Знаете ли че в глобален план копачите на Биткойн харчат повече ток от тока произвеждан чрез слънчеви панели?
|
Заблуденият смята че живее в най-добрия от всички възможни светове. Заблуденият вярва че пазарната икономика е от 2-3 века, а преди това хората са били просто ... варвари. Без да се сети че и преди "новата" ера хората са продавали честта и достойнството си за пари.
"Да, ама днес с разните му там фючърси и опции, човек може да продава дори неща, които не притежава", ще рече заблуденият, ако има някаква представа от икономика. "Това го правеха и преди 2000 години", ще отговоря аз. Да не би Юда да беше собственик на Христос, когато го продаде за 30 сребърника? Мнозина си представят свободата като пазар, където свободни индивиди продават каквото си искат когато си искат както си искат. Ако придвижим логиката им с една стъпка напред, ще стигнем до точката в която индивидите са свободни да продадат даже себе си. И ще се сблъскаме с Парадокса на свободния пазар:
Ако си свободен да продадеш себе си, то чии са приходите от продажбата, след като ти вече си чужда собственост? Този парадокс е нерешаем логически, но е бил решаван юридически. Продавали са себе си хора, които са били неспособни да погасят дълговете си, като в повечето случаи купувач е ставал кредиторът. В общества, уж считани от нас за изостанали и варварски, нещата са били уредени. Било с изрични договори за покупко-продажба на хора, било с изрични текстове в закона, където са се описвали правата и задълженията на страните. Едно от правата на продавача на собствена свобода е било правото на обратно изкупуване: събираш пари, плащаш на робовладелеца и ставаш свободен. Което означава че приходите на робите не са били на робовладелците. Което означава че представите за робовладелството на обикновения човек са силно изкривени. Както и представите му за свободата в днешното общество. Днес е в сила Парадоксът на измислената свобода: в уж високоразвитите западни общества стана невъзможно свободно да продадеш себе си, органите си, а за голям процент от населението (безработните) - дори и времето си. Е, ако не можеш да продадеш нещата, които имаш, то какво би могъл да продадеш? Няма какво, ето какво! Ха сега говори за "свободна пазарна икономика"! Върви си Спирос из града и без да иска подслушва разговор. Двама приятели си говорят как някаква нова частна компания изстрелвала спътници само срещу 5 милиона долара. "Свободна инициатива = свободен свят", заключава единият. "Светът може и да е свободен, ама хората не са! Я се пробвай ти да изстреляш спътник", свободно се намесва в разговора Спирос и отминава бързо - да не би да им хрумне някоя контра-инициатива.
В De doctrina Cristiana Свети Августин споделя:
Ако едно нещо не намалява при споделянето му с другите, то не се притежава правилно ако само се притежава без да се споделя. Какво трябва да отбележим? Августин не говори за намаляването на приходите или печалбите от нещото в резултат на споделянето му, а за намаляването на самото нещо. Фалира застрахователят "Олимпик" и сега пострадалите и развълнуваните се чувстват задължени да очернят всичко на света, сякаш преди това са вярвали че всичко на света е в бяло. И сякаш фалитите и мошеничествата в застраховането са от вчера. Не, не са.
Първата застраховка "Живот" във Великобритания е сключена на 18 юни 1583 г. Застрахован за 12 месеца е животът на Уилиам Гибънс, който умира на 29 май 1584 г. Застрахователите отказват да платят, защото уж от полицата се подразбирало че продължителността на месеца е 28 дни, което значело че Гибънс е умрял извън срока на застраховката. Макар че на страната на наследниците на Гибънс застанали уважавани личности, нужна била 3-годишна съдебна битка за да се разреши спора. Имената на лицата, подписали се като поемащи риска (т.е. като застрахователи) не са известни и затова обосновано можем да предположим че те са престанали да се занимават със застраховане и са фалирали (че тогава ООД-та и АД-та не е имало, а всички застрахователи са били неограничено отговорни физически лица). Изводът: дори и във времената когато застрахователите са били длъжни да заложат цялото си имущество плюс доброто си име, пак е имало доста застрахователи склонни към мошеничество. Толкова по въпроса за мошеничествата и фалитите в застраховането. Абрахам Маслоу казваше че за човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон. За съвременния дърводелец - човека с калкулатор в ръка - всеки проблем изглежда като число.
Съвременните дърводелци виждат и решават съвременните проблеми така: > Българите били бедни? Значи им е малък БНП/ГН! Ще го увеличим! > Българите били необразовани? Значи 11 години гимназия са малко! Ще ги увеличим на 12! И като споменах за образованието, защо не се пробвате с това: задраскайте излишното или добавете липсващото в изречението, а след това се аргументирайте: За съвременни(я)(ят) дърводелец(а)(ът) - човек(а)(ът) с калкулатор(а)(ът) в ръка(та) - всеки проблем(а)(ът) изглежда като число(то). Мислите ли че ако имате личен проблем с това изречение, той може да се реши като увеличите от 12 на 13 години гимназиалното обучение на всички ? Ето това е пример за проблем, чието решение не може да бъде число. Решението му иска акъл в главата, а не калкулатор в ръката. Напънала се планината и родила ... мишка, се казваше в една стара поговорка. На езика на съвременна България: "Напънал се вестник "Капитал" с финансовата подкрепа на банката Х, групата Y и холдинга Z, и родил класацията Капитал100 на най-големите компании в България". И какво от това? Да не би да си мислите че в Румъния си нямат 100 най-големи компании? Или че в ТРИнидад големите компании са само ТРИ?
Прави сте, в Румъния също има 100 най-големи компании, но това няма значение. Значение има това че често румънските компании правят нещата по-добре от българските си конкуренти. Да вземем за сравнение местния топ-продукт на българския Хайнекен с един обикновен, "световно неизвестен" продукт на румънския Карлсберг. В платформата RateBeer Загорка Специално е оценена с 2.06/5, а Гюнтер'с Голд - с 2.18/5. Не си мислете че оценката на румънската бира идва от милионите румънци, точно обратното е - тя се прави само за износ в България и Израел. Да разгледаме и продажбите на нови автомобили у нас през 2017. Лидер е румънската Дачия с 4287 бройки, а българският производител на "Грейт Уол" го няма в десетката. Мисля че в Румъния нещата са същите. Мисля че въпроса за планините и мишките може да бъде приключен така: Не е важна големината на планината, а големината на родената от нея мишка (продукт - за клиента, дивидент - за акционера, данък - за данъчния, имидж - за всички). Що за идиот трябва да си за да се интересуваш от класацията Капитал100? Идиот, който като тръгне да си търси работа, първо пробва в 100-те най-големи, и едва след това другаде? Идиот, който си купува кисело мляко "Боженци", само ако се е свършило млякото от световния гигант "Данон"? Идиот, който се чувства гражданин на света, защото е сменил девиза "От Витоша по-високо нЕма" с девиза "От Лукойл по-големо нЕма"? Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман разказвал следната история. С жена му открили хубав, но празен мотел на запустял път насред гората. Собствениците били млада двойка, рискувала всичките си спестявания за да купи построения преди десетина години мотел. Те споделили че могли да купят мотела евтино защото предишните шест-седем собственици се били провалили. Не казали защо смятат че точно те ще успеят.
Нека сега се телепортираме в нашето скромно ежедневие и видим как ... нещата са същите. Преди 6 месеца на кръстовището на "Дондуков" и "Раковски" в София имаше банка и аптека. След това ги нямаше, защото: > на банковите капиталисти им беше станало ясно че там (по "Дондуков") няма бизнес защото има голяма конкуренция (в рамките на 8 последователни квартала има 15 банки), а > на фарма-капиталистите им беше станало ясни че там няма бизнес, защото има голяма конкуренция (в рамките на 4 последователни квартала има 4 аптеки). Оттогава нищо не се е променило, освен това: на мястото на бившата банка се появи аптека, а на мястото на бившата аптека - банка. Е, и друго се промени: лицата, т.е. фирмите, на аптеката и банката. Новите капиталисти считат че ще успеят там, където другите са се провалили. В Хамбург щели да пускат автоматизирани влакове без машинисти. На това му казват "оптимизация". Вярно, оптимизация е, ама е минимална:
От десетките хиляди пътници дневно премахват само един - машиниста. Оптимизацията е подобна навсякъде, не само в Хамбург, не само при влаковете. Оптимизират хранителната индустрия: махат някои работници и слагат роботи; махат някои хранителни, т.е. бързо развалящи се, вещества, и слагат някои консерванти. Малка оптимизация, малко по малко! Усещате ли, господа прогресисти, накъде отиват нещата? Когато дойде Голямата оптимизация няма да има влакове, защото няма да има кой да се вози на тях. Роботите ще са по цял ден на работа, вие - по цял ден безработни. Ще си седите в къщи и ще злобеете. А когато огладнеете, ще ядете оптимизирани храни: 2-ра употреба, 100% консерванти. Хапвайте, да ви е сладко! Като нямат хляб, да ядат пасти.
Мария-Антоанета, френска кралица Приемането на еврото не криело рискове, вкл. риск от повишаване на цените, твърдят разни "умници". Нямало как хлябът от 1 лев да стане 2 лева, защото нямало да има кой да го купува. Че ще има кой да го купува е ясно: българите държат на депозити в банките над 48 милиарда лева, с които могат да се купят над 24 милиарда хляба от по 2 лева. Дори и да приемем че никой българин няма нищичко спестено, хлябът от два лева няма да се купува само през първия ден. Хлебарите ще го изхвърлят, а на следващия ден пак ще заредят нов хляб на същата цена, но в по-малки количества. А огладнелите "умници", които са вярвали че няма да дават по 2 лева за хляб наистина няма да дават. Нито пък ще проядат пасти. Разходите им за хляб ще останат същите, защото вместо хляб за по два лева ще си купуват половинка за един. Ботев събра дружината да попеят. Заповяда да се пее "Хубава си, моя горо". Знаменосецът даде тон. "Остави", изкомандва войводата. "Първо трябва да съберем по един грош за Каравелов, че интелектуалната собственост върху текста е негова!" Идиотски звучи, по онова време такова нещо не можеше да се случи. А сега?
Собствеността е свобода, но свободата не е само собственост. Собствеността е едно малко подмножество на свободата. Важно, но малко. Понякога се налага да се жертва нещо заради друго нещо. Тогава е разумно да се жертва малкото заради голямото. Така бе тогава и поетът Ботев се жертва заради Родината. Така трябва да бъде и сега, когато интелектуалната собственост пречи на интелектуалната свобода. Последователите на неокласическата икономика си приличат с последователите на питагорейската секта. Едните вярвали че във Вселената всички числа са рационални, другите вярват че в Икономиката всички хора са рационални.
Приличат си и по нерационалното отношение към новите идеи. Едните удавиха Хипасос от Метапонтум, когато доказа нерационалността на числото "квадратен корен от 2", другите оставиха поведенческата икономика да се роди и узрее във факултетите по психология и сега скърцат със зъби когато Нобеловите награди по икономика отиват при психолози. Да избереш българското е добра идея, ако искаш да дадеш двойни пари за двойно по-ниско качество. Не, не са виновни комунистите! Нито демократите, които ги наследиха! Още през 1930 г. българският производител на качествен шоколад е предпочитал да използва холандско сухо мляко, защото цената му е била почти двойно по-ниска от тази на нашенското.
"След сделката за ЧЕЗ, за потребителите и служителите няма да се промени нищо", казва бъдещата собственичка на българския бизнес на ЧЕЗ. Без да си дава сметка, тя е напипала тънката червена нишка в привидния хаос на българския преход: сменят се имената на обитателите на "първия етаж", всичко друго остава същото.
Мнозина се боят от Края на нефта. Лошо е че нефтените запаси приключват, но не е ужасно: можеш да зазимиш автомобила и да отзимиш велосипеда, да намалиш броя на крушките вкъщи и какво ли още не.
Според историка Ювал Харари общото тегло на световното население е 300 милиона тона, а общото тегло на отглежданите във ферми животни е 700 милиона тона. Като се вземе предвид това че някои от животните във фермите не са за ядене (коне, кокошки-носачки и крави-млекарки) можем да кажем че всеки от нас разполага с месо, равно на удвоеното му тегло. Малко е, защо така? Защото при сегашните условия животните се отглеждат бързо и при малко нарастване на търсенето, производителите могат да реагират много бързо. Какво ще стане обаче, когато резки климатични, биологични или политически промени доведат до рязко повишаване на търсенето на храна и до намаляване на предлаганите количества? Ще се юрнем да ядем наличното месо, защото не по всяко време можем да садим ориз и царевица, а дори и да можехме, те зреят много бавно. Ще последват глад и рязко намаляване на световното население. Така че Пролетарии от всички страни, запасявайте се! Мисля си ги през деня тези неща, а вечерта приятел ми разправя какво е чел за глада по време на Обсадата на Ленинград. Първо са изчезнали котките и кучетата, после са започнали да изчезват малки деца, възрастни и умрели. Никой не е имал време, сили и въображение да сади ориз и царевица. Пък и те не никнат по всяко време, особено на север. Удивително е как едни малоумници лекомислено оставят посоката на живота им да се определя от други малоумници. В групата на първите слагам малоумниците изобщо, в групата на вторите - високотехнологичните малоумници.
Инженери от Интел с гордост обяснили на Томас Фридман*, един от пророците на свързания и плосък свят, защо компютърната индустрия превъзхожда автомобилната: ако автомобилите се развиваха с темповете на компютрите, то днешните коли щяха да траят десетилетия и да бъдат карани с един резервоар бензин за целия им живот. Всички мозъчни гънки на инженерите сякаш са били заети с мислене за компютри, та затова не са се сетили колко би струвал един галон бензин, ако пазарът на бензин беше толкова ограничен. Един икономист би казал че цената му щеше да е много по-висока, което означава че много малко хора биха използвали автомобили. И най-важното, в обяснението на високотехнологичните интелски инженери прозира нискотехнологичното им въображение. Елементарно, драги ми инженери, високотехнологичният автомобил ще бъде като компютъра, т.е. изобщо няма да използва бензин! ____________________________________ * Thank you for being late, Penguin Books, 2017, pp 38-39 Пазарната икономика е за всички, вкл. и за дебилите. Те са недостатъчно тъпи за да си купят два пъти 4-те студийни албума на любимата си група, но са достатъчно тъпи в добавка към тях да си купят един концертен и два сборни албума, което е същото (пример тук). Какво да ги правиш, дебили!
Демокрацията е също за всички. Иван Костов беше продаден на дебилите два пъти: веднъж опакован с надпис "СДС" и втори път - с "ДСБ". Георги Първанов си смени опаковката 3 пъти: БКП, БСП, АБВ. Шампион на преопаковането е Петър Берон: Екогласност, СДС, дует "Ганчев-Берон", Съюз "България", СПС "Защита", Атака. По времето на социализма портокалите и бананите струваха жълти стотинки, но ги нямаше никакви. Днес можеш да посетиш целия свят с RYANAIR за жълти стотинки, ама после се оказва че полетите ги няма никакви. Същата е работата със соц-мрежите: приятелството там е толкова евтино че можеш да имаш стотици "приятели". Защо ги слагам в кавички ли? Защото когато почувстваш нужда от кръводаряване или финансова инжекция, "приятелите" ти ги няма никакви.
Робите без господари са свободни. Господарите без роби са нищо.
Алберт Санчес Пиньол, "Пандора в Конго" През 2003 г. трима естонци създават компанията "Скайп". През 2005 г. компанията има 53 000 000 клиенти, към които всеки ден се добавят нови 150 000. В същото време, "Скайп" работи с 200 души персонал. За сравнение, клиентите на "Бритиш Телеком" (БТ) са два пъти по-малко, и само в обединеното кралство са обслужвани от 90 000 служители. Затова няма нищо чудно че през 2005 г. "иБей" дават 2.1 милиарда долара за "Скайп", а не за БТ. Преди да започнем да се прехласваме по новите технологии, и по тяхната висока производителност и дисруптивност, нека помислим могат ли компании от сорта на "Скайп" да съществуват без компании от сорта на БТ. Едва ли. "Скайп" не копаят канали, не зариват кабели, не усилват и модулират сигнали, и не кърпят кабелите когато някой ги скъса. Можем да се съмняваме че "Скайп" би ги имало без компании като БТ, но сме съвсем сигурни че БТ просперираха в периода 1846-2003 г. без да имат никаква нужда от "Скайп". "Скайп" се отнася към БТ така както косата се отнася към главата. Косата е добро украшение за една глава, но всяка глава може да изпълнява функциите си и без да има коса. Толкова по въпроса кой без кого не може. Питаме се "Кой е най-богатият човек на света?" за да не се налага да се питаме "Кой е светът на най-богатия човек?" Задоволяваме се с кратък отговор от сорта на "Джеф Безос" за да не изтощим дребните си мозъчета с дълъг и мрачен отговор от сорта на "Светът на Джеф Безос е свят, в който е справедливо да работиш по 18 часа на ден и да получаваш милиарди, а други да работят за теб по 12 часа на ден и да получават по няколко хиляди".
Няма значение какъв си. Невидимата ръка е настроила системата така, че да си все излъган. Информираният и разполагащ с пари клиент се отнася пренебрежително към бедняка с неконтролируеми импулси: "Докато чака на касата, този глупак ще вземе сума ти боклучави бонбонки и вафлички". Вторият му го връща, мислейки: "Този глупак плаща три пъти по-скъпо за някакви измислени био-храни". Лошото е че и двамата са прави: единият е излъган с продукта (и вероятно с цената), другият - с цената (и вероятно с произхода).
Габровец пратил сина си в София. След време синът се похвалил че спестявал пари тичайки след трамвая, вместо да се качва на него. "Абе, будала, как не се сети да тичаш след такси", попитал бащата.
Такива са селските тарикати по целия свят: хитреят на дребно, пускат мисленето си и веднага след това го спират. Един английски тарикат от Нюкасъл решил, за да спести пари, да стигне до Лондон като мине през Испания. Абе, будала, как не се сети да спестиш повече пари като си спестиш ходенето до Лондон? Най-яки са селските тарикати в Щатите. Според проучване, на 41% от американците се е случвало да се хранят в колата. Правели го за да спестяват време. Абе, будали, как не се сетихте че истинското разхищение на време е в пътуването по 2 часа на ден до и от работата, а не в закуската за 15 минути? 21-годишен английски студент пътувал от Нюкасъл за Лондон през Испания, защото било по-евтино. Колко креативно! Когато времето ти е евтино, а доходите ниски, всяка глупост, с която спестяваш пари, ти изглежда като мъдрост.
Не знам какво учи Джо, но не ще да е икономика. Защото ако беше икономика, той щеше да е чувал за т.н. externalities. Пътуването през Испания не е по-евтино, просто някой друг плаща част от него. Замисляш ли се, бедни ми Джо, че докато разни хора плащат част от пътуването ти, ти плащаш част от техните пътувания? Преди век, специалистите наричаха финансите "кръвоносната система на икономиката". Оттогава, подобно на ракова тъкан, финансите се разраснаха и засенчиха икономиката. Според историка Нийл Фергъсън, през 2006 г. общото производство на стоки и услуги е на стойност 47 трилиона долара, общата стойност на акциите и облигациите е 119 трилиона долара, а общата стойност на финансовите деривати е 473 трилиона долара. Какво са дериватите ли? Това са производни финансови инструменти, отнасящи се до активи, лихвени проценти или до други производни инструменти.
Финансовият рак не е единственият проблем. Образованието е ракова тъкан, покрила телата на науките и изкуствата. Ботев е автор на няколко десетки стихотворения, но само за 150 години поезията му обрасна с милиони производни творби (книги, статии и ученически съчинения). Нито една от които не е на нивото на стиховете на Ботев. Финансите и образованието не са за всеки. Няма гаранции че ще обогатят умните, но гарантирано ще направят глупавите по-бедни. |
Categories
All
Archives
June 2019
|
RSS Feed
