Blog Archives

Капиталът, мениджмънтът или персоналът?

8/30/2018

Гледам поразиите които разни пътно-строителни фирми извършват в центъра на София и си мисля за приватизацията им. Предполагам че е станала така: разни бивши пътни шефове, с подкрепата на бивши, но пребоядисани, комунисти (а сега финансисти), са се събудили като пребоядисани капиталисти. Иначе, всичко си е същото, вкл. поразиите правени от персонала им.

Питам се:
> дали е формата на собственост: частна или държавна, капиталистическа или социалистическа,
> дали е мениджмънтът: широкопрофилни "дялани камъни", верни на партията или високообразовани специалисти с тесен профил, верни на професията,
> дали са кадрите, както е казвал др. Сталин,
това което решава всичко. Отговарям си че формата на собственост и мениджмънтът са сякаш без значение, от значение са кадрите. Ще се аргументирам така:

Ябълката падна върху главата на Нютон по време на отпуската му. Казано сериозно, откритията му в сферата на оптиката, гравитацията и диференциалното/интегралното смятане се случиха по време на двегодишната му принудителна отпуска от университета в Кеймбридж (1665-1667). С други думи, дали университетът е бил държавен или частен, дали е бил ръководен от неграмотен епископ, близък до краля, или от мразен от краля гений, не е било от значение.

Същият е случаят с Алберт Айнщайн. Неговата година на чудесата е 1905-а, но тогава той изобщо не е бил свързан с университет или мозъчен тръст, че да се интересуваме чия собственост са били те и кой точно е осъществявал научния им, административен или финансов мениджмънт.

Това е истината, драги ми Уотсън, персоналът прави силата. Няма значение че България е била векове под чужда власт. Тайван е бил под чужда власт поне толкова дълго. Няма значение че България е била управлявана от неподходящи лица. Нима има страни управлявани от подходящи лица: Александър Велики обезкръви Македония така, както турчин и нацист не го е правил. Проблемът на България е че персоналът не става. Това не може да го оправи нито турски султан, нито немски Кобург, нито вселенски демиург.

Умъртвяването на Левски, столицата и страната

8/29/2018

Целта на всяка държавна пропаганда е да стигне до главата ти, където да заживее като част от теб. Подходите на различните държави, обаче, са различни. В миналото, турската държава показваше на населението че е тук и че е силна по един относително хуманен и жизнеутвърждаващ начин - строеше комплекси от джамии, училища и фонтани (за душата), и бани, болници и кухни за бедните (за тялото). Не е случайно че в центъра на София има джамия, фонтан и баня.

Подходът на младото българско царство да стигне до главите на хората също беше относително хуманен: през 1913 г. на мястото на софийската турска баня бе построена нова, хубава и по-голяма баня. С идването на социализма, пропагандата прие антихуманна "мъртвешка" форма, целяща не да помогне на душата и тялото ти да се почувстват човешки, а да ги принизи. Добър пример за това беше мегаломанският паметник "1300 години България", влязъл в историята с поетичното име "Шестоъгълен петохуйник" (накратко 6Ъ5Х). Лицата и телата на героите, които изобразяваше 6Ъ5Х, приличаха на извадени от пирамидата на Рамзес II и "лабораторията" на д-р Менгеле.

Умъртвяването на града се правеше и по други начини: по времето на социализма (1986 г.) беше умъртвена (затворена) и споменатата Софийска минерална баня. Представяте ли си, "другарите" можаха да построят НДК и 6Ъ5Х, но не можаха да "отремонтират" една баня?

С отлитането на социализма се очакваше да отлети и антихуманната "пропаганда на смъртта", но това не стана. Радетелите за европейско развитие на България умъртвиха окончателно Софийската минерална баня и я превърнаха в Музей на историята на София, т.е. музей на мъртвата София, т.е. музей на София, такава каквато беше, но вече не е. Каква ирония: умъртвяваме града, който през 1990 г. се видя на виделия свят Бил Брайсън като най-европейската от всички европейски столици, и го превръщаме в история, а след това му правим музей в самата баня и ходим там да му се умиляваме. Умъртвяваме града и чрез непрестанни вивисекции, като го разкопаваме и излагаме вътрешностите му на показ, след като сме ги фалшифицирали.

Умъртвяваме града си и по още един начин. С десетките хиляди паметници и паметни плочи, той е заприличал на гробище. Кога ще се спрем? Когато всеки парк се сдобие с паметник на Левски? Е, не сме далеч: освен в центъра на София, паметници на Левски има в Борисовата градина, а и в парка на Военната академия. А вероятно и другаде. Не знам какво ви казват всичките тези паметници, но за мен те повтарят на всеослушание: "Левски е мъртъв! Левски е мъртъв!"

Пропагандата на уж съвременната ни държава показва че тя (държавата) не иска да е тук - в настоящето, а там - в миналото. Че служи не на живите, а на мъртвите. Не е случайно че българите бягат от нея така както не са бягали от турците и от Черната чума.

P.S.
Пак съм изпреварил общественото мнение, макар и с малко. В текст от 03.09.2018, Ивайло Дичев сякаш ме цитира: "... публичните ни пространства приличат на гробища ..."

P.P.S.
09.12.2021
Колко кратко и ясно го е казала Патрицие Холечкова:
Нищо не расте в сянката на паметниците.

Дупки

8/29/2018

Разходете се по "Витошка" и прочетете надписите на заведенията! Половината рекламират домашно-приготвени (home-made) ястия и местна (local) бира. Да не би да си мислите че ястията готвачите си ги носят от вкъщи? Кое им е местното, т.е. софийското, на "Загорката", "Хайнекена" и "Каменицата"?

Изводът:
Половината от думите на българите са нищо неозначаващ пълнеж, предназначен да запълва дупките в мислите им.

Четирите вида хора

8/28/2018

Първите са хора с голямо страдание и не толкова голям интелект. Подлагат се на какви ли не изпитания в името на борбата с болестта си: пият урина, плащат луди пари за какви ли не диети и лечения. Ако им кажат че ще оздравеят, те биха яли месо от новородени бебета (стига да не са техните бебета). Това ги прави несимпатични в очите на вторите.

Вторите са хора с по-голям интелект и не толкова голямо състрадание. Те са способни да се подиграват на глупостта на първите. Затова са несимпатични на останалите три вида.

Третите са хора с по-голям интелект и нулево състрадание. Те изкарват луди пари от страданията на първите, пробутвайки им чудодейни лечения: урини, диети и какво ли още не. Ако разберат че първите търсят месо от новородени бебета, за месец ще организират трафика, вкл. и доставки по домовете.

Четвъртите са хора с голямо състрадание и не толкова голям интелект. Те обвиняват вторите че са способни да се подиграват на страданието на първите. Поради тази високонравствена позиция, от която не печелят нищо, те сякаш са симпатични на всички.

Като представител на вторите, разполагащ с допълнителен интелект под формата на въображение, ми хрумва да кажа следното:
> Вторите не се подиграват на страданията на първите, а на стигащата им до глупост вяра в магическото спасение.
> Не могат ли четвъртите да видят че ако има някой, който се подиграва на страданията на първите, то това са третите?

Май ви се вижда сложничко, а? Карайте я тогава както сте свикнали: страдайте заради болестите си (ако сте от първите) или заради първите (ако сте от четвъртите)!

Силните думи не са тези, които се чуват най-често и най-силно

8/27/2018

Казаното веднъж винаги може да бъде повторено.
Зенон от Елея, ~490-~425 г. пр. н. е.

Имах преди време един приятел, по прякор Надуваемия, който започна да се надува. Той работеше и изкарваше много пари, аз - не. Той обикаляше чужди страни и се срещаше с "интересни" хора, аз - не*. Веднъж ми писна и му обясних че такива като него има бол, а такива като мен - не. "Големите" му "професионални" приказки бяха повторения или трактовки на вече казани в книгите по професията му думи и можеха да бъдат оспорени и оборени от шефовете му, клиентите му и съдилищата. Думите които аз казвах, ги казвах за пръв път и голяма част от тях бяха напълно верни. Като такива, те не можеха да бъдат оборени от никого и оставаха верни вовеки веков**. А аз оставах първият, който ги е казал; следващите им казвания щяха да бъдат повторения.

Той продължи да се издига, аз - не. И какво се получи? Думите под които се подписвам*** продължават да са верни и мои собствени, думите под които той се подписва не само че продължават да са повторения или субективни преразкази със съмнителна правота, но вече не са негови, а на подчинените му. Той е просто една празна тръба, един рупор, през който думите на подчинените му звучат по-силно, отколкото биха звучали без него.

Да беше Надуваемият единственият който се заблуждава че цитатите, преразказите и тълкуванията на чужди думи са силните думи, да дам банкет. Да, ама не; така смятат, и с това запълват живота си, милиони негови "колеги": учители, свещеници, журналисти, политици, рекламисти, режисьори и сценаристи, литературни и филмови критици****. Както вече казах, хора като Надуваемия има бол, а като мен - не.

_______________________________
* моите пътешествия бяха виртуални: в книгите и Мрежата, но там хората определено бяха по-интересни, образовани и продуктивни
** в математиката, драги ми Уотсън, е така: за разлика от живота, там верните неща са винаги верни.
*** нямам предвид този блог, където: някои думи са мои, но някои (цитати и идеи) - не са; някои са верни, но някои са чисти спекулации
**** за които ставаш "могул на ентъртейнмънт-киното" когато никой друг не цитира повече и по-добре от теб

Диетите, въпроси и отговори

8/26/2018

Q: Мога ли да пия минерална вода с гастрит?
А: Не, не можете. Но можете да я пиете с уста.

Q: Вярно ли е че лимонът е кисел, но пепелта му е алкална?
А: Човекът е жив, а пепелта му е мъртва. Каква е пепелта няма никакво значение.

Q: Ще ми помогне ли пиенето на лимонов сок с вода да отслабна?
А: Вероятно. Особено ако водата е радиоактивна.

Вариант 2
Q: Ще ми помогне ли пиенето на лимонов сок с вода да отслабна?
А: Вероятно не, ако заместите с него водата която пиете, а не хлябовете и пържолите които ядете.

Турско робство или лош късмет?

8/24/2018

Ако питаш някой руснак, той ще ти каже че посоката на Втората световна война се обръща с Битката при Сталинград. Има някаква истина в това, но е далеч от цялата истина. Която е че по (около) това време авиацията на съюзниците започва усилено да бомбардира Германия, както и че войските им навлизат в Италия. Германия се оказва обградена и принудена да се бие на няколко фронта; Германия е обречена.

Запитах се кой е бил Вторият фронт, помогнал да турците да превземат толкова голяма част от Европа през 14-ти век (и след него), и стигнах до извода че това е Черната чума, която за няколко години унищожава (според различни източници) между 30% и 60% от европейското население. Реших да потърся има ли подобни трактовки и за пореден път видях че съм открил топлата вода. Според Yaron Ayalom, специалист по отоманска история и професор в университета Ball State, чумата е била силен, но не и единствен съюзник на турците. Аялом стига до извода че турците се оказват не изостанали и жестоки поробители (за такива можем да ги мислим единствено съгласно днешните стандарти), а хора "въвели инклузивна политическа и религиозна култура в региона, култура отворена към новите идеи, вкл. и идеите за превенция и ограничаване на риска от епидемии и други бедствия". Затова те се оказват значително по-слабо засегнати от Черната чума.

Ако ви притеснява думата "инклузивна", мога да ви помогна: тя означава "приобщаваща различните", т.е. нетурците и немюсюлманите. Ако ви притеснява звученето на цялото изречение, мога отново да ви помогна: т.н. "кръвен данък" е бил инклузивна процедура за включване на момчета от нетурски и немюсюлмански произход във войската и управленския елит на империята. Трябва да се има предвид че за турците участието в централния административно-управленски елит на империята е било много трудно. Затова Велики везири (след 1452 г., виж списъка) и Капудан паши (командващи флота, виж списъка) са ставали основно хора от нетурски произход с фамилии като Палеологос, Косача и Соколович; затова турците на два пъти се вдигали на въоръжени бунтове - за да могат и те да дават "кръвен данък", т.е. за да могат и техните деца да служат в еничарския корпус.

Турско робство, а? Какво е това робство, при което пловдивският помак (помюсюлманчен славянин) Хафъз Ахмед Паша е бил Велик везир (министър-председател) цели два пъти? Че този рекорд го бие само Бойко Борисов, и то като имаме предвид че Бойко везирува на родна земя през 21-ви век!

Какъв е истинският български проблем? Той не е че България е била под Турско робство (защото тя не е била), а че е била твърде дълго под турска власт. Която е била прогресивна и инклузивна в началото, но не и в края си. Но това не значи че трябва да се срамуваме от предците си, все пак те са имали лошия исторически късмет да са по-близо до Истанбул, отколото до Виена. От друга страна, имали са добрия исторически късмет да пострадат по-леко от Черната чума.

Това е историята, там има повече късмет отколкото справедливост и закономерност. И затова не трябва да й се придава голямо значение. Нашите проблеми са не в миналото, а в настоящето.

Лошите думи: имам, мой, наш

8/22/2018

Вземаш кола на лизинг и започваш да казваш "моята кола". Вземаш кредит от банката и започваш да я наричаш "моята банка". Засегнал съм те, казваш, в банката имаш депозит, а колата си я купил с пари в брой. Не съм искал да те засегна, а да те накарам да се замислиш. Колата уж е твоя, но значи ли това че всичко в нея е твое? Съвсем не!

Да вземем за пример GPS-а, без който не можеш. Твой ли е или не? Казваш че е твой? Ето какво е казал през 2014 г. Джим Фарли, един от вицепрезидентите на Форд: "Знаем всеки нарушил закона. Знаем кога и вие го нарушавате. ИМАМЕ GPS във вашата кола и знаем какво правите." Е, все още ли си мислиш че GPS-ът е твой? Че твоята кола е само и единствено твоя?

Сядаш на бира с приятели и от дума на дума стигате до това как политиците и държавните чиновници харчат ВАШИТЕ данъци. Спри и помисли: парите са били ТВОИ преди да им ги дадеш под формата на данък. Веднъж дадени, те стават ТЕХНИ. По-продуктивно е да мислиш колко често и по колко им даваш, отколкото какво те правят с тях.

Казваш че ТВОИТЕ представители в парламента не се справят с работата си. В грешка си; те не са твои представители, а твои избраници. Защото нямаш контрол над работата им, а само над избора им. Затова е по-продуктивно не толкова да следиш тях (дали работят добре), колкото да следиш себе си (дали ги избираш добре и особено ... дали си с целия си акъл ако вярваш че хората, които си избрал, остават същите след като заемат удобните си длъжности).

Трудно спечеленото лесно се харчи

8/21/2018

В древните времена мъдростта се печелеше трудно, защото се натрупваше бавно. За да се запомни лесно трудноспечеленото, то се компресираше до няколко изречения. Милиардите думи, описващи хилядолетните криволици на народите стигаха до нас под формата на индийските 5 принципа (Панчатантра) или еврейските 10 божи заповеди.

Въпреки компресирането на маловажните исторически периоди и съответните им поуки, имаше моменти от непропорционално голямо историческо значение. Например:
> осъзнаването на Законите на мисленето от Аристотел (384-322 г. пр. Хр.),
> договорът от Нерчинск (1689 г.), оповестил смъртта на Пътя на народите,
> Вестфалските договори (1648 г.), изковали концепцията за държавния суверенитет.

20-и и 21-век са една малка черешка на върха на историческата торта. Малка, но самозабравила се и мислеща за тортата като за нещо второстепенно. За сто и няколко години успяхме да похарчим мъдростта на хилядолетията:
> Почитането на аристотелевия Закон за непротиворечието престана да бъде характеристика на интелекта; точно обратното: интелектът започна да се прехласва по бълнуванията на Скот Фитцджералд че "тестът за първокласен интелект е способността да държиш едновремено две противоположни идеи в главата си като запазваш способността си да функционираш".
> Европа забрави за Вестфалските договори и за суверенитета, и реши да стане Обединена Европа, а впоследствие и империя (Разширяваща се Европа).
> Китай, Средна Азия, а сякаш и половината от останалия свят, забравиха че по Пътя на народите идваха по-малко стоки и повече смърт* и решиха отново да го открият, под името "Път на коприната".

______________________________
* да си спомним Атила, Чингиз Хан, Тимур (Тамерлан) и черната чума, унищожила през 14-и век 30-60% от европейското население

Предложение, на което не можеш да откажеш

8/18/2018

Има такива предложения и извън мафията. Говоря за бизнеса и държавната администрация. Предлагат ти повишение, понякога в друга дирекция, град, та даже и страна. Не само че са те нагласили предварително, без твое съгласие, но са нагласили и някой за твоето място. Да откажеш значи да попречиш на плановете на работодателя или правителството. А това значи да станеш враг. Също като при мафията.

Така строителният инженер става районен инспектор в МВР, бюрократ в Охранителна полиция, пътен полицай, а накрая - Изпълнителен директор към Министерството на транспорта. А ти се чудиш дали в професионално отношение ще бъде такъв директор какъвто е бил като строителен инженер и районен инспектор - начинаещ, неопитен, зависещ от чужди съвети и заповеди. Дялан-недодялан камък за запълване на празни дупки, в които ако не се справиш те гонят като куче, а ако се справиш те връзват като куче и можеш да напуснеш само в хоризонтално положение. Подобно на този Изпълнителен директор, който е освободил мястото за теб.

Фалитът на Олимпик - нищо ново под слънцето

8/18/2018

Фалира застрахователят "Олимпик" и сега пострадалите и развълнуваните се чувстват задължени да очернят всичко на света, сякаш преди това са вярвали че всичко на света е в бяло. И сякаш фалитите и мошеничествата в застраховането са от вчера. Не, не са.

Първата застраховка "Живот" във Великобритания е сключена на 18 юни 1583 г. Застрахован за 12 месеца е животът на Уилиам Гибънс, който умира на 29 май 1584 г. Застрахователите отказват да платят, защото уж от полицата се подразбирало че продължителността на месеца е 28 дни, което значело че Гибънс е умрял извън срока на застраховката. Макар че на страната на наследниците на Гибънс застанали уважавани личности, нужна била 3-годишна съдебна битка за да се разреши спора в полза на наследниците. Имената на лицата, подписали се като поемащи риска не са известни, но можем да предположим че те са престанали да се занимават със застраховане и са фалирали (че тогава ООД-та и АД-та не е имало, а всички застрахователи са били неограничено отговорни физически лица).

Изводът: дори и във времената когато застрахователите са били длъжни да заложат цялото си имущество плюс доброто си име, пак е имало доста застрахователи склонни към мошеничество. Толкова по въпроса за мошеничествата и фалитите в застраховането.

Турското робство

8/14/2018

Преди, т.н. робство е било удобна извинителна бележка за това че си траеш. Сега е удобна извинителна бележка за това че дедите ти са си траели. Няма как, обаче, робството и кръвните данъци да послужат като извинителна бележка за некадърността. "Робът", еничар и архитект Коджа мимар Синан проектира 144 джамии (вкл. софийската), 10 моста, 20 кервансарая, 36 дворци, 3 болници, 48 бани и обучи незнаен брой ученици, някои от които участваха в проектирането на Тадж Махал. А какво правеха българските "роби" в продължение на 500 години? Мразеха султана? Е, и?

Родна реч, омайна, бедна

8/12/2018

0 Comments

Най-посещаваното четиво в този блог е един текст озаглавен "В защита на двойното отрицание". В него става дума за това, че българският език има поне едно преимущество пред английския. Защото има един вид отрицание в повече - двойното отрицание. За съжаление, в други отношения езикът ни е беден. Без да се замислим, приемаме да означаваме с една и съща дума различни неща. Следват два примера.

Пример 1.
Когато се интересува от причините да си купиш "Ролс Ройс", руснакът ще използва думата почему. Когато се интересува от целта, т.е с каква цел си купуваш "Ролс Ройс", той ще използва думата зачем. Разликата е огромна: почему се отнася до миналото, а зачем до бъдещето.

Сега ще стане малко по-ясно. Можеш да имаш цели без да имаш причини, например ако целта ти е да забогатееш още, въпреки че нямаш причини (защото и в момента си милионер). Можеш да имаш причини без цели, например чувстваш се зле защото кожата на лицето ти е набръчкана, но не си и помисляш за пластична операция (т.е. има причина за лошото ти самочувствие, но няма поставена цел за подобряването му). С две думи: причини и цели са различни неща. В българския просто питаме защо и се заблуждаваме че питаният е наясно какво точно имаме предвид.

Пример 2.
Когато иска да сподели че е ходил на риба един-единствен път в живота си, руснакът ще употреби думата единожды. Когато иска да каже че е ходил на риба в неопределено време (някога), ще използва думата однажды. А ние и в двата случая казваме веднъж и се заблуждаваме че сме казали всичко по най-добрия възможен начин.

Ще повторя извода от популярния ми блог-пост, защото той се отнася и до този: колкото повече неща означаваш с един и същ израз, толкова по-малко информация носи той.

0 Comments

Дискриминация по мрежови услуги

8/11/2018

0 Comments

Според Марк Гуудман, топ-експерт в сферата на киберсигурността, в 80% от американските щати работодателите имат (и активно се възползват от) правото да изискват от служителите и кандидат-служителите си личните им пароли за мрежови услуги (Фейсбук, Инстаграм, Яху, Ютюб и т.н.). Същото правели училищата и университетите. Не е тайна че каквото тръгне от щатите, то стига навсякъде. И какво ще се получи когато някой като мен (или теб) каже че няма достъп до такива мрежови услуги? Ще се получи дискриминация по мрежови услуги. Вариантите са два:

Вариант 1. Няма да ти повярват; ще си помислят че си криеш паролата и ще те уволнят. Или пък няма да те приемат, ако си кандидат. Мотивировката: лъжец.

Вариант 2. Ще ти повярват и ще те уволнят. Или пък няма да те приемат, ако си кандидат. Мотивировката: ненормалник.

0 Comments

Изкуствен срещу естествен интелект

8/10/2018

0 Comments

Някои хора се заблуждават че Естественият интелект (ЕИ) ще може да управлява Изкуствения интелект (ИИ). Вярват че така както ЕИ лесно се оставя да го управляват разни не-интелекти, така и ИИ ще се остави да го управлява ЕИ.

0 Comments

На какво се крепи светът?

8/9/2018

Има някаква легенда за това че светът се крепи на гърбовете на три кита. Бройката ми се струва добра, но май са сбъркали вида на животните.

Нашият свят се крепи на Държавата, Бизнеса и Престъпността. Уж толкова различни, а иначе - толкова прилични: имат си съответните йерархии, разполагащи с мениджъри, адвокати, биячи, програмисти и обикновена работна ръка. Само дето вместо на китове, тези "животни" приличат на преплетени змии. Защото персоналът се прелива твърде лесно между всеки от клоновете. Ако се чудите какво имам предвид, ще ви дам няколко примера:

1. Един прословут бизнесмен стана президент на САЩ. Друг президент на САЩ, който никога не е бил бизнесмен, конвертира натрупаните политически "червени точки" в "сини акции" от филмовия бизнес.

2. Един "президент" на България от близкото минало в младостта си се криеше от царската полиция. Защото беше престъпник. А след преврата на 9-и септември стана голям шеф в същата, още царска, полиция. Дипломатично спирам дотук ...

3. В наши дни един БГ политик, държавник и бизнесмен стана известен с транспортните и жилищни услуги, които предоставяше по престъпен начин на престъпник с изразителни очи. Затова сега е в ръцете на прокуратурата, а партията му се отметна от него така, както младият Свети Петър се отметна от Христа.

Ако си мислите че само персонал се прелива между клоновете, то сте в грешка. Заедно с персонала се преливат и практиките. Защо броят на осъжданията на България в разни международни съдилища е така голям?* Да не би изведнъж БГ адвокатите по човешките права да са завършили елитни университети или пък са им пораснали нови, по-умни, глави? Не, няма нищо фантастично, просто голяма част от практиките на държавата ни са незаконни и неевропейски, понеже създаващите, упражняващите и контролиращите тези практики** са с неправилно минало и неправилни навици.

И какво следва от всичко това? Неприятности. Светът на митичните три кита бе стабилен заради трите му опорни точки. А нашият свят едва-едва се крепи върху един уроборос от три змии, които са захапали опашките си и опитват да се държат заедно. Докато не им хрумне да започнат да се ядат една друга.

_____________________________
* Доскоро родината ни е била на 5-о място по брой осъдителни присъди в Страсбургския евросъд и съответно първа по брой присъди на глава от населението. Знаете ли да сме първи в нещо друго?
** т.е. хората от трите клона на властта

Цинизъм и негативизъм

8/8/2018

Заради способността ми да виждам вътрешността на нещата, или казано с други думи "да виждам неща които другите не виждат", ми излезе име на циник. Интересно, никой не нарича "цинични" рентгенолога, машинарията му и снимките му. Като се замисля и ... откривам че повърхностното може да бъде много по-цинично от дълбокото. Ако ви е трудно да си го представите помислете си (вместо за рентгенови снимки) за онези "специални" снимки на хора по кожа.

За да не стигат до обидното "цинизъм", други ме описват с думата "негативизъм". Не се чувствам обиден и ще кажа следното. Джон Ленън се запознал с Йоко Оно на нейна изложба. Грабнали го позитивизмът и чувството й за хумор, въплътени в първото което видял от изложбата: стълба водеща до тавана, където с лупа можела да се прочете думата ДА. Мен пък ме впечатляват не видимите с лупа или просто око, а невидимите неща, например това:

Не е необходима лупа за да видиш че едно толкова популярно, за разлика от инсталациите на Йоко, нещо като християнството е негативно по природа. За справка, пребройте негативните думи (не, нямаш, никакво, нито и т.н.) в основния му проектодокумент - 10-те Божи заповеди. Аз ги изкарвам 19, средно по 2 бройки на заповед.

И като говорим за думата НЕ и за свещени неща, спомнете си за вашето предишно детско аз и за най-свещеното - майка ви! Кое чувахте по-често от устата й: ДА или НЕ? Сигурен съм че ситуацията е била същата и с най-позитивната майка на света - майката на Йоко Оно.

Народи и библиотеки

8/7/2018

Има нещо, което мъчи англичанина и го кара да се мръщи целодневно. Но понеже е в подсъзнанието му, той само го усеща без да го осъзнава: "Как може Британската библиотека - една от двете най-големи в света - да е безименна? Толкова ли не можахме да я кръстим на Шекспир или Нютон?"

Подобна мъка мъчи и американеца: "Как може Библиотеката на конгреса - най-голямата в света - да е двойно безименна? Толкова ли не можахме да я кръстим на Вашингтон или на Марк Твен? Толкова ли не можахме поне един надпис "Библиотека" да й сложим над вратата че да знае светът за какво става дума?"

Ако попитате българина защо по цял ден е усмихнат и горд със себе си, той няма да може да ви отговори. Причината е в подсъзнанието му; тя се усеща, но не се осъзнава: "И ний сме дали нещо на света! Докато онези глупаци, заети да говорят на английски с конете си, не се сещат да кръстят и надпишат библиотеките си, ние сме кръстили и надписали нашата два пъти: за външни лица тя е Народна библиотека "Кирил и Методий", а за вътрешни тя е Национална библиотека "Свети свети Кирил и Методий".

Само недейте да питате българина защо вместо да използва азбуката на светите братя, той е кръстил библиотека на тях, или защо вместо да използва грамотно азбуката на Свети Климент Охридски, той е кръстил университет на негово име! Ще вземете да му развалите настроението и ще го накарате да заприлича на американец или англичанин.

Чужди езици

8/6/2018

Вървим с приятел из града и ни спира французин. Сигурно добре владее френския, ама вижда че няма да му помогне. Затова ни пробва с английски: да сме му кажели как да стигне до хотела си. Кой е хотелът не казва; кой е адресът му - също. Сочи някаква карта на мобилния си телефон. Не си нося очилата, обяснявам му го и опитвам пак: "Кой ти е хотела, байно? Кой му е адресът?" Отговор пак няма. Разделяме се.

Едва на следващия ден ми хрумва че името и адресът на хотела могат да звучат на един чужденец толкова идиотски, че той да не вижда смисъл да се опита да ги произнесе. Не казвам че трябва да си сменяме езика заради разните му туристи, но можем поне да мислим какви имена даваме на улиците, хотелите и спирките си. Спирка "Стадион "Георги Аспарухов"? Толкова ли не можаха да я кръстят спирка "Гунди" ? Булевард "Академик Иван Евстатиев Гешов"? А стига бе, защо му пропуснахте военното звание и научната степен? Полковник доктор на философските науки академик Иван Евстатиев Гешов щеше да звучи още по-идиотски.

Народната мъдрост ... слепи ги ражда

8/5/2018

Народната мъдрост е голяма работа: хилядолетен опит се синтезира в едно изречение. Някой би могъл да забележи че в процеса на пресяване (т.е. на синтезиране) се губи голяма част от брашното. И ще бъде прав.

Народната мъдрост казва "бързата кучка слепи ги ражда", имайки предвид че който много бърза, той прави нещата зле. Понякога това е така, но понякога бързането е единственото решение. Ако народните мъдреци разполагаха с елементарни знания за анатомията и физиологията на кучките, то те щяха да знаят че ако кучката имаше избор да роди кученцата си напълно "готови" и упражнеше избора си, то те щяха да са много големи и раждането им щеше да сложи край както на живота на кучката, така и на техния. Поради същата причина човешките деца се раждат "недозрели", та затова след раждането са им нужни години на отглеждане и обучение.

Има и други неща, които не трябва да пропускаме. Ако една жена не побърза, тя няма да роди. Било защото й е минало времето, било защото са й харесали нещата от живота: личното и кариерното развитие, необезпокоявани от миризмата на мръсни памперси и от горещината на готварската печка. С други думи, понякога бързата "кучка" е единствената, която ражда. За което, вместо да я обвиняваме, трябва да сме й благодарни.

Страх от празнотата

8/3/2018

През 1965 г. The Washington Post публикува следния анекдот за президента Линдън Джонсън. Минава Джонсън покрай бюрото на помощник-прессекретаря Майкъл Килдъф и му казва: "Килдъф, надявам се че умът ти не е толкова разбъркан колкото е бюрото ти". Няма какво да прави Килдъф след една такава забележка, затова взема и разкарва всичко от бюрото си. След седмица минава Джонсън и му казва: "Килдъф, надявам се че главата ти не е толкова празна, колкото е бюрото ти".

През 2006 г. Албърт Айнщан незаслужено е споменат от The New York Times като баща на афоризма: "Ако разбърканото бюро е знак за разбъркан ум, то за какво е знак празното бюро?"

Е, защо и аз да не споделя мнението си по въпроса. Празният човек се ужасява от свободното време и незапълнените уикенди (и особено отпуски). Ужасява се и от: стаите без картини, балконите без цветя и жилищата без домашни животни; площадите и парковете без навалица; пустите плажове без чадъри и шезлонги; планините и те(рит)ориите, които трябва да покорява сам, без да среща други катерачи. Накратко: Празното време и празното пространство ужасяват празния човек.

Затова ще преинача афоризма "на Айнщайн" така:
Ако страхът от разбъркани бюра е знак за разбъркан ум, то за какво е знак страхът от празни бюра?
Преведено на български за дъмита:
Не съди за човека по бюрото му, а съди за шефа му по отношението му към бюрото на човека! Шефовете с орлов поглед за бюрата са слепи когато става дума за хората зад бюрата.

Дърводелци

8/2/2018

0 Comments

Абрахам Маслоу казваше че за човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон. За съвременния дърводелец - човека с калкулатор в ръка - всеки проблем изглежда като число.

Съвременните дърводелци виждат и решават съвременните проблеми така:
> Българите били бедни? Значи им е малък БНП/ГН! Ще го увеличим!
> Българите били необразовани? Значи 11 години гимназия са малко! Ще ги увеличим на 12!

И като споменах за образованието, защо не се пробвате с това: задраскайте излишното или добавете липсващото в изречението, а след това се аргументирайте:
За съвременни(я)(ят) дърводелец(а)(ът) - човек(а)(ът) с калкулатор(а)(ът) в ръка(та) - всеки проблем(а)(ът) изглежда като число(то).

Мислите ли че ако Гошо има личен проблем с това изречение, той може да се реши като увеличим от 12 на 13 години гимназиалното обучение на всички ? Не? Прави сте, има много проблеми, чиито решения не са числа. Решенията им искат акъл в главата, а не калкулатор в ръката.

0 Comments

Умовете на настоящето и бъдещето

8/1/2018

Футуристът Ричард Уотсън е написал 5 книги за бъдещето. В една от тях - "Умовете на бъдещето (Future Minds)" - той казва следното:
... формалната интелигентност може да има много малко общо с оригиналното мислене. Когато става дума за изобретателство и предприемачество, очите видели свят и способността да се учудваме могат да ни отведат по-далече от формалното образование ...

Не знам какви ще са умовете на бъдещето, но умовете на настоящето за мен са като прочетен вестник: обикновени и безинтересни, поради неспособността си да произведат една-едничка мисъл която хем да е малко по-длъжка, хем да е вярна (т.е. хем да е логична, хем да не е основана на грешни допускания). Забелязахте ли как, въпреки че много добре прави разликата "формална интелигентност - оригинално мислене", Уотсън е сляп за разликата "формална интелигентност - формално образование"? Елементарно е, Уотсън, формалната интелигентност се мери с IQ, а формалното образование - с броя и вида на дипломите. Казано накратко:
Трите елемента на "светата" троица {формална интелигентност, оригинално мислене, формално образование} са такива че между всеки два от тях има много малко общо. Че нали ако имаше много общо, то почти всеки интелигент щеше да е изобретател, а почти всеки изобретател - професор. Да, ама едни очи видели свят знаят че това съвсем не е така: интелигентите са предостатъчно, професорите - не чак толкова, а изобретателите са съвсем малко.

Categories

Archives