|
Страхът от Вируса изкривява всякаква логика:
> бънджи-скачачи и шофьори-самоубийци се боят да се наредят на опашката в магазина, ако няма два метра разстояние до съседа, а > алпинисти, изкачващи 8-хилядници без кислород, не смеят да излязат на улицата без маска.
0 Comments
- Как можеш да си мислиш че говориш английски перфектно, ако за 10 секунди не можеш да намериш рима на думата ultrasonic? - пита студентите си Спирос.
Студентите, все с претенции за пефектен английски, мълчат. - Не е само това - продължава Спирос, - мога да ви демонстрирам че не говорите перфектно дори родния си език. Можете ли да ми кажете, например, какво означава изречението Полифетите са за полиаболотата това, което са полиплетите за полиоминотата? Студентите отново мълчат. Само онзи с големия кръст на гърдите се обажда: - Признавам че не мога да кажа какво означава това изречение, но ме мъчи предния пример. Вие можете ли да намерите рима на ultrasonic? - Gin and tonic - отвръща Спирос, като на шега. Според Михаил Вешим, в медвенското училище за бавноразвиващи се висял следният надпис: "Малко акъл да имаш, ама навреме да ти дойде". Добър девиз за едно училище, дори и да не е за бавноразвиващи се.
Айнщайн казвал за своя начин на мислене следното: "Ако ми дадат 1 час за да спася планетата, ще разпределя времето си така: 59 минути за дефиниране на проблема и 1 минута за решаването му." Нека да разгледаме следния проблем: Три петъка от един месец били на четни дати. Какъв ден от седмицата е 25-и? Не знам как би подходил Айнщайн. Мразя да си губя времето, затова взех че погледнах календара. Малко акъл, ама навреме: веднага разбрах че за да има 3 четни петъка в един месец, то първият петък трябва да е на второ число. Имам пример и за обратния случай - много акъл, но не навреме. Супер-геният Архимед видял че към него тича римски войник с гол в ръката меч, но вместо: а) да се скрие, или б) да изчака, и със слънчева усмивка да попита: "Здравей, центурионе, ще ми окажеш ли честта да пийнем по винце?", Архимед мрачно заповядал: "Не докосвай моите кръгове!" Чудно ли е че това били последните му думи? Целта на мнозинството е да просперира икономически и генетически (на нашенски: пари и деца). Целта на Стаменко е да просперира географически и исторически (на нашенски: чест и слава). За беда, нулевото сечение на целите ще доведе до пълно припокриване на постиженията. Децата на Гошо ще изхарчат парите му с такава леснота, с каквато стаменковите теореми и предположения ще бъдат присвоени от някой негов конкурент - само защото същият ги е публикувал, макар и със закъснение, в някое по-престижно списание.
Казват че колекционерството и консуматорството се дължали на страха от празнотата. Колко странно, колекционерите и консуматорите смятат че когато с помощта на вещите разделиш празнотата на две - вътрешна и външна - тя става по-поносима.
Послепис 15.05.2021 Днес, горното ми звучи криптично, та затова решавам да го преведа на ясен български: Празнотата е два вида: > външна (на Вселената) и > вътрешна (на конкретния човек). Не можеш да запълниш с вещи която и да било от тях. С вещи можеш да запълниш само дома си, т.е. пространството между тях. Анди Уорхол беше казал че в бъдещето всеки ще има своите 15 минути слава. Не позна, славата му превиши многократно 15-те минути, отпуснати му от "Закона на Уорхол".
Как ли щеше да се чувства Уорхол ако разбереше че си прави компания с Валентина Хасан, "авторка" на световния хит "Кен Лий", гледан над 18 милиона пъти в Ютюб? Да беше само Ютюб, ама не: > по някаква френска телевизия Марая Кери, изпълнителка на оригинала*, се изказва уважително за имитаторката си, а > Дубравка Угрешич й отделя място в книгата си "Караоке култура". По-добре да беше изял още една супа, драги ми Анди, отколкото да беше рисувал кутията й. По-добре да беше писала за нещо друго, драга ми Дубравке. Как не се сетихте че не е толкова важна амплитудата на славата, колкото каква е тя по знак: положителна или отрицателна? Как не се сетихте че няма философски камък способен да превърне описанието на антиизкуството (кутия или чалгия) в изкуство? ____________________________ * всъщност оригиналът е на уелската група "Бедфингър" Казват че една картина струвала хиляда думи. Зависи от думите. Ако не ви бяха казали (с думи) какво описва долната картина, то как щяхте да разберете за какво става дума:  А. Магьосник се опитва да запали огън жестомимично, но останалите не му вярват. Ако му вярваха, то щяха ли да наведат глави към пръчките, които се очаква да лумнат всеки момент? Сякаш само един вярва на магьосника, та затова предвидливо се отдръпва встрани.
Б. Аспарух - този с конскоопашното знаме - планира как да стане Хан на българите: "Вместо да слушам изтъркани езоповски басни, защо да не се измъкна без да ме усетят. Така ще мога да събера войската и да завзема властта, докато родата е събрана на едно място като сноп пръчки." На улица „Крайбрежна” къщите са подредени само от едната страна (от другата страна е реката). Номерата на къщите следват съвсем нормално: 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.
Къщите на улица „Крайбрежна” са повече от 50, но по-малко от 500. Пешо живее в къща, номерът на която е такъв, че сумата от номерата преди него е равна на сумата от номерата след него. На кой номер живее Пешо? Много хора си мислят че Галилео е опровергал онази глупост на Аристотел с падането на телата експериментално. Да си припомним: Аристотел смятал че тежките тела падат по-бързо, а леките по-бавно. Експериментът на Галилео, казват, бил да пуска тела с различна тежест от кулата в Пиза. Други, по-умни (и съответно по-мързеливи), смятат че експериментът е бил мисловен: какво би станало ако завържем с къса връвчица за едно тежко тяло едно по-леко; дали то ще пада по-бързо заради общата тежест, или по-бавно - заради това че лекото ще забавя тежкото; би трябвало да се случат и двете неща, но това е абсурдно, следователно е абсурдна вярата че тежките тела падат по-бързо от леките.
Според трети източници изобщо не е имало експеримент. Галилео просто гледал една градушка и се запитал: защо едрите и дребните парчета падат заедно? Сещате ли се за онази мисъл на Сент-Дьорди: "Откривателството е да гледаш това, което всички виждат, но да мислиш така както никой друг не е мислил". Точно това направил Галилео, векове преди Сент-Дьорди. Преди 8 години, от моя стар блог пренесох тук следния текст:
Разправям вчера на приятел за открит от мен комбинаторен проблем. Той, който е инженер и програмист, ме гледа сякаш гледа извънземно, и ме пита каква била практическата полза от този "измислен" проблем. Не съм импровизатор, та затова чак сега мога да го обясня като за инженери и програмисти: Ако попиташ инженерите и програмистите за какво би могла да послужи двоичната бройна система, те ще ти изброят хиляди приложения. Ако можеше да попиташ баща й, татко Лайбниц, той щеше да гледа изумено и да мълчи засрамено - откъде би могъл да знае. Да, ама ако не беше татко Лайбниц, изумено и засрамено щяха да мълчат инженерите и програмистите. Да не говорим че вторите, вместо бъгове в програмите си, може би щяха да търсят гъби в горите или руда в мините. Сега, в книга от Браян Клег озаглавена "Реални ли са числата?", прочитам още по-кратка аргументация: Преди въвеждането на комплексните числа, нито един учен или инженер не е казвал: "Това което искаме са квадратни корени от отрицателните числа. Те ще ни помогнат със следния проблем: ..." Съответно, нито един математик не е казвал "Как можем да решим онзи проблем на физиците?", преди да е измислил комплексните числа. Математиците просто са си играли със следствията на новата концепция и свързаните с нея правила. Практическите приложения са се появили по-късно. Поговорката гласеше че старият кадия седял криво, но съдел право. Днешните кадии са други: седят право, но съдят криво.
Да вземем за пример авторското право. Кое му е авторското, ако за всяка продадена 15-доларова книга авторът получава долар? Това питаше някакъв филмов герой издателите си, а те му отговаряха че това не било предмет на преговори, така работела системата. Да вземем друг пример - този път с патенти. Апелативният съд (висшият съд на Англия и Уелс) решил (виж т. 68) че изразът между 1% и 25% трябва да се чете така: в интервала [0.5%, 25.5%). И на това ако му казват законност! В неразвитите племена на Нова Гвинея мъжете носели фалокрипти. Колкото по-тънка сабята, толкова по-дебела ножницата; колкото по-къса сабята, толкова по-дълга ножницата.
В имащите се за развити съвременни държави могат да се наблюдават подобни закономерности, особено сред военните: колкото по-нефелна е главата, толкова по-голяма е фуражката. Спирос се разхожда из парка и гледа как някаква катеричка рови в калта. След малко вижда какво е търсила - един огромен жълъд. Катеричката го взема и се качва на дървото - да си го изяде на спокойствие.
Катеричките, казват, били тъпи животинки. Смогвали да намерят едва 50% от скритите жълъди. Тъпотата им носи неочаквани ползи: заровените жълъди поникват. Полза за горите, полза за хората, полза и за катеричките. Спирос се сеща за Алан Тюринг, който в началото на Втората световна война закопал 70 килограма сребърни кюлчета в гората, а след това никога не ги открил. Успеваемост 0%, полза нулева. Дали не трябва да наречем това със закопаването и намирането "IQ тест на Тюринг"? "Красотата е в очите на наблюдателя" е девизът на кибика.
Ако им се намира туй-онуй в рода, хората се изживяват като линии. Те не са просто те, а част от род с история: цилиндри, кринолини и парижки дипломи. Да не забравим семейното пиано "Бьозендорфер", което от няколко поколения краси гостната.
Критичният наблюдател лесно би установил че ако се чувстваш част от линия, то има нещо тъмно в друга част от рода ти. Точно по тази причина, най-извисените сред нас се чувстват част от значително по-сложни математически обекти, наречени "насочени графи". Познахте, имам предвид родословните дървета. Ако тръгна да се напъвам, бих могъл да се почувствам част от някаква линия, само дето в нея цилиндрите и кринолините са заменени с по-модерните костюми и рокли, а пианото - с книги (драми от Есхил, истории от Ксенофонт, разкази от Михалаки Георгиев, романи от Лион Фойхтвангер, неорганична химия и забавна математика). Към колекцията добавих и мои книги: история, философия, икономика, психология и ... отново математика. Не, няма да се напъвам, не се чувствам част от линия. Чувствам се точка. Защото нито баба и дядо, нито мама и тате, определиха това което съм. Така както минах през Ксенофонт и Михалаки Георгиев, така щях да мина и през бьозендорфера (ако го имаше). С интерес, и ... толкова. Не мога да се чувствам линия, защото да препрочиташ Ксенофонт или да изпълняваш някаква соната за 20-ти път е пълна скука. Така както би било скука да преживявам отново, или да служа за удължаване на, чужди животи и професии, без значение дали дядови или таткови. Предпочитам да търся моята соната и да пиша моята книга. Вместо, подобно на баба, да преподавам чужди теореми, аз откривам и доказвам собствени. По-добре да поставиш собствена точка, отколкото да следваш чужди линии! |
Categories
All
Archives
March 2023
See also |
RSS Feed
