Замисля се Спирос за спасението на България. Историци и лаици търсят неблагополучията на страната в турското робство, монархо-фашизма и съветския комунизъм. Да, ама тях отдавна ги няма, а България продължава да има нужда от спасение. Нещо друго ще да е причината, казва си Спирос и започва да изолира причина подир причина:
> църквата им вече е автокефална;
> границите им вече са отворени;
> махнаха Ъ-то от думите завършващи на съгласна (прътЪ, платЪ, черепЪ);
> бяха бананова република без банани (с изключение на дните покрай Нова година), сега си имат банани по всяко време.
Единственото непроменено нещо от 1300 години е населението (все от българи), дали това не е причината страната да се нуждае от спасение? Ако е така, то копнежът на българите да се спасят е толкова безполезен, колкото и съветът към давещия се да се издърпа за косата си.