All Categories

Каквито на работа, такива в живота

7/4/2020

Спомняте ли си американската певица Грейс Слик? На сцената тя пееше:
Едно хапче те извисява,
а друго те .. приземява,
туй дет' мама ти го дава
.......... за нищо не става.
Е, какво чудно има че в живота Грейс пиеше на поразия и се друсаше така, както шоп друса джанка за ракия.

А спомняте ли си какво пишеше във вчерашните новини? И след затягането на контрола, следенето и подслушването не намалява. Нали не си мислите че става дума за хоби? Прави сте, следенето и подслушването е работа за професионалисти. А професионалистите са еднакви навсякъде, без значение дали са мъже или жени, без значение дали са в Америка или в България. Сега разбирате ли защо компроматите (аудио, визуални и аудио-визуални) се множат и дори се стигна дотам БГ премиерът неколкократно да падне в капана им? Професионалистите си носят (в пряк и преносен смисъл) работата вкъщи, това е причината!

Диагнози

7/3/2020

Много хора мислят, че диагнозите се поставят в лабораториите и се лекуват в аптеките. Атанас Мангъров

Писма на читатели

7/3/2020

От писателите се очаква да пишат книги, които се очаква да бъдат издавани. Тази идея не ми харесва, нечестно е да поставяш думите и идеите си на прокрустово ложе, и да ги разтягаш или скъсяваш в зависимост от очакванията на клиента, критика и литературната форма. Но не това е най-притеснителното. Познахте, говоря за писмата на читателите. Вярно е че те могат да са източник на оптимизъм и дори гордост с написаното, но това не винаги е така.

Читателят е в привилегирована позиция, защото е способен да избере кого да чете, какво да чете и дори дали да чете. Читателят бива насочван от:
> името на автора;
> името на издателството;
> заглавието на книгата и корицата й,
> от приятели и познати, и особено от
> литературната критика.
Авторът не разполага с този лукс, той не знае в какви ръце ще попадне отрочето му, какви очаквания има читателят и всъщност ... що за стока е читателят Х. Поради тази причина думите (идеите) на автора са понякога неразбираеми, а често (макар и харесани) те са криворазбрани. Тогава започват читателските писма, писмата за това какво си искал да кажеш и не е ли могло да го кажеш по-добре (вкл. по-разбираемо).

Чета блестящия блог-пост "Писма на читатели" от Урсула Ле Гуин и не мога да се сдържа да не цитирам:

Ако имаш проблем да разбереш какво значат, и дали изобщо значат нещо, моите книги, то мога да разбера желанието ти да ме попиташ, но те моля да не го правиш. Чети ревютата на критици, блогъри и учени! ... Това е тяхната работа и много от тях се справят учудващо добре. Това е работа, която и аз върша като критик. Но работата ми като автор на художествена литература е да пиша художествена литература, не да я обяснявам. Изкуството не е обяснение. ... Това не е моята работа, сладурче, това е твоята работа!

Just Do It (анти-реклама)

7/2/2020

Наркоман със спринцовка в ръка и копнеж в очите.
Самоубиец с нож на милиметри от китката.
Пияница на волана.
Педофил край детска градина.
Генерал с пръст над ядрения бутон.
Просто го направи?

Апенини и Балкани

7/1/2020

"Фундаментална характеристика на противоречивата италианска правна система е това че, при цялата й благосклонност, тя може да бъде ужасяващо жестока. А в основата на жестокостта й е бавното прилагане на правосъдието. Съдиите в Италия не просто раздават справедливост, те също управляват съдебната машина - дейност за която нямат нужната подготовка." Това пише в бестселъра си "Италианците" живелият 15 години в Италия журналист Джон Хуупър.

Звучи ли ви познато? Същото може да се каже за българската машина на здравеопазването. Докато министрите му, а и шефовете на болниците, са предимно лекари, то няма да се оправи, бъдете сигурни. Елементарно е, те са квалифицирани като лекари и неквалифицирани като ръководители.

Лекарите са особено неквалифицирани в ролята на рушители на статуквото. Кой от нас би очаквал, да не кажем изисквал, от тях да се изявяват в подобна роля? Сещам се за един от малкото рушители - Игнац Земелвайс - който беше подложен на гонения от лекарската гилдия и завърши живота си в лудница, пребит като куче.

Послепис
Точно написах горното, и прочетох следната новина:
Медицинският "мениджмънт" на сума ти БГ болници не може да осигури на болните дори неразвалена храна.

Който се учи, той ще сполучи (нЕкои съображения)

6/30/2020

Хората са свикнали да вярват сляпо в народната мъдрост. Нормално е да вярваш ... особено когато зрението ти не е добро. Когато е добро, то не можеш да не установиш следното:

1. "Който се учи, той ще сполучи" не е равнозначно на "Колкото повече се учиш, толкова повече ще сполучиш". Тъпо е да разглеждаш сполуката като нарастваща функция на учението.

2. И като казах "сполука", ще попитам знаете ли старото значение на думата. То не е "успех", а "късмет". Което ни подсеща че успехът би могъл да е функция на повече променливи (учение, късмет, а и други засега неизвестни променливи). Но дори и да е така, то от това (отново) не следва че говорим за нарастваща функция - спомняте ли си другата народна мъдрост, твърдяща че много късмет не е на късмет?

3. Всъщност, казал ли е някой че успехът е функция? Това че той не е функция единствено на променливата "учение", може да се провери по много лесен начин: след като различни хора могат да постигнат различен успех за една и съща стойност на променливата "учение", то е ясно че успехът не е функция на учението (защото не минава теста с вертикалната линия).

6+ главоблъсканица

6/30/2020

0 Comments

Да се намери естествено число К, такова че:
1) К > 6 и
2) произведението на К и К-тото просто число е равно на Т, такова че
Sqrt(8*T + 1) е естествено число.

0 Comments

Нинус Несторович за нещата от живота, 2

6/29/2020

Само на умния му трябва паспорт, глупостта не познава граници.

Не трябва да се пазим от бойни, а от празни глави. Те са по-опасни.

Както и преди, животът е кучешки. Но поне ни разрешиха да лаем.

Заетите в държавната администрация намаляха наполовина. Другата половина просто си почива.

Разделение на труда

6/28/2020

Мъжете трябва да правят само това, което могат да правят превъзходно. Всичко останало могат да го правят жените. Сергей Лукяненко

Истината за лъжата ...

6/27/2020

... наречена зелена (и възобновяема) енергия никога не е била казвана по-добре. Това си мисля докато гледам този филм.

Спомням си как преди години спорих с приятели за бъдещето на водородните автомобили.
- Бъдещето е в тях - казваха те, инженерите.
- Това не е вярно - казвах аз. Не бях нито инженер, нито химик, но от бедното ми на химия обучение в мен все пак бе останало нещо - знанието че електролизата на водата, макар и възможна, е скъпа. Прибрах се вкъщи и ровейки в мрежата открих че съм прав - водородът се произвежда от изкопаеми горива, т.е. основно от метан.

Е, кое му е зеленото на автомобила с водороден двигател? Маркетингът, ще кажат изпечените в "зеления" бизнес. А ето какво ще кажа аз:
Зеленият бизнес е успокоително за виновните - без да променят нищо*, вкл. навиците си, той им дава успокоение. Което е подобно на успокоението на пияницата - вместо да спре да пие толкова, той се научава да пие хапчета срещу махмурлук.

________________________________________________
* За съжаление, зеленият бизнес променя много неща в лоша посока: вместо да има една кола, собственикът се сдобива с втора, напр. Тесла. Само дето Тесла-та е от алуминий, който иска 8 пъти повече ток за да бъде произведен (в сравнение с желязото на старата му кола). Само дето батериите на Тесла-та се скапват след няколко години (за разлика от двигателя на другата му кола).

Губене на време

6/27/2020

Колко време губим в мислене как да пестим време!

Кой е виновен за робството?

6/26/2020

- Кой е виновен за робството? - пита студентите си Спирос. - Робите или поробителите?

- Елементарно, Уотсън! - виква зубрачката с големите очила. - Ако ги нямаше поробителите, нямаше да ги има и поробените.

- Не бързайте, колежке! - успокоява я Спирос и започва да обяснява. - Има цяла категория българи, които се опитват да обяснят неуспехите си с т.н. турско робство. 5 века робство, казват, не е шега работа. Не е шега, вярно е, но не може да им се отрече на турците че в империята им, и особено на Балканите, имаше стабилност. Вземете за пример италианците, те бяха 13 века под какви ли не "робства": на гали, визиготи, вандали, остроготи, франки, араби, нормани, немци, испанци, французи и австрийци. Римското робство изобщо няма да споменавам, въпреки че точно римски войник уби Архимед.

- Италианците са ги клали така, както турчин не е клал в Батак! - продължава Спирос. - Когато войските на императора на Свещената римска империя превземат Рим през 1527 г. само цивилните жертви (убити, ранени и прокудени) са 45000 римляни, а убитите/умрелите сред военните са около 12000. Честите смени на "поробителите" гарантираха липсата на стабилност. Но това не попречи на италианците да имат своите Рафаел, Микеланджело, Леонардо, Челини, Галилео, Кардано и кой ли още не. Не им попречи и по-късно (след робствата) да имат своите Маркони, Аньели, Ферари, Армани, Версаче, Антоньони, Фелини и Мастрояни. А българите?

Разбитата пирамида на Маслоу

6/25/2020

След като разкрих слабостите в мисленето на Канеман и Тверски относно т.н. наличностна евристика, дойде ред да се упражня с Пирамидата на Маслоу. Тук нещата са съвсем елементарни. И така ...

Пирамидата на Маслоу подрежда човешките потребности йерархично. Веднъж задоволени, човешките потребности от ниско ниво преставали да са мотиватор за личността, която започвала да търси задоволяване на потребностите от по-високо ниво.

Като човек обитаващ най-високото ниво на пирамидата - нивото на себереализацията - мога да кажа следното:

Един миньор може да минира дори и да не е добре нахранен и "наспан". Вярно е че се излага на риск, и че продуктивността му страда, но той все пак може да работи. Един гладен и сънен мислител не може да направи нищо*. Затова уж низшите физиологични потребности:
> чист въздух,
> добър сън,
> пълен стомах и
> празни черва
са висша ценност за мислителя и той, ако е с всичкия си, им отдава голямо значение и полага добра грижа за тях. Всичко друго са глупости.

Пирамидата на Маслоу си прилича с пирамидите на фараоните: мислеха ги за Път към вечността (кога в пряк, кога в преносен смисъл), а се оказа че може да ги разбие всеки (кога в пряк, кога в преносен смисъл).

_________________________________________
* Щеше ли Пал Ердьош да доживее до 83 години и да стане най-продуктивният математик на всички времена по брой написани материали и по брой на съавторите, ако не беше задоволявал ежедневно "низшите" си потребности от кофеин и амфетамин? Та нали точно той измисли афоризма "Математикът е машина за превръщане на кофеин в теореми"!

Лексикография и морфичен резонанс

6/24/2020

"Поради голямото значение което италианците отдават на визуалното, напълно обяснимо е че сред съвременните им лидери най-дълъг стаж натрупа един телевизионен могул", пише чужденец за италианците (имайки предвид Силвио Берлускони).

Сещате ли се кой е нашенският аналог на Берлускони? ББ, прави сте! А сега един въпрос с повишена трудност:
Кое е това, на което българите отдават голямо значение, и което обяснява защо редовно преизбират ББ?

Някой ще цитира ББ, казвайки че ББ е прост, както и българите, и това им помага да постигат морфичен резонанс. И като казвам "морфичен резонанс", сякаш изпадам в резонанс с Вселената и виждам с вътрешното си око че ... "философът" АД, който популяризира термина, е напълно неразбираем за българина, но вече 30 години е в най-голямата политика. Доста повече от ББ, нали?

Дали значението което има азбуката за българина, с всичките й празници и фантазии как сме дали нещо на света*, не е причината да си класираме съвременните лидери по азбучен ред? Това прави напълно обясним факта защо АД е с най-дълъг стаж в голямата политика. Елементарно, Уотсън, в азбучника на БГ политиката АД е преди ББ.

_____________________________________________
* колко лесно е да дадеш нещо дето не е твое

Fractran

6/23/2020

Днес е рожденият ден (32-ри) на езика Wolfram. Отчитам се с едно бързо ЧРД, и минавам на темата Fractran. И така ...

1. Нищо не разбирам от програмиране, което не ми пречи да пиша кратки програмки за изчисляване на числа и доказване на теореми.

2. За езотеричния език Фрактран не бях и чувал, но ... о, чудо на чудесата ... след добра редакторска намеса се оказах автор на статия за него.

3. Ето какво ми "оправи деня" днес. Николай Иготти (от Русия) е написал:
Езикът Fractran е описан тук. Кой ще се справи с "Hello, World!"?
Може и да не разбирам от програмиране, но от хумор разбирам, ха-ха-ха!

Тъпа теорема номер 2

6/22/2020

0 Comments

На Димитър Стефанов, комуто се понравиха тъпите ми теореми, посвещавам следната (освен тъпа, тя е и много стара):
Броят на четните и нечетни цели неотрицателни числа несъдържащи Е в името си е равен.

И като го написах се сетих че един китайски програмист беше сложил в блога си мое доказателство на чуждо предположение, свързано с имената на числата. Адресът на блога нещо ми се губи, но оригиналът е тук.

0 Comments

Теодор Ушев изкачва Еверест без маска

6/22/2020

Получавайки голямата награда на фестивал за анимация, Теодор Ушев изкачи личния си Еверест. Имаше един критичен момент в изкачването, когато поради кислороден глад Ушев започна да халюцинира ... говорейки за някаква Нобелова награда по математика.

Тъпа теорема

6/22/2020

0 Comments

Не, не става дума за тъпоъгълни триъгълници, а за имената на числата в българския: Името на всяко число съдържа по-кратка валидна българска дума.

Пример: проЧЕТИ ЧЕТИри!

Имам и тъпо предизвикателство:
Да се намерят речниците на възможните думи за целите числа от 1 до 10^n

0 Comments

Канеман, Тверски и буквите

6/22/2020

0 Comments

През 1973 г. Канеман и Тверски описват т.н. availability heuristics (наличностна евристика). Става дума за това че много често оценките за вероятността на дадено събитие се базират на наличната информация в паметта: могат ли хората да се сетят за примери, то вероятността се надценява, не могат ли – вероятността се подценява. Експериментът на Канеман и Тверски е следният:

Участниците биват запитани дали буквите К и R се срещат по-често като първа или като трета буква в английските думи. Според повечето участници, буквите се срещат по-често в началото, въпреки че в действителност е точно обратното.

Наличностната евристика обяснява грешките с това че е по-лесно да се сетим за примери на думи започващи със съответните букви, отколкото за примери където буквите са на трета позиция.

Теориите на Канеман и Тверски заслужиха икономическия нобел, но това не значи че не подлежат на критика. За пореден път оставам с усещането че те са формулирани на база на експерименти, разкриващи не евристиките и уклоните в мисленето на човешкия род, а евристиките и уклоните в мисленето на авторите. Казано по друг начин: резултатите показват не толкова слабости в мисленето на участниците в експеримента, колкото неспособност на авторите да видят че съществуват алтернативни експерименти, водещи до противоположни изводи.

Случайно ми хрумна този експеримент, който проведох върху себе си. Ако не ми вярвате, то можете да го проведете върху познати:

Избройте максимален брой български думи завършващи на АЖ, напр. метранпАЖ, екарисАЖ, анфльорАЖ ... Пребройте думите! Дайте си един ден почивка, след което се опитайте да изброите същите думи, но по азбучен ред!

Ще установите (предполагам) че вторият начин е по-неподходящ, защото ще се сетите за по-малко думи. Накратко, какво има в началото на думите не винаги е най-важното. Като се замислим, римите в поезията успешно доказват този извод в продължение на хилядолетия.

0 Comments

Измислици

6/21/2020

0 Comments

С някаква детинска цел, написах програмка от 2 реда, за която опитен новозеландски програмист сподели че му е отнело време да разбере какво прави (по-скоро как го прави). В интерес на истината, аз изобщо не я разбирам, а и не бих си причинил мъката да я разбера. Просто я сглобих от 1 ред чужда* измислица и от 1 ред моя**. Сигурен съм че на новозеландеца му се е опънала чуждата част.

Е, ако бях ползвал моята***, станала вече известна, измислица, то програмката щеше да работи 40 пъти по-бързо. И щеше да е лесно разбираема. Но нямаше да е на 2, а на цели 3 реда.

Изводът: Елегантността винаги се плаща. В облеклото - с пари, в програмите - с време. Както е казвал Карл Фридрих Гаус (макар и в друг контекст): "Да пишеш кратко отнема повече време от това да пишеш дълго."

_______________________________________
* но пак българска

** по-долу
d[n_]:=Flatten[Cases[FrobeniusSolve[{1,1},2*n],{__?PrimeQ}]];e[n_]:=Intersection[d[n],d[n+1]]; f[n_]:=If[e[n]=={},0,Max[e[n]]];f/@Range[2,100]

*** по-долу
gold[x_]:= Module[{h=x/2,lst ={}},While[h>1,If[And[PrimeQ[h],PrimeQ[x-h]],AppendTo[lst,{h,x-h}]];
h--];lst]; d[n_]:=Flatten[gold[n]];e[n_]:=Intersection[d[2*n], d[2*(n+1)]];
f[n_]:=If[e[n]=={},0,Max[e[n]]];f/@Range[2,100]

0 Comments

Преклонени главички

6/21/2020

Оскверняването на паметници по света продължава. Някои дори казват че това било битка с Историята. Не знам колко ще трае битката, но имам очи да видя че тази работа с паметниците продължи векове. Затова, няма да се фокусирам върху моментното, а върху трайното.

"Средняците" - англичаните, например - си нямаха достатъчно паметници и си внесоха от Египет и Гърция. "Шампионите" решиха да си построят за няколко десетилетия толкова история, колкото други народи не са си построили за векове. Познахте, говорейки за шампиони имам предвид българите и македонците.

Дали ще става дума за Колумб или Левски, няма значение. Дали ще става дума за българи или американци - също. Хората обичат да се прекланят пред големите, но не обичат да се учат от тях. Дали тази склонност към преклонението не е заради древното историческо "знание" че преклонената главичка сабя не я сече? Е, иронията е че Левски би предпочел главите на българите да не са преклонени (дори и пред него) пред това да има толкова негови паметници в България.

Следва елементарно обяснение на битката с Историята, което бихме могли да наречем "Парадоксът с героя":
Левски беше борец срещу статуквото и плати с живота си. Е, цената беше висока, но той все пак получи нещо - уважението на наследниците. За съжаление, то прие некрасива форма - изграждане на идоли и свеждане на глави пред тях, вместо на следване на примера му за живот с изправена глава. По този начин Левски беше превърнат в част от статуквото. Оттук и парадоксът: многобройните му паметници са изложени на риска да бъдат осквернени от следващите недоволни от статуквото.

Измисленият успя да надмисли мислителя

6/20/2020

"Хитростта е умът на слепия", казвал Козма Прутков. Ако случайно не знаете, това е измислен герой, под чието име пишела група руски автори от 19-ти век.

Алън Тюринг бил гений от малък, но имал проблеми с езика. По думите на най-добрия му биограф, в училище той се борел с английския. Предполагам че не му е хрумвало да се бори с руския, и особено с руските автори от 19-ти век. Затова не разбрал колко лош вкус е проявил с формулировката на т.н. Тест на Тюринг, твърдейки че компютърът ще стане интелигентен тогава, когато стане способен да мами хората (че е човек).

Да мами е способен всеки дребен хитрец. Виж, да композираш музика, пишеш стихове, рисуваш картини, откриваш и доказваш теореми е съвсем различно; тук трябва да си творец, а не хитрец. Точно в тези дейности компютърът е способен да ни накара да не забележим че не е човек, и само нашето сляпо преклонение пред Тюринг ни пречи да видим че компютърът е точно толкова интелигентен, колкото сме ние. ... ако не и повече.

Може би защото се заблуждаваме че е сляп като нас ... ако не и повече, очакваме от компютъра да е способен да мами като нас ... ако не и повече?

Простота

6/20/2020

Интересната простота е най-трудното и безценно постижение.
Лудвиг Мис ван дер Рое.

Относно класациите

6/19/2020

Писал съм тук че хората са частично наредено множество и не могат да бъдат класирани по важност. Което се дължи на това че класациите са невъзможни, поради наличието на различни критерии, всеки от които със (субективно) различна важност (които също са частично наредено множество и следователно, също не могат да бъдат класирани).

Сега ми хрумва че това може да бъде лесно демонстрирано с имената на двама известни математици: Ойлер и Ердьош. Нека се запитаме кой е по-продуктивният от двамата. Това е невъзможно да се установи. Ойлер е по-продуктивен по критерия "обща дължина на написаното", но Ердьош е по-продуктивен по критериите "брой написани материали" и "брой на съавторите".

Що се отнася до важността, редовно слагат Ойлер сред четиримата най-важни математици за всички времена, а Ердьош няма шанс да се класира дори в десетката. Да, обаче за определяне на важността на даден съвременен математик понякога се използва неговият Ердьош-номер. Забележете, не Ойлер-номер, а Ердьош-номер.

Е, как така, ще запитате, уж няма критерии за определяне на важността, а един от тях бил Ердьош-номерът. Продължавам да твърдя че няма и ще се аргументирам:
Единственият български математик на когото е кръстено нещо е Благовест Сендов, а самото нещо е Предположението на Сендов. Сендов обаче не е сред шепата български математици с Ердьош-номер 3. Няма информация на него изобщо да му е изчисляван такъв номер. А ако го изчислим, то не се знае дали няма да излезе такъв, какъвто е номерът на почти всички българи, а именно + ∞.

Патриотичен парадокс 190620

6/19/2020

Да имаш нужда да ти превеждат езика на Патриарха на българската литература и същевременно да твърдиш че днешният македонски е диалект на българския.

<<Previous

Categories

Archives