Category: Economics - Ivan's island

Балканска икономическа логика

5/23/2022

Балканите са нелогични. От години българи, софиянци включително, ходят до Одрин да пазаруват. Хем евтино, хем качествено, как няма да ходят! Гърци от Драма, Комотини и Ксанти пазаруват на поразия в България, че цените са два пъти по-ниски. Въпросът е: защо гърците не пазаруват още по-евтино в Турция, след като Одрин им е доста по-близо отколкото е на софиянци? Дали пътищата не са достатъчно добри или гръцко-турската граница не се пресича лесно, особено ако носиш стока?

Това беше нелогичното, следва логичното: понеже българите пазаруват в Турция, а гърците - в България, то е напълно сигурно че турците не пазаруват в Гърция. Сигурно затова не ги вълнува особено че пътищата им към Гърция не са достатъчно добри или че турско-гръцката граница не се пресича лесно, особено ако носиш стока.

Избор

5/13/2022

При капитализма, казват, имаш голям избор. Глупости! Можеш да избереш каквато кола си поискаш, но изборът къде да я паркираш е толкова ограничен.

Как се определя стойността?

3/28/2022

Успешно са ни пробутали заблудите:
а) че е нормално стойността на нещата да се определя от търсенето и предлагането, т.е. от пазара, и
б) че всеки от нас, понеже е част от пазара, има своето влияние.
Нищо не е по-далеч от действителността.

Ако попитате американски младежи дали биха купили книга от Карл Маркс, то едва ли ще намерите мераклии. Следователно, търсене на книги на Маркс сред младежта няма. Младежите имат други интереси и един от тях е образованието. Обаче ... най-изучаваният икономически текст в американските колежи е марксовият "Комунистически манифест". И студентите, щат - не щат, трябва да се сдобият с него. С две думи, търсенето се определя не от милионите студенти, а от около 3000 колежа.

Икономисти, милорд!

8/2/2021

Стаменко Стойков си говори с Иво Икономов, професор в Университета за локално и международно стопанство.

Икономов: Не трябва много акъл за да разбереш че когато хората не плащат пълната цена на стоките и услугите, те ги потребяват неразумно, т.е. в ненужно големи количества. По времето на комунизма моят дядо, например, ходеше до поликлиниката всеки път когато се порежеше.

Стаменко: Икономов, това са пълни глупости. Ако беше истина, то пред библиотеките щяха да се вият опашки.

Водородни автомобили

7/23/2021

Преди години ... когато рок'н'ролът беше значително по-млад ... спорим с приятели за водородните автомобили. Те ходили тук-там, видели туй-онуй, чули това-онова и ... се убедили че бъдещето е в тях. Аз, ходил само на училище, и помнещ само туй-онуй ... им казвам че електролизата на водата е сложен и скъп процес и това което ми казват са глупости. Връщам се вкъщи и виждам че водородът се произвеждал не от вода, а от изкопаеми горива - основно от метан. Да добавиш допълнителен процес за да гориш водород, вместо директно да гориш метан е глупост от енергийна (физическа) гледна точка.

Какво ме накара да се ровя допълнително не знам, но сега виждам че тази работа с водорода е глупост и от химическа гледна точка: при производството му от метан се отделя СО2, т.е. случва се точно това срещу което се бунтуват радетелите за водородно автомобилостроене. Затова за водородните коли само се говори, но почти нищо не се прави? Рок'н'ролът старее, а водородните коли все си седят по ... чертежите.

Проблем с търговски пътници и тъпници

4/27/2021

Проблемът на търговския пътник (TSP) е нерешен математически проблем, който може да бъде описан така:
При даден списък от градове и разстояния между всеки два града, кой е най-краткият маршрут с посещаване на всеки град само веднъж и връщане в града, от който сме тръгнали?

Докато математиците си блъскат главите, търсейки оптимално теоретично решение, самите те, а и по-тъпичките им съграждани, намират разни неоптимални практически решения. Забележително е че всички те са фокусирани върху търговския пътник, а не върху клиента. С други думи, приема се че трябва да се оптимизира удобството на доставчика (бензин, време и т.н.), но не и удобството на клиента.

Стаменко Математикът имаше възможност да се убеди в това на практика. В петък следобед му изпратиха пратка чрез бърз куриер от София, а той я получи пак в София, на 5 км по права линия от подателя, но чак в понеделник следобед. От плика се виждаше че пратката е преминала през куриерски център в някакво село извън София. Чудя се какъв е този бърз куриер, на който му трябват 3 дни за да достави пратка на 5 км, каза си Стаменко. Ами ако случайно ме нямаше вкъщи в 2 следобед на работния ден понеделник, какво ли трябваше да направя за да си получа пратката? Да си взема отпуска в сряда, за да я търся в офиса на куриера край София?

Хайде, на математиците сякаш им е простено фокусирането върху доставчика, защото той им плаща да му решават проблемите. Но нямаха ли търговските тъпници една поговорка че клиентът винаги има право? Че понеже клиентът е този който в крайна сметка плаща сметката, то той трябва да е точката, около която се "върти" оптимизацията?

Нито риба, нито рак

8/20/2020

Голяма новина: пазарната капитализация на Епъл надхвърлила 2 трилиона долара! Ако случайно сте пропуснали:
Пазарна капитализация = брой на акциите (без тези държани от самата компания) * текуща пазарна цена на акция

Ако случайно не сте мислили по въпроса:
Броят на акциите е обективна величина, а текущата пазарна цена е интерсубективна величина (т.е. необективна величина, чиято стойност обаче не е изцяло субективна, понеже се споделя от различни субекти). Е, чудно ли е тогава че съм сложил това заглавие? Не, не е, то се отнася до пазарната капитализация като феномен.

С думи прости:
Математиката учи че п и е са ирационални (и трансцедентни) числа, но никой не знае дали п*е е ирационално (и трансцедентно) число. Аналогично, никой не знае обективна величина ли е произведението на обективна и интерсубективна величини. Накратко, можете да вярвате че пазарната капитализация е нещо реално, но го правите на собствен риск.

Знаете ли че ...

8/14/2020

... едно търсене с търсачката на Гугъл използва повече изчислителни ресурси от цялата програма "Аполо", продължила 11 години и качила хора на Луната.

На сцената се качва ... Бил Гейтс

2/18/2020

Бил Гейтс се маскирал и отишъл в клуба на икономистите. Понеже не го познали, икономистите не разбрали че току-що са станали милионери ... средноаритметично.

Бил Гейтс обитава реалната Вселена. Но, подобно на всеки от нас, той посещава и виртуални вселени, каквито са вселените на тенденциите и съответните им графики. Един ден Бил и негови колеги-милиардери се маскирали и влезли в графиката, наречена "Растеж на просперитета". Понеже не ги разпознали, икономистите не разбрали че растежът на просперитета се дължал на влизането на маскираната милиардерска дружинка ... средноаритметично.

Bitcoin за малоумни

1/26/2020

Почитателите на Биткойн са умни хора: разбират що е то криптография и блокчейн. Умовете им, обаче, са толкова заети с тези сложни неща, та сякаш не им остава време, желание и способност за разбиране на простите:

Ако общата стойност на една валута (по последни данни) е 157 милиарда долара, а само една-едничка част от стойността на поддръжката й - разходът за ток - е между 1.18* и 7.67** милиардa долара годишно, то тази валута е меко казано неконкурентна (а на практика - идиотскa).

Елементарно, Уотсън, икономика!

Дисклеймър
Само да не си помислите че искам да кажа че всички в биткойн-индустрията са глупаци и хора без късмет. Не, не искам. Но ... ще направя една аналогия:
Не всички в хазарт-индустрията са глупаци и хора без късмет. Организаторите са умни, а спечелилите имат късмет. Но умът на единиците (организаторите) и късметът на десетките (печелившите) не може да компенсира глупостта и безкъсметността на милионите (участниците).

________________________________________________________
* пресметнато така: 59 тераватчаса годишно по 2 цента за киловатчас (най-ниската цена за Масена, Ню Йорк, САЩ); така пресметнатата цена е нереалистично ниска - вероятно повече от 99.99% от биткойн-копачите не работят в Масена
** пресметнато така: 59 тераватчаса годишно по 13 цента за киловатчас (средна цена за домашни потребители в САЩ)

Сравнителни предимства

1/26/2020

Имало едно време две братски страни:
> Болвария (от болван - бестолковьij, глупьij чловек) и
> Университария (от университет).

В Болвария населението било неуко, но потентно и правело много деца. В Университария мислели повече за знания и по-малко за секс. Затова там университетите били много добри, но децата били малко. Решили братските страни да се възползват от теорията на Дейвид Пикардо за сравнителните предимства: едната страна щяла да прави деца, а другата - да ги образова. Речено - сторено. Само дето не се сетили за следното:
> в Болвария преподавателите останали без работа и умрели от глад, а
> в Университария на болварците толкова им харесало, че не искали да се връщат обратно.

И друго се случило в Университария: понеже престанали да се размножават университарианците започнали да изчезват, а страната била превзета от глупавите (но вече образовани) болварци. Преди да умре, последният университарианец написал писмо до Дейвид Пикардо, в което го призовавал да си завре теорията в някакво място ... дето не било библиотека.

Четвъртото измерение

12/19/2019

Като млад Гошо Пияндето пиеше за кеф. След като удари петдесетака започна да пие от мъка. Пропи бащината земя, а след това - бабиното злато. Oстана без работа, но колкото и да търсеше ... не можа да намери друга. Остана му време за мислене и ... започна да мисли за сериозни неща.

Как така времето е четвъртото измерение, мисли си Гошо. Че то няма нищо общо с другите измерения. Те се купуват и продават на метър (като телта), на квадрат (като земята на татко) или на кубик (като златото на баба), ама я хвани един петдесет-и-кусур-годишен човек да си продаде времето и ще видиш че кандидат-купувачи няма. Сякаш подобни сделки са забранени от някой природен закон.

За стоките и услугите

10/4/2019

Светът не е това, което беше. Днес е модерно да си купуваш услуги вместо стоки. Вместо да купиш софтуер купуваш софтуер-като-услуга; вместо лично колело или автомобил купуваш транспортни услуги.

Услугите са като стоките, не всичко желано ще бъде осъществено. Никога няма да видиш реклами от сорта на "Прехвърлете махмурлука си на нас!" или "Вашата глупост става наша!" Може би си мислиш че това последното го върши застраховането, но грешиш. Когато застрахователят не плати или фалира, разбираш че не си прехвърлил глупостта си на него, а си направил една допълнителна глупост.

Закъснения и избързвания

10/3/2019

Понякога пиша за рекордните закъснения на Нютон, хан Кубрат и Шрьодингер, но днес ще съм позитивен и ще пиша за рекордни избързвания. И по-точно, за едно мое "откритие" отпреди 5 години и половина.

Тогава писах относно глупавата ни вяра в "аксиомата" че сега имаме повече избор от преди. Вярваме го, защото сега можем да си купим какви ли не чадъри, но забравяме че нямаме избора дали да си купим нов чадър или да ремонтираме стария. Елементарно, Уотсън, дори и да намерим майстор, за стария чадър няма резервни части.

Днес, със съответното закъснение, Евросъюзът е осъзнал "моята" истина и планира да направи от еврокапитализма капитализъм на истинския избор. Лошото е че става дума за удължаване на живота, т.е. ремонта, единствено на електоуредите. Сякаш са забравили за автоматичните чадъри с десетките пружинки, бравите с милиарди комбинации и скъпите пътнически куфари?

Пазарна икономика

12/10/2018

Заблуденият смята че живее в най-добрия от всички възможни светове. Заблуденият вярва че пазарната икономика е от 2-3 века, а преди това хората са били просто ... варвари. Без да се сети че и преди "новата" ера хората са продавали честта и достойнството си за пари.

"Да, ама днес с разните му там фючърси и опции, човек днес може да продава дори неща, които не притежава", ще рече заблуденият. "Това го правеха и преди 2000 години", ще отговоря аз. Да не би Юда да беше собственик на Христос, когато го продаде за 30 сребърника?

Свобода и Пазар

12/8/2018

Мнозина си представят свободата като пазар, където свободни индивиди продават каквото си искат когато си искат както си искат. Ако придвижим логиката им с една стъпка напред, ще стигнем до точката в която индивидите са свободни да продадат даже себе си. И ще се сблъскаме с Парадокса на свободния пазар:
Ако си свободен да продадеш себе си, то чии са приходите от продажбата, след като ти вече си чужда собственост?

Този парадокс е нерешаем логически, но е бил решаван юридически. Продавали са себе си хора, които са били неспособни да погасят дълговете си, като в повечето случаи купувач е ставал кредиторът. В общества, уж считани от нас за изостанали и варварски, нещата са били уредени. Било с изрични договори за покупко-продажба на хора, било с изрични текстове в закона, където са се описвали правата и задълженията на страните. Едно от правата на продавача на собствена свобода е било правото на обратно изкупуване: събираш пари, плащаш на робовладелеца и ставаш свободен. Което означава че приходите на робите не са били на робовладелците. Което означава че представите за робовладелството на обикновения човек са силно изкривени. Каквито са и представите му за свободата в днешното общество.

Днес се сблъскваме и с Втория парадокс на свободния пазар: в уж високоразвитите западни общества стана невъзможно свободно да продадеш себе си, органите си, а за голям процент от населението (безработните) - дори и времето си. Е, ако не можеш да продадеш нещата, които имаш, то какво би могъл да продадеш? Няма какво, ето какво! Ха сега говори за "свободна" пазарна икономика!

Добрият бог на частната инициатива

11/15/2018

Върви си Спирос из града и без да иска подслушва разговор. Двама приятели си говорят как някаква нова частна компания изстрелвала спътници само срещу 5 милиона долара. "Свободна инициатива = свободен свят", заключава единият. "Светът може и да е свободен, ама хората не са! Я се пробвай ти да изстреляш спътник", свободно се намесва в разговора Спирос и отминава бързо - да не би да им хрумне някоя контра-инициатива.

Свети Августин за споделянето

9/19/2018

В De doctrina Cristiana Свети Августин споделя:
Ако едно нещо не намалява при споделянето му с другите, то не се притежава правилно ако само се притежава без да се споделя.

Какво трябва да отбележим? Августин не говори за намаляването на приходите или печалбите от нещото в резултат на споделянето му, а за намаляването на самото нещо.

Фалитът на Олимпик - нищо ново под слънцето

8/18/2018

Фалира застрахователят "Олимпик" и сега пострадалите и развълнуваните се чувстват задължени да очернят всичко на света, сякаш преди това са вярвали че всичко на света е в бяло. И сякаш фалитите и мошеничествата в застраховането са от вчера. Не, не са.

Първата застраховка "Живот" във Великобритания е сключена на 18 юни 1583 г. Застрахован за 12 месеца е животът на Уилиам Гибънс, който умира на 29 май 1584 г. Застрахователите отказват да платят, защото уж от полицата се подразбирало че продължителността на месеца е 28 дни, което значело че Гибънс е умрял извън срока на застраховката. Макар че на страната на наследниците на Гибънс застанали уважавани личности, нужна била 3-годишна съдебна битка за да се разреши спора. Имената на лицата, подписали се като поемащи риска не са известни но можем да предположим че те са престанали да се занимават със застраховане и са фалирали (че тогава ООД-та и АД-та не е имало, а всички застрахователи са били неограничено отговорни физически лица).

Изводът: дори и във времената когато застрахователите са били длъжни да заложат цялото си имущество плюс доброто си име, пак е имало доста застрахователи склонни към мошеничество. Толкова по въпроса за мошеничествата и фалитите в застраховането.

Напънала се планината и родила ... идиот

7/28/2018

Напънала се планината и родила ... мишка, се казваше в една стара поговорка. На езика на съвременна България: "Напънал се вестник "Капитал" с финансовата подкрепа на банката Х, групата Y и холдинга Z, и родил класацията Капитал100 на най-големите компании в България". И какво от това? Да не би да си мислите че в Румъния си нямат 100 най-големи компании? Или че в ТРИнидад големите компании са само ТРИ?

Прави сте, в Румъния също има 100 най-големи компании, но това няма значение. Значение има това че често румънските компании правят нещата по-добре от българските си конкуренти. Да вземем за сравнение местния топ-продукт на българския Хайнекен с един обикновен, "световно неизвестен" продукт на румънския Карлсберг. В платформата RateBeer Загорка Специално е оценена с 2.06/5, а Гюнтер'с Голд - с 2.18/5. Не си мислете че оценката на румънската бира идва от милионите румънци, точно обратното е - тя се прави само за износ в България и Израел.

Да разгледаме и продажбите на нови автомобили у нас през 2017. Лидер е румънската "Дачия" с 4287 бройки, а българският производител на "Грейт Уол" го няма в десетката. Мисля че в Румъния "Дачия" също е продала повече коли. Мисля че въпросът за планините и мишките може да бъде приключен така:

Не е важна големината на планината, а големината на родената от нея мишка (продукт - за клиента, дивидент - за акционера, данък - за данъчния, имидж - за всички). Що за идиот трябва да си за да се интересуваш от класацията Капитал100? Идиот, който като тръгне да си търси работа, първо пробва в 100-те най-големи, и едва след това другаде? Идиот, който си купува кисело мляко "Боженци", само ако се е свършило млякото от световния гигант "Данон"? Идиот, който се чувства гражданин на света, защото е сменил девиза "От Витоша по-високо нЕма" с девиза "От Лукойл по-големо нЕма"?

Капитализъм с човешко лице

7/25/2018

Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман разказвал следната история. С жена му открили хубав, но празен, мотел на запустял път насред гората. Собствениците били млада двойка, рискувала всичките си спестявания за да купи построения преди десетина години мотел. Те споделили че могли да купят мотела евтино защото предишните шест-седем собственици се били провалили. Не казали защо смятат че точно те ще успеят.

Нека сега се телепортираме в нашето скромно ежедневие и видим как ... нещата са същите. Преди 6 месеца на кръстовището на "Дондуков" и "Раковски" в София имаше банка и аптека. След това ги нямаше, защото:
> на банковите капиталисти им беше станало ясно че там (по "Дондуков") няма бизнес защото има голяма конкуренция (в рамките на 8 последователни квартала има 15 банки), а
> на фарма-капиталистите им беше станало яснo че там няма бизнес, защото има голяма конкуренция (в рамките на 4 последователни квартала има 4 аптеки).

Оттогава нищо не се е променило, освен това: на мястото на бившата банка се появи аптека, а на мястото на бившата аптека - банка. Е, и друго се промени: лицата, т.е. фирмите, на аптеката и банката. Новите капиталисти считат че ще успеят там, където другите са се провалили.

Първо малката оптимизация, след това - голямата

7/17/2018

В Хамбург щели да пускат автоматизирани влакове без машинисти. На това му казват "оптимизация". Вярно, оптимизация е, ама е минимална:
От десетките хиляди пътници дневно премахват само един - машиниста.

Оптимизацията е подобна навсякъде, не само в Хамбург, не само при влаковете. Оптимизират хранителната индустрия: махат някои работници и слагат роботи; махат някои хранителни, т.е. бързо развалящи се, вещества, и слагат някои консерванти. Малка оптимизация, малко по малко!

Усещате ли, господа прогресисти, накъде отиват нещата? Когато дойде Голямата оптимизация няма да има влакове, защото няма да има кой да се вози на тях. Роботите ще са по цял ден на работа, вие - по цял ден безработни. Ще си седите в къщи и ще злобеете. А когато огладнеете, ще ядете оптимизирани храни: 2-ра употреба, 100% консерванти. Хапвайте, да ви е сладко!

Евро-икономика за тъпчовци

7/14/2018

Като нямат хляб, да ядат пасти.
Мария-Антоанета, френска кралица

Приемането на еврото не криело рискове, вкл. риск от повишаване на цените, твърдят разни "умници". Нямало как хлябът от 1 лев да стане 2 лева, защото нямало да има кой да го купува.

Че ще има кой да го купува е ясно: българите държат на депозити в банките над 48 милиарда лева, с които могат да се купят над 24 милиарда хляба от по 2 лева. Дори и да приемем че никой българин няма нищичко спестено, хлябът от два лева няма да се купува само през първия ден. Хлебарите ще го изхвърлят, а на следващия ден пак ще заредят нов хляб на същата цена, но в по-малки количества. А огладнелите "умници", които са вярвали че няма да дават по 2 лева за хляб наистина няма да дават. Нито пък ще проядат пасти. Разходите им за хляб ще останат същите, защото вместо хляб за по два лева ще си купуват половинка за един.

Свобода или ... собственост

7/13/2018

Ботев събра дружината да попеят. Заповяда да се пее "Хубава си, моя горо". Знаменосецът даде тон. "Остави", изкомандва войводата. "Първо трябва да съберем по един грош за Каравелов, че интелектуалната собственост върху текста е негова!" Идиотски звучи, по онова време такова нещо не можеше да се случи. А сега?

Собствеността е свобода, но свободата не е само собственост. Собствеността е едно малко подмножество на свободата. Важно, но малко.

Понякога се налага да се жертва нещо заради друго нещо. Тогава е разумно да се жертва малкото заради голямото. Така бе тогава и поетът Ботев се жертва заради Родината. Така трябва да бъде и сега, когато интелектуалната собственост пречи на интелектуалната свобода.

Послепис
7.06.2022
Прочитам в книга от Лорънс Лесиг интересна история. Американската организация за защита на авторските права на композиторите, текстописците и изадателите (ASCAP) завела дело срещу гърл-скаутите заради това че не плащали авторски права за песните, които пеят вечер край лагерния огън. На друго място прочитам че имало заведено дело и срещу бой-скаутите (да не каже някой че има дискриминация по пол).

Рационалност

4/21/2018

Последователите на неокласическата икономика си приличат с последователите на питагорейската секта. Едните вярвали че във Вселената всички числа са рационални, другите вярват че в Икономиката всички хора са рационални.

Приличат си и по нерационалното отношение към новите идеи. Едните удавиха Хипасос от Метапонтум, когато доказа нерационалността на числото "квадратен корен от 2". Другите оставиха поведенческата икономика (т.е. науката за нерационалността на "икономическия" човек) да се роди и узрее във факултетите по психология и сега скърцат със зъби когато Нобеловите награди по икономика отиват при психолози.