Докажи че n^7 - n се дели без остатък на 42, за всяко естествено число n.
|
Божият дар да можеш да оцениш разрухата получаваш единствено в комплект с възрастта ...
Пол Теру Преди 3 десетилетия мястото на художествената, и особено на нехудожестве-ната, самодейност беше в читалищата. Днес, и двете лудуват в центъра на града. На средата на "Витошка" - "главната" улица на България - лаик жално извива изтъркани от употреба народни песни и хитове на Алла Пугачова. В горната част на улицата, ентусиасти-аматьори рапират и жонглират ежедневно. Треторазредните им изпълнения се превръщат, с помощта на телефони и таблети, в четвърторазредни видеоклипове, за повишаване на интереса към петоразредните блогове и профили на "фотографите". Екологично загрижените са също като хората: едни са умни, други - не толкова. Последните ще наричаме "екологично загрижени от втория вид" (Е2В) с цел да не засегнем нежната им, макар и необременена с достатъчен интелект, чувствителност.
За Е2В хората, които изхвърлят бутилките заедно с другия боклук са лоши, а тези, които изхвърлят бутилките разделно са добри. Е2В правят клипове и пишат статии, за да убедят милионите потребители да изхвърлят правилно. Вместо да убедят десетина европейски правителства да въведат разумна система за използване на бутилките. Е2В не могат да видят че една екологично разумна система за работа с отпадъците е имунизирана срещу лошотията на лошите потребители и обратното - че екологично глупавата система е имунизирана срещу добротата на добрите потребители. Малко сложно звучи, но един пример ще изясни нещата. Преди 30 години у нас една бутилка струваше повече от едно билетче за градски транспорт - мислете за цена около 2 днешни лева. Тогава никому не хрумваше да изхвърля бутилките; те се връщаха в специални приемни пунктове. Добрата система правеше добър всеки потребител. Днес, производителите произвеждат евтини бутилки, търговците ги продават евтино и никой няма интерес да ги изкупува. Вместо да търсят вината в производителите, търговците и държавата, толерираща поведението им, Е2В търсят вината в потребителите, че така им е най-лесно. Което ми напомня за вица за пияницата, който си изгубил ключовете от дома някъде другаде, но ги търсил под светлината на уличната лампа, понеже така му било най-лесно. "Няма как да не е", ще кажеш. "Нали съм програмист, хирург или журналист!"
Имам изненада за теб: > ако трябва да алгоритмизираш дадена дейност за 3 месеца, > ако трябва да правиш по 2 операции дневно, > ако трябва да предаваш в редакцията по 1 статия седмично, то трудът ти, дори и да е високо-професионален, не е творчески*. На другия полюс е трудът на диригента - на него никой, дори и композиторът, не казва: "Тази симфония трябва да се изсвири за 31 минути". Никой не казва на математика: "До края на годината трябва да докажеш предположението на Голдбах". Пикасо е имал "син период" не защото критиците и колекционерите са му казвали да наблегне на синьото. Няма нищо лошо в това да работиш с числа и/или резултатите от труда ти да се описват с числа. Имаш проблем ако трудът ти се описва с числа предварително, и то от други хора. ____________________ * макар че в него би могло да има някакви творчески елементи, така както би могло да ги има в труда на продавача и водопроводчика В България единственото място, където Трудът предхожда Успеха, е речникът.
Качвам се вчера в асансьора на столичен мол. Бутоните са надписани с числата от -2 до 3. Натискам бутон 2 за втория етаж. След мен се качва група от 3 приятелки. Една от тях натиска бутон 1, а друга - бутон 2. Сякаш отиват на различни места. Следва група от други две приятелки. Едната натиска бутон 2, а другата - бутон 3. Сякаш не са заедно. Накрая и двете групи слизат заедно с мен на етаж 2.
На празника на буквите и грамотността сънародничките ми или не могат да разчитат цифрите, или за тях цифрите нямат никакво значение. Първото е обикновена неграмотност, второто - ужасна диагноза. Върви, народе възродени, но само ако знаеш накъде вървиш! How poor is the imagination of those who cannot imagine they possess a rich imagination?
How poor is the imagination of those who can imagine the infinity of the Universe and of the prime numbers, but cannot imagine the end of oil? During the Cold War US president Reagan pressed the “Arms Race: Turbo” button, which made the president of the Soviet Union press the respective button on the soviet keyboard. As a result, the soviets went bankrupt.
According to Osama bin Laden, the costs of Al-Qaeda to press the “9/11 Terrorist Attacks” button were in the region of $500,000. The USA responded by pressing hundreds of buttons. According to Joseph Stiglitz, the total costs associated to only one of them – the “Iraq War” button – were in the region of $3,000,000,000,000. I am not sure who are the next ones going bankrupt, but even with my eyes closed can point at those who have not learned their history lessons yet. “Imagine a future where learning is as easy as eating and replacing a damaged part of your body is as cheap as visiting a fast-food restaurant”, said a (hungry) American futurist. It is equally easy to imagine a future where eating is as hard as learning and visiting a fast-food restaurant is as expensive as replacing a damaged part of your body.
Най-високите позиции в обществото трябва да бъдат заемани от хора, желаещи и способни да го променят към по-добро. Българите обаче избират на такива позиции:
а) хора, показали че могат да се оправят с кривулиците на законите и интересите на различни влиятелни групи, т.е. хора доволни от статуквото: Георги Първанов, Ахмед Доган, Бойко Борисов и т.н. б) хора, показали че са недоволни от статуквото, но и че не се вълнуват от промяна на обществото, след като съзнателно са избрали да живеят далече от него: Симеон Сакскобургготски, Симеон Дянков и т.н. Преди около 5 века, гениите гледали света и виждали геометрични фигури. Галилео казвал че книгата на Вселената е написана на езика на математиката, чиито символи са кръговете и триъгълниците.
Днес, гениите гледат света и виждат фрактали. Насим Талеб се подиграва на Галилео, като казва че е трябвало само да си подаде носа от прозореца, за да види че никъде няма кръгове и триъгълници. Какво ли ще виждат гениите след още 5 века и как ли ще се подиграват на Талеб? Българите са "наследници" на Ботев: силно любят и силно мразят. Само дето на повечето от тях не им идва отвътре да превърнат любовта и омразата в нещо красиво. Така както Ботев ги превърна в поезия.
"Силата е нищо, ако няма контрол", гласи девизът на Пирели. Вярвам че това се отнася и до любовта и омразата. Ако искаш да те запомнят, то трябва да оставиш на другите нещо ценно. Името и гените ти са нетрайни, те не са ценното в теб. Трябва да оставиш нещо друго: девиз, разказ, стих, идея, песен, картина или машина.
Името на хана не е било ценно и затова се колебаем кое е било то: Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, Кубрат или Хувратис. Гените му не са били кой знае колко ценни и са се разпилели по Пътя на историята. Ценен е бил заветът му: "Съединението прави силата". Историята с името на откривателя на логаритмите е също интересна. По негово време английският е бил доста свободен език и всеки е пишел така, както му е харесвало. Дори когато е ставало дума за името му. В различни периоди, човекът се е подписвал като Napeir, Nepair, Nepeir, Napare, Naper и Naipper. Но никога с името Napier, с което е известен днес. Родословните дървета, поникнали от 12 му деца и вероятно съществуващи и до днес, не са известни с нищо. За разлика от "истинското" му дете - логаритъмът, който си е все така жив и здрав. Благодарение на него, един от университетите в Единбург е кръстен на Napier. Светът е така конструиран че висшестоящите задават проблемите, а нисшестоящите ги решават. Лошото решение се разглежда като грешка на нисшестоящия, но никога като грешка на висшестоящия, т.е. като:
> неспособност на висшестоящия да намери правилно съответствие между проблема и нисшестоящия, способен да го реши, или > лошо формулиране на проблема от страна на висшестоящия. Български седмокласници решават задачи от сорта на: „В една фирма 50% от персонала са работници, 40% - мениджъри и 10% - управители. Да се изчисли еди-какво си“. В процеса на решаване на задачата се разбира че фирмата има 4 управителя, 16 мениджъра и 20 работника. Очевидно е че създателите на задачата си нямат идея как работят фирмите, защото са прекарали живота си в училища, инспекции и министерства. Глупави формулировки могат да допускат дори Нобелови лауреати като Даниел Канеман, автор на „Проблема с Линда“: Линда е на 31 години, неомъжена, много умна и говори без заобикалки. Завършила е философия. Като студентка е обръщала голямо внимание на дискриминацията и социалната справедливост, и е участвала в демонстрации против ядрените оръжия. Кое е по-вероятно: А) Линда е банков касиер или Б) Линда е банков касиер и деец на феминистко движение? Ако някога беше работил в банка, то Канеман щеше да знае че банките назначават хора, които говорят със заобикалки и не са участвали в анти-правителствени демонстрации. Щеше да знае и че човек с университетско образование е малко вероятно да иска да работи като касиер, а ако на 31 години е на касиерска длъжност, то той определено не е много умен. Канеман е бил сляп за лошо формулирания си проблем. Затова го е използвал за да направи важни изводи за т.н. Conjuction fallacy и дори с гордост го е споменал в Нобеловата си реч. А Нобеловият комитет му е ръкопляскал - нали членовете му също не са влизали в банка, освен като клиенти. Казват на шега че Алеко бил Щастливец, защото паметникът му не светел (като този на Самуил). Аз казвам че той може да е щастливец, но ние не сме. Как да сме щастливи когато не можем да разберем нещо съвсем елементарно:
Не е важен Алеко, а книгите му. Затова вместо да му поставяме паметник, можеше да изхарчим парите за преиздаване на негова книга, която след това да раздадем безплатно. Пък ако се беше оказало че сме я издали напусто, защото няма желаещи да я четат, щеше да ни светне че няма смисъл да правим паметник на Алеко. Българинът се оплаква че млякото, сиренето и кашкавалът му били химия, но счита за напълно нормално детето му да учи химия в училище. Българинът не е чувал за Маслоу, и особено за мисълта му: "За човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон". Аз съм я чувал и я превеждам така: "За човека с учебник по химия в ръка всеки проблем* има химическо решение".
С други думи, химията в училище е по-вредна от химията в сиренето, защото първата причинява втората. Докато химията в сиренето е майка единствено на евтиното сирене, химията в училище е баба на евтиното сирене, но и майка на скъпото средно образование. Хумористичен дисклеймър: Ако Ви е трудно да вденете за какво иде реч, можете да си нарисувате родословното дърво на горното химическо семейство под формата на ориентиран граф. Ако не сте чували за граф, то вероятно, освен с химията, не е трябвало да си губите времето и с математиката. ___________________________________ * вкл. икономическите проблеми, вкл. този с цената на сиренето Българинът е човек, който дълбоко вярва в безплатния обяд и в това че може да получи сливи срещу смет. Много добре знае че телевизията е бизнес за милиарди, но въпреки това вярва че ТВ-рекламите не могат да манипулират поведението му. Знае че бизнесът на фирмите за компютърна сигурност се измерва в милиарди, но същевременно вярва че никой няма интерес да открадне личните му данни, и особено съвкупността им - електронният му Аз. И не се сеща че ако компютърната сигурност има милиардни приходи, то това се дължи на факта че приходите на компютърната престъпност са също толкова, ако не и по-големи.
- Здравейте, аз се казвам Серьожа и откраднах пандата от зоопарка.
- Вижте, ние сме Клуба на анонимните алкохолици ... - Ама вие какво си помислихте, че съм я откраднал докато съм бил трезвен ли? - Момиче, ще ми се да преспим с тебе. - Ама какви ги говорите. Нямам думи за нахалството Ви. - Ами кимни тогава. - Какво да правя с човек, който ми прави мръсно? - Напиши му гневно писмо и го изгори. - А с писмото какво да правя? Ако всички ви нервят и искате да ги застреляте, поемете си дълбоко дъх 10 пъти. Така цевта ще престане да се клати и вие ще можете да се прицелите. Купих си умен телефон. През нощта той взел че избягал от Русия. След ВУЗ-а най-трудно е на химиците: те знаят как да отровят или взривят всекиго, но трябва да се сдържат. Според някои теоретици, концепцията за социалното развитие може да се обобщи така: обществата се подреждат едно над друго в зависимост от способността им да овладеят физическото и интелектуалното си обкръжение за постигане на определени цели. Според тях, съвременна Япония със своите климатизирани небостъргачи и ядрени електроцентрали (вкл. Фукушима) е по-развита от древната Япония на зелените гори, самураите и хайку. Нищо че в днешно време самоубийствата сред японците (чрез кароши) са много повече, отколкото са били преди (чрез сепуку). Ако решим да използваме големия брой на самоубийствата като индикатор за социалното развитие на Япония, то определено днешна Япония е много по-неразвита от древна Япония.
Кой индикатор да използваме ако искаме да сравним социалното развитие на Великобритания и България? И двете имат излишък на болници, но във Великобритания има недостиг на лекари, медсестри и места за студенти по медицина. Затова там има повече български лекари и медсестри, отколкото британски в България. Ситуацията със студентите по медицина е същата: България е по-напред, защото у нас има доста повече британски студенти, отколкото български студенти във Великобритания. Същото е и положението с пенсионерите: британски тук дал Бог, български там няма. От друга страна, сигурно е че там се лекуват повече българи, отколкото тук - британци. Сигурно е че и общият брой наши студенти там е по-висок от този на техните тук. Как да подредим двете общества едно над друго, ако приемем че основните им цели са: добро образование (вкл. медицинско), добро здравеопазване и добра среда за живот (вкл. след пенсиониране)? Няма как, това е отговорът! Разговорът за социалното развитие е старият разговор за това колко дявола могат да се съберат на върха на една игла, облечен в нови дрехи. Нито дяволите са с еднакви размери, нито иглите. Общества и здравеопазвания не могат да се сравняват, могат да се сравняват резултатите от операциите, направени от Шон на Джон и от Златан на Иван. Толкова по въпроса за социалното развитие. Какво ли е имал предвид Витгенщайн когато е казвал: "Ако лъвът можеше да говори, ние нямаше да можем да го разбираме"? Ето това:
- Каква зодия си? - Веган! - Няма такава зодия! - Да, ама аз се чувствам много добре! - Какви глупости говориш, бе? - Много си раздразнителен. Така става когато ядеш месо. P.S. 12.07.2016 Ако горното Ви звучи измислено, мога да дам за пример разговор между двама български професори: Минеков: Този каруцарски език, това ли представлява министърът на културата Рашидов? Димитров: По негово време всичко е реставрирано. Минеков: Единственото нещо, което ми хареса при Божидар Димитров, е когато изми с фекални води главата на министър-председателя. Psychologists claim that losing $100 produces stronger emotional reaction than finding $100. This confirms an old belief of mine that language reveals to a lesser extent the secrets of reality and to a greater extent the secrets of the speaker. His lack of imagination, for instance.
Use your imagination, my dear psychologists! You might be right that the pain of losing $100 is more intense than the happiness of finding $100, but think about the following: The happiness of finding the $100 you lost is more intense than the pain you felt when you lost them. P.S. 5 December 2017 This is what Nassim Nicholas Taleb wrote in Antifragile : Few objects bring more thrill than a recovered wallet (or laptop) lost on a train. Great minds think alike, don't they? P.P.S 27 June 2018 This grook by Piet Hein was written during WW2, long before my blogpost, Taleb's Antifragile and Kahneman&Tversky's work on loss aversion. CONSOLATION GROOK Losing one glove is certainly painful, but nothing compared to the pain of losing one, throwing away the other, and finding the first one again. Сякаш сме два народа: с два синода, две БеКаПе-та и две ДеПеСе-та.  Кое е било първо - кокошката или яйцето? Хиндуистите ще ти кажат чe отговорът ни води към вечността - няма яйце без кокошка и кокошка без яйце, следователно те са съществували и ще съществуват вечно. Християните ще ти кажат че Бог е създал животните, вкл. кокошката, първо и следователно първото яйце е създадено от първата кокошка.
Еволюционистите ще ти кажат че правилният въпрос е: "Имало ли е яйца преди първата кокошка; имало ли е кокошки преди първото яйце", откъдето следва че яйцето е първото. Няма да се учудя ако следвайки Теорията на относителността релативистите могат да конструират експеримент, при който се установява че отговорът на въпроса зависи от скоростите на кокошката, яйцето и наблюдателя. Мненията на хиндуистите и релативистите не интересуват похуистите*. "На кой му дреме за това кое е първо и кое е второ", ще кажат те. Аз ще кажа че проблемът е езиков, че въпросът е неграмотно зададен и насочва мислещия към неправилен отговор. Първо какво : родено, сварено или изядено? Коя кокошка? Кое яйце? Това са правилните въпроси! Правилната рамка на проблема са конкретните кокошка и яйце, а не абстрактните ти вярвания за устройството на света. ______________________________________________________ * на руски: хората, на които им е през ... оная работа, които са безразлични и равнодушни Хората не се делят по расова, класова, партийна и религиозна принадлежност. Хората се делят на умници и глупаци. По расова, класова, партийна и религиозна принадлежност се делят глупаците.
Да си песимист е прекрасно! Или си прав, или си приятно изненадан. Елтън Джон заявил: "Няма да оставя наследство на децата си, за да се научат на труд". Децата му заявили: "Отдавна знаехме че е гей, но едва сега разбрахме че е педерас' ". - Изписвам Ви таблетки. Ще ги вземате 3 пъти дневно след ядене! - Докторе, ама откъде да взема толкова ядене? - Мамо, как се запознахте с татко? - Той ме изгори на клада през 1501. А аз го прокълнах че ще го намеря и ще си отмъстя. |
Categories
All
Archives
October 2018
|
RSS Feed
