Blog Archives

Футбол и политика

9/29/2018

Критикуват унгарския премиер Орбан задето ходел на мачове в чужбина със самолета на олигарх. Намирисвало им на корупция. Ако беше ходил с държавен самолет щеше да им намирисва на разточителство. А какво очакват от Орбан, да спре да ходи на мачове ли?

"Най-добрият аргумент срещу демокрацията е 5-минутният разговор с обикновен избирател", казвал Чърчил. Преведено в контекста на нашия разказ: "Абе, дебили, като все си избирате за лидери любители на футбола*, какво чудно има че те са все по стадионите?"

__________________________________________________________
* скромна футболна галерия: Орбан, Борисов, Путин, Макрон

Как медалистите стават алабалисти?

9/22/2018

0 Comments

Учиш математическа теория, решаваш задачи, ходиш на олимпиади: национални, балкански и световни. Печелиш грамоти, купи и медали. Връщаш се в училище и някой ти казва: "У вас нямате достатъчно място. Дай си купата, ние ще я поставим до купите на другарчетата ти и ще ти я пазим". Даваш, я какво да правиш, нали след няколко месеца имаш класно при този човек. А той, освен за класното те подготвя и за живота: за да вирееш трябва да се гънеш пред висшестоящите, трябва не просто да даваш най-доброто от себе си, ами да го даваш на тях. И си казваш: "Майната й на математиката! Като порасна ще се занимавам с нещо друго, там може и да е различно". Така от медалист се превръщаш в програмист, финансист, журналист или просто алабалист. А стената със златните купи заприличва на стена с погребални урни - по една за всеки математик, "умрял" докато е бил ученик.

0 Comments

Финансисти

9/21/2018

0 Comments

Мислите си че ги разбирате, защото говорят на вашия език? В грешка сте; те използват същите думи, но значенията им са други. Когато ви кажат "Реалната възвръщаемост на инвестицията може да се оцени само в дългосрочен план", те всъщност ви казват нещо, на което никога няма да се вържете ако го чуете на обикновен български: "Дай парите и чакай да ти се обадим!"

0 Comments

Български авантюри: от сакскобургготската, та до днес

9/20/2018

Когато неосъзнати българи предложили на Фердинанд работа като цар, австрийският император го предупредил че ако се съгласи, то императорът ще поиска оставката му като поручик в унгарския полк. Представяте ли си с какво реноме се е ползвала България и от коя девета дупка е бил измъкнат бъдещият цар?

Ще речеш че българите вече са се осъзнали и си избират лидерите по-добре - все генерали. Ама като се замислиш и се сещаш че единият стана генерал по бързата процедура, а другият е тип "на гол тумбак, чифте пищови", т.е. генерал на 9 самолета, 2 вертолета и неуточнено количество старо желязо.

Свети Августин за споделянето

9/19/2018

0 Comments

В De doctrina Cristiana Свети Августин споделя:
Ако едно нещо не намалява при споделянето му с другите, то не се притежава правилно ако само се притежава без да се споделя.

Какво трябва да отбележим? Августин не говори за намаляването на приходите или печалбите от нещото в резултат на споделянето му, а за намаляването на самото нещо.

0 Comments

Какво е интелигентността?

9/16/2018

0 Comments

Доколкото съм запознат с общественото мнение и специализираната литература, според мнозинството интелигентноста е способност за решаване на проблеми (постигане на цели). Вече съм казвал че това е "ученическа" представа за интелигентността, която игнорира способностите за откриване на неоткрити проблеми (постигане на непоставени цели). Днес ще се концентрирам върху негативния аспект на интелигентността, а именно критичното мислене (способността да оцениш кое не е решение на проблема) и ще демонстрирам че тази способност е фундаменталното необходимо условие за решаване на проблеми.

Да вземем за пример прословутият Тест на Уейсън (Wason selection task). За да си спестя труда няма да рисувам нищо, а ще го опиша само с думи (който иска да види картинката, може да цъкне линка по-горе). И така ...
На масата има 4 карти, всяка от които има число от едната страна и цвят от другата. Картите са: тройка, осмица, червена и кафява. Кои карти трябва да обърнем за да установим верността на твърдението "Ако картата показва четно число от едната страна, то другата й страна е червена"?

Не бързайте, изчакайте да ви обясня! Ако мислите че не е необходимо да обръщате карти, то имате 1 възможно обръщане - нулевото (ненаправеното) обръщане. Ако мислите че е необходимо да обърнете 1 карта, то имате С(4,1)=4 възможни обръщания. Ако мислите че е необходимо да обърнете 2 карти то имате С(4,2)=6 възможни обръщания. Ако мислите че трябва да се обърнат 3 карти, то имате С(4,3)=4 възможни обръщания. Ако мислите че трябва да се обърнат всички карти, то имате 1 допълнително обръщане, т.е. С(4,4)=1. Така, общият брой възможни обръщания на 4 карти е 2^4=16. Вероятността да открием правилното решение на проблема като попаднем първо на него е само 1/16. Откъдето следва че е много по-вероятно да попаднем на неправилно решение. Откъдето следва че имаме много малък шанс да решим проблема, ако ни липсва фундаменталната способност да открием защо едно решение е грешно.

Е, ако все още се интересувате кои карти трябва да обърнете, то това са осмицата и кафявата. А ако искате да видите накратко извода от всичко което написах, то той е:
Интелигентността е да видиш кое не е вярното решение (и защо не е), т.е. способността за критично мислене. Да намериш вярното решение може да се отнася до други човешки способности, напр. до:
1. Упоритостта да минеш през всички неверни решения за да стигнеш до вярното. Спомнете си за Едисън, който казвал: "Не съм се провалил! Просто открих 10000 решения които не работят".
2. Креативността да откриваш кратки пътища, напр. да систематизираш грешните решения по видове и да не повтаряш грешните решения от един и същи вид.
3. Това не е човешка способност, но мястото му е тук: може да става дума за чист късмет.

А ако горното все още ви се струва дълго, то ето нещо съвсем кратко:
Интелигентност значи не толкова да говориш и правиш умни неща, колкото да не говориш и да не правиш глупости.

0 Comments

Чувството за принадлежност накиселява

9/15/2018

Едни ти казват че животът придобива смисъл когато започнеш да изпитваш чувство за принадлежност към нещо по-голямо от теб. Аз бих отговорил че чувството за принадлежност е като сярната киселина. Химикът Херберт я използва за производство на торове и лекарства, а картечарят Ханс - за да пълни басейни. Евреинът Алберт чувстваше принадлежност към човечеството и я използваше за подобряване на човешките знания, австриецът Адолф чувстваше същата принадлежност, но я използваше за "подобряване" на човешките гени (чрез унищожаване на сънародниците на Алберт).

Други са по-конкретни и ти казват кое точно е онова голямо нещо. Според тях животът няма смисъл ако не изпитваш принадлежност към Църквата на либералната демокрация, пазарната икономика и света без граници. Ти вземеш че им повярваш. Постиш, молиш се, палиш свещи и когато накрая решиш да станеш хаджия, т.е. да посетиш столицата на Църквата за да видиш Папата, те ти обясняват че все още имало граници и затова ти трябвали визи, зелени карти и още не знам какво си. А ти, в продължение на няколко минути започваш да усещаш чувство за принадлежност към Ханс и Адолф, и ти се иска да топнеш Църквата, Папата, проповедниците им и Библията на Адам Смит в басейна с киселината.

Хипотеза на Волтер за работата

9/14/2018

0 Comments

"Работата предотвратява трите големи злини: скуката, порока и нуждата", казвал Волтер. Или не е бил в час човекът, или светът се е променил.

По въпроса за скуката
Преди време работех в чужда фирма. Докато цяла година ме разкарваха по етажите в опити да ми намерят подходящо работно място, се озовах в заличката на един отдел предназначен за оценяване и контролиране на персонала. Понеже имах повече опит в такива фирми от всички в отдела взети заедно, се питах: "Ако оценяващите и контролиращите са толкова зле, то кой знае колко зле са оценяваните и контролираните?"

Зле бяха хората, но понеже бяха много, а работата - не толкова, те често намираха време да се събират на групички за да похапват и разговарят. Не че имах нещо против забавленията им по принцип, но докато на мен ми "пушеше" главата, те произвеждаха шум с който ме разконцентрираха и демотивираха. И понеже съм свикнал да превръщам слабостта си в сила, превърнах демотивацията си в мотивация да си намеря нова работа.

По въпроса за порока
Не знаех какво са си говорили колегите; шумът им ме разсейваше, но не дотолкова че да разбирам за какво си говорят. Това какво са правели с оценяването и контролирането съвсем не знаех. По-късно научих че част от оценяването практикувано от тях се е състояла в използване на методи от типа "Харви Уайнстайн". Не научих да е имало оплаквания: било защото не бяхме в Америка; било защото "пострадалите" не бяха звезди; било защото не са се считали за пострадали, а за участници в сделка - "страдание" срещу добри оценки и отслабен контрол.

По въпроса за нуждата
Не знам дали тази работа е задоволявала интелектуалните и финансови нужди на колегите ми, но имам известни съмнения. След време срещам шефа им - чужденец плюс самомнение минус покритие. Пита ме какво работя и аз му казвам. Чуди се че за такова нещо ми плащат, а аз дипломатично си мълча че за 4 часа работа вземам толкова, колкото преди (подслонен в заличката на отдела му) изкарвах за цял месец, а подчинените му - за два.

Финалът
Усещате ли, драги пътници, къде пристигнахме? Работата съвсем не предотвратява скуката, порока и нуждата, а много често си съжителства с тях, а понякога и ги стимулира. Което за един човек с повечко житейски и професионален опит е очевидно. Та, ако имате път към родния град на Волтер, обадете му се и му кажете да си завре хипотезата ...

0 Comments

Робокоп и Рободжъдж

9/13/2018

0 Comments

Преди 30-ина години се появи филмът Робокоп, където учени сглобиха робот-полицай и го пуснаха да налага закона по улиците. Робокоп обикаляше улиците с полицейска кола и намираше нарушители. И след това безмилостно ги наказваше. Няколко десетилетия след Робокоп се появи идеята за Рободжъдж - съдия-робот, който за разлика от хората ще може да правораздава без да бъде разсейван от глад, жажда и преумора, и ще може да се оправя с хилядите томове закони, наредби и криминални процедури (снемане на отпечатъци, ДНК-анализи и какво ли още не). Човечеството най-накрая ще заживее в Рая, защото законът ще се прилага за всички 24/7.

Блажени са вярващите, защото си мислят че тяхно е царството на бъдещето. Какво да очакваме от Робокоп сложен в патрулка? Да пише повече глоби за неправилно паркиране и пресичане? Да арестува повишаващите глас и тези с нецензурния речник, защото статистическите му алгоритми знаят че те са в пъти по-склонни към насилие? Да пише повече глоби за хвърлени фасове? Това са уличните престъпления, и зает с тях Робокоп няма да има време и сили да търси престъпниците, внесли фасовете без да платят митата (или произвели фасовете в местен нелегален цех за да спестят акцизите).

А какво ще прави Рободжъдж? Как какво, няма да седи без работа. Ще осъжда хванатите от Робокоп нарушители, които превишават с много скоростта. Както и много гласовитите любители на нецензурности. Както и тези хващани да хвърлят фасовете си на земята периодично. Тези с неплатените мита и акцизи няма да ги осъжда, защото тях няма да има кой да ги хваща (виж по-горе).

А какво ще стане с обществото? Как какво, то ще стане по-бавно, по-чисто, по-тихо и по-цензурно, но няма да е по-справедливо, защото ще го отнасят само дребните рибки. И няма да е по-умно устроено от сегашното защото ... елементарно е, Уотсън, вместо да намалиш и опростиш безкрайно обемните, сложни и противоречиви закони и процедури в които нито гражданин, нито полицай*, нито съдия** може да се ориентира без да се оплете, ти ще ги усложниш използвайки нечовешки полицаи и съдии. Които ще са точно толкова неразбираеми и омразни за обикновените граждани, колкото са неразбираеми и омразни хилядите нечовешки закони и наредби.

_________________________________________
* затова стана популярен изразът че когато полицаят хване, съдията пуска - защото в общия случай полицаят не познава тънкостите на закона
** затова на едни български съдии им се наложи да питат Съда на ЕС какво е Интернет (че за нас - гражданите - Интернет е едно, но за тях - съдиите - законът може да казва нещо съвсем друго)

0 Comments

Stay Hungry. Stay Foolish.

9/11/2018

0 Comments

Когато на 12 юни 2005 г. Стийв Джобс приключи речта си пред станфордските студенти, той не осъзнаваше че думите му "Stay Hungry. Stay Foolish." са пророчески. И че вместо да послужат на студентите в началото на живота им като възрастни, те ще послужат за да опишат края на живота на самия Джобс.

Когато го нападна ракът на панкреаса, Джобс си каза "Stay Hungry" и реши да убие рака с глад, т.е. с диета от плодови сокове и позитивно мислене. Следвайки кредото "Stay Foolish", Джобс изгуби глупаво 9 месеца за псевдолечения и закъснелите операции и хемотерапии не можаха да му помогнат. Това беше краят на човека, останал Hungry and Foolish до края. Така че:
Мислете повече преди да повярвате на някой речовит човек, драги бъдещи, настоящи и завършили студенти!

0 Comments

Демокрация

9/8/2018

"Демокрацията е като казиното - и двете експлоатират човешката ирационалност", казва писателят Уилям Паундстоун, имайки предвид че шансът със залагането или пускането на бюлетина да окажеш влияние върху резултата е минимален.

Аз ще кажа друго:
Демокрацията е по-лоша от казиното. В казиното, това че "твоите" числа печелят означава че печелиш и ти. При демокрацията, това че "твоите" кандидати са спечелили съвсем не означава че си спечелил и ти.

Ювал Харари за споровете и решенията

9/7/2018

Споровете които не могат да бъдат решени са много по-полезни за нас от решенията които не могат да бъдат оспорени.

За пътуванията и динените семки

9/5/2018

Всеки глупак може да ти каже че пътуванията обогатяват културата, но едничък Гилбърт Кийт Честъртън се сети, че тази работа с обогатяването става само при условие че вече имаш култура. Класически пример е животът на Ернан Кортес, обиколил повече свят отколкото съвременниците му, превзел империята на ацтеките, получил титлите Маркиз и Генерал-капитан на Нова Испания и Южното море, но останал толкова некултурен, колкото е бил когато напуснал Испания за пръв път.

А сега за семките. Какви дини предпочитате: такива с големи семки или такива с малки? Сигурен съм в отговора, предпочитате дини с малки семки. Елементарно е, отивате в магазина за да си купите диня, а не семки. Аз пък не мисля че е елементарно. Големите семки можеш да ги усетиш лесно и да ги изплюеш лесно, малките - не.

Нека от динените семки да скочим към житейските проблеми. Големите проблеми те стумулират да ги решаваш и укрепват характера ти. Малките проблемчета (досущ като малките семки) ти позволяват да ги преглъщаш, което разрушава характера ти. Но както би казал Честъртън, само при условие че имаш характер.

Тест на Тюринг и Парадокс на Тюринг

9/3/2018

0 Comments

Алън Тюринг си мислеше че компютърът ще стане интелигентен когато стане способен да заблуди човека че той (компютърът) не е компютър, а човек. Аз пък си мисля че компютърът е интелигентен, защото не може да бъде заблуден от човек, опитващ се да се прави на компютър. Хората пък се оказват недостатъчно интелигентни, защото компютърът успява да ги заблуди че не ги разпознава като хора. Какво имам предвид, ли?

Когато компютърът каже "Грешка", той вече ви е разпознал като човек. Но е "добре възпитан" и не иска да каже "Такава глупост само един човек може да направи". Колкото по-дълго или учтиво е съобщението за грешка, толкова по-обидно е на практика. Kогато се сблъскате с "Аргументът в позиция 1 би трябвало да бъде Списък или Стринг", това всъщност означава "Абе, глупак с глупак, защо не се върнеш в първи клас и не научиш езика, преди да се опитваш да комуникираш с висшисти (т.е. висши същества) като мен?" Изразът "Дълбочината на рекурсия 1024 е превишена" замества "Абе, тъпанар, колко пъти трябва да изядеш едно нещо, за да разбереш че е л***о?"

Ако съм прав, то ще излезе че компютрите са интелигентни доста отдавна. Пълни глупости, ще кажете, нали да отговарят така са ги програмирали хората. Съвсем не са глупости, ще отговоря аз, това че нас също са ни програмирали хора (тате и мама, дядо и баба, учителката и професорът, шефът в работата и шефката вкъщи) съвсем не значи че ние не сме интелигентни. И точно защото компютърът не го програмираха баба и дядо, а Тюринг и компания ... точно затова той може би е по-интелигентен от нас.

Да виждаш интелигентността в интелигентния е признак на интелигентност. Затова американските психолози измислиха Теста за интелигентност "Тверски": колкото по-бързо разбереш че Амос Тверски е по-интелигентен от теб, толкова по-интелигентен си ти. А сега ... прочетете още веднъж първото изречение от този параграф и ще можете да схванете Парадокса на Тюринг: Тюринг се оказа достатъчно интелигентен за да измисли и програмира компютъра, и недостатъчно интелигентен за да оцени интелигентността му.

0 Comments

Объркана история

9/1/2018

Гошо Пияндето се роди през миналия век в София. Казваме че се е родил, ама за да не объркваме читателя ще допълним че всъщност го роди майка му. Завърши елитна софийска гимназия. Казваме елитна, ама за да не объркваме читателя, ще допълним че в нея нямаше нищо елитно. Да вземем за пример учителя по литература. Когато искаше да накаже някого, той го хващаше заедно с някой друг за ушите, дърпаше нагоре докато се изправят на пръсти като балерини, удряше главите им и казваше: „Ъъъъ, увсъ с увсъ“. Което преведено на български означаваше „Аааа, овца с овца“. Как човек с такива съмнителни езикови способности и интелект беше успял да стане учител по литература беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор.

Гошо завърши Университета за локално и международно стопанство. Казваме университет, ама за да не объркваме читателя ще допълним че там нямаше нищо университетско. Гошо не можа да забрави как езикът на един тогавашен член-кореспондент (а сега академик) на БАН не можеше да се пречупи да каже алгоритъм, ами казваше логаритъм. Как човек с такива съмнителни способности беше успял да стане кореспондент на БАН (след като дори и за член не ставаше), беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор.

И като споменахме за университета, се сещаме че сме пропуснали казармата. Гошо служеше в Н-ското поделение, а тази година то бе удостоено с честта да участва в Н-тата Спартакиада на трудовите работници и селяни. Казваме трудовите работници и селяни, ама за да не объркваме читателя ще допълним че основните участници бяха ученици, студенти и войници. И като споменахме Спартакиадата, та се сещаме как Гошо се дивеше на неспособността на др. Тодор Живков при откриването на Спартакиадата да си пречупи езика и да каже спартакиада. Не че не се опитваше човекът, но все излизаше нещо друго: спаткиада, спатакиада или спиртакиада. Как човек с такива съмнителни способности беше успял да стане шеф на цялата държава беше въпрос на който интелектът на Гошо не можеше да намери отговор.

Както се вижда от разказа ни дотук, животът постоянно задаваше на Гошо въпроси, чиито отговори интелектът му не можеше да намери. От мъка Гошо се пропи, откъдето идва добре известния му прякор Пияндето. И историята му щеше да свърши там, ама не свърши … защото като споменахме думата история се сещаме за историята на родината му. Казваме й история, ама за да не объркваме читателя ще допълним че в нея няма нищо историческо:
> Уж по времето на Симеон Велики България била на три морета, пък нямала нито един кораб, че дори и капитан, а и въобще не се сетила да си наеме.
> Уж била европейска държава, с европейски култура и икономика, пък по времето на Златния век на Великия Симеон нямала пазари, заради което се наложило Симеон да вдига война когато ромеите през 894 г. преместили пазара за български търговци от Константинопол в Солун. Представяте ли си? Вместо Симеон да построи един пазар в Търговище или Димитроврад, той тръгнал на война с най-силния си съсед? Ако Гошо знаеше за това, той сигурно би си задал въпроса как човек с такива съмнителни способности е успял да стане цар и да получи прякора Велики.

Categories

Archives