Ivan's island
  • Home
  • Blog
  • CATEGORIES
  • Rules

Мислене по български

7/31/2014

0 Comments

 
През краткия си живот учих в n учебни заведения. Служих в x  поделения. В университета минах през y специалности, след което работих за z  работодатели. Видял съм толкова хора, колкото политик през предизборна кампания, но за разлика от политика имах възможност да ги опозная. Натрупах достатъчно наблюдения върху мисленето на средния българин (СБ).

Факти. Мисленето на СБ се базира на непознаване на, и неуважение към, фактите. Поради тази причина, той може да нарече Велика България страна, която не е била нито велика, нито България, защото:
а) е съществувала само 30-ина години,
б) не е имала писменост, образование, наука и технологии и
в) се е състояла от много различни племена, никое от които не се е наричало българи.

По същата причина СБ може да нарече хана на горната страна Велик българин, без да се сети че ханът не се е възприемал като българин и дори не е знаел какво означава думата.

Логика. СБ може да постави в едно множество елементите Кубрат, Левски и Христо Пимпирев, а след това да си мисли че операциите с подобни множества могат да доведат до смислен резултат.

За СБ българите са славяни (съмнително твърдение), следователно няма как азбуката им да не е славянскаТА азбука. Съвсем друга логика използват поляците, чехите и словенците, които никога не наричат латиницата славянскаТА азбука или дори славянска азбука.

Индукция. За СБ качествата на един или няколко българи са качества на всички българи. Българите смятат че след като Кубрат и Левски са били велики, то са велики и българите. Средният български журналист (и читател) смята че ако в състезание между студенти от Харвард, Кембридж и УНСС са победили студентите от УНСС, то УНСС е победил Харвард и Кембридж, и следователно българите са победили американците и англичаните.

Количество. СБ не е добър в квантифицирането. Как да си способен да квантифицираш ако думата и концепцията отсъстват от речника ти? Затова обяснявам като за дечица: подобно на амазонското племе Пираха (което брои така: едно, две, много), СБ е доволен ако му кажат че БВП на глава от населението е нараснал (без да пита колко или в сравнение с кого/кога). СБ е доволен ако му кажат че рискът свързан с инвестициите му е малък, а не се сеща да попита какво значи малък, и особено какво значи риск. И като казах риск ... за СБ 20%-ен риск да загубиш инвестицията си означава риск да загубиш 20% от инвестицията си.
0 Comments

На крилете на ирационалността

7/30/2014

 
Пазарът, казват, бил мястото където търсенето и предлагането намирали общ език. Глупости! Докато клиентите стават все по-рационални, офертите на мобилните оператори стават все по-ирационални. Всеки момент очаквам оферта от сорта на:
„Говори безплатно с φ приятели всеки ден между π и 2π часа сутринта!”

Кой ще бъде новият здравен министър?

7/27/2014

0 Comments

 
Вече се спекулира по този въпрос, а някои даже публично огласяват фаворитите си. Здравен министър трябвало да бъде проф. Х или проф. полк. У. Не знам какви са критериите, по които се оценяват бъдещите министри на здравеопазването, но организационните качества на кандидатите не са сред тях. Аз обаче смятам че за здравния министър не е толкова важно какъв хирург е бил, какъв чин е имал или какви книги по хирургия е написал, а това как е ръководил болницата или отделението си. Предлагам за здравен министър да изберат човек, който е премахнал подкупите за санитарки, сестри и лекари в болницата си и тя е продължила да работи добре и след това.

Ще кажете че няма такъв. Вероятно сте прави. Но ако няма хора, способни да оправят дереджето на една болница, то няма да има и хора, способни да оправят дереджето на цялото здравеопазване. Какво значение има тогава кой е министър на здравеопазването и има ли изобщо такъв?

Здравеопазването тръгва от личния лекар, Бърза помощ и болницата, а не от министерството. Когато отидете на лечение не отивате в министерството, нали? При толкова лоши лекари и неефективни болници, какво значение има дали министърът ще е светец с 10 000 успешни операции зад гърба?
0 Comments

Приказка за ръчички и задник

7/24/2014

 
"Хей ръчички, хей ги две. Те ме слушат най-добре. Едната мие другата. А пък двете - лицето", се пее в популярна детска песничка. Аз обаче няма да разсъждавам за детските песнички, а за ръчичките на БГ политическия елит.

Докато беше на власт, ръчичката на ГЕРБ сътвори множество глупости, някои от които бяха: въвеждането на данък върху застрахователните премии, въвеждането на данък върху депозитите, незаконните подслушвания и т.н. После дойде на власт социалистическата ръчичка, но никой не беше наказан за герберските глупости. Не само че нямаше наказани, но и глупостите си останаха.

Вчера соцръчичката се похвали че за една година е раздала на разни слоеве близо до задника на обществото 13 милиарда лева. Само да не си помислите че тази ѝ глупост ще бъде наказана когато герберската ръчичка се върне на власт. Не, няма! Както се казва в детската песничка "едната мие другата".

Има едно нещо, което сякаш остава скрито: докато ръчичките са заети да се мият една друга, няма кой да измие задника. Той се вмирисва все повече и като ракова тъкан завзема все по-голяма част от тялото. Скоро 13 милиарда няма да са му достатъчни.

Играчи и марионетки

7/23/2014

0 Comments

 
По време на Втората световна война немците извършиха безброй злодейства. В края на войната най-големият злодей отне живота си сам. Животът или свободата на тридесетина от по-големите злодеи бяха отнети от военен трибунал. Останалите немци, заети с трудната задача да намерят нещо за ядене, удобно забравиха за участието си в зверствата. Ако някой се съмнява в това, нека провери имало ли е след войната бум на самоубийствата и психическите разстройства сред немците. Отговорът е лесен - нямало е.

Германия се раздели на две. В комунистическата половина двама от всеки 13 немци работеха за Щази, но след падането на берлинската стена удобно забравиха този факт. Отново нямаше епидемии от самоубийства и психозаболявания.

Българите са недоволни от властта, но никой не се сеща че олигархията не може да докара някого на власт без съучастието на избирателя. След провала на всяко правителство, съучастниците, т.е. избирателите, удобно забравяха за съучастието си. Няма даннни за нарастване на самоубийствата и психическите резстройства след първите 100 дни на което и да е от всички неуспешни БГ правителства.

Не само че забравят, но имат наглостта да твърдят че лошите правителства били докарвани от добрите хора, които не гласували.
0 Comments

Бацилус булгарикус

7/22/2014

 
Обектът Плутон беше открит през 1930 г. и беше наречен деветата планета. 76 години след откриването й, тя беше разжалвана от Световния астрономически съюз и вече не е деветата планета, а една от многото планети-джуджета, някои от които са дори по-големи от нея.

Подобна е съдбата на една от Бай Ганьовите гордости - Бацилус булгарикус. Въпреки че в България за него се пишат статии и се строят музеи, в списъка на лактобацилите той е бележка под черта. С други думи, Бацилус булгарикус не е вид бацил, а е само един от подвидoвете на Lactobacilus delbrueckii.

За мен, да се гордееш с Бацилус "булгарикус" е необяснимо. Бацилът не е нито необходимо, нито достатъчно условие за правенето на кисело мляко. С други думи: а) кисело мляко може да се прави и без него - факт, който е бил открит от други народи преди хилядолетия и б) само с него кисело мляко не може да се направи - трябват и други бацили, напр. Стрептококус термофилус.

Странна е и гордостта на ганьовците с българското кисело мляко. Докато бацилът наречен булгарикус може да се намери в някои страни извън България, то кисело мляко може да се намери навсякъде. Хората, които твърдят че българското кисело мляко е най-вкусното и най-полезното ми напомнят за едни други хора - тези, които мислят че от Витоша по-високо нема. Понеже не са си разходили некултурните задници насам-натам (или ако са, то са забравили да си отворят очите), те не знаят ... колко много не знаят. Ако БГ киселото мляко беше толкова вкусно за всички, то щеше да се продава по целия свят. Защо, тогава, вместо да изнасяме мляко за Франция, ние ядем "френско" мляко от Данон?

С горното не искам да подценявам труда на д-р Стамен Григоров или на българските производители на хубаво кисело мляко, а само да обърна внимание на склонността на ганьовците да се гордеят с чужди постижения. Особено ако постиженията се раздуват, за да има с какво да се раздуе смачканата по какви ли не причини лична и национална гордост.


Послепис
19.09.2020

В послеписите си обикновено привеждам подкрепящи твърденията ми мнения, които за съжаление показват че някой друг ги е изказал преди мен. С горния текст, обаче, изпреварвам с цели 2 години Ерик Уайнър, който в "География на гения" от 2016 г. е написал следното:
Понастоящем се смята че квасеният хляб от Сан Франциско е най-добрият в света. Защо? В Сан Франциско има една бактерия, особено подходяща за квасения хляб - Lactobacillus sanfranciscensis. Това е хубаво обяснение, но подвеждащо. Да обясним хубавия квасен хляб с присъствието на бактерия във въздуха, означава да отдадем качествата на хляба само на един фактор. Това обяснение не отчита всички останали фактори. Да не споменаваме неудобния факт че и в Ню Йорк, и в Париж има много интересни микроби, включително
Lactobacillus sanfranciscensis.

Проблемът с удавените богомолци

7/22/2014

0 Comments

 
В "Черният лебед" Насим Талеб цитира следната история:
​
На Диагорас-неверника показали портрети на хора които, молейки се на боговете, са се спасили от сигурна смърт в морето. "Къде са портретите на тези, които първо са се молили, а след това са се удавили", попитал Диагорас.

Няма как да нарисуваш портретите на хора, лежащи на морското дъно с изядени от рибите лица. Но ... дори да беше възможно, то къде би бил интересът на църквата, художника, а и на консуматора на произведения на изкуството? Няма го! Като резултат, историята е дело на Победителя. Гледната точка на победените е ... на дъното на морето.

Филмът "Арго", описващ спасяването на скрити в канадското посолство в Иран американски дипломати, спечели 3 Оскара и над 187 милиона долара (от 232 милиона приходи). Историята е следната: след 15 месеца "затвор" в посолството, ЦРУ успява да намери начин да изведе дипломатите оттам. Никой няма да направи филм за 15-годишния "затвор" на унгарския кардинал Миндсенти в американското посолство в Будапеща, или за продължаващия 25 месеца "затвор" на Джулиан Асанж в Еквадорското посолство в Лондон. Те не са американски дипломати, следователно:
> ЦРУ няма интерес да ги спасява,
> режисьорите и публиката нямат интерес да правят/гледат филм за тях, а
> щатската киноакадемия няма как да награди ненаправен филм.
0 Comments

Циливилизасион, 3

7/18/2014

0 Comments

 
Учудвам се колко често, намирайки се на равно разстояние от купчинките със злато и с л...а, посягаме към втората:

1. Вместо да изберем курс по програмиране, избираме курс по Невро-лингвистично програмиране.

Докато всеки наш компютър е успешно програмиран, то няма даннни за съществуването на успешно програмиран човек. Дори и да се появи добре програмиран човек, то резултатът на програмирането не би могъл да бъде наречен успешен от една по-висша гледна точка за успеха: човекът е създаден за да програмира, а не за да бъде програмиран.

2. Вместо да изберем курс по Теория на числата, ние избираме курс по Нумерология.

Да, но теорията на числата ни доведе дотам всяка книга да е обозначена с ISBN, а всяка банкова транзакция да е криптирана. До какво доведе нумерологията? До пълни портфейли на авторите-нумеролози и до допълнително затъпяване на неособено умните им читатели!

3. Вместо сигурността на Аристотел и Христос, ние избираме "държавната" сигурност.

За Аристотел и Христос, да си сигурен означаваше да знаеш какво говориш, т.е. сигурността се базираше на доброто познаване на фактите и на добрата логика. Досущ като Аристотел, Христос беше почитател на бинарната логика: "Думите ти да бъдат ДА или НЕ; всичко останало е от дявола". Вчерашната сигурност беше интелектуална (сигурност в думите и вярванията) и лична (дължеше се на лични усилия). Днешната сигурност е телесна (сигурност на тялото) и безлична (произтича от усилията на държавата).
0 Comments

Циливилизасион, 2

7/12/2014

0 Comments

 
Човечеството си мисли че откриването на нови, по-ефективни, средства срещу махмурлук го изстрелва във висините. Аз си мисля че масовата необходимост от средства срещу махмурлук го приземява в низините.

Човечеството си мисли че откриването на нови, по-ефективни, средства в борбата срещу рака е върхът на цивилизацията. Аз си мисля че неспособността разумно да прецениш колко да живееш и как* те поставя твърде далеч от цивилизацията.

Откритията на единични гении имат за цел да послужат като лекарство за тъпотата на масите. Умните решения имат обаче един проблем: унищожават последиците на глупостта, но не и глупостта. Не само че не я унищожават, ами често я увеличават. Средството срещу махмурлук няма да спре напиванията, а ще ги увеличи. Лекарството срещу рак ще увеличи продължителността на живота, което няма да направи възрастните по-здрави (а точно обратното).

Пътят към Ада е изграден с глупостта на милионите нули и покрит с добрите намерения на единиците.

​____________________________________________
* а именно: как да живееш, така че да избрегнеш рака
0 Comments

Футурология

7/7/2014

0 Comments

 
Странно племе са футуролозите. В един момент те питат: "Можеше ли преди 20 години да предвидиш че в джоба си ще носиш компютър, по-мощен от компютрите на НАСА към момента на раждането ти?" Минута-две по-късно ти казват: "До 2040 г. предвиждаме че възобновяемата енергия ще бъде поне 80% от цялата произведена енергия, ако се изключат непредвидени обстоятелства".

Непредвидените обстоятелства ги има винаги, защо трябва да ги изключваме? Ако ги нямаше непредвидените обстоятелства, то преди 20 години и аз, и футуролозите, щяхме да знаем че днес в джобовете си ще носим компютри, по-мощни от компютрите на НАСА към момента на раждането ни.
0 Comments

Циливилизасион

7/5/2014

0 Comments

 
След 3 000 години математика, милиони доказани теореми, милиарди човекогодини обучение на деца, струвало  трилиони ... целокупното човечество празнува настъпването на новото хилядолетие една година по-рано от необходимото. Цялото математическо знание и образование не стигна на човечеството да си зададе въпроса: "Кога, по дяволите, е започнало първото хилядолетие, че третото да започне на 01.01.2000?"
0 Comments

WARварство

7/4/2014

0 Comments

 
През година-две се появяват разни "експерти", които се чувстват длъжни да ни обяснят как, въпреки субективните ни усещания, ние живеем в най-добрия от всички възможни светове. Просто не сме го разбрали, защото сме слепи: или нямаме данни, или ако случайно имаме, то не мислим правилно за тях.

През 500-ния век пр. Хр. на Земята са живели 200 000 души, а от насилствена смърт (военни действия или последиците им) са загинали 30 000 от тях (т.е. 15%). През 20-ия век сл. Хр. на Земята са живели 10 000 000 000 души, от които жертвите на военни действия (или последиците им) са 150 000 000 (1.5%). Процентите карат историка Иън Морис да заключи че ако сте имали добрия късмет да се родите през 20-ти век, то вероятността да умрете от насилствена смърт е щяла да бъде 10 пъти по-ниска, отколкото ако сте имали лошия късмет да се родите 50 000 години пр. Хр.

Нещата, обаче, не са толкова прости, колкото изглеждат на Морис:

1. Не е разумно да даваме моралните оценки в ръцете на експерти, които смятат че човешкия живот се измерва по-добре с относителни,  отколкото с абсолютни величини. Проблемът е още по-сериозен: да броим човешки животи значи да смятаме че всеки два човешки живота са еднакви и еднакво ценни.
        
2. Когато разсъждаваш за вероятности трябва да си консистентен.
        2.1. Хората, четящи книгата WAR, написана от Морис през миналата година, не биха могли да имат "лошия късмет" да се родят преди 50 000 години - вероятността за това е равна на 0. Как тогава биха загинали от насилствена смърт с 10 пъти по-голяма вероятност?
        2.2. Четеш ли книга, издадена през 2014, ти определено не живееш през 20-ти век. Защо тогава трябва да те интересува сравнението на минус 500-ния и 20-тия? Не знаем какъв ще бъде нашият 21-ви век, но поне едно нещо знаем за него: той ще бъде много различен от 20-ти век.

Как да завърша, освен така: Да виждаш червена нишка в историята е WARварство. Да мериш човешкия живот с проценти е WARварство. Това, което сближава древните и съвременните WARвари е убедеността че се кланят на най-добрия от всички възможни богове и живеят в най-добрия от всички възможни светове.


P.S.
06.01.2015
Мнението ми за това колко глупаво е да се използват проценти когато се говори за човешки животи се споделя и от американския математик Джордан Елънбърг. Според него, да кажеш че 1 074 израелски жертви на атентати се равняват на 50 000 убити американци (само защото относителните показатели "жертви-общо население" са равни) е също толкова тъпо, колкото да кажеш че 1 074 израелски жертви се равняват на 300 убити словенци или на един убит гражданин на Тувалу.


Тъпо е да смяташ че 2 човешки живота могат да уравновесят една везна, но е още по-тъпо да смяташ че везната ще се уравновеси с 1074 души от едната страна и 50 000 от другата.
0 Comments

Приказка за гледните точки

7/2/2014

 
Имало едно време двама съученици: Ачо и Яни. Ачо бил отличник с отлично поведение, а Яни - тройкаджия със съмнителни качества. Минали десетилетия и съучениците, за първи път след завършване на училище, се видели на улицата. "Какво работиш", попитал Яни. "Директор съм на Хиперферайнсбанк", отвърнал Ачо. "Уау, ама как успя да се уредиш", зачудил се Яни.

Имало едно време двама стари приятели: Енчо и Оги. Енчо препоръчал Оги за сериозна работа в Хиперферайнсбанк, които откликнали и поканили Оги на интервю. След интервюто, Оги поканил Енчо на бира, за да полеят светлото бъдеще. Енчо се учудил като видял как Оги се е "барнал" за интервюто: бели обувки на дупки, бял спортен панталон и спортна риза с навити ръкави. След като за три месеца никой от банката не се обадил на Оги, той казал на Енчо: "Какво се чудиш, никой не иска да назначава хора на над 35".

    RSS Feed

    This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies.

    Opt Out of Cookies

    Categories

    All
    Alan Turing
    Aphorisms
    Art
    Asymmetries
    Bacillus Bulgaricus
    Economics
    Environment
    History
    Hr
    InEnglish
    Intelligence
    Language
    Mathematics
    Music
    Paradoxes
    Politics
    Psychology
    Reading&writing
    Seriouslessness

    Archives

    March 2023
    February 2023
    January 2023
    December 2022
    November 2022
    October 2022
    September 2022
    August 2022
    July 2022
    June 2022
    May 2022
    April 2022
    March 2022
    February 2022
    January 2022
    December 2021
    November 2021
    October 2021
    September 2021
    August 2021
    July 2021
    June 2021
    May 2021
    April 2021
    March 2021
    February 2021
    January 2021
    December 2020
    November 2020
    October 2020
    September 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    May 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    January 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015
    December 2014
    November 2014
    October 2014
    September 2014
    August 2014
    July 2014
    June 2014
    May 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    April 2013
    March 2013
    February 2013
    January 2013
    August 2012

    See also

    My contributions to OEIS

Powered by Create your own unique website with customizable templates.