Дефиницията за успех на съвременния лузър се свежда до това каква кола караш. Съгласно тази дефиниция Айнщайн е бил мега-лузър, защото признавал че ходи до офиса си в принстънския Институт за авангардни изследвания само за да има честта да се прибира пеша в компанията на Гьодел.
|
Стъкленият таван е термин, отнасящ се до дискриминацията по пол на работното място. Става дума за (уж) невидима граница, която малко жени могат да прескочат, напр. тази между средния и висшия мениджмънт. Естествено, стъкленият таван има и други проявления, едно от които е посочено в българската уики-статия, а именно:
През 2012 г. близо 19% от жените, съобщили на работодателя че са бременни, са били уволнени. Това е сериозен въпрос, но ... не мога да се въздържа да го погледна от другата му страна (където забелязвам дискриминация, но на мъжете): Сигурен съм че 100% от мъжете, съобщили на работодателя че са бременни, биха били уволнени. Колко трудно беше по твое време - за да докажеш че съществуваш трябваше да докажеш че мислиш! Днес е съвсем лесно - правиш си селфита.
"Едно остроумие не доказва нищо", казвал Волтер. Може би, ако се отнася до празните приказки на философите и писателите, какъвто е бил и Волтер.
Остроумната редица на Сайдак n, n*(n+1), n*(n+1)*[n*(n+1) + 1], ... доказа Евклидовата теорема за безкрайността на простите числа, а остроумната Айнщайнова формула Е=mcc даде идеи на авторите на атомната бомба. "Образование" е маркетингов термин. С употребата на термина се цели да се продаде ненужно много стока на ненужно много хора за да може да се спечелят ненужно много пари, но от малцина. Започвам по същество, с деление на образованието на истинско и фалшиво:
1. Истинското образование е: 1.1. образование, целящо да те научи да можеш да мислиш, например философия, математика, природни науки; 1.2. образование, целящо да те научи да можеш да правиш, например психология, фармация и анимация. Да уточним че често образованието от тип 1.2. също те научава да мислиш, ако не по принцип, то поне в съответната професионална сфера. 2. Понеже малцина искат да се учат на мислене или правене, масовото образование е фалшиво образование, което те научава да се правиш че можеш да мислиш или да се правиш че можеш да правиш, например актьорско майсторство или маркетинг. Естествено, в живота да се правиш на някой друг никога не е достатъчно, което е видно с просто око: 2.1. Да сте чували за големи политици, бизнесмени или учени с образование по актьорско майсторство? Не, нали? Ако политиците и бизнесмените се нуждаят от актьори и актриси, те си ги наемат почасово. 2.2. Да сте чували за съвременен маркетинг, който да не ангажира лично най-добрите професори по психология? Ако не са те, да ни залъгват успешно с психологическите си трикове, то маркетингът щеше да е обикновено хабене на пари, а бизнесът щеше да се е отказал от него. Затова маркетолозите дават луди пари за откритията на психолозите. Въпроси за размисъл: 2.2.1. Защо са масови намаленията на стоки, ако не за да ни закотвят към първоначалната (висока) цена? 2.2.2. Щеше ли Даниел Канеман, "таткото" на закотвянето (anchoring), да стане нобелист по икономика ако откритията му не се ползваха по предназначение (от политиците, икономистите и маркетолозите)? Послепис Точно привърших горния текст и що да видя ... новина от последния час: "Зарядните станции на Тесла в София и Пловдив стават платени". И сега, какво? Хората, които са се набутали яко за Тесли, ще се набутват яко и за зареждане. Класически Sunk cost effect. Забелязвате ли че в Уики-статията за ефекта също има снимка на Канеман? Хората са захласнати по изпитите. Да бяха само училищните изпити, ама не; добавете и частните уроци, олимпиадите, матурите, кандидатстуденстването, студентските олимпиади, изпитите за 3+буквените съкращения (CPA, CFA, ACCA, ACII, CLU).
Не виждате ли проблема? Става дума не за свободно мислене, а за мислене по поръчка. Да, това беше модерно по времето на Леонардо и Кардано (15-ти и 16-ти век), но днес сме в друго време. Да не би да смятате че мисленето на Алберт Айнщайн, Пабло Пикасо, Карл Лагерфелд и Стийв Джобс работеше по поръчка? Изводът с мастило за блондинки: С мислене и работа по поръчка можеш да се харесаш единствено на шефовете си. За да се харесаш на публиката, т.е. за да я накараш да мисли (вижда реалността) по твоя поръчка, на теб ти трябва свободно мислене. За съжаление има граница, след която мисленето по поръчка започва да пречи на свободното мислене. Едва ли сте чували поговорката "Една бука за наука. От 2 буки - 3 вретена". Превеждам я на съвременен български:
Не, не, не ... още не сме стигнали до основното. След поговорката ще споменем вица за онзи, който търсил загубения си ключ под светлината на уличната лампа. Питали го там ли го е загубил, а той отговорил че го е загубил другаде, но под лампата търсенето било най-лесно. Е, сега сме готови ... Когато избират какво/къде да учат, студентите търсят най-лесното - университета. Елементарно, Уотсън, университетите са два вида - престижни и не толкова. Затова е този напън за Харвард и подобни. Аз си мисля че е по-важно какво искаш да учиш. По-добре е да изучиш математиката в Софийския, отколкото религията в Харвард. Най-важното е при кого ще учиш. По-добре е да учиш творческо писане при Елизабет Гилбърт в Ноксвил, отколкото математика при г-н Никой в Ню Йорк, нали? Да, но ... за разлика от университетите (които, ако още си спомняте, разделихме на два вида), специалностите са много повече, а преподавателите са "безброй". Затова, вместо специалности и преподаватели, кандидат-студентите избират университет, че е най-лесно. Има и още нещо, с което студентите, родителите, а сякаш и много от преподавателите, не са наясно. Преподаването има поне 3 компонента:
Драги кандидат-студенти и родители, гледайте да си научите урока предварително, за да не изхабите прекалено много буки за науки! Alan Kay used to say that a change of perspective is worth 80 IQ points. Let me demonstrate how we can apply Kay's lesson to a problem taken from Tanya Khovanova's website, where we have to decide which of the following 5 objects is the odd one out.  The operative word here is PERSPECTIVE. The odd one out could be:
Let us change our perspective once again and think that the objects are not in front of us, but below us (where the frame indicates the object is in a hole). Then the only object that is not in a hole is the second object from the left. В евклидовото пространство транслацията оставя обектите непроменени. Да, ама ние не живеем в Евклидово пространство, ще кажете и ще дадете пример как при транслация плодовете, зеленчуците и нелегалните мигранти се обезводняват. И все пак, в някои случаи, напр. тези на временната легална миграция, транслираните обекти остават същите.
Аха, сетихте се. Говорим за онзи ваш колега, който изръшка Европа надлъж и нашир. Всеки път когато се връщаше от екскурзията или командировката виждахте че си е същият селяндур и се чудехте как е възможно. Е, сега ви е ясно ... магията на транслацията. Министерският съвет поискал със законопроект половината от плодовете и зеленчуците в супермаркетите да са български. Интересно, хората от МС сякаш не са чували за:
Без да се усети, МС забранява продажбата на плодове и зеленчуци в супермаркетите през зимата. Чрез Фейсбук Григор Димитров предупреждава феновете си че в социалните мрежи лицето му се използва за дълбоки измами. Гошо споделя новината с приятеля си Пешо и получава изненадващ коментар:
Лицето на Григор се е ползвало, а и сега се ползва, за съвсем плитки измами, например:
Вонята не била субективно усещане, оказа се че в софийската вода имало рекордно количество фитопланктон. Високи температури, ускорено топене на снеговете, дъждове; така си обясняват причините разни водоснабдителни чиновници и заявяват че фитопланктонът установил рекорд за последните 10 години.
Вероятно интервюираните чиновници (бивши жители на Кучиндол и Горно Уйно) са се появили в София наскоро, но аз (като кореняк-софиянец) смело мога да твърдя че водата не е воняла така през последните 60 години. Що се отнася до обяснението:
Във връзка с точка 3, никой от "специалистите" не се сеща да си зададе (и отговори на) въпроса: Какво става когато фитопланктонът попадне в среда още по-богата на хранителни вещества, каквато е: а) човешкият организъм, и б) канализацията? Племената от северозападното крайбрежие на Тихия океан (днешните САЩ и Канада) практикували обичая, наречен "потлач". Това бил начин за показно потребление, та дори унищожаване на богатства: подаръци за всички присъстващи, ядене и пиене на корем, демонстративно изгаряне на ценности. Само на богатите и властните било разрешено да организират подобни празненства, бедните единствено присъствали, а на заробените и това не било разрешено.
Смисълът, осъзнат или не, бил да се покаже кой държи хляба и ножа по не толкова непродуктивни начини, каквито са например войната и рицарските турнири. Големците и клановете им се състезавали за първенството, като по този начин се постигало изкуствено изравняване (както между клановете, така и между индивидите), чрез намаляване възможностите за имотна диференциация. Няма да си спестя личното мнение: това ми прилича на римските Сатурналии, когато също се раздавали подаръци, хазартът бил разрешен, организирали се банкети, а на робите било разрешено да не работят, да ядат на масата на господарите и да им казват какво мислят за тях право в очите. Никаква имотна диференциация не се получавала, понеже през останалите 51 седмици от годината господарите им го връщали тъпкано. През т.н. Ренесанс се появили (уж) по-разумни начини за показно потребление. Богаташите поръчвали портрети и статуи на поразия. Сещате ли се за Джокондата? Богатият флорентински търговец Франческо дел Джокондо поръчал на Леонардо да нарисува портрет на съпругата му Лиза, а художникът взел парите и казал: "Ще видим!" Преди да сме досадили на читателя, нека споменем и за днешното показно потребление. Богаташи от всички страни пращат децата си в университетите на САЩ и други развити страни да учат какви ли не неуниверситетски неща - като се започне от измислените теологически, политически и икономически науки, и се свърши с коневъдство, история на изкуството, хлебарство и погребални науки. И това ако не е унищожаване на богатство - връща се завършилият Харвард (Принстън, LSE, Клагенфурт и прочие) в родината си и се оказва че не само не е усвоил науката, вкл. терминологията ѝ, но дори езика на домакините не е научил като хората. След което се захваща с това, с което би се захванал и без да има скъпа диплома: да продава шнорхели (на пазара в Илиянци), да отглежда мухи (в Лозен), да продава хранителни добавки (незнайно къде) и да раздава квалификации и куролации (от трибуната на НС). Продължавайки задочния диалог с Тимъти Снайдър, решавам да напиша това:
Позитивната свобода е ДА носиш вратовръзка по собствен избор, без да се съобразяваш с модата и избора на висшестоящите. Избираш вратовръзка по собствен вкус: тясна или широка, шарена или едноцветна, лъскава или не. Позитивната свобода е ограничена. С думи прости, позитивната свобода ДА избираш каква вратовръзка ДА носиш може да се реализира само ако и другите разполагат с позитивна свобода, а именно свободата ДА произвеждат вратовръзки по собствен вкус: тесни или широки, шарени или едноцветни, лъскави или не. По-висшата, т.е. НЕгативната, свобода е да осъзнаеш че вратовръзка НЕ ти е нужна. За нея е важно да мислиш докрай. Когато почитателят на позитивната свобода се успокои че е упражнил, противно на модата, собствения си избор (избирайки широка вратовръзка вместо модерната тясна), той спира да мисли, поради което не осъзнава че играе по свирката на (ако не на модата, то на) обичая (носейки вратовръзка). НЕгативната свобода е НЕограничена, защото е възможна навсякъде. С думи прости, НЕгативната свобода да НЕ носиш вратовръзка ако НЕ искаш може да се реализира навсякъде, вкл. и в "обществата на вратовръзките". Който не вярва, да види тук. Tеорема за красотата на числата:
Светът на числата е по-красив от света на хората. Доказателство 1: Простите числа са вдъхновявали най-светлите умове на човечеството. Простите хора не вдъхновяват никого; изразът "прост човек" е обиден дори в устата на прост човек. Доказателство 2: Понякога сумата на две ирационални числа е рационално число. При хората това е невъзможно; събереш ли ирационални хора, напразно ще чакаш рационален резултат. Гейовете са свободни да са гейове, без да имат свободата да упражняват свободата си да са гейове върху задните ни части. Същата логика вече се прилага и за пушачите: те са свободни да пушат, без да имат свободата докато пушат да опушват дробовете ни.
Колко е просто! Може да се каже с две изречения, но отне години да се измисли и приложи на практика. Ако повечето от опитите ти са успешни, ти не опитваш наистина интересни неща. Пол Зайц
Books are not so much windows to the world as mirrors, without which we cannot see ourselves.
Преди 8 години се питах докъде ще ни доведе терминологичния миш-маш и дадох обосновано предложение - дотам че заглавието "политическа история на икономическата география" да звучи нормално. Като че ли сме постигнали тази "утопия"; вече има писания на тема "философия на социалната екология".
Не съм безкритичен почитател на идеята за прогреса, но не мога да не го призная когато го видя:
Върхът на нахалството се издига ежедневно. Прочитам някаква шега от времето на съветския комунизъм:
Другари, ние създадохме най-големия микропроцесор в света! и се сещам за друга: Другари, съветските часовници "Пальот" са най-бързите в света - вземат един час за 45 минути! Политиката е болестно състояние, а политиците са жертва на делюзии. Доста български политици (а и кибици), виждат на всяко местопрестъпление пръстовите отпечатъци на Делян Пеевски. Човек ще си рече че преди Делян Пеевски всичко в България е било наред.
Това не е явление, ограничено във времето и пространството, а е (сякаш) всеобщ закон. Комунистическите политици бяха затворили за чуждестранни посещения Зеленоград - част от Москва, където съветите се мъчеха да копират американски полупроводникови елементи и технологии. За жителите и посетителите на Зеленоград фотографията била забранена, да не би случайно някой да филмира тайните. Какво ли са си мислели? Че американските агенти ще дойдат да копират изкопираното от Америка? На блондинките, вярващи че (в някоя алтернативна Вселена) СССР и братските му страни биха могли да изкопират качествено западните чаркове и технологии, бих задал въпроса: Как можеш да изкопираш технологията, след като се объркваш още в заглавието ѝ? Съветите взеха интегрираните вериги (integrated circuits) и ги прекръстиха на интегрални схеми. Преди 30 години, когато на български излезе първата книга за (и от) Доналд Тръмп, баба Стойна съобщи че е решила да му пише писмо. Животът бил тежък, а Тръмп бил богат и можел да ѝ помогне. Внукът Стаменко така и не разбра написала ли е писмото. Защото оцени идеята за писмо като неизказана критика че не ѝ пише редовно, а и че не ѝ помага финансово. Промени поведението си и бабката се успокои.
Днес Стаменко си мисли за казаците и писмото им до султана. Дали наистина са го писали? Дали изобщо са имали намерение да го пишат? Едва ли, оригиналът на писмото не е запазен. Преписи от него се появили едва през 18-ти век, и то в няколко варианта. За справка, през този век Русия завършила пет войни срещу Турция и имала нужда от всякакъв ПР, дори под формата на измислици. Картината с писмото била нарисувана от Репин през 19-ти век (в който имало 4 руско-турски войни), като след публичното ѝ представяне авторът получил доста критики за историческата ѝ недостоверност. А нима с българската история ситуацията не е същата? Да вземем за пример Именника на българските ханове, открит от руски историк през 19-ти век. Различните му преписи датират от 15-ти и 16-ти век, а оригинал ... пак няма. Дали това не е бил друг руски ПР за това как братята българи са имали древна държава, а сега имат нужда майка Русия да ги освободи от чуждата турска власт и да ги ... стисне в майчина прегръдка? Сещате ли се за "Топчето пукна"? Четем го преносно, но дали не трябва да сме буквалисти? По колко пъти е пукало едно топче? Дали черешовите топчета не са били като тоалетната хартия, т.е. за еднократна употреба? Дали не са се пукали още при първия изстрел?
Всъщност, как няма да се пукат като не е имало стандартни топчета, гюлета и експлозиви. Топчетата са били правени на око, че дърветата не растат по поръчка. Експлозивите са били правени на око, а количеството им е било определяно (слагано в топчето) също на око. И друго, как можеш да стреляш с топове, ако не си запознат теоретично, а и практически, с балистиката? Можеш ли да очакваш от бръснаря да може да ти ушие костюм, че да очакваш от него да улучи с черешово топче конен башибозук? Историята е аматьорско занимание - прави се от аматьори, пише се от аматьори, чете се от аматьори и се почита от аматьори. |
Categories
All
Archives
June 2025
|
RSS Feed
