Според проучване на американския университет "Браун", войната е струвала само 8 трилиона долара и 900 хиляди живота.
|
Истината ще ви направи свободни, казва Библията. Да ме извиняват анонимните ѝ автори, но логиката им е надупчена като швейцарско сирене. Истината не е общодостъпна. Да ме извинява Боб Дилън, но тя не се носи с вятъра и не може да бъде прочетена на белия фон на облаците. Някой трябва да се потруди да я изрови от калта, да я измие и да ти я представи, за предпочитане в писмен вид. А ти трябва да си направиш труда да я прочетеш, разбереш и използваш (за освобождаването си). Следва история от личната ми колекция. Преди 10 години публикувах в блога си следния текст: Защо в България е по-добре да направиш пенсионно-осигурителна компания отколкото банка вече съм писал. Сега ще пиша защо е по-добре да направиш пенсионно-осигурителна, а не застрахователна, компания. Кого освободи горната истина? Никого! Осигуряващите се за пенсия:
а) не прочетоха писанието ми, или б) не го разбраха, или в) го разбраха, но не реагираха, и си останаха такива, каквито бяха. Няма и журналисти, които да се интересуват от провала на нашенското частно пенсионно осигуряване, защото то още не се е размирисало. По същата причина от него не се интересуват и политиците, както и назначените от тях регулатори. От 18 години България е член на Евросъюза, но посоченият законен грабеж не интересува нито ЕС, нито прокуратурата му. Даже Бог от небето гледа грабежа тих и невъзмутим ... да ме извинява Вазов за това как използвам думите му. Послепис от 26.06.2025 Со кротце, со благо и (вероятно) со малце кьотек от страна на регулатора, пенсионните компании ще трябва да намалят наполовина таксите си. Все е нещо, нищо че закъсня с 23 години. Нерешеният въпрос, който сигурно ще трябва да почака още 23 години, е: Трябват ли ни специализирани пенсионно-осигурителни компании? при условие че банките (и не само) също биха могли да предлагат пенсионни сметки. Да не говорим че подобните, т.е. спестовните, сметки на банките нямат никакви такси, вкл. за управление, а са и защитени чрез законови гаранции (ЗГВБ). Министерският съвет поискал със законопроект половината от плодовете и зеленчуците в супермаркетите да са български. Интересно, хората от МС сякаш не са чували за:
Без да се усети, МС забранява продажбата на плодове и зеленчуци в супермаркетите през зимата. Чрез Фейсбук Григор Димитров предупреждава феновете си че в социалните мрежи лицето му се използва за дълбоки измами. Гошо споделя новината с приятеля си Пешо и получава изненадващ коментар:
Лицето на Григор се е ползвало, а и сега се ползва, за съвсем плитки измами, например:
Племената от северозападното крайбрежие на Тихия океан (днешните САЩ и Канада) практикували обичая, наречен "потлач". Това бил начин за показно потребление, та дори унищожаване на богатства: подаръци за всички присъстващи, ядене и пиене на корем, демонстративно изгаряне на ценности. Само на богатите и властните било разрешено да организират подобни празненства, бедните единствено присъствали, а на заробените и това не било разрешено.
Смисълът, осъзнат или не, бил да се покаже кой държи хляба и ножа по не толкова непродуктивни начини, каквито са например войната и рицарските турнири. Големците и клановете им се състезавали за първенството, като по този начин се постигало изкуствено изравняване (както между клановете, така и между индивидите), чрез намаляване възможностите за имотна диференциация. Няма да си спестя личното мнение: това ми прилича на римските Сатурналии, когато също се раздавали подаръци, хазартът бил разрешен, организирали се банкети, а на робите било разрешено да не работят, да ядат на масата на господарите и да им казват какво мислят за тях право в очите. Никаква имотна диференциация не се получавала, понеже през останалите 51 седмици от годината господарите им го връщали тъпкано. През т.н. Ренесанс се появили (уж) по-разумни начини за показно потребление. Богаташите поръчвали портрети и статуи на поразия. Сещате ли се за Джокондата? Богатият флорентински търговец Франческо дел Джокондо поръчал на Леонардо да нарисува портрет на съпругата му Лиза, а художникът взел парите и казал: "Ще видим!" Преди да сме досадили на читателя, нека споменем и за днешното показно потребление. Богаташи от всички страни пращат децата си в университетите на САЩ и други развити страни да учат какви ли не неуниверситетски неща - като се започне от измислените теологически, политически и икономически науки, и се свърши с коневъдство, история на изкуството, хлебарство и погребални науки. И това ако не е унищожаване на богатство - връща се завършилият Харвард (Принстън, LSE, Клагенфурт и прочие) в родината си и се оказва че не само не е усвоил науката, вкл. терминологията ѝ, но дори езика на домакините не е научил като хората. След което се захваща с това, с което би се захванал и без да има скъпа диплома: да продава шнорхели (на пазара в Илиянци), да отглежда мухи (в Лозен), да продава хранителни добавки (незнайно къде) и да раздава квалификации и куролации (от трибуната на НС). В интересна книга икономистът Робърт Франк споделя че сред хокеистите във водещите отбори родените през януари, февруари и март са 40%, но родените през октомври, ноември и декември са само 10%. Причината е елементарна и се отнася не само до хокея, или спорта изобщо. Когато се обяви конкурс за нещо, той се обявява за родените през годината Х. Като цяло, родените в първите месеци са по-силни, бързи и опитни от родените в последните. Тръгне ли им на януарците хокеят, предимствата им се засилват с всяка следваща година: намират си по-добри отбори, по-добри треньори, по-добри университети с по-добри спортни стипендии и накрая - по-добри договори с по-добри отбори. Сещате се, става дума за Принципа на снежната топка. За топките на януарците, в пряк и преносен смисъл, има повече сняг, отколкото за топките на ноемврийците.
Друго преимущество имат хората, чиито фамилии започват с предна буква в азбуката. Франк цитира изследване, според което преподавателите по икономика имат по-добри шансове за кариера*, в такава степен, в каквато първата буква на фамилията им е по-близо до началото на азбуката. Чудя се как ли щеше да се стече животът ми, ако нямах лошия късмет:
_______________________________________ * получаване на постоянен преподавателски договор (т.н. tenure) в топ-10 икономически факултет, а и други неща (вкл. Нобелова награда) Едно време някой беше излъгал банките че колкото повече клонове имат, толкова по-добре. По тази причина кварталът около кръстовището на "Раковски" и "Дондуков" в София се оказа банковият център на планетата - ако не за друго, то по брой на банките. Днес, клоновете на СокДженЕкспрес, ТБИ, Токуда, Алианц (Младежки театър), Прокредит, ПИБ, ОББ и Райфайзен ги няма. Банките разбраха че клоновата експанзия не е панацея. На мястото на банките се появиха магазини за хранителни стоки, туристически агенции, магазини за обувки, пекарни за ядки и кафенета.
Сега е на мода друга експанзия - тази на електронните технологии. Банките си мислят че, с помощта на хардуер и софтуер, могат да заменят банковия клон с електронен. Какво ще се случи когато разберат че електронните технологии не са панацея? Лоши неща. Имаш ли излишни клонове, ти можеш да ги продадеш лесно и изгодно, защото:
Тези неща банките сякаш не ги разбират, защото там банкери вече няма; вместо тях има заслепени от обещанията на новите технологии "ездачи на бели коне" и "берачи на ниски плодове". Как да не възкликнеш, подобно на поета: "Банкови акционери и клиенти, боя се зарад вас!" По времето на социализма преоценяването започваше още преди стоката да е излязла от завода. Така нареченият "качествен контрол" удряше печат за качество: първо, второ, трето, брак. Ако нещо се правеше за износ, т.е. ако беше по-модерно и направено с по-качествени материали, то знак за качество беше появата му в магазина - чуждият контрагент не го е приел заради ниското качество. Клиентите, от своя страна се избиваха за такива стоки. Първо, те бяха по-евтини. Второ, никой (освен теб) не знаеше че обувките ти са неудобни, но всички виждаха че са модерни.
Капитализмът дава своя принос с: брошурите за "намалени" стоки, специалните щандове за тях, както и заделянето на ниските части на рафтовете за стоки с ниски цени и намалено качество. Да си го кажем на български: Беден ли си, трябва да се навеждаш. Заради ниските цени, бедните внуци на Балканджи Йово, който не се наведе пред турците, се навеждат пред рафтовете. Май пропуснахме нещо ... а, да ... днешните "промоции", както и кулите от етикети. Читателят е материално обезпечен и това с кулите май не го знае, но аз ще го облекча - етикетът с по-ниската цена се лепи върху този с високата и така ... няколко пъти. Не искам да пропусна науката, образованието и изкуството. Там честни и почтени хора периодически извършват преоценка и лепят етикети: "ненаучно", "долна проба", "откровена лъжа". И ... о, чудо на чудесата ... залепят ли такъв етикет, публиката се юрва да купува, без значение че в някои от случаите цената е същата или дори се е повишила. Познахте, говоря за:
Поговорката "Птица в ръката е по-добре от две в храстите" е позната по целия свят. Решавам да я преведа на съвременен език.
Лев в ръката е по-добре от два в картата. Елементарно, Уотсън, когато плащаш с карта не броиш какво харчиш и харчиш значително повече. Затова банките и търговските вериги напират за цифровизиране на плащанията. Може би е защото съм квадратен (т.е. конвенционален и старомоден), но никога не би ми хрумнало да искам чужди пари за да финансирам заниманията си ... например да търся шестото число в редицата: 5, 91, 506, 650, 11440, ?
Да, ама светът е пълен с нагли ръбове, които очакват, че и изискват, някой да финансира техните супер-важни занимания. Да споменем:
Умните глави (производителите, вкл. маркетинг-партньорите им) харесват продукта, защото той харесва на публиката. Публиката харесва продукта, защото той харесва на умните глави.
Да обобщим: Никой не харесва продукта заради това което е, а заради това че харесва на някой друг. Иновацията, колкото и да се опитват да ни убедят в обратното, е лесна. Измисляш нов, или подобряваш стар, обект или процес и ... готово. След което оставяш другите да се чудят какво да правят със страничните ефекти.
Евтини и леки пластмасови изделия за еднократна употреба? Няма проблем, измислянето и въвеждането им е лесно. Така я докарахме дотам най-голямата територия на света след Русия да е тази на Голямото тихоокеанско бунище. Няма проблем, казват в Черна Гора, ще забраним пластмасовите продукти за еднократна употреба след 20-ти октомври. С особената си гледна точка виждам следните незабелязани от черногорците проблеми: 1. Черна гора е една точица на картата. Ще приемат ли решението ѝ другите страни? 2. За еднократна употреба са не само пликчетата, чинийките и виличките, но и бутилките, кофичките за кисело мляко, опаковките на месата, саламите, сирената и т.н. Едно решение за забраняването им означава пренастройване на цялото производство. Това със забрани не става, за това са нужни пари, време, проекти, проектни мениджъри и съгласието на всички засегнати от деиновацията. 3. Какво ще се промени след забраната, ако приемем че тя е успешна? Територията на Голямото тихоокеанско бунище ще престане да нараства, но няма да намалее. Ще намалеят териториите на горите, защото чашките, чинийките, виличките, ножчетата и лъжичките в заведенията за бързо хранене от пластмасови ще трябва да станат "зелени", т.е. картонени и дървени. Увод
Ако неплатеният домакински труд на жените се оценяваше по пазарни цени, то той би се превърнал в най-големия сектор на глобалната икономика. Това твърдят разни размечтали се бели феминистки. Изложение Феминистките пропускат да отбележат някои съществени моменти: 1. В рамките на семейството, мъжете също вършат неплатена работа. Кой плаща на мъжа да сменя крушки и кранчета, да лепи тапети и плочки, да пазарува и взема децата от училище? Кой му плаща да кара семейния автомобил, докато слуша пиленето на съпругата и крясъците на децата? 2. Представете си че феминистките разполагаха със силата на променят статуквото! Мислите ли че щяха да са доволни? Щяха да са толкова доволни, колкото беше доволна звукозаписната индустрия когато Епъл разби концепцията за албумите. За какво му е на клиента да плаща за цял албум, когато в него има един или два хита? 3. Да продължим започнатото в т.2, като поговорим за клиентите на услугата "платен домакински труд". Ако някой трябваше да плаща домакинския труд на жените, то кой щеше да е той? Елементарно, Уотсън, този който се облагодетелства, т.е. съпругът и децата. Децата са неплатежоспособни, остава съпругът. В повечето случаи той не може да си го позволи. А тези които могат? Повечето от тях не биха го правили (по липса на навици или по принципни съображения). А тези които биха го правили? Елементарно, Уотсън, те щяха да правят конкурси за различните аспекти на неплатения труд, така че да намерят най-изгодните и качествени доставчици за различните платени услуги:
Заключение Промяната на статуквото по отношение на неплатения домакински труд е проява на пожелателно мислене. На нашенски - утопия. Бедната България периодично се сдобива с все по-нови (и скъпи) супер-компютри. Мога да спекулирам относно финансирането им: средства от Европа + данъци от нас. Мога да спекулирам и относно предназначението на супер-компютрите. И така ...
Знаем че в България много шивачки работят за ХУГО БОС, а много програмисти - за МЕРЦЕДЕС. Това се нарича АУТСОРСИНГ НА БИЗНЕС ПРОЦЕСИ. Ето защо предполагам че нашите "данъчни" инвестиции в супер-компютри се използват за да може алчната ни държава (на която данъците ни все ѝ са малко) да печели от поръчките на чужденци, желаещи да използват супер-компютри. Английският физик Питър Хигс се пресели в един по-добър свят, но аз си мисля за този ...
"На теория няма разлика между практика и теория, но на практика - има", казвал Айнщайн. Нека ви осветля какво е имал предвид, или по-скоро какво аз смятам че би могъл да им предвид: теорията е евтина и скромна, а практиката - скъпа и нескромна. За демонстрация, ще разгледаме историята с Бозона на Хигс. И така ... През 60-те години на 20-ти век Питър Хигс открива (на теория) Бозона на Хигс. Прави го за едната заплата, което доказва твърдението ми че теорията е евтина. Първо свършва работата, а едва през 2013-та година получава наградата (нобелова), което доказва твърдението ми че теорията е скромна. За да "открие" Бозона на Хигс, на практиката ѝ трябваха: 1. теоретичното откритие на Хигс, и 2. милиарди за колайдер и персонал, което доказва твърдението ми че практиката е скъпа. Практиката взе милиардите авансово, без да е сигурна че наистина ще "намери" Бозона на Хигс, което доказва твърдението ми че е нескромна. Защо съм поставил това заглавие, ли? Заради хубавата поговорка "Каже ли ти добър ден, погледни дали е изгряло слънцето".
Скандинавците, казва българска БОНЖУРналистка, плащали 5 пъти по-високи данъци от българите. Сега ще докажа че БОНЖУРналистката е написала глупости: 1. Няма страна Скандинавия. Скандинавците живеят в различни страни, с различно данъчно облагане. 2. На българите им е нужно да работят около 146 дни за да изплатят данъчните си задължения към държавата (за съответната година). Този срок определя т.н. Ден на данъчната свобода. Предлагам на журналистката (ако може) да изчисли колко дни са нужни на скандинавците за да се "доберат" до своя Ден на данъчната свобода. Да не би да иска да каже че са им нужни 5 * 146 дни = 730 дни, т.е. 2 години? В някаква книга срещам английската дума beanpole. Веднага се сещам за какво става дума, но решавам да проверя. Прав съм бил, на това българи, македонци и сърби му казват притка.
Когато бях селяче и овците пасях ... за притки се "одеше у гората" и се гледаше "да те не ване горскио". Чудя се откъде ги взимат англичаните, при условие че там: а) толкова гори, особено до населените места, няма, а и б) страхът от закона (и горските) е къде-къде по-голям. Веднага го измислям - сигурно си ги купуват. Оттук до следващата ми мисъл има една крачка - ако стигнеш дотам да си купуваш колците, то бързо се сещаш че можеш да си купуваш и доматите. Тръгне ли се по наклонената плоскост на рикардианството, с неговите сравнителни предимства, е ясно до къде се стига. До малко фермери и много изпълнителни вицепрезиденти, маркетинг и проуджект мениджъри, политици, литературни и кинокритици. Затова през миналата година англичаните я докараха дотам от магазините им да изчезнат краставиците, червените и сините домати, а и чушките. Искаш ли да работиш в здравеопазването, ти трябва да минеш през университета. Това първоначално се отнасяше само до лекарите, след това - до сестрите, а днес научаваме че е в сила дори и за федшерите. Какво да очакваме? Как какво, университетски дипломи за болничните санитари и чистачки.
Ама дипломите са полезни и безплатни (поне у нас), ще кажете. Това не е така! Първо, част от цената им се понася от подлежащия на задължително образование. Второ, останалата част от цената се поема от данъкоплатеца. И трето, санитарят-висшист ще осъзнае "ценността" си, ще вирне нос и вместо 5 лева за един курс с инвалидната количка ще ти поиска 15. "Силата на капитализма не е в това да произведе повече копринени чорапи за кралиците, а в това да ги достави на ръка разстояние от фабричните работнички", твърдял видният апологет на капитализма Йозеф Шумпетер. Същото схващане, по отношение на евтините автомобили ("народните" Ford Model T), споделял и Хенри Форд. В днешно време, това за "едната ръка разстояние" е идеята зад рекламите на бирата "Каменица".
Капитализмът се оказа силен, но само в обирането на "ниските" плодове, т.е. в производството на евтини копринени чорапи и бира, но не и достатъчно силен за да превърне дори един-единствен работник в крал, а една работничка - в кралица. Оказва се че, в сравнение с предходните историко-икономически периоди, в това отношение капитализмът е слаб. За справка: в предкапиталистическите времена градинарят Саргон можа да стане прочут акадски император, а робинята Роксолана успя да се превърне в Хюрем Султан и майка на султан Селим Втори. Времето не е пари! То е нещо странно - хем е краткотраен актив, хем е дълготраен. Правим разходи за време:
а) еднократно - когато си купуваме часовник, но и б) разсрочено - всеки път когато губим време, гледайки часовника си. Отдавна сме установили че юридическите лица (ЮЛ) са безотговорни и безсрамни. Първото - защото отговорността им е ограничена по закон, второто - защото нямат бузи (че да ги зашлевиш) и срам (че да ги засрамиш). Днес ще информираме обществеността за нашето най-ново откритие: ЮЛ са доста по-грозни от физическите лица (ФЛ), въпреки че се опитват с пластични операции и грим да прикриват този свой недъг.
Да вземем за пример имената. ФЛ имат по две имена: официално и прякор. Официалното име се дава от родителите ... ама друг път. Родителите дават само първата му част. Втората произлиза от името на бащата. А третата много често е индикация за семейна сила или слабост (Добродушков, съотв. Луджев и Делиев). Прякорът се дава от публиката, след като опознае човека. Ако прякорът ти е Тиквата или Тъпото, то нещо с теб не е наред, дори и да се казваш Светлин Хубавенски. За съжаление, търговското име, т.е. прякорът, на ЮЛ се избира от самото ЮЛ. Това имахме предвид, когато употребихме изразите "пластични операции" и "грим". Целта на търговското име е да заблуждава публиката: а) с прякора "Виваком" се опитват да ни уверят че съответното ЮЛ е по-жизнеспособно от конкурентите си, и б) с прякора "А1" се опитват да ни уверят че посоченото ЮЛ е с едни гърди пред другите. Колко неща съм изписал за свободата, и не толкова - за пенсионното осигуряване, но чак сега се сещам че мога да направя една смислена комбинация. В пенсионното осигуряване голямата свобода е свободата ОТ задължително пенсионно осигуряване, а не свободата ДА решиш дали да го предоставиш на държавата или на частника. Както можете да се досетите, навират ни в очите втората, за да не видим че ни липсва първата.
Ако чувствате че издребняваме, можем да се уголемим и да споменем светините - Левски и Ботев. И те са си представяли свободата като мен. Не са искали българите да са свободни, че да могат ДА: а) говорят, пишат и правят каквото си искат, б) носят бомбета, вместо фесове. Не, те са искали свобода ОТ турска и руска зависимост. "Когато се освободи България, ще отида в Русия да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, народът е притиснат повече", казвал Левски. Такава дума нЕма, ще каже читателят, подобно на шоп в зоопарк. Има, ще кажа аз, и ще започна увода отдалеч.
Увод Деца с един родител не стават, за тази работа са нужни двама. И другаде е така. В науката например, майката е експериментът, към който по-късно се присламчва бащата - теорията. В икономиката е обратното, майката е теорията, по-късно се появява бащата - експериментът. Ще дадем за пример Адам Смит и теорията му за разделението на труда. Самото разделение на труда започна да се практикува масово едва след теорията на Смит. Същата бе историята с теорията за експлоатацията на Карл Маркс. Преди него, когато се чудеха защо собствениците и мениджърите се държат така с тях, работниците си го обясняваха с думите "Педераси, милорд!" и реагираха с напиване от мъка. След Маркс, те вече знаеха че става дума за експлоатация, на която трябва да се отвърне с класова борба. Изложение След тези уводни думи, на читателя ще му е лесно да възприеме че за да има индустриалци и индустриализация в една икономика, там трябва да се практикува вярата в (т.е. теорията на) индустриализма. Какво значи индустриализъм? Това е идеята че икономиката и обществото като цяло трябва да бъдат базирани на индустрията (масово производство на стоки и услуги*), а не на дребното селско стопанство или занаятчийство. В нашето общество, което в момента се намира в етапа на първоначалното натрупване на умствен капитал, подобни идеи са сякаш непознати. Да вземем за пример една новина от последните дни: бившият индустриалец и сегашен земеделски министър Кирил Вътев беше домакин на спорове между земеделци (слънчогледачи) и индустриалци (производители на олио) и застана на страната на земеделците. Интересно, сякаш само на мен хрумва въпросът защо споровете на земеделци и индустриалци трябва да се водят пред земеделския, а не пред индустриалния министър. Да не говорим че ако искаме бизнесите да са равнопоставени, то трябва да отнасяме подобни спорове до премиер-министъра. Заключение Как в една страна да има успешна индустриализация, а оттам и индустрия, ако бизнесмените, министрите, а и целокупното население (с редки изключения), живеят с идеята че силата ни е в земята, т.е. в земеделието и туризма, които трябва да обгрижваме и развиваме с предимство? За туризма е ясно, там всеки трети тъпак, особено ако е с пари, вярва че може да "спретне" я хотел, я ресторант. Но защо е тази фиксация върху земеделието? ________________________________________ * в този смисъл е напълно резонно да се употребяват термини от сорта на call centre industry "Аз съм твърдо решен да държа виновните за тази бъркотия напълно отговорни", казал Байдън след фалита на голямата банка SVB. Колко странно, когато обясняват успехите си, американците търсят причината в "невидимата" ръка на пазара. При неуспех, обаче, вината е винаги в човешка ръка. Сякаш са забравили Първата аксиома на свободния пазар:
Малко успяват, повечето фалират. За справка: зад успеха на Форд, Дженерал Мотърс, Стелантис и Тесла, се крият фалитите на хиляди други автопроизводители. Веднъж попитали икономиста-нобелист Пол Самюълсън за една консенсусна идея в икономиката. Той помислил и казал: "Сравнителните предимства".
За незапознатите ще припомня че Теорията за сравнителните предимства (тук) е разработена от британеца Дейвид Рикардо (1772-1824). Да бях на мястото на питащия, вторият ми въпрос към Самюълсън би бил: "А какво е правила икономическата "наука" от 1824-та насам?" Но понеже не бях, та ... ще насоча мисълта си другаде. През 2019 г. се появи бестселърът Range, в който авторът Дейвид Епстайн, разсъждавайки за Световната финансова криза, пише: Свръхспециализацията може да доведе до колективна трагедия, дори когато всеки индивид следва сам за себе си най-разумната стратегия. Тогава ги нямаше опасните епидемии и войни, но сега ги има, поради което ние лесно можем да осъзнаем несъстоятелността на Теорията на Рикардо: Опасността от свръхспециализация се отнася не само до индивидите, но и до националните икономики. Всички видяхме колко опасно е да разчитаме за чиповете и стоманата на Китай, за природния газ - на Русия, а за пшеницата и слънчогледа - на Украйна. Послепис Точно написах горното и прочитам новината че британците останали без чушки, домати и краставици. Така им се пада! Да ядат писанията на Рикардо, вместо да замърсяват с тях чистите глави на студентите! |
Categories
All
Archives
July 2025
|
RSS Feed
