Питам се:
> дали е формата на собственост: частна или държавна, капиталистическа или социалистическа,
> дали е мениджмънтът: широкопрофилни "дялани камъни", верни на партията или високообразовани специалисти с тесен профил, верни на професията,
> дали са кадрите, както е казвал Сталин,
това което решава всичко. Отговарям си че формата на собственост и мениджмънтът са сякаш без значение, от значение са кадрите. Ще се аргументирам така:
Ябълката падна върху главата на Нютон по време на отпуската му. Казано сериозно, откритията му в сферата на оптиката, гравитацията и диференциалното/интегралното смятане се случиха по време на двегодишната му принудителна отпуска от университета в Кеймбридж (1665-1667). С други думи:
а) дали университетът е бил държавен или частен, и
б) дали е бил ръководен от неграмотен епископ близък до краля или от мразен от краля гений,
не е било от значение.
Същият е случаят с Алберт Айнщайн. Неговата година на чудесата е 1905-а, но тогава той изобщо не е бил свързан с университет или мозъчен тръст, че да се интересуваме чия собственост са били те и кой точно е осъществявал научния им, административен или финансов мениджмънт.
Това е истината, драги ми Уотсън, персоналът прави силата. Няма значение че България е била векове под чужд "мениджмънт" - Тайван и Финландия също са били, поне толкова дълго. Проблемът на "фирмата" България е че персоналът не става. Това не може да го оправи нито турски султан, нито немски Кобург, нито вселенски демиург.