Политиката е по-долу от хазарта. Заложиш ли на кон, имаш някакъв шанс да спечелиш. Заложиш ли на политик, винаги печели някой друг: я твоят политик, я негов конкурент.
|
След свалянето, от американците, на 3-тия поред НЛО в рамките на седмица, генералът начело на НОРАД казал че не знае какво са свалили, на какъв принцип са се движили свалените НЛО и откъде са дошли. Това било работа за хората от разузнавателната и контраразузнавателната общност.
Не знам какво би трябвало да означава това, но на мен то ми казва следното: Националната сигурност е в ръцете на тъпаци (макар и окати), и слепци (макар и умни). Едните натискат спусъка преди да знаят срещу какво са се изправили, а другите не могат да видят нещата ако някой друг преди това не ги свали, че да им ги донесе за анализ. Българо-американска историчка се напънала и родила следната мисъл: "АKO хората се откажат от политиката, ТО други ще я превземат и обърнат в лоша посока". Други какви: животни, растения или химически съединения? Ясно е че става дума за други хора. И не какви да е, а такива които не са се отказали от политиката. Да го кажем на ясен български:
Отказващите се от политиката може и да са лоши, но неотказващите се са още по-лоши. Втората грешка на историчката е в това че приема посоката на причинността за даденост. Ами ако е в сила обратната причинност? На ясен български: Превзелите политиката и обърнали я в лоша посока винаги намират начин да откажат другите от политиката: било като им поставят пречки, било като им показват че тя е игра за мръсници. Европейските лидери са спокойни. За тях притокът на бежанци е предизвикателсто, но и възможност за Европа.
Сигурно с подобно спокойствие са мислели и неандерталците: Кой, бе? Хомо сапиенс ли? Какво могат да ни направят? Ние сме по-големи, по-силни и с по-големи мозъци от тях! След което ... изчезнали. Учените подозират какво е станало. Докато умували какво се случва, неандерталците: а) или са били избити (а може би и изядени) от б) или са измрели от глад поради липса на храна, реквизирана от по-малките, слаби и глупави, но по-гладни, многобройни и бързи сапиенси, чиято цел е била не да завладеят Европа, а да намерят нещо за ядене. Изборите са уж свободни: можеш да избираш, а можеш и да не избираш. От друга страна, кое им е свободното, ако не можеш да избираш когото си поискаш, включително и като направиш UNDO на вече направения избор по всяко време - така както е в гражданския брак?
Не само че не са свободни, но не са и избори. По думите на Николас Гомес Давила: Народът никога не избира. В най-добрия случай - ратифицира. На чист български: Мислете за избирателя не като за писалката на шефа, а като за печата на секретарката! Учените глави са склонни да се самозабравят. Натрупват знания в една област и започват да си мислят че знаят всичко.* Това е особено характерно за "меките" глави в "меките" науки, които не спират да ни убеждават как светът в който живеем ставал все по-мирен. Двама представители на това течение са историкът Иън Морис (с книгата War! What is it good for?)** и психологът-всичколог Стивън Пинкър (с книгата The better angels of our nature)***.
Проблемът на учените е че докато гледат към миналото, чиито данни събират за да могат да подкрепят фантазиите си статистически, те не виждат по-далече от носа си. Скромният Антон Чехов нямаше претенции да познава света, но познаваше хората. Той знаеше че ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението. Мнението му се споделяше от Владислав Сурков, политик минал през какви ли не постове, един от които - съветник на Путин по въпросите на Северна Осетия, Абхазия и Украйна: "Кой казва че войната не е инструмент на 21-ви век? Днес човечеството притежава най-смъртоносните оръжия, които е имало някога, и този век ще види най-смъртоносните войни."**** ___________________________________________________________________ * минават минута-две и прочитам във вестника текст с подобно звучене: Когато българските компании са супер добри в една област, те смятат, че са супер добри във всички области. Между другото, това е проблем и за повечето български политици. ** която съм критикувал тук *** за която Бил Гейтс казва че е най-вдъхновяващата книга, която е чел **** цитатът е взет от All the Kremlin's Men от Mikhail Zygar Любител съм на дискретното, вкл. на дискретната математика. Нямам предвид дискретното като нещо лично и ненатрапващо се на другите, а дискретното като нещо което не е непрекъснато. На езика на математиката: двете значения на думата "дискретно" са ортогонални.
Поради слабостта си към дискретното, имам способност да го виждам по-често от другите. Ето какво виждам днес: Безделничеството, проституцията и просията не са престъпления, решил Конституционният съд и обявил съответните текстове от Наказателния кодекс за противоречащи на Конституцията. На първо място, докато просията е вид безделничество, а именно безделничество с цел печалба, то проституцията съвсем не е безделничество, а честен, макар и укорим в други отношения, труд. На второ място, не всяко безделничество е укоримо. Дискретният безделник, който ежедневно седи на пейката и гледа облаците не вреди никому; нещо повече - той може да се окаже полезен, ако по-късно възпее облаците, небето и мечтите в стихове. Просещият безделник е съвсем друго нещо, той е недискретен и навира досадната си, а често и миризлива, личност в очите на гражданите и им пречи (визуално, слухово и олфактивно). Ние, законодателите ни и дори конституционните ни съдии, сме свикнали дискретно да скачаме от дадена позиция на противоположната: ДА -> НЕ, 0 -> 1, ИМА -> НЯМА, ВЯРНО -> НЕВЯРНО, без да съзнаваме че често става дума за континуум. Например, едни безделничества (повече и по-малко полезните, а и безполезните) биха могли да бъдат законни, но това не значи че вредните (каквото е просията) трябва да са! Хумористичен финал На тези, които биха казали че моят текст не е нищо повече от проява на безделничество, ще отговоря така: Може би, но става дума за безделничество полезно за вас. Та нали току що научихте поне 3 чужди думи ("ортогонални", "континуум" и "олфактивно"), а и още едно значение на думата "дискретно". Let A be the set of your friends and B be the union of C (the set of your friends' friends) and D (the set of your enemies' enemies). Politics is an effective nonmathematical instrument that can easily disprove your naive faith that B is a subset of A.
Представяте ли си как кандидатствате за работа като програмист или лекар, но ви отказват с обяснението че, независимо от това как се изживявате субективно, исторически вие сте селянин и могат да ви предложат само работа на полето? Звучи измислено, нали? Ето ви, тогава, една реална история!
България преживя криза, от която още не е излязла, независимо от това какво си мислим. Говоря за кризата с българските турци. Това бяха най-скромните, работливи и с най-здрави корени, граждани на България. Не че се занимаваха единствено с тютюн и пехливанлък, но успяха да "родят" шампионите Наим Сюлейманоолу и "Булгартабак". Да, същият този "Булгартабак", който режеше, пакетираше и продаваше тютюна им, и който в продължение на години класираше България като водещ износител на цигари в света. Властниците решиха да сменят историята на тези хора, защото исторически те били българи. Направиха го като им смениха имената. Оставиха им (за домашно ползване) езика, но това беше недостатъчно. Хиляди български турци напуснаха страната. Няма да се задълбаваме в личните им трагедии, само ще кажем че от тази година България "полетя" към дъното на цигароизносителството (и съответно - производството), а по-късно изчезна и "Булгартабак". Днес България е решила да пише историята на Македония и да дефинира езика й. Всъщност, българската позиция е че исторически македонският език не съществува. Понеже македонците го говорят ежечасно и навсякъде, това твърдение е равносилно на твърдението че македонците не съществуват, че те са измислица на тайни, коминтерновски, проюгославски или някакви други сили. Колко обидно! България не разбира македонската позиция че за език и идентичност не се преговаря. България успя да вземе историята, но не и езика, на своите граждани (българските турци) и резултатите бяха катастрофални. Откъде е това високомерие че може да вземе историята, езика и бъдещето на чужди граждани, и че това ще остане без последствия? На изпроводяк, бившият премиер обещал че ще продължи битката и един ден ще имаме България без задкулисие. От толкова време е в политиката и не е разбрал (или се прави на неразбрал) че политическият театър прилича на обикновения. Публиката оценява (с ръкопляскане или освиркване) играта на актьорите, но изборът на актьори се осъществява предварително (във времето) и задкулисно (в пространството) и там публиката няма власт. Подобна е ситуацията с депутатите и президентите: уж ги избираме ние, но други решават предварително кои да са в групата на кандидат-избраниците.
Кире, мамин, без задкулисие няма театър и политика, запиши си го някъде! Във войната, казват едни, побеждава по-силният. Не е така, казват други, във войната побеждава правият. Ако не знаем какво точно означава "побеждава", казвам аз, няма как да знаем кой е победителят.
След Втората световна война, купонната система в победена Германия трае до 18.01.1950 г., а в победилата Великобритания - до 04.07.1954 г. Излиза че за победените войната е свършила 4.5 години по-рано, a победителите са продължили да воюват ... с глада. Казано другояче: политическите и икономическите победители във войната могат да са различни. Защо се дават луди пари за полиция, отбрана и наука? Елементарно, Уотсън, единственият начин да държиш хората с мускулите и акъла встрани от политиката е да им купуваш скъпи играчки и да им плащаш, за да си играят с тях.
Колко често се сблъскваме с израза "суверенна държава". А знаем ли какво значи "суверен"? Уж, да; суверен е този, който упражнява върховната власт. В Обединеното кралство това е кралицата. Според някои фантазьори, в Република България това е народът. Да, ама не; да имаш властта отвреме-навреме да избираш кой да те управлява е много далеч от дефиницията за върховна власт. Вземете за пример английската кралица; тя никога не е избирала кой да я управлява.
Сещате ли се за фантастичното (и автореферентно) "В името на народа", с което започва всяка присъда? Кое е името на народа? Кой го е кръстил и къде са писмените доказателства (кръщелни свидетелства, паспорти и шофьорски книжки)? Съвсем различно (и граматично) би звучало едно начало от сорта на "В името на Симеон, царя на българите". Хрумна ми една елементарна мисъл, която за съжаление не съм чул (или прочел) да е хрумнала на някой друг:
Как става така че хората са свободни да избират кой ще управлява държавите, но не са свободни да избират дали да се ваксинират или не? Кое е по-опасно: да остана неваксиниран или да избера опасен идиот да управлява държавата? Вярно е че една епидемия може сериозно да намали населението на (да речем) Германия, но може ли тя да превърне страната в това, в което я превърна демократично избраният Хитлер? От 2025 г. новите коли продавани в Европа трябвало да са с вградена система, предотвратяваща запалването на двигателя, ако в дъха на шофьора алкохолът е повече от разрешеното. Затова ми хрумна идея за противоепидемична смарт-маска, която освен вируси ще задържа и алкохолните изпарения.
В страни като Германия, Италия, Словения, Хърватска, Литва, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния парламентите са "заковали" разрешеното пределно съдържание на алкохол в кръвта на 0%, въпреки това че:
1. някои храни съдържат алкохол; 2. някои бактерии в стомаха произвеждат алкохол. Казано накратко, законотворците на посочените страни са направили шофирането незаконно. Добре че това не е широко известно, че иначе нямаше да останат катаджии в България. Поговорката гласеше че старият кадия седял криво, но съдел право. Днешните кадии са други: седят право, но съдят криво.
Да вземем за пример авторското право. Кое му е авторското, ако за всяка продадена 15-доларова книга авторът получава долар? Това питаше някакъв филмов герой издателите си, а те му отговаряха че това не било предмет на преговори, така работела системата. Да вземем друг пример - този път с патенти. Апелативният съд (висшият съд на Англия и Уелс) решил (виж т. 68) че изразът между 1% и 25% трябва да се чете така: в интервала [0.5%, 25.5%). И на това ако му казват законност! Дания е скандинавска страна и жегите там са нещо необичайно. На хладно, датските глави работят добре, да не кажем "по-добре от другите":
> Оле Кристиансен измисли Лего-то, > Йенс Расмусен измисли предшественика на Гугъл Мапс, a > Ейгил Нилсен измисли съвременната футболна топка. Жегите побъркват датчаните сякаш повече от всички останали. Всеки момент се очаква парламентът им да превърне секса без изрично двустранно съгласие в изнасилване. Международен научен екип, включващ експерти като Стаменко Стойков, Спирос Тапирос и Сепуки Мураками, е проучил датското законодателство и е открил една основна слабост на законопроекта: Как така датчаните могат да плащат най-високите данъци в Европа без изрично да дават съгласието си, но няма да могат да правят секс без изрично да се съгласят? Мнозина си мислят че социалните проблеми имат технологични решения. Да, ама не! Не можеш да пребориш корупцията с дронове над дворците на корумпираните и корумпиращите. Нито можеш да премахнеш бедността с добавяне на нули към банкнотите.
С технологичните проблеми ситуацията е различна. На технологичния проблем можеш да намериш социално решение. Немците намериха социално решение на технологичния проблем със съхраняването на ядрените отпадъци от АЕЦ: мислиха, мислиха и установиха че могат да забранят производството им, забранявайки АЕЦ. Американската империя успешно "продава" самосбъдващи се пророчества, с цел да оправдае политиките си. Тя разширява НАТО на изток, отчасти с цел да продава оръжия на страните от бившия съветски блок, с пълното съзнание че това ще застраши Русия и ще предизвика враждебна руска реакция. Която ще бъде използвана като оправдание за допълнителна експанзия. ... А след това ще инвестираме в разработване на нова генерация самолети и ракети, защото трябва да имаме военно превъзходство над всички останали.
Чалмърс Джонсън, "Ответен удар", 2004 "Фундаментална характеристика на противоречивата италианска правна система е това че, при цялата й благосклонност, тя може да бъде ужасяващо жестока. А в основата на жестокостта й е бавното прилагане на правосъдието. Съдиите в Италия не просто раздават справедливост, те също управляват съдебната машина - дейност за която нямат нужната подготовка." Това пише в бестселъра си "Италианците" живелият 15 години в Италия журналист Джон Хуупър.
Звучи ли ви познато? Същото може да се каже за българската машина на здравеопазването. Докато министрите му, а и шефовете на болниците, са предимно лекари, то няма да се оправи, бъдете сигурни. Елементарно е, те са квалифицирани като лекари и неквалифицирани като ръководители. Лекарите са особено неквалифицирани в ролята на рушители на статуквото. Кой от нас би очаквал, да не кажем изисквал, от тях да се изявяват в подобна роля? Послепис Точно написах горното, и прочетох следната новина: Медицинският "мениджмънт" на сума ти БГ болници не може да осигури на болните дори неразвалена храна. Трудно е да минеш за параноик при толкова маниаци по петите ти.
Нинус Несторович "Ако отвреме-навреме не се случваха извънредни положения, управляващите биха се изкушавали да ги провокират", пишат Робърт Хигс и Шарлът Туайт в "Извънредно положение и ерозия на частните имуществени права" от 01.01.1987 г. Така започва мой текст отпреди 3 месеца. Посочените автори са американски икономисти и икономически историци, но "мелодията" на написаното от тях звучи интернационално. Ето какво е написал 22 години след тях европейски професор от африкански произход (математик и електронен инженер по професия) за провокациите на управляващите: "Ако групи за насилие срещу режима не съществуваха, то тайните служби биха симулирали дейността им". В контекста на днешния ден, бихме могли да продължим в същия дух: Ако глобални епидемии не съществуваха, то злите сили щяха да ги предизвикат. "Ако отвреме-навреме не се случваха извънредни положения, управляващите биха се изкушавали да ги провокират" пишат Робърт Хигс и Шарлът Туайт в "Извънредно положение и ерозия на частните имуществени права" от 01.01.1987 г. Хигс и Туайт са учени и добре ги знаят тези неща. Управляващите ги знаят още по-добре. Особено когато са с пагони.
Има и друго. "До 1976 г.", пишат професорите, "извънредните положения въведени от Рузвелт и Труман през 1933, съотв. 1950, година не са били отменени." Представяте ли си колко е лесно да се въвеждат извънредни положения, щом президентите не си правят труда да се информират дали страната им случайно не е в такова, а просто решават да въведат следващото? И трето. Курт Гьодел станал световно известен с това че, при четене на конституцията на САЩ през 1947 г., открил че тя допуска законно преминаване към диктатура. В последната си книга Насим Талеб спекулира какво е открил Гьодел. Блажени са политиците, защото в лицето на Рузвелт те са открили как да си присвоят властта 16 години преди гения Гьодел и 86 години преди гения Талеб. Елементарно, Уотсън, това става с въвеждането на извънредно положение. Казват че всичко важно в природата и обществото се случвало от долу нагоре, а не от горе надолу. Водата била емерджентно свойство на елементите водород и кислород, животът – емерджентно свойство на органичните молекули, плодородието – емерджентно свойство на почвата, икономиката – емерджентно свойство на милионите елементи, стараещи се да си изкарват прехраната, езикът – емерджентно свойство на милионите елементи, способни да обменят информация. Ако се опитаме да предадем горната идея с няколко думи: важните неща в природата и обществото не са конструирани, а възникват от само себе си. Мисля че да вярваш в това е опасна наивност. "Световната доминация на английския не е продукт на няколко големи решения на Вашингтон и Лондон, а на милиарди малки решения взети по целия свят. ... В края на краищата, английският не беше наложен от горе надолу, а от долу нагоре", пише американският историк Daniel Immerwahr в How to Hide an Empire. Не съм съгласен и ще се аргументирам. Как се взема и налага решение за пускане на атомна бомба? Елементарно, Уотсън, от горе надолу. Как се пуска самата бомба? Елементарно, Уотсън, от горе надолу. Тук е ключът на загадката! Това че американците пуснаха бомбите в Япония без съмнение доведе дотам че Япония капитулира бързо, плановете на съветската армия за нападение над страната не се реализираха, и като резултат - дотам че в Япония се заговори и на английски (но не и на руски). Множеството индивидуални решения на японците бяха провокирани от едно-едничко решение на американския президент. Нарисувано с мастило за първи клас: от горе | V надолу Послепис 29.10.2022 На друго място в книгата си Daniel Immerwahr е на друго мнение, и то подкрепя моето: Разбира се, Япония не беше територия на САЩ като Филипините. Но въпреки това Макартър я управляваше така, сякаш беше. Японското знаме беше забранено и на негово място се издигна американското. ... Писателите се заблуждават че книгите им могат да променят света. Не, не могат. Джоан Роулинг не само не може да промени света, тя не може да накара французите да наричат героя й Хари Потър. Вместо това те му казват АрИ ПотЕ. В други страни превеждат имената на героите й дословно. Ако българите го правеха (слава Богу, не го правят), то сигурно щяха да прекръстят младежа на Захари Грънчаров.
И политиците смятат че могат да променят света. Смятат че проблемите на Земята и хората могат да бъдат решавани с писания (закони). Искаш да увеличиш раждаемостта, драсваш няколко нови реда в закона за подоходното облагане и, хоп, намаленият данък за младите семейства автоматично води до увеличаване на новородените. Да, ама не! Младите семейства искат детски градини, а не по-ниски данъци. |
Categories
All
Archives
March 2023
See also |
RSS Feed
