Знаем че в България много шивачки работят за ХУГО БОС, а много програмисти - за МЕРЦЕДЕС. Това се нарича АУТСОРСИНГ НА БИЗНЕС ПРОЦЕСИ. Ето защо предполагам че нашите "данъчни" инвестиции в супер-компютри се използват за да може алчната ни държава (на която данъците ни все ѝ са малко) да печели от поръчките на чужденци, желаещи да използват супер-компютри.
Бедната България периодично се сдобива с все по-нови (и скъпи) супер-компютри. Мога да спекулирам относно финансирането им: средства от Европа + данъци от нас. Мога да спекулирам и относно предназначението на супер-компютрите. И така ...
Знаем че в България много шивачки работят за ХУГО БОС, а много програмисти - за МЕРЦЕДЕС. Това се нарича АУТСОРСИНГ НА БИЗНЕС ПРОЦЕСИ. Ето защо предполагам че нашите "данъчни" инвестиции в супер-компютри се използват за да може алчната ни държава (на която данъците ни все ѝ са малко) да печели от поръчките на чужденци, желаещи да използват супер-компютри.
0 Comments
Английският физик Питър Хигс се пресели в един по-добър свят, но аз си мисля за този ...
"На теория няма разлика между практика и теория, но на практика - има", казвал Айнщайн. Нека ви осветля какво е имал предвид, или по-скоро какво аз смятам че би могъл да им предвид: теорията е евтина и скромна, а практиката - скъпа и нескромна. За демонстрация, ще разгледаме историята с Бозона на Хигс. И така ... През 60-те години на 20-ти век Питър Хигс открива (на теория) Бозона на Хигс. Прави го за едната заплата, което доказва твърдението ми че теорията е евтина. Първо свършва работата, а едва през 2013-та година получава наградата (нобелова), което доказва твърдението ми че теорията е скромна. За да "открие" Бозона на Хигс, на практиката ѝ трябваха: 1. теоретичното откритие на Хигс, и 2. милиарди за колайдер и персонал, което доказва твърдението ми че практиката е скъпа. Практиката взе милиардите авансово, без да е сигурна че наистина ще "намери" Бозона на Хигс, което доказва твърдението ми че е нескромна. Защо съм поставил това заглавие, ли? Заради хубавата поговорка "Каже ли ти добър ден, погледни дали е изгряло слънцето".
Скандинавците, казва българска БОНЖУРналистка, плащали 5 пъти по-високи данъци от българите. Сега ще докажа че БОНЖУРналистката е написала глупости: 1. Няма страна Скандинавия. Скандинавците живеят в различни страни, с различно данъчно облагане. 2. На българите им е нужно да работят около 146 дни за да изплатят данъчните си задължения към държавата (за съответната година). Този срок определя т.н. Ден на данъчната свобода. Предлагам на журналистката (ако може) да изчисли колко дни са нужни на скандинавците за да се "доберат" до своя Ден на данъчната свобода. Да не би да иска да каже че са им нужни 5 * 146 дни = 730 дни, т.е. 2 години? В някаква книга срещам английската дума beanpole. Веднага се сещам за какво става дума, но решавам да проверя. Прав съм бил, на това българи, македонци и сърби му казват притка.
Когато бях селяче и овците пасях ... за притки се "одеше у гората" и се гледаше "да те не ване горскио". Чудя се откъде ги взимат англичаните, при условие че там: а) толкова гори, особено до населените места, няма, а и б) страхът от закона (и горските) е къде-къде по-голям. Веднага го измислям - сигурно си ги купуват. Оттук до следващата ми мисъл има една крачка - ако стигнеш дотам да си купуваш колците, то бързо се сещаш че можеш да си купуваш и доматите. Тръгне ли се по наклонената плоскост на рикардианството, с неговите сравнителни предимства, е ясно до къде се стига. До малко фермери и много изпълнителни вицепрезиденти, маркетинг и проуджект мениджъри, политици, литературни и кинокритици. Затова през миналата година англичаните я докараха дотам от магазините им да изчезнат краставиците, червените и сините домати, а и чушките. Искаш ли да работиш в здравеопазването, ти трябва да минеш през университета. Това първоначално се отнасяше само до лекарите, след това - до сестрите, а днес научаваме че е в сила дори и за федшерите. Какво да очакваме? Как какво, университетски дипломи за болничните санитари и чистачки.
Ама дипломите са полезни и безплатни (поне у нас), ще кажете. Това не е така! Първо, част от цената им се понася от подлежащия на задължително образование. Второ, останалата част от цената се поема от данъкоплатеца. И трето, санитарят-висшист ще осъзнае "ценността" си, ще вирне нос и вместо 5 лева за един курс с инвалидната количка ще ти поиска 15. "Силата на капитализма не е в това да произведе повече копринени чорапи за кралиците, а в това да ги достави на ръка разстояние от фабричните работнички", твърдял видният апологет на капитализма Йозеф Шумпетер. Същото схващане, по отношение на евтините автомобили ("народните" Ford Model T), споделял и Хенри Форд. В днешно време, това за "едната ръка разстояние" е идеята зад рекламите на бирата "Каменица".
Капитализмът се оказа силен, но само в обирането на "ниските" плодове, т.е. в производството на евтини копринени чорапи и бира, но не и достатъчно силен за да превърне дори един-единствен работник в крал, а една работничка - в кралица. Оказва се че, в сравнение с предходните историко-икономически периоди, в това отношение капитализмът е слаб. За справка: в предкапиталистическите времена градинарят Саргон можа да стане прочут акадски император, а робинята Роксолана успя да се превърне в Хюрем Султан и майка на султан Селим Втори. Времето не е пари! То е нещо странно - хем е краткотраен актив, хем е дълготраен. Правим разходи за време:
а) еднократно - когато си купуваме часовник, но и б) разсрочено - всеки път когато губим време, гледайки часовника си. Отдавна сме установили че юридическите лица (ЮЛ) са безотговорни и безсрамни. Първото - защото отговорността им е ограничена по закон, второто - защото нямат бузи (че да ги зашлевиш) и срам (че да ги засрамиш). Днес ще информираме обществеността за нашето най-ново откритие: ЮЛ са доста по-грозни от физическите лица (ФЛ), въпреки че се опитват с пластични операции и грим да прикриват този свой недъг.
Да вземем за пример имената. ФЛ имат по две имена: официално и прякор. Официалното име се дава от родителите ... ама друг път. Родителите дават само първата му част. Втората произлиза от името на бащата. А третата много често е индикация за семейна сила или слабост (Добродушков, съотв. Луджев и Делиев). Прякорът се дава от публиката, след като опознае човека. Ако прякорът ти е Тиквата или Тъпото, то нещо с теб не е наред, дори и да се казваш Светлин Хубавенски. За съжаление, търговското име, т.е. прякорът, на ЮЛ се избира от самото ЮЛ. Това имахме предвид, когато употребихме изразите "пластични операции" и "грим". Целта на търговското име е да заблуждава публиката: а) с прякора "Виваком" се опитват да ни уверят че съответното ЮЛ е по-жизнеспособно от конкурентите си, и б) с прякора "А1" се опитват да ни уверят че посоченото ЮЛ е с едни гърди пред другите. Колко неща съм изписал за свободата, и не толкова - за пенсионното осигуряване, но чак сега се сещам че мога да направя една смислена комбинация. В пенсионното осигуряване голямата свобода е свободата ОТ задължително пенсионно осигуряване, а не свободата ДА решиш дали да го предоставиш на държавата или на частника. Както можете да се досетите, навират ни в очите втората, за да не видим че ни липсва първата.
Ако чувствате че издребняваме, можем да се уголемим и да споменем светините - Левски и Ботев. И те са си представяли свободата като мен. Не са искали българите да са свободни, че да могат ДА: а) говорят, пишат и правят каквото си искат, б) носят бомбета, вместо фесове. Не, те са искали свобода ОТ турска и руска зависимост. "Когато се освободи България, ще отида в Русия да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, народът е притиснат повече", казвал Левски. Такава дума нЕма, ще каже читателят, подобно на шоп в зоопарк. Има, ще кажа аз, и ще започна увода отдалеч.
Увод Деца с един родител не стават, за тази работа са нужни двама. И другаде е така. В науката например, майката е експериментът, към който по-късно се присламчва бащата - теорията. В икономиката е обратното, майката е теорията, по-късно се появява бащата - експериментът. Ще дадем за пример Адам Смит и теорията му за разделението на труда. Самото разделение на труда започна да се практикува масово едва след теорията на Смит. Същата бе историята с теорията за експлоатацията на Карл Маркс. Преди него, когато се чудеха защо собствениците и мениджърите се държат така с тях, работниците си го обясняваха с думите "Педераси, милорд!" и реагираха с напиване от мъка. След Маркс, те вече знаеха че става дума за експлоатация, на която трябва да се отвърне с класова борба. Изложение След тези уводни думи, на читателя ще му е лесно да възприеме че за да има индустриалци и индустриализация в една икономика, там трябва да се практикува вярата в (т.е. теорията на) индустриализма. Какво значи индустриализъм? Това е идеята че икономиката и обществото като цяло трябва да бъдат базирани на индустрията (масово производство на стоки и услуги*), а не на дребното селско стопанство или занаятчийство. В нашето общество, което в момента се намира в етапа на първоначалното натрупване на умствен капитал, подобни идеи са сякаш непознати. Да вземем за пример една новина от последните дни: бившият индустриалец и сегашен земеделски министър Кирил Вътев беше домакин на спорове между земеделци (слънчогледачи) и индустриалци (производители на олио) и застана на страната на земеделците. Интересно, сякаш само на мен хрумва въпросът защо споровете на земеделци и индустриалци трябва да се водят пред земеделския, а не пред индустриалния министър. Да не говорим че ако искаме бизнесите да са равнопоставени, то трябва да отнасяме подобни спорове до премиер-министъра. Заключение Как в една страна да има успешна индустриализация, а оттам и индустрия, ако индустриалците, министрите, а и целокупното население (с редки изключения), живеят с идеята че силата ни е в земята, т.е. в земеделието и туризма, които трябва да обгрижваме и развиваме с предимство? За туризма е ясно, там всеки трети тъпак, особено ако е с пари, вярва че може да "спретне" я хотел, я ресторант. Но защо е тази фиксация върху земеделието? ________________________________________ * в този смисъл е напълно резонно да се употребяват термини от сорта на call centre industry "Аз съм твърдо решен да държа виновните за тази бъркотия напълно отговорни", казал Байдън след фалита на голямата банка SVB. Колко странно, когато обясняват успехите си, американците търсят причината в "невидимата" ръка на пазара. При неуспех, обаче, вината е винаги в човешка ръка. Сякаш са забравили Първата аксиома на свободния пазар:
Малко успяват, повечето фалират. За справка: зад успеха на Форд, Дженерал Мотърс, Стелантис и Тесла, се крият фалитите на хиляди други автопроизводители. Веднъж попитали икономиста-нобелист Пол Самюълсън за една консенсусна идея в икономиката. Той помислил и казал: "Сравнителните предимства".
За незапознатите ще припомня че Теорията за сравнителните предимства (тук) е разработена от британеца Дейвид Рикардо (1772-1824). Да бях на мястото на питащия, вторият ми въпрос към Самюълсън би бил: "А какво е правила икономическата "наука" от 1824-та насам?" Но понеже не бях, та ... ще насоча мисълта си другаде. През 2019 г. се появи бестселърът Range, в който авторът Дейвид Епстайн, разсъждавайки за Световната финансова криза, пише: Свръхспециализацията може да доведе до колективна трагедия, дори когато всеки индивид следва сам за себе си най-разумната стратегия. Тогава ги нямаше опасните епидемии и войни, но сега ги има, поради което ние лесно можем да осъзнаем несъстоятелността на Теорията на Рикардо: Опасността от свръхспециализация се отнася не само до индивидите, но и до националните икономики. Всички видяхме колко опасно е да разчитаме за чиповете и стоманата на Китай, за природния газ - на Русия, а за пшеницата и слънчогледа - на Украйна. Послепис Точно написах горното и прочитам новината че британците останали без чушки, домати и краставици. Така им се пада! Да ядат писанията на Рикардо, вместо да замърсяват с тях чистите глави на студентите! На Земята имало 165 държави. Сред тях, по критерия "икономическа свобода", България била на място 23. Мога да кажа само едно:
Икономическата свобода у нас е почти неограничена. Онзи ден, например, от Виваком ме информираха със СМС че прекратяват договора си с мен, защото така им харесва. Информираха ме и че ако искам, мога да продължа договора при цена увеличена с 30%. Предизвестието им беше от "цели" 8 часа, така че да нямам мотивация и възможност да търся други решения. И това ако не е икономическа свобода! За тях, не за мен. Сещам се за един афоризъм от Патрицие Холечкова: Без справедливост свободата е единствено инструмент на несправедливостта. Чудили ли сте се понякога защо фланелките с образа на Че Гевара не ги раздават безплатно? Защото тях ги произвеждат капиталистите за да се продават сред малограмотните. За грамотните сe произвеждат фланелки с разни символи, например ЕА7. Ако се питате дали това ЕА7 е масонско заклинание или 16-тично число, то вие определено не сте от грамотните и сте си заслужили фланелката с Че Гевара.
Бизнесът с фланелките е една добре настроена система за максимизиране на приходите - вместо да продаваш просто дрехи, ти продаваш точно определени фантазии на точно определени хора. Представяте ли си алтернативата? Кой би купил фланелки с надписа "Че Гевара 7" или с физиономията на Джорджо Армани? Преди години, да не кажа десетилетие, открих кой е хамлетовият въпрос на пенсионното осигуряване. Той не е КОЙ ще ме осигурява за пенсия (държавата или частника), а е ДАЛИ ИЗОБЩО трябва да се осигурявам за пенсия.
Реша ли ДА се осигурявам допълнително, то следва вторият хамлетов въпрос: КЪДЕ да се осигурявам - в специализиран или в неспециализиран осигурител? В България стане ли дума за пенсионно осигуряване, то нямаш избор - осигурителят трябва да е специализиран. Да, ама нашите пенсионни осигурители са като нашето парно: от тях трудно можеш да се откажеш. Те не предлагат пенсионен продукт, който можеш да прехвърляш така както ти харесва: днес в Банка ОББ, утре в застрахователя "Алианц", а вдругиден - в управляващото дружество "Карол". Пенсионни партиди у нас могат да се прехвърлят от пенсионна компания единствено в друга такава. Слава Богу, на Европа най-накрая ѝ "увря главата" че тези практики са неправилни, и с десетилетно закъснение въвежда Паневропейски ПЕРСОНАЛЕН Пенсионен Продукт, който ще се предлага от (и, надявам се, прехвърля между) всякакви специализирани и неспециализирани доставчици. А българите започват да умуват има ли смисъл от такива продукти или няма. О, неразумни юроди ... Преди много години, в една далечна галактика ... бях започнал текста си "Капитализъм с човешко лице" така:
Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман разказвал следната история. С жена му открили хубав, но празен, мотел на запустял път насред гората. Собствениците били млада двойка, рискувала всичките си спестявания за да купи построения преди десетина години мотел. Те споделили че могли да купят мотела евтино защото предишните шест-седем собственици се били провалили. Не казали защо смятат че точно те ще успеят. Подобни неща се правят и у нас, но в съвсем други мащаби. Българската фирма "Контракт" продава ДЗИ, белгийската банка КВС купува. Гръцката банка NBG продава ОББ, КВС купува. Холандската NN продава БГ бизнеса си, КВС купува. Австрийската Райфайзенбанк продава българските си дъщерни фирми, КВС купува. Защо КВС смятат че точно те ще успеят, не се знае. Apple's market capitalization has exceeded 2 trillion dollars. Let me remind you that
Market capitalization = number of shares outstanding * share's current market price Let me remind you one more thing you've probably forgotten. The number of shares outstanding is an objective quantity, and the current market price is an intersubjective quantity (i.e. a non-objective quantity, which is not entirely subjective because it is shared by different subjects). Mathematics teaches us that pi and e are irrational and transcendental numbers, but no one knows whether pi*e is irrational or transcendental. Similarly, no one knows whether the product of objective and intersubjective quantities is objective quantity. In short, people may believe that market capitalization is something real, but they do so at their own peril. От години българи, софиянци включително, ходят до Одрин да пазаруват. Хем евтино, хем качествено, как няма да ходят! Гърци от Драма, Комотини и Ксанти пазаруват на поразия в България, че цените са два пъти по-ниски. Въпросът е: защо гърците не пазаруват още по-евтино в Турция, след като Одрин им е доста по-близо отколкото е на софиянци? Дали пътищата не са достатъчно добри или турско-гръцката граница не се пресича лесно, особено ако носиш стока?
Следва възможен отговор: Понеже българите пазаруват в Турция, а гърците - в България, то е напълно сигурно че турците не пазаруват в Гърция. Сигурно затова не ги вълнува особено че пътищата им към Гърция не са достатъчно добри или че турско-гръцката граница не се пресича лесно, особено ако носиш стока. При капитализма, казват, имаш голям избор. Глупости! Можеш да избереш каквато кола си поискаш, но изборът къде да я паркираш е толкова ограничен.
Успешно са ни пробутали заблудите:
а) че е нормално стойността на нещата да се определя от търсенето и предлагането, т.е. от пазара, и б) че всеки от нас, понеже е част от пазара, има своето влияние. Нищо не е по-далеч от действителността. Ако попитате американски младежи биха ли купили книга от Карл Маркс, едва ли ще намерите мераклии. Следователно, търсене на книги на Маркс сред младежта няма. Младежите имат други интереси и един от тях е образованието. Обаче ... най-изучаваният икономически текст в американските колежи е марксовият "Комунистически манифест". И студентите, щат - не щат, трябва да се сдобият с него. С две думи, търсенето се определя не от милионите студенти, а от около 3000 колежа. Стаменко Стойков си говори с Иво Икономов, професор в Университета за локално и международно стопанство.
Икономов: Не трябва много акъл за да разбереш че когато хората не плащат пълната цена на стоките и услугите, те ги потребяват неразумно, т.е. в ненужно големи количества. По времето на комунизма моят дядо, например, ходеше до поликлиниката всеки път когато се порежеше. Стаменко: Икономов, това са пълни глупости. Ако беше истина, то пред библиотеките щяха да се вият опашки. Преди години ... когато рок'н'ролът беше значително по-млад ... спорим с приятели за водородните автомобили. Те ходили тук-там, видели туй-онуй, чули това-онова и ... се убедили че бъдещето е в тях. Аз, ходил само на училище, и помнещ само туй-онуй ... им казвам че електролизата на водата е сложен и скъп процес и това което ми казват са глупости. Връщам се вкъщи и виждам че водородът се произвеждал не от вода, а от изкопаеми горива - основно от метан. Да добавиш допълнителен процес за да гориш водород, вместо директно да гориш метан е глупост от енергийна (физическа) гледна точка.
Какво ме накара да се ровя допълнително не знам, но сега виждам че тази работа с водорода е глупост и от химическа гледна точка: при производството му от метан се отделя СО2, т.е. случва се точно това срещу което се бунтуват радетелите за водородно автомобилостроене. Затова за водородните коли само се говори, но почти нищо не се прави? Рок'н'ролът старее, а водородните коли все си седят по ... чертежите. Проблемът на търговския пътник (TSP) е нерешен математически проблем, който може да бъде описан така:
При даден списък от градове и разстояния между всеки два града, кой е най-краткият маршрут с посещаване на всеки град само веднъж и връщане в града, от който сме тръгнали? Докато математиците си блъскат главите, търсейки оптимално теоретично решение, самите те, а и по-тъпичките им съграждани, намират разни неоптимални практически решения. Забележително е че всички те са фокусирани върху търговския пътник, а не върху клиента. С други думи, приема се че трябва да се оптимизира удобството на доставчика (бензин, време и т.н.), но не и удобството на клиента. Стаменко Математикът имаше възможност да се убеди в това на практика. В петък следобед му изпратиха пратка чрез бърз куриер от София, а той я получи пак в София, на 5 км по права линия от подателя, но чак в понеделник следобед. От плика се виждаше че пратката е преминала през куриерски център в някакво село извън София. Чудя се какъв е този бърз куриер, на който му трябват 3 дни за да достави пратка на 5 км, каза си Стаменко. Ами ако случайно ме нямаше вкъщи в 2 следобед на работния ден понеделник, какво ли трябваше да направя за да си получа пратката? Да си взема отпуска в сряда, за да я търся в офиса на куриера край София? Хайде, на математиците сякаш им е простено фокусирането върху доставчика, защото той им плаща да му решават проблемите. Но нямаха ли търговските тъпници една поговорка че клиентът винаги има право? Че понеже клиентът е този който в крайна сметка плаща сметката, то той трябва да е точката, около която се "върти" оптимизацията? Голяма новина: пазарната капитализация на Епъл надхвърлила 2 трилиона долара! Ако случайно сте пропуснали:
Пазарна капитализация = брой на акциите (без тези държани от самата компания) * текуща пазарна цена на акция Ако случайно не сте мислили по въпроса: Броят на акциите е обективна величина, а текущата пазарна цена е интерсубективна величина (т.е. необективна величина, чиято стойност обаче не е изцяло субективна, понеже се споделя от различни субекти). Е, чудно ли е тогава че съм сложил това заглавие? Не, не е, то се отнася до пазарната капитализация като феномен. С думи прости: Математиката учи че п и е са ирационални (и трансцедентни) числа, но никой не знае дали п*е е ирационално (и трансцедентно) число. Аналогично, никой не знае обективна величина ли е произведението на обективна и интерсубективна величини. Накратко, можете да вярвате че пазарната капитализация е нещо реално, но го правите на собствен риск. ... едно търсене с търсачката на Гугъл използва повече изчислителни ресурси от цялата програма "Аполо", продължила 11 години и качила хора на Луната.
|
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
July 2024
|