Blog Archives - Ivan's island

Как да живеем?

9/29/2017

Не се притеснявай, няма да те уча как да живееш. Не знам дали изобщо има мъдреци способни да преподават тази дисциплина. Аз мога само да ти дам съвет как да разбереш дали живееш добре.

Преди, когато светът ми беше пълен с много хора и събития, голяма част от които не харесвах, дните ми минаваха бавно, а годините - бързо. Сега, когато на главата ми има малко неща и повечето ми харесват, е точно обратното: дните минават бързо, а годините - бавно. Както и да живееш, живей така че да се чувстваш по същия начин!* И ще живееш по-дълго, дори това да е само субективно усещане.

__________________________________
* Елементарно, Уотсън, дните ни са много, а годините малко. Ако трябва да забавяме нещо, това са не дните, а годините.

нЕкои съображения: Математическата лингвистика

9/27/2017

Нямам си идея от лингвистика, и особено - от математическа лингвистика, но не мога да се въздържа да си кажа мнението. И в блога съм такъв, какъвто съм другаде: правя каквото си знам, дори когато не знам какво да правя.

Едно мое писание на тема "лингвистика" бе ощастливено с коментар от Валентин Димов - бивш сребърен и настоящ златен медалист от Международната олимпиада по математическа лингвистика. В писанието критикувам мисленето на авторите на олимпийски задачи, а в коментара Валентин критукува моето мислене за тяхното мислене. Споделя че (така както една птица пролет не прави, така и) в езика от един пример заключение не може (по-скоро не трябва) да се прави. С което поставя въпроса колко езикови примера са достатъчни за едно езиково заключение (правило). Или ако искаме да звучим "математически": съществува ли число N което гарантира че на базата на N случая дадено или произволно езиково правило Y в даден или произволен език Х е винаги валидно?

Валентин вероятно мечтае за някакъв принцип на лигвистичната индукция, но аз съм убеден че няма такъв. Ще дам примерна задача за илюстрация:
Има ли в българския език правило за образуване на умалително на съществителните от женски род с изваждане на -а и прибавяне на -ичка? Колко съществителни трябва да проверим за да сме убедени че правилото е валидно: 1,2,3,4,5, ...?

Нека се опитаме да проверим правилото:
жена-женичка
коза-козичка
крава-кравичка
боза-бозичка
кана-каничка
тава-тавичка
тиква-тиквичка
пчела-пчеличка
Доказахме ли правилото? Съвсем не! То не работи в случаите: баня, свирня, кучка, работничка, химичка ... Тези съществителни нямат умалителни, но колкото и примери на подобни съществителни да изброим, няма как да докажем "правилото": "Съществителните от женски род в българския нямат умалителни".

Такива са езиците, в тях правилата често имат много изключения. В математиката е различно, там правилата нямат изключения. Та затова смятам че изразът "математическа лингвистика" е чудесен оксиморон. И още нещо: след като в езика правилата имат изключения, то вероятно има изключения и правилото че от един пример езикови заключения не трябва да се правят.

Теория на вероятностите

9/26/2017

Някои си мислят че като сложат на китката си злато, на което пише "Ролекс" и стават господари на Времето. Каква заблуда, много по-вероятно е човекът с часовник да е роб на Времето. Само да не си помислите че човекът без часовник е господар на Времето! Не, много по-вероятно е той да е роб на Смартфона.

Обувките на Рокфелер

9/24/2017

Джон Д. Рокфелер бил толкова стиснат, че когато синът му предложил да му купи луксозна кола за рождения ден, той попитал колко струва колата. Синът казал: "20 хиляди долара". Рокфелер отвърнал: "По-добре ми дай парите".

Да си стиснат не значи да си глупав. Рокфелер оценявал стойността на скъпите и качествени обувки. "Не ти износваш евтините обувки, а те износват теб", обичал да казва той.

Евтиния

9/23/2017

По времето на социализма портокалите и бананите струваха жълти стотинки, но ги нямаше никакви. Днес ситуацията със социалните мрежи е подобна: приятелството там е толкова евтино че можеш да имаш стотици приятели, но когато почувстваш нужда от кръводаряване, финансова инжекция или преместване в ново жилище, приятелите ти ги няма никакви.

За хората, като за компоти

9/21/2017

Читател на блога сполучливо сравнява хората с компотите. Поемам щафетата и произвеждам това:
Хората са като компотите: някои стават за ядене, други - не, а трети оставят впечатление че вече са били ядени.

Компресирането като враг на истината

9/20/2017

Оправдавайки сложния си и пространен начин на писане, учени-хронобиолози заявяват: "Компресирането е враг на истината". Звучи парадоксално: хем компресирано, хем претендира за истинност.

Бързата кучка глупи ги ражда

9/19/2017

Да бързаш е тъпо, дори когато те гони глутница кучета. Идеята е да не показваш че си уплашен от кучетата. Бягаш ли, ти им казваш: "Аз съм уплашена жертва, гонете ме". Не трябва и да ги нападаш, a просто да им покажеш че можеш да се защитиш: вземаш голям камък, или още по-добре - тояга. Има и друг вариант: продължаваш да вървиш сякаш нищо не се е случило. За него обаче се искат топки. Изпробвал съм го успешно, но си признавам че кучетата бяха само три. А може и да не са били много гладни.

Ситуацията е подобна и при мисленето. Дори то да е бързо, не трябва да го пришпорваш! И при мисленето става дума за S=V*t. С други думи, резултатът зависи не само от скоростта на мислене, но и от времето отделено за мислене. Колкото повече бързаш, т.е. колкото по-бързо спреш да мислиш (защото си решил че си мислил достатъчно), толкова по-зле.

Размисли за "задните" части

9/15/2017

Някои българи обвиняват географията, казвайки че сме родени в близост до задните ѝ части. Други го казват по различен начин: застанали сме на кръстопътя на народите и който не е минал оттук, той не ни е онодил. Имам собствено мнение: не е виновна географията, а историята.

Историята на България е стигнала до селото и е зациклила. Говорим, говорим, а разговорите ни все се въртят около това кой на кого какво е направил и кой на кого е човек. Да, ама така говореха прадедите ни на село. Струва ми се че разговорите на европейците от 21 век би трябвало да са различни. Да правиш нещата не на (или за) някого, а за всички; да си човек по принцип, а не човек на някого - това е правилната позиция. "Байер" правят един и същ "Аспирин" за всеки, бил той цар или пъдар. "Линдт" ти продават един и същ шоколад, без значение чий човек си.

Храброст по заповед

9/14/2017

Храбростта ти идва отвътре (по природа) или отвън (по заповед). За съжаление, по-често идва отвън. Два примера осветляват твърдението ми:

1. Васил Левски направи "левския" си скок по заповед, т.е. по време на военни тренировки в Сърбия. За съжаление, не можа да повтори скока си когато му се наложи да го направи за себе си (край Къкринското ханче).

2. След свалянето на самолета му, Алексей Маресиев пълзи със счупени крака в продължение на 18 дни в снежните гори. След ампутацията на краката му, той отново се научава да лети и сваля още 7 немски самолета. За Родину, за Сталина! Само да не си помислите че Маресиев би си позволил да се държи смело пред Сталин или някой негов генерал. Не, смелостта му е била само за пред немците!

Дали не наричаме "храброст" склонността да изпълняваме чужди заповеди без да се питаме за смисъла им, съпътстващите ги опасности и неясните им последици?

Имбецили от всички страни, ограмотявайте се!

9/13/2017

БСП иска поне 51% от плодовете и зеленчуците продавани в българските супермаркети да са с български произход. Не са ли чували за съществуването на сезоните? Тях със закон не можеш да ги отмениш!

Излиза че БСП иска през зимата да ядем основно лук, картофи и ябълки.

Логика за тъпчовци: Отричане на антецедента

9/12/2017

Отричането на антецедента е логическа заблуда, дълбоко вкоренена в ежедневното мислене. Заблуденият смята че:
Щом от P следва Q, то от не-P следва не-Q.

Ето един виц, който добре илюстрира отричането на антецедента:
Декарт влязъл в бара и си поръчал бира. Изпил я, а барманът го попитал: „Още една?“ „Не мисля“, отговорил Декарт и … изчезнал.

Заблуждават се не само авторите на вицове, но и хора, изкарващи хляба си с мислене. В последното си интервю създателят на "Телерик" и "Телерик Академия" Бойко Яръмов казва*:
Ако детето ти няма таблет (P), то детето ти ще се почувства аутсайдер (Q).
Откъдето според него следва че купиш ли на детето си таблет (не-P), то детето няма да се почувства аутсайдер (не-Q). Класическо отричане на антецедента!

___________________________________________________________________
* видоизменям леко думите му за да станат ясноразбираеми; както е казвал Маркиз дьо Вовнарг: "Изрази лъжлива мисъл ясно и тя сама ще се опровергае."

One conjecture a day, 110917

9/11/2017

Except for 1, all Ore numbers are Zumkeller numbers.

Всяка коза за свой крак

9/11/2017

Ачо, Бочо и Вичо завършили финанси. Уж учили едни и същи неща, но били с различен произход, а и животът ги подмятал по различни начини. Затова, когато възмъжали между тях нямало нищо общо.

От Ачо излязъл висш мениджър. Отговарял за бизнеса на голяма международна фирма в няколко страни. Избирал си хората добре и се държал добре с тях, а те му го връщали като го уважавали и като работели добре. Нещата му вървели, печелел много, пътувал много, харчел много, но можел да се похвали че има и нещо заделено. Само едно го притеснявало - какво ще прави след като фирмата се отърве от него. Бил голям мениджър, но не бил бизнесмен. Нямал склонност да рискува и да скача в неизвестното; досегашният му успех се дължал на това че лоялно следвал скоковете на работодателя.

От Бочо излязъл бизнесмен с главно Б, макар и от типа "one-man show". Той не само можел да скача в неизвестното, но и да печели от това. Развивал различни бизнеси, спечеленото инвестирал в имоти и изведнъж се оказало че управлението им е още един печеливш бизнес. Да, ама Бочо се боял за бъдещето на бизнесите си, а оттам и за своето бъдеще, вкл. за бъдещето на децата си. "Какво ще стане с нас, когато бизнесите ми тръгнат надолу", постоянно се питал той. Освен това, притеснявал го фактът че жонглира с много топки едновременно и секунда невнимание може да доведе до големи загуби. Представлението от типа "one-man show" има и друг недостатък: дори и в успешни години, няма на кого да разчиташ, освен на себе си. Бочо не бил глупав, виждал проблемите и се изнервял.

Вичо завършил финанси заедно с Ачо и Бочо, но си останал финансист. Кариерата му вървяла, но нито искал да е, нито бил роден за ръководител. За бизнес не смеел и да помисли: не обичал да скача в тъмното и не знаел как се печелят пари. Да, но знаел много добре как се харчат. Вичо инвестирал спечеленото в себе си: зарязал финансите и заживял с малкото заделени пари. Не било трудно, от тримата приятели точно той бил баш-финансистът. Ако Ачо не се вълнувал от дреболии като тази колко струва едно негово бръснене, а разходът за самобръсначки на Бочо бил 40 стотинки на бръснене, то разходът на Вичо бил 6 стотинки. И то като се има предвид че неговото бръснене превъзхождало бръсненето на другите двама: като видими резултати и като емоционални поражения. Вичо знаел и други "тайни": колко му струва едно пране, откъде да си купи маркови италиански панталони за 10 лева и т.н.

Един наблюдателен човек лесно може да забележи че тримата финансисти владеели поотделно трите аспекта на бизнеса: печелене на пари (Бочо), развитие на бизнеса (Ачо) и харчене на пари (Вичо). Един човек с въображение би се запитал какви ли велики дела биха постигнали Ачо, Бочо и Вичо ако работеха заедно.

Животът има повече въображение от хората с въображение: в един период тримата наистина работели заедно, но резултатите не могли да впечатлят никого, вкл. самите тях. Елементарно, Уотсън, в една компания, която е собственост на други хора, топ-мениджърът Ачо не би разрешил на Бочо да се прави на бизнесмен, т.е. да скача в неизвестното на чужди разноски. Не би разрешил и на Вичо да определи каква да е ачовата служебна кола на база на разхода за километър пътуване. За неуспешната съвместна работа на Ачо, Бочо и Вичо имало и друга причина:
Българите, дори когато имат полза от това, сякаш не могат да работят заедно. Особено ако имат сериозно отношение към работата си и към себе си.

Какво става с младите когато поотраснат?

9/8/2017

Вървя си вчера из града и слушам как отнакъде се носи георгиминчевата "Блажени години". Носи се, ама на английски. Впоследствие се ровя из мрежата и установявам че песента е с американски произход: изпълнена е за пръв път през 1963 г. от Дейв Дадли.

Замислям се колко лесен беше животът на българските естрадни изпълнители: имаше едно съсловие, което пишеше текстовете им; друго - музиката им; трето одобряваше готовия продукт. Когато пък отиваха да свирят по заведенията на запад, от групите се искаха кавъри на световни хитове, не оригинални песни. Всички бяха доволни от разделението на труда, само дето то водеше до повишаване на производителността, но не и до Творчество. Затова, докато Бийтълс и Ролинг Стоунс сами (или с малко чужда помощ) правеха хитовете си, в България творческите колективи сглобяваха "песньовки".

Днес българските ученици се скъсват да печелят награди от световни олимпиади по математика, информатика, лингвистика и какво ли не. Поотраснат ли обаче, българските математици, информатици и лингвисти никакви ги няма, поне откъм награди. Защо е така? Според мен, защото олимпиадите избутват напред един тип хора, а за оригиналните изследвания са нужни друг тип. Олимпиадата създава склонност към състезателност; там се поставят проблеми, за които практически е доказано че имат решения. Там не става дума за търсене на нови проблеми, хеле пък за решаването им. В този смисъл математическата олимпиада прилича на състезание на тема "Прерисувайте бързо картината "Васил Левски" от проф. Петров", а не на състезание на тема "Нарисувайте вашата представа за 22-ри век". Оказва се че децата с години са ги учили на едно, пък после животът им иска нещо съвсем друго. Колко нечестно! Колко безполезно!

Пеем чужди текстове, свирим чужда музика, решаваме чужди проблеми. Чий живот всъщност живеем?

Кръв

9/5/2017

Чете Гошо Пияндето вестника и не може да повярва: да се дарява кръв било не само добре за другите, но и за теб. Защо да не дам кръв, мисли си Гошо, нали има толкова болни. И като става дума за болни се сеща за майка си, дето от десетилетия е инвалид. Сеща се че трябва да я води на лекар, а за тази цел трябва да зареди картата й за градския транспорт.

Отива Гошо до спирката, чака сума ти време, идва редът му и той подава картата на майка си, барабар с личната й карта. Не може, казва жената зад бронираното стъкло, да дойде лично. Ама, как така лично, нали е инвалид, чуди се Гошо. Лично или с пълномощно, отсича жената. Тоест, вместо да я мъча да я водя при теб, да я мъча да я водя при нотариуса, това ли ме съветваш, пита Гошо. Не знам, от мене нищо не зависи, отговаря жената зад стъклото и чак сега Гошо разбира защо то е бронирано. Как да не зависи, звери се Гошо. Точно от теб зависи дали ще изляза оттук със заредена карта или не. Жената го гледа тъпо, опитала се е да си измие ръцете, но не е успяла. Изведнъж е разбрала че ако не си мръднеш гъза да направиш нещо, от теб наистина нищо не зависи и умира от срам. Умира, но не си мърда гъза.

Гошо се врътва и напуска възмутен. Кръв ли, мисли си, кръв на тая паплач? Никога, ако ще и светът да пропадне!

Мълчанието на взаимно простите числа

9/4/2017

Ивайло Дичев се тревожи че там където преди 30 години се е говорило за книги, днес се говори за храни и хранене. Не само че се говори, за храната се пише, храната се снима, а снимките отиват в мрежата. Така, най-самотното занимание* се е превърало в център на социалната ни Вселена.

Няма нищо за чудене - храната е единственото което ни сближава. Книги днес много, как да говорим за книги когато последната книга която съм прочел е за наркотици, а последната която ти си прочел - за авиационна история. Много хора нямат време за книги; ако четат нещо, това са статии. Да, но статиите са още повече от книгите. Има ли за какво да говорят четящите статии за балет и четящите статии за Цумкелеровите числа? Ами тези който не четат?

Разговорът за храна прилича на числото едно. Така както то е единственият общ делител на числа които нямат друг общ делител (наричат ги "взаимно прости"), така и разговорът за храна е единственото общо между хората изгубили темите си за разговор. Спрат ли разговорите за храна, ще настъпи Голямото мълчание.

___________________________________________________
* винаги го правиш сам, дори и когато си с други

Отговори на читателски писма

9/2/2017

Q: Търся си работа, какво да правя?
А: Ако нищо не си започнал да правиш, то как стигна до извода че си търсиш работа?