От някакъв испански магазин гъркът Спирос си купува турски маратонки за 20 български лева. На външен вид са прилични, на носене са удобни. Етикетът им казва че са ексклузивно предназначени за Мексико. Да, ама в Мексико стоката не вървяла и алчните турци я препратили в Обединеното кралство, слагайки й цена от 40 паунда.
В кралството клиентите имали избор и не се поддали. Турците смъкнали цената на 35 пунда. Резултатът - същият. Турците натоварили стоката за континентална Европа. Цените били смъквани на 40, 35 и 30 евро. Никакъв резултат. Маратонките били изпратени в България. 40 лева? Нищо. 30 лева? Пак нищо. Накрая печелившият се оказва Спирос.
Какво ли щеше да стане ако турският производител и търговец не беше толкова алчен? Сигурно можеше директно да продаде маратонките в България за 25 лева чифта. А той избра да ги разхожда из целия свят и да ги излага в какви ли не изложбени зали с нулев резултат. Което струва пари, много пари. Чак сега Спирос разбира колко е грешал Адам Смит, казвайки че нашият обяд не зависи от благоволението на касапина, пивоваря и пекаря, а от грижата им за собствените им интереси. Ех, Адаме, ех, Смит, подсмихва се Спирос, в случая става дума за точно обратното: получих хубавите маратонки на още по-хубавата им цена само защото производителят и търговецът бяха неспособни да оценят собствените си интереси, и да се погрижат за тях.
В кралството клиентите имали избор и не се поддали. Турците смъкнали цената на 35 пунда. Резултатът - същият. Турците натоварили стоката за континентална Европа. Цените били смъквани на 40, 35 и 30 евро. Никакъв резултат. Маратонките били изпратени в България. 40 лева? Нищо. 30 лева? Пак нищо. Накрая печелившият се оказва Спирос.
Какво ли щеше да стане ако турският производител и търговец не беше толкова алчен? Сигурно можеше директно да продаде маратонките в България за 25 лева чифта. А той избра да ги разхожда из целия свят и да ги излага в какви ли не изложбени зали с нулев резултат. Което струва пари, много пари. Чак сега Спирос разбира колко е грешал Адам Смит, казвайки че нашият обяд не зависи от благоволението на касапина, пивоваря и пекаря, а от грижата им за собствените им интереси. Ех, Адаме, ех, Смит, подсмихва се Спирос, в случая става дума за точно обратното: получих хубавите маратонки на още по-хубавата им цена само защото производителят и търговецът бяха неспособни да оценят собствените си интереси, и да се погрижат за тях.
RSS Feed
