|
Q: Как се казва дебелият брат на Мики Маус?
А: Мики Гаус. Q: А защо е толкова дебел? А: Защото по експериментален път открил че ако за и от 1 до н през и-тия ден изяждаш и буци сирене, то в края на н-тия ден ще си изял н*(н+1)/2 буци сирене.
0 Comments
Целта на мнозинството е да просперира икономически и генетически (на нашенски: пари и деца). Целта на Стаменко е да просперира географически и исторически (на нашенски: чест и слава). За беда, нулевото сечение на целите ще доведе до пълно припокриване на постиженията. Генетичните наследници на Гошо ще разкешат и унищожат имотите му с такава леснота, с каквато стаменковите теореми и предположения ще бъдат присвоени от някой негов конкурент - само защото същият ги е публикувал, макар и със закъснение, в някое престижно списание.
Прословутата Невидима ръка на Пазара е изсъхнала, в резултат на което на него му е определена 99%-на загуба на трудоспособност: тази година, въпреки нарасналото търсене, ваксини срещу грип за всички желаещи българи няма да има. Сори, Адам Смит!
Казват че колекционерството и консуматорството се дължали на страха от празнотата. Странно, смятат че когато с помощта на вещите разделиш празнотата на две: вътрешна и външна, тя става по-поносима.
Анди Уорхол беше казал че в бъдещето всеки ще има своите 15 минути слава. Не позна, славата му превиши многократно 15-те минути, отпуснати му от "Закона на Уорхол".
Как ли щеше да се чувства Уорхол ако разбереше че си прави компания с Валентина Хасан, "авторка" на световния хит "Кен Лий", гледан над 18 милиона пъти в Ютюб? Да беше само Ютюб, ама не: > по някаква френска телевизия Марая Кери, изпълнителка на оригинала, се изказва уважително за имитаторката си, а > Дубравка Угрешич й отделя място в книгата си "Караоке култура". По-добре да беше изял още една супа, драги ми Анди, отколкото да беше рисувал кутията й. По-добре да беше писала за нещо друго, драга ми Дубравке. Как не се сетихте че не е важна амплитудата на славата, а каква е тя по знак: положителна или отрицателна? Как не се сетихте че няма философски камък способен да превърне описанието на антиизкуството (кутия или чалгия) в изкуство? Казват че една картина струвала хиляда думи. Зависи от думите. Ако не ви бяха казали (с думи) какво описва долната картина, то как щяхте да разберете за какво става дума:  А. Магьосник се опитва да запали огън жестомимично, но останалите не му вярват. Ако му вярваха, то щяха ли да наведат глави към пръчките, които се очаква да лумнат всеки момент? Сякаш само един вярва на магьосника, та затова предвидливо се отдръпва встрани.
Б. Аспарух планира как да стане Хан на българите: "Вместо да слушам изтъркани езоповски басни, защо да не се измъкна без да ме усетят. Така ще мога да завзема властта, докато родата е събрана на едно място като сноп пръчки." На улица „Крайбрежна” къщите са подредени само от едната страна (от другата страна е реката). Номерата на къщите следват съвсем нормално: 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.
Къщите на улица „Крайбрежна” са повече от 50, но по-малко от 500. Пешо живее в къща, номерът на която е такъв, че сумата от номерата преди него е равна на сумата от номерата след него. На кой номер живее Пешо? Много хора си мислят че Галилео е опровергал онази глупост на Аристотел с падането на телата експериментално. Да си припомним: Аристотел смятал че тежките тела падат по-бързо, а леките по-бавно. Експериментът на Галилео, казват, бил да пуска тела с различна тежест от кулата в Пиза. Други, по-умни (и съответно по-мързеливи), смятат че експериментът е бил мисловен: какво би станало ако завържем с къса връвчица за едно тежко тяло едно по-леко; дали то ще пада по-бързо заради общата тежест, или по-бавно - заради това че лекото ще забавя тежкото; би трябвало да се случат и двете неща, но това е абдурдно, следователно е абсурдна вярата че тежките тела падат по-бързо от леките.
Според други източници изобщо не е имало експеримент. Галилео просто гледал една градушка и се запитал: защо едрите и дребните парчета падат заедно? Сещате ли се за онази мисъл на Сент-Дьорд: "Откривателството е да гледаш това, което всички виждат, но да мислиш така както никой друг не е мислил". Точно това направил Галилео. Преди 8 години, от моя стар блог пренесох тук следния текст:
Разправям вчера на приятел за открит от мен комбинаторен проблем. Той, който е инженер и програмист, ме гледа сякаш гледа извънземно, и ме пита каква била практическата полза от този "измислен" проблем. Не съм импровизатор, та затова чак сега мога да го обясня като за инженери и програмисти: Ако попиташ инженерите и програмистите за какво би могла да послужи двоичната бройна система, те ще ти изброят хиляди приложения. Ако можеше да попиташ баща й, татко Лайбниц, той щеше да гледа изумено и да мълчи засрамено - откъде би могъл да знае. Да, ама ако не беше татко Лайбниц, изумено и засрамено щяха да мълчат инженерите и програмистите. Да не говорим че вторите, вместо бъгове в програмите си, може би щяха да търсят гъби в горите или руда в мините. Сега, в книга от Браян Клег озаглавена "Реални ли са числата?", прочитам още по-добра аргументация: Преди въвеждането на комплексните числа, нито един учен или инженер не е казвал: "Това което искаме са квадратни корени от отрицателните числа. Те ще ни помогнат със следния проблем." Съответно, нито един математик не е казвал "Как можем да решим онзи проблем на физиците?", преди да е измислил комплексните числа. Математиците просто са си играли със следствията на новата концепция и свързаните с нея правила. Практическите приложения са се появили по-късно. Поговорката гласеше че старият кадия седял криво, но съдел право. Днешните кадии са други: седят право, но съдят криво.
Да вземем за пример авторското право: кое му е авторското, ако за всяка продадена 25-доларова книга авторът получава долар. Това питаше някакъв филмов герой издателите си, а те му отговаряха че това не било предмет на преговори, така работел бизнесът. Да вземем друг пример (този път с патенти): Апелативният съд (висшият съд на Англия и Уелс) решил (виж т. 68) че изразът между 1% и 25% трябва да се чете така: в интервала [0.5%, 25.5%). И на това ако му казват законност! В неразвитите племена на Нова Гвинея мъжете носели фалокрипти. Колкото по-тънка сабята, толкова по-дебела ножницата; колкото по-къса сабята, толкова по-дълга ножницата.
В имащите се за развити съвременни държави могат да се наблюдават подобни закономерности, особено сред военните: колкото по-слаб е акълът, толкова по-големи са фуражките. Спирос се разхожда из парка и гледа как някаква катеричка рови в калта. Какво ли търси? След малко вижда какво е търсила - един огромен жълъд. Взема си го и се качва на дървото, да си го изяде на спокойствие.
Катеричките, казват, били тъпи животинки. Смогвали да намерят едва 50% от жълъдите, които са скрили. Тъпотата им носела неочаквани ползи: заровените жълъди пониквали. Полза за горите, полза и за катеричките. Сеща се Спирос за Алан Тюринг, който в началото на Втората световна закопал 70 килограма сребърни кюлчета в гората, а след това никога не ги открил. Успеваемост 0%, полза нулева. Дали не трябва да наречем това със закопаването и намирането "IQ тест на Тюринг"? "Красотата е в очите на наблюдателя" е девизът на кибика. За мен, тя е в запретнатите ръкави на твореца.
Ако им се намира туй-онуй в родословното дърво, хората се изживяват като линии. Те не са просто те, а част от род с история: цилиндри, кринолини и парижки дипломи. Да не забравим семейното пиано "Бьозендорфер", което от няколко поколения краси гостната.
Критичният наблюдател лесно би установил че ако се чувстваш част от линия, то има нещо тъмно в друга част от рода ти. Точно по тази причина, най-извисените сред нас се чувстват част от значително по-сложни математически обекти, наречени "насочени графи". Познахте, имам предвид родословните дървета. Ако тръгна да се напъвам, бих могъл да се почувствам част от някаква линия, само дето в нея цилиндрите и кринолините са заменени с по-модерните костюми и рокли, а пианото - с книги (драми от Есхил, истории от Ксенофонт, разкази от Михалаки Георгиев, романи от Лион Фойхтвангер, неорганична химия и забавна математика). Към колекцията добавих и мои книги: история, философия, икономика, психология и ... отново математика. Не, няма да се напъвам, не се чувствам част от линия. Чувствам се точка. Защото нито баба и дядо, нито мама и тате, определиха това което съм. Така както минах през Ксенофонт и Михалаки Георгиев, така щях да мина и през бьозендорфера (ако го имаше). С интерес, и ... толкова. Не мога да се чувствам линия, защото да препрочиташ Ксенофонт или да изпълняваш някаква соната за 20-ти път е пълна скука. Така както би било скука да преживявам отново, или да служа за удължаване на, чужди животи и професии, без значение дали дядови или таткови. Предпочитам да търся моята соната и да пиша моята книга. Вместо, подобно на баба, да преподавам чужди теореми, аз откривам и доказвам собствени. По-добре да поставиш собствена точка, отколкото да следваш чужди линии! Американски писател решава да посети родното място на Мишел дьо Монтен край Бордо. Циркулира между Кулата на Монтен, където мъдрецът е мъдрувал и писал, и някакво кафене в Сен-Емилион, където наблюдава как местните жонглират с халби бира от ранни зори и купуват лотарийни билети.
В Сен-Емилион, един от 4-те основни винени района на Бордо, глупците пият бира и търкат картончета. Колко познато! Мъдростта не е практична. Докато мъдростта на Монтен дреме в библиотеките, практичната глупост обитава улиците и полетата, пие бира, търка билетчета и гласува: с парите си - на пазара, и с бюлетините си - край урните. Глупостта царува в царството на виното, а и навсякъде другаде. Сори, Монтен! Не ви ли се е случвало да се изправите пред шефа си, а той да ви каже че не иска въпроси, а отговори? Не ви ли се е случвало да си говорите с някой мениджър по човешки ресурси или маркетинг и той да ви каже че един инсайт не е никакъв инсайт, ако не е екшънъбъл? Не ви ли се е случвало да си говорите с познати, и след като им отворите очите, те да ви кажат че това е празно философстване, което било апология на бездействието защото не съдържало практически препоръки какво да направят?
Заблуденият не разбира че заблудата може да е практична и екшънъбъл, а истината не може! Кое в практичното в генералната канторова истина че има безкрайности по-безкрайни и от безкрайността? Или в конкретната айнщайнова истина че глупостта е по-безкрайна от Вселената? Заблудените са такива по много причини, но и заради вярата им че ще намериш решения на проблемите им: > за пари - ако са ти шефове, > безплатно - в останалите случаи. Блажена заблуда! Не съм решил нито един проблем на нито един от многобройните ми шефове, най-малкото защото се фокусирах върху възможностите, а не върху проблемите. Което не означаваше че не съм им създавал проблеми. Да решавам проблемите на останалите, и то безплатно, също не ми е по сърце. Предпочитам да решавам малкото мои проблеми и да оставям заблудените да живеят с многото техни. Това достатъчно практична философия ли е? Колко хора страдат от декартовата заблуда: мисля, следователно съм мислител. Да, ама не! Мисленето е не само процес, но и резултати. Декарт не беше мислител защото мислеше че съществува, а защото измисли аналитичната геометрия.
По-добре е да не си съществувал, но да си измислил нещо, отколкото да си съществувал, но да не си измислил. Как можеш да мислиш, ако не съществуваш, ще запитате. Така, както мислеха несъществувалите Козма Прутков и Никола Бурбаки. Те не само мислеха (с чужди глави), но и записваха мислите си (с чужди ръце), и по тази причина са по-реални от сума ти уж реално съществували хора. Което ме подсеща че Декарт не постъпи добре когато избра сегашното продължително време; миналото свършено щеше да бъде по-подходящо: Измислих, следователно съществувах. Докато песимистът вижда наполовина празна чаша, оптимистът вижда наполовина пълна чаша. Какъв е човекът, който го е измислил?
Не, няма да кажа че е песимист или оптимист. Ще кажа че е заблуден и ще се аргументирам: > ако са пили, и двамата ще ви кажат че чашата е наполовина празна, > ако са наливали, и двамата ще ви кажат че е наполовина пълна, > ако само са гледали, то и двамата са кибици, а не песимист и оптимист. Евклид можеше да си представи правата линия като "дължина без ширина", но не можа да си представи нулата:
а) аритметически, т.е. като "число без число" или б) геометрически, т.е. като "дължина на отсечка в самото й начало". Толкова ли не можа да се сети че ако едно нещо може да съществува без ширина, то може да съществува и без дължина? Или че така както отсечката има дължина във всяка от точките си, така тя има дължина и в началото си? Какво ще кажете за израза държавен глава? Елементарно, липсва съгласуването по род. Не, това е елементарност за първи клас. Скритата елементарност е другаде: държавите няма как да имат глави; глави имат само живите същества.
Изводът: Каквато и глава да "прикачиш" на една държава, нищо съществено няма да се промени. Мислите ли че Франция щеше да изкачи някакви специални върхове ако държавният й глава не беше Реймон Поанкаре, а гениалният му братовчед - ученият Анри Поанкаре? Какво щеше да се промени в България, ако вместо премиер, Симеон СакскобурггоРски беше станал държавен глава? Мислите ли че нямаше да си поиска (и получи) горите? А какво ще кажете за израза скок на смъртните случаи? Елементарно, липсва съгласуването по брой. Не, това е елементарност за първи клас. Скритата елементарност е другаде: могат да скачат само живите същества. Мъртвите това не го могат, а тези които никога не са били живи (вкл. смъртните случаи) - хептен. Хайде сега нещо по-сложно! Какво ще стане, ако в резултат на скока на смъртните случаи останем без държавен глава? Абсолютно нищо, дори и новогодишното обръщение няма да изчезне, а ще си остане същото - такова каквото би било ако държавният глава беше жив. Защото щеше да бъде написано от писача на новогодишни обръщения и щеше да бъде прочетено от заместника на държавния глава. Изводът: Ако една глава има заместник, то тялото не е живо и здраво. Ако не вярвате, помислете за вашето тяло ... с вашата глава! Ахааа, светна ли ви: ако тялото мисли с чужда глава (дори и да е държавна), то няма как да е живо и здраво! Ако програмист стане застраховател, това означава че не се е справял с работата си на програмист. Ако застраховател стане програмист, това не означава че не се е справял с работата си, а ... че си е намерил по-добра работа.
Ако висш мениджър стане програмист, това означава че не се е справял с работата си на висш мениджър. Ако програмист стане висш мениджър, това не означава че не се е справял с работата си, а ... че е бил излъган че са му намерили по-добра работа. Чужденец отива във Франкфурт. Излиза от хотела да се разходи. Улиците са празни. В хотела, чужденецът пита къде са хората. Национален празник, не знаехте ли?
Това че хората са избрали да празнуват далеч от мястото си, нашепва че в делниците те не се чувстват на мястото си. Дали това не прави и тях чужденци? Светлите сили те карат да гласуваш, защото ако не го направиш, тъмните сили щели да фалшифицират избора ти (да не участваш) и да направят така сякаш си гласувал за тъмните сили.
Като ги попиташ кое ще попречи на тъмните сили да фалшифицират избора ти на светлия човек Х, и да направят така сякаш си гласувал за тъмния У, светлите сили гледат тъпо и мълчат. Американски любител на философията отишъл в Гърция:
> да повърви там, където е вървял Сократ, и > да подиша въздуха, който е дишал Сократ. Уж го направил, че и го описал в книга. Аман от американски псевдофилософи, мисли си Спирос. Не беше ли чувал американецът за кораба на Тезей (или казано по друг начин - за това че няма начин Сократ се е разхождал точно в тази Атина)? Не беше ли чувал за Хераклит, според когото не можеш да дишаш 2 пъти един и същи въздух? Казват че имиграцията била много полезна и се аргументират така: родените извън САЩ имигранти са 13% от общото население, но държат 1/3 от патентите и 1/4 от нобеловите награди на САЩ.
Да, ама не! Не е виновна имиграцията, а тези които й пречат, т.е. имиграционните служби. Ако те имаха право да сложат гишета на входа на родилните (така както ги слагат на входа на страната), то показателите на местните и имигрантите със сигурност щяха да се изравнят. |
Categories
All
Archives
October 2020
|
RSS Feed
