All Categories

Книги и панаири

12/12/2018

Вчера започна поредният софийски панаир на книгата, но аз няма да пиша за него. Ще пиша за "панаирите" правени от читателите.

Книгите са опасно нещо, ако ги четеш с двете очи. Трябва да се чете латерално, т.е. само с едното око, докато с другото се гледа настрани - към действителността. Четеш ли с двете очи, току-виж си повярвал на всичко написано. С думите на Йовков:
И дядо Руси си спомня, че между многото приказки, които ходеха из селото, той беше чувал че двамата калугери преспали през денеси в метоха. И те носели една книга, намерена в Света гора, в която се пишело че Турция ще падне. А щом пише, тъй и ще стане. Свършено.

Да бяха само българите от 19-и век такива, ама не. Сякаш всички хора са такива, и винаги са били. С думите на италианския йезуит от 17-и век, решил да учи Галилео на ум и разум:
Безсмислено е, сине мой. Дважди прочетох Аристотел открай-докрай и не открих нищо за петна по Слънцето. Няма такива. Видял си ги заради дефекти в телескопа или в очите ти.

Така че, драги читатели, внимавайте как четете! За да не правите "панаири" с прочетеното!

0 Comments

Упражнение по латерално мислене

12/11/2018

0 Comments

Вземете сухо кравешко лайно! Майтап, Уили, това е цитат от Хашек, което е тема на друг разговор. Но като казахме цитат ...

Вземете нещо общоприето в едно изречение: цитат от титан на мисълта, народна мъдрост, девиз на благородническа фамилия или на успешен бизнес, човешки закон или дори закон на Вселената (напр. E = mcc ). Добавете второ изречение от вас, но така че двете изречения да получат съвременно звучене (за предпочитане, необичайно). Например:
Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Ето затова казват че БПЦ е автоФеКална!

Или:
Десет пъти мери, един път режи! А след това - излъжи!

Приятно мислене!

0 Comments

Пазарна икономика

12/10/2018

0 Comments

Заблуденият смята че живее в най-добрия от всички възможни светове. Заблуденият вярва че пазарната икономика е от 2-3 века, а преди това хората са били просто ... варвари. Без да се сети че думата пазар предшества думата икономика, че и преди "новата" ера хората са продавали честта, достойнството, че даже и децата си за пари.

"Да, ама днес с разните му там фючърси и опции, човек може да продава дори неща, които не притежава", ще рече заблуденият, ако има някаква представа от икономика. "Това го правеха и преди 2000 години", ще отговоря аз. Да не би Юда да беше собственик на Христос, когато го продаде за 30 сребърника?

0 Comments

Свобода "по български"

12/9/2018

Върви си Спирос из града и мисли за българите. Преди 2 века те се кланяха на султана. Преди век - на Бог, Цар и Отечество. След това - на Маркс, Енгелс и Ленин. Днес се кланят на Свободата. Погледнете ги, имат 2 национални празника посветени на Свободата (3-ти март и 6-ти септември) и още 2 посветени на загиналите за свободата (19-ти февруари и 2-ри юни).

"Не са в час", мисли си Спирос. Свободата е да не трябва да се кланяш на никого, дори на Свободата!

Свобода и Пазар

12/8/2018

Мнозина си представят свободата като пазар, където свободни индивиди продават каквото си искат когато си искат както си искат. Ако придвижим логиката им с една стъпка напред, ще стигнем до точката в която индивидите са свободни да продадат даже себе си. И ще се сблъскаме с Парадокса на свободния пазар:
Ако си свободен да продадеш себе си, то чии са приходите от продажбата, след като ти вече си чужда собственост?

Този парадокс е нерешаем логически, но е бил решаван юридически. Продавали са себе си хора, които са били неспособни да погасят дълговете си, като в повечето случаи купувач е ставал кредиторът. В общества, уж считани от нас за изостанали и варварски, нещата са били уредени. Било с изрични договори за покупко-продажба на хора, било с изрични текстове в закона, където са се описвали правата и задълженията на страните. Едно от правата на продавача на собствена свободата е било правото на обратно изкупуване: събираш пари, плащаш на робовладелеца и ставаш свободен. Което означава че приходите на робите не са били на робовладелците. Което означава че представите за робовладелството на обикновения човек са силно изкривени. Както и представите му за свободата в днешното общество.

Днес е в сила Парадоксът на измислената свобода: в уж високоразвитите западни общества стана невъзможно свободно да продадеш себе си, органите си, а за голям процент от населението (безработните) - дори и времето си. Е, ако не можеш да продадеш нещата, които имаш, то какво би могъл да продадеш? Няма какво, ето какво! Ха сега говори за "свободна пазарна икономика"!

One conjecture a day keeps the doctor away, 051218

12/5/2018

0 Comments

Let k be a non-negative integer, n be a positive integer and

be the sum of the k-th powers of the infinitary divisors of n. Let

be the sum of the k-th powers of the odd infinitary divisors of n.

My conjecture is that for any k and n the second sigma is a divisor of the first one, i.e.

0 Comments

Замърсяване

12/4/2018

Чудя се кое е по-опасното замърсяване: това на въздуха в София или това в главите на хората. Преди 50, 40, 30 и 20 години въздухът в София беше значително по-замърсен и един човек с отворени очи (и нос) можеше лесно да го усети. Проблемът е че хората с отворени очи (и нос) са малко. Затова сега същите, които не усещат:
> миризмата на л...а в измислените "фермерски" млека купувани за луди пари, > миризмата и вкуса на дървени стърготини в "отлежалите" френски вина и шотландски уискита, купувани за още по-луди пари,
"усещат" колко мръсен бил въздухът в София.

Нищо ново под слънцето. "The mind gets stiff long before the body does"*, обичал да казва Витгенщайн. На български, нещо от сорта на: "Умът на човека се вмирисва много преди да се вмирише трупът му." Да не излезе че недоволните търсят причината за миазмите в софийския въвдух, вместо да подушат главите си?

Гордост и (много) предразсъдъци, 2

12/2/2018

У нас дори скъперниците се гордеят че са дали на света славянската азбука.

Деца или книги

12/1/2018

0 Comments

"Деца или книги", казвали древните римляни когато искали да опишат идеята си за смислено изживян живот. Прави били като казвали какво, но мълчали относно колко.

Хилядолетия по-късно се появили братя Стругацки и казали нещата докрай: "Жената ражда веднъж на 9 месеца, а ние - творците - го правим всеки ден".

0 Comments

Упражнение по оптимизъм

11/30/2018

0 Comments

"Трудно е да се разбере че нищетата може да бъде богата", казвали братя Стругацки. Какво са имали предвид е очевидно; казали са в едно изречение това, на което са посветили няколко романа: богатите на вещи могат да бъдат интелектуално и духовно бедни. Песимистично е, нали?

Къде е упражнението, ще попитате. Ето го! Заменете една дума с неин синоним, за да накарате мисълта на Стругацки да звучи оптимистично!

Резултатът: Трудно е да се разбере че бедността може да бъде богата. Какво имам предвид е очевидно: богатият на интелект или дух не е беден, дори когато няма вещи. Оптимистично е, нали?

0 Comments

Илон Мъск отива на Марс

11/28/2018

Илон Мъск отива на Марс. Писнало му е да се вози на претъпкани автобуси. Какви автобуси, ще кажете, той не се вози на автобуси. Вярно е, не само че не се вози на автобуси, но и изобщо не се вози. За тази работа си има няколко коли с шофьори. Само че те го возят по пътища, претъпкани с колите на кого ли не. Има си и вертолет, но маршрутите му се пресичат с маршрутите на вертолетите на: другите богаташи, полицията и медиите. Както и с тези на дроновете на разни маниаци.

Илон не иска това, той иска свобода. Включително свободата да забрави че е направил парите си от същите тези маниаци и богаташи, продавайки им коли (Тесла, за да задръстват пътищата), ракетни полети (СпейсХ, за да задръстват небето) и платежни услуги (ПейПал, за да задръстват мрежата). С две думи: Мъск иска свободата да забрави кой е бил и за какво се е борил. Да, ама тази работа става по-лесно и евтино с лоботомия, а не с полет до Марс, да ме прощаваш, бай Мъск.

Гиганти и задници

11/27/2018

Карл Фридрих Гаус отишъл на театър. Казали му че самият Гьоте е в една от ложите.
- Гьоте? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че е способен да коригира нютоновата теория за светлината? - попитал Гаус.

В някакъв клип (колегата на Нютон) Нийл Дъгрес Тайсън споделя че Илон Мъск бил най-важният от съвременниците ни. Какво ли ще казват за Тайсън след 20 години? "Тайсън? Не беше ли това онзи задник, който си беше въобразил че знае кой е най-важният ни съвременник?"

Ако беше жив, Гаус би казал че по отношение на бинарната релация "важност" човечеството е посет (частично подредено множество). На прост български: не всички хора могат да бъдат подредени по важност. Например, всеки ще се съгласи че Нютон e по-важeн за човечеството от Хампарцумян, но ще има доста несъгласни с твърдението че Нютон е по-важен от Гаус (или обратното). Да кажеш че Мъск е най-важният ни съвременник значи че или не си запознат със споменатата базова математическа концепция или че не можеш да я използваш в ежедневното си мислене. Което те дисквалифицира като рефер и те превръща в обикновен кибик-коментатор, да ме прощаваш, бай Тайсън.

Цар Борис ли кръсти българите?

11/26/2018

Задължително ли е да си объркан за да си професор? Не е задължително, но помага. Това си мисли професорът по интеркултурни комуникации Спирос Тапирос, четейки размислите на свой български колега. Колегата - по известен като бивш комунистически и социалистически деец - измислил че без българи нямало да има България.

Как може да е толкова объркан, че да обърка причината и следствието, мисли си Спирос. Точно обратното е: без България не би имало българи. Което не значи че хората ще изчезнат. Не, колега, торлаците ще продължат да населяват западната част на територията и да казват на зелето зелье; чирпанците ще продължат да обитават централната част и да казват на зелето зиели. А власите ще продължават да се плацикат край Дунава и да казват на зелето варзъ.

Не само че без България не би имало българи, но и без Гърция също не би ги имало, мисли си Спирос. Откъде щяха да се пръкнат българите, ако гръцките историци не бяха кръстили така пълчищата оногури, утигури, кутригури, шарагури и какви ли още не чукундури?

Какво се крие в "меланхолията" на Дюрер?

11/25/2018

В картината "Меланхолия I" на Албрехт Дюрер се крие един от най-известните магически квадрати.

Звучи ви парадоксално, нали? Хем е известен, хем се крие? Да, от една страна е известен:
а) на математиците - като магически квадрат (на прост български: квадрат съдържащ числата от 1 до n^2, и то така че сумите на редовете, колоните и диагоналите са равни),
б) на историците - като магически квадрат, средните клетки на чийто най-долен ред показват годината (1514) в която е е починала майката на твореца. Смъртта й е провокирала меланхолията, а оттам и картината (нарисувана също през 1514).

И аз съм математик и историк в някаква степен, най-малкото защото обичам да се ровя в математиката и историята, и да откривам по нещо. И мен ме мъчи меланхолията, защото тази година почина моята майка. Затова, с меланхоличното си вътрешно око, открих нещо което меланхоличният Дюрер е целял (за да се получи споменатото 1514), но за критиците е останало скрито: Симетричните (в артитметично отношение) четворки от последователни числа (първа-последна и втора-предпоследна) образуват симетрични (в геометрично отношение) еднакви трапеци, обърнати на 180 градуса един спрямо друг.

Български строителен парадокс

11/24/2018

Спирос беше за седмица в Комотини. В тамошния университет той обра овациите с лекцията си за междукултурните различия и междукултурното неразбирателство, в която основно място заемаха българите и това колко неразбираеми са те за обикновените гърци. Върна се Спирос в София, но лекцията е още жива в главата му.

Минава Спирос покрай офиса на някаква държавна институция. Отвън отделение полицаи и рота неуниформени служители пушат като за световно. През стъклените стени се вижда как вътре служителките си говорят, а няколко се гримират. Не мога да ги разбера българите, мисли си Спирос. Докато шефовете строят капитализма, подчинените им са успели да построят комунизма. И въпреки че всеки строи каквото си иска, накрая всички са недоволни.

Спирос в Комотини

11/23/2018

Поканиха Спирос в Комотини да прочете в тамошния Тракийски университет лекция за междукултурните различия и междукултурното неразбирателство. Застана Спирос пред студентите и започна:

Що е то междукултурно неразбирателство? Дефинициите са много, но аз предлагам да ги пратим на Майнос и да се спрем на практическите примери. И така, разбирате ли българите? Не? И аз не ги разбирам. От една страна са дащни и гостоприемни, от друга - все гледат нещо да ти вземат. Взеха ни езоповата басня с пръчките; взеха ни кимането наобратно; взеха ни Кирилос и Мефодиос; взеха ни буквите, барабар с буквата Фи. И като казах Фи ... взеха ни голяма част от Фраки, и я прекръстиха на Тракия, въпреки че спокойно можеха да й оставят името - нали вече ни бяха взели Фи-то, защо не го използваха? Дори узото ни взеха и го прекръстиха на мастика, въпреки че в мастиката им няма грам смола от хиоски мастик. Това разбирате ли го? Не? И аз не го разбирам.

Ще ви дам още един пример, примера с българските просяци. Уж знам перфектно български, а не разбирам какво ми говорят. "Помогнете, господине! Помогнете господине!" Как така да им помогна, като не правят нищо? Да носеха тухли, да понося и аз! Да копаеха дупки, да покопая и аз. А те не правят нищо, а само си седят. Какво тогава искат от мен? Да седна до тях да си почивам ли?

Опасната дума "всички"

11/22/2018

Фильо Филологът и Матьо Математикът сядат на чашка. Досадният Матьо веднага започва един от неговите досадни вицове.

Двама приятели – филолог и математик – се возели на влак и се наслаждавали на шотландската природа. По едно време видели стадо от черни овце.
– Гледай ти! – рекъл филологът – Изглежда че всички овце в Шотландия са черни.
– Уж си филолог, а говориш глупости – отвърнал математикът. – Какво е това всички? По-добре е да се кажеш „Съществуват поне 20 овци в Шотландия, поне една страна на всяка от които е черна.“

Поуката, според Матьо, е че езикът не е игра, а сериозно нещо; че думата всички трябва да се употребява нарядко и внимателно, защото иначе могат да възникнат сериозни проблеми. Фильо се чувства засегнат заради колегата-филолог от вица и се опитва да спори, но Матьо е непреклонен. Сменят темата, пият по още една водка и се разделят.

На следващият ден Фильо пътува с влака за Черноморския агроуниверситет, където ще чете лекции по филология. До него седят двама цигани, които са заринали пространството около себе си с мръсни торби и кашони. Говорят си за Бог, християнството и за това как редовно ходят на черква – да се развиват духовно.

На Голема паланка влакът се напълва и пътниците започват да се оплакват че кашоните и торбите на циганите им пречат. По-отвореният циганин им обяснява че тука било така и ги съветва да слязат и да се качат на някой друг влак. Пътниците побесняват, викат влаковия полицай, той се опитва да озапти циганина, но онзи започва да бърбори че имал права да прави каквото си иска.
– И аз ги имам тези права – виква изнервеният полицай и му обърсва един шамар.
– Ах ти, мършо българска! – изревава циганинът и получава втори шамар, който го запраща на седалката до приятеля му. А той започва да му се кара:
– Какъв човек си ти, бе? Расист ли си, та го обиждаш на българин? А защо му викаш че е мърша, това не е християнско! За какво тогава ходиме в черквата?
– Как за какво ходиме? – отговаря му отвореният. – Ходиме да се молиме на Бог! Ти знаеш ли какво ми каза онзи ден Бог, докато му се молех?
– Какво ти каза?
– Каза ми че всички българи са педераси.

Полицаят не издържа и му забива още един. След което, като нарушител на обществения ред и Закона за пътническите превози, сваля отворения заедно с всичките му кашони на гара Мала паланка, където следващият влак спира чак след 24 часа. А Фильо Филологът едва сега загрява какво е имал предвид Матьо Математикът когато му каза че езикът не е игра, а сериозно нещо; че думата всички трябва да се употребява нарядко и внимателно, защото иначе могат да възникнат сериозни проблеми.

Слушай какво ти говорят: Историята на Алиенде

11/21/2018

Когато някой ни казва нещо, ние гледаме да си спестим усилията да помислим защо ни казва точно сега точно това точно така, а не някой друг път нещо друго по друг начин. Колко показателна е историята на Салвадор Алиенде!

На толкова много места можем да прочетем как генерал Пиночет свалил с преврат демократично избрания чилийски президент Салвадор Алиенде, че оставаме с впечатление че Алиенде е бил свален защото е бил демократично избран. Да, ама никой не сваля правителства и президенти защото са демократично избрани. Винаги има други причини. В случая с Алиенде причината била че той се захванал да прави неща за които не е бил избран: колективизации; национализации; игри с лоши другарчета от сорта на Аржентинската комунистическа партия и Съветския съюз. В резултат на което влязъл в конфликт със законодателната и съдебната власт, както и с коалиционните си партньори, без които не би бил избран. Както и с хора от собствената си партия. Както и с военните. В продължение на месеци, кой ли не предупреждавал Алиенде че управлението му е: недемократично, замества законодателството с декрети и е неконституционно. Но той не им вярвал, защото считал че е е получил от народа пожизнена индулгенция за делата си, нали бил избран демократично.

Алиенде бил в политиката близо 40 години: депутат, сенатор, министър. Всеки път демократично избран, но никога свалян със сила. Чили е имало президенти и преди него. Предшественикът на Алиенде - Монталва - също бил избран демократично и демократично отстъпил мястото си на демократично избрания Алиенде, но го критукувал заради управлението му. И колко интересно ... точно по времето на президента Алиенде, Монталва бил демократично избран за сенатор и председател на Сената (вторият по важност пост в Чили).

Колко демократично от страна на Алиенде - да "разреши" това да се случи по време на неговото "собствено" управление! Но и колко недалновидно - да не види какво е искал да му каже демократичният избирател точно сега точно по този начин: че мението на избирателя може да се промени, точно така както може да се промени мнението на всеки човек; че индулгенции вовеки-веков-амин може да има в християнството, но не и в политиката. Това Алиенде разбрал чак когато президентският дворец бил обръжен и пушките запукали, но вече било късно, твърде късно.

Двойно сляп Тест на Тюринг

11/19/2018

0 Comments

Когато учителят иска да накара учениците да учат повече, той им казва че ще им направи тест. Когато работодателят иска да накара работниците да работят по-добре, той им казва че ще идват хора от централния офис да тестват работата им. Очакващите теста се напрягат и се показват в по-добра светлина, т.е. такива каквито обикновено не са. Това е известно и под името Ефект на Хоторн.

Горките компютри! Те не знаят кога им правим тестове и кога просто ги караме да работят. А и това няма значение за тях; те са направени така че винаги да се представят на върха на възможностите си.

Какъв е изводът? Елементарно, Тюринг: когато искаш да разбереш кой кой е, недей да правиш тестове; гледай какво правят действащите лица в естествената си среда! "Какъв Тест на Тюринг е това, ако мога да ги виждам?", казваш. Прав си, тогава недей да ги гледаш, а ги слушай как говорят в естествената си среда, защото не само ти трябва да си сляп относно това кой кой е, но и те не трябва да знаят че някой ги подлага на тест (хеле пък кой и какъв е той).

Слушай какво говори Х! "Е ли човешкият мозък компютър? Отговорът зависи от това какво разбираме под компютър", казва Х. Човек ли е Х или компютър? Разбира се че е човек! Ако човешкият мозък се различава от компютъра, то единствено човек би казал че разликата се дължи само на компютъра. А сега ще издам кой е Х - това е Рей Кърцуайл (в статията The Law of Accelerating Returns), когото по-надолу ще го наричам РК.

Не смятам да свършвам дотук. Мисля че отговорът зависи не само от това какво имаме предвид под компютър и под човешки мозък, но и от това какво имаме предвид под е в израза "човешкият мозък е компютър". Ако попитаме компютъра (на езика Улфрам) дали 0.==0 (т.е. равни ли са по стойност двете страни на равенството) ще получим отговора Вярно. Ако го попитаме дали 0.===0 (т.е. идентични ли са двете страни на равенството) ще получим отговора Невярно. Причината: тук с термина идентични се означава не само стойностно, но и формално равенство. На български с е можем да означаваме различни неща. На езика на математиката и компютрите - не можем; там използваме множество термини: подобен, изоморфен, еднакъв, равен, конгруентен и т.н.

Слушай ги, драги ми Тюринг, какво говорят когато не знаят че ги слушаш; само тогава имаш шанс да разбереш кой кой е!

P.S.
Ако цитирането на РК и експериментът с компютъра по-горе не бяха достатъчни за да ви убедят, предлагам информация за един друг експеримент, проведен преди 21 години. Когато един тестов субект, уж значително по-обикновен в интелектуално отношение от РК, беше изложен на светлините на прожекторите (т.е. на "неслепия" тест на общественото мнение), той се представи доста по-добре от РК и успя отлично да артукулира "непонятната" за РК мисъл че нещата силно зависят от това какво е значението на думата е.

0 Comments

Градове

11/18/2018

Някои градове имат повече улици с имена на дървета отколкото дървета, казва Лий Чайлд за Америка. И у нас е така, пълно е с улици кръстени на герои, но героите ги няма. Е, поне дървета си имаме.

Напънало се турското робство и родило ... мишка

11/17/2018

В средновековна Британия положението било много тежко. В Дюром управлявал с желязна ръка виконт Робер. В съседния Ллланарт колел и бесел уелският барон Деруен. На север от Деруен упрявлявал английският лорд Стивън, а още по на север - шотландският леърд Штивън. Всеки говорел на селяните си на своя език и очаквал да му говорят на него. Отвреме-навреме виконтът превземал земи на барона, баронът - на виконта, лордът - на леърда и т.н. Селяните се побърквали да учат езиците и привичките на новите господари и така ... до следващия път.

На Балканите положението не било по-различно. Границите се преливали ежегодно и селяните в Мала Паланка преминавали под вещото ръководство на гръцкия Михаил, булгарския Курт, славянския Иван, куманския Асан, сръбския Звонимир и обратно. И пак трябвало да учат езици и да се съобразяват с чужди културни особености. После дошли турците, камъчето което обърнало колата: на селяните им писнало да учат чужди езици и привички. Мързяло ги и решили да си напишат извинителна бележка: това било робство и затова ученето на езика и културата на властниците не било задължително. Затворили се в себе си, загледали се в пъповете си и открили че от българските планини по-високо нема, от българския хляб по-големо нема, а от българския бацил Бацилус Булгарикус по-кисело нема. Така турското робство родило ... мита за българската уникалност.

Добрият бог на частната инициатива

11/15/2018

Върви си Спирос Тапирос из града и без да иска подслушва разговор. Двама приятели си говорят как някаква нова частна компания изстрелвала спътници само срещу 5 милиона долара. "Свободна инициатива = свободен свят", заключава единият. "Светът може и да е свободен, ама хората не са! Я се пробвай ти да изстреляш спътник", свободно се намесва в разговора Спирос и отминава бързо - да не би да им хрумне някоя контра-инициатива.

Добрият бог Белобог

11/14/2018

Върви си Спирос Тапирос из града и си мисли за добрия славянски бог Белобог. Изведнъж уединението му бива прекъснато от някакви клошари, мерещи костюми край кофите за боклук.
- Боже, какви лоши хора са се навъдили, да изхвърлят чисто нови дрехи - нареждат клошарите.

Боже, какви лоши хора! Вместо да ти благодарят за добрината на оставилите костюмите край кофата, тези ти се оплакват, мисли си Спирос и потъва обрзтно в дълбоките води на славянската митология.

Добрият бог Посейдон

11/13/2018

Върви си Спирос Тапирос из града и си мисли за добрия гръцки бог Посейдон. Размишленията му биват прекъснати от някаква натрапница.
- Бог да ви помага, господине, дайте някое евро! - казва му тя.
- Добрият бог не работи с посредници, госпожо. Защо не го помолите да помогне директно на вас, вместо на мен? - отговаря Спирос и отново потъва в дълбоките води на гръцката митология.

Добрият бог Кетцалкоатл

11/12/2018

Върви си Спирос Тапирос из града и размишлява за добрия ацтекски бог Кетцалкоатл. Размишленията му биват прекъснати от някаква натрапница.
- Господине, имаш ли да ми дадеш 20 евро че съм болна? - пита го тя.
- Евро имам, ама желание нямам - отговаря автоматично Спирос.
- Нямаш, ама да знаеш че Бог всичко вижда - назидателно нарежда натрапницата.
- Вярно е че добрият бог всичко вижда и може би затова ти си болна, а аз съм здрав - още по-назидателно отговаря Спирос и отново се потапя в дълбоките води на ацтекската митология.

<<Previous

Categories

Archives