Преди години ... когато рокендролът беше значително по-млад ... спорим с приятели за водородните автомобили. Те ходили тук-там, видели туй-онуй, чули това-онова и ... се убедили че бъдещето е в тях. Аз, ходил само на училище, и помнещ само туй-онуй ... им казвам че електролизата на водата е сложен и скъп процес и това което ми казват са глупости. Връщам се вкъщи и виждам че водородът се произвеждал не от вода, а от изкопаеми горива - основно от метан. Да добавиш допълнителен процес за да гориш водород, вместо директно да гориш метан е глупост от енергийна (физическа) гледна точка.

Какво ме накара да се ровя допълнително не знам, но сега виждам че тази работа с водорода е глупост и от химическа гледна точка: при производството му от метан се отделя СО2, т.е. случва се точно това срещу което се бунтуват радетелите за водородно автомобилостроене. Затова за водородните коли само се говори, но почти нищо не се прави? Рокендролът старее, а водородните коли все си седят по ... чертежите.

"Глупост" е точната дума, която употреби Илон Мъск, когато описа напъните за използване на водорода, като закачи отпред думата "изумителна". Опонентите му възразиха че той има противоположни интереси (нали е в бизнеса с литиеви батерии), но не можаха да опровергаят аргументите му.

Образованието, казвал Айнщайн, е това което остава, когато човек забрави всичко научено в училище. Разни тълкуватели, до един работещи в образователната сфера и следователно имащи задни цели, твърдят че Айнщайн е имал предвид това: дори и да са забравили наученото, хората вече не са същите късогледи и тесногръди индивиди, каквито са били преди да влязат в училището.

Аз нямам материален интерес, и затова мога да погледна към образованието от друга гледна точка: може би Айнщайн е искал да каже че образованието дава фалшива сигурност на тези, които вече са забравили знанията си, правейки ги по-късогледи и тесногръди, отколкото са били преди да влязат в училището.

Ако основният източник на съмнение в реалността на климатичните промени беше липсата на информация или отказът да се приеме науката, човек би очаквал съмнението да бъде по-силно сред тези с по-малко образование и научни познания. Но това не е така. Проучванията на общественото мнение показват, че колкото повече хората знаят за науката, толкова по-поляризирани са техните възгледи за климатичните промени.

Републиканците са по-скептични от демократите относно глобалното затопляне, и разделението се увеличава с образованието. Сред републиканците със средно (или по-ниско) образование 57% смятат че глобалното затопляне е като цяло преувеличено. Сред републиканците завършили колеж 74% мислят така. Сред демократите по-доброто образование води до повече загриженост за изменението на климата. Сред демократите със средно (или по-ниско) образование 27% смятат глобалното затопляне за преувеличено; сред демократите с дипломи от колеж само 15% мислят така.

"Партийната" пропаст в загрижеността за климатичните промени е почти два пъти по-голяма (59%) сред тези с висше образование, отколкото сред тези със средно образование (30%).