Патриархът на БЪЛГАРСКАТА литература станал неразбираем заради многобройните му ТУРЦИЗМИ.
|
Удивително е колко илитерати смятат че да знаеш коя е столицата на дадена държава, както и това с кои страни граничи държавата, е познание по география. Не, не е! За да получиш това познание не е необходимо:
> да си ходил на училище, или > да си обиколил света, или дори > да си разглеждал политическата карта на света, а просто да си слушал повече новини от необходимото. Познанията от горния тип са силно надценени. Това че средният американец не знае къде е България и коя е столицата й, а средният българин знае "всичко" за географията на САЩ, не е от голямо значение. Това се видя при последната война между двете страни - именно българската столица бе разрушена, а димът от пожарите се виждаше на стотици километри. Чета за това как в огромна високо-технологична американска корпорация с годишни приходи от 25 милиарда долара вицепрезидентът по R&D имал пререкания със CSO (Chief Science Officer). Питам се как е възможно двете позиции да са отделни. Нима хай-тек корпоративните изследвания и развитие са ненаучни? А с какво се занимава CSO-то в тази корпорация, ако не с изследвания и развитие?
Книгата е интересна и затова временно забравям въпросите си. След няколко страници прочитам цитат от Педро Домингос, професор по компютърни науки: "Знанието е меч с две остриета. Дава ти възможност да правиш някои неща, но те прави сляп за други неща които можеш да направиш". Вече ми е ясно защо горните две позиции са разделени. Вчера беше денят на Софийския университет и (на страниците на в-к "Дневник") ректорът му се скъса да го хвали: имали цели три центъра за изкуствен интелект; имали 1600 преподаватели, които били много цитирани и т.н. Да, ама в коментар под статията коментатор с прякор каратиста задава резонния въпрос: "Защо тогава белградският университет е в първите 400 световни университета, а софийският - поне 500 места по-надолу?" Завършил съм елитна софийска гимназия, а след това не толкова елитен софийски университет. Преди дни ме посъветваха да направя корекция на една моя формула, което не ми се видя правилно. Въпреки това, посетих Уикипедия и видях че корекцията е съвсем резонна; не ми беше хрумнало да я направя защото имах пропуск в знанията от университета (да не кажа гимназията). Ден по-късно зададох съответния въпрос, т.е. на какво е равно  когато b<a, на мой приятел, завършил същата гимназия и по-елитен софийски университет от мен. Той, също като мен, мислеше че изразът е безсмислен, и се убеди в противното едва когато го прочете в Уикипедия.
Смятам че мога да отговоря на въпроса на каратиста без много замисляне: Задай въпроса относно горния израз на ректорите: изследователя на античната литература проф. Анастас Герджиков и металург-техноложката проф. Иванка Попович! Кой от двамата е по-вероятно да отговори, и то правилно? На това се дължи разликата в класацията: вместо да се занимават с днешните и утрешните проблеми (вкл. и с това как и на какво учат студентите), учените глави у нас се занимават с проблемите на античността. Спомняте ли си историята с "демократично избрания чилийски президент Салвадор Алиенде, свален с военен преврат от генерал Пиночет"? На всякакви езици и във всякакви източници тези думи се повтарят, оставяйки неизкушения читател с впечатлението че Алиенде е бил свален заради това че е бил демократично избран. Истината е съвсем друга - заради глупостите, които правел, Алиенде успял да се скара с всички, вкл. и със съюзниците си. Затова по време на преврата никой не му се притекъл на помощ, та се наложило сам да хване калашника. Не, не бъркам, Алиенде го получил като подарък от Фидел Кастро и демонстративно го разнасял из родината си, вероятно за да плаши враговете си "демократично" (тук е сниман как 2 години преди преврата Алиенде се упражнява на открито в столицата Сантяго).
Има един друг "герой", който писания на всякакви езици се опитват да ни убедят че е паднал за "правата" вяра, като дори го наричат "мъченик на науката". Това е Джордано Бруно, който изгорял на кладата заради вярата си в това че: Земята се върти около Слънцето, другите звезди са слънца с планети около тях, а Вселената е безкрайна. Нищо не е по-далече от истината. Бруно наистина вярвал в тези неща, но съвсем не е бил първият. В безкрайността на Вселената и вероятността за извънземен живот вярвал повече от 100 години преди Бруно и Николай Кузански, но вместо да бъде изгорен на кладата, той станал приближен на Папата католически кардинал. Бруно си приличал с Алиенде по едно - където и да отидел, той все агитирал и все успявал да настрои хората срещу себе си. Вместо калашник, той демонстративно навирал в очите на другите вярата си в прераждането на душите, в несъществуването на Светата троица, в небожествеността на Исус, в недевствеността на Дева Мария. Освен това злословел срещу църквата, а и се занимавал с магии. И най-важното - правел го под шапката на църквата: като доминикански монах и като преподавател по теология. Заради това го изгорили, а не заради вярата в хелиоцентричния модел и звездите-слънца. И подобно на Алиенде, не се намерил кой да го защити. "Като си толкова умен, защо не си президент на банка или ректор на университет?", питат филмов герой. Тъп въпрос, мисли си зрител от задните редове, ако банковите президенти и университетските ректори бяха толкова умни, то щяхме да знаем имената им, вкл. и на тези отпреди 4-5-6 века. Като че ли и филмовият герой е на същото мнение, защото отговаря така: "Да си умен не е предимство, а препятствие."
В този блог неколкократно съм споделял мнението си за това че мнозинството разбира интелигентността погрешно (защото я смята единствено за способност за решаване на проблеми, т.е. способност за отговаряне на въпроси). Аз пък смятам че голямата интелигентност е в способността да откриваш проблеми (въпроси), вкл. и в това да виждаш обикновени неща като проблеми и да поставяш статуквото под въпрос.
В написания от Дейвид Епстайн бестселър Range, онколог споделя защо "супер-интелигентната" компютърна система на IBM, наречена Watson, се е провалила с гръм и трясък в онкологията, независимо че преди това е спечелила куиз-шоуто Jeopardy! заедно с наградата от 1 милион долара: Разликата между това да спечелиш в Jeopardy! и да излекуваш рака е в това че ние хората знаем огговорите на въпросите в Jeopardy! При рака ние все още работим по това кои са важните въпроси. Големите чужди писатели си подготвят уроците предварително и едва тогава сядат да пишат. За да напише "Вест за едно отвличане" нобелистът Маркес се е запознавал с живота на героите си по дати и часове. "Българската" концепция за писането е съвсем различна: писателите не си правят труда да опознаят героите си и живота им. Така се раждат недомислици, които никой не би трябвало да приема сериозно. Следва пресен пример:
Немска писателка с наполовина българска кръв израства в семейството на българин в Германия. После написва книга за баща си - по професия психиатър. В скорошно интервю, писателката си задава въпросите: > защо баща й не обръщал внимание на Фройд, когото наричал "тълкувател на сънищата", и > защо в семейството на психиатъра посещенията при психоаналитици се приемали за табу. Убеден съм че авторката е пропуснала първите си 17 години в семейството и е написала биографията на татко си неподготвена. Това, че никога не е попитала баща си какво е психиатрията, говори за истинското й отношение към него. Едва ли този дълг може да бъде платен с написването на една книга. А това, че не си е направила труда да разлисти един учебник по психиатрия, говори за мързел. Ако го беше направила, тя щеше да види че в учебниците Фройд не се споменава, дори с критичен тон. Елементарно, Уотсън, учебниците по психиатрия са за да учат студентите как да диагностицират и лекуват психически разстройства, а не за да ги учат да правят псевдолитературни анализи на сънища, наизустявайки афоризми със съмнителна стойност (от сорта на този че "понякога пурата е просто пура"). P.S. 21.11.19 "Връзката между математиката и нумерологията е аналогична на връзката между астрономията и астрологията, или между химията и алхимията. В настоящето тези двойки практически не се пресичат, но в продължение на векове са били достатъчно силни ...", казва авторът Енрике Грасиан. Същото е в сила и за връзката между психиатрията и психоанализата, но тук вместо за векове става дума за десетилетия. Настане вечер, месец изгрее, дойде годишнина на 10-ти ноември и последвалите го протести. Разни породисти мислители подушат че е назрял моментът за Н-тия анализ на Прехода и започват да лаят. Ще се направя на мислител и аз, и ще напиша това:
В другите социалистически страни преходът беше в ръцете на активисти (както в професионален, така и в личен/обществен план) и затова стана. За справка: > Лех Валенса беше елтехник, профсъюзен активист и лидер, а > Вацлав Хавел беше драматург с десетилетен стаж на дисидент-активист. Българският преход попадна в ръцете на неподходящи хора и затова не стана. Нашите "дисиденти" бяха дисиденти само на хартия, а професиите и житейският им опит бяха пасивни: > философът Жельо Желев нямаше да има с какво да се прочуе ако Ленин (в пристъп на аматьорски ентусиазъм) не беше сътворил някакво глупаво определение за материя, което Желев да разкритикува; > преводачът Стефан Савов нямаше да има какво да превежда ако преди него някой литературен гигант не беше сътворил нещо, а някой литературен парткомитет не беше одобрил творбата на гиганта; > литературните критици Михаил Неделчев, Александър Йорданов и Елка Константинова щяха да умират от глад ако нямаше кой да пише, че те да критикуват ... естествено от прогресивните позиции на работническата класа. Казано накратко, в професионален план "дейците" на нашия преход бяха свикнали някой друг да направи нещо, че да има върху какво да си точат езиците (перата). На жаргона на Запада: вместо да са проактивни, те бяха свикнали да са реактивни. Такива бяха и като дисиденти: чакаха БКП да се "самообезглави" и едва след това започнаха да протестират. Да, ама с чесане на езици и протестиране преход, особено такъв с главно П, не можеш да направиш. Ачо и Бочо вървят по улица наречена "11-ти август" и Ачо си признава че не знае какво се е случило на тази дата. Бочо му отговаря с нескрит присмех че това било въпрос на култура. Ачо връща присмеха с въпроса кое е по-голяма липса на "култура": да не знаеш какво се е случило на 11-ти август или да не знаеш какво е култура. Сега е ред на Бочо да се засегне, той много добре знаел какво е културата. На въпроса на Ачо за дефиниция на културата, Бочо обаче не може да отговори.
Идва ред на Ачо да се направи на "културен" и да сподели че културата не е характеристика на индивидите, а на обществата. По-конкретно: културите са начини, по които различните общества отговарят на най-важните, т.е. на общите за всички общества, въпроси. В този смисъл, въпросът с наизустяването на разни важни дати не е въпрос на култура, защото за различните общества важните дати са различни (и най-вече защото една дата не може да бъде отговор на важен въпрос, например "Избягващо или толериращо несигурността е българското общество?"). Нека забравим за момент обществата, завършва Ачо, и да се върнем към индивидите. Те не се характеризират с култура, а с информираност. Която показва как личностите разрешават личните си проблеми. Например, за разлика от българските лекари, сестри, програмисти, детегледачки и ягодоберачки, българските историци хич не са търсени в чужбина. Защото в чужбина ти искат да знаеш какво е анонимната функция, какви са симптомите на апендицита и как да познаеш дали памперсът е "пълен", а не какво се е случило на 11-ти август. Според Чърчил успехът се състоял в това да преминаваш от провал към провал без да губиш ентусиазъм. Съвсем друго чувствал художникът Едуар Мане. Когато на 49-годишна възраст бил награден с ордена на Почетния легион, той споделил: "Някога това щеше да реши бъдещето ми, но сега е прекалено късно за да компенсира 20-те години на неуспехи и поражения".
Кое е успехът: да не позволиш на калта на живота да полепне по теб или да бъдеш победен от калта, докато правиш по-красив живота на другите? Чий живот е по-добра илюстрация на Успеха: този на Чърчил или този на Мане? През 1982 г. Ридли Скот направи шедьовъра "Blade Runner" по творбата на Филип К. Дик "Сънуват ли андроидите електрически овце". Действието на "Blade Runner" се развива през 2019 г. в дъждовния Лос Анджелис, пълен с андроиди, дошли от външните колонии, летящи коли и какво ли още не.
Днес живеем в 2019 г., но от летящите коли и външните колонии няма и помен. Фантазьорите Дик и Скот "предвидиха" доста неща, които не се случиха, но не можаха да предвидят нещата, които се случиха. Например това, че вместо да гледат горящи бойни кораби край съзвездието Орион, андроидите се излежават на топло в джобовете ни. Why should one care about the DARK matter out there when there is so much GRAY and WHITE matter in here?
Днес е денят на народните будители. В тяхна чест ще се проведат тържествени мероприятия. Не разбираме къде е парадоксът, ще кажете. Ами, ето го:
На честванията на народните будители можеш да заспиш от скука. Имам още за казване: Вместо да записват собствени мъдри мисли в личните си тефтерчета, пробудените ни сънародници ще се тълпят в Народната библиотека да гледат какво са писали в тефтерчетата си Левски, Ботев и Раковски. |
Categories
All
Archives
December 2019
|
RSS Feed
