Мечтата на бизнеса е държавните граници да са от Гортекс, т.е. да пропускат само в едната посока. Мечтата на чуждата банка е границите на България да са достатъчно отворени за да допускат навлизането на банката, но недостатъчно отворени за да позволят на банковия клиент да ползва услугите на банки извън страната. Същото се отнася за чуждите търговски вериги, доставчици на комунални услуги и т.н. Дори местният (в случая туристическият) бизнес разсъждава по този начин: добре е чуждите туристи да могат да идват тук, но е лошо местните готвачи и келнери да могат да отиват на работа там.
|
"Единственото общо между Крим и Косово е че започват с К", рекъл Соломон Паси. Като чуя подобно умотворение и веднага ми хрумва нещо. Този път то е: "Единствената разлика между паси и пуси е втората буква".
Според някои теоретици, концепцията за социалното развитие може да се обобщи така: обществата се подреждат едно над друго в зависимост от способността им да овладеят физическото и интелектуалното си обкръжение за постигане на определени цели. Според тях, съвременна Япония със своите климатизирани небостъргачи и ядрени електроцентрали (вкл. Фукушима) е по-развита от древната Япония на зелените гори, самураите и хайку. Нищо че в днешно време самоубийствата сред японците (чрез кароши) са много повече, отколкото са били преди (чрез сепуку). Ако решим да използваме големия брой на самоубийствата като индикатор за социалното развитие на Япония, то определено днешна Япония е много по-неразвита от древна Япония.
Не е ли концепцията за социалното развитие инструмент на пазарните фундаменталисти от Копенхаген, създаден за да оправдае (вземайки за индикатор средната продължителност на живота) презрителното им отношение към Кайро? Не дава ли възможност същата тази концепция на религиозните фундаменталисти от Кайро да демонстрират (вземайки за индикатор броя на населението) презрително отношение към Копенхаген? There is an interesting puzzle on Terence Tao's blog. I've already read about the unfortunate death of the logical islanders, but now I see that Tao provides another solution, in which all the islanders live. The question he poses is 'Which solution is correct? Do all the islanders live or die?'
When one is browsing through the comments to the above post commenters' focus on eye colors and mathematical induction can be recognized very easily. I see other things: A) Assumptions that are questionable and B) Assumptions that are not stated explicitly, and are therefore unseen and unconsidered. A1. Can a person be both highly logical and highly religious at the same time? If not, the Puzzle and its two alternative solutions are just a waste of our precious time? A2. Who/what is logical (or illogical)? Is it the person or is it just some (not all) of his/her acts? For example, the most ‘logical’ person in the world – Kurt Gödel – tried to starve himself to death twice (and succeeded on the second attempt). What I imply is that a ‘logical’ person may sometimes act illogically and thus invalidate the logic of Solution 1 (where all islanders live) and Solution 2 (where all islanders die). B1. Is the eye color what is important or is it the color perception? What happens if the foreigner OR some/all islanders are color blind? They have eyes, so they could be color blind, couldn’t they? What I mean is that the highly logical islanders won’t trust an unknown visitor’s word as he might be color blind. For the same reason they wouldn’t even trust the other islanders’ judgments and acts (and even their own ones). In this case, Solution 1 (the islanders live) is the only possible solution, but the explanation is completely different than the explanation of Tao. The following pun may sound cheep but I think that (especially with respect to this puzzle) LOGIC IS IN THE EYE OF THE LOGICIAN. P.S. 18 July 2018 As always my imagination proves to be good. So good that the Universe has copied it (I'm kidding you, it is the other way round). Yesterday I saw a book by the famous Oliver Sacks called The Island of the Colorblind. It is not a fiction book, there are such islands on Earth. Чета статиите във вестник "Сега" за МВР-акцията в Лясковец и се питам кой е болният:
1. Психично болен от Лясковец "неутрализира" екип от 4 антитерористи. Дали не са психично болни хората, поставили диагнозата? 2. Как се поставя диагноза без да си видял очите на "болния"? Не са ли болни тези, които диагностицират така? Не са ли болни и тези, които вярват на получената по "неприсъствен" начин диагноза? 3. Диагнози за психични заболявания се поставят от психиатри, а не от психолози. Защо МВР занимава с несвойствени дейности своя "Институт по психология" и защо той се оставя да бъде занимаван с тях? С други думи: > Здрави ли са шефовете в МВР, т.е. знаят ли с какво се занимават психолозите в института им? > Здрави ли са психолозите от института, които по заповед на шефовете решават да се маскират като психиатри, вярвайки че могат да свършат работа, за която не са учили и която не са практикували? 4. 4 антитерористи са застреляни от човек, който 3 години (от 2011 досега) не е излизал от жилището си, т.е. от човек, който поне 3 години не е стрелял. Не се ли очаква от антитерористите да тренират за точност и скорост на стрелбата ако не ежедневно, то поне ежеседмично? Как се съпоставя физическото и психическото им здраве с това на победителя в престрелката, който не е тичал, скачал, че дори и ходил през последните 3 години? Не ми се мисли колко БГ анитерористи щяха да паднат, ако вместо лясковски селяк им се беше опълчил някой нашенски Брейвик? Не е ли болен анитероризмът на България? 5. Акцията в Лясковец била координирана на най-високо ниво между МВР и прокуратурата. Координацията между тези институции ли е болна или самите те? 6. След изтичането на разрешителното за оръжията му, "психичноболният" отказва да ги върне. На прокуратурата й трябват 3 месеца за да образува досъдебно производство. Не е ли болна прокуратурата? За 6 месеца досъдебното производство не е стигнало до съда. Не е ли болна комуникацията между прокуратурата и съда? 7. Прокуратурата поискала от съда принудително настаняване на психичноболния в лечебно заведение "заради множеството жалби (подадени от него) срещу съседи". Забележително, у нас е виновен винаги този, който се жалва. Да ти направят училище в двора без ти да си го искал е нормално, но да се жалваш от това че от 8 до 19 часа все се намира някой да ти крещи на главата е ненормално. Подобно е отношението на МВР и към други жалбоподатели: поискат да подадат сигнал за кражба, а в районното се опитват да им обяснят че нещо с жалбоподателя не е наред (така че да не си пусне жалбата). Елементарно, Уотсън, всяка нова жалба им създава нова работа и им влошава статистиката. Поради тези причини подобно е отношението към жалбоподателите навсякъде у нас, вкл. вкъщи и в работата. Дали пък не е болно цялото ни общество? Дали не се използват дребни етикети като психичноболен от Лясковец в опит да се прикрие истината за диагнозата на родината? Q: Каква е разликата в значенията на думите етимолог и ентомолог?
А: Откъде да знам, питай ентомолога! Q: Знаете ли че 67% от населението не се справят с елементарната аритметика? А: Знам, но аз съм от останалите 23%. Есенциализъм се нарича вярата в това, че предметите, явленията и хората имат същност (набор от неизменни качества), която ги дефинира и предопределя поведението им. Марксизмът беше класика в жанра на есенциализма. За марксистите:
> историята имаше същност и тя беше в бягането и догонването: производителните сили бягат, а производствените отношения - догонват; > стойността на стоките имаше същност и тя беше общественонеобходимото работно време за производството им. България, казват, се е измъкнала от лапите на марксизма, но ноктите на есенциализма още я дърпат към миналото. Дори и хората, считани от други за част от интелектуалния елит на нацията, разпространяват миризливия си есенциализъм публично: "добри и честни по генетичния си код хора", "злите по природа хора" и т.н. Чудиш се дали става дума за носители на наградата "Икономист на годината" или за колеги на Петричката врачка. Както и дали има някаква разлика между едните и другите. > На Руски паметник - турска банка.
> Eвропейските проекти завършват по африкански. > За енергийната ефективност отива прекалено много енергия. 8:30 часа на трети март - национален празник и трети пореден почивен ден. В баничарницата съм, а погледът ми се ветрее безцелно до момента, в който отпред спира дълго черно Ауди. С черни стъкла и номер 0001. Явно и Ауди-то и номерът са стрували доста, та не са оставили възможност на мутрата да закусва нещо друго освен баница. Не че е закусвала с хайвер от белуга и "Вьов Клико" преди покупката на Ауди-то.
Отклони ми се мисълта, признавам, ама мутрата не се отклонява от разписанието на деня. Празник е, но работа я чака - да извива ръцете на закъсали длъжници. Затова трябва да си вземе сутрешните калории. Следващата кандидатка за калории е дама в бизнес костюмче, качена на високи токчета. Поръчва 2 кила баница за офиса. Явно, няма да работи самичка днес. Заедно с колегите ще извиват ръцете на доставчици и клиенти. Няма как, бизнесът трябва да върви. Тръгвам. На всеки ъгъл - по двама полицаи. С кафе и банички в ръце. И те са на работа, гласят се да извиват ръцете на тези, които се очаква да пречат на президента да работи, т.е. да си каже дозата глупости пред широката публика. Ще гледа и да използва случая за да поизвие ръцете на политическите си противници. Каквото са правили другите президенти, това ще прави и той. Днес, сякаш всеки втори българин е на работа. За какъв национален празник говорим? Днес, работата на всеки втори българин изглежда е да извива ръце. Това не е свобода, за какво Освобождение говорим? P.S. 5 часа след като написах горния текст прочитам прекрасна мисъл съзвучна с него. Михай Чиксентмихайи казва: "Има много начини, с които обществото дава възможност на човек да изгради личността си чрез нараняване на другите, но оставайки в рамките на закона". Мисля че у нас има прекалено много хора, които изграждат личностите си точно по този начин. Затова обществото ни е нездраво и несвободно, въпреки многото празници посветени на свободата и героите, дали живота си за нея. |
Categories
All
Archives
December 2018
|
RSS Feed
