|
Изборите са тест за интелигентност. Всеки път ни показват колко сме глупави.
Ако Бог беше навсякъде, нямаше да сме се отдалечили толкова от него. До успешните хора се стига трудно: или за обградени от бодигардове, или са в затвора.
0 Comments
Доживяхме, срещнахме се. И какво? Същите сме, точно каквито бяхме преди 20 години. Ти, който вярваше че българин е ?бащата? на компютъра, сега вярваш че песента "След 10 години" е в класацията на 100-те най-велики ?български? песни. Аз, който не вярвах в такива неща, и сега не вярвам.
Шефът те гони от офиса. Полицията - от парковете. Кметицата - от Витоша. Военният министър мисли за военно положение - за да може да те гони и армията. Гонят те дори обикновените граждани - трябвало да носиш маска, защото всички били потенциални вирусоносители. Е, как да не се насладиш на черния хумор на Нинус Несторович, който твърди: трудно е да минеш за параноик при толкова маниаци по петите ти.
Има хора, посветени на това да успеят в живота. Всъщност, какво значи да успееш в живота?
Насока 1 Защо точно в живота? Къде другаде би могъл да успее човек? Странно е, но има две места извън живота където човек може да успее: а) в смъртта и б) след смъртта. Успехът в смъртта може да е резултат на героично дело или на мъдри думи. За успеха след смъртта ще стане дума по-късно. Насока 2 Успехът е субективен: за едни си успял, за други - не. Има няколко категории лица, върху които един желаещ да мине за успял трябва да се фокусира: а) родителите, б) съвременниците, в) хората от бъдещето, вкл. собствените деца. В очите на съвременниците е сякаш лесно да минеш за успял. Като погледнем статията за някой град в Уикипедия, особено ако е американски, виждаме и списък на успелите граждани. Няма как да не ни направи впечатление че повечето са ентъртейнъри (спортисти, певици, актриси, комици) и политици. Само дето ... повечето родители не биха поискали да видят детето си в такава професия. Ерго, успелите в очите на съвременниците са се провалили в очите на родителите си. Що се отнася до децата, родителят е винаги неуспял. Това е аксиома и не трябва да се доказва. Единствения шанс да не се провалиш в очите на детето е ... да нямаш дете. Има и допълнително изискване, усложняващо нещата: за да си успял в живота, трябва да си успял и в собствените си очи. Затова се самоуби ван Гог, заради осъзнатия неуспех. Нямаше откъде да знае че ще дойде време когато портретът на доктор Гаше, нарисуван 6 седмици преди самоубийството, ще бъде оценен на над 160 милиона долара. Доктор Гаше не успя да върне ван Гог към живота, но успя в друго: в последните месеци на художника, той му осигури условия да нарисува над 70 картини. Ван Гог определено успя. Не само с портрета на Гаше, но и с портрета на доктор Феликс Рей, а и с орача на полето, слънчогледите, ирисите и автопортретите си. Изводът: Дали си успял в живота и смъртта не е важно; дали си успял се разбира след смъртта ти, когато разберат точно в какво си успял и вградят портрета ти в "голямата" картина на успеха. "Ако не купиш на детето си таблет, то ще се почувства аутсайдер", беше казал нашенски мислител. Аз пък си мисля че не е толкова важно как се чувства детето ти, колкото какво е то в действителност. Ван Гог се чувстваше аутсайдер през целия си живот, заради което се гръмна. После се оказа че в аукционите ван Гог редовно изпреварва инсайдерите. Добре че вече не са сред нас, че иначе щяха да се гръмнат и те.
Така както ни е трудно да познаем че 0.31831 е 3.14159^(-1), така ще ни е трудно да познаем Земята, ако картата й е начертана с Южния полюс отгоре.
Ако работиш за да живееш, то трябва ли да се претрепваш от работа?
Серджо Леоне, "Добрият, лошият и злият" Дай на човека риба и ще му осигуриш храна за един ден. Научи човека да лови риба и ще го нахраниш за цял живот. Това написал китаецът Лао Дзъ векове преди Христа.
Дай на човека риба и ще му осигуриш храна за един ден. Научи човека да лови риба и ще си осигуриш екологична катастрофа. Това написал преди много години Олег Вишнеполски. Сега същото може да се каже съвсем точно: Дай на човека риба и ще му осигуриш храна за един ден. Научи човека да търгува с риба и ще му осигуриш коронавирус-епидемия. Елементарно, Уотсън, епидемията тръгна от уханския пазар за морски храни "Непоканени, и с не най-подходящите методи, ние унищожихме бариерите с които тези древни нации се опитваха да скрият от света, поне в случая с Китай, гнилите останки на изчезващата си цивилизованост", казал през 19-ти век британският Лорд Елджин. Два века по-късно се случва точно обратното.
P.S. Два дни по-късно научавам история, която звучи по подобен начин: Репортер попитал Махатма Ганди какво мисли за Западната цивилизация. "Това би била една добра идея", отговорил Ганди. Хората проявяват склонност да обобщават и глобализират. Всичко живо е трева? Това не съм го измислил аз, а Клифърд Саймак. Всички са маскари? Бай Ганьо. Мрежи, мрежи навсякъде? Историкът Нийл Фергъсън.
Заразата е в главата на всеки и така е било винаги (я, как хубаво го обобщих, сигурно е и в моята глава). Заразата е не само в главата на неграмотния, но и в главата на учения, че дори и в главата на този, който създава езика на науката – математикът. Преди хилядолетия математиците вярваха че всичко е число, което ще наречем „Питагорейската зараза“. Днес математиците вярват че всичко е граф, което ще наречем „Графоманската зараза“. За един граф-теоретик графите (респективно мрежите - графи чиито възли и ребра имат атрибути) са съвкупности от свързани и несвързани с връзки елементи. С други думи, всичко е граф, дори и несвързаните със структурата елементи (виж тук). Генерализирано: всичко е свързано, всичко е едно. Мозъкът бил мрежа; престъпността била мрежа (борците с нея – също); дори светът бил мрежа (www). Графоманите дори успяха да включат в мрежата, т.е. да си припишат за родоначалник, невинния Ойлер, който без да подозира в какво се забърква си играеше със загадки от сорта на „Седемте моста на Кьонихсберг“ и не възнамеряваше да става родоначалник на нищо, освен на децата си. P.S. Това че горният текст е отчасти несериозен, не значи че проблемът не е сериозен. Нападението на добре известните вируси успя да демонстрира колко от т.н. ни мрежи са чиста измислица. Преди векове Галилео писа че Книгата на природата е написана на езика на математиката, чиито символи са кръговете и триъгълниците. Преди години Талеб му се подигра, пишейки че Галилео просто е трябвало да си подаде носа от прозореца за да види че кръгове и триъгълници няма никъде. Кой знае как ще се подиграват следващите талебовци на обсесията ни да генерализираме и виждаме мрежи там където ги няма? P.P.S. Сещам се за едно чисто българско проявление на графоманската зараза: желанието на дейците на бившата Държавна сигурност да ни убедят че всичко е едно, че всички са маскари. Което, от графоманска гледна точка, изглеждаше като желание да разширят мрежата си, добавайки несвързани с нея елементи. Колко българи бяха набедени че са били сътрудници на ДС и после трябваше да се оправдават че не са, въпреки че досиетата им не съществуваха или бяха празни. Мрежите, казва Уикипедия, са графи в които възлите и ребрата имат атрибути (т.е. имена). Питам се кое прави една мрежа социална: атрибутите на възлите или атрибутите на ребрата?
Не ще да са атрибутите на възлите: една социална мрежа често има много асоциални и антисоциални възли. Вижте мрежата на Бил Гейтс в ЛинкдИн: Бил има само 7 контакта. Сега за атрибутите на ребрата: могат ли да са социални връзките (ребрата) на асоциалните и антисоциалните хора (възли)? Ако могат, то защо наричаме хората "асоциални" и "антисоциални"? Ако не могат, то защо наричаме мрежите "социални"? Още като малък си задавах въпроси от сорта: "Що за преводач си, ако не можеш да преведеш като хората дори първите две думи от книгата?" Ето една голяма книга от голям автор, преведена от голям български поет (Дебелянов). Наистина ли вярвате че името на автора е Уйлиамъ Шекспиръ?
Сега такива неща е невъзможно да се случат, ще кажете, нали всички имаме връзка с Мрежата. Точно затова, ще кажа аз. Големите автори и преводачи от миналото можеха да ни заблудят по-трудно, на огромната Мрежа това й се удава по-лесно. Един пример ще осветли проблема. Преди Мрежата, някои се чудеха как става така че на картата на света Гренландия изглежда по-голяма от Австралия, при условие че е над три пъти по-малка. Днес, благодарение на Мрежата, някои от по-простичките сред нас могат да си помислят че Гренландия е по-голяма от Южна Америка, докато всъщност там могат да бъдат събрани осем Гренландии. Що за географ си ако си способен да произвеждаш такива карти-изроди? А как ще ни накараш да ти вярваме на данните за заболеваемостта от коронавируси, при условие че ги четем от същата тази карта? Преди години научих един хубав руски виц:
Докторът: Това ще го пиете 3 пъти дневно след ядене! Бабата: Докторе, откъде толкова ядене? Българската действителност повтаря руските вицове. Днес, от Филипс България ми пращат рекламен и-мейл с вкусни и бързи готварски рецепти, например лазаня със сьомга и броколи. Филипс, откъде сьомга и броколи? Насред София пребили журналист. Не съм следовател и няма да разследвам, а ще помисля: какво у нас значи думата „журналист“, на какво приличат нашите журналисти.
Нашенският журналист, с редки изключения, прилича на мисирка: хвърлиш му ядене (данни) и той без да проверява ги яде (публикува). Той не разследва, а интервюира; в най-добрия случай - анализира. Това да пише книги, отнасящи се не до политика, а до изкуство, наука и технологии, на нашенския журналист му е непознато. Да създаде висококачествен собствен продукт в сферата на художествена литература или знанието, на него му е съвсем непознато – нали е свикнал да разбухва плоски чужди възглавници (идеи), а не да произвежда собствени. Поради факта че е свикнала да анализира, нашенската журналистика си прилича с нашенската политика, т.е. тя винаги е след събитията. БГ политикът не прави нищо, той просто реагира. На него му трябва някой друг да му свърши работата: на 26 август българското правителство да изгони от страната немската армия, на 8 септември Червената армия да навлезе в България, за да може той чак на 9 септември да направи преврат. И така както "политик" значи не да говориш истини, а да говориш за пари, така "журналист" означава не да пишеш истини, а да пишеш за пари. Да, обаче в един момент разбираш че парите миришат – на болница. В тези критични времена животът и здравето станаха особено ценни:
> бънджи-скачачи и шофьори-самоубийци се боят да се наредят на опашката в магазина, ако няма два метра разстояние до съседа; > алпинисти, изкачващи 8-хилядници без кислород, не смеят да излязат на улицата без маска. В оруеловата приказка всички са равни, но някои са по-равни. Така е и сега, животът и здравето на някои са по-ценни. Изненадващо е, но сред тях са продавачите на животозастраховки. Обадят се на някого да се видят, било на потенциален клиент за сключване на полица, било на стар клиент - за подновяване, а той ги пита: "Ти добре ли си, бе?" Как да не се възгордееш, когато всички - познати и непознати - се интересуват от състоянието ти. Ученикът Спирос смяташе четенето за голяма работа. Студентът Спирос разбра че писането е по-голяма работа. Младият египтолог Спирос откри че да четат това което си написал е супер-голяма работа. Дъртият професор Спирос научи че да пишат за теб е най-голямата работа.
Сънува дъртият Спирос как отива при Свети Петрос, а онзи го гледа с респект и му казва: "Ооо, Спирос, заповядай! Знам те аз, знам те, нали писах магистърска теза за теб!" Едно
22 века преди нас, Ератостен знаеше че Земята е кълбовидна и успя доста точно да изчисли обиколката й. Въпреки това, целокупното човечество доскоро се възхищаваше на теорията на Томас Фридман че светът е плосък. Говоря за възхищението от глобализацията с нейното равно (макар и наклонено на запад) игрално поле: ах, колко лесно и евтино било туй; ах, колко ефективно било онуй. Две Томас Фридман беше популяризатор на чужди идеи. Години преди него Джаред Даймънд "откри" че факелът на цивилизацията е бил запален и пренесен от евро-азиатците. Елементарно, Фридман, за разлика от другите континенти Евразия е ориентирана по оста "изток-запад", а пътят е улеснен от степта, т.е. от липсата на препятствия. Затова по този път в Европа дойдоха много прекрасни божии творения, сред които ябълките, прасковите и конете. Три Историците са наясно че едно от най-важните събития в европейската (и световната) история се е случило в източната част на Азия. Говоря за договора от Нерчинск, с който Русия и Китай договарят граници и "затварят вратите" на Пътя на народите. По този път в Европа дойдоха, освен гореизброените божии дела и добри човешки дела: седлото и стремето, хартията, коприната и порцеланът. От друга страна, по този път в Европа пристигнаха: хуните, монголите и черната чума, избила между 40 и 60% от европейското население. Четири Договорът от Нерчинск, а не Ератостен, постави края на плоския свят. Това лесно може да се види от "картата на коронавируса" към днешна дата. Степта на запад от Нерчинск (Монголия, Казахстан, Русия, Украйна) е сравнително чиста откъм коронавирус. От друга страна, след Китай най-силно се червенее Италия. Елементарно, Фридман, в Италия вирусът дойде от третото измерение. Пет Интересно, дали ще се намерят хора, способни да затворят днешния Път на народите, който се оказа и Път на вирусите? А дали ще сме достатъчно честни че да ги наречем ВЕЛИКИ, така както предците ни нарекоха ВЕЛИКИ руския цар Петър, инициатор на Договора от Нерчинск? Третата дупка на кавала на ГЕРБ, същата - първа дупка на държавния кавал (като Председател на НС), не успя да спечели битката за втора дупка на държавния кавал (т.е. за Президент). Там тя беше победена от следпоследната дупка на кавала на БСП. Следпоследна, защото беше виртуална: не фигурираше на соц-кавала, a беше взета назаем от друг кавал.
В нашата задгеографска провинция е така: подредбата на дупките е относителна. Защото дупките, идващи от различни кавали, са толкова различни. Май само свирачите са едни и същи. Затова, въпреки различията в дупките и кавалите, днешната ни музика прилича на вчерашната и онзиденшната. Тим Ву е нарисувал 4-рутерна мрежа и твърди че броят на възможните маршрути между точките А и В е три. Прав ли е?
Предпочитам живите мисли на мъртвите пред мъртвите мисли на живите.
Kогато казваме че предпочитаме искреността пред ласкателството се ласкаем. Младите хранят илюзии за бъдещето, старите - за миналото. Аргументите са слаби оръжия, но оръжията са силни аргументи. Оптимизмът на другите често е причина за песимизъм. Тайната на успешната кариера е в това да решаваш успешно проблемите които си могъл да избегнеш. Щастието се умножава с делене. "В година 3000 н.е. несъмнено ще можем да пътуваме от Канзас Сити до Пекин за часове. Но ако цивилизацията на тези две места е една и съща, то не би имало смисъл да го правим", писал Олдъс Хъксли. Колко заблуден е бил!
Когато пътуванията са стрували скъпо (по критериите пари и особено време), се е пътувало наистина с цивилизационни цели: а) да цивилизоваш или б) да се цивилизоваш. Днес, пътуванията са основно с анти-цивилизационни цели: в) да похарчиш пари, с които не знаеш какво да правиш или г) да похарчиш време, което не знаеш какво да правиш. Чудно ли е тогава че освен "главите" тръгнаха да пътуват и "задниците"? Сега разбирате ли съвременния смисъл на поговорката "Гъз глава затрива"? Именно пътуванията на "задниците", т.е. масовите пътувания, ни донесоха "корони" за главите. И това ако не е анти-цивилизационно! И друго ... Пътуванията на "задниците" от миналото (Кортес, Писаро) поставиха континенти в краката на европейците, основно заради европейските вируси, към които инки, ацтеки и маи нямаха имунитет. Дали пътуванията на днешните "задници" няма да поставят света в краката на азиатците? |
Categories
All
Archives
March 2020
|
RSS Feed
