Паисий ни каза да не се гърчеем, а ние го правим от векове и още не сме спрели. Може и да ви прозвучи парадоксално, но със самия факт че се наричаме българи, ние се гърчеем.

Кои бяха българите на Кубрат? Грешен въпрос! Сред хората на Кубрат нямаше нито един българин; те всички бяха ОГУРИ:

• Оногурите бяха основното "племе", макар че името означаваше "10 племена"; въпросът тук е: "Как така са хем 10, хем са едно племе с едно име?"
• Кутригурите бяха друго важно "племе", макар че името означаваше "9 племена"; за тях можем да зададем същия въпрос.
• Утигурите бяха трето важно "племе", макар че името означаваше "30 племена"; за тях въпросът виси с още по-страшна сила.
• Шарагурите, известни като бели (синоним на западни) огури, станаха известни когато ги поведе (назад) Ернак - синът на Атила. Каква смесица от народности са били те, особено като се има предвид че говорим за времената на безредно отстъпление на хуните, е трудно да се каже.

Е, кое направи тези хора българи? Това че гърците, за удобство ги нарекоха ВУЛГАРОЙ, а по-късно внуците им ... за да не се срамят от вулгарното звучене смениха В-то с Б, У-то с Ъ и ОЙ-то с И?

Ами славяните? Кой, ако не гърците, реши да нарече многобройните светли и руси хора с това име? Кой реши да направи от тези добродушни, но затворени, хора ЕДИН народ? Толкова затворени бяха те, че когато ги нападаха врагове, те не бягаха в чужбина, а в горите ... или се криеха в езерата, дишайки през тръстикови тръби?

А нима с траките ситуация не бе същата? Самите те не бяха чували за такъв народ. Те бяха беси, одриси и какви ли още не. Траки ги нарекоха гърците, че да имат едно име за различните хора, обитаващи Тракия. Това още тогава бе грешно, защото гърците наричаха траки и много племена извън Тракия, например мизите.

Да обобщим:
Древната страна Бхарат отхвърли (макар и частично) наложеното от белите име Индия. Същото направи и не толкова древната Турция, и вече НЕ е "пуйка", а Тюркийе. Време е да престанем да се гърчеем и да помислим за ново име!

Даниел Смилов си е намерил удобно мястоубежище - сред тези, дето са винаги прави и модерни, да не кажем авангардни ... поне по тяхно мнение. На Даниел не му харесала идеята за конституционализирането на парите в брой, та затова решил да се подиграе с нея, предлагайки собствени 42 идеи за конституцията. Една от тях е да се закрепи конституционно правото на позоваване на баба Ванга.

Както сте видели от линка по-горе, важно мястоубежище на Даниел е Дойче Велле. Да припомним че родината на тази медия е Германия - страната на Гаус, Риман, Айнщайн, аспирина и мерцедесите. За разлика от Ванга, която там не са я чували, в Германия кешът е толкова популярен, че в доста магазини можеш да платиш единствено с банкноти.

Спомням си как преди години мой шеф (модернист и авангардист като Смилов) се изненада и възмути че НЕ може да си купи модерни обувки от модерен магазин в центъра на Кьолн с банковата си карта. И аз се изненадах, но от реакцията на шефа ми. Е, трябва да призная че акълът бързо му дойде и той си купи хубавите обувки старомодно, с кеш. Предполагам че толкова бързо идва и акълът на Смилов ... когато престане да пише (за дигитални пари и аналогови Ванги) и се захване да решава житейски проблеми.


Послепис
За желаещите да четат, особено ако искат да им дойде акъла относно предимствата на кеша, предлагам линк към моя текст "Втората заблуда на конюнкцията".

Гошо смята че дигиталното поколение съвсем не е дигитално. На първо място, то няма идея какво значи думата "дигитално". Как да нямаме, ще каже някой дигиталец, дигитално значи цифрово. Това е вярно, но знаят ли дигиталците какъв е смисълът на цифрите?

Цифрите служат за записване на числата. А числата, за какво са ни те? За да измерваме, сравняваме и вършим други полезни манипулации. Това им убягва на дигиталците, мисли си Гошо.

Да вземем за пример банката Х, която под давление на млади дигиталци ... дали акционери или мениджъри ... премина към дигитална, т.е. безхартиена, технология. Понеже Гошо не ползва смартфон, му се наложи да отиде в банката с лаптоп, че добре да вижда какво се случва. Ето какво видя: елементарната транзакция У, която преди отнемаше минута-две, глътна 15% от батерията на лаптопа му и поне 15 минути от времето му. Накрая Гошо поиска служителката да удостовери че транзакцията е приключена, а тя го помоли да изчака неопределено време. Оказа се че цифровата транзакция не може да бъде завършена автоматично, а трябва да изчака ръчна намеса на някакво аналогово лице в централата на банката. Тъй било значи, рече си Гошо, аз съм длъжен да съм дигитален и онлайн, но не и банката.

Да обобщим:
Ако дигиталците от банката знаеха да употребяват цифрите и числата правилно, те щяха да ги използват за:

1. измерване на времето на транзакциите и задоволството на клиентите,
2. сравняване със същите показатели отпреди дигиталния преход, и
3. оценяване дали е имало смисъл да се харчат луди пари за дигитализация, след като горните показатели се влошават.

За съжаление, това е нещо, което дигиталците (поне до момента) не са направили, вероятно за да не им се наложи да си търсят нова работа. Е, като те не искат да си търсят нова работа, ще се наложи Гошо да си търси нова банка. WIN-WIN ситуация, нали?

Днес не просто импровизирам, а още веднъж демонстрирам моето откритие че афоризмите са неравенства:
​
Посейдон е затрил по-малко хора в морето, отколкото Купидон - в леглото.

От днес гражданите могат ... по-скоро ТРЯБВА ... да изберат доброволен пенсионен подфонд със специализиран инвестиционен профил. Решен да избегна опашките, отивам в най-близкия търговски офис на ДЗИ (срещу Руската църква), защото ДЗИ, заедно с ОББ Пенсионно осигуряване, са заедно в групата на ОББ. В офиса ми казват че не могат да ми свършат работа и ме изпращат в централния офис на ОББ в т.н. "Милениум Център".

Още в този момент разбирам че ме лъжат - ОББ Пенсионно осигуряване (ОББ ПO) има десетки ... да не кажем стотици ... хиляди клиенти, голяма част от които са в София. Няма начин това да е официалната организация на работата на ОББ ПО. По-късно научавам че съм прав:
Всеки служител на ДЗИ има достъп до приложението за избор на подфонд, но това което няма е желание да го ползва. Биха могли да ме препратят и до близкия офис на ОББ (където банкерите биха ми свършили работа), но не го направиха.

Отивам чак в централния офис и там, независимо че е първият ден на кампанията, има опашка за избор на подфондове. Няма как да е иначе, там са отишли хора от цяла София. Ще рече:
Мързеливи са всички служители на ДЗИ в София, не само тези до Руската църква.

Защо е трябвало да ходиш до офиси, не можа ли да подадеш електронно заявление, ще запитате. Как така защо, дядковците и бабките нямаме електронни подписи, а и не сме свикнали да се молим електронно. Да, ама се оказва че:
В офисите на ОББ-групата няма хартиени заявления за избор на подфонд.

​Това не е пропуск, а съзнателен избор, базиран на грешни допускания:
1. Всички клиенти имат смартфони и имейл-адреси, и желание/способности да ги ползват.
2. Всички служители имат смартфони, от които да ползват приложението за избор на подфонд. Защо, обаче, са им нужни смартфони, след като разполагат със служебни компютри? На този въпрос ще отговоря по-късно (в Послепис 2), но отговорът не е приятен.

А защо допусканията са грешни? Защото:
1. Не всички клиенти имат смартфони. За тях са нужни повечко пари и компютърна грамотност, а и по-добро зрение. Хора със зрение като моето не биха се доверили на смартфона за важните неща, та затова ползват компютър с голям екран.
2. Без смартфон, не можах не само да си подам заявлението, но дори да видя какво съм заявил. Не можах дори да получа достъп до някакъв код, пратен ми от удостоверителна организация, та затова трябваше да препратя СМС-а (с линка към кода) на телефона на служителката на ОББ ПО, за да го въведе тя. Така и не разбрах дали наистина вече съм в консервативния фонд (че служителката би могла да се обърка, без аз да мога да видя).

Послепис 1
Не съм реакционен дядко. Смартфони и имейли не ползват много прогресивни лидери на компютърната революция, един от които е Доналд Кнут, автор на многотомния шедьовър "Изкуството на компютърното програмиране" и носител на "нобела" за компютри (наградата "Тюринг"). И той не е реакционен дядко, а човек наясно с плюсовете и минусите на повсеместната компютризация. По тази причина, той е автор на афоризма:
Ако оптимизирате (т.е. компютризирате) всичко, ще бъдете нещастни завинаги.

Послепис 2
Прибирам се вкъщи и се запознавам с документите, които са ми пратили на имейл-адреса. Оказва се че новият начин на електронно заявяване (от чужд смартфон) е много изгоден за някого, но не и за мен. Когато не виждаш какво заявяваш и с какво се съгласяваш, могат да те накарат да заявиш, и се съгласиш с, всичко. Така се оказва че вместо един документ - Заявление за избор на подфонд, аз съм подписал три:

• Заявление за избор на подфонд,
• Съгласие на ползването на личните ми данни за пенсионни цели (сякаш не съм го давал многократно досега), и най-вече
• Съгласие всички компании от групата на ОББ да ползват личните ми данни и да ми предлагат техните (а вероятно и чужди) продукти и услуги.

Смело мога да кажа че това е измама. Ако трябваше да подписвам такива хартиени документи, то едва ли щях да подпиша втория и със сигурност нямаше да подпиша третия.

Послепис 3
Сега е време да позлобея по повод на тъмната страна на прогреса. С нея сме запознати не само Доналд Кнут и аз. С нея се запозна и групата ОББ, след като накоро ДЗИ беше хакната от неизвестни лица, откраднали личните данни на стотици хиляди бивши и настоящи клиенти.

Послепис 4
Разбрах от достоверен източник, че на теория от ОББ ПО давали възможност, когато клиентът няма смартфон, декларацията да бъде подадена на хартия. Да, ама ... на мен ми се случи това, което народът нарича с думите "царят дава, но пъдарят не дава". Което ще коментирам така:
В подобни случаи отговорността се поделя между царя и пъдаря. Защото царят трябва да носи отговорност за пъдарите си.

Вместо да учи децата как да четат и пишат, училището ги учи на това какво са анафорите, епифорите и епанафорите. Това е все едно да учиш децата НЕ на събиране и умножение (+ и *), а на техните тропически аналози (⊕ и ⊙).

Което ме води до следната революционна идея:
Пратете образователните бюрократи на курс, а после и на изпит, по тропическа геометрия, за да им уврат главите как се чувстват децата на изпит за анафорите, епифорите и епанафорите.

"Ако съм виждал по-далеч (от другите), то е защото съм бил на раменете на гиганти", написал Нютон до своя учен колега и конкурент Робърт Хук. Така, младият тарикат Нютон искал едновременно:

1. да покаже желание за помирение с по-възрастния и известен учен, но и
2. да подиграе Хук за ниския му ръст (с това "гиганти"), а и
3. да заяви превъзходството си (с това "по-далеч").

Вярвал ли е Нютон че вижда по-далеч от другите? Трудно е да се каже. Едно е сигурно, виждал е неща, които другите не виждат. Всъщност, тези неща са навсякъде, вкл. и наблизо.

Аз съм обикновен човечец, а не далекоглед визионер като Нютон. Не съм направен да гледам надалеч, но мога да гледам наблизо и също като Нютон да виждам невидими за другите неща. 2300 години след Евклид, успях (пръв от всички) да "видя" алтернативна дефиниция на перфектните числа* и дори да намеря доказателство за верността ѝ**. Затова ще кажа:
​
Не е важно къде гледаш - наблизо или надалеч, важното е какво виждаш.


___________________________________________________________________
* а именно: Перфектните числа са хармонични числа на Оре, чиито нетривиални делители не са хармонични числа на Оре.
** за съжаление, ограничено от допускането за несъществуване на нечетни перфектни числа

В последно време се изнервям от разни недообмислени изрази. Онзи ден, това бяха думите на литературен нобелист:
Докато шофираше към къщи с ръце на волана ...
Днес, на ред са думите на нашенски рокаджии:
Няма връщане назад ...

Вижте сега, младежи, връщане има винаги. Не сте ли били махмурлии, че да го научите? А смъртта и данъците, ще попитате. Е, щом питате, ще ви кажа:
Когато бях малък, докторите от "Пирогов" ме върнаха от смъртта. Преди години ми се случи да подам данъчна декларация, а данъчният да ме погледне насмешливо и да ме попита:
- И сега какво? Искате държавата да ви върне 23 стотинки?
- Нищо не искам, така излиза от вашата декларация - рекох още по-насмешливо.
Върнаха ги, къде ще ходят.

Едва сега разбрахме какво е имал предвид Хераклит:
​
Реките са като Хигс бозони. Погледнете Дунава - сега е тук, след малко го няма. Затова не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.

Случаят, драги ми Шерлок, е следният:
Най-доброто (поне според мен) българско издателство за художествена литература наело най-добрата (поне според мен) българска преводачка от испански да преведе книга от най-добрия (поне според мен*) латиноамерикански писател.

Препрочитам книгата и усещам няколко "езикови камъчета", едно от които "обръща колата". "Докато шофираше към къщи с ръце на волана ...", започва някакво изречение. Че как другояче можеш да шофираш, освен с ръце на волана. Шофират коли само шофьорите, Изкуственият интелект ги управлява.

Проблемът, драги ми Шерлок, е следният:
Кой е виновният в това криминале:

1. Редакторът?
2. Преводачката?
3. Авторът (човек на възраст) AND преводачката (и тя на възраст, поради което може да е забравила че не е необходимо да се превежда дословно)?
4. Да не би да става дума за ORганизирана престъпна група: автор OR преводачка OR редактор OR издателство (което обръща на имената/ образците на световната литература толкова внимание, колкото и на всичко останало)?

__________________________________
* и Шведската академия, която след него не е награждавала (с Нобелова награда) друг латиноамериканец (засега)

Q: Which sugars do not make you gain weight?

​A: Syntactic and galactic.

Българската историческа "наука" не може или не иска да даде отговор на следните въпроси:

1. Какво се е случило с куберовата България, основана през 680 г. на територията на днешна Северна Македония? Доброволно ли се е сляла със съседната ѝ аспарухова България или е била (братоубийствено) превзета от нея?

2. Кое е общото на тези "народи" и "държави" с нашите, че да ги наричаме български? Езикът? Територията? Културата? Писмеността?

Нека да забравим (временно) за Балканите и се замислим за Волжка България. От нея не са останали никакви писмени следи (документи). За това, според специалистите, била виновна агресивната монголска инвазия. Сериозно? Ами че ако волжките българи имаха писменост, то не трябваше ли държавни (и частни) писма и договори да са стигнали до партньорите им в страни, незасегнати от монголската инвазия, вкл. "братската" балканска България? Явно писменост не е имало, дори и на "държавно" ниво.

3. И като стана дума за писмеността ... можем ли да наричаме тези образувания държави? Може ли да съществува държава без писменост? Как, например, без писменост се планират, събират и осчетоводяват данъците? Отговорът е очевиден:

​Данъци не са били събирани. Приходите са се "раждали" в ... познахте, агресивната инвазия. Веднага след успешните битки са си разделяли заграбеното. Казано на нашенски: "Ден година храни".

Затова аспаруховите българи не е трябвало да побеждават куберовите. След смъртта на Кубер, куберовците са се явили пред най-близкия агресивен (и по случайност български) владетел и са се подчинили на волята му -  в замяна на правото да участват в агресивните му инвазии ... и да не забравяме - в разпределението плячката.

И като стана дума за плячката ... не си мислете че голямата част е отивала за държавата, каквато не е имало. Не, тази част е била лично за хана.

Когато влюбените:

• съветски академик Роалд Сагдеев, и
  
• много по-младата от него внучка на бившия американски президент Айзенхайер,

забелязват че в Москва и Вашингтон ги следят автомобили с черни стъкла, те решават да придадат семейна структура на отношенията си. Да, ама в империите, освен мама и тате, браковете се одобряват и от императора. Затова влюбените решават да поискат разрешение. Понеже нямат директен достъп до Първия*, Сагдеев и Айзенхауер използват високоспоставени посредници** и, след известно изчакване, успяват да получат разрешение***.

Представяте ли си го това? Колко свободно е населението на империите, претендиращи да:

• учат света на това кое е свобода и кое не е, и
• да носят на света неща, които са я свобода, братство и равенство, я не?

Горният параграф бе за империите, сега за самите поданици. Като гледам какви постове са заемали Айзенхауер и Сагдеев, веднага ми хрумва въпросът:
Как може да носи толкова отговорност човек, който няма смелост да поеме отговорността да се омъжи/ожени, без да получи разрешение най-отгоре? Чудно ли е че, под тежестта на такива набедени елити, империите, корпорациите и академиите се провалят?

​
____________________________________
*  Горбачов, съответно Буш Старши
** бъдещия руски премиер Евгени Примаков, съответно брата на американския президент
*** повече по темата - в главата "Ромео и Джульетта" от книгата "Темная сторона Земли. История о том, как советский народ победил Советский Союз" от Михаил Зыгарь

Eat food. Not too much. Mostly plants. Това са трите правила на добронамерения еко-нутриционист Майкъл Полан.

Решавам да предложа три аналогични правила, отнасящи се до писането:
Drop names. Not too much. Mostly local.

Ето как ще спазя препоръката си, променяйки нещо, което вече съм писал:
Защо ги наричат street-smart, след като така често намират майстора си на улицата? Мислете за: Васил и Георги, Илия и Емил, Доктора и Трактора.

Горните правила важат не само в публицистиката и журналистиката, но и в академичното писане, където всяка статия завършва с имена; имам предвид цитираната литература. Обърнете внимание, там имената са все локални; никой математик не цитира Гьоте, никой химик - Аристотел.

Пишат не само писателите и поетите. Пишат и журналистите, програмистите, юристите, хората на науката, доносниците, блогърите и кой ли още не.

Не знам от кои сте, но допускам че пишете в няколко роли. Наскоро се сблъсках с фокусник, който не само че описваше грамотно математическите аспекти на фокусите си, но и ги демонстрираше на езика Python. Но ... каквито и да сте ... мислите ли че плодовете на писането са само парите и личната, респективно професионалната, гордост от написаното?

Парите са само един плод - плодът на продажбата. Няма гаранция че продаденото ще се прочете. Няма гаранция и че това, с което сте горди, ще се чете. Ерго, четенето е един по-сладък плод. Ето няколко други, един от друг по-сладки:

• разбирането,
• одобряването,
• използването,
• цитирането,
• благодарността, и
• искреното възхваляване.

Най-сладкият плод е запомнянето; той се ражда от препрочитането, а трайността му надхвърля тази на другите плодове.

ЙОСИФ СТАЛИН:     Колко дивизии има папата?
РУПЕРТ МЪРДОК:    Колко телевизии има папата?
ИЛОН МЪСК:           Колко мангизии има папата?
ЕВГЕНИ МИНЧЕВ:    Колко перверзии има папата?
ЕМИЛИЯН ГЕБРЕВ:   Колко експлозии има папата?
ДОНАЛД ТРЪМП:     Колко инвазии има папата?

В началото на миналата година в-к "Сега" разби всякаква езикова логика със заглавието "Край на масовото привличане на чужденци в българската борба". И това ако не е парадокс - хем борците са чужденци, хем борбата е българска!

Не само борбата ни е парадоксална. Да вземем за пример другите спортове. Имахме фигурист (Стависки), на когото фигурите му се удаваха ... за разлика от шофирането. Сега имаме баскетболист с името Коуди, щангист с името Карлос и борец с името Магомед. 

Във висшето образование доста от "българските" студенти (особено по медицина) са с чужди имена и паспорти. В правото си имаме прокурора Франтишек ... напомня ми на Хашек ... и съдията Галина Захарова ... звучи като руска партизанка-героиня. Държавното ни управление бе в ръцете на хора от фамилиите: Заксен-Кобург унд Гота, Батенберг, Шишман, Тертер, Дуло ... и дори един роднина на Чингис хан (Чака от рода Боржигин).

Да споменем и политиците от по-новото време:

• Георгий Михайлович дойде да ни управлява с руски паспорт и support.
• Сергей Дмитриевич се побългари през 1996-та, защото вече бе невъзможно да влезеш в БГ-политиката ... хеле пък да станеш премиер ... с руско гражданство. 
• За да влезе във властта, един бивш Заксен-Кобург унд Гота, взе български паспорт с фамилното име Сакскобургготски. Няма да се учудя, ако в семейството му си правят тънки сметки за внучето. Само си представете ... българите, водени от Хасан Сакскобургготски!

Послепис
Веднага след като написах горното, научих че и "българското" здравеопазване е парадоксално, защото масово привлича чужди лекари, при това незаконно.

Барабанистът на ZZ Top почина на 77. Това не е ли символично?
Завиждайте на барабаниста на ABBA. Това не е ли 43962 ... десетично?

"Не можеш да имаш всичко, защото няма да има къде да го сложиш", рекъл американският комик Стивън Райт. Сигурно е очаквал да го потупат по рамото заради остроумието, но ... аз бих го изритал по задника.

Вероятно поради липса на опит, Райт не е бил наясно с природата на съвременната собственост. Нима на Прамод Митал му се наложи да изгради огромен склад в Индия, в който да постави металургичния гигант "Кремиковци" след покупката му? Не, нали? "Кремиковци" си остана там където беше, просто една сутрин се "събуди" с нов собственик. 

Алберт Айнщайн

Митът "Айнщайн" е произведен от добронамерени, но неинформирани, американски журналисти. През 1921 г. в Ню-Йорк, световния център на еврейската диаспора, пристига делегация на Световната ционистка организация, водена лично от президента на СЦО Хаим Вайцман. Десетки хиляди евреи посрещат Вайцман по улиците на града.

Журналистите, все WASP-ове, не са чували за Вайцман, както и за ционистката организация. Опитвайки се да си обяснят това посрещане, те го свързат с името на единствения им познат в делегацията - физикът Алберт Айнщайн, който се очаква да получи Нобелова награда. Така, напълно непознатият Айнщайн бива представен на американската публика като суперзвезда, каквато той (още) не е. Истината е че мястото му в еврейската делегация е периферно, което лесно може да се види от снимките. Но, на базата на библейския принцип "Който има, нему ще се даде; който няма, от него ще се отнеме", от този момент нататък светлините на медийния интерес не спират да огряват Айнщайн.

Тензин Гяцо, 14-ти Далай Лама

Вторият мит е отново създаден от американци, този път - не съвсем добронамерени. Отнася се до Далай Лама, представян ни като духовен водач на будистите. Уви, той никога не е бил такъв, на първо място защото будистите (като всички други) се делят на секти, повече от 10 на брой.

ДЛ е един от водачите на сектата Гелуг, но не и духовният ѝ водач. Духовният водач носи титлата Ганден Трипа, като длъжността му е изборна. ДЛ е титла за висшия административен ръководител на Тибет и съответно васал на монголската и китайска империи, а и републикански Китай. Обаче ... в комунистически Китай длъжността била чисто церемониална. ДЛ-14 не бил съгласен с това и си сменил местожителството с индийско, а в началото на новото хилядолетие прехвърлил и последните си административни (по отношение на Тибет) задължения на колективен орган ... за да може, необезпокояван от нищо, да се занимава с ПР и самореклама.

Не трябва да забравяме и това, че в неопределен период от изгнанието на ДЛ-14 (за който няма данни дали е завършил), той е бил на финансова издръжка на ЦРУ (виж тук). В това че медийната му поддръжка от американска страна продължава, също няма съмнение.

Песъка е ухо, но това не му помогна.
​Бетовен бе глух, но това не му попречи.

Тези, които с ахканията и охканията си направиха от ДАРА суперзвезда, сега се цупят че тя иска по 42 000 евро за участие. Всъщност, толкова ѝ дават за участие, никой не е сигурен дали не иска повече.

Американците се подиграваха на съветските научни напъни, които намираха военно, но не и цивилно приложение. В Америка бе друго, там цар Пазар хващаше с невидимата си ръка военните приложения с имена като "Интернет" и "ДжиПиЕс", и ги закарваше в дома, колата и джоба на потребителя.

И на американците има за какво да им се подиграе човек. Цар Пазар ги манипулира така, както дресьор манипулира маймуна. В името на прогреса, някои започнаха да продават сперма от нобелови лауреати. По-късно, на пазара се появиха фекални транспланти от елитни атлети. Каква ли ще е следващата иновация? Директно излагане на излъчванията на звезди с Оскари и Грамита?