Blog Archives - Ivan's island

Заблудата на Ерин Брокович

10/31/2017

Ерин Брокович работи в адвокатска фирма. Въпреки че не е адвокат, Ерин свършва доста работа по дело, с което адвокатската фирма успява да осъди друга фирма за замърсяване на питейна вода. Замърсителите са осъдени да платят 333 милиона долара, от които адвокатите вземат 133 милиона, а от тях Ерин прибира бонус от 2.5 милиона. Впоследствие за Ерин е направен филм с Джулия Робъртс в главната роля. Джулия получава Оскар, а Ерин написва книгата "Запомнете го от мен: животът е борба, но вие можете да победите".

Запомнете го от мен: животът не е онова нещо от филмите и книгите. Впоследствие се оказа че щетите от замърсената вода са силно надценени, но никой не върна пари на набедените за замърсители. И още нещо, животът даде урок на Ерин че има начини за победа по-добри от борбата: за борбеността си в делото Ерин получи само 2.5 милиона долара, а за участието си във филма Джулия получи 20 милиона. Запомнете го от мен:
С борба можеш да стигнеш само донякъде. С девиза "Животът е сцена" можеш да стигнеш по-далеч отколкото с девиза "Животът е борба".

Още за зевгмата

10/30/2017

Днес, докато закусвам, ми хрумва че зевгмата (за която вече съм писал) е човешки аналог на "компютърната" функция Map. Моята дефиниция за зевгма е: "Фигура на речта, при която действието се изнася извън скоби за да се отнесе към няколко, често нееднородни, предмети или явления, които остават в скобите". С пример от творчеството на Михаил Вешим: "Кметът хвана пушката и гората".

Функцията от по-висок ред Мар, позната на любителите на програмирането, прилага друга функция към елементите на даден списък. На езика Wolfram, човешкото
Повдигни на квадрат елементите на списъка {1, 2, 3, 4, ApplePie}
се превежда така
Map[#^2 &, {1, 2, 3, 4, ApplePie}]
и при изпълнението си води до резултата
{1, 4, 9, 16, ApplePie^2}

Не става ли дума за едно и също? Зевгмата е функция от по-висок ред, приемаща за аргументи функцията Действие и някакъв Списък, т.е.:
Зевгма[x_Действие, y_Списък]:= Изпълни х върху елементите на y

Трагедията на високоинтелигентните

10/29/2017

Високоинтелигентните са нещастни, дори когато ги сравним с лудите:

1. Лудите са нещастни по дефиниция, защото независимо дали са поставени сред луди или нормални, те са все луди. Но поне имат щастието да не го осъзнават.

2. Високоинтелигентните са нещастни, защото поставени сред обикновени хора те се чувстват сред глупаци, а поставени сред гении те чувстват себе си за глупаци. И имат нещастието да го осъзнават.

За важното и вярното

10/28/2017

"Имам ли избор, предпочитам да кажа нещо приблизително вярно за важното, отколкото нещо абсолютно вярно за маловажното", казва незнаен мислител. Има нещо разумно в казаното, и все пак ... докато важността е в очите на наблюдателя (зависейки от приоритетите му), то истинността не се нуждае от наблюдател: дори човечеството да изчезне като дъга след пролетен дъжд, това няма да направи Питагоровата теорема невярна.

Пазарна икономика и демокрация за всеки

10/24/2017

Пазарната икономика е за всички, вкл. и за дебилите. Те са недостатъчно тъпи за да си купят два пъти 4-те студийни албума на любимата си група, но са достатъчно тъпи в добавка към тях да си купят един концертен и два сборни албума, което е същото. Какво да ги правиш, дебили!

Демокрацията е също за всички. Иван Костов беше продаден на дебилите два пъти: веднъж опакован с надпис СДС и втори път - с ДСБ. Георги Първанов си смени опаковката 3 пъти: БКП, БСП, АБВ. Шампион на преопаковането е Петър Берон: Екогласност, СДС, дует "Ганчев-Берон", Съюз "България", СПС "Защита", Атака.

Тест на Тюринг

10/23/2017

Тестът на Тюринг се състои в следното: слагаш в три стаи двама души и компютър. Единият човек (интервюиращият) задава въпроси с цел да познае има ли компютър сред интервюираните и кой е той. Класическата интерпретация на теста е: ако компютърът успее да убеди интервюиращия че той (компютърът) е човек, то следва че компютърът е интелигентен.

Kласическите интерпретации често ме разсмиват. Ако компютърът успее да убеди интервюиращия че той (компютърът) е човек, това не говори толкова за интелигентността на компютъра, колкото за тази на интервюиращия.

Това че интервюиращите почти никога не са достатъчно интелигентни е древно знание, което няма нужда да бъде опитно потвърждавано отново и отново. Спомняте ли си за:
> диригента на катедралния хор в Ливърпул, който отрязал младежа Пол Макартни защото не бил музикален?
> агенцията за модели, където отхвърлили Мерилин Монро и я посъветвали да се изучи за секретарка или да побърза да се ожени?
> младия физик Айнщайн, който за две години след дипломирането си не можал да мине успешно през нито едно интервю за учител?

Древна култура

10/22/2017

Вместо да се поизмият и позакърпят, разни дрипави личности и народи гордо заявяват: "Ние имаме древна култура". Не е вярно: дедите ви имаха съвременна култура, вие имате дрипи.

Какво се случи с дърводелците?

10/21/2017

Преди десетилетия имаше едни хора, които наричахме "дърводелци". Дърводелците правеха маси, столове и каквото друго им поръчаш. Те поправяха и нещата, направени от други поколения дърводелци. Накратко: дърводелците, с няколко инструмента, правеха всичко.

Днес нещата са различни. Няма дърводелци; мебелите се правят в мебелни фабрики. Там има какви ли не сложни, компютърно управлявани, машинарии. Там има инженери, техници и работници, но няма дърводелци. Има кой да поправи машината на мебелната фабрика ако тя се развали, но когато твоите мебели се развалят, тях няма кой да поправи. Затова ги заменяш с нови. Нова къща с нови мебели - това е мечтата на съвременния консуматор.

Колко много грешат тези, които смятат че истината е в създаването на нови инструменти (тук включвам придобитите способности) и в овладяването им до съвършенство. Не, не е! Истината е в това да овладееш (по-скоро да освободиш) своите собствени способности. Ако си музикант, консерваторията може да ти даде нови способности, но може и да се опита да отнеме това, което имаш. Затова Джон Лорд и Рик Уейкман скоропостижно прекратиха следването си. Ако си луд по компютрите, университет не ти е нужен; доказателство за това са Бил Гейтс, Стийв Джобс и Стийв Уозниак.

Ако имаш желание да пишеш музика, не се цели във виртуозното овладяване на пианото. Защото може да се окаже че си станал виртуозен изпълнител на чужда музика на "чужд" инструмент, така както работниците в мебелната фабрика работят по чужди проекти с чужди машини.

Творци и технологии

10/19/2017

Ако можехме да вземем нотните листа на онзиденшния композитор, той щеше да може да изпее музиката си по памет. Ако можехме да вземем четката на вчерашния художник, той щеше да може да нарисува картините си с пръсти. Злата съдба ослепи и двете очи на математика Леонард Ойлер, но той продължи да твори наум, в продължение на 17 години. Какво ще сподели с нас днешният фотограф, ако вземем камерата му? Какво ще свърши днешният програмист, ако вземем компютъра му?

Култура

10/14/2017

Културата на доста сънародници не им позволява да си представят че след У може да следва друга буква освен Й.

Понеже обичам да подкрепям твърденията си с примери, давам няколко тук, тук и тук. Понякога става дума дори за хора, претендиращи с култура над средната, каквито са издателите и преводачите. Чудя се как ли говорят на френски:
- Парле ву франсе?
- Уй.

Тъпанар, нЕкои дефиниции

10/9/2017

Човек, който си мисли че топологията е наука за оръдията.

Човек, който си мисли че ориентиран граф е благородник, който е наясно с нещата от живота.

Еволюция

10/5/2017

Еволюцията, казват, била еднопосочно движение: грешното не се поправя, а се унищожава. Да, ама не винаги е така; понякога вместо да се унищожи, грешното се задълбочава. Давам пример с еволюцията на българския:

За европееца макарони са френски сладкиши, а паста - италианско солено ястие. Българинът нарича "паста" едно подмножество на сладкишите и "макарони" - едно подмножество на пастата. Когато научи какво наистина са макароните, вместо да се върне назад и да си оправи понятията, българинът се втурва напред и нарича макароните "френски макарони".

Обратни рими и обратна поезия

10/3/2017

Пал Ердьош мразел старостта и студеното време. Затова му харесвало че на английски и немски думите звучат сходно: old/cold и alt/kalt. В никой от другите езици, които знаел, не било така.

И на български двете думи звучат сходно, просто сходството е в началото, а не в края: СТуден/СТар. Редовно ми хрумват разни неща, сега това са въпросите:
1. Защо смятаме че се римуват единствено думи/фрази, които завършват еднакво?
2. Не може ли римите и поезията да са обратни, т.е. да се търси сходство в началото на думите и фразите?

Ето едно хайку, тройно-римувано с "обратна рима":
Студен декември.
Старци пиянстват навръх
Стефановден.