Има, обаче, една тънкост: това, че не знаем какво ще се случи в бъдещето, не означава че може да се случи всичко. В момента има "водородни" автомобили, но те нямат никакво бъдеще, докато водородът за тях се произвежда от метан. Да се види причината е елементарно: защо да забавяш и оскъпяваш процеса, след като можеш да гориш метана директно, и то без да купуваш нов автомобил.
Да вярваш че някой може да предскаже историята е също толкова наивно, колкото да вярваш че някой може да намери монета, на която е написано че е отсечена 200 години преди Христа. Тези, които преди 60 години вярваха че човечеството ще насели Луната и ще тръгне към мъглявината Андромеда, гледаха с толкова замъглен поглед, че не можаха да видят появата и възхода на Мрежата.
Има, обаче, една тънкост: това, че не знаем какво ще се случи в бъдещето, не означава че може да се случи всичко. В момента има "водородни" автомобили, но те нямат никакво бъдеще, докато водородът за тях се произвежда от метан. Да се види причината е елементарно: защо да забавяш и оскъпяваш процеса, след като можеш да гориш метана директно, и то без да купуваш нов автомобил.
0 Comments
Ъпдейт на Гугъл Мапс правел въпросите "Къде си?" и "Кога пристигаш?" ненужни. Страхотно! Кой е интелигентният софтуер - софтуерът, който елиминира въпросите, или този, който ги стимулира? Кой е интелигентният човек - този, който задава въпроси или този, който си трае?
Можеш да надживееш парите си или да бъдеш надживян от тях, но с времето ти резултатът от състезанието е винаги равен.
Професионалните математици, компютърни учени и философи обичат да обсъждат близостта между творенията на Курт Гьодел и Алан Тюринг. Аз откривам близост между личностите, т.е. между поведението, им. Любим филм и на двамата възрастни гении е бил детският мулт-филм на Дисни "Снежанка и седемте джуджета".
Сцената, в която Снежанка изяжда отровната ябълка им оказва сходно влияние. Тюринг се самоубива с отровна ябълка, а Гьодел (от страх да не бъде отровен) кара любимата си съпруга да опитва храната преди него. След като тя влиза в болница (което няма нищо общо с хранително отравяне) самият Гьодел умира от страх, т.е. от глад. Две противоположни по посока, но еднакви по сила, чувства (желанието да се отровиш и страхът да не се отровиш) водят до един и същ резултат (смърт). Намирам сходства и в нестандартното им отношение към любовта. При Тюринг любовта е била хомосексуална. При Гьодел тя е била парадоксална. Той едновременно: а) е обичал силно жена си и е разчитал много на нея, след като единствено на нея е имал доверие да опитва храната му, и б) е бил способен да изложи живота ѝ на риск, след като я е карал да опитва храна, която е считал за опасна. Математикът Гьодел, доказал че математиката не може да бъде едновременно пълна и консистентна, е бил неспособен да види неконсистентността на любовта си. Както и неконсистентността на практиката си за управление на риска: ако имаш доверие само на жена си да опитва храната ти, то какво ще правиш, ако тя се отрови след опитването на отровна храна? Гьодел не е бил сам в упражненията по неконсистенстност на възгледите. Самоубийството на Тюринг се обяснява със съдебната присъда да бъде подложен на химическа кастрация заради хомосексуализма му. Властите са смятали хомосексуалистите, запознати с държавните тайни (какъвто е бил Тюринг), за опасни, тъй като лесно биха могли да бъдат съблазнени от агенти на чуждите служби. Страхотна логика! Всеки хетеросексуален мъж, запознат с държавни тайни, е в същото положение, защото лесно би могъл да бъде съблазнен от агентки на чуждите служби. Кинорежисьори от новото поколение искали радикални промени в българския закон за киното. Представям си какъв вой щеше да се вдигне в режисьорските среди ако български адвокати и съдии от новото поколение поискаха радикални промени в българската кинорежисура.
Всъщност, тъй като клиентът (почти) винаги има право, не само адвокатите, но и всеки български кинолюбител има право да иска радикални промени в българската кинорежисура. Елементарно, Уотсън, тя е далеч от нивото на българското актьорско майсторство. Докато Христо Шопов може да се снима във филм на Мел Гибсън, то Мел Гибсън никога няма да се навие да се снима във филм, режисиран от българин ... дори и да е от новото поколение, дори и да е след промяна на закона. “Защо трябва да учим тези глупости?”, е въпрос, който постоянно се задава в училище, особено в часовете по математика. Съвременната образователна доктрина твърди че е много важно учениците да получават отговор на този въпрос. А отговорът трябвало да бъде нещо от сорта на това че математиката има многобройни практически приложения в точните и обществените науки, медицината и бизнеса.
От една страна, подобен отговор е заобикаляне на проблема. Така както едно дете не схваща същността на математиката, така то не схваща същността на точните и обществените науки, медицината и бизнеса. Какво ще спечелиш, ако кажеш на детето че математиката не е глупост, а нещо, което се използва във физиката? Следващият въпрос ще е подобен: „Защо, по дяволите, трябва да учим тази глупост физиката?“ От друга страна, "практическият" отговор е лъжлив. Колко лекари и бизнесмени използват математика в ежедневната си практика или изобщо? Това е видимо с просто око и от най-малкото дете. Никога в контакта си с лекари то не вижда математика. След един такъв отговор, за детето математиката си остава глупост, но двойна – защото заради нея възрастните се опитват да го излъжат. От трета страна, ако детето е склонно да вижда в математиката глупост, то твърде вероятно е то никога да не стане математик или учен. Детето не може да го каже, но го усеща интуитивно. Мислим че му даваме смислен отговор, когато му казваме че математиката е важна в науката, а то усеща че науката е много далеч от интересите и способностите му, и следователно математиката няма да има никакво приложение в живота му. Правилен отговор на детския въпрос има, но той е съвсем различен: „Математиката е интересна и красива, затова е хубаво да се учи“. Тя може да бъде като пеенето и рисуването – на пръв поглед ненужна, но всъщност осмисляща собствения живот и разкрасяваща живота на околните. Учител, който не може да даде такъв отговор и да убеди децата във верността му е толкова на мястото си, колкото учител по пеене, който не може да пее. P.S. 15.09.2017 Има и свестни учители, които са способни не само да покажат красотата на математиката, но и да те убедят че красотата е тортата, а полезността е само черешката на върха ѝ. Alfred S. Possamentier казва следното: "Когато Карл Фридрих Гаус е казал че математиката е царицата на науките, той се е противопоставил на учените от другите дисциплини, които я смятали за прислужничка на науките ... математиката ще бъде много по-ефективно преподавана когато привлекателността ѝ се свърже единствено с присъщата ѝ красота, а не с полезността ѝ". Смятат те за откачен ако се боиш от числото 13, и за напълно нормален - ако се боиш от математиката.
There is an interesting integer sequence recursively defined in the following manner:
a(0) = 0, a(1) = 1, a(n) = 34*a(n-1) - a(n-2) + 2. Let sigma(n) be the sum of the divisors of n, k be a nonnegative integer and m = 2*k + 1. Prove that for every m, sigma(a(m)) < 2*a(m). Дедите се прекланяха пред турците, внуците - пред Левски. Преклонението им - еднакво силно, въображението - еднакво слабо. Така както едните не можеха да си представят неделната разходка без фес, така другите не могат да си представят разходка в парк без паметник на Левски.
Мнозина обясняват икономическите успехи на американците със склонността им да поемат висок риск. Това ми се вижда странно. Ако Стийв Джобс и Бил Гейтс толкова обичаха риска, то те щяха да създадат фирми за производство на земеделска продукция в Либия. Не създадоха, защото знаеха много добре че:
а) не знаят нищо за отглеждането на земеделски култури, б) Либия е страна, неподходяща за производство на земеделска продукция и в) в Либия американските капиталисти (че дори американците изобщо) не са добре дошли. Интересно е защо се смята че американците са склонни да поемат рискове в бизнеса, след като те се страхуват от рисковете по принцип. Те обичат да се застраховат срещу всичко и то за високи суми. Данните са налице: докато през 2014 г. средният българин е дал за застраховки 244 лева, то средният жител на САЩ е дал 4017 долара. Спомням си че когато бях млад учехме не само прости предмети (напр. математика), но и съставни предмети (напр. икономическа география). Още тогава се питах докъде може да стигне захласването ни по съставните предмети и си давах отговори от сорта на: "До политическа история на икономическата география".
Така както икономиката се е изхитрила да мисли за географията, за да се стигне до икономическата география, така и писателите ни се изхитряват да пишат за други писатели. Георги Данаилов пише за Екзюпери, Георги Господинов - за Вазов. Какво да очакваме? Господинов да пише за писането на Данаилов относно писането на Екзюпери, а Данаилов - за писането на Господинов относно писането на Вазов? Хубаво е че писателите ни четат и харесват творбите на големите, но как не им направи впечатление че нито Вазов, нито Екзюпери, имаха склонност да пишат за други писатели? Пишеш ли за други писатели, неволно караш читателя да мисли че няма за какво друго да пишеш. Човешката вяра в прогреса, науката и технологиите е толкова смешна. Науката и технологиите не могат да направят нищо за намаляването, да не говорим за унищожаването, на Голямото тихоокеанско бунище. Да беше само това, но не е. Хилядолетната ни математика и сателитната ни технология са неспособни да ни помогнат да изчислим дори размерите на бунището. Затова не знаем точната му площ и мислим че тя е между 700 000 и 15 000 000 квадратни километра. Каква ли оценка щеше да получи едно учениче, ако даваше подобни отговори в часа по геометрия?
Турска лира е лирата на турците (а не на италианците, или англичаните). Турско кафе е кафето на турците (а не на колумбийците, или етиопците). Турска баклава е баклавата на турците (а не на македонците, или гърците). Защо наричаме добре известното ни робство "турско"? Дали не е българско, след като е било робство на българите?
По време на "турското" робство фабриката на един българин обличаше турската войска. Днес, "свободните" българи нямат нищо против да: > гледат света и себе си през турски стъкла и на турски огледала (Шишеджам); > ронят сълзи пред турски сериали, гледани на турски телевизори (Вестел, Беко); > правят турско кафе на турски печки (Арчелик, Беко); > се лекуват в турски болници насред София (Токуда, Сити Клиник), > ги управляват (макар и неформално) от турския сарай на Сокола. Мислите ли че освобождаването от "турското" робство е поставило край на българското робство? |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
February 2025
|