Всеки с коефициент на интелигентност над 40 щеше да разбере че аптеката не работи и без да има надпис. Това, което никой, дори и Айнщайн, не би могъл да разбере е дали аптеката ще проработи отново, и ако ДА, то кога. Такъв надпис трябваше да поставят, но за тази цел аптекарите трябваше да помислят. Да, ама тях в университетите ги учат на всичко друго, но не и на мислене.
Минавам покрай аптека, обслужвала населението през последните 15 години. Аптеката е затворена; вътре няма нито лекарства, нито персонал. На вратата е поставен надпис "Аптеката не работи".
Всеки с коефициент на интелигентност над 40 щеше да разбере че аптеката не работи и без да има надпис. Това, което никой, дори и Айнщайн, не би могъл да разбере е дали аптеката ще проработи отново, и ако ДА, то кога. Такъв надпис трябваше да поставят, но за тази цел аптекарите трябваше да помислят. Да, ама тях в университетите ги учат на всичко друго, но не и на мислене.
0 Comments
Обвиняват българите че винаги имат свое мнение и че обичат да критикуват, което им пречело да работят в екип. А дали могат да работят в екип тези, които не могат да работят в екип с българи? Дали всичко в екипите им тръгва по мед и масло веднага щом изгонят българите?
Казват че българинът ще види 2-те разлики между него и теб, вместо да види 20-те прилики. Склонен съм да оправдая и дори да защитя българското: така ни възпитават от малки. Да сте чували за задача "Открийте 10 прилики между двете картинки"? Дали защитниците на идеята за търсене на приликите ще купят на детето си куче, ако то им е поискало коте, само защото приликите между кучето и котето са повече от разликите? Дали си избират приятелка, кола и работа, или хващат за ушите първата срещната, защото прилича на всички останали? Смятам склонността към критикуване за едно от най-прекрасните качества на българите. Само едно не ми харесва - това, че не се сещат да го насочват и към себе си. Произведенията на доста професионални автори се четат единствено в професионалните им кръгове. "Въртиме едни книги", щяха да кажат мутрите от вица, ако бяха поети и писатели.
Albert Szent-Györgyi, a Nobel prize winner in physiology, said that discovery consists of seeing what everybody has seen, and thinking what nobody has thought. This was independently discovered by another Nobelist - Erwin Schrödinger - who said that the task is...not so much to see what no one has yet seen; but to think what nobody has yet thought about that which everybody sees.
Original discoveries are hard to make. Even if you are a Nobelist. Even if what is discovered is only an aphorism. В езерцето плуват патици. Главите на мъжките изглеждат ту зелени, ту виолетови. Никой с всичкия си не би казал че главите на патоците променят цвета си или че са едновременно хем зелени, хем виолетови. Главите са си едни и същи, просто ние ги виждаме в различен цвят, в зависимост от взаимното разположение на главата на патока, нашата глава и слънцето. С други думи, цветът не е характеристика на природата, а е характеристика на нашето възприемане на природата.
Числата, за разлика от патицата и водата, в природата не можеш да намериш. Те също са характеристика на нашето възприятие. Галилео и следовниците му са били прави, когато са казвали че книгата на природата е написана на езика на математиката, чиито символи са кръговете, триъгълниците и числата. Само дето от думите им се е подразбирало че някаква висша сила е писала тази книга. Не е така – книгата на природата се пише от нас, хората, и точно затова символите й са кръгове, триъгълници и числа. Така както картата не е територията, така и символите на книгата на природата не са природни, а човешки. Природата манипулира своите символи по един начин, ние манипулираме нашите символи по друг. Ето една илюстрация: Всяко учениче знае че 2Н2 + О2 <-> 2Н2О, само дето никой човек не произвежда вода по този (или изобщо по някакъв) начин, та се налага да пием водата, пикана от динозаврите преди милиони години и от нас - сега. Вчера излязоха данни за най-търсените професии у нас. Няма да разсъждавам за това кои са те, а за това какво разбират работодателите под "търсени". И така, "търсени професии" означава дефицитни професии, а не професии, които работодателят активно търси. Защото за 99% от БГ работодателите "търсене" означава публикуване на неадекватна обява във вестник или уебсайт, получаване на биографии от неадекватни кандидати, а след това неадекватни оплаквания от "тежката" работодателска съдба в кръчмата или на специализирани работодателски форуми.
Преди години работех за глобална корпорация, толкова глобална че беше в топ-10 на Fortune Global 500. Как се търсеха работници там? Чрез препоръки от персонала. Назначат ли работника, след изтичането на изпитателния срок препоръчителят получаваше по няколкостотин Евро. Аз препоръчах четирима. Нещо повече, самият аз бях препоръчан. Драги БГ работодатели, ето така се търсят работници, особено когато са с търсени професии! Писателка е стигнала до средата на автобиографията си, когато ражда първото си дете. След няколко месеца лекарите откриват че синът й страда от тежко заболяване. Вероятността за оцеляване е малка, вероятността за тежки психически деформации в случай на оцеляване - голяма. Майката е ужасена. Писателката в нея умира бавно, задавайки си въпроса "Ако не бях безполезна писателка, а откривателка на лекарства, моят син сигурно щеше да се оправи".
Независимо от това, как оценяваш труда си и как другите го оценяват, в него има някаква "обективна" ценност. Тя може да се види само в моментите на Истината. Тогава разбираш че в труда няма нищо демократично и трудът на едни е по-ценен от труда на други. И все пак, в писането "има хляб", защото то също може да подобри и спаси живот. Става дума както за живота на пишещия, така и за живота на читателя. Даже дребен писач като мен се чувства окрилен, когато прочете някъде за себе си че "той е един съвременен философ, който те кара да се замислиш, дори когато не си съгласен с него". Защото не са много нещата в живота, които са по-важни от това да се замислиш. Питате се какво е станало с писателката, ли? Детето й се оправя, а тя продължава успешната си кариера. Освен детето й, откривателите на лекарството са спасили и кариерата й. Кой сега ще има смелостта да каже че всички професии са еднакво важни? Да искаш да работиш в екип се смята за способност с главно С. Проблемът е че често това е единствената способност на желаещия да работи в екип. Затова много екипи се напълват с неспособни на нищо друго играчи. Дори когато са на резервната скамейка такива играчи се опитват да си присвоят заслугите за победата. „Там където построихме магистрали не достига работна ръка“, се хвали БГ премиерът. Сякаш през последните 20 години е хващал лопата или се е качвал на валяк.
По време на неуспехи, подобни играчи удобно забравят че са били част от екипа. Когато се окаже че новопостроената магистрала е лошо построена, името на премиера-строител „магически“ изчезва от журналистическия материал (пример тук). Да бяха само премиерите ни такива! Да бяха, ама не бяха. Софиянци се гордеят че „имат“ хотел проектиран от Кишо Курокава и удобно забравят че не те поръчаха проекта, а японската верига „Ню Отани Хотелс“. Сега, когато хотелът е част от друга верига и бива некадърно преустройван, софиянци не се срамуват защото ..... това ставало по идея на асеновградския собственик. Това е големият проблем на екипа: той е притегателна светлина за какви ли не мушици, обичащи светлината. В най-добрия случай те не помагат, а в най-лошия – пречат. Когато работиш сам е друго; тогава имаш пълното право да обсебиш гордостта от успеха и срама от провала. Керълин Дейвидсън получи само 35 долара за работата си, но днес никой от милиардерите-собственици и милионерите-мениджъри на "Найки" не може да каже че е измислил т.н. swoosh (историческата емблема на компанията). Да свалим шапка пред творците, които оставят себе си в работата си и името си под нея! Позитивното мислене е плитък залив за тези, които безуспешно са пробвали да плуват в дълбоките води на творческото, логическото и критичното мислене.
В супермаркет до парка "Заимов" откривам финландски сухари, каквито не съм виждал от години. Търговецът е поставил задължителната информационна лепенка на български, но така че "стратегически" да покрие датата на годност.
Стоки с незнаен срок на годност не купувам. Ако приемем че успея да накарам всички останали потребители да не купуват от сухарите, то "невидимата ръка" на пазара ще подаде на търговеца информация че финландските сухари не се търсят и той ще престане да ги продава. "Невидимата ръка" не може да говори, тя не може да подаде на търговеца информацията че сухарите не са купени защото са лошо етикетирани. Търговецът ще спре да продава "невинните" сухари, но ще продължи да използва "добрите" си практики в етикетирането. Толкова по въпроса за силата на "невидимата ръка". Математиката често дължи повече на тези, които задават въпроси, отколкото на тези, които им отговарят. Решаването на един проблем може да подтисне интереса към съответната област.
Ричард К. Гай Не мога да разбера хората, които носят панталони за 100 лева с по 10 дупки на крачол, но дават 1500 лева за нов мобилен телефон когато на стария му се издраска боята.
"Накарат ли те да си задаваш грешни въпроси, няма нужда да се тревожат за отговорите ти", казва американският социолог и социален критик Michael Carolan. Преведено на съвременен български:
Накарат ли те да мислиш кой ще е следващия български президент, те са успели да те накарат да не мислиш ще се промени ли нещо в България ако заменим Росен Плевнелиев с Цецка Цачева (или с когото и да било). |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
September 2024
|