Писна ми да чета за "герои" с големи мечти. Писна ми да чета за "герои", обиколили 10 пъти света, събрали 10 хиляди "приятели" във Фейсбук, изпушили една торба марихуана и изпили един тон алкохол. И Пал Ердьош обиколи света стотина пъти и вземаше амфетамини всеки ден в продължение на десетилетия, но остави след себе си 1525 математически труда. Какво ще остане след нашите "герои"? Интервюта? Изнемощели от превъртане километражи? Празни торби от марихуана? Деца? Деца остават след всяка муха, да ме прощавате за откровеността.
|
Разни български историци написали писмо до незнам-кого-си, в което отричат у нас да е имало "турско робство". Дотук добре, но се изказват неподготвени по въпроса за еничарите. Според тях, еничарите били роби на султана.
Най-известният еничар е бил Соколлу Мехмед Паша, босненски сърбин по произход, който последователно се издига до: >Управител на султанския двор; >Главен адмирал на флота; >Губернатор на Румелия, със седалище в София; >Везир; >Велик везир (министър-председател) при трима султани - де факто управляващ Империята и сключващ договори с чуждите правителства, на някои от които налагал годишен данък (че султаните били над тези неща). В края на живота му (1579 г.), богатството на Мехмед Паша е оценено на 18 милиона дуката. По времето на Мурад III (последният "господар" на Мехмед Паша) в еничарския корпус започват да се приемат турски деца, след като турците си извоюват това право с бунтове. За хората, обичащи да мислят, предлагам три въпроса с повишена трудност: > Ако еничарите бяха роби с лошо обществено положение, то щеше ли Ататюрк да се снима в еничарски дрехи? Все едно левскар да се снима в екип на ЦСКА. > Ако еничарите бяха роби с лошо обществено положение, то щеше ли султан Мехмед IV да омъжи първата си дъщеря за гърка-еничар Дамат Хасан Паша (впоследствие станал Велик везир), а втората си дъщеря за албанеца-еничар Кара Мустафа Паша (също Велик везир)? > Може ли български професор по история да си намери работа в съседски университет, така както могат професорите по химия, физика и математика? Послепис Да, еничарите са били наричани "роби на султана". Което не значи че тогавашното и днешното разбиране на робството съвпадат. И понеже днешните историци пишат за днешната публика с днешни думи, те трябва да внимават. Като се замислим, то и султаните са били наричани "господари на два континента и две морета", но това не значи че рибите в Черно море и селяните във Франция са изпълнявали султански заповеди. В страната на неограничените възможности нямаш кой знае колко възможности: или мислиш за пари, или не мислиш. 99% от населението са избрали първото. И какво са измислили? Националният им дълг клон към 19 трилиона долара, т.е. по $158,000 на данъкоплатец. В какво са "инвестирали" дълга? В тумбаци: 3/4 от възрастните американци са със свръхтегло или са затлъстели. От всички възможности са избрали двете най-лоши: лошо здраве и големи дългове.
Красива жена сменя маратонките с високи токчета. Едва тогава получава комплимент. Отговаря на комплиментарджията така: "Нямам нужда от токчета за да съм красива. Според мен ти имаш нужда от очила, щом досега не си го разбрал". Изсмивам се така силно, че се събуждам.
Нашенски умник рекъл че щом като Вазов е нарекъл романа си "Под игото", то българите са живели под иго. Друг умник рекъл че терминът "турско робство" е скрепил нацията. Аз пък казвам: "Кое му е робското на турското робство?" Дедите ни са плащали на турците данък десятък, т.е. 10%. Работейки за българската държава до 6 Май, през 2016 г. ние ще й платим 35%.
Има и друго. Да не би нашенските умници да твърдят че Добри Желязков - Фабрикаджията е бил едновременно роб и капиталист? Щастие е да си част от пейзажа, когато той ти харесва, и да смениш пейзажа, когато той не ти се нрави. Най-голямото щастие е да видиш и нарисуваш нов пейзаж, без значение дали е нарисуван с цветове, звуци, думи или някакви други символи. Оттук следва голямата изненада: дори един много нещастен художник може да бъде щастлив.
"Ако не е задължителна, българщината ще умре", шегува се Ивайло Дичев. Точно обратното - българщината умря, защото българинът най-много мрази да го задължават.
Как ли щеше да реагира Ботев, ако беше получил в Букурещ повиквателна: "Задължавате се в срок от 24 часа да се явите в Стара Планина за да умрете за Родината"? Как ли щяха да реагират Евлоги и Христо Георгиеви, ако бяха получили телеграма: "Съгласно параграф 22 от Закона за просветата, се задължавате в срок от 3 работни дни да преведете 1,000,000 лева за построяване на университет в София"? Слави се чуди защо са ни 240 депутати. Слави иска депутатите да са 120. Какво ще се промени, Слави не казва. Затова ще го кажа аз: нищо няма да се промени ако вместо Борисов и Цветанов, депутат е само Борисов.
Не е важен броят, а видът на депутатите. Елементарно е, Слави, по-добре 240 добри депутати, отколкото 120 лоши! От естествените числа между 1 и 50 включително се избират 26 случайни числа. Да се докаже че сред тях има 2 числа, едното от които се дели на другото без остатък!
Севернокорейците създали нов вид алкохол, който не правел махмурлук. Предлагам име: C2H5OYeah
"Ново стихотворение на Висоцки", съобщават литератори. Ново ли? Доколкото си спомням, Висоцки почина през 1980-a. На Висоцки ли? Доколкото си спомням, той беше поет, не колекционер. Понякога ти казват че не знаеш какво искаш, само защото не искаш нещото което ти предлагат.
Задължителната демокрация е антидемократична: видят ли днес че гласуваме защото сме длъжни, утре ще ни задължат за кого точно да гласуваме.
По време на разрастването си, Османската империя облагала християните с кръвен данък: силни и умни момчета от добри семейства били насилствено изпращани за обучение в еничарския корпус. Заслушани във воплите на нещастните семейства, историците забравят да погледнат на въпроса обективно:
Кръвен данък не означавало да дадеш кръвта си за империята Еничарският корпус се състоял от 3 поделения: а) елитната войска на империята; б) инженерно-сапьорната войска на империята и в) пожарникарите на империята. Всички еничари били обучавани на четмо, писмо и командване (на днешен език "мениджмънт"), но само първото поделение участвало пряко във военните действия. От инженер-сапьорите се пръквали архитекти като Главния имперски архитект Мимар Синан, построил Софийската джамия и обучил някои от проектантите на Тадж Махал. От войскарите се пръквали имперските везири и велики везири (премиер-министрите). Мехмед-паша Соколович бил велик везир при три султана и де факто управлявал империята, докато султаните се излежавали, пиели кафе и ходели на лов със соколи. Службата в еничарския корпус била толкова престижна, че в Турция на 2 пъти избухвали бунтове с цел да бъде разрешено на турците да плащат кръвен данък, т.е. да бъде разрешено на турски деца да стават еничари. Кръвният "данък" не бил точно данък Както вече разбрахме, не всички били облагани с него, а само християните. Той не бил събиран от всяко християнско семейство, а само от някои. Не бил събиран всяка година, а през пет. Не се налагал на всяка територия, а териториите се редували (България, Сърбия, Босна, Гърция, Армения, ...). Кръвният данък бил инструмент за производство на меритокрация и за въвличане на малцинствата в делата на империята Обучението на младежите било безплатно. Личните качества, а не връзките, гарантирали издигането в йерархията. А сега, за днешния "кръвен" данък. Много семейства измъчват децата си с допълнителни частни уроци, а себе си - с разходите за уроците, за да принесат децата в жертва на Глобалната империя. Уроците улесняват приема в западни университети, където обучението също не е безплатно. Изпратените на служба на Глобалната империя деца са многократно повече отколкото изпратените на служба на Османската империя. Във всяка територия данъкът се налага всяка година. И най-важното, след десетки хиляди изхарчени долари и години обучение/практикуване, потомците на "кръвните" данъкоплатци ги няма никакви сред елита на страните, в които са изпратени. С две думи: днешният кръвен данък е наистина кръвен, защото младежите се превръщат не в елит, а в "кръводарители" на Глобалната империя, за обучението на които тя не плаща, а получава, пари. В гардероба има 5 шапки: 3 каскета и 2 фуражки. Ачо, Бочо и Вичо са подредени в колона. Ачо е отпред и не вижда другите двама, а Вичо е отзад и ги вижда. Поставят им по една от шапките и ги питат знаят ли каква е тяхната. Вичо и Бочо казват че не знаят. Каква е шапката на Ачо?  Демокрация значи да дадеш думата на хора, които нямат какво да кажат, а после да се ядосваш че не са го казали добре.
"Разделение на църква и държава" означава да си против това служителите на бившата Държавна сигурност да са в държавната власт, но да нямаш нищо против да им целуваш ръцете ако са в църковната власт.
Талантите на България са странно половинчати:
1. Имаме големи бизнесмени, но това на което са способни е изтъркано като стари дънки и се прави от всеки голям бизнесмен в Кокалумбия и Сиера-Корлеоне: строеж на магистрали на цени 5 пъти по-лоши от норвежките, при качество 5 пъти по-лошо от норвежкото. 2. Имаме големи финансисти, способни да ти пробутат какви ли не финансови схеми, но нито един оригинален финансов продукт не е измислен у нас. 3. Имаме хиляди кадърни инженери, но през 2014 година патентите на българи в България са само 20. 4. Имаме големи певци и певици, но големите български песни и опери ги няма. 5. Имаме отлични актьори, но българските филми са слаби. 6. Имаме гениални ученици, разбиващи конкурентите си на международните олимпиади по математика, но нямаме теорема кръстена на българин. За разлика от съседите ни, които си имат: теореми на Фрода и на Каталан-Михайлеску (румънците); неравенство на Карамата (сърбите); Теорема на Фелер (хърватите); талесови, питагорови, евклидови и птолемееви теореми (гърците). Сякаш българският талант е изпълнителски, но не и творчески: съществува за да изпълнява творби, създадени от други, и да решава проблеми, измислени от други, но не и за да създава свои собствени творби. Казано с езика на черния хумор, вместо да прави пресни туршии, българският талант предпочита вече ядените. Айнщайн бил поканен да изнесе 7 лекции в Университета на Мисландия. Университетът бил закъсал и нямал пари да плати за лекциите, но ковчежникът случайно намерил златна верижка със 7 брънки и решил да плаща с по една брънка след всяка лекция. Айнщайн харесал верижката и не искал тя да бъде повреждана. Кой е минималният брой брънки, който Айнщайн трябва да среже, така че хем за да нанесе минимални вреди на верижката, хем да си получава дължимата брънка след всяка лекция?
Отивам до спирката на тролея и що да видя: до пристигането му остават 12 минути. На този студ, 12 минути стоене на едно място означава да замръзнеш. Затова тръгвам пеш до другата спирка. За 5 минути съм там и що да видя: до пристигането на тролея минутите станали 16. Има 2 варианта:
1) или аз съм по-бърз от светлината, 2) или в грАДСКАТА мобилност цари "тъмнина". 2015-а си отиде, оставяйки ни интересна статистика: 39% от българите са щастливи, а 19% от българите са оптимисти. С други думи, минимум 20% от българите са щастливи песимисти. С други думи, повечето щастливи българи са песимисти.
Имам оптимистично обяснение за това песимистично положение: трудно е да си нещастен, след като виждаш как прогнозите ти (макар и песимистични) се сбъдват. |
Categories
All
Archives
November 2022
|
RSS Feed
