Имало едно време една странна страна. Тя била хем пълна, хем празна. Била пълна с учители и празна откъм образование. Била пълна с болници и празна откъм здравеопазване. Била пълна със закони и празна откъм законност. Хем била пълна с катаджии, хем била на първо място по авто-злополуки в Европа. Хем имала агенции за социално осигуряване и за национална сигурност, хем социумът и нацията се чувствали неосигурени и несигурни. Уж имало свобода на словото, но било свободно предимно словото с късите крака. Вярно, небето било като от картина, но някои арт-критици казвали че останалото прилича на карикатура.
|
Получава ли талантът заслужено признание всякога, навсякъде и от всекиго? Не, не и не. Особено по време на криза. Започвам хронологично ...
Браминският произход и връзките едва стигнали на гениалния индийски математик Ramanujan да се дореди до "престижния" пост счетоводител в пристанището на Мадрас. Причините: а) нямал университетска диплома и б) не били съвсем сигурни, че е гениален, защото не го разбирали. През Първата Световна Война, световноизвестният математик Littlewood, е привикан от Кеймбридж в армията на "престижния" пост артилерийски лейтенант. Армията "високо" оценява способностите му и до края на войната той си остава лейтенант, въпреки че през това време е станал Академик в Академията на науките (т.н. Royal Society). През Втората Световна Война, великият философ Витгенщайн с всичките си дипломи по какво ли не (тук се включват диплома по инженерство и докторат по философия), с всичките си технически патенти (аз знам поне за 2: райбер за прозорец и самолетно витло), с всичките си ордени/медали от Първата Световна Война (поне 3), сменя поста професор по философия в Кеймбридж с "престижния" пост санитар. Да, говорим за същия Витгенщайн, който години преди това е конструирал/построил самолет и е летял на него. Същият Витгенщайн, за когото през 1929 г. Джон Мейнард Кейнс казал: "Бог пристигна. Посрещнах го на гарата в 5.15". Трудно се живее с талант. Кел файда, че може да пише за теб в Уикипедия. А там съвсем не пише за всеки с талант. Което още повече затруднява нещата. Ако питаш журналиста, трябва да я търсим навън - там където се случват нещата. Ако питаш писателя, трябва да я търсим навътре - там където се преживяват нещата. Ако питаш летеца и космонавта, истината е нагоре. Ако питаш миньора и нефтодобивника, тя е надолу.
Ако питаш физиците, истината е навътре - към квантите. За космолозите тя е навън - към галактиките. Ако питаш математиците, разбираш че безкрайността на малкото (намерена вътре) е много по-голяма от безкрайността на голямото (намерена вън): броят на ирационалните числа между 0 и 1 е много по-голям от броя на естествените числа между 0 и безкрайността. Колкото и правдиво да звучи истината на другите, целта на твоя живот е да намериш твоята истина. Избери сам къде да я търсиш! Така наречените крепостни са дължали на държавата (в лицето на феодала) около една трета от работното си време (пример тук). Само че тяхното работно време е било значително ограничено поради големия брой на църковните празници: неделите плюс от 30 до 100 религиозни празници (т.е. допълнителни почивни дни) годишно, в зависимост от страната и историческия период.
Е, днес почиваме и в съботите, но официалните ни празници са значително по-малобройни. През 2014 г., ние българите спряхме да работим за държавата на 30-ти Април. Ако не Ви се смята, ще го направя вместо Вас: 30-ти Април е точно краят на първата третина от годината. Има ли разлика между нас и средновековните крепостни? Винаги когато чуя някой от изразите социална справедливост (СС) и национална сигурност (НС) се сещам за следния виц.
Отива семейство на сексолог. Сексологът: Кажете сега, какъв е проблемът? Съпругата: Докторе, оплакваме се от преждевременна еякулация. Съпругът: Не е вярно, докторе! Тя се оплаква. За мен, еякулацията ми е съвсем навременна. Откъде-накъде ми е хрумнало че СС и НС имат нещо общо с преждевременната еякулация? Ами оттук: така както съпругата се заблуждава че еякулацията е нещо споделено, така и масите се заблуждват че дефинициите на СС и НС се споделят от всички. Имаше едно време един тъп социалистически лозунг: "Икономиката - икономична, дело на всеки". Дойде друго време, но вярата в подобни лозунги продължава да върлува в подсъзнанието на масите.
Мнозина вярват че образованието е образователно, въпреки че фактите показват точно обратното. Ето ги фактите: преди много години (6 години след като завърших гимназия) аз можах за 3-4 месеца (работейки на пълен работен ден) сам да се подготвя за кандидатстудентския си изпит по математика. И то така че да ме приемат. Доскоро, моята племенница учеше в английска гимназия и ходеше на 2 вида частни уроци по английски: един за Кеймбриджки сертификат, и друг - за кандидатстване във ВУЗ. Питах се: "А за какво ходи в гимназията?" Това не е икономична икономика - да плащаш 3 пъти за едно и също нещо. Здравеопазващо ли е здравеопазването? Сигурна ли е националната сигурност? Ако се замислите, ще можете да си отговорите на тези въпроси. Нищо че отговорите няма да са приятни. Еквадор, Венецуела и Колумбия произвеждат най-качественото какао. Африка произвежда основното количество какао. Защо, тогава, най-добрият шоколад се прави в Швейцария и Белгия?
Вероятните причини: > там където има много какао, хората не осъзнават добре ценността му; > заети с производството на какао, хората не се замислят какво може да се прави с него и как; > в Латинска Америка какао се произвежда от 3+ хилядолетия и властелините на статуквото имат силата да наложат на останалите вярата че знаят всичко за какаото. За радост на прогресивното човечество, силата им не стига до Белгия. И нашата родина си има своето "какао". През ден ни информират колко умни били българчетата, как печелели международните олимпиади по математика, информатика и т.н. Прекрасно, българчетата са умни, но умни ли са българите? В България "човеко-какао" дал Бог, ама "човеко-шоколадите" ги няма. Има ли по-известни български: > борци от Дан Колов и Котоошу? > футболисти от Стоичков и Бербатов? > оперни певци от Кабаиванска и Гяуров? > астрономи от Димитър Съселов? Те поникнаха, но никога нямаше да узреят, на българска почва. Послепис от 7 юни 2020 Като потвърждение на горното, цитирам еквадорски производител на шоколад: "След 250 години износ на какао, никой в Еквадор не знаеше как се прави шоколад." Кое е по-важно: да имаш добри идеи или да си добър професионалист? Всеки има идеи за отговор. Те могат да бъдат обобщени в 2 групи:
Група 1. Всеки може да дава идеи, но трябват професионалисти за да ги реализират. Така е казвал и Гаус за предположението на Голдбах: "На момента мога да ти измисля 2-3 подобни, но важното е да можеш да ги докажеш!" Група 2. Всеки професионалист може да реализира идеи, но не всички идеи на професионалиста са добри, а понякога той просто ... няма идеи. Много професионалисти могат да ти направят (и вече са направили) атомна електроцентрала, но нито един от тях не може да каже какво да правим с отпадъците от нея. Моето гледище в три изречения: > Професионалистът Гаус не можа да докаже предположението на непрофесионалиста Голдбах. То се опъва на всички професионалисти от близо 300 години насам. > Германските лаици (а не германските професионалисти) откриха какво трябва да се прави с радиоактивните отпадъци, а именно - да се спре производството им. В зората на телеграфа, човечец занесъл телеграма в телеграфната станция и я дал за изпращане. Телеграфистът я закачил пред себе си (за да му е удобно да я гледа) и надлежно я изпратил. Поискал си парите, а човечецът отказал да плати. „Как ще си я изпратил, като я виждам че още виси пред теб”, казал той. Журналистът, описал случката преди около 150 години, уместно забелязал че нови концепции трудно се предават със стари думи.
За новите концепции трябват нови думи, не нови значения на думите. Глупаво е да казваш „Книгата е на масата. Книгата е на Толстой. Книгата е на Иван” когато можеш да кажеш „Книгата е върху масата. Книгата е от Толстой. Книгата е на Иван”. Настане вечер, месец изгрее, дойде годишнината от бутането на берлинската стена и 10-и ноември, хората се замислят за дисидентите. И аз го направих, и ето какво измислих:
Дисидентите бяха хора, които не знаеха много неща*, но едно нещо знаеха добре: те бяха гласът на народа срещу силата на властта. Смениха се времената, дойдоха на власт и забравиха това просто знание. Дори тези, които излязоха от властта, не си припомниха забравеното. Возят се на Мерцедеси, пушат пури, заемат синекури, посещават конференции финансирани от властта (или хора близки до нея). За тези, които подобно на Доган и Сидеров, не намериха сили да излязат от властта, изобщо няма да отварям дума. Никога срещу Тодор Живков не са били изказани/изписани толкова много толкова лоши думи, колкото срещу Желев, Доган, Сидеров и Тренчев. Народът можеше да посещава резиденцията на Живков в Бояна, но няма да види и снимка от резиденцията на Доган (освен отдалеч). На Живков (за разлика от Желев) никой не му покриваше с ръка чашата, защото пиеше по малко. На него никога не би му хрумнало да си направи снимка с пура в ръка (подобно на Тренчев), а още по-малко с XYZ в ръка (подобно на Сидеров). __________________ * кои са и на какво са способни, какво става когато риташ срещу властта, по колко одеяла дават зимно време в затвора и т.н. В "Сътворението", Гор Видал слага в устата на Конфуций следната мисъл: "Да знаеш без да мислиш е глупаво; да мислиш без да знаеш е опасно". Да ме извиняват и двамата, но това е невинаги вярно.
Учени глави казват че с обясняването на топлинното движение на молекулите, Айнщайн е доказал съществуването им. Интересно, излиза че Айнщайн е изучавал свойствата на нещо, за което още не е било доказано че съществува. С други думи: мислил е без да знае. Друг мъдрец - Клод Шанън - е изучавал математически структурата на гените, без по това време да е било сигурно че гените реално съществуват. И той, като Айнщайн, е мислил без да знае. В примерите с Айнщайн и Шанън е ясно едно - те, а и други хора, са допускали съществуването на посочените обекти. В историята има и по-интересни примери, в които хората са мислели (и то правилно) за обекти и явления, за които дори не са допускали че съществуват. Как е възможно, ли? Древните гърци са създали концепцията за фигурните числа. Става дума за представяне на числа в 2 и 3 измерения. Направили са го без да разполагат с концепцията за измеренията. Ако се замислим, ще открием че няма нищо странно в това: ако всеки трябваше да чака да му поднесат наготово концепцията за измеренията за да може да разсъждава за измеренията, то никой нямаше да разсъждава за тях. Българите са сред най-нещастните хора на света, защото животът им не струва. Колко не струва може да се види от прословутото решение на Хасковския окръжен съд: един живот не струва повече от 2 години от свободата на пияница.
Свети Гелерт покръсти маджарите и плати с живота си. Свети Цар Борис I покръсти българите и плати с живота на елита им: 52-та боляри и техните семейства.
Гейовете са свободни да са гейове, но без да имат свободата да упражняват свободата си да са гейове върху задните ми части. Същата логика вече се прилага и за пушачите: те са свободни да пушат, но без да имат свободата докато пушат да опушват дробовете ми.
Колко е просто! Може да се каже с две изречения, но отне години да се измисли и да се приложи на практика. Казват че САЩ били страна, произвеждаща повече идеи, отколкото неща. Аз съм последният човек, който ще тръгне срещу идеите, но не мога да не отбележа следното:
1. Докато САЩ бяха "страна на нещата" в производството на нещата участваха всички. Ако говорим за нефт, принос имаше всеки: от сондьора (намиращ начини да изкара нефта от земята) до Рокфелер (намиращ начини да го продаде и превози). Сега, когато САЩ са "страна на идеите", в производството и разпространението на идеите участват малцина. Много хора с прекрасни идеи (писатели, поети, художници, математици, програмисти) не могат да намерят място за приложение на идеите си и са принудени да се занимават с какво ли не. Не е случайно че най-интелигентният американец е охранявал барове в продължение на две десетилетия. 2. Американските неща са добре приети навсякъде. Хамбургерите на Макдоналдс се ядат в Мавриций и Малта. Компютрите на Епъл вършат работа и на католическия свещеник, и на ислямския имам. Съвсем различно е положението с американските идеи. Идеята за цивилизация, основана на християнство, демокрация и пазарна икономика не се приема добре навсякъде. Идеята за subprime lending донесе злини на всички хора по света. Да обобщим: Докато американските неща бяха послания от всеки американец за всеки човек, то американските идеи са послания от някои американци за някои хора. Ако нещата продължават по този начин, мястото на Америка на картата на света ще става все по-периферно. През последните години често ми се случва да изпадам в една и съща ситуация. Лице, което за удобство ще нарека Вуте, ми се оплаква от нещо: организацията, шефа, работата, колегите, клиентите, роднините, властите и страната. На моето неразбиране, последвано от въпроса защо не направи нещо за промяна на статуквото, Вуте отвръща с поглед отвисоко, пропит с вселенска мъдрост: "Не разбираш ли, имам семейство да храня?"
Разбирам много добре. Рабирам че единствената разлика между есесовците в концлагерите и Вуте е наличието на възможности. Ако нямаше допълнителните възможности да работи в банка, да продава застраховки или да се занимава с изграждане и почистване на канализацията, Вуте щеше да убива чужди семейства за да може да храни своето. Не аз, ти не разбираш, Вуте! Човек се оправдава за делата от които се срамува, независимо дали част от вината се носи от шефа, семейството, партията или родината. Представяш ли си Колумб - откривателят на Америка - да каже: "Направих го, защото шефът така каза"? Представяш ли си Айнщайн - откривателят на тайните на фотоелектричния ефект - да каже: "Амии ... направих го защото имах семейство да храня"? Толкова ли е трудно, мили ми Вуте, да разбереш че вместо да използваш вселенската си мъдрост за да ме гледаш отвисоко, можеш да я използваш за да живееш живота си без да се налага да се оправдаваш? Плевнелиев казвaше че с Марио Монти се разбирали от половин дума, ама не разбрахме коя е думата. Дали не е ДА, а половината - А? Например:
Монти: Тu rispetta me ed iо rispetterò te, in caso contrario ...* Плевнелиев: А? Публичното говорене на клишета и глупости може да дразни ушите ни, но е индикация че поне е налична някаква свобода на говоренето. Според психолога Даниел Гилбърт: "Омразните, богохулни, пълни с предразсъдъци, груби и и издаващи невежество думи са музиката на свободното общество, а безспирното дърдорене на разните идиоти - доказателство че живеем в такова общество. Когато всички думи в публичното говорене станат честни, добри и истински, настава време да се измъкваме през границата." ________________________________________________ *Ти ще ме уважаваш и аз ще те уважавам, иначе ... |
Categories
All
Archives
December 2024
|
RSS Feed
