"Образованието, казвал Айнщайн, е това което остава, когато човек забрави всичко научено в училище. Разни тълкуватели, до един работещи в образователната сфера и следователно имащи задни цели, твърдят че Айнщайн е имал предвид това: дори и да са забравили наученото, хората вече не са същите късогледи и тесногръди индивиди, каквито са били преди да влязат в училището.

Аз нямам материален интерес, и затова мога да погледна към образованието от друга гледна точка: може би Айнщайн е искал да каже че образованието дава фалшива сигурност на тези, които вече са забравили знанията си, правейки ги по-късогледи и тесногръди, отколкото са били преди да влязат в училището."

Ако основният източник на съмнение в реалността на климатичните промени беше липсата на информация или отказът да се приеме науката, човек би очаквал съмнението да бъде по-силно сред тези с по-малко образование и научни познания. Но това не е така. Проучванията на общественото мнение показват, че колкото повече хората знаят за науката, толкова по-поляризирани са техните възгледи за климатичните промени.

Републиканците са по-скептични от демократите относно глобалното затопляне, и разделението се увеличава с образованието. Сред републиканците със средно (или по-ниско) образование 57% смятат че глобалното затопляне е като цяло преувеличено. Сред републиканците завършили колеж 74% мислят така. Сред демократите по-доброто образование води до повече загриженост за изменението на климата. Сред демократите със средно (или по-ниско) образование 27% смятат глобалното затопляне за преувеличено; сред демократите с дипломи от колеж само 15% мислят така.

"Партийната" пропаст в загрижеността за климатичните промени е почти два пъти по-голяма (59%) сред тези с висше образование, отколкото сред тези със средно образование (30%).