Да говорят зад гърба ти значи че си ги изпреварил.
|
Не, няма да пиша за Ерик Клептън, а за двойната мъка на човека, и особено - българина. Започвам с края на 19-ти век, когато българите се гордееха с новото си "освобождение". Какво освобождение, питам се, след като бяха двойно "заробени" - хем живееха в турско васално княжество, хем в руска губерния.
За двойното и тройното икономическо "робство" вече съм писал: > хем плащаме на държавата за образование на децата, хем плащаме за техните частни уроци; > хем плащаме за правозащитници (полицаи, следователи, прокурори, съдии), хем плащаме за метални врати и решетки, хем за застраховки. За частниците (пазара) си мислим че, слава Богу, ни спасяват от държавното, и им плащаме втори път. Като се замисля, откривам че не само им плащаме, ами с лекота им плащаме двойно. Да вземем за пример глупостта на Х да има депозити и кредит едновременно, при условие че би могъл да използва депозитите (и едва ако се наложи - да вземе по-малък кредит с по-малка лихва). Ами глупостта на Y да плаща едновременно, и то на една и съща финансова група, за застраховка "Живот" и допълнително пенсионно осигуряване? Сякаш би могъл хем да умре млад, хем да доживее до старини. To get your teeth into them they must be ripe.
Приятел ме засипва с високопарни слова за това как Бил Гейтс променял света. Аз си мисля друго: светът щеше да се промени и без Бил Гейтс. Това го е открил Хераклит, преди около 2500 години.
Светът се променя; ние, в лицето на нашата склонност да търсим лесни проблеми и лесни решения на трудните проблеми, оставаме непроменени. Не приличаме ли на пияницата, търсил загубените си ключове под светлината на уличната лампа, понеже така било най-лесно? И Бил Гейтс е от тази порода - вместо да решава проблемите на бедните в Америка, той се втурна да решава входно-изходните проблеми на бедните в Африка. "Равенство ли? Аз съм за!", обадила се една нула.
По пътя към истината няма светофари, защото няма навалица. Да управляваш - това е умението да внушиш на потърпевшите чувство за вина. Каква стана тя? Знаем по десет езика, а няма какво да си кажем! Чашата на търпението най-често прелива от празни приказки. Уж тази година имахме три дни за размисъл, а те се оказаха като всички други.
Голямата грешка на данъкоплатците е че се мислят за акционери. Твърдят че продължават промяната, но мълчат по въпроса дали някой я е започнал. Четейки афоризми и мислейки за тях, отхрих че често те се правят, подобно на сладките, в готови форми, някои от които са:
а∈A, А⊆B → а∈B (изненадваща принадлежност) Пример с афоризъм от Петър Кривенчев: Лудост е да си нормален там, където е нормално да си ненормален. g ∘ f = f ∘ g (комутативност) Пример с афоризъм от Петър Краевски: Цената на реформите е реформата на цените. a∈A, А⊂B → ∃b:b∈B, b∉A (изненадваща непринадлежност) Пример с афоризъм от Турхан Расиев: Всички хора са братя, но не всички братя са хора. Това което парите правят за хората е нищо в сравнение с това което хората правят за пари.
Модерно? В сравнение с какво? Модерността е само хронологично допускане. Ако радиото беше изобретено след телевизията, децата щяха да крещят: "Мамо, мамо, измислили са телевизия без образ!" Банкерът може да пише фалшива литература, но ми е мъка за писателя който напише фалшив чек. Темида може и да е сляпа, но има добро обоняние и разпознава социалната класа от километри. Половината живот е отписан по вина на родителите, другата половина - по вина на децата. Мъжът е завършен едва когато има жена и деца; пардон, не завършен, а свършен. Тоз който убива време не е убиец, а самоубиец. Колкото и малко да знаят приятелите ни, те винаги знаят какво биха направили на наше място. Ако мислиш че си луд, то е защото не си. Ако мислиш че целият свят е луд, то е защото е. Ако прави пари, киното е индустрия; ако ги губи, то е изкуство. Преди 3 дни научихме че от НАП пуснали приложение за проверка за фалшиви касови бележки, нищо че такива бележки на практика нямало. Голяма работа, няколко десетки хиляди лева на вятъра! А милионите харчени за Бюро за защита на свидетелите, въпреки че защитени свидетели няма?
Понеже съм с богато въображение, представям си следната парадоксална ситуация в близкото бъдеще: Бюрото за защита на свиделетите ще охранява свидетелите, свидетелстващи срещу виновниците за създаването на ненужното, но скъпо, Бюро за защита на свидетелите. И като започнахме да си говорим за парадоксални ситуации ... в реалността фалшиви касови бележки може и да няма, но това не значи че във виртуалната реалност на НАП такива няма да се появят. Елементарно, Уотсън, ще се появят поради бъгове в приложението на НАП. От гледна точка на автора е добре да те четат и още по-добре - да пишат за теб. От гледна точка на читателя е по-добре да четеш автора, отколкото писаното за него.
Генералите не знаят че битките се печелят от историците.
Изкуството е зов, на който мнозина откликват без да са били призовани. Истинският журналист обяснява много добре нещата които не разбира. Наред с Уклона към антропоморфизиране, реификацията е друг порок, характеризиращ мисленето на българина. Всъщност, казват умни глави, антропоморфизирането е частен случай на реификацията.
Какво е реификацията, ли? Склонност да подменяме абстракции с обекти (предмети). Реификация е да смятаме числата за атоми, а математиката - за Вселена (когато казваме че числата са атомите, от които е изградена вселената на математиката). Във връзка със смяната на властта, у нас се заговори за култура. С театрите трябвало да се случи това, с читалищата - онова, с библиотеките - друго. Класически случай на реификация. Културата е съвкупност от правила (практики, обичаи, закони), тя е по думите на Хеерт Хофстеде "софтуер на ума". Според нашите културни "разбирачи", обаче, културата е хардуер. Не, не е. Това че имаме библиотеки, театри и оперни зали, както и това какви книги и декори има там, не казва нищо за БГ културата. Особено смешно е когато се заговори за "паметници" на културата. За такива се смятат разни занемарени стари къщи и постройки, някои от които наистина са паметници, напр. паметника "Левски" в центъра на София. Ако е погрешно да говорим за култура, когато говорим за "живи" постройки (каквито са оперите и театрите), то дваж по-погрешно е да говорим за култура, имайки предвид мъртви постройки (запуснати къщи и почитани веднъж годишно паметници). Къде е културата на българите: в това че "почитат" свободата, в образа на Левски, или в това че повечето от тях отказват на останалите свободата да решат дали да се ваксинират или не? Елементарно, Уотсън, би казал Хофстеде, българската култура е въплътена във второто, понеже е култура на избягване на несигурността. В този смисъл, Левски (разгледан през поетите от него рискове) не е представителен за българската култура. Подредете имената на градовете, така че първата буква от името на всеки от тях да НЕ се появява в името на следващия.
СОФИЯ, ВАРНА, БУРГАС, РУСЕ, ЯМБОЛ, ВРАЦА, СВИЩОВ, ЛЯСКОВЕЦ ... it is not important how much you have, but what you do with it.
- Руснаците казват че имат богата култура и се аргументират - с имената на Пушкин, Лермонтов, Толстой - започва Спирос, а студентите му се приготвят да записват. - Моля, моля! Това не е култура, а изкуство! За културата им руската практика говори по-добре от руските думи:
> Пушкин и Лермонтов загиват в дуели; > Толстой умира на някаква гара, отлъчен от църквата и опитващ се да избяга от родината си ... забележете къде! ... в България! - А какво бихте казал за българската култура? - пита младежът с големия кръст на гърдите. - Тук нещата са по-зле и от руските. Когато в България говорят за култура, говорят за анимация, Ютюб, детски канали и телевизия. Моля, моля! Това не е култура, а забавление, и то за недорасли! Многократно съм писал че има три основни начина за постигане на истината:
1. с ходене на място (непосредствен начин); 2. с четене на книги (опосредстван начин); 3. с измислянето й (супер-непосредствен начин). Писал съм и че Интелигентност не е да имаш много под шапката, а да искаш да имаш малко над шапката. Както и че Истински интелигентният човек предпочита да има небе над шапката. В краен случай - друг интелигентен човек. Но не и навалица от директори и министри с големи заплати и самомнения. С което, без да знам, съм постигнал по супер-непосредствен начин частица от истината за интелигентността; днес виждам в Уики-статията за интелигентността че изследователят Alexander Wissner-Gross е казал нещо подобно: Интелигентност е да не обичаш да си притиснат в ъгъла*. ______________________________________________ * в оригинала - "intelligence doesn't like to get trapped" Гошо Пияндето е в кръчмата с приятели. Пийнал си е и изведнъж му се приисква да се изкаже:
- На английски, изразът "put your money where your mouth is" означава "покажи с действия, а не само с думи, че вярваш в това, което твърдиш". Е, ако сме зле с английския, то можем да го преведем буквално като "сложи парите си там където ти е устата". - Както винаги, започваш отдалече; давай по същество - съветват го приятелите. - Добре, по същество ... Нека вземем за пример Бил Гейтс! Той вярва че задникът е по-важен от устата. Това свое вярване той подкрепя с действията си: даде луди пари за тоалетни за бедните в Африка и Индия. Аз да бях, първо щях да попитам бедните къде искат да сложа парите си. Сигурен съм, че щяха да поискат да ги сложа там където им е устата, т.е. да ги дам за храна и евтини лекарства, а не за тоалетни. Както се казва на английски, "first things first". Младите имат илюзии за бъдещето, старите - за миналото.
От всички животни, единствено хората паразитират върху по-слабите от тях. Не е необходимо да казваш каквото мислиш, но е достатъчно да мислиш каквото казваш. Ако хората имаха повече смелост, нямаше да има повече герои, а повече крадци. Повечето проблеми са резултати на предишни решения. Проблемите често са пречки които сме заобиколили в миналото. Тялото ни притеснява когато е болно, душата - когато е здрава. Обществото тръгва към дъното когато дъното тръгне нагоре. Без справедливост свободата е единствено инструмент на несправедливостта. Периодите на свобода са необходимо условие за смяна на една диктатура с друга. Въобразяваме си че знаем, вместо да знаем че си въобразяваме. Ограничени са не тези които знаят малко, а тези които са убедени че знаят много. По-добре е да имаш сигурни съмнения, отколкото съмнителна сигурност. Happiness is multiplied by division. Patricie Holečková
Better two lovers of fifty than one of a hundred. Hervé Le Tellier Полът е абсолютен, родът - относителен. На испански колата е в мъжки род, но на български е в женски. Всеки има своята логика: испанците вероятно си мислят че карането на коли е мъжка работа, българите - че прекарването на мъжете е женска работа.
Странното на някои български мъже е: а) че когато си мерят мъжествеността, те си мерят парите, колите и жените, които са все в женски джендър, и б) че същевременно отричат джендъра (дума и концепция) като нещо чуждо или несъществуващо. "За човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон", обичал да казва психологът Маслоу. В афоризма му има три променливи:
1. х - инструмент (в случая - чук); 2. у - орган (в случая - ръка); 3. z - манипулируемо (в случая - пирон). Ако дадем други стойности на променливите, можем да получим друг афоризъм, например: За човека с обсесия в главата всеки проблем изглежда като съдебно дело. Като казваме "обсесия", имаме прадвид обсесията че сме винаги прави и че нещата се решават истински само в съда. А сега да дадем и пример: Поискали от БГ-прокуратурата да даде номерата на делата, пратени на европрокуратурата, ръководена от Кьовеши. БГ-прокуратурата отказала, дали я под съд и я осъдили да назове делата. Другари ковачи, не можахте ли да забиете пирона по по-лесен начин? Като видяхте че БГ-прокуратурата не иска да ви отговори, не можахте ли да поискате номерата от Кьовеши, вместо да губите времето на съда, след което да влезете отново в режим на изчакване дали прокуратурата, която не ви даде номерата съгласно закона, ще ви ги даде съгласно съдебното решение? In 1827 Norwegian mathematician Abel completed his only European mathematical journey and returned to Norway. Critics (and Abel himself) thought his journey was a failure. His modest government funding has been cut off and in order to support himself and fight tuberculosis Abel had to take out a loan. Since he died in poverty that very same year, he left no legacy and his heirs were unable to repay the loan.
History is a strange beast. Our contemporaries, unlike Abel's, consider his European journey a great success. Our contemporaries, unlike Abel's, believe he left a huge legacy. That is why in 2001 Norwegian Academy of Sciences began awarding an annual Abel Prize in Mathematics of about a million US dollars. There is only one problem, the prize is given to mathematicians who have already been recognized in the mathematical community. On behalf of Abel who spent his life in obscurity and poverty, a huge award is given to well-known and financially successful mathematicians. If he learned that young, poor and unknown mathematicians were still being ignored and his name was used as an excuse, Abel would turn in his grave. Abel is not alone, he is in good company. How uncomfortable would God, Son, Motherland, Democracy and Humanity feel if they knew what is being done in their name? Преди няма и месец заработи поредният български суперкомпютър. Не знам как сте с езиците, ама суперкомпютър на английски значи суперизчислител. Затова се питам: какво изчислиха предните БГ суперкомпютри и защо това се пази в тайна?
Шефът на новия суперкомпютър обявил публично че учените и бизнесите, желаещи да го ползват, трябва да внесат предложенията си за разглеждане пред Експертен съвет. Не знам как сте с езиците, но на чист български това може да се каже така: Дадохме парите за суперкомпютър, дайте сега да видим дали, и за какво, можем да го ползваме! Боже, мили Боже, направи така че суперкомпютърът да избегне съдбата на металургичния комбинат "Кремиковци", който първо бе изграден, а после се оказа че в Родината няма руда за него! Creativity seems to have no limits. Ten thousand years ago A invented counting. He was a shepherd and carried a bag of pebbles, one for each of his sheep. I am sure you know how the story (about one-to-one correspondence) goes.
Creativity seems to have no limits. Centuries later B decided to stop carrying pebbles and invented an easier way of counting: one sheep, two sheep, three sheep. Later, B decided to omit the repetitions (sheep, sheep, sheep). That is how B invented the numbers: one, two, three. Creativity seems to have no limits. Centuries later C decided to arrange the numbers visually and the number line was born. Several hundred years before Christ, a Chinese (D) started arranging the numbers in two dimensions and the magic square was born. And people started playing with it. Creativity seems to have no limits. 2 millennia passed. K decided to arrange the numbers of the magic square in three dimensions. Each cell in the square was given a height equal to the number in it. The magic squares started looking like projects in New York. K did not stop there. He saw that if it rained, in some projects the water would run off. Other projects would retain water. The concept of water retention was born. Now the question was, "How much water will project X retain?" Creativity seems to have no limits and we can expect arrangements of numbers in 4, 5 and more dimensions, as well as inventions of other operations with numbers. Before those limitless possibilities start making our heads spinning, let us forget about number operations and think about water operations. We perform the same operations with water that A did tens of thousands of years ago: we look for it and find it, drink it and wash with it. On the one hand, we can keep it better than A could (in dams and bottles), but on the other, we spend more than A did. And most importantly, just like A we are unable to produce water (although we seem to know how). Creativity, no matter what we think of it, has its limits. |
Categories
All
Archives
May 2022
|
RSS Feed
