Колко време губим в мислене как да пестим време!
|
Пирамидата на Маслоу подрежда човешките потребности йерархично*. Веднъж задоволени, човешките потребности от ниско ниво преставали да са мотиватор за личността, която започвала да търси задоволяване на потребностите от по-високо ниво.
Като човек обитаващ най-високото ниво на пирамидата - нивото на себереализацията - мога да кажа следното: Един миньор може да "минира" дори и да не е добре нахранен и "наспан". Вярно е че се излага на риск, и че продуктивността му страда, но той все пак може да работи. Един гладен и сънен мислител не може да направи нищо. Затова уж низшите физиологични потребности от: > чист въздух, > добър сън, > пълен стомах и > празни черва са висша ценност за мислителя и той, ако е с всичкия си, им отдава голямо значение и полага добра грижа за тях. Всичко друго са глупости. Пирамидата на Маслоу си прилича с пирамидите на фараоните: мислеха ги за Път към вечността (кога в пряк, кога в преносен смисъл), а се оказа че може да ги разбие всеки (кога в пряк, кога в преносен смисъл). Послепис от 11.02.2024 г. Според достоверни източници, в записките и публикациите на Маслоу такава пирамида не съществува; тя е рожба на някакъв неумен мениджмънт-консултант от 50-те години на 20-ти век. Днес е рожденият ден (32-ри) на езика Wolfram. Отчитам се с едно бързо ЧРД, и минавам на темата Fractran. И така ...
1. Почти нищо не разбирам от програмиране, което не ми пречи да пиша кратки програмки за изчисляване на числа и доказване на теореми. 2. За езотеричния език Фрактран не бях и чувал, но ... о, чудо на чудесата ... след добра редакторска намеса се оказах автор на "статия" за него. 3. Ето какво ми "оправи деня" днес. Николай Иготти (от Русия) е написал: Езикът Fractran е описан тук. Кой ще се справи с "Hello, World! "? Може и да не разбирам от програмиране, но от хумор разбирам, ха-ха-ха! На Димитър Стефанов, комуто се понравиха тъпите ми теореми, посвещавам следната (освен тъпа, тя е и много стара):
Броят на четните и нечетни цели неотрицателни числа несъдържащи Е в името си е равен. Получавайки голямата награда на фестивал за анимация, Теодор Ушев изкачи личния си Еверест. Имаше един критичен момент в изкачването, когато поради кислороден глад Ушев започна да халюцинира ... говорейки за някаква Нобелова награда по математика.
Не, не става дума за тъпоъгълни триъгълници, а за имената на числата:
На български, името на всяко число съдържа по-кратка българска дума. Пример: ЧЕТИри! Елегантността винаги се плаща. В облеклото - с пари, в писането - с време. По думите на Гаус: "Да пишеш кратко отнема повече време от това да пишеш дълго."
Левски би предпочел главите на българите да не са преклонени (вкл. пред него), пред това да има толкова негови паметници в България.
"Хитростта е умът на слепия", казвал Козма Прутков. Ако случайно не знаете, това е измислен герой, под чието име пишела група руски автори от 19-ти век.
Алън Тюринг бил гений от малък, но имал проблеми с езика. По думите на най-добрия му биограф, в училище той се "борел с английския". Предполагам че не му е хрумвало да се бори с руския, и особено с руските автори от 19-ти век. Затова не разбрал колко лош вкус е проявил с формулировката на т.н. Тест на Тюринг, твърдейки че компютърът ще стане интелигентен тогава, когато стане способен да мами хората (че е човек). Да мами е способен всеки дребен хитрец. Виж, да композираш музика, пишеш стихове, рисуваш картини, откриваш и доказваш теореми е съвсем различно; тук трябва да си творец, а не хитрец. Точно в тези дейности компютърът е способен да ни накара да не забележим че не е човек, и само нашето сляпо преклонение пред Тюринг ни пречи да видим че компютърът е точно толкова интелигентен, колкото сме ние ... ако не и повече. Може би защото се заблуждаваме че е сляп като нас ... ако не и повече, очакваме от компютъра да е способен да мами като нас ... ако не и повече. Интересната простота е най-трудното и безценно постижение.
Лудвиг Мис ван дер Рое. Джони Сталоне е отскоро в България и не може да им се начуди на българите. Те все набеждават някого за capo di tutti capi. Някои наричат така един дебел мъж с лош речник, особено що се отнася до жените от кърджалийско (ако се сещате за кого става дума). Други казват че не бил той, а един по-дебел от него (ако се сещате за кого става дума). Трети казват че не били дебелите, ами един кльощав еремит с име на хищна птица (ако се сещате за кого става дума).
Не знам кой от тях е истинският капо ди тути капи, мисли си Джони, ама който и да е ... чудя се дали няма да му отива повече титлата cRapo di tutti cRapi (ако се сещате за какво става дума). Не за пръв път пиша тук по следната тема:
Заслугите, спечелени по икономически и политически причини, са нетрайни. Имената, дадени по икономически и политически причини, също. В икономиката нещата са подчинени на т.н. highest bidder. Платиш ли повече, печелиш. Няма значение дали искаш да си купиш банка, или правото да нарекат нещо (напр. звезда) на твое име. Що се отнася до политиката, имаме си ясни национални примери. Софийският булевард "Цар Фердинанд" се превърна в булевард "Христо Ботев", а по-късно - в булевардите "Волгоград" и "Толбухин". Сега името му е "Васил Левски". В последно време, колекцията ни с примери се обогатява: по света, протестиращи масово оскверняват паметници, дори тези на Колумб, Чърчил и Ганди*. Тримата, както и Ботев от предния пример, са все национални герои. Герои, ама временни, ще каже някой. Истинските герои са тези, имената и паметниците на които ще устоят на трусовете и гаврите. Никой няма да поиска да вземе името на Решето на Ератостен, Нютоновия бином, Евклидовата геометрия, Машината на Тюринг и Рамануджановите прости числа. Това са имената на истинските герои. ________________________________________ *послепис от 27.10.2021: "пострада" и статуята на американския баща-основател Томас Джеферсън в нюйоркското кметство Преди много години, в една далечна галактика ... Стоил получи обаждане от някакъв чужбински "ловец на глави" дали не иска да се кандидатира за Главен оперативен директор на някакъв чужд бизнес в България. Стоил взе че поиска. След известно време беше поканен на "прослушване" от групичка мълчаливи чужденци, водени от разговорлив и уверен в себе си английски джентълмен.
Говориха за какво ли не и в един момент стигнаха до перспективите пред бизнеса, вкл. и това че имали договор за ексклузивна дистрибуция от страна на водеща българска фирма. Не може да бъде, каза Стоил, тази фирма наскоро беше купена от друга фирма и договорът ви вече не струва пукната стотинка. Вместо да го оборва, което щеше да го разкрие като незапознат с местната ситуация, англичанинът попита Стоил за какво толкова се вълнува - нали го търсят за шеф на операциите, а не на продажбите. Стоил възрази че от успеха на продажбите зависи успеха на фирмата и бонусите за ръководителите. Бонуси ли, попита го учудено англичанинът, какви бонуси. Стана ясно че, с подобни практики (да не знае какво става на пазара, а и да не дава бонуси на ръководителите), фирмата няма да има успех и Стоил учтиво им го намекна. Естествено, не му се обадиха повече. След година и половина ветровете се обърнаха на 180 градуса. Стоил беше в борда на директорите на същата фирма, а англичанинът беше ... извън борда. Години по-късно, Стоил се запита какво е станало с англичанина. След изгонването му от фирмата, той съвсем се отпуснал ... заради което сега го издирват органите на две европейски държави. Включително и защото си бил отпускал незаконни бонуси, приватизирайки бонусите на другите ръководители. Трудно е да минеш за параноик при толкова маниаци по петите ти.
Нинус Несторович "Ако отвреме-навреме не се случваха извънредни положения, управляващите биха се изкушавали да ги провокират", пишат Робърт Хигс и Шарлът Туайт в "Извънредно положение и ерозия на частните имуществени права" от 01.01.1987 г." Така започва мой текст отпреди два месеца. Посочените автори са американски икономисти и икономически историци, но "мелодията" на написаното от тях звучи интернационално. Ето какво е написал 22 години след тях европейски професор от африкански произход (математик и електронен инженер по професия) за провокациите на управляващите: "Ако групи за насилие срещу режима не съществуваха, то тайните служби биха симулирали дейността им". В контекста на днешния ден, бихме могли да продължим в същия дух: Ако глобални епидемии не съществуваха, то злите сили щяха да ги предизвикат. Гениалният Джон фон Нойман могъл да погледне в бъдещето и да види какви ще бъдат компютрите. Няма шега: вчерашните, днешните, а вероятно и утрешните компютри са били, са и ще бъдат изградени при следване на т.н. Архитектура на фон Нойман.
Когато става дума за бъдещето, гениалността може да бъде не само предимство, но и недостатък. Геният Фон Нойман можел да пише програмите си директно на машинен език. По тази причина, той смятал че с компютрите ще се общува само на техния език, и като следствие - че с компютрите ще общуват само програмистите. Гениалността му попречила да види днешния ден, когато всеки носи компютър в ръката си и ежеминутно си общува с него. Панос отишъл в Тайланд на секс-туризъм. След това разправял как в стриптийз-клубовете тайландките изстрелвали пинг-понг-топчета с някои свои органи. Заради това му излязло име на простак.
Манос отишъл в Тайланд на секс-туризъм. След това се възхищавал колко развита била страната, произвеждаща повече автомобили от Франция. Поради факта че имал очи за повече неща от Панос, на Манос му излязло име на разбирач. Разправя ги Йоргос тези неща на Спирос, а той му отвръща: "Разбирач, друг път! Не виждаш ли че и двамата са една стока - от ходещите в Тайланд на секс-туризъм!" Самотата разкрива истинското ти аз. Може би затова толкова хора се боят от нея. Ричард Уотсън
Спирос влиза в софийска аптека да си купи маска, а аптекарката го гони ... защото не носел маска.
Казват че изразът модерно изкуство бил оксиморон. Не е вярно! Първо, наистина е модерно, и второ, наистина е изкуствено.
Не полезността за човечеството беше това, което накара Евклид, Архимед и Кантор да посветят енергията и гения си на математиката. Те не се чувстваха длъжни да оправдават работата си с практически приложения, така както Шекспир не се чувстваше длъжен да пише готварски книги вместо сонети, и както Ван Гог не се чувстваше длъжен да рисува билбордове вместо картини. William Dunham
След 20 години морален тормоз от страна на НАП, моралът на български гражданин бил изтормозен. Европейският съд се потил, пъхтял, изчислявал и ... най-накрая оценил 20-годишните морални вреди на българина на 3500 Евро. Само месечната заплата на един от ЕСПЧ-съдиите е по-голяма. Затова ми хрумва въпросът: Могат ли неморални хора да оценяват морални вреди?
Финансовият министър споделил: "Не съм търкал билетчета на късмета, но съм наблюдавал много хора как зареждат гориво за 10 лева, а купуват билетчета за 30 лева."
Не съм финансов министър, но мога да го кажа по-добре: Мечтите могат да те закарат там, където бензинът не може. Трима полицаи от български произход били ранени при безредиците в САЩ, предаде БНТ.
България е Страната на пропуснатите възможности. Много българи са недоволни от това. И какво правят? Вземат си шапката и поемат към Страната на неограничените възможности. Без да усетят, заедно с шапките си вземат и родните навици да пропускат възможности. Поради което, от всички неизброими възможности в Страната на неограничените възможности, те избират да станат ... полицаи? Нямаш ли собствени възможности, не може да ти помогне дори Страната на неограничените възможности. Някои са просто "родени" да си играят на стражари и апаши ... до края на живота си. Спирос се разхожда из града и вижда на някаква стена две изречения, обобщаващи прекрасно дебата относно България. "Живей за България!", е написал незнаен оптимист. "Живеенето за България те убива ежедневно", е отговорът на незнаен песимист. Колко подходящо за втори юни - българският ден на смъртта, мисли си Спирос.
|
Categories
All
Archives
October 2024
|
RSS Feed
