Губим 12 месеца учейки децата си да ходят и да говорят, и 12 години - учейки ги да си седят на задниците и да си затварят устите.
Филис Дийлър
Филис Дийлър
|
Бащите и децата се намират в специални отношения заради имената си. В общия случай, бащата дава имената, а детето ги взема. Те взаимно знаят имената си, а информацията е достъпна и за останалите. По имената на бащата можем да направим коректно предсказание за някои от имената на детето. Както и обратното.
Аналогично, по името на откритието/изобретението можем да кажем кой е "баща" му. Синдромът на Рефетоф е открит от българина Самуел Рефетоф. Казват за друг българин - Карл Джераси - че е баща на Хапчето. Само дето не знаем името на хапчето; никой не е чувал за Хапчето на Джераси или за Карлджеритина. Има нещо съмнително в подобни бащинства. По подобен начин можем да подходим към Джон Атанасофф. Казват че той бил баща на компютъра, но забравят че името на компютъра е ABC (Atanasoff-Berry Computer). Видно е че бащите са двама, което (поне в ежедневието) съвсем не е повод за гордост. Изборите са тест за интелигентност. Всеки път ни показват колко сме глупави.
Ако Бог беше навсякъде, нямаше да сме се отдалечили толкова от него. До успешните хора се стига трудно: или са обградени от бодигардове, или са в затвора. Шефът те гони от офиса. Полицията - от парковете. Кметицата - от Витоша. Военният министър мисли за военно положение - за да може да те гони и армията. Гонят те дори обикновените граждани - трябвало да носиш маска, защото всички били потенциални вирусоносители. Е, как да не се насладиш на черния хумор на Нинус Несторович, който твърди: трудно е да минеш за параноик при толкова маниаци по петите ти.
Има хора, посветени на това да успеят в живота. Всъщност, какво значи да успееш в живота?
Насока 1 Защо точно в живота? Къде другаде би могъл да успее човек? Странно е, но има две места извън живота където човек може да успее: а) в смъртта и б) след смъртта. Успехът в смъртта може да е резултат на героично дело или на мъдри думи. За успеха след смъртта ще стане дума по-късно. Насока 2 Успехът е субективен: за едни си успял, за други - не. Има няколко категории лица, върху които един желаещ да мине за успял трябва да се фокусира: а) родителите, б) съвременниците, в) хората от бъдещето, вкл. собствените деца. В очите на съвременниците е сякаш лесно да минеш за успял. Като погледнем статията за някой град в Уикипедия, особено ако е американски, виждаме и списък на успелите граждани. Няма как да не ни направи впечатление че повечето са ентъртейнъри (спортисти, певици, актриси, комици) и политици. Само дето ... повечето родители не биха поискали да видят детето си в такава професия. Ерго, успелите в очите на съвременниците са се провалили в очите на родителите си. Що се отнася до децата, родителят е винаги неуспял. Това е аксиома и не трябва да се доказва*. Единствения шанс да не се провалиш в очите на детето е ... да нямаш дете. Има и допълнително изискване, усложняващо нещата: за да си успял в живота, трябва да си успял и в собствените си очи. Затова се самоуби ван Гог, заради осъзнатия неуспех. Нямаше откъде да знае че ще дойде време когато портретът на доктор Гаше, нарисуван 6 седмици преди самоубийството, ще бъде оценен на над 160 милиона долара. Доктор Гаше не успя да върне ван Гог към живота, но успя в друго: в последните месеци на художника, той му осигури условия да нарисува над 70 картини. Ван Гог определено успя. Не само с портрета на Гаше, но и с портрета на доктор Феликс Рей, а и с орача на полето, слънчогледите, ирисите и автопортретите си. Изводът: Дали си успял в живота и смъртта не е важно; дали си успял се разбира след смъртта ти, когато разберат точно в какво си успял и вградят портрета ти в "голямата" картина на успеха. _______________________________ * най-добре я е формулирал Ричард Крандъл, който казвал че Най-ефективният начин да направиш от едно дете атеист е да му сложиш свещеник за баща. Ако работиш за да живееш, то трябва ли да се убиваш от работа?
Серджо Леоне, "Добрият, лошият и злият" Дай на човека риба и ще му осигуриш храна за един ден. Научи човека да лови риба и ще си осигуриш екологична катастрофа. Олег Вишнеполски
"Непоканени, и с не най-подходящите методи, ние унищожихме бариерите с които тези древни нации се опитваха да скрият от света, поне в случая с Китай, гнилите останки на изчезващата си цивилизованост", казал през 19-ти век британският Лорд Елджин. Два века по-късно, с помощтта на един вирус, се случва точно обратното.
Ученикът Спирос смяташе четенето за голяма работа. Студентът Спирос разбра че писането е по-голяма работа. Младият египтолог Спирос откри че да четат това което си написал е супер-голяма работа. Дъртият професор Спирос научи че да пишат за теб е най-голямата работа.
Сънува дъртият Спирос как отива при Свети Петрос, а онзи го гледа с респект и му казва: "Ооо, Спирос, заповядай! Знам те аз, знам те, нали писах магистърска теза за теб!" Третата дупка на кавала на ГЕРБ, същата - първа дупка на държавния кавал (като Председател на НС), не успя да спечели битката за втора дупка на държавния кавал (т.е. за Президент). Там тя беше победена от следпоследната дупка на кавала на БСП. Следпоследна, защото беше виртуална: не фигурираше на соц-кавала, a беше взета назаем от военната музика.
В нашата географска провинция е така: подредбата на дупките е относителна. Май само свирачите са абсолютни, т.е. едни и същи. Затова, въпреки различията в дупките и кавалите, днешната ни музика прилича на вчерашната и онзиденшната. Предпочитам живите мисли на мъртвите пред мъртвите мисли на живите.
Kогато казваме че предпочитаме искреността пред ласкателството се ласкаем. Младите хранят илюзии за бъдещето, старите - за миналото. Аргументите са слаби оръжия, но оръжията са силни аргументи. Оптимизмът на другите често е причина за песимизъм. Тайната на успешната кариера е в това да решаваш успешно проблемите които си могъл да избегнеш. Щастието се умножава с делене. "В година 3000 н.е. несъмнено ще можем да пътуваме от Канзас Сити до Пекин за часове. Но ако цивилизацията на тези две места е една и съща, то не би имало смисъл да го правим", писал Олдъс Хъксли. Колко заблуден е бил!
Когато пътуванията са стрували скъпо (по критериите "пари" и "време"), се е пътувало наистина с цивилизационни цели: а) да цивилизоваш или б) да се цивилизоваш. Днес, пътуванията са основно с анти-цивилизационни цели: в) да похарчиш пари, които не знаеш какво да правиш или г) да похарчиш време, което не знаеш какво да правиш. Чудно ли е тогава че освен "главите" тръгнаха да пътуват и "задниците"? Сега разбирате ли съвременния смисъл на поговорката "Гъз глава затрива"? Именно пътуванията на "задниците", т.е. масовите пътувания, ни донесоха съвременните епидемии. И това ако не е анти-цивилизационно! И друго ... Пътуванията на "задниците" от миналото (Кортес, Писаро) поставиха континенти в краката на европейците, основно заради европейските вируси, към които инки, ацтеки и маи нямаха имунитет. Дали пътуванията на днешните "задници" няма да поставят света в краката на азиатците? Казват че хората били два вида: 1. такива, които делят хората на два вида и 2. такива, които не го правят. Аз уж съм от втория вид, но това не ми попречи да разделя на два вида простите числа. Вземаме везна и маркираме блюдата с + и -. Задаваме си въпроса "Има ли неизползвано просто число, способно да балансира везната ако го поставим на блюдото +?". Ако отговорът е да, слагаме това число на блюдото +, ако е не - слагаме минималното неизползвано просто число на блюдото -. Интересни въпроси: 1. Ще се стигне ли до момент, в който няма да има какво да слагаме на блюдото +?  2. Можем ли, освен на ниво "везна", да балансираме простите числа и на нивото на двете отделни блюда? С други думи, може, ли да делим блюдата на отделни подблюда (а подблюдата - на подподблюда)? Докога?  Не, това не е печатна грешка. Няма да пиша за Вазов, а за едни други титани. И така ...
Наполеон бил мъж и половина. Което не го спасило; откраднали му мъжествеността, макар и посмъртно. Айнщайн бил гений и 3/4. Което не го спасило; откраднали му мозъка, макар и посмъртно. И Лайбниц бил гений, но късметът му бил още по-лош: приживе Нютон му откраднал диференциалното и интегралното смятане, посмъртно му откраднали името. Как могат да ти откраднат името, ще попитате. От надгробната плоча, ще отговоря. Невъзможно, ще кажете. Елементарно, ще отговоря, достатъчно е да не сложат плоча на гроба ти. Това се случило с Лайбниц, плоча му сложили едва 50 години след погребението. И понеже не знаели къде точно да я сложат, я сложили над някой друг. Прочитам чужд афоризъм, който съм записал преди няколко дни и веднага ми хрумва собствен:
Вирусите нямаше да са толкова страшни, ако хората не бяха толкова безстрашни. Някои си мислят че за да видиш свят ти трябват жадни очи. Тях ще наречем минималисти. Други си мислят че за да видиш свят ти трябва пълна глава. Тях ще наречем максималисти. Един от тях беше Гилбърт Кийт Честъртън, който казваше че пътуването обогатява културата, но само при условие че имаш култура.
Едни нашенски банкери твърдят че за да видиш свят ти трябва потребителски кредит. Да не говорим че го правят по време на чума. Тях как да наречем, милорд? "Мисля, следователно съществувам", казвал Декарт. Нека приемем че Декарт казва истината и направим следните умствени упражнения:
1. Тези които мислят съществуват. Това е прословутият Modus ponens. Ако мислите така, то всичко е наред. 2. Тези които съществуват мислят. Това е прословутата логическа заблуда Affirming the consequent. 3. Тези които не съществуват не мислят. Това е прословутият Modus tollens. Ако мислите така, то всичко е наред. 4. Тези които не мислят не съществуват. Това е прословутата логическа заблуда Denying the antecedent. Тези работи ги знаем, ще кажете. Не се и съмнявам, но как сте с практиката? Всъщност, знаете ли какво казваше по въпроса Айнщайн? На теория, няма разлика между теория и практика. На практика, има. Някои хора нямаше да са толкова лоши, ако останалите не бяха толкова глупави, казвал Манфред Вайдхорн.
Историята е далечна и недостижима. Географията е близка, за да я видиш трябва просто да си преместиш задните части. Затова историците (Херодот) са слушатели, читатели и преписвачи, а географите (Колумб) са очевидци.
Докато българите бяха географи, те създаваха страни с имена като Велика България и завземаха територии от чужди империи. След това станаха историци; започнаха да преписват чужди книги в нов контекст и да се питат: „Поради что се срамим да се наречем болгари?“ Ами точно поради това се срамим: от географи станахме историци, от създатели и откриватели – преписвачи. А днес дори и за преписвачи не ставаме. Защото, според чужди работодатели, младите у нас не могат да обобщят един разговор с шефа си или с клиент. Какво ли би станало, ако същите се опитат да препишат (обобщят) някоя книга (или няколко книги), че да могат гордо да се нарекат "преписвачи"? Не се притеснявайте, това не би им хрумнало. Че нали за да го направят първо трябва да прочетат книгите. Ако казваш повече отколкото знаеш, то е задължително да изглеждаш сякаш знаеш повече отколкото казваш.
Олег Вишнеполски |
Categories
All
Archives
November 2022
|
RSS Feed
