mISLANDia
  • Home
  • Blog
  • Rules
  • CATEGORIES

Химия

1/3/2020

 
20-ти век беше векът на химията. Човечеството се освободи от "робството" на природата и започна да синтезира всичко което му трябва. Това доведе до "рационализация" и "демократизация" на икономиката:
> клошарите надигат пластмасови бутилки с водка;
> бедняците замениха скъпото масло с евтин маргарин,  а кравето сирене - с палмово;
> за да не дават луди пари за "природни" вещества, наркоманите получиха евтини синтетични наркотици.

Дори символът на "прогреса" - "Кока Кола" - замени "иконичните" си стъклена бутилка и червена метална капачка с пластмасови. Е, освен тези "благини", химическият "прогрес" имаше някои странични последствия. Човечеството успя да "синтезира" втората по големина (след Русия) територия - Голямото тихоокеанско бунище. Да не забравяме и стартирането на извънземните бунища! Точно така, говоря за Луната. Знамето което американските астронавти забиха там беше от дюпонски найлон.

Илон Мъск отива на Марс

11/28/2018

 
Илон Мъск отива на Марс. Писнало му е да се вози на претъпкани автобуси. Какви автобуси, ще кажете, той не се вози на автобуси. Вярно е, не само че не се вози на автобуси, но и изобщо не се вози. За тази работа си има няколко коли с шофьори. Само че те го возят по пътища, претъпкани с колите на кого ли не. Има си и вертолет, но маршрутите му се пресичат с маршрутите на вертолетите на: другите богаташи, полицията и медиите. Както и с тези на дроновете на разни маниаци.

Илон не иска това, той иска свобода. Включително свободата да забрави че е направил парите си от същите тези маниаци и богаташи, продавайки им коли (Тесла, за да задръстват пътищата), ракетни полети (СпейсХ, за да задръстват небето) и платежни услуги (ПейПал, за да задръстват мрежата). С две думи: Мъск иска свободата да забрави кой е бил и за какво се е борил. Да, ама тази работа става по-лесно и евтино с лоботомия, а не с полет до Марс, да ме прощаваш, бай Мъск.

Ден на околната среда

6/5/2018

0 Comments

 
Днес е Световният ден на околната среда, ден в който тя заема средата (централното място) в живота ни. Утре нещата ще си отидат на мястото: околната среда ще се премести от средата в околностите, от центъра в покрайнините.
0 Comments

Краят на храната

1/16/2018

0 Comments

 
Мнозина се боят от Края на нефта. Лошо е че нефтените запаси приключват, но не е ужасно: можеш да зазимиш автомобила и да отзимиш велосипеда, да намалиш броя на крушките вкъщи и какво ли още не.

Според историка Ювал Харари общото тегло на световното население е 300 милиона тона, а общото тегло на отглежданите във ферми животни е 700 милиона тона. Като се вземе предвид това че някои от животните във фермите не са за ядене (коне, кокошки-носачки и крави-млекарки) можем да кажем че всеки от нас разполага с месо, равно на удвоеното му тегло. Малко е, защо така? Защото при сегашните условия животните се отглеждат бързо и при малко нарастване на търсенето, производителите могат да реагират много бързо.

Какво ще стане обаче, когато резки климатични, биологични или политически промени доведат до рязко повишаване на търсенето на храна и до намаляване на предлаганите количества? Ще се юрнем да ядем наличното месо, защото не по всяко време можем да садим ориз и царевица, а дори и да можехме, те зреят много бавно. Ще последват глад и рязко намаляване на световното население. Така че
Пролетарии от всички страни, запасявайте се!

Мисля си ги през деня тези неща, а вечерта приятел ми разправя какво е чел за глада по време на Обсадата на Ленинград. Първо са изчезнали котките и кучетата, после са започнали да изчезват малки деца, възрастни и умрели. Никой не е имал време, сили и въображение да сади ориз и царевица. Пък и те не никнат по всяко време, особено на север.
0 Comments

Препълването: плюсове и минуси

11/13/2017

0 Comments

 
Нищо не може да ни накара да се замислим колко боклук произвеждаме така добре, както го може едно препълнено кошче.

Нищо не може да прикрие безмислеността на труда ни така добре, както го може един препълнен портфейл.
0 Comments

Общественото мнение

4/27/2017

 
Преди около година и половина, двама 12-окласници от Софийската математическа гимназия сложиха табелка с наименование на всяко дърво в парка "Заимов". Чудя се на какво ги учат в тази гимназия. Учениците можеха да направят за няколко часа сайт с 15-20 снимки на различните видове дървета в парка и имената им. Вместо това те направиха това, което щяха да направят учениците от ПУЦ-а по автотранспорт: изгубиха дни за да печатат стотици етикетчета, да режат стотици канапчета, да обозначат и загрозят стотици дървета.

"Но какво общо има това с общественото мнение", ще попитате, и с право. Обяснявам веднага:
Това, което за човека с вкус  би могло да мине за загрозяване на околната среда, а за загрижения родител - за вероятен Синдром на Аспергер, за общественото мнение бе похвално начинание, повишаващо знанията на населението и заслужаващо да бъде описано във водещите всекидневници (обърнете внимание на възторжените коментари под статията).

Ако случайно се питате какъв е резултатът от похвалното начинание, то не разчитайте на медиите - те отдавна са забравили за него. Просто се разходете из парка и ще видите че стотиците табелки са изчезнали. Така се случва с повечето проекти, предизвикващи възторга на общественото мнение.

За вярата в прогреса

3/5/2017

0 Comments

 
Човешката вяра в прогреса, науката и технологиите е толкова смешна. Науката и технологиите не могат да направят нищо за намаляването, да не говорим за унищожаването, на Голямото тихоокеанско бунище. Да беше само това, но не е. Хилядолетната ни математика и сателитната ни технология са неспособни да ни помогнат да изчислим дори размерите на бунището. Затова не знаем точната му площ и мислим че тя е между 700 000 и 15 000 000 квадратни километра. Каква ли оценка щеше да получи едно учениче, ако даваше подобни отговори в часа по геометрия?
0 Comments

За креативността и глупостта

1/1/2017

0 Comments

 
Гледам някакъв филм за края на нефта. Интервюираният е известен като теоретик-конспиратор, но звучи доста логично и литературно. Вместо да му кажат че говори глупости (което той не прави), го питат не подценява ли човешката креативност, която би могла да ни спаси от края на нефта.

Преживявам дежа-вю-момент - това вече съм го слушал по време на интервюта относно глобалното затопляне. Там също задават подобни въпроси. Спирам филма и започвам да мисля колко глупав трябва да си за да смяташ човешката креативност за безгранична и всесилна, т.е. за способна вечно да побеждава човешката глупост и другите ограничения на Вселената. Колко глупав трябва да си, ако вярваш че:
> с написването на песен от сорта на "Help, I need somebody ..." можеш да се спасиш от края на нефта,
> със създаването на нов, по-съвършен, хладилник можеш да спреш глобалното затопляне и
> с доказването на красива теорема можеш да предпазиш света от пренаселване.

Смятам че в интелектуално отношение, хората вярващи в безграничността на креативността са антиподите на Айнщайн, който е вярвал в точно обратното - в безграничността на глупостта. "Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм толкова сигурен", обичал да казва той.
0 Comments

Бедност

11/8/2016

0 Comments

 
Бедността, казват, била най-голямото нещастие на света, защото "благодарение" на нея ежедневно умирали 22 000 деца. Как може да са толкова слепи? Бедността е най-голямото нещастие на света, защото благодарение на нея ежедневно се раждат милиони деца.

Над един милиард от жителите на планетата са толкова неграмотни, че не могат да се подпишат. Въпреки това те оставят екологичния и генетичния си подпис.

​При никой друг животински вид индивидите, наказани да седят в ъгъла, не се размножават като за последно: докато водачът на глутницата разполага с харем, някои мъжкари в дъното не йерархията не успяват да се допрат до женска (камо ли да се размножат) през целия си живот. Бедността ще затрие света. Ако не света, то поне човечеството. Поговорките от сорта на "Гъз глава затрива" не са случайни.
0 Comments

Голямото тихоокеанско бунище

9/22/2016

0 Comments

 
В северната част на Тихия океан се намира Голямото тихоокеанско бунище (т.н. Great Pacific garbage patch). Според някои специалисти размерът му е равен на 7 Българии, според други бунището е 2 пъти по-голямо от САЩ. За мен, съществуването му е прекрасна илюстрация на наивността на вярващите в способността на либералната демокрация, пазарната икономика и прогресивните технологии да ни водят напред. Може би съвременните герои от сорта на Пол Алън, Ричард Брансън и Илон Мъск се ориентират към небето защото не искат или (по-скоро) не могат да се справят с проблемите на Земята, подготвяйки се за бягство от нея.
0 Comments

Технологии в ръцете на глупаци

9/2/2016

0 Comments

 
​Технологията в ръцете на глупака е като скалпел в ръцете на дете – то не може да направи очна операция, но много лесно може да извади око (свое или на другарче). Следва илюстрация на проблема, свързана с градския транспорт.

В миналото за градския транспорт имаше едно единствено разписание и то беше на спирката. Отиваш на спирката и виждаш кога ще дойде следващия тролей. „Да, ама той идваше по друго време“, ще кажете. „Напълно прави сте“, ще кажа аз. Единственото възможно разминаване беше между тролея и разписанието.

Технологиите навлизат навсякъде, дори и в градския транспорт. „Умни глави“ решиха че е глупаво да отидеш чак до спирката за да разбереш кога ще дойде тролея. Затова направиха уебсайт на градския транспорт, където можеш да видиш разписанието за всички превозни средства за всички спирки. Похвално, но ….. само на пръв поглед. Сега, теоретично се появява възможност от 4 разминавания:
а) тролей - разписание на спирката,
б) тролей - уебрасписание,
в) разписание на спирката - уебразписание,
г) разминаване „3-в-1“: времето на пристигане на тролея няма нищо общо с уеб разписанието, което няма нищо общо с разписанието на спирката, което* често няма нищо общо с разписанието на тролея.

Разминаванията са не само теоретични, но се появяват и на практика. Отивам онзи ден на спирката в 14:08 с надежда да хвана тролей 9, планиран от уебразписанието за 14:12. Да, ама реалният тролей е бил на спирката в 14:07, защото профуча край мен. Следващият тролей също не беше по разписание: вместо в 14:21, той дойде в 14:17. Накратко, технологията в ръцете на глупака, не го прави умен; тя прави глупак от всеки, решил да я ползва.


P.S.
05.09.2016
Насим Талеб казва че нещастието на информационната епоха е в това че токсичността на данните нараства по-бързо в сравнение с ползата от тях. Сякаш и той е чакал същия тролей :-)

_______________________
* понякога разписанието на спирката се синхронизира с реалното разположение на тролея, но това става само отвреме-време; затова често се случва надписът „тролей 9 след 8 минути“ изведнъж да се смени с надпис „тролей 9 след 2 минути“)
0 Comments

За пазачите и пазените

8/2/2016

0 Comments

 
Минавам пред ИСУЛ и виждам как кола на "Центъра за градска мобилност" паркира на тротоара така, че никой да не може мине. От колата излизат нарушителите заедно с наръч скоби - ще наказват други нарушители. В такива случаи е прието да се пита "Има ли кой да ни пази от пазачите?"

Долната картинка показва как някой е счупил лампата над камерата, но счупената лампа и извършителят са останали незабелязани. Питам се: "Има ли кой да ни пази пазачите?"
Picture
0 Comments

Относно храната

7/14/2016

0 Comments

 
Американците изхвърлят половината от хранителните продукти. "Нали са богати, та хвърлят", ще кажете. Да, но много хранителни продукти изхвърлят и българите. А те съвсем не са богати. Българите изхвърляха храна и по времето на социализма, когато бяха още по-бедни. Тогава бабите на село хранеха прасетата и кокошките с хляб, което е равнозначно на изхвърляне на хляб.

Не става дума за богатство или бедност; храна изхвърлят глупаците. Те могат да са богати или бедни точно така, както могат да бъдат и умниците. И все пак, парите имат някакво значение - ако храната беше скъпа, то малко хора (вкл. и глупаци) щяха да я изхвърлят. Същото е положението с хартията, металните, пластмасовите и стъклените отпадъци. Това е най-голямата вреда, нанесена ни от съвремения консумативно-промишлен комплекс (КПК) - мислим скъпите неща за евтини, само защото не плащаме пълната им цена.
0 Comments

Цигания

6/28/2016

0 Comments

 
Трима цигани-хамали са заели с товара си половината тротоар и са се разположили на другата половина. Обсъждат кое как било в Англия. Добрата стара Англия, дала им каква ли не полезна информация, но се оказала неспособна да им даде възпитание. Не се сещат че и други, освен тях, имат нужда от тротоара. Проправям си път хем брутално (че да се отместят), хем внимателно (че да не се отъркам в тях).

Пред входа на църквата "Света София" две циганки ми искат стотинки за хляб. На два метра от тях дърт циганин чупи хляб на едри залци и ги хвърля на земята - за пилците. Пращам циганките при него, нали има хляб в излишък.
0 Comments

Екологично загрижените

5/29/2016

0 Comments

 
Екологично загрижените са също като маймуните: едни са умни, други - не толкова. Последните ще наричаме "екологично загрижени от втория вид" (Е2В) с цел да не засегнем нежната им, макар и необременена с достатъчен интелект, чувствителност.

За Е2В хората, които изхвърлят бутилките заедно с другия боклук са лоши, а тези, които изхвърлят бутилките разделно са добри. Е2В правят клипове и пишат статии, за да убедят милионите потребители да изхвърлят правилно. Вместо да убедят десетина европейски правителства да въведат разумна система за използване на бутилките.

Е2В не могат да видят че една екологично разумна система за работа с отпадъците е имунизирана срещу лошотията на лошите потребители и  обратното - че екологично глупавата система е имунизирана срещу добротата на добрите потребители. Малко сложно звучи, но един пример ще изясни нещата. Преди 30 години у нас една бутилка струваше повече от едно билетче за градски транспорт - мислете за цена около 2 днешни лева. Тогава никому не хрумваше да изхвърля бутилките; те се връщаха в специални приемни пунктове. Добрата система правеше добър всеки потребител.

Днес, производителите произвеждат евтини бутилки, търговците ги продават евтино и никой няма интерес да ги изкупува. Вместо да търсят вината в производителите, търговците и държавата, толерираща поведението им, Е2В търсят вината в потребителите, че така им е най-лесно. Което ми напомня за вица за пияницата, който си изгубил ключовете от дома някъде другаде, но ги търсил под светлината на уличната лампа, понеже така му било най-лесно.
0 Comments

Заплаха

2/28/2016

 
Странно е че нито един от десетките хиляди журналисти, хилядите полит-аналитици, стотиците генерали и десетките президенти, не може да види (или да каже публично) къде е истинската заплаха. Тя не е в ислямския тероризъм, а в нашествието на бежанци от страни, които са "по случайност" ислямски.

Заплахата от ислямски тероризъм прилича на заплаха от стадо динозаври, а тази от ислямски "екскурзионизъм" - на заплаха от пълчища скакалци. Динозаврите могат да разрушат световни търговски центрове и айфелови кули, но не могат да поставят на колене страни и континенти. Пълчищата скакалци могат.

Не в исляма е причината, а в комбинацията от климат (климатични промени, водещи до глад и жажда), география (лесен достъп до други страни и континенти) и култура (вкл. културата на подложените на нашествие). Най-голямата ислямска държава е Индонезия - с над 207 милиона следовници на Аллах, но какъвто и глад да ги мъчи, те няма как да се втурнат през морето към други страни и континенти. Дори и да си представим че лодките с индонезийски бежанци стигнат Мианмар, можем да си представим че на мианмарския граничар няма да му е много трудно да натисне спусъка. За разлика от италианските или българските му колеги.

Проблемът не е че ще се налага да се натискат спусъци. Проблемът е че ако българи, гърци, италианци и испанци не се приготвят да го направят, ще се наложи да го правят датчани и холандци, но тогава ще е вече късно.

Българска лудост

1/12/2016

3 Comments

 
Българите са луди на тема паметници, защото считат че паметниците показват "нашата" висока култура. Това е лудостта на нискокултурните, които не схващат че културата на Италия и Русия се дължи на Леонардо и Пушкин*, а не на техните паметници. Силата на българската култура се оказа достатъчна за да направи паметник на Джон Атанасов, но недостатъчна за да измисли и направи компютъра. Затова българите трябваше некултурно да го изкопират от чертежите на Apple.

Паметниците са символ на културата на миналото. На нас ни трябва не вчерашна, а днешна култура.

________________________
* и на това колко хора са се възхитили на творбите им
3 Comments

Екоактивизъм

10/27/2015

0 Comments

 
Едно време беше популярна поговорката "Вижда треската в чуждите очи, а гредата в своите не вижда". Такива са и много съвременни екоактивисти. Виждат как пуши коминът на една къща край булеварда, а как "пуши" самият булевард не виждат. Което ме подсеща за друга поговорка: "Пази, Боже, сляпо да прогледа!"
0 Comments

Клошари

7/11/2015

0 Comments

 
Клошарите се множат. Едните ровят в кофите с физическия боклук, другите се ровят в инфобоклука на Мрежата. С какво ли ще се препитават когато и ние,  мърлячите, обеднеем и престанем да им произвеждаме боклук в достатъчно количество?
0 Comments

Паметници

7/8/2015

0 Comments

 
В парка виждаш десетки паметници на герои, писатели и поети, но не и тоалетни. Kак да накараш героите да живеят в мислите на живите, когато последните са заети с по-важни неща - да търсят храсти, където да се изпикаят?
0 Comments

Национална катастрофа

6/8/2015

0 Comments

 
Великденският остров е богат откъм култура (паметници) и мизерстващ откъм икономика. Статуите на великите великденци си съжителстват с мургави "хубавци" в анцузи. Несигурното настояще те запълват със спомени за миналото и глозгане на останките му. Имат минало, но нямат бъдеще.

България все повече заприличва на Великденския остров. Паметниците се роят, но са заобиколени от мизерия. В градинката зад Военния клуб в София, паметникът посветен на опълченците е заобиколен от битак. От другата страна на улицата, паметникът на Вазов си прави компания с клошари, преживящи изваденото от кофите.

Имаме минало, но нямаме оправдание: докато великденците са насред Тихия океан, ние сме насред Европа.
0 Comments

Климатът

5/30/2015

0 Comments

 
"Ако климатът беше банка, американците отдавна щяха да са го спасили", казваше венецуелският президент Уго Чавез. А нима климатът не е банка? Как щяхме да живеем, ако не вземахме на кредит от депозитите на чисти въздух и вода, които "някой друг" е направил?
0 Comments

Лов на вещици

3/26/2015

0 Comments

 
Добре информирани източници твърдят че Toyota iQ бил най-зеленият автомобил в света, а Lamborghini Murcielago - най-антиекологичният. Никой не задава политически некоректния, но математически коректен, въпрос: "Кои ще нанесат повече щети на околната средa - милионите Тойоти или десетте Ламборгинита?"
0 Comments

Увреждания

1/24/2015

0 Comments

 
На централния вход на градската библиотека някой е закачил надписа "Сградата е достъпна за хора с увреждания". Не искам да го разочаровам, но на един човек с "истински" увреждания не му и хрумва да стъпи в библиотека. При толкова стадиони, кръчми и дискотеки, що ще ще в библиотека?

Сигурно имам увреждания на очите, та не можах да видя външни асансьори, машини за изкачване на инвалидни колички или рампи с малък наклон. Което ми дава право да мисля че надписът отговаря на истината по един парадоксален начин: сградата е била достъпна за поне един човек с увреждания - човекът измислил и закачил надписа.
0 Comments

Кой какво може

12/17/2014

0 Comments

 
"Може ли Бог да създаде толкова тежък камък, че да не може да го вдигне след това?", питат се хората. Аз мисля че може.

Понеже сме създадени по божие подобие, вместо да размишляваме за Бог, можем да направим експеримент с хора. И така, може ли човек да създаде нещо толкова тежко, че да не може да го вдигне? Разбира се че може; да вземем за пример боклука, който оставя след себе си.

Да си го кажем направо: Бог не може всичко. Той може да те накаже с еднопосочна екскурзия до Ада заради боклука, който си сътворил, но не може да вдигне боклука ти. Затова той остава там където е. На Земята.
0 Comments
<<Previous

    Categories

    All
    3d
    Alan Turing
    Aphorisms
    Bacillus Bulgaricus
    Economics
    Environment
    Health
    History
    Hr
    InEnglish
    Intelligence
    Language
    Mathematics
    Miscellaneous
    Nassim Nicholas Taleb
    Nicolas Gomez Davila
    Paradoxes
    Politics
    Psychology
    Reading&writing
    Seriouslessness

    Archives

    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    January 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015
    December 2014
    November 2014
    October 2014
    September 2014
    August 2014
    July 2014
    June 2014
    May 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    April 2013
    March 2013
    February 2013
    January 2013
    August 2012

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.