Даниел Канеман и Амос Тверски щяха да получат нобела по икономика, но Тверски почина по-рано и награден се оказа само Канеман. В нобеловата си реч, той изрично споменава за открития (по скоро измисления) от двамата Проблем с Линда:
Линда е на 31 години, неомъжена, много умна и говори без заобикалки. Завършила е философия. Като студентка е обръщала голямо внимание на дискриминацията и социалната справедливост, и е участвала в демонстрации против ядрените оръжия. Кое е по-вероятно:
А) Линда е банков касиер или
Б) Линда е банков касиер AND феминистка-активистка?
Оказва се че повечето хора, особено тези с по-скромни интелектуални ресурси, избират отговор Б. Това Канеман и Тверски наричат Заблуда на конюнкцията; на база на нейното съществуване, те правят важни заключения за човешката психология. Има само един проблем:
Канеман и Тверски също се оказват жертви на заблуда, произтичаща от конюнкцията:
- Линда не би могла да е едновременно умна AND висшистка AND банкова касиерка. Елементарно, Канеман, една умна висшистка би си намерила по-добра работа.
- Да погледнем и другата страна, тази на банковия работодател. Линда не би могла да е едновременно активистка AND да говори без заобикалки AND да е банкова басиерка. Елементарно, Канеман, една от задачите на многобройните банкови HR-и и мениджъри е да държат активистите и изразявящите се без заобикалки вън от банковите офиси. Това го правят и много други (небанкови) работодатели; кой би искал някой активист да организира профсъюз във фирмата, или да започне да говори без заобикалки на шефовете, клиентите и доставчиците?
Шеговит послепис
"Има и друг вариант -> търсете жената", ще каже критичният наблюдател от френски произход. Може би Линда е излъгала:
- Канеман и Тверски (с цел да си направи самореклама) че е много умна AND говори без заобикалки AND е активистка, и
- банката (с цел да я наемат) че е много умна AND е висшистка.
RSS Feed