|
През 1948 г., заради мръсния лондонски въздух, знаковата Кралска обсерватория в Гринич била преместена в Съсекс. За 36 години въздухът в Съсекс се замърсил дотолкова, че се наложило преместване на обсерваторията на Канарските острови.
Поуката: Вместо да гледаме какви поразии правим тук и сега, ние гледаме какво е правил Бог преди милиарди години.
0 Comments
През юни 2019 написах следния текст:
"Образованието, казвал Айнщайн, е това което остава, когато човек забрави всичко научено в училище. Разни тълкуватели, до един работещи в образователната сфера и следователно имащи задни цели, твърдят че Айнщайн е имал предвид това: дори и да са забравили наученото, хората вече не са същите късогледи и тесногръди индивиди, каквито са били преди да влязат в училището. Аз нямам материален интерес, и затова мога да погледна към образованието от друга гледна точка: може би Айнщайн е искал да каже че образованието дава фалшива сигурност на тези, които вече са забравили знанията си, правейки ги по-късогледи и тесногръди, отколкото са били преди да влязат в училището." Сега намирам подкрепа на тезата ми в издадената през 2020 г. книга The Tyranny of Merit с автор Michael J. Sandel, професор по държавно управление в Харвард, който пише следното: Ако основният източник на съмнение в реалността на климатичните промени беше липсата на информация или отказът да се приеме науката, човек би очаквал съмнението да бъде по-силно сред тези с по-малко образование и научни познания. Но това не е така. Проучванията на общественото мнение показват, че колкото повече хората знаят за науката, толкова по-поляризирани са техните възгледи за климатичните промени. Републиканците са по-скептични от демократите относно глобалното затопляне, и разделението се увеличава с образованието. Сред републиканците със средно (или по-ниско) образование 57% смятат че глобалното затопляне е като цяло преувеличено. Сред републиканците завършили колеж 74% мислят така. Сред демократите по-доброто образование води до повече загриженост за изменението на климата. Сред демократите със средно (или по-ниско) образование 27% смятат глобалното затопляне за преувеличено; сред демократите с дипломи от колеж само 15% мислят така. "Партийната" пропаст в загрижеността за климатичните промени е почти два пъти по-голяма (59%) сред тези с висше образование, отколкото сред тези със средно образование (30%). Същият модел важи и за вярванията за човешката роля в климатичните промени. Попитани дали глобалното затопляне е причинено от естествени промени в околната среда, повечето републиканци казват „да“, а повечето демократи казват „не“. Но "партийната" пропаст сред завършилите колеж (53%) е много по-голяма, отколкото сред тези с по-ниско образование (19%). Умни глави са изчислили че само за "раждането" на един автомобил отива повече вода, отколкото може да изпие човек за целия си живот (378 541 литра). Лошото е че споменът за тази вода също "изтича" и не се записва в ничие водно счетоводство, по ничия водна сметка (на производители, търговци и собственици). Това, за съжаление, не се променя.
От друга страна, променя се самото течене. Много реки спират да текат; това го направи дори Рио Гранде (на нашенски - Голямата река). Изводът: не всичко тече, не всичко се променя. Преди години ... когато рок'н'ролът беше значително по-млад ... спорим с приятели за водородните автомобили. Те ходили тук-там, видели туй-онуй, чули това-онова и ... се убедили че бъдещето е в тях. Аз, ходил само на училище, и помнещ само туй-онуй ... им казвам че електролизата на водата е сложен и скъп процес и това което ми казват са глупости. Връщам се вкъщи и виждам че водородът се произвеждал не от вода, а от изкопаеми горива - основно от метан. Да добавиш допълнителен процес за да гориш водород, вместо директно да гориш метан е глупост от енергийна (физическа) гледна точка.
Какво ме накара да се ровя допълнително не знам, но сега виждам че тази работа с водорода е глупост и от химическа гледна точка: при производството му от метан се отделя СО2, т.е. случва се точно това срещу което се бунтуват радетелите за водородно автомобилостроене. Затова за водородните коли само се говори, но почти нищо не се прави? Рок'н'ролът старее, а водородните коли все си седят по ... чертежите. В средата на 19-ти век, прогресистите решават да осветят големите градове. Понеже концепцията за прогреса винаги е била че се произвежда от единици за сметка на мнозина, прогресистите трябва да подготвят оправдание защо парите на публиката трябва да се харчат за осветление. Един от мотивите е че така ще се намали престъпността. Резултатите са обезкуражителни: престъпността нараства. Елементарно, Уотсън, би казал Шерлок Холмс, тъмнината плаши добрите и пречи на лошите, докато светлината успокоява добрите и помага на лошите.
Това, което е очевидно за Холмс и нас, е било съвсем неочевидно за хората от средата на 19-ти век. Е, и ние не падаме по-долу от тях. Много неочевидни за нас неща ще бъдат очевидни за поколенията след нас, например: > добрите спирачки и въздушните възглавници не намаляват, а увеличават жертвите на пътя; > "свободните" оръжия, уж даващи възможност на гражданите да се отбраняват от престъпници, по-често работят във вреда на първите, отколкото в тяхна полза; > в "безхартиените" офиси на настоящето се харчи повече хартия отколкото в канцелариите на миналото; в "прогресивните" климатизирани офиси тип open-plan заразите плъзват по-лесно, отколкото в малките, нечисти и неоптимизирани канцеларии от 19-ти век. 20-ти век беше векът на химията. Човечеството се освободи от "робството" на природата и започна да синтезира всичко което му трябва. Това доведе до "рационализация" и "демократизация" на икономиката:
> клошарите надигат пластмасови бутилки с водка; > бедняците замениха скъпото масло с евтин маргарин, а кравето сирене - с палмово; > за да не дават луди пари за "природни" вещества, наркоманите получиха евтини синтетични наркотици. Дори символът на "прогреса" - "Кока Кола" - замени "иконичните" си стъклена бутилка и червена метална капачка с пластмасови. Е, освен тези "благини", химическият "прогрес" имаше някои странични последствия. Човечеството успя да "синтезира" втората по големина (след Русия) територия - Голямото тихоокеанско бунище. Да не забравяме и стартирането на извънземните бунища! Точно така, говоря за Луната. Знамето което американските астронавти забиха там беше не от плат, а от дюпонски найлон. Илон Мъск отива на Марс. Писнало му е да се вози на претъпкани автобуси. Какви автобуси, ще кажете, той не се вози на автобуси. Вярно е, не само че не се вози на автобуси, но и изобщо не се вози. За тази работа си има няколко коли с шофьори. Само че те го возят по пътища, претъпкани с колите на кого ли не. Има си и вертолет, но маршрутите му се пресичат с маршрутите на вертолетите на: другите богаташи, полицията и медиите. Както и с тези на дроновете на разни маниаци.
Илон не иска това, той иска свобода. Включително свободата да забрави че е направил парите си от същите тези маниаци и богаташи, продавайки им коли (Тесла, за да задръстват пътищата), ракетни полети (СпейсХ, за да задръстват небето) и платежни услуги (ПейПал, за да задръстват мрежата). С две думи: Мъск иска свободата да забрави кой е бил и за какво се е борил. Да, ама тази работа става по-лесно и евтино с лоботомия, а не с полет до Марс, да ме прощаваш, бай Мъск. Днес е Световният ден на околната среда, ден в който тя заема средата (централното място) в живота ни. Утре нещата ще си отидат на мястото: околната среда ще се премести от средата в околностите, от центъра в покрайнините.
Мнозина се боят от Края на нефта. Лошо е че нефтените запаси приключват, но не е ужасно: можеш да зазимиш автомобила и да отзимиш велосипеда, да намалиш броя на крушките вкъщи и какво ли още не.
Според историка Ювал Харари общото тегло на световното население е 300 милиона тона, а общото тегло на отглежданите във ферми животни е 700 милиона тона. Като се вземе предвид това че някои от животните във фермите не са за ядене (коне, кокошки-носачки и крави-млекарки) можем да кажем че всеки от нас разполага с месо, равно на удвоеното му тегло. Малко е, защо така? Защото при сегашните условия животните се отглеждат бързо и при малко нарастване на търсенето, производителите могат да реагират много бързо. Какво ще стане обаче, когато резки климатични, биологични или политически промени доведат до рязко повишаване на търсенето на храна и до намаляване на предлаганите количества? Ще се юрнем да ядем наличното месо, защото не по всяко време можем да садим ориз и царевица, а дори и да можехме, те зреят много бавно. Ще последват глад и рязко намаляване на световното население. Така че Пролетарии от всички страни, запасявайте се! Мисля си ги през деня тези неща, а вечерта приятел ми разправя какво е чел за глада по време на Обсадата на Ленинград. Първо са изчезнали котките и кучетата, после са започнали да изчезват малки деца, възрастни и умрели. Никой не е имал време, сили и въображение да сади ориз и царевица. Пък и те не никнат по всяко време, особено на север. Човешката вяра в прогреса, науката и технологиите е толкова смешна. Науката и технологиите не могат да направят нищо за намаляването, да не говорим за унищожаването, на Голямото тихоокеанско бунище. Да беше само това, но не е. Хилядолетната ни математика и сателитната ни технология са неспособни да ни помогнат да изчислим дори размерите на бунището. Затова не знаем точната му площ и мислим че тя е между 700 000 и 15 000 000 квадратни километра. Каква ли оценка щеше да получи едно учениче, ако даваше подобни отговори в часа по геометрия?
Гледам някакъв филм за края на нефта. Интервюираният е известен като теоретик-конспиратор, но звучи доста логично и литературно. Вместо да му кажат че говори глупости (което той не прави), го питат не подценява ли човешката креативност, която би могла да ни спаси от края на нефта.
Преживявам дежа-вю-момент - това вече съм го слушал по време на интервюта относно глобалното затопляне. Там също задават подобни въпроси. Спирам филма и започвам да мисля колко глупав трябва да си за да смяташ човешката креативност за безгранична и всесилна, т.е. за способна вечно да побеждава човешката глупост и другите ограничения на Вселената. Колко глупав трябва да си, ако вярваш че: > с написването на песен от сорта на "Help, I need somebody ..." можеш да се спасиш от края на нефта, > със създаването на нов, по-съвършен, хладилник можеш да спреш глобалното затопляне и > с доказването на красива теорема можеш да предпазиш света от пренаселване. Смятам че в интелектуално отношение, хората вярващи в безграничността на креативността са антиподите на Айнщайн, който е вярвал в точно обратното - в безграничността на глупостта. "Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм толкова сигурен", обичал да казва той. Бедността, казват, била най-голямото нещастие на света, защото "благодарение" на нея ежедневно умирали 22 000 деца. Как може да са толкова слепи? Бедността е най-голямото нещастие на света, защото благодарение на нея ежедневно се раждат милиони деца.
Над един милиард от жителите на планетата са толкова неграмотни, че не могат да се подпишат. Въпреки това те оставят екологичния и генетичния си подпис. При никой друг животински вид индивидите, наказани да седят в ъгъла, не се размножават като за последно: докато водачът на глутницата разполага с харем, някои мъжкари в дъното не йерархията не успяват да се допрат до женска (камо ли да се размножат) през целия си живот. Бедността ще затрие света. Ако не света, то поне човечеството. Поговорките от сорта на "Гъз глава затрива" не са случайни. В северната част на Тихия океан се намира Голямото тихоокеанско бунище (т.н. Great Pacific garbage patch). Според някои специалисти размерът му е равен на 7 Българии, според други бунището е 2 пъти по-голямо от САЩ. За мен, съществуването му е прекрасна илюстрация на наивността на вярващите в способността на либералната демокрация, пазарната икономика и прогресивните технологии да ни водят напред. Може би съвременните герои от сорта на Пол Алън, Ричард Брансън и Илон Мъск се ориентират към небето защото не искат или (по-скоро) не могат да се справят с проблемите на Земята, подготвяйки се за бягство от нея.
Американците изхвърлят половината от хранителните продукти. "Нали са богати, та хвърлят", ще кажете. Да, но много хранителни продукти изхвърлят и българите. А те съвсем не са богати. Българите изхвърляха храна и по времето на социализма, когато бяха още по-бедни. Тогава бабите на село хранеха прасетата и кокошките с хляб, което е равнозначно на изхвърляне на хляб.
Не става дума за богатство или бедност; храна изхвърлят глупаците. Те могат да са богати или бедни точно така, както могат да бъдат и умниците. И все пак, парите имат някакво значение - ако храната беше скъпа, то малко хора (вкл. и глупаци) щяха да я изхвърлят. Същото е положението с хартията, металните, пластмасовите и стъклените отпадъци. Това е най-голямата вреда, нанесена ни от съвремения консумативно-промишлен комплекс (КПК) - мислим скъпите неща за евтини, само защото не плащаме пълната им цена. Екологично загрижените са също като маймуните: едни са умни, други - не толкова. Последните ще наричаме "екологично загрижени от втория вид" (Е2В) с цел да не засегнем нежната им, макар и необременена с достатъчен интелект, чувствителност.
За Е2В хората, които изхвърлят бутилките заедно с другия боклук са лоши, а тези, които изхвърлят бутилките разделно са добри. Е2В правят клипове и пишат статии, за да убедят милионите потребители да изхвърлят правилно. Вместо да убедят десетина европейски правителства да въведат разумна система за използване на бутилките. Е2В не могат да видят че една екологично разумна система за работа с отпадъците е имунизирана срещу лошотията на лошите потребители и обратното - че екологично глупавата система е имунизирана срещу добротата на добрите потребители. Малко сложно звучи, но един пример ще изясни нещата. Преди 30 години у нас една бутилка струваше повече от едно билетче за градски транспорт - мислете за цена около 2 днешни лева. Тогава никому не хрумваше да изхвърля бутилките; те се връщаха в специални приемни пунктове. Добрата система правеше добър всеки потребител. Днес, производителите произвеждат евтини бутилки, търговците ги продават евтино и никой няма интерес да ги изкупува. Вместо да търсят вината в производителите, търговците и държавата, толерираща поведението им, Е2В търсят вината в потребителите, че така им е най-лесно. Което ми напомня за вица за пияницата, който си изгубил ключовете от дома някъде другаде, но ги търсил под светлината на уличната лампа, понеже така му било най-лесно. Странно е че нито един от десетките хиляди журналисти, хилядите полит-аналитици, стотиците генерали и десетките президенти, не може да види (или да каже публично) къде е истинската заплаха. Тя не е в ислямския тероризъм, а в нашествието на бежанци от страни, които са "по случайност" ислямски.
Заплахата от ислямски тероризъм прилича на заплаха от стадо динозаври, а тази от ислямски "екскурзионизъм" - на заплаха от пълчища скакалци. Динозаврите могат да разрушат световни търговски центрове и айфелови кули, но не могат да поставят на колене страни и континенти. Пълчищата скакалци могат. Не в исляма е причината, а в комбинацията от климат (климатични промени, водещи до глад и жажда), география (лесен достъп до други страни и континенти) и култура (вкл. културата на подложените на нашествие). Най-голямата ислямска държава е Индонезия - с над 207 милиона следовници на Аллах, но какъвто и глад да ги мъчи, те няма как да се втурнат през морето към други страни и континенти. Дори и да си представим че лодките с индонезийски бежанци стигнат Мианмар, можем да си представим че на мианмарския граничар няма да му е много трудно да натисне спусъка. За разлика от италианските или българските му колеги. Проблемът не е че ще се налага да се натискат спусъци. Проблемът е че ако българи, гърци, италианци и испанци не се приготвят да го направят, ще се наложи да го правят датчани и холандци, но тогава ще е вече късно. Едно време беше популярна поговорката "Вижда треската в чуждите очи, а гредата в своите не вижда". Тя приляга като ръкавичка на съвременните екоактивисти. Те виждат как пуши коминът на една къща край булеварда, а как "пуши" самият булевард не виждат. Което ме подсеща за друга поговорка: "Пази, Боже, сляпо да прогледа!"
Клошарите се множат. Едните ровят в кофите с физическия боклук, другите се ровят в инфобоклука на Мрежата. С какво ли ще се препитават когато и ние, мърлячите, обеднеем и престанем да им произвеждаме боклук в достатъчно количество?
"Ако климатът беше банка, американците отдавна щяха да са го спасили", казваше венецуелският президент Уго Чавез. А нима климатът не е банка? Как щяхме да живеем, ако не вземахме на кредит от депозитите на чисти въздух и вода, които "някой друг" е направил?
Добре информирани източници твърдят че Toyota iQ бил най-зеленият автомобил в света, а Lamborghini Murcielago - най-антиекологичният. Никой не задава политически некоректния, но математически коректен, въпрос: "Кои ще нанесат повече щети на околната средa - милионите Тойоти или десетте Ламборгинита?"
"Може ли Бог да създаде толкова тежък камък, че да не може да го вдигне след това?", питат се хората. Аз мисля че може.
Понеже сме създадени по божие подобие, вместо да размишляваме за Бог, можем да направим експеримент с хора. И така, може ли човек да създаде нещо толкова тежко, че да не може да го вдигне? Разбира се че може; да вземем за пример боклука, който оставя след себе си. Да си го кажем направо: Бог не може всичко. Той може да те накаже с еднопосочна екскурзия до Ада заради боклука, който си сътворил, но не може да вдигне боклука ти. Затова той остава там където е. На Земята. Футуролози и историци си умират да пишат за бъдещето, а аз си умирам да чета творбите им. Често се сблъсквам с мисълта че глобализацията, демографският взрив и глобалното затопляне са стартирани от човека и следователно са под човешки контрол. Авторите не казват нищо ново; повечето хора мислят по същия начин.
Да, ама това са пълни глупости! Всеки родител на тийнейджър би трябвало да знае че макар и "стартиран" от родителите си, тийнейджърът e извън контрола им. Всеки би трябвало да знае че след "въвеждане в експлоатация" на една валута тя започва да се обезценява безконтролно, независимо от компетентността на въвелите/подкрепящите я политици и икономисти. Минат седмица-две и излиза някой нов футуролог да ни обясни как сме живеели във време на безпрецедентен прогрес. Сега за една година:
> се произвеждали една n-та от автомобилите/компютрите/компотите, произведени някога; > се отпечатвали една m-та от книгите, отпечатани някога и > се правели една к-та от откритията, направени някога. Удобно забравят да споменат че (по чисто статистически прични) в това няма нищо чудно: днес на Земята живеят 1/15-а от хората живели някога. Забравят и друго: при производството на гореизброените автомобили, компютри, компоти и книги съвременниците ни успяха да изхарчат над 1/2 от достъпния нефт, произведен от природата някога. Поради горните причини съм се зачудил дали няма 2014 (или някоя близка до нея) година да се окаже вододелът, до който на Земята са родени 1/2 от родените някога (като броим и тези от бъдещето). Дали така, както стигнахме до peak oil, не сме стигнали и до peak progress и peak humankind? За да се предпазим от глобалното затопляне предизвикваме локално захлаждане. За което са ни нужни още хладилници и климатици. Производството на които спомага за глобалното затопляне.
Бившият саудитски министър на нефта Ахмед Заки Ямани ще бъде запомнен с изказването: "Каменната епоха е свършила не защото са свършили камъните. Така и Нефтената епоха ще свърши далеч преди изчерпването на нефта".
За оптимистите това може да значи че хората скоро ще открият, разработят и внедрят други енергийни източници. За песимистите това може да значи че нефтът може да свърши така, както кремъците са свършили в края на Каменната епоха: продължило е да ги има, но са били на труднодостъпни места и в недостатъчно (спрямо търсенето) количество. За реалистите Каменната епоха още не е свършила, защото хората продължават да копаят камъни за да: > ги горят (въглища); > произвеждат метали (руди); > ги използват за строителни материали (гипс); > правят бижута (диаманти и др. скъпоценни и полускъпоценни камъни). |
Categories
All
Archives
June 2022
|
RSS Feed
