"Не стреляйте! Аз съм Че Гевара", извикал той и веднага разбрал колко е сгрешил: с вика си им издал посоката, в която да стрелят. Ранен, той се предал като им казал че жив струва повече, отколкото мъртъв. Сгрешил отново: не струвал много и скоро го застреляли.
|
Благодарим ти, Демокрацио, за изборите! Ако ги нямаше тях, единици щяха да си дават по цял ден за размисъл.
Жените закъсняват с по час-два, казва на студентите си историкът Спирос, което е недостатъчно за рекорд. Да закъсняват с векове и хилядолетия могат само мъжете.
Бронзовият медал принадлежи на Нютон. Когато казал че вижда по-далеч от другите, защото стои върху раменете на гиганти, той закъснял само с 600 години. Така е колеги, Бертран от Шартр родил същата мисъл 600 години по-рано. Сребърният медал е на хан Кубрат, пресъздал езоповата басня с пръчките с 1300-годишно закъснение. Сещам се за поговорката че истинският неудачник се познава по това че и в състезание за неудачници ще се класира втори. Неудачник ли е бил Кубрат? Твърде вероятно: на смъртното си ложе завещал на синовете си мъдростта че съединението прави силата, а те още на следващия ден се разединили и поели в различни посоки. Следва историята на златния медал: През 589 г. пр.н.е. в Атина пристигнал скитският философ Анахарзис. На нафуканите атиняни не им харесвало чужденци да идват и да ги учат на ум и разум, та затова започнали да му задават въпроси с повишена трудност. - Кои са повече: живите или мъртвите? - попитал един от местните философи. - Не знам - отговорил Анахарзис. - Защото не знам къде да поставя моряците, които са на ръба между живота и смъртта. През 1935 г. н.е. австрийският физик Шрьодингер се запитал дали да постави сред живите или мъртвите една невидима котка. Котката станала известна като Котката на Шрьодингер, а аз предлагам да кръстим рекордното закъснение от 2524 години Рекорд на Шрьодингер. Имало едно време една страна, която ще наречем Мамаленд. Тя имала огромна територия и население, и претендирала за водещо място в света. Населението било толкова умно, че в началното училище децата решавали задачи като тази: Населението на Мамаленд е 666 милиона. Защо 666 души не могат да се съберат на карта на Мамаленд в мащаб 1:1 милион?
Заети с решаването на абстрактни проблеми, мамалендците забравили да решават реалните си проблеми. Когато задухал вятърът на промяната, те се оказали неподготвени и Мамаленд изгубила голяма част от територията си. Сякаш някаква космическа справедливост намалила в по-голяма степен населението на Мамаленд, и останалите могли да се съберат на намалялата ѝ територия (макар това да нямало нищо общо със задачата). Можете ли да се досетите за отговора на въпроса с картата? А за истинското име на Мамаленд? Йоргос вади пълни торби от багажника на колата. По улицата, с празни ръце, се задава Спирос и му казва:
- Ех, Йорго, ти сякаш не знаеш че купуването на повече неща не прави човека по-щастлив. - Повече от кого? По-щастлив от кого? - пита Йоргос с намигване, а Спирос усеща че Йоргос отново е успял да му каже нещо, при това - с минимален брой думи. Група археолози от Университета за национална и световна сигурност откриха в подземията на Кучиндолския манастир първото оригинално издание на "История славяноболгарская". С голямо учудване разбраха че при многократното рафиниране на текста първоначалното послание се е изгубило. В действителност, то звучи така:
О, неразумний юроде! Не само че не се срамиш да се наречеш болгарин, ами изобщо от нищо не се срамиш ... Спирос сменя канала и отново попада на новини. Българинът Асен "Ейс" Вапцаров, завършил "Композиция" в престижния музикален колеж "Бъркли", се издигнал дотам да композира (по думите на татко му Къци) цялата музика на някакъв филмов трейлър. Истина е че от нищо не се срамуват, мисли си Спирос, аз да бях на мястото на Къци, щях да умирам от срам. За случаи като този българите казват: "Напънала се планината и родила мишка". Спирос отново сменя канала и чува: "А сега, увертюра от операта "Митридат, цар понтийски", написана от Моцарт на 14-годишна възраст". Не може да му се отрече на татко Моцарт, казва си Спирос, че е имал основателни причини да се гордее със сина си, който вместо да завършва консерватории за години е завършвал велики музикални произведения за дни. Живеем живота си, натрупваме опит, отсяваме истините от лъжите. Какво ще се получи ако опитаме да обединим истините в Списък (множество) на всички верни твърдения? Да приемем че имаме 2 верни твърдения:
1. Всички щастливи семейства си приличат, 2. Всички нещастни семейства са нещастни посвоему. Въпрос: От колко верни твърдения се състои множеството на всички верни твърдения? Елементарно, Уотсън, ще кажете. Множеството на всички верни твърдения L има 2 елемента - твърденията по-горе. Друг би казал че нещата не са толкова елементарни, и от нашите верни твърдения би конструирал друго множество М (с различен брой елементи, всичките верни твърдения): М = {Всички щастливи семейства си приличат, Всички нещастни семейства са нещастни посвоему, AND(Всички щастливи семейства си приличат, Всички нещастни семейства са нещастни посвоему), OR(Всички щастливи семейства си приличат, Българската държава е създадена от Ханко Брат през 1299 г. пр.н.е.)} Tези, които имат някаква представа от множества, ще забележат че |M| = |P(L)| = 2^2 = 4, което преведено на прост български звучи така Броят на елементите на М е равен на броя на елементите на множеството на всички подмножества на L. Оттук-нататък всичко би трябвало да е ясно ... Не знам какво е мнението на теоретиците за света на математиката, но в нашия свят списък на всички верни твърдения не може да съществува, защото не бихме могли да се спогодим за съдържанието му, и следователно - за дължината му. Излязоха данни за финансовите услуги през 2018-та. Отново някои работят и печелят, а други седят и лапат. Докато средната застрахователна компания с много зор е изцедила лев печалба от всеки 29.69 лева приходи, то средната пенсионна компания е прибрала по лев от всеки 3.12 лева приходи. С други думи, пенсионните компании лапат 9.52 пъти по-здраво от застрахователните. Лапайте, пък дано се задавите!
Има един стар философски проблем, успешно компресиран в едно изречение: "Ако в гората падне дърво и наоколо няма никой, то чува ли се звук?" Субективистите казват че тъй като звукът е субективно усещане, то звук не се чува поради липсата на субект. Обективистите контрират: тъй като звукът е трептене на въздуха с определена честота, то звук се чува. Почитателите на средния път (някои от които отоларинголози и психиатри) казват че за да се чуе звук, трябва да има обективни причини водещи до субективно усещане*; в противен случай имаме глухота (причини без усещане) или халюцинация (усещане без причини).
Много хора мислят себе си за интелигентни и духовни, защото имат субективно усещане за скрития си потенциал. Не, в гората от човеци едно усещане не е достатъчно. За да минете за интелигентни и духовни трябва да демонстрирате обективни резултати. Не го ли правите, хората ще си мислят че Вашите интелигентност и духовност са Ваша халюцинация. ____________________________________________________ * Послепис от 3.01.2023 Без да съм специалист, само с правилно мислене, съм уцелил десетката. Според психолога и неврофизиолог Даниел Левитин в This is your brain on music: Стените на моята кухня не са бели, когато изляза от нея. Те все още имат боя върху тях, разбира се, но цвят се появява само когато стените взаимодействат с очите ми. |
Categories
All
Archives
October 2024
|
RSS Feed
