|
Глобалното пробуждане се провали заради различните часови пояси.
Лесно се пише история. Всички очевидци са мъртви. Историята е най-важното за хората без минало. Като новобранец в програмирането, оплаквам се на един "батко", който е започнал да програмира още на "Правец 8Д":
- Написах една програма, ама усетих че прави много излишни изчисления. Премахнах ги, но програмата вместо да се ускори, започна да работи по-бавно. Той ме поглежда отвисоко и казва: - Обикновено точно така става. Като се замисля, така става не само с програмите, ами и с нас самите: колко често, стремейки се да премахнем излишното, правим излишни усилия и попадаме в излишни ситуации. В стремежа си да премахнем излишните килограми късаме мускули, разтягаме сухожилия и получаваме хернии. В стремежа си да изхарчим излишните пари се запознаваме с излишни хора, вършим излишни неща и харчим излишно време. Накрая, с тъга разбираме че, за разлика от всичко друго, времето никога не е излишно. Като пиша "Вътрешна Монголия", това не значи че става дума за древни монголски или китайски мъдрости; не, това са думи на американеца David P. Gontar, който живее в китайската Вътрешна Монголия.
Успехът не е в това да избягваш грешките, а в това да правиш правилните грешки. В дългосочен план няма дългосрочен план. Само едно ме притеснява: дали в дългосрочен план, т.е. покрай коронавируса, Дейвид смята грешката си да се премести в китайската Вътрешна Монголия за правилна. Едва когато ви се разкрият в дълбочина можете да разберете колко плоски са някои хора. Michael Curran
- Удивително е колко лесно се бъркат културата и интелекта - казва на студентите си Спирос. - Една от причините е че те вървят ръка за ръка: повечето хора с ниска култура са с нисък интелект, а повечето хора с нисък интелект са с ниска култура. Но нещата са доста по-сложни отколкото изглеждат на пръв поглед.
- Ще ни бъде по-лесно да ви разберем, ако дадете практически примери - предлага зубрачката с големите очила и се приготвя да записва. - С удоволствие! Аз, например, мога да ви говоря за Партенона на отличен старогръцки и за руините в Гьобекли тепе на много добър турски. Винаги когато го правя хората казват че съм много интелигентен. В действителност, те искат да кажат че съм много културен. Нека сега вземем за пример моя колега, и ваш професор, Стаменко Стойков. Когато ви заговори за своите изследвания на висококомпозитните числа, той няма да ви се стори толкова интелигентен, защото ще разберете по-малко от неговите думи на български, отколкото от моите на турски. Всъщност, по-интелигентният е той: защото докато аз просто преразказвам историята на Гьобекли тепе, Стаменко създава историята на висококомпозитните числа. Когато се опитваш да ги поправиш, повечето грешки се развалят.
Да избягваш да показваш признаци на слабост е признак на слабост. Успехът не е да си на върха на йерархията, а да си встрани от йерархиите. - По света хората работят с дронове - казва Спирос на Стаменко, - а вие давате милиарди за старомодни изтребители. Можеш ли да ми го обясниш?
- Еее, че това не е алгоритъм за откриване на изоморфизъм при графите, разбира се че мога да ти го обясня. И то само с три думи: търсене и предлагане. В България имаме излишък на шофьори на самолети, но нямаме нито един шофьор на дрон. За инфраструктурата да не говорим. - Вие отдавна сте по-назад от другите, ама не го разбирате - продължава Спирос. - През Втората световна война американските бомби направиха страната ви на швейцарско сирене, а вие се гордеете че не са ви пленили дори едно бойно знаме. Че как биха могли? Като прелетят ниско с отворени люкове и грабнат знамето от ръцете на знаменосеца ли? Ами че те преди това са ги изпепелили и двамата със запалителните бомби. - Добре го каза - завършва Стаменко, - ама аз мога да го кажа още по-добре: когато го нагъзят, глупакът се самоуспокоява че са му добре изпрани гащите. На някаква конференция в Кайро египтологът Спирос го запознаха с американска професорка по международни изследвания.
- Какво означава международни изследвания ? - наивно попита Спирос. - Ако са изследвания на териториите между народите, то става дума за география. Ако са изследвания на войните между народите, то става дума за военна история. Леле, как се ядоса професорката! Какъв десен прав тресна в челюстта на Спирос! Да, ама той запази самообладание и сухо, сякаш е лежал хилядолетия в някоя пирамида, рече: - Сигурно имате и докторат по боксови науки? Фундаменталният въпрос, според Фулвио Фиори, е не дали има живот след смъртта, а е дали има живот преди смъртта.
Ако си го бяха навили на пръста, враговете щяха да пленят български бойни знамена. Въпросът е: защо биха го правили, голяма работа ли е да победиш българите, че после да им вземеш знамето? Мислите ли че когато Турция победи България във войната за завода на "Фолксваген", тя плени български бойни знамена?
Гледам какво съм писал на 2 февруари тази година. Мери Самървил, само това ли успя да ми хрумне? Как точно аз - "специалистът" по палиндромите - не видях че датата е палиндром? Други са били по-наблюдателни и са установили че (имайки предвид това че различните народи използват различни формати на датите) за последно сме имали такъв "световен" ден преди 909 години - на 11.11.1111.
Е, успокоявам се, ако бяха с чак толкова остри погледи, то щяха да видят че: а) 909 е също палиндром. б) Следващият палиндромен ден, макар и не световен ще бъде след година - на 12 февруари 2021 - за българите, и след година и 10 месеца - на 2 декември 2021 - за американците. Ха сега кажете че не сме ги стигнали и изпреварили! Хрумва ми и въпрос, ама понеже е 2:16 през нощта, та оставям отговорa за друг път: Чий формат на датата (като следствие на Закона на Бенфорд или на нещо друго), дава възможност за по-чести палиндромни дати - нашият или американският? - Хората казват че кучето било най-добрият приятел на човека - рекло кучето, - но мълчат за това дали човекът е най-добрият приятел на кучето.
19-годишният китарист Dewey Bunnell създал най-простата песен в историята на рока - хитът "A Horse with No Name". Песента се състояла само от 2 акорда, но единият от тях бил загадка за теоретиците: те не разбирали как един самоук китарист може да стигне до главоблъсканицата наречена Dadd6add9, която била извън класацията "40 най-популярни акорда за рок-китаристи". А нещата били елементарни: авторът търсел лесен начин за подреждане на пръстите си, който освен всичко друго да звучи добре. Така се родил най-големият хит на групата "Америка".
И аз съм самоук, та затова едва сега ми хрумва че от години се занимавам с Диофантови уравнения. За тях знам само 2 неща: 1. че се интересуваме от целочислените им решения, и 2. че за тях няма общи теоретични подходи, а "нападението" трябва да е специфично за всяко "нападнато" (уравнение или система от уравнения). Това непълно знание получих късно, което не ми попречи да започна математическите си импровизации с мислене за диофантови уравнения (пример тук). Сега ми хрумва че дори и най-известното ми откритие (хипотезата, за която писаха тук) може да бъде записано като система от уравнения, при която се търсят естествени числа n, такива че: p(n) = r(p(n)) p(p(n)) = r(p(p(n))) където: а) с p(n) означаваме n-тото просто число, б) с r(n) означаваме обърнатото наопаки n. За любителите на загадките: хипотезата ми е че единствено числата 1, 2 и 3 са решения на горната система от уравнения. Бил Гейтс се маскирал и отишъл в клуба на икономистите. Понеже не го познали, икономистите не разбрали че току-що са станали милионери ... средноаритметично.
Бил Гейтс обитава реалната Вселена. Но, подобно на всеки от нас, той посещава и виртуални вселени, каквито са вселените на тенденциите и съответните им графики. Един ден Бил и негови колеги-милиардери се маскирали и влезли в графиката, наречена "Растеж на просперитета". Понеже не ги разпознали, икономистите не разбрали че растежът на просперитета се дължал на влизането на маскираната милиардерска дружинка ... средноаритметично. Реалните числа и реалните хора си приличат. Това че повечето са ирационални, ги кара да смятат че са нормални.
Двама древнокитайски философи се разхождали по моста и гледали рибите.
- Виж колко щастливи са рибите! - рекъл Зианци. - Ти не си риба, откъде знаеш дали са щастливи или не? - отговорил Хуайци. - Ти не си аз, откъде знаеш дали знам или не? - запитал на свой ред Зианци. - Аз не съм ти, и затова не знам дали знаеш или не. По същия начин ти не си риба, и затова не знаеш щастливи ли са рибите или не - сложил край на разговора Хуайци. Философът Витгенщайн посетил приятелка, на която току-що били оперирали сливиците. Попитал я как се чувства, а тя му казала че се чувства като прегазено псе. "Откъде знаеш как се чувстват прегазените псета?", попитал Витгенщайн. От "европейското" по борба, Мими Христова донесла трета титла за България. Откъде знаят че я е донесла за България? В България презумпцията "невинен до доказване на противното" се превърна в "противен до доказване на невинността".
- Вие, българите, сте странни птици - казва Спирос на своя колега Стаменко. - Уж сте русофили, но когато вземете нещо руско, веднага му сменяте името. Вземате салат "Оливье" и я кръщавате Руска салата. Вземата филма "Бриллиантовая рука" и го кръщавате "Диамантената ръка". Разделителната ви способност е толкова ниска, че не правите разлика между диаманта и брилянта, който е шлифован диамант.
- Няма нищо грешно в превода, просто думата брилянт не е популярна у нас - защитава преводачите Стаменко. - Ами че точно това искам да кажа - отвръща Спирос. - Ако разделителната ви способност беше като руската, или по-висока, думата брилянт щеше да е популярна. И като се замисля ... ниската разделителна способност на българите е един парадоксален уроборос, който се подхранва от себе си. Другите народи отдавна са открили че когато техните уробороси ядат себе си, те рано или късно изчезват. А българският уроборос парадоксално нараства: брилянтът става диамант; тортата става паста; пастата става макарони; макароните стават целувки; копирната машина става ксерокс; УърлдУайдУеб става Интернет. Надеждата е измамила повече хора от мошениците.
Съдбата е утешението на нещастните и ужасът на щастливите. Компютърният учен Петер Шрьодер пише че някои хора могат да четат партитури, а в главите им да звучи музика, други могат да видят реда и красотата в математическите функции, но дребните хорица имат нужда да чуват музиката изсвирена и да виждат числата изчислени, за да могат да оценят структурите им.
Мислейки че говори за реалността, той е говорил за себе си. Наистина си дребен човечец, след като първата ти мисъл е мисълта на потребителя: как слушаш музика, как четеш формули. Големите хора са производители, при тях нещата са в обратната последователност: първо чуват музиката и виждат зависимостите в главите си, и едва тогава ги записват (под формата на партитури и формули). За справка: Айнщайн първо видя връзката, след товя я записа с думи и едва две години по-късно (по думите на Дъглас Хофстатър) тя се появи на бял свят в символна форма: E=mcc |
Categories
All
Archives
June 2023
|
RSS Feed
