Не е ли странно че нация, за която оцеляването и размножаването е върховен приоритет, приема за светци хората отричащи върховния приоритет? За мен не е странно, а закономерно: подсъзнателно усещаме че преклонената главичка, яденето и сексът не са нито необходими, нито достатъчни, условия за оцеляването; че наистина необходимото условие е друго - наличието на хора, за които оцеляването и размножаването не са ценности.