All Categories

Предложение, на което не можеш да откажеш

8/18/2018

Има такива предложения и извън мафията. Говоря за бизнеса и държавната администрация. Предлагат ти повишение, понякога в друга дирекция, град, та даже и страна. Не само че са те нагласили предварително, без твое съгласие, но са нагласили и някой за твоето място. Да откажеш значи да попречиш на плановете на работодателя или правителството. А това значи да станеш враг. Също като при мафията. Не че има разлика, освен в имената.

Така строителният инженер става районен инспектор в МВР, бюрократ в Охранителна полиция, пътен полицай, а накрая - Изпълнителен директор към Министерството на транспорта. А ти се чудиш дали в професионално отношение ще бъде такъв директор какъвто е бил като строителен инженер и районен инспектор - начинаещ, неопитен, зависещ от чужди съвети и заповеди. Дялан-недодялан камък за запълване на празни дупки, в които ако не се справяш те гонят като куче, а ако се справяш те връзват като куче и можеш да напуснеш само в хоризонтално положение. Подобно на този Изпълнителен директор, който е освободил мястото за теб.

Фалитът на Олимпик - нищо ново под слънцето

8/18/2018

Фалира застрахователят "Олимпик" и сега пострадалите и развълнуваните се чувстват задължени да очернят всичко на света, сякаш преди това са вярвали че всичко на света е в бяло. И сякаш фалитите и мошеничествата в застраховането са от вчера. Не, не са.

Първата застраховка "Живот" във Великобритания е сключена на 18 юни 1583 г. Застрахован за 12 месеца е животът на Уилиам Гибънс, който умира на 29 май 1584 г. Застрахователите отказват да платят, защото уж от полицата се подразбирало че продължителността на месеца е 28 дни, което значело че Гибънс е умрял извън срока на застраховката. Макар че на страната на наследниците на Гибънс застанали уважавани личности, нужна била 3-годишна съдебна битка за да се разреши спора. Имената на лицата, подписали се като поемащи риска (т.е. като застрахователи) не са известни и затова обосновано можем да предположим че те са престанали да се занимават със застраховане и са фалирали (че тогава ООД-та и АД-та не е имало, а застрахователите са били неограничено отговорни физически лица).

Толкова по въпроса за мошеничествата и фалитите в застраховането.

Спекулации на тема "Търговски регистър"

8/17/2018

Правосъдната министърка Цецка Цачева заявила че "със сигурност има виновен за проблема с Търговския регистър и ще се търси отговорност от определени хора". Какво може да означава това? Елементарно, Уотсън, означава че:
1. вместо да бъдат търсени, виновните вече са определени, и
2. броят на виновните е решено да бъде един,
и намеква че:
3. още не е определено кой ще му търси отговорност и каква ще е тя.

Ако заради неопределеността на т. 3 сте останали с впечатление че в политиката ни цари неопределеност и нерешителност, то грешите. Просто шефът на Цецка нареди че първо трябва да се оправят проблемите с Търговския регистър и едва тогава да се наказва виновния. А наказанието го знаем: ще приемат оставката му. Защото в очите на политика най-голямото наказание е не глобата или затвора, а това да те отстранят от хранилката.

Забавянето на наказанието няма нищо общо с оправянето на проблемите, защото те вероятно няма да бъдат оправени, а само замазани. Причината на забавянето на оставката е не просто да се намери нов кандидат, а да се реши чий кандидат ще е той. Понеже няма как виновният да не е васал на някой висш феодал, това значи че със смяната му ще "изпищи" и феодалът, защото новоназначеният вероятно ще е васал на друг и първият феодал ще се лиши от престиж и "феодални" приходи. Казано накратко, малко вероятно е новият васал да бъде васал на стария феодал. А дори и да бъде, забавянето намеква на стария феодал че ако нещата продължават така, то следващият път той (феодалът) ще трябва да подава оставка.

Милениум

8/15/2018

Спомняте ли си как на 31.12.1999 г. светът тръпнеше в очакване на края? Така нареченият Millenium bug щеше да убие компютрите ни, да изтрие данните ни и да ни остави да се мъчим като варвари до 2012 г., когато (според маите) щеше да дойде краят на света. Нищо подобно не се случи, само някои от по-умните се питахме: "Как става така че уж математически грамотното население смята че Милениумът свършва на 31.12.1999 г.? Няма ли кой да му каже че това не е така?"

Колко неинтелигентно е мнозинството! 1000 години с нулев прогрес! Точно така, и през 999 г. мнозинството смяташе че светът ще свърши на 31.12.999 г. Папа Силвестър Втори - най-ученият човек в Европа и най-големият европейски математик по това време - отслужи на 31.12.999 г. в римската базилика "Свети Петър" литургия, за която вярваше че е последната на света. Не само в това вярваше математикът Силвестър, гореспоменатата му вяра в края на света на 31.12.999 г. беше следствие на вярата му че краят на хилядолетието настъпва на 31.12.999 г. Толкова ли не можеше да да вземе сметалото си и да изчисли точната разлика между 31.12.999 г. и 1.1.1 г.?

Проблемът на населението е че е неграмотно и неинтелигентно. Проблемът на водачите - папи, царе, министри и президенти - е че веднъж станат ли водачи, забравят какво са знаели и как са можели да мислят. И заприличват на населението. По този начин, слепците се оказват водени не от еднооки, а от други спепци.

До скоро, ще се видим на 31.12.2999 г.

Турското робство

8/14/2018

Преди, т.н. робство е било удобна извинителна бележка за това че си траеш. Сега е удобна извинителна бележка за това че дедите ти са си траели. Няма как обаче робството и кръвните данъци да послужат като извинителна бележка за некадърността. "Робът", еничар и архитект Коджа мимар Синан проектира 144 джамии (вкл. софийската), 10 моста, 20 кервансарая, 36 дворци, 3 болници, 48 бани и обучи незнаен брой ученици, някои от които участваха в проектирането на Тадж Махал. А какво правеха българските "роби" в продължение на 500 години? Мразеха султана? Е, и?

Нашият объркан език

8/13/2018

Мислим си че нещата и представите ни за тях, а оттам и думите с които ги наричаме, са еквивалентни. За съжаление, не става дума за едно и също, а за две различни неща. И даже три, ако се случи да изберем неподходящи думи. За илюстрация, преминавам към интересен пример от близкото минало.

През 1973 г. 23-годишният британски математик Клифърд Кокс изобретява криптографията с публичен ключ. Понеже е на секретна работа в секретната държавна организация GCHQ, изобретението му е счетено за "строго секретно" и не вижда бял свят до 1998 г.

Да, ама не! "Строго секретно" за битанците е едно, а за американците - друго (въпреки че уж говорят на един и същ език). През 1977 г. трима американци, известни днес със съкращението RSA (от първите букви на фамилиите им), правят същото изобретение. Не само че не е секретно, но те обещават да изпратят копие от статията си на всеки желаещ (като едно от първите проявили интерес лица е българската Държавна сигурност). Британската "строга секретност" е била такава единствено в очите на битанците. Но те са си вярвали и са продължили да си я пазят в продължение на 21 години.

Нека, след обсъждането на различните ни престави за секретност, да поговорим за представите ни за справедливост. Въпреки че не са първооткриватели, американците от RSA патентоват откритието си и стават милионери. Справедливост по американски. Справедливостта по британски изглежда още по-несправедлива: 10 години след разсекретяването на откритието му, Клифърд Кокс е награден с титлата "Компаньон за баня на кралицата".*

А сега малко за представите ни за империализма и законността. През 1978 г. Британия все още бе империя. В границите й се включваха днешните: Зимбабве, Вануату, Фолкландските острови и (в някаква степен) Канада, Австралия и Нова Зеландия. Въпреки това империята не можеше да наложи (нито законово, нито силово) на бившето си американско владение САЩ да арестува тримата "бандити" от RSA и да ги предаде на имперски съд заради разгласяването на строго секретното британско откритие. А днешните САЩ, без да са империя, могат преспокойно да преследват (както законово, така и силово) чужди граждани и организации за деяния срещу САЩ, които те са извършили извън територията им и които не са престъпления съгласно законодателството на държавите, в които са извършени.** Явно думите "империя", "империализъм" и "законност" означават различни неща за американци и англичани, нищо че езикът им уж е един и същ.

_____________________________________________________________
* мой сатиричен превод на Companion of the Order of the Bath, най-ниската степен на орден, чийто главен член е самата кралица.
** спомняте ли си скорошния случай с българина Желяз Андреев?

Родна реч, омайна, бедна

8/12/2018

0 Comments

Най-посещаваното четиво в този блог е един текст озаглавен "В защита на двойното отрицание". В него става дума за това, че българският език има поне едно преимущество пред английския. Защото има един вид отрицание в повече - двойното отрицание. За съжаление, в други отношения езикът ни е беден. Без да се замислим, приемаме да означаваме с една и съща дума различни неща. Следват два примера.

Пример 1.
Когато се интересува от причините да си купиш "Ролс Ройс", руснакът ще използва думата почему. Когато се интересува от целта, т.е с каква цел си купуваш "Ролс Ройс", той ще използва думата зачем. Разликата е огромна: почему се отнася до миналото, а зачем до бъдещето.

Сега ще стане малко по-ясно. Можеш да имаш цели без да имаш причини, например ако целта ти е да забогатееш още, въпреки че нямаш причини (защото и в момента си милионер). Можеш да имаш причини без цели, например чувстваш се зле защото кожата на лицето ти е набръчкана, но не си и помисляш за пластична операция (т.е. има причина за лошото ти самочувствие, но няма поставена цел за подобряването му). С две думи: причини и цели са различни неща. В българския просто питаме защо и се заблуждаваме че питаният е наясно какво точно имаме предвид.

Пример 2.
Когато иска да сподели че е ходил на риба един-единствен път в живота си (или че ходи веднъж в годината), руснакът ще употреби думата единожды. Когато иска да каже че е ходил на риба в неопределено време (някога), ще използва думата однажды. А ние и в двата случая казваме веднъж и се заблуждаваме че сме казали всичко по най-добрия възможен начин.

Ще повторя извода от популярния ми блог-пост, защото той се отнася и до този: колкото повече неща означаваш с един и същ израз, толкова по-малко информация носи той.

0 Comments

Дискриминация по мрежови услуги

8/11/2018

0 Comments

Според Марк Гуудман, топ-експерт в сферата на киберсигурността, в 80% от американските щати работодателите имат (и активно се възползват от) правото да изискват от служителите и кандидат-служителите си личните им пароли за мрежови услуги (Фейсбук, Инстаграм, Яху, Ютюб и т.н.). Същото правели училищата и университетите. Не е тайна че каквото тръгне от щатите, то стига навсякъде. И какво ще се получи когато някой като мен (или теб) няма достъп до такива мрежови услуги? Ще се получи дискриминация по мрежови услуги. Вариантите са два:

Вариант 1. Няма да ти повярват; ще си помислят че си криеш паролата и ще те уволнят. Или пък няма да те приемат, ако си кандидат. Мотивировката: лъжец.

Вариант 2. Ще ти повярват и ще те уволнят. Или пък няма да те приемат, ако си кандидат. Мотивировката: ненормалник.

0 Comments

Изкуствен срещу естествен интелект

8/10/2018

0 Comments

Някои хора се заблуждават че Естественият интелект (ЕИ) ще може да управлява Изкуствения интелект (ИИ). Вярват че така както ЕИ лесно се оставя да го управляват разни не-интелекти, така и ИИ ще се остави да го управлява ЕИ.

0 Comments

На какво се крепи светът?

8/9/2018

Има някаква легенда за това че светът се крепи на гърбовете на три кита. Бройката ми се струва добра, но май са сбъркали вида на животните.

Нашият свят се крепи на Държавата, Бизнеса и Престъпността. Уж толкова различни, а иначе - толкова прилични. Всеки от тези "китове" си има съответните йерархии, разполагащи с мениджъри, адвокати, биячи, програмисти и обикновена работна ръка. Само дето вместо на китове, тези "животни" приличат на преплетени змии. Защото персоналът се прелива твърде лесно между всеки от клоновете. Ако се чудите какво имам предвид, ще ви дам няколко примера:
1. Един прословут бизнесмен стана президент на САЩ. Друг президент на САЩ, който никога не е бил бизнесмен, конвертира натрупаните политически "червени точки" в "сини акции" от филмовия бизнес.
2. Един "президент" на България от близкото минало в младостта си се криеше от царската полиция. Защото беше престъпник. А след преврата на 9-и септември стана голям шеф в същата, още царска, полиция. Дипломатично спирам дотук ...
3. В наши дни един БГ политик, държавник и бизнесмен стана известен с транспортните и жилищни услуги, които предоставяше по престъпен начин на престъпник с изразителни очи. Затова сега е в ръцете на прокуратурата, а партията му се отметна от него така, както младият Свети Петър се отметна от Христа.

Ако си мислите че само персонал се прелива между клоновете, то сте в грешка. Заедно с персонала се преливат и практиките. Защо броят на осъжданията на България в разни международни съдилища е така голям?* Да не би изведнъж БГ адвокатите по човешките права да са завършили елитни университети или пък са им пораснали нови, по-умни, глави? Не, няма нищо фантастично, просто голяма част от практиките на държавата ни са незаконни и неевропейски, понеже създаващите, упражняващите и контролиращите тези практики** са с неправилно минало и неправилни навици.

И какво следва от всичко това? Неприятности. Светът на митичните три кита бе стабилен заради трите му опорни точки. А нашият свят едва-едва се крепи върху един уроборос от три змии, които са захапали опашките си и опитват да се държат заедно. Докато не им хрумне да започнат да се ядат една друга.

_____________________________
* Доскоро родината ни е била на 5-о място по брой осъдителни присъди в Страсбургския евросъд и първа по брой присъди на глава от населението. Знаете ли да сме първи в нещо друго?
** т.е. хората от трите клона на властта

Цинизъм и негативизъм

8/8/2018

Заради способността ми да виждам вътрешността на нещата, или казано с други думи "да виждам неща които другите не виждат", ми излезе име на циник. Интересно, никой не нарича "цинични" рентгенолога, машинарията му и снимките му. Като се замисля и ... откривам че повърхностното може да бъде много по-цинично от дълбокото. Ако ви е трудно да си го представите помислете си (вместо за рентгенови снимки) за онези "специални" снимки на на хора по кожа.

За да не стигат до обидното "цинизъм", други ме описват с думата "негативизъм". Не се чувствам обиден и ще кажа следното. Джон Ленън се запознал с Йоко Оно на нейна изложба. Грабнали го позитивизмът и чувството й за хумор, въплътени в първото което видял от изложбата: стълба водеща до тавана, където с лупа можела да се прочете думата ДА. Мен пък ме впечатляват уж видимите с просто око, а всъщност невидими за другите неща, например това:

Не е необходима лупа за да видиш че едно толкова популярно, за разлика от инсталациите на Йоко, нещо като християнството, е негативно по природа. За справка, пребройте негативните думи (не, нямаш, никакво, нито и т.н.) в основния му проектодокумент - 10-те Божи заповеди. Аз ги изкарвам 19, средно по 2 бройки на заповед.

И като говорим за думата НЕ и за свещени неща, спомнете си вашето предишно детско аз и за най-любимото - майка ви! Кое чувахте по-често от устата й: ДА или НЕ? Сигурен съм че ситуацията е била същата и с най-позитивната майка на света - майката на Йоко Оно.

Народи и библиотеки

8/7/2018

Има нещо, което мъчи англичанина и го кара да се мръщи целодневно. Но понеже е в подсъзнанието му, той само го усеща без да го осъзнава: "Как може Британската библиотека - една от двете най-големи в света - да е безименна? Толкова ли не можахме да я кръстим на Шекспир или Нютон?"

Подобна мъка мъчи и американеца: "Как може Библиотеката на конгреса - най-голямата в света - да е двойно безименна? Толкова ли не можахме да я кръстим на Вашингтон или поне на Марк Твен? Толкова ли не можахме един надпис да й сложим над вратата че да знае светът за какво става дума?"

Ако попитате българина защо по цял ден е усмихнат и горд със себе си, той няма да може да ви отговори. Причината е в подсъзнанието му; тя се усеща, но не се осъзнава: "И ний сме дали нещо на света! Докато онези глупаци, заети да говорят на английски с конете си, не се сещат да кръстят и надпишат библиотеките си, ние сме кръстили и надписали нашата два пъти: за външни лица тя е Народна библиотека "Кирил и Методий", а за вътрешни тя е Национална библиотека "Свети свети Кирил и Методий".

Само недейте да питате българина защо вместо да използва азбуката на светите братя, той е кръстил библиотека на тях, или защо вместо да използва грамотно азбуката на Свети Климент Охридски, той е кръстил университет на негово име! Ще вземете да му развалите настроението и ще го накарате да заприлича на американец или англичанин.

Чужди езици

8/6/2018

Вървим с приятел из града и ни спира французин. Сигурно добре владее френския, ама вижда че няма да му помогне. Затова ни пробва с английски: да сме му кажели как да стигне до хотела си. Кой е хотелът не казва; кой е адресът му - също. Сочи някаква карта на мобилния си телефон. Не си нося очилата, обяснявам му го и опитвам пак: "Кой ти е хотела, байно? Кой му е адресът?" Отговор пак няма. Разделяме се.

Едва на следващия ден ми хрумва че името и адресът на хотела могат да звучат на един чужденец толкова идиотски, че той да не вижда смисъл да се опита да ги произнесе. Не казвам че трябва да си сменяме езика заради разните му туристи, но можем поне да мислим какви имена даваме на улиците, хотелите и спирките си. Спирка "Стадион "Георги Аспарухов"? Толкова ли не можаха да я кръстят "Гунди"? Булевард "Академик Иван Евстатиев Гешов"? А стига бе, защо му пропуснахте военното звание и научната степен?

Народната мъдрост ... слепи ги ражда

8/5/2018

Народната мъдрост е голяма работа: хилядолетен опит се синтезира в едно изречение. Някой би могъл да забележи че в процеса на пресяване (т.е. на синтезиране) се губи голяма част от брашното. И ще бъде прав.

Народната мъдрост казва "бързата кучка слепи ги ражда", имайки предвид че който много бърза, той прави нещата зле. Понякога това е така, но понякога бързането е единственото решение. Ако народните мъдреци разполагаха с елементарни знания за анатомията и физиологията на кучките, то те щяха да знаят че ако кучката имаше избор да роди кученцата си напълно "готови" и упражнеше избора си, то те щяха да са много големи и раждането им щеше да сложи край както на живота на кучката, така и на техния. Поради същата причина човешките деца се раждат "недозрели", та затова след раждането са им нужни години на отглеждане и обучение.

Има и други неща, които не трябва да пропускаме. Ако една жена не побърза, тя няма да роди. Било защото й е минало времето, било защото са й харесали нещата от живота: личното и кариерното развитие, необезпокоявани от миризмата на мръсни памперси и от горещината на готварската печка. С други думи, понякога бързата "кучка" е единствената, която ражда. За което, вместо да я обвиняваме, трябва да сме й благодарни.

Шах със зарчета

8/4/2018

0 Comments

Какво виждате на петата страна на едно зарче? Ето това!

А можете ли да го видите върху шахматна дъска? Естествено! Колко пъти го виждате? А ако дъската е не 8x8, а NxN квадратчета?

0 Comments

Страх от празнотата

8/3/2018

През 1965 г. The Washington Post публикува следния анекдот за президента Линдън Джонсън. Минава Джонсън покрай бюрото на помощник прессекретаря Майкъл Килдъф и му казва: "Килдъф, надявам се че умът ти не е толкова разбъркан колкото е бюрото ти". Няма какво да прави Килдъф след една такава забележка, затова взема и разкарва всичко от бюрото си. След седмица минава Джонсън и му казва: "Килдъф, надявам се че главата ти не е толкова празна, колкото е бюрото ти".

През 2006 г. Албърт Айнщан незаслужено е споменат от The New York Times като баща на афоризма: "Ако разбърканото бюро е знак за разбъркан ум, то за какво е знак празното бюро?"

Е, защо и аз да не споделя мнението си по въпроса. Празният човек се ужасява от свободното време и незапълнените уикенди (и особено отпуски). Ужасява се и от: стаите без картини, балконите без цветя и жилищата без домашни животни; площадите и парковете без навалица; пустите плажове без чадъри и шезлонги; планините и те(рит)ориите, които трябва да покорява сам, без да среща други катерачи. Накратко: Празното време и празното пространство ужасяват празния човек.

Затова ще преинача афоризма "на Айнщайн" така:
Ако страхът от разбъркани бюра е знак за разбъркан ум, то за какво е знак страхът от празни бюра?

Дърводелци

8/2/2018

0 Comments

Абрахам Маслоу казваше че за човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон. За съвременния дърводелец - човека с калкулатор в ръка - всеки проблем изглежда като число.

Съвременните дърводелци решават съвременните проблеми така:
> Българите били бедни? Ще увеличим БНП/ГН!
> Българите били необразовани? Ще направим гимназията от 11 на 12 години!
> Българите били болни, а болниците - недоволни? Ще увеличим броя и цената на клиничните пътеки!

И като споменах за образованието, защо не се пробвате с това: задраскайте излишното или добавете липсващото в изречението, а след това се аргументирайте:
За съвременни(я)(ят) дърводелец(а)(ът) - човек(а)(ът) с калкулатор(а)(ът) в ръка(та) - всеки проблем(а)(ът) изглежда като число(то).

Мислите ли че ако имате личен проблем с това изречение, той може да се реши като увеличите от 12 на 13 години гимназиалното обучение на всички ? Ето това е пример за проблем, чието решение не може да бъде число. Решението му иска книга, а не калкулатор, в ръката. Иска и акъл в главата!

0 Comments

Умовете на настоящето и бъдещето

8/1/2018

Футуристът Ричард Уотсън е написал 5 книги за бъдещето. В една от тях - "Умовете на бъдещето (Future Minds)" - той казва следното:
... формалната интелигентност може да има много малко общо с оригиналното мислене. Когато става дума за изобретателство и предприемачество, очите видели свят и способността да се учудваме могат да ни отведат по-далече от формалното образование ...

Не знам какви ще са умовете на бъдещето, но умовете на настоящето за мен са като прочетен вестник: обикновени и безинтересни, поради неспособността си да произведат една-едничка мисъл която хем да е малко по-длъжка, хем да е вярна (т.е. хем да е логична, хем да не е основана на грешни допускания). Забелязахте ли как, въпреки че много добре прави разликата "формална интелигентност - оригинално мислене", Уотсън е сляп за разликата "формална интелигентност - формално образование"? Елементарно е, Уотсън, формалната интелигентност се мери с IQ, а формалното образование - с броя и вида на дипломите. Казано накратко:
Трите елемента на "светата" троица {формална интелигентност, оригинално мислене, формално образование} са такива че между всеки два от тях има много малко общо. Че нали ако имаше много общо, то почти всеки интелигент щеше да е изобретател, а почти всеки изобретател - професор. Да, ама едни очи видели свят знаят че това съвсем не е така.

Прякори

7/31/2018

На Васко Програмиста програмирането не му вървеше. Ама за сметка на това много му вървеше да открива бъгове в програмите на колегите си. Затова му измислиха прякора Василий Бъгоубиец.

За да не викат на Апостол "Апо Педала", че щеше да звучи грубо и невъзпитано, другарчетата му измислиха прякора Апогей.

Гладни, но горди: история с два финала

7/31/2018

По време на някакъв сравнително скорошен глад в Китай, от Щатите пратили хранителна помощ. Понеже в САЩ основната земеделска култура е царевицата, помощта била от ... царевица. Гладните, но горди, китайски селяни казали "Ние да не сме животни че да ядем царевица" и продължили да умират от глад.

Следващата история се е случила доста по-рано и в нея няма китайци. През 18-и век английската Академия на науките обявила Награда (орден+пари) за пренасяне на хлебното дърво от тихоокеанските острови в Америка, където да бъде използвано за изхранване на робите. Елементарно, Уотсън, щом преситените тихоокеански туземци могли да похапват с кеф плодовете на хлебното дърво, това биха могли да правят и гладните роби.

За да получи наградата, известният капитан Уилиам Блай трябвало да направи два опита в продължение на 6 години, като по време на първия опит му се наложило: да изтърпи т.н. Бунт на кораба "Баунти", да бъде зарязан на лодка в океана, а след като извадил късмета да стигне до Англия ... да бъде изправен пред военен съд. Получил наградата едва след втория опит. Дървото се аклиматизирало успешно, но гладните роби отказали да ядат вкусния му плод защото не се вмествал в културните им традиции.

Имам и втори финал на историята с хлебното дърво. Как така яденето на плода му не се вмества в културните традиции на гладните африкански роби? Че нали точно африканската култура е въплътена в африканската поговорка "Който вижда мухата в яденето, той не е гладен"? Да не вземе да излезе че африканските роби в Америка не са гладували, а историята с глада е измислена от историците? Така както историята с царевицата би могла да е измислена от американски "дарители" на развалена царевица, която китайците не са яли защото са предпочитали да умрат от глад, а не от хранителни отравяния? Или пък царевицата наистина е била за животни, от тази дето й казват "фуражна"?

Красотата е в очите на наблюдателя

7/30/2018

0 Comments

Чудя се защо, от всичките 20 налични (и различни) доказателства, създателите на статията "Ойлерова характеристика" в Уикипедия са избрали любимото ми доказателство*. Мисля, мисля и не мога да измисля нищо по-добро от това:

Мотото "Красотата е в очите на наблюдателя" е оправданието на занаятчията. Изкуството на твореца разкрасява гледката на много наблюдатели, без значение дали гледат "отдолу" или "отвисоко".

___________________________
* дело на Коши, от 1811 година

0 Comments

Репин за начинаещи

7/29/2018

"Понеже нямаме календар и не знаем датата завършваме така ... цуни ни гъза"
Отаман Иван Сирко, от името на всички запорожци
(краят на писмото на запорожците до турския султан Мехмед IV)

Спомняте ли си картината от Репин "Запорожци пишат писмо на турския султан"? А спомняте ли как се почувствахте, когато я видяхте за пръв път? Ще ви кажа: веднага ги усетихте близки. Султанът на Турция бе гаден поробител, а запорожците не само че му бяха врагове, ами се отнасяха към него, империята му, религията му и армията му с такова величайше пренебрежение че ... че ... че нямаше как да не заслужават уважение. Нямаше значение че са мръсни, окъсани и зле изглеждащи, от значение бе това че са смели, весели и позитивни. Да бяхте един мениджър "Човешки ресурси", щяхте да ги назначите веднага.

Да бях един кинаджия, щях да ускоря прожекцията и да ви покажа как внуците на същите тези запорожци завзеха България и я държаха 45 години под запорожка власт, отнасяйки се към българските история, култура, религия и народ с такова величайше пренебрежение, като ... като ... като това на дедите им към султана. Ама това го знаем сега, а нашите деди, що толкова се възхищаваха на картината на Репин, не го знаеха. И не им хрумваше да си зададат въпросите:
1. Защо запорожците изглеждат толкова комично (да не кажа "отвратително")?
2. Защо са толкова задръстени, т.е. способни да повярват че писмото им наистина ще стигне до султана?
3. Защо е това множествено число "пишат", когато пише само един, защото останалите са неграмотни? За справка: вижте колко различен изглежда писарят; личи си че е минал през гимназия и семинария. Дали това не е прото-образ на съветския комисар, дали затова не е в центъра на картината?

Е, сега ще ви открия тайната: освен художник, Репин беше кинаджия по душа и можеше да превърта лентата в главата си. Още докато рисуваше запорожците той усещаше посоката на вятъра. Усещаше докъде ще я докарат синовете и внуците на запорожците: дотам че не само султанът, но и половината свят да им целува гъза. И разочарованието му скоро си пролича: в картината му "Болшевик" (от 1918 г.) главният герой, отнемащ насила хляба от ръцете на гладно дете, изглежда още по-комично (да не кажа "отвратително") от предшествениците си в "Запорожци ...".

Репин гласува против болшевиките "с краката си" и се премести да живее във Финландия, а преди смъртта си дари колекцията си от свои и чужди творби на Финландската национална галерия. А почитателите му извадиха късмет; как иначе щяха да разберат за съществуването на "Болшевик"? Нали ако картината беше в Русия, някой премръзнал комисар щеше да каже "Абе, що не ми цунеш гъза?" и да я палне за да се сгрее.

Напънала се планината и родила ... идиот

7/28/2018

Напънала се планината и родила ... мишка, се казваше в една стара поговорка. На езика на съвременна България: "Напънал се вестник "Капитал" с финансовата подкрепа на банката Х, групата Y и холдинга Z, и родил класацията Капитал100 на най-големите компании в България". И какво от това? Да не би да си мислите че в Румъния си нямат 100 най-големи компании? Или че в ТРИнидад големите компании са само ТРИ?

Прави сте, в Румъния също има 100 най-големи компании, но това няма значение. Значение има това че често румънските компании правят нещата по-добре от българските си конкуренти. Да вземем за сравнение местния топ-продукт на българския Хайнекен с един обикновен, "световно неизвестен" продукт на румънския Карлсберг. В платформата RateBeer Загорка Специално е оценена с 2.06/5, а Гюнтер'с Голд - с 2.18/5. Не си мислете че оценката на румънската бира идва от милионите румънци, точно обратното е - тя се прави само за износ в България и Израел.

Да разгледаме и продажбите на нови автомобили у нас през 2017. Лидер е румънската Дачия с 4287 бройки, а българският производител на "Грейт Уол" го няма в десетката. Мисля че в Румъния нещата са същите. Мисля че въпроса за планините и мишките можем да го приключим така:

Не е важна големината на планината, а големината на родената от нея мишка (продукт - за клиента, дивидент - за акционера, данък - за данъчния, имидж - за всички). Що за идиот трябва да си за да се интересуваш от класацията Капитал100? Идиот, който като тръгне да си търси работа, първо пробва в 100-те най-големи, и едва след това другаде? Идиот, който си купува кисело мляко "Боженци", само ако се е свършило млякото от световния гигант "Данон"? Идиот, който се чувства гражданин на света, защото е сменил девиза "От Витоша по-високо нЕма" с девиза "От Лукойл по-големо нЕма"?

Злато за България

7/27/2018

"Зрението на някои животни е много по-силно от нашето. Сигурно сте чували че един орел може да прочете дребен вестникарски шрифт от 15 метра. Истината е че орлите не могат да четат", обичал да казва световноизвестният невроучен Рамачандран. Как да не се зарадваш? На орела-късметлия са му спестени хилядите вестникарски глупости.

Отново ще разсъждавам за заглавията от сорта на "Ивет Лалова спечели злато за България". Вече съм го правил, но красотата на мисленето се състои в това че мисълта може да бъде удължена по всяко време от всекиго. С другите неща не е така. Една жена не може да удължи косата си, колкото и да й се иска. Приятелките й, а и децата й, също не могат да го направят. Колкото и да я обичат.

Дали това че мислим за медала на Лалова като за български медал значи че не уважаваме личните усилия на Лалова за спечелването му? Дали заглавия като "Ивет Лалова спечели злато за България" не се оказват камъчето, което обръща колата? Малко ли са й на една спортистка потта и кръвта на тренировките, а и сълзите (т.е. разочарованията) на състезанията, та да й трябват допълнителнo и напомняния че златото което печели не е нейно, а на България? Дали затова "българските" медали не са толкова малко?

Сметки и сметкаджии

7/26/2018

Върви си Гошо Счетоводителя по "Раковска" и вижда спрял камион, от който на поразия се лее някаква течност. На стъклото на камиона пише "Превоз за собствена сметка". "Пълни глупости! - мисли си Гошо. - Ако беше за собствена сметка, собственикът щеше да си е уплътнил камиона."

<<Previous

Categories

Archives