"Аз съм твърдо решен да държа виновните за тази бъркотия напълно отговорни", казал Байдън след фалита на голямата банка SVB. Колко странно, когато обясняват успехите си, американците търсят причината в "невидимата" ръка на пазара. При неуспех, обаче, вината е винаги в човешка ръка. Сякаш са забравили Първата аксиома на свободния пазар: Малко успяват, повечето фалират. За справка: Зад успеха на Форд, Дженерал Мотърс, Стелантис и Тесла, се крият фалитите на хиляди други автопроизводители.
|
Веднъж попитали икономиста-нобелист Пол Самюълсън за една консенсусна идея в икономиката. Той помислил и казал: "Сравнителните предимства".
За незапознатите ще припомня че Теорията за сравнителните предимства (тук) е разработена от британеца Дейвид Рикардо (1772-1824). Да бях на мястото на питащия, вторият ми въпрос към Самюълсън би бил: "А какво е правила икономическата "наука" от 1824 насам?" Но понеже не бях, та ... ще насоча мисълта си другаде. През 2019 г. се появи бестселърът Range, в който авторът Дейвид Епстайн, разсъждавайки за Световната финансова криза, пише: Свръхспециализацията може да доведе до колективна трагедия, дори когато всеки индивид следва сам за себе си най-разумната стратегия. Тогава ги нямаше опасните епидемии и войни, но сега ги има, поради което ние лесно можем да осъзнаем несъстоятелността на Теорията на Рикардо: Опасността от свръхспециализация се отнася не само до индивидите, но и до националните икономики. Всички видяхме колко опасно е да разчитаме за чиповете и стоманата на Китай, за природния газ - на Русия, а за пшеницата и слънчогледа - на Украйна. Послепис Точно написах горното и прочитам новината че британците останали без чушки, домати и краставици. Така им се пада! Да ядат писанията на Дейвид Рикардо, вместо да замърсяват с тях чистите глави на студентите! На Земята имало 165 държави. Сред тях, по критерия "икономическа свобода", България била на място 23. Мога да кажа само едно:
Икономическата свобода у нас е почти неограничена. Онзи ден, например, от Виваком ме информираха със СМС че прекратяват договора си с мен, защото така им харесва. Информираха ме и че ако искам, мога да продължа договора при цена увеличена с 30%. Предизвестието им беше от "цели" 8 часа, така че да нямам мотивация и възможност да търся други решения. И това ако не е икономическа свобода! За тях, не за мен. Сещам се за един афоризъм от Патрицие Холечкова: Без справедливост свободата е единствено инструмент на несправедливостта. Чудили ли сте се понякога защо фланелките с образа на Че Гевара не ги раздават безплатно? Защото тях ги произвеждат капиталистите за да се продават сред малограмотните. За грамотните сe произвеждат фланелки с разни символи, например ЕА7. Ако се питате дали това ЕА7 е масонско заклинание или 16-тично число, то вие определено не сте от грамотните и сте си заслужили фланелката с Че Гевара.
Бизнесът с фланелките е една добре настроена система за максимизиране на приходите - вместо да продаваш просто дрехи, ти продаваш точно определени фантазии на точно определени хора. Представяте ли си алтернативата? Кой би купил фланелки с надписа "Че Гевара 7" или с физиономията на Джорджо Армани? Преди години, да не кажа десетилетие, открих кой е хамлетовият въпрос на пенсионното осигуряване. Той не е КОЙ ще ме осигурява за пенсия (държавата или частника), а е ДАЛИ ИЗОБЩО трябва да се осигурявам за пенсия, и ако ДА, то ДАЛИ трябва да се осигурявам отделно за пенсия, а не и за други неща (вкл. следващо образование, майчинство/бащинство, болест, злополука и прочие).
Независимо от второто ДАЛИ, реша ли ДА се осигурявам допълнително, то следва вторият хамлетов въпрос: КЪДЕ да се осигурявам - в специализиран или в неспециализиран осигурител? В България стане ли дума за пенсионно осигуряване, то нямаш избор - осигурителят трябва да е специализиран. Да, ама нашите пенсионни осигурители са като нашето парно: от тях трудно можеш да се откажеш. Те не предлагат пенсионен продукт, който можеш да прехвърляш така както ти харесва: днес в Банка ОББ, утре в застрахователя "Алианц", а вдругиден - в управляващото дружество "Карол". Пенсионни партиди у нас могат да се прехвърлят от пенсионна компания единствено в друга такава. Слава Богу, на Европа най-накрая ѝ "увря главата" че тези практики са неправилни, и с десетилетно закъснение въвежда Паневропейски ПЕРСОНАЛЕН Пенсионен Продукт, който ще се предлага от (и, надявам се, прехвърля между) всякакви специализирани и неспециализирани доставчици. А българите започват да умуват има ли смисъл от такива продукти или няма. О, неразумни юроди ... Преди много години, в една далечна галактика ... бях започнал текста си "Капитализъм с човешко лице" така ...
Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман разказвал следната история. С жена му открили хубав, но празен, мотел на запустял път насред гората. Собствениците били млада двойка, рискувала всичките си спестявания за да купи построения преди десетина години мотел. Те споделили че могли да купят мотела евтино защото предишните шест-седем собственици се били провалили. Не казали защо смятат че точно те ще успеят. Подобни неща се правят и у нас, но в съвсем други мащаби. Българската фирма "Контракт" продава ДЗИ, белгийската банка КВС купува. Гръцката банка ЕнБиДжи продава ОББ, КВС купува. Холандската ЕнЕн продава БГ бизнеса си, КВС купува. Австрийската Райфайзенбанк продава българските си дъщерни фирми, КВС купува. Защо КВС смятат че точно те ще успеят, не се знае. Apple's market capitalization has exceeded 2 trillion dollars. Let me remind you that
Market capitalization = number of shares outstanding * share's current market price Let me remind you one more thing you've probably forgotten. The number of shares outstanding is an objective quantity, and the current market price is an intersubjective quantity (i.e. a non-objective quantity, which is not entirely subjective because it is shared by different subjects). Mathematics teaches us that Pi and e are irrational and transcendental numbers, but no one knows whether Pi*e is irrational or transcendental. Similarly, no one knows whether the product of objective and intersubjective quantities is objective quantity. In short, people may believe that market capitalization is something real, but they do so at their own peril. От години българи, софиянци включително, ходят до Одрин да пазаруват. Хем евтино, хем качествено, как няма да ходят! Гърци от Драма, Комотини и Ксанти пазаруват на поразия в България, че цените са два пъти по-ниски. Въпросът е: защо гърците не пазаруват още по-евтино в Турция, след като Одрин им е доста по-близо отколкото е на софиянци? Дали пътищата не са достатъчно добри или турско-гръцката граница не се пресича лесно, особено ако носиш стока?
Следва възможен отговор: Понеже българите пазаруват в Турция, а гърците - в България, то е напълно сигурно че турците не пазаруват в Гърция. Сигурно затова не ги вълнува особено че пътищата им към Гърция не са достатъчно добри или че турско-гръцката граница не се пресича лесно, особено ако носиш стока. При капитализма, казват, имаш голям избор. Глупости! Можеш да избереш каквато кола си поискаш, но изборът къде да я паркираш е толкова ограничен.
Успешно са ни пробутали заблудите:
а) че е нормално стойността на нещата да се определя от търсенето и предлагането, т.е. от пазара, и б) че всеки от нас, понеже е част от пазара, има своето влияние. Нищо не е по-далеч от действителността. Ако попитате американски младежи дали биха купили книга от Карл Маркс, то едва ли ще намерите мераклии. Следователно, търсене на книги на Маркс сред младежта няма. Младежите имат други интереси и един от тях е образованието. Обаче ... най-изучаваният икономически текст в американските колежи е марксовият "Комунистически манифест". И студентите, щат - не щат, трябва да се сдобият с него. С две думи, търсенето се определя не от милионите студенти, а от около 3000 колежа. Стаменко Стойков си говори с Иво Икономов, професор в Университета за локално и международно стопанство.
Икономов: Не трябва много акъл за да разбереш че когато хората не плащат пълната цена на стоките и услугите, те ги потребяват неразумно, т.е. в ненужно големи количества. По времето на комунизма моят дядо, например, ходеше до поликлиниката всеки път когато се порежеше. Стаменко: Икономов, това са пълни глупости. Ако беше истина, то пред библиотеките щяха да се вият опашки. Преди години ... когато рок'н'ролът беше значително по-млад ... спорим с приятели за водородните автомобили. Те ходили тук-там, видели туй-онуй, чули това-онова и ... се убедили че бъдещето е в тях. Аз, ходил само на училище, и помнещ само туй-онуй ... им казвам че електролизата на водата е сложен и скъп процес и това което ми казват са глупости. Връщам се вкъщи и виждам че водородът се произвеждал не от вода, а от изкопаеми горива - основно от метан. Да добавиш допълнителен процес за да гориш водород, вместо директно да гориш метан е глупост от енергийна (физическа) гледна точка.
Какво ме накара да се ровя допълнително не знам, но сега виждам че тази работа с водорода е глупост и от химическа гледна точка: при производството му от метан се отделя СО2, т.е. случва се точно това срещу което се бунтуват радетелите за водородно автомобилостроене. Затова за водородните коли само се говори, но почти нищо не се прави? Рок'н'ролът старее, а водородните коли все си седят по ... чертежите. Проблемът на търговския пътник (TSP) е нерешен математически проблем, който може да бъде описан така:
При даден списък от градове и разстояния между всеки два града, кой е най-краткият маршрут с посещаване на всеки град само веднъж и връщане в града, от който сме тръгнали? Докато математиците си блъскат главите, търсейки оптимално теоретично решение, самите те, а и по-тъпичките им съграждани, намират разни неоптимални практически решения. Забележително е че всички те са фокусирани върху търговския пътник, а не върху клиента. С други думи, приема се че трябва да се оптимизира удобството на доставчика (бензин, време и т.н.), но не и удобството на клиента. Стаменко Математикът имаше възможност да се убеди в това на практика. В петък следобед му изпратиха пратка чрез бърз куриер от София, а той я получи пак в София, на 5 км по права линия от подателя, но чак в понеделник следобед. От плика се виждаше че пратката е преминала през куриерски център в някакво село извън София. Чудя се какъв е този бърз куриер, на който му трябват 3 дни за да достави пратка на 5 км, каза си Стаменко. Ами ако случайно ме нямаше вкъщи в 2 следобед на работния ден понеделник, какво ли трябваше да направя за да си получа пратката? Да си взема отпуска в сряда, за да я търся в офиса на куриера край София? Хайде, на математиците сякаш им е простено фокусирането върху доставчика, защото той им плаща да му решават проблемите. Но нямаха ли търговските тъпници една поговорка че клиентът винаги има право? Че понеже клиентът е този който в крайна сметка плаща сметката, то той трябва да е точката, около която се "върти" оптимизацията? Голяма новина: пазарната капитализация на Епъл надхвърлила 2 трилиона долара! Ако случайно сте пропуснали:
Пазарна капитализация = брой на акциите (без тези държани от самата компания) * текуща пазарна цена на акция Ако случайно не сте мислили по въпроса: Броят на акциите е обективна величина, а текущата пазарна цена е интерсубективна величина (т.е. необективна величина, чиято стойност обаче не е изцяло субективна, понеже се споделя от различни субекти). Е, чудно ли е тогава че съм сложил това заглавие? Не, не е, то се отнася до пазарната капитализация като феномен. С думи прости: Математиката учи че п и е са ирационални (и трансцедентни) числа, но никой не знае дали п*е е ирационално (и трансцедентно) число. Аналогично, никой не знае обективна величина ли е произведението на обективна и интерсубективна величини. Накратко, можете да вярвате че пазарната капитализация е нещо реално, но го правите на собствен риск. ... едно търсене с търсачката на Гугъл използва повече изчислителни ресурси от цялата програма "Аполо", продължила 11 години и качила хора на Луната.
Бил Гейтс се маскирал и отишъл в клуба на икономистите. Понеже не го познали, икономистите не разбрали че току-що са станали милионери ... средноаритметично.
Бил Гейтс обитава реалната Вселена. Но, подобно на всеки от нас, той посещава и виртуални вселени, каквито са вселените на тенденциите и съответните им графики. Един ден Бил и негови колеги-милиардери се маскирали и влезли в графиката, наречена "Растеж на просперитета". Понеже не ги разпознали, икономистите не разбрали че растежът на просперитета се дължал на влизането на маскираната милиардерска дружинка ... средноаритметично. Почитателите на Биткойн са умни хора: разбират що е то криптография и блокчейн. Умовете им, обаче, са толкова заети с тези сложни неща, та сякаш не им остава време, желание и способност за разбиране на простите:
Ако общата стойност на една валута (по последни данни) е 157 милиарда долара, а само една-едничка част от стойността на поддръжката й - разходът за ток - е между 1.18* и 7.67** милиардa долара годишно, то тази валута е меко казано неконкурентна (а на практика - идиотскa). Елементарно, Уотсън, икономика! Дисклеймър Само да не си помислите че искам да кажа че всички в биткойн-индустрията са глупаци и хора без късмет. Не, не искам. Но ... ще направя една аналогия: Не всички в хазарт-индустрията са глупаци и хора без късмет. Организаторите са умни, а спечелилите имат късмет. Но умът на единиците (организаторите) и късметът на десетките (печелившите) не може да компенсира глупостта и безкъсметността на милионите (участниците). Послепис 14.11.2022 Според специалисти, годишните разходи за възнаграждение на Биткойн-копачите (вж. тук) са над 6 милиарда долара. Хрумва ми интересен (и труден) въпрос: Дали тези пари покриват разходите за ток на копачите (вж. по-горе), и ако ДА, то дали им остава достатъчно за покриване на останалите разходи плюс прилична печалба? ________________________________________________________ * пресметнато така: 59 тераватчаса годишно по 2 цента за киловатчас (най-ниската цена за Масена, Ню Йорк, САЩ); така пресметнатата цена е нереалистично ниска - вероятно повече от 99.99% от биткойн-копачите не работят в Масена ** пресметнато така: 59 тераватчаса годишно по 13 цента за киловатчас (средна цена за домашни потребители в САЩ) Имало едно време две братски страни:
> Болвария (от болван - бестолковьij, глупьij чловек) и > Университария (от университет). В Болвария населението било неуко, но потентно и правело много деца. В Университария мислели повече за знания и по-малко за секс. Затова там университетите били много добри, но децата били малко. Решили братските страни да се възползват от теорията на Дейвид Рикардо за сравнителните предимства: едната страна щяла да прави деца, а другата - да ги образова. Речено - сторено. Само дето не се сетили за следното: > в Болвария преподавателите останали без работа и умрели от глад, а > в Университария на болварците толкова им харесало, че не искали да се връщат обратно. И друго се случило в Университария: понеже престанали да се размножават университарианците започнали да изчезват, а страната била превзета от глупавите (но вече образовани) болварци. Преди да умре, последният университарианец написал писмо до Дейвид Рикардо, в което го призовавал да си завре теорията в някакво място ... дето не било библиотека. Като млад Гошо Пияндето пиеше за кеф. След като удари петдесетака започна да пие от мъка. Пропи бащината земя, а след това - бабиното злато. Oстана без работа, но колкото и да търсеше ... не можа да намери друга. Остана му време за мислене и ... започна да мисли за сериозни неща.
Как така времето е четвъртото измерение, мисли си Гошо. Че то няма нищо общо с другите измерения. Те се купуват и продават на метър (като телта), на квадрат (като земята на татко) или на кубик (като златото на баба), ама я хвани един петдесет-и-кусур-годишен човек да си продаде времето и ще видиш че кандидат-купувачи няма. Сякаш подобни сделки са забранени от някой природен закон. Светът не е това, което беше. Днес е модерно да си купуваш услуги вместо стоки. Вместо да купиш софтуер купуваш софтуер-като-услуга; вместо лично колело или автомобил купуваш транспортни услуги.
Услугите са като стоките, не всичко желано ще бъде осъществено. Никога няма да видиш реклами от сорта на "Прехвърлете махмурлука си на нас!" или "Вашата глупост става наша!" Може би си мислиш че това последното го върши застраховането, но грешиш. Когато застрахователят не плати или фалира, разбираш че не си прехвърлил глупостта си на него, а си направил една допълнителна глупост. Понякога пиша за рекордните закъснения на Нютон, хан Кубрат и Шрьодингер, но днес ще съм позитивен и ще пиша за рекордни избързвания. И по-точно, за едно мое "откритие" отпреди 5 години и половина.
Тогава писах относно глупавата ни вяра в "аксиомата" че сега имаме повече избор от преди. Вярваме го, защото сега можем да си купим какви ли не чадъри, но забравяме че нямаме избора дали да си купим нов чадър или да ремонтираме стария. Елементарно, Уотсън, дори и да намерим майстор, за стария чадър няма резервни части. Днес, със съответното закъснение, Евросъюзът е осъзнал "моята" истина и планира да направи от еврокапитализма капитализъм на истинския избор. Лошото е че става дума за удължаване на живота, т.е. ремонта, единствено на електоуредите. Сякаш са забравили за автоматичните чадъри с десетките пружинки, бравите с милиарди комбинации и скъпите пътнически куфари? Заблуденият смята че живее в най-добрия от всички възможни светове. Заблуденият вярва че пазарната икономика е от 2-3 века, а преди това хората са били просто ... варвари. Без да се сети че и преди "новата" ера хората са продавали честта и достойнството си за пари.
"Да, ама днес с разните му там фючърси и опции, човек може да продава дори неща, които не притежава", ще рече заблуденият. "Това го правеха и преди 2000 години", ще отговоря аз. Да не би Юда да беше собственик на Христос, когато го продаде за 30 сребърника? Мнозина си представят свободата като пазар, където свободни индивиди продават каквото си искат когато си искат както си искат. Ако придвижим логиката им с една стъпка напред, ще стигнем до точката в която индивидите са свободни да продадат даже себе си. И ще се сблъскаме с Парадокса на свободния пазар:
Ако си свободен да продадеш себе си, то чии са приходите от продажбата, след като ти вече си чужда собственост? Този парадокс е нерешаем логически, но е бил решаван юридически. Продавали са себе си хора, които са били неспособни да погасят дълговете си, като в повечето случаи купувач е ставал кредиторът. В общества, уж считани от нас за изостанали и варварски, нещата са били уредени. Било с изрични договори за покупко-продажба на хора, било с изрични текстове в закона, където са се описвали правата и задълженията на страните. Едно от правата на продавача на собствена свобода е било правото на обратно изкупуване: събираш пари, плащаш на робовладелеца и ставаш свободен. Което означава че приходите на робите не са били на робовладелците. Което означава че представите за робовладелството на обикновения човек са силно изкривени. Каквито са и представите му за свободата в днешното общество. Днес се сблъскваме с Втория парадокс на свободния пазар: в уж високоразвитите западни общества стана невъзможно свободно да продадеш себе си, органите си, а за голям процент от населението (безработните) - дори и времето си. Е, ако не можеш да продадеш нещата, които имаш, то какво би могъл да продадеш? Няма какво, ето какво! Ха сега говори за "свободна" пазарна икономика! Върви си Спирос из града и без да иска подслушва разговор. Двама приятели си говорят как някаква нова частна компания изстрелвала спътници само срещу 5 милиона долара. "Свободна инициатива = свободен свят", заключава единият. "Светът може и да е свободен, ама хората не са! Я се пробвай ти да изстреляш спътник", свободно се намесва в разговора Спирос и отминава бързо - да не би да им хрумне някоя контра-инициатива.
В De doctrina Cristiana Свети Августин споделя:
Ако едно нещо не намалява при споделянето му с другите, то не се притежава правилно ако само се притежава без да се споделя. Какво трябва да отбележим? Августин не говори за намаляването на приходите или печалбите от нещото в резултат на споделянето му, а за намаляването на самото нещо. |
Categories
All
Archives
May 2023
|
RSS Feed
