All Categories - mISLANDia

Мразим да мислим

6/21/2018

Мисленето е енергийно скъп процес: мозъкът, с тегло около 1/55 от теглото на тялото, консумира около 1/5 от глюкозата и кислорода нужни на същото тяло. Затова до мислене прибягваме само в краен случай. Както се казва на български: "Мразим да мислим".

Храносмилането е също много скъп процес. При много животински видове за храносмилане се използва толкова енергия колкото и за придвижване. Обаче ... за разлика от мисленето, храносмилането започва много приятно - с приемането на храна. Всеки ще се съгласи че храносмилането е полезно, а всеки втори, особено ако е на 4 бири, ще ви каже че и в отделянето на бирите кефът е голям.

Храносмилането има и друго предимство пред мисленето, т.н. feedback. За да няма объркване: не става дума даване на входа и изхода накъсо, а за видимите резултати. Докато храносмилането дава видими резултати в близкото бъдеще (максимум до 1 ден), то мисленето може да не даде резултати, а дори и да ги даде, то те могат да се появят чак след години.

Поради горните причини, а и като имаме предвид че храносмилането и мисленето са конкуренти за ограниченото количество енергия, то никак не е чудно че толкова много хора "мразят да мислят".

Човекът: между хлебарката и Леонардо

6/20/2018

Какво е човекът? Едни казват че е животно, което ходи изправено. Други се фокусират върху способността му да мисли, да чете или да готви. Трети – върху самосъзнанието му.

За разлика от способностите за четене и готвене, повечето човешки способности не са уникални. Съзнание за себе си имат човекоподобните маймуни, делфините, кучетата и котките. Дори хлебарките, казват някои, имали самосъзнание: колкото и гладни да са, те никога не ядат себе си. Хлебарката е същество, което дели света на две: аз и всичко останало. Следователно, ако хлебарката можеше да говори, тя би дефинирала себе си така: „Аз съм това, което не ям“.

Човекът, рожба и жертва на една по-дълга еволюция, я е докарал дотам да казва обратното: „Ти си това, което ядеш“. Което можем да обобщим така: „Ти си това, което консумираш“. За повечето хора ставаш човек когато започнеш да: ходиш на море в Гърция, на ски – в Австрия, на опера – в Милано и на вечеря – в Париж. Каква заблуда, уж мислят себе си за противоположност на хлебарките, а не могат да видят колко са близки: и двете дефиниции се центрират около Аз-а и Консумирането.

Запомнете го от мен:
леонардо е бил ЛЕОНАРДО, когато не е ял. Когато е ял, той е бил като всички останали: мляскал е и е смукал костния мозък от кокалите.

Монолог на Рой Бати в софийския дъжд

6/19/2018

Виждал съм неща, на които вие, хората, не бихте повярвали. Горящи бойни кораби край съзвездието Орион. Софийски замазки "по фандъшки", изчезващи като сълзи в дъжда. Време е да се мре!

Лудост и гениалност: историята на Джордж Ф. Одъм

6/19/2018

George Phillips Odom е роден през 1941 г. в САЩ. През 60-те години на 20-и век постига някакъв артистичен успех с инсталациите си, който успех за съжаление се оказва неспособен да повтори. Разочарованието му прераства в депресия, а тя - в опит за самоубийство, след който е прибран на "топло" в психиатричния център "Хъдсън Ривър" в Покипси, Ню Йорк. Не е излизал оттам от началото на 80-те.

Разочарованието от живота категорично не е попречило на Одъм да остави на света нещо повече от инсталации. През 60-те години той се "запалва" по геометрията, а през 70-те установява контакт с известният канадски математик Коксетър, с когото си кореспондира в продължение на десетилетия. Важна част от заниманията на Одъм са да търси т.н. "Златно сечение". Който търси добре, той намира; Одъм става известен с намирането на златното сечение на неочаквани места, вкл. в равностранния триъгълник. Коксетър публикува една постановка на проблема от името на приятеля си през 1983 г., а доказателството* се появява три години по-късно.

Излиза че за да решат проблема на "лудия" аматьор, на "нормалните" математици-професионалисти са им трябвали 3 години. Ето на това му казвам да си луд по правилния начин. Завършвам с една неразкрита тайна: през 2007 г. Одъм е посетен в лудницата от гениалния математик Джон Хортън Конуей. Дали са си говорили за математика и депресии, или са споделяли личен опит относно самоубийствата**, не знае никой освен тях.

_______________________
* според математиците Alsina и Nelsen
** Конуей опитва да се самоубие през 1993

Happy Ending Problem

6/19/2018

The Happy Ending problem (named so by Paul Erdős as it led to the marriage of his friends Esther Klein and George Szekeres) was originally stated by Esther Klein in the following manner:

Given any five points on a flat surface that are in general position (i.e. no two of them coinciding and no three of them on a straight line), prove that four of these points will always form a convex quadrilateral.

For any five points in general position there exist three points A, B and C such that the lines l1 (between A and B) and l2 (between A and C) divide the plane into four parts, one of which contains all five points. Assume without loss of generality that point A serves as origin of the coordinate plane (which is not necessarily Cartesian plane), l1 represents the y-axis and l2 represents the x-axis, which means all points are in the first quadrant. There are only 2 cases to consider:

Case 1. If one of the other two points is outside the triangle ABC, then you can join it with the BC edge of ABC and a convex quadrilateral is formed.

Case 2. If no other points is outside the triangle ABC, then the line l4 between the 2 unnamed points intersects 2 edges of ABC. Join the 2 points on l4 with the points on the edge that was not intersected by l4 and a convex quadrilateral is formed.

We exhausted all cases and proved that in each one a convex quadrilateral is formed. Q.E.D.

Ябълката на Рокфелер

6/18/2018

Българите са недоверчиви, не вярват на онази история с Рокфелер: купуваш ябълки, придаваш им търговски вид, продаваш ги на двойна цена и с парите купуваш двойно количество ябълки. По тази причина са добавили български край на приказката - в него умира чичото на Рокфелер и му оставя милиони.

Американците са доверчиви, историята им е същата, но без чичото. Американците се доверяват когато им кажат че милионер можеш да станеш с ябълки. Истината на американците е също толкова половинчата: Рокфелер не е имал чичо милионер, но и не е направил милионите си от ябълки.

Доверчивостта на американците ги е вкарвала в много проблеми. Те вярват че са господари на света, докато в същия момент са накиснати в л...а до шията. Ако ме питате какво значат трите точки, ще ви кажа: началото на името на известен физик. Ако ме питате защо мисля така, ще ви кажа - всеки гражданин на САЩ към момента дължи 64 504 щатски долара и дългът постепенно нараства.

А какво да кажем за недоверчивостта на българите? Тя има положителни страни; българинът знае че с ябълки милионер не можеш да станеш. За съжаление, мислейки за възможните бизнеси (с ябълки, круши, кисели краставички, болтове, шпиндели и шплентове), българинът си вади грешния извод че милионер (и особено милиардер) с труд няма как да станеш. Затова не се и опитва. Е, как стават милионери българите? Ами така: чичо ти умира и ти оставя милиони. По този начин стана милионер най-богатият българин, а не с труд. Не че човекът не се потруди; потруди се за десетима и в процеса успя да спечели олимпийски златен медал и десет медала от световни шампионати. Но милионите му не са оттам. Праз 2010 г. умря "чичо му" Джон Дюпон, американският мултимилионер, и му остави 80% от богатството си.

Евалла за еволюцията!

6/17/2018

"Мъдрият човек стори мостове, глупакът - стени", казват китайците в опит да се подиграят с митата, въведени от Тръмп. Знаят ги много добре тези работи, нали именно те построиха най-голямата стена в света.

Интелект, ама изкуствен. Изкуствен, ама интелект.

6/17/2018

Критично настроени умници споделят че компютърът Дийп Блу могъл да победи на шах световния шампион Гари Каспаров, но не могъл да разбере че го е направил. Това е едната страна на нещата - високото спортно майсторство. Да поговорим за другата страна, когато компютърът се "издъни", но не може да разбере че го е направил.

Американец посетил блога ми и чел текстове, някои от които са на български. Решавам да видя какво е разбрал и правя експеримент. Давам на преводачката на Гугъл да ми преведе текста озаглавен "Бързата кучка слепи ги ражда", а тя ми казва: "The quick bitch fools gives them birth" без да разбере че е влязла в ролята на бързата кучка: бързайки с превода, е родила изрод. Замислям се и установявам че много често така постъпва и естественият интелект - свършва набързо някаква глупост и очаква ръкопляскане.

И като стана дума за издънки, решавам да видя как преводачката ще преведе "дъня се". Ето така:

Бронзовата къща - повод за междукултурни сравнения

6/16/2018

Авторът на прословутата бронзова къща, българо-австрийският творец Пламен Деянофф, бил казал че българите не разбират от изкуство. Прав е, точно по тази причина "недоносчето" му се кипри в центъра на София.

Виенчаните рабират от изкуство и никога не биха допуснали творбите на Деянов в центъра на Виена. Да не забравя и това:
> Никой във Виена не иска събаряне на паметника на Съветската армия, но и никой не прави поклонения и гастро-фестивали там.
> Във Виена дърветата не са сгъчкани по ПЕШЕХОДНИТЕ тротоари* под формата на сандвич тип "дърво-автомобил-дърво-автомобил", те са в парковете, където могат да растат на воля. А в София, вместо да засадим някое и друго дърво в градската градина, "ние" наливаме бетон и строим бронзова къща. За да сме в тон с ... околните паркинги.

_____________________
* и затова сръбските посолства в София и Виена изглеждат доста различно

Мобилност и нестабилност

6/15/2018

Медии и работодатели се косят че нямало работна ръка за прибиране на реколтата ни и трябвало да се внасят работници от Украйна. А защо нямаме наши берачи? Защото те прибират реколтите във Великобритания и Гърция.

Решението с украинците е частично решение: няма да има кой да прибира реколтата в Украйна и украинците ще трябва да внасят руснаци да им я прибират. Ами руската реколта? Руснаците ще трябва да внасят таджики.

Та затова се питам: толкова ли няма един англичанин с акъл в главата, който вместо българи да започне да внася селскостопански работници от Таджикистан? Фермерите из половин Европа ще си отдъхнат и ще се помолят за негово здраве.

Пазарът на жилища у нас

6/14/2018

Ако лъвът можеше да говори, ние нямаше да можем да го разбираме.
Лудвиг Витгенщайн

Вестниците докладват: 41% от българите живеят в пренаселени жилища, а 31% от жилищата са празни. Според професорите по икономика при капитализма пазарът уравновесява търсенето и предлагането посредством механизма на цените. Да, ама не; кое му е уравновесеното на гореописания жилищен пазар? Дали вината е в пазара че не може да говори и да каже на професорите колко грешат, или е в професорите, неразбиращи какво им говори пазарът?

Парадоксът със способния ръководител

6/13/2018

Работил съм на много места и често съм се питал: "Кое характеризира способния ръководител?" Нещата, които съм чувал и чел, се свеждат до това че способният ръководител има:
1. желание и способности да работи с хора (тези отгоре, отдолу и отстрани) и
2. желание и способности да си изцапа ръцете, т.е. да направи всичко което трябва да се направи, вкл. и тези неща, за които той няма желание и способности*.
Убеден съм че няма собственик на бизнес, ръководител и кандидат-ръководител, който да не се съгласи че това са две основни качества на способния ръководител.

Прави ли ви впечатление парадоксалността на изискването: от всеки способен ръководител се очаква да има желание и способности да направи всичко което трябва да се направи, вкл. и нещата за които той няма желание и способности? Собственик на бизнес, поставящ такова изискване към кандидат-ръководителите без да разбира че е парадоксално, си вкарва автогол, защото признава че за него не съществуват способни ръководители. Още по-лошо е ако избраните и назначени ръководители не са усетили парадоксалността: те могат да останат с впечатление че заслужават награда за нещата, които са направили като ръководители, а на практика могат да бъдат наказани за нещата, които не са направили. В ежедневието това се случва доста често: ръководители на върха на способностите и кариерата си биват уволнявани по необясними за тях причини.

______________________________
* напр. лично да избере кои служители да освободи и лично да ги освободи, което е една доста неприятна работа

Посоки. Опит за анализ на един опит за филм.

6/12/2018

Когато гледаш нечия презентация, или слушаш нечия лекция, очакваш да знаеш защо си губиш времето. Затова, добро начало е говорещият да ти каже "Днес ще говорим за хроматичната теория на графите, а това означава ... " и е лошо начало когато ти каже: "Аз съм професор доктор генерал инженер Петров, създател на най-дългото пластмасово оръдие и носител на орден "Горда Стара планина с пластмасови мечове". Лекторът не би трябвало да се представя сам, него винаги го представя някой друг.

Българският филм "Посоки" нарушава добрия тон и започва с представяне на себе си. Още на първия кадър се появява логото на фестивала в Кан, символизиращо някаква номинация, която сякаш се използва от авторите като индулгенция за всички извършени от тях грехове: слаб сценарий, слаби монолози и слаби диалози (звучащи като механична смес от монолози), слаба режисура, слаб звук и слаба картина. Ще кажете че съм изпуснал актьорската игра? Тя също е слаба, но поне за това има извинение: докато лошата актьорска игра не може да произведе лоши сценарий, звук и осветление, то последните могат да произведат лоша актьорска игра и в случая го правят удивително добре.

За финал: Не е притеснително че в този филм няма главни, а само второстепенни герои. Притеснителното е че всичко в него е второстепенно.

Stay Hungry. Stay Foolish.

6/11/2018

Stay Hungry. Stay Foolish. Недобре информираните смятат че този девиз е дело на Стийв Джобс. Не е така, самият Джобс признава в речта си пред завършващите станфордски студенти че го е взел от прощалното издание на списанието Whole World Catalog. Не знам какво признават от списанието, но съм убеден че девизът съществува от хилядолетия. Просто е бил добре пазена тайна:

Царе, императори, политкомисари и безнес-мениджъри са предпочитали поданиците им да са гладни и глупави, че как иначе биха давали живота си за парче хляб или в името на карикатури като родината-майка с големия гъз, свободата с големите цици и фирмата-майка с големия офис.

Стийв издаде тайната, но никой не го разбра, дори умните и дипломирани студенти. Хората започнаха да правят псевдолитературни анализи на думите му и да търсят под вола теле. А нещата са пределно ясни: кажат ли ти да си останеш гладен и глупав, ти казват че си гладен и глупав. А това определено не е комплимент.

Както се вижда, "мъдростта" в думите на Джобс не ми допада особено. Повече ми се нрави мъдростта в думите на бокс-легендата Мохамед Али: "Ако на 50 години виждаш нещата така, както си ги виждал на 20, то си изгубил 30 години от живота си". Hungry and foolish? Никога повече, да не би да съм на 20?

Питам и отговор не искам

6/10/2018

По-бързо ли отпускат кредитите в Експресбанк?

Кое е американското в Българо-американската банка?

Колко вземат Найки от ГЕРБ заради герба им?

За цветовете и изкуството

6/9/2018

Този блог съм го кръстил МИСЛандия, защото тук намират място част от разМИСЛите ми. Мисля за него като за мой собствен остров (mISLANDia). В цветово отношение прилича на мИСЛАНДИЯ заради синьото (морето), сивото (небето) и бялото (гейзерите и ледниците). Иначе блогът е черен като исландска нощ: моя колежка веднъж сподели че нещата й харесвали, ама не искала да ги чете защото от тях й причернявало. Ето на това казвам сериозен читател: човек със сериозно отношение ако не към писача, то поне към текста.

И аз бях сериозен читател като млад и в един момент се зарекох да не чета повече неща, писани от Достоевски, понеже ми причерняваше от тях. Дали му е причернявало на Достоевски от писането? Съмнявам се. Ако му причерняваше, той щеше да се откаже от нещо (я от писането, я от цивилизацията, я от живота), а той не го направи: умря на 60 г. от естествена смърт, а докато беше жив се отдаваше на хазарт и извънбрачни приключения.

Такива са творците, използват черното и другите мрачни цветове не за да си тровят живота, както и този на потребителя, а за печелене на пари или за да не се налага да си напъват въображението (вместо това те просто копират от живота). Да, но с тези подходи научиха потребителите да не ги приемат насериозно. Това че музикантите от Kansas пеят че "ние сме прах, разнясян от вятъра" не означава че си вярват, иначе нямаше да искат по $2000 за най-добрите места на коцерта в Riverwind Casino на 29 юни. А ако зрителят беше сериозен и вярваше че твърденията на Kansas се отнасят както за него, така и за тях, той никога нямаше да им даде толкова пари.

Е, как да завърша, освен черно:
Изкуството стана начин за правене на сериозни пари от несериозни почитатели, посредством разказване на приказки, в които никой не вярва. А нима при религията, политиката и рекламата нещата са по-различни?

Животът на бодливите храсти

6/7/2018

Животът не е изкачване на върхове, нито е проправяне на път из труднопроходима джунгла. Животът е опит за промъкване из бодлив храсталак, където храстите приличат на теб. Всеки храст има бодли и се стреми да те закачи. В началото е лесно, защото храстите са малко: родители, роднини и приятели. След това нещата се усложняват, появяват се:
> съучениците и състудентките;
> колегите и колежките;
> работодателите (бивши и настоящи);
> клиентите и тези, на които ти си клиент;
> новото ти семейство и роднини, а после и собствените ти деца.

Закачен си за толкова много храсти че няма как да не разбереш: няма мърдане. И преставаш да мърдаш, превръщайки се в храст, в който да се закачат другите.

Специална теория на относителността

6/6/2018

Не, няма да говоря за физиката на Вселената. Ще говоря за физиката на човека, и не на кой да е човек, ами на човека обитаващ Съединените щати. Който е наистина специален (оттук и специална теория).

Започвам със статистика: през 1950 г. средното американско жилище е от 983 кф (квадратни фута), а през 2007 г. то е вече 2521 кф. Американците тънат в излишество, ще си кажете, без да подозирате колко относителна е вашата гледна точка. Гледната точка на средния американец е съвсем различна: той е надебелял и жилищата (свои и чужди) не му изглеждат толкова големи. Фактите са следните:
> Докато през 1960 г. възрастните със свръхтегло са били около 45% от американците, през 2010 г. те са около 66%.
> Делът на децата със свръхтегло за същия период е нараснал около 4 пъти: от 5% до 20% от всички американски деца.

Е, каква е моята Специална теория на относителността? Ето каква:
Относителното (спрямо останалия свят) натежаване на американското население е довело до относителност в отношението към това какво се счита за нормално жилище. Не става дума само за жилища: на американеца му е нужно повече "жизнено пространство" и в геополитически смисъл.

Ден на околната среда

6/5/2018

Днес е Световният ден на околната среда, ден в който тя заема средата (централното място) в живота ни. Утре нещата ще си отидат на мястото: околната среда ще се премести от средата в околностите, от центъра в покрайнините.

Времената се менят

6/5/2018

Древните римляни са описвали идеята си за смислено изживян живот с четири думи: "Или деца, или книги". Били са максималисти и са имали предвид следното: за да признаят живота ти за смислен е трябвало да родиш и отгледаш дете, или да напишеш книга.

Гледайки продукцията на доста съвременници, покриващи благородните древноримски критерии, си мисля че и в отношението на крайните минималисти има резон: трябва да сме благодарни на много "автори" за децата, които не са родили и за книгите, които не са написали. Понякога безсмисленият живот е за предпочитане пред необмисления.

Mатематически олимпиади

6/4/2018

В подготовката за, а и в самата математическа олимпиада, ти дават задачи, за които се знае че имат решение, с надеждата че когато пораснеш и се сблъскаш със задача, за която не се знае дали има решение, ти ще допуснеш (на база на опита си) че задачата има решение, и вместо да се откажеш, ще се захванеш да я решаваш. Което освен положителни има и отрицателни последици.

Днес имам още един възможен отговор на стария си въпрос:
Q: Защо повечето деца, спечелили медали от математически олимпиади, тънат в математическа неизвестност?
A: Защото са се захванали с решаване на нерешаеми проблеми, за които си мислят че са решаеми единствено заради успешния си олимпийски опит. Не е имало кой да каже на умните деца, това което се казва на малоумните инвеститори: "Миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати".

Който се учи (на какво), той ще сполучи (в какво)

6/3/2018

В деня на Ботев седя и си мисля за казармата. Там ни учеха основно на 2 неща:
> да бягаме - всеки ден,
> да се проверяваме - всяка вечер на вечерната проверка.
Вярно, учеха ни и да стреляме, ама това ставаше веднъж на няколко месеца на специални места наречени "полигони", за да не би случайно да нараним някого (сякаш целта на стрелянето не е точно това). А защо не ни учеха да се бием с голи ръце, ножове и лопатки: било за да защитим общото - Родината, било за да изградим и защитим своето - характера си?

Чудя се с такова учене в какво бихме могли да сполучим? Да бягаме надалеч когато някой ни нападне? И да проверяваме всяка вечер дали през деня по погрешка не сме дали повече, отколкото сме взели?

Какво ли щеше да свърши Ботев, ако беше изкарал 2 години в българска казарма, и как ли (в преносен смисъл) щеше да свърши?

Празници (в единствено и множествено число)

6/2/2018

24 май. "Напред, науката е слънце!" Коя наука?

1 юни. Денят на детето. Кое дете?

2 юни. Добре че някой друг е измислил името на празника, а не е оставил мъдреците с "науката" и "детето" да импровизират. Иначе можехме да се окажем с "Ден на загиналия за свободата и независимостта".

За гледането и виждането

6/1/2018

Това какво виждаш се определя не само от остротата на зрението ти, но и от посоката в която гледаш. Колкото и да е остро зрението ти, няма да можеш да видиш слънцето ако си се загледал в асфалта (и обратното).

Тук не става дума само за обикновените хора, но и за учените, независимо от това че зрението им е изострено от използването на научни методи и апаратура. Един подходящ пример дава историята с Теоремата на Силвестър-Галаи:

През 1893 г. Джеймс Джоузеф Силвестър открил теоремата, а през 1944 г. Тибор Галаи открил доказателство. Малко след публикуването на доказателството, American Mathematical Monthly публикува проблем от Пал Ердьош, който изглежда 1:1 с Теоремата на Силвестър-Галаи. Недобронамерени критици се питат къде е гледал унгарецът Ердьош че не е видял проблема на Силвестър и решението на Галаи (също унгарец).

Не знам къде е гледал Ердьош, но знам къде са гледали критиците - само към Ердьош. Ако бяха пораздвижили погледите си, то щяха да видят че (след като са публикували проблема на Ердьош) редакторите и рецензентите на списанието също не за чували за проблема на Силвестър. Което оправдава Ердьош. Има и нещо друго: вместо да гледа към всяка чужда статия във всяко чуждо списание, Ердьош е гледал собствените си идеи. Елементарно е, драги ми Уотсън, за хората с идеи така е по-лесно.

Обездвижване на гей-движението: а дано, ама надали

5/31/2018

Някои хора биха си помислили че когато науката стигне дотам че да даде възможност на родителите да определят пола на детето, това ще постави последната точка в историята на гей-движението. Не ми се вярва; родителите могат да избират в определени граници пола на детето и сега: или ще е мъжки, или ще е женски. Уж трета възможност няма, но често се случва детето да се роди с трети пол, въпреки желанието на родителите. С две думи:
Този, който може да измами природата, ще може да измами и науката.

weebly reliable statistics