All Categories

Небе над шапката

9/18/2019

Колко често можеш да чуеш "Аз отговарям директно пред Главния изпълнителен директор" или "Аз съм подчинен директно на министъра". Дали един такъв човек е интелигентен, пита се Спирос. И си отговаря:

Повечето хора се заблуждават че интелигентността е да имаш много под шапката. Не е. Интелигентността е да искаш да имаш малко над шапката. Истински интелигентният човек предпочита да има небе над шапката. В краен случай - друг интелигентен човек. Не директори и министри с големи заплати и самомнения.

Доволен от себе си, Спирос отваря вестник "Дневник", където прочита: "Осем PR-ски фирми са отказали да работят за правителството на Хонконг след разразилите се протести, защото това би навредило на репутацията им". Сякаш по моя поръчка са я писали тази статия, казва си, интелигентните хора си ценят репутацията и не щат да работят с министри.

Копнежите на младежите

9/17/2019

Преди много години, младежът Ставрос сподели с приятели: "Ех, защо така наречените големи композитори не бяха писали блусове вместо симфонии!" На въпроса на Сприрос какво има предвид, Ставрос отговори че симфониите са много дълги и не могат да се танцуват.

В наши дни, един български аниматор направил от няколкостотинстраничната "Физика на тъгата" анимационен филм. Филмът спечелил даже някаква награда. "Добро начало!", казал аниматорът. Какъв ли ще е краят, пита се Спирос. "Оскар" за мултфилма "Война и мир"?

Kопнежи на непораснали младежи: всичко дълго да става късо, че да може да се качи в Ютюб. И ако може - да се танцува.

Последните грешки на Че Гевара

9/16/2019

"Не стреляйте! Аз съм Че Гевара", извикал той и веднага разбрал колко е сгрешил: с вика си им издал посоката, в която да стрелят. Ранен, той се предал като им казал че жив струва повече, отколкото мъртъв. Това била последната му грешка; на следващата сутрин го застреляли.

Мразим да мислим

9/15/2019

Благодарим ти, Демокрацио, за изборите! Ако ги нямаше тях, единици щяха да си позволят цял ден за размисъл.

Рекордът на Шрьодингер

9/9/2019

Жените закъсняват с по час-два, казва на студентите си историкът Спирос, което е недостатъчно за рекорд. Да закъсняват с векове и хилядолетия могат само мъжете.

Бронзовият медал принадлежи на Нютон. Когато казал че вижда по-далеч от другите, защото стои върху раменете на гиганти, той закъснял само с 600 години. Така е колеги, Бертран от Шартр родил същата мисъл 600 години по-рано.

Сребърният медал е на хан Кубрат, пресъздал езоповата басня с пръчките с 1300-годишно закъснение. Сещам се за поговорката че истинският лузър се познава по това че и в състезание за лузъри ще се класира втори. Лузър ли е бил Кубрат? Твърде вероятно: на смъртното си ложе завещал 1300-годишната мъдрост че съединението прави силата на синовете си, а те още на следващия ден се разединили и поели в различни посоки.

Следва историята на златния медал:

През 589 г. пр.н.е. в Атина пристигнал скитският философ Анахарзис. На нафуканите атиняни не им харесвало чужденци да идват и да ги учат на ум и разум, та затова започнали да му задават въпроси с повишена трудност.
- Кои са повече: живите или мъртвите? - попитал един от местните философи.
- Не знам - отговорил Анахарзис. - Защото не знам къде да поставя моряците, които са на ръба между живота и смъртта.

През 1935 г. н.е. австрийският физик Шрьодингер се запитал дали да постави сред живите или мъртвите една невидима котка. Котката станала известна като Котката на Шрьодингер, а аз предлагам да кръстим рекордното закъснение от 2524 години Рекорд на Шрьодингер.

Приказка за абстрактни и реални проблеми

9/8/2019

0 Comments

Имало едно време една страна, която ще наречем Мамаленд. Тя имала огромна територия и население, и претендирала за водещо място в света. Населението било толкова умно, че в началното училище децата решавали задачи като тази: Населението на Мамаленд е 666 милиона. Защо 666 души не могат да се съберат на карта на Мамаленд в мащаб 1:1 милион?

Заети с решаването на абстрактни проблеми, мамалендците забравили да решават реалните си проблеми. Когато задухал вятърът на промяната, те се оказали неподготвени и Мамаленд изгубила голяма част от територията си. Сякаш някаква Космическа справедливост намалила в по-голяма степен населението на Мамаленд, и останалите могли да се съберат на намалялата й територия (макар това да нямало нищо общо със задачата).

Можете ли да се досетите за отговора на въпроса с картата? А за истинското име на Мамаленд?

0 Comments

Европейци

9/7/2019

Ние, европейците, знаем че не можем да станем каквито си поискаме. Не можем да станем индийци или китайци, но от нас се очаква да вярваме че всеки може да дойде в Европа и да стане европеец. Douglass Murray

Купуване на щастие

9/6/2019

Йоргос вади пълни торби от багажника на колата. По улицата, с празни ръце, се задава Спирос и му казва:

- Ех, Йорго, ти сякаш не знаеш че купуването на повече неща не прави човека по-щастлив.

- Повече от кого? - пита Йоргос с намигване, а Спирос усеща че Йоргос отново е успял да му каже нещо с минимален брой думи.

Не слушай какво ти говорят, а си отваряй очите!

9/5/2019

Мениджъри от всякакви народности обичат да казват: "Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря!" Не им вярвам, подходът на разумния човек е друг.

"Tact is the art of making a point without making an enemy", обичал да казва Исак Нютон, което на български би трябвало да звучи като "Тактът е изкуството да изразиш мнението си без да си създадеш враг". Толкова тактичен бил Нютон, че успял да си създаде враг в лицето на другия гений на епохата - Лайбниц.

Да беше само Лайбниц, ама не беше. Всеки е чувал мисълта на Нютон "Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти", но единици знаят че тя е от писмото му до Робърт Хук, с когото също враждували. Писмото било опит за помирение с Хук, който по това време бил по-известният от двамата и се предполагало че трябва да се разпознае като един от гигантите. Само дето думата "гиганти" била с двойно действие: ласкателно, но и обидно. Защото Хук бил доста дребен на ръст.

А след като Хук починал, според добре информирани източници Нютон и последователите му "тактично" изразили мнението си за него, унищожавайки единствения му портрет, собственост на Британската академия на науките. Която по това време била ръководена от ... познахте, от Нютон.

О, неразумний юроде ...

9/4/2019

Група археолози от Университета за национална и световна сигурност откриха в подземията на Кучиндолския манастир първата оригинална (студена) преса на "История славяноболгарская". С голямо учудване разбраха че при многократното рафиниране на текста първоначалното послание се е изгубило. В действителност, то звучи така:
О, неразумний юроде! Не само че не се срамиш да се наречеш болгарин, ами изобщо от нищо не се срамиш ...

Спирос сменя канала и отново попада на новини. Българинът Асен "Ейс" Вапцаров, завършил "Композиция" в престижния музикален колеж "Бъркли", се издигнал дотам да композира (по думите на татко му Къци) цялата музика на някакъв филмов трейлър. Истина е че от нищо не се срамуват, мисли си Спирос, аз да бях на мястото на Къци, щях да умирам от срам. За случаи като този българите казват: "Напънала се планината и родила ... мишка".

Спирос отново сменя канала и чува: "... А сега, увертюра от операта "Митридат, цар понтийски", написана от Моцарт на 14-годишна възраст". Не може да му се отрече на татко Моцарт, казва си Спирос, че е имал основателни причини да се гордее със своя син, който вместо да завършва консерватории за години е завършвал велики музикални произведения за дни.

Родители

9/3/2019

Бети е недоволна от родителите си. Уж бяха обикновени американци от средната класа, каквито ги имаше с десетки милиони, а се имаха за специални. Успяха да възпитат и нея да се има за специална, т.е. различна от другите, и да изгражда живота си и преследва щастието съобразно очакванията на специалното си Аз. Сънародниците на Бети, независимо от произхода, религията и финансовото им състояние, бяха (и биват) възпитавани по подобен начин. Днес, Бети е помъдряла и може да компресира недоволството от родителите си в няколко думи: "Посей очаквания и ще пожънеш недоволство". Това е провалило първия й брак, спомня си Бети, но някак си забравя че е успяло да я направи (освен разведена жена) авторка на световни бестселъри.

Гошо Доволния е доволен от живота си, но въпреки прякора си има някои недоволства. Едно от тях са родителите му. Не го възпитаха както трябва, постоянно му показваха:
> че той не е от значение,
> че в тези трудни времена трябва да се живее лесно: без големи очаквания и изисквания,
> че който сее големи очаквания, жъне голямо недоволство.

Гошо Доволния е доволен от живота си защото прояви здрав разум и не повярва на родителите си. В резултат, днес той пише, редактира, конструира, програмира и фотографира на световно ниво. И въпреки че няма финансовия успех на Бети, неговите творби намират прием по света, че дори биват награждавани.

Стаменко е също недоволен от родителите си. Българи бяха, но отрано го научиха че е специален. Само дето, в социалистическата и уравниловъчна България от детството му, това да си специален не беше предимство, а недостатък. Затова родителите на Стаменко го "приземяваха", казвайки че е извънземен и че едва ли е тяхно дете. А той се чувстваше огорчен до дъното на извънземната си душа.

Това че беше огорчен, не успя да провали Стаменко. Той реши да превъзпита слабостта си в сила и днес (според земните си познати) си живее живота. Същевременно, някои от извънземните му занимания пробиват границите на родината му по-често, отколкото ги пробива той с помощта на международния си паспорт. Благодарение на Мрежата, а и на това че извънземният Стаменко владее няколко земни езика.

Чуди се гъркът Спирос как може да обобщи опита на своите приятели Бети, Гошо и Стаменко. Може да го направи негативно и да каже: "Макар и за различни неща, те всички бяха недоволни от родителите си". Да, ама Спирос обича позитивните неща и предпочита да каже: "Няма значение какви са били родителите ни и дали сме доволни от тях, стига да сме намерили себе си и да сме постигнали резултати. Ако добивите са добри, няма значение какво е било засадено: американска ябълка, гръцка маслина, френско грозде или българска роза."

Съществува ли Списъкът на всички истини?

9/2/2019

0 Comments

Живеем живота си, натрупваме опит, отсяваме истините от лъжите. Какво ще се получи ако опитаме да обединим истините в Списък (множество) на всички верни твърдения? Да приемем че (поради бедния ни житейски опит, почерпен основно от книгите и Мрежата) верните твърдения са две:
1. Всички щастливи семейства си приличат,
2. Всички нещастни семейства са нещастни посвоему.
Въпрос: От колко верни твърдения се състои множеството на всички верни твърдения?

Елементарно, Уотсън, ще кажете. Множеството на всички верни твърдения L има 2 елемента - твърденията по-горе. Друг би казал че нещата не са толкова елементарни, и от нашите верни твърдения би конструирал друго множество М (с различен брой елементи, всичките верни твърдения):

М = {Всички щастливи семейства си приличат, Всички нещастни семейства са нещастни посвоему, AND(Всички щастливи семейства си приличат, Всички нещастни семейства са нещастни посвоему), OR(Всички щастливи семейства си приличат, Българската държава е създадена от Ханко Брат през 1299 г. пр.н.е.)}

Tези, които имат някаква представа от множества, ще забележат че
|M| = |P(L)| = 2^2 = 4,
което преведено на прост български звучи така
Броят на елементите на М е равен на броя на елементите на множеството на всички подмножества на L.
Оттук-нататък всичко би трябвало да е ясно ...

Не знам какво е мнението на теоретиците за света на математиката, но в нашия свят списък на всички верни твърдения не може да съществува, защото не бихме могли да се спогодим за съдържанието му, и следователно - за дължината му.

0 Comments

2018-та, годината на голямото лапане

9/1/2019

Излязоха данни за финансовите услуги през 2018-та. Отново някои работят и печелят, а други седят и лапат. Докато средната застрахователна компания с много зор е изцедила лев печалба от всеки 29.69 лева приходи, то средната пенсионна компания е прибрала по лев от всеки 3.12 лева приходи. С други думи, пенсионните компании лапат 9.52 пъти по-здраво от застрахователните. Дано се задавят с налапаното!

Звуци в гората

9/1/2019

Има един стар философски проблем, успешно компресиран в едно изречение: "Ако в гората падне дърво и наоколо няма никой, то чува ли се звук?" Субективистите казват че тъй като звукът е субективно усещане, то звук не се чува поради липсата на субект. Обективистите контрират: тъй като звукът е трептене на въздуха с определена честота, то звук се чува. Почитателите на средния път (някои от които отоларинголози и психиатри) казват че за да се чуе звук, трябва да има обективни причини водещи до субективно усещане; в противен случай имаме глухота или халюцинация.

Много хора мислят себе си за интелигентни и духовни, защото имат субективно усещане за скрития си потенциал. Не, едно усещане не е достатъчно. За да минете за интелигентни и духовни трябва да демонстрирате обективни резултати. Не го ли правите, хората ще си мислят че халюцинирате.

Как да станеш консул във Валенсия: научно обяснение

8/30/2019

Карлсон от терасата бил избран за консул във Валенсия. Разни аналитици намират обяснение в лингвистиката (знаел много езици) или в икономиката (докарал милиарди за държавата). Аз намирам обяснението в химията:
За да станеш консул във Валенсия трябва да имаш висока валентност, т.е. да имаш "химия" с важните хора и да им даваш голяма част от "електроните" си без да имаш нужда от подсещане.

Сигурен ли си, Марк?

8/28/2019

Марк Твен казвал че на света има само две сигурни неща - смъртта и данъците.

Да допуснем че е прав. Следва че на света има три сигурни неща: смъртта, данъците и това че твърдението на Марк е вярно. Следователно, Марк не е прав. Да допуснем обратното, т.е. че Марк греши. И в този случай Марк не е прав. Следователно, Марк не е прав във всички случаи.

Няма да допусна грешката на Марк и да назова броя на сигурните неща, но ще кажа това: има още едно нещо сигурно като смъртта и данъците - това че данъците ти ще бъдат изхарчени за глупости.

ДНК

8/27/2019

В продължение на 15 години в Германия, Франция и Австрия издирват жена, свързана с 40 престъпления, сред които убийства и обири. ДНК-то на жената е намерено на всички местопрестъпления. Наричат я "фантомът от Хайлброн" и обявяват 300 000 Евро за главата й. Впоследствие се разбира че жената работи във фабриката, произвеждаща памучните тампони, с които се събират ДНК-доказателствата.

Ако политиците бяха учители

8/26/2019

"България е закотвена на дъното на Европа", казал президентът на "историческия връх" Шипка. "Не му отива да прави такива изявления на място като Шипка", контрирал премиерът и добавил: "За полугодието имаме рекорден износ за 38 милиарда - това е отговорът на всички критики."

Двете котви, с които е закотвена България са:
1. историята, в конкретния случай означена със символа "Шипка", и
2. икономиката, в случая означена със символа "Износ".

За нашите държавни мъже няма други ценности. За тях пенсиите, околната среда, здравеопазването, образованието, изкуството и науката нямат значение, стига историята да продължава да е напудрена, а икономиката - нарастваща. Ако българските държавни мъже бяха учители, в училище щяха да се учат само два предмета: история и икономика.

Патриотичен парадокс номер 3

8/25/2019

Българите се гордеят се с факта че никога бойно знаме на предците им не е пленявано, мисли си Спирос. И забравят че същите тези предци проспаха половината от историята си под чужда власт. Как удобно си ги представят тези работи: врагът пленява страната ти, и тебе дори, но оставя непленени бойните ти знамена?

UNDO парадокс

8/23/2019

"Всяко нещо става по-добро, добавиш ли му бутон UNDO", пише Мат Паркър, английски автор и комик, и бивш австралийски учител по математика. Сякаш е искал да каже: "Да направим света loser-friendly". Елементарно, Уотсън, ръцете на лузърите ще са като залепени за този бутон: "Пак се издъних, я да го натисна".

Боя се че и доста други хора биха се пристрастили към бутона. Две деца са твърде много, защо не направя UNDO на едното? Шефът отдавна не ме е хвалил, дали да му направя UNDO? Не ставам за учител в Австралия, защо с едно UNDO да не стана комик в Англия?

Никой не можа да отнеме на Мат Паркър предимството да смени адреса и професията си, запазвайки миналото и житейския си опит (вкл. всички направени грешки). Че нали ако губеше старото си АЗ при смяната, той нямаше да има чувството че някога е правил грешки и нямаше да се сети да напише "Всяко нещо става по-добро, добавиш ли му бутон UNDO".

Законите на успеха

8/22/2019

- Законите на успеха - казва физикът Алберт-Ласло - определят кое ще стане бестселър и кое ще отиде в коша с намалените книги.

- Глупости говориш, приятелю - отговаря историкът Спирос. - Накрая всички се озовават в коша: и Толстой, и Стивън Кинг. Е, теб те изключвам.

- Благодаря за комплимента. Защо мислиш така?

- Закон на успеха, приятелю: интелигентността е нормално разпределена. Следствие 1: може да има много големи глупаци, но броят им не може да е много голям. Следствие 2: когато един тираж е достатъчно малък, винаги ще се намерят няколко от големите глупаци, които да го изкупят. И понеже твоите тиражи са толкова малки ...

Пропагандни дивотии в училището

8/21/2019

Социализмът къртеше с милиционерски лозунги, започва своята лекция Стаменко. Лозунги от сорта на "Една минута невнимание = цял живот смърт". Ех, да бяха тъпи само милиционерите и социалистите! Да бяха, ама не бяха!

Тъпи са и капиталистите, вкл. и много от тези, на които човечеството поверява най-ценното - децата си. Имам предвид учителите. Вижте тези два ултра-идиотски плаката от Обединеното кралство, пропагандиращи псевдообразователни ценности:

1. Подкрепяме пълната заетост, особено на мозъчните клетки.
Абе, идиоти, да заработят всички мозъчни клетки значи мозъкът да даде накъсо. На езика на лекарите това се нарича епилептичен припадък.

2. Образованието работи когато всичките му части работят.
Абе, идиоти, не виждате ли че така зъбните колела ще се заклещят? И че трябва едно от колелата да се отстрани? Виждаме, виждаме, казва един бивш учител, понастоящем - образователен пропагандист. Това, според него било колелото с надпис родители.

Ако питате мен, има само един по-идиотски вариант, и той е да се отстрани колелото ученици. Е, за "любителите на логиката" отстраняването на колелото ученици е съвсем "логично": учениците са единствените, което не са заинтересована страна, защото (с редки изключения) не проявяват интерес към образованието си. Да, ама ако оставим в играта само заинтересованите страни, то нещата ще заприличат на политиката: и там играта е само за заинтересовани, а на незаинтересованите им се позволява да участват веднъж на 4 години. Всички знаем какви са резултатите.

Ако трябва аз да илюстрирам идеите на учителите за образованието, продължава Стаменко, бих нарисувал това.

То най-добре показва точно кого учителите смятат за най-важен - себе си. Да, ама не: учениците в България са 580 хиляди, родителите им - 1.16 милиона, а учителите - само 64 хиляди. Докато в трикракото столче на образованието считаме най-късия крак за основен (или за равнопоставен на другите), образованието ще продължава да куца.

Пазарна конюнктура: променливи и константи

8/20/2019

Едно време, пише със завист Георги Господинов, отличниците по математика отиваха в чужбина и ставаха елитни програмисти, а отличниците по литература оставаха тук и ставаха обикновени писатели. Такава била пазарната конюнктура.

Какви ли програми не написаха нашите програмисти, какви ли изчисления не направиха! Само едно не можаха да изчислят - това че ще останат незнайни войни, това че създадените от тях алгоритми не ще проникнат в книгите на Доналд Кнут. За разлика от програмистите, нашите писатели влязоха в европейски и световни издателства: било в учебници или сборници, било самостоятелно. Елементарно, Уотсън, пазарната конюнктура е река. Днес е една, утре - друга. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща конюнктура.

Е, на пазара има и неща, оставащи непроменени. Писателите, за разлика от програмистите:
1. пишат за каквото си искат, и
2. подписват каквото са написали, понякога по 2 пъти.
Елементарно, Уотсън, чувал ли си на програмист да му искат автограф?

Дискриминиране на гениите

8/19/2019

Едни гении ги признават приживе, други - посмъртно. А трети изобщо не ги признават. Голяма група психолози, изследващи гениалността, се обединяват около тезата че не си ли признат за гений, ти не си гений. Позицията им, естествено, е парадоксална: според тях Ван Гог е станал гений 126 години след смъртта си, когато творбата му "Портрет на доктор Феликс Рей" е била оценена на 50 милиона долара, но не е бил гений когато я е нарисувал и подарил на доктора (а той, разочарован, я използвал за да покрие дупка в кокошарника си).

Не само психолозите дискриминират гения, често това го правят и колегите му. Да вземем за пример класирането на математиците по т.н. Ердьош-номер.* Номерът, когото ще нарека Е(а), измерва разстоянието (по критерия авторство) между математическия шампион Пал Ердьош и математика Х. Ако Х е бил съавтор на Ердьош то номерът му е 1; ако е бил съавтор на съавтор на Ердьош, то номерът му е 2 и т.н. Критерият авторство е дискриминационен, а и парадоксален, защото съгласно него Гошо от Мало Бучино и тримата математици смятани за най-велики (Архимед, Нютон и Гаус) току-виж се оказали на едно ниво, с Е(а)=+∞.

Един по-разумен критерий би бил критерият цитиране; като съответния номер ще означа с Е(с). Той би могъл да се изчислява така: Ако Ердьош те е цитирал, получаваш номер Е(с)=1, ако те е цитирал човек с Е(а)=1, то получаваш Е(с)=2 и т.н. По този критерий Гошо ще си остане на дъното, но тримата големи ще получат шансове да се изкачат нагоре.

Новият критерий е анти-дискриминационен: мнозина гении са работели сами, без съавтори, вкл. и заради това че са били млади, неопитни, непопулярни или дискриминирани. Естествено, с новия критерий решаваме проблема с дискриминирането на гениите от миналото и настоящето, но не и на тези от бъдещето. Е, ще оставим нещо за решаване и на тях, нали трябва да си заслужат името.

____________________________________
* за физиците има Айнщайн-номер

Мъдреци и прекъсвания

8/18/2019

Мъдреците все ги прекъсват. Това как става прекъсването - с псувни или ръкопляскания - за тях не е от голямо значение. Мъдреците искат да бъдат чути докрай, и евентуално - разбрани, а не да бъдат аплодирани.

- Поискай от мен нещо, каквото и да е то - казал Александър Велики, който не дочакал посещение от Диоген, та трябвало сам да отиде при него.
- Дръпни се настрани, закриваш ми слънцето - рекъл Диоген, който по това време се припичал на слънце.

Александър си тръгнал, като споделил с придружителите си: "Ако не бях Александър, щях да поискам да съм Диоген". Това е единственият случай когато мъдрец е бил чут и разбран, без да е прекъснат. Нещо, обаче, ме притеснява в тази история, твърде нагласена изглежда. Историята с Архимед, кръговете и меча, прекъснал мисълта и живота му, звучи доста по-реалистично.

<<Previous

Categories

Archives