... е силно повлиян от "Щурците". Е, ако не е бил повлиян, то определено ги преоткрива.
|
In 1948, due to the air/light pollution in London, the iconic Royal Observatory in Greenwich was moved to Sussex. 36 years later Sussex was so polluted that the observatory had to be relocated to the Canary Islands.
The lesson: Instead of observing the mess we are creating now, we are observing what God created billions of years ago. "Това което дадена епоха аплодира се оказва по-неразбираемо от това, което тя не разбира", казвал Николас Гомес Давила. Да вземем за пример Средновековието, когато европейците не познавали (и съответно не разбирали) нулата. Тогава те аплодирали празните размисли на тема "Колко дяволи могат да се съберат на върха на една игла?" Колко по-неразбираемо за нас, в сравнение с нулата, е това че хората са били способни да се занимават с празни размисли, но са били неспособни да намерят числово изражение на празнотата!
WATSON: Why do all states spend tons of money on police, armies, and science?
HOLMES: Elementary, my dear Watson, politicians' only way to keep the "muscles" and the "brains" out of politics is to buy them expensive toys and pay them to play with those toys. Две нули се скарали коя да влезе първа в тоалетната.
"Вдъховението е рядко щастие", казал един творец, който от години бил в творчески запек. Един конституционалист видял двете нули на парламентарната тоалетна и му светнало че на практика деленето на властите е като деленето на нула. Лика-прилика, като двете нули на тоалетната. Колкото по-малко разхищаваме прилагателните,
толкова по-трудно ни става да лъжем. Николас Гомес Давила Преди, в помещението се помещаваше офис на Обединена българска банка. Как така българска, ще каже критичният наблюдател, чисто гръцка беше. Така, както сега е чисто белгийска. Няма да спорим с него, а ще се фокусираме върху помещението. Там сега се помещава магазин за обувки с голямо заглавие "Мода италиана" и подзаглавие "100% българско". Мисленето обикновено се свежда до измисляне на причини да се съмняваме в очевидното. Това обичал да казва Николас Гомес Давила, и вероятно е бил прав. На мен, обаче, ми е интересно не толкова до какво обикновено се свежда мисленето, колкото докъде то се извисява, макар и само понякога.
Цицерон се подигравал на вярата на съвременниците в "очевидното", в случая - вярата им в астрологията, и използвал за пример 60-те хиляди римски войници, убити от армията на Ханибал в битката край Кана. "Да не би да си мислите че хороскопите им са били еднакви?", питал той. "Не, еднакъв е бил просто краят им." Галилео се подигравал на царуващата в продължение на 2 хилядолетия вяра в голословното твърдение на Аристотел че скоростта на падане на телата зависи от масата им. "Как става така че едрите и дребните парчета градушка падат заедно?", питал той любителите на "очевидното". Имаше една сценка от "Родени убийци" на Оливър Стоун, където дъщерята се прибира вкъщи и казва на баща си:
- Здравей, тате! Как беше работата днес? - Каква работа, ма? Аз съм безработен! Днес, в България се играе подобна сценка. Премиерът: Здравейте, сънародници! Как е, ще дадете ли по една заплата за Украйна? Сънародниците: Каква заплата, бе? Ние сме безработни! Това може да се чуе както от футуристи, така и от обикновени хора: вечният живот е възможен, ъплоудваш си съзнанието и готово. Е, хората с въображение се сещат че ъплоудваното съзнание съвсем не е вечно - някой дръпва шалтера и ... край.
Не знам дали не ми е развинтено въображението, но за това сякаш само аз съм се сетил: какво става ако ъплоудваните се филтрират по някой критерий (напр. заслуги), или просто се разпределят на случаен принцип, и едни отиват за господари, а други - за роби? Представяте ли си колко зле изглежда Вечният живот от гледната точка на роба? Замислих се мога ли да откривам тъпи теореми по желание. Открих че мога. Ето я послеДната (засега): Броят на четните и нечетните цели неотрицателни числа съдържащи "д" в името си е равен. Това се отнася и до английския (без значение дали броим д-тата или d-тата).
Във всяка десетка (0-9) има или 4, или 10, такива числа. Българската държава финансирала пънк-албум. Що за пънкар трябва да си за да галиш вимето на държавата, вместо да ѝ сриташ задника? Това е все едно Sex Pistols да се бяха молили на правителството на Нейно величество и подчиненото им БиБиСи за финансиране и ефирно време, срещу обещанието да сменят Anarchy in the UK с Monarchy is OK.
Знаем кога и къде се е случила. Знаем кои са участвали. Знаем какво са говорили. Знаем дори менюто, включващо хляб и вино. Кое е тайното на ТАЙНАТА вечеря?
Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем.
Николас Гомес Давила Разни умни глави постоянно говорят какъв бил българският национален интерес. Други, разсъждават що е то национален интерес. Сигурно сте чували балканската поговорка "Интереса клати феса"? Сервирам малко храна за размисъл ... Когато през 1829 г. султан Махмуд II задължил турските цивилни, военни и религиозни служители да носят фесове, той мислел че чрез засилване на еднообразието ще се засили единството на нацията. Оказало се че: > старомодните турци се бунтували срещу феса, за тях тюрбанът (т.е. чалмата) вършел прекрасна работа; > някой турци приели феса; > модерните турци смятали феса за проява на изостаналост, и мечтаели за бомбета. Така, вместо да обедини, султанът допълнително разединил населението и след по-малко от 100 години интересът нямало какво да клати, защото водачът на модерните (Ататюрк) забранил носенето на фесове. Хората са различни. Едни обичат фуражки, други - бейзболни шапки, трети - барети, четвърти - плетени шапки, пети - забрадки, а шести шапките ги дразнят и предпочитат да ходят гологлави. Така както няма национална шапка, така няма и национален интерес. Говоренето за, и особено налагането на, неща прокарвани като "национален" интерес е успешен начин за разединяване на нациите. Държавата иска (от университетите ) повече математици, но все така получава юристи и икономисти. Това гласи интересно заглавие във вестника. Да бях в обикновеното си критично настроение, щях да критикувам езика на автора (държавата не може да иска). Да бях, ама не съм. Затова ще напиша следното:
Държавата се е объркала: вместо да иска математици от университетите, тя трябва да ги иска от гимназиите. Елементарно, Уотсън, как става така че при толкова много, и все "успешни", математически гимназии кандидат-студентите по математика са недостатъчни? Явно нещо в дефиницията за успех не е наред! Истинският успех на математическото училище се мери с това колко души са поели по пътя на математиката, а не с това колко прашасали купи и медали има в хранилището и колко шестици - в дневниците. Във войната, казват едни, побеждава по-силният. Не е така, казват други, във войната побеждава правият. Ако не знаем какво точно означава "побеждава", казвам аз, няма как да знаем кой е победителят.
След Втората световна война, купонната система в победена Германия трае до 18.01.1950 г., а в победилата Великобритания - до 04.07.1954 г. Излиза че за победените войната е свършила 4.5 години по-рано, a победителите са продължили да воюват ... с глада. Казано другояче: политическите и икономическите победители във войната могат да са различни. Който е бил в "родната" казарма, той е запознат с упражнението "днес копаеш дупка, утре я зариваш". Работа много, смисъл никакъв. Каква ти казарма, цели бизнеси са организирани на този принцип. В САЩ, например, за година:
> бизнесът "правене на татуировки" е с приходи от 1.7 милиарда долара, а > бизнесът "изличаване на татуировки" е с приходи от 100 милиона долара. И като се замислих за казарми и татуировки, усетих поредната асиметрия: следите от иглата могат да се заличат; за следите от казармата няма такава гаранция. Natural intelligence is a strange bird. It may mock Artificial Intelligence for the latter's inability to make (audio) distinctions between ENCOURAGE EUTHANASIA and ENCOURAGE YOUTH IN ASIA and yet not understand that saying ENCOURAGE YOUTH IN ASIA demonstrates its own inability to make (visual and cultural) distinctions between the youth of Isfahan and the youth of Magadan.
They will try to convince you that the Secret of Life is to see that the glass is half full, not half empty. There may be some truth there, but it is not the whole truth.
What you see in the glass depends on what you do. For the drinker the glass is half empty, for the pourer it is half full. Here is the Secret of Life: The lives of those who pour are fuller than the lives of those who only drink. If you only drink, what you see doesn't matter - at the end the glass is empty. Някои ще се опитат да те убедят че Тайната на живота е да виждаш чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. Има някаква истина в това, но тя не е пълната истина.
Каква ти се вижда чашата зависи от това какво правиш - наливаш или пиеш. За пиещия чашата е наполовина празна; за наливащия тя е наполовина пълна. Ето и моята Тайна на живота: По-пълен е животът на тези дето наливат, не на тези дето само пият. Ако само пиеш, какво виждаш няма значение - накрая чашата се оказва празна. На математически затруднените математиката напомня за оста Y: една е нисша, друга е висша. На специалистите математиката напомня за оста Х: всичко е хоризонтално разположено - било във времето, било като важност. По тази причина, никой математик не би казал че топологията е по-прогресивна или по-висша от аритметиката.
Така е и с останалите занимания: За висши неща говорят основно нисшите; за прогреса говорят предимно тези, които не са направили нищо за него. How can you govern a nation which has 246 different types of cheese? This famous witticism was produced by the even more famous Charles de Gaulle. He was smart enough to distinguish between the 246 types of cheese, but not smart enough to distinguish between the 50 million French, whom he thought of as one nation.
At the end, a witticism of my own: Sometimes even generals overgeneralize. Така както празното множество е подмножество на всяко множество, така и празните приказки са част от всеки разговор.
Every boss prefers the employees emphasizing that they accept the boss's point of view, over the employees emphasizing that every boss prefers the employees emphasizing that they accept the boss's point of view.
В този блог водя битка с езиковите и логическите грехове, вкл. с този на антропоморфизма*. Подобно на останалите грехове**, езиковият грях може да е композитен. Едновременно можеш да извършиш противоположните грехове на антропоморфизма и дехуманизацията, и в резултат - да си доволен от себе си. С пример от книгата "Метрополис", с автор Бен Уилсън:
Докато преди градовете се опитваха да привличат големи производства или да завземат голям дял от световната търговия, сега те се конкурират за мозъци. _____________________________________ * придаване на човешка форма/мотивация на неживи обекти/явления или на животни (за което съм писал тук и тук, а и на други места, които Гугъл не може да намери) ** напр. да се напиеш и пребиеш невинен човек под влияние на алкохола |
Categories
All
Archives
March 2023
See also |
RSS Feed
