Category: Intelligence

Измисленият успя да надмисли мислителя

6/20/2020

"Хитростта е умът на слепия", казвал Козма Прутков. Ако случайно не знаете, това е измислен герой, под чието име пишела група руски автори от 19-ти век.

Алън Тюринг бил гений от малък, но имал проблеми с езика. По думите на най-добрия му биограф, в училище той се борел с английския. Предполагам че не му е хрумвало да се бори с руския, и особено с руските автори от 19-ти век. Затова не разбрал колко лош вкус е проявил с формулировката на т.н. Тест на Тюринг, твърдейки че компютърът ще стане интелигентен тогава, когато стане способен да мами хората (че е човек).

Да мами е способен всеки дребен хитрец. Виж, да композираш музика, пишеш стихове, рисуваш картини, откриваш и доказваш теореми е съвсем различно; тук трябва да си творец, а не хитрец. Точно в тези дейности компютърът е способен да ни накара да не забележим че не е човек, и само нашето сляпо преклонение пред Тюринг ни пречи да видим че компютърът е точно толкова интелигентен, колкото сме ние. ... ако не и повече.

Може би защото се заблуждаваме че е сляп като нас ... ако не и повече, очакваме от компютъра да е способен да мами като нас ... ако не и повече?

В бъдещето тъмно той гледаше ясно

6/11/2020

Гениалният Джон фон Нойман могъл да погледне в бъдещето и да види какви ще бъдат компютрите. Няма шега: вчерашните, днешните, а вероятно и утрешните компютри са били, са и ще бъдат изградени при следване на т.н. Архитектура на фон Нойман.

Когато става дума за бъдещето, гениалността може да бъде не само предимство, но и недостатък. Фон Нойман бил толкова умен че можел да пише програмите си директно на машинен език. По тази причина, той смятал че с компютрите ще се общува само на техния език, и като следствие - че с компютрите ще общуват само програмистите. Гениалността му попречила да види днешния ден, когато всеки човек носи компютър в ръката си и ежеминутно си общува с него.

Интелигентните

5/29/2020

Има няколко вида интелигенти. Интелигентността на едните им помага да те разберат лесно; нея ще наречем Интелигентност при приемане. Интелигентността на вторите те кара да ги разбираш трудно; нея ще наречем Интелигентност при предаване. Поради склонноста ни да предпочитаме да ни разбират пред това ние да разбираме другите, предпочитаме първия вид интелигенти.

Представям си способността на първите като умение да виждат невидимото, т.е. умение да виждат умствените ни скокове (пропуснатите истини в аргументацията ни). Представям си неумението ни да разбираме вторите като неумение да виждаме невидимото, т.е. да виждаме техните умствени скокове (пропуснатите истини в тяхната аргументация).

Случва се човек да се проявява интелигентно и по двата начина едновременно. Имах суперинтелигентен колега, на който му се налагаше да ми обяснява непознати за мен неща. Когато виждаше че обяснението му не стига до мен, той пробваше втори и трети начин ... докато го разбера (и то без да ме пита защо, и къде точно, не го разбирам). С други думи, бил е едновременно неразбираем за мен (интелигентен при предаване) и разбиращ защо аз не го разбирам (интелигентен при приемане).

Има и втори вид Интелигентност при приемане, която сякаш не се стреми да запълва чуждите дупки в предаването, а даже да ги увеличава (Интелигентност на отсяването). Разправяли са ми за човек с неособено престижна професия и липсващи теоретически и практически знания по финанси. Предложили му специализиран кредит при "много изгодни" условия, предварително договорени от работодателя му - сериозна институция, с персонал от десетки хиляди. Човекът се абстрахирал от всички приказки за: ОЛП-та, Либор-и и ГПР-и; проста и сложна лихва; реален и номинален лихвен процент. Просто потърсил други оферти за същия срок и сума, и сравнил месечните погасителни вноски. Разбрал че работодателят му нищо изгодно не е договорил. И взел неспециализиран кредит от банката с най-ниската месечна вноска.

Хитростта е умът на слепия

5/24/2020

Продължавам да си мисля за този афоризъм на Козма Прутков и откривам следното:

Хитрите и умните не само образуват две отделни множества, но и множествата им са различни по вид. Първите можеш да ги подредиш така, както можеш да подредиш естествените числа - по ред. Например, като използваш критерия "спечелени пари".

При умниците нещата са различни. Те си приличат с комплексните числа. Умниците не можеш да ги подредиш: по важност, ум или продуктивност. Дори и да приемем че едни математици, съотв. химици, са по-важни от други (което е спорно), то от това изобщо не следва че произволен математик е по-важен от произволен химик (или обратното).

Накратко: Хитреците можеш да ги подредиш, умниците - не!

За хитростта

5/23/2020

Хитростта е умът на слепия, казвал Козма Прутков. Не знам какво е искал да каже, но в казаното виждам следното:

Хитростта не е пълноценен заместител на ума, а патерица за инвалида. Сещам се за един български богаташ, който доскоро минаваше за милиардер ... защото бил много умен. Винаги съм се съмнявал в качествата му, но наскоро разбрах че не съм бил прав ... наистина е бил милиардер. Не защото бил много умен, а защото бил хитрец и спестил 600 милиона само от неплащане на данък "хазарт".

На хитреците понякога им вземат спечеленото, след което го изхарчват, и то за глупости. Наследството на умните не може да бъде изхарчено! Спомнете си за Архимед и неговото наследство: Еврика-та, винтът и формулата за обема на вписаната в цилиндър сфера!

Образователен парадокс

5/12/2020

Слабостите на масовото образование се дължат на:
а) ограничената способност на знанието да проникне в главата на глупака;
б) силата на "аналогичната зараза" - заблудата че има еднозначна кореспонденция между света на идеите и материалния свят.

Математиката научава глупака че светът на числата и формите е безкраен, откъдето той – жертва на аналогичната зараза – си прави извода че Вселената, Времето и природните ресурси за също безкрайни. Химията научава глупака какво е водата и как се е „случила“, а той получава фалшивата увереност че, ако се наложи, той (евентуално някой друг) може да произведе вода.

Е, има една наука, която може да научи глупака на ум и разум, ще кажете (с известно основание). Това е икономиката с нейната концепция за „цената на пропуснатите възможности“, която обяснена като за глупаци звучи така:
> колкото повече се занимаваме с дреболии, толкова повече важни неща пропускаме да направим;
> колкото повече даваме за колайдери, толкова по-малко имаме за болници;
> колкото повече футболни игрища (за неделни мачове) строим, толкова по-малко детски градини имаме за останалите дни в седмицата.

Изглежда че икономиката може да научи глупака на ум и разум. Но как ще обясните следния парадокс: въпреки факта че глупаците предпочитат да следват икономика, броят им не намалява. Както и броят на дреболиите, колайдерите и футболните игрища.

Оптимизация

5/7/2020

0 Comments

Всеки оптимизира по различни (като брой и вид) критерии. Дори и когато има един-единствен критерий, оптималното решение:
а) може да не е очевидно, а да зависи от начина по който сме формулирали проблема и/или критерия,
б) може да не съществува,
в) може да е недоказуемо че е такова.

За любителите на загадките, това е един уж прост проблем с рязане на палачинки с радиус 1, където оптимизирането се прави по един критерий, т.е. търси се минималната обща дължина на разрезите. Видях проблема оптимизиран като за пред хора (в книга) от име в математиката, и успях да го оптимизирам още малко, но съвсем не съм сигурен дали съм стигнал близо до истината. Това е малкият проблем на оптимизацията: дори и да си стигнал малко по-напред, често няма как да знаеш дали не си безкрайно далеч от истината*. Големият проблем на оптимизацията е че може да си стигнал до истината за рязането на палачинки и съвсем да забравиш че палачинките няма нужда да се режат.

______________________________________
* за илюстрация, любителите на геометрията биха могли да погледнат тук

0 Comments

Асиметрия

5/6/2020

Дай на бедняка богатство и той ще стане ... богаташ.
Дай на глупака акъл и той ще стане ... богаташ.
Не го ли разбра? Последен шанс:
Дай на глупавия богаташ акъл и той ще стане ... по-голям богаташ.

Бягства

5/2/2020

Българите бягат от хилядолетия. Избягали са от древната си родина (според Петър Добрев - планинските земи между Узбекистан и Афганистан). Избягаха от Велика България - южните земи на Русия и Украйна. Българите на Кубер избягаха от Панония за да се заселят в Македония. Българите на Алцек избягаха от Бавария за да се заселят в Италия. Днешните българи са най-смели и бягат презокеански. Бягат българите, но България все я има.

Бягствата на българите ме подсещат за бягствата на човешката интелигентност. Как ли не я дефинираха разни интелигенти, и все се налагаше да бягат от дефинициите си. Много неудобно се получаваше когато казваха че интелигентността е да можеш да смяташ, пък после излизаше че по този критерий компютърът също е интелигентен. По-късно интелигентността беше в това да можеш да превеждаш, но компютърът се научи и на това. Научи се и да рисува, композира и доказва теореми. Но човекът едностранно променяше дефиницията за интелигентност, че така му беше удобно. За да може естественият интелект да бяга в земи, временно недостъпни за изкуствения. Само едно не е ясно: дали така както за българите винаги ще има място за нова България, за естествения интелект ще има нови земи за бягство и заселване?

Да знаеш или да мислиш - това е въпросът

4/23/2020

Ако си незапознат с важното в твоята област, твърдят психолози, ти си неспособен да се възползваш от огромната работа свършена от тези преди теб. Затова, не се учудвай че често преоткриваш колелото и топлата вода!

Добър съвет, макар че не е универсален. Хората са различни: едни са ученици, а други - мислители. На ученика му е по лесно да научи чуждите начини, на мислителя му е по лесно да измисли свои. Понеже по природа съм мислител, ще кажа собственото си мнение*:

Ученето на чужди начини е сложна работа: първо трябва да разбереш чуждата теорема и доказателството й, второ - трябва да ги запомниш. Измислянето на собствена теорема е двойно по-лесно - измисляш я, а после я записваш (за да не се налага да я помниш). Също като с децата: има ли смисъл да отделяш време и нерви за отглеждане на чужди деца, че да си подготвен когато дойде време за твоите?

____________________________________________________________
* на човек, който знае само една чужда теорема наизуст, но е измислил доста собствени теореми, че и доказателства на чужди

Лекция за мисленето

4/22/2020

0 Comments

Отивате да четете лекция за конвергентното и дивергентното мислене, която ще бъде записана за поколенията. Виждате че ципът на панталона ви се е развалил в отворено положение. С отворен цип пред поколенията? Не, благодаря! Имате 10 минути. Какво да направите?

Специалистите гледат отвисоко на дивергентния мислител - човекът който смята че има едно правилно решение и един правилен път до него. Той решава да свали панталона си, защото така е по-лесно ципът да бъде оправен. Тук акцентът е върху оправянето, но гаранции за оправяне няма.

Специалистите аплодират дивергентните мислители, тези които виждат повече решения на проблема, защото го виждат от повече страни. Най-добрите дивергентни мислители генерират многобройни идеи:
> обувам си панталона наобратно;
> залепвам си ципа със секундно лепило;
> закачам си "дюкяна" с телбод;
> махам си панталоните и говоря по бельо;
> намирам някой дребен човек за да застане пред мен.

Вече е ставало дума че често в главата ми светва лампичка с най-доброто и лесно* решение. И сега е така; няма как - чака ме лекция пред поколенията:
А ако нямам лепило и телбод? А ако в залата няма по-дребен от мен? А ако нямам желание да остана за поколенията в ролята на идиот по бельо? Нямам, нямам, нямам? Да не бъдем негативисти, все имам нещо, какво е то? Елементарно, Уотсън, имам фланелка; няма да си облека якето на голо, да не съм Иги Поп! Вадя си фланелката от панталона и ... готово.

____________________________________________________
* както е казал народът: "Накарай мързеливия на работа, че да те научи на акъл!"

0 Comments

По стъпките на Айнщайн

4/18/2020

Когато чула колко пари са дали за построяването на мощен телескоп, с който учените трябвало да намерят потвърждение на някаква теория, съпругата на Айнщайн сполучливо отбелязала: "Моят съпруг прави тези неща на гърба на пощенски плик".

В книгата "Кодът на креативността" от британския математик Маркъс ду Соутой, издадена миналата година, чета как наставляваният от Саймън Колтън и Стивън Магълтън изкуствен интелект открил рефакторируемите числа и предположил че нечетните такива са точни квадрати (без да може да го докаже). Впоследствие Колтън публикувал статия, в която дал доказателство. Да беше жива, съпругата на Айнщайн щеше да каже: "Това нещо Ванчо го е открил и доказал с 2 реда текст, без да използва математически символи и изкуствен интелект, и без да пише статии в научни списания". А аз бих добавил: "Спомням си как се изненада един немски професор на твърдението ми че числата с нечетен брой делители са точни квадрати; сякаш не беше чувал за функцията сигма_0(n) и формулата за изчисляването й."

Емоционалната интелигентност

4/17/2020

Освен номерата на египетските династии, Спирос носи в главата си какви ли не боклуци. Сред тях са разсъжденията на Майкъл Гладуел за емоционалната интелигентност (ЕИ). В опростенчески анализ на най-интелигентния американски мъж - Кристъфър Ланган - Гладуел отдава "неспособността" му да се справи с живота на ниската му ЕИ. Тя била причината Ланган да не успее да завърши университета и да практикува "странните" си занимания (вкл. охрана на барове и животновъдство).

Спирос носи и друг боклук в главата си - споменът за учителката от Комотини, която постоянно му натякваше че бил много умен, но не бил разумен. Това, в съвременната трактовка на Гладуел, би могло да означава че емоционалната му интелигентност е била малка. Само дето той не се чувстваше ощетен и не можеше да се оплаче от живота си. Чувстваше че учителката е била ощетена: опитвала се е да дава (подобно на Гладуел) на надарените нещо, което не й е достигало (акъл).

Ако изобщо има емоционална интелигентност (модерните изследвания твърдят че няма, поне по начина по който я вижда Гладуел), то слабата ЕИ би трябвало да пречи на живота на всеки. Да, ама не! Спирос има доста примери за хора с особен характер, които не са успели да завършат училище и са проявявали странности (вероятно това има предвид Гладуел под "слаба ЕИ"), но биха попаднали в списъка на успелите. Такъв човек е Пърси Диаконис - математик, фокусник и станфордски професор. Той бяга от къщи на 13 годишна възраст, за да се присъедини към циркова трупа и е циркаджия в продължение на години. Никога не завършва гимназия, но успява да се вреди в университет, като нито той, нито университетът, съжаляват за това.

Подобно нещо се случило в Москва. Владимир Воеводски бил на три пъти изключван от гимназията. Бил изключен и от университета заради лош успех и лошо поведение (отказвал да посещава лекции по скучни дисциплини). Извадил късмета да го поканят да направи докторат в Харвард. Завършил живота си в най-престижното за един математик място - принстънския Институт за авангардни изследвания, радвайки се на най-престижното за един математик отличие - медала "Фийлдс". За разлика от Ланган, който пътувал из света на странните професии, Воеводски пътувал из света на странните химически субстанции и не го криел от никого. Вероятно затова житейският му брояч спрял на 51.

Освен от математика, Спирос се интересува и от музика. Много ниска ще да е била ЕИ на Дейв Брубек, след като кандидатствал в консерватория без да чете ноти. Емоционално слаб да се изправи срещу (хеле пък да победи) срама си и музикалната си "слабост", той решил да ги скрие. Успял да избута първата година, но на втората го разкрили и поискали да го изключат. Ректорът усетил че за един музикант "музикалната" интелигентност е по-важна от емоционалната, и затова му дал възможност да завърши, но само при едно условие - да обещае никога да не преподава в консерваторията. Години след това друг ректор на същата консерватория провесил на врата на Брубек лента, на която пишело "Почетен доктор". Толкова по въпроса за ЕИ.

Eстествен интелект

4/8/2020

0 Comments

Естественият интелект е странна птица. Може да се подиграва на Изкуствения интелект заради неспособността му да направи звуково разграничение между ENCOURAGE EUTHANASIA и ENCOURAGE YOUTH IN ASIA и същевременно да не разбира че употребата на израза ENCOURAGE YOUTH IN ASIA демонстрира собствената му неспособност да направи смислово разграничение между младежта от Исфахан и младежта от Магадан.

0 Comments

Открийте грешката на художника!

3/15/2020

0 Comments

Тим Ву е нарисувал 4-рутерна мрежа и твърди че броят на възможните маршрути между точките А и В е три. Прав ли е?

0 Comments

Относно Декарт и Йоги Бера

3/10/2020

"Мисля, следователно съществувам", това казвал Декарт. Нека приемем че Декарт е прав и направим следните умствени упражнения:

1. Декарт мисли, следователно Декарт съществува. Това е прословутият Modus ponens. Ако мислите така, то всичко е наред.
2. Декарт съществува, следователно Декарт мисли. Това е прословутата логическа заблуда Affirming the consequent.
3. Декарт не съществува, следователно Декарт не мисли. Това е прословутият Modus tollens. Ако мислите така, то всичко е наред.
4. Декарт не мисли, следователно Декарт не съществува. Това е прословутата логическа заблуда Denying the antecedent.

Тези работи ги знаем, ще кажете. Не се и съмнявам, но как сте с практиката? Всъщност, знаете ли какво казваше по въпроса Йоги Бера? На теория, няма разлика между теория и практика. На практика, има.

Култура и интелект

2/25/2020

- Удивително е колко лесно се бъркат културата и интелекта - казва на студентите си Спирос. - Една от причините е че те вървят ръка за ръка: повечето хора с ниска култура са с нисък интелект, а повечето хора с нисък интелект са с ниска култура. Но нещата са доста по-сложни отколкото изглеждат на пръв поглед.,

- Ще ни бъде много по-лесно да ви разберем, ако дадете практически примери - предлага зубрачката с големите очила и се приготвя да записва.

- С удоволствие! Аз, например, мога да ви говоря за Тутмос III на добър късноегипетски и за руините в Гьобекли тепе на прекрасен турски. Винаги когато го правя хората казват че съм много интелигентен. В действителност, те искат да кажат че съм много културен. Нека сега вземем за пример моя колега, и ваш професор, Стаменко Стойков. Когато ви заговори за своите изследвания на висококомпозитните числа, той няма да ви се стори толкова интелигентен, защото ще разберете по-малко от неговите думи на български, отколкото от моите на египетски. Всъщност, по-интелигентният е той: защото докато аз просто преразказвам историята на Тутмос, Стаменко създава историята на висококомпозитните числа.

Нищо ново под слънцето

2/15/2020

Двама китайски философи се разхождали по моста и гледали рибите.
- Виж колко щастливи са рибите! - рекъл Жуандзъ.
- Ти не си риба, откъде знаеш дали са щастливи или не? - отговорил Хуйдзъ.
- Ти не си аз, откъде знаеш дали знам или не? - запитал на свой ред Жуандзъ.
- Аз не съм ти, и затова не знам дали знаеш или не. По същия начин ти не си риба, и затова не знаеш щастливи ли са рибите или не - сложил край на разговора Хуйдзъ.

Философът Витгенщайн посетил приятелка, на която току-що били оперирали сливиците. Попитал я как се чувства, а тя му казала че се чувства като прегазено псе. "Откъде знаеш как се чувстват прегазените псета?", попитал Витгенщайн.

От "европейското" по борба, Мими Христова донесла трета титла за България. Откъде знаят че я е донесла за България?

Intelligence

1/15/2020

Intelligence is like flatulence. People tolerate it if you keep it to yourself but are annoyed if you let it roam free.

Интелигентността е като газовете - търпят я ако я сдържаш, но се дразнят ако я пуснеш на воля.

Глупост

1/8/2020

Ачо и Бочо били подгонени от гладна мечка. "Какъв е смисълът да бягаме", попитал Бочо, "след като никой от нас не е по-бърз от мечката?" "За да избягам от мечката, от мен не се иска да съм по-бърз от нея, а от теб", отговорил Ачо.

Сигурно не знаете продължението на историята, но аз съм тук за да ви го разкажа. Ачо оцелял, Бочо - не. Веднъж, Ачо чул един от синовете си да казва че щом човек е спечелил много пари, то няма начин той да е глупак. Тогава Ачо му казал:
За да заблуждаваш глупаците не се иска да не си глупак, а само да не си чак такъв глупак като тях. Откъдето следва че е напълно възможно повечето хора с пари да са глупаци.

P.S.
10.02.2020
Месец по-късно откривам сходно мислене в Ronald Pearson, който пише:
Казват че не можеш да заблудиш всички хора през цялото време, но някои наистина опасни хора знаят че е достатъчно да заблудиш достатъчно много хора в продължение на достатъчно дълго време.

Шахмат

12/22/2019

0 Comments

Миналата година ме запознаха с добър играч на шахмат. Човекът започна да разсъждава и стигна дотам да каже че шахматът бил висша проява на интелект. Възпротивих се и получих укорителни погледи от присъстващите.

Продължавам да смятам че съм прав и ще направя аналогия - можеш да смяташ че скулптирането е висша проява на естетика, но аз ще контрирам че е достатъчно да се разходиш из произволен парк или галерия, за да се убедиш в обратното. Днес, от книгата "Царски гамбит" с автор Пол Хофман, научавам че:

През 1884 г. членове на университетския шах-клуб на Кеймбридж в продължение на 4 месеца играят кореспондентски мач с луди от лондонската лудница Бедлам. Лудите побеждават в 25 хода.

0 Comments

Малко акъл, ама навреме ...

12/2/2019

0 Comments

Имаме 4 точки: A, B, C и D. Първите три са върхове на триъгълник, а четвъртата е вътрешна за триъгълника. Да се докаже че AC+CB > AD+DB.

Оказва се че не само студенти (математици, програмисти, инженери), но и преподавателите им, не могат да намерят доказателството за по-малко от час (а някои и изобщо). Защото не знаят какви "инструменти" да използват. На учителите по математика им е по-лесно - те знаят от кой учебник е задачата и кои са подходящите "инструменти".

0 Comments

Като си толкова умен ...

11/24/2019

"Като си толкова умен, защо не си президент на банка или ректор на университет?", питат филмов герой. Тъп въпрос, мисли си зрител от задните редове, ако банковите президенти и университетските ректори бяха толкова умни, то щяхме да знаем имената им, вкл. и на тези отпреди 4-5 века. Като че ли и филмовият герой мисли че въпросът е тъп, защото отговаря така: "Да си умен не е предимство, а препятствие."

Отново за интелигентността

11/22/2019

В този блог неколкократно съм споделял мнението си за това че мнозинството разбира интелигентността погрешно (защото я смята единствено за способност за решаване на проблеми, т.е. способност за отговаряне на въпроси). Аз пък смятам че голямата интелигентност е в способността да откриваш проблеми (въпроси), вкл. и в това да виждаш обикновени неща като проблеми и да поставяш статуквото под въпрос.

В написания от Дейвид Епстайн бестселър Range, онколог споделя защо "супер-интелигентната" компютърна система на IBM, наречена Watson, се е провалила с гръм и трясък в онкологията, независимо че преди това е спечелила куиз-шоуто Jeopardy! заедно с наградата от 1 милион долара:
Разликата между това да спечелиш в Jeopardy! и да излекуваш рака е в това че ние хората знаем огговорите на въпросите в Jeopardy! При рака ние все още работим по това кои са важните въпроси.

Тест за цивилизованост

10/31/2019

Колкото по-цивилизована е една страна, в толкова по-голяма степен глупостта е привилегия на висшестоящите. В една слабоцивилизована страна, глупаци ще качат газова бутилка във влак - за да си приготвят закуска. Бутилката ще гръмне, а влакът ще се запали и изгори.

В една средноцивилизована страна като родината ни, това е невъзможно да се случи. Цивилизоваността на българина би го подсетила да си приготви закуската предварително и да си я носи в плик. У нас инцидент с влак не се предизвиква на нивото на пътниците, а на по-високо ниво. Например, на нивото на машиниста (ако има глупостта да поеме закуската си от бутилка).

В една високоцивилизована страна, никой не си носи закуските в пликче. Там за тази цел има бюфети и вагон-ресторанти. Машинистите пък са достатъчно дисциплинирани за да не пият на работното си място. Там инцидентите се предизвикват на още по-високо ниво - или влаков диспечер глупаво ще сбърка или хакер ще хакне с лекота глупаво направената диспечерска система.

<<Previous

Измисленият успя да надмисли мислителя

В бъдещето тъмно той гледаше ясно

Интелигентните

Хитростта е умът на слепия

За хитростта

Образователен парадокс

Оптимизация

Асиметрия

Бягства

Да знаеш или да мислиш - това е въпросът

Лекция за мисленето

По стъпките на Айнщайн

Емоционалната интелигентност

Eстествен интелект

Открийте грешката на художника!

Относно Декарт и Йоги Бера

Култура и интелект

Нищо ново под слънцето

Intelligence

Глупост

Шахмат

Малко акъл, ама навреме ...

Като си толкова умен ...

Отново за интелигентността

Тест за цивилизованост

Categories

Archives