Blog Archives

Времена и нрави

7/31/2019

В древните времена хората се прехласваха по религията. Голяма работа беше да прекарваш дните си в черквата с Библия в ръце. Резултатът: свръхпроизводство на черкви и Библии.

През 19-ти и 20-ти век на мода беше революцията. Голяма работа беше да прекарваш дните си с "Капиталът" в ръце и да демонстрираш по площадите, носейки червени знамена. Резултатът: свръхпроизводство на комунистическа литература и революции.

Днес е на мода образованието. Голяма работа е да прекараш години в университета с учебник в ръце, учейки разни несериозни неща и после да получиш сериозна диплома. Резултат 1: свръхпроизводство на несериозни висшисти със сериозни дипломи. Резултат 2: когато същите висшисти отидат на интервю при някой работодател, той започва да се чуди дали да гледа колко сериозна е дипломата или колко несериозен е кандидатът.

Професионалисти и аматьори

7/30/2019

Понякога можеш да създадеш нещо хубаво за пари. Това направил (по поръчка на папата) Микеланджело с тавана на Сикстинската капела. Само дето ... не мога да си представя как Декарт и Ферма биха измислили аналитичната геометрия по поръчка на папата. За Галоа съм сигурен че не би създал своята теория по поръчка на краля ... защото беше анти-монархист.

Жеги в Скандинавия

7/29/2019

Марти Найлонен засегна Анти Хайкунен, казвайки че хайкуто на Анти е анти-хайку. Анти реши да си отмъсти и написа обидно хайку с анаграма:

Марти Лайнонен!
По време на жегите
как мирише той!

Марти го прие по-скандинавски-спокойно и сподели с приятели: "Казвах ли ви аз че хайкуто на Анти е анти-хайку?"

Песен за доброто и лошото

7/27/2019

Buddy, you're a boy, make a big noise ...
Когато рокендролът беше млад, децата ги учеха че едни народи са добри, а други - не. Пълни глупости, мислеше си Стаменко, народите са толкова много точно защото са много различни. Едни са добри в едно, други - в друго.

Buddy, you're a young man, hard man ...
Когато порасна, Стаменко запази философията си. Когато чуеше да му говорят за добри и лоши хора, той казваше: "Няма добри и лоши хора. Хората са толкова много и толкова различни. Понякога добрите са лоши, а се случва и лошите да са добри. Добри и лоши могат да са единствено делата на хората".

Buddy, you're an old man, poor man ...
Когато остаря и помъдря, Стаменко разбра че няма добри и лоши дела. В едни времена (и от едни хора) нещо се счита за лошо, а в други времена (и от други хора) - за добро. Това не можа да затъмни погледа му на оптимист: сега Стаменко вярва че ако не друго, то поне намеренията могат да се делят на добри и лоши. Казва го пред приятели и е потресен когато Гошо Пияндето забива нож в сърцето на оптимизма му:
Понеже намеренията са в главата ти, тях никой не може да ги види такива каквито са. Следователно, едно уж добро намерение може да се окаже лошо. Както и обратното.

Blue Rondo à la Thrac, 3

7/26/2019

Казват за нашите праотци - траките - че строели за вечността, но живеели за момента. Затова не записвали делата си; затова изчезнали от страниците на историята. Изчезнали са, вярно е, но са ни оставили гените си: според генетиците, ако поставим на едната страна на кантара тракийските си гени, а на другата - всички останали, то тракийската страна ще натежи.

Може и да е така, но гени оставиха също келтите, славяните, прабългарите, викингите, куманите и турците. Тракийските гени се размиха. Българските наследници на траките вече не строят за вечността: тротоарните плочки започват да се клатят веднага след като бъдат поставени; магистралата пропада три месеца след като бъде построена.

Не всичко е загубено, нещо тракийско е останало у нас: склонността да не си записваме и да забравяме. Затова когато се наложи да избираме строител на нова магистрала, ние сме забравили какви ги е свършил старият строител и си го избираме да ни строи новата. Забравили сме също кой му я е поръчал, платил без да го контролира, а накрая е рязал лентички при откриването. И понеже сме забравили кой е, на следващите избори си го преизбираме.

Blue Rondo à la Thrac, 2

7/25/2019

- Погледни ги българите, Йорго! - казва Спирос. - Изобщо не са като нас. Гледай ги какви са горди, сякаш те са измислили света!

- Измислили, ама друг път - отговаря Йоргос. - Ние, гърците измислихме тях. Къде щяха да са те ако не бяхме кръстили с името българи глутниците от оногури, кутригури, шарагури и всякакви селяндури? Къде щяха да бъдат ако не им бяхме дали азбуката на Кирилос и Мефодиос, а и христианството?

- Прав си, ама има още нещо - добавя Спирос. - Така както го описваш излиза че сме им помогнали веднъж през 7-ми век и веднъж през 9-ти век, а ние го правим от хилядолетия. Да вземем за пример прадедите им - древните траки. Те нямаха идея че са такива, те живееха с мисълта че са от различни племена: одриси, беси, мизи и прочие. Как щяха да си направят царства и да си имат история, ако не ги бяхме обявили за народ и не бяхме им дали името траки? Откъде щяха да намерят капитал за изграждането на царствата си, ако прадедите ни не ги вземаха за наемни войници? Още по времето на Омир траките ходеха на гурбет в Мала Азия да се бият като наемници на Троя.

- Което ме подсеща за друго - допълва Йоргос. - Къде щяха да бъдат днешните българи, ако не им давахме работа да берат маслини и портокали? Или да се грижат за възрастните ни роднини в Гърция?

- Хайде и ти, Йорго - отговаря му Спирос. - Как така къде щяха да бъдат? Днешните българи могат да се оправят и без нас; сигурно щяха да бъдат в Испания и Италия! А къде щяхме да бъдем ние с теб, ако не бяха те? Вместо да преподаваме или да въртим бизнес тук, щяхме да сме в Гърция за да се грижим за възрастните си роднини.

Blue Rondo à la Thrac, 1

7/24/2019

Имаше едно време Българска комунистическа партия. След това тя се разцепи на БСП, АБВ, БКП (ВС), СКБ и какво ли още не. Ако питаш някой стар комунист защо се случи това, той ще ти каже че злите империалистически сили са платили някому да разцепи партията.

Имаше едно време партия, наречена НДСВ. После тя се разцепи на НДСВ, "Новото време", БНД, "България на гражданите" и какво ли още не. Ако питаш кръщелника на НДСВ, той ще ти каже, сякаш е Евклид, че някои кръгове са платили някому да чертае разделителни линии сред народа.

Аз пък си мисля друго: дали вината не е в злите сили, а в народа, т.е. в културата и дори в гените му? Дали чуждите сили нямаше да са безсилни, ако народът не беше толкова фокусиран върху парите? Да вземем за пример "родителите" на този народ, които съвременната генетика казва че са били не славяните или прабългарите, а траките.

Според Херодот, траките били най-многобройният народ след индийците - народът с най-белите коне, най-силното вино и най-смелите войни, който ако си беше поставил за цел да завземе света, щеше да го направи. А защо не си го поставиха за цел? Защото външни сили им плащаха да стават чужди наемници и да ходят в далечни земи да се бият за пари*, вместо да се бият за чест и слава на Тракия.

Погледнете българските студенти, доста от които отиват да учат (и станат наемници) в чужбина - заради парите! Погледнете към българските програмисти, много от които се наемат да работят в (или за) чужбина - пак заради парите! И ще се сетите за нашите разделени прадеди, които можеха да завземат света, но не го поискаха.

___________________________________________________
* какъвто беше случаят с Троя на Приам и Хектор

Асиметрия на интелигентността

7/22/2019

- Интелигентността винаги има предимства, например в случаите когато решаваш проблеми или търсиш работа: и проблемите, и работодателите, предпочитат интелигентните - това казва Спирос на приятеля си Йоргос.

- Не си прав, понякога интелигентността има и недостатъци - връща топката Йоргос. - В САЩ, например, са забранени екзекуциите на хора с ненормално ниска интелигентност.

- Точно тук се проявява асиметрията - казва Спирос. - Докато в интервюто за работа нискоинтелигентният не може да се представи като високоинтелигентен, то пред съда високоинтелигентният може да се направи на нискоинтелигентен.

Волейболисти

7/21/2019

Във вестника написали че младите български волейболисти загубили от Франция финала на световното. Кога са го спечелили, че да го загубят, пита се Спирос.

Можеше да дойде и да ни каже че сме много тъпи ...

7/21/2019

Хакер хакна НАП. Изтекоха данни. Заговори се за оставки. В един бисер на контрафактуалното мислене финансовият министър каза за хакера: "Можеше да дойде и да ни каже че сме много тъпи и изобщо не ги разбираме тези неща. Можеше да дойде и да ни каже да ги оправим. А той да вземе да ..."

Можеше ... ако беше тъп като тях! А той не беше. Знаеше че ако тръгне по този път, щеше да му се наложи да чака с месеци за аудуенции по веригата, докато се дореди до среща с министъра. Знаеше че ако случайно стигне дотам, щеше да му се наложи да изтърпи какви ли не унизителни въпроси:
> той ли е най-умният в държавата?
> не се ли вижда какъв е: млад, необразован, беден и безконтактен, особено в сравнение с тях?
> какъв е той че е решил да оправя държавата, това да не му е бащиния?
> те са избрани от народа да ръководят съдбините му, а той от кого е избран?

Е, той не беше тъп. И затова реши да го направи по лесния начин. Тъпите бяха те, защото трябваше да мислят контрафактуално преди да се случи издънката, а не след това.

Левски и българите

7/20/2019

- Не мога да ги разбера българите. Защо след като се прекланят пред Левски и неговия копнеж по чистата и свята република, те през 1887 г. си взеха княз второ качество, а през 2001 г. - цар втора употреба? - това пита Спирос своя приятел Йоргос.
- Ами че техният Левски не е ли N-та употреба, след като всеки гледа да го употреби за свои цели? - отговаря с въпрос Йоргос. - В България дори турците гледат да употребят Левски за свои цели.

Американски парадокс

7/19/2019

През 1999 г. завършилият английска литература Робърт Джордан кандидатства за работа в полицията на щата Кънетикът. Проваля се на теста за интелигентност. Проваля в неговия случай означава изкарва много висок резултат. На база на този резултат му отказват достъп до полицията: работата не би му била интересна, той щял да напусне, а щатът да загуби парите инвестирани в полицейското му обучение. Джордан обжалва пред съда, но съдът подкрепя щата. По-късно, Джордан започва работа като затворнически надзирател.

Понеже и аз съм интелигентен, не мога да не си задам въпросите:
> Интелигентен ли е човекът, роден да работи с оръжие, но изхарчил сума ти пари и години за да следва английска литература?
> Интелигентен ли е човекът решил да съди не предишен, а бъдещ работодател, и как би очаквал да се държи с него полицията, ако съдът й наредеше да го вземе на работа?
> Интелигентно ли е действала полицията, оказала се неспособна да оцени реалния интелект на Джордан защото е гледала отговорите му върху хартията, а не поведението му в живота? Къде всъщност е интелигентността на човека: в главата му или в това какво прави и как го прави?

Интелигентност на прима виста

7/18/2019

Спирос прочита в някаква книга интересна дефиниция:
Интелигентността е да използваш каквото имаш за да получиш каквото искаш.

Пълни глупости, казва си. Много по-важно е как решаваш какво точно искаш да получиш и по какъв начин използваш това което имаш за да го получиш. Ако използваш последните си 5 милиона за да си купиш 10 колекционерски автомобила, съгласно дефиницията ти си интелигентен, но целта която си си поставил и начинът по който си я постигнал казват точно обратното.

История за гюлета и сперматозоиди

7/17/2019

В продължение на около 2000 години прогресивното човечество вярвало на голословните твърдения на Аристотел: като се започне от това че жените имат по-малко зъби от мъжете и се свърши с това че скоростта на падане на телата е пропорционална на масата им. Галилео бил сериозен човек, поради което оставил женските зъби на мира и опровергал второто твърдение.

Много хора си мислят че Галилео го е направил пускайки гюлета и топчета от наклонената кула в Пиза. Блажени са вярващите. Както вече казах, Галилео бил сериозен човек и въобще нямал желание да се катери по кулите, носейки тежести. Вместо това, той направил мисловен експеримент. Нека допуснем, казал си той, че гюлето пада по-бързо, а топчето - по-бавно. Какво, тогава, става когато завържем с къса връвчица гюле и топче. От една страна, новият обект ще пада по-бързо от гюлето заради по-голямата си маса. От друга страна, новият обект ще пада по-бавно - поради факта че топчето с малката си маса ще забавя голето с голямата маса. Началното ни допускане произвежда две противоречащи си твърдения, следователно то е невярно.

В днешни дни непроверените идеи "а-ла-Аристотел" продължават да имат привърженици. Да вземем за пример желаещите да увеличат интелекта на неродените си деца. Едни им четат книжки, други им пускат класическа музика. Най-проактивните бъркат в гените им. Как го правят, ще кажете. Ами ето така:

През 80-те и 90-те години на 20-ти век, Робърт Кларк Греъм създал и развил ГБС. Не става дума за ГлавБулгарСтрой, а за Гениалната Банка за Сперма. Срещу 50 долара желаещите жени получавали сперма от Нобелови лауреати и други доказани гении. Днес, двадесетина-тридесет години по-късно, няма данни да се е получило нещо от проекта. Елементарно, Греъм, пълна глупост е да вярваш че като завържеш топчето (сперматозоида) на гения с гюлето (яйцеклетката) на задръстената и вярваща в магии майка ще получиш ускорено интелектуално развитие на детето.

Как се печелят медали преди края на състезанието?

7/16/2019

Бивш работодател на Спирос спонсорираше отбор във Формула 1. Плащаше за да се появи името му върху болидите на отбора, но нямаше как да купи медали. Спонсорството не излезе успешно, болидите на работодателя все изоставаха. Изоставаше и самият работодател, и затова беше изоставен: както от Спирос, така и от много други кадърни хора.

Днес, Спирос научава че някаква сертифицираща организация отличила този същият работодател като "Най-добър работодател в България за 2019". Явно прогресират из цяла Европа, казва си Спирос, виждайки че са били отличени и поделенията на работодателя в другите европейски страни. Само едно го притеснява: как така за 2019 година, като до края на годината има още половин година? Нима прогресът е такъв, че каквото и да направят конкурентите за останалата половин година, то все няма да е достатъчно? Или прогресът е другаде: може би, за разлика от годините с Формула 1, днес този работодател знае как да си купува златните медали?

Записки от едно събрание на Менса ...

7/15/2019

- Скъпи колеги от Менса! - започва Мейнард. - Както много добре знаете, нашата организация приема за членове най-интелигентните, т.е. хората с IQ от 130 нагоре. В Обединеното кралство тези хора би трябвало да са над 1 милион, а ние - членовете на Менса - сме само 21 хиляди. Защо е така? Значи ли това че ние сме първо качество, а те - второ? Значи ли това, че когато продаваме компютри или осчетоводяваме продажбите, ние го правим по-добре от тях, защото го правим с осъзнат интелект, а те - неосъзнатите - го правят както го прави всеки друг? Може би, може би, но нека не избързваме. Може би ние сме второто качество, а те са третото.

- Че кои тогава са първото качество? - виква възмутено някакъв умник от първия ред.

- Как така кои, колега? Уж сте от Менса, а бързате да говорите преди да сте помислил! Това са тези, които са измислили компютрите и счетоводството! - отговаря Мейнард, а умникът умира от срам.

- Има и друг вариант - продължава Мейнард. - Ние да сме второто качество, а интелигентните нечленове на Менса да са първото. Защото докато ние тук с вас си приказваме, те вероятно създават неща, които утре ще бъдат толкова важни, колкото са счетоводството и компютрите днес. С което искам да кажа, колеги, че интелигентността не е толкова в главата Ви, колкото в това което правите и в това как го правите.

Which watch: проблем за начинаещи

7/14/2019

0 Comments

1. Започваме със скоропоговорката "If two witches were watching two watches, which witch would watch which watch?"
2. Превеждаме си скоропоговорката горе-долу така: "Ако две вещици гледат два часовника, коя вещица кой часовник гледа?"
3. Номерираме вещиците и часовниците, и задължаваме всяка вещица да гледа точно един часовник.
4. При брой на вещиците и на часовниците n, колко са възможните ситуации?

P.S.
Kакво ли ще се случи ако задължим всяка вещица да гледа поне един часовник?

0 Comments

Фараонът и българите

7/12/2019

Сещайки се за фараона Тутмос Трети, носил титлата 17-кратен покорител на хиксосите, Спирос открива че колкото по често се налага да покоряваш хиксосите, толкова по-непокорени са те.

Сеща се Спирос и за това че в името на свободата българите са умирали във войни с всичките си съседи. Че дори и във войни с далечни несъседи като арабския халиф (по времето на Тервел) и американския чичо Сам (през Втората световна война). И тук ситуацията е същата, мисли си Спирос: колкото по-често им се налага на хората да умират за свободата, толкова по-несвободни са те; накрая единствената свобода която им остава е да умират за свободата си.

Съединението прави силата

7/11/2019

Защо, след като смятаме че съединението прави силата, постоянно разделяме? Защо кръстихме празника си Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта, а не Ден на загиналите за свободата и независимостта? А защо разделяме свободата от независимостта?

Аз да бях, щях да кръстя празника Ден на загиналите за свободата. Или още по-добре - Ден на свободата. Ама тогава на някои от празнуващите може би щеше да им светне че на един ден на свободата се падат 364 дни на нещо друго и, следователно, героите са се пожертвали напусто.

За да не забравим вкуса на свободата, трябва да я празнуваме доста по-често от веднъж годишно. Не правим ли така и с ракията?

Това сподели Гошо Пияндето с приятели по чашка, преди да го прекъснат с наздравица за мъдрите му думи.

Българският парадокс

7/10/2019

Сеща се Спирос за един професор по математика, който му разправяше как изкарал най-лесните 1000 лева в живота си: на някакъв гъзар му отрязали европроекта заради грешна математическа аргументация; гъзарят се свързал с професора, който не пипнал нищо по проекта, а само проверил елементарните сметки и видял че на едно място трябва да има плюс вместо минус. Сеща се Спирос че и той самият изкарваше най-лесните пари в живота си по същия начин: като член на борда на директорите на една компания, вместо да се прави на интересен на акционерите заради някои неразумни политики, той се правеше на интересен на главния финансов директор - заради грешки във формулите за оценка на инвестициите в ценни книжа.

Замисля се Спирос за това може ли един проект да завърши добре ако математиката му е грешна. Странно е, но има такива проекти: проектите, в които няма нужда от математика; проектите в които тя се появява само за да покаже колко компетентен е някой гъзар или финансов директор. Поправяш грешните формули, но нищо друго в проекта не се променя: нито очакваната печалба, нито датата на приключване.

Виж, един проект не може да завърши добре ако идеята му е грешна. Един такъв проект е проваленият проект на българската училищна математика. Там целта е да накарат учениците да наизустяват и упражняват до побъркване разни алгоритми, вместо да ги научат да мислят в кои случаи да прилагат наизустените алгоритми и как*. Да вземем за пример събирането, за което 7 милиона българи си мислят това:
3 милиона българи + 4 милиона българи = 7 милиона българи.

Да, ама не! Няма алгоритъм, вкл. математически, в резултат на който да получиш 7 милиона българи накуп. С думите на математиката: множеството на причините способни да обединят всички българи в едно множество е празно множество. Независимо от това какво пише в учебниците им или над вратите на парламента им.

И тук Спирос бива осенен от просветление, чийто резултат си записва в тефтера под заглавието "Българският парадокс":
Съществува нещо, което обединява 7 милиона българи в едно множество, и това е неумението им установят че е невъзможно да са елементи на едно множество.

__________________________________________________________________
* да не говорим че не ги учат да измислят собствени алгоритми за досега невъзниквали случаи

Стари филми, 2-ра серия

7/9/2019

"Най-добрият начин да научиш хората на нещо е да ги накараш да си мислят че учат друго нещо", казвал Ранди Пауш, който учел младежи да програмират, карайки ги да си мислят че правят филми и компютърни игри.

Нищо ново под слънцето, мисли си Спирос. На Балканите този филм сме го гледали, но заглавието му беше "Най-добрият начин да накараш хората да направят нещо е да ги накараш да си мислят че правят друго нещо". Колко хора мислеха че дават живота си за нещо вечно - Родината. А всъщност се жертваха за нещо ефимерно - капризите на цар или премиер, който 5 години след това вече беше сдал поста на някой друг.

Конспирациите на провинциалистите

7/8/2019

Открай време ми е било смешно захласването по провинциални постижения. Създателят на българската океанология направил това, патриархът на българската литература - онова. Знаем ги какво са направили: окупирали са чипа на българина, където вече няма място за създателите на световната океанология и за образците на световната литература. А провинциалните им последователи, непрочели "Дон Кихот", но запознати с "Кочо, простия чизмар" и "Какво тук значи някаква си личност?", имат претенциите да разбират от литература, и дори да формират вкуса на следващите поколения. Пък после се дразнят когато им кажат че чиповете им са за смяна.

Хора с чипове за смяна има навсякъде. На изток, те са били причината Чехов да каже че няма такова животно като националната наука, защото науката или е световна, или изобщо не е наука. На запад също е пълно с писачи на провинциални истории. Откъде иначе щяхме да разберем че Гайън Блуфърд е първият афроамерикански астронавт?

Случайно да сте забелязали как провинциалистите наричат космонавтите си? За едните те са космонавти, а за другите - астронавти. Не е случайно, така те винаги могат да намерят причина да пишат отделни (провинциални) истории, в които първите места да са винаги техни. Провинциалистите предпочитат провинциални, а не световни, истории, понеже им е по-лесно да ги пишат и редактират както им изнася, би казал духът на Джордж Оруел.

Краят на историята

7/7/2019

Как успяха едни испански провинциалисти, току що освободили се от арабско иго, да завземат империята на инките, една от най-големите империи в света? Как успяха същите испанци да завземат Мексико, чиято столица беше най-многолюдният, чист и богат град на света? Елементарно, казва Джаред Даймънд, с пушките си, вирусите си и стоманата на мечовете си.

Ако трябва да бъдем точни, дулата на пушките също бяха метални. Ако трябва да бъдем още по-точни, трябва да поставим вирусите на първо място, защото те убиха много повече тогавашни американци, отколкото мечовете и пушките на испанците взети заедно.

Днешните американци са забравили миналото. Те си мислят че са "железни". Те си мислят че историята е към края си, понеже няма по-добра "стомана" от демокрацията, пазарната икономика, преследването на щастието по американски, Уолстрийт, Холивуд, СиЕнЕн, МакДоналдс и т.н. Мислят си че са застанали на върха на света, точно както са си го мислели инките и ацтеките. Без да съзнават че са на един вирус разстояние от края на историята - тяхната история, не историята с главно И.

Ако трябва да бъдем точни, днешните американците са в още по-опасна ситуация: освен естествен, днешният вирус може да бъде изкуствен, вкл. компютърен.

Легендите на капитализма

7/5/2019

Сещате ли се за този клип от времената на Монти Пайтън? Седят четирима джентълмени с бели сака и папийонки, пушат пури, пият шампанско и се питат един друг дали като млади биха могли да си представят че ще стигнат дотук. Не, казва единият, тогава бихме били щастливи на чаша чай без захар и мляко. Каква чаша, казва друг, вкъщи нямахме чаши и пиехме чая си от вестник, навит на руло. Каква къща, казва третият, ние живеехме в дупка край пътя.

Не са сами Монти Пайтън. И на мен легендите на капитализма ми звучат толкова фантастично. Ето една от тях:
Когато Едуин Ленд - създателят на Полароид и автор на 535 патента - измислял прочутия полароиден апарат за моментални снимки, се случило да работи 18 дни непрекъснато, без да си смени дрехите.

Като човек с въображение, мога да довърша легендата в стил "Монти Пайтън":
Да не си смениш дрехите 18 дни не е толкова трудно, ако не ти се налага да се къпеш. Което не е толкова трудно, ако не ти се налага да ходиш до тоалетната. Което не е толкова трудно, ако не ти се налага да ядеш и пиеш. Само така можем да си обясним тази работа с дрехите: Ленд е експериментирал с апарата и не е правил нищо друго. Ако беше някой мърморко като мен, за 18 дни той щеше да е умрял от глад и жажда. Но Ленд е бил направен от капиталистически и изобретателски материал и точно това го е спасило. Е, не е могло да спаси колегите му от миризмата му, но това са дреболии.

Асиметрията с мачкането

7/3/2019

Слабакът всеки го мачка: мама и тате вкъщи, учителите - в училище. После го предават в ръцете на шефа му и половинката му - да го помачкат допълнително. Накрая, мачкането го вършат децата и внуците.

Да, ама слабакът е човек като нас - иска му се и той да помачка. И като няма какво, той мачка мислите и езика си. Ех, каква радост е когато каже "Волейболистите НИ смачкаха САЩ". Без да си дава сметка че "волейболистите НИ" нямат нищо общо с него. Без да си дава сметка че волейболистите ни не са смачкали САЩ, а само една шесторка от американци, живеещи на хиляди километри един от друг, поради което не са могли да тренират заедно толкова, колкото са могли нашенците.

Дали ще става дума за волейболисти, бегачи или шахматисти няма значение, те не мачкат толкова, колкото тях ги мачкат. Слабакът обаче е подготвен за загубата; тогава той казва: "Иран смачка волейболистите ни". В загубата вече няма нищо срамно: 6 волейболисти са били смачкани от страна с 80-милионно население.

Току-що видяхме как слабакът се гордеее с чуждите победи, но не се срамува от чуждите загуби. Следователно, да си слабак значи да си в печеливша позиция. Заради тази асиметрия (No skin in the game, би казал Насим Талеб), слабакът има интерес да си остане слабак, вкл. и в езиково отношение: ако трябваше да плаща при всяка загуба на "нашите" спортисти, слабакът щеше бързо да се научи да не се отъждествява с тях (така както не се отъждествява с фирмите за доставка на топлина, ток и вода).

<<Previous

Categories

Archives