Партийната линия е като Линията на числата - повечето от точките ѝ са ирационални.
0 Comments
Две различни съществителни, а се пишат по един и същ начин. 7-цата
След много разочарования*, глупости** и надменно отношение от страна на трети лица*** реших да помисля дали да продължа да губя време в занимания с математика. Да, ама ... изведнъж се сетих как преди време дядо ми казваше: "Когато не можеш да правиш нещо майсторски, наслаждавай се че можеш да го правиш дърводелски."
Излиза че съм свършил половината от работата - научил съм се да се наслаждавам на математиката (по дърводелски), но (по интелигентски) все още обръщам внимание на собствените разочарования и глупости, а и на чуждата надменност. И сега какво, мили ми дядо? Дали да не започна да се наслаждавам и на тях? Или да започна да не им обръщам внимание? Да стана мазохист или похуист? Ако това е цената, то аз не искам да я плащам! _________________________________________________________________ * пропуснати мишени ** пропуснати мишени, които (по детински) съм смятал за уцелени *** от вида: "Кой си ти, бе?" или "Какво си мислиш че правиш, бе?" Като чуе думата МИСКОМУНИКАЦИЯ, смята че става дума за женски конкурс.
Джеймс Ричардсън
"Много хора мислят, че диагнозите се поставят в лабораториите и се лекуват в аптеките", казваше прочутият доцент Мангъров. Това е критика насочена към неразбиращите от медицина пациенти. Да си способен да критикуваш статуквото, обаче, не значи че си способен да го обясниш (на себе си и на другите).
Е, затова съм направил този блог - за да обяснявам това или онова. В случая обяснението е елементарно: Като знаем що за стока са някои лекари, предпочитаме да контактуваме с лаборанти и аптекари. Гледам че като напиша музо, Гугъл класира блога ми преди "божествените" "Капитал", "Дневник" и "168 часа". Вместо да се възгордея, решавам да се замисля ... как бих могъл да обясня изречението за музата и гибелния гняв на някой незапознат с митологията?
БАБА Баба беше от село, и беше учила само едно отделение. Четеше и пишеше, но до Омир не беше стигала. Думата музо би я насочила към доенето, на нейния диалект наричано музене. А аз ... сигурно щях да започна с това че музите са някакви второстепенни богини, покровителки на изкуствата. Ама какви са тези, богини, и то второстепенни? За баба имаше един Бог - таткото на Христос. За нея това, Омировото, е суеверие, да не кажа ... бласфемия. Не, няма да го кажа, че и това би трябвало да ѝ го обяснявам. Изкуствата? Кои са изкуствата? Музиката, поезията и репрезентативната живопис нямаше да затруднят баба, но съм сигурен че щеше да ѝ е трудно да различи абстрактната скулптура от строителните отпадъци. ДЕЦАТА Хайде, стига с баба ми; нима бих могъл да обясня текста на някое днешно дете? За съвременните деца няма друг Бог, освен парите и соцмрежите? Какви са тези богини? А гибелен? За тях гибел е да те застрелят в някоя компютърна игра. След което ставаш и си поръчваш пица по телефона. ВРЪСТНИЦИТЕ Виж, с връстниците ми нямам проблеми. Те са чували за музите, а ако случайно не са ... бих им казал че те са важни чиновнички в Министерството на културата. Когато поверявал министерствата, Зевс дал най-важните на близките си роднини: а) МВР, т.е. семейните вътрешни работи, на жена си Хера, б) мореплаването - на брат си Посейдон, в) войната - на сина си Арес, г) подземните богатства - на брат си Хадес, и д) земеделието - на сестра си Деметра. Нямало министерство за всяка муза и затова Зевс им дал едно - на културата. Затова в културата е хаос, или както се казва в древногръцката поговорка: много баби, хилаво дете. Метафората, с помощта на която вземаме това което имаме от друго място, е вид заемане.
Марк Тулий Цицерон Казват че клептоманите не разбират метафорите понеже вземат нещата в буквалния смисъл на думата. Това го казват онези, които се фокусират върху разликите. Аз ще се фокусирам върху приликите и ще напиша че клептоманите и метафороманите си приличат по това че вместо да създадат нещо сами, вземат наготово неща притежавани от друг (виж думите на Цицерон). Така, драги пътници, стигаме до нашата крайна спирка: Дори и най-яростните защитници на авторските права използват безплатно и без разрешение чуждата собственост, под формата на букви и метафори. Патетитът е заболяване подобно на хепатита. Характерно при него е че вместо пожълтяване се наблюдава почервеняване. Медицината все още е безсилна да обясни на какво се дължи почервеняването - дали:
а) на срама от изричането на неистини (или откровени глупости), или б) на усиленото ръкомахане, съпровождащо изричането им. Ако имате трудности да разберете за какво иде реч, помислете за патетита на тези, които се изправят пред публиката да ѝ говорят за това: в) как народните будители са разбудили българите, или г) как Асен Йорданов е научил Америка да лети. Зидарят ... Пчеларят ... Транспортьорът ... Защо, пита се зрителят, накрая се оказва че филмовите герои са все бивши служители на тайните служби и/или "хора под пагон".
Това не се случва само на екрана; киното просто копира действителността. Нима нашите герои (премиери, доценти по национална сигурност или обикновени демократи) не са от същата порода? Сещам се как, в зората на демокрацията един такъв член-кореспондент на БАН ме изпитваше и понеже: а) напълно си беше спестил идването на лекции и упражнения, и б) не знаеше съдържанието на конспекта, та ми задаваше някакви негови си въпроси (вероятно от конспектите му в други ВУЗ-ове и дисциплини). Сега научавам че "зидарят" бил и Главен конструктор на България по персоналните компютри, та ми става ясно защо българските персонални компютри се провалиха така ... фундаментално. Елементарно, Уотсън, каквито зидарите, такъв и фундаментът. Спомняте ли си за онези американски военни кенефи, снабдени с луксозни седалки за по 14 000 долара? Не, тук няма да става дума за тях, а за нещо нашенско и родно.
Чета родителски коментари за това какви чудесии се изучавали в училище (анафори, епифори, епанафори), както и за това с какви луксозни служебни лаптопи разполагали учителите. Това че децата учат дивотии отдавна ми е ясно ... нали и аз съм бил ученик. Но това за лаптопите ... Оказва се че учителските лаптопи били пълни с всякакви екстри. Сравнявам ги с моя и се чувствам демодиран като сако с широки ревери. Питам се ... Защо ѝ трябва супер-мощен лаптоп на една учителка по история, например? Какъв ли софтуер се очаква да работи на него? Софтуер за симулиране на алтернативни Истории? Или софтуер за откриване на плагиатство в ученическите съчинения на Гошко, посредством сравняване с всички налични исторически съчинения, вкл. и на други езици? Каква нечестна размяна! Вземаш парите на данъкоплатците, т.е. родителите на Гошко, за да ги изхарчиш за скъпи лаптопи и други "благини", а като благодарност пълниш главата на сина им с анафори, епифори и епанафори. На хората им е трудно да убиват, но понякога се налага. Тогава повечето се правят на убийци. След "виетнамската война" война, американски аналитици изчислили че на един убит виетнамец се падали по 50 000 изстреляни американски куршума. Ясно е че повечето куршуми съзнателно са били насочвани в грешни посоки.
Аналитиците сякаш нямат интерес да се запитат къде са тези, чиито куршуми отиват "на вятъра". Не ми е трудно да намеря отговор: доста от тях са били откарвани в лазаретите или вкъщи (в оловни ковчези). Излиза че, по един парадоксален начин, философията "Не убивай!" е вземала жертви*. Странно е, но и съвременниците правят подобни неща, просто инструментите са други. И като казахме "инструментите" ... да вземем за пример рок-музиката. В някои стилове се "изстрелват" хиляди ноти в минута** или десетки хиляди ноти в песен***, но и там целта (да се създаде нещо смислено и красиво) се пропуска прекалено често. Пропускайки целта, по един парадоксален начин, авторите се "самоубиват", убивайки творбите си, а и тези почитатели на рок-музиката които не бъркат количеството с качество. ____________________________________________________________ * сред "философите" които са я практикували; каква част са били те от американските жертви (58 000 убити и 300 000 ранени) е трудно да се каже ** в бързите разновидности на хеви-метъла *** в прогресивния рок, с неговите 15-минутни песни Гробът в центъра на столицата е като ученичка с прекалено къса поличка - не причинява оскверняването, но дава идеи на осквернителите.
Ако не се отървеш от него в подходящото време, той ще се отърве от теб в неподходящо време.
Елементарно, нали? Съвсем не! Това го няма в учебниците и се научава единствено в практиката. Ако не вярвате, питайте Меси за Барселона. Природните закони не са толкова законести, колкото ни се струва. Отнасят се само до нашия свят и до нищо друго. Че ти колко други светове познаваш, ще се опита да ме затапи критичният наблюдател. Аз съм незатапваем, та затова ще отговоря че във виртуалния свят природните закони се случва и да не важат.
Да вземем за пример Закона на Линди, познат и като Ефект на Линди. Накратко, става ли дума за трайни неща (постройки, технологии, идеи), очакваният бъдещ живот на тези неща е пропорционален на възрастта им. С пример от практиката: разумно е да се очаква че Хеопсовата пирамида ще надживее Айфеловата кула. Нека разгледаме още един, български, пример. Някакъв малоумник беше загрозил паметника на Нешо Бончев в Борисовата градина с надписа "Дарт Вейдър". Както можеше да се очаква (на база на Закона на Линди), надписът изчезна, а паметникът на Бончев остана. Да, но във виртуалния свят Законът на Линди не важи. Затова снимката на паметника в Уикипедия продължава да е "украсена" с онова старо "Дарт Вейдър", въпреки че самият паметник вече не е. "Перфектните хора и перфектните числа си приличат по това че са много редки", казвал Рене Декарт. На Райнхард Цумкелер това не му харесвало и затова генерализирал концепцията за перфектните числа. Получените в резултат на генерализацията Цумкелерови числа са доста по-често срещани от перфектните: поне едно от всеки 12 последователни цели положителни числа е Цумкелерово.
Генерализирането става лесно и при хората. За 4 месеца капитан Богомил Бонев стана генерал-майор. За 4 месеца майор Бойко Борисов стана генерал-майор. На база на опита ми с числата, няма да се учудя ако скоро се окажем в ситуация, в която на 12 души под пагон имаме поне по един генерал. Психопатите, които свършват в затвора, са неуспешните психопати ... успешните психопати са в директорските бордове и парламентите.
Брайън Клаас Нургюл Салимова записа още едно реми. Хаирлия да е! Тази година РеМи, догодина - ДоРеМи.
Българските спортни журналисти успяха да се справят с проблема на Саша Везенков. Вместо да пишат колко точки е отбелязал, започнаха да пишат колко минути е играл. От колко време опявам че правим грешки дори когато критикуваме грешките и чак сега ми хрумва да разкритикувам езиковите грешки на някой критик на езиковите грешки. Няма да се целя в разни дребни пилци, а в динозавър - нобелиста Фридрих фон Хайек. В последната си книга, динозавърът е озаглавил една от главите "Нашият отровен език". Започвам оттук: 1. Основна езикова грешка е безкритично да се оставим на антропоморфизацията. В случая, езикът не може да бъде отровен, такъв може да е (или да не е) конкретен негов ползвател. Но понеже съм "изхабил" (т.е. писал многократно по) темата, минавам напред. 2. Често езиковите грешки са свързани с приватизацията. Нашият език, нашата партия, нашата родина, нашата майка-земя. Дребната езикова грешка повлича лавина от недоразумения: започваме да мислим за флора, фауна, земя, вода и въздух като за наистина наши, и започваме да правим с тях каквото си искаме. Как да завърша, освен с присмех: Това е да си акъллия-нобелист - в 3 думи правиш 2 грешки. Това ние, обикновените, не го можем. Послепис И като стана дума за грешки ... карам Гугъл-търсачката да намери нещо за грешките в блога ми и "самата тя" прави грешка, показвайки ми страниците с резултатите така: Колкото и да ви се вижда странно че номерът на последната страница с резултати е дроб, още по-странно е че тя е сякаш "резната донякъде" безкрайна периодична дроб.
Английският физик Питър Хигс се пресели в един по-добър свят, но аз си мисля за този ...
"На теория няма разлика между практика и теория, но на практика - има", казвал Айнщайн. Нека ви осветля какво е имал предвид, или по-скоро какво аз смятам че би могъл да им предвид: теорията е евтина и скромна, а практиката - скъпа и нескромна. За демонстрация, ще разгледаме историята с Бозона на Хигс. И така ... През 60-те години на 20-ти век Питър Хигс открива (на теория) Бозона на Хигс. Прави го за едната заплата, което доказва твърдението ми че теорията е евтина. Първо свършва работата, а едва през 2013-та година получава наградата (нобелова), което доказва твърдението ми че теорията е скромна. За да "открие" Бозона на Хигс, на практиката ѝ трябваха: 1. теоретичното откритие на Хигс, и 2. милиарди за колайдер и персонал, което доказва твърдението ми че практиката е скъпа. Практиката взе милиардите авансово, без да е сигурна че наистина ще "намери" Бозона на Хигс, което доказва твърдението ми че е нескромна. At schools and universities, they teach us how:
On the one hand, this is good: you get your knowledge "free and easy". On the other hand, it's demotivating: you say "This is magic. This is how it must be done, but I can't do magic" and give up trying to do things in your own way. And the goal should be exactly this: to learn to do things in your own way. It's elementary, my dear Watson, not everyone can write like Chekhov, and they don't have to. Let us take for example Dick Fosbury. At school he was not at the level of the best jumpers, it was difficult for him to coordinate his movements. Therefore, slowly and at the cost of a lot of sweat and severe injuries, he invented a new style of jumping. Today, everyone follows this style, but no one has proven it is optimal. There are probably other successful styles of high jumping, but they are waiting to be discovered by an outsider unable or unwilling to jump like Fosbury. Българинът не обича да чете просто така, заради четенето. За него книгата не е достатъчна, нужен му е и маркетинг - да я навре на една педя от носа му, там докъдето се простира светогледът му.
Маркетингът, обаче, си прилича с четенето - той е нещо съмнително. А българинът иска и напълно обективни неща, например: преводи в чужбина и награди. Затова Георги Господинов е неговият любимец:
Only when the sword is very short and the pen is very sharp. This is what writer Terry Pratchett thought. When he said that a picture is worth thousand words, playwright Henrik Ibsen meant that the paintbrush is mightier than the pen.
Isn't it strange they both doubted the power of their pens, but not the power of their brains (which thought the pen is weaker than the sword and the paintbrush)? "Кеф цена няма" е непродуктивна философия. Наскоро в това се убеди един полицай, който разбра че кефът да носиш часовник за 50000 лева има цена:
The wisdom of philosophers does not apply to rock. You cannot enter the same river twice, but you can enter the same band many times. Is there a better example than Yes? No!
|
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
April 2024
|