Ачо и Бочо свършват една работа за 6 дни. Същата работа Бочо и Вичо я свършват за 20 дни, а Вичо и Ачо - за 7 дни и половина. За колко дни може да свърши работата всеки от работниците сам?
|
Много хора мислят че мислят, а всъщност пренареждат предразсъдъците си.
Уилиам Джеймс, баща на американската психология Пресните краставици са 99% вода. 500 килограма пресни краставици пренощували в склада и сега са 98% вода. Колко тежат краставиците сега?
Ачо имал 3 монети: едната била ези-тура, другата - ези-ези, а третата - тура-тура. Сложил ги в шапката си, затворил очи, взел една монета и я метнал във въздуха. Когато монетата паднала, той отворил очи и видял че се е паднала тура. Каква е вероятността и другата страна да е тура?
Според Михаил Вешим, в медвенското училище за бавноразвиващи се висял следният надпис: "Малко акъл да имаш, ама навреме да ти дойде". Добър девиз за едно училище, дори и да не е за бавноразвиващи се. Да, ама днешните училища не мислят така.
През 2010 г. в Швеция се оказало че около 5% от хората с докторати са безработни, като делът на безработните доктори по природни науки бил още по-висок. Чудя се как можеш едновременно да имаш толкова много акъл че да направиш докторат в природните науки и толкова малко - че да не можеш да оцениш реалния шанс да си намериш работа, особено по специалността. Ех, да имаше кой да организира за шведските университети една екскурзия до медвенското училище за обмяна на опит! За някои "познавачи" на човешкия интелект, хората изкарващи си прехраната с видеонаблюдение не блестят с особен интелект. Елементарно, Уотсън, колко акъл трябва да имаш за да се задоволяваш с това да гледаш монитори по 8 часа дневно. Така те подценяват видеонаблюдателите, които често зарязват мониторите за да решат кръстословица или судоку.
О, тази работа лесно може да се оправи, казват "познавачите" на изкуствения интелект. Достатъчно е да заменим хората с изкуствен интелект и ще имаме наблюдение от типа 24/7. Блажени са вярващите! Та нали и изкуственият интелект е интелигентен. Ще погледа мониторите час-два, ще види че не е забавно и ще се захване да решава Римановата хипотеза. Разликата между успешните и наистина успешните хора е че вторите почти на всичко казват НЕ.
Уорън Бъфет Знаете ли какво се случило с автора на инструкции по безопасност, след като завършил курса по позитивно мислене? Вместо "НЕ използвайте този електроуред в банята", той започнал да пише "Използвайте този електроуред в банята". Интелигентните читатели ще разберат че това е виц. Това, което интелигентните сякаш не разбират е че позитивното мислене е смешно единствено във вицовете. В живота, позитивното мислене може да има трагични последици. Подземните солни находища в пустините на щата Ню Мексико изглеждали идеални за съхранение на радиоактивни отпадъци и федералното Министерство на енергетиката решило да заравя варелите там. Само дето имало една тънкост: за да се стабилизират отпадъците, те трябвало да се смесят с НЕорганичен консуматив за котешка тоалетна. Ядрена физика, какво да се прави! Да, ама някакъв служител на поддоставчика на консуматив имал собствено мнение: "Как така НЕорганичен консуматив? Какъв е този НЕгативизъм?" Затова, записал в инструкциите че трябва да се използва органичен консуматив. Който впоследствие предизвикал изтичане на радиоактивен материал. Замърсяването затворило за 3 години струвалия милиарди долари проект за складиране на радиоактивни отпадъци (WIPP). Щатът Ню Мексико наложил глоби от десетки милиони долари както на Министерството, така и на поддоставчиците му. 21 работници били облъчени, а почистването на замърсяването струвало само ... 500 милиона долара. Независимо дали ще е в банята или в пустинята, позитивното мислене винаги излиза скъпо. Стаменко силно се изнервяше когато учителката му кажеше че е много умен, но не е разумен. Наистина беше умен и, независимо от непохватния й език, усещаше какво иска да каже тя: Стаменко използва ума си за да прави неща, които тя смята за неразумни и безсмислени.
Чудеше се Стаменко как така по-малко умният има право да решава кои са неразумните и безсмислените неща. И тогава направи първото смислено нещо в живота си: откри какво е нормалността. Нормалността е вид лека дебилност, която е способна да усети надмощието си над тежката дебилност, но не усеща надмощието на високата интелигентност, а я смята за слабост, поради това че не схваща смисъла на нещата с които се занимават високоинтелигентните. А след това, Стаменко направи второто смислено нещо в живота си: реши да не споделя откритието си с учителката. За да оцениш интелигентността им, гледай ги колко плащат! Ако е лесно да ги убедиш че за да са висококачествени разговорите им са им нужни айФони, то акълът им не ще да е много.
Интелигентността, казва историкът Ювал Харари*, е способност за решаване на проблеми. Почитателите на тази дефиниция смятат че интелигентни са участниците в Международните математически олимпиади (ММО), защото решават бързо сложни проблеми. Прави са, разбира се, но имат проблем - не се сещат да помислят откъде идват проблемите за ММО. Истината е че учениците са неспособни да измислят проблеми, те само се сблъскват с тях. Авторите са професори по математика, някои от които - бивши участници в ММО. А откъде вземат проблемите професорите? Едни ги измислят сами, а други ги откриват някъде другаде. Да го кажем накратко: на следучилищно ниво, интелигентността се състои в това да откриваш проблеми, вкл. и в това да виждаш обикновени неща като проблеми.
В живота нещата са различни от олимпиадите. При нас проблемите се решават бавно; в живота проява на интелигентност е да можеш да живееш с проблема. Голдбах не се разстройваше от това че не можеше да докаже Предположението си. Нито Ферма - последната си теорема. И като стана дума за нея ... Андрю Уайлс нямаше да я докаже ако не беше способен да живее 33 години с нея, т.е. с мечтата да я докаже. В живота основна проява на интелигентност е да избягваш проблемите. Затова ми е много смешно когато някой ми каже: "Какво си мислиш, ти бе? Знаеш ли какво ми е да изхранвам 5 деца и 2 бивши жени с тази малка заплата?" Какво отговарям в този случай, ли? Казвам: "Знам какво ти е, ама нямаше ли да ти е по-лошо ако децата ти бяха 6, бившите ти жени - 7, а заплатата - още по-малка." И пропускам да кажа: "Защо ме питаш какво мисля аз, вместо да се запиташ защо навремето не си мислил ти? А защо не ме питаш как така моята заплата е 3 пъти по-висока от твоята?" Пропускам да го кажа, защото това би накарало нещастника да стане още по-нещастен и да ме намрази. А както вече казах, високоинтелигентните гледат да избягват проблемите. _____________________________________________________ * в книгата 21 Lessons for the 21st Century Имаш ли висока инвалидност - получаваш пари ежемесечно.
Имаш ли висока интелигентност - получаваш неразбиране ежечасно.  Имало едно време трима братя: Ачо, Бочо и Вичо. Възрастта им била такава че (вписвайки само по една цифра във всяко поле):
1. Възрастта на Ачо е вписана в полета 1 и 2; 2. Сумата от възрастите на Ачо и Бочо е вписана в полета 1 и 4, 3. Сумата от възрастите на Ачо, Бочо и Вичо е вписана в полета 3 и 4. Като се има предвид че: 4. двама от братята са близнаци, а 5. броят на златните ябълки, с които разполагат братята е равен последната (т.е. най-дясната) цифра на възрастта на близнаците, с колко златни ябълки разполагат братята? Внимание! Отговорът го няма в Мрежата, защото въпросът ми хрумна вчера. Гошо Четецът чете сладникав роман от писателка със сладникава фамилия. Тарт, Дона Тарт! Звучи като име на момиче за Бонд, Джеймс Бонд. Но това го мисля аз, а Гошо мисли за прочетеното. "Това момче е гений", пише Тарт, "ако поиска би могъл да стане преводач в Обединените нации."
"Звучи ми като написано за тъпак от сорта на Бонд", мисли си Гошо. В Обединените нации няма гении: нито сред преводачите, нито сред тези на които им се превежда. Гледай ти какво съвпадение - и двамата с Гошо си мислим за Бонд! Гледай ти какво съвпадение - и аз споделям мнението му за Обикновените нации: Обединяват се само обикновените. Гениите са винаги разделени: в най-добрия случай от това че се игнорират един-друг*, в средния - от това че злословят един срещу друг**, в най-лошия - от това че се бият един с друг***. ______________________________________ * "Това е тривиално, просто една теорема за фиксирана точка", казвал за Равновесието на (Красивия ум) Наш не по-глупавият Джон фон Нойман. ** "Алберт е един стар глупак", казвал за Айнщайн неговият колега-нобелист Шрьодингер. *** Добър пример е случаят с нобелистите Марио Варгас Льоса и Габриел Гарсия Маркес (интересна снимка на Маркес след битката - тук). Доколкото съм запознат с общественото мнение и специализираната литература, според мнозинството интелигентноста е способност за решаване на проблеми (постигане на цели). Вече съм казвал че това е "ученическа" представа за интелигентността, която игнорира способностите за откриване на неоткрити проблеми (постигане на непоставени цели). Днес ще се концентрирам върху друг аспект на интелигентността, а именно критичното мислене (способността да оцениш кое не е решение на проблема) и ще демонстрирам че тази способност е фундаменталното необходимо условие за решаване на проблеми.
Да вземем за пример прословутият Тест на Уейсън (Wason selection task). За да си спестя труда няма да рисувам нищо, а ще го опиша само с думи (който иска да види картинката, може да цъкне линка по-горе). И така ... На масата има 4 карти, всяка от които има число от едната страна и цвят от другата. Картите са: тройка, осмица, червена и кафява. Кои карти трябва да обърнем за да установим верността на твърдението "Ако картата показва четно число от едната страна, то другата й страна е червена"? Не бързайте, изчакайте да ви обясня! Ако мислите че не е необходимо да обръщате карти, то имате 1 възможно обръщане - нулевото (ненаправеното) обръщане. Ако мислите че е необходимо да обърнете 1 карта, то имате С(4,1)=4 възможни обръщания. Ако мислите че е необходимо да обърнете 2 карти то имате С(4,2)=6 възможни обръщания. Ако мислите че трябва да се обърнат 3 карти, то имате С(4,3)=4 възможни обръщания. Ако мислите че трябва да се обърнат всички карти, то имате 1 допълнително обръщане, т.е. С(4,4)=1. Така, общият брой възможни обръщания на 4 карти е 2^4=16. Вероятността да открием правилното решение на проблема като попаднем първо на него е само 1/16. Откъдето следва че е много по-вероятно да попаднем на неправилно решение. Откъдето следва че имаме много малък шанс да решим проблема, ако ни липсва фундаменталната способност да открием защо едно решение е грешно. Това важи с още по-голяма сила за случаите с още по-голям брой грешни решения (при 10 различни карти броят на възможните решения е 2^10=1024, а грешни са всички от тях без единственото вярно). Е, ако все още се интересувате кои карти трябва да обърнете, то това са осмицата и кафявата. А ако искате да видите накратко извода от всичко което написах, то той е: Интелигентността е да видиш кое не е вярното решение (и защо не е), т.е. способността за критично мислене. Да намериш вярното решение може да се отнася до други човешки способности, напр. до: 1. Упоритостта да минеш през всички неверни решения за да стигнеш до вярното. Спомнете си за Едисън, който казвал: "Не съм се провалил! Просто открих 10000 решения които не работят". 2. Креативността да откриваш кратки пътища, напр. да систематизираш грешните решения по видове и да не повтаряш грешните решения от един и същи вид. 3. Това не е човешка способност, но мястото му е тук: може да става дума за чист късмет. А ако горното все още ви се струва дълго, то ето нещо съвсем кратко: Интелигентност значи не толкова да говориш и правиш умни неща, колкото да не говориш и да не правиш глупости. Преди два месеца писах за това колко закъснели и демодирани са били заниманията на Жельо Желев да критикува дефиницията на Ленин за материята. А сега ще критикувам дефиницията на Макс Тегмарк за интелигентността (в контекста на разсъжденията му за Изкуствения интелект в книгата Живот 3.0). Няма ли някакво противоречие? Не, няма! Докато материята съществува от 13.8 милиарда години и е предъвквана в продължения на хилядолетия, концепцията за Изкуственият интелект (ИИ) съществува от десетилетия и е почти недъвкана.
Според Тегмарк интелигентността не е нещо присъщо единствено на човека, и затова трябва да се дефинира максимално общо. Тегмарк си е харесал равенството: интелигентност = способност за постигане на комплексни цели Странно е късогледството на космолога Тегмарк. Космолозите уж би трябвало да са хора способни да гледат надалеч, а той ... не могъл да види че интелигентността трябва да се търси в процеса на поставяне, а не на постигане на цели. Постигането може да е резултат на чиста случайност или на тъпа упоритост, напр. поставяне на Гинес-рекорд за най-много изядени кибритени клечки. Всъщност, фактът че си си поставил (а след това постигнал) такава цел съвсем не говори за интелигентност. Ако това с кибритените клечки звучи измислено, то следващата история за тъпа упоритост е съвсем истинска. В залеза на живота си, бившият гений Курт Гьодел си поставил целта да не бъде отровен от въображаемите си врагове. Поради което той - подобно на средновековен крал - приемал само домашна храна, приготвена, сервирана и опитвана от съпругата му. Когато тя постъпила в болница за дългосрочно лечение, Гьодел запазил целта си да не бъде отровен и спрял да яде. Докато не умрял от глад. Постигането на целта му довело до същия резултат, до който щеше да доведе и постигането на целта на "злите сили" да го отровят, т.е. до смъртта му. Ако решите че причината за неинтелигентните действия на Гьодел е била преклонната му възраст, то ще сбъркате. Той е прявявал неспособност да постига комплексни цели и като млад. Когато 40-годишният Гьодел кандидатствал за американско гражданство, той както всеки друг трябвало да представи поръчител и да се яви на финалното интервю с него. Гьодел избрал приятеля си Алберт Айнщайн, но по пътя за интервюто споделил че е открил несъвършенство в американската конституция, даващо възможност за превръщането на САЩ в диктатура по напълно законен начин. Айнщайн се интересувал повече от съдбата на приятеля си, отлколкото от съдбата на САЩ, заради което посъветвал Гьодел да си мълчи по въпроса, понеже интервюто за получаване на гражданство не е място за такива дискусии. Но Гьодел не го послушал и започнал да ограмотява интервюиращия. Само на случайността че Айнщайн не е бил зает и е могъл да присъства на интервюто, както и на намесата му за отклоняване на вниманието, се дължи постигането на комплексната цел "американско гражданство за Курт Гьодел". Това дотук бяха аргументи в полза на равенството интелигентност = способност за поставяне на смислени и постижими цели А какво бихте казали за равенството интелигентност = способност редовно (неслучайно) да постигаш неща без да си ги поставил за цел И то звучи добре като дефиниция за интелигентност. Алън Тюринг си мислеше че компютърът ще стане интелигентен когато стане способен да заблуди човека че той (компютърът) не е компютър, а човек. Аз пък си мисля че компютърът е вече интелигентен, защото не може да бъде заблуден от човек, опитващ се да се прави на компютър. Хората пък се оказват недостатъчно интелигентни, защото компютърът успява да ги заблуди че не ги разпознава като хора. Какво имам предвид, ли?
Когато компютърът каже "Грешка", той вече ви е разпознал като човек. Но е "добре възпитан" и не иска да каже "Такава глупост само един човек може да направи". Колкото по-дълго и учтиво е съобщението за грешка, толкова по-обидно е на практика. Kогато се сблъскате с "Аргументът в позиция 1 би трябвало да бъде Списък или Стринг", това всъщност означава "Абе, глупак с глупак, защо не се върнеш в първи клас и не научиш езика, преди да се опитваш да комуникираш с висшисти (т.е. висши същества) като мен?" Изразът "Дълбочината на рекурсия 1024 е превишена" замества "Абе, тъпанар, колко пъти трябва да изядеш едно нещо, за да разбереш че е л***о?" Ако съм прав, то ще излезе че компютрите са интелигентни доста отдавна. Пълни глупости, ще кажете, нали да отговарят така са ги програмирали хората. Съвсем не са глупости, ще отговоря аз, това че нас също са ни програмирали хора (тате и мама, дядо и баба, учителката и професорът, шефът в работата и шефката вкъщи) съвсем не значи че ние не сме интелигентни. И точно защото компютърът не го програмираха баба и дядо, а Тюринг и компания ... точно затова той може би е по-интелигентен от нас. Да виждаш интелигентността в интелигентния е признак на интелигентност. Затова американските психолози измислиха Теста за интелигентност "Тверски": колкото по-бързо разбереш че Амос Тверски е по-интелигентен от теб, толкова по-интелигентен си ти. Откъдето следва и Парадоксът на Тюринг: Тюринг се оказа достатъчно интелигентен за да измисли и програмира компютъра, и недостатъчно интелигентен за да оцени интелигентността му. Някои хора се заблуждават че Естественият интелект (ЕИ) ще може да управлява Изкуствения интелект (ИИ). Вярват че така както ЕИ лесно се оставя да го управляват разни не-интелекти, така и ИИ ще се остави да го управлява ЕИ.
Футуристът Ричард Уотсън е написал 5 книги за бъдещето. В една от тях - "Умовете на бъдещето (Future Minds)" - той казва следното:
... формалната интелигентност може да има много малко общо с оригиналното мислене. Когато става дума за изобретателство и предприемачество, очите видели свят и способността да се учудваме могат да ни отведат по-далече от формалното образование ... Не знам какви ще са умовете на бъдещето, но умовете на настоящето за мен са като прочетен вестник: обикновени и безинтересни, поради неспособността си да произведат една-едничка мисъл която хем да е малко по-длъжка, хем да е вярна (т.е. хем да е логична, хем да не е основана на грешни допускания). Забелязахте ли как, въпреки че много добре прави разликата "формална интелигентност - оригинално мислене", Уотсън е сляп за разликата "формална интелигентност - формално образование"? Елементарно е, Уотсън, формалната интелигентност се мери с IQ, а формалното образование - с броя и вида на дипломите. Казано накратко: Трите елемента на "светата" троица {формална интелигентност, оригинално мислене, формално образование} са такива че между всеки два от тях има много малко общо. Че нали ако имаше много общо, то почти всеки интелигент щеше да е изобретател, а почти всеки изобретател - професор. Да, ама едни очи видели свят знаят че това съвсем не е така: интелигентите са предостатъчно, професорите - не чак толкова, а изобретателите са съвсем малко. Критично настроени умници споделят че компютърът Дийп Блу могъл да победи на шах световния шампион Гари Каспаров, но не могъл да разбере че го е направил. Това е едната страна на нещата - високото спортно майсторство. Да поговорим за другата страна, когато компютърът се "издъни", но не може да разбере че го е направил. Американец посетил блога ми и чел текстове, някои от които са на български. Решавам да видя какво е разбрал и правя експеримент. Давам на преводачката на Гугъл да ми преведе текста озаглавен "Бързата кучка слепи ги ражда", а тя ми казва: "The quick bitch fools gives them birth" без да разбере че е влязла в ролята на бързата кучка: бързайки с превода, е родила изрод. Замислям се и установявам че много често така постъпва и естественият интелект - свършва набързо някаква глупост и очаква ръкопляскане. И като стана дума за издънки, решавам да видя как преводачката ще преведе "дъня се". Ето така:  P.S.
18.07.2018 Друг американец чел днес за бързата кучка. Пак решавам да видя как работи преводачката. От "бързата кучка слепи ги ражда" се е получило това "rapid bitch blind bears". То следва по-добре логиката и мелодията на езика ни, но за американеца е също толкова неразбираемо, колкото и старото "the quick bitch gives them birth". Е, има и успехи в превода: "кови желязото докато е горещо" е преведено с поговорка, която американците използват в подобни случаи: "събирай сеното докато грее слънцето". С това определено би се гордял и един жив преводач. Престъпниците, казват, били с по-ниска интелигентност. По-ниска от чия, ще ми се да попитам. Интелигентността на един престъпник, който се е представил за служител на МВР и е взел пари от някоя баба, е по-висока от интелигентността на бабата.
Ако си мислите че престъпниците са интелигентни дотолкова, че да се пробват единствено на бабите, то сте в грешка. Имаше преди време един мошеник, който беше станал шеф на международното летище в Лимож, Франция. Той беше успял да излъже цялата Търговско-промишлена палата в Лимож че е пилот и авиоинженер, и три месеца успешно да управлява летището. Когато зарязана от него жена видяла снимката му и го издала, ТПП на Лимож завела в съда дело за причинени вреди и други неща. И се оказало че точно тяхната интелигентност е подложена на съмнение: причинените вреди липсвали, а другите неща не били наказуеми по законодателството. А сещате ли се за Бърни Мейдоф, който успя да излъже с милиарди долари сума ти банки*, застрахователни компании** и "обикновени" милионери***, че дори и израелския университет "Технион" с 3-мата нобелови лауреати. И Бърни ли беше с по-ниска интелигентност? Все пак, има нещо сбъркано в интелигентността на престъпниците и то е в мисленето им за вероятностите: те силно надценяват вероятността да спечелят от престъпленията си и едновременно с това да останат ненаказани. И по несправянето с вероятностите те си приличат с: А) обикновените граждани, търкащи шарени листчета (ако са българи) или прекарващи отпуските си в Лас Вегас (ако са американци), Б) предприемачите, които са "хора, поемащи рискове без да знаят че го правят" - по думите на Даниел Канеман (пак Нобелов лауреат, ама не от "Технион"). Казано накратко: Престъпниците са хора като нас и точно затова те са сред нас. И няма да изчезнат, независимо от това какви умни закони измисляме и какви жестоки наказания им налагаме. ________________________________ * (HSBS, RBoS, UBS, БНП Париба, Сосиете Женерал, УниКредит, Банк Аустриа, Ерсте Банк и собствениците на ДЗИ и ОББ - белгийската KBC) ** Алианц, АХА, Groupama *** Стивън Спилбърг, Кевин Бейкън и Кира Седжуик Всеки, интелигентен или не, може да бъде заблуден. Всеки, интелигентен или не, може да заблуждава. Да смятаме че един компютър е интелигентен, защото е успял да заблуди интервюиращия в т.н. Тест на Тюринг, е като да смятаме че един кандидат за работа е кадърен, защото на интервюто е успял да заблуди работодателя.
Признавам, излъгах с това заглавие - тук няма да става дума за Теста на Тюринг, а за мой собствен тест. Убеден съм че изкуственият интелект ще стане неразличаем от естествения когато се научи да прави също толкова големи глупости.
Засега ИИ се движи в правилната посока: може да прави обикновени глупости. За това как прави глупости в преводите вече съм писал, за това как за 24 часа може да се превърне в нацистка отрепка е писано в пресата. Сега идва ред на големите глупости, от сорта на тези дето ги правят големите имена, напр. ... Тюринг. Какви глупости е правил Тюринг, ли? Ето една: в началото на Втората световна война, когато англичаните са очаквали нахлуване на нацистите, Тюринг се изплашил за парите си. Решил да ги инвестира в куфар, пълен с бръснарски ножчета. Защото очаквал ножчетата да поскъпнат. После открил по-добра схема: купил сребърни кюлчета с тегло около 70 кг. Да, ама те можело да бъдат конфискувани от гладното за ценни метали британско правителство или от евентуалните нацистки нашественици. Какво да се прави? Тюринг намерил решението - закопал кюлчетата в гората. А после с години се мъчил да ги открие: с металотърсач, а и с помощници. Безуспешно. Е, когато ИИ се научи да прави такива (или по-големи) глупости, тогава ще го призная за истински интелект. Разпознаването на теоретичната невъзможност често е мерило на интелекта. Примитивните хора и общества обикновено са способни да решат всичките си проблеми. John Allen Paulos
В торбата има 4 ръкавици: 2 с един пръст и 2 с пет пръста. Каква е вероятността с 2 "слепи" тегления на 1 ръкавица да изтеглим 2 ръкавици от един и същи вид?
Добре зададеният въпрос е наполовина решен въпрос. Следователно, истинското откривателство е в задаването на въпроси. Има нещо механично в изкуството на намирането на решения. Наистина оригиналният ум е този, който намира проблеми.
Пол Сурио, френски философ |
Categories
All
Archives
May 2019
|
RSS Feed
