Спирос чака за кафе, но вижда че тази, неговата, няма я бъде - кафеджията е решил да се прави на интересен пред някаква симпатична, но очевидно депресирана клиентка. Спирос долавя част от монолога му: " ... защото няма начин да си в депресия ако обичаш себе си ..."
Мили боже, пита се Спирос, как става така че човек с 2 мозъчни гънки и 3 класа от началното училище има смелостта да се изказва относно централната нервна система, без да има представа за структурата ѝ и електро-химичните процеси протичащи в нея? Какво ли ще направи един такъв индивид ако го уволнят от кафеджийницата и го пратят с резачка в гората или с пушка на полето? Със сигурност, поради некадърност или невнимание, ще си отреже ръката или ще си простреля крака. След което ще виси по кафенетата и ще се депресира от нещастието си, въпреки факта че продължава да се обича толкова много, колкото се е обичал и преди.
Мили боже, пита се Спирос, как става така че човек с 2 мозъчни гънки и 3 класа от началното училище има смелостта да се изказва относно централната нервна система, без да има представа за структурата ѝ и електро-химичните процеси протичащи в нея? Какво ли ще направи един такъв индивид ако го уволнят от кафеджийницата и го пратят с резачка в гората или с пушка на полето? Със сигурност, поради некадърност или невнимание, ще си отреже ръката или ще си простреля крака. След което ще виси по кафенетата и ще се депресира от нещастието си, въпреки факта че продължава да се обича толкова много, колкото се е обичал и преди.
RSS Feed
