Сега я поглеждам от друга гледна точка и откривам че е вярна, макар и по един неочакван начин: ако нискоинтелигентният (и дори интелигентният) използва малка част от мозъчния си капацитет, то геният използва още по-малка. Да вземем за пример гениалния Пол Дирак. Докато си говорел с приятели, използвайки вероятно 0.1% от капацитета си, той измислил как да запише произволно естествено число с помощта на 3 двойки и операции с тях.