Category: Environment - mISLANDia

Илон Мъск отива на Марс

11/28/2018

Илон Мъск отива на Марс. Писнало му е да се вози на претъпкани автобуси. Какви автобуси, ще кажете, той не се вози на автобуси. Вярно е, не само че не се вози на автобуси, но и изобщо не се вози. За тази работа си има няколко коли с шофьори. Само че те го возят по пътища, претъпкани с колите на кого ли не. Има си и вертолет, но маршрутите му се пресичат с маршрутите на вертолетите на: другите богаташи, полицията и медиите. Както и с тези на дроновете на разни маниаци.

Илон не иска това, той иска свобода. Включително свободата да забрави че е направил парите си от същите тези маниаци и богаташи, продавайки им коли (Тесла, за да задръстват пътищата), ракетни полети (СпейсХ, за да задръстват небето) и платежни услуги (ПейПал, за да задръстват мрежата). С две думи: Мъск иска свободата да забрави кой е бил и за какво се е борил. Да, ама тази работа става по-лесно и евтино с лоботомия, а не с полет до Марс, да ме прощаваш, бай Мъск.

Ден на околната среда

6/5/2018

Днес е Световният ден на околната среда, ден в който тя заема средата (централното място) в живота ни. Утре нещата ще си отидат на мястото: околната среда ще се премести от средата в околностите, от центъра в покрайнините.

Краят на храната

1/16/2018

Мнозина се боят от Края на нефта. Лошо е че нефтените запаси приключват, но не е ужасно: можеш да зазимиш автомобила и да отзимиш велосипеда, да намалиш броя на крушките вкъщи и какво ли още не.

Според историка Ювал Харари общото тегло на световното население е 300 милиона тона, а общото тегло на отглежданите във ферми животни е 700 милиона тона. Като се вземе предвид това че някои от животните във фермите не са за ядене (коне, кокошки-носачки и крави-млекарки) можем да кажем че всеки от нас разполага с месо, равно на удвоеното му тегло. Малко е, защо така? Защото при сегашните условия животните се отглеждат бързо и при малко нарастване на търсенето, производителите могат да реагират много бързо.

Какво ще стане обаче, когато резки климатични, биологични или политически промени доведат до рязко повишаване на търсенето на храна и до намаляване на предлаганите количества? Ще се юрнем да ядем наличното месо, защото не по всяко време можем да садим ориз и царевица, а дори и да можехме, те зреят много бавно. Ще последват глад и рязко намаляване на световното население. Така че
Пролетарии от всички страни, запасявайте се!

Мисля си ги през деня тези неща, а вечерта приятел ми разправя какво е чел за глада по време на Обсадата на Ленинград. Първо са изчезнали котките и кучетата, после са започнали да изчезват малки деца, възрастни и умрели. Никой не е имал време, сили и въображение да сади ориз и царевица. Пък и те не никнат по всяко време, особено на север.

За боклука и парите

11/13/2017

Нищо не може да ни накара да се замислим колко боклук произвеждаме така добре, както го може едно препълнено кошче.

Нищо не може да прикрие безмислеността на труда ни така, както го може голямата заплата.

Общественото мнение

4/27/2017

Преди около година и половина, двама 12-окласници от Софийската математическа гимназия сложиха табелка с наименованието на всяко дърво в парка "Заимов". Чудя се на какво ги учат в тази гимназия. Учениците можеха да направят за няколко часа сайт с 15-20 снимки на различните видове дървета в парка и имената им. Вместо това те направиха това, което щяха да направят учениците от ПУЦ-а по автотранспорт: изгубиха дни за да печатат стотици етикетчета, да режат стотици канапчета, да обозначат и загрозят стотици дървета.

"Но какво общо има това с общественото мнение", ще попитате, и с право. Обяснявам веднага:
Това, което за човека с вкус би могло да мине за загрозяване на околната среда, а за загрижения родител - за вероятен Синдром на Аспергер, за общественото мнение бе похвално начинание, повишаващо знанията на населението и заслужаващо да бъде описано във водещите всекидневници (обърнете внимание на възторжените коментари под статията).

Ако случайно се питате какъв е резултатът от похвалното начинание, то не разчитайте на медиите - те отдавна са забравили за него. Просто се разходете из парка и ще видите че стотици табелки са изчезнали, а са останали само няколко. Така се случва с повечето проекти, предизвикващи възторга на общественото мнение.

За вярата в прогреса

3/5/2017

Човешката вяра в прогреса, науката и технологиите е толкова смешна. Науката и технологиите не могат да направят нищо за намаляването, да не говорим за унищожаването, на Голямото тихоокеанско бунище. Да беше само това, но не е. Хилядолетната ни математика и сателитната ни технология са неспособни да ни помогнат да изчислим дори размерите на бунището. Затова не знаем точната му площ и мислим че тя е между 700 000 и 15 000 000 квадратни километра. Каква ли оценка щеше да получи едно учениче, ако даваше подобни отговори в часа по геометрия?

За креативността и глупостта

1/1/2017

Гледам някакъв филм за края на нефта. Интервюираният е известен като теоретик-конспиратор, но звучи доста логично и литературно. Вместо да му кажат че говори глупости (което той не прави), го питат не подценява ли човешката креативност, която би могла да ни спаси от края на нефта.

Преживявам дежа-вю-момент - това вече съм го слушал по време на интервюта относно глобалното затопляне. Там също задават подобни въпроси. Спирам филма и започвам да мисля колко глупав трябва да си за да смяташ човешката креативност за безгранична и всесилна, т.е. за способна вечно да побеждава човешката глупост и другите ограничения на Вселената. Колко глупав трябва да си, ако вярваш че:
> с написването на песен от сорта на "Help, I need somebody ..." можеш да се спасиш от края на нефта,
> със създаването на нов, по-съвършен, хладилник можеш да спреш глобалното затопляне и
> с доказването на красива теорема можеш да предпазиш света от пренаселване.

Смятам че в интелектуално отношение, хората вярващи в безграничността на креативността са антиподите на Айнщайн, който е вярвал в точно обратното - в безграничността на глупостта. "Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм толкова сигурен", обичал да казва той.

Бедност

11/8/2016

Бедността, казват, била най-голямото нещастие на света, защото "благодарение" на нея ежедневно умирали 22 000 деца. Как може да са толкова слепи? Бедността е най-голямото нещастие на света, защото благодарение на нея ежедневно се раждат милиони деца.

Над един милиард от жителите на планетата са толкова неграмотни, че не могат да се подпишат. Въпреки това те оставят екологичния и генетичния си подпис.

При никой друг животински вид индивидите, наказани да седят в ъгъла, не се размножават като за последно: докато водачът на глутницата разполага с харем, някои мъжкари в дъното не йерархията не успяват да се допрат до женска (камо ли да се размножат) през целия си живот. Бедността ще затрие света. Ако не света, то поне човечеството. Поговорките от сорта на "Гъз глава затрива" не са случайни.

Голямото тихоокеанско бунище

9/22/2016

В северната част на Тихия океан се намира Голямото тихоокеанско бунище (т.н. Great Pacific garbage patch). Според някои специалисти размерът му е равен на 7 Българии, според други бунището е 2 пъти по-голямо от САЩ. За мен, съществуването му е прекрасна илюстрация на наивността на вярващите в способността на либералната демокрация, пазарната икономика и прогресивните технологии да ни водят напред. Може би съвременните герои от сорта на Пол Алън, Ричард Брансън и Илон Мъск се ориентират към небето защото не искат или не могат да се справят с проблемите на Земята, подготвяйки се за бягство от нея.

Технологии в ръцете на глупаци

9/2/2016

Технологията в ръцете на глупака е като скалпел в ръцете на дете – то не може да направи очна операция, но много лесно може да извади око (свое или на другарче). Следва илюстрация на проблема, свързана с градския транспорт.

В миналото за градския транспорт имаше едно единствено разписание и то беше на спирката. Отиваш на спирката и виждаш кога ще дойде следващия тролей. „Да, ама той идваше по друго време“, ще кажете. „Напълно прави сте“, ще кажа аз. Единственото възможно разминаване беше между тролея и разписанието.

Технологиите навлизат навсякъде, дори и в градския транспорт. „Умни глави“ решиха че е глупаво да отидеш чак до спирката за да разбереш кога ще дойде тролея. Затова направиха уебсайт на градския транспорт, където можеш да видиш разписанието за всички превозни средства за всички спирки. Похвално, но ….. само на пръв поглед. Сега, теоретично се появява възможност от 4 разминавания:
а) тролей - разписание на спирката,
б) тролей - уебрасписание,
в) разписание на спирката - уебразписание,
г) разминаване „3-в-1“: времето на пристигане на тролея няма нищо общо с уеб разписанието, което няма нищо общо с разписанието на спирката, което* често няма нищо общо с разписанието на тролея.

Разминаванията са не само теоретични, но се появяват и на практика. Отивам онзи ден на спирката в 14:08 с надежда да хвана тролей 9, планиран от уебразписанието за 14:12. Да, ама реалният тролей е бил на спирката в 14:07, защото профуча край мен. Следващият тролей също не беше по разписание: вместо в 14:21, той дойде в 14:17. Накратко, технологията в ръцете на глупака, не го прави умен; тя прави глупак от всеки, решил да я ползва.

P.S.
05.09.2016
Насим Талеб казва че нещастието на информационната епоха е в това че токсичността на данните нараства по-бързо в сравнение с ползата от тях. Сякаш и той е чакал същия тролей :-)

_______________________
* понякога разписанието на спирката се синхронизира с реалното разположение на тролея, но това става само отвреме-време; затова често се случва надписът „тролей 9 след 8 минути“ изведнъж да се смени с надпис „тролей 9 след 2 минути“)

За пазачите и пазените

8/2/2016

Минавам пред ИСУЛ и виждам как кола на "Центъра за градска мобилност" паркира на тротоара така, че никой да не може мине. От колата излизат нарушителите заедно с наръч скоби - ще наказват други нарушители. В такива случаи е прието да се пита "Има ли кой да ни пази от пазачите?"

Долната картинка показва как някой е счупил лампата над камерата, но счупената лампа и извършителят са останали незабелязани. Питам се: "Има ли кой да ни пази пазачите?"

Относно храната

7/14/2016

Американците изхвърлят половината от хранителните продукти. "Нали са богати, та хвърлят", ще кажете. Да, но много хранителни продукти изхвърлят и българите. А те съвсем не са богати. Българите изхвърляха храна и по времето на социализма, когато бяха още по-бедни. Тогава бабите на село хранеха прасетата и кокошките с хляб, което е равнозначно на изхвърляне на хляб.

Не става дума за богатство или бедност; храна изхвърлят глупаците. Те могат да са богати или бедни точно така, както могат да бъдат и умниците. И все пак, парите имат някакво значение - ако храната беше скъпа, то малко хора (вкл. и глупаци) щяха да я изхвърлят. Същото е положението с хартията, металните, пластмасовите и стъклените отпадъци. Това е най-голямата вреда, нанесена ни от съвремения консумативно-промишлен комплекс (КПК) - мислим скъпите неща за евтини, само защото не плащаме пълната им цена.

12 милиона лева по-късно

7/11/2016

Ремонтът на парка край НДК приключи. Това, което се забелязва с просто око е че са засадени нови дръвчета и е изградена инсталация за поливане. Тези, а и "невидимите", дейности струваха на европейците (и българите включително) над 12 милиона лева. Как работи поливната инсталация се вижда от днешната снимка, на която работник полива цветята с маркуч.

Цигания

6/28/2016

Трима цигани-хамали са заели с товара си половината тротоар и са се разположили на другата половина. Обсъждат кое как било в Англия. Добрата стара Англия, дала им каква ли не полезна информация, но се оказала неспособна да им даде възпитание. Не се сещат че и други, освен тях, имат нужда от тротоара. Проправям си път хем брутално (че да се отместят), хем внимателно (че да не се отъркам в тях).

Пред входа на църквата "Света София" две циганки ми искат стотинки за хляб. На два метра от тях дърт циганин чупи хляб на едри залци и ги хвърля на земята - за пилците. Пращам циганките при него, нали има хляб в излишък.

Разруха

5/30/2016

Божият дар да можеш да оцениш разрухата получаваш единствено в комплект с възрастта ... Пол Теру

Преди 3 десетилетия мястото на художествената, и особено на нехудожестве-ната, самодейност беше в читалищата. Днес, и двете лудуват в центъра на града. На средата на "Витошка" - "главната" улица на България - лаик жално извива изтъркани от употреба народни песни и хитове на Алла Пугачова. В горната част на улицата, ентусиасти-аматьори рапират и жонглират ежедневно. Треторазредните им изпълнения се превръщат, с помощта на телефони и таблети, в четвърторазредни видеоклипове, за повишаване на интереса към петоразредните блогове и профили на "фотографите".

Екологично загрижените

5/29/2016

Екологично загрижените са също като маймуните: едни са умни, други - не толкова. Последните ще наричаме "екологично загрижени от втория вид" (Е2В) с цел да не засегнем нежната им, макар и необременена с достатъчен интелект, чувствителност.

За Е2В хората, които изхвърлят бутилките заедно с другия боклук са лоши, а тези, които изхвърлят бутилките разделно са добри. Е2В правят клипове и пишат статии, за да убедят милионите потребители да изхвърлят правилно. Вместо да убедят десетина европейски правителства да въведат разумна система за използване на бутилките.

Е2В не могат да видят че една екологично разумна система за работа с отпадъците е имунизирана срещу лошотията на лошите потребители и обратното - че екологично глупавата система е имунизирана срещу добротата на добрите потребители. Малко сложно звучи, но един пример ще изясни нещата. Преди 30 години у нас една бутилка струваше повече от едно билетче за градски транспорт - мислете за цена около 2 днешни лева. Тогава никому не хрумваше да изхвърля бутилките; те се връщаха в специални приемни пунктове. Добрата система правеше добър всеки потребител.

Днес, производителите произвеждат евтини бутилки, търговците ги продават евтино и никой няма интерес да ги изкупува. Вместо да търсят вината в производителите, търговците и държавата, толерираща поведението им, Е2В търсят вината в потребителите, че така им е най-лесно. Което ми напомня за вица за пияницата, който си изгубил ключовете от дома някъде другаде, но ги търсил под светлината на уличната лампа, понеже така му било най-лесно.

Заплаха

2/28/2016

Странно е че нито един от десетките хиляди журналисти, хилядите полит-аналитици, стотиците генерали и десетките президенти, не може да види (или да каже публично) къде е истинската заплаха. Тя не е в ислямския тероризъм, а в нашествието на бежанци от страни, които са "по случайност" ислямски.

Заплахата от ислямски тероризъм прилича на заплаха от стадо динозаври, а тази от ислямски "екскурзионизъм" - на заплаха от пълчища скакалци. Динозаврите могат да разрушат световни търговски центрове и айфелови кули, но не могат да поставят на колене страни и континенти. Пълчищата скакалци могат.

Не в исляма е причината, а в комбинацията от климат (климатични промени, водещи до глад и жажда), география (лесен достъп до други страни и континенти) и култура (вкл. културата на подложените на нашествие). Най-голямата ислямска държава е Индонезия - с над 207 милиона следовници на Аллах, но какъвто и глад да ги мъчи, те няма как да се втурнат през морето към други страни и континенти. Дори и да си представим че лодките с индонезийски бежанци стигнат Мианмар, можем да си представим че на мианмарския граничар няма да му е много трудно да натисне спусъка. За разлика от италианските или българските му колеги.

Проблемът не е че ще се налага да се натискат спусъци. Проблемът е че ако българи, гърци, италианци и испанци не се приготвят да го направят, ще се наложи да го правят датчани и холандци, но тогава ще е вече късно. Да, ама европейците (както и всички останали) обичат да отлагат днешната работа за утре. Това, че днес един от всеки 200 мъже носи гените на Чингиз Хан не е случайно - обичали са да отлагат и предците ни.

Българска лудост

1/12/2016

Българите са луди на тема паметници, защото считат че паметниците показват "нашата" висока култура. Това е лудостта на нискокултурните, които не схващат че културата на Италия и Русия се дължи на Леонардо и Пушкин*, а не на техните паметници. Силата на българската култура се оказа достатъчна за да направи паметник на Джон Атанасов, но недостатъчна за да измисли и направи компютъра. Затова българите трябваше некултурно да го изкопират от чертежите на Apple.

Паметниците са символ на културата на миналото. На нас ни трябва не вчерашна, а днешна култура.

________________________
* и на това колко хора са се възхитили на творбите им

Пирамиди, фараони

12/23/2015

Фараоните вярвали че пирамидите ще защитят телата и душите им във Вечността. Не знам за душите, но телата им изглеждат беззащитно и глупаво в музейните зали.

Днешните български властници вярват че "техните" магистрали и тротоари им гарантират място във Вечността. Не знам за мястото, но телата им ще изглеждат беззащитно и глупаво в съдебните зали.

Екоактивизъм

10/27/2015

Едно време беше популярна поговорката "Вижда треската в чуждите очи, а гредата в своите не вижда". Такива са и много съвременни екоактивисти. Виждат как пуши коминът на една къща край булеварда, а как "пуши" самият булевард не виждат. Което ме подсеща за друга поговорка: "Пази, Боже, сляпо да прогледа!"

Клошари

7/11/2015

Клошарите се множат. Едните ровят в кофите с физическия боклук, другите се ровят в инфобоклука на Мрежата. С какво ли ще се препитават когато и ние, мърлячите, обеднеем и престанем да им произвеждаме боклук в достатъчно количество?

Паметници

7/8/2015

В парка виждаш десетки паметници на герои, писатели и поети, но не и тоалетни. Kак да накараш героите да живеят в мислите на живите, когато последните са заети с по-важни неща - да търсят храсти, където да се изпикаят?

Национална катастрофа

6/8/2015

Великденският остров е богат откъм култура (паметници) и мизерстващ откъм икономика. Статуите на великите великденци си съжителстват с мургави "хубавци" в анцузи. Несигурното настояще те запълват със спомени за миналото и глозгане на останките му. Имат минало, но нямат бъдеще.

България все повече заприличва на Великденския остров. Паметниците се роят, но са заобиколени от мизерия. В градинката зад Военния клуб в София, паметникът посветен на опълченците е заобиколен от битак. На другата страна на улицата, паметникът на Вазов си прави компания с клошари, преживящи изваденото от кофите.

Имаме минало, но нямаме оправдание: докато великденците са насред Тихия океан, ние сме насред Европа.

България и промените

5/31/2015

Преди няколко дни минавам покрай "Шератон".
- Excuse me, do you speak English? - ме пита учтив младеж.
- Sometimes I do - отвръщам неучтиво аз.
Младежът не се отказва, а пита дали днес ми е ден за английски и аз се съгласявам да му отделя време. Трябвал му бележник и търси откъде да го купи. Каня го да дойде с мен до книжарницата от другата страна на "Света Неделя", че и без това отивам там.

Старите хора смятат мълчанието за злато, учтивите младежи го смятат за неучтивост. Затова младежът ме пита за разни работи, вкл. отдавна ли съм в София и какво се е променило в последно време. Отговарям кратко: "Отдавна. Промени се само повърхността". Понеже сме стигнали до светофара пред "Хепи", на въпроса какво имам предвид отговарям така: "Преди месец пешеходната пътека беше по диагонал на улицата, сега единият край на пътеката е преместен на друго място, а старата маркировка е замазана с черно". Показвам и младежът си умира от кеф колко бързо намерих факт, подкрепящ твърдението ми. Моли ме да се дръпна назад за да снима "промените".

Защо не се променяме? Днес се ровя в блога си и намирам един възможен отговор (от януари 2013):
Проблемът на страни като нашата е че си остават старите, дори и с "ново" управление. Защото нито едно "ново" управление не е направило UNDO на глупостите, останали от предишните, и не е избегнало участта да свърши куп собствени глупости.

Климатът

5/30/2015

"Ако климатът беше банка, американците отдавна щяха да са го спасили", казваше венецуелският президент Уго Чавез. А нима климатът не е банка? Как щяхме да живеем, ако не вземахме на кредит от депозитите на чисти въздух и вода, които "някой друг" е направил?

weebly reliable statistics