакистанските фенове на Салам решили да конструират истината за него. Затова написали на надгробната му плоча че той е първият мюсюлмански нобелов лауреат. Един египтянин ще конструира истината по друг начин, когато справедливо отбележи че Ануар Садат е изпреварил Абдус Салам в състезанието за първи мюсюлмански Нобел с една година (1978). Властта в Пакистан конструира истината за Салам по трети начин - тъй като по Конституция "ахмадиецът" не е мюсюлманин, то няма как Салам да е първият мюсюлмански нобелист. Затова надгробната му плоча е редактирана чрез изтриване на думата "мюсюлмански". Никому не хрумва да прочете надписа отново. Така не забелязват че в резултат на действията на властта Салам е издигнат до "първият нобелов лауреат". А каква е истината за Салам? Ако обичате точния език и фактите, лесно можете да я прозрете през множеството конструкции, изградени с цел да я замъглят и променят. Никога Нобелов комитет не е присъждал мюсюлмански Нобелови награди. Салам не е и първият нобелист, а е просто един от нобелистите по физика. Станал е баща на 6 деца, но понеже никога не е спал с майката на пакистанската атомна бомба, той няма как да е неин баща. Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало отдолу-нагоре, а не отгоре-надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, желаещи да обменят информация.
Има само една „малка“ разлика: докато водата е творение на природата, езикът е творение на хората. Да обясняваш творенията на хората чрез аналогии с творенията на природата не е много умно. Да смяташ че щом като водата е възникнала отдолу-нагоре, то езикът възниква единствено отдолу-нагоре е глупаво. За разлика от водата, езикът е конструиран: новговорът възниква не само в книгите, но и в реалността. Ако не вярваш, помисли за македонския език, но не се възгордявай – българският език е също конструиран. Както чрез произведенията на българските класици от 19-ти век, така и чрез политическите идеи на века. Днес думата „братле“ заема една десета от речника на младежите, не защото те са решили така отдолу-нагоре, а защото, за разлика от древността когато човек за човека беше вълк, 19-ти век (който беше и векът на Левски, Ботев и Вазов) конструира концепцията „човек за човека е брат“. Да смяташ че демокрацията възниква отдолу-нагоре е също толкова глупаво: избирателите избират избраниците (президенти, депутати, кметове) от групите на кандидат-избраниците, но нямат никакво влияние върху конструирането на тези групи. Ако мислиш че българите щяха да изберат неизвестния летец Румен Радев за президент, ако той не беше спуснат отгоре-надолу, то значи си инфантилен идеалист. Реалността е че ако изборът се правеше отдолу-нагоре, президент щеше да бъде небезизвестният Слави Трифонов. |
Categories
All
Archives
September 2019
|
RSS Feed
