Blog Archives - Ivan's island

Католическата църква и науката

10/31/2023

Смятаме Католическата църква за реакционна организация, която се е занимавала предимно с това да кара хората да се отричат от вярата си (Галилео Галилеи) или да умират за вярата си (Джордано Бруно). Това съвсем не е така. Тя се интересувала не толкова от откритията на откривателите, колкото от цялостното отношение на откривателите към света, религията и църковната йерархия.

Католическият свещеник и преподавател Габриеле Фалопио (1523-1562 г.):
а) се завирал из женските ... тръби, на една от които станал "кръстник",
б) правел масови (с 1100 участника от мъжки пол) научни експерименти за това могат ли презервативите (измислени от самия него) да предпазят човека от сифилис, и
в) проучвал върху себе си (и трети лица) ефектите на опиума,
но от църквата не му казали и дума.

Не е само това, висши католически фигури проявявали желание Фалопио да ги ограмотява относно откритията си, при това без да го крият от публиката. Да сте чули някой съвременен политик или православен клирик публично да разкрива интересите и съветниците си, например така: "Аз се интересувам от Изкуствения интелект, като по този въпрос ме съветват лицата X, Y и Z"?

Местни избори: Необходимост и достатъчност

10/30/2023

Гошо Тъпото и Пешо Келешо обсъждат местните избори в София. Гошо е минималист и казва:
- Не е важно кой ще бъде новият кмет, достатъчно е да разкараме сегашната кметица.
- Ей, ама ти май си заслужаваш прякора - отвръща Пешо. - Не е достатъчно, но е необходимо.

Политическо хайку

10/29/2023

Прокламация.
Екзалтация.
Пенетрация.

Ако заради латинските думи поуката от хайкуто ти се изплъзва, ще го преведа на простонароден български: "Ура, ура, па после кура". А може и така: "Който и на власт да доди, гледа все да те оноди".

Ден за размисъл

10/28/2023

ОПТИМИСТЪТ: Радостно е че изборите зачестиха, така българите имат повече дни за размисъл.

РЕАЛИСТЪТ: Като имат толкова дни за "размисъл", кажи ми какво измислиха!

1300 години България

10/28/2023

- Българската държава е на 1300 години - пъчи се Гошо Тъпото.

- Ти май си заслужаваш прякора - срязва го Пешо Келешо. - Да не би да искаш да кажеш че турците са били 5 века под българско робство?

Жалки идиоти

10/27/2023

Всеки от нас е жалък идиот, който е повярвал в обратното, понеже са му го внушили с користна цел. Богомил Райнов

Хвани Васил Терзиев и удари ... Паисий Хилендарски

10/26/2023

Идат местни избори. В София един сериозен кандидат-кмет се оказа с кръвна група ДС. По времето (1962 г.) когато хората с тази кръвна група колеха и бесеха в България, някои от тях, в ролята на синодални старци, избраха за светец Паисий Хилендарски.

Не е ли интересно че кариерата на кандидат-кмета повтаря кариерата на светията? Прословутата фирма на първия получила кръщението си като дъщерно дружество на фирма, създадена от ДС-татко му и негови ДС-колеги. Подобно на светията, който започнал религиозната си кариера в Хилендарския манастир, където игумен бил ... брат му Лаврентий.

Дали всичко в кариерата на кандидат-кмета е било чисто? Трудно е да се каже, но с такова ДС-начало няма как да не храним известни съмнения. Същото можем да кажем и за кариерата на светеца, работил като таксидиот, т.е. пътуващ монах, събиращ доброволни пожертвования. Доколкото по това време таксидиотите са събирали пари и с препродажба на "православни" индулгенции"*, можем да смятаме че работата на Паисий е била доходна, но не и съвсем чиста.

Ще завършим, противно на правилата, с текст подходящ за начало, т.е. за заглавие: и кметовете ни като светците ни - с дебели връзки и портфейли.

____________________________________
* купували ги от Йерусалимския патриарх (с одобрението на гръцкия в Константинопол), с празни места за имената на грешниците и ги препродавали на заинтересовани лица със съмнителни занимания; интересен въпрос е дали са попълвали имената преди продажбата или са ги продавали в "чист" вид, т.е. дали таксидиотите не са измислили "вторичния пазар" на ценни книжа (под формата на индулгенции)?

Хазарт и политика

10/23/2023

Казиното, казват, се стремяло да бъде честно. Това ставало с осигуряването на равни възможности между участниците, но не и между участниците и самото казино. Същото е и в политиката - участниците (избирателите) са равноправни помежду си, но не и с организаторите.

Днешната ми луда идея, провокирана от горните размисли е следната:
Защо не направим политиката да заприлича още повече на казиното, въвеждайки правилото хората на организацията да нямат право да са участници в играта (и обратното)? Казано на прост език: играчите, т.е. гласуващите, да нямат правото да бъдат избирани, а организаторите (кандидатите, техните щабове, агитаторите им, разните му изборни комисии и прочие) - да нямат правото да играят, т.е. да гласуват.

Не мога да предскажа с точност какво би се случило с една такава организация на изборите, но съм сигурен в две неща:
1. на много хора ще им бъде отнето правото да гласуват:
1.1. за себе си* или
1.2. за тези, които им плащат**.
2. още повече хора ще осъзнаят че да даваш гласа си е твърде малко в сравнение с това да получаваш чужди гласове (или пари за осигуряването им), и следователно ще бъдат стимулирани да участват в политиката активно, а не като обикновени избиратели.

_____________________________________________
* това са кандидат-избраниците
** това са организаторите на, и агитаторите в, кампаниите; тук включвам и хората от медиите, на които също им се плаща да отразяват подготовката, провеждането и резултатите от изборите

Emptiness

10/21/2023

Like the empty set, which is a subset of every set, the empty words are part of every conversation.

Творците

10/20/2023

Преди година и половина достигнах висините на абстракцията, успявайки да разделя хората на три:
1. Творци (свършват работата и се подписват под нея),
2. Работници (вършат работа, но не се подписват),
3. Шефове (не вършат работа, но се подписват под работа свършена от други).
Днес ще конкретизирам, разделяйки творците на групи, в зависимост от това доколко имат силата да определят завършена ли е творбата, което правят с датирането ѝ.

На върха на творческата пирамида са художниците, те поставят датата и няма никакво значение кога и дали се продават картините им. За справка, това че портретът на д-р Рей се появява на пазара едва през 1901 г. съвсем не значи че Ван Гог не го е нарисувал 12 години по-рано.*

Колкото и добре платени и рекламирани да са актьорите, сценаристите и режисьорите, те нямат творческата сила на художниците. Един филм не е завършен и датиран, докато киностудиото не каже че е така. Затова се е случвало:
а) една роля да се изпълнява от няколко актьори,
б) един филм да се режисира от няколко последователни режисьори,
в) един сценарий да е объркан от толкова автори, че оригиналният сценарист да откаже да "припознае детето си"**,
г) един филм да се датира години след като е направен, вкл. и по политически причини.

Учените са по-долу от режисьорите, сценаристите и актьорите. Датата при тях (без изключение) се поставя от издателя им. Ако си се излъгал да пратиш статията си в престижно списание, където се редактира бавно и чака за публикуване дълго, много вероятно е някой да те изпревари***. Тук има и друг проблем за едни, и възможност за други: ако си изпреварил конкуренцията с датата, но тя те е победила с престижа на изданието си, то въпреки че си бил пръв по време, откритието може да бъде кръстено на конкурента ти, защото е било прочетено от повече и по-важни хора в по-престижното издание. И трети проблем - често към авторите се "присламчват" и шефовете им, придобивай-ки правото да влияят върху датирането.

Ще завършим с обобщение:
Трудно е да си творец! В колкото по-голяма степен други хора датират творбите ти, толкова повече заприличваш на обикновен работник.

______________________________________________________________
* първоначално картината е служела за да запушва дупка в кокошарника на майката на доктора
** както направи Куентин Тарантино с "Родени убийци"
*** случвало се е да изпреваря екип от професионални математици; като се замисля ... може да е било и по горната причина

Division of powers

10/19/2023

Division of powers is like division by zero. It can be repeated thousandfold on paper, but is impossible to accomplish in practice.

Деленето на властите е като деленето на нула. Може да се напише хиляди пъти на хартия, но не и да се осъществи на практика.

Никой ли не е по-голям от хляба?

10/16/2023

Никой не е по-голям от хляба, твърди народната мъдрост. Пълни глупости! Последният ми хляб струваше 0.79 лв. Последната ми банкова такса беше 2 лв. Излиза че има поне едно нещо по-голямо от хляба.

Поради что се срамиш?

10/14/2023

Какво ще си помислиш за главния финансист Иван Петров, ако той ти даде визитка с надписа "John Peterson, Chief financial officer"? Елементарно, Уотсън, ще си помислиш че се срами да се нарече болгарин.

А какво ще си помислиш, ако вместо визитка с надпис "Детински, Лицензиран църковен просяк", монах в черно расо ти даде визитка с надпис "Паисий, Таксидиот"? Аз бих си помислил че го е срам от името, професията и/или народността му. Да не би Паисий да е проектирал върху болгарите личния си срам?

Болен живот, болна граматика

10/13/2023

"Животът е болка. Всеки който казва друго се опитва да ти продаде нещо", казвал писателят и сценарист Уилям Голдман. Къде са ти запетайките, ще запита критичният читател. Второто изречение трябва да изглежда така: "Всеки, който казва друго, се опитва да ти продаде нещо".

Не знам как е в българския, но американците имат едно просто и логично граматично правило - със запетайки се огражда всяка "вложка" която може да бъде пропусната без да се получи сериозен "пробив" в смисъла. Затова Голдман не е сложил запетайки в изречението си - просто не е искал да каже: "Всеки се опитва да ти продаде нещо". Не го е вярвал, а и не се е опитвал да продава черногледство (защото не е взел и лев за афоризма си).

Сякаш изневиделица ми идва днешната "луда" идея:
Дали българите не прекаляват със запетайките защото големи части от писанията им нямат смисъл и можеш безпроблемно да ги пропуснеш?

Ванчо Критикът и неговият критик

10/10/2023

Когото хванеш, него критикуваш, ще каже някой критик. Вярно е, ще отвърна. Да, ама по-добре е да направиш нещо ново, вместо да критикуваш нещо старо, ще каже критикът, без да усети че преразказва мисъл на Сократ. Че аз тези работи ги правя едновременно, ще кажа аз. Днес например, освен да критикувам Робърт Фрип и Майкрософт, открих че
Sum[Binomial[Binomial[k, 2], 2], {k, 0, n}] == 3*Binomial[n+2, 5]
И това преди да е ударил 8 часът сутринта.

Е, няма да спра с критиката. Иде ред на Сократ: за разлика от горната формула, която е лесно доказуема за всички случаи, твърдението на Сократ е оборимо в някои случаи. Да вземем за пример модата! Ако решим да не критикуваме модното шоу на Диор от 2023-та, а да направим нова мода, то дори тя да се наложи, животът ѝ няма да е повече от година. А след това с нея ще се случи същото, което ще се случи с модата на Диор от 2023-та - ще стане демоде. Това се случи и с майкрософтската Виста, както и с началния ѝ сигнал, композиран от Робърт Фрип (плюс още двама юнаци).

О, неразумний юроде (серия 2)

10/10/2023

Преди цели 4 години ... как минава времето, а? ... се бях подиграл с Аце Къцев Вапцаров*, който използвал дипломата си от престижния Berklee College of Music за да пише музика за филмови трейлъри. Бедното ми въображение не предполагаше че има и по-голямо "падение": за стартовия звук на Уиндоус Виста са отговорни цели три имена, сред които е прочутият Робърт Фрип.

Чудя се как може един звук да има цели трима бащи, но този път вместо да си изсмуча отговора от пръстите, решавам да прочета в мрежата кой какъв е. Тримата били музиканти, композитори и продуценти. Тези три думички веднага индуктират в главата ми решението на задачата: единият е композирал звука, вторият (човекът от Майкрософт) го е продуцирал, а третият го е изсвирил. Запомнете го от мен: не са го направили безплатно, разходът е бил поет, наред с много подобни разходи, от невинните потребители, които се чудят защо плащат толкова много за софтуер.

Накрая, малко научна фантастика. Представяте ли доволството на Робърт Фрип и компания, чиито банкови сметки** се пълнеха всеки път, когато се чуваше виста-звукът? Така те се оказаха в уникалната позиция да са:
а) единствените хора, радващи се на рестартирането (волно или неволно) на Виста-та, и
б) единствените хора, недоволни от замяната на Виста-та с Уиндоус 7.

_______________________________________________________
* написах го така, за да се сетите кой е; всъщност, той не е Аце, а Асе (на английски), и не е Къцев, а Кръстев
** благодарение на авторското право

Очевидното е в очите на очевидеца

10/9/2023

Замислен професор стоял пред гроба на Марко Балабанов. Зад него прозвучал глас:
- За какво мислите, професоре?
- Мисля че този човек знаеше седем чужди езика и се чудя какво е станало с това знание.
Професорът, казват, бил юристът Георги Данаилов, а любопиткото - цар Борис III.

Да беше казал или написал нещо запомнящо се на някой чужд език Балабанов, или поне да беше превел нещо! Да беше, ама не беше. Избрал да бъде примерен баща (каквито ги има с тонове) и борец за черковни и политически свободи на българското племе (което е едно от най-неблагодарните). Затова знанията му отишли там, където отиват всички знания, които не се ползват - в небитието.

Това е очевидно, ще кажете. Да, но не е било очевидно за професора. За мен пък е очевидно друго: освен да се използват, знанията трябва и да се създават. Хиляди българи знаят поне по толкова езици за програмиране, колкото чужди езици е знаел Марко Балабанов, без да се сетят да станат автори на такива езици. Защото за тях това не е очевидно.

Музиката: шампанско или боза

10/8/2023

8-струнни басове. Китари с два грифа. Комплект барабани с две каси, два флоор-тома и десетки чинели. Редове клавиатури, разположение една върху друга. Вокалисти и бек-вокалистки. И всичкото това трябва да се вкара в една песен. Звуците от многото инструменти се натрупват един върху друг. Музиката се сгъстява и, вместо да се лее като шампанско, се точи като боза.

Припомням си историйка от автобиографията на Грег Лейк. Натрупал някаква начална популярност като певец и китарист, той постъпва като певец и басист в "Кинг Кримсън" и още в началото на първата репетиция барабанистът Майкъл Джайлс спира да свири и го пита:
1. защо свири на второ и четвърто слабо време, и
2. не му ли се струва че бас и малък барабан свирещи едновременно ще произведат "мазало"?
Лейк е ужасно засрамен, променя свиренето си и това е една от многото причини дебютният албум на "Кинг Кримсън" да стане "шампанското" на прогресивния рок. Само с 4 басови струни, китара с един гриф, без бек-вокалистки, но с много музика.

Послепис от 11.06.2024 г.
Мазалото причинено от масовото използване на бас-барабан на второ и четвърто слабо време било една от причините Джордж Мартин да не хареса свиренето на Пийт Бест, поради което се наложило Бийтълс да го заменят с Ринго Стар.

Интелигентността на теоретика и практика

10/5/2023

"На теория няма разлика между практика и теория, но на практика - има", обичал да казва Айнщайн. Като пример за теоретик ще дадем Аристотел. Той пръв записал 3-те закона на мисленето.

Теоретикът Аристотел твърдял че скоростта на падане на телата зависи от тежестта им, без да се сети че един от неговите закони (за непротиворечието) може да се използва за оборване на твърдението му. За това била нужна друг вид интелигентност - тази на практика Галилео.

Парадокс с психолози

10/4/2023

Психолозите опровергават ежедневно Закона за непротиворечието* и карат горкия Аристотел да се върти в гроба си. Как го правят, ли? Ето така.

В полза на човечеството, водят лекции и критикуват когнитивните уклони като слабости в човешкото мислене. Във вреда на човечеството, продават знанията си за когнитивните уклони на разни рекламодатели и работодатели**. А вечер, за разлика от Аристотел, спят спокойно, без да се въртят.

___________________________________________________________________
* ¬(A∧¬A), т.е. не може едно нещо едновременно да е и да не е (виж тук)
** за да знаят как да заблуждават клиентите и служителите си

Защо чужденците не ни харесват?

10/3/2023

Защото сме мутанти:

които пият кока-колата от кутийки.
които имат пръсти и на краката си.
с езици хем излизащи от устите им, хем оставащи в тях.

Поне да бяхме мутанти-тарикати! Тогава щяхме да можем да се прикриваме с думи като американските CANS и TOES, и немската SCHPRACHE.

Метрологичен подход към културния провинциализъм

10/2/2023

Живеем ако не в географска, то в дълбока културна провинция. Никой не може да ме убеди в обратното, така както и аз не мога да убедя никого в това. Защо съм толкова неубедителен? Защото досега съм пробвал с емоционални аргументи. Днес ще опитам логическите, а по-точно - МЕТРОлогическите.

Културният провинциалист няма база за сравнение, а и не е чувал думата квантификация. За него нещата са прости:
а) от Витоша по-високо нЕма,
б) от ИскърО по-дЛИбоко нЕма,
в) от лЕбО по-голЕмо нЕма,
г) от филмите с Тодор Колев по-добро нЕма.

От метрологична гледна точка нещата се пределно ясни:
а) доста планини, начело с Хималаите, са в пъти по-високи от Витоша,
б) като максимална и средна дълбочина Амазонка, Нил и Волга са по-дълбоки от Искър,
в) хлебозаводът е по-голям от хляба,
г) филмите на Тарантино, особено "Криминале", са по-добри от филмите с Тодор Колев, вкл. "Опасен чар".

По това последното може да се поспори, ще рече патриотът-идеалист, в IMDb и двата филма са с еднакъв рейтинг - 8.9. Хайде да поспорим, ще кажа аз и ще се аргументирам така: за 39 години "Опасен чар" е "заработил" този си рейтинг с гласовете на 1900 души (основно българи), докато за 29 години "Криминале" е "заработил" рейтинга си с гласовете на 2200000 души от целия свят. Ако това не е достатъчно, има и още нещо (от IMDb): българския филм са си направили труда да го анализират 1 професионален критик и 4-ма аматьори, срещу 302-ма критици и 3600 аматьори за американския.

Само да не си помислите че нападам Колев и филмите му! Не, той успя да разбере какъв провинциалист е, но това стана чак когато на 60-годишна възраст отиде като културен аташе в Канада и се прочу с колевското "Send mi a fax".

И като стана дума за нападки ... защо да не нападна "почитателите" на Колев? Той заряза киното и театъра, и отиде аташе в далечна Канада. Дали за това вина нямат "почитателите" му, които го "изоставиха" в културно и финансово отношение? Ако Тарантино се откаже от киното, това няма да е заради липсата на почитатели.

Драмата на Песъка е и наша

10/1/2023

Наричат го Песъка. Я защото е рус, я защото работи по строежите. Едно е сигурно, Песъка е ухо.

Това го знаем, ще кажете, но в заглавието ти обещаваш да съобщиш нещо за драмата му. Ще спазя обещанието си: дори когато си ухо не можеш директно да ходиш на УНГ, а задължително трябва да минаваш през личния си лекар.