All Categories

Интелигентност на прима виста

7/18/2019

Спирос прочита в някаква книга интересна дефиниция:
Интелигентността е да използваш каквото имаш за да получиш каквото искаш.

- Пълни глупости! - казва си. - Много по-важно е как решаваш какво точно искаш да получиш и по какъв начин използваш това което имаш за да го получиш. Ако използваш последните си 5 милиона за да си купиш 10 колекционерски автомобила, съгласно дефиницията ти си интелигентен, но целта която си си поставил и начина по който си я постигнал казват точно обратното.

История за гюлета и сперматозоиди

7/17/2019

В продължение на около 2000 години прогресивното човечество вярвало на голословните твърдения на Аристотел: като се започне от това че жените имат по-малко зъби от мъжете и се свърши с това че скоростта на падане на телата е пропорционална на масата им. Галилео бил сериозен човек, поради което оставил женските зъби на мира и опровергал второто твърдение.

Много хора си мислят че Галилео го е направил пускайки гюлета и топчета от наклонената кула в Пиза. Блажени са вярващите. Както вече казах, Галилео бил сериозен човек и въобще нямал желание да се катери по кулите, носейки тежести. Вместо това, той направил мисловен експеримент. Нека допуснем, казал си той, че гюлето пада по-бързо, а топчето - по-бавно. Какво, тогава, става когато завържем с къса връвчица гюле и топче. От една страна, новият обект ще пада по-бързо от гюлето заради по-голямата си маса. От друга страна, новият обект ще пада по-бавно - поради факта че топчето с малката си маса ще забавя голето с голямата маса. Началното ни допускане произвежда две противоречащи си твърдения, следователно то е невярно.

В днешни дни има много привърженици на идеи, подобни на аристотелевата. Да вземем за пример желаещите да увеличат интелекта на неродените си деца. Едни им четат книжки, други им пускат класическа музика. Най-проактивните бъркат в гените им. Как го правят, ще кажете. Ами ето така:

През 80-те и 90-те години на 20-ти век, Робърт Кларк Греъм създал и развил ГБС. Не става дума за ГлавБулгарСтрой, а за Гениалната Банка за Сперма. Срещу 50 долара желаещите жени получавали сперма от Нобелови лауреати и други доказани гении. Днес, двадесетина-тридесет години по-късно, няма данни да се е получило нещо от проекта. Елементарно, Греъм, пълна глупост е да вярваш че като завържеш топчето (сперматозоида) на гения с гюлето (яйцеклетката) на задръстената и вярваща в магии майка ще получиш ускорено интелектуално развитие на детето.

Как се печелят медали преди края на състезанието?

7/16/2019

Бивш работодател на Спирос спонсорираше отбор във Формула 1. Плащаше за да се появи името му върху болидите на отбора, но нямаше как да купи медали. Спонсорството не излезе успешно, болидите на работодателя все изоставаха. Изоставаше и самият работодател, и затова беше изоставен: както от Спирос, така и от много други кадърни хора.

Днес, Спирос научава че някаква сертифицираща организация отличила този същият работодател като "Най-добър работодател в България за 2019". Явно прогресират из цяла Европа, казва си Спирос, виждайки че са били отличени и поделенията на работодателя в другите европейски страни. Само едно го притеснява: как така за 2019 година, като до края на годината има още половин година? Нима прогресът е такъв, че каквото и да направят конкурентите за останалата половин година, то все няма да е достатъчно? Или прогресът е другаде: може би, за разлика от годините с Формула 1, днес този работодател знае как да си купува златните медали?

Записки от едно събрание на Менса ...

7/15/2019

- Скъпи колеги от Менса! - започва Мейнард. - Както много добре знаете, нашата организация приема за членове най-интелигентните, т.е. хората с IQ от 130 нагоре. В Обединеното кралство тези хора би трябвало да са над 1 милион, а ние - членовете на Менса - сме само 21 хиляди. Защо е така? Значи ли това че ние сме първо качество, а те - второ? Значи ли това, че когато продаваме компютри или осчетоводяваме продажбите, ние го правим по-добре от тях, защото го правим с осъзнат интелект, а те - неосъзнатите - го правят както го прави всеки друг? Може би, може би, но нека не избързваме. Може би ние сме второто качество, а те са третото.

- Че кои тогава са първото качество? - виква възмутено някакъв умник от първия ред.

- Как така кои, колега? Уж сте от Менса, а бързате да говорите преди да сте помислил! Това са тези, които са измислили компютрите и счетоводството! - отговаря Мейнард, а умникът умира от срам.

- Има и друг вариант - продължава Мейнард. - Ние да сме второто качество, а интелигентните нечленове на Менса да са първото. Защото докато ние тук с вас си приказваме, те вероятно създават неща, които утре ще бъдат толкова важни, колкото са счетоводството и компютрите днес. С което искам да кажа, колеги, че интелигентността не е толкова в главата Ви, колкото в това което правите и в това как го правите.

Which watch: проблем за начинаещи

7/14/2019

0 Comments

1. Започваме със скоропоговорката "If two witches were watching two watches, which witch would watch which watch?"
2. Превеждаме си скоропоговорката горе-долу така: "Ако две вещици гледат два часовника, коя вещица кой часовник гледа?"
3. Номерираме вещиците и часовниците, и задължаваме всяка вещица да гледа точно един часовник.
4. При брой на вещиците и на часовниците n, колко са възможните ситуации?

P.S.
Kакво ли ще се случи ако задължим всяка вещица да гледа поне един часовник?

0 Comments

Колко струва една теорема?

7/13/2019

0 Comments

Една от последните ми детински теореми* гласи че
2-адичният ред на естественото число 2n може да бъде изразен с частното на броя на делителите на n и броя на нечетните делители на n.

Запитах се колко струват дреболиите които "раждам", и в по-общ план - колко струва една теорема? И ето какво открих. Годишно на света се "раждат" около 200 хиляди теореми. Само в Съединените щати се "раждат" около 300 хиляди патента. В Китай те са малко повече. В останалия свят - вероятно още 600 хиляди. С други думи, в световен мащаб годишно се пръкват около 1.2 милиона патента. И като се има предвид че повечето теореми и патенти ще останат "бездетни", то може да се каже че на база на пазарното предлагане 1 теорема струва 6 патента, и то при доста по-малки "производствени разходи".

Доказателство (относно производствените разходи): за горната теорема ми трябваха 5 минути експерименти за да я открия + 10 секунди за да напиша равенството в подходяща форма + 1 секунда за доказателството от система за компютърна алгебра, т.е. общо 311 секунди.

Дали горното доказателство не е пример за обратната гледна точка че (на база на производствените разходи) един патент струва много повече от една теорема? Коя гледна точка Ви допада? Зависи от това дали продавате или купувате. Както и от това какво продавате или купувате: патенти или теореми.

_____________________________
* вж. ОEIS A001511

0 Comments

Фараонът и българите

7/12/2019

Сещайки се за фараона Тутмос Трети, носил титлата 17-кратен покорител на хиксосите, Спирос открива че колкото по често се налага да покоряваш хиксосите, толкова по-непокорени са те.

Сеща се Спирос и за това че в името на свободата българите са умирали във войни с всичките си съседи. Че дори и във войни с далечни несъседи като арабския халиф (по времето на Тервел) и американския чичо Сам (през Втората световна война). И тук ситуацията е същата, мисли си Спирос: колкото по-често им се налага на хората да умират за свободата, толкова по-несвободни са те; накрая единствената свобода която им остава е да умират за свободата си.

Съединението прави силата

7/11/2019

Защо, след като смятаме че съединението прави силата, постоянно разделяме? Защо кръстихме празника си Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта, а не Ден на загиналите за свободата и независимостта? А защо разделяме свободата от независимостта?

Аз да бях, щях да кръстя празника Ден на загиналите за свободата. Или още по-добре - Ден на свободата. Ама тогава на някои от празнуващите може би щеше да им светне че на един ден на свободата се падат 364 дни на нещо друго и, следователно, героите са се пожертвали напусто. Затова нека си оставим героите и ценностите разделени - съединението няма да ни е от полза, пък и сила не ни трябва, да не сме джедаи ...

Това сподели Гошо Пияндето с приятели по чашка, преди безсилно да се свлече върху масата.

Българският парадокс

7/10/2019

Сеща се Спирос за един професор по математика, който му разправяше как изкарал най-лесните 1000 лева в живота си: на някакъв гъзар му отрязали европроекта заради грешна математическа аргументация; гъзарят се свързал с професора, който не пипнал нищо по проекта, а само проверил елементарните сметки и видял че на едно място трябва да има плюс вместо минус. Сеща се Спирос че и той самият изкарваше най-лесните пари в живота си по същия начин: като член на борда на директорите на една компания, вместо да се прави на интересен на акционерите заради някои неразумни политики, той се правеше на интересен на главния финансов директор - заради грешки във формулите за оценка на инвестициите в ценни книжа.

Замисля се Спирос за това може ли един проект да завърши добре ако математиката му е грешна. Странно е, но има такива проекти: проектите, в които няма нужда от математика; проектите в които тя се появява само за да покаже колко компетентен е някой гъзар или финансов директор. Поправяш грешните формули, но нищо друго в проекта не се променя: нито очакваната печалба, нито датата на приключване.

Виж, един проект не може да завърши добре ако идеята му е грешна. Един такъв проект е проваленият проект на българската училищна математика. Там целта е да се накарат учениците да наизустяват и упражняват до побъркване разни алгоритми, вместо да ги научат да мислят в кои случаи да прилагат наизустените алгоритми и как*. Да вземем за пример събирането, за което 7 милиона българи си мислят това:
3 милиона българи + 4 милиона българи = 7 милиона българи.

Да, ама не! Няма алгоритъм, вкл. математически, в резултат на който да получиш 7 милиона българи накуп. С думите на математиката: множеството на причините способни да обединят всички българи в едно множество е празно множество. Независимо от това какво пише в учебниците им или над вратите на парламента им.

И тук Спирос бива осенен от просветление, чийто резултат си записва в тефтера под заглавието "Българският парадокс":
Съществува нещо, което обединява 7 милиона българи в едно множество, и това е неумението им установят че е невъзможно да са елементи на едно множество.

__________________________________________________________________
* да не говорим че не ги учат да измислят собствени алгоритми за досега невъзниквали случаи

Стари филми, 2-ра серия

7/9/2019

"Най-добрият начин да научиш хората на нещо е да ги накараш да си мислят че учат друго нещо", казвал Ранди Пауш, който учел младежи да програмират, карайки ги да си мислят че правят филми и компютърни игри.

Нищо ново под слънцето, мисли си Спирос. На Балканите този филм сме го гледали, но заглавието му беше "Най-добрият начин да накараш хората да направят нещо е да ги накараш да си мислят че правят друго нещо". Колко хора мислеха че дават живота си за нещо вечно - Родината, една нещастна и беззащитна майка, видяла какви ли не унижения. А всъщност се жертваха за нещо ефимерно - капризите на цар или премиер, който 5 години след това вече беше сдал поста на някой друг.

Конспирациите на провинциалистите

7/8/2019

Открай време ми е било смешно захласването по провинциални постижения. Създателят на българската океанология направил това, патриархът на българската литература - онова. Знаем ги какво са направили: окупирали са чипа на българина, където вече няма място за създателите на световната океанология и за образците на световната литература. А провинциалните им последователи, непрочели "Дон Кихот", но запознати с "Кочо, простия чизмар" и "Какво тук значи някаква си личност?", имат претенциите да разбират от литература, и дори да формират вкуса на следващите поколения. Пък после се дразнят когато им кажат че чиповете им са за смяна.

Хора с чипове за смяна има навсякъде. На изток, те са били причината Чехов да каже че няма такова животно като националната наука, защото науката или е световна, или изобщо не е наука*. На запад също е пълно с писачи на провинционални истории. Откъде иначе щяхме да разберем че Гайън Блуфърд е първият афроамерикански астронавт**?

Случайно да сте забелязали как провинциалистите наричат космонавтите си? За едните те са космонавти, а за другите - астронавти. Не е случайно, така те винаги могат да намерят причина да пишат отделни (провинциални) истории, в които първите места да са винаги техни. Провинциалистите предпочитат провинциалните, а не световните, истории, понеже им е по-лесно да ги пишат и редактират както им изнася, би казал духът на Джордж Оруел.

_______________________________________________________________
* сещам се за Трофим Лисенко, Георги Лозанов и Божидар Димитров, а и за това че докато едни са способни да разжалват фалшивите си авторитети, други си ги пазят за разплод
** и това ако не е лицемерие: някои иска да ни накара да не забелязваме цвета на кожата на другите, но в същото време той да има право да отбелязва разликите

Краят на историята

7/7/2019

Как успяха едни испански провинциалисти, току що освободили се от арабско иго, да завземат империята на инките, една от най-големите империи в света? Как успяха същите испанци да завземат Мексико, чиято столица беше най-многолюдният, чист и богат град на света? Елементарно, казва Джаред Даймънд, с пушките си, вирусите си и стоманата на мечовете си.

Ако трябва да бъдем точни, дулата на пушките също бяха метални. Ако трябва да бъдем още по-точни, трябва да поставим вирусите на първо място, защото те убиха много повече тогавашни американци, отколкото мечовете и пушките на испанците взети заедно.

Днешните американци са забравили миналото. Те си мислят че са "железни". Те си мислят че историята е към края си, понеже няма по-добра "стомана" от демокрацията, пазарната икономика, преследването на щастието по американски, Уолстрийт, Холивуд, СиЕнЕн, МакДоналдс и т.н. Мислят си че са застанали на върха на света, точно както са си го мислели инките и ацтеките. Без да съзнават че са на един вирус разстояние от края на историята - тяхната история, не историята с главно И.

Ако трябва да бъдем точни, днешните американците са в още по-опасна ситуация: освен естествен, днешният вирус може да бъде изкуствен, вкл. компютърен.

Маймуни и огледала

7/6/2019

Застава човекът пред огледалото и веднага си казва: "Това съм аз". На шимпанзето му трябва повече време за да се разпознае, на орангутанът - още повече. Горилата, казват специалисти, не може да се разпознае (освен ако не е обучавана или гениална). Така тестът с огледалото служи за класиране на маймуните по интелигентност. За съжаление, в човешкия живот нещата не са толкова прости. Там, за да минеш за интелигентен трябва, освен себе си, да можеш да разпознаваш и огледалата. Както и периодично да се оглеждаш в тях, а не просто да ги подминаваш.

Адът, това са другите, казвал един умен мъж и много хора започнали да мислят като него, забравяйки че другите са и огледала: на колко хора им се случва да мислят че са умни и красиви, а зад гърба им "невидимите" огледала да се присмиват на глупостта и грозотата им.

Има и хора, които са наистина красиви, добри, работливи и кадърни - както в собствените си очи, така и в очите на другите. И все пак, на смъртния си одър, се случва да погледнат към себе си като към огледало и да си кажат неща от сорта на: "Това не бях аз, защо трябваше да се грижа толкова за бизнеса си, вместо да се погрижа за семейството си?" Така установяват че, подобно на горилите, цял живот не са могли да разпознаят кои са и за какво се борят.

Легендите на капитализма

7/5/2019

Сещате ли се за този клип от времената на Монти Пайтън? Седят четирима джентълмени с бели сака и папийонки, пушат пури, пият шампанско и се питат един друг дали като млади биха могли да си представят че ще стигнат дотук. Не, казва единият, тогава бихме били щастливи на чаша чай без захар и мляко. Каква чаша, казва друг, вкъщи нямахме чаши и пиехме чая си от вестник, навит на руло. Каква къща, казва третият, ние живеехме в дупка край пътя.

Не са сами Монти Пайтън. И на мен легендите на капитализма ми звучат толкова фантастично. Ето една от тях:
Когато Едуин Ленд - създателят на Полароид и автор на 535 патента - измислял прочутия полароиден апарат за моментални снимки, се случило да работи 18 дни непрекъснато, без да си смени дрехите.

Като човек с въображение, мога да довърша легендата в стил "Монти Пайтън":
Да не си смениш дрехите 18 дни не е толкова трудно, ако не ти се налага да се къпеш. Което не е толкова трудно, ако не ти се налага да ходиш до тоалетната. Което не е толкова трудно, ако не ти се налага да ядеш и пиеш. Само така можем да си обясним тази работа с дрехите: Ленд е експериментирал с апарата и не е правил нищо друго. Ако беше някой мърморко като мен, за 18 дни той щеше да е умрял от глад и жажда. Но Ленд е бил направен от капиталистически и изобретателски материал и точно това го е спасило. Е, не е могло да спаси колегите му от миризмата му, но това са дреболии.

Упадък и падение

7/4/2019

Хрисеон Генов е на 4. Ракии, не години. Тялото му е в Борисовата градина, но съзнанието му е в Хайд Парк. Е, какво да правиш в Хайд Парк, освен да му дръпнеш една реч за упадъка и падението.

В началото всичко е наред, по средата – не толкова, в края нещата се скапват. Колко прави са били древните, смятайки че след Златния век са последвали по-малоценните векове, докато се стигне до днешния ръждив Железен век.

Как само започва животът, а: първо се показва главата на детето и 90% от раждането е свършено, родителите могат да въздъхнат, отрочето им ще има глава на раменете. Обаче нещата се променят: детето прохожда, проговаря, проявява характер. И започват обидите че има повреда в главата. После идва от запад един чичко, който обобщава: главите на всички били повредени, чиповете им трябвало да бъдат сменени. Накрая се оказва че и главата на чичкото е повредена и той се омита от сцената провален, но обогатен: вместо да смени чиповете (chips) на хората, той им направи горите на стърготини (woodchips) и ги продаде в чужбина. Ха нека сега да си ги върнат, злобее чичкото, да се бях сетил да направя дворците и резиденциите си на стърготини, нямаше да ми ги вземат за втори път.

В литературата е като в живота. Началото често е красиво и запомнящо се. Барабас пристигна в семейството по море; тридесет години помня това начало. Краят не си го спомням, не можеш да напишеш книга от 500 страници така, че да задържиш нивото до края. А приказната история на детето-цар, потъвало в продължение на десетилетия и стигнало до дъното, ставайки съюзник на комунистите, пък изобщо не искам да си я спомням.

Асиметрията с мачкането

7/3/2019

Слабакът всеки го мачка: мама и тате вкъщи, учителите - в училище. После го предават в ръцете на шефа му и половинката му - да го помачкат допълнително. Накрая, мачкането го вършат децата и внуците.

Да, ама слабакът е човек като нас - иска му се и той да помачка. И като няма какво, той мачка мислите и езика си. Ех, каква радост е когато каже "Волейболистите НИ смачкаха САЩ". Без да си дава сметка че "волейболистите НИ" нямат нищо общо с него. Без да си дава сметка че волейболистите ни не са смачкали САЩ, а само една шесторка от американци, живеещи на хиляди километри един от друг, поради което не са могли да тренират заедно толкова, колкото са могли нашенците.

Дали ще става дума за волейболисти, бегачи или шахматисти няма значение, те не мачкат толкова, колкото тях ги мачкат. Слабакът обаче е подготвен за загубата; тогава той казва: "Иран смачка волейболистите ни". В загубата вече няма нищо срамно: 6 волейболисти са били смачкани от страна с 80-милионно население.

Току-що видяхме как слабакът се гордеее с чуждите победи, но не се срамува от чуждите загуби. Следователно, да си слабак значи да си в печеливша позиция. Заради тази асиметрия (No skin in the game, би казал Насим Талеб), слабакът има интерес да си остане слабак, вкл. и в езиково отношение: ако трябваше да плаща при всяка загуба на "нашите" спортисти, слабакът щеше бързо да се научи да не се отъждествява с тях (така както не се отъждествява с фирмите за доставка на топлина, ток и вода).

Стаменко говори с Бил Гейтс

7/2/2019

Откакто откри т.н. Формула на Стойков, Стаменко Стойков стана световно известен. На форума в Давос го запознават с Бил Гейтс, който веднага започва да му се оплаква че е инвестирал стотици милиони в тоалетни за Африка, а видим успех в тоалетното дело още няма.

- Виж, Бил, ще ти дам един съвет, но той не се отнася до Африка, а до теб - казва му Стаменко.
- ОК, целият съм в слух.
- Знаеш ли кое е първото правило за успех на Бил Гейтс?
- Изобщо не знам че има такива правила, а ти ме питаш за първото.
- Първото ти правило е: животът е несправедлив, свикни с този факт.

Бил се изнервя, очаквал е мъдрост с автор Стаменко, а е получил измислица, под която някой идиот е написал собственото му име.
- Виж, Стаменко - казва той. - Тази глупост аз не съм я казвал. Ако исках да свикна с факта че животът е несправедлив нямаше да влагам стотици милиони за тоалетни в Африка, а щях да напечатам евтини плакати с надпис Животът е несправедлив, свиквайте с този факт. Даже няма нужда от плакати, това нещо африканците го знаят от хилядолетия. Дали пък точно това "знание" не е причината да са зле откъм тоалетни?

Защо са бедни българите?

7/1/2019

На едни българи им е виновно турското робство, на други - социализмът. Според трети, не сме случили на чуждестранни инвеститори. Четвърти обвиняват корупцията. А аз си мисля че е виновен нископроизводителният труд на българина.

Няма нужда да се разхождаме до българските "мозъчни тръстове", в които няма мозъци, и до българските заводи, в които няма роботи. Нека вземем за пример нещо елементарно и всекидневно - как си правим сметките. И по-точно:
> имаме ли желание да ги правим, и
> какви ресурси използваме когато имаме това желание.

Българите от първия етаж не си правят сметката. Те не знаят колко им е месечната сметка за ток, вода, храна и забавления. Те не знаят и колко трябва да работят, за да отидат за две седмици на море в Гърция (та нали ако знаеха, те щяха да си потърсят нова работа или да отидат на море само за седмица).

Българите от втория етаж си правят сметките проформа, т.е. наум. Затова често грешат. Смятат наум че ще могат да погасяват кредитите си, пък после се чудят защо колекторите ги обикалят така, както хиените обикалят мършата.

Българите от третия етаж си правят сметките на ръка. Така е по-добре, но често се случват грешки. Има и друго: правиш ли сметките си на ръка, избягваш да правиш по-дълги и сложни сметки, а производителността ти е като тази на даскала в килийното училище отпреди 2 века.

Българите от четвъртия етаж използват електронни таблици. Така разпознаваме че са висшисти и професионалисти. И тук има грешки - от закръгляване. И тук могат да се правят само определен вид сметки. И най-важното, автоматизирането на сметките е ограничено, т.е. производителността е по-висока, но не е върхова.

Някои българи са се качили на петия етаж. Правят си сметките със системи за компютърна алгебра (CAS), които на практика могат всичко. Не само че го могат, но могат да го правят с висока производителност. Какво, ще попитате, се вижда от петия етаж. Ще Ви кажа:
> разликата между всеки два съседни етажа е от земята до небето и трудно се прескача (особено когато няма желание за скачане),
> връзката между номера на етажа и броя на обитателите е обратна.

Е, има ли начин трудът на средния българин да бъде високопроизводителен, при условие че той (оптимистично погледнато) живее някъде между втория и третия етаж? Не, и точно затова няма как средният българин да е богат.

Стари филми

6/30/2019

През 1957 г. Альоша изстреля 23-инчово кълбо, наречено Спутник. Сам се уплаши, инвестира милиарди в образование и наука, произведе си хиляди учени и милиони открития. Альоша го уплаши, но не успя да го провали.

През 2001 г. Осама изстреля 2 самолета в един търговски център. Сам се уплаши, инвестира трилиони във война с терора, вместо учени и открития си произведе национална сигурност в лицето на 5 милиона ченгета. Осама го уплаши, но не успя да го провали.

Какво ще стане със Сам, ли? Ще го провалят милионите ченгета. В страната на Альоша този филм вече са го гледали.

Опиум за народа?

6/29/2019

Ако религията беше опиум за народа, мисли си Гошо "Тревата", разделението на църква и държава нямаше да се е случило.

Аман от оптимисти

6/28/2019

Аман от оптимисти, мисли си Спирос. 7-те правила за успех на Стийв Джобс били едни, 10-те правила на Айнщайн - други, а 8-те правила на Бил Гейтс - трети. Как не забелязаха че хем бройките са различни, хем съдържанието на правилата?

Един оптимист (и любител на мерките и теглилките) дори пише това:
В края на XIX век Рокфелер контролира 1/3 от нефтопроизводството в САЩ. Ето какви са неговите 12 правила за успех в бизнеса: ...
И започва да изброява. Сякаш вярва че ако още 2-ма души бяха спазвали 12-те правила на Рокфелер, то тримата щяха да контролират цялото американско нефтопроизводство.

Образованието

6/27/2019

Образованието, казвал Айнщайн, е това което остава, когато човек забрави всичко научено в училище. Разни тълкуватели, до един работещи в образователната сфера и следователно имащи задни цели, твърдят че Айнщайн е имал предвид това: дори и да са забравили наученото, хората вече не са същите късогледи и тесногръди индивиди, каквито са били преди да влязат в училището.

Аз нямам материален интерес, и затова мога да погледна към образованието от друга гледна точка: може би Айнщайн е искал да каже че образованието дава фалшива сигурност на тези, които вече са забравили знанията си, правейки ги по-късогледи и тесногръди, отколкото са били преди да влязат в училището.

На тъмно

6/26/2019

Къде изчезнаха интелигентните блогъри, които толкова ми харесваха, чуди се Спирос. Избрали са да се занимават с нещо важно на тъмно, това ще да е. Изведнъж му хрумва че може да е на тъмно, точно защото не е важно.

Спирос се сеща за татко си. Той почина отдавна, а се пенсионира още по-отдавна. Преди това се занимаваше с наука, но така че и днес - четвърт век след края на научната му кариера - още го цитират. Това е истината, заключава Спирос, интелигентният човек е като брилянта - няма как да блести, ако не е на светло.

Интелигентността не е парцал!

6/25/2019

За повечето хора интелигентността е като парцал - колкото повече и по-бързо попива, толкова по-добре работи. Как да им обясниш че интелигентността има и "негативен" аспект, т.е. неспособност за попиване? Наистина интелигентният човек не попива определени неща: зодии, чакри, извънземни и прочие. Ако не за друго, то просто защото не може да намери смислена употреба за тях. Затова, на въпроса на Наполеон защо в последното му съчинение изобщо не се споменава името на Бог, Пиер-Симон Лаплас отговорил че тази хипотеза не му е била необходима.

Интелигентността има и трети, "магически" аспект. Говоря за творческата интелигентност. Става дума за това че, след като си попивал само бели и зелени течности, изведнъж се оказваш способен да произведеш червена течност, която няма как да е получена от смесването на бяло със зелено. Би ли могъл някой да предположи че дългогодишните занимания на "Бийтълс" с кавърите на Чък Бери и Елвис Пресли ще доведат до "Вчера" и "Ягодовите полета"?

Целите не са това, което бяха

6/24/2019

Открай време хората се чудят на Спирос, и по конкретно - на акъла му. Учителката му често го питаше: "Как е възможно да си толкова умен, но да не си разумен?" В университета му се чудеха защо толкова често сменя специалностите, след това му се чудеха защо толкова често сменя работата си. Сега му се чудят защо толкова често остава без работа.

Без да го споделя с другите, Спирос имаше отговор на въпроса. Или поне така си мислеше. За да запази индивидуалността си, той трябваше да търси оптималната среда. С две думи, жертваше всичко заради непроменяемата си индивидуалност.

Днес Спирос прочита в книга от Макс Тегмарк мисълта че може би съществува тенденция склоноста за промяна на целите като отговор на нови преживявания и прозрения да нараства с нарастването на интелигентността. Просто защото нарасналата интелигентност може да осъзнае че старите цели са били банални, лошо дефинирани или просто не съответстват на новите реалности.

Има много хляб в тази мисъл, казва си Спирос. Неговата уж непроменяема спирова индивидуалност може всъщност да се е развивала толкова динамично, че това да е изисквало честа промяна на целите. И какъвто е интелигентен, започва да се притеснява дали това прозрение няма да промени сегашните му цели, които толкова му харесват.

<<Previous

Categories

Archives