Вече съм писал за неоправданите допускания на ученичета и фирмени шефчета. Днес са на ред двама видни учени, единият от които е и нобелов лауреат.

Даниел Канеман и Амос Тверски щяха да получат нобела по икономика, но Тверски почина по-рано и награден се оказа само Канеман. В нобеловата си реч, той изрично споменава за открития (по скоро измисления) от двамата Проблем с Линда:

Линда е на 31 години, неомъжена, много умна и говори без заобикалки. Завършила е философия. Като студентка е обръщала голямо внимание на дискриминацията и социалната справедливост, и е участвала в демонстрации против ядрените оръжия. Кое е по-вероятно:
А) Линда е банков касиер или
Б) Линда е банков касиер AND феминистка-активистка?

Оказва се че повечето хора, особено тези с по-скромни интелектуални ресурси, избират отговор Б. Това Канеман и Тверски наричат Заблуда на конюнкцията; на база на нейното съществуване, те правят важни заключения за човешката психология. Има само един проблем:

Канеман и Тверски също се оказват жертви на заблуда, произтичаща от конюнкцията:

• Линда не би могла да е едновременно умна AND висшистка AND банкова касиерка. Елементарно, Канеман, една умна висшистка би си намерила по-добра работа.
• Да погледнем и другата страна, тази на банковия работодател. Линда не би могла да е едновременно активистка AND да говори без заобикалки AND да е банкова басиерка. Елементарно, Канеман, една от задачите на многобройните банкови HR-и и мениджъри е да държат активистите и изразявящите се без заобикалки вън от банковите офиси. Това го правят и много други (небанкови) работодатели; кой би искал някой активист да организира профсъюз във фирмата, или да започне да говори без заобикалки на шефовете, клиентите и доставчиците?

Шеговит послепис
"Има и друг вариант -> търсете жената", ще каже критичният наблюдател от френски произход. Може би Линда е излъгала:

• Канеман и Тверски (с цел да си направи самореклама) че е много умна AND говори без заобикалки AND е активистка, и
• банката (с цел да я наемат) че е много умна AND е висшистка.

И този вариант не говори добре за Канеман и Тверски, били са заблудени от жена, която не е много умна и образована.

Докато Петър Велики се мъчел да модернизира Русия, някои негови сънародници се мъчели да я консервират. Имали си задни цели, изостаналостта на населението лесно се монетизирала, вкл. и чрез почитане на разни плачещи икони. Петър ги предупредил: "Ако се случи икона да заплаче, ще заплачат с кървави сълзи и попските задници!" След това предупреждение, плачещите икони се уплашили и спрели да плачат.

Днес Евросъюзът тръгва по пътя на Петър Велики и информира грийнуошърите да внимават в картинката, когато представят продуктите и услугите си като: зелени, климатично неутрални, екологични, природосъобразни и т.н. За тези случаи, на производителите и търговците ще са необходими солидни доказателства; нямат ли ги, ЕС ще им разплаче задниците.

Послепис, относно един неочакван страничен ефект
Как да продадеш на европееца един крив, дребен, екологичен и природосъобразен банан, след като преди това ЕС го е забранил за продажба заради размера и кривината му? Излиза че целта на мероприятието на ЕС, поне що се отнася до бананите, е:

• не толкова потребителите да ядат природосъобразни банани,
• колкото да не бъдат лъгани че ядат природосъобразни банани.

И това ако не е идиотщина!

Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене. Алеко Константинов

Митничари конфискували злато и валута за над 41000 евро, радват се медиите. Икономистите нямат повод за радост. Те знаят че за да има смисъл от митничарите, дневните разходи за дейността им трябва да надвишават значително приходите ... но само ако на митницата се гледа като звено на Министерството на финансите, а не като на начин за осигуряване на заетост на наши хора.

"Радиопостановките се продават на тегло. Така е много по-честно, отколкото ако се продаваха на страници или на думи. Теглото е единственото, което може да се провери", споделя заблуден радиособственик в романа "Леля Хулия и писачът".

Смятам че качествата на литературата, вкл. радиопиесите, не трябва да се определят от теглото на книжния носител. Популярността е доста по-добър критерий, но тя не може да се определи предварително, а само следварително. Като се замислиш, откриваш че всичко важно се определя следварително:

• По думите на незнаен хуморист, климатът е това което очакваш, а времето - това което получаваш. Кой можеше да очаква юлските студове от последните дни?
• А кой можеше да очаква че Франсис Форд Копола, "бащата" на "Кръстникът" и "Апокалипсис сега" ще "роди" недоносчето "Мегалополис", донесло на инвеститора (самия Копола) чиста загуба от 75 милиона долара, а на зрителите - загуба от 14 милиона долара за билети плюс 138 загубени минути на човек?

Вече съм го писал, но ще го повторя в нов контекст. София е пълна с математически гимназии, чиито ученици редовно печелят медали в какви ли не международни олимпиади, особено по математика. Училища на световно ниво, ще кажат наивните коментатори, определящи качествата на училищата предварително. Истината се вижда следварително - от учениците на тези училища не излизат (с редки изключения) математици. Ето защо Софийският университет ежегодно се проваля в запълването на местата за студенти по математика.

Чували ли сте за каръка, който от торбата с женските (сещате се) уцелил единствения мъжки (сещате се)? А сещате ли се за каръка, измъдрил откровението че времето е пари? И той така ... от 4-те измерения на време-пространството той избрал единственото неподходящо. Обяснявам с мастило за първи клас:

Ако парите бяха отделно измерение, или поне нещо приличащо на наличните, то те щяха да приличат на x, y или z, но не и на t. Елементарно, Уотсън, дори и да се напечелиш,  можеш да се върнеш там, където си бил преди това (като профукаш спечеленото). Обратното също е възможно - Доналд Тръмп фалира няколко пъти, но сега пак е милиардер. Ха, сега, драги ми смехурко, опитай да направиш това с времето!

Преди месец, по повод на проблемното съществуване на старото комунистическо НДК в новите капиталистически условия, написах следното:
Старото и новото не могат да танцуват заедно. Дори и да решат да опитат, те не биха се спогодили за музиката.

Днес ще обърна внимание на друг комунистически мастодонт - софийската топлофикация. Тя била задлъжняла с 1.2 милиарда евро. За съжаление, в новите капиталистически условия не може да бъде постигнат консенсус относно "музиката", т.е. съдбата на топлофикацията, като се намерят подходящи "диригенти":

• било капиталисти - да я фалират и разпродадат,
• било комунисти - да ѝ опростят дълговете.

За 2021 г. САЩ имат приходи от интелектуална собственост в размер на около 143 милиарда долара, а Китай - само от около 12 милиарда (виж тук). Ще рече, в това отношение Китай е силно надценен.

А как е България? Слаба работа, само 243 милиона. Сега се сещам защо от БАН са поискали да се намесят във висшето образование, т.е. да предлагат магистърски степени:
Като не им вървят иновациите, поне да изкарат някой лев от образование.

Можем да го кажем и по друг начин:
Като имат много професори, но не могат да ги ползват за откривателство, поне да ги ползват за преподавателство.


Послепис
Във връзка с предпоследния ми текст, озаглавен "Награди или оферти?", си задавам въпроса:
Като са толкова кадърни и награждавани професорите от БАН, къде са им офертите от престижни чужди университети и академии?

И още един въпрос за илюстрация на нашенския провинциализъм:
Преди години Марио Варгас Льоса прие да стане Почетен доктор на Софийския университет. Мислите ли че ако му бяха предложили, той щеше да се съгласи да преподава там?

В съвременните капиталистически общества хората се гордеят със своите свободи:

• свободата на словото (да могат да казват каквото искат, когато го поискат, по начина по който го поискат),
• икономическата свобода (да могат да поставят по собствено желание собствени цени на стоките и услугите си, без да са принудени да се обясяват защо).

Мислили ли сте за това че тези две свободи са асиметрични:

• Когато упражниш свободата на словото си да кажеш повече от това, което е вярно, ти носиш отговорност.
• Когато упражниш икономическата свобода да поискаш повече за стоките и услугите си, ти не носиш никаква отговорност. Да му мислят пострадалите, кой ги е карал да купуват?

Ако свободата на словото бе толкова неограничена, колкото е икономическата свобода, то лъжата не би трябвало да се наказва. Да му мислят пострадалите, кой ги е карал да вярват?

Старото и новото не могат да танцуват заедно. Дори и да решат да опитат, те не биха се спогодили за музиката.

Това беше изводът, сега ще го подкрепя с някои наблюдения относно т.н. Национален дворец на културата. Днес той е в умовете на населението, защото бил на огромна загуба, а шефката му ... въпреки това ... получавала повече от президента и премиера. Ето го моето обяснение:
​
НДК няма как да не е на загуба. Той е роден по времето на социализма с друга цел - не да печели, а да пропагандира. Ако направим точната сметка, ще видим че НДК (с мраморния "парк" около него, с фонтаните и монумента 6Ъ5Х) за 40 години още не се е изплатил. За какви печалби, тогава, говорим? Ако някой си е мислел, че с един акт можеш да превърнеш религиозно-пропагандна пирамида в ЕАД (че и печелившо при това), то той е лъгал - себе си и другите.

Следва конкретен пример за това как някои се опитаха да маскират пирамидата в бизнес облекло, но опитът се провали. НДК разполагаше с огромен стол за служителите и наемателите. Той изглеждаше старомодно, но предлагаше прекрасна и разнообразна храна на добри цени. Естествено, столът бе "приватизиран", т.е. тикнат в ръцете на френски деец на ресторантьорството и кетъринга. Менюто бе ограничено (за разлика от цените), готвенето бе влошено, а служителите и наемателите намалиха или направо прекратиха посещенията си. Новият собственик опита да привлече клиенти отвън, вкл. и с поставяне на външни маси, но това бе безуспешно. Така от стария стол е останала* за ползване минимална част - кухнята, където са приготвяли храната за кетъринга. Съмнявам се че така столът е функционирал по-ефективно, съмнявам се даже в това че е оцелял.

Както се вижда и от примера с мавзолея на Г. Димитров, това е съдбата на социалистическото наследство, под формата на религиозно- пропагандни пирамиди (паметници на чужди армии, металургични комбинати, дворци на културата и централизирани топлофикации):
Няма желаещи да ги разрушат, а дори и да се намерят, те нямат средства и умения да построят нещо свястно (и функциониращо) на мястото на разрушеното.

______________________________
* преминах на минало неопределено време, защото престанах да го посещавам за обяд или вечеря и мога само да спекулирам какво се е случило

Путин заговори за отстъпки, Зеленски вече е съгласен на лична среща, анализатори прогнозират мир до края на годината. За тези, които прибързано се радват, ще припомня нещо, което написах преди повече от 4 години:
Политическите и икономическите победители в една война могат да са различни.

Е, ако 4 години са ви малко, ето нещо по-старо. Хитлер беше казал:
Както и да завърши тази война, Британската империя е към края си.
Дали нещо подобно не може да се каже за тази война и руската "империя"?

Това пише европейски експерт* в сферата на Изкуствения интелект, след което продължава с това че регулирането не се прави добре и дава пример:
Сред познатите му европейски дейци на ИИ, никой не е бил търсен за съдействие при изработването на европейския Закон за ИИ.
За съжаление, експертът не е сам; и други реагират с недоволство.

Така се регулира навсякъде в Европа ... май. Спомням си как преди години, на среща на професионалисти във връзка с имплементирането на някаква евродиректива зададох уместен въпрос, на който получих следния отговор:
Не се притеснявайте, снощи се събрахме и взехме решение това да се прави така ...
Кои бяха тези, взели решението "на тъгъдък"? Как така кои, чиновници от регулатора ... самички, набързо, без участие на бизнеса, клиентите и всякакви други заинтересовани лица.

Ще завърша по навик в черно, модифицирайки моя стара мисъл:
Който може - прави; който не може - преподава; който не може да преподава - ръководи; който и това не може - регулира.

_____________________________________________________________
* заемал поста на главен технолог в Самсунг, Хюлет Пакард, Рено и ... последният да затвори вратата

Преди броени дни на пазара се появи книгата The Blind Spot: How Oligarchs Dominate Our Democracy. Авторът на книгата Джефри Уинтърс е професор по политически науки в университета Northwestern и директор на една от програмите на Центъра за глобални изследвания "Бъфет" към същия университет.

Дани Дорлинг споделя за книгата: "Тя е шедьовър, който разкрива как големите пари доминират демократичния дускурс, т.е. това което подлежи (или не) на дебат." Има само един проблем, центърът Бъфет е кръстен на (защото е финансиран от) Робърта Бъфет Елиът, сестрата на милиардера Уорън Бъфет.

Ето докъде сме я докарали с олигарсите: вече дори не можеш да пишеш срещу тях, ако не си на заплата при някой от тях.

Гледам че през октомври 2023 г. съм си купувал хляб за 79 стари стотинки. Сега го купувам за 215 от същите. Това е инфлацията. Всички приказки за някаква потребителска кошница са пълни глупости. Вие познавате ли някой, който да си е купувал потребителска кошница? Кой е той? Оня дето имал 1.6 деца? Как ли ги е родил(а), като е хем от женски, хем от мъжки пол?


Послепис
Прекаленото математизиране на човека и човешкото, вкл. и чрез използването на идеята за средния човек е изключително глупаво. Това понякога става очевидно дори и за математиците, което се вижда от следния пример (дело на математик и цитиран от математичка):
Ако жена роди дете на 30-годишна възраст, то 60 години по-рано детето е било два пъти по-възрастно от нея. Каквото и да означава това.

Преди 4 години написах следния текст, озаглавен "Евровизия 2022 и Правилото на L'Hopital":

След Гражданската война в САЩ, 13-тата и 14-тата поправки на Конституцията превръщат черните американци от имущество в личности (със съответните права). Под давлението на корпорациите и техните адвокати, Върховният съд започва да използва промененото законодателство за да третира и корпорациите като личности - т.н. юридически лица. По-късно това се възприема като правилно от целия свят.

Едва ли корпоративните "титани" от 19-ти век са мислели че горната практика ще има непредвидими последици. Една от тях се прояви тези дни, в резултат на решението на Парижкия апелативен съд да осъди за корпоративно убийство корпорациите "Еърбъс" и "Еър Франс". Кой ли ще е съдът, който ще постави точката над i-то, като реши че юридическите лица и/или представителите им могат да бъдат осъждани и на смърт, особено когато става дума за корпоративни убийства?

Удивително е колко исторически решения са били вземани и продължават да се вземат от ерозиращи, и дори ерозирали, в резултат на деменцията мозъци, пред очите на захласнатата от властта и нищо неподозираща публика. Елконон Голдбърг, "Парадоксът на мъдростта", 2006 г.

​Поне от десетилетие ме вълнува въпросът че у нас по нищо не се познава че личните ни и частни вноски във фондовете за ЧПО остават наистина лични и частни след като влязат във фондовете. Миналата година даже участвах в официално събитие (виж тук), където споделих (наред с другото) своите наблюдения че, доколкото правата на ползване на, и разпореждане с, тези уж наши средства са почти нулеви, то такава е и собствеността ни върху самите средства. Публиката беше не просто професионална, а включваше елита на ЧПО. По тази причина се съмнявам че са ме приели насериозно ... както казваше Аптън Синклеър: "Трудно е да накараш някого да разбере нещо, когато заплатата му зависи от това да не го разбира". Е, нека упражня черния си хумор като споделя че трудността е право пропорционална на заплатата.

Да не те приемат насериозно не значи че положението не е сериозно. То е такова не само у нас, но и в Европа, а и по света. Сега разбирам че и в Балтийските страни има хора мислещи като мен, но явно там те не са единици и освен да мислят ... действат, та затова Естония и Литва са разхлабили режима на ползване на фондовете за ЧПО. Освен че това е справедливо ... сещате ли се за древноримската максима "Да възтържествува справедливостта, та ако ще светът да загине" ... това е и лакмусов тест за доверието в институциите за ЧПО ... почервенеят ли им сметките, явно нещо с техния бизнес не е наред.

Всъщност, вече съм споделял решението на последния проблем:
1. Всеки може да прибира пари наготово, т.е. от клиенти длъжни да дадат парите си по закон.
2. В този смисъл, бизнесът на специализираните компании за ЧПО би могъл да се върши и от неспециализираните доставчици, каквито са държавата, банките, застрахователите и някои други участници на пазара на финансови услуги на дребно. Къде си мислите че естонците и латвийците са насочили пенсионните си спестявания, след като са ги "изнесли" от компаниите за ЧПО? Да не би да са ги зашили в дюшеците си?

За тези, които обичат нещата да се казват изрично:
Всеки може да спестява за пенсия по свой начин, дори когато е длъжен да го прави по закон. Спестяваш, а в момента на пенсиониране със спестеното закупуваш от Държавната анюитетна компания, БНБ, МФ или който ти го предложи по-изгодно, пожизнен анюитет с еднократна вноска*. Не е голяма философия, нали?

_______________________________________________________
* това го измислих; да не се юрнете да търсите тази фиктивна компания в Мрежата, или анюитети за граждани - от БНБ или МФ; което не значи че предложението ми е сложно за осъществяване

"Господстващото положение само по себе си не е забранено. Но този, който го има, обикновено трябва да поеме определени ангажименти. Например - специални програми за подпомагане на фермери, програми за подкрепа на висшето образование в съответния сектор, инвестиции в иновации, внедряване на нови технологии, подобряване на качеството на продуктите и други", рекъл шефът на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Казано на езика на Средновековието:
КЗК, вместо да защитава конкуренцията, продава индулгенции.

Средният българин изхвърля по 41 кг храна на година, докладват медиите. Това струвало 9 милиарда евро на икономиката ни. Паралии хора, ще кажете, имат и хвърлят.

Бил съм богат, бил съм и беден, но храна никога не съм хвърлял. Тук не става въпрос за пари, а за акъл. А сега ... ще направя завой на 180 градуса, за да стигна до днешния неочакван извод:
Писането ми в този блог, а и в други обществено достъпни платформи, е форма на хвърляне на акъл. Запомнете го от мен, да хвърляш акъла си на вятъра също генерира загуби, както директни (на време и нерви), така и индиректни (дължащи се на пропуснатите възможности).

В края на октомври 2025 г. бях поканен да взема участие в мероприятие, посветено на бъдещето на частното пенсионно осигуряване (ЧПО). Там споделих гледната точка на потребителя и, доколкото публиката се състоеше не от потребители, а от професионалисти, получих критични подмятания още докато говорех. След края на мероприятието, представители на финансовия регулатор и асоциацията на частния пенсионен бизнес ми благодариха за ... цитирам ... провокацията.

Едно от провокативните ми твърдения беше че в българската реалност по нищо не се познава че личните ни и частни вноски във фондовете за ЧПО остават наистина лични и частни след като влязат във фондовете. Аргументацията ми не е от вчера, тя навърши 10 години. Но, за професионалистите ... закърмени с млякото на статуквото ... сигурно съм звучал като глупак ... или още по-лошо ... като терорист.

Това че не съм терорист се потвърждава от горещата новина че Върховният касационен съд (ВКС), заемайки позиция подобна на моята, започна да учи на ум, разум и законност представителите на ЧПО и техните приятели в Народното събрание, приели спорен текст в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според ВКС вноските ни са наистина лични и частни, и като такива трябва да се наследяват по общия конституционен ред, независимо от написаното в чл. 170 от КСО.

За съжаление, неконституционните текстове в нормативната уредба на ЧПО не започват и свършват с чл. 170 от КСО. Боя се че в бъдеще ВКС (а защо не и КС) ще има още много работа с подобни текстове.

Лирическо отстъпление (от темата)
Да беше само КСО неконституционен, да вдигнем празненство. Отдавна съм открил че дори гербът на Република България е неконституционен.

Когато решат да правят реформи, "умните" глави смятат че трябва да се почне от главата:

• ако става дума за здравеопазване, важното е кой е министърът и какво се случва в министерството;
• ако става дума за ЖП-транспорт, важното е кой е шефът и какви са мотрисите.

Да, ама не! Отдавна съм открил че за здравеопазването са важни не министърът и министерството, а личният лекар и болницата. Днес ще поставя точката над i-то, като напиша нещо подобно за транспорта:
Уж шефовете на БДЖ са чисто нови (понеже постоянно ги подменят), уж и мотрисите са чисто нови, но ... релсите и персоналът си остават старите. Затова почти ежедневно има влакови катастрофи. Ще рече, релсите и персоналът са важните!

Четейки заглавието "Фондовете за втора пенсия си размениха 334 985 клиенти през 2025 г." усещам че частните пенсионните компании, подобно на мутрите от вица, ни казват: "Въртиме едни клиенти".

Разбирате ли сега за какво са тези прословути (и немалки) такси, събирани от пенсионните компании от всяка наша вноска? Как за какво, за да финансират преливането от пусто в празно ... или ако го кажем с купешки думи ... за да финансират усилията за преливане на клиенти от една компания в друга.

В бедната провинциална Индия хората нямат пари за шампоан и прах за пране, но от време на време имат нужда да се изкъпят и изперат. Големите производители намериха "революционно" решение на проблема чрез продажба на сашета (единични дози) с шампоан и прах за пране. Е, това че така се замърсява околната среда не вълнува никого ... както и това че къпането и прането излизат много по-скъпо. Но ... това е единственият начин бедният индиец да се изкъпе и изпере ... понеже ако се пазаруваше групово, този който съхранява шампоана и праха щеше да се къпе и пере по-често от другите.

Преминаваме към европейска България и нейната столица. Бедният българин има избор:

• може да си купи качествени (без да са луксозни) български боксер-гащи от "Пиротска" за 14 лева, но
• за същата сума може да си купи тройка евтини боксери от ЛИДЛ.

Проблемът на втория вариант е че лидлските гащи са малотрайни. Разгледано с натрупване, т.е. със сумиране на индивидуалните им "животи", тройката вносни гащи "живее" наполовина по-малко от единичната бройка български. Тук проблемът обаче е че гащите не се носят без да се сменят. Ерго, ако иска да носи прани гащи, бедният потребител е длъжен да предпочете лидлския вариант, нищо че той е 2 пъти по-скъп и 6 пъти по-вреден за околната среда.

В сферата на услугите, и особено на финансовите услуги, много неща се анюализират или усредняват. На пръв поглед, няма нищо страшно когато кажат на бедняка че ще плаща средномесечно по 100 лева за ток. Но когато получи януарската сметка за 400 лева, той разбира че ако я плати, децата му ще трябва да гладуват.

Да обобщим:
Бедните ги мамят с всичко: с числата, с тока, с гащите, с шампоаните, с праха за пране и с каквото още се сетите.

Английският финансов (а по-късно и премиер) министър Уилям Гладстон посетил Майкъл Фарадей и изслушал обясненията му относно електромагнетизма.
- Това е впечатляващо, но каква би могла да е ползата от него? - попитал Гладстон.
- Не знам, сър, но съм сигурен че ще го обложите с данък някой ден.

За по-повърхностните и оптимистично настроени читатели, историята демонстрира вярата на учените че науката променя живота на хората към по-добро. За тези, които като Козма Прутков обичат да гледат в корена на нещата, става дума за съвсем друго:

Ученият Фарадей не е бил съвсем наясно с науката и приложението ѝ в практиката, но е бил познавач на хората и обществото им. Той изрично е признал че не знае дали ще има полза от електромагнетизма, но е бил напълно сигурен че ... полезен или не за хората ... електромагнетизмът при всички случаи ще бъде полезен за данъчните, т.е. за властта.

Ако насочим критичния си поглед си към корените на днешното зло, лесно можем да видим че електромагнетизмът е доста по-полезен за доставчиците, отколкото за клиентите им. Познахте, имам предвид оплакванията на над 15 000 потребители че сметките им за ток са неправилно завишени от доставчиците на електроенергия.

Новината за "историческите промени" отнасящи се до втората пенсия ме изнерви и накара да напиша следното.

Всяка година българските компании за частно пенсионно осигуряване се фуклявят с постигнатата доходност на фондовете, които управляват. Това, което пропускат да споменат е че от всяка вноска те удържат такса. С други думи, само част от вноската се записва по партидата на осигурения, т.е. постигнатата доходност се отнася само до част от вноската.

Никой ... странно защо ... не задължава компаниите да представят информацията така (използвам езика Wolfram):
bnkRate=0.02; amnt=1000; feeRate=0.049;
Solve[amnt*(1-feeRate)*(1+pnsRate)==amnt*(1+bnkRate),pnsRate]
Решението на уравнението е:
pnsRate==0.0726

Нека разтълкуваме горното на база на направените допускания за:
а) еднократна годишна вноска от 1000 евро, и
б) пенсионна такса в/у вноската от 4.9%, т.е. 49 евро,
в) които (а/б) се дават/вземат в началото на годината.
Ако пенсионната компания се хвали с постигната годишна доходност на фонда (в размер на 951 евро) от 7.26%, то това е равносилно на годишен банков депозит от 1000 евро с доходност 2%. Излиза че резултатите на пенсионните компании не са чак толкова добри, колкото се опитват да ни ги представят.

"Тази реформа отваря вратата към национален разговор за инвестиционна култура, осъзнаване на риска, дългосрочно планиране и лична отговорност", рекла Деница Сачева. Сериозно? Каква е тази лична отговорност, когато всички накуп сме задължени по закон да се осигуряваме за втора пенсия и да плащаме полезните за пенсионните компании и задължителни по закон, но иначе напълно вредни за нас, такси ... срещу които не получаваме нищо?